Тайната за Луцифер

Луцифер беше Божий Син, но закле се Бог, че ще го накаже и преобрази. И гневът Му и заканата Му бяха смут за Небесата... И стана Луцифер странно мрачен, тъмен и студен, а сърцето му втвърди се и беше наречен „враг“ на Всемогъщия.

И Луцифер обичаше творчеството и си създаде свят – отражение на горния и видял, че всичко беше хубаво и със заклинание в хаоса беше направен човекът, но нещо му липсваше. У човека нямаше движещ се живот и не можа Сатана да го съживи, и поиска Дух от Всемогъщия, но Той не му даде Дух, а само Душа и човека оживя и наречен бе Адам – роден от земя.

Който не мине през Любовта (жената), няма да стигне до Бога.

Когато Луцифер беше Син Божий, погледът му беше слънце, но когато стана Сатанаил, стана като тъмен въглен. Имаше време когато Ева дълго плачеше за любовта на Сатана, но той имаше древен спомен, друго го движеше към Всемогъщия – той отново искаше да стане Божий Син.

Боян: Ева дълго скърбеше за Сатанаил, защото в началото на тяхната любов, той я хареса и сам я гледаше дълбоко и тогава тя виждаше цялата си Душа, но къде отиде после този поглед, тези очи... И Ева плачеше, плачеше... напразно. И накрая намери утеха при Адам и роди от него син и нарече го Авел – ридание.

Ева без Сатанаил сякаш нямаше вътрешна реалност, но Сатанаил търсеше също нещо изгубено, но той го търсеше във Всемогъщия, в своя Баща, но сега трябва да изучи нещо в себе си, което приличаше на странна пустиня.

Когато Луцифер беше преобразен, той нямаше вече слънцето в себе си, беше изтъкан от мрак и зъл помисъл. Странни криле на мрака бучаха в него – криле сякаш като почти черно съвършенство, но дълбоко в себе си Луцифер знаеше, че ще се върне във Всемогъщия и поради това нещо му нашепваше, че мракът е Тайнствен Божий дар.

И странно стана сърцето му – черно сърце и мрачна същност, а друго беше сякаш зрението на Мъдростта, но взе да ходи Луцифер по мрачни места, защото друг беше пътят му, начертан от Всемогъщия.

И странни неща се случваха вътре, в Луцифер. Той мъчеше съществата, но видя, че Избраните имат силен Дар – Вяра страшна. И поради това видя, че страданията едни вкаменяват, а други разширяват, и знаеше вече в себе си, че Всемогъщият е допуснал много изпитания в световете.

Дървото за познанието на доброто и злото дава на човека смърт и безумие, за този, който не може да го понесе.

И заповяда Отец от Дълбините да излезе едно Същество и излезе от Невидимото – Луцифер и беше Луцифер велик, и имаше в утробата си светлина голяма. От Прасветлината се беше родила светлина и стана тази светлина Божий Син.

По-късно Отец казва на Луцифер: Ще имаш и друго рождение. И Отец отново се обръща към Дълбините, втори път изрича да се яви Сатана – твърдият, острият, тежкият. И излезе Сатана твърд, тежък и тъмен, и носеше със себе си много същества и видя Отец, че това е добро и ще му служи.

И рече му Отец: И слез долу, и утвърди долните светове. И така се случи: слезе тъмният и утвърди долното.

Отец е Велик Видоизменител, Той така измени Луцифер, че той стана съвсем друг.

В началото, Луцифер преди да стане Сатана, изглеждаше като велика реалност и велик живот в системата на Отец, защото той бе Дихание от Отец. Тогава Отец го държеше в своята система.

По-късно за своите Вездесъщи цели Отец погуби Луцифер.

Бог и Луцифер са едно цяло в замисъла на развитието. Те са Велико Единство, което има за цел постепенно да разруши стария свят, стария човек – непокорното земно мислене.

Когато Луцифер е помислил, че може да познае Бога, Той пада и става Сатана.

Адът е живот без Любов.

Адът е провалена Любов.

Всички паднали (дяволите) имат липса на чиста енергия, имат недостиг и затова се хранят с отрицателната енергия на хората – като така ги освобождават от необходимост.

Сатана

Сатана е замислил да създаде човека, за да му служи. И взел глина и земя, и създал човека по свое подобие. Той създал и противоположностите – противоположните полове.

Сатана е отпаднал от Великия Невидим свят, бил е отделен и е станал от Духовно Космическо Същество – астрално същество.

На Сатанаил му е било отнето „ИЛ“, т.е. Божията частица, и така Той станал Сатана, а не като Рафаил, Уриил, Михаил – на които нищо не е отнето.

След отнемането на „ИЛ“, той отпада от кръга на Истинските Божии Служители. Тези две букви са оттеглили Тайните си сили и той бил видоизменен.

Материалният свят е бил създаден от падналият от небето Еон – Демиурга и този паднал Еон (дух) всичко вършел по внушение от София – Мъдростта.

Душата е от Бога, но Демиурга я е завързал в тъмница (тяло). Човекът се състои от духовна и материална част и душата иска да се избави от този затвор, от тази тъмница, но понеже се е омърсила от материята, трябваше да дойде Спасител, Висш Еон, Дух.

Демиургът задържа душите в тъмница като ги убеждава, че нямат Божествен произход.

Когато човекът съгрешил, той заживял в дяволските ръце.

Въздухът, земята, църквите, кръстовете са творения на дявола.

Сатана е създал ада и той е уредникът на земните неща.

Сатана бил изхвърлен от Висшия свят от Отца, но той не можел да стои над водите, защото тогава Земята била още несъздадена и невидима.

Без „ИЛ“ Сатана вече нямал начало, нямал основа, станал участник в друг особен замисъл.

В онези Древни времена Ангел Михаил се казвал Миха, но поради голямата му вярност, става Михаил. Добавя му се Божията частица, Божествената Сила и чрез нея той побеждава Сатана.

При създаването на Земята, Бог и Сатана си сътрудничели тайно. Между тях е работело съгласието и Единството.

Ако Сатана мисли, че е предизвикал падение за хората, то той греши, защото те са паднали от рождение и всякога са обречени на спасение.

И Христос, и Луцифер са излъчени от Великия, Добрия Бог.

Сатана не съществува като абсолютно зло, той само работи и организира света.

Сатана не е абсолютно зло, макар че това зло го тегли натам. Сатана е само проява на злото начало.

Защо Луцифер се е променил в Сатана? Една от дълбоките причини за падението на Луцифер, е че след като безкрайно много е живял във вътрешното си битие, той е пожелал Небитието – искал е да вкуси от него и заради това се е възгордял, и искал да стане Бог, и Бог да го види, но се срещнал с Мощта на непристъпния, Истинския Бог... И така Луцифер попаднал в ръцете на звяра, на хаоса, който е една безкрайно принизена материя.

Съществуването на Свободна Воля е особен род сатанински капан.

Според някои богомилски Мъдреци Луцифер ще бъде унищожен от Бога, а според други – спасен, простен.

За Луцифер се смята, че той се е съблазнил от едно древно чудовище на хаоса, което е скрито в Бездната.

Сатана обича да увековечава губителното и отрицателното в живота – такава е и неговата мисия за тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Любов.

Сатана не е началото на злото, той само произхожда от него. Началото на злото е скрито в Небитието.

Това сатанинско зло може да се проявява само в този свят, в ограничения свят, а това означава, че това зло не е абсолютно зло и когато Бог спаси цялото творение, тогава и Сатана ще бъде спасен.

Луцифер е бил подведен от чрезмерната вяра в собствената си сила.

Луцифер заявил на ангелите, че има изключително знание за Пътищата Господни, но според Тот има само едно истинско знание: Почитай само Върховния.

Човек се преражда докато се освободи от сатанинската власт.

Луцифер, който станал Сатана, бил изкушен от едно друго дълбоко и скрито зло, което той не познавал и понеже не го познавал, не можел да му се противопостави, то идвало от много дълбоко място.

Сатана е само вторичният създател на несъвършения свят, а Бог е Творителят на съвършения свят. Тялото е несъвършено, Духът е от Бога.

Първият човек е имал неуязвимо тяло от светлина, неподатливо на болка и смърт.

Както Бог е съществувал преди Сатана и дявола, така Бог ще съществува след Сатана и дявола, защото е Предвечен и Задвечен.

Спасението е отдръпване от илюзиите на Сатанинския свят.

Сатана носи в себе си скрито част от Великата Същност на Бога и затова е голямо внушение в света.

Сатанаил и съществува, и не съществува, защото носи в себе си част от Нищото.

Змията (Сатана) внася в човека слепи разсъждения.

Сатана значи противодействаща сила, проверяваща сила, а не враг. В едно предание се казва, че Сатана успял да открадне Душата от Бога и с големи усилия успял да я затвори в тялото на Адам и да го направи оживен за един външен свят, а излизането навън е излизане от реалността.

Адам бил подведен от Сатана към податливостта на греха и така той станал външен, материален и се сприятелил с нечистото сатанинско дихание, то просто се вселило в него, поради тази податливост. Това дихание не било от Чистата субстанция и затова неговите полужизнени сили са станали змия... Затова сега животът на падналите хора се нарича „змия“ и се оживява от змията, греха.

Ангелската материя е от чиста духовна субстанция, а падналата е змия от второстепенна – субстанция, която се е отклонила от Първичната Чистота.

Сатана или змията прониква навсякъде, където има нечиста духовност (психична духовност).

Според Богомилите змията е успяла да се промъкне дори в Мойсей. И тъй като тя се е промъкнала, Мойсей допусна гняв, който се превърна в престъпление, и което дълго време трябваше да се изкупва. Гневът е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.

Змията успя да се вмъкне в мисията на Йоан Кръстител, защото Йоан не стана ученик на Христос, а разбира се, затова си има дълбоки окултни причини, които са свързани с Божията Строгост, а Йоан е нямал все още „окото“, виждането за това, което му е казал Христос.

Божията Строгост е Висша Правда, тя е сила, която просветлява, но тази Правда не слезе върху Йоан Кръстител да му помогне, защото Йоан беше прероденият Илия, който убиваше неверните, но това се заплаща.

Сатана живее в голяма слепота, защото той е помислил, че може да убие Словото. Но раждането на Словото е раждане на Съкровеното, а Съкровеното е чиста Божествена субстанция, слязла от Отеца.

Светът, който не приема Словото, Съкровеното, се вкопчва в своите заблуждения, но Христос е оставил спасителното Слово на хората, за да могат те чрез Словото да познаят своята Съкровена Природа и че те също са Синове и дъщери на Бога.

Сатана е привиден враг, той не вижда напълно Истината и ако вие сте установени в Истината, в Съкровеното, вие ще възкръснете. И затова е важно самоопределянето и самоотричането от своята воля и от своите желания.

Демоните и Сатана винаги имат мъртва култура и който има тази култура, той е жив погребан, защото това е културата на Сатана. Но Сатана загива в чистия молитвен живот и затова усърдната молитва е важна.

Страшният Бунт на Сатанаила и неговото неизбежно падение бе замисъл, който водеше до тържеството на Христа, Бога, Единната субстанция и сила.

Сатанаил е само част, а Бог се проявява в своята Цялост, а не в отделните форми.

Според преданието дяволът бил син на Бога и сам се е наричал Сатанаил, но когато бил изхвърлен от Бога, той напуснал Небесните жилища, но запазил една част от творческите си сили и си създал други селения – друга земя, друго небе – външно небе, като създал и човека от кал и вода.

Космогонията казва: Корените на Сатанаил са част от Силата Божия.

Змията, Сатана, според Богомилите, първоначално се намирал в Йерусалим, а после преместил жилището си в Катедралния храм „Св. София“ в Константинопол.

Сатанаил е бил изгонен от Небето, но запазил в себе си творчески способности.

Сатана скрива Бог от Адам и Ева, защото Сам Бог е искал да се скрие от тях.

Що е Сатана? Паднал веществен свят, външен свят, доволно ограничен.

Сатанаил е изгонен от Божествения свят, за да могат хората да се върнат в Бога – такъв е бил Божият Замисъл.

Понеже Бог оставил малко сили на Сатанаил, той започнал да твори земния свят, но нещо не му достигало.

Понеже не може да създаде Душа, Сатана направил глинено тяло, земно тяло, но нямал материал за Душа, защото Душата – това е Божие дело.

После Сатана създал и рая, и отвел там Адам и Ева. И така човекът е създаден от две природи: човешка и Божествена. В човешката властва Сатана, а в Божествената – Сам Бог.

Превърналите се в демони негови събратя, почнали да вземат земни жени, за да отидат на Небето, но не узнали Пътя към Божието Царство, Пътят не им бил даден.

Чрез плътското и земното демоните притискали хората и властвали над тях.

Шансът на човеците оставал един: да се завърнат в Божествената си Душа.

Бог излъчил от Сърцето си Слово, за да покаже Пътя към завръщането в Божествената си Душа.

Злото

Злото не е съществувало изначално, то се е явило в последствие, за да коригира съществата, които се отклонявали от Божията Същност.

Материята е съществувала преди Сатана, той не е неин творец, а само ваятел на форми и то без да знае, че това е допуснато от Незримия Бог.

Това ваятелство на форми е предначално предначертано от Великия Древен Замисъл на Бога. Този план на Бога и тогава, и сега си остава тайна загадка за Сатана – той не знае защо е допуснато това.

Истинното зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека.

Злото е изваяно от човека сатана вътре в самия себе си, то си е негов собствен образ и подобие. Злото е подобие на човека, който не се развива.

По-късно Сатана е надарил човека с голяма привързаност.

Бог е създал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.

За злото Богомилите казвали: То умира в Любовта, защото Любовта е Тайнствената Жива Река, реката Едем.

Злото е известно с многото си имена: омраза, страст, неправда, грях, безчестие, гордост, измама – всички тези имена са били в Древността паднали Богове и Богини сега са с общото име Сатана.

Богомилите казвали: Колкото повече ни прес­ледват трудностите, толкова повече ние ставаме лъчезарни.

Бог изчаква злото да издъхне пред прага на своята немислимост.

Чистата радост на душата е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия.

Манихеите казват: Истинският Бог не може да се противопостави на злото със зло, и затова Той винаги побеждава времето и винаги е победител във Вечността.

Бог не разполага с никакво зло, което да противопостави на злото и затова винаги го побеждава.

Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.

Злото не прави нищо друго освен да проявява своето несъвършенство.

Злото няма собствено битие, то присъства само там, където му вярват, че то е зло. Злото присъства само в опороченото съзнание. В чистото съзнание злото е мъртво.

Злото е променливо, то е враг на самото себе си, то е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие.

В борбата срещу Истинният Бог злото има само привидни победи, но никога реални.

Свободата е тази, която е първична, а злото е вторично, а това означава, че свободата ще победи.

Бог не може да включи в Своето творение същества, които правят и най-малкото зло и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се учат.

Когато злото е влязло в Луцифер, той го е приел, защото е търсил Свобода от нов тип.

Злото и Свободната воля съвпадат на низши нива, но когато Свободната воля избере Истината, тя става едно с Божията Воля. Пробуденият изоставя Свободната воля и избира Истината – Божията Воля.

След време злото ще престане да бъде успешно и ще се затвори в себе си, в своето небитие.

Злото начало е непознаваемо поради скритост. То е неуморно зло и това зло е зло и не е зло.

Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него.

Това тайнствено зло е скрито в смъртта, отрицанието, суетата, ада, пороците, които са демони, но то не се изчерпва само с това, то си има и по-вътрешна скритост, то е непознаваемо.

Злото е скрито в непознаваемост, защото то е Божия необходимост и това скрито в Непознаваемостта зло, е бащата на Сатана и всички зли същества и затова ще си остане и Непознаваем.

Всички тези, които осъждат злото се посаждат в него, поради неразбиране, защото злото е само необходимост да се роди Истинското Добро.

Това зло е скрито в Дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза и работи за Бога.

На това зло в миналото е била дадена власт и то е покварило четирите елемента – земя, вода, въздух, огън и затова в този свят няма обетована земя, жива вода, пречист въздух, чиста светлина и Свещен Огън, Неизменна Любов.

Това тайнствено зло е опорочило материята и затова материята е бреме и е тленна. Изходът от това е в другата Любов – Свещената и Неизменна Любов, която всеки трябва да докаже на своята Клада.

Това зло е внесло всепроникваща развала в света и вселената, а светът и вселената от миналото са се посели като причина за падение. Те са като смес от добро и зло, и затова светът и вселената са горчиво място, горчиво дърво, място на смърт. Истинското Дърво на Живота, то не е смес, а е създадено от първичните елементи, които са недосегаеми за развала. (Учителят ги нарича Любов, Мъдрост и Истина.)

Това зло е допуснато да съществува, защото при него се твори бъдещото Истинно Добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове и поради това е създадено. Това зло е много Тайнствено, това тайносъздание го знаят само 24-те старци.

Тези, които обичат това зло, са тези, които обичат и изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение – и така те остават смесени в себе си. И затова те обичат и доброто, и злото, но с това те не обичат истински себе си, и затова се погубват в удоволствията, омраза, обичта и всичко, което е смесено и двойно.

Макар и много силно това тайнствено зло е несъвършено и поради това в един определен момент, то ще отпадне, то ще бъде вързано от Ръцете на Абсолюта.

Злото е необходимост, за да може Бог да твори и пресътворява.

Това тайнствено зло е успяло да заграби една трета от ангелите, но една друга голяма част – две трети от ангелите – е успяла да се изплъзне от властта на това зло.

За да се победи това зло, човекът трябва да приеме дълбоко в себе си Пътят на жертвата.

Според древните Манихеи: Злото начало е материята, която се стреми да погълне светлината.

Злото само може да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане Любов и затова то ще се самоунищожи.

Злото е обречено да съществува само във времето, в ограничено поле.

Злото се самоунищожава в своята неспокойна абсурдност и противоречивост.

Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо, обича удоволствията, а после, се чуди защо страда.

Злото е вечно противоборство и суета, но за този свят, то е необходимост.

Злото е принудено при удоволствията да трупа тежък „опит“ от нещастия по този път. Някога този опит ще донесе на злото Жажда за Висшата Душа, а това ще се превърне в Пътя на Освобождението.

Злите души, които са заслепени от удоволствията, не могат да се наслаждават на своята Висша природа и на Бога в себе си. Понеже се отклонили, те са изгубили властта си над това самонаслаждение.

Злото може да бъде нещо много опасно и зловещо, но само ако беше абсолютно, но то няма тази власт и поради това, то не е опасно.

Когато една душа постигне Истинското добро в себе си, чак тогава Бог може да влезе в нея и да воюва за нея, чрез нея срещу злото.

Бог е Всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото там то е необходимост.

Истинният Бог дава позволение на злият дух да наказва хора и народи заради техните грехове.

Лукавството е старо споразумение със злото.

Чистото Сърце може да победи злото.

Само чистият прекрачва прага и се освобождава от злото.

Словото е, което завързва дявола – Чистото Слово.

Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре, в самото Божество и Бог му казал: „Добре тогава, съществувай нереално!“.

Човекът е захвърлен в злото, в свят, който е чужд на неговата Същност, неговата истинска Същност, защото той ѝ изменил.

Човек живее в материално тяло, за да разбере злото и да се отърве от него.

Злото е полунебитие, то се проявява само в преходното.

Злото е неспособно да създава, то унищожава.

Злото е използвало своята свободна воля за непокорност, за да не се покорява на Бога и тази непокорност е разцеплението и разделението от Бога.

Злото е едно от Началата, то предхожда творението.

Злото е изпъдено от рая – „Тайнствената Вечност“, то не може да пристъпи там.

Материалният свят дължи много на злото и затова Съвършените Богомили са искали по-малко да са свързани със земното. Разбира се, те правели малки компромиси с живота, храненето, като са търсили минимума.

Колкото си по-далеч от Бога, толкова си по-уязвим за злото.

Древното зло – това е „чудовището на хаоса“. Злото е и не е. То е неспособно да твори. Не можем да го опознаем напълно. Злото е Първичният хаос – нещо, което тогава още не е било устроено от Бога.

Луцифер се отклонява от първоначалната си мисия, когато се е срещнал с това Древно зло. После Луцифер става Сатана, но той иска да твори, да вдъхва живот, иска да организира този хаос. И все пак той започва да създава тела от пръст и всички, които са се съблазнили от земното, са били вкарани в това творение от пръст в тела, това е и второто сътворение.

Разделението на човека на две същества, на два пола е от Сатана. Защото е било допуснато влизането в материя. А това е допуснато от Бога, защото хората щели да познаят злото и постепенно да го преодолеят и така щели да се завърнат при Бога, но с по-голяма сила и опит, и вече щели да бъдат едно с Бога и защитени от новите съблазни.

Злото е допуснато, за да могат хората постепенно да го покорят и да станат силни в Бога и чрез Бога, и така те в бъдеще ще бъдат защитени от нов хаос.

Когато говорим за зло, говорим в името на едно по-голямо добро.

Призовавай Бога и ще видиш, че злото е преходно.

Злото ще намери края си на прага на Вечността.

Вярата в Бога е способност да устоиш срещу злото.

Тъмните сили на този свят влагат много усилия, за да не може човекът да има познание за своя собствен Божествен Произход.

Пътят към това освобождение от неистинната природа е гносис.

Добро и зло не съществуват в природата, те съществуват в мисленето и в поведението на хората и съществата.

Адът е обикновеният, неустроен свят.

Добро и зло са две Космически Същества, които са в борба, те са две противоположни сили, които възраждат съществата и ги съграждат. Тези две Космични сили са необходими за създаването на формите, тези две сили са в Ръцете на Върховния Бог. Те са само Негови слуги, въпреки голямата си мощ.

Върховният Бог работи с двете Космически сили на доброто и злото, Той ги използва за развитието на човека и човечеството.

Заратустра казва: Злото се ражда, когато една сила, която в миналото е действала като добра, в посоката на развитието и е действала за прогреса на света, когато мине в настоящето, иска да действа по същия начин, както в миналото, тази сила ражда злото. Това означава, че когато миналото е пренесено в настоящото, то е зло, това са учили Манихеите и Богомилите.

Физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение и ги е създала Върховната Воля и затова те сгъстяват етерната субстанция и по този път на сгъстяването те са създали материята и физическите неща, външния свят.

Чрез падение в злото човекът е загубил своята истинска Същност, която обаче той отново трябва да познае.

Духовният свят е създаден от положителните сили на Духа на битието. Тези сили разреждат и организират материята, те също я одухотворяват.

Доброто и злото се ръководят и направляват от Великата и Абсолютна Разумност.

Трите шестици, Сатанаил е представител на отрицателните Космически сили на битието, но трите шестици не вършат нищо без съгласието на Тайната дейност на Скрития Бог.

Злото върши всичко само със съгласието на Бога. Това означава, че злото не е никакъв противник, а слуга на Бога, то е само изпълнител на Бога.

Богомилите казват, че Сатанаил е създал човешкото тяло. Той като втори принцип създава елементите, но това създаване се ръководи и направлява от Първичната Причина, тъй като то е замисъл на тази Върховна Причина.

Карма означава, че всеки ще бъде съден според делата си. Който вади нож, от нож умира. Каквото посее човек, това ще жъне.

Раждането на звяра от Мистерията на Бога, това е раждането на материята от Духа.

Адът представя обикновения, неразумен свят.

Христос и дявол, добро и зло са два големи сина на Бога. До идването на Христос, човечеството като цяло се е подчинявало на злото начало – дявола.

Доброто и злото са две безначално съществуващи сили.

Злата сила е вторично създание и затова е по-слаба от Бога.

Една от главните задачи на Богомилите е била вътрешното преодоляване на злото в себе си.

Злините в този свят не са дадени, нито са оправдани от Бога.

Всеки може да се освободи от властта на Сатаната чрез Силата на Любовта и чрез Истината и Мъдростта. Човек може да тръгне по Духовната Пътека, която ще го отведе в Царството Божие.

Целта на живота е да се преодолее материалното и да се отхвърли всичко лично.

Няма друг ад освен видимият свят.

Луцифер е син на тъмната страна на Бога.

Доброто е от Безкрая и Вечността, а злото е от времето.

Злото не е изначално, то е вторична проява, която всеки трябва да преодолее и избегне.

От Сатана и Ева се ражда Каин, а от Адам и Ева се ражда Авел.

В дъното на вселената се намира адът.

Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората.

Когато злото е започнало да действува, Бог е дал съгласието си.

Злото произтича от една велика и скрита справедливост, то е поучаващата Ръка на Бога.

Заратустра казва: Злото има за съюзници заблудената зла мисъл и жестокостта.

Бог и Луцифер са два противопоставени извора, сили, за развитието на Душите.

Тези, които не се молят, Бог не може да ги направи добри, те имат друг път.

Какво са Петър и Павел без Христос? Нула. А какво е Учителят, Буда, Лао Дзъ без Христос? Те са си те. Христос без Петър и Павел си е Христос в Бога.

Злото в света, това е силата на противоречието.

Творчеството на злото създава само твърдата материя. Любовта е друг създател, тя създава свободата, финото, лекотата. Финото е вечно, а твърдото е рушимо, изчезващо.

Твърдото има край, финото и лекото е без край, безкрайно.

Себепознание

Спасението е пробуждането на Духовната Същност на човека, а не вяра във Възкресението.

Това казва и Сократ с „Познай себе си“ – а не да чакаш нещо, защото в тебе ще възкръсне невежеството.

Познаването на себе си е унищожаването на кармата, миналото падение.

Възкресение има само за душите, а не за телата, мъртвата материя.

Словото е самото съобщение, самото откровение.

Нито Дева Мария, нито Христос са земни същества.

Съкровището – Богомилство

Богомилско ядро – основаване

Тук Боян си е направил среща с презвитера Богомил и го поканил през Патриарх Стефан, призовал го и презвитерът идва с голяма готовност, както са идвали учениците на Христос. Той е основателят на Богомилското общество през 928 г., близо до гр. Преслав, в храма на църквата „Света Параскева“. Боян Мага е основателят на Учението, той е центърът, чрез който Бог е действал. Той е истинският ръководител на Богомилите, а Василий, Петър, Тихик, Никита, Богомил, Симеон Антипа и много други, са разпространители.

Тук Боян му обяснява неговата мисия и му казва, че на другата вечер двама сирийци ще бъдат при тях. На другата вечер тези двама сирийци (непознати) се явяват в подземната зала на манастира и там са Боян, Богомил, Патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерун Добровнишки, Михаил Унгарец (Макрина), Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец – всичко са 12 човека. Двамата непознати сирийци приемат клетвата и дават на Боян 22 таблици, Богомилско Таро и легенди за Стефанит и Ихмилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат около олтара едно старо изваяние на петолъчна звезда и астрологични знаци около звездата, дванадесет чаши, това изваяние било древно и обладавало огромна Божия Сила. После сирийските Учители благославят присъстващите и си отиват и това е тяхното последно идване в България. Така се зародило Богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ.

Тези двама Тайни Учители, които са идвали при Боян, са присъствали в миналото и при Мистерията на Голгота. Това са Учителите, които благославят тези, които се стремят към голямата Чистота, те благославят тяхната жажда.

Боян Мага е основателят на Учението, той е центърът, чрез който Бог е действувал.

Това не е просто християнско Учение, а Чисто християнско Учение; не църковна вяра, а Чиста и Могъща Вяра, която се доказва на кладите.

Първите ученици на Боян са: Поп Богомил, Никита-Странник, Симеон Антипа и други, които загиват още при първото гонение.

На 11 февруари 929 г. Боян изпраща първите Апостоли на Богомилството... Патриарх Стефан е бил изпратен във Венеция, където събира много ученици и става ръководител на Богомилското учение. За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, и основава братства и оставя свои ученици. Той е умрял на 11 юли 929 г.

Във Византия е изпратен за ръководител Никита Странник, придворен магистър и книгохранител на Константин седми. Той успява да събере ученици между болярите, войниците, благородниците – повече от 300 души и пътувал по всички краища на империята и навсякъде оставя ученици и цели Братства, които той умело ръководи. От Никита има малко слова, но с тях той разкрива целия Древен свят, тези слова са изгубени. За тях малко загатва Симеон Антипа в своята „История на Богомилството“.

Богомилите – Чистите, Виждащите Истината

„Богомил“ означава Богу-мил, т.е. Мил на Бога, Близък с Бога, свързващ се с Бога без посредници. Който е мил на Бога, той ражда Бога в себе си.

Думата „Богомил“ идва от Бог и Милост, това е човек, който придобива Милостта на Бога.

Богомили – означава скъпи на Бога, любими на Бога – мили на Бога.

Името „Богомили“ идва от Поп Богомил, разпространителя, тъй като Боян и в миналото си, и сега е верен на скритостта си, той действа, но не се изявява, това е негово качество от миналото му, от Мистериите в Египет.

Тайното Учение на Богомилите е скрито от погледа на света.

Много книги са писани и се пишат за Богомилите, но Тайната на Богомилите си остава скрита.

От Богомилите се запалва огънят, който отначало е слаб, но после лумва и гори мощно по целия свят, а тези пламъци целят да пречистят света.

Богомилите, които са ученици на Боян, са се определили като саможертва, за да издигнат света с поне една крачка напред.

Тайната на Богомилите е Окултна Тайна, вътрешна Тайна и затова тя е скрита от света, а църквата не могла да понесе тази Тайна, тази по-висша култура на Богомилите.

Богомилите са постигнали (както и Толтеките) правилно пътешествие в Неведомото, т.е. правилното завръщане.

Тайната за влизане в Неведомото е всъщност Тайната на Святият Граал и който я постигне, смъртта му е радостна, защото смъртта му е чисто освобождение, а не ново заключване. Тази Тайна са овладели Богомилите.

Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта и понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, а на Кладата Богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта и това е една от големите Богомилски Тайни.

Смъртта е отнела, някога в Древността, нещо от Богомилите, а сега, на Кладата те си го връщат и се връщат в своята Цялост.

Богомилите са открили прохода, който преминава през смъртта и я поразява, това означава, че те са преодолели смъртта и то по правилния начин: с Чиста Духовна Любов, която отваря прохода към Бога и затова те са „Богомили“, т.е. „Мили на Бога“.

Богомилите осъзнали, че чрез Чиста Духовна Любов, те преминават от смърт в живот, и затова приели смъртта с охота, с радост и всички, които правилно преминават през тази врата, т.е. смъртта, те образуват Новото Човечество.

Според Богомилите Троицата е: Бог – управляващ Вечните неща; Син – управляващ Небесните неща; Дявол – управляващ земните, материалните неща.

Почти всичко, писано за Богомилите от разни професори, учени, академици, е общи приказки – самите те са бедни души, защото са извън себепознанието и затова нямат способност да изследват чисто Духовно явление като Богомилството. Те са имали само някаква нагласа и желания, но те си остават астрални, ментални човеци.

Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство.

Истината е скрита в оригиналните Богомилски книги, но тази Истина е много ослепителна и според Боян този Гносис ще обърка хората, защото това е много висока степен и затова тя трябва да чака своето време.

Бунтът на Богомилите също е предаден много погрешно в светската история, защото Бунтът на Богомилите е бил Бунт за Чистота и правилно отношение към нещата.