ГЛАСЪТ

Всичко е произлязло от Слово чрез гласа, затова Словото е разкривател.

Гласът е врата, проход и затова ние страдаме, за да Го чуваме, страданието е проповедник.

Божият Глас е велико и чисто влияние, а страданието е съюзник, то носи послушание.

Неговият Глас открива тайни, защото гласът движи Словото.

Земята беше неустроена и пуста, но Неговият Глас промени всичко. И ако ние го чуваме, ще се устроим – ще устроим своята земя.

Този Глас движи всички гласове, движи всички гласове и устройва всичко. Това е Дълбинен Говор, Несътворен Глас, който е създал несътворените и сътворените.

Този Глас е осветил Голгота, защото е Безпределен. Дарахар – Гласът над гласовете.

Този Глас е вход на Силата – Божията Сила.

Този Глас е Древен, велик. Ще обясня: Той превърна Христос в жертва, а жертвата сразява злото, тя е Божествен метод, тя побеждава кармата на света.

Неговият Глас е Изначално Слово и когато Той го изрече, Словото става Дух. Ето защо концентрираното, сгъстеното Слово е действие – Дух в действие.

Само Неговият Глас е Слово и проповед.

Този Глас с една дума може да измени живота. Когато Той влезе в думата, случва се оживяването, а този Глас може да влезе във всичко, защото е Изначален. Ако този Глас влезе в очите и те стават проповед. Голяма е Тайната на този Глас и когато мълчи, и когато говори.

Умът е фалшив глас в човека. Божият Глас е Истинен. Знакът на този Глас е Абсолютната Разумност.

Умът е гласът на падението – това е вторичният глас. Той разделя и разединява, докато Истинската Реалност е обединяваща.

Вторичният глас е създал съдбата, докато Божият Глас е господарят.

Божият Глас може да живее само в цялостния човек – човекът на Любовта, който е в Единство с всички религии.

Силата на Божия Глас е в това, че Божият Глас е наситеност, тука са събрани висши трептения.

Умението да чуваш Гласа е Дар от Гласа.

Самите думи са говорещи същества, а човекът само ги приема.

СЛОВОТО

Що е Слово? Предаване на чист Дух в човека, чрез което човекът да разбере смисъла.

Който разбира Словото, върви към Пълнота и Покой.

Обикновеното земно слово, това е изгубеният Покой.

Словото е водител в Словото.

Словото е виждащо.

Словото определя Пътя.

Словото, в чистия си смисъл, е Дух.

Словото може да бъде яснота и забуленост.

Словото създава сътворяването и несътворяването.

Словото ограбва трудностите и опасностите.

За осъзнатите Словото е храм.

Словото е опора в Тишината.

Словото, в което живееш, е твоят Път.

Словото ни извежда от света, а Любовта – от Вселената.

Осъзнай с цялата си сила Словото като Безкрая в действие.

Словото има най-дългата ръка във Вселената.

Словото е Дух и сила.

Словото е жива Духовна сила.

Словото е Божие движение, Божия сила, която движи развитието.

Словото е излъчено Безмълвие, за да води човека в Безмълвната Пълнота.

Словото може да бъде Божия гняв или Божията Милост.

Със Словото си ние можем да създадем Бог в себе си, а и Мистерията. Словото е велик Дар.

В Словото е самото Учение.

Словото е Душата на Бога; Безмълвието е Духа Му.

Словото не е знание, а Мъдра река, поток от Мистична Божественост.

Словото е силно в Бога, а не в човека.

Бог е, Който усилва Словото в нас.

Словото е Таен и Мъдър Учител.

В Словото има време, вечност, безпределност и Мистерия. Словото е посоката – Пътят към тези Дълбини.

Изначалното Слово е храм на Бога.

Словото има Древен Поглед.

Словото разрежда материята и трудностите, а Тишината ги поглъща.

Словото е чуващото, а не ушите, защото Словото е Изначалното.

Словото, което храниш най-много, е твоят Път.

Твоето Слово, това си ти самият – това е твоят Път.

Очистването на словото е завръщане в Словото.

Словото е извисяващо.

Словото е отломък от съвършенството на Тишината.

Дълбоко в Словото и в Тишината на Словото се намира Посвещението.

В Словото се намира едно дълбинно умиротворение, което води човека към Тишината, Несътвореността.

Словото е Древна Тайна на Тишината. Изначалното Слово е облечена, преобразена Тишина.

Има Слово, по-дълбоко от Тишината. Това Слово изрича Тишината, но я надминава.

Има Слова, които усилват Тишината, Древното Присъствие.

Древното Слово превъзхожда Вселената и пространството.

Словото е лъчът, който открива Пътя чрез откровение.

Словото е Невидимо Вселяване в Духа на човека.

В Словото влизат и оживяват духовете и затова внимавай кое слово оживяваш.

Словото е Древната Алхимия на Изначалната Реалност.

Словото черпи сила от Изначалното Слово – Прасловото.

Злото изгаря в Изначалното Слово. Изначалното Слово е Несътворено.

Изначалното Слово е Първична енергия – Прасилата.

Изначалното Слово е образ и подобие на Тишината.

Всичко е слово: Бурята е слово, мълнията е слово, вихърът е слово, изворът е изречено слово.

Слово-Безкраят е истинското успокоение.

Чрез Словото се извисяваме над предопределението.

Когато дълго си натрупвал Слово, Бог ще се събуди в него и това ще бъде твоят час.

Натрупаното Слово никога не се губи, то е твоят капитал: и тук, и отвъд, и след това. Това е твоят чист капитал.

Словото расте от твоята енергия и отдаденост.

Словото може да пробива материята и да я пресътворява.

Словото е по-голяма сила от урагана, бурята и мълнията, защото то е преди тях.

Словото е слязлата ръка на спасението.

Свещеното Слово е кристализиран Бог.

Бог е Вършителят в Словото.

Словото в света е пресъхнал извор.

Словото е изрекло Покоя и му казало: Ти ще бъдеш несмутим!

Само Той, Бог прави нещата според Дълбините Си.

Словото е в Бога, а не в човека и света.

В Словото на Мъдрия говори Безкраят.

Там, където завършва Мъдростта на Словото, започва Тишината на Безкрая.

Словото е чиста Древност, произлязло от Мистерията.

Словото е Свещеното Писание, а не събитията. То създава събитията, но е над тях.

Словото е, което вижда Истината, а Тишината е, която я съхранява.

Словото е Древно Дихание на Бога.

Когато в Словото слиза чист Дух, това Слово е Мистерия.

Твоето Слово е твоят Път, то е Водачът.

Словото е велико Благо – дар за Пътя към Бога.

Овладяното Слово, това е Бог в нас.

Словото е влизане в Бога – самопроникване.

Чистата Същност на Словото е Свобода.

Неизразимото Слово е сродно с Тишината.

Словото, когато е Божие излияние, постига всичко.

Словото е сила според духа, който се вселява в него.

Словото от Извора е всякога чисто.

Словото, с което живеем, е нашата съдба.

Мощното Слово в човека е спускане на Бог в човека.

Словото е Древен Храм на Бог.

Словото, което идва от Любовта, то разкрива Дълбините на Мистерията.

Словото в тебе може да се усмихне и на най-големият мрак, ако си едно със Словото. Словото е Божият пробив – чист Дух в действие.

В тежки дни Словото се превръща в молитва, в самоотдаване и това е ключът.

Словото крепи света и Вселената.

Словото пази Тайните, но може и да ги изрича.

Словото движи събитията.

Пукнатините в Словото създават уязвимост.

Когато Словото е Дух, то е могъщо Единение.

Концентрираното Слово има власт над събитията.

Словото, в твоя живот, е твоят Учител.

Свещеното Слово е вкусване на Бога.

Могъщото Слово – това са трептенията на Бога.

Словото е строителят на живота.

Словото строи отношенията с Бога и човека.

Тялото е илюзията на словото, сянката. Тялото е преобразувана енергия.

Словото е Дух, който прониква в телата и явленията, формира мислите, защото те са създадени от Него.

Словото е било преди материята.

Словото е великата опора в трудния живот.

Словото живее в Бога, а не в човека.

В Словото живее Скритият Извършител.

Словото може да говори за допустимото, но не и за Неизразимото.

Словото изразява дълбините, но не е самата Дълбина.

Словото движи живота, но то има особена гледна точка.

Словото е безпределно – Изначалното Слово.

В самото Изначално Слово има Мистерия, защото се е изляло от Мистерия.

Прадревно Изначално Слово е сътворило реалността на Бога, на вътрешен план, за Неговите цели.

Щом се отмахне словото, явява се Безмълвното Слово, Изначалното Слово – Праобразът.

Изначалното Слово е Тишина от Безкрая.

Бог – Изначалното Слово е произлязло от светилището на Тишината.

Изначалното Слово е поток, слязъл от Тишината.

Изначалното Слово е Водителят на Тишината.

Изначалното Слово е звукът на Древността. Това е времето, когато Бог е изричал нещата.

Изначалното Слово е Зората на Дълбините. То е живеело тайно, когато още нищо не е било изречено.

Изначалното Слово е Тайна и Мистерия, която светът и тъмнината не познават.

Изначалното Слово е било Необятност, но после, когато паднало, се ограничило.

Изначалното Слово е скрито от падналото слово-илюзия.

Изначалното Слово е състояние на Бога.

Изначалното Слово е Древно излъчване на Бога.

В Изначалното Слово няма земя – то е Дух и Истина.

Изначалното Слово в нас улавя незабелязаните неща.

Божието Слово не е от света.

В Божието Слово гори Духът.

Божието Слово е Древният поток на Безмълвието и Единството.

Роденият от Божието Слово, е кристал.

Божието Слово е Всеобщ Велик Разум, дарен за Пътя на човека.

Словото – духовете се страхуват от него. Божието Слово е с бързи трептения.

Чрез слизане на Божественото Слово в човека, може да се случи преврат, промяна на Пътя.

Божието Слово е наситеност и чрез това Слово се завръщаме в Бога. Но и съдбата се създава със слово – слово, което не е Божие, а човешко.

Словото е вибриращият Бог и понеже е създало, образувало всичко, то прониква във всичко.

Словото не е религия, Словото е Бог.

Словото е Божие господство навсякъде.

Словото е Всемогъщият Жив Бог.

В Словото на Любовта Бог е пробуден.

Когато Бог е в Словото, Словото е Богоподобие.

Бог решава интензивността на Словото, каква да е концентрацията.

Бог винаги оживява в натрупаното слово.

Бог е убил злото чрез особено Слово, за да го заключи.

Словото на Бога е силата в нашето Слово.

Словото на Бога има Велика Душа.

Само Словото на Бога е тотално действие.

Словото е Мистична реалност, и да имаш Любов към Словото, това е от Божието Име, което те е повикало.

Мисълта е смутима; Божието Слово не е.

В дълбокото и мистично Слово Бог ти е дарил нещо от Себе Си.

В Мистичното Слово е величието на Мъдростта.

Мистичното Слово е живяло свещен, древен живот в Зората.

Мистичното Слово е дълбок опит в Бога.

Мистичното Слово се разгръща в Самия Бог.

Мистичното Слово извира от Висшата Тишина.

Мистичното Слово е фина енергия.

В Дълбинното и Мистично Слово тече Древният Глас.

Дълбинното Слово се предава само в чистото съзнание, Мистичното Слово – в чистия Дух.

В Чистото, Дълбинно Слово тъмните сили са погребани.

Словото е като огъня – велик очистител.

Ако Словото те изгори, то е пречистване.

Когато Словото стане пречисто като безмълвие, враговете ще изчезнат.

Чистото Слово е велика Висота.

Чистото Слово е несътворена енергия, то е Дух.

Чистото Слово излъчва Пътя.

Чистото Слово е мечът срещу злото.

В Чистото Слово злото не може да се тревожи.

В Чистото Слово Бог се разгръща.

Същността на Чистото Слово е свобода.

Чистото Слово е разговор с Невидими приятели.

Чистото Слово е мъдър вътрешен приятел.

Чистото Слово е могъщ меч срещу мрачната светлина.

Нечистите слова са изхвърлени от Безкрая.

Нечистото слово е мъртва вода.

Низшето и нечисто слово в човека е бедствието, то разкрива застоя.

Истинското Слово е чисти, сияещи трептения.

Истинското Слово е квинтесенция, чиста Божественост – Акаша.

Защо истинското Слово е сила? Защото е съсредоточена Тишина – Изначално Присъствие.

Истинското Слово е будно и дълбоко, осъзнато състояние.

Истинското Слово е Гласът на Бога, то е проникновение.

Истинното Слово съобщава Гласа на Бога.

Истинското Слово диша в Любовта.

Истинското Слово е храм само по себе си.

Истинското Слово дава свобода и лекота.

Бог и Словото нямат тяло.

Словото е без тяло, но може да се проявява в тяло.

Словото не е материя, но прониква в материята.

Бог е властта в Словото.

Словото е действие на Създателя и то разкрива кармата.

Всичко се ръководи от Словото по необходимост.

Висшето Слово е чиста реалност, то е от Тишината.

В най-дълбокото Слово се изрича Тишината.

Тихото Слово на Бога е най-могъщото нещо във Вселената.

Словото се предава навсякъде – то е проникващо, минава през стени и под водата.

Натрупаното Слово винаги става живо постижение, живо действие.

Словото към другите е трупане на истинска помощ.

Словото избистря всяка мъгла.

Словото може да създава тайни.

Велико Слово е създало нещата и ги владее. Словото няма власт само в Мистерията – там то е Чиста Дълбина, изтъкана от пълнота и тишина.

В най-дълбокия смисъл Словото може да отстранява тъмните сили и светлите сили и остава само Той, Изначалният.

Хората живеят в Словото и мълчанието, а не в света.

Има затворени светове, но Словото ги отключва.

Словото е велик слуга на Древното Безмълвие.

Думите и мислите, с които човекът живее, са съдбовната му пътека.

Словото е Дух, който знае пътя си към съществата.

Словото не е в Писанията, а в Духа.

Словото се нарича Дух.

Словото пътува към Неизвестното.

Словото движи и определя енергията.

В правилното споделяне на Словото тече безмълвието.

Твоето слово е твоят свят, а твоята тишина е твоят дом.

Словото е чисто, когато е енергия на Любовта.

Словото е Слово, когато е в аурата на Любовта.

В твоето слово е пътят на твоя живот.

Вглъбяването в Словото е завръщане в Безмълвието.

Твоето Слово-Дълбина е по-дълбоко от твоите действия.

Ако Словото се всели, мигът става преобразяващ.

Словото управлява Космоса, а Безмълвието – Безкрая, а Великата Мистерия е обвита в дълбока Тишина.

Мистериозното Слово и особеното Безмълвие са от Мистерията.

Изостави думите, за да можеш да се приближиш до Мистерията и Произхода на една стомилионна част.

МОЛИТВАТА

Молитвата е творецът на новото прераждане, тя преобразява миналото.

Усърдните молитви правят велики промени.

Истинната молитва е фина роса.

Молитвата е действие на Чистото Слово в нашата незрима съдба.

Истинската молитва е слизане на Истината, слизане на силата.

ДУШАТА

Душата е Гласът на Любовта – тя е лъчът на Древния Глас.

Изначалната Любов е изляла себе си в Душата и затова Душата е Небесна Тайна.

Душата е произлязла от Древно изричане на Върховния.

Душата не е създадена за сътворения свят, а за Безкрая.

Душата е незнайно създадена чрез древен лъч от Източника.

Душата е Неизразима частица от Древното Му Сърце. Тя е чистата светлина във Вселената и отвъд нея.

Душата и сърцето образуват неизразимата Същност.

Душата е сътворена в Мистичната Тишина и затова е неуловима.

Пробудената Душа винаги ще търси Неизразимия Път.

Душата е родена като Същност и затова не умира. Ако беше родена като тяло, щеше да се ражда и умира – Същността е над живот и смърт.

Душата е говор на Любовта – същностен говор на Неизразимото Божествено Начало.

Душата ни прегръща с Етера в себе си и това е, което ни води в Същността.

Душата и Духът са древно създадени отвъд историята.

Висшата Душа е родена преди знанието, тя го изпреварва.

И Древността не помни как е създадена Душата.

Душата няма форма, защото е Безкрайна Любов. Има условно привидна светла аура, но това е само изглед.

Когато Душата се е родила, тя е смутила величието и на Боговете. Такава красота те не били виждали.

Душата излъчвала Тайнство, Дълбина, Любов, която идвала от скрит свят. Боговете били смутени.

Душата била безмълвна, но с чист звук. Тя била създадена за Път към нещо скрито в Мистерията, защото била част от Мистерията.

Душата била част от великата и неопетнена реалност. Тя била вход към нещо дълбоко, но Боговете не били подготвени за това.

Душата и тялото все се събират и разделят докато Душата познае Нищото и се завърне в своята Пълнота.

ДУХЪТ

Човекът, който е господар на себе си, не е човек, а Дух.

Има духове с огромно вътрешно богатство. Те имат в себе си Древни Откровения.

Тяхната Истина е тяхната манна.

С Душата си – ти си във вечността; с Духа си – ти си в Безкрая.

Само нашият чист Дух е дълбок като Тишината.

Само чистият Дух може да чете чистите трептения на съществата и Безкрая.

МИСТЕРИЯТА

Мистерията е Древночиста Изначалност, от която са слезли нещата в Бездната, в Безкрая.

Откъде си взел очите си? Не е ли това Мистерия?

Мистерията е всякога Недосегаема, за нея няма пророчества.

Мистерията е самата Древна Свобода. Тя дарява в нас Неизречеността.

Мистерията превъзхожда Невидимия свят.

Мистерията е Изначална. После е слязла реалността.

Мистерията е Древна, а реалността е вътрешна невидимост.

Мистерията е върховният Древен зов.

За Мистерията и светлината е хаос.

Ние всички сме Изначално родени от Мистерия, от Праискрата, Първичният Замисъл.

Мистерията вдъхва Дълбинни Истини.

Мистерията и Сиянието взаимно се създават.

Когато Мистерията говори, тя увеличава своята Незнайност.

Не можеш да изговориш дълбинно дори съкровеното, а за Мистерията да не говорим... Тук само сърцето е потайно способно да го улови, то вижда и най-скрития трепет понеже е родено от трепетите на Любовта, а какво да кажем за Божественото и Абсолютното...

Как можеш да изразиш онова, което е отвъд благодарността? И затова тук, в Мистерията заглъхва и благодарността.

Мистерията се храни с Дълбинни Истини, с Дълбинни излъчвания.

Погълнатият от Бога, след време, ще бъде погълнат и от Мистерията.

Погълнатият от Бог, живее в Бога, в Древния рай. Погълнатият в Мистерията, се завръща в Изначалното си състояние, което е отвъд живота и смъртта.

Мистерията е магнитът за нашето Древно Сърце.

Дълбоко в нас е Бог. Дълбинно навътре в нас е Абсолютът и Мистерията.

Мистерията е отвъд свещеното.

Всяка съкровена практика е пътуване към Мистерията.

Има една степен в Мистерията, в която никое слово и никое безмълвие не могат да я изразят.

Смисълът е да се родиш в Мистерията, която е изначално твоя Същност.

Мистерията е абсолютно Непознаваема, защото така тя е Пазител на себе си и на всичко, което е в нея.

В Дълбините си ние сме образ на незнайната Мистерия.

Само най-дълбоката Любов преживява вкуса на Мистерията.

Само Мистерията може да погълне Любовта, защото тя е нейна есенция.

Древното зло не се страхува от Безкрая, защото там има много духове, които могат да бъдат овладени, но древното зло се страхува от Мистерията. В някогашната древна битка Мистерията е погълнала древното зло – Мистерията е изяла древното зло.

Самата Мистерия ни дава древни думи, които са Път към нея.

Началото на всичко тръгва от Мистерията – това Начало е преди Бога.

И Необятното, и ограниченото са построени от Слово – Мистерията е отвъд Словото.

В Мистерията отношенията са древни, сияещи, изначални, свободни, защото всеки е открил в себе си своята цялост.

Колкото повече преживяваш цялост, толкова повече се завръщаш в Целостта.

И най-красивият ангелски ден и Божествен живот е нищо пред Мистерията.

За Дълбината на Мистерията Вселената нищо не знае.

Мистерията винаги ще си остане Неописуема, докато за Безкрая могат да се кажат много неща.

Сам Бог не може да изрече Мистерията.

Не можеш да назовеш дълбинното чувство, то е част от Мистерията.

В Мистерията Словото е без звук – безмълвно.

И най-красивото добро е опетнение на Мистерията – толкова е извисена тя.

Когато не разбираш Мистерията, тя ти е близка.

В Мистерията вярата е падение.

Великата Мистерия е мъчение за светлината и доброто – и затова те не достигат в Сърцевината ѝ.

В света и в отвъдното чистите мисли са необходимост. В Мистерията няма необходимост, защото тук тече Изначалието, а то никога не се е разделяло на чистота и нечистота. Когато си дълбоко в Истината, ти си над чистотата.

В Мистерията няма присъствие, но ти си завладян.

В Мистерията не се говори за безсмъртие. Когато тук дойдат безсмъртните, те са смутени и разбират, че са в падение.

В Мистерията няма лечение и свобода, а само Бездънност.

Мистерията е по-богата от истинската Тишина.

В Тишината прониква Божието Слово. В Мистерията не прониква слово, защото в Мистерията няма дори Тишина.

В Тишината има духове, присъствия – в Мистерията няма, има само Сияния.

В Мистерията няма преживявания – тя е отвъд.

Единственото изумление на Тишината е, когато тя се срещне с Мистерията.

От тази Мистерия е произлязъл Бог. Тя Го е отделила от себе си, за да създаде Той развитието.

Мистерията ражда само неродени неща – без начало и без край.

Мистерията се изяснява чрез Древното неразбиране.

Тишината се прекланя пред Мистерията, а Мистерията – пред Абсолюта.

В Мистерията няма постижения, защото няма действия. Трудно е човекът да си представи свят без действия.

Мистерията съществува мистериозно, защото тя е отвъд живота.

В Мистерията няма нужда от будност, защото тук ти си цялото чисто сияние – облик без облик.

В Мистерията няма изпитания, защото няма Дух – тук Духът е надмогнат.

Духът е чиста, вътрешна създаденост. Човекът е външна сътвореност. Мистерията е Велика, Неведома Нероденост.

Мистерията е Неродена Безпределност – тук никога е нямало история, защото е нямало Начало, тук странстват мистериозни Същества с Незнайни Дълбини.

Тези Бездънни Същества в Мистерията не познават Абсолюта.

Тук, в Мистерията няма чисти действия, защото, тук всичко е преизобилност, Пълнота.

Тук се обменят Пълнота с Пълнота, Неизговоримост с Неизговоримост. Всичко е прекрасно, защото не е ясно.

Тази обмяна на съществата е чиста Бездна с чиста Бездна; Безпределност с Безпределност, а тя е безсловесна, защото е Древно Неизречена.

Никой не може да изрече Мистерията, защото тя е Бездънна – отвъд Началото и края.

За да разбереш Мистерията, без да я разбираш, трябва да станеш част от Истината.

Мистерията е образ на Нищото; Безкраят е слизане надолу; а сътворението е дъното.

Мистерията е съвършенство, Абсолютът е Прасъвършенство. Той е родил Съвършенството като свое подобие.

Без Мистерията световете нямаше да бъдат осветени.

В Мистерията расте само Неизразимото. Всичко друго умира, защото не съществува.

При Бог се отива със Смирение и молитва. При Върховната Мистерия трябва да изоставиш това – там се отива с особен род Тишина.

В Мистерията Мъдростта не се изразява – тя се пие от Сиянието. Сиянието пие Незнайното.

За да влезеш в Мистерията, Истината, се изисква твоето най-дълбинно неразбиране.

Мистерията е за тези, които са избрали Вечната и Бездънна Непознаваемост.

В Мистерията никога никой нищо не може да постигне, защото тя самата е избрала Непостижимостта.

Има свят без духове, това е Мистерията.

Мистерията никога не е спадала към цивилизациите.

Мистериозният човек няма човешка природа, нито духовна.

Не се е родило слово, нито Безмълвие, което да обясни Мистерията.

Ние сме Древна част от тази Върховна Мистерия.

Има сърца на земята, докоснати от Мистерията.

В Дълбините си човекът е Изначална Мистерия.

В Мистерията е забулено скритото виждане за Дълбинните неща, което зависи от твоя потайно чист живот.

Когато Мистерията те е допуснала до себе си, това означава, че тя иска да се приближаваш към нея.

В Мистерията няма образ и подобие, защото Мистерията е Изначалната Неизразимост – Мистерията е произход без Начало.

Мистерията може да говори само на твоето Безмълвие – тя сама пресъздава величието на Тишината.

Когато Мистерията говори, тя винаги си остава Безмълвна и Неизразима.

Това Дълбинно Безмълвие пази Неизразимостта на Мистерията от словото. В Тишината на Великата Мистерия и Неизразимост всяко слово и понятие си отиват.

Неизразимото е прегръдка от Мистерията.

Мистерията е в сърцето ни.

Целта на Тайната е да стигне до Мистерията.

Мистерията живее в Древния-Скрит.

Мистерията е Пазителят на Бездната.

В Мистерията има друг вид Бездна.

БЕЗДНАТА

Бездната е Мистична Тайна.

Бездната е смърт за Вечността, но тя трябва да отстъпи на Мистерията.

Древното зло е влязло в Бездната и във Вечността, но то никога не е докосвало Мистерията.

В Бездната древното зло е нямало голяма сила срещу всички същества, защото в Бездната е имало Дълбинни Същества – Недосегаеми, но една част от Божествените Същества са били увлечени, защото са пожелали по-голяма сила.

Бездната е Дълбина с дъно. Мистерията няма дъно, а вечността и Вселената са само малки ограничения.

Когато навлезеш в Бездната и Мистерията, вечността и вселената стават като сенки.

БЕЗКРАЯТ

Безкраят има Бяло Сърце – Сърце от Прасветлина.

Единственият изход е навътре докато изчезне и Безкраят.

Безкраят не се ражда.

Безкраят е границата на Мистерията.

Възприемането на Безкрая – това е Безкраят, който те приема.

Вечността, Любовта е лекарството за Душата – Безкраят е лекът за Духа.

ВСЕЛЕНАТА

Можеш да се заглеждаш правилно, когато взорът ти е отвъд света и Вселената.

Смисълът е извън Вселената.