Част 4
Христос казва: „Не се кълнете!“. Това означава, че човек вече не може да апелира към висшия свят, но вътре в себе си той ще знае дали е прав или не. Това е промяната. Този стих показва, че отсега нататък прегрешението на клетвата е не само външно, но и вътрешно и обратният удар е сигурен. Тези, които кълнат, влизат в опасен омагьосан кръг, в учението на змията. Те стават много убедени в илюзията. Илюзията означава омагьосан кръг, т.е. нереални размишления. Човек размишлява с ума, а не с Духа.
Окултната наука казва, че който има знания, а не може да възкръсне след смъртта, е в илюзията. Учението на Учителя възкресява, защото истинското учение е едно вечно откровение. И ученикът, и Учителят застават пред това вечно откровение със смирено приветствие.
Задачата на ученика е да превърне гордата змия в себе си в светлина и сияние, защото само подобното може да се срещне с подобното. Всяко духовно възгордяване, превъзнасяне, прекомерно обещание и вземане на решение, което не се изпълнява, е клетва, т.е. едно престъпничество, и подготвя след себе си обратен удар.
Учителят е имал специални беседи върху всеки стих от Планинската проповед на Христос.
Блаженствата имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земното съзнание, нито към земния живот.
Учителят казва: „Чрез деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее“. Деветте блаженства са деветте опорни точки, върху които трябва да се съгради нашият живот, общественият живот и семейството. Деветте блаженства имат както външен, така и вътрешен смисъл.
Лекция, държана на 20 август 1993 г. – Варна
Учителят казва: „Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога. Защото българският народ е един от най-древните народи на земята“.
Главни сили в развитието на българския народ:
1) Прабългари – сили на Воля и Истина.
2) Траки – сили на Мъдрост и Светлина.
3) Славяни – закон на Жертвата и Любовта.
Щайнер е питал: „Учителю, чудя се как можете в толкова малко и обикновени слова в човешкия обикновен език да изразите толкова много неща – велики идеи и истини“. Учителят казва: „Само че този език не е обикновен език – той е най-точният на земята. И единствено с него могат да се предадат окултни истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята“.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЙ – БЛАЖЕНСТВАТА
Блаженствата са път на душата към съвършенство. Те имат едно външно значение – като правила и норми за съвременното човечество. Това се отнася и за Евангелието. Моралното значение на Евангелието спада към външната, екзотеричната страна. Но блаженствата имат и дълбока езотерична (вътрешна) част, която спада към мистичните и космични тайни на Битието. Тук се очертава пътят на ученика към Посвещение – в деветте блаженства. Но те са дадени така забулено, че за да се открие този път, трябва да се вдигне булото.
Блаженствата не са случайно девет (според окултната наука и според Учителя). Числото 9 е завършване на еволюцията, отчет пред Бога и влизане в нови измерения. Като са девет, те образуват един специфичен духовен организъм, те са като девет члена на едно семейство, на едно тяло. Взети заедно, те образуват образа на духовния Прачовек.
Окултната наука казва: Човек се състои от три части по три:
1. Нисша област – физическо, етерно и астрално тяло.
2. Душа (троична) – работи с ум, сърце и воля (три инструмента, които се обединяват в триъгълник; в равностранния триъгълник се образува истинският Аз).
3. Висша област – тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Блаженствата са свързани с тези девет степени.
Блаженствата спадат към мистичната област. Истинският мистик е абсолютно разумно същество. Неговата гледна точка е изключително красива и установена. Мистикът е по-висока степен от окултиста. За него всичко е красиво и организирано, защото той гледа с Окото на Духа. Когато Окото на Духа даде виждане на ученика, той не иска да оправя света, а себе си.
Мистикът не работи с ума, защото той знае, че умът е ограничен и е основан на предположения, решения и изводи, които не са верни, защото умът има частична представа за реалността. Това означава, че той не е цялостен. Истинското виждане се нарича интуиция – тя е цялостна. Умът няма синтез, за него реалният свят е скрит. Синтезът е качество на Духа. Животът е над разсъжденията и логиката, той трябва да се изживее.
Методи за развитие на интуицията:
1. Концентрация в точка.
2. Мълчание.
Окултният ученик трябва да се откаже от представите, защото Духът няма образ (по-висшата степен). Умът разсъждава, а интуицията обхваща реалността, защото тя е плод и лъч на Духа.
Умът е създаден, за да изучава външните явления, външните неща. Именно за това не може да бъде истински водач и ръководител.
Трите прояви на Духа, според индусите, са манас, бодхи и атман (на Любовта, на Мъдростта и на Истината).
Окултната наука казва: Истината е висшата степен на волята. Любовта е висшата степен на сърцето. Мъдростта е висшата степен на ума.
Любовта и Мъдростта се обединяват от Истината, която ръководи волята.
Учителят казва: „Този въпрос принадлежи към най-дълбоките окултни науки и мистерии“. (Най-дълбоката степен на волята).
В това прераждане тези мистерии не могат да се изнесат дори при пълно доверие насреща.
Човешкото същество е изпратено на земята и в материята (бездната), за да развие своята воля и да се освободи от ума. Умът никога не работи с чисти мотиви, защото той не може да обхване смисъла на нещата. Той разбира само съдържанието. Умът не може да разбере какво означава безкористие и няма методите. Волята остава главен метод за освобождаване от ума, воля, която работи съзнателно. Сънна, спяща воля работи несъзнателно. Само съзнателната воля отстранява ума и се освобождава от бездната. Умът е свързан с разсъжденията и с логиката.
Учителят казва: „Интуицията не разсъждава, тя владее, тя обхваща“.
Логиката пипа, а интуицията вижда. Интуицията не е разсъждение и логика, а виждане, т.е. пряко влизане в Духа. Това означава истинско разбиране на реалния свят, който е отвъд ума, отвъд ограниченията.
Деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество; деветте блаженства показват как човек може да бъде блажен и това е, когато приеме Духа в себе си.
Натрапчивост, напрежение изработват будност на волята.
Блаженствата ни насочват към съграждане на небесния Йерусалим. И когато Христос оплаква Йерусалим, Той оплаква земния Йерусалим: „Камък върху камък няма да остане“.
Новото разбиране
Освобождението на човека се намира в новото разбиране. Новото разбиране е свързано с това, да имаш пълен контрол над своите мотиви. Иначе не чакай разбиране. Изпълнява се правилото, дадено от Христос: „Бди и се моли!“.
За нечистия и външният, и вътрешният свят е джунгла. За да се освободите от нея, е необходимо новото разбиране, новата светлина, която дава друга гледна точка.
Новото разбиране идва, когато си докоснат от Духа. (Думата „докоснат“ е много силна дума.)
Новото разбиране прави човека богат, а тези, които работят с нахалство и искат да проникнат в богатството на космоса и Духа, срещат особено ужасно лице – така наречения „Пазач на Прага“, който ги отклонява.
„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“. „Нищите“ – бедни по Дух, но със силен стремеж към Него. Затова са блажени.
Физическото тяло също е бедно поради прекратената връзка с Духа, затова често отпада.
Сега чрез новото разбиране (в Библията „новото вино“) идва ново отношение към Христос и към импулса, който Той донесе.
Нищият духом намира възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Душата някога е имала богат живот, но го е загубила и е станала „нища“, т.е. бедна. Чрез стремежа тя се възвръща в богатия живот. Това богатство се намира чрез скритите в душата духовни сили. Някога тази душа е имала ключ кам познанието, но го е загубила. Учителят е говорил за този ключ – онова детско състояние на душата, което е подарено чисто духовно богатство. Човек е излязъл от това чисто състояние и сега се блъска в камъка (твърдия камък на земното тяло). Когато човек пипа тялото си, той иска да хване тайнството на живота и душата, но тя не може да се пипне. Той хваща нещо мъртво, хваща камъка, защото този студен дом е изоставен от Духа, защото е твърде земен дом. В него, в земното съзнание, Духът не може да живее и да обогатява. Сега човек трябва да осъзнае своята бедност и нищият духом трябва да се превърне в човек, копнеещ за Духа, в който е всяко богатство и всяка пълнота. Извън Духа всичко е бедно, всички са „нищи духом“.
Духът може да се намери само с чистия копнеж. Тогава „нищият“ ще стане богат, защото богат е само този, който живее в Духа. Духът е цялото богатство. Истинско богатство е това, което не се руши, което не се яде от молци. То е недосегаемо за разрушението, това е Духът. Пътят към това богатство е чистият и искрен копнеж: „Блажени са нищите духом“. Когато в ученика има такъв копнеж, той е вече поведен от своя ангел. Копнежът не е само до развиването на дарби и сили. Същественото е придобиването на Слънчевия елемент на живота – Духа.
Диамантената воля е по-важна от всички дарби и окултни сили. Тя е в единство с Бога.
Лекция, държана на 27 август 1993 г. – Варна
Идея за размишление за интуицията:
Интуицията помага на ученика да се предпази от своята собствена мисъл. За да се приближиш до интуицията, трябва да си изработиш едно дълбоко мълчание. Това мълчание е едно специално отношение към Духа. Това мълчание е особен род молитва – молитва за просветление. Интуицията помага на ученика да открие своята цел. А който има сигурна цел в живота си, има и сигурни помагачи.
първа лекция
Първо блаженство:
Когато бедните духом (нищите) се смятат за богати, те стават фарисеи и лицемери. Първото блаженство е за нищите, т.е. тези, които имат стремеж, нищите, които търсят Духа със своя чист и силен стремеж.
Второ блаженство: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“. Скръбта произлиза от тежестите, които животът носи, от материалните потребности на живота. Духовната сила в човека е, която противодейства на чисто материалното, и духовното е, което създава лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно.
В човека има една скрита сила, която носи тежестта и бремето на съдбата. Силата, която свързва душата с тялото, в окултната наука се нарича „етерно тяло“. Именно в това тяло работи скръбта (болки, страдания и т.н.) Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Точно затова второто блаженство гласи: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“, т.е. те ще се утешат, защото чрез Христос една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато хората се свържат с Христос и възприемат новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.
За скръбта: Посветените черпят сили и от скръбта и нещастията. Това се отнася до силата на Духа – особена гледна точка. Скръбта и нещастията сломяват някои, а на други дават сила, енергия и израстване. Който има истински стремеж, израства и разбира някои тайни на живота.
Когато обичаш по човешки начин някой човек, ти се привързваш към този човек и към скръбта, защото самата човешка любов е скръб. Божествената Любов е свободна от привързаност, същевременно от скръбта и нейното разрушение. Когато майка се тревожи за детето си, това е мярка, че любовта не е Божествена.
Човешката любов е една голяма тревога и с тази любов никога не можеш да влезеш във висшия свят, защото, за да влезеш във висшия свят, се иска не сила, а могъщество. Това идва от Божествената Любов.
Скръбта е много изгодна за Черното Братство, защото тя води към отчаяние. А отчаяните често нямат защита. Затова Черното Братство разчита много на отчаяните хора.
Третото блаженство: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Кротост не значи овчедушие. Това е едно състояние на съзнанието, при което човек е господар на своите страсти, инстинкти, вълнения, гняв, ярост, възбуда и т.н. Това означава висока степен на контрол. Кротък във висш окултен смисъл е само този, който има пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите. И Христос казва за Себе Си: „Елате при Мен, защото Аз съм кротък и смирен“. (Кротък и смирен – две много силни думи, които вървят заедно.)
За контрола: Като цяло контролът надминава всички науки и религии. Когато мразиш, ти си извън контрола и размножаваш своите врагове. Когато изпращаш силна струя на Любов към врага си, това е истинската заплаха за него, защото злото бяга от енергията на Любовта – това е енергията на Бога. Когато енергията на Любовта се сгъстява, тя става Бог, т.е. покоряваща сила (принцип). Любовта е първична енергия, затова има власт над злото.
Тъмните сили, адептите на Черното Братство също знаят ясно цената и силата на мълчанието. Те знаят, че:
1. Мълчанието е неизразходвана енергия.
2. Мълчанието съхранява живота, т.е. силата и могъществото.
Важно за контрола: Който няма контрол, неговото въображение може да се превърне в убиец за самия него и за много други хора!
Учителят казва: „В човека трябва да командва волята, а не въображението“. Въображението трябва да бъде слуга на волята.
Само който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората.
За пропагандата окултната наука казва: Всеки стремеж да се прави пропаганда на едно религиозно учение или каквото и да е то, произхожда от липсата на контрол. Това е знак, че тук има жажда за власт. Това произлиза от егото и от липса на контрол.
Третото блаженство има отношение към астралното тяло на човека, което е носител на егоизма, страстта, жаждата за власт, гняв и т.н. Точно тук е силата на кротостта – тя побеждава астралната област. Затова е казано: „Блажени кротките…“.
В егоизма винаги се сгъстяват силите на злото. Ако един човек е голям егоист, това е знак, че в него са обединени много същества на астралния свят. Егоизмът е качество на ума и понеже вътрешните неща са затворени за ума, той се насочва към външна пропаганда и външни методи. При егоизма няма себепознание, няма себеконтрол.
Себепознанието е най-важният метод за откриване на Истината. Философските разсъждения не са важни, а методът (ключът), как да се постигне Истината. Тя се постига на степени. Без метода може да създадеш религиозно учение или система и въобще да не познаваш Бога.
Четвъртото блаженство: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще бъдат наситени.“ Четвъртото блаженство спада към втората група блаженства, която има отношение към душевния живот на човека, защото гладуването и жадуването оживяват душата. Гладуването и жадуването за правдата е стремеж навътре. Четвъртото блаженство има отношение пряко към сърцето.
Когато човек иска да изживее в себе си Христос, той трябва да изпитва много силен порив – точно така, както тялото жадува за вода и гладува за храна. Тази жажда за Христос в най-широк смисъл може да се нарече жажда за правдата и когато човек се изпълни в своето сърце с Христовата сила, той може да утоли в себе си своята жажда за правда.
Стремежът навътре: Когато има стремеж навътре, идва един особен работник на Бога, който изкушава хората. Защо ги изкушава? Дяволът изкушава хората, за да ги направи силни и святи. Няма светци и Посветени, които да не са били изкушавани, в това число и Учителите. Борбата винаги е била голяма, защото дяволът е винаги логичен. Окултната наука казва: „Логичен значи сляп“. Накрая истинският стремеж побеждава тази логичност и се освобождава от злото.
Лекция, даржана на 3 септември 1993 г. – Варна
Идея за размишление
Интуицията е над ума, тя е от по-висока степен на вибрации. Тя е от по-висша степен на енергията и затова прониква и в ума, и в душата. Умът не може да прониква в Истината и да я изучава. Умът може да прониква в тялото.
Умът и тялото са нисши духовни нива и степени и затова те не могат да проникнат във висшите явления на живота. В ума няма условия за обяснение на висшия смисъл на нещата. Пътят на ума е обречен на неуспех.
Интуицията е неуловима същност. Интуицията прониква без мисловни вълни. Интуицията е тайна на Духа и чрез тази тайна Духът разкрива на избраните смисъла на нещата.
Интуицията подготвя пътя, по който се ражда Духът в човека. Това, което най-много трябва да се слуша, е интуицията. Науката за интуицията се е загубила, когато човек е паднал в земното съзнание. Затова сега земните много търсят и малко намират. Умът е път навън, а интуицията е път навътре. Интуицията е, която посочва този вътрешен път към Духа. Пътят навън е пътят на съня, на спящите. Пътят навътре е път на пробуждането.
Когато човек има нечисти цели, умът го управлява и крайният резултат е неуспех. Когато човек има чисти цели и мотиви, интуицията го управлява отвътре и резултатът е пълен успех.
Окултната наука казва: Духът слиза в интуицията и оттам нататък материята за него е груба.
втора лекция
Петото блаженство: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“. Петото блаженство е свързано с равновесието – то стои по средата на деветте блаженства. Тук човек се научава да проявява Любовта. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Човек лесно може да разбере дали обича: като изолира тялото мисловно, ако Любовта остане, значи е Божествена. Чиста Любов на душа към душа може да има само този, който е намерил себе си, който е разкрил Бог в себе си, защото който е познал себе си, той е познал и Бога.
Петото блаженство е свързано с ума. Тук умът се учи на отношение, тук се пробужда неговата сила. Тук се развива милосърдието, което е свободен дар от човек към човек. Онзи, който е приел Христовата Любов, той я дава безкористно на друг. Когато обичаш някого и искаш той да те обича, това е нарушение на Божествения Свят закон, защото Бог е Любов и никой не може да задължава другия да го обича. Който не е приел Любовта, той се придържа към формалната страна и закона със своя интелект. Формалната любезност, това са книжниците и фарисеите. Учителят казва каква е разликата между тях и Христос. Христос е висял на кръста, докато при фарисеите и книжниците кръстът виси на тях.
Любовта е сила, която дава равновесие на човека. В Кабала се казва, че за да възродим религията, трябва да приспим богословието и да събудим милосърдието. Буда не е бил благосклонен към никаква вяра. Той е смятал, че най-важното е опитът, то е същността. Само чрез опита се излиза от пределите на ума и илюзията. Докато има ум, за истинска Любов и равновесие не може да се говори, защото умът винаги има едно силно желание, което е отклонено. Силното неразумно желание, това е силен вампир, вселен вътре в желанието.
Учителят казва: „Има хора, които отричат Сатаната дори когато той ги води за врата“.
За ученика положението е друго. Той взема енергията на желанията и я трансформира за по-висши цели. Така постепенно той се домогва до контрола, а контролът е метод на безсмъртието.
Метод за омагьосване на гнева от Духа, кажи: „Светлина и Сияние!“ и гнева ще просветне.
Шесто блаженство: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Това се отнася до съзнателната душа. При това блаженство Духът навлиза все повече в човешкото съзнание. Когато човек изживее Любовта в своето чисто сърце, той изживява Бога. Така чистото сърце вижда Бога, понеже Духът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космическия ритъм. Този човек, който пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види и Бог в себе си.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния път на еволюцията. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен. И само тогава, когато човек се пречисти, в него може да се оглежда висшият свят и самият Бог. Фарисеите са хора, които се стремят към външна чистота.
Чистотата на сърцето е голяма наука, защото чистото сърце отразява Божествената Любов не само на небето, но и на земята. Съхраняването на чистотата е свързано пряко с волята. Великата тайна в живота на ученика се явява само когато в ученика се пробуди цялата воля. Възпламеняването идва от Учителя, но трябва да има условия. Самата воля се проявява в търпението. Нетърпението е липса на воля.
Седмо блаженство: „Благословени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии“. Седмото, осмото и деветото блаженства се отнасят до висшата Божествена природа в човека. Мирът се явява като резултат на сливането на душата с Духа. Връзката между тях е интуицията. Тогава, при това сливане, в душата настъпва такъв мир, какъвто дотогава не е наставал. Тогава в душата утихват всички бури и вълнения. Затова миротворците са хора, които са приели в себе си Божествения Дух и са станали негов външен израз. Именно чрез сливането са постигнали дълбок вътрешен мир.
Учителят казва: „Ако твоето сърце е океан, кой може да окаля водата ти?“.
На дъното няма вълни, в ума и сърцето има вълни, кошмари, сънища и т.н. Дълбокият сън без сънища е символ на сливането на душата с Духа. Той е също като дълбините на океана, там няма вълни, има пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир.
Миротворците постигат дълбок външен и вътрешен мир, понеже са съединени с Бога – затова се наричат Синове Божии. Мирът на фарисеите е външен – това е мирът на гробищата. Зад този мир се крие човешкият призрак, човешкият скелет, и затова Христос казва: „Вие сте гробници варосани“. Духовната смърт се представя външно и лъжливо като мир.
За мира: Дълбокият мир е дълбоко познаване на основите на живота и затова Учителят казва: „Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко“ – защото самото спокойствие е Мъдрост.
Седмото блаженство е свързано с Любовта.
Основно правило: За да бъдем в мир с другите, трябва да бъдем в мир със себе си.
Дълбокият мир идва, когато познаеш себе си. Това става по време на големите, тежки изпитания. Например как умира ученикът при големи изпитания? – Астралният труп се изпарява като чист тамян.
Големият мир на душата е пълно съгласие с вечния порядък.
Осмо блаженство: „Блажени преследваните заради правдата, защото тяхно е Царството Небесно“. Това блаженство има отношене към Мъдростта и просветлението. Онези хора, в които Духът е напълно проявен, са малцина в света, те са избраници на Духа и другите хора не могат да ги разбират, и затова ги преследват. Правдата е външно проявление на Любовта и Мъдростта, т.е. когато Любовта се съедини с Мъдростта, се явява правдата. Тя е Божествена справедливост. Тези същества са възстановили правдата в себе си (постигнали са мярката) и сега я възстановяват в света. Те работят за възстановяването на правдата.
Девето блаженство: „Блажени сте, когато ви похулят и ви гонят заради Мене, и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас“. Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа в човека – Истината.
Учителят казва: „Само чрез тялото на Истината човек става гражданин на Божествения свят“. Това е тялото на Възкресението.
Окултната наука казва: Възкресението, това е най-великата магическа сила, която Христос е показал, и чрез него се побеждават най-тъмните сили. Ученикът трябва да знае, че за да възкръсне, първо трябва да мине през Голгота.
Учителят казва: „Зад страданията се крият благата на живота. Ако едно страдание е голямо, и благословията е голяма“. Значи ученикът трябва да се подготвя старателно за страданията, за този изпит, наречен Голгота. Тези, които изпълняват външни закони, малко или много се превръщат в служители на Черното Братство.
Смъртта е в служба на Възкресението. Това е нейната задача. Това е ученикът – да понесеш смъртта с радост, значи да я победиш. Радостта е елемент на светлината.
Идея за тялото на Истината: Тялото на Истината – това е Посветеният, това е завършената воля. Това не е казано все още в абсолютен смисъл. Волята не е още абсолютно завършена, има много степени на развитие, докато се стигне до абсолютната воля след завършената воля.
Лекция, държана на 10 септември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Когато човек в тежки изпитания и опасности има равновесие, това е мярката за правото. Равновесието идва от правото, а правото – от Мъдростта.
Окултен закон: Мъдростта се превръща и се трансформира в равновесие.
Ти имаш равновесие, защото правдата е с теб, а зад правдата е Мъдростта.
Кабала казва: „Във всяка дума има други две думи скрити, с по-дълбок смисъл“ – втората се казва, третата се премълчава. Например в думата „уравновесеност“ е скрита думата „праведност“. В думата „смирение“ е скрита думата „възприемчивост“.
Учителят казва: „Само смиреният е възприемчив за висшето знание“. В гордия няма такава способност, а който няма тази способност, бавно умира. Гордият не може да има равновесие, а без него човек губи себе си, губи себепознанието, което е най-важното нещо в неговия живот.
След образуване на църквите и на братските общности – както между юдеите, така и между езичниците – и от контакта на Апостолите с широките народни маси, който не може да се осъществи навсякъде чрез лично присъствие на Апостолите, тези църкви и общности имат нужда от упътване и ръководство. Именно затова се е явила нуждата от Посланията. Те са упътвания и размишления на Апостолите върху новото учение, което навлиза в света. В тези Послания се изнасят тайните на Християнската жерва и тайните на Голгота.
Всеки Апостол изнася Истината според своите дарби и според своята връзка с Духа, и според степента на своето Посвещение. Посланията са плод на един дълбок вътрешен живот.
За дарбите: Какво са дарбите във висшия свят? – Те са ухания на истинския живот.
Окултната наука казва: „Дарбите са живи същества и висша духовна субстанция“. Когато ученикът иска безкористно да развие една дарба, тогава водач му е едно висше същество, което го ръководи.
Пречистването е задължително, защото чистата кръв има магически, или Божествени, свойства. Има случаи, когато човек със силна воля не се пречиства, но развива много силна дарба. Но той ще бъде затрупан с други невидими грижи и карма, защото нечистотата служи на Черното Братство. Защото извън дарбата той си остава нечист. И докато тази нечистота съществува, тя ще посегне на човека, защото има съчетания, когато нечистотата се превръща в убиец.
Посланията са плод на един чист контакт на Апостолите с духовния свят и духовните същества, и същевременно с Христа, както преди Неговата смърт, така и след Неговото възкресение. Посланията са плод на хора, които са минали по пътя на езотеричното (вътрешното) развитие, което се осъществило под ръководството на Христа. И в миналото и сега те са Негови ученици.
В Посланията са отразени новото езотерично разбиране на света и живота. След слизане на Христа на земята Истините са предадени по нов начин, защото човешкото съзнание расте и се променя. И затова се променя и начинът на предаване на Истината, както и методите, които се дават за духовно развитие и усъвършенстване. Посланията не са обикновени разговори, а наставления на Посветени към тези, които искат да влязат в пътя и да се развиват в духовно-мистичния път, или област, за да могат след време и те да проникнат в тайните на Битието.
Езотерично развитие:
1. Там, където има страх, няма вътрешно развитие. Страхът прави живота несигурен.
Учителят казва: „Страх трябва да има, докато се пробуди съвестта“. След това той е ненужен.
2. Страхът не е враг, той е приятел, но за будния, той е знак за предупреждение.
3. Страхът може да донесе много страдания, но ученикът знае, че в страданията се изработват две много важни неща: интуицията (тук значи и опитът) и могъществото. Езотеричното знание изисква точно тези две неща – интуиция и могъщество. Могъществото е необходимо, защото срещата с някои духове от астрала е унищожителна. Затова ученикът трябва да изработи в себе си едно окултно могъщество, което няма нищо общо с показността. Великите и окултни науки се изучават точно с тези две неща. Кабала, Учителят, Библията не се изучават с ума, а само с интуиция – иначе не могат да дадат разбиране. Езотеричното учение е за сериозно търсещите. Истинското търсене е процес на излизане от хаоса.
Посланията посочват пътя, който води към духовно познание, но без още да разкриват същността на Божествените тайни на живота, които са достояние само на вътрешната окултна школа.
Посланията са само подготвителен път за тези, които се стремят да влязат в окултно развитие. Именно затова Апостол Павел казва за начинаещите по този път, че още са деца, младенци и още ги хранят с мляко, защото не са готови за твърдата храна, т.е. предаването на дълбоките тайни на окултната наука, за която символично се изисква „здрав стомах“, т.е. особено вътрешно устройство. Свързано е главно с мислите и чувствата на човека и с неговия контрол и равновесие, за да приеме и асимилира дълбоката окултна Мъдрост.
Павел, освен църкви, е основал и окултни общности, където е имал условия за това. Например такава е основал в Атина и е оставил свой ученик – Дионисий Ареопагит – за ръководител.
За Божествените тайни окултният ученик трябва да се въоръжи с качества и способности. Чрез пречистването интуицията ще му покаже точно кои качества тябва да развие (за всеки те са различни) и те ще преодолеят всички спънки и съблазни по пътя към тайните на Духа. Тези качества са важни, защото интуицията се гради само на скала, т.е. на увереност. Окултната наука казва: „Тази увереност идва само като резултат на безкомпромисни размишления, решения и изпитания“. След тези изпитания ученикът навлиза в Божествените тайни и в магичните творения на Отец. Само тогава ученикът може да разбере дълбоката причина за сътворението на интуицията, която също е тайнство – тайна област в Битието и Небитието.
Апостол Павел, освен обикновени проповеди, в които е разкривал външната страна на учението, е изнасял и слова, в които се разкрива езотеричната страна – за окултни ученици, които могат да мислят, защото това е една важна способност. От тези слова не е останало почти нищо, защото те не са поначало за публикуване. В Посланията, които са главно екзотерични, т.е. външни, има загатвания, които само чрез светлината на окултната наука могат да разкрият езотеричния момент, загатвания, които могат да разкрият много дълбоки тайни – например за стремежа. В истинския стремеж има стаена могъща Божия сила.
Дон Хуан казва: „Стремежът е господстващата сила във Вселената“. Такъв стремеж пробива мътната аура и се освобождава от злото. Чрез чистотата на стремежа окултният ученик се домогва до една тайна: правилните методи. Защото да знаеш да търсиш, значи да се домогнеш до правилния метод. Чистотата е важна, защото тя е степен на стихията и степента на чистотата определя степента на стихията, която определя Абсолюта. Стихията е магически символ на Абсолюта. В присъствието на стихията никой не може да говори, освен самия Той.
Легенда: Когато се събрали духът на вятъра и духът на огъня и искали да делят могъщество и сила, тогава се явил някакъв друг дух, който им показал една сламка и предложил да я изгорят или преместят. Но въпреки напъването си те не успели и разбрали, че има трета сила, тайна, която е по-силна и могъща от тях.
Лекция, държана на 17 септември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Умът в своята основа е винаги съмняващ се. При съмнението жизнената енергия се отделя от Духа и човек постепенно залязва. Да търпиш, значи да не допускаш съмнението, т.е. раздвояването, вътрешната борба. Търпението изключва съмнението, т.е. борбата. Истинското търпение не е да чакаш своята любима или своя Учител една, десет, двадесет или сто години. Истинското търпение е да чакаш до безкрайност (окултна гледна точка). Който има такова търпение, няма какво да губи. Нетърпеливите духове го напущат, защото такова търпение ги разпъва на кръст. Нетърпението е отворена врата за нисшите духове. Те обичат нетърпеливия човек, а в търпението те се задушават. И затова чувате някой такъв дух да се изказва чрез някой човек: „Докога ще чакам?“. Той си признава, че в него няма такава Любов, която да чака. Когато Любовта е в човека, той има търпение и може да чака.
Учителят казва: „Търпението овладява злото“.
Търпението е трансформатор. „Транс“ значи издигане високо, „форматор“ – ново формиране чрез това издигане.
Когато човек се издигне, получава нов елемент и трансформира злото. Търпението е трансформатор, то превръща злото в добро и болестта в здраве. Болестите и болките се лекуват не само с вяра, но и с търпение. Болката не съществува в тялото, но във вниманието. Тя е уловила вниманието и когато вниманието е уловено, болката може да стане голям проблем, защото вниманието е особен род храна – то храни и уголемява болката. Ученикът трябва да се учи с търпение да овладява своето внимание, защото от голямото внимание към болката вие можете да я нахраните и да я направите много голяма. Накрая тя може да стане господар на положението. Тя може да се превърне в голямо страдание и стенание. Тук има скрита красота – тези стенания могат да изработят една дълбочина в човека. Стенанието може да се превърне в много силна мантра – за будния ученик. Това е особена песен на душата. Посветените израстват в дълбочината на бедствието или нещастието – това е техният шанс.
Яков е работил между евреите и затова в началото се обръща към дванадесетте племена. Той е Апостол на евреите. Неговите Послания са път към школата. Тук се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морална основа, която е преддверие към школата. Моралната чистота е първото условие във всяка истинска школа, а придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от най-различен, и преди всичко вътрешен характер.
Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитанията на вашата вяра произвеждат твърдост, а твърдостта нека извърши делата си“.
Голяма радост е, когато изпитанията и изкушенията произвеждат търпение.
Войната е нечистота. Опитът на миналото показва, че всяко царство на меча се съкрушавало с меч. Ударът е точен и научен. Всичко е наука. И вярата е наука. Когато науката израсте, тя ще потвърди вярата. От друга страна, вяра без знание не е истинска. Вярата трябва да е знаеща.
За Посветените нещастието, бедствието е също научно – те всичко изучават и израстват в бедствията. Например, за да постигне Посветеният истинска сила и опора в живота си, той трябва да е загубил всяка друга опора. Това означава, че само изоставеният от всички може да познае реалността – това е неговият шанс. Да си изоствен от всички, това е една голяма възможност за ученика в неговия живот. Това е гласувано доверие.
Учителят казва: „Мисълта на ученика е всякога будна“ – и най-вече в тежките изпитания.
Твърдостта, за която апелира Яков, в съвременния език се нарича морална стабилност или морален устой. Истински ученик е този, който има морален устой, а не морален стремеж – той е начало и подготовка.
Яков дава един метод за тези, които нямат Мъдрост: „Ако някому от вас не достига Мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро. (Тук въпросът се свежда пак до търпението.) И ще му се даде. Но ще просите с вяра, без да се съмнявате ни най-малко, защото който се съмнява, да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища. (Колебливостта е свързана с непостоянството.) Блажен онзи човек, който издържа изпитания, защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на Светлината. От собствената Си Воля ни е родил чрез Словото на Истината“.
Пътят на Голгота не може да се избегне от никого, защото тук се решава най-важният въпрос за човека – въпросът за волята. Защото който е едно с Истината, той възкръсва. Волята в човека се усилва чрез Любовта и когато тя се усилва, злото се топи. Свобода без Любов е началото на безволието и злото.
Учителят казва: „Злото е зло, защото е пропуснат един миг“ – липса на будност. И когато си пропуснал да мислиш и работиш за Бога, за Неговата Воля, ти пропускаш нещо съществено. Мигът е решаващ. Сега страданието работи усърдно за възстановяване на пропуснатия миг и сега, когато страда човешкото, Божественото в теб расте и така чрез страданието Бог си строи мост към теб.
Предната мисъл на Яков ни разкрива, че всяка дарба и всяко добро са резултат на връзката на човека с Първичната Причина, т.е. с Отца. „От собствената Си Воля ни е родил и чрез Словото на Истината“. Тук става въпрос за Принципа, който е родил човека и света – Божествената Воля, който чрез Словото на Истината е създал човека и света. Всичко това означава, че във волята се крие тайната на живота.
Учението на Учителя е учение за волята преди всичко. Волята е най-великото качество на Божеството. Нейната най-висша степен е пълен израз на Истината. Само когато върви по пътя на волята, ученикът ще извоюва своята Първична същност.
Окултната наука казва: „Волята е върхът на всички науки и тя е реализираният Бог в нас“. Това означава, че Бог се развива в нас най-вече по пътя на волята. Посветените и Учителите са форми, чрез които се проявява тази Божествена Воля. Те показват частично Неговото Сияние и Красота.
Как да разберем каква е Неговата Воля в нашия живот? Мярка: Постоянството – това е Неговата Воля. Учителят казва: „Всичко, което правите с постоянство, се сбъдва“. Това е мярка.
За постоянството: Човек побеждава кармата си, когато работи с постоянство, защото само чрез постоянството ученикът се качва в Духа и само оттук може да получи своите методи. В Духа няма карма. Тук човек е свободен и не се направлява от кармата, а влиза в Провидението. Тук ученикът вече има избор и всичко, което прави, е вече пред Духа и е осъзнато. В сферата на кармата няма свобода, няма избор. И всички, които не вървят по пътя на волята, която е свързана с една истинска работа върху себе си, остават в областта на кармата. И затова те са угнетени и уморени, защото тук Високият Идеал се губи, защото кармата работи чрез правдата, т.е. кармата работи чрез неумолими и унищожителни закони.
Важен стих от Яков: „Бивайте изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“. Защото изпълнението е, което усилва волята, и когато изработите силата на своята воля, ще преодолявате всичко.
Учителят казва: „Чрез волята си човек може да преодолее всички външни и вътрешни препятствия“.
Истинският ученик намира своя живот в мощната вътрешна (огнена) дейност.
Учителят казва: „Когато някой е болен, нека да повика близките и приятелите си и нека те да се помолят за него“.
Яков казва: „И тъй, молете се един за друг, за да оздравеете“. Голяма сила има усърдната молитва на праведника.
За молитвата: Силата на молитвата се определя от вътрешния живот.
Брат Михаил: „Когато църквата пречи на християните да приемат прераждането, тя посяга на тяхното бъдеще, защото без прераждането те не могат да узнаят своите истински вътрешни възможности“. И те си въобразяват, че след смъртта отиват при Бога. Блажени вярващите! Те отиват в своята карма, която не ги пуска да отидат при Бога. Те ще се прераждат и ще живеят по закона на необходимостта, т.е. по законите на кармата. Само молитвата не стига, нужна е и тази изключителна работа върху себе си.
Грешката на религиозните е, че разчитат само на молитвата, а грешката на учените е, че разчитат само на себе си. С мярката нещата се съчетават. Човек трябва да знае какво се иска от Бога и какво от него. Когато ученикът се освободи от кармата си, той пак ще живее по определени закони, но както казва брат Михаил, Божествено определени. Затова ученикът не работи само с молитва, а работи и върху себе си, защото само силна воля може да се освободи от кармата и да създаде бъдеще.
Лекция, държана на 24 септември 1993 г. – Варна
Идея за размишление
Всяка лоша поза е привличане на отрицателните сили на природата. Всеки лош жест и всеки нечисто зададен въпрос – и аурата се пропуква. И всичко се регистрира. За да се проведе правилно един разговор между двама, трябва да знаеш как да застанеш, как да седнеш и в каква поза да бъдеш.
Учителят казва: „Това твое поведение е твоята философия“. В твоето поведение се намира твоята същност.
По-дълбока окултна гледна точка: Да знаеш как да застанеш, значи да знаеш как да привлечеш скритите сили на природата, т.е. висшия свят. Правилната поза, това е окултната поза и веднага ставаш вътрешен магнит за възприемане на Истината.
Брат Михаил казва: „Лошата поза е връзка с пагубни сили на природата“, най-малко с един вампир от астрала, който изсмуква соковете на живота. Ако нямаш будност, ставаш жертва. Тогава се променя и дишането и става лошо – ти си вече ограничен. Каквото е сродството, такова е и привличането – поглъщаш сродни елементи. За дявола чистите елементи, които са скрити във въздуха, са смъртоносни, т.е. чистотата е унищожителна за злото. Но трябва да имаш в себе си едно особено поведение. Най-силният метод на Черното Братство за разрушение на хората е удоволствието. В живота на ученика няма удоволствия и никаква скука.
ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
Апостол Петър насочва вниманието на учениците към великата тайна на Голгота, т.е. към изкуплението на човечеството, направено от Христос чрез метода на жертвата. Петър говори и за Възкресението като метод, който побеждава смъртта. Чрез Възкресението Христос е победил смъртта и отворил пътя за всички хора, да могат да минат по този път на възхода. Петър също разкрива, че Христос ни е спасил чрез Своята кръв от греха. Кръвта е символ на Божествената светлина. Кръвта е свързана със силата на живота.
Учителят казва: „Силата на живота не се намира в Библията или в Свещените книги“. Дълбокият живот трябва да го откриеш в себе си. Тогава, щом го откриеш в себе си и познаеш себе си, тогава ти ще го откриеш и в Библията, и в другите неща, защото той е мярка. Първо трябва да дойде животът, който се дължи главно на истинското пречистване. Чистотата е оживяване, одухотворяване. Всичко друго е отражение на живота.
Окултната наука казва: „В Библията не се разкрива най-същественото“. Най-дълбоките окултни методи са най-старателно скрити, както и Тайното Име на Бога. Мойсей промени на Синай Името, защото никой обикновен човек не трябва да знае как се отваря невидимата Врата, преди да знае как да я затвори.
Брат Михаил казва: „Щом целта на един мъж и една жена е удоволствието, разрушението е сигурно“ – защото това е отваряне на невидима врата. В друг случай ангели и архангели изсипват блага. Сексуалната енергия е чисто Божествена енергия и който я качи горе, е изпълнил една от най-важните задачи на земята. Ученикът трябва да работи най-вече върху контрола (мисли, чувства, постъпки, храна, движения и т.н.), за да може умът му да бъде просветен.
Петър също апелира за чистотата като първа и най-важна стъпка в пътя, който Христос посочва на човечеството.
Окултната наука казва: „Христос е особена жертва, жертва без недостатък, и за тази жертва Той беше предопределен преди създаването на света“. Апостол Петър казва: „Повярвайте в Бога, Който Го е възкресил от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога“.
Окултната наука казва: „Надеждата е за отчаяни хора, вярата – за духовни, Любовта – за Божествени хора“. В окултизма не се работи с надеждата.
Петър говори срещу плътските страсти, като казва, че те воюват срещу душата. Той казва: „Не употребявай свободата за закривало на злото, но когато вършиш добро и страдаш. Ако понасяте търпеливо, това е угодно на Бога, защото и за това сте призвани. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте, за да наследите благословение“.
Учителят казва: „Не оставяйте улица, дръвче, птичка, животно без благословение“.
Апостол Петър казва: „Защото очите на Бога са върху праведните, а ушите Му – към техните молитви“. Праведност в случая означава да има идея, стремеж, искреност – нещо, заради което праведникът да бъде послушан.
„Защото по-добре е да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията Воля, а не като вършите зло“.
Метод: Всяка ваша грижа възлагайте на Него, защото Той се грижи за вас.
За търпението: Търпението е средство за спасение.
Учителят казва: „Търпението е вътрешната сила на Любовта“.
„Не въздавайте зло за зло…“ (Любовта към враговете.) Щом небето търпи един злодей, то има някаква идея (мярката е небето). Доброто и злото се определят от Духа във вас, той е мярката, а не от обществото. Докато не се постигне мярката, да има скромност, смирение, мълчание. Никой не може да знае карма, минало, настояще.
Енергията на омразата се улавя само от слабите и невежите, защото само те се хранят с груби еманации. Когато любим враговете си, ние разреждаме злото в тях и в себе си.
Учителят казва: „Любовта е поразителна енергия за злото“. В един кръг от лоши мисли, ако изпратиш една топла и светла мисъл, тя трансформира злото. Любовта е жива сила на Бога. Любовта дава живот – всичко е свързано с тази сила.
Великото дело на Бога може да се извърши само с тази велика енергия на Любовта. Всички необходими сили, чрез които се постигат разумните цели в живота на ученика, идват от Любовта. Ето защо ученикът трябва да има свято отношение към тази Първична сила, зад която е скрит Бог.
За очите на Господа: Виждането на Бога е чрез Свещения Огън. Тогава Духът вижда без очите, т.е. със своята същност. Гледната точка на Учителя – всеки миг е тотален и сияещ. Там, където са удоволствията, Истината я няма и погледът го няма. Човек не вижда. Защо? Защото тук няма възвисяване на енергията.
Брат Михаил казва: „Жалко, хората още не могат да видят скритите тъмни сили в удоволствията“.
Да се пресява – гледната точка, книгите и т.н.
Защо паневритмията не е вече актуална? – Подражанието е монотонен закон и път към застоя.
Окото на Бога гледа хиляди години как скъпо струва удоволствието. То е загуба на живот. Удоволствието е убило много пориви и стремежи. Удоволствието е силата на Черното Братство и то е в различни степени. Пътят на ученика е да превърне удоволствието в светлина и сияние. Сега се гледаш в огледалото, но един ден ще можеш да се видиш без огледало, защото няма да бъдеш отражение, а Дух. Най-висшата окултна сила се нарича Дух-Етер, т.е. Дух Всепроникващ. Дух – това е в най-висша степен сгъстен Огън. Учителят казва: „Духът е абсолютна разумност“. В Божествения свят няма изключения, те са в ангелския свят (1%) и в човешкия свят. Този сгъстен Огън е Неговата Същност, Неговото Око и това е наречено Всевиждащото Око. Оттук изхожда Вечното Слово. Всички, които служат на това Слово, стават жители на Етера и Отец има Око за тях.
Окултната наука казва: „Христос също е огледало, Той е слънчевото огледало на Отец“. Христос е станал огледало по вътрешни закони на Неговата Воля (на Отец).
Лекция, държана на 1 октомври 1993 г. – Варна
Идея за размишление
Когато изгубиш будност, ти изгубваш себе си и тогава ставаш външен, периферен. Пример: Умрял е баща ти и ти плачеш, т.е. излязъл си от центъра (от Духа) и си влязъл във външното. Станал си периферия, т.е. сляп. Външното е винаги сляпо. Ако си буден, ти си в Духа, тогава външното е изоставено. Духът не се занимава със скърби и плачове. Духът няма очи за такава външна дейност. Когато си навътре, сълзите изчезват. Когато си навътре в центъра, ти се съхраняваш. Сълзите водят навън, а радостта – навътре. Но сълзите засега са необходими. Тяхната цел е да те научат да се радваш, т.е. да се съхраняваш. Това значи да станеш вътрешен. Значи при будността и съхраняването ставаш вътрешен.
Ако си его, ще плачеш. Ако си его и се радваш, това е пак скръб. Външната радост не е от Духа. Тя не е чиста светлина, тя е периферия. Периферията е винаги скръб.
Освободи се от егото и ще се освободиш от скръбта. Тогава ще можеш да се радваш без егото. Така ще бъдеш свободен от фалшивата радост. Външната радост е болна и бедна. Това не е радостта на центъра.
Ти плачеш за умрелия, защото си тяло, т.е. периферия, външен. Ти плачеш, защото в тебе има нещо умряло. Така умрелите плачат за умрелите. Докога ще плачеш? – Докато си умрял. – Кога ще спреш да плачеш? – Когато оживееш. В истинския Божествен живот няма плач, няма сълзи, няма очи – ти си Дух. Когато егото се радва, радостта скърби.
И егото се радва, и Духът се радва, но има голяма разлика. Разликата е в будността, в осъзнаването. Едното е радост на съня, а другото е радост, която е будна, радост, която е живот в Духа.
Радостта на егото е сънуване, а радостта на будния е свързана с центъра, т.е. с Духа. Ако живееш извън Духа, радостта ти е сън. Истинската радост е възвръщане в Духа, в Източника, в Живота.
ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН
Йоан е Посветен от висша степен (това не може да се каже за всеки Пророк от Библията). Той е проникнал в дълбоките тайни на Битието и живота и говори от личен опит. Затова той казва: „Това, което видяхме с очите си…“. И после: „Животът се яви и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше от Отца и се яви нам“. Явлението на живота е велика мистерия – това е чисто окултен стих, който има отношение към Сахасрара чакра, чрез която се вижда тази дълбока мистерия. В Сахасрара чакра вибрира кулминацията на живота и на живите добродетели, които според Учителя са живи вътрешни течения на природата, и само чрез тях животът има своя пълен израз.
Йоан казва: „И животът се яви“. Това е явяване на тоталната жизненост. „Явявам я на вас“ значи, че Духът може да препредава живота.
За да разбереш живота, трябва да имаш способността да възприемаш тези невидими сили. Силите на живота са могъщи, но тази способност ги управлява – това е Третото Око, а при Сахасрара чакра – в по-висша степен. Тази способност е една висша степен на волята (въобще всяка способност е една определена степен на волята). Истинското знание за живота и волята не може да се предава навсякъде, защото, според окултната наука, то ще принесе повече вреда, отколкото блага, поради скритото и дебнещо зло. И затова много хора са спрени в своето духовно развитие.
Третото Око е свързано с една висша сила на живота. При контрола, а Третото Око е свързано с контрола, злото е безпомощно. Тогава животът може да се проявява.
Йоан казва: „Бог е Светлина и у Него няма никаква тъмнина. Който пази Словото Му, в него Божията Любов е съвършена“. Това доказва един велик окултен закон, че чистото Слово е пряко свързано с Бога.
Йоан казва: „Не любете света и ако някой люби света, в него няма Любов към Отец“.
Йоан казва: „Деца, последно време е и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време“.
В Първо съборно Послание на Йоан (2:25) се дава обещание: „Обещание, което сам ни обеща Вечният Живот, защото Вечният Живот е най-великото благо“. Това е абсолютно обещание.
Да пазиш Словото, значи да пазиш духовната субстанция. При големите изпитания, когато се влиза в Посвещението, се променя химическият състав на кръвта. В кръвта се вселява нов ритъм, а това означава нова духовна същност. При обикновения човек в кръвта му има липса на най-важните елементи, затова той живее неосъзнато. Затова обикновеният човек не може да прави съзнателно връзка с Бога, защото, за да влезеш в Духа, се искат две основни неща, които, погледнати външно, са противоречиви, но вътрешно няма противоречие. Те са скорост и контрол. Голяма скорост и никакво движение на ума – тук е тайната. Контрол значи: нисшият свят няма думата.
Йоан казва: „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“.
В 3:14 се казва: „Който не люби, остава в смъртта“. Значи който не люби, се лишава от живота. Кой мрази? – Който няма будност. А будността е надрастване на ума. Будност значи да превъзхождаш себе си. Смъртта руши човека, защото той не може да твори и който иска да твори, първо трябва да намери себе си, т.е. трябва да намери Бог в себе си, защото Той е Единственият Творец. И творчеството – това е Негова изява, изява на Неговата Воля.
Основата на творчеството е Бог и когато хората познаят Словото като Бог, то ще ги изпълва с живот, т.е. с най-висшата степен на енергията. И затова ученикът трябва да владее желанията си, за да вземе тяхната енергия.
За лишаването от живота: Нечистият е лишен от живот, затова той е нереален. Той живее в призрачни светове и градове и в този, и в онзи свят. Умът е, който ръководи нечистите, той е, който отклонява тяхното внимание от същественото. А за ученика е необходимо внимание без никакво отклонение. Затова са важни упражненията в концентрация, защото концентрацията след време елиминира дишането, т.е. при този процес умът не работи. Тогава идва Духът и животът.
Формула: „Господи, изпълни ме с настроението на Слънцето“ – за настроение и придобиване на слънчев елемент.
Този, който не люби, се лишава от живота, а когато обичаш дори и предмети, от тях излиза лъч на живот. Този лъч е съзнателен, защото е от Духа.
Учителят казва: „Цялата основа на образованието е Любовта“. Затова ако обичаш една наука, това е началото на връзката с Духа.
Учителят казва: „Какво образование може да има там, където няма Любов?“. – т.е. ако няма Любов, въпросът е предрешен.
Когато учиш с Любов дори и в едно земно училище, ти си в правия път. Когато се стараеш, когато си прилежен, тези качества ще те освободят от много излишни неща и ще ти помогнат по-късно в окултния път на твоето развитие. Защото Духът цени тези качества и с тях ще те изведе при себе си. Значи искат се качества, а не дипломи и „авторитет“, защото дипломите са безпомощни при ударите на кармата. Съдбата не може да се победи с дипломи от земното училище, а с качества и стремеж.
За Любовта: За да се разбере Любовта, трябва да се разбере, че доброто и злото не са противоположности. Те са две части на един процес.
Учителят казва: „Доброто и злото са два ключа, две сили на Бога с винаги разумно предназначение“. Доброто и злото по пътя на ученичеството се надрасват. Един от методите е дишането. При дишане с Любов възприемаш най-дълбоката жизненост.
Един велик китайски Посветен казва: „Великият път не е труден, вие го правите труден. Вие сте трудни. Великият път е лек“.
Идея за медитация за ума и Духа: Опасностите притежават голяма притегателна сила. Те са много важни за ученика и за неговата будност, защото чрез тях се влиза в дълбоко медитативно ниво. При голяма опасност умът изчезва, изгубва се, спира – метод на елиминиране. Тогава идва Духът, реалността. Това е твоят шанс да видиш реалността.
Големите опасности са създадени, за да отстранят ума от твоя път. Това е шанс за откриване на Духа. При голямата опасност се развива много голяма скорост. При нея, в тази динамика, умът не може да живее, изчезва. Тогава нещата се разбират с Духа. Точно тогава се виждат недостатъците на ума и всички негови ходове и хитрости.
В голямата опасност се промъква една особена тишина. Ученикът трябва да улови този изключителен момент. В тази тишина умът е напълно парализиран. И в тази тишина Духът ще ти открие тайна. Тази тишина е техника на Духа. Умът е отстранен от теб и ти трябва само да слушаш. Никакво мислене в тази тишина, а само слушане, защото мисленето е процес на разединение.
Лекция, държана на 8 октомври 1993 г. – Варна
ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИКА КЪМ СИМВОЛА „ЖЕНА“
Идея за размишление
Жената е изключителна вътрешна същност в Битието. Съединението (сливането) с жената е ключ към разбирането тайните на живота, защото жената е символ на Любовта, а Любовта е универсалният израз на Бога (според Кабала).
Любовният акт е акт с Бога, защото Бог е Любов, защото Любовта е Неговата най-вътрешна същност и затова именно жената е символ на една универсална идея в Битието. Затова тя е майка и матрица на великия и скрит живот, зад който се намира Бог. В Любовта ти се сливаш с Бога (това е на много нива) и с Неговата универсалност и се самоопознаваш. Тази Любов, тази велика идея, кара хората да Го търсят и да Го опознаят.
Жената е велика магическа врата и ако успееш да се слееш с нея, с нейната чиста същност, ще разбереш една велика тайна на живота. И понеже жената е Любов, а чрез Любовта се влиза във Вечността, това изисква свещено отношение в най-висшия смисъл, защото Любовта е енергията на Бога. Енергията на Бога може да се превърне в Любов, а жената е избраният проводник. Тя е образувана, като символ, от лъчите на Любовта, от субстанцията на Любовта.
Съединението и сливането с Любовта е път към великото Посвещение. Ти трябва да работиш върху себе си с Любов и само тогава Любовта ще те намери. Жената не е обикновено същество, както изглежда. Тя е една велика окултна идея във вселената и който не може да се слее с тази идея, остава в астралния свят, т.е. извън живота, извън реалността.
В съединението с Любовта са скрити универсалните възможности на човека. Но ученикът не трябва да търси Любовта, т.е. жената, а трябва да работи, за да стане достоен за нея. Тогава тя сама ще го намери. И тогава чрез Любовта ще виждаш цялата вселена в себе си – ставаш магическо огледало.
Кабала казва: „Едно от най-великите неща е да бъдеш погълнат от Любовта“, т.е. да станеш жертва на Любовта.
За образованието: Какво образование е това, което не може да победи един лош навик?
Защо обикновените хора са слаби? Защото нямат истински мотиви и техният стремеж е пресечен. След като са взели диплом, даже не знаят, че още не са започнали да учат. Затова те носят кармата със себе си, както носят чантата и дипломата си.
Умствените познания не могат да изменят характера, а точно промяната на характера е същественото. Ако спреш до умствените познания, се лишаваш от живота, защото когато един стремеж е прекъснат, това е винаги смърт. Умствените познания никога не засягат дълбочината на живота или дълбоката духовна същност на човека, а само повърхността. А повърхностното знание никога не може да преобрази една личност, едно его. И точно затова често се случва, че под натиска на една трудност човек пропада в хаоса, защото умът е под нивото на тази трудност.
Волята е силата в човека, която освобождава, защото волята е над всяка трудност. Волята е Духът. И когато един ученик има воля и падне в поражение, той е над поражението. Окултната наука казва, че той е и над успеха – това е качество на Духа.
Духът е над всички обстоятелства и условия, т.е. за него няма трудни условия, защото той ги превръща, трансформира. И затова най-големият успех в живота на ученика е придобиването на Духа. Тук символичното и буквалното се сливат. Обикновените и слабите хора се опитват да се спасят в удоволствията и стават още по-слаби. Затова те много лесно стават лицемери, изменници, егоисти (поради слабостта) и се опитват да играят ролята на щастливи.
Окултната наука казва: „Какво безумие – щастливи без Духа!“.
първа лекция
Първо Послание (3:15): „Всеки, който мрази врага си, е човекоубиец“. Това означава, че ученикът трябва да се прости с омразата.
Окултната наука казва: „Да мразиш, означава да се обезсилваш“. Също: „Да мразиш, значи да си извън светлината“. Щом омразата се допуска, за какво образование можа да става дума? Какво образование може да има една слаба воля? Това означава, че ние сме длъжни да развием своята воля, за да можем да се освободим от вмешателството на падналите духове.
Вярата се обуславя от силата на волята, т.е. волята е, която задвижва вярата. Една силна воля лесно се превръща във вяра, Любов, търпение, милосърдие и т.н.
Казва се (Първо Послание, 4:1): „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога“. Защото с такава вяра се влиза в психически отклонения. Този стих е свързан с двата вида вяра: вяра в тъмните сили, които ни изпитват, и вяра в Бога и в светлите същества. Закон е: В каквото вярваш, то те прониква. Или: В каквото вярваш, с такива сили се свързваш.
Вярата трябва да е знаеща, т.е. вярата трябва да е различаваща. Когато ви е трудно, искайте различаване от Бога.
Първо Послание (4:4-5): „Вие сте деца от Бога и победили сте света, защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света. Те са от света и затова светски говорят, и светът тях слуша“. Значи външното говори външно, светски, а вътрешното говори духовно, душевно. Външното е опасно, защото е отклонение на енергията. Когато човек се отклони от пътя на Любовта, законите на природата и обществото стават силни срещу него. Окръжаващата среда става силна и унищожителна. Това се отнася даже до предметите.
Казва се (Първо Послание, 4:6): „Който познава Бога, нас слуша и който не е от Бога, не ни слуша“. По това разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата.
„Който не е от Бога, не ни слуша. Който е от Бога, върши това, което е позволено.“ Да правиш само това, което е позволено, значи да се свържеш със светлината и колкото по-надолу са съществата, толкова са по-загаснали, защото не правят позволеното.
Кабала казва: На Синай се е проявило реалното присъствие на Хокма (на Отец) пред Мойсей, но избраният народ бил отстранен. На Синай са дадени Десетте Божии заповеди – вторият (косвения) израз на Светлината. На Синай се видя Славата на Хокма (Първичната Мъдрост) лице в лице. Това се отнася до Мойсей и Посветените, а народът е останал настрани.
Първите Скрижали са произлезли от Дървото на Живота, а вторите заповеди са отражение (външни) и са дадени поради поклонничеството на хората пред златния телец. Мойсей даде вторите заповеди, а истинските Скрижали, които носят живота на Духа, останаха скрити в Кабала (Преданието) и се разкриват само устно.
Според заповедите животът произтича само от това, което е позволено, а смъртта – от това, което е забранено. „Денят, в който вкусиш от този плод, ще умреш.“ Забранено е вкусването, защото не си готов и който прави само това, което е позволено, привлича живота. Първите Скрижали са това, което е позволено от Духа, а позволеното е носител на живота. Да правиш това, което е позволено, значи да познаеш Вечния Живот.
Хокма, това е чистата и изкупителна Мъдрост. При грехопадението тази Мъдрост остана скрита зад завесата. Хокма, или дълбоката Мъдрост, не позволява на човека да черпи от Извора на Живота, защото необходимо е едно условие – това са свещените отношения. И понеже човек още ги няма, той е лишен от Живота, от същността. И затова не може да протегне ръка, за да яде от Дървото на Живота, за да живее вечно. Сега човек се учи да живее правилно, за да придобие Живота. Да живееш правилно, означава да прилагаш Божиите закони.
„Не лъжи!“ – това се отнася за духове, които са се отклонили, за Първичните духове това няма смисъл. Това означава да правиш само това, което е позволено (Божиите закони) и тогава Духът се превръща в Слово и в така нареченото „Ухо“. И Словото прониква в „Ухото“ като Кабала, или Преданието – това е много дълбок магически процес, който разкрива същността на Хокма, или Първичната Мъдрост.
В книгата „Универсалният смисъл на Кабала“ се казва как е наблюдаван говорът на Бога на Синай. „Всяка буква, която произнася Бог, има 70 сияния (значения)“. Това е дълбочината на Словото.
Лекция, държана на 15 октомври 1993 г. – Варна
ЧЕТВЪРТИЯТ ЛЪЧ НА ПЕНТАГРАМА – СПРАВЕДЛИВОСТТА
В думата „справедливост“ е скрита думата „власт“.
Кабала казва: „Когато Той показва власт, се явява пред човека с особено излъчване на тази власт, за да бъде тя възприета от конкретните способности на човека“. Така Бог показва чрез властта Си, че светът се крепи на една абсолютна справедливост. Той разгръща Своята власт чрез положителните и отрицателните сили в космоса. В тази власт са концентрирани Неговите висши окултни сили, защото това е власт чрез Любов, Мъдрост и Истина.
Суровостта на Бога е специфичен израз на Неговата Любов. Тази суровост наказва, защото тя е мярка на Бога; втората суровост отрича Бога, понеже само Той е мярка. И чрез втората суровост се явява разделение от Него и от Неговата Светлина, а това говори за отделяне от Неговата справедливост и вмъкване на втора справедливост, която не е мярка. За да стане тя мярка, се намесва Бог със Своята суровост, защото това, което не е мярка, е отричане на Неговата Реалност и на Неговата справедливост. Неговата суровост е израз на скритата милост. Това е четвъртият сефирот в Кабала и се нарича Хесед (Милост).
втора лекция
Първо Послание на Йоан (4:7-8): „Възлюбени, да любим, защото Любовта е от Бога и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е Любов“.
Бог не се съзерцава. В Авир (Етера) се диша, живее се и чрез Словото се влиза в него.
Кабала казва: „Любовта е неделима безкрайност, или неограничена единност, и всяко същество, което се изявява като Божествена същност, влиза в Божественото единство. Единството е сливане с Неговите качества.
Проникването в Духа не е чрез концентрация, а чрез качествата на сефиротите, т.е. Първичните Скрижали. Тогава и само тогава концентрацията е значителна. Преди да има истинска концентрация, има нещо предшестващо и тогава Единният вижда Себе Си във всички неща и всички неща в Себе Си. Според кабалистите това виждане става „в един вечен поглед“.
„Който не люби, не познава Бога“ – този стих е свързан с оценяването, защото чувството на Любовта е най-големият дар и безкрайното богатство. Това Божествено чувство на Любовта е нещо цялостно, за разлика от ума, който е разделителен. Не се постига лесно тази цялост.
Кабала казва: „Всички човешки души са предопределени да постигнат активна връзка с Бога“. Забавянето на реализирането на тази идея идва от това, че душите не работят на високо духовно и съзнателно ниво за своето обожествяване.
Ако не си тотално предан, пропускаш живота. Тази идея трябва да се разбере – предан значи цялостно отдаден. Затова са упражненията в концентрация. Например двойката е отделяне. Ти трябва отново да станеш единица, т.е. цялостен. Божественото чувство обединява, а умът разделя.
Библията казва: „По-нататък ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде спасител на света“. Всъщност изпратено е едно Велико Същество, Спасител, и едно Божествено учение. И когато тръгнеш в пътя на Истината, и ако тръгнеш с голям замах, много твои близки и цялото общество застават и тръгват срещу тебе. Защо? Защото всички тези духове имат особен и тайнствен страх от Истината. Милиони прераждания умът търси и чака Месия. И Христос дойде и си замина, а умът продължава да търси нови и все нови заблуждения. Христос никога не може да задоволи ума и затова търсенето продължава от „гроб в гроб“, т.е. от тяло в тяло. Докато търсиш Духа с ума си, ти винаги ще го търсиш и никога няма да го намериш, защото Духът се разкрива само на Духа, т.е. на себе си. Интуицията не е интелектуална, тя не е от умствено вещество. Тя е висша духовна субстанция, затова само тя може да покаже пътя към Духа, или пътя към Месия.
С формули и дневници се работи, защото чрез формули умът излиза от своите релси (предразсъдъци). Релсите са преграда, не позволяват да се отклониш от предразсъдъка. За тези закостенели духове е опасно да излязат от релсите и да попаднат в обятията на Бога.
Библията казва: „В Любовта няма страх“. Съвършената Любов изпъжда страха, защото страхът има в себе си наказание. И който се страхува, не е усъвършенстван в Любовта. Страхът е метод на ума и чрез страха умът прави много проблеми. Умът от всяко нещо може да направи проблем дори когато няма причина. Силата на формулите е, че постепенно вие се изплъзвате от ума. Умът спори, защото не знае. Знаещият е Духът, той никога не спори. Духът е безспорен, както и Истината.
Умът търси, учи, работи и нищо съществено не знае. Това е неговият метод – така нареченият омагьосан кръг. Интуицията не учи, „не ходи на училище“, не мисли, но знае, защото тя е нещо цялостно. Умът знае, но е страхлив, от страх оглупява още повече.
Окултната наука казва: „Човек от страх може да стане и лъжец, и подлец, и изменник и т.н.“. Умът спори. Интуицията е тиха, безмълвна и сияеща. Интуицията минава, прониква, просветлява и не говори. Интуицията не търси Истината, защото тя е самият лъч на Истината. Тези същности, които се сливат, не се търсят (интуицията, Истината, Духът). Интуицията и Истината се сливат. Тези, които не се сливат, все се търсят. Не е необходимо търсене, а развиване на будността (чрез дневниците). Търсенето показва, че си загубил Истината. Същевременно си загубил и Учителя.
Лао Дзъ казва: „Не търси, за да намериш“. Това се отнася до будността.
Буда казва: „Не задавай въпроси, ако искаш да получиш отговор“. Това се разбира с интуицията. Умът не го разбира, защото е търсач.
Учителят казва: „Учението на теософите е булгур“, т.е. не е чиста небесна храна (жито). Само който е постигнал мярката, може да даде на другите. Учителят казва: „Защото те бяха търсили с ума, Мировият Учител не пожела да им се открие“. Те Го търсиха, а това означава, че Го нямаха още в себе си. Скритата илюзия пречи да Го видиш в себе си. Търсенето винаги показва, че нещото е изгубено. За интуицията Истината е винаги тук, затова тя не гони, не търси и не се занимава със спомени. Истината е виждане и мълчание.
Учителят казва: „Това, което търсиш, е винаги вътре в тебе“. Но умът е, който пречи на виждането. Затова умът се изгубва в търсенето, разпилява се. Умът е увлякъл много търсачи, които много са търсили, но не са намерили. Умът е свързан с един нечист елемент и затова търсенето му е винаги безплодно. Умът е разпилян, а Духът – цялостен.
Кабала казва: „Целостта не е нищо друго, освен същността на човека“. Кабалистите казват, че тайните на космоса са заключени в Словото, но това Слово е отворено само за Посветените. Това означава, че за да бъдеш допуснат в някакъв свят, град, свещена идея, близост, всичко се решава от Словото. И самото Слово е, което води ученика към света на мистерията. Кабала е свързана с Божествената същност на нещата, със смисъла, с Истината за нещата. За Кабала Истината е безкрайното богатство.
Синайското Откровение е за това, че човешкото знание трябва да се съедини с Божествената Мъдрост на Отец и в това съединение е освобождението.
Лекция, държана на 22 октомври 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Злото не е пречка в живота. Пречката е в това, че човек не е отдаден на Бога.
Кабала казва: „Когато Бог говори, възникват събития“. Събитията са особени излъчвания на Словото. Това се отнася до окултната власт на Словото. Тази област на Словото е затворена и недостъпна за злото.
Някои Посветени изучават само буквите. В едно прераждане изучават най-много една буква. Накрая правят синтез и влизат в специално съчетание на буквите – Словото.
Тайното Име на Бога е състоянието на Пълнотата.
Кабала казва: „Отдай се изцяло на Бога, за да бъдеш съхранен“.
Злото е незнание, недоимък. То е противоестествено, а светлината е нашата Първична същност. Незнанието е също и изпитание. Казано е: „Призови ме в ден на изпитание“. Това означава: призови Бог да ти помогне в твоето незнание.
Злото е произлязло от уникалната светлина, то е излъчено от нея. То е излязло от нея в момент, в който се е отделило (в момента, в който става грешка в словото). То е станало паднала светлина, отражение, докато Първичната светлина си е останала непорочна. Бог е вложил Своята сила в светлината, не в отражението. Злото изглежда силно само чрез илюзията. От Божествена гледна точка то е безсилно. Но трябва да се знае тази особеност, че нито на небето, нито в ада няма сила, която да не изхожда от Бога. Всяка сила и всяко свойство се намират под Неговата власт и без Неговата Воля нито една сила не може да бъде приведена в действие. Във всяко адско място Бог си има Свои служители, които изпълняват наказанията.
Злото е образувано от хаотични елементи, а светлината е образувана от просветлени елементи. Светлината може да прониква в тъмнината и да я осветява. Затова мъдрецът е свободен от тъмнината.
Седмата тайна в Кабала гласи: „Трябва да умееш да се възраждаш“. Точно тук, според Кабала, е важна ролята на злото. За този, който има мощен (истински) стремеж, злото се явява като един изключителен импулс да се отдаде по-цялостно на Мъдростта, за да разбере Божествените тайни. Злото въздейства върху усилването на стремежа и волята. И когато човек стане Посветен, злото няма думата.
трета лекция
В Посланията се казва: „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога. И всеки, който люби родителя, люби и родения от него“. Тук става въпрос за Словото, което е родено от Бога (Христос). Всеки, който вярва, че Христос е Словото, е роден от Бога. Словото е родено от Бога и символично то е Неговият Син. Това означава, че всички, които се родят в Словото, стават Синове на Бога. Това става по пътя на контрола. Великите идеи на Словото бликат от Неговата Мъдрост.
Чистото Слово е чист жизнен лъч за съществата. Това е Словото-Син, което носи живота. И всяко нещо, което е горе, си има свой контрапункт тук долу. Това Слово-Син се е родило от Мъдростта, която Бог има в Себе Си. Засега Кабала казва, че никой не може да наследи това Слово, но всеки може да стане негов проводник и приемник.
Знанието за Бога е тайна на Словото. Това не зависи от никаква наука, а преди всичко от правилния живот. И само след началото на този живот започва началото на всяка наука. Човек трябва да се концентрира в своите мисли, чувства и постъпки, иначе книгите не помагат. Правилата на живота са записани в душата на човека, затова няма значение ходенето на църква.
Кабала казва: „Всяко знание зависи от Него, от Неговата милост“. Иначе ти може да се занимаваш много с една наука и да останеш незнаещ. Когато живееш по Божествените закони, тогава всяка наука, с която се занимаваш, е вече животворна. Тогава можеш да узнаеш името на невидимото същество, което управлява тази наука. То ще ти разкрие най-вътрешните закони на тази наука, но трябва да има в тебе една способност, която да възприеме тези вътрешни закони, които някои наричат „открития“. Тази способност идва именно от правилния живот, който е съобразяване с Божествените закони. Тогава ти се раждаш от Него.
В Посланието се казва: „Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света“. Роденият от Бога е отдаден на Цялото, без да иска и най-малкия намек за благодарност. Ако има и най-малката нужда от благодарност, една специална способност в този човек не може да се развие. Умът е, който иска да му бъдат благодарни и задължени, за да има зависимост. Трябва будност, за да разбереш това, защото Духът може да види и най-малката слабост в това отношение. Ако тази грешка е допусната, вътрешната сила на тази специфична способност се губи. Това спада към така наречените малки неща.
Науката се явява като една форма за откриването на Бога, но не задължително. Но все пак тя може да бъде благодатна и чрез чистите мотиви и методи да се открие в нея Божественото знание. Чистите мотиви и методи са един начин, който дава възможност за възприемането на Истината, а виждането на Истината издига човека над фантазията и илюзията на астралния свят. Виждането на Истината е за тези, които са родени от нея. Виждането на Истината е универсален метод, защото Кабала ни казва, че вечната Вселена – така, както изглежда – е нищо в сравнение с Истината, т.е. с Бога, Същността. Точно затова ученикът трябва да издигне своя дух в неизменната област. Само неизменният може да бъде роден от Бога. Христос беше изпитан за неизменност. Мощното разпъване беше метод на Отец, което същевременно означава мощно проникване и пленяване на тъмните сили.
Учителят казва: „Оттук нататък (става въпрос за разпятието) злото постоянно губи своята сила“.
Онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него. Когато човек няма разумност, той не може да се пази, да се съхранява. Защото той нито може да говори, нито може да слуша. Ученикът се пази и съхранява дори когато е в отчаяние, защото за будния отчаянието е пълно със светлина и красота, понеже Бог живее скрито във всяка идея и само будният може да види и извади тази светлина. Така той се съхранява. Будността – това е опазването и който не може да постигне истинска връзка със Словото, той не може да развърже своята карма, т.е. той си остава вързан от собствените мисъл-форми, от собствените мисловни прегради. Сам си ги прави и се блъска в тях.
Кабала казва: „Първичното Слово е израз на върховните качества на Любовта“. Извън Словото не можеш да се опазиш. Например Орфей е същество на Слънцето, плод на Словото. Това е същество на Словото, тъй като Словото е господарят на Слънцето, символично на Слънчевия, или Божествен, живот.
Словото е власт Божия, но човек трябва да се пречисти. Защо? – Защото когато човек се пречисти, в него вече се събуждат други чувства, които не са опасни. Иначе има опасни събуждания. Учителят казва: „Подсъзнанието на човека е склад на милиони желания, натрупани от миналото“. При тези събуждания се пробужда и нечистото слово – ставаш бъбрив и пилееш скъпоценна енергия, и на човека не му стига сила да победи своята карма. С мълчанието и разумното говорене ти се съхраняваш. Затова в Посланието се казва: „Пази себе си!“. Обикновеното говорене и бъбривостта, като се натрупат, създават нещастията. Нещастие означава неразбиране законите на мисълта. Тогава какво трябва да прави човек? – Да стане ученик. Когато един човек питал Учителя какво да прави, Учителят му казал: „Учи!“. Това са три букви, три символа. Буквите са буквени послания. У – значи упътване; Ч – минаване през неизбежните страдания на чашата, буква на луната; И – влизане в Истината.
Който не учи, няма да разбере същността на нещата и въпреки че светът е хубаво устроен, той няма да го вижда, защото това не е неговият вътрешен свят. И на човек с такива желания не може да се обяснява смисълът на живота. Такъв човек какво може да очаква от живота? – Късмет. И ако получи някое наследство, което може да бъде неговият „късмет“, този „късмет“ ще го осакати и ще му даде урок за следващи прераждания, и рано или късно ще дойде да пита: „Какво да правя?“. Отговорът ще бъде пак същият: „Учи!“.
Лекция, държана на 29 октомври 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Когато вървиш в едно учение, задай си въпроса, истински ли вървиш и привързан ли си? Защото да си предан, е едно, а да си привързан, е друго. Привързаните стават фанатици. Истината е да си предан и непривързан. Само тогава ти си в учението. Ти не трябва да си привързан дори и към формулите. (Новите формули искат пластичност.) Ако не се откажеш от един навик, няма да ме разбереш. Ако си привързан, ставаш достоен за съжаление. Ако си привързан, винаги ще имаш проблеми.
Първо трябва да разрешиш главния проблем, кой си ти? Когато разбереш кой си ти, ще изчезнеш в универсалната субстанция. Тогава Етерът ще разрешава твоите въпроси, а ти само ще наблюдаваш тихите чудеса на своя живот. Тогава ще съзнаеш ясно, че целта на сътворението на злото е изявлението на Единството. Тогава ти ще разбереш, че изкушението в своята основа е спасително, но трябва будност. Изкушението идва, за да види твоя избор: ти за Сатана ли си или за Бога. Изкушението те опитва, опитва твоите убеждения, твоята вътрешност. Ако си за Бога, тогава ще се създаде една чиста интимност. Тогава ще Го видиш чрез тази чиста интимност. Така ти навлизаш все по-дълбоко в себе си, в своята Божествена същност.
В свещените отношения има един първичен аромат – това е Любовта, самата Божествена атмосфера, и тук всяка енергия е приятелска, всяка енергия се превръща в поздрав. Чрез тази чиста интимност се постига един много фин вътрешен поглед.
Учителят казва: „Само благодарният може да се развива“ – защото благодарността му дава нов поглед. Благодарността е лъч на Любовта, а любовната връзка не е земна връзка.
първа лекция
Учителят казва: „Изучавайте Писанията, защото думите в Писанията са магически“.
Посветените само с работа върху себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките тайни на Битието и живота. Това са Посветени, които са влезли в окултно развитие. Самият Бог е окултно, скрито Същество даже и за Учителите.
Учителят казва: „Истинската Мъдрост се разкрива само във вътрешните окултни школи на подготвени хора“. Тук се разкриват вътрешни закони на живота.
Апостол Павел казва: „Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнения са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“.
Защо човек трябва да работи върху себе си? – За да се познае, защото Бог е скрит в Себе Си. Той вечно ще бъде скрит в Себе Си. Работата върху себе си води до познаване на Бога у себе си. Това става на степени.
Кабала казва: „Познаването на Твореца не е еднакво с познаването на Неговите създания“. Кабалистите казват, че животът е домът на ученика, т.е. ти си у дома, когато придобиеш Духа. В този дом няма спорове, няма бедност, няма мъка. Точно това е, което Лао Дзъ нарича Дао. Духът е твоят най-добър приятел. Работата върху себе си е чисто духовен процес.
Кабала казва: „Когато откриеш Духа в себе си, ставаш Дух в Духа“. Това е Единството. Тук вече няма двойственост, тя става невъзможна. Словото е вътрешна врата за тебе към истинския живот, към истинското съществуване.
Кабала казва: „Когато човек не работи върху себе си, светлината в него е в изгнание“. Тогава животът на човека е разпръснат и раздробен. (Израз в Кабала: „раздробени на мрак“.)
Млякото, за което говори Павел, е екзотеричната (външната) страна на Христовото учение. Това учение той го проповядвал в църквите – това е, което е написано на книга. А твърдата храна, това е езотеричната (вътрешната) страна на учението, което той е проповядвал в окултната школа в Атина.
Христос казва: „На вас е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на тях (масите, широкия кръг) се говори с притчи“.
На църквите, които са младенци, се дава млечна храна (вяра), а на пълнолетните се говори за знание и Мъдрост. Вярата е подготвителна стъпка към знанието, защото, за да дойде човек до знанието, първо трябва да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука се нарича допускане на хипотеза, която трябва да се докаже, за да стане очевидна, т.е. да стане знание. Вярата дава твърда увереност за онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила.
Павел казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Той говори за едно много дълбоко окултно разбиране и виждане на Бога. Това изказване означава, че според Павел целият свят и всичко съществуващо е проявление на Бога. По-нататък Павел казва: „Вечната Му сила и Божественост се виждат ясно и разбираемо чрез творенията... Така щото хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, но извратиха се чрез своето мъдруване и неосмисленото им сърце се помрачи. Като мъдруваха, те глупееха“.
Кабала казва: „Любовта е Неговата вечна и реална сила, тя е най-реалният свят, защото във всеки момент от нея тече живот“. Когато си буден, животът тече.
Мярка е: Окултният ученик завършва винаги своите разговори с положителни думи.
За да изживееш океана, трябва да си създал условия в себе си, тъй като вечната сила на Бога е Любовта и ако ти имаш Любовта, ще имаш и пълнотата, защото Любовта е Бог, Който те изпълва. В тази пълнота въпросите са излишни.
Кабала казва: „Дълбоко осъзнай, че чрез Любовта ти живееш във Вечността, защото Любовта е Вечност“. Чрез познаването на Любовта ти ставаш невидим, т.е. ти вече не си личност. Всяка личност е далече от храма на тайните.
Учителят казва: „Методите са пътят към вечната сила, те са калдъръмът, по който слиза резултатът“.
Вечност – това означава да си изпълнен с Духа. А ако си изпълнен с ума и неговите планове и илюзии, тогава как да дойде Духът? Любовта е самата Вечност и само Любовта може да те направи тотален. Срещата с Любовта е тотална и преобразяваща. Тя те изважда от света и от стария живот. Но много трябва да се готвиш за тази изключителна среща.
В Посланието към Тимотея Павел казва: „Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитава в безсмъртна светлина“. Има само една светлина, към която може да се пристъпи, и тя е наречена Сияние. Кабала казва: „Това Сияещо Същество те чака отвътре“. Сиянието, от гледна точка на Кабала, е елемент, който приема и най-тежките събития много леко. Същевременно то е метод, чрез който можеш да видиш Неговото Лице, което е скрито зад тези събития. То е зад всички тайни и То е, което управлява тайните. Само тук, в тайната, можеш да Го видиш и познаеш. Тук Той обитава в непристъпна светлина. Тук виждаш Неговото Голямо Лице.
Кабала казва: „Той прилича на великото и необятно етерно пространство“. И понеже е Необятен, затова е Недостъпен. Той съдържа в Себе Си всички явления и самият Той е явлението в случая.
Защо висшите същества живеят в светлината? Защото те не се борят със злото. Кабала казва, че да се бориш със злото, означава да му дадеш силата си да те победи. Енергията на злото расте чрез борбата. А борба има само там, където няма светлина.
Ти в своята вътрешност си уникална светлина и по пътя на пречистването ще срещнеш себе си, своята собствена светлина. Чистият не е знаещ, чистият е Посветен и затова той е смирен. Смирението не е знание, то е въпрос на Любов към Бога, то е въпрос на Свещено отношение към Твореца. Смиреният се извисява в Бога не чрез знание, а чрез чистотата на своята Любов. Знаещият разрешава въпросите на света, смиреният не се занимава с такива въпроси, защото светът не е проблемът, проблемът си ти. И затова си задаваш често въпрос: „Кой съм аз?“. – Ти си проблемът, ти трябва да се разрешиш. Ти си уравнението с три неизвестни.
Учителят казва: „Ако искаш да оправиш хората, нищо няма да оправиш“. Но ако оправиш себе си, целият свят се променя, оправя се, защото имаш нова гледна точка.
Лекция, държана на 5 ноември 1993 г. – Варна
Идеи за размишление
Никакво съмнение не може да проникне в тебе, ако си чист. За да проникне съмнение в тебе, трябва да има скрита нечистота – това е главното условие. Затова да вярваш, значи да излезеш от забърканите въпроси на ума.
Съмнението е свързано с плиткия и повърхностния живот. Вярата е свързана с духовния живот, а Любовта и Мъдростта – с Божествения живот. За този, който се стреми, съмнението не може да бъде пречка. При истинския стремеж съмнението постепенно губи своята сила.
Буда е постигнал Бога по пътя на съмнението. Той казва: „Няма нужда да вярваш в Бога. Същността е в опита. Затова подлагай всичко на съмнение, докато постигнеш резултати, докато постигнеш лично заключение. И така твоят собствен опит ще се превърне в истинска вяра“. Понеже Буда не е говорил за Бог и за вяра, за него се казва, че е бил атеист – най-безбожният и най-богоподобният. Той не говори за вяра и за Бог, но ги постига. В църквите се говори за вяра и за Бог, но реализация няма. Буда е постигнал Бога, защото никога не е заблуждавал себе си. Буда е постигнал своята цел чрез съмнението. Той е подлагал всичко на съмнение и на изследване. Това е научният път, но съединен с истински, чист, искрен стремеж. Който е подлагал всичко на съмнение, той е срещнал по пътя си едно нещо, в което не е могъл да се усъмни. Не е могъл да се усъмни в себе си. Тогава съмнението се е самопобедило и се е превърнало във вяра. Това означава, че във вътрешността съмнението е мъртво. Съмнението живее във външния живот, на повърхността. Отвън е съмнението, вярата е отвътре, а Духът е една още по-вътрешна идея. Всичко това означава, че дълбокият вътрешен живот отстранява съмнението, а ако животът е повърхностен, съмнението и илюзиите царуват.
По пътя към вътрешния живот в тебе се пробужда Реалността. Нечистият има преграда по пътя към вътрешния живот, затова той се отделя от Реалността. Силата на Буда е била там, че той е бил искрен към себе си. Иначе съмнението щеше да се превърне в смърт. Съмнението е един път на бавно умиране, но понеже той е бил искрен и истинен, той е превърнал съмнението във вяра.
Окултната наука казва: „Съмнението на Буда се е оказало сполучливо. А вярата на много вярващи се е оказала несполучлива“.
втора лекция
„Бог е огън всепояждащ за тези, които не Му се покоряват“. За всеки ученик трябва да дойде времето на хаоса, защото оттук произтича Посвещението – от сблъсъка с тъмните сили. Сгъстява се великата тъмнина. Защо? – Кабала казва: „За да се родиш отново“. Това е време на изключително вътрешно бедствие, в което се крие тайната на твоето духовно израстване. Ти ще минеш през хаоса, за да станеш покорен на Бога и за да изчезнат всички упорити духове от тебе. Времето на хаоса е време на велика духовна трансформация.
Учителят казва: „Когато един от видните окултисти решил да поведе борба, да победи злото в себе си, той съвършено изчезнал“. Библията казва: „Не се противете на злото“. Злото не се побеждава, а трябва да се трансформира и този, който го трансформира, е Бог във вас. Всичко това е, за да станеш покорен, защото огънят на Бога ще те погълне. Той е „всепояждащ“ за онези, които не Му се покоряват. Именно затова идва изпитанието на хаоса – той те прониква, тук нямаш никакъв избор. Целта на хаоса е да те тласне до крайния предел на неразбирането. Точно в този краен предел ти трябва да се родиш в Духа – тогава идва разбирането. Преди да влезеш в Духа, трябва да оцелееш. И ако оцелееш, това означава, че си годен за покорност. Тогава Свещеният Огън става твое ръководно начало.