ЛЮБОВТА

Що е Любовта? – Древният свят, състоянието преди сътвореността.

Любовта е Божествена – без вещество и ограничение, тя е великата свобода, която всички търсят.

Любовта е Древната Душа – Душата, преди Вселената, и материята.

Любовта изцелява сътвореността.

Любовта е Древният Бял поток, от който е слязъл животът.

Любовта е мистично наситен свят.

Любовта надминава всички цели.

Любовта, това са Белите Крила на Пътя.

Любовта храни Безкрая, а Истината – Мистерията.

Любовта идва до нас от Източника без дъно и от Мистерията без Име.

Любовта е най-дълбокият израз на Неизразимото, което е потопено в Произхода.

Любовта е Върховното Откровение на Абсолюта – Прапроизхода.

Любовта е създателят на Бога.

Любовта е свещеният език на Древния Бог. Тя е неговата обетована земя.

Любовта е безконечно вътрешно пространство.

Любовта е жажда за Безкрая и устрем за Мистерията.

Любовта е друго име на Безкрая.

Любовта е най-древният завет – есенцията на всички писания.

Любовта е великата Божия Воля – после другото се пресътворява.

Любовта сломява света.

Любовта е Бог в действие.

Любовта има тайнствени очи.

Любовта е строга, но не е способна на зло.

Любовта е древна и затова е отвъд ума.

Свещената Любов е Дълбина – без свят в себе си.

Любовта е мечът, който пробива света.

Любовта е, която осветява тъмното дихание на злото.

Любовта е методът, който открива Истината.

Любовта е Божият Път; Истината е Мистичен, Древен Път.

Любовта е Мистерия и това е нейният Път, завръщане в Мистерията.

Любовта е отвъд материята, тя е Свръхестествен Водач.

Любовта е Прасъстоянието преди сътворението.

Любовта е прегърнала света, но живее в Безкрая.

Любовта не вижда света. Тя слиза в света, но само в Душата, и дава даровете, които ѝ принадлежат.

Любовта не принадлежи на видимия свят.

Любовта слиза върху хората заради възлизането.

Любовта е живот с Бога, а не със себе си.

Без Любовта човекът няма реалност – има само видимост.

Любовта е Мистерия, родена от върховна Мистерия.

Любовта е Окото на Мистерията.

Любовта е виждането, защото тя е проникването.

Любовта е Божието явяване в живота.

Любовта е океан от Безкрайност.

Любовта е Древен Покой.

Вътре, в Любовта е скрита тайна дума.

Любовта е есенцията на живота.

Любовта отглежда световете.

Любовта е Божието Дихание – Диханието на Източника.

Любовта е дълбоко извисена над всяко знание.

Любовта превъзхожда и несътвореността.

Любовта е свят без материя.

Трептенията на Любовта са неуязвими.

Там, където е Любовта, работи Бог.

Любовта храни Безкрая.

В Бездната Любовта е безкрайна; в Мистерията е преизобилна и несподелима.

Любовта дарява смисъла, а после го заменя с Мистерията на Безкрая.

Любовта е пълна с Безмълвие, защото е родена преди словото.

Любовта създава тънкостите на миговете, залива ги с красота.

Любовта е величествена. Тя надминава и пределите на Бога.

Любовта е безкрайна неделимост като Бог.

Любете враговете си – направете скок над себе си.

Любете враговете си – завърнете се в Бога, в Нищото.

Любовта е следата, оставена от Праизточника.

Любовта извира от неизтощим Източник.

Любовта е Древната следа за Пътя към Дълбините на Мистерията.

Любовта е Древният Път, който е бил изгубен.

Любовта създава неземното присъствие.

Любов, която не те води към Безпределността и Мистерията, нещо ѝ липсва.

Любовта разпръсква нещо от Древната си Сърцевина.

Любовта е Сърцевината на всеки Път. Без Любовта няма пътуване.

Любовта е слязла от Сърцевината на Абсолюта и оттам е слязла в Сърцето на Бога – това е велик, единен процес.

Любовта, който иска да я разбере, се проваля, а който не я разбира, става Мистерия като Нея.

Любовта винаги търси Истината, защото само чрез Истината се завръща в Древността.

Любовта е част от Неизразимата Дълбина на Древния.

Любовта е Несподелим свят. Ако можеше да се сподели, тя щеше да умре.

Любовта е създадена като Непознаваемост.

Любовта е първичното отношение към Абсолюта, това отношение трябва да е по-чисто от кристал.

Любовта открива себе си в изчезването.

Любовта е мистично родена в Душата. Душата е лъч от Древния свят.

Любовта е толкова могъща, че в Древността е унищожила Богове и демони.

Любовта съществува като Бог в човека.

Любовта е слязла от Мистерията на Нищото и затова само нея търси, защото произходът ѝ е Мистерия.

Любовта те крепи и води към произхода.

Стани Любов към себе си и ще имаш център.

Само Любовта се завръща в кристала на Нищото.

Съдбата се променя само чрез Любовта, защото Любовта е промяна на знанието. Тя води знанието в Нищото, в Мъдростта на Нищото.

Самата Мистерия е вложила Любов във възприятието за Нищото – велика, цялостна пълнота и затова Любовта е пълна само когато Нищото се излива в нея.

Любовта е откровение на Нищото, но след откровенията тайната пак си остава.

Любовта е, която ни завръща в Произхода, в целостта. Само в целостта си не се изгубваме.

Любовта е вътрешен Път на себепознание в Дух и Древност.

Любовта е Божие образование, защото е образ на Бога и защото е образувана от Бога.

Любовта е освобождението от злото и от живота, и смъртта, защото е завръщане в Мистерията.

Любовта към Бога ни отделя от сътворението. Любовта към Абсолюта ни отделя от Несътвореността.

Любовта е жажда за Бога, защото е освобождение от света и Вселената, и е завръщане в изначалното прасъстояние.

Любовта пие вода от Извор без дъно, от Тишина без слово, от Слънце без лъчи; от Мъдрост без понятия и от Истина без предели.

Любовта е метод, който премахва света и вселената, а Мистериозната Любов отмахва и Вечността.

Любовта е великото първо трептение на Древния, слязло във Вселената и света, за да Го познаят.

Любовта е изпълващата енергия, която поглъща съдбата. Любовта е живот в дълбокото, в освобождението.

Любовта е създадена преди Акаша от Абсолюта и когато е била създадена Акаша, Любовта се е разляла във всички светове и първата заповед, дошла по-късно е била: Люби своята безпределност.

Без Любовта няма съвършено съществуване. Тя е живот, отвъд живота.

Само на Любовта е даден живот.

В Дълбините на Любовта живее Владетелят.

И родените, и неродените никога няма да познаят Любовта, защото тя е преобразувана Мистерия.

Колкото повече възприемаме Любовта, толкова повече расте Неизразимостта ѝ, която е само лъч от Прапроизхода.

В Пътя към Мистерията на Любовта трябва да изоставиш и знайното, и незнайното, те са пречки.

Без тази Любов към Мистерията винаги ще цари робство, сътвореност, време – а Мистерията е Свобода.

В Любовта е всяко господство, защото Любовта е Изначалната, Неродена стихия, която още в Древността е смутила мрака и хаоса.

Изначалната Любов е могъщото оръжие на Прасъществото.

Могъща Изначална Любов е парализирала Древното зло и го е заключила в собствения му мрак.

Вътре, в Изначалната Любов могъщата скритата Истина е пробила мрака.

Изначалната Любов е могъща реалност, която Боговете на злото не познавали.

В Изгрева се раждаш; в залеза разцъфтяваш. Разцъфтяването е в Любовта, тя прави залеза нов изгрев. Тук изгряваш в това, което най-много си обичал.

Който заживее в този изначален трепет, той става Единороден и влиза в нероденото Еднородство.

Това велико трептение обхваща всички светове, защото неговата вълна в Акаша е безкрайна.

Който влезе и се роди с този трепет, става безкраен.

Всичко в света е образувано от вълни, но Любовта е образувана от Изначалност, която е първото трептение.

Който е придобил своята Изначалност правилно, разбира трептенията, защото улавя Любовта, първичното.

Който придобие тази Изначалност, открива Истината, своето Първородство.

Божията Любов се слива само с Древната Любов в човека.

Божията Любов създава вечност между душите. Мистериозната Любов вади душите от Вечността.

Учителят на Божията Любов е Бог, а Учителят на Мистериозната Любов е Безмълвието.

Истинската Любов е Божествена обмяна с Бога, а Мистериозната Любов е Несподелима споделимост с Абсолюта. Тук Нищото те докосва.

Истинската Любов е дарът на човека, а Мистериозната Любов е само докосване от Древния.

Истинската Любов, това са трептенията на Бога, а мистериозната Любов е от особени лъчи-сияния.

В Истинската Любов има само Любов и това е достатъчност. В Мистериозната Любов сияе Великата Незнайност и Непознаваемост.

Истинската Любов трябва да я чуеш, не може да я видиш.

Истинската Любов, това е Древността в нас, това е Скритият в нас.

Всяка истинска Любов трябва да се върне в Дълбините си.

В истинската Любов няма изгрев и залез – тя е всякога.

Ако имаме истинската Любов, Бог ни е дал нещо от Себе Си. Ако имаме Дълбинната Истина в себе си, Древният ни е дал нещо от Себе Си.

В Истинската Любов тече Пустотата, тя пълни всички тела със своето ухание – това е малката мистерия на живота.

За да възприемеш Бога (Древния), трябва да си изтъкан от Любов.

Всяка истинска среща е среща на Любовта.

В Любовта е Животът преди живота.

Само в дълбините на Любовта можеш да видиш Мистерията.

Само Любовта твори Несътвореност, а това е началото на Необятността.

Само в Любовта се заражда Неизразимият живот.

Само Любовта отваря отворената книга на Тишината.

Само чрез Любовта всичко е благословено.

Само Любовта живее след смъртта.

Ти имаш дълбочина, която злото не познава – и това е твоята любов.

Ако я нямаше Любовта, как щеше да изглежда Бог?

Ще се срещнете само в Любовта. Старите очи ще се срещнат в нови прераждания.

Старото доверие от Любовта се среща в Новите очи.

Бог е, Който събира старата Любов, за да израсне в нея по нов начин.

Вселената е родена, Любовта е Неродена.

Изчезването е потъване в Любовта, тогава Любовта те прониква с Душата си.

Можем да разберем Любовта до определена степен, но не и Древният, който я е създал.

Ако имаш Любов, можеш да осмислиш живота на много хора.

Без Любовта дори и Бог нямаше да бъде опора за Душите.

Ако Любовта влезе в очите ти, Древният те е докоснал.

Без Любовта дори и Мъдрецът няма дом, Път и Същност.

Само който има велика Любов, ще зароди началото на Мистерията в себе си.

Чрез величието на Любовта се докосваме до Абсолюта, Древния без да Го познаем.

Дълбоката Любов е възприемане на Бога. Абсолютната Любов е влизане в Мистерията.

Само Любовта може да влезе в Сърцето на Истината, защото Любовта и Истината са древно сродни.

Сътворението е изпуснало Любовта и затова се е облякло в материя. Само Любовта, която е несътворена, е освобождението и затова всички я търсят.

Свръхенергията на Любовта прави чудесата. За нея чудесата са естество.

Най-древната Любов е мистично явление. Тази Любов е по-дълбока и от Божествената Любов.

Когато си в Любовта, Дълбините ти сияят.

Въздухът на Любовта е Акаша, Етерът, Безпределността.

В Любовта само Бог е – ти не си.

В Любовта е Покоят, който съществата търсят.

В Любовта е Мистичната Цялост.

За Любовта трябва да си Божествен, а за Истината – Мистичен.

Тези, които търсят Любовта, търсят своят древен спомен – Прасъстоянието.

Само Любовта в нас е Истинският Търсач.

Само Любовта е дом, защото е завръщане.

Само Любовта може да понесе ослепителната Истина.

Слънцето изгрява и залязва, а Любовта е всякога.

Само Любовта създава пространство за Дълбините на Мъдростта.

Само Бог разбира Любовта и само Любовта разбира Бога.

Само Мистичната Любов може да излекува света от болестта на сътворението.

Само в Любовта има Любов и Милост.

Само Любовта е Храмът на Покоя.

Само Любовта към Истината може да създава отношения.

В Любовта кое зло може да устои на Божията сила?

Изворът е наситена енергия на Любовта.

Няма Безупречност без чиста Любов.

За Любовта тъмнината е светеща необятност.

Златото не е съкровище – Любовта е съкровище.

Без Любовта никой не може да победи своята тъмнина.

Без Любовта религията е престъпление и самопроваляне.

Без Любовта никой не може да влезе в развитието.

Без Любовта човекът е лишен от реалност.

МЪДРОСТТА

Мъдрите живеят в Сърцето на Бога и в Сърцевината на Абсолюта.

Мъдрият търси Истината, а не религията.

Мъдрите воюват за Истината в себе си, за да се родят в нея.

Мъдрост без Любов няма Сърцевина, няма сияйност.

Всеки Мъдрец има красива Тишина в себе си.

Само Мъдрият изпреварва света.

Смъртта за Мъдреца е Бяла Лекота, Чистота.

ИСТИНАТА

Истината е свръхестествено естествена.

Истина означава пълен с Дух и Древност.

Всички, които са изгубили Истината, са създали гроб в себе си.

Истината е Древният корен, основанието.

Истината е безкрайна Пълнота.

Истината е най-вътрешният хляб насъщен.

В Истината е правилният живот, а не във вярата.

Истината е Изначалното благословение, а Любовта е първичното благословение.

Човекът на Истината има действие, което е над доброто.

Когато станеш господар на себе си, Истината ще те ръководи.

Върховната и Абсолютна Истина е всякога непознаваема.

Който няма отношение към Истината, ще се самоограби.

Ти се самоосъвършенстваш само чрез Любов към Истината, към центъра.

Само от Истината изтича всяка способност.

Само Истината знае как.

Истината е коренът на всички събития – явни и скрити.

Погледът на Истината е Бездънен.

Истината вдъхва Дух в нещата.

Който навлиза в Истината, навлиза в промените.

Истината увеличава енергията.

Без Истината Пътят не може да се осмисли.

Истината е поведението в Мистерията и Безкрая.

Истината е Древната Земя.

Да имаш Истината, то е да пиеш вода от Източника.

Да си придобил нещо от Истината, то е завръщане в храма.

Когато доброто е прекъснало своята връзка с Истината, то е изгубило своята еволюция.

Истината е правилност отвъд света.

Великата Истина е отвъд разум и ум. Тя е преди тях.

Истината е най-великото целебно присъствие, защото тя създава правилност, свобода.

Нашата Древност е Истина и Свобода.

Животът диша кислород, а Истината диша Етер.

Истината идва от дълбоко място и затова трудно я разбират хората.

Истината е царството на виждането.

Истината не зависи от твоята вяра, а от твоето проникване в Духа.

Истината е вътрешна сила, тя идва от Дълбините.

Истината е сила над енергията.

Използвай своята енергия, за да храниш с нея само Истината.

Истината изхожда от Безмълвието и се дарява на Безмълвието.

В Истината има много сила, дълбока власт.

Без Истината няма жива реалност. Истината е опората на реалността.

Истината е обновяване с реалността.

Само в Истината се пресътворяваме отново.

Истината произнася само Бог.

Истината се дарява на Несътворените духове.

Истината е Мистична. Тя е образ и подобие на Скритостта.

Истината е участие на Скрития в твоя живот.

Истината е по-дълбока от съществуващото и несъществуващото.

Истината се разбира чрез присъствието на Истината.

Диханието на Истината е, което продължава да живее и след смъртта, и след живота.

Историята е бедност, Истината е богатството. Не съществува история на Истината, защото Истината е всякога и е без начало. Историята започва и свършва, защото тя няма Дълбина. Дълбината е в Истината.

Търси Истината, а не историята.

Историята ще умре, а Истината е всякога.

Истината няма дъно. В Истината не може да влезе време – сътвореност. В Древната Любов има само едно-единствено нещо – Тотално Доверие.

Истината е живяла в тази земя на Чистота и Свобода.

Свободната воля търси Истината.

Не е важно дали търсиш Бога, а Истината. Бог идва след Истината.

За да възприемеш Древния, трябва да си изтъкан от Истината.

Истинското въоръжение е в твоята собствена Истина.

Писанията са без значение, ако не съвпадаш с Истината.

Изричането на Истина е трупане на сила.

Само човекът на Истината оцелява в Дълбините.

Истината чертае в мрака Сияйни Дълбини.

Само за Истината има вход към Безкрая и Мистерията.

Истината не е в доброто и злото. Истината е в Любовта и Безкрая.

Без Истината няма завръщане в Древния.

Абсолютната Истина е ослепителна и затова е скрита.

Няма такова същество, което да устои на абсолютната Истина… и затова в нея е само Той – Абсолютът.

Пътят на Истината е целта.

Пътят на Любовта е Пътят към Бога. Пътят на Истината е Пътят към Древния.

Истината вселява Древния в света.

Любовта е Началото на Древността, а Истината е Безначалието.

В изречената Истина има друга, по-дълбока Истина.

Само Древният е по-тих и дълбок от Истината.

Истината в Словото превъзхожда словото.

Само Словата на Истината дават Покой.

От Словото-Истина блика Свобода.

Истинолюбието е правилното Учение.

Истинен, това е завръщането.

Незнаещите Истината, умират.

Истината е лечението от сътвореността и световете.

Древната Истина тече в най-дълбоката Тишина.

Истината слиза от Словото на Бога и се вселява в сърцето.

На Истинното винаги се помага.

Истинската практика е всеки миг.

Истинската практика е всяка секунда осъзнатост, оттук се раждат нови възгледи.

Само Истината спасява човека от знанието.

Само търсещият Истината, ще открие Нищото, защото Истината е Неродена.

Само Истинният има Слово.

Само Истинността създава настояще, а бъдещето е само слуга.

Само от Истината излизат правилните усилия.

Любовта има Божествен поглед, Истината има Дълбинен, Мистичен поглед.

Доброто и злото показват на хората погрешните пътища – само Истинолюбието извежда човека.

Във Вечността Истината е Вечна. Във времето Истината е временна – тя леко докосва света. В Безкрая Истината е в своя Дом.

До Божията Истина можем да стигнем, но до Абсолютната Истина – никога. Тя е дори отвъд Древността.

Нашите Дълбини, нашата Същност – това е Истината, и затова Истината се търси навътре, за да се преоткрием.

Най-дълбокото Писание е в Истината – неписано.

Нашият Цар е собствената ни Истина.

Свободната воля, това е Дарът да търсиш Истината и да я откриеш, защото ти си Истината.

Твоята съдба е да откриеш Истината и Мистерията.

Само от живата Истина може да слезе цивилизация.

БЛАГОДАРНОСТТА

Благодарността е осветяваща Същност.

Благодарността променя Пътя.

Ако човекът има благодарност, той ще освети Пътя си. Ако един дявол има благодарност, той ще прокълне пътя си.

Благодарността умъртвява още повече злото и дявола.

На дявола е отнета благодарността, защото тя е развитие.

БЛАГОРОДСТВОТО

Благородството те отвежда в Древния свят.

Благородството е част от нашия Древен произход.

Доброто е сянка пред Благородството. Благородството е от висш род.

Ако Истината те е избрала, и Благородството те е избрало.

Доброто и злото са отделяне от Истината, но ако човекът стане Благороден, се завръща.

Истинското Благородство обитава в непристъпна светлина.

Благородният човек твори Истина, а не добро.

В Благородството ние надминаваме себе си.

Когато Благородството действа във вас, то е призоваване от Дълбините.

Благородството обича повече да е скрито лице, отколкото явно.

Благородството позволява само на Любовта да влезе в него.

Истински благородният човек се старае да изяви доброто, а благородството да го скрие.

Чрез благородството Дълбините искат да се опознаят с тебе.

Древният вижда и най-малкия благороден замисъл, който се ражда в тебе.

Благородството е чисто действие на Истината.

Благородството е наситеност на Прасветлината.

Благородството в човека има образа на Слънцето.

Съществата на Благородството са опората на света.

И здравето, и доброто не могат да те излекуват, но Благородството може.

Благородството е велик Дар от скрития свят.

Благородството има Древен Глас.

Истински Благородният е видял Древният.

Благородството превъзхожда света и Вселената, то е от Нероден род – то само слиза и възлиза.

В Благородството няма живот, то е Древна Сияеща Праматерия – велика освободеност.

Само Благородното може да изчезва, защото е чисто. Благородните – светът отдавна ги чака.

Древният наблюдава най-много Благородните.

СМИРЕНИЕТО

Смирението е велико благословение – Дар за близост.

Смирението е дарената близост от Бога към Бога.

Смиреният може да разколебае всяко зло и всяка сила.

Смирението е първично качество.

В смирения човек има голяма сила.

Смирението превъзхожда света.

Смирението е самопреодоляване на себе си.

Смирението е дълбока и чиста Преданост.

В Смирението се случва самоосъвършенствуването.

В Смирението Пътят става Истинен.

В Смирението низшите духове умират.

Смирението работи в невидимото.

Истинското Смирение е завръщане в Древната, Изначална природа.

Смирението е Дух; гордостта е гроб.

Смирението е Чистата Сърцевина в живота.

Смирените винаги откриват Скрития, защото, Той Сам е в Смирението.

Само Смиреният може да пие от Сърцето на Праизточника.

Смиреният човек вече не е човек – той е сърцето, завърнало се в себе си и тръгнало на Пътя, който е отвъд живота.

В истинското Смирение умът умира – така светът изчезва. Остава само Пътят към тайните, които са скрити от живота.

Смирението е знакът на Чистото Сърце, а Нищото е знакът на Древната Сърцевина.

Без Смирението и Нищото човекът не може да види Пътя си към Дълбините, защото няма Сърцевина-Водач.

СЛУХЪТ, ВИЖДАНЕТО И РАЗБИРАНЕТО

Дълбокият слух прониква в Мистерията, защото е създаден от Любовта.

Дълбокият слух е избран за образ и подобие, и затова той се съединява и слива с Мистерията.

Дълбокият слух е носител на Висшата реалност.

Дълбокият и истински слух е последното творение на Древния.

Дълбокият слух не е творение, а незнайно Несътворение.

Само дълбокият слух се заражда в Мистерията, защото той е всечуващата Любов.

Дълбокият слух е различен от света, но Единен с Мистерията.

Дълбокият слух превъзхожда дори и най-искрената молитва.

Искрените молитви са Път към дълбокия слух, който е освободителят от света.

Дълбокият слух е потайно и чисто почитание на Пътя към Мистерията.

Дълбокият слух е отвъд човека и човечеството.

Чистият слух е слуга на Бога. Дълбокият слух е слуга на Древния Скрит.

Чистият слух е в развитието. Дълбокият слух е отвъд развитието.

Най-дълбокият слух чува това, което Древният не произнася.

Умът няма ухо. Повърхностното няма слух – и затова страданията го търсят.

Дълъг е Пътят до Дълбинния слух.

Тежката карма, това е неумението да слушаш.

Дълбинният слух е Същност, която влиза в Същността.

Само Дълбинният слух може да чуе смисъла и отвъд него.

Дълбинният слух докосва мистично Мъдростта, защото той е сроден с нея.

Чистият слух е Същество в Бога, в Божието присъствие, а Дълбинният слух е в Древния.

Само Дълбинният слух прониква в Мистичната Мъдрост.

Дълбинният слух е есенция от Мистерията и затова той създава Пътя (проникването) в Мистерията.

Само Любовта се сродява с този слух-тайнство.

Слушането обхваща всички светове.

Виждащият не вижда света и материалната вселена около себе си. Виждащият вижда Великата Несътвореност.

Всяко истинско разбиране е сияещо.

Бог е скрит и в това, което разбираш, но ако си смирен, ще разбереш това, което разбираш. Разбраното трябва да се доразбере, но в скритото си намерение.

СЪРЦЕТО И СЪРЦЕВИНАТА

Сърцето е езикът на Древността.

Сърцето е Истина от Древността.

Сърцето е Живата Вода, в която тече благородството.

Дълбоко, в Тайната на сърцето, е скрита Свободата.

Само Чистото Сърце може да променя тъмнината.

Това, което може да изненада всяко поражение, е Чистото Сърце.

Който няма сърце, е в бедствието на тъмнината.

Човешкият живот е падение на сърцето в духовна, вътрешна смърт.

Падението се нарича сърце човешко. Възкресението се нарича сърце свещено.

Който е дал сърцето си на правилното място, придобива сърцето си, сиянието си.

Ако сърцето ти е положено в Сърцето на Учителя, вие сте едно Сърце.

В сърцето е скрито умението на съвършеното сливане.

Когато сърцето ти е погълнато от Бога, това е твоето Изначално Сърце.

Човекът може да забрави своето постижение, но сърцето никога не забравя своя устрем.

Човекът се страхува от Несъществуванието, но сърцето живее в него, защото е родено от него.

Сърцето е Великото Същество в човека, то е неговата Тайна.

В сърцето има лъч – Бяла Точка от етер, която превъзхожда Вселената. Когато човекът е бил сътворен, тази точка си е останала в изначалното си състояние – несътворена, неродена, недокосната от смърт и живот.

Всички демони, които са паднали в своя път, са изгубили тази Бяла Точка. Тя се самозапечатала в себе си до деня, в който съществата ще се възвърнат в Изначалната си Същност.

Каква полза има от храм, ако нямаш сърце?

В сърцето е скрита нашата най-вътрешна реалност, защото нашето сърце се съдържа в мистериозното Върховно Сърце.

Който обича света, ограбва сърцето си – тогава Изначалното му Сърце е скрито и го очаква.

Ако Бог е призовал сърцето – тогава то се завръща в себе си.

Колкото повече се вглъбява сърцето, толкова повече изчезва от света.

Наблюдавай кой живее в твоето сърце, в твоето съзнание.

Сърцето трябва да те отведе в съвършенството на Любовта.

Само изчезналият е намерил сърцето си.

Само изчезналото сърце може да пробие в Мистерията.

Нашето сърце е по-древно от Безкрая.

Нашето Древно Сърце познава Мистерията.

В Дълбините си ние сме Древно Сияещо Сърце, озаряващо Безкрая.

Чрез сърцето си ние си споделяме Безкрайност и Тайнство от Древното безвремие.

Чрез нашето Сърце можем да видим Древността си.

Древно-Мистичното сърце в нас – това е Древният и това е Сърцевината.

Древното Сърце в човека е море от Прасветлина.

Нашето Древно Сърце е частта ни от Мистерията.

Нашето Древно Сърце е ключът за завръщането в Мистерията.

Нашето Древно и Изначално Сърце е Царството Божие.

Съкровеното Сърце е в Бога, а Изначалното е в Мистерията.

Изначалното Сърце е Всевиждащо Око, защото в него гледа Скритият.

Изначалното Сърце е началото на съвършенството.

Изначалното Сърце е отломък от Първичното видение.

Който е видял Изначалното си Сърце, е видял нещо от Мистерията.

Само Изначалното Сърце може да служи на Мистерията.

В Изначалното Сърце никога не е имало сътвореност, то е отвъд диханието и дишането, то е в свободата без ограничения.

Изначалното Сърце не се усъвършенства, то е Изначално Съвършено Неродено. Усъвършенства се само роденото сърце.

Спасението от света е да се устремиш към Изначалното си Сърце.

Изначалното Сърце е капката, която е призовава Древния Океан.

Изначалното Сърце на човека не е родено нито физически, нито духовно, то е родено само в Мистерията като Неродено Сияние.

Знанията на Чистото Сърце са от Истината, а Мъдростта на нечистото сърце е от падението.

Чистото Сърце убива тъмните разрушители на Черното Братство.

Чистото Сърце е Пътят към Мистичната Сърцевина на Абсолюта.

Чистотата е Вратата на сърцето. Сиянието е Вратата на Сърцевината.

В Чистото Сърце е скрита древно-мистична виждаща сила.

Чистото Сърце прави Пътя правилен.

В Чистото Сърце Бог планира Пътя.

Сърцето може да донесе успокоение, но само Сърцевината носи Мистериозното Сияние.

Сърцето е дом за Душата; Сърцевината е дом на Мистерията.

Сърцевината е отвъд сърцето. Тя е Древният дом на Мистерията.

Сърцето е духовен аромат – небесен, а Сърцевината е Мистично Сияние.

Бог е, пълнещият сърцето; Мистерията е, изпълващата Сърцевината, от която се е родило сърцето.

Смирението на сърцето подготвя изчезването в Мистичната Сърцевина на Абсолюта.

Сърцето е съкровището на Бога, а Сърцевината е съкровището на Мистерията.

Сърцето обяснява, Сърцевината осиява.

Царството на сърцето е невидимо, но уловимо. Сърцевината е недоловима – тя просто сияе.

Само Сърцевината пробива Вселената, а чистотата на сърцето е подготовката за проникването.

В сърцето е Дълбинното виждане, а в Сърцевината е висшето предвиждане.

Там, където няма сърце, е изгубено Свещеното, а където няма Сърцевина, е изгубена Мистерията.

Човекът на сърцето знае своя Път към Бога; човекът на Сърцевината е насочен към Мистерията.

В сърцето е Бог; в Сърцевината е Мистерията.

Пътят на сърцето е подготовка за Пътя към Сърцевината.

Чистото Сърце е над света; Сърцевината е над Несътвореността.

Сърцето е градител; Сърцевината е сияйност.

Сърцевината е диамантена стабилност.

Сърцето руши времето. Сърцевината руши вечността – тя е величествена Свобода.

Сърцето е духовно, Душата е съкровена, Сърцевината е сияйна, освободена от всичко.

Сърцето е достъпност, Любов, Сърцевината е докосване до Недостъпното.

Сърцевината е Невидимото Сърце на видимото.

Сърцето е Жива Вода, а Сърцевината е скрита Мистерия.

Сърцето е Чистотата, а Сърцевината е Произхода.