Единият от разбойниците е разбрал нещо от същността на Христос, защото казва: „Господи, приеми ме“. Това е знак на вярата, а това е виждане на сърцето. Така разбойникът на кръста, като позна Христос, беше в рая, защото познаването на Христос внесе светлина и при това условие човешкото съзнание се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в светлина. А който не Го намери, той след смъртта е в тъмнина, защото Христос е светлина и в този, и в онзи свят.

Учителят казва: „Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“.

И преди Христос е имало велики учения, но всички те са били стъпки, които подготвят идването на Христос – и Буда, и Хермес, и Заратустра. За централния импулс в човешкото развитие те са създали условията. Тялото на Исус е трябвало да бъде подготвено за великата мисия – за вселяването на Отец. Затова Исус е отишъл в Египет. Преди да стане това, в него се е вселявал духът на Заратустра и на Буда, за да го подготвят. За да може Исус да приеме Христос в себе си, е трябвало да работят върху него велики Посветени. Заратустра е бил един от първите велики Синове на Слънцето. Той е бил във връзка с Христос преди слизането на земята. Такава връзка е имал и Хермес. Будизмът е предаден на Буда от Христос, когато Той го изпратил на земята като Учител.

Евангелието на Лука има дълбока окултна връзка с будизма. Тук будисткият светоглед се е слял с Евангелието на Лука, но за да се разбере първичният будизъм, трябва голяма подготовка и чистота, за да се влезе в чистите етерни сфери на Любовта. В Лука се говори много за състрадание и Любов, която е същината на будизма, но в Евангелието на Лука има места, които издигат душата на по-висока степен, отколкото в миналото. Лука е имал най-голяма възможност да разбере Христос като лекар на тялото и душата, защото той е бил лекар в окултен смисъл.

Учението на Буда се явява в Лука подмладено, като новородено от извора на младостта, което е същевременно извор на Мъдростта. На 12 години в храма Исус говореше като мъдрец – тогава в него се е вселил Буда и се е утвърдил в него като Мъдрост. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над кармата. Същността на това учение е свързано с вътрешните сили на душата. Всичко, което е в човека, се е родило от една вътрешна духовна вселена, която е светлина.

Брат Михаил казва: „Първото същество, което е създал Бог, е светлината“. Тази светлина, която е вътре, е излязла навън – в тялото. Това е окото. Окото е създадено от светлината, тя го е родила. Това, което в човека е вътрешно, е Божествено, то изтича от духовните сили на космоса. На всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във вселената.

Учителят казва: „Субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека“. Отвътре могат да влязат окултни сили, да влязат в човешката душа и да заработят. Отношението към външните неща е отношение към вътрешни реалности, затова са важни външните неща.

Ако детето Исус се развиваше по обикновен път, то не можеше да изпълни своята мисия. То получава изключителни сили и възможности от астралното тяло на Буда и Заратустра, които му дават най-хубавия плод – едно съвършено пречистено астрално тяло. Ето защо Исус е проникнат от Мъдрост и благодатта беше над него. Астралното тяло на Буда разви една изключителна дълбочина във вътрешния живот на детето Исус. Тази окултна дълбочина във вътрешния живот не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. Така в детето Исус се развива една изключителна дълбочина на чувствата, които вдъхновяват окултните сили на душата по един чудотворен начин, а това впоследствие се предава телепатично на цялата окръжаваща среда. Това се е предавало от детето Исус на окръжаващите, без те да знаят дълбоките причини, по които идва тази невиждана зрялост и дълбоко разбиране на света.

Исус имаше една много важна задача: да подготви тялото си за великото същество Христос. Пътят на Исус е пътят на душата. Пътят на Христос е пътят на Духа.

Лекция, държана на 9 април 1993 г. – Варна

Идея за размишление за коприната:

Гъсеницата се храни главно с листа и точно в тези листа е скрита коприната, която ние не виждаме, както не виждаме в цветята мед, но пчелите го виждат.

Учителят казва: „Листата представят в дървото най-фината част“. В листата е отразена фината светлина на Слънцето. Когато гъсеницата видяла пеперудата да лети, тя се смутила от своята груба и пълзяща форма и се скрила в себе си – така си създала пашкул. Скрила се и започнала да медитира. Листата са приемници на слънчевата светлина. Това, което в бубата медитира, е скритото Божествено съзнание и чрез медитация Божественото съзнание извлича тази светлина, която я има в листата, и я превръща в коприна. Коприната много се цени, защото в нея има слънчева светлина. Коприната, тази фина материя, се цени, защото е резултат от медитацията на това скрито съзнание.

Медитация, в истинския смисъл, значи привличане на светлина, а светлинната субстанция е всъщност висша изява на Бога. Тази светлина, тази първична субстанция, тази коприна е втъкана в Неговото Слово и ученикът трябва да я извади и да се облече с ново облекло. Коприната е едно творение на Словото и чрез Словото Бог иска да ви даде всичко, което ви е необходимо, защото сам Бог слиза в Словото и твори. Ученикът трябва да осъзнае Словото като Бог в себе си и това, че чрез него идва всичко. Гъсеницата е навлязла дълбоко в себе си, в своето подсъзнание, където си е изработила формата на пеперудата с нейните крила. С тези крила тя навлиза в новия живот – живота на светлината.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

Само който е победил змията, може да работи с висшите практики на Словото, а висшите практики на Словото са методи на Огнения свят. Словото е могъщество на Бога и на Неговата правда, защото чрез Словото се явява Неговата правда. Словото трябваше да слезе от своята висша власт и да се яви на човечеството в плът. Невидимото Слово стана видимо за човека и неговото сетивно познание. Така Христос стана въплътеното Слово, а това Слово е слязло от Първичната Слава, т.е. от Първичната светлина. Когато Словото стана плът, то същевременно стана и един окултен метод – ключ, който вселява един мощен импулс за развитието на човечеството. Чрез този импулс (думата импулс е една от най-силните думи), ключ, стремящите се ще познаят своята вътрешна Божествена природа. Те ще познаят своето висше Аз, както и Йоан го е познал.

Често се говори за „Аз съм“. „Аз съм“ е символ на висшето Божествено начало, което е Словото. Ето защо великите Посветени са се чувствали обединени в това висше начало – Словото – и главно в Словото „Аз съм“. „Аз съм“ е Името, с което са били посветени тия, които са познавали Христос. Светлината, която излиза от Христос, е същата, която излиза от Слънцето, защото Той идва от Слънцето и всяка по-висока степен на пробуждане в Словото съответства на степен на Посвещение. Духовните светове се съзерцават окултно чрез „Аз съм“, т.е. чрез висшето Аз. С това висше Аз е работил и Йоан. Както чрез чистите сетива се съзерцава висшето Аз, така чрез Третото Око се виждат най-важните събития в живота на човешката душа.

Духовната чистота надминава блясъка на всички звезди. С тази чистота Йоан е привлякъл Христос, защото тази чистота е свързана с Началото – Праобраза, който е самото Слово. Чистият е над кръста, а не на кръста. Чистият е във Възкресението.

Учителят казва: „Ако не можеш да възкръснеш, ти оставаш да висиш на кръста“. Ето защо над кръста е имало рози – това е символът на розенкройцерите: роза и кръст. Закон от Учителя: „Любовта издържа всички изпитания и страдания“. Родените от Любовта са пробудените. Те са познали Словото и живеят в неговата светлина. Когато Словото се пречисти, в човека се ражда живот, който побеждава смъртта, защото Първичното Слово е носителят на живота. Ето защо Учителят казва: „Христос носи изобилния живот“. Капиталът на човека е точно в това, доколко той носи живот в себе си, т.е. доколко той носи Христос, или Първичното, в себе си. А този живот е носител на висши сили, които изтичат от Любовта. В този живот се крие Духът, който побеждава всичко, защото този живот представлява силата на Любовта, а това е силата на Бога. Това е знакът за всемогъществото, това са ни го показали Учителите.

Виното, алкохолът прекъсва връзката с духовния свят и унищожава дълбоката вътрешна памет. Така чрез виното хората стават земни същества. Учителят казва: „Алкохолът е дявол и пиенето на вино е забавление с дявола“. Алкохолът е инструмент за разрушение и всяка слаба воля се разрушава, защото тя не е образ и подобие. И наистина там, където няма воля, няма и образ. Всички висши същества са волеви. Това, което преобразява водата и храната в кръв в човешкия организъм, са окултните сили на Аза, на Духа. Виното е необходимо на някои, за да забравят своето минало, защото то преследва човека като смъртна сянка. Но ако човек започне нов живот, той постепенно ще се освободи от своето минало. Тогава виното не му е необходимо. Но когато човек не върви в правия път, нисшите духове ограбват неговите сили. Окултният ученик трябва да знае, че само човешкият дух може да се издигне до Божествения свят.

От Йоан е изтичала една сила, която е проникнала в Христос, т.е. в космическия принцип. Това е Любовта, Свещеният Огън. Този Огън е самата енергия на Любовта, така че Евангелието на Йоан изтича от Свещения Огън и затова тя е окултна книга, запечатана със седем печата; тя е книга на окултната Мъдрост.

Защо Христос слиза точно в еврейския народ? Окултната наука казва, че този народ е най-втвърденият в Божествените неща. Този народ е бил откъснат най-дълбоко и съзнателно от висшия свят. Това е старата духовност, която е дошла до упадък и се е нуждаела от обновяване, от ново Същество, което да посочи новия път. За тази мисия на новото Същество еврейският народ е бил подготвен още от Аврам и Мойсей, и от Пророците. Втвърдяването на еврейския народ е свързано със стиха „минаване през пустинята“. Христос е търсил най-втвърдения народ, който е слязъл най-дълбоко в земната материя, и по такъв начин най-висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земя.

Учителят казва: „Това е едно велико отношение на висшия свят към твърдото, към отдалеченото“ – защото само висшият свят може да се справи с втвърденото земно схващане за живота. Втвърдяването – това е най-умъртвеният свят. Дори и в Апостолите е имало нещо втвърдено.

Казва се, че Йоан е умрял от естествена смърт. Втора версия е, че е бил хвърлен във врящо масло, но не изгорял. Учителят казва: „Посветеният не гори“.

МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ НА АУРАТА

(брат Михаил)

Магическият кръг и формите са реални в духовния свят.

Първото същество, което Бог е създал, е светлината: „Да бъде светлина!“ След светлината Бог е създал други същества. В окултната наука се казва, че когато Бог създавал света, в началото Той е проектирал голям кръг от светлина около Себе Си и че тази светлина е определила и установила границите на вселената. После Бог проектирал образи в тази светлина, образи, които постепенно се сгъстили и били материализирани, и станали животни, растения и хора. Именно светлината е осигурила субстанцията, т.е. материята, за сътворението. Този творчески процес се повтаря от великите Посветени, те също са обиколени от светлинен кръг – кръга на тяхната аура. Посветеният си служи със същите средства, с които и Бог си служи. Той проектира образ или Слово, които проникват и прекосяват аурата му. Същественото в случая е, че именно неговата аура осигурява субстанцията, от която той се нуждае, за да извърши своята разумна проява. Мисловните образи са облечени от неговата аура и затова неговото Слово има власт. Силата на Посветените е, че те знаят как да насищат думите, защото те притежават своята аура, Първичната субстанция, която е динамичен елемент на Прасветлината. Техните думи получават своята сила от тяхната аура, а аурата на Посветения е потопена в чистата светлина. Именно тази светлина прониква в душите.

Когато аурата на човека е слаба, той може да говори безспирно, но без никакъв резултат. Истинската аура е кръгът, в който живее Посветеният. Всеки ученик трябва да си създаде живия кръг на своята аура и да остане вътре в неговия център. Това преведено означава: духът му трябва да стане активен и буден. Ученикът трябва да работи, за да направи своята аура чиста и могъща. Този кръг от светлина се подготвя чрез много работа върху себе си, Любов и постоянство. Това, което дава сила на Словото, е аурата. Само чрез една Огнена аура мислите ви могат да имат крила и да пътуват безпрепятствено в пространството. Когато една мисъл е могъща, това означава, че тя е наситена от Първичната субстанция на светлината, която е основата на истинската аура. Тази аура, която е наситена със светлина, е най-добрата защита за ученика.

Учителят казва: „В Първичната аура има могъща активност на вътрешните елементи на светлината“. Тази светлина е сферата на Духа. Ние всички се стремим към тази аура, в която е концентриран животът и неговата тайна, която е наречена за външния кръг Бог.

Огнената аура е резюме на пентаграма. Петте лъча са пет велики окултни сили на вътрешния Божествен свят. Аурата е антена на човека и когато ограждате едно любимо същество, вие правите една аура около него, т.е. вие внасяте в него вътрешни активни сили и елементи на светлината. Когато Свещеният Огън влезе в твоята аура, той става твоята най-добра защита. Огнената аура пътува безпрепятствено в пространството. Без чиста аура ученикът не може да твори. Всички, които не са си изработили аура, са изложени на всякакви безпокойства и смущения от самата окръжаваща психическа среда. Една чиста и огнена аура е мощна и непреодолима преграда срещу всички вредни енергии, които изтичат от видимия и от невидимия свят. Тази аура е крепостта на ученика. Крепостта е символ на Първичната светлина, т.е. на Първичната субстанция. Който е в тази крепост, е спокоен, въпреки че около него цари безредие и хаос, защото той знае, че в него живее светлината. Това не означава, че като имате такава аура, няма да бъдете обезпокоявани и нападани, но с тази аура положението е различно.

На този свят дори Посветените са длъжни да се защитават, да поддържат своя щит от светлина. Това е Огнен кръг между тях и злите духове, които винаги чакат момент за връхлитане. Дошло е време да разберете колко важно е да работите върху своята аура и че всеки ден трябва да се ограждате. Христос казва: „Бди и се моли!“ – и ако не получаваш помощ от Бога, то е защото не си изпратил никакви лъчи от светлина. Небето не помага и не се занимава с тези, чиято светлина е угаснала, а за да получите изключителна помощ, трябва да включите цялата си светлина. Някои могат да кажат, че нямат време за ограждане. Брат Михаил казва: „Тогава ще имате време за нещастието“ – и ще имате много време, през което да оплаквате съдбата си. Така действа природата. Ако нямате време за светлината, ще имате време за мрака.

Учителят казва: „Как се развива висшата светлина в човека? Чрез интензивен духовен и Божествен живот.“ Аурата се храни най-вече чрез пост и медитация, т.е. сгъстяване на формулите ежедневно, а вътре в Словото е скрита светлината и топлината на живота. Те са, които правят нашата аура, а светлината и топлината като излъчване на Мъдростта и Любовта са вечни елементи на живия Огън. Христос беше една аура, чрез която на земята се вливаше космическата Сила и Мъдрост на Бога. Така Той донесе вечните закони на Отец.

Лекция, държана на 16 април 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат на изобилието на Любовта.

Когато искаш да се освободиш от една идея, трябва да я замениш с друга, по-висока. Същото се отнася до мислите и до чувствата. Така лекува природата. За да освободи човека от мисълта, че е болен, природата внася в съзнанието му една възвишена идея, която го отклонява от обикновените мисли.

Какво е природа? Сбор от съзнания на разумни същества.

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА

втора лекция

В Евангелията са изразени тайни, които не могат да бъдат изказани направо. Исус трябва да стане път на душата, а според Учителя Исус – това е Любовта. Учителят казва: „Любовта, това е пътят на душата, а Мъдростта, това е пътят на Духа.“

Благовестията са окултни факти, а окултният факт се състои от съзнателната връзка на човека с духовния свят. Когато духовният свят и разумните същества се намесват в живота на човеците, това е за доброто на човечеството. Чрез този окултен факт духовният свят се разкрива на хората и носи своето благословение. Духовният свят има много начини да се разкрие на хората. Физическият свят сам по себе си е едно велико откровение на духовния свят. Учителят казва: „Физическият свят е външната страна на духовния свят, а духовният свят е външната страна на Божествения свят“ и затова външното е откровение на вътрешното. А за всичко, което става в духовния свят, ние имаме изявление във физическия свят. Божественият свят е най-вътрешният свят и затова той е само мярката на нещата. Мярка може да бъде само най-вътрешното, най-дълбокото – това е Духът. Истинската мярка не принадлежи никога на външния свят.

Учителят казва: „Духовният свят движи физическия свят“. Но съзнанието и самосъзнанието, т.е. сърцето и умът, са една ограничена област и те не могат да схванат целокупния живот на човека, защото сам по себе си той е необятен както вселената. Човешката душа е една велика ненаписана книга, на която разумните същества милиони години са писали и ще продължават да пишат. Благовестията са откровенията на духовния свят. Има благовестия от специални същества на духовния свят.

Много дълго се е подготвяло вътрешното тяло на Христос, за да стане вселяването на космическото Същество, защото това изключително Същество е носител на грамадни динамически енергии и сили, по-могъщи и от физическия, и от духовния Огън. И ако Христос не беше подготвен, Учителят казва, че Неговото тяло щеше да бъде разтопено. Тялото на Христос беше подготвено и така организирано, че никакво раздвояване в него не беше възможно. За да няма раздвояване в човека, той трябва да мисли чисто. Който мисли чисто, т.е. Божествено, той никога не се раздвоява. Този Велик Божествен Дух с течение на времето постепенно се е вселявал, докато постигне Своята пълнота и размах на Абсолютната Си власт. И ние трябва да Му дадем всички условия в себе си, в своята вътрешност – това е пътят на окултния ученик. Що се отнася до Христос, отначало Христос се е вселил в тялото на Исус, а после Отец се вселява в Христос. Голяма тайна се крие във вселяването. Вселяването става постепенно, по законите на Словото, затова има специални формули, които се изнасят във вътрешния кръг.

Злото умира в Словото. Главното оръжие на Христос е Словото. Христос е бил заведен от Духа в пустинята и е изкушаван в пустинята. Христос е бил отведен в човешката вътрешност – това е пустинята, а Божествената вътрешност се отнася до Царството Божие. Той е бил и във външната пустиня, но за нас е важно това, което става във вътрешната пустиня. Когато човек е паднал в греха, той е изгубил своята Божественост и в него е влязъл хаосът и самотата. Самотата е свързана с раздвояването и хаоса на елементите. Щом има раздвояване, има отделяне от живота, така че пустинята е символ, който значи отделяне от живота. Извън живота, извън Любовта човек запустява. Там, където е Духът, пустинята изчезва и раздвояването е невъзможно.

Знае се, че Христос е вършил много изцеления, но тези болни са постигнали една разумност, която привлича изцелението, и изцелението за тези болни е един шанс за развитие на други степени на тази разумност. Учителят казва: „Разумността в своя висш смисъл е самата Божественост“. Тази разумност в случая е много важна, защото чрез нея се приема Христовият импулс, който помага за еволюцията на съответната душа.

Закон на розенкройцерите: „За да се постигне тази разумност, човекът трябва да се освободи от един много голям и опасен враг – хитростта и лавирането“. Умът е голям майстор на тези неща, само разумността е тази, която устройва живота. Само Божественият начин на мислене изтича от Духа.

За преображението:

Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христос такъв, какъвто се изявява в етерния слой: „дрехи бели и бляскави“ – това е символ на окултната школа на есеите. Христос им показва Своята етерна, Своята Първична и Божествена природа. Великият свят на Духа се отразява в етерния свят. Тримата са били в Царството Божие.

На Голгота Христос казва: „Прости им, те не знаят какво вършат“. Това говори ясно за силата на Любовта. Словото и Любовта трябва да станат главно оръжие на окултния ученик. Слънцето е потъмняло и завесата на храма се е разкъсала. Слънцето е външната дреха на Христос, а падането на завесата е символ на окултната школа на есеите – разкрива една дълбока тайна: тази завеса е скривала тайната на Посвещението. Сега тази тайна се изнася на истинската сцена пред лицето на всички хора, значи тайната на мистериите се изнася пред света. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през мистичната смърт на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. Има Посветени, за които слънчевата светлина изглежда като тъмнина пред тяхната светлина.

Задачата на Христос на кръста беше да мине през смъртта и да я победи, това е задачата и на окултните ученици. Христос е победил смъртта, защото има власт над нея. Това означава, че който е победил напълно злото в себе си, има тази власт. Когато Христос е проповядвал в Капернаум, хората се учудвали, защото Словото Му имало власт, а това е, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човек, облечен във власт, то става. Това значи, че думите на такъв човек се чуват в духовния свят, т.е. в невидимия свят. Който има власт, не е от този свят, той е извън земното съзнание.

Словото, което има власт, разтопява злото, ако законът позволява то да се насочи. Затова Учителят казва: „Там, където се насочи Свещеният Огън, всичко се разтопява“. Словото-власт, това е мощният живот на Духа в нас. Според Учителя силата на Словото се състои от Огъня на Любовта. Когато Христос лекувал болестите, Той е изпъждал духовете. На едно място Той е смъмрил треската – това означава, че тя е живо същество, което чува и разбира Словото, което ѝ се говори, а Христос ѝ е говорил с власт. Според окултната наука болестите са живи същества, които се вселяват във физическото, етерното и астралното тяло и човек трябва да има власт да ги изгони, но самият човек е причината, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин.

В Евангелието на Лука се говори за бурята, как Христос заповядва на бурята, вятъра и морските вълни и как те утихват. Вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им се заповядва. Любовта е, която има власт, защото тя е върховна творческа сила в битието, с която сила Христос разполага. Притчите в Библията представляват екстракта, квинтесенцията на целия път на ученика. Но когато библейските стихове и притчи се разбират външно, те водят до заблуждения. Притчите трябва да се тълкуват като духовни процеси. Във всеки човек има един, който спи, и един, който се стреми да събуди спящия. Ученикът трябва да развие своята вътрешна активност, за да се пробуди – това става главно чрез формули, медитация и упражнения. Така се събуждат духовните сили в човека.

Второто пришествие на Христос се отнася до това изключително качество, което се нарича будност.

Учителят за мързела: „Бъди мързелив в гнева“ – докато се ядосаш, да ти мине.

Учителят за свещения егоизъм: „Ако човек постоянно се раздава и винаги е алтруист, той постепенно се изразходва и после няма сили да служи на другите. А за да служи, трябва да има свещен егоизъм“. Той трябва да има ежедневни упражнения по уединение, за да се зарежда.

Често в Библията се казва, че Христос се уединявал. Притчата за нечестивия домоуправител – за да се разбере тя, трябва ключ, това е Христос. Бог е, Който извършва прогреса на човека отвътре, но трябва да има условия. Бог тика непрестанно човека напред. За окултния ученик е настанало време, когато двойственият живот трябва да отпадне – това е миналото, което умира. Двойственият живот е голяма пречка за духовното развитие. Това, което е било полезно в миналото, сега в настоящето се превръща в пречка. Окултният ученик може да накара съвестта в него да замлъкне. Съвестта е строгият съдия в човека, който говори на ученика за неговите грешки. При истинска работа върху себе си – ежедневна работа с формули, дневници и ежедневно развитие на волята – се укрепяват вътрешните сили и те надминават тези грешки в характера. Ученикът постепенно израства и отстранява от себе си всички грешки. Така съвестта заглъхва и обвинението се оттегля. Така отношението на съдията се променя и присъдата се оттегля. Голяма грешка в окултизма е да се молиш, да медитираш, без да оправиш своите грешки в характера. Тези, които се молят, стигат само донякъде; те не могат да постигнат различаването, а в окултизма различаването на духовете е като оръжие в духовната област.

Лекция, държана на 23 април 1993 г. – Варна

ПРИТЧА ЗА СЕИТБАТА

Идея за размишление

Сватбените дрехи са бели и чисти. Това означава, че за да влезе във връзка с Духа, човешкият Аз трябва да си изработи чисти и бели дрехи. Бялата дреха, това е слънчевото естество, което човек трябва да пробуди в себе си. Това е висшето Аз и то свети отвътре. Външният израз на това слънчево същество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но това пречистване не зависи само от това, което се нарича морална чистота. Това е само едната страна на чистотата. В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшето аз. Това се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на интелекта и нисшето аз, са мъртви – това се нарича в Библията „варосан гроб“. Тези мисли са сенки и хвърлят петна върху бялата дреха на човека, която е етерното тяло. Чрез работа върху себе си мъртвите мисли се превръщат в живи и с тези живи, Божествени мисли се влиза в сватбената ритуална зала на етерното тяло. И който не се облече с тези живи дрехи, той ще бъде изхвърлен навън във външната стая, т.е. външната тъмнина. Това се отнася до физическия свят.

Бялата дреха, това е чист, Божествен живот, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшият Аз. Христос казва: „Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани“. Учителят казва: „Във Варна 2000 са поканени за новата раса“. Те носят в себе си светлината, защото са във връзка с Духа. Останалите са погълнати от ежедневния живот, т.е. от Черното Братство. Ежедневният живот е метод за отклонение. Това поглъщане в този живот е разрушение, то не им оставя време за същественото. Тук Любовта не се развива, а Мъдростта се отдалечава. Любовта е маслото за светилника. Тези хора се сещат в последния момент за Бога, когато вече е късно и тогава те се връщат, но вратата е затворена, е казано в притчата.

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА. БЛАЖЕНСТВАТА

Не давайте Божественото учение на хора, които не са подготвени за това. Блажен (от гръцки) означава изпълнен с Бога. Окултната наука казва, че се иска много чист характер, за да можеш чрез него, с неговата светлина, да проникнеш в интимния живот на Христос и интимните разговори с учениците Му. Христос и Учителят дават нови методи, ново ясновидство и белезите на това ясновидство. Те са три; ако те отсъстват, отсъства и истинското разбиране. Древните ясновидци и Посветени не са притежавали такова ясновидство. Древните са виждали възвишените същества в космоса. А сега има нещо скрито и нещо явно – учениците виждат Бога в човека. Голяма будност се иска, защото Христос ще дойде по особен начин от етерното царство – като светкавица в облаците (на окултен език). Окултният ученик чрез формули и духовни дневници се разгръща в светлината на Христос.

Знае се, че Йоан Кръстител е допуснал съмнение в Христос, когато е изпратил ученици да питат: „Ти ли си, който трябваше да дойде, или да чакаме друг?“. И преди, и след кръщението той обявява публично, но след това си задава въпроса: „Аз ли съм Илия?“. Всичко това означава, че борбата с тъмните сили иска много воля и будност. Тази борба завършва с Възкресение. Деветте блаженства възкресяват човешкото същество. Те са методи и пътища за развиването на Божествените сили.

Чистото сърце е орган за виждането на етерния Христос. Чистото сърце е проявление на етерния свят във физическия, т.е. вътре в сърцето е скрита тайната на етерния свят. Затова и Учителят говори за „сърце, чисто като кристал“, защото това е есенцията на етерния свят. И този етерен свят на чистото сърце е абсолютен проводник на Духа. В този първичен етерен свят на сърцето Черното Братство е безсилно, затова само чистите по сърце познават Бога. Според окултната наука в човешкото тяло – етерно и астрално – се намират много възприемателни центрове, наричани „лотосови цветя“ или чакри. Една от най-могъщите е чакрата на сърцето. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. Преди грехопадането в човека е преобладавало етерното, вътрешното сърце. След грехопадането вече надделява физическото, външното сърце. Така физическото сърце заглушава истинското сърце и прави човека студен. Така финото сърце е слязло и е станало плът, а за някои хора се казва, че имат каменни сърца. С това сърце се познава Сатана и Черното Братство. Това са два различни метода за познание. Чистото сърце става етерно, т.е. виждащо. Физическото сърце е тъмница, затвор за етерното сърце. Да имаш земно, или човешко, сърце, значи да си безсърдечен. Божественото сърце е „цветето“, „лотосът“. В Божественото сърце има специфична етерна топлина. Когато човек се освободи от нечистото сърце, той се освобождава от тъмницата. Чистото сърце е първична чакра, първичен орган за възприемането на Христос. Чистото сърце става Око за виждането на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Чистотата премахва слепотата. Вярата е способност на сърцето и когато тя е истинска, тук Христос излива Своята Любов. Така човек се подготвя за окултната Мъдрост, която ще дойде отпосле. Цветето-сърце е център на вътрешното виждане. Чистото сърце схваща Истината, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Само чрез чистотата вярата ще се превърне в истинско виждане. Тогава от пъпката ще се разтвори цвят, цвят на светлината. „Лотосът“ ще засияе и това е светлината на Христос. Така че, когато се казва, че чистите ще видят Бога, това е буквално, а не абстрактно. Така човек ще види Христа в себе си.

„Лотосът“ или „цветето“, на сърцето може да се развие чрез окултно съзерцание на морето, защото земята е идея на физическия свят, а морето е идея на етерния свят. Водата отговаря на етерното тяло, а облаците отговарят на въздушната област; огънят отговаря на вътрешните сили на Духа. Водният елемент на сърцето се вълнува от много желания. Така се привличат и вълненията от астралния свят и постепенно се навлиза в безпокойствата. Когато астралният елемент е пречистен, етерното тяло е спокойно като тихото море – това е най-точният път за отваряне на цветята-чакри.

Окултната наука казва, че и Евангелията, и Библията могат да се разберат само чрез отворените чакри и само тогава душата намира истинската опора, която е Духът. Умът не може да бъде опора. Само от Духа се излива силата, която пречиства душата.

Във връзка с пречистването:

Всеки има в себе си две Марии: първата – Мария Магдалена – е нисшата душа, която е свързана с астрала; втората – Дева Мария – е висшата душа.

Непречистеното, грешното ще страда, докато се превърне в Любов. Да изгониш едно заблуждение от душата на човека, значи да изгониш един нисш дух, това не винаги е лесно.

Изкушение – това е всеки неспокоен стремеж на душата, независимо дали е към добро или към зло.

Когато Христос казва „Мария избра по-добрата част, а Марта – външната част“, това е един символ. Мария е изцяло отдадена на Христос, т.е. на Бога в себе си.

Защо Христос дава молитва на Своите ученици? – Защото молитвата, това е метод; защото чрез молитвата душата се научава да се вглъбява в себе си. Това е много важно, защото при вглъбяването в себе си всичко външно заглъхва и умира. Концентрацията е път, по който се добива вътрешното единство. Тогава множеството заглъхва и остава само Едното в тишината. Пречистването става чрез вярата в Божественото в себе си. Така след време концентрацията става виждаща сила. Да се концентрираш в себе си, значи да се укрепваш в Духа.

Апостол Павел казва: „Прощаването на враговете става чрез вярата, а не чрез дела“, защото чрез вярата човек се концентрира в себе си, укрепва в Божественото и се развива. Но това не означава, че добрите дела не помагат. Добрите дела са друг път на пречистване на душата, по-бавен.

Словото Божие като семе е нещо реално. То се посажда в човешката душа и там, според степента на развитието на човешката душа, ще израсне и ще даде плод. Хората различно слушат Словото и по различен начин го отглеждат. Когато семето попада на пътя, това означава, че човек още не е влязъл във вътрешното развитие. Той още не е тръгнал по пътя, който води нагоре.

Окултен символ: човек трябва първо да стане жена, т.е. вътрешно да придобие мекота, за да подготви в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Там, където Словото не може да се посее, хората ще бъдат уловени от изкушенията, от Изкусителя. Изкушението не е нищо друго, освен изпаднал в заблуда копнеж. В душа, в която има безпокойство и грижи, семето не може да расте, защото в неспокойствието Духът не може да хване дълбоки корени. Окултният ученик може да има напрежение, но неспокойствие, нервност или падане – не.

Мария, майката на Христос, е един Първообраз на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Душата, която е добила мир в себе си, това е добрата почва. Плодът на тази душа – това е виждането на сърцето, на етерното сърце, което се превръща в орган на вярата, а след това и в орган на виждането. В спокойната душа семето разцъфтява в разтворен цвят, а на неспокойните и втвърдени сърца Сатана отнема семето на Словото.

Мярка, кога Словото в човека е Истина: само когато обхване волята на човека.

ОТЧЕ НАШ

„Отче наш“ е велико обръщение към Божията Воля, която да даде храна на седморната човешка природа, защото в нея се съдържат седем молби и това са седем формули, които издигат окултното развитие на ученика на едно изключително ниво. Това са седем метода.

„Отче наш“ е построена по законите на Кабала и затова действа с хилядолетия напред. Наистина, за да действа една молитва с хилядолетия напред, тя трябва да е построена по законите на Мъдростта. Според Учителя „Отче наш“ е едно велико изложение на Божията Мъдрост.

„Отче наш“ е изказана на Христос от Върховното Същество и самата тя е стълба към Него. Тази молитва има тайна връзка с волята и нейните вътрешни методи. Според Учителя чрез „Отче наш“ Върховното Същество е посетило земята и това е най-великият дар.

„Отче наш“ е най-силната молитва в света. Много древни мантри вече нямат значение, след като е изнесена „Отче наш“.

Не хвърляйте бисери на свинете, защото те ще злоупотребят.

Лекция, държана на 30 април 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Медитацията е жертвоприношение. Боговете се хранят от амброзията на твоята мисъл, пият нектара на твоето сърце и превръщат твоята същност, твоето същество в неугасим пламък, който е тяхно вечно обиталище.

ОТЧЕ НАШ

(най-силната молитва в света)

Когато Христос дава молитвата „Отче наш“ на Своите ученици, Той им казва да не се молят, както фарисеите – тези хора, които спазват закона външно. Според окултната наука тези, които спазват външно законите, стават малко или много служители на Черното Братство. Той казва на Своите ученици: „А ти, като се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец, Който е в тайна, ще ти въздаде наяве“. Всичко това показва каква трябва да бъде молитвата на ученика. „Влез във вътрешната си стаичка“ значи: вглъби се в себе си. „Като затвориш вратата“ – т.е. като се изолираш чрез концентрация от всичко външно. „Отец, Който е скрит в тайна“ – Бог, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Бог се намира в най-вътрешната част на душата, т.е. в нейната най-вътрешна област. Така молитвата е един вътрешен, съсредоточен разговор на душата с Бога и при този разговор душата получава откровение, в зависимост от истината на своето развитие. Христос казва нещо много важно: „Да не се молите като езичниците с много думи“ – означава, че тук е отхвърлено многословието, което е един голям враг на душата.

И Христос казва: „Защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да Му искате“. Учителят казва: „Да, Бог знае вашите нужди, приготвил е благата за вас, а вие, като се молите, отивате да си ги вземете“. Той е приготвил това, което ви е нужно, но вие трябва да отидете, Той няма да ви ги донесе. Ние трябва да отидем, това става с молитвата. Молитвата започва с „ОТЧЕ НАШ“:

Отче наш, Който си на Небесата, да се освети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на земята. Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес. И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.

„Да се освети Името Твое“ е свързано с тялото на Любовта; „да дойде Царството Твое“ – с тялото на Мъдростта; „да бъде Волята Твоя“ – с тялото на Истината. „Хляба наш насъщний“ – свързано с физическото тяло. „Прости ни дълговете наши“ – с етерното тяло. „И не ни въвеждай в изкушение“ – с астралното тяло. „Избави нас от лукаваго“ – свързано с душата.

В „Отче наш“ буквата О се смята за буква на безкрайните възможности. Това показва, че Бог е наш Баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности, възможностите на кръга. Щом всички са Негови деца, то благата на живота са общи и интересите са общи.

„Който си на Небесата“ – Небето е Божественият свят, който е основата на нашия, видимия свят. Светът не е нещо мъртво, защото зад него е скрита разумност – това е Небето, това е Божественият свят. Това е за будните, така че Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията от физическия свят, идват от Небето, т.е. от Божествения свят. Това е разумното, което ръководи явленията в природата и живота. Зад всичко, което виждаме в природата, стои силата на Божествения свят.

„Да се освети Името Твое“ – има вътрешно отношение към Любовта, защото е казано „Бог е Любов“ и Името на Бога е Любов. Това означава, че когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие. Проявите на Любовта нямат нищо общо със задоволяване неразумните желания на хората. Когато се произнасят думите „да се освети Името Твое“, това значи: Нека Твоята Божествена Любов да протече през всички сърца, за да могат те чрез нея да Те познаят и да станат същества на Любовта. Учителят казва: „Велико нещо е да влезеш във връзка със силите на Любовта“.

„Да дойде Царството Твое“ – това има вътрешно отношение към Мъдростта. Когато се говори за Царството Божие, разбираме приложението на Любовта чрез Мъдростта. С тези думи се подразбира, че ние искаме да ни се даде Мъдрост, която дава методите за приложение на Любовта. Също така тези думи имат връзка с идването на Божията Правда, която идва от съединението на Мъдростта и Любовта.

„Да бъде Волята Твоя“ – това има отношение към Истината. За тези, които искат да усилят в себе си волята – те трябва да бъдат постоянно в Истината, защото лъжата отнема силите на волята. Волята на Бога е Той да се проявява все повече в нас, а това е същността и целта на окултното развитие. На въпроса, кога се реализират нашите желания, Учителят отговаря: „Само тогава, когато Божията Воля и Мисъл са насочени към нас“. Но и разумните желания си имат свое строго определено време. Кои желания са разумни? – Само тези, които са на душата и на духа. Желанията на ума и на сърцето не са разумни, умът е сянка на духа.

„Както на Небето, така и на земята“ – горе на Небето съществуват идеален мир и идеални условия и този ред, който е горе, трябва да слезе и долу.

„Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес“ се разбира и в буквален, и в преносен смисъл. В буквален смисъл: всичко, което имаме на земята, е дар от Бога и всичко това е наша храна, наш хляб. В преносен смисъл: хлябът наш насъщен е Словото Божие. Учителят казва: „Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе“. За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас. Тихият глас на Бога е трептяща светлина. Стихът за хляба също значи: „Господи, давай ни винаги Словото Си, т.е. помощта Си, и направи ни способни да чуваме това, което ни говориш отвътре“. Според Учителя този въпрос има и друга страна: всичко, което виждаме около нас – цветя, треви, дървета, животни, реки и звезди – всичко това е Словото Божие и ние трябва да го проучваме. Това означава, че освен отвътре, Бог говори и отвън чрез цялата природа. Природата и цялата вселена представляват една грандиозна изложба на Божието Слово. Всичко това в природата са листа на Божията Книга, в която е писал Бог. Така че изразът „хляб наш насъщний“ е свързан с придобиване на една много важна способност – да четем Словото, което е вложено във всичко.

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Учителят казва: „Прощаването е лъжа, ако не е придружено с Любов“. И когато хората ни пакостят, ние трябва да им прощаваме, защото те правят това от незнание и недоразвитост. Затова Христос каза на кръста: „Прости им, те не знаят какво вършат“. Този стих е свързан с един окултен закон, който определя твоето отношение към другите, а от това се определя отношението на Бога към тебе. Когато човек не прощава, той прави преграда между Бога и себе си и не може да приеме силите, които изтичат от Любовта, и благословението, което изтича от Бога. С непрощаването човек става невъзприемчив към това, което изтича от Бога – значи човек губи една много важна способност.

„И не ни въвеждай в изкушение“ – според Учителя означава „Не ни въвеждай в опасност“, защото има изкушения, които са опасност и за настоящето, и за бъдещето. Помогни ни поради нашето невежество и глупост да не изпадаме в изкушението, т.е. сатанинската мрежа.

„И избави нас от лукаваго“ – изостаналите същества могат да завладеят човешкото съзнание, когато то не е будно. При връзка с Бога съзнанието е винаги будно и избавено, това е скрито в „избави“.

„Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.“ Царството отговаря на Мъдростта, Силата – на Истината, Славата – на Любовта. Това означава, че когато произнасяме думите „защото е Твое Царството и Силата, и Славата“, ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост; няма друга сила, освен Силата на Бога; няма друга любов, освен Любовта на Бога.

„Отче наш“ е най-добре да се изпълнява с техника 3-1-3: при вдишване на въздух мислено се произнася три пъти „Ом“, при задържане на дъха се произнася цялата молитва и при издишване се произнася отново три пъти „Ом“.

ЛЕГЕНДА

Прогоненият Адам е търсил дълго време да премине от външния двор на светилището, външната вселена, в Светая Светих, но пред него винаги се изправяло едно същество, което владеело свещеното пространство и не допускало никого. Това е един Херувим. (Херувим – това е мистичната пълнота на Мъдростта, Серафим – това е мистичната пълнота на Любовта.) Това същество е изпълнено с такава Мъдрост, че Адам не може да премине. Който е въоръжен с такава Мъдрост, има най-висшето оръжие, а Адам не може да мине, защото е загубил тази Мъдрост.

Херувимът говори мистично. Той се обърнал към Адам и му казал: „Човече, ти си от прах и в праха ще се върнеш“. Прахът е една идея на хаоса. „Ти си направен от Строителя на формите и принадлежиш на ограниченията и хаоса. Ти си жител на външния свят и на теб е забранено да влизаш в това вътрешно място.“ Адам отговорил: „Много пъти съм заставал вътре в този двор и съм се молил да бъда приет в дома на моя Отец, и ти си ме връщал обратно да скитам в тъмнината на външния свят. Истина е, че бях направен от кал и че моят Създател не ми даде благословията на безсмъртието. Но аз ще се върна, защото съм открил, че Всевишният е оповестил моето спасение, защото Той изпрати най-скритата мистерия – Своя Единороден Син, Който пое върху Себе Си греховете на света. Той беше разпнат и от Него изтече капка кръв и за моето спасение“. И така, чрез тази кръв, Бог влезе в Своето творение и ускори пътя на тези, които Го търсят. Той ускори пътя, който води към Него самия.

Адам казва на Херувима: „Аз минах вече през смъртта и виждам вече, че вечният живот се е отпечатал дълбоко в мен. И ти отказваш ли ми сега вход, когато най-после съм открил тайната за себе си?“. Херувимът тогава казал: „За този, който е схванал себе си във Вечността, за този, който е осъзнал себе си, вратата се отваря“. И след малко Адам се видял в една блестяща вътрешна сфера. В центъра на тази сфера той видял Дървото на живота. След малко се появила една светеща змия. Адам казал: „Коя си ти?“. Змията отговаря: „Аз съм Сатана, който беше твоят противник. Аз те изкушавах, аз бях твоят враг чрез най-различни форми и имена. Аз те предадох в ръцете на злото и аз съм пазителят на Дървото за познанието на доброто и злото, и само който ме победи, може да вкуси от тайната на живота“. Тогава Адам отговаря: „През безбройни векове аз съм бил твой слуга и поради своето невежество съм слушал твоите думи, и те са ме водили по пътя на скръбта. Ти си възкресил в ума ми мечти за сила и аз използвах тази сила, а тя ме обезсилваше. Тя нищо не ми донесе, освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията. Ти си ми изпращал фалшиви учители и фалшив разум, и сляпа гордост. И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. Но сега завинаги съм свършил с теб, о, изкусен дух. Уморен съм от твоя свят на илюзии, махни се от мен заедно с тълпата твои изкушения, защото няма щастие, няма спокойствие, няма доброта в доктрината на егоизма, омразата и страстта, проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!“.

Така змията изчезнала и на нейно място застанал един ангел с ослепителна светлина, облечен в бели, светли дрехи. После се явила още една светлина, още по-ослепяваща – това било Върховното Същество – и казва: „Аз съм Бог, Който беше против теб, и по този начин успях да постигна твоето спасение. Ти си вече благословен със знака на безсмъртието. Ти си вече свободен от илюзията. Аз те очистих от желанието. Аз събудих в теб безсмъртието, в което самият Аз участвам. Последвай ме, Адаме, защото аз съм Пътят, Истината и Животът“.

Лекция, държана на 7 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление за противоречието:

Като срещнете едно противоречие, ще видите хубавата му страна. Така то се преобразява и вие се освобождавате. И след като го разрешите, вървете напред. Никога не оставяйте противоречието зад себе си неразрешено, защото ако го оставите зад себе си, то ще образува засада срещу вас.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

първа лекция
(Тълкуване на някои случаи)

В Евангелието на Марко се говори за жената с кръвотечение в продължение на 12 години. Тя имаше много силна вяра. Тя си казваше: „Само да се допра до дрехата Му и ще оздравея“. Тук е подчертана вярата, която разрешава въпросите на живота, в случая – нейното изцеление. В Писанието е казано: „И на часа спря кръвотечението ѝ“. После Христос казва: „Твоята вяра те изцери, иди си с мир“. Това е един много дълбок окултен момент. Тук стоим пред тайната на вярата. Тя вярва, че ако се допре до дрехата Му, ще направи контакт със силите, които изтичат от Него, а тази сила е Първична, отпреди Сътворението. Тя е космическа и всемирна. Това означава, че нейната вяра е докоснала великата Първична енергия, която в своята същност е Началото, т.е. Свещеният Огън. Това е самият Дух. Само който има истинска вяра, може да се докосне до Него. Истинска вяра означава: свещено отношение към Духа. Учителят казва: „Човек носи вярата и убежденията си със себе си“. Той не ги възприема от външния свят. После Учителят казва: „Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта – малките“. Когато дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Любовта се занимава с малките, с фините неща. Тя изпитва подробностите.

Тази вяра, става въпрос за вярата на жената с 12-годишно кръвотечение, не е обикновена. Тя има ангелски произход, тя е задвижена от ангела на болната душа и не само болната душа е вярвала, но и ангелът в нея е чакал подходящия момент, защото ангелът познава тайните на това докосване до Съществото, Което е скрито вътре в Христос. Тази вяра не е обикновена. Тя е израз на дълго чакана Любов и при това условие е достатъчно само едно докосване. Учителят казва: „Силната вяра лекува“, но това означава да влезе в теб силен дух. Един много важен закон от Учителя: „Вярата е завършен процес, тя е наследство от ангелите“. И ако тя се прояви безусловно, резултатът е безусловен. Обратното: ако тя се прояви условно, резултатът е условен. В безусловната вяра са съсредоточени всички възможности. Учителят казва: „В закона на вярата всичко е строго определено“. За нея можеш да разсъждаваш само при едно условие – след като я приложиш. А тези, които страдат, също са вярващи, но вярват в страданието, в мъчнотиите и в беднотията.

Още един окултен момент при въпроса с жената: при докосването тя усети вътре в тялото си, че се изцери, а Христос усети вътре в Себе Си, че излезе сила от Него.

Много важен момент: Защо другите хора, които отвсякъде Го притискат, без да имат вярата, те не чувстват, че излиза сила от Него? – Това означава, че за да действа тази космическа сила върху нас от Христос, е необходимо условието вяра. Това означава, че вярата разрешава въпросите на живота, защото тя е метод, с който се привлича космическа енергия. Значи, за да се излекуваш, трябва да привлечеш космическа енергия, а условието за това е вярата.

Учителят дава мярка за вярата: „Щом вярата не е в състояние да ти помогне в живота, това означава, че имаш материалистично схващане за живота“. Един важен окултен закон за вярата: Ние трябва да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Това е чистата вяра. Това става в съзнанието. Чистата вяра изхожда от Любовта и, според Учителя, вяра, която не изхожда от Любовта, не е още истинска. Когато един човек има истинска вяра, той вижда чрез вярата си реализирано това, което иска. Той го вижда първо в своето съзнание, а след това и физически.

Докато Исус говореше с жената – това става по пътя за дома на Яир, идват от дома на Яир и му казват: „Дъщеря ти умря“. А Исус, като дочу думите, му каза: „Не бой се, само вярвай“. Това е вече едно изключително подчертаване на значението на вярата. Тук Христос изисква само едно условие: „Вярвай!“. После Той взема тримата Си ученика, бащата и майката на момичето, а на другите казва да се отстранят. Той взема със Себе Си пет силни лъча. Всичко това са все окултни закони. Влиза при болното момиче, което е вече умряло. Хваща детето за ръка и казва една магическа формула „Талита куми“, което значи „Момиче, стани!“. И момичето стана и ходеше. Тук се знае, че тя също беше на 12 години – друга окултна идея. „И веднага се смаяха твърде много.“

Учителят дава друга мярка: „Истинската вяра не се колебае от нищо“. Учителят казва: „Вярващият е свободен човек. Той не се влияе от никакви външни условия и от никакви промени“. При такава вяра ти не можеш да се безпокоиш, безпокойствието е невъзможно. Пак ще дойдат изпитания, но те, тези вълни, ще се разбият в скалата на твоята вяра и Любов.

Възстановяването на здравето и жизнената сила си има своята тайна. Във висш окултен смисъл това означава възстановяване на бъдещето. И когато човек оздравее, той трябва да е разумен и да започне да работи върху себе си. Учителят казва: „Истинският окултен ученик не боледува“. Той не боледува, защото спазва Божествените окултни закони. Ако човек не се излекува, има опасност за бъдещето му, защото чрез болестите се произвеждат отрицателни мисъл-форми. Ако се излекува, има друга опасност, ако не е разумен.

Излекуването на момичето има още една тайна – тя се намира в числото 7, число на Духа. От едната страна стоят майката, бащата и излекуваното дете, а от другата – тримата ученици на Христос Петър, Яков и Йоан, и самият Христос в средата. Първите трима са в кръвна връзка, а другите трима са роднини по Дух, а Христос е, Който стои по средата. Словото е винаги в средата на събитията. В средата стоят думите „Талита куми“ – те са магическият ключ. Христос ги е произнесъл тържествено, с особено свещено отношение към тях и те са излекували момичето. Неверието пречи на Божествените сили и енергии да потекат в човека. Вярата е добрият проводник на Божиите сили. Съвършенството е в пентаграма, който е съчетание на по-високо ниво. Вярата не е толкова съвършена и няма тази сила на пентаграма, но засега тя е важна.

Само когато човекът възкръсне, чрез него започват да действат великите Божествени сили, а методите за това действие са най-различни и разнообразни. Словото от разстояние е, което действа безпогрешно – случаят със стотника и неговия слуга. Христос действа и лекува от разстояние. За Словото разстоянието е без значение, но трябва да има условия за това, т.е. проводници. Двете главни условия са вярата и смирението.

Вярата и смирението не са само думи, а специфична субстанция, която приема чистата жизнена космическа сила. Чрез тези две субстанции се изсипва здравето и животът. Смирението носи живот, а гордостта – смърт. Гордостта и неверието не могат да бъдат канал за Първичната жизнена космическа енергия. С гордостта се навлиза в мрака и после, като се изгуби пътят, трябва да се излиза обратно, да се връщаш обратно. Често от тази болест на съзнанието се излиза чрез метода на смъртта. Смъртта е помощник в еволюцията на човека. Смирението е път към светлината.

Всяко физическо действие на Христос има духовен характер и се отнася до цялото човечество. Христос действа както в настоящето, така и в бъдещето; както на хората, които са живели в Неговата епоха, така и на тези, които живеят сега и ще живеят и в бъдеще. Исус е казвал на Своите ученици: „Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода“. С това Той е искал да каже на Своите ученици да не се поддават на учението на фарисеите и иродите, т.е. да не се формализира учението, а да се държи на Духа на учението, защото Духът е, който носи живот.

Важна идея за мъжа и жената, двете страни в човека: от сливането им зависи истинското разбиране, защото Бог е съчетал двата принципа в човека – душата и Духа, в по-ниско поле – умът и сърцето – и човек не трябва да ги разлъчва, а да ги хармонизира. В човека трябва да пулсират двата принципа – и Любовта, и Мъдростта. Тогава будността ще бъде техен пазител.

„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. Детето – това е чистосърдечният стремеж, това, според Учителя, е пробуждащото се Божествено начало в човека. За това начало е определено Царството Божие. Това, което Христос нарича „дете“, се отнася до Божественото дете в човека и човечеството – това е Божественото начало. И когато Христос благославя тези „деца“, Той благославя Божественото начало в човека. С това Той му дава нов импулс за развитие. Това Божествено начало трябва да се върне в Божието Царство.

Важна идея от Учителя: „Ако вярата ви не ви прави силни, тогава или вие не сте я разбрали, или тя не ви е разбрала“.

Лекция, държана на 14 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

С каквато и наука да се занимава човек, има една наука, която е преди всички други – това е науката за Словото, това е науката да се мисли право. Ако човек не се е научил да мисли право, всяка наука е безполезна. Истинската мисъл е сила, която има за обект служенето на Бога, и ако човек мисли по Божествен начин, и работите му ще стават по Божествен начин. Да мислиш – това е наука. Живот вечен – това значи пробуждане на мислещия човек, защото мисълта е единение с Първичната Причина. Свободният човек има права мисъл, според както Бог го е създал.

Идея от Кабала: Истинският човек е синтез на Словото – това е всъщност Праобразът.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

втора лекция
(Тайните на вярата)

Евангелието на Марко е главно свързано с тайните на вярата. Учителят казва: „За да има истински възход, човек трябва да мине през смъртта и да възкръсне“. Със Словото Си Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие, защото Божественото Слово прониква в живота на човечеството, което е Неговото тяло. Това е така, защото Христос е Дух на цялото човечество. Човечеството е тяло на Христос и Той постепенно се въплътява в него. Ако човек няма вяра, Христос не може да му помогне. Учителят казва: „Никой досега не е изнасял тези истини от 2000 години насам“. Вярата е каналът, по който се изсипва Божествената енергия, която носи живот.

В човека има две природи. Едната го тегли към Духа, другата – към центъра на земята. Христос показа пътя към Духа.

Христос за прераждането: „Илия дойде, но те не го познаха. Илия дойде и те сториха с него каквото поискаха“. Тук Той говори за преродения Йоан Кръстител. Това показва, че учението за прераждането не е чуждо на Евангелието.

Легенда за осела:

Оселът, който Христос е възседнал и управлява, е символ на физическото тяло на човека и човек трябва да възседне това упорито тяло и неговите желания. Вторият символ на тълкуването: учениците, които Му водят осела, представят душата, която служи на Духа. В Евангелието на Марко се казва, че народът Го посреща с думите: „Осанна, Благословен, Който иде в Името Господне“, което преведено означава „Благословен Този, Който е слязъл долу на физическото поле в Името на Отец.“ И постилаха пътя Му с палмови клонки. Учителят казва: „Оселът е физическото тяло, учениците са душата, а Христос е Логосът, т.е. Словото, което слиза на земята“. С осела Христос минава покрай много хора незабелязан, но при слизането Си от висшия свят Той е тържествено изпратен от цялото Небе. Тези, които го посрещаха с вейките и с думата „Осанна“, не са земните жители, а жители на етерния свят. Това влизане на Христос в Йерусалим е едно много голямо предизвикателство срещу Черното Братство и всички тъмни сили. Преди всичко това е голямо предизвикателство срещу княза на този свят и неговото царство. Народът казва „Осанна“ и иска да Го направи цар, но знае се, че Черното Братство и тъмните сили не могат да търпят друг цар, освен Сатана. Когато Христос изгонва търговците от храма и обръща масите им, това е второто голямо предизвикателство срещу тъмните сили, защото Христос не допуска търговия в храма – това е мястото на Любовта. Това е символ, който означава, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечисти духове, които препятстват на Божественото да влезе в него. Христос казва: „Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп“.

Символът на смоковницата: Христос произнася проклятието срещу смоковницата. Тя е нещо духовно, тя се отнася в случая до древните мистерии, а това проклятие означава, че се прекратява дейността на древните мистерии, защото тяхното време е изтекло. Силата на смоковницата се намира в духовния свят, в света на идеите.

Екстазът представлява същността на предхристиянския духовен живот и старото ясновиждане. В миналото чрез екстаза се е запалвала една по-висока степен на съзнанието и така екстазът е съдействал на ясновидството. То е свързано днес с нови, по-високи степени на волята, главно е свързано с волята, а Христос е, Който внася в света новата мирова Воля. Тя е безусловна и същевременно е универсален метод. С изсъхването на смоковницата Христос иска да каже, че старото ясновиждане и екстазът трябва вече да отпаднат от душата на народа. Христос премахва смоковницата, но Той никога не събаря старото, без да посади новото. Тук има нещо ново – това е вярата.

Учителят казва: „Там, където става раздвояване, никакъв прогрес не може да има. И колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи“.

Учителят казва: „Аз не вярвам на онзи човек, който не обича Бога“. Всички тези, които говорят за Любовта, ако не са отдали живота си на Бога, те никога не могат да обичат по Божествен начин и те нямат мярката за тази чиста, Божествена Любов.

Учителят казва: „За да вярва човек, трябва да е изработил правата мисъл в себе си“. Съмнението е метод за разрушение. Съмнението разрушава човека и там, където няма чист стремеж, се промъква и настанява съмнението.

Божественото семенце расте само при страданието.

Учителят казва: „Вярата показва силата на твоята Любов“.

Смоковницата е дървото на старото, отживялото ясновиждане, което е свързано с древните мистерии, а вярата е семето на новото. Учителят: „Има само два вида вяра. Едната е безусловна, пълна вяра, а другата е нищо“. Първата вяра изхожда от Любовта и е съединена с Мъдростта. Учителят казва: „Най-висшата мярка в човека е Истината“, защото волята изхожда от Истината. Волята, която се развива от Истината, се развива от Любовта и Мъдростта.

Епохата на вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората са си съставили едно грубо и материално схващане, така е и с вярата. Въпросът се свежда до дълбочината на вярата. Тя е едно семе, което е скрито в човека и израства от него, дърво, наречено в Кабала „Дърво на живота“.

Христос казва: „Ако бихте имали вяра колкото синапено семе, бихте казали на планината да се премести и тя ще се премести“. Това не е физическа планина, а преместване на едно тежко преживяване. И тази планина се премества и човек проглежда, и вижда в духовния свят. Физическото гъсто земно съзнание е планината, която отделя човека от духовния свят. Учителят казва: „Отвън няма да се показваш за вярващ, но отвътре дълбоко ще вярваш“. Учителят: „Вярата на човека трябва да се превърне в живот“. Човекът на абсолютната вяра е силен, защото се развързва сам отвътре. Ако това синапово семе започне да расте, според окултната наука, то ще пробие скалата, която е каменното сърце на човека и тогава физическият свят се отстранява от погледа на човека и той проглежда по нов начин, духовният свят му се открива. Така се ражда вярата и новото ясновиждане, и новото Око – Третото Око. Третото Око вижда отвъд „планината“.

Времето на смоковницата е изминало и затова на нея вече няма плодове, защото смоковницата е отстранена от Върховния ръководител на древните мистерии. Това е тайната на смоковницата. Този символ се е знаел от Посветените. Новото е тайната на вярата.

Учителят казва: „Абсолютната вяра е законът на изобилието“. И най-малкото допускане на съмнението – и ти си навън. Вярата проправя пътя на Любовта, реализира нещата.

Закон от Учителя: „Когато човек се усъмни, той вече не е сам“. Около него вече идват големи майстори на съмнението. Закон от Учителя: „Благоприятните условия на живота не са нищо друго, освен Божествения живот в нас“. Природата крие своите тайни в привидно празните работи.

Философските разсъждения са от един по-нисш свят. Между ангелите никога няма философски разсъждения.

Лекция, държана на 21 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление за АУМ:

АУМ – това е дума, останала от първата възвишена култура. Тази дума съдържа всичко в себе си. Тя е ключът, който избавя човека от всички несгоди. Който има този ключ, никога не е роб на условията, но сега вие не произнасяте тази дума, друг във вас я произнася. Вие чувате само звука на ключа, който ви отключва вратата. В думата АУМ е скрито Името на Бога. Тази дума е по-висока от майка, баща, приятел и брат. Само когато се научите да произнасяте тази дума, животът ви ще се осмисли. Осмислянето ние наричаме Възкресение.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

трета лекция
(13-та глава – предсказание на Христос за ликвидацията на гъстата човешка карма)

„Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко, което съм казал.“ „Това поколение“ – в случая означава Петата раса, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. Понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда голямо противодействие от страна на старото, което по думите на Христос неминуемо трябва да слезе от историческата сцена. И понеже противодействието на старото е голямо, затова са всички страдания, за които говори Христос. Той казва: „Големи страдания ще сполетят човечеството“.

Учителят казва: „Старото – това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето развитие“. Но тази карма трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството. Тези страдания са резултат на старото, което си отива, и новото идва, и навлиза в живота на човечеството. Този процес почва още от времето на Христос.

Казано е в същото Евангелие, че Христос ще дойде в облаците – това е светът на човешката мисъл. Учителят казва: „Второто идване на Христос ще бъде като светлина в човешката мисъл“. Тогава Той като светлина ще проникне в умовете, защото и Той сам казва: „Аз съм светлината на света“. И с тази си духовна светлина Той ще проникне в умовете на хората от края на Петата раса. Христос ще слезе от етерния свят и ще въздейства върху умовете на хората, и тези, които са по-пробудени и чисти, ще влязат в пряка връзка с Христос и ще станат носители на новия импулс и на Неговата светлина между хората. И когато се казва, че ще изпрати ангелите да съберат избраните, това означава, че в Петата културна раса и епоха ще стане разделение на човечеството. Тези, които са възприели новия импулс, ще образуват ядката на новото човечество.

В същото Евангелие е казано, че слънцето, луната и звездите ще паднат. Слънцето е държавната власт и тя ще изгуби своето влияние, сила и авторитет. Луната означава религиите и църквите, които също ще изгубят своето влияние сред човечеството. Звездите – това са учените, авторитетните и интелигентни хора, те също ще загубят своето значение и влияние. Христос казва: „И когато това стане, ще дойде човешкият Син във всичката Си сила и слава. Защото през ония дни ще има небивала скръб от началото на съзиданието досега, нито ще има такава“. Това значи, че в определените дни ще се даде власт на скръбта.

Учителят за скръбта: „Хората скърбят, защото нямат добродетели“. Това са все хора, които са оправяли другите, а не себе си. Учителят казва: „Освобождението на човека не може да дойде от неговото щастие, а от неговото страдание и скръб“. И затова страданията идват да спасят хората. Хората на скръбта са тези, които са изгубили свободата си, защото са съгрешили спрямо Истината.

Учителят казва: „Ученикът води кармата си, а не тя него“.

Действията на Христос са Божия дейност и тази дейност означава, че Отец се грижи за всичко чрез Христос. Отец работи за цялото човечество, но претеглени ще бъдат само тия, в които има условия. Същественото е, че чрез вселяването на Христос ще стане нов обрат в разбиранията на хората. Идването на Христос е Божествен процес.

За Тайната вечеря: Според окултната наука с Тайната вечеря ние навлизаме в сърцето на Голготската мистерия, в сърцето на мисията на Христос. Там Христос е разкрил Своята космическа същност най-ясно само на Своите ученици. Христос е показал на Своите ученици едно особено и космическо отношение към въпросите, които се повдигаха пред тях. Според Учителя, за да можеше Христос да даде нов импулс на човешкото развитие, Той трябваше да мине през Голгота. За да можеше душите да бъдат привлечени от Отец, трябваше да се създадат условия и затова Христос трябваше да мине през Голгота, за да покаже пътя на ученика. Това е тесният път – пътят на ученика. Светът и църквите вървят по широкия път. Словото е Божията сила на Отец, чрез която човек става Божи Син. Словото е магнитът на Духа. Отец избра Христос и слезе в тази аура, и така Словото стана Дух. Тази аура беше необходимият посредник за могъществото на Неговото Слово. Именно това Слово е, което изпълва човешкия живот, а не религията. Велико е, когато това Слово дойде в твоя живот.

В Кабала се казва: „Чистото Слово – това е магическото лице на Отец“. (Отец управлява 40 000 висши светове.) Но това Слово е тайният живот на Духа и когато Той се разкрива, това става постепенно. Това се нарича осъзнаване. Осъзнаването е един процес, който става от самия Дух. Словото е най-вътрешният свят на Духа и когато Духът направи една проекция на Словото към нас, времето престава да съществува, то изчезва. Христос се излъчва и се вселява в душите и точно чрез това те се оживяват от Неговата аура, т.е. Неговата аура действа оживяващо. Неговата аура се простира надалеч и тази аура най-вече действа върху тези хора, които Той е избрал. Докато Христос е свързан със Своите ученици, Той им изпраща Своята аура, чрез която излива в тях Божествените Си сили и Мъдрост. Но там, където има неразбиране, т.е. недоверие, аурата се оттегля и великите космически сили и идеи не могат да посещават човека. Така човек остава в обикновеното разбиране, което е смърт. При неразбирането и недоверието връзката веднага се разхлабва и ако това продължи, тя се разпада.

Ако не разбирам Учителя, аз пак му вярвам докрай! Тогава неразбирането се превръща в разбиране, но не веднага. Постоянството в Словото означава, че Бог работи в самия Себе Си. Който познае Словото, се извисява над света, защото се съединява с Неговата сила.

На кръста беше разпънат Исус, а Христос никой не може да разпъне. Христос е космическо същество, космически принцип. Учителят казва: „Христовият дух е напуснал тялото на Исуса, преди да го качат на кръста, а в това тяло е останала душата на Адам“. Божественото не може да се разпъне. Само човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота, за да се преобрази. „Елой, Елой, лама савахтани“ – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. Това са думите на падналия Адам. Това означава, че думите на Адам не се чуват, но него чашата не може да го отмине, защото той в рая не послуша Бога и затова сега Бог не го послуша, и го изостави. И когато той вика тези думи, това означава, че Христос е напуснал тялото Си и в Исуса е останала душата на Адам. Това, според Кабала, е душата на човечеството. Душата на Адам трябва да преживее кръстната смърт, за да се поучи и разбере, че това, което Бог е казал първоначално в райската градина, трябва да се изпълни.

Хората хванаха Адам, нисшата душа, и го разпънаха, а Христос – космическия елемент – никога не могат да хванат. Според Учителя те хванаха външната дреха на Христа, но същността им се изплъзна. Затова Учителят казва: „Вътрешното, Божественото е всякога неуловимо“. Според египтяните кръстът е ключ, с който се отваря вратата, която води от земния в духовния свят. Освобождението на човека от формата е освобождение от плътта.

Учителят казва: „Окултният ученик трябва да постигне излъчване от тялото“, което е освобождаване от земното и неговата обвързаност. Излъчването издига човека над неговата съдба, над неговото лично съществуване. Съзнанието на човека е много тясно свързано с тялото. Тясното съзнание не може да се свързва с космичното, с великото, с Христос.

Кръвта, дадена от Христос на Голгота, е най-големият космически дар. Тя е символ на Божествената светлина, а тази светлина е извън смъртта. Кабала: „Чистата светлина няма пол“. Животът, който е ограничен в тялото, трябва да се освободи. Ето защо е необходима Божествената светлина. Истинският живот е Царството Божие, което е освободено от формите на материята. Всички форми са ограничени.

Кабала казва: „Да се определи Името на Бога, значи да се оскверни“.

Без Христос, без светлина човек е слуга, а с Христос заедно човек е господар на съдбата си и е господар на своята наследственост. Учителят казва: „Щастието и разумният живот никога не се предават по наследство, те се придобиват“. Защо се раждат учениците? – За едно велико умиране. Ще умират по велик начин само тези, които са надраснали себе си. А това, което е останало в границите на земното и личното, ще загине, т.е. ще изостане. За да може да възкръсне човек, е необходима космическата сила на Любовта, а тези, които живеят в земното, няма да имат възможност да оживеят и да възкръснат.

Най-тежките преживявания на Христос не бяха на самия кръст, а това, което ставаше дълбоко в душата, след като учениците се разпръснаха и избягаха, и онзи момент, в който Той бе изоставен от Отец на кръста. Това е едно тежко състояние на душата на Адам, когато се произнасят тези думи, и те се отразяват във всеобхващащата душа на Христос. Това са вътрешни символи, които означават, че най-голямото и най-тежко преживяване, което трябва да издържи всяка душа, това е космическата самотност и само който я издържи, може да се роди в Словото. Тук Исус бе изоставен от космичния принцип, за да може да се роди това космично преживяване. Учителят казва: „Колкото по-добре ученикът разбере мистерията на Голгота, толкова повече в него се вселява великият космически импулс, който е ключът към бъдещето“. Този космически импулс е преобразяващ принцип и една воля, която работи с този импулс, става носител на живота на новото човечество. Тази воля организира духовния живот на човека по нов начин. Развитието на волята става ключ в ръцете на Духа за вашето бъдеще. Най-висшите практики в окултизма са свързани все с волята. Волята е метод, чрез който ученикът се ражда в Огъня, т.е. в Духа.

Птиците преодоляват земното притегляне, а волята преодолява даже и слънчевото, но това е въпрос на бъдещите постижения на волята.

Идея от Учителя: „Волята работи с Божествени вълни“. Огнената воля е абсолютен проводник, който има безусловно превъзходство над всякакви вибрации на света. Волята работи със Словото, а в чистото Слово се крие Праенергията. Това Слово, според Учителя, е най-висшият служител на Отец. Отец е слязъл в Писанието и е казал: „И ако вие приемете Моето Слово, то ще ви донесе плодове стократно“. В истинския път към Словото Раджа-йога е най-висшата степен, защото в по-висшите степени се изисква специално отношение – това се отнася за Кабала. Например в Кабала има букви, които, ако се подредят секретно, веднага се открива тайната на Сътворението.

Лекция, държана на 28 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

„Казваш: Нещастен съм. – Считай това за привилегия. – Обувките ми са скъсани. – Благодари за това, това е привилегия. Не съжалявай, че са скъсани, така те се проветряват“. Тук Учителят допуска и шегата, но в това се крие и една дълбока тайна, която учениците ще разберат. Учителят казва: „Това е много хубав начин на разсъждение“. Това е пътят към правото мислене. Ако човек бърза да си купи обувки, може да се лиши от опита и поуките. Правилното мислене повишава будността. Учителят казва: „Щастието на човека е в Бога“. Тук има едно особено тълкуване. В случая Бог е мястото, в което съзнанието на човека е всякога будно. Будността е ключ, с който се познава свободата, а да познаеш свободата, значи да станеш независим. За този, който иска свобода, има само един път – това е пътят на Истината. Истината – това значи да виждаш духовно. Който е започнал да мисли по законите на Истината, той вече не може да бъде пленник, но свободата не дава безопасност. Тя налага най-голямата отговорност. В нея са скрити най-големите изисквания на живота. Тя изисква диамантена воля. Истината е най-взискателният свят. Ето защо хората бягат и предпочитат в крайна сметка робството, но тогава те са пленени от илюзията. Истината не е за хората, тя е за ученика. Тя е пътят на ученика, тя е тесният път. Тя е пътят на духовната воля. Философията на човека със слаба воля е нула.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

четвърта лекция

Импулсът има задача да издигне душата на по-високо ниво (става въпрос за космическия импулс). Това означава, че той работи за една по-съзнателна връзка на душата с Духа, за да стане тя постепенно гражданин на духовния свят. Изразът на Христос, че камък върху камък няма да остане, означава, че нищо няма да остане от стария свят и стария начин на живот, защото това е животът на застоя. Черното Братство много обича застоялия живот, старите съзнания не се променят. Всичко ще бъде унищожено от новия космически импулс. Когато говорихме за космическия импулс, това в Библията е изказано по няколко начина. На едно място е казано: „Не наливайте ново вино в стари мехове“. Новото вино, това е новата космическа енергия на Любовта. Пътят на ученика е път на развитие и постижения на волята. Волята е, която ще събори стария живот. Това не трябва да се разбира като разрушение, а като ново творчество, защото новият импулс е творчески, а не разрушителен – става въпрос за новия импулс, който е даден от Христос. Старото рухва под напора на новото и затова Учителят казва, че всички стари форми на живот ще бъдат унищожени. Те ще бъдат унищожени от само себе си, защото те ще бъдат напуснати от живота, т.е. от Духа.

Красиво е, когато животът на ученика се развива под новия импулс. „Не наливайте ново вино в стари мехове“ – означава новия импулс, който ще разруши всички стари мехове, т.е. всички стари форми, защото, за да се изяви новият импулс, трябва да се създадат нови форми както в органическия, така и в психическия живот, в най-широк смисъл. Старите мехове просто трябва да отстъпят на новите идеи, на новия живот и на новите форми. За да се прояви богатството на дълбокия космически живот, трябват нови форми. От този закон не прави изключение и окултната наука, окултното учение. То също се нуждае от обновяване. То също се обновява, но самото окултно учение си остава неизменно само в своите принципи. Но знанията и Мъдростта ще се изявят в нови форми. Затова голяма грешка правят тези, които искат да приведат древната Мъдрост в тази форма, в която е дадена в миналото. Тези, които преповтарят старото, приличат на стари мехове. Те наливат старо вино в стари мехове. Аз често срещам такива, които много са чели и накрая идват да ме питат какво да правят, защо не върви. Не върви, защото виното ви е старо. Те не могат да разберат, че е настанало ново време и че има нов космически импулс, който носи нова енергия и нова жизненост, чрез която животът коренно се променя.

Учителят казва, че всички тези брожения и промени, които стават, всичко това се дължи на новия космически импулс. За Учителя този космически импулс идва от тайната на Голгота. Марко също дълго време не е можел да разбере тайната на Голгота, но в един момент му просиява и той я разбира. Дълго време трябва да му се обяснява тази тайна, докато той проумее и промени живота си. Този импулс постоянно се усилва и постоянно преобразява живота. Този нов импулс идва от импулса на Любовта и в нашата епоха. Това е най-дълбоко дадено от Учителя. По времето на Учителя този импулс се усили извънредно много. Какво представлява този нов импулс, даден от Учителя? Това е един много дълбок психически процес, който работи отвътре навън. За него няма пречки. Старите мехове му правят път. Няма сила срещу новия импулс, защото с този импулс е ангажиран целият духовен свят, който е дал и продължава да дава своите огнени и безусловни методи. Цялото Небе и сам Бог участва в новия импулс. Този импулс е израз на великата Божия Воля, която действа в света и в настоящия момент. Той има за задача да създаде братството между хората и народите, да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Но тук става въпрос само за тези, които са годни за това, а не за старите мехове. Старите мехове ще подлежат на нова обработка и страдания от енергията, но това ще стане, според Учителя, след 12 000 години.

Сега става въпрос за раждането на новото вино, новата енергия. Това всъщност е новата раса, която се образува. Значи тези, които не приемат този импулс, отпадат от развитието и се израждат. По такъв начин човечеството ще се раздели, според Учителя, на два големи лагера. В Библията тази идея е изразена, според Учителя, в стиха: „При второто идване Христос ще отдели овцете от козите“. Овцете са хората, които са приели новия импулс. Ние се намираме вече в отделянето на овцете от козите. В много семейства вече се води тази борба между старото и новото и те се разделят. Този процес вече е започнал и ние сме вече пред второто пришествие на Христа, според окултната наука. Това е принципът на полярност, който е и принцип на творчеството. А в принципа на творчеството всякога има отделяне от старото, което не е годно да влезе в градежа на новото. Учителят казва: „Само новото расте, цъфти, развива се, връзва и дава плод“. Новото навлиза в живота и затова всички трябва да бъдем будни, за да приемем този импулс и да му дадем път в себе си.

Евангелията не са обикновени човешки творения. Тук искам да ви кажа нещо за тях. Те са резултат на едно дълбоко ясновидско проникване в дълбочините на космоса, откъдето идват и се разкриват тайните на живота, и се дават в Евангелията. Апостолите и Пророците са видели и преживели тези тайни на космоса, които са отразени в живота на Христос, защото, според Учителя, Христос е Духът на космоса и това, което Христос е изявил долу на земята, е това, което е горе. Думата горе означава вътре, най-вътрешен свят; долу означава вън. Колкото по-долу е един човек, толкова по-навън е той, в най-външния свят. Евангелистите са влезли във връзка с космически същества, които участват във великата драма на света и те са им предали тази драма, за да могат те да я предадат на земен език на цялото човечество. Тук искам да ви кажа също, че учениците на Христос, без изключение, не са обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора. Учителят казва, че те в миналото са били посветени в древните мистерии, главно в Египет. Евангелист Марко също е научил най-големите тайни в Египет. Учителят казва, че те са преродени Пророци от Стария Завет. Още като Пророци те са били във връзка с Христа. Учителят казва, че Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят, в един свой частен разговор, е казал, че есеите са пратеници на Всемирното Бяло Братство – това е Школата, в която е учил и Христос – с цел да подготвят душите за идването на Христос, т.е. да създадат среда, условия, в които да работи Христос. Те са имали за задача да подготвят съзнанието на хората, доколкото е било възможно, за да разберат това, което Христос ще донесе на човечеството.

За вътрешния живот на хората: Ние винаги се интересуваме от вътрешния живот на Посветените, защото външният е едно прикритие. Вътрешният живот е скрит и той е същината. За живота на Марко: Първо, след възкресението Христос е бил със Своите ученици около 40 дни. Това е най-дълбокият момент, който се отнася до учениците Му, според окултната наука. След възкресението срещата на Христос с учениците Му има едно изключително въздействие като импулс. В тези 40 дни, според Учителя, той им разкрива великите тайни на Битието, тайната за навлизането в новия космически импулс и същевременно в новия космически живот. След възкресението се казва, че Христос отваря Третото Око на Своите ученици и те навлизат в нова степен, в ново виждане на нещата. И тогава, чрез Третото Око, те видяха ясно тайната на Голгота, която преди това не можаха ясно да видят – те се бяха разбягали. Това означава, че към тайната на Голгота съществува само един път за разбиране – това е отваряне на Третото Око, въпреки че тази тайна е извършена на физическо поле. След срещата си с Христос, след възкресението Неговите ученици навлизат в една по-висша степен на развитие и на проповядване по нов начин. Дълго време Марко беше ученик на апостол Петър и много неща той трябваше да чуе и възприеме, докато накрая в него просия тайната на Голгота. Евангелието на Марко ни дава най-ясно да почувстваме космическото величие и значение на Христа. После Марко оставя Петър в Рим и отива в Александрия, където изучава юдейската окултна наука и нейната вътрешна светлина. И той възприе този окултен светоглед на тази наука, която много му е помогнала. Той е изучавал излизането на човешкото същество от духовните светове и влизането му в контакт с Луцифер, възприемането на нисшите сили от Луцифер в своята душа. От окултната наука той получи разбиране за произхода на човека и космоса. Окултната наука ни казва, че той също е бил в Египет, където много ясно и дълбоко е видял контраста за това, за което първоначално е бил предопределен човекът, и това, което е станало. Той имал склонност специално към архитектурата и пирамидите. Обикалял е много по пирамидите и дворците. В Египетската архитектура той откри най-възвишените откровения на Духа, особено в пирамидите и дворците. Той видя великите постижения, които са произлезли от чистата и първична Мъдрост на Хермес. Марко беше една душа, която можеше да вижда в основата на нещата. Марко, изследвайки окултната Мъдрост в Египет, успя да види, че падането на човечеството се дължи на неговия мироглед. Той видя падането именно в мирогледа, а според окултната наука падането в този мироглед означава падане от висотата на Духа. Тук, в Египет, имаше една първична аура, чрез която той придоби едно дълбоко разбиране за Истината. Той разбра, че най-великият импулс живее в една особена аура, в една свръхсетивна област и това беше потвърдено после от неговия учител Петър. Марко разбра, че новият импулс, който слиза на земята чрез Христос, може да избави човечеството от неговите падения в мирогледа. Само този нов космически импулс може да издигне човечеството до онези духовни висини, от които след грехопадането е слязло долу. Той разбра, че първичният човек е бил проникнат от светлина и че тази светлина се е загубила по пътя при слизането надолу. И сега всички тези, които разберат тайната на Голгота, ще имат велико бъдеще.

Лекция, държана на 4 юни 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

За мистичното сеене: Щом посея нивата, знанията ми свършват. Аз вече оставям нивата на Господа, Той да завърши работата. До посяването работата беше моя. Оттук нататък умът ми вече не стига. Работата, която не разбирам, предоставям на Господа. По-нататък аз вярвам в добрия резултат. После Бог изпраща един посланик, чрез когото ми казва, че житото е узряло. Бог казва: „Аз вече свърших Своята работа“.

Коментар: Щом посея, свършвам своята работа. Там, където човешкото знание умира, човек трябва да отстъпи със смирение и вяра и да даде път на Духа, Той да завърши своята работа. Ако една работа не е отдадена с доверие на Духа, тя не е завършена. За да се роди Божественото знание, човешкото трябва да умре. Когато посееш нивата с Любов и се оттеглиш със смирение и вяра в резултата, тогава си постигнал сливане с Бога. После идва добрият резултат, защото добрият резултат произхожда от вярата. Добрият резултат е доброто посяване, добрата мисъл, която трябва да хване корен в подсъзнанието на човека.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЯ

първа лекция

Евангелието на Лука е книга на Любовта, Откровението на Йоана – книга на мистиците и Мъдростта, Евангелието на Марко – книга за тайните на вярата, Евангелието на Матея – книга за живота.

Учителят казва: „Животът има своето зазоряване, своя изгрев и своя зенит. Зазоряването на живота – това е Любовта. Изгревът на живота – това е Мъдростта. Зенитът – това е Истината“. Над едно нещо трябва да се бди: да не се похаби вътрешната сила на човека, защото тя превръща елементите на физическия свят в духовен живот и духовно развитие. Учителят казва: „Да не се пропускат условията, които дават възможност за духовно развитие“. Тук е тайната на успеха на всеки разумен живот. Окултното учение на Учителя е ключ за ускоряване на вътрешното развитие и освобождаване.

Евангелието на Матея е било написано на еврейски, оригиналът е загубен. Гръцката редакция е от латинския текст. Латинският текст е направен от гръцкия монах Херонимус. Окултната наука е казала, че това е трагично изопачаване на оригиналния текст. Той е затъмнил оригинала, отчасти съзнателно. Тайните се губят. В сравнение с латинския и гръцкия език еврейският е надарен с по-могъщи духовни сили и дълбочина. Той съдържа големи магически и мантрични сили, които запалват съзнанието отвътре. Чрез превода на монаха Словото е понижено.

Евангелист Матей произхожда от средата на есеите, езотеричното юдейство, което е предхождало явяването на Христа. Оригиналният текст е имал по-голям вътрешен блясък, но поради един предразсъдък е променен. Словото на Христос е недостъпно за едно интелектуално разбиране. Словото е недостъпно за външни същества и съзнания. Евангелието на Матея се определя така: Християнството като философия на живота.

Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в космоса, в историята и в човешката душа. Учителят ни дава идеята, какво да разбираме под думите Исус Христос: едно всеобщо проявление на Божествения Дух, от Който изтича Любовта, и от тази Любов се ражда живот, който ние търсим. Това е обяснено в космогонията на Заратустра.