ИЗГРЕВЪТ, ЗАЛЕЗЪТ И ЗОРАТА

Зората е Древната Единна Цялост, Началието, а изгревът е поискал свобода и е слязъл надолу, за да се учи. Съществата в изгрева са много радостни, но те са изгубили нещо от Единната, Мистична Цялост… и тези същества много пъти ще изгряват и залязват, докато се върнат в Зората – Праединното, Мистериозно Начало.

Залезът е друг вид изгрев, но ако съумееш да го видиш.

Изгревът извисява Божественото в нас, а Зората извисява Мистериозното Начало.

Зората е Древно събудена Мистична сила.

Зората търси Мистични и Мистериозни създания.

Зората е достъпна Скритост.

Зората е Нероден излъчен лъч от Мистерията.

Ако видиш миг от зората, видял си Мистичен лъч от Скритостта на Абсолюта.

В Зората има Мистичен смисъл, а не Духовен.

Който е открил изгрева, трябва да търси Зората – мястото, откъдето е слязъл изгревът.

В Мистичното Същество, наречено Зора, не се зараждат светове, защото в Зората няма начало. Изгревът е роден. Зората е Неродено Същество.

СИЯНИЕТО

Сиянието е ядро без кръг.

Сиянието е най-древната и Дълбинна вроденост в човека.

Сиянието е свободно от одухотворяване и обожествяване.

Сиянието, това е Древната Несъздаденост.

Сиянието е Изначалната Прасвобода.

Сиянието е животът, който е най-близо до съвършенството.

Сиянието е неразгадаема необятност, скрита навътре, в Абсолюта.

Сиянието е Всезрящо – може да проникне навсякъде в Бездната, ако е необходимо.

Сиянието е сияние, защото е чуло гласа на Мистерията.

Сиянието е есенция на Мистерията, то е нещо Древно, излъчено в Мистерията.

Сиянието е методът на Древния свят.

Сиянието нито за миг не е поискало да стане светлина, защото би се раздвоило.

Сиянието е Абсолютно, а Неродеността е Божествена.

Сиянието е като Зората, която не се нуждае от изгрев и залез, от живот и смърт.

Сиянието е част от Древното универсално Единство, а Вечността е относителна – тя е само пътуване.

Светлината може да свети, може да блести, може да потъмнява. Сиянието е постоянно, неизменно в себе си, то е образувано от лъчите на Абсолюта.

Сиянието не се нуждае от безсмъртие, то е Изначално Неродено, а безсмъртието е било нещо родено.

Сиянието няма нужда от светлина и тъмнина, защото не се раздвоява – то е ядро.

Това Сияние не е запалено от огъня, а от Мистичния Етер.

В Сиянието няма топлина и студ, ден и нощ.

За да сияеш, трябва никога да не си се раждал – нито в родеността, нито в Неродеността.

Огънят се уморява и изгасва, защото е роден. Сиянието е ядро от Праизточника – ядро от Древната Недосегаемост.

Чисто Сияние без Дух, това е Изначалната Прасвобода.

В Сиянието няма огън, а само чист Етер – Първична Квинтесенция.

Ако сияещият човек имаше светлина, тя щеше да е неговата тъга и мъка, неговото бреме.

Изгревът трябва да изгрява, защото е начало. Сиянието няма начало, то е Безначално.

Сияещият човек е ослепителен, без да има светлина в себе си.

Само Сиянието може да направи пробив в Мистерията – Силата не може.

Сиянието е нещо от Абсолюта и не се нуждае от Чистота. Чистотата е слизане надолу, а Сиянието е винаги в могъщата Ръка на Абсолюта.

Това излъчено Сияние е било първото излъчване на Абсолюта в Мистериозната Древност, тогава това Сияние е нямало още име – по-късно е било наречено Любов.

Това Изначално Сияние е чиста есенция като първосъздаденост без примеси, без мисли, чувства и действия.

Това Сияние е било нещо от ядрото на Абсолюта, от сърцето на Абсолюта.

Когато някога в Древността Богочовекът е поискал да мисли като Светлината, той се е отделил, той не е устоял на Сиянието и е тръгнал надолу, а светлината се е явила като първото падение.

На Богочовека, Първичния човек е било дадено да види всички образи в себе си – и той се влюбил в светлината, защото, тя като се представяла, заблестяла пред него – и така човекът изгубил Сиянието, то се скрило.

Така както изгревът е изгубил своето начало Зората, и сега все изгрява, но трябва и да залязва.

Когато ти светиш – светиш, за да блестиш, а когато сияеш, блясъкът е погълнат. Това не е поезия, а Древната Изначалност.

В Сиянието няма чисто мислене, а само Квинтесенция – Еликсир. Ако имаше чисто мислене, то щеше да е условие за падение в нечисто мислене, защото едното е зародиш на другото.

Дълбоко, в Сиянието е скрита Древна Истинна Цивилизация.

Не можеш да измериш Сиянието, то сияе без да има очертания, то има само вродената си Сърцевина.

Дори и най-древният Огън не познава стихията на Сиянието, ефирната Любов, защото в нея има лъч, неизвестен.

Сиянието няма корен в космоса, то е Древното Прадърво на Живота, Неизвестното, то е Дървото без корен, без основа, наричали са го Мистичната Дълбина.

Белият Миг съществува като Чисто Сияние.

Знанието е създател на падението. Любовта е създател на Пътя, на Дълбините, а Сиянието е окончателното освобождение.

Чистото Слово е безмълвен страж, но в Сиянието няма нужда от Слово, защото то е лъч от Абсолюта, то е Изначална Нероденост, но всичко, което е родено, се нуждае от Чистия Пазител – Словото.

МИСТИКЪТ И МИСТИЧНОТО

Мистикът се гордее със своето незнание, защото е смирен.

Мистикът е в Сърцето на Бога – и затова той разбира смисъла на нещата.

Мистикът живее като Скрития в Скрития, и затова светът не го вижда.

Мистикът е Тайната на творението. Творението не го познава.

Мистикът е бил преди творението – тук той е само гост.

Мистикът е Сърце от Сърцевината на Незнайното.

Мистикът съществува, защото е станал Несъществувание.

Мистикът проучва това, което не знае, но не за да го разбере, а за да го живее.

Мистикът е оживял в смисъла – без да го осмисля.

Мистикът е станал дете, което се е завърнало в своята простота, която естествено е над ума.

Мистикът е близък с Древния, защото не Го познава.

Мистикът е в изумление, че не може да познае Абсолюта и затова, че не му е дадено.

Мистикът е в изумление, че е срещнал Бога и че не Го е познал, и той умее да съхранява това незнание за Бога в себе си.

Мистикът в търсенето си не търси, а открива.

Нищото само открива себе си в Мистика, защото, това е вроденото Изначално сродство.

Нищото винаги е търсило Мистика и Мистикът винаги е търсил Нищото, а в Единството те само се срещат.

Мистикът знае, че е реален само в Нищото, а не в сътворението.

Мистикът има ясно неразбиране на Древния, защото е избрал Незнайното.

Мистикът живее в Единство с Незнайното – това е неговата близост.

Мистикът, понеже е приел Неразбирането, разбира Неизразимото.

Мистикът има Абсолютно Доверие в Неразбираемото, защото Неразбираемото е всезнаещо.

Мистикът е надраснал Словото, но после се е завърнал в него, за да служи.

Мистикът е намерил и затова търси. Който е видял Неизразимото, все ще го търси.

В истинския Мистик Смирението е извисено, но той си остава скромен и тих.

Мистикът практикува Несътвореността.

Мистичното Единство е Древно, Неуловимо и Потайно.

Едно мистично тълкуване променя облика на Истината.

Мистичното живее в най-дълбоката Сърцевина.

Мистичната Любов унищожава света.

За Мистика няма ден и нощ, а само Скритост.

Мистикът е слязъл в живота и смъртта, но той принадлежи на Мистерията.

Мистикът съществува в света със своята Безкрайност и Скритост.

Мистикът е погълнат от Бога и затова съществува погълнат в себе си.

Мистикът е превърнал мълчанието си в Тишина и Пълнота.

Мистичният човек е частица от Скритото Съвършенство на Абсолюта.

Мистиците са вглъбени Същества, защото Източникът ги е призовал.

Мистикът е едно изчезнало Несъществувание, родено в Тайната на Истината и Свободата.

Истинският Мистик е първо в Бога, после в себе си, и накрая се завръща в Мистерията.

Мистикът има в себе си капка кръв от Сиянието.

Мистикът, това е великото завръщане в Изначалното състояние на себепознание, в което не се познаваш, защото си без граници.

Мистикът става дълбина от Дълбината и надминава себепознанието.

Мистикът разрушава всички светове в себе си: и сътворените, и несътворените, и се завръща в своята Изначалност, своята Неизреченост.

Мистикът е роден преди да е имал дихание и дишане.

Мистикът е преживял Изумителното в Неизразимото и затова той носи в себе си нещо от Мистерията.

Мистикът е Чист Дух, без свят в себе си, той е чисто виждане.

Мистикът в тялото си е смирен, а в Духа си е извисен.

Има Мистици, пред които Древният Дух на изумлението се учудва.

Мистикът е скрил себе си от сътворението. Той се е завърнал в своята Изначалност.

Нищото обича Мистика, защото, то е негов Баща.

Мистикът и Нищото се срещат само в Изначалието – Произхода.

Мистикът се стреми не към живота, а към своята Изначалност – Нищото, Прапроизхода.

В живота има смърт, а в Изначалното – Свобода.

Преданият принадлежи на Бога; Мистикът – на Древния.

Простотата на Мистика е по-мъдра от света и Сътворението.

В Нищо могат да се превърнат само тези, които осъзнават своя произход – Мистиците.

Мистиците са Пазителите на Изначалието. Те винаги са били Пътят и Дълбините.

Мистикът е избрал живот в Древния, а не живот, който е живот в смъртта.

Мистикът знае, че Нищото в него е по-дълбоко от светлината и тъмнината.

Има черни Мистици, които са избрали тъмнината, за да могат след време да се освободят от обвързващата светлина и да се завърнат – те са рядкост.

Мистикът изчезва в своя Учител, а не в неговото Учение. Учителите извират, а Учението е последствието.

Мистикът се отказва дори и от сърцето си – и така придобива Изначалното си Сърце, обновено в Извора на Мистерията.

Мистикът е Нищо и затова Нищото го обхваща и дарява с Гносис.

В дъното на Мистика е Любовта, а не разбираемото, и затова той узнава нещата.

И Бог, и Мистерията се изливат в Мистика – тук, в Нищото на Мистика, те се чувстват като у дома си.

Висшият Мистик е Сърце на Бога и Мистерията, а нещата се предават от Сърце в Сърце.

Когато Бог се движи сред съществата и срещне Мистик (изчезнал), Той се влива в него и оставя нещо от Себе Си. То е както когато се срещнат двама познати и с уважение се поздравяват.

Мистикът е станал себе си в Нищото и Целостта му е дала себе си.

Чрез Нищото Мистикът е открил Тайната на Бога.

И Мистикът е търсил изчезването, и изчезването го е търсило – в тази взаимност те са се слели в реално Единство.

Мистичното познание е над духовното и Божественото знание.

Мистичното е същностното, което прониква в нещата.

Мистичното прониква в Незнайното и знайното става достъпно, близко и потайно.

Само Мистичното може да изразява Незнайното, защото е Негово Сърце.

Незнайното се покланя на Мистичното… и така то слиза в Сърцето му.

Мистичното винаги носи незнайно ухание.

Мистичното познание е цялостното познание.

Мистичното познание е част от Древната простота.

Мистичното Сърце е полет отвъд Вселената.

ДЪЛБИНИТЕ

В Дълбините няма живот и смърт, а само Мистерия и пълнота, но ако си Дух на Любовта и Истината.

В себепознанието ще откриеш Духа си, а в Дълбина от Дълбина ще откриеш Мистерията.

Дълбините в нас, това е Древният.

Ако си в Дълбините си, проблемът изчезва.

За Дълбините няма думи – там говори Безмълвието.

Дълбина от Дълбина е по-дълбок Път от себепознанието.

В Дълбина от Дълбина трябва да се разделиш със себепознанието си.

В Дълбина от Дълбина е окончателното освобождение.

НЕВЕДОМОТО

Неведомото – това е Непроявеният Абсолют.

В Неведомото няма нито време, нито пространство – Върховна Мистерия.

НЕСЪТВОРЕНОТО И СЪТВОРЕНОТО

В сътворения свят се цени животът; в Несътворения – дълбинното виждане.

Всеки, който събира огъня си, ще преодолее сътворението, а който го разпилява, ще умира.

Ако Любовта те е срещнала, ти вече си Несътворен.

Във всеки истински човек звучи нещо неродено, нещо особено, нещо несътворено.

НЕРОДЕНОТО И РОДЕНОТО

Ние не сме слово, а изречено Безмълвие и скрита Нероденост.

Всеки търсач върви към своята дълбока Тишина, към своята Нероденост.

Древността е Нероденост, а всичко родено е слизане и учене за завръщане в Дух и Истина.

Христос не е роден от жена, а от Изначален замисъл – Скритата Дева.

Роденото трябва да бъде заведено в Нероденото и затова ти е даден Духът.

Само Неродените ще оживеят, родените ще се обменят дълго със сътворението. Неродените са търсили Неродения, а родените са търсили родения.

Който се е родил в Неродеността, по-късно трябва да слезе и в родеността, за да извърви пътя на кръга.

НЕПРОЯВЕНОТО И НЕИЗРЕЧЕНОТО

Великото творение е Непроявено.

Най-дълбок е този, който те обича Неизречено.

Колкото по-неизречено е едно същество, толкова по-голяма е Неговата сила.

Върховно-Неизреченият е Върховната сила.

В действителността умираме, в реалността се учим, в Неизречеността живеем.

Наблюдавай докато проникнеш и прозреш, а щом си прозрял, станал си част от Неизречеността.

НЕИЗРАЗИМОТО

В Неизразимото не може да влезе слово.

В Неизразимото Слово енергията е цялостна и мистична.

Неизразимото е Бял Огън без дим.

Неизразимото винаги пътува към своята Неизреченост – Безмълвието.

Неизразимото крие Незнайното.

Неизразимият може да ти даде само Неизразимостта си.

Завръщането в Безкрая е Неизразимо.

Висшата Душа е сама по себе си древен Неизразим свят.

Великият Път към Мистерията е Неизразим и тези които са Го постигнали, са станали Неизразими.

Всяка истинска връзка се дължи на Неизразимостта, скрита в нея.

Само чрез Неизразимото душите могат да се сплотят.

В изразимото няма живот, ако то не е докоснато от Неизразимото и скритото.

Умее да се изразява само Неизразимото.

Истинското добро не произлиза от Любовта, а от Неизразимостта, която е облечена в Любовта.

Изразимото е явното, а Неизразимото е скритото, то украсява явното.

Неизразимото е необяснимо и затова то е красиво и устояващо.

Неизразимото умножава Любовта.

НЕПОЗНАВАЕМОТО И ПОЗНАВАЕМОТО

Само в познаваемото има живот – в Непознаваемото е свободата.

Това, което може да се познае, може да се разруши. Това, което не се познава, е нерушимо.

Светът е познаваем, Мистерията е Непознаваема – Нерушима.

Непознаваемото е недостъпно за разрушение.

Древният ни дава Мистерия, а не познания и понятия, защото Мистерията е непознаваема.

Живее в реалността този, който не я познава и не я определя.

НЕИЗВЕСТНОТО

Нашият Водач в Пътя е Неизвестното. Само в Него се изясняваме.

Ако искаш да имаш истинска опора, опри се на Неизвестността.

НЕЗНАЙНОТО И ЗНАЙНОТО

Що е Незнайното? – То е да се обърнеш Дълбинно към себе си.

Незнайното е чист Извор, без вода.

Човек, който не е оставил в себе си място за Незнайното, става враг на себе си – знаещ.

Незнайното винаги е в Дълбините. Знайното е винаги на повърхността и затова умира.

И Ясното се нуждае от Незнайното да го разбули.

Незнайното е влюбено в Сърцето на Смирението – и тук то дарява смисъла.

Изостави и своя опит, защото Мистерията е Незнайна.

Човекът е роден, за да търси Незнайното и да не Го познае, но да се приближи към Него.

Незнайното прониква в Несътвореното и говорейки, си остава Неизречено.

Незнайното е по-близо до нас от знайното, защото е по-вътрешно и по-близо до нашата Сърцевина.

Незнайното е в нашата близост, а познатото е отдалеченост.

Незнайното има красива Тишина.

Незнайното е едно от Имената на Тайната.

Незнайното не иска да Го разбереш, а да Го търсиш.

Незнайното е природата на развитието.

Незнайното ни води към Абсолютния Незнаен, а знайното ни убива, пресича пътя ни.

Незнайното е широта, дълбина, безграничност – красота без край.

Незнайното винаги ще бъде скъпо, защото никога не се изчерпва.

Незнайното винаги се развива и обновява, знайното умира и застоява.

Никой не може да разруши Незнайното.

В Незнайното винаги се извисяваш, защото в Него няма предел.

Незнайното е по-дълбоко от реалността.

Незнайното ни обича, защото иска да се развиваме.

Когато две Незнайности се срещнат, те залюбват Върховната Незнайност – Абсолютът.

Не позволявай на знайното да ти определя какво е Незнайното.

Ако се вгледаш в себе си, ще видиш Дълбини от Незнайност.

Прекрасно е да познаваш Незнайното без да го познаваш.

Душите са фини есенции на Незнайната Любов, защото са част от Мистерията.

Ти си роден, за да откриеш своята Незнайност.

В знайното се погубваме; в Незнайното оживяваме.

Любовта ни е близка, защото е чиста и Незнайна.

Знайното е като нещо закрито; Незнайното е необятна откритост.

Но само с Незнайното означава да бъдеш в Любовта, в Неговото Сърце.

Само Незнайното ни изпраща несъществуващ миг от Безкрая.

Само Незнайното може да разбулва ясното и неясното.

Само Мистерията надминава Незнайното, защото, самата тя е по-дълбока Незнайност.

НЕЗНАНИЕТО И ЗНАНИЕТО

Велико Доверие е да не знаеш и да се довериш. Ако знаеш и се довериш, това не е Доверие.

Да постигнеш Незнанието, това е Пътят на Мистика.

Този, който не знае, застава чист пред лицето на Мистерията.

Дълбинното Незнание привлича Мистичната Мъдрост.

Знанието е уязвимо, но Любовта е Могъща.

Знанието е от Сатана, Любовта е от Бога.

Незнанието е всякога живо; знанието е или мъртво, или полуживо.

Незнанието е дълбоко в нас, а знанието е повърхностното, то е пяната на океана.

Знаещият е смъртен, защото е в злото, а не в Любовта.

Знаещият е изгубил Пълнотата на Незнайното. Той е бил отстранен от изумлението на живота.

Злото иска да знаеш много, а дали имаш Любов, то не иска да знае.

Знанието търси Пътя, Любовта го намира.

Истинското знание е незнание, Любов към Мистерията.

МЪЛЧАНИЕТО И БЕЗМЪЛВИЕТО

Ако мълчанието е мъдро, то става извисено, ако не е чисто, то става падение в себе си.

Безмълвието е по-близко до Сърцето на Тишината от мълчанието.

Безмълвието на Бездната е сътворено, а Безмълвието на Мистерията е Неродено.

Учителят е казал: „В Невидимия свят ме знаят за най-мълчаливия“.

Разбираш дълбокия отговор на Тайната на живота, когато си го преживял в Безмълвието, защото, най-дълбокият отговор е Безмълвието.

ПОКОЯТ

Покоят е дом на Безкрая и Свободата.

Покоят, това са твоите дълбини.

Покоят, това е да си докоснат от словото.

В Покоя няма ум, свят и сътворение.

Покоят е аромат от Божествения и от Древния свят.

Покоят е Изначалната реалност.

Покоят е отговорът на Живота.

Покоят – началото му е Дух и Истина.

Покоят е вратата към храма на Нищото.

Който търси себепознанието си, търси Покоя и Дълбините си.

Съкровището на Покоя е Смирението.

Покоят ще промени хората, защото той отключва Дълбокото.

Покоят, това е великата сила в равновесие.

Дори и поражението се успокоява в Покоя.

Покоят е по-дълбок от справедливостта.

Покоят е по-дълбок от Възкресението – той е роден преди него.

Покоят е Невидимо Царство, скрито Учение за Бога.

Всеки вижда в дълбокото според своя Покой.

Бъди в Покой! – това е Древна Заповед, Древна Повеля.

Покоят е владетел над Вселената.

Покоят е над всяко бедствие, защото Покоят е Дух, отвъд света.

Покоят е нашето естествено състояние на Духа. Той е част от нас – нашата Древност.

Покоят е Дух, безпокойството е свят, море, вълнение, изгубване на себе си.

Покоят е полъхът от Древната родина.

Лекотата живее в непоклатим Покой.

В Покоя се докосваме до Истината.

Покоят е огледалото на нашето Изначално Сърце.

Който е забравил себе си, Покоят го прегръща.

Покоят е Древно Ядро на Истината.

Който е придобил Покоя, Истината му е опората.

Покоят на Истината е скъпоценно Безмълвие.

Покоят е кристалният мост, по който слиза Истината.

Покоят е Древно Царство, в него и потопът се разбива.

В Покоя няма сътвореност и време – тук тече Древност.

Покоят е изворна вода – Божия вода.

Покоят е повече от метод.

Покоят е Несътвореност, той е отвъд ума.

Покоят е дихание на Духа – Чистия Дух.

Покоят е отвъд звездите, той е Царство преди звездите.

Важен е Покоят, а не това, което знаеш.

Покоят е танц на Безкрая.

Покоят живее в Тишина и Необятност.

Покоят е Древен; Безпокойството е роденост.

Покоят е велика защита.

Покоят е част от Нищото.

Покоят е в Истината и Истината е в Покоя.

Покоят е Дълбина на Истината.

В Покоя няма нито слово, нито църква, нито творение.

Покоят е Благоговение пред Истината.

Покоят е Изначалната Божественост.

В Покоя ти не съществуваш, но си реален.

В Покоя има блажена Тишина.

Покоят е следа от Древното Несъществувание – Чистата Свобода.

Покоят създава Безкрая.

Покоят е господар на ума – сътворението.

Покоят е Истина.

ТИШИНАТА

Тишината е Древният кристал на Абсолюта.

Тишината е Древна есенция на Изначалното състояние.

Тишината е Древното Единение.

Тишината е Невидима Безкрайност.

Тишината е велик ключ на развитието.

Тишината е връзката с Абсолютната родина.

Тишината е Древен Пазител на живота.

Тишината е Сърцето на Древния.

Тишината е по-реална от Вселената.

Тишината заличава света и времето.

Тишината е обмяна с Дълбокото – с Безкрая.

Тишината е Древното изгубено богатство.

Тишината е умение на Дълбините.

Тишината е рушителят на света.

Тишината е смърт за низшите сили.

Тишината е отвъд мълчанието.

Тишината е създала говора, но го превъзхожда.

Тишината се излъчва в нас без говор. В излъчването е скрито особено слово.

Тишината е знание за Дълбините – знание, което е Мъдрост.

Тишината винаги помага на Истината – те са сродни.

Тишината общува с Пълнотата.

Тишината си има свой поглед за Нещата.

Тишината е Велик Пазител на развитието.

Тишината е по-дълбока от опита. Тя знае древни неща.

Тишината е вътрешно светилище, в което се случва докосване до Неизразимото.

Тишината лекува, защото е Несътворена, чиста, лека и оживяваща – като в Покоя.

Тишината е винаги просветляваща, ако влезем в нея с Доверие.

Тишината на Бога е неподвижен огън. Тишината на Абсолюта е Мистична Сияйност.

Тишината е древно извисена над събитията, защото събитията никога не са съществували в Изначалието.

Тишината е Велик Лечител на земното мислене.

Тишината е лека, защото в нея няма материя.

Тишината е велика необходимост.

Тишината е присъствие на Бог, а Мистерията е лъч на Абсолюта.

Тишината е Първородна, звуците са дошли по-късно.

Тишината ограбва света и преодолява сътворението.

Тишината казва: Да работиш за Безкрая – това е всичко.

Тишината е велика вътрешна сила.

Тишината е дълбоко осъзната Същност.

Тишината разбулва Истината на човека, когато Мистерията я докосне.

Тишината е Древен Учител на Неизречените неща.

Тишината е Древен дом – дом, в който си отдъхват и Висшите Същества.

Тишината е по-дълбока от Словото – тя е, която го просветлява.

Тишината е чистият канал на Неизречеността.

Тишината е най-древният текст.

Тишината е Пазител на Висшия свят.

Тишината е Невидима и изящна Дълбина.

Тишината е преклонение пред това, което не може да се изрази.

Тишината е наша Несътворена Дълбина.

Тишината означава да изчезнеш в себе си.

Тишината е Дълбинен, скрит, вътрешен свят в човека – той е нашата родина.

Тишината е позволение за завръщане у дома, в Същността.

Тишината е магическият свят на Великата Нероденост.

С Тишина може да се преодолее Вселената.

Истинският живот е в Тишината.

Нашите Дълбини са скрити в нашата Тишина.

Най-дълбоките отговори идват от Тишината, а не от Словото.

В Тишината е стаена Истината.

Без Тишината ти си лишен от Истинност.

Бялата Тишина е лицето на Древната Земя, Безкрая и Свободата.

Тишината е Дълбина, Присъствие и Неизвестност, съхраненост.

Дълбоко, в нашата Тишина, ние сме неуязвими.

Ние сме живели милиарди години в Тишината, но сега сме излезли навън и тя ни липсва, макар че е всякога в нас.

Благословен е този, който има Бялата Дълбока Тишина в себе си – той е видял своята Нероденост.

Благословен е този, който се е изгубил в Тишината на своя Учител.

Злото никога не може да влезе в Дълбините на Тишината. Злото няма убежище в Тишината.

Който е постигнал Дълбоката си Тишина, се е освободил от всяко зло.

Страданията отговарят пред Тишината за израстването на човека.

В Тишината е скрит Древният Учител. Ако Тишината те обича, Учителят те обича.

Когато твоята Дълбока Тишина приеме един човек, това е висша помощ.

Тишината е Чиста Светлинна Вода, в която можеш да се изкъпеш от наслоенията на света.

Тишината е част от Древното състояние на Мистерията, а Безмълвието е от Безкрая.

Колкото по-дълбока е Тишината на един човек, толкова по-дълбока е Мъдростта му.

Чистотата иска усилия, а в Тишината трябва само да се потопиш.

Най-дълбоката Тишина е присъствие на Древността.

В Тишината няма сътворение.

Мълчанието е злато; Безмълвието е нектар. Тишината е Еликсир, квинтесенция, Изначалие.

От Тишината е слязло Безмълвието и мълчанието, а от Словото – Пътят.

Истината не е в красивите думи. Истината е в изразяването на Тишината.

Пълнотата е скрита в Тишината – там се съхранява тя.

Висшата Тишина е Дух и Истина.

Най-красивото в живота е, когато Тишината те води в себе си.

Само в Тишината можеш да разбереш Неразбираемото, без да искаш да го опишеш.

Неразбираемото се разкрива само на Тишината.

Най-чистата Същност на Бога е също Висша Тишина.

Висшата Тишина е съставена от Истина и Пълнота.

Висшата Тишина вдъхва откровения.

Висшата Тишина е висша Неуязвимост.

В Тишината можеш да познаеш Бога, а не Абсолюта.

В Тишината няма ум и свят – тук те са заключени.

В Тишината е скрита Висшата Сила – Древната Сила.

Дълбината е скрита в Тишината.

Любовта към Тишината урежда живота.

В Тишината може да влезе само Любовта.

Изначалната Тишина е Чистота, неопетнена от сътворение и несътворение.

Тишината е в единство с Мистерията, но Мистерията я превъзхожда – както Зората превъзхожда изгрева и залеза.

Някога Тишината е била Единна в себе си – била е цяла в себе си, но по-късно тя се разделила на Безмълвие и мълчание.

В Тишината се вижда, че Любовта към човека е Любов на Бога към човека и Душата му.

Отговорът идва, ако Тишината освети Словото.

Дори и Тишината черпи сили от Древния и Изначалното Слово.

Словото е Пътят на човечеството. Мълчанието е Пътят на Ангелите. Безмълвието е Пътят на Боговете. Висшата Тишина е Входът към Бога.

Едно с Тишината, е едно с Учителя – в Пълната Тишина няма двама.

Да разбереш Тишината, това означава да разбереш Дълбочината си.

Когато застанеш пред Великото, пред Неизразимото, винаги се явява една особена Тишина.

Който няма Тишина в себе си, няма чист, вътрешен свят.

Приятелство с Тишината е приятелство с Дълбокото.

Във Върховната Тишина няма и Бог, и дявол – а само Мистерия, но само за великите подготвени.

От Върховната Тишина бягат и светлите, и тъмните сили, те не са подготвени за нея.

Тишината господства навсякъде – тя е концентрирана само в Мистерията и в Абсолюта.

Когато Върховната Тишина е слязла надолу, тя е станала Безмълвие, мълчание и слово – това са степени на слизане и падение, без тя да е загубила и частица от себе си и от произхода си.

Словото може да бъде силен говор само когато се ръководи от Тишината. Тогава тихият говор е силен. Тогава в тези думи има преврат, промяна, преображение.

Отче мой, в Твоите ръце предавам Духа си – без тези тихи думи нямаше да има Възкресение. Тези думи прокопаха силата, това се случи от Бога чрез Бога, чрез Единствения Действащ.

Всички шумове на света не докосват Тишината.

Тишината господства навсякъде, но не се чува.

Дълбоката Тишина, Уединението, Покоят са опасни за низшите сили – тук няма уют за тях.

Дълбинно Съкровени и Божествени неща оживяват в Тишината, а в шума се съживяват низши сили – тези, които са изгубили себе си.