2. ДЪЛБОКО В ТАЙНСТВОТО
Животът в неговия най-дълбок смисъл, в неговия коренен смисъл, символизира Великата ИСТИНА. Истината е била всякога. Истината е била в Най-Древните Времена на Хаоса. Истината е била и в Най-Древните Времена и на Ослепителната Светлина. Истината всякога е била. По този въпрос и най-великите учени, и най-великите Учители не могат да се произнесат, защото Истината е от категорията на Непроизхода. И Древният Хаос е нейно отражение, и Ослепителната Светлина е нейно отражение. В Непроизхода има нещо Скрито. Това Скритото се явява винаги като едно Ново Начало. Същността на живота е да можеш всякога да живееш в това Ново Начало. Животът е винаги Нов и затова никой не може да го проследи. Истината постоянно обновява живота и променя своите позиции, като всякога остава Неизменна. Никога не търси произхода на живота, но всякога се стреми към Истината! Така ще имаш Вечно Начало, Вечно Обогатяване и една Безкрайност, която ще ти принадлежи.
Мистерията е символ на Вечното Обогатяване
Ако хората биха разрешили Великата задача на живота, те биха се самоунищожили. (14:4/5)
Животът не е загадка. Загадката можеш да я разрешиш. Но животът не е загадка, животът е Велика Мистерия. Тази Мистерия е вечно неразрешима. Ако някой се опита да разреши този въпрос, той ще изчезне от лицето на живота и нищо няма да разреши. Мистерията символизира Вечното Тайнство. Това е всъщност Величието на Истината. Понеже съществува Вечно Тайнство, съществува и Вечен Стремеж, Вечен Устрем, Вечно Вдъхновение. Стремежът, Устремът и Вдъхновението няма да разрешат въпроса за Мистерията, но ти вечно ще се обогатяваш. Дори и когато се превърнеш в бог, ще трябва да се обогатяваш. Бог, който не се обогатява, се превръща в смъртно същество. Мистерията е символ на Вечното Обогатяване, на Вечното Обновяване и на Вечното Обожествяване. Следвай този Път и не търси нещо повече от това.
Великото излияние на живота от Бездната
Животът няма никакъв произход. Той има Начало, но Началото не е произход. (14:4/5)
Въпросът за произхода на живота ще остане нерешен. Животът е всякога съществуващ. Световете и съществата са родени, но животът е нероден. Животът е бил преди времената, той всякога е бил. Животът е бил и преди Вечността, той всякога е бил. В Началото животът е бил скрит. Впоследствие е потекъл. В Началото животът е бил скрит в един Мистичен кръг от Ослепителна Светлина. Има Един Старец, Който е наблюдавал този кръг на Великата Ослепителност. Това е било в Изначалието, когато животът е бил заключен. Къде е бил заключен животът? – Дълбоко, дълбоко, дълбоко в недрата на Бездната, в Дълбините на един Съкровен Покой. Но после Бездната се е отворила и оттук са произлезли милиардите форми на живот. От момента на това потичане се явява Началото на живота, Началото на времената. Но Истинското Начало си остава преди времената. Дори и Този Единственият, Който е наблюдавал Великото излияние на живота от Бездната, е занемял от Величието на този процес. Този процес е Мистерия абсолютно необяснима. Пред Величието на живота и най-древните езици мълчат, защото ако можеха да го произнесат, биха станали мъртви езици. Животът се корени в Любовта. Любовта се корени в Духа. Духът се корени в Истината. Истината се корени в Бездната, а Бездната се корени в Мистерията. Животът съществува поради това, че няма произход. Това, което има произход, не може да съществува всякога. Само това, което няма произход, съществува всякога. Душата е Безсмъртна, защото тя няма произход. И не се е родил този, който може да проследи нейния път. Тя е произлязла от Бездната и връщайки се в Бездната, получава всякога Ново Начало, Нов живот. Животът е всякога.
И човек трябва да знае, че животът – това, което Бог е вложил в нас – е един Велик Дар, който имаме засега. Любовта не е още като един Дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепва само Великия живот в нас. (14: 16, 17/5)
Милиарди същества са дарени с живот, но малко са съществата, които са получили Дара на Любовта. Тези, които са получили Дара на Любовта, са 24-те Старци и освен тях още 144 000 същества. Само тези същества са знаели какво да правят с живота. Само те са знаели неговата посока. Животът на тези същества е бил насочен изцяло към Истината. И тогава Великата Любов е започнала да се заглежда в тях. Любовта има връзка само с Великото, докато животът е „едно развлечение, една игра, едно пътешествие“ – това се отнася за тези, които не го разбират. Но този, който е разбрал живота, се е определил напълно в Истината. Той е живял само за нея, умирал е само за нея и е възкръсвал от нея. Той е устоявал на нейните Принципи. Така Любовта е почнала да се вглежда в тези същества. Отначало тя ги е изпълвала с Озарения, с Просветления. Тя ги е обновявала, обожествявала и наблюдавала докрай. И така милиони години, докато в един прекрасен ден, което означава „Часа на Истината“, тя е принесла себе си като Дар за тези същества. И когато тези същества се раждат, носят със себе си Дара на Любовта. И родени, и неродени, те все живеят в Любовта и Любовта живее в тях. Тези същества са 24-те Старци и Избраните 144 000. Те са завършили своята еволюция на земята. Те са постигнали най-висшата еволюция. Другите същества не са в еволюцията, те са в развитието. При развитието има падане и ставане, докато при еволюцията има постоянен Възход, чиято крайна точка е Дарът на Любовта. Който е стигнал до крайната точка, до крайния предел, той влиза в Ново Незнайно Начало.
Великата и страшна Сила на Любовта
Сега мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е Сила, която разрушава. Който е добил много Любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации, тя може да се издържи за много малко време.
(лек. 14: стр. 18/книга 5)
Любовта съдържа в себе си знайни и незнайни закони. И при най-малкото отклонение от тези закони, дори и с един милиметър – и вече се отваря вратата на разрушението. При доброто и злото можеш да грешиш, можеш да се отклоняваш, можеш да страдаш, можеш да се раждаш и да умираш и все пак тук ще оцеляваш. Но когато говорим за Любовта, тук не можеш да оцелееш и при най-малкото нарушение. Ето защо Любовта се явява в човешкия живот за много малко време и тя избира това време, а не човекът. Тя познава пътищата на човека, а човек не познава нейните. Само 24-те Старци могат да устоят на Великите вибрации на Любовта, на цялата ѝ Сила. Освен на Старците, тя е дадена и на Синовете на Истината, но дори и на тях не е дадена в цялата си Сила, защото те има още да проучват нещо от нейната Незнайна област. Те са стигнали само до нейната Неизменност. И именно поради това са постигнали част от нейното Велико Сияние. За всички други хора Любовта е разрушение. И затова те се стремят към доброто, към щастието, към справедливостта, и така съхраняват себе си. Но да съхраниш Любовта, това значи да навлезеш в Космическото Единство и оттам в Единство с Древния Незнаен. Най-великото Единство притежават само Старците.
Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича животът от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа, това никой не знае. (14:5/5)
Животът е Загадка, Любовта е Тайнство, а Духът е Незнайно Небитие. За да влезеш в Духа, трябва да си отишъл отвъд живота и отвъд Любовта. Но само Любовта умее да те преобрази и да те превърне в Чиста Духовна Същност. Това е онази Есенция на Живота, която не съдържа в себе си никаква частица материя. Тази Есенция е наречена Еликсирът на Живота. Само Любовта може да те превърне във Велика Нематерия. В най-дълбокия смисъл Любовта доказва, че материята не съществува и че цялата Вселена е една грандиозна илюзия. Само Любовта притежава умението да те превърне в Нищо. В това Нищо, в това пълно Изчезване тебе те няма, остава само твоят Дух. Това е малкото Нищо, което може да се завърне във Великото Нищо. Подобното привлича подобното. Това е една Велика Мистерия. Това е Мистерия на бъдните времена.
Хауш-бен-зут! Е, какво разбрахте? (14:27, 28/5)
Хауш-бен-зут! Има думи, които колкото повече се превеждат, толкова повече стават неразбрани... Тези човеци, които са се докоснали до Реалността, те вече не са човеци. Те не са нито от света, нито от отвъдното. Хауш-бен-зут – те не са нито от земята, нито от Небето. Те са видели Светлината. Коя Светлина? Хауш-бен-зут – това не е Светлината, която е позната на света. Тези същества са Синове на Изначалието. Хауш-бен-зут – те са се завърнали в Зората на Истината. Думите не могат да преведат тяхното Мистическо преживяване. Тяхното преживяване е отвъд думите. Това е преживяване на завърналата се Искра. Това е онзи изконен стремеж за Завръщане и този стремеж се е осъществил. Хауш-бен-зут – или „Отделилият се от световете“. Това е дълбоко лично преживяване. То се случва на вътрешен план. То е преживяване на Неведомото. „Отделилият се от световете“ заживява в Дълбините на своя Дух. Докато Душата живее в Единство с нещата, то Духът живее в Единство с Мистерията.
Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш... и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате. Не! Великото, Благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. (14:30/5)
Живеейки в живота, ти си отвъд живота и смъртта. В тебе има един Център, който е всякога отвъд. Ако изпълниш Великото си предназначение в живота, ти ще се завърнеш в своя Център и ще видиш, че си нямал нищо общо с живота и смъртта. В този Център ти ще имаш Любов без необходимост от живот, ти ще имаш Мъдрост без необходимост от знания. В този Център ти ще бъдеш напълно свободен. Да си свободен, означава да бъдеш Дух на Незнайното. Само тук ти можеш да разбереш своята природа, защото в истинската си природа ти си Незнаен от Незнайното. Ти всякога си бил преди живота и смъртта, ти си бил дори преди хаоса. Ти, който си бил преди хаоса и преди времената и Вечността, ти, който предшестваш нещата, можеш да им бъдеш Повелител. Това, което предшества нещата, е по-старо от тях. В този смисъл Старото е Господар. И всички неща, които са произлезли след Старото, са негови слуги – и животът, и смъртта, и хаосът. Старото е Бащата на всички неща, то е наречено Отец на нещата. Този Отец е скритата Древност във всеки човек. Знаете ли на колко години е този човек? Годините му са милиони. Истинският човек е нещо повече от живота и смъртта. Животът и смъртта са само една игра, те са илюзорната енергия на Бога. Истинският човек е нещо повече от себе си. Понеже не можем да го изразим, ние използваме думите Старост, Древност. Думата Старост в Древния Език се е изказвала като Аорин, което означава „Произлязъл от Бялата Светлина“. Човекът не е човек, нито ангел. Той е Тайнство от една Велика и Неизбродима Мистерия. Само 24-те Старци превъзхождат човека. А знаете ли Старците на колко години са? Представете си едно число, което започва с единица и следват 18 нули. Ето защо тези 24-ма Старци управляват всички светове.
Истината и Вселените са малък Проблясък от Великото Прасъщество
Сега вие може да кажете: – Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? – Да се запознаете с Истината? Истината е нещо Свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. (16:17/5)
Засега човек не може да види Истината. Но има едно условие, при което може да я види. Това условие е, когато човек стане на прах, но запази в себе си Целостта си и Единението си с Истината – това е изпитанието на Избраните Синове на Старците. Това е човек с идея. Дълбокото в този човек е устояло на големите изпитания и с това този човек е съхранил своята Цялост. Тази Цялост идва от Духа на човека. Този Дух е способен да види отражението на Истината. Но това е Свещеното отражение на Истината, а не илюзорното. Това означава, че този човек се е докоснал до Реалността. Който е видял Свещеното отражение на Истината, той забравя за всички други светове и за всички други неща. Този човек започва да следва пътя към собствената си Незнайност и няма друг път за него... Кой може да види самата Истина? Само 24-те Старци са я видели. Знаете ли най-младият от тия 24-ма на колко години е? Най-младият Старец е на един милиард години. А знаете ли най-древният Старец на колко години е? Това е единица с 36 нули. Как ще разберете такова число? Зората на Истината е дошла с най-древния Старец... А знаете ли за Онова Същество, за Което трябва да напишем единица и толкова нули след нея, че Безпределността не може да ги обхване? За НЕГО милиардите години са части от секундата. Истината и Вселените са само един малък Проблясък от Това Велико ПРАСЪЩЕСТВО. Истината е посоката, която ни помага да Го търсим безкрайно. Всеки, който се е отказал да Го търси, той е изгубил Свещения Проблясък на Истината. А всеки, който Го търси, постоянно ще се обожествява, безкрайно ще се обожествява, докато някога стане Образ и Подобие на Истината. Истината е Свещен Отломък от Неговата Незнайна Същност.
Злото от света ще изчезне, когато слънцето изгрее три пъти от изток, три пъти от запад, три пъти от север и три пъти от юг... Тъй че още 12 пъти трябва да изгрее слънцето от четирите различни точки, за да изчезне злото от света. И вие сега... изчислете след колко хиляди години ще изчезне злото от света. (16:26/5)
Запад символизира сърцето. Това сърце трябва да мине през три Велики епохи по своя път. Първата епоха е, когато сърцето устои на човешките изпитания. С това първата епоха ще приключи. При втората епоха сърцето трябва да издържи на духовните изпитания. Така ще се завърши втората епоха. При третата епоха сърцето трябва да издържи на Божествените изпитания. Тук сърцето става абсолютно неуловимо за злото. То става Господар на трите епохи. През същите фази трябва да премине и умът – в посока север. Север е мястото, което съдържа всички изпитания, необходими за ума. Юг е мястото, което съдържа всички изпитания, необходими за Душата. Изток е мястото, което съдържа всички изпитания, необходими за Духа. Когато сърцето, умът, Душата и Духът преминат през своите епохи и издържат всичките си изпитания, тогава човекът вече няма да бъде човек. Той ще бъде Божество, Безсмъртна Същност. Злото за него няма да съществува, защото той ще е преминал през Мистичните 12 епохи... Всеки епохален Изгрев на слънцето е един Велик Катаклизъм, който има отношение към сърцето, ума, Душата и Духа на човека. Тези 12 епохални Изгрева са 12 Велики Катаклизми, 12 Велики коренни разрушения на човека, на земята и на Вселената. Човекът ще бъде освободен от своите четири елемента – сърце, ум, Душа и Дух – и ще бъде пресътворен в Аор, което символично означава „Осъществилият Пентаграмата“ или още означава „Ослепителен Пламък“. Произходът на този Пламък не е качество на Бога. Този Пламък ще бъде с Ново качество – той ще изхожда от Абсолюта. И тогава, в тези времена, 24-те Старци ще бъдат призовани да разгърнат Мъдростта на Своите Учения на Аорите. Земята ще бъде пресътворена и ще се нарича Аорая, което символично означава „Изначалната Материя“. Тогава нейните дървета няма да раждат плодове. Плодовете ще бъдат повиквани, или призовавани, от Аорите и веднага ще се появяват. Тези дървета ще съставляват самата слънчева енергия, самия Източник. Те ще съдържат в себе си Изначалието, което не е нищо друго, освен вечно търсеното Дърво на Живота. Но това Дърво не е предназначено за хората, а само за Аорите. Тези 12 Велики Изгрева ще пресътворят и Вселената. Тогава Вселената ще бъде Царство на Истината – Дом за всички Избрани. В Новата Вселена власт ще имат Сините и Белите Слънца. Сините Слънца символизират Великата епоха на Истината, а Белите Слънца символизират Новото Учение на Аорите, което ще изтича от Мистерията на 24-те Старци. И затова казвам: Велик е Пътят от човек до АОР!
СТАРЕЦЪТ, Който е извън Своята Старост
...Изворите на Душата се поят от още по-велик Извор – той е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.
(лекция 16: стр. 9, 10/книга 5)
Душата е едно Велико Море. Тя пои себе си от Великия Океан на човешкия Дух. Океанът на човешкия Дух черпи от Дълбините на Божия Дух. Божият Дух черпи от Безпределието на Бездната. Бездната няма име. Ние само условно я изричаме като Абсолютния, Незнайния Дух. Именно тук е стаен Източникът на всички неща. Всички Извори са деца от този Източник. Никой никога не може да познае Източника и да Го види. Дори и Изворите нищо не знаят за Него. Първичните Извори, които са произлезли от този Източник, са наречени 24-те Старци. Те са Същества на Непроизхода. Те са част от Великата Мистерия на Абсолюта... Абсолютът нито живее, нито съществува. Той е дал живот и съществувание на другите, но Той е извън ограниченията на живота и съществуванието. В Абсолюта няма време и Вечност, но Той е дал време и Вечност според същността на съществата. И времето, и Вечността Го ограничават. Ако искате по-ясно да си представите Абсолюта, представете си Бездна, която няма дъно. В този смисъл ние не можем да Го наречем дори и Дълбочината на нещата. Затова Го наричаме Великият Незнаен, Великият Непознат и още – Най-Древният от Древните. При Ватаните е бил наричан СТАРЕЦЪТ, КОЙТО Е ИЗВЪН СВОЯТА СТАРОСТ. Каквото и да кажем за Него, всякога ще звучи Неизговоримото.
Лични бележки
Из Словото на
Учителя Беинса Дуно
КНИГА ЗА ДЪЛБОКОТО