ИСТОРИЯ НА ТИШИНАТА

Нейното Начало е в Абсолюта.

Тишината е неродена от Абсолюта, след като Той е излъчил от Себе Си Същност, която била наречена Ахвора – Не-мястото – мястото, което е неродено несъществуващо, несътворено, чиста Чистота.

Висшата Тишина е най-чистото Прапространство. Съществува една степен в Тишината, в която няма дори Акаша, Безкрайност – а само Мистерия и Върховно Скритият.

Дълбоко в Тишината е било е вродено друго Тайнство – Истината, това е друго Прасърце на Абсолюта.

Тишината е богата с Изначалност, Първородие, тук време не тече.

Историята на Тишината е без история – и затова тя е изпреварила световете.

Тишината не е религиозна или научна – тя е Истинна, Изначална, даряваща Древния Покой.

Тази Висша Тишина е очистителят на сътворението – така както изгорената дреха е пречистена.

Тази Висша Тишина никога няма да стане наука или религия.

Тази Висша Тишина никога няма да стане бъдеще, защото е преди него, тя е мистериоподобна.

По-ниското ниво, на тази Върховна Тишина, е Безмълвието.

В Безмълвието има гласове, които се обменят, същества, които се обменят. Гласът съобщава съществата, но във Върховната степен на Тишината няма обмяна – тече само Изначалност.

ДРЕВНИЯТ

Древният е отвъд историята и човечеството – отвъд миналото, настоящето и бъдещето.

Древният е създал в Себе Си самоограничението – Бога, за да движи всичко към Себе Си и към Своята Мистерия.

Древният е бил всякога – в Него няма нито безсмъртие, нито смърт.

Древният присъства и в присъствието Си, и в отсъствието Си – Той е над тях.

Той е създал тънкото и претънкото. Тънкото се нарича Дух и съзнание; претънкото е Искра и Мистерия.

Древният – присъствието Му е само една малка част от отсъствието Му.

Древният е велико Праначало, без никакъв край.

Древният е навсякъде скрит, но понякога разкрива лъч от Себе Си.

Мистиците са родени от Нищото, от Древния.

Само в един Миг Древният прониква в Мистика.

Древният е Извор, който никога не пресъхва.

Любовта е родена от Древния, преди да е създала Безкрая.

Изворът е капка от Сърцето на Древния.

Древният е Свобода.

Всичко съществува в Древния, но Древният е отвъд Себе Си.

Само Древният е бил преди Тишината – Великият Незнаен Дух.

В Древния нищо не се ражда, и затова не умира – тук нещата са всякога.

Древният – това означава Безкраят да те е прегърнал и Мистерията да те е призовала.

Древният Скрит винаги е бил, а Бог, Христос и Луцифер не винаги.

Древният владее най-съвършеното качество – Върховното Самовглъбяване, поради което е Върховното Нищо.

Древният Абсолют е създал Бога по свое подобие, а Бог е създал Луцифер и Христос по свое подобие, но по-късно отнема сияещата сила на Луцифер за един по-дълбок замисъл.

Древният Глас е Изначален и затова Той може да разпръсне всеки мрак – така както силният вятър разпръсква облаците.

В Древния няма смисъл, Той е над смисъла, Той превъзхожда всичко.

Древният ни е дал Свободата, за да създадем собствената си Безкрайност и Мистерия.

Древният е Нищото, Велико Отсъствие – тук Древният си е в своята цялост, в Себе Си.

Всички търсят Древния заради Неговата Скритост.

Всички, които Го търсят, ще бъдат докоснати от Неизречеността Му.

Древният е Неразбираем, но ти разбери себе си и се приближи.

Дори и прастарата Тишина не разбира Древния, макар че е на милиарди години.

Древният е допуснал реалността, но е отвъд нея.

Думите не могат да Го изразят, а Тишината е неспособна.

Древният ни е дарил със Себе Си, с Безпределност и Мистерия.

В дълбокия смисъл съществува само Той.

Древният е излял Мъдростта си в Тишината.

Древният Изначално предхожда и превъзхожда словото.

Тайната на живота е да имаш Древния в сърцето си, защото от Писанията няма да остане и следа.

Древният от Древни времена е записан в Сърцевината ти.

Само Древният е дом безпределен.

Тишината на Древния е Върховната реч.

Неговият най-чист Глас е Тишината.

Древният дарява Истината на човека, за да се слее с него.

Древният е част от нас, когато и ние станем част от Нищото, Истината.

Древният можеш да Го видиш в Истината, в скритата Истина.

В Древния мракът е осветен изцяло.

В Древния най-ниската степен е Неизразимостта.

Древният е Свръх Силата над всичко, но Той рядко излъчва Силата Си.

Древният Абсолют е ядро от свръхсияние, което е тоталното Нищо.

Древният влиза само в храма на Истината.

Ние всички сме родени за Древния.

Истинският човек е Дух в тяло, а Древният слиза от Дух в Дух.

Древният Скрит ни търси, защото иска да се познае в нас.

Който е познал Древния, умира, но не е мъртъв, а оживява.

Словото има Орлови крила – така се завръщаме в Древния.

В Древния няма време и мъчение, а само Тишина и безпределна Пълнота.

Нима можеш да търсиш Древния навън, а Той те чака навътре от милиарди години?

Историята е отделяне от Древния. В Него няма история, религии, наука, нито Слово. Древният Орел е безмълвно знаещ в Прадълбината Си.

Един Негов миг променя времето и твоята история.

Древният е Върховно Царство. Той е като Орел, издигнал се над облаците, световете.

Древният е Дълбини без явления.

Древният е отвъд смисъл, форма, съдържание.

Древният е отвъд диханията, но ги чува.

Древният е Неразбираем, защото не се е изрекъл.

Древният е създал реалността, но тя не го улавя.

Древният е Неизречен.

Древният е Дълбинен Глас.

Древният – Само Пустият, Дълбинният се доближава до Него.

Древният – в Него е всяка способност, Той е великото можене.

Древният е най-чистият звук на Безмълвието.

Диамантената концентрация прониква в Древния.

Древният вижда ценното в неоцененото.

Древният те чака да осветиш своя мрак.

Вдъхвай Древния, Безкрая.

Когато дълбоко си проучил Древния Бог, и не си Го разбрал, Той все повече се приближава към Тебе и те прави Незнаен като Себе Си.

Изпразненото сърце от света е Негово Сърце, Негово място.

Няма такава способност, която да разбере Древния и Неговата Мистерия.

Древните Старци и Божества са близо до Него, но Мистерията си остава.

Истинското знание не помага, за да Го разберем, но за да сме изумени.

Древният не се нуждае от земя и Небеса.

В Древния няма история. Всичко с история е ограничено. Праизточникът е без история.

Древният, това е най-дълбокото място в нас. То е отвъд смъртта и безсмъртието.

Древният е създал Любовта, за да Го намерим в Дълбините.

По време на смърт кажи: „Древният е моят Баща“ – и това е достатъчно, и смъртта е погълната.

В Древния чуваме Безкрая и свободата.

Пълнотата е усмивката на Древния.

В Древния всеки мрак свети, защото е осветен от великата Му Сила.

Който е осъзнал себе си, е осветил своя мрак.

Древният е Мистерия отвъд живота. В Древния никога го е нямало това ограничение животът. Той е Мистерия, Свобода и Велика Пълнота и Тотален Покой.

Древният е Незнайната Скритост във всички неща.

Дарът на Древния е Велика Пълнота, а не добро и добродетели.

Той, Древният дарява специално чувство към мистичното и Мистерията.

Древният Абсолют превъзхожда всички храмове.

Древният Абсолют е Върховно Съществуващият. След време и Бог ще изчезне. Древният е Мистерия отвъд Живота.

Древният е Единороден само с Истината.

Древният е без светове в Себе Си – нито външни, нито вътрешни.

Ние не достигаме до Древния, Той достига до нас.

Древният Глас и скалата го чува, и морето го чува, и вятърът го чува.

Мистичното познание е дар от Древния.

Древният е излъчил Тишината и Безкрая, създал ги е само с две думи.

Бог е Съкровена Тайна, а Древният е Абсолютна.

Древният е необятна родина.

Древният е Абсолютен приятел, ако те е докоснал.

Това, което ни дава Древният Скрит, е особен вкус към Мистерията.

Древният е неизтощим източник.

Древният всякога пътува към Своята Неизвестност.

Всяка Неизменност към Древния става Несъкрушимост.

Свещената дума не може да изрече Древния, но може да пътува към Него.

Словото на Древния е Прасила.

Свръх Словото Му излиза от Прадълбината на Неговото Безмълвие.

Древният е океан от Мъдрост, но Той я превъзхожда.

Древният е тук всеки миг и отвъд мига.

Древният превъзхожда Несътвореността.

Древният дарява Мистичен поглед в човека.

Аурата на Древния е Неизповедима Мистерия.

Древният е Велик в Любовта и Могъщ в Истината – това е лицето Му.

Древният е самият храм, няма други храмове.

Всяка Душа е родена за могъщ полет в храма, в Древния.

Дълбоко в храма на Древния сияе Тишината на Неговото Сърце.

Древният е Величествен Покой и нещо над Покоя.

Древният е абсолютен господар на миговете.

Древният е Мигът в мига.

В Древния няма съдба.

Древният е по-дълбок от Безкрая.

Древният ни е дарил Прасъстоянието, което е преди всичко.

Прасъстоянието е преди света, то е нашето начало.

Древният е Гласът над всички стихии.

В този Глас има потайно, мистериозно произношение.

Древният е Неизчерпаема Пълнота.

Любовта е Неговият древно-сияещ поток.

Древният е родил Любовта от Своята Бездънност и я дарил на световете, за да Го открият.

Ако Древният ти позволи да Го търсиш, пак няма да Го намериш, но Той ще ти стане Мистично близък. Абсолютът не може да се търси и открие.

Ако Древният ти позволи да влезеш в Нищото, ще видиш смисъла, който е близост с Него.

Ако Древният ти е дал нещо от Себе Си, дал ти е нещо от смисъла и нещо от това, което е отвъд смисъла.

Древният е това, което не може да се изрече. Мъдрият говори за Него, но не Го изрича, Той Сам се изрича в Мъдреца чрез Нищото.

Древният превъзхожда смисъла на живота.

Истинското Учение се ражда, когато всички други учения са си отишли и е останал само Древният.

За черната душа на Атлантида – Пратуранците – нямаше милост. Бялото Братство потопи атлантите чрез позволение от Древния Бог.

Изчезването е най-красивото завръщане и в Древния, и в себе си. Изчезването е двойно завръщане.

ДРЕВНОТО И ДРЕВНОСТТА

Всеки трябва да открие своята Древност.

Ние сме Древни. Ние сме били дори преди Боговете.

Всеки трябва да възлюби Своята Древност, своята Безпределност.

Съществува Древност, скрита от Сътвореността и от Несътвореността.

Древността ни прегръща от милиарди години.

Любовта е самата наша Древност – тя е ключът за Древния Глас.

Древно Велико Око наблюдава цялата Вселена и това, което е отвъд нея.

Древното вътрешно Царство е Мистерия в Мистерията.

ДРЕВНИТЕ ДУМИ

Древните думи са завръщане в Източника.

Древните думи създават все повече Тишина в човека – освободеност.

Древните думи се свързват със сърцето на човека.

Древните думи са Несътворена Вода.

Древните думи са слънца от Великото Слънце.

Древните думи са над словото на света.

Древните думи надрастват света.

Древните думи са чиста Несътвореност.

Древните думи принадлежат на Древния.

Древният е скрит в Древните думи.

Древните думи са отвъд знанието – те водят към Източника.

Древните думи са Пътят към Целостта – Нищото.

Древните думи са Изначална Свобода.

Чрез Древните думи заживяваме в Древния, в Неговата Неизреченост.

Чрез Древните думи нещо дълбоко е дошло във вашия живот.

Древната дума е Сърце от Източника.

Една Древна дума е по-дълбока от цялото човечество.

Ако една Древна дума те е обикнала, Древно Сърце те води към Източника.

Древните думи са вътрешно Царство. Те не живеят в света, а само в сърцето на човека.

Древните думи постепенно ни отделят от сътворението.

Всяка Древна дума е част от Сърцето на Скрития Бог.

Когато дълго изричаме тихо една Древна дума – в един момент, тя започва да се изрича в нас.

Дълго време трябва да се оживяват Древните думи, за да се роди техният Дух в нас.

Първо ние изричаме древните думи, после те заживяват в нас и се изричат.

Древните думи съществуват като Несъществувание – и затова те са избавители.

Древните думи, които са заработили в сърцето ти – в един момент ще отключат Бога и Великата Реалност навътре.

В човешките думи е скрит човешкият живот; в Духовните думи – Духовен живот; в Древните думи – Древен, истински живот.

Всяка Древна дума, която те е приела в сърцето си, е част от твоя Път.

Всяка Древна дума е велика скъпоценност от Древния – тя иска да си построи Несътвореност във вас.

АЙРАРА

1 Ал-Кауи – 72-то име от 99-те имена на Аллах, или 99-те атрибута на Бог са имената на Аллах, споменати в Корана (бел. ред.).

ПРОИЗХОДЪТ И АБСОЛЮТЪТ, НИЩОТО И НЕЩОТО, БОГ, АКАША (ЕТЕРЪТ ИЛИ СЪЩНОСТТА)

ГЛАСЪТ, СЛОВОТО, МОЛИТВАТА, ДУШАТА, ДУХЪТ

МИСТЕРИЯТА, БЕЗДНАТА, БЕЗКРАЯТ, ВСЕЛЕНАТА

ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА, ИСТИНАТА, БЛАГОДАРНОСТТА, БЛАГОРОДСТВОТО, СМИРЕНИЕТО

СЛУХЪТ, ВИЖДАНЕТО И РАЗБИРАНЕТО, СЪРЦЕТО, СЪРЦЕВИНАТА

ДОБРОТО И ЗЛОТО, САТАНА, ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ЗМИЯТА, БОЖИЯТ ГНЯВ

СВЕТЪТ, БОЛКАТА, СТРАДАНИЯТА, ЧОВЕКЪТ

СТРЕМЕЖЪТ И ВДЪХНОВЕНИЕТО, ВОЛЯТА, УСТРЕМЪТ, СВОБОДАТА

ТЪРСАЧЪТ, ПЪТЯТ И ТЪРСЕНЕТО, ЖЕРТВАТА, УЕДИНЕНИЕТО, ОТКРОВЕНИЯТА

ЧИСТИЯТ И ЧИСТОТАТА, ЧИСТИЯТ ОГЪН И ФЕНИКСЪТ, КОТКИТЕ

ЖИВОТЪТ, СМЪРТТА, ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ИЗГРЕВЪТ, ЗАЛЕЗЪТ И ЗОРАТА, СИЯНИЕТО

МИСТИКЪТ И МИСТИЧНОТО, ДЪЛБИНИТЕ

НЕВЕДОМОТО, НЕСЪТВОРЕНОТО И СЪТВОРЕНОТО, НЕРОДЕНОТО И РОДЕНОТО

НЕПРОЯВЕНОТО И НЕИЗРЕЧЕНОТО, НЕИЗРАЗИМОТО, НЕПОЗНАВАЕМОТО И ПОЗНАВАЕМОТО

НЕИЗВЕСТНОТО, НЕЗНАЙНОТО И ЗНАЙНОТО, НЕЗНАНИЕТО И ЗНАНИЕТО

МЪЛЧАНИЕТО И БЕЗМЪЛВИЕТО, ПОКОЯТ, ТИШИНАТА, ИСТОРИЯ НА ТИШИНАТА

ДРЕВНИЯТ, ДРЕВНОТО, ДРЕВНОСТТА, ДРЕВНИТЕ ДУМИ

Вторият Прастарец

ИЗРЕЧЕНИЯ