Ужасната Богомилска Тайна

Великата Ерес е била голяма заплаха за всички църкви и затова църквите създадоха гигантската жестокост – инквизиция. Защото новият свят на Чистите искали заедно с Бога да слязат на земята, а това означавало тотална смърт за църквите.

Църквата и инквизицията обявиха всъщност война не само срещу Богомилите, но и срещу Самия Бог и това е грандиозно престъпление, което ще се изкупва хиляди години.

Бог и Богомилите са влезли във Велико Единство, а от друга страна, църквата и инквизицията, но то е единство със Сатана, това е старо единство.

Това единство между църквата и инквизицията е стар договор със Сатана и за хиляди години ще бъде тежко бреме.

Църквата, обединена силно с инквизицията и Сатана, е дала клетва да не допуска Чистите да вземат властта, защото Бог ще слезе на земята и това Единство е било срещу Бога, но то е осъдено за хиляди години – а църквата си мисли, че тайната е скрита.

Страшният съд е за инквизицията и църквата, която е направила страшно посегателство срещу Бога.

За това обединение между дяволи и демони Бог ще бъде Мрачен Вихър, Ужасен Въздател и те знаят това. За тях страшния съд ще бъде ужас, защото всемогъщата Божия Сила ще ги завърже в центъра на земята (завързани енергии), така както е водата в блатото – има я, но не тече. Такава е Божията Строгост и Справедливост.

Страшният съд ще се излее върху тях заради дългото мрачно минало.

Единството на църквите с инквизицията беше едно велико отричане на Бога. И страшното в този Божий съд е в това, че има мрак, в който няма утеха, защото Сам Бог не го осветява.

Църквата отдавна беше изоставена от Бога и затова тя избра съюз с инквизицията, това беше стар-нов бунт срещу Бога.

На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове. Само Бог знаеше какво прави.

На Кладата Богомилите бях в Ръцете на Любовта, а в Любовта злото не те вижда.

На Кладата беше отключена Великата Вярност, Великата Преданост и Чудното Послушание до смърт.

За да отидеш на Кладата, трябва умение да чуеш Божия Глас. За този Глас е необходим специален орган, който се изработва от Чистотата.

Само Чистотата се среща с Гласа на Любовта. На Чистотата е позволено да го чуе сред хилядите гласове и то без да Го обърка.

Тези, които бяха поведени от този Глас, за тях Кладата бе тържество.

Богомилите бяха обсебени от Любовта си към Бога, а хората на трагедията бяха обсебени от света.

Бог привлече Своите Си – Чистите. Злото си взе своите и ги обсеби, и те си останаха в света и от тогава до сега, и те се чудят що за свят е това!

Поп Богомил беше отлъчен от църквата. Каква радост – отлъчен от ада! Самият ад не го искаше, но Бог си го взе.

Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога; адът вижда света.

Хората на трагедията не знаеха, че има участ, по-лоша от смъртта – и това е да останеш в ада, в застоя.

Адът е стар умъртвител и той движи съзнанието на падналите. То е, както блатото поддържа жабите и жабите го поддържат. Смешно е, когато жабите казват: Няма други светове.

Злото не е само зли духове, злото може да бъде и човек.

Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с Любовта – Божият Меч.

Бог избра Любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога, Който е самата Любов?

Откъде Богомилите имаха тази увереност на кладите? Сам Бог има я даде отвътре.

Кладата беше смисълът на живота. Дори и ангелите не знаят това.

Кладата разруши земното мислене. Кладата е Меч.

Няма по-велико нещо в света да отидеш на Кладата с голямо Смирение. Злото нищо не разбра, защото злото не вижда в Смирението.

Ако твоята молитва не руши земното мислене, ти си окаяник.

Любовта към Бога заведе Богомилите на Кладата, а Сам Бог желаеше това, а за другите остана светът.

Докато кладите превръщаха смъртта в живот, то земните умираха.

Богомилите са същества на Чистия Избор.

Бог

Бог прощава грешките, но не и привързаността към тях.

Тесният Път води от Неръкотворния Храм към Духът на Бога, към Неговата Същност.

В Любовта към Бога ти ставаш неразрушим.

Гласът на гръмотевицата е произлязъл от слизането на Божия Глас.

Щом изтече определено време, всички души ще се завърнат при Бога.

Между Бога и този свят има дълбинно противоречие.

Бог е абсолютната Преизпълненост. Там, където има Преизпълненост, от само себе си е изключено преходното и относителността.

Духът на човека е едновременно и водител, и спасител, в зависимост от това доколко е в Бога.

Не са билките и лековете, които лекуват човека, а Словото на Бога, което Той произнася.

Бог е Бездна от Благост.

Същността на Бога е съставена от Божествен Мрак, т.е. Непознаваемост.

Същността е познаваема само чрез самата себе си.

Същността е несъобщима, т.е. общуването с Бога става в полето на осъзнаването и енергията.

Бог е Бог – Той нито може да се ражда, нито може да произхожда.

Първоначалното Същество е било абсолютно Неродено, обитаващо свой собствен велик Покой и Неизмеримост, т.е. извън времето и пространството, в други немислими условия. Това Същество е било „Цялото Любов“ и то пожелало да създаде същества, които да следват тази Любов, защото Любовта не е Любов, ако Го няма Нероденото Същество и така са започнали Божествените еони, проявленията на „Изначалната Бездна“ на това Велико Неизречено Прабожество.

Мъдростта, която съществувала си мислела, че сама и със собствени усилия може също да създаде еманации, излъчвания и се насилила, но била създадена само материя – неорганизирана и неустроена материя. Така енергията се смутила и дошла в объркване и Мъдростта също се смутила, и взела да се моли за помощ от Неизреченото Прабожество, защото тя искала да създаде нещо съвършено и тогава Неизреченото Прасъщество излъчило още две проявления: 29–то и 30–то, т.е. Христос и Дух свят, Божествен разум и действащата оживотворяваща Истина.

Материята, създадена от Мъдростта, сама по себе си, е низша Мъдрост и затова тя живее в мрак и голяма скръб, но тази Мъдрост започнала да моли за помощ, за озарение, за Висша Енергия и накрая била дадена Тайната на Духа, който да я оживотворява.

Бог е Всемогъщ в доброто и във Вечността.

Павликяните: Истинският Бог е Господарят на бъдещето.

Раят е изгубената Вечност, която е била у Бога. Това е изгубената Вечна Светлина и връщането в тази Вечна Светлина, е връщане в рая.

С тази Вечна Светлина идва в човека Божествената му Пълнота и при нея човекът е изпълнен – това са Висшите Същества.

Бог е създал всички неща от Нищото и от Него Самия са се излъчили всички неща.

Бог – Той е Абсолютното, Непознаваемото. Всяка дума да се изрази Същината Му е несъвършена. Той от собствената си Бездна е сътворил всички същества. Той властва над света неподвижно.

Има един спорен въпрос: Дали Бог е изпитвал необходимост да създава? Според Заратустра: Той се е нуждаел от огледало, за да разбере Сам Себе Си.

Само две неща на този свята са творение на Бога: Слънцето и човешката Душа.

Цялата наука на света е прах пред Бога.

Бог е, Който прощава и Който наказва. Чрез постоянен молитвен живот ние се възвръщаме към съкровената и абсолютна субстанция, защото самата молитва е съкровен процес и затова тя има власт да върне в човека Съкровения и Божествен Мир, Царството Божие.

Бог се крие във своята Вечна Глъбина, в своята Безкрайност.

Безкрайността не е от този свят. Човешкият ум никога не може да разбере Бога, защото Бог е скрит от ума и човечеството.

Духът

Истинният човек е Дух, който принадлежи на Космоса.

Когато човек е в единство с Душата и Духа си, това е Безсмъртието.

Разминаването на човека с Духа и Душата му, води до страдания и болести.

Посветеният има една задача: да събере в себе си Душата и Духа си.

Свободата е завоевание на човешкия Дух.

Целта на осъзнатите е да освободят своя Дух от този вързан свят. Човекът е само временно в този свят.

Тайната книга – гностична

Тук Христос казва на Йоан: Аз съм Неоскверненото – там ме търси.

Христос казва на Йоан: Ще те науча на Науката за съвършеният човек, защото ти си достоен.

Единното, което е в тебе е Власт над която няма друга власт.

Единното, което е в тебе е Съвършеният Човек и това е Бог – Незримий.

Никакви очи не могат да видят този Съвършен Човек.

Не подобава да се мисли за Съвършения Човек, защото той е нещо повече от Бога.

Съвършеният Човек не се нуждае от нищо, защото живее в себе си, в своето Съвършенство.

В Съвършения Човек няма недостатък, той е запълнен. Няма какво да се прибави към Него.

Никой не може да Го ограничи, защото Той е безграничен.

Съвършеният Човек е непостижим и Неизмерим.

Съвършеният Човек е невидим. Той съществува Вечно.

Съвършеният Човек е неизразим, защото никой не може да го обхване и затова никой не може да го изрази.

Неговият свят е неизмерим, чист свят, ясен, нерушим.

Съвършеният Човек не е телесен, той е Дух и Истина.

Съвършеният Човек не е нито голям, нито малък – никой не може да говори за Него. Той не е от тези, които съществуват. Той превъзхожда съществуванието.

Съвършеният Човек не е свързан нито с излъченото, нито с времето. Той никога не е бил заключен във времето.

Съвършеният човек съзерцава себе си в своя Чист свят, той се самосъзерцава.

Съвършеният човек е Величие, Неизмеримо Величие. Той е Живот, даващ Живот. Той е Блаженство, даващо Блаженство. Той е знание, даващо знание. Той добро, даващо добро.

Съвършеният Човек пребивава в Безмълвие. Той е в Покой, неподвижен.

Той вижда Себе Си в Собствената Си Светлина – това ни е казано от Отец.

Той е Незрим, Девствен Дух на Съвършенството.

Съвършеният Човек е Първият Човек, той е Андрогин – свят, обединен в себе си. Пълнотата ми е триждивелика.

Съвършеният Човек поставя Истината над всички неща.

Съвършеният Човек е Първото Откровение във Волята и Първата Истина.

Съвършеният Човек пробужда тъмнината да свети.

От удоволствията произхождат много злодеяния.

Съвършеният Човек живее в Любовта и затова вкусва от Съвършеното Знание.

Йоан пита:

– Кой ще бъде спасен, Господи?

– Тези върху, които животът се спуска, върху тях ще има сила, чрез която те ще станат Съвършени. Достойните ще претърпят всичко. Когато Душата стане Съвършена, ще бъде спасена. Никой не може да се спаси в несъвършенството си.

– Що е съдбата, Господи?

– Тя оковава изменчивостта и затова тя е тягостна и силна. Тя стяга човека в окови, за да събуди в него Висшето, Неизменното.

После Йоан пита Господа:

– Когато Сатана е бил изхвърлен, къде обитаваше той?

Христос му казва:

– Отец мой го преобрази заради „високомерието“ му. Беше му отнета светлината и лицето му стана като разтопено желязо и във всичко заприлича на тъмна сила. Със своята опашка (ум) отвлече една трета от ангелите и те дойдоха на твърдта (Земята), но нито Сатана, нито тези, които бяха с него, намериха покой.

В Мистичен Химн на Йоан (за Христос) се казва: Благодарим Ти на Тебе, Светлина, в която няма тъмнина!

Гносис

Гносисът е съзерцание на Единния Бог.

Чрез Гносиса на човека се дава Тайно Знание.

Благодарение на Откровение свише човекът може да узнае Тайната на своя произход.

Човекът можел да се спаси само чрез Гносиса, откровението на Истинското познание, ако то слезе върху него.

Бог има двама сина. Единият, по-младият, владее Небесата, а по-старият – Земята.

Всеки човек, когато се ражда на земята наследява и зъл дух – наследство от Адама и този дух не може да се махне с никаква църква, тайнства и обреди, а само с молитва и духовна Чистота.

Гносисът е най-съвършеното и възвишено познание, Духовно познание, чрез което човек се спасява и връща при Бога.

Началото на всички неща е свръхестественото, Нерушимото, Непонятното – причината за всичко.

Колкото едно същество е по-отдалечено от Бога, толкова повече и духовността му отслабва и той става все по-материален.

Материалният свят е бил устроен от паднало същество – Демиурга.

Бог отделил Душата от Себе Си като лъч, а Демиурга я затворил в тялото, тъмницата.

Демиурга крие от човека, че Душата му е от Божествен произход.

Но при Бога ще се върнат само Душите на онези, които получат Гносиса (Духовното познание), а другите ще се преселват.

Никакви църкви и ритуали не спасяват човека. Само Гносисът може да спаси човечеството.

Христос

Христос е Безсмъртен, защото е в единство със своя Дух.

Христос победи кръста със Слово и светлина; с душа и Дух.

Богомилите вярвали в Христос, а не в християнството.

Христос е заслужил името Син Божий, защото е устоял в борбата с изкушенията.

Христос се спаси, защото съзнателно вървеше по Пътя на жертвата и страданието.

Душата на Спасителя не е просто душа, а Божество.

Христос казва: Аз съм Хлябът на живота, спуснал се от седмото дърво. Тези, които ядат плътта ми и пият кръвта ми, са наречени Синове Божии.

Защо много хора се кръщавани от Йоан Кръстителя, а не постигат реалността? Христос казва: Защото делата им са осъдителни и светлината им не ги осветява.

Голяма е Бездната и Христос казва, че ако 30 годишен мъж вдигне камък и го хвърли в тази Бездна, там камъкът ще стигне дъното след три години.

Христос се е превърнал в жертва на кръста, защото Сам Бог е позволил тази жертва да се случи. Сатана не може да изпрати Христос на кръста, той няма такава власт.

Христос е дошъл, за да ни вдъхне Любовта – Царския Път към изкуплението.

Христос е дошъл в тяло от светлина и затова си е останал неуязвим.

Първият човек – андрогинът принадлежи на чистия Божествен свят. Човекът принадлежи на второто сътворение. Първото сътворение е андрогинът, двуполово същество, а човекът се е разделил, изменил е на себе си, и сега има две начала. Първото си начало човек дължи на Бога, а второто, плътта – на Сатана...

Христос е андрогин – Същество, което е запазило Чиста своята Същност и идва в този свят, за да ни покаже къде са заблудите и къде е Пътят на спасението.

Последното дело на Христос е да заведе Сатаната в Божието Царство.

Бог е излъчил от Своето Сърце Своя Син – Словото, което носи живот.

Христос показва, че Бог е Любов, и че Бог е Съвършен и този Син, това излъчено Слово е било наречено Христос или Спасител и то е било изпратено на Земята. Бог е изпратил на Земята Първичното Си Слово – нещо от Същността Си.

Това Слово е изпратено да прониква в сърцата на хората и чрез проникването си да ги спаси.

Словото е Върховното Учение и ако то не влезе в сърцето на адамовия род, т.е. в сърцата на хората, те не могат да бъдат спасени.

Отецът е излъчил и една друга Чиста Духовна Същност, която е наречена Света Дева Мария. Тази съкровена част от Бога, наречена Дева Мария, е трябвало да приеме и отгледа Сина Божий в себе си, така в нея е влязла Чистата Същност и замисъла на Бога, Чистата есенция. Словото слязло и станало плът, и е проповядвало Великото Учение за живота, то е проповядвало с глас, веществено на хората, за да могат те отново да се върнат в Съкровената Чиста Субстанция на Отец.

Само Съкровеното може да проповядва Божиите Истини, които са вложени в Писанието и Дълбините на човека.

Само Христос, Съкровеното Начало може да донесе Единството и да разкъса всички сатанински вериги и заблуждения.

Човекът е във вериги, защото е заблуден.

Който няма общение с Чистото Слово, той подготвя своето заслепение.

Чрез Словото хората ще се върнат отново в своята Съкровена Същност, която се нарича „Царството Божие“.

Христос е само привиден човек... Тялото му е Божествено, лишено от нуждите и неволите на човек. Той е победил напълно злото, оковал е Сатана, хвърлил го е настрани от себе си, в ада.

На Голгота Христос отне Душата на дявола и всички, които отдадат живота си на Истината, наречена Христос, ще се освободят от мрачното иго.

На Голгота властта на дявола пропаднала и Душата, която е вече пробудена, се освобождава.

Голгота е мястото, където се извършва съкрушителният удар над дявола и света.

Христос, когато е действал, не е извършвал литургия. Литургиите са установени от апостолите. Богомилите, преди всичко, обичат Христа.

Христос не се е родил земно в Дева Мария, а духовно – по чист, духовен начин. Той влязъл и минал през нея неопетнено и чисто, както вода през чиста тръба.

Исус дошъл във видимия свят , но бил разпнат и убит, но Сатана съгрешил и не успял, защото Словото не се убива. Словото останало за тези, които имат уши.

Голяма лечебна сила има образа на Христос.

Христос казва: Душа, която е познала Духа, не се връща вече в земно тяло.

Душата в плът е голямо мъчение.

Исус е Христос само когато е единен с Бога, когато е свързан, иначе той нямаше да бъде Христос и нямаше да носи това име.

Само живата връзка с Бога е освобождаваща.

Христос е пречистена Божия Любов и затова е чиста Душа и свят Дух.

Христос е Дървото на Живота; Адам и Ева са дървото на смъртта и скръбта.

Богомилите знаели, че Христос е привидно тяло – и нито умира, нито възкръсва.

В разпъването на кръста демоните не очаквали, че ще се роди Любов към Бога, Чиста Светлина, но тя се родила. Те очаквали на кръста да се роди мрак.

На кръста се родила Светлина и това била голяма изненада.

Обикновено мракът пораждал мрак, но тука се родила Светлина.

Бъдещата Светлина се зараждала от този мрак и всеки трябва да роди своята светлина от мрак – от големите трудности (разпятия).

Грехопадението

Грехопадението се е осъществило в други светове, в други Небеса, а раят е дошъл много по-късно – само като последствие. Раят бил само едно по-късно предопределение – предопределено място, а Земята е само адът, където се изкупват старите последствия, които са вътре в човека. Времето и материалният свят са само израз на последствията.

Падението е станало много преди Сатана да ги нападне в рая, то идва от Древни времена, даже тогава Сатана още не е бил роден, а е бил само скрит замисъл, скрита необходимост.

Всеки човек трябва да преобрази падението си, поражението си, за да се завърне в себе си, в своя център, това е Пътя на Себежертвата в името на Бога и тогава животът се превръща в преодоляване на падението и Сатана.

И когато една душа е временно отдадена в ръцете на злото, то е, защото тя трябва да изпрати своето минало, своето падение.

Всичко, което е в състояние на грехопадение, не може да предава Истината на другите.

Важни

Отче Наш е била молитва на Ангелите отпреди грехопадението и затова тази молитва е важна, защото тя завръща в човека нещо от изначалната му природа.

Паленето на свещта е символ. Чрез това запалване ние тайно палим в себе си Огъня на просветлението и нетленната радост.

Спасението идва посредством съкровено знание, т.е. посредством Посвещение.

Добрите са свободни само когато могат доброволно да вършат добро.

Свободата се намира в постоянните скрити и явни намерения на човека да твори само добро.

Свободният Избор е гибелен за неразумния и затова той ще страда, докато се освободи от своята неразумност.

Човешката Душа е паднал Ангел, затворен в тяло от Господа.

Времето е една принуда, една необходимост, излязла от Небитието навън.

Човешкият Дух е, който издирва Дълбините на нещата.

Спасението изисква пречистване, т.е. придобиване на Чисто Духовно зрение, познаване на себе си и завръщане в Пълнотата (Небитието).

Спасението е завръщане в Небето и затова то изисква голяма Духовна Чистота.

Пътят на спасението е тъкане на дрехата на светлината.

Искреността е основна добродетел за катарите.

Пътят към спасението е завръщане в своята собствена истинска природа.

Човекът е една искра от Божията Светлина, която е окована в материалното тяло.

Познавателното взиране в Истинната природа на човека, това е гносисът.

Истинното познание е единение и сливане с Бога.

Всяка сила създава своя определена форма, която е ключ, за да се впрегне тази сила и енергия на работа. Духовете, които са свързани с твърдата материя, се наричат Гноми, с течната – Ундини, с въздуха – Силфи и Саламандри – с огъня.

Когато човек овладее тези сили в себе си, той става господар и на силите, които владеят в природата и тогава той може да заповядва на духовете.

Владеене – това се отнася само до тези, които са Новородени с Ново Съзнание.

Който владее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са извън него. Това означава, че вътрешната сила е по-мощна.

Животът идва от Слънцето, т.е. Духа във вид на жизнена енергия.

Всеки външен разказ е само дреха на скритото, на дълбокото.

Да дадеш предимство на символа, означава да дадеш предимство на Духа.

Словото е метод, който одухотворява и преобразява целия живот.

Псалтирът е от есейски произход, това са окултни, истински формули.

Спиралата е символ на отвъдния живот.

Пентаграмът ни сочи вечния символ, това, което вечно стои отвъд смъртта.

Слънцето е центърът на видимия свят.

И излекува Христос слепи, и те прогледнаха, но Юда се чудеше защо те проглеждат, но не видяха славата на Слънчевия и Пътя на жертвата, и мъчно му беше на Юда. За какво са очи на човека, когато не вижда Пътя си?

И видя Юда, че Христос лекуваше и повдигаше падналите, те ставаха, но после пак ставаха и угасваха.

И видя Юда, че след Христос вървяха много продажни хора, защото не познаваха славата Му, Рави им помагаше, а те отново заживяваха своя паднал живот и каза Му: „Рави, тежат ми много неща“.

Дай ни хляба, който е над всяко нещо.

Дай ни хляба (босненски богомили) иносущний – от друга същност.

Дай ни хляба надсъщен.

Да искаш хляба ежедневен, говори за болно съзнание.

Дай ни храна за Душата.

Чистото Слово е Божият хляб, а външният хляб е само отражението.

Истинският хляб, това е да имаш реален вътрешен живот, същност.

Има хора, които не се хранят въобще. Кой ги храни? Същността.

Външният хляб не е истинско благо. Същността е истинският дар, истинският хляб.

Защото след смъртта не ядеш външен хляб, а живееш в Същността си, но ако си я призовал. Тези, които са разчитали на външен хляб, в другия свят оглупяват.

Молитвата се отправя към Бога, а не към светците, защото само Бог е виждащият.

Молитвата е Пътят към всяко излекуване.

Молитвата ще доведе човека до едно Дълбоко Окултно (съкровено) познание за Тайните на Живота.

Молитвата създава Съкровения Път към Истината и затова тя трябва да е усърдна.

Словото е оръжието, което устоява.

Храмът е по-ярък от звездите, така както Слънцето от деня.

Молитвата е Пътят към всяко излекуване.

Молитвата ще доведе човека до едно Дълбоко Окултно (съкровено) познание за Тайните на Живота.

Молитвата създава Съкровения Път към Истината и затова тя трябва да е усърдна.

Любовта е Древното Начало

Когато вярата е отделена от Любовта, тя умира. Без Любовта човекът се заражда в измислената вяра.

Боян Мага казва: Истинската Любов никога не показва набожност, тя живее в Бога и там Бог я познава – няма нужда от показ.

Любовта към Бога е забравяне на света.

Човешката Душа е Слънце, сътворено от Бога.

Никой не се спасява с ходатайство. Всеки трябва лично да придобие Любовта и Мъдростта, Душата и Духа си.

Там, където е Любовта, там е Храмът Господен.

Който носи в себе си истинската Любов, е станал Храм Господен.

Ние не се молим за онзи външен хляб, който изгнива, а за онзи насъщен хляб, а за Любовта – Същността, която храни Душата.

Любовта е същностният, живият хляб.

Любовта е религията на Богомилите, а тя е съвършената религия.

На Кладата на Любовта изгаря страхът, защото съвършената Любов тук има властта, а тя е Вечността и Безкрайността и поради това: какво тук означава някаква си „Клада“!

Любовта се обновява в огъня. Даже и саламандрите се обновяват в огъня.

Тихата, истинска Любов към Бога е освободила Богомилите от всичко преходно.

Любовта създава Божествеността.

Светът живее в страх, търсещият – във Вяра, а Съвършеният Богомил – в Любов.

Любовта и познанието, което излиза от нея, са Пътят на спасението.

Любовта признава всички истински Учители, които са изявили Любовта.

Вътре в Любовта е върховното преображение.

Любовта е дарила Посвещението на тези, които са се пожертвали.

Любовта е скрита в очите и тайните дела.

Човешката раса е изпуснала Любовта.

Само Любовта може да убие дяволите, негативната енергия – Любовта я поглъща.

Злото се побеждава само с Любов, а не с добро.

Любовта е нашето вдъхновение.

Само Любовта заличава кармата, натрупаните прегрешения.

Водещата енергия е женската енергия.

Църквите не устояха на истинското Богомилско Християнство.

Богомилите – гонени, горени, съсипвани, но останали в енергията на Любовта.

При истинската Любов в сърцето всичко може да се разреши, защото Бог е там.

Богомилската Вяра идва от висша област

Вярата е метод, чрез който се отива отвъд ума, отвъд смъртното.

Вяра, която не преодолява човешкото и смъртното, не е вяра.

Вярата познава само Божественото и Бога.

Вярата прониква в отвъдното, защото тя представя Тайната сила на Душата, а животът на Душата е отвъден, тя живее в Царството Божие и жадува само за него.

Неверникът всякога ще се самоосъжда на мрачна съдба.

Неверникът всякога ще опустява в себе си, в своята празнота.

Неверието е лукаво и нарича себе си „истинска църква“, но това е гробът му.

Поп Богомил

Всички неверници ще застинат за дълго в древния мрачен ужас, мрак, в който слънце не идва.

Богомилската Вяра съумя да привлече Огъня, а Огънят е врата за Бога.

Вяра, която не може да привлече Огъня на Любовта, каква Вяра е?

Земната вяра е болна, Чистата Вяра е Духовна, тя извиква Духа.

Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, има само Бог.

Богомилската Вяра е живот в Бога, а не живот в сътвореността.

Богомилската Вяра умъртвява човешкото знание и земното мислене.

На земната вяра (умствената) не е дадено да познава Истината.

Богомилската Вяра е отвъд ума и затова тя е врата, през която Бог минава.

При умствената вяра не израстваш в Истината и в Бога – оставаш си земен.

Богомилската Вяра е Огън, който е достигнал до Бога.

На Богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите избраха Кладата и знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си.

Богомилската Вяра е Божия Крепост.

Богомилската Вяра е извън ума и затова тя е нещо стихийно.

Богомилската Вяра е духовна, а не религиозна и затова тя разтърси света и всичко разумно, докато църковната вяра е за умрелите.

Богомилската Вяра е еликсир, тя е манна, чиста духовна сила, докато умствената вяра си е невежество и мрак.

Умствената вяра е болна вяра, тя има земен подход към нещата и тя дълго трябва да се пречиства докато излезе от омагьосания кръг.

В умствената вяра дяволът се е създал; в Богомилската Вяра Бог се е създал.

При умствената вяра ти е скъпа църквата, религията, имота. При Богомилската Вяра ти е скъпа Истината.

В часа на Истината умствената вяра ще стане празнота.

В чистата Вяра е скрит само Бог.

Умствената вяра е външна, а външните неща ги чака само поражение.

Чистата Вяра е търпелива, защото Търпението е доверие, Търпението дочаква.

Говоренето за Бога е нищо; Любовта към Бога е всичко.

В Чистата Вяра човекът е Душа, в Абсолютната Вяра човекът е Дух.

В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност, а щом има Душа, има и Любов към Бога.

Умствената вяра, това са хора, които са трупали знания, понятия в живота си, а Богомилската Вяра е трупала Чистота, Любов, Принципи.

При умствената вяра човек има разбиране без душа, без Будност.

Умствената вяра е знаеща, но не е любяща.

Чистата Вяра е свободен вход на Бог да действа, както Той реши и затова тя е пълно Доверие към Бога.

Богомилите бяха отдадени и затова умряха достойно.

Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи.

Богомилската Вяра е Божие Докосване, Благословение.

Богомилската Вяра е Тайно знание.

Това е Вяра, скрита в огъня.

Богомилската Вяра е с ореол на Вечност.

В тази Вяра не прониква страх, защото там е Самият Бог, тя е ангелска Вяра.

В тази Вяра Сам Бог прави нещата.

Вяра, която е над света е преди света – Божие дело.

Истинската Вяра е ключ за Божията Сила.

Умствената Вяра е болест, дори ако тя търси мира, ще открие война, защото човешкият мир не е мир.

Богомилската Вяра беше Тайно убеждение на Душата.

Умствената вяра е друго наследство, тя е за тези, които в миналото посегнаха на Душата си и я изгубиха, затова те са в ума.

Богомилската Вяра е била скрита от църквите.

Богомилската Вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите, но пак остана скрита.

Това е Вяра, пазена тайно още от Древността, апостолите също са я криели.

Тези, които нямат тази Вяра, са избягали от истинския Бог.