ДОБРОТО И ЗЛОТО

Човекът, който е изпуснал Бога и Любовта, е влязъл в две пропасти – доброто и злото.

Доброто и злото са липса на Истина.

Доброто и злото са свят, който е изпуснал Истината и трябва да се учат.

В Извора няма зло и добро – само чиста вода. Ако Изворът беше добър, щеше да е опетнен.

Който е избрал Бога, ще се освободи от доброто и злото, и ще влезе в Любовта.

Доброто е сянка на Пълнотата, в която трябва да се завърнем. Пълнотата живее само в Истината.

Доброто не е свещен и Божествен свят… и затова е дадена Любовта.

Доброто не умее да преобразява – злото, страданията и трудностите преобразяват.

Бог търси твоята Любов, а не твоето добро.

Истинското добро се случва, когато Неизразимият е пристигнал в тебе.

Човекът на доброто е в смъртта, както и човекът на злото – освобождението е в Любовта.

Когато превърнеш злото в добро, това е по-малкото постижение, а когато превърнеш доброто в Истина, това е Пътят.

Злото не е реално, защото не е Същност, и затова не може да убива Душата, но Древното зло е можело.

Днешното зло е добро, защото няма Същност – изгубило е реалността си от Бога.

Днес хората самите са зло, и затова трябва да се учат от злото, и да не роптаят срещу него, защото самият човек е роден като падение, за да се учи.

Злото в тебе е умение да се самоограбваш и да изгубваш пътя си.

Отдели се от това тъмно дихание, защото Бог те чака от хиляди години.

За да видиш и разбираш злото, трябва да имаш Бог в себе си, и тогава то ще те отбягва.

Злото отбягва Любовта, защото в нея е Бог.

Злото е пътешествие от смърт в смърт.

Злото, това е смърт, която се ръководи от невежеството.

Мъдрецът е открит срещу злото и непробиваем, защото го посреща с Безкрая си.

В един човек само може да има армия от злото.

Злото е размътено съзнание и когато се срещне с ясното съзнание на Любовта, те се разминават.

Любовта е ухание на Бог, злото е мирис на страх.

Злото е същество, което не е господар на себе си; Любовта е господарят в човека.

Трагедията на злото е в мисленето, което е приело мислите на старите духове от миналото.

Злото винаги върви към смърт – от смърт в смърт и от тежки прераждания в сурови прераждания.

Злият винаги търси заблужденията, докато не се разкае.

Злото е вторична сила.

Злото те призовава да откриеш Бог в себе си.

Злото е родено заради човешкото зло.

Злото е хлябът на тъмните сили.

Злото се е родило, когато Бог е бил изгубен.

Злото ще изобличи вярващите, които не са Любов.

Злото е Божие дело, за да се излекува човешкото зло.

Злото е човешко падение, а не сатанинско или дяволско.

Злото е низша природа, която иска нашето извисяване.

Злото движи развитието, а доброто – своеволието.

Злото е Преобразител.

Злото движи световете като ги пробужда за развитието. Човешкото добро е застой.

Божието зло е по-добро от всяко човешко добро.

Злото, това е старият свят, който е изгубил себе си – и всички, които са изгубили себе си, са отделените в своето минало от Бога и Истината.

Злото се е родило, когато Боговете, които са паднали, са пожелали да станат Бог без Бога. Това е много преди Луцифер.

Тогава се явила велика вода – велик голям потоп, който е удавил земята, защото Боговете са станали черната душа на Атлантида.

Злото отключва Пътя към Бога и развитието, а не доброто.

Злото в света е като изгладняло море, което иска да погълне всичко.

Злото е сбор от много същества, които в миналото са се отделили от Бога и са изпуснали своето развитие.

Само Бог може да освети злото и да се справи с него.

Когато Бог влезе в злото, то се успокоява и утихва.

Злото е голяма отдалеченост от Бога, то се е изгубило в себе си.

Злото винаги пътува към смърт, за да се учи.

Злото е вторична материя, която се е отделила от Акаша – Чистата Божествена субстанция.

Злото е заспиване в своята воля, а това е увеличаване на тъмнината.

В злото е самонаказанието.

Кой движи злото срещу вас? Кой го прави силно или слабо? И кой ви учи чрез злото?

Когато доброто е глупаво, злото става мъдро.

Злото ще ограби страданията в света – и така страданията ще намалят страданията.

Злото е родено от погрешната посока на енергията.

Когато злото е силно, действа Божият гняв.

Злото, това е погрешната посока на енергията, която винаги ще се сблъсква с Божия гняв.

Злото е ключът на Бог в действие, който ще излекува доброто на човека и ще го очисти.

Целта на злото е очистване на човека в Дълбините.

Всички, които са в злото, се самоограбват.

В падението ще се родят извисените.

Целта на злото е да създаде Дълбините на доброто.

Сатанинското зло е като втвърдената вода – ледът. Древното зло е като втвърден камък.

Злото е особена Божия ръка, която е служител на Всемогъщия – доброто е друга Негова ръка.

Злото не е проблем в света, а въпрос в нас.

Злото е подобрило повече хора, отколкото доброто и щастието – тогава кое е доброто?

Злото е инструмент на Бога. Когато Божият гняв влезе в злото, злото става стихия.

Без злото този свят щеше да се изроди до голяма степен.

Злото ще промени доброто, то ще извае човека.

Злото и болестите са особен род живо лекарство срещу хората.

Злото е ключът на развитието и пресътворяването.

Без злото и страданията човекът щеше да стане по-голямо зло.

Чрез злото и страданията Бог ще сътвори Себе Си в човека. Или разбираш, или не.

Там, където доброто не те променя, злото ще те промени.

Злото е отвъд света, но е внесено, за да го коригира.

Той е създал злото, за да увеличи доброто и да го превърне в Любов.

Голям грях е неразбирането на злото, а църквите не са го разбрали и затова то е станало враг.

Който е разбрал злото, никога не го прави.

САТАНА

Само с едно изричане Луцифер става замисъл, Сатана.

Чрез Сатана човекът ще може да различи Бога чрез Бога и да се завърне.

Сатана е Божие влияние – заради промяната на човека.

Сатана ще убие заблужденията в човека и сърцето му.

Сатана е създаден заради величието на различаването – да видиш и познаеш себе си, и да разбереш Божия замисъл.

Скритото убиващо влияние в Сатана е Божие действие, а не на Сатана. Той е осъждане на твоя път, който е погрешен, за да се учиш после отвътре.

Сатана е част от Великата Божия Скритост – той е абсолютен слуга.

Сатана няма нищо общо с греха – не той го е донесъл. Грехът идва от миналото на провалените духове, наречени Адам и Ева.

Сатана расте в борбата срещу него, а когато човекът има Любов към Бога, Сатана се разпада.

Сатана само опазва твоята съдба, но твоята съдба на зло е преди него.

Ти си прав, а не Сатана, защото, ако ти си чист и в Бога, къде е тогава Сатана?

Чрез Сатана Бог ни пробужда за Себе Си и за чистия Път.

Ако Сатана имаше власт да внесе грехопадението в света, той би бил могъщ, но той е слуга и няма такава власт.

Всички, които се борят със Сатана, отслабват Бог в себе си.

Тези, които се борят със Сатана, ще го направят силен срещу себе си – и тогава Божията сила в Сатана ще ги разруши, защото Сатана няма своя сила, той я взема от борбата.

Сатана е създаден само с част от Божия гняв.

Сатана е частичен изпълнител на Божия гняв.

Когато разбираш Сатана, разбираш замисъла на Бога и Неговата Воля.

Само чрез Бога можеш да разбираш Сатана, защото Бог е, Който го познава.

Сатанинското зло ще коригира човешкото зло.

Хората са се провалили много преди Луцифер да стане Сатана.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ЗМИЯТА

Грехопадението, това е изпускане на Древното и влизане в себе си, в ограничението.

В грехопадението човекът е изгубил сърцето си, а Сърцевината се е отделила и е станала наблюдател.

Отровата в змията не е отрова, а скрит, силен демон – неговото ухапване е отрова, а змията е само изпълнител.

Змията е старата тъмнина и човекът е смесил ума си с нея, но човекът може да я овладее.

БОЖИЯТ ГНЯВ

Божият гняв е Божия Любов.

Божият гняв е подход срещу застоя.

Божият гняв е погребал много цивилизации, а истинските ги е възкресил в себе си.

Когато Божият гняв е голям, и самият Сатана отстъпва на тази велика сила.

Божият гняв е могъща сила, от която и злото се страхува.

Божият гняв е мястото на силата.

Божият гняв подрежда света и го управлява.

Божият гняв е Великият пресътворител и на доброто, и на злото.

Божият гняв е превърнал много хора в животни.

Божият гняв атакува всичко неразумно.

Злото не може да действа самостоятелно, то действа чрез Божия гняв и според мярката на Бога.

Ако Божият гняв те е изоставил, ти си обречен – ти вървиш към пропаст.

Божият гняв спасява хората от вселяването на по-голямо зло в тях.

Божият гняв е винаги очистващ.

Божият гняв спасява хората от тяхното самопогубване.

Божият гняв отстранява враговете отвътре.

Божият гняв е Чиста Сила в действие. Тази Чистота е най-разрушителна.

Божият гняв предпазва човека от саморазрушение.

Божият гняв иска да те спаси от хилядогодишните ти карми и безумия – старата реалност.

Божият гняв е Божият поглед на Бога. Бог иска да те очисти от тебе самия.

Божият гняв те поразява, за да те отдели от злото, от натрупването.

Божият гняв изисква Дълбинно Слушане.

Без Божия гняв светът е потъващ кораб.

Божият гняв атакува ума, мъртвата вяра, празното място – света.

Божият гняв е Милостта, която иска да откриеш Пътя си.

Божият гняв произлиза от съвършената Любов и поради това е избавител.

Божият гняв казва: „Да знаеш, това още не е Любов“.

Ако не беше Божият гняв, в света щяха да се разгърнат най-черните чувства на злото.

Божият гняв идва за твоето извисяване, а това, което те извисява, е Бог.

Божият гняв се е излял в големия потоп на Атлантида, когато са (заминали) умрели милиони. Това е било чиста проповед на Първичната сила.

Божият гняв е едно от лицата на Любовта – завръщащото.

Божият гняв е едно от имената на Съвършенството Му: Ал-Кауи 1 – Всесилният.

Божият гняв е особено изражение на Любовта.

Божият гняв е сила на Бога, а не сила на злото.

Божият гняв идва да те спаси от двойната смърт – духовната.

Божият гняв е Божията Правда – тази Правда е Безусловна, защото е Бог в действие.

Божият гняв е силата, която преобразява света, за да го върне в неговата чиста Изначалност.

Божият гняв е мрак за нечистите и слава, светлина за чистите.

Когато Божият гняв влезе в действие, тогава доброто е било зло, а злото е минало мярката.

Божият гняв е чист, интензивен огън – Очистител.

Божият гняв е всепроникващ, за него тъмнината е светла.

Божият гняв е събудител – той ти напомня за изгубените Любов и Истина.

Без Божия гняв ние щяхме да бъдем изоставени в ръцете на злото, което щеше да копае все по-дълбока пропаст в нас, Божият гняв е преградата.

Божият гняв вижда и най-тънкото отклонение от Любовта.

Божият гняв е могъща, реална сила, а не Сатана.

Божият гняв е Белият Вихър на Силата.

Божият гняв е по-дълбок от събитията.

Божият гняв чисти натрупването на бремето на твоята карма. Той ти казва: Чисти своето настояще! Съдбата се чисти в настоящето.

Божият гняв е могъща, прикрита Чистота – и затова тук влиза Силата, Очистителят.

Божият гняв е най-голямата сила срещу злото – той е разбивачът на злото. Божият гняв може да заличи света за един ден.

Хиляда могъщи черни магьосника могат да бъдат убити от Божия гняв за 40 секунди.

Божият гняв е най-дълбоката Любов в света.

Божият гняв движи развитието.

Божият гняв ще завърне живота в Изначалността.

Божият гняв ще възроди Изначалната Любов в света и Вселената.

Божият гняв ще смири и добрите, и злите.

Божият гняв е неумолим и строг срещу човешкото зло.

Божият гняв ще пресътвори света, защото старото мислене е всякога отклонение.

Божият гняв е най-острата насоченост.

Божият гняв е покоряваща Дълбина и сила.

Божият гняв е мощно, чисто действие. Кой може да осъди Бога?

СВЕТЪТ

Този свят е катастрофирал преди да се роди и най-важното е да те призове Дух, който да те отдели от този свят.

Милиони потъват в този свят, защото не са призовани.

Ако човекът е Дух, светът се разрежда и се отстранява.

Този свят не е действителност, а само възприятие.

Усмивката разкъсва мрака, тя е лъч от Древния, Несътворен свят.

Тънкият свят е абсолютно неуязвим.

Светът е забравил Истината и затова е в разрушение.

Това, което те призовава, е твоето спасение от този свят.

БОЛКАТА

Болката идва от сътвореността, от бремето на сътвореността и ограничението.

Целта на болката е да унищожи злото и второстепенното в живота на човека.

Когато болката се приеме и преживее, тя се преодолява.

Болката иска да си върнеш безвремието.

Болката и страданието са универсален разтворител на злото.

Ако болката е голяма и ти я приемеш, тя ще те просветли.

От голямата болка могат да се родят големи откровения.

Болката има граница. Тя има и търпение към човека, докато му помогне, ако той я разбере.

Болките и страданията са вътрешен очистител.

Болката е същество, което се жертва за твоето израстване.

Болката е Учител. Тя идва, за да разбереш правилно нещата.

На дъното на болката те чака нектарът – Екстазът.

Болката е скритият лечител на човека.

Бог е създал и допуснал болката, за да не Го изгубим.

Болката те гледа, наблюдава, тя е живо същество в тебе и тя се учи.

Болката ни съхранява и завръща.

Болката е слово, разум, работещ дух за теб.

Болката може да се превърне в най-голямата жажда за Бога – и тогава тя ще стане Пътя на човека.

СТРАДАНИЯТА

Страданието ще разруши злото в света.

Страданието е благоуханен мрак.

Страданието създава в нас усетът да го обхванем.

Страданието е пречистваща духовна сила.

Страданието сломява злото в нас, за да имаме Път.

Страданието воюва за нас и нашия Път.

Страданието иска да си върнем Изначалното добро – себе си.

Страданията пречистват злото в нас.

Страданията ни завръщат в Истинността.

Страданията са пазителите на Истината.

Страданията са дар Божий, за да усещаме Бога и да не изгубим усета си за Него.

Страданията са убежище. Те ни пазят от по-голямо зло, от скритите пропасти на живота.

Страданието ограбва всичко ненужно от нас, за да придобием Любовта като есенция, принцип.

В страданието се съхраняваме за своя Път.

В този свят страданието е растеж, подобряване и завръщане.

В този свят страданието е обогатител и благо.

Щастието е сеячът на страданията.

Истинското страдание е мълчащо време, в което се строи венецът на живота.

Когато Дълбокото Сърце страда, то има в себе си песен, има възход.

Голямото страдание общува с Дълбокото в теб.

ЧОВЕКЪТ

Човекът трябва да прониже до дъно своята тъмнина и да я осветли.

Човекът е същество, което липсва на себе си.

Човекът е влязъл във форма, но той не е форма – той е Необятност.

Човекът е същество отвъд материята и Несътвореността – в Духа няма материя.

Без усет за Бога, човекът се проваля във всичко.

Истинският човек е майстор на наблюдението.

Сълзите на човека са създателят на неговия храм.

Човекът трябва да извърви понякога хиляди или милиони години, за да срещне един Миг – Миг от Мистерията, но това си струва: хилядите и милионите години изчезват, остава само Мигът.

Когато открием себе си, трябва да изгубим себе си, иначе ще трябва да съществуваме.

Да любиш човека означава да му отнемеш сътвореността.

Живели ли са хора преди първата раса, расата на Боговете? – Живели са.

Най-великото е това, което не може да се изрази, и тогава то стига до тебе с цялата си любов.

Който е осмислил себе си, никой не може да пречупи волята му.

СТРЕМЕЖЪТ И ВДЪХНОВЕНИЕТО

Какво струва един човек без стремеж?

Стремежът отключва врата. Сиянието освещава Духове.

Стремежът е част от Древността, а Вдъхновението е вселяване от Мистерията.

Стремежът е пробив в Душата на Вселената. Вдъхновението надминава Вселената.

Вдъхновението е Древно вселяване.

Вдъхновението е скрито в най-дълбоката Тишина, то е вътрешен свят.

Вдъхновението е търсачът на скритата Истина.

Вдъхновението е преодоляване на сътворението, а Правдъхновението е преодоляване на Вечността.

ВОЛЯТА

Вторичната воля не е реална и затова тя е влязла в падение.

Падението е излизане от Божията Воля и влизане в своята, във вторичната воля.

Влизайки в своята воля, ние сме се погубили.

УСТРЕМЪТ

Не е важно какво си постигнал, а към какво се стремиш – тайният ти Устрем.

Постигнатото може да се изгуби, но това, което е в Устрема – никога, защото е в сърцето.

СВОБОДАТА

Свободата е Единство с Любовта и Същността.

Великата Несъздаденост е реалната Свобода.

В Свободата си – създай си Любов към Древния.

Висока е цената на върховната Свобода.

Върховното Нищо е Праначалната и Абсолютна Свобода – Свобода, в която няма и Бог.

Върховният е Изначална Прасвобода – Свобода в свободата, защото Самият Той е върховната Истина.

ТЪРСАЧЪТ, ПЪТЯТ И ТЪРСЕНЕТО

Търсачът търси не за да открие, а за да не открие – в това е великото обогатяване.

Търсачът винаги търси Незнайния и затова никога не се проваля.

Търсачът винаги търси Непознаваемостта, тя е Океан в сравнение с познанието.

Истинските търсачи надминават Бога. Това е Върховното търсене.

Великият Път е един – завръщане в Абсолюта.

Великият Път сам проговаря на търсача.

Правилният Път е изчезване в Пътя.

Пътят минава през голяма тъмнина, за да бъде тя осветена от твоя Дух и от твоята Тишина.

В Древния Път се увеличава Нищото.

По Пътя на Истината придобиваш Душата и Духа си.

Пътят е насочване на Словото към Древния, към Извора.

Пътят е велико отдаване, а след това действа Нищото.

Древният Път е от Нищото в Нищото.

Само цялостното търсене е завръщане в Древния.

Твоите обстоятелства в живота са най-хубавите за тебе, но ако търсиш своя чист Път.

Който търси Любовта, търси Бог. Който търси Истината, търси Абсолюта и собствената си Сърцевина.

И смъртният, и безсмъртният търсят Незнайния.

Винаги търсим това, което е Дълбоко в нас.

Един чист Дух никога не търси религия, той търси Центъра.

ЖЕРТВАТА

Жертвата е Пътят към Истината, тя поглъща злото и го поразява.

Жертвата води до себепознание, което е освобождение от злото.

Жертвата разкрива Бога и Неговата Любов, а Любовта е Висша Воля на Бога.

УЕДИНЕНИЕТО

Уединението е Древният Път.

Уединението е морето от Древност.

Уединението е ключът към сиянието.

Уединението е върховното умение – то е Древният метод.

В Уединението се пресътворяваме и преоткриваме.

ОТКРОВЕНИЯТА

Откровенията са по-дълбоки от прозренията. Откровенията са свързани с Божията Истина; прозренията – с духовната Истина, а свръхоткровенията – с Абсолютната Истина.

Скритият дарява Скритостта си само в Откровение.

Откровението е най-важният Мистичен опит, който е скрит в твоята Сърцевина.

Всяко Божествено Откровение е Богосподеляне. Всяко Мистично Откровение е от Скритостта.

ЧИСТИЯТ И ЧИСТОТАТА

Чистотата е Пътят към Нищото.

Чистотата е ритуалът над ритуалите.

Само Чистотата има Дълбинен, необикновен поглед.

Чистотата е Изначален свят.

Чистотата превъзхожда света и религията.

Чистотата е древното убежище.

Чистотата е уханието на Скритостта.

Чистотата осветлява тъмнината.

Чистотата е сближаване с Висшия свят, с неуязвимия свят.

Ако Чистотата те води, Учителят те преобразява.

Чистотата е пробивът в Любовта.

Чистотата в тебе създава твоята сила.

Чистотата и Любовта са Душа; Мъдростта е Дух и Вглъбление.

В чистото действие смъртта умира, злото се разлага.

Реална е само Чистотата – светът не е реален.

Есенцията, наречена Еликсир, е отвъд Чистотата.

Дълбоко нечистите са станали мъртви като камъни.

Съществува една Бяла Чистота, която и Боговете не са я виждали. Имат я друг род Същества – Божествата и Старците.

В Искреността има скрита Чиста Светлина.

Бог общува с Чисти Същности, а на другите само помага.

Само на Чистия се разкрива Пътят.

В Чистия живее скрита, могъща Истина.

Чистият е над обстоятелствата, той ги подрежда.

Чистият винаги се ражда в Безвремието, в Любовта, в Пътя.

Чистият е в Сърцето на Любовта.

Чистият пречиства световете.

Чистият не е от човешки род.

Чистият е Любов, а не победи и загуби.

Чистият е овладял съдбата и света в себе си.

ЧИСТИЯТ ОГЪН И ФЕНИКСЪТ

Само Чистият Огън прониква в Истината.

Само Чистият Огън е звукът на живота.

Очите на Чистия Огън винаги виждат Бога.

Само Чистият Огън образува невидимия съюз с Бога.

Чистият Огън е Любов към произхода.

Огънят е движение на Тайната Божия Сила, защото Чистият Огън е Изначалната Любов.

Когато Чистият Огън стане Извисен Огън, той вижда произхода си в Бога.

Ако огънят не се очисти, той ще се превърне в трагедията на сътворението.

Сам Бог е в Чистия Огън и говори в него отвътре – Той е скритостта на Феникса.

Чистият Огън във Феникса е разтопил сътвореността, защото Чистият Огън познава само произхода.

Чистият Огън е виждащата сила във Феникса. Този огън, когато се извисил, е видял Пътя си навътре.

Чистият Огън е излъчен Бог и Бог е излъченият Феникс.

Първо, Фениксът се концентрирал в своя Чист Огън, а после, Бог е влязъл в него и го усилил с Огън от Себе Си.

Фениксът е реализираната преданост на Чистия Огън.

В началото Фениксът е бил птица в себе си, после е потърсил по-дълбоко в себе си и се е съединил с Нетер.

Другите птици са загубили чистотата на своя огън.

Чистият Огън е склонен да вижда Чистото – и така Фениксът е открил Бога.

Фениксът е отишъл отвъд пределите на себе си – искал е да стане изначален в себе си, а не просто сътворен в себе си.

Фениксът, това е Огънят-подобие, който отива при Праогъня-подобие.

Фениксът е Феникс, защото е отишъл отвъд това да бъде само Феникс.

Фениксът показва, че Предаността е освобождението от света.

Фениксът е знаел, че щом съществуваш, всички беди са на главата ти и затова той е станал предан на Бога и Източника.

Фениксът, това е състоянието Огнена Преданост.

Фениксът, това е гласът на живота в друго измерение.

Фениксът показва, че светът се преодолява с Чист Огън.

Фениксът е поток от Чист, Изначален Огън.

Фениксът не познава Бога, но познава Бога в себе си.

Фениксът е имал Око за Дълбините.

Фениксът е разбил числото на сътворението – омагьосания кръг.

Фениксът е бил Вдъхновение от Огън.

Сам Огънят се е облякъл във Феникса.

Огънят на Феникса е чиста сила, от Древен род.

Фениксът е превърнал своя огън в магнит за Бога.

Фениксът е Откровение на Чистия Огън. С този Огън Фениксът е преодолял сътворението.

Дълбоко във Феникса е заживял Бог.

Фениксът е появата на истинския живот, който е живот без живот и смърт.

Фениксът е Древността на човека.

Чрез своята Преданост Фениксът е преодолял сътворението.

Огънят на Феникса е изгорил сътворението. (Както и кладите на Богомилите.)

Фениксът вижда в Дълбините си Нетера, а когато не е в дълбините си, вижда себе си – своята Чиста Душа.

Фениксът е бил търсач на Великото Единение, защото е знаел, че е роден от Единство.

Нетер е творецът на Феникса – Той е сътворил в него нещо от Себе Си.

В огъня тече енергия, но във Феникса е потекло и нещо повече от Нетер – Същност, Душа.

КОТКИТЕ

Строго определени духове изпращат котките при хората – така те създават с хората свещен, светъл отвъден контакт.

Всяка котка, с дълбина в себе си, прави лесна връзка с душата на човека и с неговата жизненост.

Силата на Древните котки се нарича концентриран въздух.

Котките и хората, това означава, че световете си взаимодействат – духовете се обединяват.

Всеки, който си е обяснил живота, е умрял.

Животът не е загадка, а обучение за Дълбините.

Животът не е даден, за да го живееш, а да осветиш Древния си Път.

Основата на Вселената и света не е животът, а енергията.

Световете са изпитания за завръщане в живота.

Животът не иска от тебе да мислиш, а да одухотворяваш и обожествяваш.

Животът не иска твоите думи, а твоите тайни действия.

Древният Изначален Живот е Тотален Покой и Велика Пълнота – и никога не е бил борба. Борбата е дошла с падението.

Съществува озареният живот, това е Началото. Съществува осветеният живот, това е средата. Съществува Сияещият живот, това е Неизречената Неосветеност.

Няма нужда от промяна на света – иска се само живот в Бога.

И Вечността, и Безкраят имат граници – това не е животът.

Обикновеният живот говори с думи; съкровеният живот говори с намеци; Божественият живот говори с тънкости, а Мистериозният живот говори с Безмълвие – ако го чуеш, и той те е чул.

Наблюдавай живота чрез Любовта си и чрез Учителя си, а не чрез очите на съдбата си. Истинският поглед е отвъд съдбата.

Само в истинския живот злото е поразено.

Злото може да понесе само падналия живот, а не Истинния живот.

В съвършения живот злото е мъртво.

Истинният живот е по-дълбок от Тайното знание.

Истинният живот, това е Древният Еликсир.

Мъдростта се учи само когато се води от Истинния живот.

Животът казва: Неразбраната болка е отрова – разбрана, тя става Път към Еликсира.

Само Истинният живот може да излекува смъртта. Само Мистерията може да излекува Тайната.

Животът е Тайна, убягнала и на мъдреци.

Велика Тайна в живота е кой е говорещият Глас.

Еликсирът на живота е Тайният Храм в сърцето.

Животът е произлязъл от друг живот, който е бил в Безкрая.

Древният начин на живот се нарича Чисто Съзнание.

Древният живот е Мистерия и той няма произход, а външният живот е само сътвореност, видимост, само появяване без реалност, само излъченост.

Изначалният живот е Древно-Чист Извор, течащ от Самия Бог.

Бог трябва да ръководи живота ти, а не доброто и злото.

Видимите са в ограничението на живота. Невидимите са в свободата на смъртта, ако са я осъзнали.

Безсмъртието е Чист Поток от непрекъснатата енергия, но това още не е целта на живота. Сиянието е над енергията, то е сила над енергията, сила от друг род – сила на Лекотата.

Смъртта е скрит приятел, който ни освобождава от бремето на живота.

Животът е подготовка за Нищото – чистото завръщане.

Тайната на Живота е съсредоточеност в Словото и в Тишината.

Истинският живот е Мистерия без материя.

И най-фината материя е ограничение за Мистерията и Сиянието.

Който преодолее живота, придобива свободата и Истината.

Когато се провалиш в живота, кажи си: Аз Ти вярвам, Господи, защото всичко е Твой замисъл!

Ние сме по-дълбоки от живота и смъртта, защото сме родени преди тях.

Ние сме били, когато Вселената я е нямало.

Освобождението от смъртта е освобождението от сътворението.

Истинското възкресение се постига приживе – после е късно.