Богомилите са пили от Истината на Бога
Богомилите са пили от Истината на Бога
Богомилството е можело да се разбере само от хора с необременено съзнание.
Богомилите са негневни, защото гневът е огън, който изгаря душата.
Съвършеният Богомил има способността, която се нарича виждане в Невидимото.
Всеки, който се е посветил на Истината, е жив Богомил.
Богомилите не са държали на църквата, те държали на неръкотворни Храмове.
За Богомилите страхът от Бога е чисто блажен страх, защото той очиства съзнанието завинаги.
За Богомилите страхът от Бога е метод, той руши егото и съгражда Истинния Живот.
Богомилите обичали много природата и реките. Обичали и се покланяли на реката, която се движи – това, което се движи, е чисто. Това означава, че движещата се вода е чиста.
Тогавашната бедна България уби Верните Богомили и оттогава не може да се оправи. Това означава, че няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.
Богомилите са една чудна струя в Тайната на Българския народ.
Богомилството е християнство, което иска да остане вярно на себе си.
За Богомилите Вярата не е достатъчна за истинския живот, същественото е в Духа на търсенето.
Гонението срещу Богомилите беше едно българско разпъване на Христос.
Богомилството е нещо, което излиза извън пределите на човешката история.
Богомилството е Космополитно, Всемирно Учение.
Богомилството не е човешко явление, то е едно Космично течение, изпратено от Божествения Разум.
Чрез гоненията на Богомилите, които всъщност идват от Бога, Бог е постигнал своята цел: чрез тези гонения, той е постигнал истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които Му трябвали и те заслужили Неговото благословение.
Чрез гоненията Богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина и постигат единство със себе си и с Бога.
Чрез гоненията, които са били целта на Бога, Бог им дава Себе Си и това е истинското спасение. Знанието за Бога е Съкровеното Знание и то носи спасението.
Животът на Богомилите е едно велико търсене на Бога и Божественото. В това търсене трябва да бъде вложена Душата и целия живот.
Според Богомилите: да умреш с Любов, това е тайната на щастливата смърт.
За Богомилите придобиването на Любовта означава да застанеш пред прага на Вечните Мистерии.
За тях търсенето на Любовта на Бога, е търсенето на освобождението.
Според Богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал; от личност в личност, към свобода.
Краят на чистилището, на заблужденията свършва, когато постигнеш собствената си Чистота и Святост.
Според Богомилите Свободната воля е измама, тя е порочна. Тя е идея на колебание и поради това истинската Свобода ще бъде придобита, чак когато се извърви един много дълъг път.
Жаждата на Богомилите е била жажда за Истината и така Богомилите се превърнаха от християни в Истински Християни.
Според Богомилите упражняването на сексуалността не е необходимо за поддържането на живота, защото животът се поддържа от Бога.
Богомилската радост е в отдаването на Бога. Голямото отдаване на Бога е голяма радост, голямо щастие.
Истинското размишление и мислене са наследството от Съвършените Богомили – те са наследство от Чистотата.
(В днешния свят голяма част от медитиращите медитират заедно със злото. Позитивните хора също медитират заедно със злото и тези хора успяват в живота си, но този успех и това позитивно мислене не са Любов към Бога, а към успеха.)
Богомилството е религия на Духа и затова според тях храненето с месо убива духовните търсения на човек.
Според Богомилите избавлението е в познаването на Духа, който е скритият Извор в човека.
Според Богомилите обикновеният човек има същата благодат, както и папата.
Според Богомилите истински християнин се става само когато извървиш правилно Пътя от Витлеем до Голгота.
Жестокостта на църквите, особено във Франция, разкри себе си в нечувани размери, но безкрайната издръжливост и Любов на Богомилите се превърнаха в безсмъртие и велико Благословение.
Тази безкрайна издръжливост на Богомилите се превърна в светлината на Безсмъртието и от остана да живее, и победи жестокостта.
Богомилската Вяра изразяваше една велика Непреклонност.
С огън и Дух Богомилите подписаха своето Безсмъртие.
Вярата на Богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях, още преди сътворението на света.
Твърдата Вяра, с която Богомилите посрещнаха смъртта щяла да вдъхне вяра на тези, които имаха в себе си потаен стремеж към Бога, но не толкова силен... Но споменът за тази вяра щял да остане в душата на тези, които са видели с очите си.
Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават и през смъртта, защото Вяра, която не може да мине през смъртта, не е вяра.
Много хора в света са били смели. В цялата история на света има много такива хора, но само Вяра, изпълнена с Любов към Бога и Истината, са истински благословени за новия свят.
Богомилите също са търсачи на Граала и са го открили. В това търсене те са открили себе си, познали са себе си.
Богомилството – това е религията на истинското Търсене на Бога и на Намирането на Бога.
Чрез инквизицията Бог изпитваше Вярата на Богомилите, Вярата на Своите Избрани и там смъртта нямаше никакво значение за Бога – а Верността към Него, Неизменността към Принципа.
Всеки от Богомилите, който устоеше на Кладата, щеше да намери в нея срещата си с Бога и с това щеше да открие всичко, което му е липсвало отпреди сътворението. Ето защо Кладата беше съществен изпит.
За Богомилите на Кладата се е решавал най-важния въпрос и това е победата на доброто над злото и то окончателната победа, и това определя Вечния Живот.
В живота винаги е имало и сега я има една голяма опасност и това е псевдо търсенето на Истината и това се нарича светът, църквите...
Богомилите – това е просто Истинската църква, църквата на Бога, църквата на Духа.
Църковният брак, като тайнство, е прелюбодейство. Бракът не е Тайнство за недораслите.
В объркания свят свободната воля клони към материализма.
Богомилите бяха родени, в случая в България, за да повдигнат Българския народ. Богомилите сега са сегашните ученици на Бялото Братство.
Златният Век на България е почнал откакто Бялото Братство е почнало да работи в тази страна. Богомилите сега идват отново, но животът минава в нова фаза.
Отричайки Богомилите и Богомилството, България уби себе си.
Богомилите са предавали Учението си един на друг.
Християн Розенкройц е възпитан от Богомилите.
Богомилите са притежавали Тайно Знание.
Богомилите са могли да влияят на ветровете. Те са казвали, че нашите мисли и дела определят бързината на нашето развитие.
Свръхестествените сили се придобиват по Пътя на Чистото Окултно знание и осъществяват връзка с Бога.
Осмото небе е Небето на неподвижните звезди, тук са съвършените, те са облечени в бели дрехи.
Богомилите са стари духовни воини от армията на Светлината, на Бога.
Богомилството има в основата си Окултната наука.
Богомилството произхожда от Бялото Братство.
Учението на Богомилите си има своята съкровена страна.
Кабалата на Богомилите е скрита в Окултните легенди.
Центърът на това Учение е Духовният свят. Братството в това Учение е Тайно Живо – по-живо от всяка умираща църква.
Богомилството никога не е било секта, то е нов начин на мислене, чрез който човекът си подготвя условия за Истински бъдещ живот.
Богомилството има Космичен, а не земен произход.
Идеите на Богомилите имат Космически произход, защото Архангелите са Космически Същества, които работят с Вечни принципи в безграничния Космос. Архангелите са Духове Ръководители на народите и затова идеите на Богомилите са високи и имат Космичен произход, и на това се дължи този Устрем, с който Богомилите отиваха на Кладата.
Светлите мисли на Богомилите са живи идеи от Космоса.
Богомилите участваха в една задача от Космически произход, с Космически мащаб. Те разполагаха с Дълбоко Окултно Знание, което е невидимо за обикновените хора.
Богомилите бяха много светли хора и привлякоха много хора на своя страна.
Богомилите искаха да създадат едно ядро от хора, които да бъдат основа на Царството Божие на Земята. И те работеха именно за това Царство и затова хората ги слушаха, и тръгваха след тях, защото това всъщност е истинският стремеж на всяка цивилизация.
За Богомилите буквалното, външното учение на християнството е извън живота.
Богомилите се считали за Небесни жители, а не земни. Те казвали, че са мили на Бога, защото са били близко до Бога.
Бялото Братство е онази йерархия от Същества, която е завършила своята еволюция и то милиони и милиарди години преди хората, и сега те направляват целия Космос.
Йерархията на Бялото Братство направлява функциите на Мировия организъм и включва в себе си всички слънчеви системи.
И Енох казва за Бялото Братство: „И видях цялото Огнено Войнство на Велики Архангели и безплътни сили“. Разбира се, и Ангелите са с високо организирани тела, образувани от чиста лъчиста материя и поради това един Ангел може да преброди цели слънчеви системи и звездни светове.
Ангелите имат вечен стремеж към развитие и съвършенство, те внасят това и в хората.
Бялото Братство се грижи за ръководството и развитието на човечеството, в случая – чрез Богомилите. Бялото Братство държи архивите на Космоса. Бялото Братство пази и Книга на Живота и благодарение на техните слизания хората имат импулсите на развитието.
Историческото развитие върви по строго определени Космически Закони и затова ние сме пред създаването на една съвсем Нова Култура – шестата култура на петата раса, а всички хора и народи, които живеят в неистина и неправда, ще бъдат изродени.
Богомилството не е случайно явление, то е дело на Бялото Братство, което иска да създаде един Чист Окултен Център, който да е импулс за Духовното израстване, защото Тайното Знание е отнето от църквите – официалната църква. И Боян, и Поп Богомил направиха много в това отношение, но реакцията на църквата беше голяма и се опита да унищожи Богомилството, но семената вече бяха посети и те дадоха своя плод за развитието на бъдещата култура в Европа, а сега и в България, защото Учителят казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните Богомили.
Учението на Богомилите е имало много трудна задача: едновременно да гради и да руши.
Евангелието и Учението на Йоан били настолна книга за Богомилите. В Началото бе Словото – Словото е Началото, което е създало живота – лош или добър – и нищо друго без него не е станало.
Човешката Душа според своето Слово слиза да събира опит и да развива спящи сили и способности за Пътя си във Вечността – това става след последователни прераждания.
Чрез саможертвата човек се освобождава от своето минало и навлиза постепенно в живота на освобождението.
И ако искате да го приемете, Той е Илия, който имаше да дойде... (Матея 14:11) – тук ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и това е казано от самия Христос.
Ученици питат Христос за сляпороденият – той ли е грешил? Е, как така да е грешил, ако не е съществувал по-рано? Това е явно загатване за прераждането, иначе това щеше да бъде един глупав въпрос. (След смъртта Душата прекарва в духовния свят и после се преражда в новородено дете.)
Богомилите – или верните на Любовта и на Бога.
Безбрачието е било само за Съвършените Богомили.
Постоянната и усърдна молитва е част от Богомилското Учение и неговите Тайни.
Преданията на Богомилите водят своето начало от Дълбока Древност, която включва в себе си науката за символите, а символите са достъпни само за Посветените.
Символите са езикът на Небето, езикът на Духа. В символите е скрито Висшето Съкровенознание. Това Знание се разкрива само на тези, които служат на най-висшата Воля, която е създала видимото и невидимото.
Според Богомилите нечистото носи винаги разорение, а разорението, това е връзката със старото.
Според Богомилите нечистотата се е смятала за бедност в Духовното, в Духа.
Богомилството беше наречено „ерес“. Защо? Защото то беше голяма опасност за царя и държавата... Знае се, че когато Истината се яви в света, тя винаги е опасност за него.
Не е лесно да се изяви Тайната на Богомилството в един чист и реален образ, защото всеки образ на Истината в този свят е опасност за него (за света).
Само едно организирано Братство може да бъде Мощна Сила на развитието.
Богомилството било жив протест срещу застоя на църквата и държавата.
Основата на Богомилското Учение е Нерушимостта на Божествените Закони.
Небесният свят и Душата на човека са създадени от Добрия Бог, а видимият свят и тялото на човека са създадени от Сатана.
В деня на Второто пришествие ще възкръснат само Душите, а телата просто отдавна ще са се превърнали на прах и пепел.
Църковните тайнства и символи са под въздействие на злата сила и от тях няма особено някаква полза. Кръщението с вода и масло не вреди, но е безполезно, а кръщението или причастието с хляб и вино при тях не е истинско, то е обикновено дело, а не пълен живот в тялото и кръвта Христови.
За мощите на светците Богомилите казват, че това са кости на мъртъвци, а кръстът е дървен предмет, а не живата вярност и Любов, която се проверява в живота и страданието и затова не е логично да се почита кръста, а трябва да се почита Христос, защото дървото си е дърво.
От своите привърженици Богомилите изисквали като за начало да се молят, постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да понасят, да бъдат смирени, да говорят Истината и да се обичат по между си и това го предава в писанието си един от големите противници на Богомилите – византийският богослов Евтимий Зигавин. Това той разкрива като веруюто на Богомилите (макар че това е само началото).
Към края на 11 в. и началото на 12 в. Богомилството се ширело в Тракия, Македония и заедно с Павликянството те били опасни ереси и учения. По-късно „еретическият“ пламък затихвал, но никога не угасвал и до сега той гори.
В Пловдив живеели и Богомили, и Павликяни заедно и разпространявали антицърковната отрова. В Тракия имало цели Богомилски области и крепости.
Богомилите се обявявали и против кръста. Как може да възвисяваш някакво дърво, вместо Живия Бог – това е болест на съзнанието.
Според Богомилите църквата се е ограничавала само за тези, които вярват.
За да се стигне до Истинските Тайнства на Живота, се изисква строга Самодисциплина и Устременост към себепознанието. Много често Богомилите са стояли по три дни в седмицата само на хляб и вода. Главното им занимание било молитва, пост и трудолюбие.
В Учението на Богомилите е имало много строги принципи на Братство.
Обаянието на Богомилите остава и до сега, защото е Дълбоко слизане от Вечността, която хората са изгубили.
Богомилите отричали богатството и богатите одежди, обилното ядене. Богомилите били твърдо против кръвопролития и войни.
Богомилството е било една Велика Борба срещу застоя. Богомилите са сеячи на ново мислене, на нов свят.
И държава, и църква се обединиха срещу духовния прогрес на Богомилите и поради това те и сега са в застой. И с никакви речи и слова не могат да излъжат застоя, защото той е дълбоко вкоренен.
Държавата и църквата успяха с много писания да изкарат, че Богомилството е било антидържавно и антихристиянско учение.
Богомилите външно били строги, скромни, с дълги коси, покрити с мантия и винаги заети със своите молитви и мисли.
Богомилството е било творческият елемент в българската държава, а църквата и държавата – разрушителният.
Богомилите са носители на Чистото Християнство.
Стигало се до там, че много от полусъвършените Богомили са били настроени да отидат в католически църкви и дори при мохамеданите, но само и само да не са в застоя на православието и държавата.
Богомилите бяха най-живият и творчески елемент в църквата и в държавата.
Богомилите бяха проводници на прогреса и Духовното развитие, но старият свят не можа да ги понесе – старото дърво за познаването на доброто и злото.
Застоят на църквата обърнал колелото на българската история с пет века назад. Всичко застояло бива поробено.
Стигнало се до там, че църковните камбани биели упорито, за да изразят презрението си към Богомилите. Църквата лишавала Богомилите от живот, поради застоя и своята жестокост, а след смъртта дори не позволявали Богомилите да отидат в общите гробища... Тази жестокост е стара демоничност, сега тя е прикрита.
Бог искаше да посее Богомилите в България, а чрез тях и Себе Си, заради Царството Божие, но църквата и застоят не желаеха това Божие Царство, а някакво си свое.
Богомилите – Благословените – бяха изгонени от България; Слънцето беше изгонено. „И светлината светеше, но тъмнината не я обзе“, а това пося и византийското, и турското робство.
Богомилите разтърсиха религиозната тирания...
Гориха се книги, хора, села, градове, а Христос беше казал: „Любете враговете си“, но откъде да я вземат тази любов, като за тях тази реалност я няма.
Богомилството показа духовност, Любов към Бога, принципи.
От 928 г. до 971 г. Богомилството създава мрежа от хиляди Богомилски църкви и то християнски, в България, Мадрид, Урал, Рига, Петербург, Сирия и т.н.
В тази Богомилска империя владеят основно две водещи могъщи и чисти духовни сили – Боян Мага и неговият ученик Поп Богомил.
Поп Богомил е бил наричан истински световен папа. Църквите се страхуват от него и особено от мистериозния княз Боян да не провъзгласят световна империя.
И всичко това е едно велико Богомилско горене: каква всеотдайност, каква вярност на Бога, каква преданост, какъв Духовен поток! И хиляди се опълчват срещу застоя в църквата и държавата.
Богомил и Боян – това е силата на два чисти Духа, горящи за България и нейния Път към Истинния Бог.
Но Богомилските книги се горяха, дори и Зелейника... Така както се горяха и книгите в Гърция на Орфей, защото всичко, което е Чисто Духовно е пречка за застоя, от тук и робството...
Свещениците са осребрени, платени слуги на Сатаната, те са в хармония с материалното.
Целта на жената, според Богомилите, е да си върне Чистата Любов, родена от силата на сътворението, за да я предаде на мъжа и да бъде той облагороден.
Според Богомилите опиянението не трябва да идва от Егото, а от веселие, творчество и Любов. Опиянението трябва да идва от мириса на цветя, треви, въздуха, небето, широтата, слънцето, звездите, проповедите.
Хората с его са били отстранявани от Богомилската общност след две наказания, защото егото е разрушител и разделител.
Жената е красота, родилка на човеците, тя е съпруга, майка, уют и топлина. Ако жената живее в Чистата Любов, тя постига своето безсмъртие.
Вечното творчество се постига с раждане и прераждане.
Жената е силата на сътворението и радостта на Всемира.
Ако жената изостави Чистотата и Любовта, тя влиза в разрушението.
В богомилската общност мъжът и жената са равни и затова е имало жени проповедници.
Богомилите са еликсира на българската нация.
Ето една богомилска песен на Кладата: „Българио, за тебе умирам, за тебе изгарям и ще дойде ден, когато ще възкръснеш в светъл път с чиста вяра“.
Старото човечество е безнадеждно болно поради големия застой.
Богомилите са рушители на стария престъпен свят.
Срещу църквите и застоя се подготвя друг могъщ Божий удар и това са воините на исляма. Много отдавна Мохамед е казал: Това фалшиво християнство е неморално и извратено, и Сам Бог подготвя срещу него Своя Меч.
Заради гонението на Богомилите България влезе в тройно робство – византийско, турско и духовно робство. Турците отмъстиха за Богомилите и наложиха потурчване, насилие, робство, убийства.
Богомилите – те постигнаха една самоизбрана смърт, в името на по-висше съществувание.
Богомилството е едно от изключителните явления в нашия живот.
Поради Богомилството България е била смятана за огнище на „еретици“ – хора, които се отклоняват от учението и исканията на официалната църква, а името „Българин“, „бугр“ се употребява в смисъл на еретик.
Богомилството е Божий Дар за България и Божествен замисъл.
Богомилите вярвали в Гносиса – истинското спасение, съвършеното Духовно познание.
Според Богомилите: Божественият Гносис, Началото на всички неща е свръхестествено и непонятно, това Начало е причината за всичко.
Колкото човек е по-далеч от Бога, толкова той е по-несвършен, толкова е по-недуховен.
Далеч от Бога, Духовността отслабва.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във Вечно.
Богомилският стремеж, това е Чистият Древен Стремеж на българският народ. Стремеж към безсмъртното място – Бог. Защото този свят не е нашето място, той е външен, смъртен.
Богомилството, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес“.
Богомилството, това е чистото духовно извисяване, истинското кръщение – не с вода, а с огън и Истина.
Идеалът на Богомилството още тогава е изпреварил средновековието, а дори и сега много хора още не са готови за него.
Богомилството не е църква (застой). То е особена Любов към Истината и Бога, без догми и ритуали, а жива Любов към Бога, Любов до смърт, огнена Любов.
Богомилството е велик възход не на религията, на Любовта и Чистата Духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, със старото мислене.
Богомилството е родено от Необятната Мъдрост на Невидимия свят, Божествения свят.
Тази „ерес“ от Божествения свят разстрои устоите на държава и църкви, които бяха вкаменени в застоя си.
Богомилското Учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е Безсмъртието, защото Богомилството идва от Божествения свят.
Богомилството, това е квинтесенцията на духовното мислене, тази новородена долу (в България) Истина е била изречена. Избрана е била като за начало България, тя е била приета от определени слоеве и хора, но не била приета цялостно. И ако беше приета цялостно, това означава България да навлезе в универсалността на Божествения свят, но църква, държава и хората като цяло не са били подготвени, както дори и сега не са подготвени.
Хиляди Богомили са преминали тогава през окови, тъмници и страдания, за да се родят тотално в своята Истина, която е Божия Истина, която е и безсмъртието.
Навлизайки в тази Истина, Богомилите постигнаха завинаги своята нерушимост.
Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разруши. Докато си извън Истината, все ще умираш.
Богомилството, тази българска „ерес“, дари човека и човечеството с древния и истински Път към Бога.
Могъщата „ерес“ заля света между 10 и 15 век и заплаши цялото тогавашно мислене, всички църкви и Учения, защото това бе Духовно слизане, замисъл на Бога, слизане на Духа. Но старото мислене освен че е старо, то е и жестоко и затова се прояви като инквизиция, защото то друго не може да роди.
Жестокостта в света винаги говори за старо мислене, за застой. Жестокостта е винаги изостаналост.
Богомилството, това е Чистото Духовно израстване на хората и народите в Безсмъртието и в Бога, а не цитати и ритуали. Това е Живият огън, живата Любов. Жестокостта е мъртва любов.
Истинското съхраняване на българския дух се дължи не на църквите, но на силния дух на Съвършените Богомили и тяхна е истинската заслуга, която бедните църкви са си присвоили, но кой може да излъже Бога.
Изводите на учените, историците и църквите за Богомилите са погрешни и неправилни поради липса на чиста Духовност, Чистота, Любов и Мъдрост.
Църковната и държавната власт наред са унищожавали всякакви Богомилски книги и документи, защото застоят се страхува.
Богомилите в чистия си вид са самородни и оригинални същества и мислители, които са излезли от Духовния и от Божествения свят.
Истинското Богомилство не черпи от други учения, но е сродно с тях, понякога взаимства, но то черпи от самата Древна Мъдрост, която свързва всички учения в едно Братство.
Богомилите мощно са издигнали Духовното Начало над материята и затова понасят земните страдания с Любов и Устой.
Учението на Богомилите е за вечно жизненото Начало у човека – Душата, Духовната безсмъртна Душа.
Пречистата Душа се удостоява с безсмъртие.
Богомилството искаше да спаси България от упадъка и този упадък не беше само в църквите, той беше народен. И учени, и боляри, и какви ли не... По него време упадъкът беше всеобщ.
Силата на Богомилството не е в неговото учение, език и космогония, а в неговия Дух и това, което е изпуснал българския народ – именно Духа, Чистия Дух.
Христос освети кръста, Богомилите осветиха Кладата.
Богомилството, това е вътрешната стража на българския народ, това е Духът на българския народ, това не е църква, а Високо Място – това е Духовния и Божествения свят.
Богомилското Учение е велик Предтеча и посев за бъдещето българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призовани достойните, Пречистените.
Богомилите са гонени очерняни, хулени и накрая пак са лъчезарни, защото лъчезарно е самото Безсмъртие.
Богомилите са предани, безстрашни, преследвани, но несломими, качеството на Духа е Несломимост.
През 1145 г. във Франция идва самият Свети Бернар да проповядва срещу Богомилите и казва: Те проповядват най-чистото Християнство и имат безупречен морал.
Свети Бернар бил възхитен и казва: Няма по-християнска проповед от богомилската.
Богомилите ценят Духа, а не буквата на Писанието.
Принципите на Богомилите са никога да не се употребява насилие и никакво посегателство върху живо същество.
За Богомилите църковните и държавните наредби са дяволско творение.
Богомилските идеали се оказали твърде високи за обикновените хора и църквите.
Богомилите отричали всичко, което е несъвместимо със здравия смисъл.
Според Богомилите: никой човек не е овластен от Бога повече от друг и не може да има права над другите. Силният трябва да служи на слабите.
В Богомилството няма свят, танци, хора, нито гняв, нито ярост.
Богомилите казват: Нито православните, нито католиците прилагат Христовото Учение, те само говорят, но те не разбират Христовото Учение.
В много български манастири богомилските книги се четели тайно от монаси и монасите им се възхищавали.
В „Отче наш“ Богомилите казват: Отче, дай ни хляб свръхестествен, надсъщен (свръхестественият хляб е неземен, той идва от Бога и е нещо, което те храни вътрешно), а земният хляб зависи от човешки отношения. Самият Бог е истинският хляб и Богомилите искат този хляб и него ядат, а другият е само последствие.
Много от Богомилите давали обет да не създават деца на плътта, за да намалят поколението на страдащите души, затворени в демонска плът.
Човекът трябва да е целомъдрен и не бива да създава поколение, за да не се множи плътта и да се служи на царя на света, но това се отнася до Съвършените Богомили.
През 13 век броят на привържениците на Богомилите в Европа е около 4 милиона.
Христос е действувал, не е извършвал литургии и затова ние не ги почитаме.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци за каквото и да се отнасят те, приемат само „Отче наш“ като главна молитва, защото е дадена от Христос.
Който влезе в Богомилската общност, не може да върши човекоубийство, нито по време на война, нито при самозащита, защото той вече е докоснат от Целувката на Мира.
Убийството на хора и на животни, според Богомилите, е смъртен грях.
Въпреки безбройните опасности Богомилите винаги казват Истината и не допускат клеветата.
Според Богомилите: чрез Любов, Самоотричане и Служене Богомилите се освобождават от колелото на преражданията и влизат в Свободата.
Животът се преражда и повтаря многократно, защото съвършенството се постига постепенно, стъпка по стъпка и от живот в живот.
Според Богомилите: Най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието. Боян казва: Жертвата е по-силна от смъртта.
Богомилите умеят да умират за идея, за мисъл.
Слънцето е велик тъкач на Светлина.
Духът на Богомилите и днес живее сред българския народ и тихо напомня за Чистото Духовно извисяване.
Богомилският подвиг и днес е скрит в много хора и чака своето време.
Богомилството е необикновено, общочовешко Учение, то е оставило своя скрит печат върху много от средновековните и сегашните хора, то продължава да работи, защото е Учение за Безсмъртието.
Богомилите със своя Богомилски огън, Духовен огън и досега пречистват света, но само пробудените осъзнават това.
Богомилите са атакували вековните заблуди на църквите и техния застой.
Богомилите разрушаваха външната показност на фалшивата християнска вяра на църквите.
Богомилството, това е превъзходството над човешката природа, над земното мислене, болното човешко мислене.
Богомилите разбират Духовното, защото те са Духовни същества, а не църковни или земни. Само Духовното разбира Бога.
Само хора с могъщи Духовни Криле са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата е искала да включи в своя затвор целия свят, но Богомилите не били от този свят.
Богомилите са били рушители на престорената добродетелност, те са искали да възродят угасналата Христова Чистота.
Богомилството е въплъщение на истинските въжделения на човечеството.
Богомилството е езотеричното християнство, чистото вътрешно християнство.
Богомилите са огнени (смели) вестители на Истината за България и народите и това няма нищо общо със застоя на църквите и държавите.
Никакви трудности не са могли да спрат хилядите Съвършени Богомили, никакви заплахи, страдания, прегради... Това са огнени Божии Духове.
Богомилите са показали истинското Божие Учение, което преобразява живота.
Чрез Богомилството Бог искаше да направи завет с българите – завет за велико Единство.
От Великото Добро идва всичко, което е Чиста Светлина и разум. От злото идва всичко, което е материя и мрак, което е неразбиране и безумие.
Богомилството е истинско явление в нашия живот.
Богомилството е велик дар за вътрешното развитие.
Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата.
Богомилите не са умствени хора, а духовни и затова те са същества на жертвата и чрез жертвата те разкриват духовния Път към Бога.
Богомилите са видели Истинното в жертвата.
В тази жертва, която е Любов към Истината, се съдържат всички духовни добродетели.
На кладата тялото изчезва, но Душата става Храм на Истината.
Великият подвиг за Богомилите се нарича самоотричане, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак тогава да се роди Истинният човек, а в последствие – Истинната държава.
Това велико самоотричане е велико Истинолюбие, велико отношение към Бога.
Богомилството – това е едно велико пренасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да дойде и да се случи, защото егото е там, а в жертвата то умира.
Тази Богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват?
След тази велика жертва се придобива един висш разум, висш Дух и оттук започва истинското разбиране на нещата.
Когато си се пожертвал за Бога, сразени са всички твои външни и вътрешни врагове, защото Сам Бог заживява в тебе.
Жертвата може да възникне само в чистия, разумния, мъдрия човек.
След тази жертва за човека няма вече бреме и кризи, нито нерешими въпроси.
Извън тази Богомилска жертва към Бога, всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието – и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешката раса, която е проблем и за самата себе си...
Без жертвата, без Кладата, без Голготата човекът си остава в застой, смъртен.
Богомилите не почитат Йоан Кръстител, тъй като не вярват в кръщението с вода, то е нещо външно. Те отхвърлят и всякакви църковни блясъци и великолепие като дяволско изобретение.
Идеалът на Богомилският живот е: простота, скромност и чист живот, издигане на духовното над материалното.
Когато говорим за Богомилите, трябва да знаем, че не става въпрос за ерес, защото това не е някакво отклонение от християнството, а то е самото чисто християнство.
Богомилството е едно от големите световни учения, Духовност в чист вид.
Богомилските книги са горени, защото църквата и светът не обичат Истината. Срещу Богомилите и техните книги е било одобрено насилието.
Богомилите запазиха Истината чиста в сърцето си, те я опазиха и с нея съхраниха Бога в себе си.
Който опазва Истината, заживява завинаги в нея.
Богомилството е държава на Духовността... И тази Духовност и до сега работи в пробудените българи и народи.
Истинският рай не е в религията, а в Духовността.
Богомилството си остава непобедимо, защото това чисто Духовно влияние, а не религиозно дело.
Богомилството е величествена духовна проява на нашия народ.
Богомилството показа пътя към чисто духовната свобода.
Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра.
Богомилите са съзнателни духовни същества.
Богомилите – това прекрасно име, златна дума на България.
Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла.
Богомилите са били носители на Истината, Истинното, Доброто Начало, но то е било неприемливо за застоя и дори осъдено.
Богомилите не парадират с религия, те проявяват Истинната Любов към Бога.
Богомилството е вдъхновено от Чистата Духовност, от чистите Извори на Бога.
Богомилите са знаели, че народът е лишен от Духовност, от Свобода.
Целта на Чистата Духовност е освобождение от робството – нечистата религиозност.
Богомилите са против всичко, което унижава и руши Духовния човек.
Според Богомилите: Човекът е нещо съществено, първостепенно – той не може да бъде използван и унижаван.
Човекът е пътник, който крачи по земята, загледан в Слънцето.
Богомилите са имали Любов към човека и към народа си.
Който стане Богомил, вече не може да върши човекоубийство ни в случай на война, ни в случай на самозащита.
За Богомилите Мойсей е бил човек, измамен от дявола.
Богомилите отхвърлят ада и казват: няма друг ад, освен ада на земята.
Няма друг ад вън от видимия свят.
Кръстът не е символ на слава, а оръдие за насилие. Не в кръста е силата, а в Любовта.
Не в кръста е славата, а в Любовта.
Ние не утвърждаваме кръста. Ние утвърждаваме само Любовта към Бога.
Който няма Любов, кръста не може да го възкреси.
Човек без Любов, това е постоянно умиране, постоянно разпятие.
Хората сами по себе си са кръстове, когато са земни, материални. Земното е кръстът им, но ние не сме от земята.
Кръстът е за тези, които са загубили чистотата си.
Кръстът не е символ на Вярата. Само Любовта е Вяра, а безлюбието е кръст.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака.
Глупавите кости на човека никога няма да възкръснат, защото няма нужда глупостта и безумието да продължават.
Църквата не е храм на духовния живот, Любовта е единственият храм.
Поп Богомил казва: В църквите живеят демони духовници.
Ако една църква е истинска, то тя е Божествена, а Божията църква няма имоти.
В обикновената църква работи земната и материална власт на Сатаната.
Служителите на църквата са слепи фарисеи и идолопоклонници.
Монасите в манастирите що са? Те са скрити лисици, в тесни килии, които са в дупките си.
Духовното мислене и дейност са навсякъде, където Духът е буден.
Църквата е задушаващо място, натруфено със скъпи ритуали.
Истинската църква, това е малката стаичка на Душата на всеки човек.
Всяка къща е църква и тук, в своя дом, човек трябва да срещне своя Бог.
Хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата и който е разбрал духовното, ще бъде наситен.
Да имаш външен хляб или да нямаш, това е Божие дело.
Бог е, който дава хляба и който не го дава, и това е правилно.
Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб – духовният хляб, духовният смисъл, който е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат илюзията и външното.
Църквата държи на всекидневия хляб, а Богомилите на Истинския хляб – духовният хляб, Христовият закон на Любовта.
Истинският хляб е неземен, той идва като висш дар от Бога.
Сам Бог е Истинният хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие.
Ако спазваш закона на Любовта, ти ядеш хляба на Бога, хляба на Вечността.
Бедността е чиста добродетел.
Злото принадлежи на този свят и то трябва да бъде победено и преодоляно тук на неговия терен.
Съвършенството се създава стъпало по стъпало, от живот в живот, до високата му степен.
Бог е, който дарява тайния хляб на човека.
Обикновеният хляб, според Богомилите, означава да вървиш по пътя на смъртта.
Богомилите никога не са търсили лесния път, те са търсили едно: Правилния Път.
Да ядеш истинният хляб, то е познаване на Бога в себе си.
Богомилите доказаха, че са по-силни от смъртта.
Богомилството се бори за нов живот, но без атакуваща сила.
Богомилите бяха призовани да свидетелстват Истината.
Богомилите дойдоха, защото църквите и народа живееха в безсмислие.
Богомилството, това е един от заветите на Бога с човечеството.
Посланието на богомилството е спасяващо, то е тотално Единение с Бога, което се осъществява на Кладата.
При Христос беше Голгота – при Богомилите беше кладата.
Богомилството е чисто Духовно Учение без примеси.
Богомилството, това е Любовта, но като Абсолютна Истина.
Богомилството е и строго, и чисто първохристиянство.
Богомилите са носили в себе си древната жертвоготовност, защото само чрез нея може да се познае пряко Живият Бог.
Богомилството, това е постигане на първохристиянството, първосмисълът – познаване на живия Бог в себе си.
Християни или еретици са Богомилите? Истински християни и мистици.
Религията на Богомилите е вътрешно християнство.
Българското мислене не е готово да приеме истинското християнство на Богомилите.
Богомилството е универсално духовно вероизповедание.
Иконите и църквата са пустош.
Богомилството е Духовно вдъхновение, нещо което го няма в религията и науката.
Битката на църквата срещу Богомилите е битка на безумието срещу разума; на застоя срещу Любовта.
Богомилите са носители на Необикновено дълбоко знание, нещо което го няма в религията и в църквите, защото то не е книга, а убеждение и начин на живот в Бога.
Богомилството не е църква, Богомилството е неделимост от Бога.
Богомилството не е църква, защото е различаване и затова то е възход в Истината, чрез което става и възход в Бога.
Богомилството отрича разкоша и покварата.
Думата „хляб“ за Богомилите означава насъщният духовен хляб – Истинното разбиране.
Има три неща според Богомилите, които много сериозно се наказват отвъд:
Лъжесвидетелство, даване с лихва, подслушване – с цел изкривяване.
Богомилството не е външно учение, то е Тайно учение и когато го разбереш, просто умираш за него.
Богомилството е просто истинското християнство, а външното, показното, то си остана болно и несъвършено. Външното е лицемерно.
Когато си видял Тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре, а когато си въобразяваш Бога, се проваляш.
Богомилството е едно окултно състояние на Духа. Високо Духовно състояние, а останалото е само подготовка и подвиг.
Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – Божествената природа.
Неверието е най-голямото зло, то разпъна Христос, то създаде кладите.
Богомилството е духовност, а не религия.
Богомилството, Великата ерес, е вглъбено в Бога, а не в религията.
Богомилите са Небесни жители, а не църковни плъхове.
Богомилите са отдадени на Бога, а не на ритуали.
Голямото падение на хората е в това, че те са изгубили себе си.
Богомилите са засенчили църквите, които не издържали на това.
Църквите и папата усетиха, че Богомилството беше голяма светлина и че те нямаше да устоят и затова тръгнаха срещу Богомилите.
Църковните служители отдавна знаеха, че са в тъмнина и че дяволът ги води, но те не трябваше да се издават.
Древен вятър ме пося в Изначалната Чистота.
Никита
Богомилството е било мощно и истинско християнство, но то не могло да бъде понесено. Кой не може да го понесе? Кой не може да понесе неговата Истина? Тези, които обичат да се забавляват със свещи и ритуали.
Гоненията са тръгнали от греховни същества, които са смъртни, смъртните изгониха чистите и безсмъртните от България.
Смъртните изгониха Бога и посланиците Му.
Така греховете, са срещу Светият Дух, срещу Чистия Дух на Вечността и затова на тях не може да се прости, и техните молитви са напразни.
Богомилството е велико Учение, неразбрано от невежеството на църквата.
Духовното Учение на Богомилите беше Истина, която смути църквите и държавата.
Истината винаги е била смут за църквата и държавата.
Когато църквата говори, че само тя спасява, това означава: „стой при нея“, а това е внушаване на страх и власт – много коварна власт.
Това е стар дяволски подход, който не е измислен от църквата, но е приет от нея.
Който е преодолял смъртта, става свободен.
Смъртта е вид Възкресение, при което злото в смъртта се превръща в добро.
Съвестта е много фина енергия на Висшия свят.
Съвестта е всякога в единство с Истината.
Ражда се винаги само душата, другото е престой в материята и учене.
Богомилите са търсили незнайния живот в Духа, а не знайния в света.
Има нещо грандиозно в Богомилската Душа, то е чисто Божественото.
Богомилите не дадоха религия на България, религията е невежество. Богомилите дадоха дух на България.
Богомили – духове без предели, ухаещи души.
Те бяха охулени, но сърдечно извисени, както и Юда.
Те бяха познавачи на Тайната на Духа и затова изоставиха църквата и религията.
За тях сърцето на човека е незримата чаша на Святия Граал.
Молитва: „Всели се в мене, Боже, за да Ти служа“.
Кладите бяха Воля на Бога, а Богомилството е просто Пътят към Него.
За Богомилите Смирението беше Пътят на Извисяването.
Те мъдро, тихо и спокойно приеха кладите, те бяха овладени и приеха, както Христос прие Голгота.
Те не са могли да откликнат на голямата църковна омраза.
Те са избрали твърдо Пътя към Духа и са се освободили от омразата, от веригите на ума.
Богомилите са знаели и Тайната, че Словото е Пътят към Бога, но Словото е Скритост.
Чистото Слово е навлизане в Бога.
Чистото Слово позволява да видиш Бога.
Богомилите – Небесни хора, Небесни жители, Духовни избраници.
Пълнотата е най-чистото битие.
Какво трябва да имаме към Богомилите? Дълбинен Поклон.
Защо Богомилите изтърпяха всичко? Защото не са от този свят, защото знаеха къде отиват.
Богомилските книги били горени без да бъдат дори четени и разбрани. Да изгориш понеже не разбираш, или не искаш да разбереш, си е тъмно дело.
За да могат църквите да критикуват Богомилите, първо, е трябвало да ги лишат от святост, после, остава лесното: „те са секта!“.
Но Истината казва: Църквата не е Божий наместник на земята, а богата и лицемерна институция, която пречи на индивидуалното постигане на Бога. Това е огромно посегателство върху Душите и Самия Бог.
Но смешно е, когато дявола иска да надхитри Бога...
Понеже българите не приеха Богомилите (развитието) и затова Невидимият свят им изпрати турците и разрушителния огън... Щом не приемаш Висшето, ще дойде нисшето.
Църквите не приеха Богомилството, което беше идея на Бога, идея за възход и тогава Бог изпрати злото.
Стремежът на Богомилите е стремеж от хиляди години и затова те знаеха Пътя. На тях, чистите, бе дадено развитието, те бяха Велика Духовна Истина и бяха наречени „ерес“ от света на неистината, но тези, които избраха тази Ерес, те се отделиха от света и влязоха в развитието, а не в религията.
Развитието не изисква религия, а чисто съзнание.
Бог е единственият дом, единствената Истина, а не църквата.
Богомилството е стремежът към чистота на Вярата.
Благочестието на Богомилите се приемало като лицемерие.
Кръстът – това е Любовта, която е изтребител на дявола.
Земните свещеници са идолопоклонници. Те почитат силно своите икони.
Църквата е изгубила себе си в дявола и затова тя няма характер.
Змията в началото е била мъдра, когато Бог е живял в нея, а сега е хитра, когато дяволът е заживял.
Човекът е човек, когато има жива душа, а не онази тъмната, змийска душа.
Когато изгубил Бога, Луцифер станал Сатана – тъмен.
Само Чистотата може да върви към Първоизточника.
Богомилството, това е общочовешката жажда за чиста Вяра и живот в Бога, а не в църквата.
Богомилството, това е стремежът да се мисли за Бог.
Богомилското Учение е могъщо, истинско християнство.
Смисълът се разкрива от интуицията.
Богомилството беше могъществото на Любовта, Духа и Единството с Бога.
Любовта към Бога създава неизречимо бъдеще.
От Словото са изречени всички светове.
Тъмните сили искат всякога да обработват Истината в човека.
Богомилството е Тайнството на Християнството.
Богомилството, това са били извисени духове и души...
Любовта към Бога не е човешка реалност.
Животът може да бъде просветлен само отвътре.
В Истинското разбиране е истинското благо и спасение.
Истинското разбиране не е дар от Истината.
Сам Бог създава истинското знание в нас.
Богомилството, това е дълбоко и истинско християнство, останалото е неразбиране.
Истината е чиста вода от Извора.
Тъмните сили много хитро запушват Божествения Извор в човека.
Богомилите са избрали изчезването в Бога, а не в света.
Богомилството – това е бил Тоталният Път към Бога, но това е било наречено „ерес“...
Църквата е потънала в света.
Богомилите дойдоха да покажат какво е Любов към Бога.
Богомилите поразиха Кладата.
Богомилите казаха: „Без Чистота и Любов няма Бог“.
Да умееш да търсиш Бога, това е дар от Бога.
Богомилството е чисто течение, то е Душата на народите.
Те са Богомили, защото познават Бога чрез преживяване.
Всеки Истински Път към Бога е винаги нов и Непознат.
Тези, които са посегнали на Богомилите, са отрекли Бог и Истината и са в огромен застой.
Църквата не е приела истинските хора на Бога.
Богомилството е мощен стремеж за очистване на християнството като стара болест.
На първо място ние превъзнасяме Върховния и истински Бог.
Богомилството е духовно християнство, а църквата – религиозно християнство.
Богомилството е имало тайно и явно учение, външно и скрито...
Сатана е създал видимия свят за човека, за да му бъде роб.
Богомилите отдават изключително голямо място на прераждането.
Прераждането позволява на човека да разбере злото и да се освободи от него.
Вярвай в Безкрайния Жив Бог, а не в мъртвата църква.
Тайната книга е влизане на Духа в човека, но когато човешкото е отстранено.
Който е познал тайната си цел, израства правилно.
Тайната книга на Духа е самият Бог – Древното скрито минало.
Тайната книга в човека е неговата Дълбина.
Състоянието на чистия е дълбинна тайна на вътрешното.
Който има второстепенни цели, разрушава стремежа си.
Богомилите са гностици, те са отдадени на въпросите на Духа.
Простият народ се струпвал при Богомилите, за да ги пита за спасението.
Богомилите са изпреварили твърде много своето време.
Богомилството е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, и затова е засегнало много други народи.
Богомилите са познавали и книжовните глъбини, и собствените си глъбини – те се проучвали всестранно.
Страданието е огън. Слабите изпепелява, а силните излизат от този огън пречистени.
Изкушенията идват, за да ги надвиваме.
Този, който се е обрекъл правилно на свята служба, за него няма път на отклонение.
Слънцето се ражда в нас при самоотречение.
Богомилското човечество – това е бил Божественият Дух на земята. (Същото важи и за толтекското човечество.)
Този Божествен Дух броди всред народите и беше започнал тогава с първата си стъпка в България.
Богомилското движение и по-скоро Съвършените Богомили, това е било велико слизане на Божествения Дух на земята и то в България... И да не Го приемеш, е тогава ще приемеш другото – турското робство и то независимо дали го искаш.
Богомилството, това е едно Духовно и божествено човечество на земята, съставено от чисти души, но хората като цяло не го разбраха и затова сънят продължава и сега.
Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното, защото това е Духовен и Божествен народ, народ от души и духове, а не от умове.
Изостаналият български народ и застоялата църква посегна на Чистата Духовност, а и на самия Бог и навлезе в още по-голям застой.
Тя посегна на Богомилите и разкри себе си, застоя си, а застоят е жестокост и ги унищожи, но тя не докосна нищо от същността... И така църквата умря, тя се самозапечата.
Глупостта всякога се запечатва със застой.
Същността не умира, Духовността броди в безграничното и тъмнота не я обзе (обвърза). Духовността броди (странствува) в неизмеримия Разум на Бога, мястото откъдето Бог ги изпрати.
Богомилите са единни с Бога и Истината, а не с религията и църквата.
Чрез Богомилството Бог подаде Духовната си Ръка, Божията си Ръка за издигане на хората в Божественото начало.
Богомилството е Божия Истина, Божия Милост, слязла сред хората. Но тази Истина се срещна със стария, големия застой и той я отрече, а Поп Богомил казва: Свещениците – те не са християни, нито Синове Божии.
Бог, като велика Любов, искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но Сам Той не беше приет и затова църквата умря вътрешно.
Богомилството е чиста Духовна Светлина, пренебрегната от църквите в света и България.
Богомилството е Духовното съкровище на България.
Съвършените Богомили са общество от мъдър народ, който България не избра.
Великото Духовно движение на чистотата и Мъдростта не беше прието цялостно от българския народ, а то беше подадена Ръка от Бога.
Църквата и света победиха с насилие и жестокост, и се продъниха в себе си, защото идейно и духовно се провалиха.
Богомилската искра е Божие дело, което църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.
В Босна често са наричали Богомилите „ясните хора“.
Човекът е паднал от Духа и е станал оплетена змия. Но ако човекът събуди Духа в себе си, той ще може да разплете змията.
Оплетена змия е станал човекът, а този змийски възел символизира човешките качества, но ако познаеш Духа, той ще ти даде Духовните качества.
Ако искате да станете мили на Бога, събудете Любовта си.
Ние признаваме само Любовта като Чисто Свещено Писание.
Богомилите са воювали за Душата на българския народ. И Душите са станали Богомили, а умовете са си останали хора.
Богомилството искаше да създаде Духовност, защото Духовността започва разцвета, но хората си останаха земни.
Низшата България не прие Духовността.
Духовността не е религия, а истински Път на Любовта към Бога.
Ум и религия вървят заедно, като Духовност и Любов. Религията е умствена, а Любовта е Духовна.
Религията е умствено отношение към Бога, т.е. лицемерно, а Духовността е искрено отношение към Бога.
За религията, за попа народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той прави“.
Умствеността, психиката нямат Любов в себе си, нямат Тишина, Дълбочина – тук няма Същност, Душа.
Без Същност, без Душа всичко е провал – това е човешката участ.
Богомилството – тази велика Духовност е искала да покаже истинския Път към Бога – и това е била идея на Самия Бог, но старите, умствени хора от Дървото за познанието на доброто и злото не искат Бога, те искат да си устроят своя живот, падение.
Богомилското християнство е било чисто Учение за Бога, но падналото християнство не го прие, то е здраво свързано с Дървото за познанието, със застоя.
Богомилството показа как трябва да обичаш Бога и как да Го съхраниш.
Умственият човек се жертва само за изгодни неща, а Духовният е надраснал изгодата. Той е възлюбил Истината, Бог.
Богомилството е Душата на българския народ и тази Душа, тази Любов създаде около себе си жив огън.
Умствеността, психиката е нещо, което е препятствие на самото себе си, а Духовността е Душа, Чистота.
Духовността е Откровение на Любовта, това е умение да съдържаш в себе си истинския живот.
Дълбоките неща в живота са чисто духовни и необясними, неизразими.
Бог – това е твоята Духовност и твоята Божественост.
Тези хора, в които е имало Душа, са разбрали Богомилството и са станали ученици на истинския Път.
Богомилството, това е Пътят, по който да проникнеш в своята Духовност, а когато станеш Съвършен, ще имаш право да проникнеш и в своята Божественост. После има и други степени, но това е друг въпрос.
Когато си Духовен и си отидеш от този свят, ти вземаш със себе си Духовността и тя става твоя Вечност. Но когато си умствен, то е падение, отиваш в Астралната змия, а тя е създадена от черното братство... И те чакат нескончаеми прераждания и участи, и заблуди.
Умствеността в отвъдното е голяма бедност.
Богомилството е живот в безсмъртното пространство на Душата.
Духовността е чиста реализация в Любовта, а умствеността утвърждава човешкото, земното.
Богомилството е Духовност, а това е умение да се движиш навътре, в Бога. Умствеността е движение навън. Човешката любов е движение навън, в падението.
Расте само този, който се движи към Духовността, към Душата си.
Богомилството е Духовност, а Духовността освобождава човека от религията, т.е. от умствеността.
Духовност значи отдалечаване от себе си и приближаване до Бога, а всяко приближаване е скъпоценно.
Умствеността, която е свързана с астралната змия е постоянно бреме, тук всичко е бреме – дори и уреденият живот. Ще обясня: Тук ти може дори с лекота да говориш и с въпроси, и с отговори; дори с лекота да решаваш много въпроси, но и да си далеч от Истината.
Богомилството е зад пределите на ума и змията. Тук Предаността е чиста, тя е от Душата, а не от ума. Предаността от ума е голяма илюзия.
Що е умствеността? Враг на самата себе си. Ето защо трябва да се очисти и да бъде преодоляна с Духовност.
В Духовността има дълбочина, която е преодоляла умствеността, болестта на застоя. Духовността е друго измерение.
Духовността превръща смъртта в живот, а умствеността превръща живота в смърт, застой.
Богомилството е разрушение на змията, старите светове.
Богомилството е Пътят към Духовното царство. Там няма място за никакво его и човешки работи.
Богомилството е една велика Преданост, а Предаността е Правилният Път на енергията да се движи...
Богомилството е едно Истинно търсене на Бога и понеже е Истинно, Бог има Око за тях, а другите си остават в старите светове – светове на съдба и закони. А що е законът? Учителят казва: Тояга.
Когато Истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинно, все ще Го търсиш, а може и да се откажеш.
Богомилството учи човека на постижението на Бога.
Църковните истини са заблуда – само Божията Истина е Път.
Богомилството, това е разпространената сила на Духовния свят.
Чистото Сърце е истинската църква на Христос.
Само Любовта трябва да се боготвори, а не кръстът. Кръстът трябва само да се уважава.
Словото ще възкръсне само в Тайната на добрия човек.
Богомилството показа величието на Душите пред умствеността.
Църквата е тъмно и мрачно християнство, което не знае пътя си.
Църквата е онова старо общество от хора, които са изпуснали Древното Откровение.
Изглежда, че църквата върви в правия път, но няма път за нея, защото Път има само за Чистотата.
Богомилите са същества на строга бдителност. Вдъхновението им не идва от света, а от Бога.
Богомилите са Същества от светлина, Братя от светлина. Вечните приятелства са светлина.
Понеже богомилите са вечни, смъртта за тях не е загуба. Тяхната стара духовна и неизменна Любов е чиста светлина. Те са същества на истинската Любов. За тях всичко си отива, но не и Любовта.
За тях Любовта не е само дума, а Тайна – Тайна на Бога. Телата си отиват, Любовта остава, защото Любовта е безсмъртна същност.
За тях Любовта прави вечните неща.
За тях Любовта се случва в света, но не е от света.
Любовта е отвъд тялото и затова те са го прежалили на кладата.
Богомилите са духовна държава, а не астрална или земна.
Вяра, която е тотална, улавя Бога, защото Бог е тоталност.
Богомилите разтърсиха стария, мъртъв свят.
Старото християнство е мъртва говорилня.
Богомилството показа велика и чиста Духовност, а не църковна.
Тази чиста богомилска Духовност се разнесе като пожар.
Те слязоха да дадат огъня на човечеството, който е Пътят към Бога.
Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел.
Но Богомилите, тази Истина, беше изгонена от България.
Църковните хищници искаха да властват. Два свята – Духовност и бездуховност, влязоха в битка.
Богомилите искаха Любов, братство и справедливост, но старата църква си искаше властта и влиянието.
Кипяла е страшна духовна дейност с голямо разпространение и изключителна всеотдайност.
Тези църковници изгориха книги, семейства с деца... Гориха и все повече пропадаха в себе си.
Поп Богомил е бил наричан „световен папа“, но е бил голяма заплаха за властта на бездуховните.
Църквата направи анатема на Чистите, Богомилите. Какво падение!
Богомилите показаха, че не търсят религия, а Любовта и Бог.
Но религията не искаше да стане слуга на Любовта и с това се провали навътре, в себе си – тя си направи падение.
Религията няма душа, само Любовта има душа.
Любовта не търси религия, Любовта търси Бога.
Религията е живот в ума, а Любовта е живот в Душата.
Богомилите показаха пътя на Стремежа, а той е Път към Бога, а не към църквата.
Умът е стар грабител, а Душата е висока и благородна енергия.
В ума си умствен; в Любовта си Духовен.
Умът е религия, но не е Любов и той не знае своя път.
В ума не си духовен и затова умът е старо човечество. Умът трябва да бъде овладян.
Умът не е близост с Бога, защото само Чистотата е Духовна.
Умът е стар рушител, той е, който държи хората в религията, в старото съзнание.
Умът е стар заслепител на хората.
На ума не е дадена Духовност, само на Чистотата се дава.
Религията е умствено явление, а Чистотата е Духовно.
Духовните хора не ги чака страшен съд, а възход, но умствените ще бъдат осъдени.
Всички умствени хора са в разруха, но някои късно разбират това.
Животът в ума е живот в пропаст, живот в полусветлина.
Умът отдавна е чужд на Чистотата и затова той трябва да бъде овладян.
Който живее по законите на ума, не може да бъде чист.
Умът има в себе си стара мания за власт и това е негова стара болест.
Вярата трябва да се освободи от религията и ума, и да намери Любовта.
Ако Вярата остане в ума, тя остава в злото.
Религията урежда застоя; Чистотата урежда живота.
Религията е низша енергия. Чистотата има дълбочина и е приета от Любовта.
Богомилите знаеха, че смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.
Богомилите са Древен Духовен Народ от Сърцето на Бога, народ от чисти Души, но тази Чистота е и смущаваща.
При Богомилите мисията стои над човека.
Богомилите са замисъл на Бога.
Богомилството не е човешка цивилизация, а Духовна. Човешката цивилизация е невежество.
Богомилите са Книга Божия – живи книги, а не църковни понятия.
Бог изпрати Богомилите, защото Той е Всемогъщият Обновител.
Сам Бог допусна кладите и показа как земните изгарят Истината и не я искат на земята.
Само хората на Истината могат да донесат порядък в света, но когато те не са желани, порядъкът си отива.
Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност.
Това, което не е духовно, е падение. Земното мислене е падение.
Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите и Той запали кладите и ги взе при Себе Си.
Бог изпрати в България хора с Чисти Сърца – Милите на Бога – от много време и времена Бог иска Царството Божие да слезе на Земята, но църквите отново отрекоха този Божествен План и му се противопоставиха и представяте ли си какво казват те: Отче наш, да бъде Твоята Воля!
Църквата е изпъдила Бог от България и няма по-голям грях от този за хиляди години.
Всеки, който е изпъдил Бога, закон е: Дяволът се загнездва в него, но съдът ще бъде Самият Бог.
Чрез Богомилите Бог искаше Любовта да царува в България и света, но съпротивата беше голяма, като и с идването на Христос. Но старият свят, старото мислене не искат това. А всъщност кой не иска? Дяволът и демоните – старото, изостанало човечество.
Чрез страшния съд те ще бъдат в мрак, който не е осветен.
Да изпъдиш Бога, значи да бъдеш завладян от дявола.
В дявола е винаги безпокойство, такова е царството му.
Разликата между църквите и богомилите е, че църквите имат обич към Бога, но нямат Любов. Разликата е следната: обичта съдържа топлина, но Любовта съдържа и топлина, и светлина.
Любовта е самата сила на Бога и затова тя понесе Кладата. Любовта е самата Древност.
Когато се е случило изгубването на будността, светлината си е отишла, останала е само топлината. Светлината е там, където има принципи.
Когато светлината и топлината са заедно, това е мярка за сливането.
Богомилите са пожелали дълбоко принципа – Чистотата, а не църквата.
Богомилите разкриха част от Тайната на Божието Лице – Богоподобието, което е вярност докрай, послушание до смърт.
Богомилите, това е разцветът на Вярата, Предаността, Любовта, Послушанието.
Ако Бог беше насочил кладите към църквите и падналите, то това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възраждане, но Бог грешка не прави: кладите бяха за Избраните, които Той най-добре познаваше.
Богомилите бяха Принцип, бяха Чистота, а Чистотата създава Вечност.
Когато страданието попадне на Чистотата, създава се Новият Човек, ако попадне в нечистия, той се изопачава още повече.
Кладите показаха, че Богомилите са познавачи на Тайния Смисъл.
Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на тъмнината и злото – затова се сляха с инквизицията.
Земният живот е само подготовка за Бога и Богомилите се подготвиха и завърнаха – те знаеха защо са на земята.
Душата си има своя труп и това е тялото, и Богомилите го положиха на кладите, те не бяха привързани към тялото и земята. Те бяха Души, завръщащи се в Бога.
Богомилите показаха, че истинското в човека е непобедимо.
Богомилите бяха чисти, а не умствени. Те бяха Духовни Същества, Същности, а не умствени илюзии.
Богомилите знаеха, че краят на земното е начало на Духовното. Но не за всички краят е начало – за другите краят на земното е влизане в астралното до ново прераждане, от което да се освободят.
Богомилите бяха Велики Същества, но и смирени Същества с Духовен опит, а не земен.
Смирението е нещо, което идва само от чист опит.
Богомилите отказаха този живот и отвъдния живот – те избраха Бога.
Греховете могат да бъдат изкупени само с чист живот и никакви жертвоприношения.
Папа Инокентий III заявява, че никой нямал право да има лично мнение за Бог и обявил война на еретиците.
Вселената е място на борба между материята и Духа.
Богомилите са носители на Чистото Християнство.
Църквата казвала за Богомилите: Трябва да бъдат изгорени горчивите и зли корени.
Богомилството, това е Духовността на религията, а църквата, това е религиозността, падението.
Целта на Богомилите е: Твърд Вървеж в Божия Закон.
Човекът притежава Божествена Душа и дяволска плът.
Вярващите слушали Съвършените, но не спазвали всички обети.
Богомилите не почитали кръщенето с вода, а кръщенето само с Дух.
Войната срещу Богомилите била благословена от папата.
Нашият хляб, това е нашата Чиста Субстанция.
Нашият хляб е нашата скрита Същност и само тя може да ни храни вечно.
Босненските Богомили казвали: Дай ни хляб от Същността – от другата Същност.
Тази друга Същност – Чистата Същност – е и Тайната на живота.
Народът е видял в Богомилите хора, които могат да обясняват ясно нещата на техните въпроси.
Главната цел и на Богомилите, и на Гностиците, е да познаят Съвършената Истина.
Църквата е насилствена и няма нищо общо с Христос.
Любовта е символът на Христос, а не кръста.
Истината трябва да се обяснява, а не да се тълкува.
Няма триединство, има само Бог.
Богомилството, това необикновено Духовно Учение беше посрещнато от болното православие с многобройни проклятия.
Истинската история се прави от жертвите, а не от привидните победители.
Истинският подвиг на живота се намира в Разумната Жертва.
Богомилството е вдъхновено от Дух за Универсално Единство.
Тук имаме воля за Истина и воля за морална Чистота.
Богомилите се посяха правилно и все ще се възраждат, а православието все ще потъва, защото е една говорилня.
За да слезе Богомилството на земята, то е било отдавна подготвяно горе, в света на Истината.
Богомилството е трябвало да слезе в стария свят на застоя.
Чрез Богомилството Бог е искал да внесе нова Вяра в застоялото човечество, нов подем.
Бог винаги знае какво прави, но Той невинаги бива разбран.
Бог е искал да даде ново здраве на болния народ – чисто мислене, но лекарят сам бил болен и не приемал новото.
Боян: И църквата, и политиката са бедствия.
Понеже църквата не проповядвала истинското Учение на Христос, Бог изпратил Богомилите, но църквите отново не приели Христос – както и в своето минало, и го изкарали „ерес“. Истината отново била „ерес“.
Злото винаги е свързано със застоя.
Богомилството е било една дълбока и тиха вода, която е проникнала докъдето може.
Когато се яви нещо ново и нещо истинско, то се възприема от света като ерес, като опасност.
Абсолютна е само Божията Истина, а човешката е само път – търсене, вървене към Бога.
Децата на ангелите – светците – не са Синове и затова какво могат те за дълбокото да знаят, за Божиите Тайни?
Жалкото при Кирил и Методий е, че те не говорят за Истинското Богомилско християнство.
Богомилската светлина е Духовна, а не религиозна.
Богомилството – това е зряла Духовност, а не религиозно занимание.
На кладите Богомилите си създадоха Пътека към Бога.
В Богомилите умря светът, те постигнаха края на света и началото в Бога.
Богомилите осветиха тъмнината.
Богомилският Път към Христос е Чистият и верен Път.
Църквите не вървят към Христос.
Богомилите били един страшен народ, устремил се към Съвършенството в Космичен смисъл и това съвършенство е смутило всички паднали души.
Царе, папи и свещеници били хвърлени в ужас, защото те нямали такава цел, нито такава Любов към Бога.
Един ден Богомилската Истина ще излезе наяве и ще разгроми всичко фалшиво.
Умът е религия, а не Любов и затова той много лесно може да стане чудовище.
Умът е много хитър и с логика се крие в своето скривалище – невежеството.
Умственият човек никога не се завръща в Бога. Само Чистотата се завръща и това показаха Богомилите.
Човекът на ума е всякога в предопределения, а чистият е в Замисъла на Бога.
Духовната Чистота е скрита от ума, той не може да я вижда.
И умственият човек страда, и духовният страда, но при умственият човек се увеличава тъмнината.
В тежки времена умът няма достойнство, защото няма Чистота.
Умът е старо падение от Духа, за да се учи.
Когато човекът е бил убит от Истината, той е станал умствен.
Истината винаги ще бъде убиец на ума (на злото), докато то се пречисти.
Злото не е Истина и то е изпратено да се учи и усъвършенствува.
Умът е една имитация на живот, защото Същността на човека спи и затова дойдоха Богомилите да събудят Същността.
Богомилите показаха, че Чистотата е по-важна от религията и наистина само Чистото Сърце е Светилище.
Чистотата е Себепознание, докато умственият човек не познава себе си.
Богомилската Чистота излекува много хора от злото (от света).
Кладите не раздвоиха Богомилите, защото Чистотата не се раздвоява, тя е едно с огъня.
Сетивният свят е нереален, той е прикрита празнота. Това е свят без Бог, истинско сътворение има само в Бога. Само Духът изразява Реалността.
Сетивност и емоционалност е от демоните, този свят се твори от Сатаната.
Сетивният човек е населен със сътворени, паднали същества, които са във взаимна връзка.
Тялото на човека е материя, а тялото на Словото е Чисто Съзнание. Душата е създадената част, а Духът – несъздадената, Божествената.
Тялото е обиталище на Душата, а Душата е обиталище на Духа.
Катарска сентенция: „Човекът е два човека – мъж и жена“.
В ада ще потънат всички демони и хора, които не са пречистени през преражданията си.
Вярата означава да не убиваш под никакъв предлог. Не трябва да се убива никое животно или човек.
Ако човекът е живял много лошо, той може да се прероди и в животно, и ако бъде убит като животно, има риск да се прекъсне Пътят на едно покаяние. Ето защо Съвършените не ядат месо.
Имало е много случаи, когато Богомили са предпочитали своята смърт, пред това да убият едно пиленце.
Катарите са давали обет да не лъжат, да не посягат на чужда живот – дори при заплаха и да не ядат месо.
Да мъчат хората, това е привилегия само на църквата.
Богомилите не държат на светско общество, а на Бога и на Духовно общество.
Богомилите са били обучени в преодоляването на изпита. Много от тях са минали през Мистериите на Египет – най-вече Съвършените Богомили.
Богомилите не са еретици, а същества с убеждения и принципи.
Богомилството – това е Великото Разцъфтяване на вярата, истинската Вяра, докато църквите и държавата почнали да я губят, защото там Сатана посял други семена.
Църквата и държавата изгубили солта – Божествената Мъдрост и пътищата им станали заблудите.
В България Богомили са наричани Бабуни, Техникери, Торбещи; в Италия и Босна – Патарени, Катари, албигойци...
Катари или чисти, означава, че тяхната вяра е чиста. Тя не е религиозна или човешка.
Тяхната вяра е чисто духовна.
Чистият е същество, което води съсредоточен живот в Бога. Той води чист живот, не смесен с църква и религия. Това е чисто Духовно отдаване.
За Катарите (Чистите) Христос не е съществувал в човешко тяло, а в духовно тяло.
Църквата превежда погрешно това духовно тяло като „фантом“, а то в същност е реалното тяло.
Френските катари казват: Материалната църква не е добра и в нея не може да се произнася молитва.
Живели са в началото на осми век в Сирия.
Чисто Християнство – истинската Любов към Бога без църква, икони и ритуали.
Не признават за авторитети никакви големци в църковната йерархия, а само Чистотата.
От Сирия това Учение извървява дълъг път: Мала Азия, Армения, Балканския полуостров, по бреговете на Черно море, Пловдив и т.н.
Хора, отдадени на Уединение, молитви и служене. Парче хляб за деня им стигало само и само да са далеч от суетата на света. Много от тях били светци, исихасти, отдадени.
Павликянството държало на строг и въздържан живот.
Константин-Силван – водач на Павликяните. Той създава първата павликянска общност и я нарича „Македония“.
Павликяните: Бог е създал хората като ги украсил със Свободата.
Сергей Тихик е един от най-големите учители на Павликяните.
Масана от персийски, означава молитва, чрез молитвата човекът може да се съобщава направо с Бога, без да има нужда от посредници, духовенство, сиреч молитвата отстранява духовенството.
Масалияните, молещите се, отдадените, старите българи ги наричали молитвеници. Те живеели в потайни места на Тракия и Македония.