Великата ерес

Ерес означава Великата Истина, слязла на земята. Но както знаете, този свят е неистината, и не я приема. Така и Христос не беше приет. Ето защо този свят е свят на смъртта.

Бог изпрати Истината в света и света я нарече „ерес“.

Да не приемеш Истината, то е ограничение на Бога, то е падение още по-надолу.

Да отречеш Бога и да мислиш, че си вярващ, то си е чист грях, чисто лицемерие.

Този свят отдавна не обича Истината и затова в него има огромен застой. Той е станал просто ад, а хората питат: „къде е адът?“.

Това са Души, потънали в материята и Бог им изпраща Истината, подава им ръка, но те държат на смъртта, а не на Възкресението.

Отреклите се от Истината ще потъват все повече, във все по тежко сътворение.

Който се е отрекъл от Истината, молитвите му са вятър работа (пусти).

Странно е да се молиш и да отричаш Бог и Истината, но кой може да излъже Великия Бог!

Земните светове са руини, полуизоставени и ако Бог слиза в тях, то е чрез Чистите, за да поведе другите и да ги извади от земното, от гробището. Смешно е при това положение, когато казват: Има ли живот на другите планети?. Странно е как умрелите питат дали има живот... Да, защото те са го изгубили и питат. Те са изгубили Духа.

Земното мислене е катастрофално и затова то привлича големите катастрофи.

Земното мислене е без Дух – мъртвост.

Както блатото е смърт за водата, така земното мислене е смърт за Духа.

Всеки човек, който е блато, е жесток, обсебен, умрял, но иначе е като жив.

Умрелите са хора, избягали от Бога. Но докога? Да, те дълго ще умират и ще се раждат, независимо дали вярват в прераждането, те отиват в астрала и се връщат, докато някога се случи подобието.

Великата Ерес е Царство Духовно, Царство от служители на Бога.

Блатото е умряла вода, провалът на сътворението, което се опитва да се скрие от Истината.

Животът не е в блатото, във времето.

Чрез Великата Ерес Сам Бог пусна живата вода в блатото, но блатото не я разбра.

Христос показа какво е Дух и когато дойде бурята, той разкри една тайна, ще я кажа: Неговият Дух ограби бурята.

Беше слязъл Дух, а не ум, не учен, а Дух, който показваше Пътя към Великия Бог.

Но все пак Великата Ерес запали много хора в света, защото те бяха живи и разбраха посланието на Бога.

Великата Ерес, това е Великата Любов на Бога. Бог изпрати истински Служители, образци, които да посочат Пътя и на другите, и поради това много хора и народи пламнаха, но светът и мъртвите бяха в опасност и те осъдиха Бога и Неговата Ерес.

Без Великата Ерес светът е в голямо саморазрушение, защото църквите са гробища.

Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие. Верните на Бога действаха и запалиха света, и за това ще се говори все повече.

Великата Ерес показа, че Бог е една велика, необятна Любов.

Великата Ерес показа, че Бог има много верни служители, които умират с радост на кладите за Него, защото Го познават. Такива хора църквата не може да ги излъже и отклони.

Великата Ерес беше присъствие на Вечното на земята.

Богомилството беше Тайна на Живия Бог.

На които им е дадено, ще ме разберат.

Както виждате: Великото е просто, но това „просто“ се постига трудно.

Чрез Великата Ерес Бог искаше да каже: „Ето го Пътя към мене“.

Великата Ерес, това е Цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него.

Да, съществува Чисто Духовно знание, но то беше горено, защото за света то си е опасност, защото светът е неистината.

Тайната на човека е извън този свят, тя е в Бога и Великите еретици са я познали. Тези еретици са познали Бога и отдавна са спасени, а земните хабер си нямат защото са в нечистотата, а нечистотата е гроб.

Великата Ерес е океан от Мъдрост.

Всички еретици, които светът е отрекъл, живеят в Бога.

Във Великата Ерес няма животинска природа.

Във Великата Ерес няма дявол, няма такива мисли, тук има само Бог и различаване.

Учителят казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб.

Истинското знание на Еретиците е станало тяхната свобода.

Поп Богомил казва: Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове!

Богомилите показаха, че и във времето има Вечност.

Вечните принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята.

Вярващ може да бъде само истинският човек.

Великата Ерес показва докъде са стигнали чистите и предани души, докъде води голямата Преданост.

Богомилите са духове, които са преодолели света и неговите капани.

Това са души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.

Великата Ерес показа истинския Път към Бога.

Чистите знаеха Пътя и затова те пронизаха кладите.

Чистото Сърце е мощно сърце, защото то има Божията подкрепа.

Чистите пазят Словото и затова Богомилският поздрав гласи: Словото на живота пазим!

Великата Ерес е духовна държава, живееща в Бога – в Обетованата земя.

Великата Ерес е символ на Великата Неизменност.

Великата Ерес, това са Души и Духове, докоснати от Истината, а Истината отразява Бога.

Богомилството – това е Любов, насочена към Вечното, Несътвореното, докато църквите – това е любов към външните неща, към мъртвото.

Църквата е саморазрушение, тя самата се разпада.

Истината е страшен разрушител. Тя е унищожила много цивилизации и храмове. Тя е ужас за злото. Тя търпи, но до Часът на Бога.

Истината унищожава, защото пречиства.

Слизането на Великата Ерес е слизането на Истината, а Истината винаги е била опасност за този свят.

Великата Ерес повлече много хора и народи, защото е Истина, но и лъжата не пуска лесно своите жертви.

Духовните хора са нещо, което идва от Сърцевината на Бога, от Любовта на Бога, защото Той е Любов, а кой ще Го разбере – това е друг въпрос.

За да разбереш Великата Ерес – Истината – трябва да имаш очи от друг свят, духовни очи.

Не е лесно да се събудят дълбоко заспали души.

Бог изпрати Великата Ерес, защото църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой.

Бог подаде ръка на църквите, но те отново се отрекоха от Него и потънаха в още по-голям застой.

Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка църква, от всяко светилище. Кое светилище може да се сравнява с Чистото Сърце?

Кои станаха инквизиция? Хора, в които живееха чудовища и Бог искаше те да видят себе си, и те написаха своята карма за друго време.

Умът няма душа. Умът, нечистият ум е голямо чудовище, а то е голямо пропадане, то върви от дяволското към демоничното.

Бог изпрати Великата Ерес, за да спаси човешкото от дяволското и демоничното.

Бог искаше да им каже, че материята е вторичност, и че тя е заробваща.

Църквите не разбраха Бог и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос.

Предназначението не е да бъдете човешко същество, а Духовно.

Предназначението е завръщане в Бога.

Да си Истина и Син Божий сред такива хора значи трябва да бъдеш отлъчен и наказан. Ти си бреме.

Ти си чист и си попаднал сред блатото, а за блатото е нетърпимо, тук ти си чужд (еретик).

Тук ти си недостоен, чужд си, ти си еретик, а те са „единна църква“.

Тук еретикът разбира, че това са хора, които отдавна са отрекли Бога и се чуди защо е тук.

Богомилството показа Велика Духовна Устойчивост.

Богомилството показа Древната изгубена Вяра.

Богомилството е тесният Път към Бога, а православието е широкият път.

При Богомилите многословието се е смятало за грях.

Страданието и Голготата са нашият Път към Спасението.

Стремежът към власт е сатанинско дело.

Има само едно богатство – в Духа.

Богомилството е едно по-висше и чисто разбиране на християнството.

Богомилите водили един чист и възвишен живот, който църквата не одобрявала и тя решила да наклевети Богомилството, така се случила кармата на Българския народ.

Между истинското християнство на Богомилите и църковното християнство зейнала голяма пропаст.

Поп Богомил заявил, че Учението на Христос е Учение за познаване на Бога, Който живее в нас, а не учение на ритуали и свещи.

На човека е нужна само вътрешна работа над самия себе си и Любов към съществата.

Те казвали: „Не убивай“ – нито хора, нито животни.

Кладата е мястото на оживяването на Бога.

Ние сме родени, за да победим себе си.

Еретиците са верни на Бога и те го доказаха на живата клада.

Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, да проповядва Ереста.

Тази ерес е уплашила цяла България и „духовенството“.

Еретиците, или съществата на Истината.

Тази дума – „еретиците“ – е ключът на България.

Църквата на Любовта

Църквата на Любовта, на Бога няма сграда, тя има само разбиране.

Тук няма членство освен онези, които знаят, че ѝ принадлежат.

Няма противници, защото не съперничи.

Няма амбиции, защото се стреми да служи.

Признава всички Велики Учители на Любовта и Истината.

Тези, които са членове, го знаят.

Държи на съзнателно завръщане в Цялото.

Тя живее във финото царство на Любовта.

Не приема йерархия, защото никой не е по-голям от другите.

Не признава награди, а само неизразимостта да съществуваш.

Тази църква познава само Силата на Любовта.

Тези, които се познават, са църквата на Любовта.

Любовта е Любов, тя никога не става църква.

Богомилската църква е в Духа, а не в ума.

Истинската Църква е в Бога и тя е образувана от съкровени Божии хора – Духове.

Съвършените Богомили

Големият аскетизъм бил задължителен само за Съвършените Богомили.

Има главно три степени: 1-ва степен Съвършени; 2-ра степен Полусъвършени; 3-та степен обикновени, слушатели.

Всяка степен си има строго определени правила.

Съвършените не се женят, нито имат собственост и пари. Смятало се е, че собственост, която се състои от материални блага, е творение на злия Бог и се е смятало, че тази собственост усилва вярата в материалното и въвлича в изкушения.

Съвършеният Богомил е трябвало да стои далече от всяка съблазън, за да е жив и вдъхновителен пример за всички останали, а на полусъвършените и обикновените са позволени брак и собственост.

Те са държали на вътрешното, духовно и морално Съвършенство.

Съвършените Богомили не умират, те само се отделят от телесната обвивка.

Главното и постоянно занимание на Съвършените е била молитвата.

Съвършените Богомили, това са Безсмъртните. Те и действат като безсмъртни, без оглед на това какво мислят обикновените хора.

Когато външните Богомили се разкайвали, само Съвършените Богомили полагали ръце върху тях и изливали своя Дух върху човека.

Съвършените Богомили претеглят вярващия и когато видят, че е достоен за Пътя, тогава всички Съвършени полагат ръцете си върху него, а кръщението с вода е само формалност и от него няма полза.

Когато вярващият стане достоен с аскетизъм и дела, в продължение на две години, тогава Съвършените му разкриват вътрешните Тайни на Богомилското Учение, които иначе винаги си остават скрити от непосветените.

Само в Съвършения Богомил пребивава свят Дух и той може да Го предава на достойните.

Народът е наричал Съвършените Богомили Божии приятели, добри хора, сол на земята, утешители, нищи духом.

Съвършените Богомили си имали въведени тайни знаци помежду си, а и в къщите си имали белези, за да ги разпознават други Съвършени.

Съвършените Богомили водели истински Чист живот, дълбоко и пълно Самоотричане.

Истинското богатство на Съвършените Богомили е богатството на Духа и на тях, Съвършените е било дадено да го видят.

Думата „съвършени“ означава посветени, отдадени на Пътя си.

През 1250 г. броят на Съвършените Богомили е около 4000 в Европа.

Съвършените Богомили са скритата светлина на света.

В Тайната книга на Богомилите са скрити съкровените знания на Съвършените Богомили.

Съвършените Богомили разкриват тайните си знания само на тези, които са минали изпитанията и са станали достойни за Пътя на Съвършените.

Съвършените били посветени в Тайното знание за Бога, в Тайното Учение за Бога, а вярващите са се въвеждали постепенно.

Само в Съвършените обитава Чистият Дух, Светият Дух.

Съвършените не умират, те само се избавят от телесната обвивка и се обличат в Божията дреха, безсмъртието.

Съвършените били обожавани от другите Богомили – слушателите, несъвършените.

Главното занятие на Съвършените била молитвата.

Пътят на Съвършените е Целеустремена Отдаденост с мистично-съзерцателен характер.

Авторитетът на истинските Богомили, Съвършените е само един: вътрешната Светлина, близостта с Бога.

Съвършеният Богомил свети с вътрешното си развитие.

Богомилската искра е идеята за Чистото Братство.

Съвършените Богомили са истинските Пазители на Тайните.

Съвършените Богомили са особени същества, те са носители на пламъка.

Съвършените Богомили са стигнали до там, че те узнали, че и Кладата не може да им отнеме Истината и че никой не може да им я отнеме.

Посвещение

Властта над злите духове не може да бъде дадена преди Новораждане.

Когато човек е пред посвещение, той минава през големи страдания и изпитания. За човека наближава една буря, заплахи, атаки, вихрушка, който мине през петата степен на Посвещението, той придобива истинската Вяра и вече идеята за къщи, прехранване, оцеляване... отпада. Големите изпитания и страдания са символи на Новото, което идва, защото така новото си пробива Път. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания.

Човек, когато се намира пред Новораждане, усеща, че светът се събаря пред него.

Човекът става господар на себе си само след Посвещение.

Посвещението идва след като човекът е овладял своя ум и е пречистил своето сърце – това е Пътят, по който се пробужда Божественото Начало, което става при Посвещението и тогава човек се свързва с Висшите Същества и те му разкриват Дълбоките Окултни Тайни на Живота.

При Посвещението човекът придобива ново съзнание – свръхсъзнанието, което е свързано с по-тънки и мощни сили.

Човек трябва да овладее силите на астралния свят, които са изменчиви, тогава Посветеният става Господар и на формите, и може да изменя облика си – така Боян е произвеждал явления.

Всяко следващо прераждане изисква от Посветения ново Посвещение.

Колобър

Колобър, „Кулубър“ от старобългарски означава Магьосник, Жрец, водач, предводител, известни са още като „хулабър“ – умеели да създават свещенодействия, „кълубри“.

Религиозен водач на войска, магическият вожд на войската, който чрез ритуали увеличавал силата си.

Те воювали срещу демоничните водачи на градушката.

Колобърът може да прави пробив в календара – в лошите, черни дни, в тъмните дни.

Колобърът можел да отваря проход в небето.

Когато нещо се прави в строго определено време, се придобива Дух и сила.

Дървото е Тайно Вместилище на Душата на Шамана.

Жрецът е мостостроител.

Има два вида Шамани: Единият е дар, това е, когато Шаманът е владеел себе си и Вторият – не е дар, а бреме. Когато се явява Шаманска болест, не си напълно пречистен и бремето идва с Духовете, с които общуваш.

Истинският Колобър умее да става друг – Висш – чрез връзката си с Висшите Същества.

Истинският Шаман е този, който е пречистил и овладял себе си, но той е и този, който е избран от духовете. Тогава на него се откриват правилните пътища към духовете, Боговете и Веселената.

Той бил обучаван как да язди тъпана и музиката.

Чистият Колобър е изява на Свещеното.

Шаманизмът е сила на динамизма.

Шаманизмът – това е силата на изреченото Слово.

Тайната на кладата

Да умреш радостно и с достойнство на кладата също е било част от Тайното Учение.

Кладата се побеждава само с Чиста Духовност, с Чиста Духовна Сила.

Цял живот Богомилите са тренирали тялото и ума си, за да напуснат този свят – този външен и видим свят, и да получат гносиса, истинското просветление – същественото от живота. И всичко това, за да могат да влязат в Новата Земя и Новото Небе, които си остават невидими за обикновените хора, за простосмъртните хора.

Светостта и Любовта се доказват в Огъня на Кладата, а не в духовни спорове и дискусии, както е искал да спори оскъдния Презвитер Козма – затова и Богомилите не са му обръщали внимание, а той пък се озлобил срещу тях.

На Кладата любещият умира тихо и благо, поради познаването на Скритата Реалност.

Богомилите са стигнали до своята Душа и Дух, и затова са имали Тайно Спокойствие пред Лицето на Кладата, пред лицето на смъртта – те са знаели, че ги очаква Тайната на Живота, защото бил им е даден гносис.

Да влезеш с Любов в Кладата, това означава да си познал себе си, да си придобил голямо Доверие в себе си. При това Доверие можеш да си отдъхнеш и от смъртта, защото знаеш, че Бог те очаква. Всъщност ти се завръщаш да си отдъхнеш в Божията Същност.

Бог видя Любовта на Богомилите и ги награди с Кладите.

Боян Мага

Кладата не е злото, тя е нашият заслужен олтар, тя е Пътят ни към пълното Единство, тя е за посветените и съвършените.

Боян Мага

На Кладата Сам Бог понася злото в човек, а човекът израства чрез Неговата Милост.

Ако човек страда на олтара на Кладата – това са неговите грешки и грехове. Чистият не страда, защото се извисява в своя Бог.

Кладата е приобщаване към Вечния Огън.

Кладата гарантира Божествената Свобода, а Свободата, това е човешкият Дух и Душа в едно.

Съвършените Богомили са заявили Любовта си към Бога, и затова на Кладата се решава окончателното сливане, защото, тук Любовта се изпитва до дъното.

Бог е допуснал Кладата за Съвършените. За грешните Кладата е неуместна, неприложима.

Сътвореният от Господа Дух, е неунищожим на Кладата. И всеки, който се е осъзнал като Дух, е неунищожим.

Издръжливостта на Кладата е загадка за обикновения човешки разум, тя е неразбрана за тези, които нямат Божията Любов.

Богомилите преминавали през Кладата, както се прекосява плитка река, това е така, защото чрез голямото си Вдъхновение човекът е извън себе си, той е в Духа си и в Бога.

Богомилите са били Огнени Хора, а Огнените Хора живеят друго съществувание.

Огнените Хора тайно живеят в Бога, а Кладата е само една привилегия.

Бедните учени и историци не могат да разберат този чист Божествен Пламък в човека, защото те не познават Божественото Вдъхновение – този Таен Пламък, който вечно гори по Бога и е изцяло устремен към Бога.

На Кладата не може да се постави недостойно същество, Кладата е само за достойните, а достойните са само за Бог и Сам Бог ги определя и после ги взема при Себе Си – Несътвореното, истинското отива при Истинското, завръща се в своя Бог.

Любовта оживява на Кладата, а Мистичният огън е Тайният образ на тази Любов.

Да отидеш на Кладата означава да имаш реална Любов, която трябва да се изпита до дъно.

Ако Богомилите се страхуваха от Кладата, те не биха проповядвали своето Учение.

На Кладата именно Духът им възхожда към Бога и не е ли жалко да умираш без Възход към Бога и към Вечността?

Богомилите не се страхували от света и неговата Клада, защото те имали страх само от Бога, а този страх дава пробуждане и търсене на Истината.

Когато имаш истинска Любов към Бога, Кладата е без значение.

Богомилите отидоха на Кладата, за да се върнат при своя Бог, Кладата само утвърди Чистотата им, защото те имаха висок Дух, те станаха Орли, висини.

Богомилите често палели огньове сред природата, защото огньовете пречиствали.

Огънят за тях бил Свещен. Чистото Слово за тях е било Огнено. Огненото Слово е Дух, а Духът е непобедим.

Там, където е Духът, всички разрушителни сили загиват.

На Кладата отиват само Верните на своя Висок Идеал, Верните на Бога и на своята Вяра. Каква полза има от изгарянето на неверника?

Богомилите отидоха и загинаха на Кладата, защото видяха в нея Истината.

На Кладата човек придобива Ново Небе и Нова Земя.

На Кладата Великата ерес се изкачи в своето Космическо съзнание (Чистото съзнание).

На Кладата се осъществява истинското събуждане на Духа.

На Кладата Богомилите отрязват човешкото мислене и човешкия живот, които иначе могат да траят милиони години. На Кладата те придобиват нова Реалност, нов начин на живот и в следващите си прераждания те са избавени от дългия и бавен човешки път на еволюцията и застоя.

Кладата е Тайнствено Пътешествие към Центъра на собствената ни Същност. Това е реалното пътешествие навътре, докато обикновените хора пътуват навън.

Учителят казва: „Казвате тази година астрологичните условия не помагат. Те ако не помагат, вие можете да си помогнете. Има един Юпитер вътре във вас... има един Сатурн, вътре във вас има и едно Слънце. Външните, когато не помагат, вътрешните ще помогнат. До тази астрология не сте дошли още. Всички мъчнотии човек може да ги преодолее, макар и малко да се поохлузи кожата му“.

На Кладата Любовта победи илюзията на времето и освободи човека от цялата илюзия на света. На Кладата Любовта изпреварва времето.

На Кладата се е осъществявало мълниеносното Посвещение – великата среща на човека с Бога.

За Богомилите на Кладата се е осъществявала най-щастливата смърт и те цял живот са се подготвяли за нея, както и Христос – за кръста.

Богомилите са същества, намерили светлината, Тайната на Живота в пламъците на Кладата.

За тях смъртта на Кладата е реална среща с Бога. Кладата е особено изгряване на Бога отвътре.

На Кладата този, който е имал Абсолютна Любов към Бога, той стана част от тази Вечна Любов на Бога.

Кладата е един опит отвъд живота – това е един метод за Дълбоко навлизане в Бога. Тук Духът Огън навлиза в Бога Огън.

Тези, които са умирали на Кладата всъщност са оживявали в своя Дух и в Бога, и те често казвали: Господи, колко е хубава смъртта!

Тези, които навлизали в огъня на Кладата с голяма Любов към Бога, усещали толкова дълбок и Древен Покой, че не могли да го опишат, защото те усещали, че Бог Реално се слива с тях и ги изпълва със Себе Си. Случвало се е Велико Единство.

Срещата с Бога на Кладата е несравнима с нищо на света. Тази среща за Богомилите е била по-важна от света и живота.

Изгарянето на Кладата е Велик Замисъл на Бога, то е освобождение от еволюцията и влизане в Съвършенството на Бога.

Кладата е извън човешките разбирания. На тази Клада Бог прониква и завладява човека отвътре със Своята Любов и велик Мир.

Бог познава своите, а Кладата е тяхната награда, защото там, на Кладата Той ги превръща в нови същества – истински същества на Мир и Любов, но не всеки има тази чест да бъде превърнат, защото дълго и постоянно трябва да си търсил Бога.

Изгарянето на Кладата е едно завръщане в Реалността, която е била преди сътворението. Това е чудно завръщане в Любовта, в Бога.

Изгарянето е изгаряне на стария свят в човека, за да се роди Новият свят – Новото Небе и Новата Земя, а това са Духът и Душата, т.е. Мъдростта и Любовта.

Вътре, в Любовта е силата, която е по-голяма от Кладата.

Който има Любов към Бога на Кладата, той придобива своята пълнота, своя Дух.

Ако този, който те обича, е поискал да изгориш на Кладата – това означава: изгори, за да се слееш!

На Кладата човекът се очиства напълно и се завръща при Бога, докато при обикновената смърт човекът си остава неочистен и неспасен от земните грехове и мислене.

На Кладата Богомилите постигнаха огненото си безсмъртие.

На Кладата се осъществява най-истинската проповед на Любовта.

В Германия изгорените Богомили заявили, че Вярата им е истинска и християнска, но скрита от църквите.

Немските Богомили от Кьолн още по него време казвали: Ние понасяме тежките изпитания, защото не сме от този свят, а вие, от църквите, сте любители на този свят – трупате дом след дом и обичате света. Вие, в църквите сте лъжливи апостоли и изопачихте Христа.

На Кладата Богомилите изгарят в себе си всичко земно и материално и се устремяват в Безсмъртието, нетленното.

Кладата е Път към Святост и Съвършенство, и към невидимите степени на развитието.

Кладата не могла да разклати, да разубеди човешкия дух, който е огнена скала.

Сам Бог е вложил огъня в Съвършените Богомили, защото в миналото те много са Го търсили и чакали докато узреят за Него.

Блажени са мъчениците на Кладата и тя е тяхната благословия, тяхното невидимо развитие и израстване по Пътя към Съвършенството, защото сам Огънят е съвършен.

Когато Богомилите се хвърляли на Кладата, това е било силата на тяхното убеждение, твърдо убеждение, това е било абсолютна Вяра, а не вярвания и догми.

Тържеството на Богомилите на Кладата е силата на това твърдо убеждение в правотата.

Поради това твърдо убеждение Богомилите не са християни, а истински християни и истински хора.

Без Кладата хората си остават жертви на смъртта.

Без Кладата какъвто и да е животът на хората, той си остава беден и обречен на смърт.

Без Кладата животът на човека се превръща в нещо второстепенно, нещо странично, нещо друго.

На Кладата горяха само преданите на Истината.

Богомилите бяха изгорени, но не бяха победени. Те преодоляха огъня и станаха Синове на Бога.

На Кладата можеше да издържи само Чистотата.

На Кладите се явил най-мощният израз на Стремежа към Бога. Тук пеперудата избирала огъня пред отказа от Бога.

В момента на Кладата Богомилът се среща с Тайната на своя Вътрешен Бог и връзката става Вечна. (Чак след тази връзка може да говорим за истинска медитация.)

Кладата символизира подвигът.

Кладата е Духовен подвиг, мистично тържество.

На кладата човек придобива своята Вечна Опора.

Човек се усъвършенствува чрез Кладата.

Самата клада призовава верните към себе си.

Кладата е символ на изгрев – тук изгрява Вечността.

Жертва, която е призована на Кладата, не е от този свят.

Кладата – това е Чистият Път към Тайната на Бога.

Кладата е и метод за придобиването на безсмъртното духовно тяло.

На Кладата се вижда кой изгаря. Който изгаря за Бога, Го постига.

Кладата е богатството на Душата, защото тя е мостът между тебе и Бога.

А не е ли Любовта вечно Жертвоприношение?

И желязото се поставя на кладата, и то става течност, и в него потича другият, скритият живот.

На Кладата се изпитва Любовта към Бога, дълбоката устойчивост и Неизменност.

Жертвата е мястото, което увеличава Любовта – ето защо Кладата е съкровище.

На Кладата оживяват само Душата и Духът, достойните и избраните.

Богомилството е величествено Духовно богатство, изчистено от болестта на религията.

Духовността е дълбокото Учение за завръщането в живота.

Религията е смърт, а Духовността е живот.

Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че дяволът не може да издържи на огъня – Дяволът има стар страх от огъня.

Има предание, което казва, че дяволът е много издръжлив, но когато Бог го поставил в огъня, там не издържал и се провалил.

На кладите Богомилите са преживели Бога вътрешно, защото Той им се е явил.

Възкръсва само духовното тяло на човека, а не плътското.

Възкръсва само тялото от Прасветлина.

Павел казва: Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие.

Кладата са могли да я издържат само тези, които са преживели реална среща с Бог и Христос.

Богомилите отдавна са били кръстени в Духа на Любовта, а сега на Кладите те заслужиха да получат правото след време да проникват в Мъдростта.

На Кладата Духовността постигна мълчание и израстване, а всички други си останаха в ръцете на астралната змия. Всичко умствено е в змията.

Кладата е място, където Любовта одухотворява смъртта и я превръща в тайна на истинския живот.

Кладата е освобождение, но за Духовността, за умствеността тя е ужас и падение.

На Кладата няма хитрости, няма методи – тук просто само Любовта царува.

Любовта няма нужда от методи.

Кладата е велико Духовно освобождение от съдбата на света.

Кладата е завръщане в Бога, завръщане у дома.

Тук Духовността е освободена, тя става Душа – чиста енергия без его, но това е само за този, който може да люби Бога, да се изгуби в Любовта.

Тук егото е изгорено и човекът вече няма съдба, за него вече няма съдба, той заживява в Божия Промисъл.

Тук, на Кладата се утвърждава и себепознанието, защото само когато изчезнеш (фана), можеш да познаеш себе си, иначе нямаш позволение да се познаваш.

Любовта и Духовността ни разкриват, че животът не е материя.

Учителят

Когато станеш Духовен, имаш право да отидеш на Кладата и да видиш Истината, която ще ти дари себепознанието.

Кладата е тясната врата към Бога, Тесният Път.

Кладата може да бъде победена само от Вяра, която е Духовна Тоталност.

Кладата е отвъд времето, тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност, а които са в ума, си остават във времето.

Кладата е величествено огнено кръщение.

Тези, които не са били призовани на кладата, са били изоставени от Бога, Бог знаеш защо.

Другите, малко или много, все още имат в себе си зло и затова те са част от болестта на вселената.

Църквата е светът, кладата е вечността.

Кладата изтръгва света от човека.

Кладата е свобода за Духа, а не за ума.

Умът е привързан към света (вързана енергия).

За Посветените Кладата е съкровено ухание, ухание на Вечност.

Да бъдеш на Кладата, това е велико Доверие на Бога към човека. Това означава Тайната да бъдеш докоснат от Бога.

Съкровеното е завело Богомилите на Кладата.

Хората на Кладата са богати със съкровеното – това са хора от Дух и Истина, а недостойните се кръстят с вода.

Да се кръстиш с вода, е едно; да се кръстиш с голгота, е друго.

На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е реалност.

Кладата е пълноводие, но за земните тя е суша.

На Кладата Бог им предложи (на Богомилите) Себе Си – страшна чест, но тя е само за верните.

На Кладата Бог постави Богомилите в Сърцето Си.

Кладата беше за верните – тя е Божествен Призив за избраните, които бяха отделени от света: живото беше отделено от плявата.

Бог разкри силата на Богомилите и показа застоя на църквата и нейното болно мислене. Примерът беше ясен: Богомилите показаха що е истинска вяра и устойчивост на Духа.

Тук Сам Бог ни показва ясно какво е Вяра и Любов към Бога.

Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, познаваш Бога.

Кладата обладава в себе си Дара на Свободата, Дара на Вечността, но само Избраните виждат този Дар.

Кладата не приема в себе си само прокудените, земните.

Кладата е Велико Пресътворяване – Пресътворяване в образ и Подобие.

Кладата е съвършеното добро за чистите духове.

Тези, които нямат реалност, Кладата не ги иска, тя ги отделя от себе си.

Кладата е Бог, съвършеното Добро, а всяко друго добро, извън кладата, е условно, т.е. то е на степени, ограничено.

Кладата пленява само Чистите.

Сам Бог запали кладите за Своите Избрани.

Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя.

Тези от трагедията не знаеха какво става на Кладата, те не видяха там възхода. Те не видяха, че Кладата е съставена от Божията Любов.

Огънят не смекчи желязната воля на Богомилите.

На Кладата дадоха шанс на Богомилите да се разкаят, но разкаяние нямаше, имаше само Воля за Бога.

Това изгаряне е Тайната Наука на живота, това изгаряне е всичко.

Кладата е Тайно Учение на Огъня, Учение за Абсолютното пречистване, защото то е през което човек познава Бога.

Човек, който познава Бога, нима ще ходи по църкви?!

Богомилите показаха на Кладата нова цивилизация.

Кладата е разцъфтяване на Любовта, но то е само за тези, които са имали правилно отношение към Бога.

Великият Огън беше приятел само на Богомилите – Избраните. Те бяха приети. Да те иска огънят, това е да те иска Духът на Истината.

На Кладата Бог изгаря Себе Си, изгаря своето минало и се завръща в по-дълбокото Себе Си, в Древността Си.

На Голгота Бог разпъна Себе Си, за да се слее със Себе Си.

Горяха клади, изкоренени бяха семейства и селища...

На Кладата Богомилите откриха своя Вечен Път, но за другите хора Кладата не беше Път, а погибел.

На Кладата отиват само тези, които са покорили себе си. На тях само Бог им беше господар.

За Мъдрите Кладата беше жадувана, защото знаеха, че се завръщат във вечния живот.

На Кладата Мъдрите славеха Бога насаме, а земните нищо не подозираха.

Кладите бяха Таен Път към Отеца и Мъдрите го знаеха, те бяха призовани.

В Смирението си те видяха своя Път, който за другите беше разрушение.

В Кладата беше скрит изгревът на Вечния живот.

Кладата беше победа в името на Вечния живот.

Сам Бог стана Клада за Своите Избраници и Сам Той ги кръсти с огън – реалното, истинско кръщение.

Кладата е Път на духовността – Чистият Път, Тесният Път, това не е религиозен път. Религиозните хора не са достойни за този Път.

Кладата е правото да се завърнеш в себе си, в Духа си.

Кладата е метод за превръщане на смъртта във Вечен живот.

След Кладата Бог прегърна своите Духове и им даде Вечна усмивка.

Кладата е Божествен знак, че занапред за тези същества няма да има смърт.

Те са станали вече свободни духове.

На кладите се родиха безсмъртните духове.

Кладата е спасение на Бога в човека, защото тук грехът изгаря завинаги.

Кладата е особена Божия Пътека.

На Кладата умира сътворението, умира светът и човекът се завръща в Духа, в Свободата.

Кладата превръща човека в Дух.

Влизането в Кладата е истинска воля за растеж.

Милите на Бога отиват на Кладата за Бога – това е Универсален Божествен опит на Любовта.

Кладите показаха колко е уникална Вярата.