Начало
ЖИВАТА ВОДА
Окултни лекции
държани в градовете Варна и София през 1993 г.
Второ, преработено и допълнено издание
Варна, 2013 г.
Живата вода не живее в обикновеното време, тя живее в съкровеното безвремие.
Елеазар Хараш
Молитвата е по-висока от света. Вдъхновението е по-високо от молитвата.
Елеазар Хараш
Бог е живата вода у човека. Човекът е уверен само чрез Бога у себе си. Без Бога неговата увереност е самозаблуждение.
Елеазар Хараш
Ако водите стигнат до небето, Мъдрият няма да се удави.
Чуан Дзъ
Има Творец, но няма следа от Него – много е изящен.
Чуан Дзъ
Най-доброто постижение е яснотата.
Чуан Дзъ
Съвършеният човек язди облаците и мъглата, прескача Слънцето и Луната и броди отвъд хаоса.
Чуан Дзъ
Истинският човек търси неизвървени пътища.
Хераклит
Който е възлюбил Истината, Бог го въоръжава със Себе си.
Раймонд Лулий
Тълпата не е способна да разбере и явната Истина.
Хераклит
Чистият се съветва с Бога, а нечистият – с другия.
Аполоний Тиански
Мъдростта е постоянно състояние на Вдъхновение.
Аполоний Тиански
Всички имат живот, защото Великото Дао прелива.
Лао Дзъ
Можеш ли да направиш така, че силата ти да постигне мекота?
Лао Дзъ
На умеещия да слуша, ще му бъде казано.
Техути
Светът не се нуждае от правила и подредби, а от Дао.
Чуан Дзъ
Бог е Върховен. Той винаги извършва зло, когато от него ще се роди благо.
Шри Ауробиндо
Мъдрецът знае съществени неща, той не е многознайко.
Хераклит
Свинята се радва повече на мръсната вода, отколкото на чистата вода.
Хераклит
Истината е всеобща и космична, няма избран народ.
Хераклит
Намерите ли Бог, ще получите всичко друго от само себе си.
Рамакришна
Праведността е в покоя.
Ангелиус Силезиус
Елеазар Хараш
Варна, март 2013 г.
ПЪТЯТ НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
Докато окултният ученик живее в ума, сърцето и волята си, той още не е в Реалността. Когато започне да живее в душата си, той вече е в простора на своята Същност, в богатството на своето Небе, но това е само началото.
Славен е пътят на ученика, защото този път надминава всяко съвършенство. Пътят е по-дълбок от съвършенството.
Елеазар Хараш
Варна, август 1999 г.
Истинският път и на изток, и на запад е един. Този път се нарича различаване.
Тези, които питат често „Защо?“, привличат безпокойството. Първата буква на „защо“ е законът на злото. Когато умът е неспокоен, той все задава въпроси. Когато умът се успокои, въпросите изчезват, защото спокойствието, това е Духът. В присъствието на Духа въпросите си отиват. Нечистият винаги ще задава въпроси. След отговора ще възникват нови въпроси.
Чистият не говори много, той живее в Духа. Значи той е вътре в живота, той е изпълнен от живота. Който е извън живота, задава много въпроси. Това е умът, писачът на кармата. Когато умът задава въпроси, той прави сам себе си смешен, защото Духът е над всички въпроси. Духът е едно изключително присъствие и тук въпросите се разбягват, а тревогите тихо се отдалечават, разбирайки своята нищожност. Въпросите са илюзии на ума, защото умът пита и нищо не разбира. Красиво е, когато човек пита с дълбочината на душата си. Красотата е в мълчанието и работата върху себе си. Болният ум казва: „Ти си много мълчалив, много замислен, да не си болен?“
Мълчанието е капитал за Духа, а говоренето – капитал за ума. Във висшия свят няма глас, защото там животът е неизразим. И въпросите, и отговорите не могат да ви изпълнят, само животът може да ви изпълни. Учителят казва: „Дяволът е нещастен, защото е интелигентен, много знае“. Умът живее чрез неразбирането, чрез илюзията. В дълбокото виждане на нещата умът не участва. Умът създава прегради, защото сам той е преграда и това е змията. Учителят казва: „В змията има известна интелигентност, но тя няма разум, няма разбиране“. Ето защо не можеш да помогнеш на някого, когато той е интелигентен; той е още под влияние на змията. В него трябва да настане промяна.
Дълбокото разбиране е свързано с търпението – единственото, което липсва на хората.
Още от древно време е даден пентаграмът от великите Посветени. Пентаграмът – това е пътят на ученика. Пентаграмът има външен кръг, вътрешен кръг и център.
Външният кръг се състои от пет степени, стъпки:
1) Сабята – това е пътят на насилието. Тук човек мисли, че всичко му е позволено. Външният кръг не спада към пътя на ученика.
2) Чашата – тя е символ на страданието, но който върши насилие, ще си научи урока. Страданието е вътрешен метод за пробуждане на Духа. Чрез страданието човек започва да мисли, че насилието не е правилният метод, защото човек започва да разбира, че след насилието идва страданието. Тези, които не виждат ясно връзката между насилие и страдание, виждат ясно това в задгробния живот. Там мисъл-формата става много силна и пряко атакува съзнанието. Учителят казва: „Страданието се превръща в Любов бавно и сигурно“. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време и страданията ще изчезнат, защото изчезва и причината, която ги създава. Учителят казва: „Новите идеи идват от слънцето“. И ако човешкият организъм не е префинен, той не може да ги възприеме. Страданието е бич в ръцете на Бога. Страданието лекува много точно безумието.
3) Книгата – чрез страданието човек започва да изучава законите на живота. Страданието помага да се спазват тези закони.
4) Свещта – книгата на живота дава нова светлина и съзнание. Тази светлина е свещта в човека.
5) Жезълът – има няколко значения: той е власт над себе си, т.е. човек е извлякъл поуки и сега управлява себе си. С жезъла се завършва външният кръг. Човек минава по този път, преди да стане ученик.
Влизането в самия пентаграм е начало на ученичеството.
Вътрешната част на пентаграма:
Във вътрешната част на пентаграма човек съзнателно работи върху себе си за усъвършенстване. С тази съзнателна работа започва пътят на ученика. Тук ученикът поема своята еволюция в ръцете си.
Вътрешният кръг на пентаграма има пет степени:
1) Леки изпитания. Ако човек при тези изпитания изгуби кураж, сила, мир и ако отпада духом, той е пропаднал на изпита. Изпити: ако човек е изгубил много ценен предмет или ценна книга – ако сърцето му трепне, той е скъсан.
2) Началото на връзката с Христовия Дух. Тук ученикът почва да се изменя, постепенно влиза в Правдата. Тя има две степени. Първата степен: почит и уважение към кон, дърво, човек, птичка, цвете и т.н. Втората степен на Правдата: изучаване на нейната мярка – това става най-точно с дневник на будност.
3) Стръмният път и по-тежки изпитания. Пример за изпит: Любов към врага. Когато някой ти е враг или ти пакости, ти да не се озлобиш, иначе си скъсан на изпита. Истинско прощаване има само когато е придружено с Любов. Изпит за тежка болест: като минава ученикът през тежка болест, да не се обезсърчи, а да запази радостта и спокойствието си. Това е изпитът на Йов – тези изпити са подготовка за Посвещение. Ако ученикът се съблазни от власт, слава и богатство и измени на убежденията си, той е скъсан. След като издържи тези изпити, ученикът е вече годен да приеме Любовта. След приемането на Любовта ученикът вече влиза в живота. Тук ученикът разбира, че досегашният живот е само подготовка за истинския живот.
4) Окото. Това значи дълбок поглед върху нещата, който улавя Истината, скрита в нещата. Тук ученикът има Любовта и само на Любовта се отварят портите на Мъдростта. Тук му се доверяват окултните методи-ключове, защото е издържал изпитанията и няма да ги употреби за лични цели и интереси, а за служене на Бога, на Цялото. Защото който не е минал през изпитанията, ще злоупотреби.
5) Дървото на живота. Тук ученикът живее дълбок вътрешен живот. Тук е правенето на истинско добро и различаването. Това е добро, което произхожда от Духа, а не от ума. Тук се разбира качеството различаване, с което се помага за пробуждането на душите.
Центърът на пентаграма:
Това е пътят, който води към вечния живот, към безсмъртието. Тук е самоотричането и отдаването на Божието дело. Тук се постига висшата проява на Любовта. Тук са най-тежките и страшни изпити – изпит на бездната и хаоса, тук е агонията на хаоса. Окултният ученик трябва да превърне агонията в хармония и светлина. Когато тези изпити се издържат, става сливане с Духа, при което всичко запазва своята индивидуалност.
За да постигнеш центъра на пентаграма, трябва да минеш през големи и страшни изпитания. Никакви думи и описания не могат да изразят този изпит – изпита на Голгота. „Изпий чашата, за да станеш Бог.“ Да издържиш този изпит, значи напълно да трансформираш змията, но първо трябва да минеш през смъртоносно страдание. В този изпит ще бъдеш оставен сам, в най-дълбока самота, която не си познавал – като че ли всичко е пропаднало и всички стремежи и копнежи са били напразни. Голяма тъмнина и голям мрак те обхващат за известно време. За известно време като че ли няма изход въпреки формулите, но много същества бдят и треперят над ученика и жадуват той да издържи този изпит. Тук се проявява неговата воля. Тук няма помагачи и кой да му пречи – тук ученикът решава въпроса. Ако ученикът издържи този изпит, той влиза в нов живот на светлина и свобода. Ученикът е вече безсмъртен – той е завършил човешката степен на развитие. Това е изпит, който води към Възкресението. Оттук нататък започва истинската работа на ученика с ума, сърцето и волята. Страданията са само подготовка за големите изпитания, а върховното изпитание на Голгота е нещо абсолютно. Тук всички нисши мисли, чувства и желания изгарят в огъня на изпитанието, защото те са били пречка за проявата на Духа. Оттук започва дълбокият окултен живот на ученика.
Учителят казва: „Пентаграмът е построен по окултни вътрешни закони и от него постоянно извира светлина“. Пентаграмът е много опасен за стая, в която има лоши мисли и чувства. Няма друг път, освен Божествения и който не е живял по законите на Любовта, ще загуби всичко, което има.
Учителят казва: „Пробудени са само тези, които са надраснали личния живот“.
Закони, свързани с кармата:
Човек побеждава кармата си, когато се качи в Духа. Тогава Духът му дава окултни методи. В Духа няма карма. Когато ученикът влезе в Духа, той не се направлява от законите на необходимостта, а от Провидението. Тук има избор, а в сферата на кармата свобода няма. В тази сфера хората стават напълно затормозени, угнетени, защото кармата работи с неумолими закони. Справедливост и Бог са едно и също нещо. Хората правят добро, а им отвръщат със зло и те се чудят, защото не познават законите на кармата. Доброто ще дойде в следващия живот, а злото, което идва от вашето минало, то е неизбежно – вие не сте господарите на миналото си. А тези, които сега не работят истински върху себе си, ги очаква лошо бъдеще. Църквата пречи на хората да узнаят за прераждането. Това им пречи, защото без прераждането хората не могат да разберат своите истински възможности. Хората след смъртта отиват при змията, защото тази карма им пречи да отидат при Бога.
Сега е време за мощна работа върху себе си. Иска се постоянство и търпение, за да изчезне цялото ви минало и когато победите тази карма, миналото, вие ще заживеете пак по определени закони, но Божествено определени.
Има хора, които имат благоприятни условия – охолство, разкош, спокойствие, нищо не ги безпокои. Но в очите на Посветените този живот е едно влачене в астралната тъмнина. В очите на Посветените високите места в живота са заети от празни хора. Там много ясно се вижда техният „хубав хороскоп“.
Един астролог, който няма духовна връзка, той няма мярка за нещата; той се забавлява, но в окултизма няма място за забавления.
Лекция, държана на 5 февруари 1993 г. – Варна
Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените – Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.
Когато не разбираш един дълбок окултен закон, единственото нещо, което ти трябва, е търпението. Учителят казва: „В змията има известен интелект, но тя няма разбиране, няма разум“. Затова змеят е паднал на земята, защото умът му е изопачен. Той не вижда новото, а новото идва безусловно. Новото – това е пробуждането, това е влизането в новия живот. Животът на ученика е надрастване на историята със змията, но има едно дълбоко окултно преживяване в живота на ученика – това, че той трябва да бъде изоставен в самота, за да може да се роди изново. Само тогава той може да познае истинската реалност. Този изпит на самотата идва, за да се разбере дълбоката окултна същност на Словото. Когато Словото не е разбрано правилно, то се губи, защото Духът си отива, а който губи Духа, губи и живота. Самотата е един страшен и силен изпит, но ученикът го побеждава. Тук се крие Новораждане (не най-високите степени). При този изпит никаква светлина няма да има за ученика и тогава, в дълбоката самота на душата си, той ще призове Реалността, скрития Бог. И тогава ученикът ще види Реалността и ще я признае дълбоко в своята душа. Тогава настава „ден първи“ на твоя живот. Досега твоята земя беше неустроена и пуста и Духът се носеше над бездната. Бездната – това са неустроените земни елементи. „И разлъчи Бог вода от вода“ означава: Бог отдели Божествения живот от човешкия живот. И в скръбен час на самотата ученикът ще пие водата, която е горе.
Учителят казва: „За да се роди Божественият живот в ученика, той трябва да се определи в своите принципи“. (Земният живот – това са фактите, духовният живот – това са законите, Божественият живот – това са принципите). Ученикът трябва да надрасне историята, защото Духът е над историята, т.е. той трябва да развие в себе си духовния и Божествения живот и чак след това започва Великият живот.
първа лекция
Учителят казва: „Блаватска беше един окултен ученик, който трябваше да послужи като посредник на розенкройцерите и да изнесе част от окултните истини, но тя се отклони, като се поддаде на друго влияние, т.е. отклони се от първоначалния си път, който е създаден в невидимия свят“. Тя отклони теософското общество и не можа да изпълни добре своята задача. Но тази задача се пое от друга школа, която знаеше по-добре своята цел – школата на Щайнер. Той знаеше, че за всяка истинска окултна школа централно място заема Христос, т.е. въплътеното Слово. Христос не слиза от центъра на слънчевата система, а от центъра на космоса и носи в себе си изключителните творчески енергии и сили на Любовта.
Учителят казва: „Тази Любов, в която ще се роди духовната воля, постепенно ще превърне земята в слънце“. Тази Любов, която е свързана с духовната воля, дава ново направление на силите в човека, за да могат животните в човека да отпаднат и човек да изкупи своето грехопадане.
Защо Бог допусна и направи възможно грехопадането? Учителят казва: „Когато Бог искаше да даде нов импулс за по-висша Божествена степен на развитие, Той направи възможно грехопадането, за да могат духовете да се облекат в по-плътна материя, от която да се роди това изключително развитие на волята“ – това е духовната воля в учението на Учителя. За да се предизвика развитието на духовната воля, бяха необходими плътни тела и много големи напрежения и изпитания. В тези напрежения на гъстата материя действат силите на злото. Тази материя има тенденция да създава външни форми, т.е ограничения, но истинският човек не е форма, а образ на Бога. Но след като духовете изгубиха Високия идеал, те изгубиха образа на Бога в себе си. Те попаднаха под влиянието на тъмните сили, които искаха да внесат в човека образа на своите страсти, образа на животните. Човек може външно да е паднала форма, но неговият вътрешен образ е образът на Бога. Христос слезе от космичния център, за да възстанови образа на Бога, а образът на Бога е роден от първичния импулс на Бога. Грехопадането е отнело образа поради измяната по отношение на Бога и оттук и волята е загубила своята диамантена същност. Сега развитието на тази воля може да освободи човека от плътните тела, т.е. от тежките обвивки.
Волята е ключът, който ще трансформира всички животински енергии и ще ги превърне в светлина. Тази мощна воля, която работи в човека като импулс, е, според Учителя, Христос. Той е преобразяващата сила. Ето защо волята и нейното развитие е всъщност ключът, който ще направи преобразяването, т.е освобождението – това, според Учителя, е мисията на Христос.
Учителят казва: „Ако Любовта не влезе в живота на човека, не могат да влязат и окултните сили, които преобразяват“. Когато волята постигне контрол, се освобождават скритите енергии на живота. Жалко е образованието на всеки човек, който има слаба воля. Без развитие на волята човек се превръща в нищожество, защото той се превзема от земните сили и губи своя образ. Именно падането на волята е изгубване на човешкия образ. Усилията на Бялото Братство сега, в четвъртия импулс, даден от Учителя, падат главно върху пробуждането на волята. Учителят казва: „Само развитието на волята може да организира неорганизираните земни сили“. Четвъртият клон на Бялото Братство синтезира всички предшестващи. Учителят казва: „Ако в един човек работи преди всичко импулсът на Любовта, то той ще извлече истинската Мъдрост и ще се преобрази“ – защото от съчетанието на Любовта и Мъдростта се ражда волята, която ще покори всички земни и животински сили.
Последната и мощна проява на Христовия импулс е Учителят и Неговата школа, която се отваря само за готовите. Учението на Учителя е посято, То ще даде плод главно в Шестата раса. Учението на Учителя е пълно изложение на християнското езотерично учение.
Първият импулс беше в Египет, на херметистите. От тях се родиха древните окултни школи.
Вторият импулс бяха есеите в Египет и Палестина – Мойсей, Авраам, Пророците и Христос.
Третият импулс беше свързан с манихеи, богомили и розенкройцери. Поп Богомил и Боян Магът – това са архангели, които обновяват учението на Христос. Манихеите (манис – ум) от IV-ти век имаха задача да пречистят ума; богомилите продължиха, а розенкройцерите завършиха тази идея.
Четвъртият импулс е свързан с Учителя и Учението, Което дава синтез на всичко от миналите окултни школи.
Учителят казва: „Животът на ученика не е живот на благодат, а живот на творчество“. Източната традиция има инволюционен характер, а западната – еволюционен. Закон е: С един пръст на ръката доникъде не се стига. Учителят казва: „Източната традиция е дадена при слизане на Духа в материята“ – т.е. при отдалечаването на Духа от Бога. Много от качествата на висшата светлина са се изгубили. Твърдението, че материята е илюзия, както твърди Адвайта Веданта, Шанкара, е заблуда. Когато Духът е допуснал материята, Той не е допуснал грешка, защото Духът е абсолютната разумност. Те създадоха много системи на йога, за да победят тази илюзия, но за запада физическият свят е въплътеното Слово, въплътената духовност и всички неща на физическия свят са една велика книга, една велика азбука, която разкрива постепенно същността на Духа. Чрез изучаването на физическия свят и символите му окултният ученик се освобождава от нисшата природа. Изучаването на материята дава един много важен опит, а той е изключително важен. Учителят казва: „Духът е скрит дълбоко в материята и се разкрива не с отричане, а с изучаване“. Например ръката крие в себе си изключителни магически тайни, особено палецът. В ръката на човека е скрит Бог, а не илюзията. Физическото тяло е една дълбока окултна идея на скрития космос. Ученикът е на земята, но живее в Духа, а не в илюзията, т.е. във времето. И Учителят, и Христос живяха в тяло, но не живяха външен, т.е. илюзорен, живот. Запетаята, точката символизират Бог на физическо поле – това е великият принцип, който дава живот. Материята не трябва да се отрича, а да се изучава и да се извлече есенцията от нея, която е скритият Дух. В Христос имаше нещо, което Той не знаеше, и го научи на кръста, на земята.
Хранейки се с плодовете, ние се храним с Духа, който е в тях, а в плодовете е скрит Духът на Слънцето, т.е. Слънчевото Слово. Тези скрити духовни сили ни помагат да се пробудим във високото поле на Духа, в Неговата светлина и топлина. Чрез храната Духът в нас се издига до познание за Бога и Неговата Мъдрост. Служителите на Бялото Братство не са свързани външно; те са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото слънце, а не помежду отделните лъчи.
Учителят казва: „Човечеството е на земята отпреди около 18 милиона години и духовете са се уплътнили в гъстата материя, като са минали през много раси и култури“.
За расите:
Първата раса се развива в етерния свят, а втората – на границата между етерния и физическия свят. Третата е Лемурийската раса, която е живяла милиони години. Нейни остатъци са чернокожите. Четвъртата е Атлантската, която преди потъването на Атлантида се изселва в две посоки. Първата е под ръководството на Посветени и преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там е имало много храмове на Слънцето, където са били посветени Хермес, Заратустра и др. Сахара е била цветуща страна, пресечена от Нил. После египтяните отбиват Нил и Сахара се превръща в пустиня. Вторите преселници, водени от Посветени, преминават през днешна Англия и Скандинавия, стигат до Руските степи, като една част остава в Европа, а друга – на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където имало затворено море, подобно на Каспийско море. Там те преживяват хиляди години и една част от тях под водачеството на Рама преминава в Индия. След дълги войни с местното население, което се е състояло от лемурийски остатъци, завладява Индия и основава първата култура на бялата раса – индийската.
Трета част минава в Персия и под ръководството на Зороастър създава Персийската култура. Зороастър е знаел тайната да влиза в Духа на Слънцето, от което получавал своите откровения за Битието. Той знаел, че скрито в Слънцето е живеело едно изключително космическо същество; нарекъл го Ахура Мазда или Аура Мазда, което означава Великата Аура. Той е влизал в тази аура и е съзерцавал този Велик Дух, който му разкривал своето велико Божествено учение, т.е. Слънчевото учение. До XVIII-ти век почти нищо не се е знаело за Зороастър. Това Слънчево учение се е предало и на Хермес, чрез който се образува културата на Египет. Според Учителя тя е образец. Хермес е вдъхновител и основател на египетската култура. Тя става изходна точка за еврейската, гръко-римската и западно-европейската култура.
Според Хермес най-голямата тайна на Посвещението се състои в предаването на Духа. Това е най-силният елемент, това е знаел от Посвещението си в Атлантида. Предаването на Духа е свързано с дълбока окултна тайна. Това е предаване на един специален Божествен лъч. Това се отнася до един специален атом в човека, който улавя първичната, истинската Мъдрост – това са съществата на Мъдростта. Учителят казва: „Който получи това Посвещение, влиза в безкрайното вдъхновение. Аз съм бил с вас и в Египет, и в Персия, и в Рим, и в Гърция, и във Вавилон“.
Зороастър внася космичното Слово, за което Йоан казва: „Словото стана плът и се всели, и живя между нас“. Чистото Слово е проводник на Слънцето в Духа, затова чистото Слово е живот в Духа. Посвещението е едно специално обновяване с Духа, от което се дават нови сили и импулси, нови методи.
Знае се, че когато един човек търси нещо по-дълбоко и простонародната религия не го задоволява, той по интуиция намира мъдри хора, които му разкриват нещата по-дълбоко.
За да разбереш Учителя, трябва да преживееш това, което Той е преживял. Учителят казва, че е минал през девет кръста.
Посвещението изисква нов начин на живот. Това се налага от Духа – промяна в мисли, чувства, храна, мотиви. Светлината на Мъдростта е една много могъща вибрация, която изисква една изключителна нервна система. За да може да се издържи срещата с Духа, която е среща с абсолютни вибрации, осветлението на петте бедни чувства е много слабо; иска се ново око, ново виждане.
Агни-йога е старо учение, което в миналото е имало значение, то си има хубави закони и правила. Но то няма за център Христос, т.е. космическият принцип на Словото. То почива на стари откровения на Буда, на стари импулси, на стари енергии. Има Посветени и на изток, и на запад, които не ни противоречат; има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България – например Рамачарака, който е писал даже книга за живота на Христос.
Лекция, държана на 12 февруари 1993 г. – Варна
Всичко в света има свой странен смисъл. Казано е: „Любете враговете си“. Защо? Защото страшни са пречките, които идват от омразата. Дълбоки, непознати мрежи дебнат вътре в дебрите на вашата мисъл. И докато не постигнете контрол, винаги ще ви дебнат. Хората, добри или зли, са винаги оръжие на Духа за неговата правда, която е закон на живота. Ако не победите омразата, тя ще роди във вашата душа много образи на чудовища. Чрез страстите и омразата в душата се произвеждат много чудовища, докато един ден станеш тяхна жертва. Тези чудовища се оплодяват от змията.
втора лекция
Учителят казва: „Христос е първообразът, по който е създаден човекът“.
Учителят казва: „Първороден е само образът, а всички други трябва да се родят изново“. Учението на Учителя е разкриване на езотеричното християнство.
Седир, на който окултните сили не са стигнали да бъде посветен в Мъдростта, се е отказал, за да бъде посветен в пътя на Любовта. Той е по-лесен, с по-малко опасности. Посвещенията в Мъдростта са много по-тежки, защото изпитанията са много по-тежки.
По-известни розенкройцери: Хенрих Кунрад, Якоб Бьоме, Екхард Парацелзий, Занони, Раймон Пул, Гьоте и др.
Едно от важните неща, които иска Учителят: преди всичко личните усилия на ученика. Той иска учениците да постигнат целта, защото Учителят не е внушител, а будител. Учителят не обучава, а пробужда. При източните учения ученикът е подчинен на своя Учител, а в западните учения това се избягва напълно. Тук подчинението е свободно, по закона на Любовта. Учителят не иска да владее и не трябва да моделира ученика по свой образ, а трябва да разкрие в него самия загадката. Учителят не иска да изфабрикува един изкуствен модел, едно изкуствено цвете. Всяка истина, която не е една жива сила, вдъхновяваща, творческа, преживяна, няма голямо значение.
Окултните школи в древността се пресичат. В тях има нещо единно. Евангелието на Лука е чист будизъм. Буда е изработил изключително астрално тяло и го е дал на Христос, също и Заратустра. За да може една мисъл да проникне в душата, тя трябва да е пропита от чувство, иначе тази мисъл е мъртва. При теософското общество е пренебрегната личността на Христос, Който е развоят на човешката еволюция. Без Христос това учение не може да се обнови в своята истинска Мъдрост. Без Христос, Който е принципът на космическото Слово, не може да има истинско развитие.
Има едно Велико Братство, което е над Черното и над Бялото Братство – това са свръхйерархии, които са абсолютни същества на принципа. И Учителят, и Христос идват от това поле, но по различен път и с различни задачи и методи. Тези свръхйерархии всъщност участват в съчетанията на тези учения. Те коригират и Черното, и Бялото Братство. Те ръководят съдбата на целия космос. На тези свръхйерархии са подчинени и Бялото, и Черното Братство. На тях са подчинени и злите същества, за да се изпълни силата на доброто, която има дълбока основа и в битието, и в небитието. За целта на Христос Учителят казва: „Да се всели чрез Своя стремеж в душата на човека и така той да стане безсмъртен и вечно стремящ се към Отец, към Извора“. Но това вселяване трябва да стане по закона на Любовта и свободата. Павел в Библията казва: „Не аз, а Христос в мене“.
Постоянната Любов е тази, която действа заедно с Мъдростта. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това е духовното тяло в човека или огнената аура. Учителят казва: „Без Христос душата потъва в животинското царство, защото змията не може да дава живот, защото само Любовта може да оживява“. Сега се дава импулс на духовната Любов, която има за цел да съедини душата с Духа. Тази Любов освобождава душата от змията, а същевременно и от материята, от веществото. Тези, които остават в материята, не могат да намерят Бога. Те ще Го търсят в бъдеще.
Според окултната наука отричането на Христос е отсъствие на душата, а отричането на Отец е отсъствие на Духа.
Най-вътрешното учение на Христос и Учителя не се изнася на показ; външната Библия е ценна, но не е меродавна, само вътрешната е меродавна. Документите, които са свързани с Библията, са само бледи отражения на това, което е било. Истинският източник за Посветените е не Библията, а Акашовите записи. Старият Завет и неговата най-дълбока част идват от Египет, от първия импулс на Бялото Братство, откъдето и Мойсей научи велики тайни на битието. Учителят казва: „Християнството беше една окултна школа, но като изгуби правилата, дадени от Христос, се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се гонение против тях, докато се намери изход на тази енергия“. Учителят казва: „Ако и вие не приложите методите, които ви давам, ще дойде същият закон. Той не може да се измени“. Набраните окултни сили трябва да се впрегнат на работа. Но след като не се впрегнаха, те предизвикаха гонения.
Словото на Учителя е продължение на Словото на Христос. То обобщава всички древни школи и учения. Името Исус – Йешуа – е символично и съдържа основния принцип на битието и живота. Посветените знаят, че Неговото Име е един окултен ключ на живата енергия. Йешуа отговаря на идеята за Любовта и тази Любов слага в ред и порядък всичко. Йешуа е бил определен от Отец още преди създаването на света и човечеството. Силата, която свързва и обединява две същества, се нарича Йешуа, но трайността на връзката зависи от друга сила, която е наречена Мъдрост. Чрез Любовта към ближния човек расте и се развива, а чрез Любовта към Бога човек се ражда.
Някои мислят, че ще бъдат спасени чрез Христовата кръв. Това е една велика и свещена идея за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си, защото кръвта е носителка на живота, а животът произлиза от Любовта. Който не се храни с Любов, няма живот.
За да изпъдиш едно силно изкушение или една лоша мисъл, не е достатъчна само формула (молитва), а е необходима и енергия, и активност в самата формула. А също и будност (тя не се отнася за сетивните органи). Будността пази свободата на душата, а концентрацията дава сигурност на вътрешния живот. Учителят казва: „За да стане силен ученикът, той трябва да медитира върху изпитанията“. Те се побеждават с воля, защото волята е активната сила на природата. Огненият змей във вас ще ви издигне до Бога, но трябва да го покорите. Намерете змията в себе си, хванете я с ръцете на волята и контрола и я изпратете нагоре към главата – Божествения свят, за да се просвети. Тогава тя става служител на Бялото Братство.
Формула: „Господи, научи ме да постигна абсолютно овладяване на себе си“.
Лекция, държана на 19 февруари 1993 г. – Варна
Духът е твой. Но чакай търпеливо с Любов и доверие, защото Духът узрява в търпението и доверието. Абсолютното доверие, това е пътят към най-вътрешното светилище в човека. Твоята сигурност е в доверието, а сигурното знание винаги изхожда от опита. От опита, защото вътре в този опит е вибрирал Духът. Истинският опит идва от вселяването на Духа, а това изисква абсолютно доверие и търпение. Има обикновен опит, има духовен опит, има и специален опит, който се отнася до тайните.
Закон на Хермес: „Въоръжи се със светлината на тайната“.
Съвременната наука много малко знае за Заратустра, защото на тази наука ѝ липсват методи. Истинските методи са аркани, ключове на Духа. До XVIII-ти век не са знаели даже името му, докато в Гърция и древния свят се е знаело, че то е синоним на Първичната светлина. Заратустра е един велик и мистичен водач на Бялата раса, която той изведе от Атлантида. Той участва и в Библията с едно особено име, което едва се загатва – Мелхиседек. Според окултната наука Заратустра е живял в Персия преди 8 хиляди години. Според него в проявения свят работят две начала, чрез които се изявява Абсолютното Битие:
1) Доброто начало – Ахура Мазда, означава Великата Аура.
2) Злото начало – Ариман.
Според Заратустра има много дълбоки духовни причини, които са създали космоса и хората. Човек е изтъкан от космическата дейност на съществата на светлината и тъмнината и тази тяхна дейност се отразява в човешката душа. Всички тези сили се борят помежду си, затова в човешката душа има борба, защото животът на човешката душа е отражение на космическия живот, а това, което Заратустра изнася, е космическо учение. Но той не е говорил за специалните сили, които се събуждат в душата под действие на космическите сили. Доброто той свързва със светлината и вижда неговото начало в Слънцето. Слънчевата светлина той смята за Духа на Слънцето. Тази светлина той е нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето. Този Дух за него е космичното творческо Слънце. Иранците (древните перси), приемайки учението на Учителя Заратустра, се заели да изучават и развиват в себе си духовните сили, с които да преобразяват околната среда. Добрите и лошите действия стоят едни срещу други в космоса.
Заратустра казва, че човек е изтъкан от духовните сили на нисшия и висшия свят. За лошия човек се е казвало, че той е обсебен, в смисъл, че при Заратустра чистотата не се е разглеждала като път за дълбокото развитие на окултните сили в човека, не се е разглеждало и понятието вина. Когато се явяват Десетте Божии заповеди, се дава възможност да се различават хората, т.е. тези, които ги спазват, и тези, които не ги спазват. Тук се явява понятието вина и престъпване на закона. Преди грехопадането законът е бил даден вътре в съвестта, но след грехопадането този закон се дава външно от Мойсей. След Мойсей трябваше да дойдат Пророците да покажат как се живее по закон. Мисията на Заратустра беше да посочи пътя на този народ към изгубения духовен свят.
Заратустра е казвал, че до Ахура Мазда може да се издигнеш само чрез скритата Слънчева сила в себе си. Учителят Заратустра е знаел, че вярата, която е събудена от тази скрита Слънчева сила, дава изключителен стремеж и мощен възход. Когато хората се свържат с Ахура Мазда, т.е. с Духа на Слънцето, чрез получаване на неговите сили те ще се издигнат в него и ще се върнат там, откъдето са излезли. С тези идеи Заратустра е организирал Персийската държава. Това течение на Слънцето, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие по цялото човечество. Неговите идеи и мисли се предават главно чрез неговите ученици. Цялата западна традиция произлиза от това учение, и културата в Египет също, защото Хермес е бил негов ученик – това е още по времето на Атлантида. На него принадлежи мисълта: „Злото е ненавременно добро“. Учителят казва, че злото е началото на доброто, а доброто е краят на злото. На въпроса, защо човек трябва да бъде добър, Учителят казва: „Човек трябва да бъде добър, за да постигне целта си, защото доброто привлича духовните сили“. Във времето на вавилонското робство Заратустра е бил прероден като Учител – Заратус – и тук евреите влязоха в контакт с неговата Мъдрост. И Мойсей е бил в контакт с него в храмовете на Атлантида.
Заратустра казва: „Слушай с ушите си само това, което е съвършено, и следвай го добре, с ясен ум, за да знаеш какво да правиш в живота си, преди да настъпи великият ден, защото ние ще получим своята награда само за това, което сме прилагали. Злото ще отиде при злия дух, а доброто ще отиде при чистия дух“.
Има вложена магическа сила в Свещените Имена, затова никога не ги променяйте.
Заратустра е имал вътрешен кръг от ученици, на които е разкривал същността и пътя към Слънцето. Според него Слънцето поставя всички неща в ред. Заратустра казва: „Роденият от Слънцето не умира“. Това се отнася до вътрешните мистерии. Това, което се е преживявало във вътрешната школа, са мистерии. В тези мистерии Огънят е организирал духовните тела на учениците за връзка със себе си (Тот, или тайната на египетските мистерии).
Животът, който ние получаваме от Слънцето, е един велик израз на Любовта на Великата Аура. Заратустра казва: „Лъчите на Великата Аура, които струят към нас, са духовни лъчи. Така Великата Аура изпраща своя живот към нас“. Това е Словото на космическото Същество. Знае се, че чистото Слово се съдържа в Първичната Слънчева светлина, а тази светлина е жив Дух. Заратустра казва, че виждането зависи от височината на Слънцето в човека. Слънцето – това е Духът в човека. Слънцето е един велик символ, който значи раждането на Бога в човека.
Заратустра е бил Учителят на Хермес, а също е бил и в тясна връзка с Христос. Той му е отдал своето астрално тяло, всички сили, които са били в него – сили на чистите и благородни желания. Още преди да слезе на земята, Христос е посветил великите Посветени от Атлантида и Египет. Те са били в тясна връзка. Когато Исус бяга с родителите си в Египет, той отишъл да вземе много от Своите сили, вложени за великото дело. Астралното тяло на Заратустра, което се предава на Христос, развива постепенно и същевременно с голяма бързина онези вътрешни сили, които Христос е трябвало да развие. Заратустра е казвал, че зад сетивните органи стоят духовните същества, които са ги създали. Тези духовни същества са израз на духовните сили. Зад всеки орган седи висше духовно същество. Където и да се намира човек, той е в един одухотворен космос и всичко около него е Божествени мисли и идеи.
Според Заратустра човек е роден от Великата Аура и почива в нея. Заратустра казва: „Всяка вдишка е в контакт с тази Аура“. Значи човек с всяко вдишване поглъща Божия Дух. Тази разумна енергия е навсякъде и храни съществата, тя е храната. Заратустра е можел да се вглъбява във Великата Аура, откъдето е черпел субстанциалната Мъдрост. Това велико космическо Същество е влизало в него и го е учело, а той е трябвало да изнесе тази Мъдрост отвътре навън, към света, като своя мисия за земното развитие. Според Заратустра в Слънцето се намират всички Божествени възможности.
Учителят казва: „Кой е най-големият враг на Слънцето? Това е змията“. Това е задачата на ученика. Пречистването е възвръщане на Първичната огнена енергия в човека. Мъдростта се познава като се извисим в Божествения живот, а не долу в калта на земното съзнание. Животът може да се устрои само с енергия. Слънцето е образът на енергията. Висотата на живота се намира в Слънцето. Именно Слънцето в човека е скритото богатство. Великите Посветени са образи на Слънцето. Според Учителя Слънцето е най-чистата излъчена форма на Духа. И Отец е Създателят на този Първообраз.
Казано е: „В безграничната еволюция няма връх, освен Отец“. Великите Посветени са проводници на Христос. Буда също е посветен от Христос. Той има определена цел: да предаде постепенно учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Лекция, държана на 26 февруари 1993 г. – Варна
Този, който доминира над другия си партньор, служи на тъмните сили. Чрез доминирането той поглъща голяма част от неговата енергия, от неговата жизнена сила. Такива хора се разделят, защото при Любовта няма господари. Раздялата е особен род лечение на изкривеното съзнание и когато хората победят това съзнание, могат да живеят по-близо един до друг. Човешката любов винаги пътува към психични разстройства, тя е патологическа.
Питагор казва: „Който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония“.
Хермес е посветен в Храма на Слънцето още в Атлантида. После той става водач на преселниците от Атлантида. Той минава през северните брегове на Африка и се установява в Египет. Хермес е представител на Небесното Посвещение. Той е единственият, който посвещава Египет в тайните доктрини. Той казва: „Всички неща са свързани с тайни сходства“. Самото име Хермес е талисман и значи „вълшебен звук“. В главната си книга за тайната наука той разкрива тайните на Огъня.
Хермес има пряка връзка с Озирис – Божествения разум, който му се открива. Той е използвал най-дълбокия окултен метод: потъване в дълбоко размишление за тайните на живота, който се намира в огнените глъбини на Духа. Според Хермес препятствията са така наредени, че да бъдат винаги победени (трудностите в живота). За окултните тайни на небето Хермес казва: „Само този е достоен да вижда тайните на небето, който има трите ключа: смелост, воля и да умее да мълчи“. Когато победиш себе си, ще получиш отговор на всеки въпрос.
Учителят казва за Мусала: „В етерната област на Мусала се намира най-древната школа на земята и тук са идвали да учат от Индия, Египет, Персия и всички школи и мистерии. Мусала никога не е потъвала под вода“.
Хермес казва: „Когато победиш себе си, ще получиш отговор от Божественото Слово“. Бог е Бащата, Словото е Синът, а тяхното съединение е животът.
Питагор: „За да се спасиш, трябва да се слееш със Словото“. Орфей: „Чистият пламък ще влезе в човека и той ще го привлече при себе си“. Хермес: „Виждането става, когато Словото е вътре в тебе“. Питагор: „Мисълта е, която вижда и чува в самата себе си, а сетивото е сляпо и сакато“. Хермес: „Когато победиш всичко отрицателно в себе си, смъртта вече няма власт над теб“. Озирис, според Хермес, е символ на абсолютна активност. Озирис никога няма да бъде изцяло разбран, защото той не произлиза от никого.
Човешките духове трябва да се родят в материята, за да я победят, за да се усъвършенстват чрез борба и придобиване на по-голяма зрялост. Така духовете ще се изкачват все по-нагоре и колкото по-нагоре се изкачват духовете, толкова повече светят и толкова повече Любов излъчват, докато се върнат отново и се слеят с Праогъня.
Хермес за Посвещението: „Това е късият път на еволюцията“ – но това е само за избраните. За Хермес волята е основен закон, с който се строи всичко във вселената. Хората са призовани към съвършенство. Онова, което в теб вижда и чува, е Словото.
Хермес казва, че Озирис спасява, като привлича душата с лъчите си и я освобождава от смъртта. Всички явления в природата са духовни процеси. Който върви по пътя на съвършенството, Свещените книги не са необходими за него, защото той вече е поет от древната сила – Огъня, поет от самия Дух.
Има мисли, които приличат на тъмната част на ада. Мъката на злите се свършва с тяхното разрушение, което ги лишава от съзнание. Скалите и камъните са спящи духове. За чистото Слово Хермес казва, че е метод за увеличаване на жизнената енергия. Бог управлява хората чрез самите тях. Нечистите духове са пленени от материята. Истинската воля е мощна и свободна енергия. Свещеното име Озирис е ключ, това име е и мярка.
Учителят казва, че мярката на времето е къса за Вечността. Хермес казва, че там, където Божествените закони имат власт, се явява красотата. Всяко удоволствие задържа човека в неговото развитие. Нашата воля е изворът на нашата сила. Духовете, които са без воля, живеят в лоша и тежка атмосфера. Когато придобиеш Любовта, ти ще излъчваш светлина, на която злият не може да устои. Когато познаеш Истината, тогава ще развиеш магическите сили в себе си. Висшите излъчвания съдържат магията, която държи враговете в плен. Концентрацията разсейва тъмнината, това е метод. Последиците от човешките амбиции са разрушение и смъртта е Божия работа. Там, където вибрациите са най-бързи, там се намира Духът.
Висшият закон всякога контролира нисшия. Няма случайности! Всички неща стават според закона. Законът е в сила на всички полета.
БИБЛИЯТА – ТРИ НАЧИНА НА ТЪЛКУВАНЕ
Учителят за Библията:
Библията е символична книга и тя се тълкува по три начина:
1. Материален, обикновен. Тук Учителят казва, че това е обикновена книга. Тук обикновеният човек чете буквално. Обикновеният човек е неспособен да открие Истината, защото той е външен, той живее на повърхността, а Истината е най-вътрешната област на Духа. Вътрешното никога не се дава на външното, защото външният живот е свързан с Черното Братство. При това условие Истината не се проектира навън. Тя остава в своята вътрешна област. Ето защо най-вътрешната област е най-чиста и съкровена.
2. Духовен. Когато човек чете Библията по втория начин, той казва: „Тази книга е полезна, има някакво съдържание“. Тук човек търси и намира правила и идеи за себе си. Но и тук много идеи не се разбират, защото нещата стават разбираеми само чрез чистотата.
3.Божествен. Тук човек се слива с идеите и в него се вселява едно Божествено вдъхновение, което става за него носител на живот. Тук ученикът навлиза в Словото и Словото навлиза в него като същност, като Дух. Щом Словото е влязло в тебе, Духът е влязъл, защото със Словото работи самият Бог. И наистина ще дойде това, за което жадуваш, защото Бог в тебе жадува. В това жадуване Бог, човекът и ангелите се сливат. Това е жажда за най-великия принцип в Битието, наречен свобода. Но за да постигнеш свободата, първо трябва да минеш през ада.
Учителят казва: „При изучаването на Свещените книги всички трябва да минат през трите начина: от формата към съдържанието, от съдържанието към смисъла и от смисъла към Великия живот“. Библията не може да бъде обяснена без светлината на окултната наука, защото фактите, дадени в Библията, не са прости разкази и случки, а окултни писания и окултни факти. А тези окултни факти разкриват знаците и пътищата, които обясняват духовните светове и действащите в тях окултни сили. Така се разкриват проявленията на духовния свят на земята и в живота на хората.
Лекция, държана на 5 март 1993 г. – Варна
Водата е жива. Тя се радва и скърби. Ако я пие лош човек, тя скърби. Ако я пие добър човек, тя се радва и весели. При добрия човек вътрешните сили на водата се оживяват чрез закона на подобието и тайните сходства. Това се отнася до вътрешните елементи, които се разбират помежду си. Когато определени хора се сближават, има специални клетки в тяхното сърце, които правят сближаването. Тези клетки си говорят вътрешно и понеже си говорят разбираемо, то хората се привличат дори когато нямат какво да си кажат. Те са завладени от вътрешното разбирателство на тези клетки. Учителят ги нарича живи, разумни същества.
Близките му са го наричали Орфи – значи аура или светлина. Орофан значи „този, който лекува със светлина“.
Орфей казва: „Същността на Първообраза е Слънцето, а залезът на Слънцето не е умиране, а скриване“.
Орфей, заедно със Заратустра и други, е бил служител в Храма на Слънцето още в древна Атлантида. Той се ражда преди около 12 века в Тракия. Задачата му е да даде нов духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и впоследствие на Европа. В Рило-Родопския масив е имало много скрити хранилища и светилища. Орфей е бил син на жрец от Храма на Аполон, затова от малък го привлича Мъдростта. Той най-много е бил привлечен от тайните, които са скрити във видимите неща. Неговата натура е била поетична и музикална и затова е изливал в музика и поезия своите мисли. Неговият идеал е бил Слънцето. То се изявява в Зевс, Аполон, Дионисий и Уранос. Редом с тези Храмове на Слънцето е имало и Храмове, посветени на Хеката – Луната, които са се отклонили от правия път и са се отдали на черна магия. Те са водили борба срещу Слънчевите богове. Имало е и много други народи в Тракия, които са носили своите божества, но основни били гетите, скитите и първите келти. Сент Ив д’Алвейдър пише, че тази бяла раса принадлежала на славянското семейство, от което произхожда и Орфей. Творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва с преселници, колонизатори, дошли от изток и се оформя гръцкият език – смес от келтски, санскритски и финикийски. Аполон означава „Всемирен Баща“ – това е тълкуване от египетски жрец.
Орфей даде нови сили на Слънчевото Слово, а Словото се съживява само в присъствието на Духа. И преди Орфей е имало светилища и мистерии в Гърция и Тракия, но Орфей беше будител на духа на Гърция и нейната Божествена душа. Учителят казва: „Силата на Орфей се крие в това, че той предаде на своето време един таен импулс“ – а това е метод само на Божествените същества. Знае се, че Орфей е говорел много поетично и е бил вдъхновен. Имал е тъмносини и дълбоки очи. Свирепите тракийци отбягвали неговия поглед, а бягството е една слабост. Жените са го обожавали. Внезапно изчезва от Тракия; отива в един град и оттам – в Египет, воден от жажда за придобиване на Мъдрост. И след като научил тайните на египетските мистерии, след 20 години се връща в Тракия с името на Посвещението си – Орфей, което е извоювано с много тежки изпитания. Главните разговори са с неговия любим ученик. Казва му преди да умре: „От Любов вникнах в тайните на магията и видях етера на боговете. Изтръгнах тайната, скрита в Пламъка. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Аз имах за свой Бог Любовта и вдъхновен от Любовта аз пях, говорих и победих. Благодарение на Любовта аз усвоих словото на Хермес и словото на Заратустра“.
Когато Орфей се завръща, светилището в Тракия е запустяло. Той го преобразява, а същевременно преобразява по-голямата част от тракийците. Преобразява религията на Бакхус и обуздава вакханките – служителки на Хеката, и много бързо неговото влияние прониква в светилищата на Тракия. Посветените в тайните под наставленията му са се сдобивали с чиста светлина. А тя е изтичала от висшите Истини. Под булото на поезията и омайните празненства част от светлината на великите Истини намалявала, но така той говорел на народа – забулено. Така станал първосвещеник в Тракия и велик жрец. А на своите ученици е откривал тайните на Слънчевото Слово. Това ставало в Свещената планина, от която извира река Ебра – Марица. Там имало Храм на Слънчевото Същество от хиляди години. Там са идвали и се покланяли келти, скити, гети и много други. Жрец в този Храм е бил Орфей.
Той имал при себе си любимия си ученик, който е взел от Делфи. Казвал му: Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до Началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с Огъня на мисълта си. Отдели се от материята, както Пламъкът се отделя от дървото и гори. Тогава духът ти ще полети в чистия етер на вечните причини. Да си свободен, значи да изтичаш от Духа. Любовта е Пламъкът, който изгаря дървото и носи свободата. Ти си Пламък. Ти трябва да се разрастваш ежедневно. Пламъкът е ключът на живота. Само Първото Същество царува в безкрайното небе и в дълбочините на земята. Това е етерният Баща, това е Пламъкът неугасим. Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас, но ти си Пламъкът и това е твоята власт, оставена ти от етерния Баща. Има само една власт, само един Баща и само един Учител. И ти можеш да го откриеш само чрез Пламъка. Той е Мъдростта и Любовта, Той е мъж и жена, той е баща и майка. От това вечно съчетание се раждат съществата. От това истинско съчетание произлизаш и ти. Пламъкът побеждава смъртта. Любовта на небето и земята не е известна на хората. Тайната на съпруг и съпруга е известна само на Посветените. Тази тайна е скрита от хората, скрита в Пламъка. Посветените са същества на Пламъка. Който намери Любовта – Пламъка, се смесва с него и се освобождава от печалната пропаст на преражданията. Синът е в Неговото проявено Слово. Синът е Неговото лъчезарно Слово. Това е Неговият жив Разум, който сияе отвътре. В разгръщането на Пламъка е всяко постижение. Истинската Любов, това е неизменният етер, а чистото сърце се превръща в пламтящо Слънце. Такова всъщност е сърцето на Бога. Космичната идея е пламтящ Огън, духовете са Пламък от Пламъка. Един ден те ще светнат и ще станат като Пламъци. Ще разкъсат илюзията, ще възкръснат по-живи от всеки друг път във висините на седмото небе. Пламъкът е, който възпроизвежда в нас Божественото. Пламъкът е вечно сливане. Истините – това са силите на светлината. Бог е един и винаги подобен само на Себе Си. Божествеността е вечна и безкрайна, а човечността е крайна. Всички са произлезли от Свещения Пламък, който е Първоначалната светлина. Когато аз съм слязъл в ада, аз съм слязъл, за да обуздая демоните на пропастта. Пламъкът на Духа ще потече в чистите и ще ги поведе към Себе Си.
Закон от Учителя: Не е достатъчно само да имаш стремеж, за да постигнеш нещо, но трябва да имаш и самоувереност.
Сеятелят – това е Божественият Дух, Който сее Божието Слово. Падналото на пътя е паднало на физическия свят, т.е. земното, затворено съзнание, и затова птиците небесни го стъпкват и изяждат. Падналото в каменистата почва и в тръните е паднало в астралния свят, където няма почва да се развие. Тук семето е заглушено от много грижи и проблеми, защото астралният свят е много загрижен, главно за излишните работи. А падналото на добрата почва се отнася до будността. Каменистата почва показва плиткия живот, тук не се сади. Тук няма дълбочина. Където е плитко, няма условия. Плиткото е свързано с теориите на мъртвото слово. А дълбокото – само тук влиза живото Слово. Така чрез това Слово Бог се развива у нас. Това е наречено усъвършенстване. В плиткото няма условия да се посади Истината. Такива хора казват, че ценят Истината, но те нямат сила да я приложат в живота си, защото плиткото е качество на астрала. Добрата почва, т.е. добрите условия, се отнасят до учениците, до тези, които се отдават напълно на Божията Истина.
Лекция, държана на 12 март 1993 г. – Варна
Истинският човек има спокоен стремеж. Неспокойният стремеж е свързан със злото, със змията, т.е. с ума. Спокойният стремеж е свързан с волята и с Духа. Земята не може да задържи човека на волята. Волята е устремена към слънцето. Учителят казва: „Когато дойдете при Мен на слънцето, тогава ще се познаваме“.
Змия стават жизнените сили, които не се превръщат в чиста духовна същност, а остават само една мозъчна интелигентност.
Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди неговото раждане майка му го посвещава на Аполон. Когато навършва една година, по съвета на жреците от Делфи го занасят в храма на Слънчевия Бог. Там жрецът го благословил и казал на майка му: „Твоят син ще стане велик, но помни: ако Гърция притежава науката за боговете, то науката за Бога се намира в Египет“. Когато пораснал, майка му му казала това. Още от малко дете бил кротък, смирен и справедлив. Имал е много силен стремеж към Мъдростта. На двадесет години е водил научни разговори с Талес, но те не са го задоволили. Той размишлявал вътре в себе си и вътрешният глас му казал, че трябва да придобие Мъдрост и вътрешна свобода. Така той стигнал до извода, че тайната на космоса и духовния свят се намира вътре в човека. Навлизайки много дълбоко в себе си, той видял една тайна, която му дала особена сила и несъкрушима увереност в Духа.
Той искаше дълбока наука и като размишляваше, си припомни думите на жреца от храма, че само в Египет се намира науката за Бога. Отива с препоръчано писмо от Поликрат до египетския фараон. Когато отива в Египет, той се представя на фараона, откъдето е предложен на жреците в Мемфис. Те го приели много студено, след много затруднения, защото не се доверявали на гърците, които смятали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко необходимо да обезсърчат Питагор, но той издържал изпитите. Прекарал в египетските храмове 22 години и преминал през всички фази на изпитанията и през Посвещение. Много пъти е рискувал живота си с опасни практики на магията, но вярвал докрай в своята звезда и нищо не могло да го отклони да придобие великото знание. Когато жреците се уверили, че той притежава необходимите духовни сили и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили съкровищницата на своя опит пред него. Тогава той научил свещените числа като принципи, които направил център на своя живот и своята Мъдрост. Той се обучавал дълго в изкуството на силната воля, която в Египет се смята за главен ключ на магията. Тези два ключа (числата и волята) отварят всички врати на вселената.
После, при един плен, Питагор попаднал във Вавилон и се срещнал с халдейските и персийските маги. Тук се запознал с истински ученици и наследници на Заратустра. Те били изучавали специално магическата сила на Словото. Служели си с формули, взети от най-древните езици на земята. Той минал и през халдейско Посвещение и прекарал във Вавилон още 12 години, и след 34 години се завръща в Самос. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той отишъл с нея в Гърция, като имал идея да продължи мисията на Орфей и да възвърне на храма на Аполон неговата предишна слава. След като се върнал в Гърция, всички храмове го очаквали като Учител и обновител. Той се спрял на храма в Делфи. Питагор искал да възвърне тук първоначалната слънчева сила и обаяние на Аполон. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да събуди тяхната енергия, защото знаел, че да действа върху тях, значи да действа върху духа на Гърция.
В Гърция Питагор срещнал млада девойка с ясновидска дарба, тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, който е търсела и чакала, че това е нейният Учител. А и той имал нужда от последователи за неговата мисия в храма. Още при първите разменени думи и погледи те се разбрали.
Чрез словото си той е внесъл нов дух в храма. Казвал е така: „Което може да се слее със Словото, се спасява, защото Словото е Бог“. Той искал народът на Гърция да се обедини под ръководството на храма.
Говорил е на учениците си: „Само чистият се издига до пълнотата на духовния свят. Посветените, със силата на волята си, могат да привличат смъртта или да я отблъскват. Образувайки магическа верига със силата на волята, силата става изключителна и от вас зависи Гърция да блесне с истинска светлина. От вас зависи да засияе отново храмът на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Бог се явява само при тези, които Го призовават. Какво нещо е Аполон? – Словото на Слънцето. Истината – това е Духът на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Това е истинското тяло на Аполон и без неговите лъчи нищо не става на земята. Любовта е Светилището на Посветените – така те имат Бог в себе си“. Учителят казва: „Бог живее вътрешно в Любовта“. От вас се иска Божествено развитие и вие трябва да се осигурите с постоянството на волята. Така тя добива своята увереност.
Питагор казва: „Любовта дава магическо равновесие на вътрешните духовни сили в човека“. Бог в човека – това е Свободата. И Питагор се е чувствал свободен. Който няма равновесие, няма и воля. Волята ражда свободата в човека, а свободата ражда безсмъртието. Според Учителя безсмъртието е абсолютно разумният живот. Тук не се говори за компромиси, защото Духът обича сигурните неща.
Питагор казва: „Ние привличаме вдъхновението си със своите мисли и желания. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с безсмъртна светлина. Великата мисия на Словото е ключът и тайната на живота. Словото е висшият служител на Аполон“.
Учителят казва: „Словото като принцип определя най-висшето служене на Бога“. Когато Словото е принцип, зад него стои Духът. Възстановяването на чистотата на Словото ликвидира грехопадането, защото грехопадането е започнало с нечистото слово, нечистите помисли.
Питагор казва: „Числото е същност на всички неща“. Той си спомнял много свои прераждания. Казва, че Хермес му е дал съзнанието за състоянието му в миналите прераждания.
Мисълта вижда и чува в самата себе си, а сетивото е сляпо и сакато.
Учениците на Питагор минават през четири степени:
1) подготовка – слушатели;
2) пречистване;
3) усъвършенстване – включва се волята;
4) съзерцание и пряко виждане на Бога.
За приятеля Питагор казва, че е едно второ „аз“, което трябва да се почита.
Емоциите са против Духа, но всяко чувство, което се овладее, ще стане Божествено. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност за посвещаването в мистериите. Който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява хармонията.
Денят започва с посрещане на изгрева и с молитва. Когато един ученик работи със Словото, висшите същества го обикват. Числата са активни качества на Бога. Числата са живи сили на Божествените способности.
Словото, това е Духът, който сам се движи и само сливайки се със Словото, човек може да разбере тайните на Бога. Понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само като се превърне в хармония.
Духът има за свое число единицата, която съдържа в себе си безкрайността, за свое Име – идеята за Бащата, а за своя емблема – живия Огън. Единицата действа като творческа двойка – когато двама се обикнат истински, те са две тела, но една вътрешна същност, външно разделени в две тела, вътрешно сливащи се.
Жената, това е истинската природа, небесната природа. Тя не е видима за физическите очи. Тази жена е наречена в Египет Изида. Тя е животът на небето. Питагор казва: „Пълният образ на Бога не е само мъж или жена, а е в съединението на двете Божествени качества – Любовта и Мъдростта“. Тази Любов ражда вечно нови идеи и образи и вечно обновява своите сили.
Числото 10 задвижва всички принципи и сили на Духа. Събуждайки своите Божествени сили, душата се възвръща в Духа.
Да обичаш, според Питагор, значи да създаваш, а да съществуваш, значи да отразяваш истинската красота и доброто. Питагор казва: „Когато човек се пречисти, висши същества му дават сила да изпълни мисията си“.
Питагор се е оженил за една от своите ученички и е имал двама сина и една дъщеря. Те също минали през Посвещение и станали носители на учението. Умрял е в дълбока старост.
Когато Петър е хвърлил мрежите си в морето, той не е уловил риба. Когато Христос му казва да отиде в дълбокото и да хвърли пак, Петър казва: „По Твоята дума ще отида, Господи“. И отива, и хвърля мрежите, и мрежите се оказват изпълнени с риба. Окултната наука ни казва в този случай, че душата на Петър е бедна, в нея Божествените възможности не са се развили и рибите не чуват неговото слово. Душата на Христос е изобилие и по вътрешен път тя привлича изобилието, което е отвън. Рибите са символ на етерните жизнени сили, а морето е израз на духовния живот. Ако имаш Словото в себе си, ти можеш да влезеш в изобилието на духовния свят и тогава мрежите ти ще бъдат пълни с риба. Но преди всичко изобилието трябва да дойде отвътре. Тогава риболовът е богат. Красотата на живота се намира в символа на риболова, т.е. в символа на изобилието. Но душата трябва да възстанови своята Божественост. Не е лесно да станеш достоен за изобилието.
Лекция, държана на 19 март 1993 г. – Варна
Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат. Словото събира и обединява съществата в определени групи, партии, църкви, окултни школи и т.н. Там, където е нечистото слово, съществата се разделят и раздвояват във вид на противоположности. Словото е центърът на вселената, а вечният ред е създаден от определени закони и принципи на Словото. Около Словото се движи всичко. Около Словото се насочва всичко, понеже всичко е произлязло от Словото. Това означава, че всичко, което търсим, можем да го намерим само в Словото. Словото е извор, защото няма друго начало, то е началото на всички реки, но то не се изчерпва с тях. Ако те спрат да текат, то продължава да тече. Който познава чистото Слово, става извор, защото Духът се вселява в него. Духът се вселява само в себе си. Словото съдържа в себе си изворите, реките, моретата. Те са излъчвания на Словото, но Словото е същността, Словото е дълбочината. От Словото те са излезли навън, на повърхността, а Словото произлиза от Духа. Както огънят разпръсква около себе си топлина и както цветята разнасят аромат, така и Словото осветява Битието.
Най-дълбоката окултна книга в Новия Завет е Евангелието на Йоан, защото Йоан е проникнал най-дълбоко в същността и мисията на Христос. Йоан е познавал Христос външно и вътрешно. Това е скрито в израза: „ученикът, когото Исус обичаше“. Това говори за висши духовни отношения от древността. Вътрешната връзка между ученик и Учител се отнася винаги до хиляди години. Ето защо Йоан е разбирал най-дълбоко Учителя си. Затова той е ученикът, когото Исус най-много любеше. А Любовта се обуславя винаги от вътрешна близост, от вътрешно познаване на две същества, които са сродни. Любовта на един ученик към своя Учител, когато е истинска, се пренася от прераждане в прераждане, в по-висша форма.
И Христос, и Неговите ученици имаха за задача да говорят – това на окултен език значи да въздействат на способностите на хората, за да могат те да се издигнат над земните цели. Например Христос никога не можеше да каже за Йоан това, което каза за Петър: „Три пъти ще се отречеш от Мене“. Връзката между Христос и Йоан изключваше и най-малкото съмнение. Йоан знаеше тайната на Голгота. Знаеше, че на Голгота се изнесе древното Посвещение, което е ставало тайно само в храмовете. То се изнесе на цялата историческа сцена, което само по себе си е едно Посвещение пред очите на целия свят. Йоан се е издигнал дълбоко в своето съзнание, чрез което е влязъл във вътрешна връзка с висшето съзнание на Христос, Който му е разкрил Своите тайни, защото в случая Учителят е дълбоката вътрешна същина на ученика. И когато тази вътрешна същина на ученика се пробуди, той влиза в непосредствена връзка с Учителя, защото Бог е едно велико вътрешно единство, а в проявленията Си се изявява като множество, така че Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо. Те са една и съща Божествена същина, проявена в две различни форми и степени. Така Йоан е черпил от най-високия източник на Мъдростта – прякото общение с Духа.
Защо дойде голямото страдание на Голгота? – Защото, в окултната наука се знае, големите магически сили могат да се черпят от мрака и от страданията. За да имаш магическа сила, т.е. Божия сила, трябва да победиш мрака и неговите слабости. Ето защо Учителят казва: „Големите страдания отговарят на големи Посвещения“. Само чрез тези страдания Посветените получават Словото като оръжие.
Евангелието на Йоан е проникнато с висша светлина и безкрайно вдъхновение. Много окултни методи и практики се крият в Евангелието на Йоан. То е било практически наръчник за богомили, тамплиери, албигойци, розенкройцери, окултисти и т.н. В стиховете чрез окултно съзерцание се разкриват магическите сили на Духа – тези Божествени сили, които всеки Посветен трябва да знае. Учителят казва: „Работата върху Йоан дава изобилни плодове. Има стихове, които ускоряват вътрешната еволюция и дарбите“. Важното за окултното изучаване на Библията, и въобще на дълбоките неща, е очистването на нашите мисли и желания. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас, а това е окултният ключ за познаването на Отец. Най-дълбокото познаване на Бога е свързано с дълбоките мистерии, т.е. с дълбоките преживявания. Йоан беше срещнал Логоса както и древните Посветени – като Дух. Но Йоан имаше една голяма чест – той познаваше Словото не само като Дух, а и като плът – физически.
Има голяма разлика между древните и християнските мистерии. Пречистването на астралното тяло е било най-важно за влизане в мистериите. На християнски език това е пречистването на сърцето, изразено в стиха: „Сине Мой, дай ми сърцето си“.
Евангелието на Йоан е най-неисторично, поетично. То е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Някои мислят, че Йоан е заимствал от Хермес и че Йоан е прероденият Хермес. Учителят казва: „Пророците са Посветени от древните мистерии“.
Първообразът на човека е бил създаден по образа на Словото, защото Словото е работило отначало върху него. Словото действа и до днес върху човека, включително и на физическо поле. Навсякъде, където има голямо творчество, в центъра на това творчество стои Словото. Словото участва във всичко. Словото, това е Духът на живота.
Когато човек се е отделил и станал „аз“, той започнал да вижда външно и сега този „аз“ трябва да се научи да познава Словото и вътре в себе си. В Първообраза, т.е. в Първичния човек, Словото се е проявявало като живот и светлина, но когато Словото е загубило своята чистота, то е загубило и своята динамика, т.е. своята сила, а същевременно и светлината, и живота отвътре. Тази светлина свети и вътре във физическото тяло, което само по себе си е тъмница, и в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си. Словото прониква във всичко и носи живот, защото то е висша духовна субстанция. Когато обичаш едно същество, ти излъчваш към него духовни сили, с които изграждаш в него духовното тяло. Така ние разбираме Любовта като една дълбока окултна идея на Бога. Висшата Любов е свободен дар спрямо другото същество, но първо човек трябва да стане свободен, независим, т.е. да се освободи от кармата.
След грехопадането човек разви своите външни чувства. Ето защо Словото слезе на земята, за да спаси човека от външните чувства. Ето защо Отец изпрати Сина Си, т.е. Синът трябваше да стане плът, Духът трябваше да стане плът – едно сетивно, физическо същество. Словото стана плът, за да може да бъде възприето от сетивата на падналите духове, защото те изгубиха първичната връзка със Словото, с Духа. И затова Словото се яви в едно тяло от плът. Словото слезе в плът, за да избави хората от тази болна сетивност, от която произлизат, според Учителя, всички трудности. Всички трудности произлизат от външното виждане на нещата, но Словото, което стана плът, не е от този (външния) свят. Словото е изградено от висши, вътрешни духовни сили. Ето защо то се справя с трудностите, защото те са изградени от паднали сили, т.е. от нечисти сили. Но за да работиш с висшата сила на Словото, трябва да си Син на Бога, трябва да си роден от Духа. А за да познаеш висшите тайни на Словото, както Йоан, трябва да минеш през великото Посвещение. Словото има много окултни свойства. Например висшите сили на Словото могат да се сгъстяват – така Исус стана видим и достъпен. Така Словото-Дух стана близко и достъпно чрез преобразяване.
Учителят казва: „Христос идва от централното Слънце, което е невидимо и се нарича Алфиола“. То дава блясъка на всички видими слънца. Учителят казва: „За да слезе Христос до нас, Той трябвало да се смали 75 милиона пъти“ – за да стане достъпен за духовете. Докато Словото-Дух, което не е в плът, се познава само от Посветените – те са извън обикновеното знание. Но всяко истинско Посвещение се ръководи отгоре, от висшия свят, т.е. от самото Слово. Обикновените хора още не знаят, че Словото определя цялата им съдба, в това число и бъдещето.
(Брат Михаил)
Всяко същество е свързано с космоса. И всяко същество има особено космическо раждане. Едно дърво, за да може да расте и да носи плодове, се нуждае от подкрепата на цялата природа. То се нуждае от въздух, вода, слънце, топлина, от човешка намеса и от много същества – много от тях невидими, освен за Окото на Духа. Някои могат да мислят, че дървото за тях е една случайност, но човек също е едно дърво – той идва от Дървото на живота и ако са му отказани някои елементи и същества, които да го обичат, той умира. Без вода въздух, светлина и някои същества, които да го обичат, той умира, значи трябва много банки да го кредитират – и видими, и невидими. На едно по-високо ниво цялата вселена му дава своите елементи. Отгоре висши същества обмислят колко духове да се родят на земята и колко да живеят – това се отнася до небесната икономика. Всичко необходимо за едно същество се подготвя предварително, но човек трябва да е буден, а хората си мислят за случайности.
Дълбоко обмислено е слизането на едно същество като Исус. Слизането на Исус е обмислено от велики същества, които са над Бялото и Черното Братство. Никой не е оставен на волята на случая.
Брат Михаил казва на друго място: Слизането на Хитлер е също разчетено предварително, за да може да даде някои уроци и сам да извлече уроци за себе си.
Има духовен компютър, който прави справки за това или онова същество и за неговото минало. Физическият компютър е дошъл много по-късно. Физическите неща са отражение. Способностите са определени и закодирани вътре във физическото тяло. Има същества, които следят за изпълнението на предписаното и на всичко важно, което става в живота. Освен това всичко важно, което става, става в строго зафиксирано време. Ако е определен например нещастен случай, то духовете от висшия свят предварително разглеждат това и в указания час изпращат нещастието, което е техен слуга. Тук работи една изключителна математическа точност. Но къде е тогава свободата? Брат Михаил казва: Свободата е в Духа, а вие сами сте си предопределили нещата. Вие сте сяли във физическия, астралния, менталния, причинния свят. Вашата воля може да сгъсти и ускори кармата, а може и да я влачи с хиляди години.
Когато срещнете човек, който преобразява вашия живот, това е много отдавна предвидено. За да може да живее едно малко цвете, природата е длъжна да му помага във всички негови външни и вътрешни нужди. Вселената трябва да се е съгласила, иначе то умира. Ако и вие не работите върху себе си, природата ще ви хвърли в много тревоги и безпокойства и вие можете да бъдете едно цвете, което увяхва и умира.
Лекция, държана на 26 март 1993 г. – Варна
Христос каза на Своите ученици: „Който съблазни едного от тези малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да си окачи воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето“. Който съблазни, т.е. който даде крива посока в развитието на малките, неукрепналите души – това е левият път, който отклонява човека от вечния път. Отнася се до самозвани учители, ръководители и т.н. Идеята за съблазняване: „Ако ръката ти те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я; ако окото те съблазни, извади го“. Ръката е символ на волята, т.е. ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада. Човекът трябва да се откаже от тази воля – „Отсечи я!“ Ногата е символ на човешките добродетели. Ако добродетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли от себе си, трябва да я отсече. Който е с фалшиви добродетели, пак ще отиде в ада, левия път, който води не към вечен живот, но към смърт. Окото е символ на Истината. Ако човек няма истинско разбиране за живота, по-добре да се откаже от това илюзорно знание, т.е. да го извади от себе си. Точно в Истината е разрешението на всички въпроси и който няма истинско разбиране, той няма Око. Истинско Око означава истинско разбиране на нещата. Пример: отчаянието е пълно със светлина, но само който има Окото, може да я извади и да я види. Пример: разпъването не беше отчаяние за Христос. Учителят казва: „На кръста не беше разпънат Христос, на кръста беше разпънато Черното Братство“. Мощното разпъване беше мощно проникване и пленяване на черната сила. Черното Братство не можа да предвиди това пленяване, те бяха запечатани на кръста. От този момент нататък злото постоянно губи своята сила.
Майката е родила Аполоний по осияние на Бога. Той разбирал езика на животните и птиците и правил безчислени чудеса. При Домициан (около I-ви век) бил затворен в тъмница, но по чуден начин изчезнал и същата вечер се появил при своите ученици. Той е един от последните гръцки философи, който изхожда от Мистериите; смятали са го за Божествено въплъщение. Посветен е в древната Херметична Мъдрост. Името Аполоний, а и имената на Посветените, са имена на Слънцето. Той е знаел, че в Слънцето се влиза само чрез чистотата – чистия принцип.
Слънцето, това Божествено Същество, ще те промени или ще те остави такъв, какъвто си, според отношението ти към Него. Любовта в човека се запалва от Бога.
Аполоний казва: „Абсолютното Слово е съвкупност от всички идеи. Абсолютното Слово е Първична светлина. Абсолютът не може да се познае, може да се познае само Синът – Неговото копие, Неговият отблясък. Само Първичното Слово е родено от Него. Словото е властващият дух, властващият ангел. Чистото Слово Го съдържа в себе си“. Чудото не е нищо друго, освен развихрената сила на Бога – закон на вибрациите. Чистото Слово е сгъстител на Абсолютната сила. Чистото Слово, това е Прачовекът.
Аполоний казва: „Човек може да изгрее в Духа само чрез Словото“. Да се роди в Словото, това е пътят на ученика. Аполоний е знаел окултната тайна: Словото е условие да влезе Бог в него и да се прояви като чудо.
Словото е висшата идея на творчеството. В Словото се намира най-голямата динамика, защото в Словото е Божието дело. Чистотата е символ на динамиката. Словото е учител на Мъдростта. Словото е ключът, който посредничи между Бога и човека.
Най-първо Бог създал чрез Словото идейния свят, който е светът на самата Истина. Тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие.
Аполоний: „Най-чистото Слово – това са най-чистите ангели и тези ангели не се разкриват на сетивата. Сетивният свят не е първичен свят и затова той не може да познае Истината. Една душа, която не може да се отдели от тялото, не може да общува с висшия свят, а отделянето на душата от тялото се извършва от чистата мисъл. Чистото Слово е чисто битие и това Слово е в самите нас. Това всъщност е Царството Божие. Словото е есенцията на всички неща. Понеже Словото е същността на Бога, това означава, че чрез Словото ние влизаме в единство със същността на Бога. Чистото битие е абсолютно добро. Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат“.
Чистото Слово ухае около себе си, защото то е без недостатък отвътре. Чистото Слово е изпълнено с Бога. Чистото Слово е спокойно битие, понеже е Абсолютна същност. Чистото Слово е връщане в самия себе си. Чрез Словото ние влизаме в Духа и се изпълваме с неговия живот.
Който няма свещено отношение към Словото, не може да познае същността. Формулите са първични образи на Словото. За единицата се казва, че единицата не е число, а Слово преди всичко – една велика идея. Материята – едно изоставане в Словото, затова тя е много тежък и тъжен образ, защото тя е отрицание на Словото. Материалното съзнание е смърт за човека. Материалното съзнание трябва да се върне в Словото, в своята противоположност. Материята показва, че сме излезли от Словото, а излизането предполага, че трябва да има връщане в Словото, т.е. в същността на Духа. Материята е крайната противоположност на Абсолютния Разум и ние трябва да изучим нейната тайна.
Според Аполоний когато се е явила лъжата, се е явила и материята. Според Учителя заповедта „Не лъжи!“ е свързана с този закон; по-правилно е „Говори Истината!“ Когато е допуснал лъжата, човек е влязъл във време и пространство. Лъжата води към робство, а Истината – към освобождение. Колкото по-материален е човек, толкова по-голяма е лъжата в него.
Словото има велик космически произход. В окултизма къща означава едно специално състояние на съзнанието. Има хора, за които не е съдено да познаят Бога, и ако се опитате да ги накарате, губите сили и енергия.
Злото не е грях, но когато го изберете, то става грях. Грешката е в избора. Появата на боговете в твоя живот доставя сила, успех и блага. Аполоний е работил с пентаграма. Бог се призовава чрез Абсолютната сила на символа на пентаграма.
Учителят казва: „Най-висшите Истини могат да се изразят в света само чрез символи“. Един от тях е пентаграмът.
Аполоний: „Свещените неща не се изпълняват от ума, умът не ги разбира, защото те не произхождат от него“. Силата на великия символ – пентаграма – не може да се движи от ума, а само от Огъня на чистия Дух. Само той може да извика тази велика сила. Това се отнася до вътрешния вихър на Любовта. Волята и чистотата са основата на динамиката на Огъня.
Има един ключ, с който можеш да се издигнеш над всички слънчеви системи и над цялата вселена: това е Огненото извисяване.
За Левий Алфеев – Евангелист Матей – Христос казва: „Вехта дреха не се кърпи с нови кръпки и ново вино не се налива в стари мехове“. Вехтата дреха означава старото човешко съзнание, старото човешко разбиране. В това разбиране не може да се влее новото вино, т.е. новото учение, новото разбиране и същевременно новият импулс, който влиза в света. Ново вино означава новата космическа енергия, която Христос носи и излива върху цялото човечество, за да може с течение на времето човечеството да я приеме в себе си, да се подмлади и поднови, защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, т.е изгубило е своята младост, своята жизненост. Но тази нова космическа енергия, която идва от Христос, идва, за да се родят хората изново – от старост в младост и оттам във вечния живот, който е в Духа.
Учителят казва: „Когато тялото е болно и остаряло, не е необходимо да се кърпи“. Природата предпочита да го смени с ново тяло, да му даде нов шанс. Новото вино е една особена есенция на окултната енергия, която обновява всичко. Новото вино е свързано с идеята за новите методи на Любовта.
Учителят казва: „Новият метод е преди всичко разграждане на егоизма“ – защото да живееш, за да устроиш само своя живот, е остаряла дреха. В новото вино се намира всичко, за което копнее човешката душа. Новото вино – това е новото космическо разбиране на Любовта. Учителят: „След като човек е опитал високия си ръст, яките си мускули и външната си красота (което е свързано с ума), сега той трябва да се насочи дълбоко вътре в себе си, в своята вътрешна същност, която е самата Божественост“. Новото вино се намира вътре в човека – това е Божественото начало, това е скритата Първична енергия, която може да обнови и преустрои целия живот. Ученикът трябва да уповава само на новото вино, т.е. на новото разбиране. В новото вино стои разрешението на всички въпроси.
Бог се проявява вече в новото разбиране и в новите методи. Бог не се вселява в старите мехове, т.е. в старото разбиране; Бог живее в новото вино. Вашият живот зависи и в настоящето, и в бъдещето от това, доколко възприемате новото вино, т.е. новия импулс, който е началото на Шестата раса.
(свързано със Самадхи)
Исус е завел учениците Си на планината. В окултен смисъл високата планина е емблема на висшия, Божествения свят. Това е издигане във висшето космическо съзнание. В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание и пробужда свръхсъзнанието на тримата Си ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. За да Го видят в Неговото Божествено естество, те са навлезли в Самадхи, т.е. във висша степен на съзнание. Това означава, че те са навлезли в своята Божествена, Първична природа и след това преживяване (от окултната наука се знае) човек може да стане вече носител на новото учение, на новия импулс.
Самадхи е пряко влизане в Царството Божие. С това преживяване Христос въдворява Царството Божие в Своите ученици. Учителят казва: „Самадхи не е последната дума на окултната еволюция, а само първата степен“ – един специален момент в живота на ученика. Момент, в който Духът прониква напълно в човешкото тяло и го преобразява – това е преображението.
Буда също е стигнал до тази степен – Самадхи, но това е най-висшата степен, до която той е стигнал. Учителят и Христос дават много по-високи степени.
Лекция, държана на 2 април 1993 г. – Варна
Формула: „Господи, постави могъща огнена стража на всички наши събирания“.
Идеи за размишление от Бо Иин Ра:
Недей се самозалъгва, подобно на мнозина други, със самонадеяната мисъл, че Бог бил длъжен да отговаря на всеки твой въпрос. Раните, които ти нанасят съмненията, са необходими, за да укрепне силата на твоята вяра. На мълчание трябва да се научи душата ти, за да се доближи до нея светлината и с мълчание ще встъпи някога твоята душа във вечното сияние. Колкото по-добре се научиш вътрешно да мълчиш, толкова повече ще се доближаваш до прозренията, за които копнее душата ти. Криеща се под хиляди маски обаче, все твоята суета е тази, която смущава твоя вътрешен покой чрез нови и нови въпроси, които не могат да получат отговор, преди да си постигнал великата тишина. Едва когато се научиш вътрешно да мълчиш, ти ще стигнеш в тишината на своята душа до оня отговор, който дарява вечно спасение. Не търсете онова, което само не ви е потърсило, защото ще станете жертви на пъклени заблуждения. Защото дори и разкритото си остава тайна за всеки, който не може още сам да вижда. Всичко в теб е все още поглед и затова не можеш да виждаш. Всичко в теб е все още говор и затова не можеш да чуваш. Словото твори в дълбока тишина, а вярата е воля и според вярата ти ще се сбъдне, което с воля си поискал.
първа лекция
Евангелието на Лука е книга на Любовта, докато Евангелието на Йоан е книга на Мъдростта и книга за мистиците. Тази книга за Любовта е източник за утеха на страдащите и болните в живота. Тук най-много се говори за Спасителя на обременените и потиснатите. Това е книга за тези, които искат да се проникнат от Христовата Любов.
За да се разбере Откровението на Йоана, трябват специални качества, докато в Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, че да не може да почувства топлината на Любовта. Лука е бил посветен в принципа на Любовта и е бил лекар; знаел тайните на окултната медицина и затова от неговото Евангелие струи Любовта.
Детството на Исус се описва в Лука и Матея по два различни начина. При Матея: при детето Исус идват да му се поклонят мъдреците от древния Изток, които са представители на древната Мъдрост, която в тяхно лице трябва да се поклони на Великия Учител на всички Посветени. Той идва на земята, защото това е една изключителна проява на висшия свят, който слиза на земята, а поклонът е израз на почит към висшия свят. Лука говори за друг поклон – на пастирите пред детето. Пастирите са хора на сърцето, на течението на Любовта, а мъдреците са представители на течението на Мъдростта. Божият Дух е, Който движи тези Посветени и пастири да отидат и да се поклонят на Вечната Мъдрост. Същевременно те се поклоняват на нещо, което е дълбоко скрито вътре в тях – това е Божият Дух, а вечната Му Мъдрост заслужава дълбок поклон. Това се отнася до свещените отношения към Духа. Свещените отношения произлизат от самата Мъдрост.
Нов закон: Честните и искрени отношения са голям удар срещу Черното Братство.
Да имаш свещени отношения, значи да имаш Божията Мъдрост в себе си. Чрез детето Исус висшият свят слиза и се разкрива на земята. С това слизане идва и новата Мъдрост.
Лука е бил ученик на Павел и се е ползвал от Откровенията на Павел пред Дамаск за разбирането си на Христос. В Евангелието си той е предал дълбокото и мистично разбиране на Павел за Христос. „Исус растеше в Мъдрост, а неговата душа е обгърната от аурата на Дева Мария.“ В окултната наука се знае, че Дева Мария е избран ангел, който да приеме със своята аура това дете. Този ангел е слязъл с тази мисия.
Царството Божие – това е една изпълнена с Дух вътрешна сфера. Само тези, които могат да се издигнат високо в душата си, ще видят Христос в етера.
Лука е познавал гръцкото окултно лечение, което е лекувало, като използва силите на природата. Срещата на Павел с Христос пред вратите на Дамаск не е случайно явление. Дамаск има връзка с окултните сили и самият Дамаск е изграден в местност, в която има много важен етерен център, където силите на Аполон са били концентрирани. Тук са действали силите на райските първични състояния на земята. Дамаск е бил обиталище на вътрешните и окултни сили на природата. Павел е имал среща точно тук с Христос и тук се разкрива за него етерният вътрешен свят. С това преживяване на Павел пред Дамаск той е поразен от Христовата светлина и то направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия, а също го направи учител на Лука. Чрез това преживяване се привлече окултна светлина и той я предаде на своя ученик Лука. Лука разбра един много важен окултен момент, че където някога е било напоено мястото с духовните сили на Аполон, тук на същото място действа и Христос. Точно тук проникването на вътрешните сили е най-дълбоко и покоряващо. Знае се, че тук в миналото е действал Заратустра.
Христос няма да дойде физически. Той ще проникне от етерния свят в човешката мисъл като светлина, защото Христос е духовна светлина. Истинският Христос е светлина, която е проявление на етерния свят, а трептенията на светлината са оръжието на Бялото Братство. В Кабала се казва: „Ние воюваме чрез трептенията на светлината“. Така и според Хермес висшата Любов държи враговете в плен. Второто пришествие е идване на етерния Христос. И когато един ангел се разкрива на един човек, това е също разкриване на етерния свят. Етерният свят се разкрива като светлина. Белите дрехи на Христос са символ на светлината. Славата – това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите са видели тази светлина със своето сърце, понеже цялата атмосфера там е била изпълнена с етерното присъствие на ангелите. Второто пришествие е за тези, които могат да се извисят в Духа. Те ще Го видят във висините, а тези, които са в злото, не могат да се извисяват; те ще останат долу, защото злото и егоизмът не могат да надраснат земята. В сърцето има една етерна област и ако то е пречистено, ученикът постига чисто виждане чрез сърцето (сърце, чисто като кристал).