Колосите на Богомилското Учение

Боян, Богомил, Василий, Никита странник, Михаил Унгарец, Василий Византиец, Симеон Антипа, Петър Осоговец, Хамерон Дубровнишки, Теодор Преславец, Епископ Средецки, Епископ Стефан, Гавриил Лесновски, Кирил Босата и много други...

Поп Богомил – непокорният свещеник, непобедимият еретик

Поп Богомил е разпространител на вътрешното християнство, което външното християнство не е приело. А това си е чистото християнство.

Според него обикновеното, външното, нормалното християнство си е чисто отричане на Бога.

Той знаел от опит, че Богомилите не летят в някакви мистични небеса, нито падат в сатанински бездни, както смятали тези от външното християнство.

Според Поп Богомил щом твоите слава и дела се размножават, ти си на страната на Сатана и всичко, което вече говориш за Библията е суета на суетите, защото ти вече си в обятията на Сатана.

Поп Богомил бил наричан от своите си хора Светият Старец, защото той е носел в себе си Мъдростта на Посветения в Истинската Любов.

Поп Богомил е имал написана книга срещу изкривеното християнство и там казва: Християните вървят по пътя змиевиден.

Поп Богомил е написал десет силни книги, които са били сериозно преследвани и горени. Тази книжнина християнството и властите нарекли „Страшната Книжнина“.

Поп Богомил разказва как много мързеливи хора станали светци и монаси и че получавали заплати, строели къщи и палати, пиели, блудствали и че те били религиозни материалисти. Ядели много и често най-вече агнешки и свински пържоли... И много такива неща за изкривеното християнство. И той обяснявал, че това е гибелно християнство. И разбира се, тази книга на Поп Богомил била много „вредна“, тя била внасяла „разкол“ в православната църква. Тя била даже „знак“ на злото и „знак“ на неподчинение към църквите...

А Поп Богомил казвал: И змия ехидна е това изкривено християнство – а това просто била чистата, прогресивна Богомилска мисъл на България по това време, защото Богомилите искали развитие, а не застой.

Богомилите изнасяли Истината, но тях ги водели като „другомислещи“, а тази Истина била единствената защитница на родината.

Злото носи черното тегло на своето старо безлюбие.

В Доброто винаги има малка надежда, а малката надежда може да се превърне във Вечен, неугасим Пламък. Всеки Богомил е Прапламък неугасим.

Злото е ненаситно и затова умира. Доброто е благородно и затова оживява. Любовта е Мъдра и затова възкресява.

Отговаряй на злото с Любов, защото само Любовта може да изобличи злото и да го накаже. Злото не може да се скрие от Любовта.

Сатана първо е бил издигнат от Бога, а после е бил унизен от Бога, заради плановете на Великия Замисъл.

Извисявай се нагоре само със своето смирение и покорността.

Отвращението от Любовта е безобразна игра със смъртта и тук няма лъч надежда – а само отчаяние.

Вярата трябва да се превърне в храна за Душата, а завършека е придобиването на образ и подобие в Отца.

За Злото Любовта е нищо, а смъртта е всичко.

За злото благословението е пусто като празен кладенец.

Високият идеал за злото е смъртта, защото животът му се движи по друг път, животът му прилича на път към пропаст, а жертвата към човешкото (егото) го усилва, така оковите на човека се укрепват.

Животът на земният човек е една безкрайна умора, но има ли за идеал Любовта, човекът твори неуморно като Създателя си и светло е лицето му.

Злото е обсадено от отчаяние и гибел, а доброто е цвете, от което винаги извират нови цветове.

Бог иска от тебе Любов, за да си създаде тясна връзка с тебе.

Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета.

Словото ще победи злото, защото е Бог в действие, а мълчанието и Любовта ще го изкоренят, защото злото няма корени в тях.

Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към Любов и Чистота, е освобождението.

Злото само си е погибел и никой не му пречи да се погуби.

Искаш ли да се погубиш, стани като злото.

Злото самоотвержено си създава своята гибел.

Злото възпява безсмислието на живота и умира в своята малка земя.

За злото няма изход, защото то е верига от лъжи и измами. Сетният дъх на злото е гибел.

Злото се образува най-добре в църквите.

Злото е вечен враг на новото и затова отчаянието му си остава неосветено.

Само, който слави Бога, разбира Живият език на Вечното Добро.

Славословието е свята храна за душата, то прокарва пътя си към Създателя.

Злото има отвращение към Любовта и това отвращение е произходът на неговата гибел.

Докато злото има отвращение към Любовта, то не може да разреши въпросите на живота и затова Любовта се е превърнала в гибел за злото.

Отчуждаването от Любовта е вечна погибел и няма надежда без Любовта, защото Любовта е животът на надеждата.

Любовта е началото на надеждата, Вярата е средата на надеждата, а завършекът е в Ръцете на Твореца.

Страданието е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.

Човекът е произлязъл от историята на Бога.

Ако злото в човека е силно, Сатана ще му разкрие тайните на властта.

Ако Доброто в човека е благословено, Бог ще му разкрие Тайната на Пътя.

Когато властта ти е дадена като наследство, тогава тежка участ те очаква, защото само Един е, Който има власт и всеки втори е невластен.

За злото няма нищо Свещено и затова то се стреми към власт, в която се самоумъртвява, защото без Свещеното не можеш да оживееш.

Словото намира себе си само в Бога.

Само Бог може вещо да борави със Словото.

Любящият вижда блаженството и в своите страдания, защото Бог е с него.

Всеки истински Богомил е вдъхновен от Мъдростта на живота.

Над блажения властва Духът.

Който воюва с другите, оглупява. Но ако е победил злото в себе си, той може да си позволи битка с другите, за да ги поучава.

Всеки, който вярва, че има само Един Бог, всякога е неспособен на зло.

Успехът на хората в света се превръща в тяхно проклятие.

Когато овладееш всичките си неразумни желания, тогава всичко, което искаш да постигнеш, ще идва само при тебе.

Страданието е, което ще смаже главата на змията.

На искрено каещите се се дава разум.

Постепенно поп Богомил, този свещеник разбира и осъзнава, че тази църква не е създадена от Бога, а от дявола, а той бил честен наблюдател.

Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и отци с тяхната леност, успокоение и липса на жажда за развитие и Истина, и напълно осъзнал, че Бог не е в църквата.

Той разбрал, че тази църква не служи на Бога, нито на християните.

Той е познавал тайните на църквата отвътре, отблизо, защото е бил вътре, в църквата. Той видял, че самите свещеници не могли да си създадат реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. Той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че така наречената „света църква“ не е Божествена църква.

Поп Богомил се убедил в глупостта на църквата и нейната безнадеждност да спасява души, защото как може неспасените да спасяват...

Поп Богомил разбрал, че църквата не е Божий дом.

Постепенно Поп Богомил стигнал до извода, че трябва да развенчае църквата, макар че бил предупреждаван от отците да не се отклонява от „праведната вяра“, но той се „отклонил“, защото тази „праведна вяра“ била тежко болна, а любовта му към Истината, хората и Душите била много голяма.

Той нарекъл службите на свещениците в църквата „многодумие.“ И според него църковните ритуали, тайнства и обреди не само са излишни, но и са много вредни. Те оплитат хората в една много сложна мрежа и ги отдалечават от Истината.

Той видял и прозрял, че в църквата работи лъжа, която пленява хората.

Поп Богомил е знаел колко отклонения и престъпления на духовниците са били прикривани и оправдавани пред кръста и затова за него кръстът не символизира Христовата вяра. За него Любовта символизира Христа, а не кръстът.

Той видял, че даренията само пълнели бездънните джобове на свещениците. Те дори внушавали свещени мощи на мъртвите си светци само и само да има дарения, а мощите не правят чудеса. И тук чудесата не били от Божията Воля, а една друга опасна воля и тези малки чудеса обвързвали опасно хората с дявола.

Поп Богомил бил много наблюдателен и в много от изцеленията той виждал тънката обвързваща измама на дявола.

Той знаел, че когато Бог те изцелява, той те преобразява завинаги и Той знае точният момент кога и ти самият си готов за преобразяване, и тогава Сам Бог внасял в човек искрата на една велика промяна.

Нищо не се изплъзвало от очите на Поп Богомил, защото той обичал Истината повече от себе си, и така той пожелал дълбоко в себе си да освободи вярващите от църквата и нейната корист и заблуди, и започнал своето голямо разобличително дело и то в името на Бога.

Той не отричал вярата на църквата, но искал да я замести с една истинска Вяра, реалната Вяра. Освен дълбоко вярващ, Поп Богомил бил и същество на разума и Истината – свещеният разум, което е нещо рядко и необичайно в средните векове – нещо, което е изпреварило събитията.

За него Дълбоката вяра и Свещен Разум са в Единство и не си противоречат, и те заедно образуват здравия смисъл на Истинния живот.

За него Дълбоката и истинска вяра има светогледа на ангелите, на Любовта, на Бога, на едно Велико Космическо Съзнание.

Дълбоката и истинска вяра те води пряко в Бога, една Велика Божия Любов, а не църковни игри и ритуали, и тя не те води в църквата, а в Бога.

Според него вярата е нещо, което те урежда в Бога, а не в църквата. Вярата те урежда в правилния живот, в духовния живот.

За разлика от свещениците, поп Богомил искал хората да живеят правилно и честно и да постигнат рая още тук, на Земята, а не да чакат в някакво „небе“.

Вярата е вяра, когато е в истинската сила на доброто и която тържествува над лицемерното човешко добро.

Според поп Богомил така както Бог е изгонил дявола от Небето, така ще го изгони и от Земята, когато му дойде времето, защото Бог е по-голямата власт и мощ.

Само с Божията помощ хората ще се освободят от злото и ще настанат истински времена.

Злото има само временна власт над Земята.

Според поп Богомил: Бог ще порази „доброто“, което църквата е направила на християните и на себе си, т.е. лицемерното добро и то ще бъде наказано със застой на църквите и тези християни, които са се поддали.

След време ще има само едно добро – Доброто на Бога, доброто на църквите ще бъде погребано, ще тържествува само истинското Добро.

Според Поп Богомил: Ако някой вярва в един Всемогъщ лош Бог, той извращава „Чистата Вяра“, която е „Христовата Вяра“.

Така, проповядвайки с Чисто Слово, Поп Богомил видял, че цели села се отказват от църковната вяра, от официалната вяра, а също и много градове станали центрове за неговата проповед, и така той имал вече много привърженици и знаел, че животът ще им донесе много страдания, защото тази Истина е трябвало да се изстрада, а така става и на кладите... Истината се изстрадва до дъно, заради вярата в нея.

Според Поп Богомил: Богомилите са същества на истинските търсения в живота и затова светът и църквите се опълчват срещу тях и то с жестокост – те нямат други методи, защото нямат любов.

Доброто съществува от Безкрая на Бога и принадлежи на Вечността, а не на църквата.

Господи, дай ми щастие на Земята, да си го взема на Небето!

Господи, дай ми мощ в битката със злото.

Сатана изкушава, Бог освобождава.

Невиждана вътрешна сила крепяла страдащите Богомили на кръста и на Кладите.

Страданието е вековен спътник, особено на хората с велика и неизменна Любов.

На кладите Богомилите се извисяваха в своя идеал и пробуждаха хората с Велика Любов, защото хората потайно се възхищаваха на тази Величествена Вяра.

Хората от църквите си имаха своя правда; Богомилите имаха своя Правда, но хората от църквите не зачитаха другата Правда, а когато не зачиташ другата Правда, тя се заплаща със самопроклятието на застоя и този застой на църквата и до днес е от явен по-явен.

Поп Богомил не е можел да понася, като свещеник и проповедник, едни и същи проповеди и то без да има свои обяснения за нещата, без да може да наблюдава и да се развива.

Той живял като свещеник всред свещениците и видял, че свещениците вървят в „праведния път“ на греха.

Той бил същество на Любовта и настойчивостта – така както Боян е същество на Мъдростта и волята.

Църквата, според Поп Богомил, е неправилно съградена и е вредна за развитието.

Според Поп Богомил църквата не може да постигне Истинен живот, защото тя го очаква в Небесния живот, и така той изоставя църквата и започва да се учи от това, което вижда.

Според него официалното Христово Учение в основата си е изцяло погрешно и всичките му добри думи не могат да оправят лошите му дела и порока.

Официалната църква, според него, е изродено християнство.

Според Поп Богомил Истината е друга. Христовото Учение е друго и понеже църквата го е изпуснала, не ѝ останало нищо друго освен да се надява да го постигне на Небето, но ще бъде разочарована, защото, който не е постигнал истинския живот тук, какъв шанс има да го постигне там, защото глупавият в този свят е глупав и в другия свят.

Поп Богомил бил абсолютно убеден, че никой не може да се оправдава чрез Бога, ако прави зло и живее порочно.

Бог не е сътворил нито Земята, нито Небето, нито видимите неща. Друга сила властва във видимия свят и това е дяволът.

Ако дяволът има някакви творчески способности, то е, защото е бил син на Бога и има Божествен произход и той затова е създал много неща – видимите. А по-късно се опитал да създаде човека, но там не успял и човекът си останал безжизнен. Той правил какво ли не да го оживи, но не могъл и се помолил на Бога, и тогава Бог извършил оживяването, защото само Той е Началото на Живота и затова човек има наред със сътворението плът от дявола и Божествена душа, която е от Бога дадена и чрез тази душа хората са братя.

Ти може да намериш Покой само в постоянната си жажда за Истината.

Душата може да намери своя Покой само в това, от което е произлязла. Покоят е в Бога, в Безкрайността.

Звярът в нас е сетивността и ако ние очистим желанията си, очистваме и звяра.

Трудностите ни достигат заради древната слабост на човешкия ум.

Душата живее в Божествения Извор на Любовта.

Със своята Благост Бог всичко е създал, а със своето Могъщество Той всичко управлява.

Словото е представител на Бога, то е послание, идея.

Словото е инструмент, то съобщава на хората Божията Воля. Словото е Душата на света.

Словото движи човека към вътрешен живот.

Всеки компромис с Истината е грях.

Любовта към Истината е Пътят към Истината.

Вярата и мирогледът на Поп Богомил произхождат от Боян Мага.

Езотеричното Учение е само за пробудените души – за тези, които са готови да го приложат и затова и Христос казва: „На вас е дадено да познаете Царството Божие, а на хората се говори с притчи“. Това означава, че Учението има две страни: народът е вън от Школата и на него се говори с притчи.

Езотеричното Учение никога не е пропадало, то само се е скривало, в своите по-дълбоки вътрешни убежища.

Тези, които се придържат буквално в Писанията, са тези, които са изопачили Истината, казаното буквално убива, а Духът носи живот.

Човек трябва да има Ключ, за да проникне в символите.

Буквалното разбиране на Библията е дело на змията.

Кръщението с вода е отклонение от Великото спасително дело.

Сатана, както и заблудените, не могат да различават Истината и затова главният удар срещу тях се оказало Възкресението.

Водата е символ на слезлия живот, падналия живот и дяволът живее именно тук в тази област, и затова той обича кръщението с вода. Светият Дух живее в огъня на Истината, и затова Христос кръщава с Дух и Истина.

И Учителят казва, че под водата живеят най-жестоките същества.

До такива Тайни е стигнал Поп Богомил и някои от тези Тайни е казал, а други е скрил и то е трудно за споделяне.

Има определени скрити Тайни, до които всеки сам трябва да стигне, защото тези Тайни са така устроени, че трябва да останат на съхранение в Божията субстанция.

Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода, защото, ако се кръсти с огън, тя ще умре.

Посетете църквите в България и вижте така наречените „кръстени“ – сами вижте Истината, защото Душата е нещо, което вижда Истината, освен ако не е заслепена от голям мрак, но много са тези, които ще видят.

Който има уши, нека да се пази от водното и илюзорно кръщение. Водното кръщение е отживяло своето време, то е сатанинско кръщене, то е мъртво кръщение, фалшиво.

Църквата се страхува от устремените Богомили в Истината, за да не се яви тяхното лъжеучение.

Богомилското Учение е Съкровена Любов към Бога, то е висшата степен на съкровеното отдаване.

Бог не съществува за умрялата църква, за невежите, а за събудената жива църква, истинския човек.

В църквата не видях обаяние, защото разбрах, че тя е изгубила своят кредит, своята светлина, тя изгуби себе си.

В българския фолклор се пазят исторически факти и легенди за Поп Богомил, които са ярко доказателство за него.

Поп Богомил е съчинил много книги забранени и басни, името му Богомил е прозвище. Наричали са го „прокълнат, но вдъхновен бунтовник.“

Борбата на Поп Богомил и Богомилите била идейна борба. Борба за коренно преобразяване на хората, които вървят към разлагане.

За държавата и църквата Поп Богомил е бил проповедник на „кривата вяра“, а той всъщност е проповедник на Истинската, Божията църква, а не на земната.

На събора в Търново през 1211 г. е съставен акт на проклятие срещу Поп Богомил, срещу т.нар. „крива вяра“.

Турците наричали параклиса на Поп Богомил, светилище на Поп Богомил – това е било молитвен, духовен дом.

Поп Богомил имал силна воля и характер, това е водачът на всяко ново Учение.

Поп Богомил казвал, че Тайното Знание е напуснало много отдавна официалната църква.

Поп Богомил, това е жив стремеж към духовните сфери на Бога.

До идването на Христос... Сатана си оставал властно начало в света, а не Бог.

Поп Богомил отхвърлял Стария Завет и Мойсея, защото те не можели да се справят без Христос със Злото и помислите на дявола.

Според Поп Богомил Сатана е направил човека, а не Бог. Сатана го е направил, но е стигнал до там, че не можел да му вдъхне Душа, до тук стигало творчеството му, до смъртното и затова поискал съдействие от Бога и Бог му съдействал. Сатана си останал само с правата над човечеството, но не и над душата му.

Изхождайки от своите интереси, Сатана дал закона на Мойсей, и така човечеството се намирало под пълната власт над Сатана, докато не дошъл Спасителят – Христос.

Борбата между Сатанаил и Христа била трагична и страшна, но Христос го победил и освободил Небето за Душите, а Сатана затворил в Ада и го нарекъл Сатана и Дявол.

Всичко това било борба между две активни начала в природата.

Ох, Народе, Народе мой, човек трябва да търси сближаване само с Бога, а не с църквата и нейните пътища.

Ако си в застоя на църквата, умираш и това е по-лошо и от смъртта.

Поп Богомил е бил човек с остро виждане на реалността на църквата и живота. Покварата в монашеството и духовенството го отблъснала. Богомилите са истинското християнство и истинските християнски духовници.

Според него Богомилите са Избрани – те са Богу Мили.

Той разбрал, че свещениците и хората от света еднакво не разбират Бога и с това увеличават злата сила в света.

Поп Богомил е отхвърлил официалната църква, за него тя не е била носител на Дълбоката Мъдрост, тази Мъдрост била изгубена, а библейските цитати просто не помагали, защото Мъдростта не е в книгата, а вътре, в принципите на човека.

Поп Богомил създаде цяла плеяда от новомислещи апостоли и те трябва да дадат личен пример на нравствени дела, за да имат правото да изнасят евангелските истини.

Кръщението с вода е без значение, водата не е първично творение, тя не е пречистата Божия субстанция и поради това отричам „тайнството кръщение“. Кръщението трябва да става с огън и Дух, а не с вторична същност.

Поп Богомил е маг и вожд на новото. Според Него истинският хляб и истинската кръв, това е Словото на Бога, Словото Божие, Първичната Божия субстанция, а този външен хляб и това вино на развалата са нелогични, те са външният живот и неговият провал.

За прощението на греховете е необходимо радикално разкаяние, защото греховете са дела на слепотата, а разкаянието изисква съвършена промяна на живота, друго средство за очистването е отричането от света и вкореняването в Бога.

За дявола Поп Богомил бил голям враг.

Бракът е смъртен съюз и ако я няма Божията Любов, този съюз е съюз на греха, този грях е адамовият грях, адамовата болест – привързаността.

Според Поп Богомил думите „законен брак“ не изменят същността, защото грехът си е грях, а това не може да бъде законно съжителство по законите на Небето, защото в този брак хората не се одухотворяват и обожествяват, и затова чрез този брак адът се увеличава и увековечава своето собствено и нещастно царство.

Женитбата не е брак, тя е съединение на Любовта на Душите с Бога. Чадата на плътта не са Божии чада.

Иконите са измислени от дявола, а Христос е дошъл да избави хората от иконите. Да се влага вяра в иконите е отделяне от Христа.

Според Поп Богомил Дева Мария, Христос и Йоан са изпратени Висши Същества от Отца.

Не е запазил Поп Богомил паметници и църкви, това не е могъл да издържи, защото това влияние е много силно. Дяволът е искал всичко негово да заличи и цялото му Учение, което е разстройвало неговите планове, а това му пречело да обсебва църквите и държавата, чрез които да увековечава своето царство.

Храмът е там, където е чистата и естествена Вяра. Човек може да се моли навсякъде и на всяко място. Всеки човек трябва да има в себе си „домашна църква“, свой храм, а целта на това е верующият да може да се съсредоточи в себе си.

Съсредоточаването подразбира да съсредоточиш Бога в себе си, в центъра си, а не да летиш с фантазиите си и външни изображения, защото това летене е дело на Нечестивия.

Не са богове тези, които се правят с човешка ръка. Бог е Дух и Истина, а не идол, икона или фантазия.

Синът на Бога, това е истинската Вяра. Ако си твърд във Вярата, ще стигнеш до Бога.

Поп Богомил е завладял своята среда с Будност и със своя Дух.

Поп Богомил е проповядвал, че са неугодни на Бога всички ония, които служат на царя.

Много текстове в Библията са фалшифицирани.

„Повест за Кръстното дърво “ от Поп Богомил – Дяволът иска да си разделят с Бога света наполовина. Дяволът казал: „Светът е на мене, а Небето нека си е твое“. После дяволът казал: „Да си разделим и човеците: живите на тебе, мъртвите на мене“.

Всички, които служат на земната власт, са слуги на дявола.

Църквата се е отделила от Бога.

Църквите са кръстопътища. Литургиите са многодумие.

Когато било покръстено едно дете, Богомил казал: „Още едно мамонче покръстиха“ – още един служител на дявола.

Ако Поп Богомил беше останал в църквата, той със своя характер, щеше да бъде обявен за светия, но той надрасна това. Той не искаше това ограничение и признание. Той бе дълбока вода. Той пак е свято същество, но не в човешкия свят, а в чисто Духовния свят.

Наричат го „прокълнат и вдъхновен свещеник и бунтар“, но Поп Богомил е един тънък бунтар.

Поп Богомил: „Това беше една борба за коренно преобразяване на църквата и света“. Този Поп засегна основата и корените на застоя на християнската църква.

Поп Богомил е от село Богомила, където е живял и умрял, а местните турци наричали гроба му светилище.

Поп Богомил е същество с голяма духовна ученост, дълбок духовен разум и голяма прозорливост и с изключителна любов към Бога и народа си.

От всеки истински Ръководител и основател на Учение се изискват здрав разум, силна воля и усърдно работене и особено слово.

Проповедникът на новите Истини и тези нови Истини влезли във война с църковния формализъм.

Бунтът на Сатанаил се явил, за да се яви след време Тържеството на Бога.

Бог не се проявява в отвлечените форми, а в Своята Цялост.

Кръщението с вода не е полезно за християнина, а вредно, защото водата е вторична, допълнителна материя, а най-вредното на кръщението на децата, защото те нямат Вяра съзнателна, нито различават добро и зло, и тук никакво тайнство не може да проникне. Истинското Кръщение е с огън и Дух.

Истинският хляб, истинската кръв – това е единствено Словото Божие, а външният хляб и виното са от дявола.

За прощаването на греховете е нужно пълно разкаяние и съвършена прошка на живота.

Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божията Любов и неизменност към Бога, той вече е в Закона, Висшият Закон. При обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на земята.

Женитбата е съюз с Бога и Път, Път към Бога, а не към света и дявола.

Чадата на плътта не са чада Божии.

Павел

Бурята, която Христос укротил, това са страстите. Гробът, от който Христос е издигнал Лазар, е гроб духовен, чиято сянка е омотала душата му.

Бурята, която Христос укротил, това са човешките страсти, а не външна буря.

Укротяването на бурята не е укротяване на морски вълни, то е укротяването на страстите, които бушуват в човека от Сатанаил и в тях човека потъва, а като ги укротява, преодолява Сатанаил, а лодката – това си ти, човеко!

Вярващият може да се моли навсякъде и на всяко място.

Храмът Господен е там, където е Чистата и естествена Вяра.

Всеки може да си основе домашна църква, Божие кътче. Необходима е само простота.

Целта на вярващия е да се научи да се съсредоточава в себе си и в Бога, а не да летят с фантазиите си по външни изображения.

Бог се ражда в твоята собствена църква, а не във външната църква, или някъде другаде.

Само Новата Вяра може да те заведе до Бога.

Поп Богомил не е бил някой обикновен човек или обикновен свещеник, той е Дух, който повежда хората по нови пътища.

Бог избра безумните от света, бедните, аскетите да посрами богатите и свещениците от църквите, „мъдрите“.

Бог избра еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

Ученици на Поп Богомил: поп Йеремия, поп Василий, Добри, Петър, Стефан, Михат и Теодор. По-късно Константин – бивш митрополит, Петър Каподийски, Александър ковача, Симон Евсевий, Павел Самосатски и др. Цар Иван Владислав и жена му, но един от най-силните е Василий Врач. Имал е дванадесет силни ученици, апостоли в Цариград. Проповядвал е петдесет години, станал към Съвършените Богомили. Умира на около 84 години.

В много манастири четяли Богомилските книги и то жадно, и особено съчиненията на Константин Хризомал за Богомил.

По-късно двама митрополити стават Богомили – монахът Нифон, много учен и боголюбив.

Когато църквата вземе власт, вместо Чистото Съзнание, всичко погива, всичко е осъдено на смърт.

Пътят на църквата и обикновеното православие е единствено гниене и прогнило съществуване – така и следващите поколения са осъдени на смърт.

А манастирите бяха не общини в Името Божие, а пълни с празноскитници, които били оскърбители на народа.

Църквата искаше обикновени вярващи, а държавата – предана и сляпа тълпа.

По пътя на обикновената църква никой не се спасява и никой не се избавя. Най-неспасени са свещениците.

Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците потъват до дъното.

Заблудената църква е твърда в своите заблуждения, както и в своя застой.

С многобройни анатеми се подготви общественото мнение срещу Богомилите.

Църквата отне на хората правото на свободно развитие.

На Поп Богомил църквата му дотегна, тя започна да го измъчва.

Поп Богомил осъзна, че е твърде различен от другите свещеници.

Правата вяра на църквата, това е пътят на греха.

Той бил човек с дълбоко вътрешно непоклатимо убеждение, видял голямата пропаст на църквата.

Неговата откровеност и сила били опасност за църквата и той получил много заплахи от нея и призоваването да се разкае.

Поп Богомил разбирал, че вече не можел да бъде църковен служител и част от църквата, и църквата вече не го искала, и го изхвърлила като прокажен. Но сам той бил вече решил дълбоко в себе си да я напусне.

Поп Богомил скъсал с църквата и тръгнал по пътя на своята вяра и предопределил Пътя на своя народ и повече от царя.

Църквата е абсолютно неправилно изградена и дори вредна.

И той става разпопен поп, но Учител и Народен свещеник поради любовта си към Бога и хората. Той искал вече друго служение. Той е искал голият народ да разбере Истината и да разбере накъде го водят и как го заблуждават. Той е не само вярващ, но той знае Истината на живота, която Сам Бог му е открил.

Поп Богомил цитира народната мъдрост: човек се учи докато е жив, а църквата вече не се учи, тя повтаря едно и също.

Добрите думи на църквата увеличаваха лошите им дела. Думите им бяха ясни, а делата – тъмни и мътни.

Официалното християнско учение дълбоко в основата си е погрешно, то е напълно различно от Христовата Вяра и Любов и то дори няма за цел да разкрие Вярата на Христос и така увеличава страданията на Христа.

Не може Христовата Вяра да е такава като църковната вяра – погубваща и себе си, и другите.

Поп Богомил е отрекъл външното християнско учение и е държал на вътрешното и истинско християнско Учение. Той вярвал, че Истината е друга, и че изразът е друг.

Той видял най-опасното нещо, когато тези в църквите се смятали за богопомазани – нещо, което те са си присвоили и с което злоупотребяват и то в Името на Бога. Това богопомазане е по волята на дявола, и затова външната църква не се основава на Бога, а на дявола, и затова трябва да бъдат обречени.

Разбира се, че и дяволът си има своя голяма сила и власт, но тази сила и власт не могат да се сравнят с Божията сила и власт. Човекът може да съществува без дявола, но не може без Бога.

Дяволът е уредник на земната църква и външното християнство, а Бог е уредник на Небесната църква и вътрешното, чистото християнство.

Никой човек не е овластен повече от друг, защото Бог е във всеки и всичко – ето дълбокото разбиране на Поп Богомил.

И чернодрехите се обявяват срещу Поп Богомил, защото те били богопомазани и имали власт над земните люде и нарекли Богомилското Учение „учение на дявола“. Те разбрали колко е опасно Богомилското Учение, защото техните постове били заети незаконно не от Бога, а това за тях било ужасно непоносимо.

Поп Богомил бил напълно убеден, че само дяволът ги подкрепя. Техният мързел, хитрост, безразличие към душите на хората, скриването на собствените им престъпления, за които той знаел. Поп Богомил осъзнал много ясно, че дяволът ръководи църквата.

И така Поп Богомил влязъл сред народа и народът почнал да вижда Истината чрез Богомил. Истината, която е била укривана чрез власт и „Богопомазаност“. Укривана и забранявана за хората, за да не могат те да я видят и разберат. Той им говорел за потъналите в леност „свети отци“ и че те не служат нито на Бога, нито на християните, а на дявола, защото той бил дълги години сред тях и ги познавал отблизо и им казвал, че тези църкви не са никакъв Божий дом. Тези църкви са кръстопътища, а литургиите са многодумие.

Ритуалите са излишни, те оплитат хората в някаква мрежа, държат в плен хората и ги отдалечават от Истината. Поп Богомил се убедил в тяхната глупост.

Вярата в иконите е фалшиво правоверие. Не вярата в иконите води към Бога, а Чистотата. Почитта към иконите не е истинско и реално почитание на Бога.

Кръстът не е свещен; свещена е Любовта на Христос, свещен е Христос и Христовото съзнание, а кръстът е пътят на дявола.

Ако някой убие вашето дете, вашия син на кръст, то може ли този кръст да ви е скъп и ценен? Ценен е синът. Как може да цениш кръста, вместо сина и Бога? Кое е ценното: кръстът или синът? Те са различни светове. Нека дяволът да си носи кръста, а синът е носител на Бога, на Любовта.

А почитта към светите мощи е друго голямо падение. Мощ има само Чистото съзнание, което е синът; мощ има само Бог и видях колко богатства, имоти и храни вземат свещениците в името на изцелението от свети мощи. Аз знаех, че мощите не правят чудеса, дяволът ги прави и който е обвързан с него, горко му! А ние следваме само Чистия Път и Бога, и Той е нашето единствено чудо. Много нещастни хора са обеднели от дарения за светите мощи и за богопомазаните.

Чрез всички тайнства на църквата и богопомазаните хората се съединяват с дявола, и затова аз напуснах църквата и пазете се от богопомазани и кръстени дяволи.

Аз познавам църковните тайнства и не вярвам в тях.

Църковните тайнства са заблуди, чрез които се държат вярващите в плен.

„Всесилният“ свещеник от църквата е слабо и дяволско същество, същество с голяма хитрост и земно същество с много слабости и тези същества не понесоха моите разобличения, защото аз обичах Бога и народа си.

Аз реших да спася вярващите от църквата, от всичко лицемерно и користно, като им се проповядва, за да не попаднат те в грубите интереси на църковните отци.

Поп Богомил искаше да замени вярата с Истинската Вяра, и затова беше подложен на гонение и погибел, но той избра своят Път с Любов.

Той не беше човек на ума, нито само на вярата – той беше човек на Истината и тя му даде друго познание за себе си и той я последва, той искаше да покаже истинската Божия Църква.

Поп Богомил казва: Истинската Вяра е светоглед на Истината, а не на църквата и само от Истинската Вяра може да се роди Любовта и Братството.

Хората страдат по вина на църквата и държавния ред и така Поп Богомил изнасял опасни проповеди. Тези проповеди подкопавали царството на света, на дявола.

Злата сила съществува, но тя не може да се сравнява с Божията Сила и Мощ.

Както Бог е съществувал преди дявола, така и Бог ще продължи да съществува и след дявола и след злото, докато то престане да действува.

Доброто продължава, съществува от безкрая, от Вечността и ще продължава да съществува във Вечността.

Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност, справедливост, създава стотици църкви, написва 31 книги и създава таен център на остров Малта.

„Пожарът“, който прави Поп Богомил е уникален, той залива цяла Европа, Цариград, Киев и дава могъщ огън за развитието.

Богомилите искат да спасят човека и човечеството от гибелта на заблуденото християнство.

Това е велика битка за Истина и Духовност, на която църквите и държавата обявяват война, но тайна сила се влива в Поп Богомил, идваща от великия княз Боян Мага и това е духовна война, слязла от висшия свят, от Духа, Спасителя на Избраните и достойните, и той ги спаси на Кладите, а други умряха в смъртта си и останаха без възход.

Думите му са меч.

Светлината на света ще се види след изчезването на църквите.

Бедността е скромност.

Бог не е в църквите, а вътре в нас, в сърцето ни.

Нашите книги може да изгорите, но нашия Дух – никога!

История на Богомилското движение – История на Милостта Божия.

Поп Богомил, великият Учител е ядро в самия себе си, роден човековдъхновител, Баща, Спасител и благодетел, но както и срещу Христос, така и срещу него силите на разрушението бяха големи и обединени, защото за тези сили важно е да царува застоят.

И Поп Богомил, и Христос се сблъскаха с външното, човешкото християнство.

Поп Богомил е бил в Египет и Цариград и не случайно той застава на страната на Истината и на Великата Мощна Вяра, а не вярвания. Той е кръстен от Боян за Велика борба срещу лъжливото християнство.

Поп Богомил казва: Ние не действаме със зло, защото ще въздигнем злото.

Ние сме затворили вратите на злото, защото при отворени врати злото расте като чудовищен звяр.

Омразата е стара змия.

Да изгорим на Кладата външното, лъжата, за да не се стопи съвсем доброто на Земята.

Не се наричай християнин, а бъди Истински Човек.

За църквата не е определено възраждане.

Животът не е лош, но неразумните внесоха в него грешни дела и мръсни деяния.

Мъчителите нямат вяра и Любов към Бога, а само бъдеща надежда за труден път. О, неразумни мъчители, вас ви създаде злото и от него трябва да се чистите в бъдното. Как не разбрахте хубостта на Божията Воля?!

Умеете земното, но за душите не знаете да работите. Щом умеете земното, все в него ще загивате и тъмният живот все ще ви преследва.

Да спасиш човека с Истината и Честността...

Мъдрият избира подвига и изчезва в него.

Църковното християнство е измама, материализъм и разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. С този разпад нищо ново не може да се построи.

Когато Иван Рилски напуска двореца казва: Защо ще работя за тези богати работодатели...

И Презвитер Козма критикува развратните църковници и боляри.

Поп Богомил казва: Божият Храм е там, където е абсолютно чистата вяра.

Поп Богомил казва: Кръщението с вода не освобождава човека от първородния грях. Истинското Кръщение се извършва само от Съвършените Богомили и то е чисто Духовно кръщение, при присъствието на няколко Съвършени.

Убийството на всяко същество е смъртен грях.

Бракът е демонично законодателство – в него Сатана укрепва чедата на плътта, привързаността към земното. Чедата на плътта не са Божии чеда.

Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие. Православните християни са слепи фарисеи.

Църковните отци живеят плътски, а не духовно.

Пазете се от сляпото духовенство на църквата, то не е доказало своята чистота.

Свещеникът в църквата за какво изобщо е? Той е ненужен.

Властта на църквите не произхожда от Бога, тя идва от глупостта. Никой не може да има власт над хората.

Църквата въобще не е необходима за връзката между вярващия и Бога, защото свещениците не притежават чист и непорочен Дух, те не са Божии служители, нямат Гносис.

Молитвата не се нуждае от църкви, тя може да се практикува навсякъде. Църквата в човека това е „малката стаичка“ на Душата, а Христос е казал: „А ти когато се молиш, влез в тайната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на твоя Отец, Който в тайно вижда, в тайно и ще ти въздаде наяве“.

Светците на църквата са голяма заблуда, това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и към Него е поклонението.

Йоан Кръстител кръщава с безполезна вода.

Йоановото кръщение с вода е заблудено, а истинското е Христовото кръщение. Това кръщение се извършва чрез Светия Дух, а не с вода.

Възкресение от мъртвите няма да има, тленното не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на Души ще има, то е нетленното, то възкръсва.

А Съвършените Богомили, те няма да възкръсват, те направо заживяват в Царството Божие. Те от Него идват и в Него се връщат, а възкресението е само за вярващите.

Целият блясък и тази голяма претрупаност от ритуали е църковно дяволска работа. Такива неща Христос не е правил.

Църковната йерархия е изцяло лъжовна и безсмислена. Тази йерархия е от дяволски степени докато се стигне до владиката – главният дявол.

Поп Богомил обвинява църковните Отци, че държат в подчинение и зависимост хората, а това не е християнско, защото всички хора са братя и деца на Небесния Отец.

По-добре е да разчиташ на дявола, отколкото на свещеници, защото дяволът явно ще те вкара в кривия път.

Бъди близо до Бога, а не до църквата.

Бог няма нужда от религия, Той има нужда от Любов към Него.

Край на света няма, но трябва да познаеш Любовта си към Бога, Любовта никога не свършва.

Никоя църква не може да се скрие от Божията Правда.

За Поп Богомил казваха: Този бунтовен поп, заради него много църкви опустеха.

Заради него народът напускаше църквите и се отдаваше на странни разговори с Богомилите сред вечерни запалени огньове... и там се чуваха и обменяха тайнствени слова с Богомилските проповедници.

Поп Богомил казва: Сам Сатана се е настанил в църквите като в свой дом и само той бръщолеви едно и също, за да увеличава неразбирането и безумието.

И въпреки бръщолевенето на Сатана в църквите, Поп Богомил обхвана много Души.

Деянията църковни са деяния дяволски, а Василий казва: Църквата е дяволско творение.

Поради своите слабости църквата е била много лесно излъгана от Сатана.

Да се ожениш пред свещеник е падение. Ожени се пред Бога и за Несътвореното.

Никаква религиозна служба не може да се сравни с Любовта към Бога.

Църквата има заблудена любов към Бога.

Църквата е велика религиозна експлоатация на хора, а свещениците са религиозна глутница.

Църковното християнство е тъмна духовност, изпъдена от Царството Божие.

Няма по-хубаво нещо от това да се отчуждиш от църковната змия.

Църковното християнско учение не е Пътят на Христа.

Глупаво е да се вярва във възкресение на тялото, защото тялото е Сатанаилово творение. Възкресението е за Истината в човека.

Всички църковни празници са излишни.

Който иска да стане Син на Бога, не трябва да служи на Църквата, а на Бога.

Кладата е враг на всичко нечисто.

Църквата учи хората на сляпа вяра, заблуждаваща вяра.

Страшният съд е за старата, развратена църква, тя е Антихристът, за който се говори.

Църквата ще бъде опустошена поради злият си живот. От нея ще остане само малък остатък.

Всяко външно богослужение е измама.(Исая)

Когато Словото дойде, църквата ще бъде изтребена. Антихристът ще дойде за разрушението на църквата.

Страшният съд ще даде безумие на църквите и ще отнеме разума им.

Когато Презвитер Козма казва, че Поп Богомил първи започнал да проповядва „ерес“, той не знаел, че тази „ерес“ е проповед на Истината, понеже Козма не е бил осъзнат човек.

Върху Поп Богомил е било изречено проклятие, без църквата и държавата да са осъзнавали, че това проклятие е срещу Божествения План и Истината – това говори за дълбокия сън на тези хора.

Поп Богомил е бил необикновена Истина за българския народ – човек с необикновена духовност и плам. Той произлиза от Живота на Бога и е искал да донесе този живот близко до хората.

Поп Богомил е познавал Гностичната Тайна на Божията Космогония, защото е притежавал Чиста Духовност в себе си. Той е стар, прероден маг.

Дяволът е творец на външните неща и на безпорядъка в човечеството.

Всички църкви са създадени от дявола. Бог не строи църкви. Бог си строи единствено храм в сърцето на човека.

Сатанаил е първородният син на Отец, а Христос е второроденият и затова Сатанаил е старшият син – синът с по-голям опит и затова той е бил пратен в тъмнината и хаоса на злото.

Сатанаил като първороден дълго време е седял до трона на Отец и с достойнство. Между него и Отеца имало много тайна и древна връзка.

Отец му е рекъл веднъж, че трябва да го възпрати от Висшия свят в долния, за да Му услужи за Негови стари цели, които Той (Отеца) си е замислил и тъй като Сатанаил Му бил достойно верен, се съгласил на тази скрита участ да стане Сатанаил, като Бог му обещал, че няма да го изостави и дори, че ще го въздигне, когато се изпълнят времената на Неговия замисъл.

Отец му казал, че щяло да има сътворение, видим свят и второ небе и земя, и външен живот, и че след като изтече всичкото това време, Отец щял да промени всичко и отново да завърне Душите в предвечния свят, но че и тогава те щели да Го познават. Отец също му казал, че ще изпрати на Земята другия Си син, младия син, който ще го победи, защото това го изисквал замисълът. И Сатанаил се съгласил.

Никой демон не може да се изгони с някакво си кръщение, а само с усърдна молитва и пот.

Синодикът на Борил казва, че тези, които говорят, че със светото кръщение не може да бъде изгонен дяволът от човека, на тях тегне проклятие.

Църквата не обича Истината, тя обича преходното.

Църквите са обиталища на демоните.

Смешно е да се изповядаш на свещеник, че той да ти прости. Само Бог прощава и то без посредници. Истинската изповед е дълбоко вътрешна, а не външна. Тя е пред Бога.

Свещеник, който дори и много малко да е съгрешил, няма право да служи на Бога.

О, братя мои, свещениците са грешници, те са чада на смъртта.

Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола, а от Бога не съм отлъчен.

Да си отлъчен от църквата е Божия Благодат.

Възкресението, това означава да бъдеш Въз кръста – възвисяване над кръста.

Грехът се изповядва не пред свещеника, а пряко пред Бога, и само Самият Той дава опрощението, защото Милостта е Негова.

Ние общуваме с Духа на Христос, а не с тялото му.

Владиката е антихрист, а свещениците му са слугите на лукавия.

Владиката е главната змия, главата на змията.

Владиката и свещениците няма да ходят в ада, защото те и тук са в ада. Адът е в тях и преди, и след смъртта, защото те са установени в него. И единственото им спасение е да напуснат своите пътища змиевидни.

Истинската Църква е в Духовната Същност на човека, в чистотата на неговото сърце.

Свещеникът е същество, напуснато от Истината и затова той търси убежище в църква и тайнства, но той няма Същност, изгубил е себе си.

Църквите са корумпирали, обсебили Божието Слово за себе си, както змията се усуква около своята жертва.

Тези, които ходят в църквата, не знаят дори, че са пленници на змията – пленници и поклонници.

Свещеникът е творение на звяра, той е един отделен свят от Бога.

Църквата не е Царството на Бога, тя е Неговият затвор.

Църквата е храм на змията.

Хлябът насъщен на владиката са: доходи, имоти, лъжи и адът.

Христос не е църква, Христос е Любов. А имаш ли Любов, имаш и Бог.

Да имаш Любов, значи да си Син и да имаш един осмислен живот.

Християнизацията е дяволизация.

Човек може да се пребори с дявола, но с църквата, ще му е трудно.

Владиката и свещениците жадуваха враговете им да отидат на Кладата, без да знаят, че Кладата е Осветител на вътрешния живот.

Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете.

Но нито грехът, нито църквата, нито дяволът имат основа, защото Сам Бог е основата.

Кръщаването с вода е безполезно, защото да умиеш себе си с вода, а да не си се умил в Живата вода на Словото, защото без Словото няма очистване... Какво може да стори водата?

Когато си познал Словото, тогава ще се яви истинското кръщение, което е Духовно извисяване, което пък се дължи на устойчив духовен труд, което е лично дело на всеки човек.

На този, който е познал Словото, Сам Бог му дава Светлината Си, разбиранието на нещата. Ето защо Словото е наречено „Начало“, а Бог е безначален.

Бог е цялата Доброта, единствената Доброта, а Сатана е само откъс от Него. Ние трябва да служим на единствената Доброта.

Не казвай, че Христос е в църквата, но гледай Христос да е в тебе.

Съедини се с Христа, а не с църквата.

Доброто на църквата е зло за хората.

Църквата е стар и коварен идеал, от който трябва да се освободим.

Не дължим почит на кръста, а на Любовта Божия.

Литургиите и многодумието са истинската ерес.

Църквите са едно голямо заблуждение, насилие и смут.

Чистите и Духовни хора ще се върнат при своя Отец, а нечистите религиозни хора, ще си останат в себе си.

Всички литургии, многодумия и обреди са тленни низости.

Даренията, дадени на църквата, са дарения, дадени от дяволите на дявола.

Църквата е отровена от змията, защото е в единство с нея.

Бог е огън всепояждащ, а църквата е само един лед.

Тайната книга е победа над Сатаната.

Външният човек е създаден от дявола, а тайният човек, чистият човек – от Бога.

Нечистият човек ще бъде заведен във външната тъмнина.

Сатана е велик диктатор, ръководител на своите си царства – църквите.

Църквите са дървото на змията, дървото на дявола.

Религиозното е лъжа, но Духовното не може да бъде излъгано.

Богомилската Вяра е Вяра в Любовта, а не в църквата и дявола.

Падението е голяма скъпоценност на живота, защото през злото ще изучиш доброто, което идва от нашия Бог.

Злото ни учи на доброто, а доброто ни дава Пътя – то разкрива Пътя ни към Отца.

Истинският Богомил не е защитник на Вярата – а на Любовта.

Любовта е Вселенско разширение, Вселенска признателност.

Човек може да се моли навсякъде и не е необходимо да се прави храм.

Няма нужда да почитаме светците, нашето почитание е към Бога.

Любовта е насъщният хляб, но църквата не се храни с него.

Любовта е Духовният хляб на живота.

Любовта е хлябът, защото тя е Тайнствено Светилище.

Само чистото съзнание може да вкуси от този хляб, който е хлябът на безсмъртието.

Думите на Любовта са храна на живот и вечност, думите са цветя.

Този хляб е незримата енергия на Любовта, докато външният хляб е сътворен, втвърден.

Който има Любов, той яде Несътворения хляб, той яде безсмъртието.

До Истинския хляб ние се домогваме само чрез чисти действия, те са храната и пиенето на човека, а другият е трохи.

Ние палим Любовта в себе си, а не свещи.

Истинският хляб зависи от твоето отношение към Бога.

Който е изгубил Бога в себе си, е изгубил насъщния си хляб, той яде външен хляб, сътворение.

Падналите души в света са тези, които в миналото дяволът е пленил, а после ги облякъл в тела. Той ги е пленил в битката срещу Бога, затворил ги в тъмни тела и през тях е размножавал грешниците и противниците на Бога по Земята.

Едно от най-коварните дела на змиевидната църква е кръщението на деца – обвързването им със старата и изостанала духовност.

Молитвата „Отче наш“ е духовната храна на Богомилите, защото тук е хлябът над всички светове и същности.

Това не е хляб за телесното, а за несътворената природа. Хлябът е Чисто Слово.

Зло е да слушаш литургиите на старата духовност, развратните свещеници.

Зло е, когато свещеникът проповядва, а е потопен в грехове.

Злото не е от Бога, а от падналото мислене на старата духовност.

Зло е, когато нечистият проповядва.

В Майстер Екхарт има скрито Богомилство.

Да имаш надсъщен хляб всеки ден, означава да имаш Дълбок Вътрешен Мир, а не външен хляб.

Думата „хляб“ е Божие Тайнство, Божие Дарение, думата „хляб“ е светилището отвътре.

Истинският сеяч си посява Духовност, а не празнодумие.

Що е църквата? Сляпа змия, сляп път на развитие.

Църквата е стара тъмница на измамата.

На църквата не е дадено да държи Истината в ръцете си.

Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога и затова е влязла в ръцете на дявола.

Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога.

Който е предопределен, е в ръцете на дявола, а Божият Син живее в Промисъла на Бога.

Църквите са кръстопътища и Слава на Бога, защото на кръстопът човекът започва да мисли.

Христос не е извършвал никаква литургия, защото това многоглаголение е излишно.

Целият този „свещен строй“ е една голяма измислица.

Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога.

Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога.

Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб, и това безумно вино са части от Несътвореното Христово тяло? О, колко е невежа църквата!

Който се изповядва на свещеник, е бил достоен да падне толкова низко.

Не се изповядвай пред свещеник – свещеникът ти е чужд. Изповядай се насаме пред своя Бог, който ти е всякога близък.

Само опростеното от твоя Бог е опростено, а свещеникът – Бог да му прости самоизмамата.

Църквата не е провалена само външно, тя е в падение и отвътре.

Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи и позлатени свещници, нито от сребро и жалки одеяния... Ние се нуждаем от Любов към Бога.

На нас нито ни трябват църкви, нито манастири, нито свещеници, нито владици, дякони и змии ехидни, нито служби и литургии, а само Божията Молитва „Отче наш“.

На нас ни трябва проста естественост и Любов към Бога. И именно това е допаднало на българския народ.

Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога.

Отношенията с Бога са лично и свободно дело.

Най-голямото падение на свещениците е, че те живеят в леност.

Не е ли странно, когато свещеникът дявол кади с тамян и аромати, за да изпъди дявола?

Мъдрият човек изоставя църковните дела и изпълнява Божиите работи.

Има само една Любов и тя никога не е християнска или религиозна – тя е Божията Любов.

Когато изчезне глупостта, ще остане само Бог и Любовта.

Когато изчезне глупостта, ще остане само Истината и Вечността.

Църквата не е вечна. Бог е вечен. Трябва да живеем в Бога, а не в църквата.

Не съзрях църква в църквата, та затова и не съзрях Бога в нея.

Религията не е любов. Религията е една упорита суета.

Крайъгълният камък не е религията, а Любовта.

Религията е лицемерна, Любовта е Съкровена.

Църквата е жертва на тленността, а само Любовта към Бога ни прави нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.

Църквата е религия на смъртта.

Свободата на неверието е също тленна.

Най-голямото заблуждение е дето свещениците се мислят за християни. Да си свещеник, това не решава да си християнин. Да си християнин, това не решава да си християнин. Да си истинен – това решава да си духовен Син на Безкрая и брат на Христа.

Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието Присъствие.

Когато глупостта кръсти хората, то е падение. Когато Бог кръсти – то е благословение.

Няма добър и истинен свещеник в каменната църква, та затова я изоставих и отидох при Бог.

Църквата още не е отишла при Бога.

Който се кланя на свещи, няма Бог в себе си.

Църквата е за безумните, заповедите са за безумните, а за разумните Бог дава себе си.

Бог не е смесен с църквата.

О, човече, не се уповавай на църквата, уповавай се на Бога.

О, човече, не вярвай в развалините.

Който вярва в църквата, вярва в слепотата.

Религиозността е мислене; Духовността е Мъдрост.

Църквите са построени в името на дявола и там израства дявола, а не нашият Бог.

В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце.

За чистото сърце и пещерата е олтар.

Църквата е падение от Духовния свят в религиозния.

Пътят на църквите е път на опропастяване на Бога.

Голгота е победоносна – тя поглъща смъртта.

Църквата има много отговори, но тя няма Бог в себе си.

Църквата е заседнала в света, но Истината не е от света.

Църквата е слязла в религията, защото не се чувства добре в Бога.

Който е приложил Любовта, има Бог в себе си, а не църква.

Църквата е била създадена, когато се е случила измяната към Бога.

Всичко сътворено е измяна, всичко несътворено е вярност към Бога.

Който е избрал църквата, е поискал смъртта.

Църквата е Дървото на змията.

В църквата на смъртта остават тези, които не могат да се променят.

Който не може да се промени, нищо не може да промени.

Когато църквата действува, змията е в движение; когато Любовта действува, Бог действува.

Дяволът прави само това зло, което му е позволено, но църквата прави и това зло, което е непозволено.

Не можеш да придобиеш свобода от църквата, свободата идва от Бога.

Да възлюбиш църквата е робство. По-скоро бих възлюбил вълк.

Когато Бог се всели в теб, ти ще бъдеш спасен.

Да те ръководи църквата, значи Бог да те е изоставил.

Любовта се живее, а не се знае.

Искаш ли да заспиш в развитието си, има много църкви. Искаш ли да се събудиш, има само една Любов – Любов към Бога до смърт.

Лъжата крепи църквата; Любовта крепи Душата; Истината крепи Дълбината.

Изправлението на живота отмаха лошите причини и те се отделят от човека.

Няма тайнство в църквата, Тайнството е в Любовта и в съвършенството.

Бог се разкрива като Тайнство само на съвършената Любов.

Знаещите от църквите лъжат и себе си, и другите, защото само съвършената Любов може да превърне живота в Тайнство.

Църквата е старо общество на смъртта.

Разумяващият не живее в църквата; разумяващият е в Бога.

Никога не заменяй Бог за църква.

Предаността към Бога означава дай себе си, а не разбиранията си.

Нито бракът е благословен, нито женитбата. Бог благославя само Любовта.

Любовта е изцяло насочване към Бога, а не към човека и църквата.

Промяната е нещо, което тръгва отвътре.

Ти ще узнаеш Тайните Божии, когато се очистиш.

Мъдрият е Тайна Книга Божия. Той чете от дълбините на своето съзнание.

„Ах, тези еретици и този поп Богомил, казваха от църквата, подлъга ги той и ги повлече в Богомилския Път“.

„Даровит беше тоя поп Богомил, но проклет.“

„Съюзи се той със Сатана, за да погуби народа.“

Църквата е устроена от лоши хора, а лошите хора правят времената лоши.

Църквата не е път. Само Любовта е Пътят, по който можем да заслужим Бога.

Вътре в Любовта е скрито самото Духовно развитие.

Който е придобил Любовта, е изпълнил закона, който е над всички закони.

Ако съумееш да привлечеш Бог на своя страна, Той ще направи най-доброто за тебе.

Който е изгубил Истината, и в бъдеще неговата земя ще бъде неустроена и пуста.

Доброто, това е бавният и дълъг път към Истината. Само злото и страданията скъсяват Пътя.

Истината дарява тайна сила да издържаме.

Христос живя и умря за Бога, а не за църквата.

Църковното мислене е мъртва вода. Божественото мислене е жива вода.

Твоята Любов е твоята запалена свещ.

Този, който е видял Бога, напълно изоставя земния си път.

На кладата Божията Любов покорява огъня.

Обичай Бога и Истината, а не църквата.

Христос не е отдаден на религията, а на Бога.

Църквите са живи творения на живия дявол.

Ти израстваш от Любов към Бога, а не от църква.

Кладата е мястото на Тайния Поход към Бога.

На кладата: „О, Боже, вярвам в помощта Ти!“.

Карат ни да целуваме кръста понеже на него бил разпнат Христос. Ако заколят нечий син, ще целува ли той ножа, с който е заклан сина му?

Ако Христос беше обесен на въжето, на въжето ли щяхме да се покланяме? Ние се кланяме само на Любовта.

Имаше богомилски деца, които никога не разбраха що е лицемерие, лъжа, похот.

Високият богомил не знае що е изкушение.

Всеки земен се преражда докато се върне при Отца без грехове.

Не ви нося светлина, а вятър.

Никакво спасение няма в свещите. Спасението е в очистване на съзнанието.

Вярата в църквата е болест. Вярата в Бога е мощната сила на живота.

Не се страхувайте от вятъра. От него се боят доволните – тези, които искат вечно да е той, както сега...

Аз съм вятър и искам и вие да се превърнете във ветрове. Ако ли не, ще си останете до века тъжни роби, без даже да усещате това.

Светлината е успокояваща, а вятърът е извисяващ.

Който е станал вятър, е отнесъл света от себе си.

Според Вятъра живеем.

Вятърът е неуловим от света.

Смъртта може да улови тялото, но не и Духа.

Църквата е стар рушител – тя води хората към ада и тежкò за тези, които не го виждат.

Църквата е фалшиво слънце, което се опитва да засенчи истинското, но кой някога е успял да излъже живия Бог?

Църковният човек живее във въображението си, а не в реалността, а в съдния ден ще изгуби тайната на живота.

Ще дойде ден и църквата ще се развълнува, и ще падне в мътната си вода.

Тази църква не търси безкрая, а земята.

Колко е чудно да си покорен на Бога и колко е мъртво да си покорен на църквата!

Църквата на греха ме заклейми като еретик, защото не угаждах на ада.

Голяма буря ще се изсипе върху тази православна църква. А що е буря? Удар на вятъра, та да замлъкнат адовете за дълги времена и сам Бог ще се отдели от този ад.

Църквата е умъртвяване на Бог и човека.

Църквата изгори хиляди къщи, че дори и деца, и животни – така злото показа, че има власт, и то власт безумна и ще дойде ден, Бог ще разруши тази погрешна власт.

Злото има силен стремеж към власт.

Църквата е творец на тъмнина, защото тя не познава себе си.

Чистият трябва да мине през калта, за да се извиси.

Християнството не разбира задгробния живот и тялото, и затова чака възкресение на трупове.

Благословията на свещениците е грешна и тъмна. Как може нечистият да те благослови?!

На поп Богомил църквата му омръзна и той се отдели от нея.

Поп Богомил видял, че свещениците не търсят Истината на живота.

Свещениците проповядват каквото трябва и живеят по своему.

„Праведният път“, в който искаха да ме вкарат свещениците, е път на греха.

Поп Богомил видя как свещеници си правеха службата и как взимат агънце, стомна вино или кокошка и как нехаят за болките на хората.

Той беше станал известен в църквата с добрите си дела и с честността си, но църквата искаше да го вкара в „правия път“ и го предупреждаваше често да се не отклонява.

Поп Богомил се интересуваше от Истината, а не от църквата.

Така постепенно поп Богомил с Любовта си към Бога и Истината се оформи като еретик.

Казаха му, че служи на дявола. А той им каза, че е по-хубаво да служи на свой дявол отколкото на църквата.

Казваха му: По-скоро ще се вразуми добитъкът, отколкото еретикът!.

Предложиха му по-висок сан, но той отказа и това.

Но много хора от селата го обичаха и му се доверяваха, и го търсеха.

Близките му се опасяваха от неговата вяра и откровеността му и му казваха: „Пази се да не те изгорят за твоята вяра!“, а той тихо казвал: „Не се тревожете за моята съдба“.

Той им беше благодарен, но следваше своя си път.

Той ги призоваваше заедно с него да следват Пътя на Истината, защото бе решил да започне голяма борба – борба за чистата, права вяра.

Църквата видя, че поп Богомил няма да се върне в лоното на майката църква и обявиха, че той храни хората с отрова.

Изхвърлиха го от църквата като прокажен – „не бил приемал Божиите поучения“.

Поп Богомил скъса с църквата и пое трудната си съдба в своите си ръце – връщане нямаше да има.

Той видя, че църквата е абсолютно неправилно изградена.

Той видя, че църквата е много вредна.

Той обичаше народа и макар и разпопен, той тръгва уверено, защото иска народът да разбере Истината.

Вярата му в Истината е непоклатима и тръгва уверено по българската земя.

Поп Богомил е виждал дълбоко състоянието на човешката душа и е избрал Истината заради пътя на душите, защото само Истината е избавител.

Поп Богомил казва: И видях, че църквата не се грижи за спасението на хората и душите. Тя си върви по някакъв свой път.

Поп Богомил казва: Църквата не е спасител, а коварна напаст – същества, отделили се от Бога, но говорещи за Него, за да са по-прикрити.

Поп Богомил казва: Наблюдавах църквата и измъчените човешки души, и заболяха ме техните страдания, а те ме нарекоха „Еретик“.

Църквата дълбоко се е отклонила от истинската Христова вяра.

Друга е Божията Истина, друга е Христовата вяра и тя е без петно.

Дяволът успял да проникне църквата и да стане господар.

Властите не се основават на Бога и могат да бъдат отречени.

Властта на дявола никога не може да се сравни с властта на Бога.

Истинският християнин е нещо, което трябва да се очисти от църквата и християнските догми.

Дяволът също произхожда от Бога.

Бог е единственият, който може да даде живот. Началото на живота е от Него.

Никой човек не е овластен повече от друг, защото хората са братя.

Поп Богомил казва: Голяма е леността на свещениците, те са като обсебени.

Поп Богомил е развенчал църквата и фалшивото християнство, и народът е тръгнал в друга посока, а това е бил ужас за свещениците.

Църковната организация не е създадена от Бога, тя е от дявола и служи на дявола.

Църквите не са никакъв Божи дом.

Църковните служби и ритуали са не само излишни, но и вредни. Те оплитат хората в опасна мрежа и ги отдалечават от Истината.

Църквите са в плен на лъжата.

Църквите никога не могат да осъществят необходимото общуване между християнина и Бог – те самите го нямат.

Поп Богомил казва: Не може обречената църква да спасява душите.

Поповете много се молят, за да измият своите тежки и черни души, но това е трудно дело, защото това е фалшиво правоверие.

Поповете се молят много на своите икони, но те не могат да им помогнат – иконите са безпомощни.

Не кръста е свещен, а Божията Любов на Христос.

Кръстът е голяма заблуда, но много хора са пленени от него.

А мощите на светците са друга голяма заблуда. Те самите светци дълго са били болни и трудно са лекували, а някои са си останали и недоизлекувани.

Как така болни и недъгави светци са си създали мощи?

Но нещастните хора са готови да дадат всичко за тези мощи, за да се излекуват... А поп Богомил много добре знае тези неща отвътре.

Поп Богомил знае, че само дяволът работи с умрели мощи и може да ги крепи за своите цели и че единствената Мощ е у Бога, но Сам Бог е отстранил свещениците от Себе Си и те се молят повече на мощи и икони.

„И видях, че джобовете на свещениците са бездънни, а жилищата им отрупани със скъпи предмети и храни.“

Мощите са дяволско маскирано дело.

Причастието е друго заблудено тайнство. Причастието не е Божие дело.

Интересите на църковните отци са много груби.

Поп Богомил освен човек за истинската вяра беше и човек на разума и Духа.

Истинската вяра трябва да е в съгласие със здравия смисъл.

Мощите служат на дълбоко скрити цели.

За поп Богомил Вярата е човешки светоглед, а не църковен, тя е навсякъде.

Поп Богомил търсеше правилното мислене и морала. Той търсеше учението за живота.

Свещениците много коварно използват авторитета на свещените книги за свои цели.

То е, както комунизма използва „в името на народа“.

Всеблагият Бог е Всемогъщ, а дяволът е вечен.

Павликяните казват: Злият Бог е предвечният дявол.

Богомилството е нещо по-християнско от всяка църква.

Бог е съществувал преди дявола и ще остане след него.

Заради поп Богомил хиляди хора са изоставили земната църква и разбрали, че тя не е Пътят.

Поп Богомил е бил истински народен водач и вдъхновител.

Поп Богомил разтърси устоите не само в България, но и на целия тогавашен свят.

„Опасният Свещеник“ – силна и чиста духовност, която е застрашила църквите и ги е смутила.

Силен и чист, защото е бил в Единство с Бога.

Той носел нещо в себе си и от Древната Светлина.

Според него: Няма нужда от църква, защото твоето сърце е храмът.

Поп Богомил казва: И опази ме Бог от църквата.

Слава на Бога, че даде такава Любов, с която да виждам и видях чрез нея Безкрая.

Поп Богомил се оказа твърде различен свещеник от другите.

Поп Богомил е имал по-дълбоко знание от свещениците.

Поп Богомил е искал да покаже на България истинската духовност.

Поп Богомил казва: Църквата е тръгнала по път, който води в мрак.

Поп Богомил казва: Църквата има тъмно отношение към Истината.

Пътят на църквата е безплоден.

Времето ще разруши църквите и ще остане само Любовта.

Истината не се страхува от църквата, тя ще разруши църквата.

Пътят змиевиден е отдаденост на тъмнината.

Земното устройство на живота не е Божия Воля. Бог иска духовна устроеност.

Поп Богомил е един могъщ Учител, носител на чистата Духовност.

Името му е част от великата Духовна история.

Поп Богомил казва: Светът, царят и държавата – това е порядъкът на дявола.

Злата сила е вселена във външния, недуховния човек.

Двойственият човек е създател на греховете.

Трябва да се работи за Бога, а не за света.

Поп Богомил казва: По-добре да паднеш в пропаст, отколкото в църква.

Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.

Бог никога не идва при заблудените.

Съди за църквата чрез различаване, чрез даденост от Бога.

Църковното мнение е змийска безпътица.

Бог е единственият жив Път.

Бог не държи на църква, дълбоко в Бога е Любовта.

Що е кръст? Душа, разпъната върху тялото.

Църквата се е създала, когато развитието се е объркало.

Поп Богомил казва: Църквата е старото невежество на света.

Загива този, който не чува предупрежденията Божии.

Не се лекувай, а се учи на здравословие.

Няма обожествяване в църквата.

Щом тук си с Бога, и отвъд ще бъдеш с Него.

Когато си в църквата, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.

Ние не трябва да се излекуваме от болестите; ние трябва да се излекуваме от църквата.

Трябва ли да се съмняваш, съмнявай се в църквата. Трябва ли да вярваш, вярвай в Бога.

Който вярва в църквата, става лъжелюбец.

Вярата в църквата не е благо, а вреда. Само вярата в Бога е плодоносна.

Църквата е власт без Бога, но тази власт ѝ е дадена само в света.

Предпочитам да съм увехнало цвете, отколкото лъжлив християнин.

Единственото, което е придобила църквата, е власт, но тази власт е въображаема и тя ще умре.

Истинният човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога.

Църквата не търси Истината, тя е заспала в ритуала.

Църквата е враг на човешкия род, тя не го въздига.

Ако църквата е твоят спасител значи Бог те е изоставил.

Да налагаш вярата си на другите значи да убиваш Вярата.

Лоша е участта на този, който служи на църквата или на царя – вместо на Бога.

Истинското служение е в Любовта, а не в ритуалите.

Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи.

Църквата няма достойнство, защото няма душа, няма Любов.

Казано е, че доброто ще победи злото, но ако сега това велико добро слезе на земята да порази злото, то църквите ще бъдат разрушени. А колко царе ще устоят?

Поп Богомил е рушител на човешките илюзии.

Поп Богомил издига Духовното Начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е Духовен.

Появата на Богомилството означавала залез на църковното и земно мислене.

Поп Богомил казва: В манастирите няма Духовност и Синовство, а някаква си самодейност.

Поп Богомил казва: В църквата работи усърдно змията и поробва своите си.

Пътят на Духовността е Себепознанието, то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност.

Поп Богомил казва: Духовността е ужас за всяко зло и всяка религия, защото тя е от по-високо произхождение.

Църквата е убиец на Истината.

Казва още: Хората от църковните сборища не могат да станат християни.

Свещениците, това са дяволите в скъпи дрехи.

Който вярва в църквата, ще бъде унижен от Божията Воля.

Поп Богомил казва: Църквата е без Любов и поради това, тя е достойна за мрак. И в уречения час мракът ще я обхване.

Спасението не е в църквата, а в самоусъвършенстването на човека.

Църквата е въплъщение на дявола.

Поп Богомил отхвърлял доброто и злото; Той приемал единствено Бога и Неговата Воля.

Поп Богомил казва: Няма две начала, няма добро и зло, има само Един-единствен Бог.

Доброто и злото са само временни неща, временно допуснати неща за поучение.

След време доброто и злото ще бъдат отстранени и ще остане само Предвечният мир.

Църквите са свърталища на демоните.

Богомилите са се молели на открито.

Според Поп Богомил Христос не е православен, а е Син Божий.

Богомилството носи в света чисто, Духовно Начало.

Поп Богомил казва: Бог е лишил Сатанаил от Небесно достойнство за Своите цели.

Лишеният от достойнство Сатана, е създал видимия свят. Направил е Адам и Ева от глина и поселил в тях паднала душа.

Грехопадението е изпускане на насъщния, духовния хляб.

Истинната Вяра е силен приятел.

Поп Богомил казва: Църквата се храни с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране на нещата.

Не давайте бисерите (Учението) на свинете (православните)!

Юда е посветен в Божествения план на Бога.

Поклонението към мощите на светците е провалено поклонение, защото е поклонение към материя, която е от Сатаната.

Поп Богомил е познавал тайните на ватанския език.

Поп Богомил казва: Църквата е голямо бедствие.

Поп Богомил казва: Църквите проповядват мъртво.

Мъдрият избира Истината, а не църквата.

Църквата е умряла в религията, а мъдрият е оживял в Любовта.

Животът не е в църквата, животът е в Любовта.

И видях много свещеници заседнали в себе си поради уюта в църквата.

Не е възлюбил Бога този, който е останал в уюта на църквата и в благодатта на църквата.

И видях, и живях в тази църковна пустиня и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават...

Не видях в църквата Път, а умирание.

И видях, че който обича уюта, изгубва Духовния си Източник и навлиза в омерзание.

И видях много омерзани да говорят за Бога, но те бяха изгнило дърво, та Бог им прати дявола да ги учи и вразумява.

На кладата изгарят старата змия и светът, заражда се Бог в човека и човекът тържествува от човек в Син.

Църквата е стара, стара змия, змия без клада, защото Кладата е Светилище за Избраните и смърт за змията.

Ако станем истинно добри, ние ставаме Богораждащи.

Поп Богомил казва: Църквата е голямата ерес, но тя не иска и да чуе за завръщане в Изначалната Чистота, сиреч в Бога.

Без тази Чистота, злото всякога ще царува.

Чистотата е пробният камък за всяка религия и всяко учение. Всичко друго е лицемерие.

Нечистотата образува лошия свят.

Дяволът умее да изкушава, а Бог умее да предпазва от изкушение.

Поп Богомил: Не издигай църквата, а създай чистия храм в себе си – Чисто Сърце за Бога.

Поп Богомил: Да си Истина сред свещеници е опасно. Ти си жив, а не мъртъв. Ти си Син, а те само са християни – това е пряка опасност. За тях е непоносимо.

Поп Богомил – един Велик Истинен Българин. Чудно същество, той пишел истински книги, обикалял България и изобличавал фалшивото християнство, църквата, царството, болярите, застоя, мътната река и накрая, за всичко това, той бил изгорен за това си дело. Бог го взема при Себе Си, а когато Бог изоставя един народ и си взема своите Избрани хора... Водят към Кладата странен мъж – висок, строен, достоен и свят човек (Поп Богомил). Дълги, къдрави коси, черна брада, очи черни, високо чело, поглед – презрителен към смъртта. Кладата е величие за Поп Богомил и голям позор за България. За голямото църковно безумие и след самия Поп Богомил са посечени още 400 богомили. Величието е за Поп Богомил и черен ден за България и очакващото я робство, тройно робство. Идва робството, започват уроците на България, защото чистото семе на Богомилското Учение е било отхвърлено. А що се отнася до дълбоката Богомилска литература, тя е пример за святост, чистота и принципи, но затова е и горена.

Поп Богомил казва: Аз ще изгоря, но Духът ми остава.

Орфей също беше убит от застоялото човечество, същото е и с Христос.

Макрина (Михаил Унгарец)

Друго голямо Богомилско име е Михаил Унгарец, истинското ѝ име е Макрина.

През 929 г. Боян изпраща Поп Богомил с една девица под псевдоним Михаил Унгарец и те обикалят цяла Западна Европа, и основават много братства – семена за бъдещия свят. В Париж, Тулуза, Марсилия и др. После Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава и развива голяма дейност и е написала много книги, които са изгорени от инквизицията. За своите ученици тя оставя: „Книга на означенията“, където са описани Древните Мистерии в Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима по великолепие и тайните на символите.

Тук се излагат 22 Аркана на Египетското таро плюс Атлантското таро, след това Кабалистичното Таро на Есеите и най-после: „Богомилското таро“; „Книга за Тирса и багреницата“, от Михаил Унгарец – тук се разкриват Богомилските Посвещения, говори се за Стареца на планината, който разкрива връзката на Богомилите с Атлантида. Тук са предадени и думите, които Боян отправя към своите ученици, също и двете книги „Змията на дървото“ и „Конете на Елиас“. Тук е изразено Учението на Есеите и гностиците и още две книги: „Одеждите на сиянието“ и „Небесната жена“ – за очистване на Духа чрез Самораждане. Тук се разкрива Чистотата като Същност на всяко окултно развитие и Пътят за придобиването на Чистотата.

Макрина написва книга за връзката между Атлантида и Богомилството. Наречена е „Небесна Жена“, защото е оплодена от Божията Енергия, писала е много задълбочени книги. Тя е написала много книги: Книга на знаците; Петелът и млечния път; Тирса и багреницата; За седемте пътя на Богомилското Посвещение, Старецът от планината; Легенди; Змията на дървото; Конете на Елиас; Одежди на сиянието; За Небесната жена...

Василий Врач – Същество с Велика Душевна Чистота

Петър Димков казва: „Боян и Василий Врач са лекували без никакви пари“. Петър Димков е прероденият Василий Врач.

Петър Димков е станал голям лечител, защото е ползвал Богомилски и розенкройцерски архиви от Малта и е бил приятел с Николай Райнов.

Църквата е дяволско творение, а бирниците – слуги на Сатаната, посветени на земното начало.

За Учението си съм готов да понеса огън, бичове и хиляди смърти!

Злото израства най-добре в църквата, в застоя.

Василий Врач е обикалял Тракия със съвършените жени богомилки да проповядват Учението.

Когато попитали Василий Врач по какъв начин останките на светците вършат чудеса, той казва: „Понеже в тях са се заселили дяволи, които са останали в гробовете, те вършат чудеса, за да измамят неопитните и да ги отклонят и склонят да почитат нечестивците като светци“.

Преди Кладата го питат: „Ти, Василий, отказваш ли се от заблудите си и от ереста си?“. Василий отговаря: „Хиляди пъти не!“. (Тук интересното е, че заблудените питат човека на Истината: „Ти отказваш ли се?“.) Когато на Василий Врач му казали, че ще го изгорят, ако не се откаже от „ереста“, той отвърнал, че Небесните Ангели ще го грабнат от огъня и ще го отнесат при Бога, на Когото служи. Останал невъзмутим от смъртната заплаха, останал непреклонен истински Богомил.

Малко преди Кладата отново предложили на Василий Врач да се отрече от Ереста, а той се изсмял презрително. Той им казал, че на Кладата ще бъде спасен и отнесен от Ангелите. После запял един Давидов псалм и се подготвил за достойна смърт. И малко преди Кладата леко се смутил и после станал твърд като стомана. Огънят не можал да устои на Духа му и нищо не го разколебало. Това е тя – необикновената личност – твърда като скала.

„Хвърлиха Василий на Кладата и огънят, сякаш разлютен, го погълна, но не се усети никаква миризма, нито димът се промени. Появи се само някаква бяла ивица посред пламъка.“ – Това е описание на чудо и то от Анна Комнина, враг на Богомилите.

На Кладата Василий е преработил енергията на страха в енергия на Свободата и Безсмъртието.

Според църквите Василий изпълнил цяла България със своята „ерес“ и „осквернение“.

Василий – човек свят, чист, съкровен и разбира се – анатемосан от църквите, но той направил най-дълбокото на което е способен Чистият човек – той пожертвал живота си за Бога, за Истината, а не за църквата, защото Истината е истинската Църква.

Василий казва: Който се познава, живее в Бога, а не в себе си.

Василий: За Учението съм готов да понеса хиляди пъти смъртта!

Когато го питали за Кладата не го ли е страх, той казва: В огъня нищо не изгаря, а се съхранява.

Не е в живота ценността, нито в смъртта, а в идеята за Бога.

Без идеята за Бога и животът, и смъртта са един упадък.

Гоненията са благословения, те ни завръщат при Този, Който ни гони от света, за да останем при Него, в Истинския Божий Дом.

О, църкви на дявола, за вас е определено нещо от Древната мрачна самота.

На Кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно и мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си.

На Кладата той навлиза в мощно Единство с Бога. Той бил наричан „Проповедникът пламък“.

Сам Василий е огън, той с презрение гледал Кладата, защото тя е само един външен огън. Той знаел, че в огъня е неговото Тайно Тържество.

Василий нямал никакъв страх или уплаха от Кладата, а само едно спонтанно ахване и особен трепет.

За Василий Врач Кладата не е била проблем, защото това е Същество от Съвършените Богомили, Същество с голям енергиен заряд.

Голямото Божествено Вдъхновение на Василий не е могло да бъде уловено и погубено от огъня, защото неговият личен огън (чрез Бога в себе си) е по-силен и по-вътрешен, и дълбок от огъня на Кладата.

Любовта, която е била във Василий, му е създала такава Огнена Сила, такава аура, че външният огън на Кладата е бил като слабо мъждукане.

Близо до Кладата на Василий стояла една Богомилка – Янина, тя само отронила: „Съдът ще бъде осъден!“.

Голямата Любов на Богомилите е Мистичен Огън, който е по-древен от всички Клади. Този Мистичен Огън е горял в Дълбините на Василий Врач.

Любовта, която е била във Василий, му е създала такава Огнена Сила, такава аура, че външният огън на Кладата е бил като слабо мъждукане.

11.11.1111 г. умира в Истината Василий, истинският лечител.

Симеон Антипа

Симеон Антипа е бил нещо много дълбоко, недосегаема Висота, Мистик, Гностик, Кабалист и голям познавач на Древното Тайно Знание и на Мистериите.

Симеон Антипа е бил Съвършен Богомилски проповедник – един изключителен и висок дух (Българският Ал-Халладж).

Симеон Антипа казва: Злото е създадено от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Бога.

Симеон Антипа казва: И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпоценни съкровища.

Симеон Антипа е написал история на Богомилите, и той е истински ученик на Боян Мага.

Симеон Антипа умира изгорен през 972 г.

Отец Паисий говори за богомила св. Гавриил Лесновски и казва: Живял е в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години е водел постнически свят живот с Бога.

Кирил Босота бил от Съвършените Богомили, живял 14 век в Търново, привлякъл много хора.

Богомилска литература

Симеон Антипа – иконописец, мистик, гностик, историк. Неговите книги са: История на Милостта Божия, Теория на Милостта Божия, Тълкувания на Йоановия апокалипсис, За небесния хляб, Тайнопис на Милостта Божия, Книга на Пророчествата, Ледени дихания, Богомилски и кабалистични ключове на Учителя, Сборник с Истински молитви.

Друго голямо име е Теодор Преславец, който е бил Софийски епископ, писател, оратор и ръководител и активен ученик на Боян. Работил е в България с Поп Богомил. Той говорил и разбирал нещата с Дълбоко Мистично Прозрение. Той е написал 42 беседи, Тълкувания на Исусовите притчи, 13 поучения, Думи по притчи Соломонови, Беседи по знаците на апокалипсис.

Гавриил Лесновски, той е написал: За пътищата на прозрението. Всички богомилски книги са пълни с пророчески думи, често коптски и есейски.

Петър Осоговец оставя три книги – Деномесечен указател, Богомилска астрология с 22 аркана, загадки чрез които трябва да познаеш своя Бог, и Митарства на Душата.

Хамерон Дубровнишки – За Тайната Вечеря на Христос и за Тайната Вечеря на Вселената и втората му книга: Енигма за Чашата, Енигма Книга за кръстовете.

Светомир Македонец оставя шест книги, 493 писма, 4320 страници, подобни на Апостол Яков...

Поп Богомил, той оставя само 29 легенди.

Боян Мага оставя: Легенди, Предания към стефанат, Их Нилат, 12 книги, 800 страници...

Богомилите ползват глаголическото писмо, много преди братята Кирил и Методий. И те го ползват като свещен Тайнопис.

В Тайните книги на Богомилите има и следи от Мъдростта на Атлантида, Шумер, Египет, Китай, Сирия и Тайната на Голгота.

В Богомилските книги има знание отпреди потопа.