1. ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА
Ако ти искаш да разрешиш въпросите на живота само за себе си, ти се отдалечаваш от Бога – Центъра на твоя живот. И ако допуснем, че ти си постигнал щастие за себе си, ти ще бъдеш заобиколен от нещастието на окръжаващия свят и ще бъдеш атакуван от слепотата на вътрешния си живот. Ти ще приличаш на малка лодка, която е попаднала в едно море, което постоянно е разтревожено. Но ако ти си нещастен и се стараеш да подобряваш живота си с цел да помагаш на другите и с цел да работиш за тях, тогава ти вървиш към своя Център. И ако ти цениш Истината, Бог ще ти изпрати за слуги щастието и радостта. Те постоянно ще те преследват, защото ти си избрал морето, а не своята лодка.
Покоят превъзхожда разбирането
...Като говоря за доброто и за злото, това са опасни сили... Като говорим за доброто и за злото, ние предизвикваме тия сили да действат върху нас. Когато се говори за злото и за доброто, човек трябва да бъде чист. (5:13/5)
Човек трябва да бъде чист. Чист значи потопен в Съкровената си Същност. Съкровената Същност – това е Дълбокото в живота. Чистотата прилича на Покоя. Покоят е това, което надминава разбирането. Покоят превъзхожда разбирането така, както Любовта се извисява над доброто и злото.
...Какво означава кръстът? (лек. 3: стр. 6/5)
Само Любовта има право да мине през кръста. Само Любовта има право да се пожертвува. И влагайки цялата си Любов в кръста, Духът придобива своето Вечно Вдъхновение. Тогава той започва вечно да се учи. Това Вечно ученичество не е кръстът на човека, а кръстът на Духа. Защото чрез Вечното ученичество Духът се е отделил от Бога, за да проучва Вечните Тайни на Живота, чрез които някога ще се върне цялостно в Бога, така както е било преди световете.
Злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клонищата... Не се старайте да дадете обратно направление на корените, нагоре, защото те ще изсъхнат. Корените трябва да имат направление към центъра на земята. Без зло вие не можете да живеете. (5:27/5)
Целта на злото е да направи живота ви дълбок. Целта на злото е вашият живот да бъде осветен. Без злото вие щяхте да изгубите себе си, щяхте да живеете в мъглите на своето въображение, така както живеят досега лемурийците. Злото идва, за да ви направи Посветени в науката за Вечното Добро.
Кога Темида е със затворени очи?
Нали се казва за онази сляпа богиня Темида, че тя тегли постъпките на хората? Аз се чудя как са представили Темида със затворени очи! Това е една изопачена представа. Очите на Темида са много отворени, на четири гледат. Когато някой човек направи някоя погрешка и не я изправя, тя държи очите си отворени, но щом чуе, че някой съгреши и изправи погрешката си, тя си затваря очите. Тя ходи със затворени очи пред праведните, а с отворени – пред грешните. (5:33, 34/5)
Когато живите очи на Справедливостта те гледат, това символизира Будната съвест, която е скрита в теб и която постоянно ти напомня вината, за да можеш да се обърнеш от пътеките си. Това е Глас, който разяжда съзнанието. Той символизира Правдата на Бога. Но когато Справедливостта те срещне и застане пред теб със затворени очи, тогава Бог те е приел при Себе Си. Затворените очи символизират онзи дълбок Покой, който превъзхожда разбиранията на света. Този Покой е мярката за Царството Божие. В този неземен Покой живеят пробудените Души.
Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за Живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за Живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за Живот. Е, тогава в какво седи самият Живот? Животът ние не го разглеждаме вън от нас. Животът сме ние. (6:8/5)
Ние можем да мислим, и то добре. Ние можем да чувстваме, и то благородно. И накрая, ние можем да работим много усърдно, но това не означава още, че сме придобили истинския Живот. Всичко това са условия – важни условия, които носят своето Благословение. Но само при онази специална Любов към Истината в нас може да се зароди Животът на Духа. Духът е Животът и Той съдържа в себе си Тайната на Живота. Бог е влял Живота Си в нашия Дух. А ние само трябва да отворим Вратата, която сме самите ние. Така ние се превръщаме във Вечен Поток – такива, каквито сме.
Има една Любов, която не сте опитали – тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: – Ама няма ли друг път? – Няма друг път в света. Този е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия за всички Души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага. (6:26/5)
Ако искаш да станеш Дълбока и Свята Вода, трябва да минеш през най-трудните изпити на Живота. И ако издържиш, в теб ще потече Божествената Любов. Това е онова Свято течение на Живота, онова Слънчево течение, онази чудна Река на Живота, която в миналото е била наречена Едем. Това е Реката, която съдържа всички Добродетели в себе си. Всеки, който ги има, от него тече изобилният Живот.
Дълбоко разбиране за съвършенството
И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вървят напред, за да достигнат съвършенството, целта на вашия живот. (6:27/5)
Тези, които са възприели Истината, придобиват една особена смелост и придобиват още един необикновен Устрем. Този Устрем е съграден от Първичния Пламък на Живота. Този Пламък всякога е бил в човека. И всеки, който избере Истината, може да го види в себе си. Всички, които са възприели Истината, са възприели Пътя към Небитието. Съвършенството се постига в Небитието, а се изразява в Битието. Колкото по-съвършен е един ученик, толкова повече е произлязъл от Небитието. Когато казваме, че съвършенството се постига в Небитието, подразбираме, че съвършенството се постига в Съкровеното, т.е. в нашия вътрешен и скрит Център. Това съвършенство не е постижение, а преоткриване на себе си. То се изразява по два начина: навън – като изразяване; а навътре – като Безмълвие, или като Неизразяване, което е символ на вътрешната Пълнота... Съвършенството не е постижение. То е естествена проява на Любовта, то е един начин на изразяване на Любовта. Ако искаш да постигнеш съвършенството, ще изгубиш Любовта. Ако проявяваш Любовта, ти просто изразяваш съвършенството, без да си съвършен: съвършенството не е изработване на характер. Съвършеният човек няма характер. Съвършеният човек има Любов, а не характер. А Любовта има Будност. Тази Будност е умение да изразяваш Душата на нещата, да изразяваш Съкровеното. Който има характер, той няма Любов. Той е живял по правила, заповеди, техники, методи. Характерът е нещо установено, нещо застояло, нещо като традицията; докато в Любовта няма характер, няма нищо установено. Човек с характер е всякога стар, а Любовта е всякога нова. Любовта носи в себе си съвършенството, без да е съвършена.
В Нирвана са, но не са приети от Истината
Някои мислят, че като влязат в Нирвана, няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами отгде се яви егоизмът в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си... (6:30/5)
Дори и да влезете в Нирвана, това не е краят. Много от съвършените същества в Нирвана са в хармония със себе си, но не са приети от Истината. Те приличат на една красива песен, те приличат на песен, която е като пълна с Душа – Душа, която е търсила, жадувала и намерила великото утешение. Да намериш утешението в живота си не означава да си намерил Истината.
...Сега Сатаната е реформиран. И този новият, реформиран Сатана ще върви по съвсем друг път. Той ще върви съобразно Христовото Учение.
(6:32/5)
Днес, след като Сатана толкова много е страдал, той има някакво смътно желание в себе си да върви по нов път. В тази смътност дори и той е успял да види красивото в Христовия Път. И макар че много хора биха му се присмели – при все това, че той ги е учил на всички безумия – по-скоро той ще се промени, отколкото неговите ученици, които са хората от света. Той толкова много се е уморил от безумието си, че вече иска да се промени. Но дали и този път ще има милиони последователи? Той вярва, че ще бъде изоставен, ако тръгне в Христовия Път. Въпреки всичко и той самият още не е готов. Но дълбоко в себе си той тъгува по нещо изгубено.
Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвършен, по-обширен от видимия. Следователно туй видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят. (7:6/5)
Във видимия свят се намира знакът, отпечатъкът. В невидимия свят се намира разбирането, осмислянето. А в Духа се намира Тайната, Скритото, Дълбокото, Съкровеното.
Под думата „верующ“ човек аз разбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. (7:7/5)
Верующ – това е онова необикновено същество, което е проникнато от смисъла на нещата. Що е смисълът? Това е изживяното Неизговоримо. Който е изживял Неизговоримото, той не говори за смисъла, той е носителят на смисъла. Той е Чиста Духовност – това, към което всички се стремят.
Господ не създава и ти не създавай
Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. (7:13/5)
Да си създаден от Бога е едно, да си роден от Бога е друго. Да създадеш своя път в живота, означава да се изгубиш в този път. Но да се родиш от Бога, означава да намериш своя вътрешен Път към Него. Да се родиш отново, означава да си съзнателен и да даваш предимство на Бог в своя живот. А да създаваш своя път, това е нещо изкуствено, защото Пътят е роден, преди ти да си бил. Пътят и Целта са едно и също нещо. Те се намират в Този, Който те е родил. Бог е Пътят, Целта и Смисълът на твоя живот. А когато ти от само себе си си създаваш пътища, ти си създаваш илюзии. А илюзията винаги създава страдание, докато Реалността е всякога Блаженство, защото Реалност означава да си дълбоко потопен в Бога, а не в себе си.
Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
(7:31/5)
Да любим Бога, значи да се слеем с Него, значи да се погълнем в Него. И тогава ще станем Същност от Неговата Същност, и ще бъдем недостъпни за всяко зло. Злото ще ни се усмихва, а ние ще го поздравяваме безмълвно.
Само Истината вижда в Дълбокото
Царството Божие... е вътре в Душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
(7:32,33/5)
Само Истината има специални очи. Само тя вижда в Скритото, в Дълбокото, защото сама по себе си тя е Дълбоката Същност на нещата.
Кръстът е една посока, която в даден случай при известно безизходно положение, в което се намира човек, му показва как трябва да постъпи. Когато се намираш в едно безизходно положение, когато твоят живот виси на косъм, кръстът ще ти покаже как трябва да постъпиш. В най-опасните моменти на живота си, когато не знаеш как да постъпиш, кръстът се явява пред тебе на помощ. (лек. 3: стр. 6,7/5)
В най-опасните моменти на живота кръстът идва на помощ на ученика. И ако ученикът има Любов, той ще проникне в кръста, в това страдание дълбоко, много дълбоко в неговия корен, и ще го превърне в Живот. А тези, които нямат Любов, ще бъдат осакатени от страданията. Страданието е създадено да възроди Любовта. Всеки ученик е длъжен да има Любов най-малко към едно нещо. Това ще бъде впоследствие неговото Основание... Ако страданието е привлякло Любовта, помощта е дошла.
Една велика задача за пробудения
И тъй, ние разрешаваме една велика задача в света. Кои ние? – Тия, у които съзнанието се пробудило. (лек. 4: стр. 12/5)
Светът е най-подходящото място, където ученикът трябва да си изработи Божествени корени – вкореняване в Принципа. Защото този, който е пробуден, той всякога утвърждава Божественото. А този, който е изгубил Будността си, той се утвърждава в Дървото за знанието на доброто и злото. Това знание прави човека смъртен. В това Дърво има много добро и зло, но няма Принципи. Принципът е Живот. Принципът означава постоянство в Любовта, Неизменност към Бога. Принципът е участие в Божествения Живот. Когато Принципът е бил напуснат, се явили законите. Целта на закона е да върне хората в Принципа. Принципът е Живот в Неизмеримото Съкровено.
Бог... Аз предпочитам да върша Неговата Воля, а всичко друго после ще дойде. (4:29/5)
В живота има нещо от първостепенно значение, което решава въпроса за развоя на живота. Това нещо е изпълнение на Божията Воля. Божията Воля се характеризира с това, че е всякога Разумна. Тя всякога желае да постъпиш будно, разумно и непривързано. Постъпваш ли така, Бог всякога ще тече в тебе и това течение ще бъде твоята заплата. Ти ще имаш един живот, на който всичко е дадено.
Любовта към Бога, или законът за Цялото сам по себе си е непонятен и остава да се проучава за бъдеще. Когато се говори за Любовта към Бога, тази идея е отвлечена, непонятна... Какво нещо е сама по себе си тази Велика Любов, тя е необяснима. (6:3, 4/5)
Любов към Бога означава да изчезнеш в Бога, да се разтвориш в Него напълно. Това не означава просто да обичаш Бога или да си предан. Не с обич, не с разбиране и не с преданост, а с Любовта сама по себе си! Любовта е неразбраното. Когато навлезеш дълбоко в себе си, когато се довериш напълно на неразбраното в себе си, тогава ще разбереш, че доверието означава Посвещение.
...Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот.
(6:16/5)
Само в дъното на страданието можеш да се родиш изново. Само в дъното на най-голямото противоречие можеш да се зародиш от Хаоса, превръщайки го в Ред и порядък. Само чрез това противоречие можеш да заблестиш с нова Светлина.
Човек се преоткрива чрез Смирението
Достатъчно е само да помислим за онази Велика Същина, която стои пред нас, и ние заставаме в положението на човек. (6:25/5)
Човек се преоткрива като Същина в Същината чрез Смирението. В Смирението човек открива своята Дълбочина. Без Смирението ти изгубваш Дълбокото в себе си.
Само Бог е дълбок в Справедливостта
Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите? (8:12/5)
Всяка власт, която не произлиза от Бога, е разрушение. Всяка власт, която произлиза от Бога, налага скритата Справедливост на Бога. Властта в ръцете на Бога е Любов и Справедливост. Ние трябва да желаем да сме справедливи така, както Бог е справедлив, а не така, както ние искаме да бъдем справедливи. Защото строгостта на Бога е видоизменение на Неговата Любов. Само Бог е дълбок в Своята Справедливост. Човек има отношение към Справедливостта, но той не е дълбок, защото не познава причините на нещата. Причинността – това е самият Бог.
Ще влезе в Единение с Недостъпното
Какво нещо е Великата Любов? Тя е една Сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като Сила трябва да се превърне в живот... (8:14/5)
На вътрешен план Любовта е недостъпна поради Дълбочината си. На външен план тя е достъпна под формата на живот. Ако ние се стараем да живеем правилно, тогава тази Велика и недостъпна Любов понякога ще ни докосва за малко и ние ще бъдем изпълнени със силата на Вдъхновението, което един път възпламенено в нас, ще се устремява все повече към Недостъпното място. Животът символизира една лодка, която пътува към своя Център. Този Център е Любовта. Той всякога остава недостъпен. Но същественото в живота е всякога да търсиш този Център. Да търсиш вечно този Център, означава през цялата Вечност да се обогатяваш и обожествяваш. Това е най-хубавото, което може животът да даде на човека. По пътя на търсенето човек ще се приближава все повече до Недостъпното място. И когато той постигне Неизменната Любов, той ще влезе в Единение с Недостъпното, защото целта на стремежа е да се превърне в Любов, а Любовта в Единение. Само Единението може да открие Недостъпното. Най-великото нещо в живота е търсенето, а най-славното нещо в живота е Единението с Източника.
Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел, също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150-200 километра в час. Как мислите, след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? Ще му вземе най-малко 200 години... Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. – Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. (8:16/5)
Любовта е Дълбокото в живота. Любовта е най-късият Път към Бога. Имаш ли Любовта – в Бога си. По пътя на разсъдъка ще ти трябват хиляди животи да се преработваш, докато разсъжденията ти станат едно с Любовта. Този влак е много бавен. Пътува от живот в живот, все търси и не намира. Защото който разсъждава, върви по пътя на знанието, а който люби, върви по Пътя на Бога. Да разсъждаваш, а да нямаш Любов, е все едно да не разсъждаваш. Да любиш, значи да имаш Бог в себе си. Това е такава радост, такава завършена Пълнота, че откъде би могло да се промъкне разсъждение? Защото любящият е пълен с Бога, а главата на знаещия е препълнена с разсъждения и логика – и то толкова препълнена, че Бог, Който иначе прониква навсякъде, е в голямо затруднение. Щом Бог е изпъден, човек има много знания.
...Познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. (8:27/5)
Който не обича Бога, за него животът е едно мъчение. Който търси Бога, той се труди. А който се слива с Бога, той работи. Само който има Любов, може да работи, защото Любовта прониква в Дълбочината на всички неща. Да любиш, значи да проникваш. Да работиш, значи да служиш. Любов, която работи – ето най-великото явление в света. Това е Любовта, която осветява всички светове. Така работи Бог. Тихо, незнайно. Той ще преобразява световете и ще ни води все повече към Себе Си – на онова Дълбоко място, където ние ще се познаем като чисти Същности.
Страданията – връщане в Дълбокото
Сега, ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: – Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога, и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на великата култура, която ще даде един велик импулс. (лек. 9: стр. 7/книга 5)
Когато човек се е отрекъл от Бога, той е започнал да изучава науката за страданията. Само страданията могат да върнат човека в неговата Изначална Дълбочина. И само там може да се осъществи Свещената връзка с Бога, защото само Дълбокото може да общува с Дълбокото. Всички страдания са подготовка за връщане в Дълбокото. В страданията всичко се изяснява, а в Дълбокото всичко се осъществява.
Сега при отричане на богатството, при думата богат друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бога. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. (9:12/5)
Има пет вида богатство. Първите два вида са външни, вторите два вида са вътрешни, а петото е неизповедимо. За първите два вида: да искаш материални блага – в единия случай за себе си, а в другия случай с цел да служиш на Божията Воля. Тези два вида богатства водят към обедняване. В първия случай, придобивайки ги за себе си, ти обедняваш. А във втория случай, придобивайки ги за Бога, ти пак обедняваш, защото придобиването на Бога не зависи от благата. За вторите два вида богатства: при първия случай ти искаш да търсиш Бога. Как можеш да Го търсиш, когато Той е всякога в теб? Щом Го търсиш, това означава, че тебе те няма. Щом те няма, ти обедняваш. При втория случай ти искаш да Го изявяваш. Например ти казваш: „Аз ще изявя Любовта“. Но с това изказване ти вече си попречил на Бога. Остави Го да се изявява без абсолютно никаква твоя намеса, защото ако ти Го изявяваш, ще обеднееш. Само Той може да се изявява и само ти можеш да Му пречиш. Петото богатство е единственото Реално Богатство. При това Богатство ти не искаш абсолютно нищо. При това условие Той те е поискал. Щом Той те е възлюбил, ти носиш в себе си най-великото Богатство. Ти си Негов, а не Той твой. При това положение ти продължаваш да си едно малко същество, но започваш да се осъзнаваш като нещо неизмеримо. Ето твоето Богатство, защото в себе си вече виждаш една Безконечна Радост.
Душата въздух не е, но съдържа въздуха в себе си. Душата вода не е, но съдържа водата в себе си. Душата земя не е, но съдържа земята в себе си. Душата светлина не е, но съдържа светлината в себе си. Душата етер не е, но съдържа етера в себе си. Тя съдържа всичко в себе си и сама по себе си е една Неопределена величина. Само Неопределените величини са истинските величини. Всички Божествени неща са Неопределени. (3:12/5)
Душата е една Велика Неопределеност и затова тя е една Велика и Съкровена Същност. Душата свети, но не чрез светлината си, а чрез самата себе си. Тя усилва светлината и отвътре, и отвън. Душата грее, но не чрез топлината си, а защото в сърцевината си е Слънце. Тя е съградена от Сияещите Лъчи на Бога. И така съградена, тя е Несътворена и поради това е Неназовима. Това, което наричаме Душа, е Святата Същност на Бога.
Твоята Душа е част от Душата на Бога
...Откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. – Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. (8:21/5)
Да любиш Бога, означава всякога да живееш един чист и свят живот. Може ли това да го бъде? То вече е, защото твоята Душа е част от Душата на Бога. Висшата Душа на човека е всякога Свята. Но когато човек се е отрекъл от нея, той си е създал нисшата душа. И сега с тази нисша душа той пресмята колко пари трябва да влязат в неговата каса, а не с колко Добродетели е изпълнена Висшата Душа. От хиляди години все смята и касата му понякога е пълна, но сметките му не излизат. Пълна каса има само Любовта. Който е богат в Любовта, той има Бог в себе си. Само Мистикът е богат, защото той признава само Бога, а не света.
Тайните потреперват благоговейно
Сега ще ви приведа един малък пример из културата на Древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което Древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички на какви страдания може да се подложат. Той най-първо ги завеждал при един креват с игли и ги запитвал: „Ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлят на игли, докато ви изтече всичката кръв?“ След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: „Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите Великите Тайни на Школата.“ (9:14/5)
Който е издържал изпитанията, е придобил Любовта. А Тайните принадлежат само на Любовта. Само Любовта има право да отмахне тяхното Було. Изпитаният човек е придобил Неизменната Любов, която сама по себе си е Божествено Око, пронизващо Всемира. Пред това Божествено Око Тайните потреперват благоговейно и разкриват своята Същност.
АВАРА – „Придобиването на Короната“
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката Душа не могат да се изразят с викане. (9:16/5)
Дълбокото страдание не е викане. Дълбокото страдание е триумф за Висшата Душа. Дълбокото страдание е тържество за Великата Душа. Пред лицето на дълбокото страдание Висшата Душа е изправена с особен трепет пред Тайнството на Живота, защото тя се облича с Новия човек. Новият човек е Светлината на света. Той е наречен още Син на Вселюбящия... Тържеството пред лицето на дълбокото страдание на ватански е изразено като АВАРА, което означава „Придобиването на Короната“. Който е придобил „Короната“, той никога не носи корона. Той става носител на Присъствието на Истината. Това е неговата Вътрешна Корона. Свещеният Език говори всякога за Вътрешното и Неизповедимото.
Някой жертвува туй свое щастие... за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бога, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бога. (9:22/5)
Щастие, което може да бъде изгубено от един крив поглед, говори за човек, който не е разбрал щастието. Щастие, което може да бъде погубено от една обида, говори за човек, който не познава същността на щастието. Що е щастие? – Постоянна Будност. Когато будният погледне кривия поглед, нещо в Тайнството на нещата му се усмихва. Когато будният чуе обидата, тя изтича към него като Ухание от Невидима Ръка, Невидима Воля. Будността всякога преобразява нещата. Тя носи в себе си динамиката на един дълбок свят. Будният няма външен поглед за нещата. Той има погледа на Безсмъртието. Той има погледа на Вечността. Той има поглед, който видоизменя нещата. Когато кривият поглед попадне в Будността, той е попаднал в капан. Когато обидата попадне в Будността, тя е попаднала в капан. Будният е всякога господар на своето щастие.
...Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което повидимому е благо за нас, носи нашето нещастие. (9:31/5)
В неприятните неща са скрити блага. Те идват, за да освободят нещо, което е скрито в твоето минало. Неприятните неща ти подават тайнствено Незримата си ръка. Който е буден за това, той ще се освободи от своето минало. Той ще освободи една енергия, която ще се превърне в благо, в духовен ръст. А приятните неща могат да те приспят. Те са като спокойната вода. На спокойната вода можеш да се радваш, да се възхищаваш, но никога не приемай радост и възхищение, които те приспиват. Търси всякога това, чрез което можеш да израснеш.
Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата Вечност. (10:7/5)
Миротворството е качество на Висшата Душа. Тази Душа трябва да я проучваш през цялата Вечност. Тя е самата Любов, самият Мир – Вечният Мир. Този Мир носи истинско наслаждение, Вечно наслаждение. Тази Душа е Ключът към Вселената, а този Мир е Посланието към Вселената. Където и да отиде такава Душа, тя е всякога приета. Тя е Миротворец, тя е Знаме на Бога.
Йероглифи от неизвестна писменост
Божественият Дух и сега още пише в човешката Душа. (10:11/5)
Това, което Божественият Дух пише в човешката Душа, ще се разкрие в условието на идещите Вселени. Душата е Врата на Бога, на Неговия Тайнствен Дух. Това, което този Дух пише в човешката Душа, това са йероглифи от съвсем неизвестна писменост. Всеки йероглиф е Дихание на един определен живот, който се крие в Незнайното. Всеки йероглиф е ключ към Незнайното. Достатъчно е за един живот да разбереш само един йероглиф. Бог е началото на твоя йероглиф, ти си краят на този йероглиф. И когато изпишеш този йероглиф до края, Бог ще ти даде Ново Начало. Той ще ти даде Нов йероглиф, Ново Послание. Това ще бъде за тебе Новият живот. Който е осъзнал Тайната на своя йероглиф, той може да го завърши за кратко време. Който не е осъзнал това, и епохи, и времена няма да му достигнат.
Причините за създаването на световете
Може ли някой от вас да ми обясни кои са били подбудителните причини на Божественото естество в Бога да създаде всички тия светове?
(лек. 10: стр. 16/5)
Много причини има за създаването на световете. Една от причините е разгръщането на живота. Друга причина е явлението на красотата. Трета причина е играта на Бога със съществуванието. Друга причина е танцът на Искрата. Но освен тези и ред други причини съществува и такава: да се насочат съществата към Мистичните Дълбини на Бога, за да се докоснат до онова, което е скрито и от самия живот, до онова, което не може да се изрече и което – въпреки своята Неизреченост – е Говорът на всички неща.
Било ли е време, когато тази Вселена да не е съществувала? Не, тя всякога е съществувала. Някои казват, че сегашната Вселена щяла да изчезне. Не, това са наши предположения. Светът всякога е бил и всякога ще бъде, защото той е едно проявление на Бога... Има промени, но нещата са всякога постоянни. (лек. 10: стр. 17/5)
Вселената всякога съществува. Ако тя изчезне, тя продължава да съществува. Тя е подобна на човека. Когато човек умре, ние мислим, че той е изчезнал. Но той само се е скрил в един по-вътрешен план, в едно по-дълбоко съществувание. Човек се е видоизменил, но не се е променил, защото в него има нещо постоянно, което продължава да съществува. Човек е Бог в развитие и Вселената е Бог в развитие. Но вътре в Бога има и нещо, което не се развива. В човека това е Искрата. Човек се усъвършенства, докато стигне до Искрата. Ако тази Искра се възпламени, човек ще се роди съзнателно в своето Небитие. Това значи да си Син на Изначалната Светлина.
...За нас в природата ден и нощ няма, т.е. днес и утре няма. Като казваме днес и утре, то е за онази неразумна природа. (лек. 10: стр. 17/5)
Няма ден и няма нощ. Няма светлина и няма мрак. Няма добро и няма зло. Ако имаше зло, това означава, че животът е неразумен. Ако имаше добро, това означава, че животът е двойствен. Доброто и злото са само въображаеми идеи на неразумния човек. Не съществува нито доброто, нито злото. Не съществува нито денят, нито нощта. Нима денят е ден и нима нощта е нощ? Това, че денят е светъл, не го определя като ден, защото тъмнината е, която увеличава светлината в човека. Нима нощта се определя от тъмнината? Ако тази тъмнина заражда в тебе Новия ден, Новата светлина, нима това е нощ? Но Новата светлина не означава още, че си реален. Не съществува нито денят, нито нощта. Съществува само Пребъдването в Истината.
Когато у нас слънцето залязва, за другите пък изгрява, а когато за тях залязва, за нас изгрява. И тъй, има ли изгряване и залязване на слънцето? В света има само един изгрев. Изгряването на слънцето за нас ние наричаме изгрев, а изгряването на слънцето за другите наричаме залез... Ако ти можеш да пътуваш с бързината на светлината, ако можеш да вървиш с бързината на това слънце, ще има един Вечен Ден... (лек. 10: стр. 18/5)
Ако ти живееш в Истината, нямаш нужда от ден, който носи светлина и се превръща в тъмнина, и от тъмнина, която се превръща в ден. Нямаш нужда от превръщания. Ако ти живееш в Истината, ти живееш във Вечен Ден, във Вечен Изгрев. Ти си извън всякаква двойственост. Ти си напуснал света на илюзиите. И сега твоята Реалност е друга. Ти си част от Вечния Ден. Ти си се слял с този Ден, а този Вечен Ден символизира Богоподобието. И сега Истината е твоят Ден.
Когато проявим Миротворството в себе си, това ще бъде печат, че сме Синове Божии... Миротворецът не живее във въздуха. Той живее в този Божествен Огън, в най-усилените Пламъци. Само такъв човек може да бъде Миротворец.
(лек. 10: стр. 25, 26/5)
Кой е Миротворец? Миротворецът е Огнена Душа – Душа, изпълнена с едно изключително Присъствие. Това Присъствие е динамично и овладяно. Това Присъствие поразява не само безпокойствата, но и злото в света. Мирът е качество на Огъня. Само мощният, Огненият човек може да твори Мир. Това са Синовете Божии. А хората само могат да им сътрудничат, но те не са още Миротворци. Мирът е качество, което е по-дълбоко дори и от стихията на Огъня. Тук, в тази област, са тези Синове, които са се превърнали в Дух и Истина. Те са Избраните Синове, носещи един Мир, който храни Душите на пробудените. Тези Синове са знакът на бъдещите времена. Те са Миротворците, които Огънят не може да докосне. Но те са израснали чрез този Огън. Те много пъти са се хвърляли в този Огън и сега носят в себе си един Мир, който го превъзхожда. Този Огън изработва Мира. Този Огън е скрит съдружник на Мира. Само Синовете са истинските Миротворци. И само пробудените за Истината Души ще ги познаят. Синовете носят в себе си един белег, един печат. Този печат е отразен в очите им. Той се състои от Огън и Светлина. Това е знакът на Мира. Тези, които нямат Мира, очите им са съставени от огън и блясък или от огън и страх. Това са угасващите очи. Блажени Миротворците, защото те носят Новата Истина на света.
Стигни до сърцето на своята празнота
...Човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в Душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. (11:23/5)
Само човекът, който е стигнал до сърцето на своята празнота, може да бъде изпълнен. Само празнотата може да бъде изпълнена. Празнотата може да бъде изпълнена единствено от Истината. Който е изпълнен от Истината, той има Ключ – Ключ към Незнайни светове. Който се е слял с Истината, за него вече не съществува еволюция. Еволюция означава празнота. Инволюция означава пустота. Революция означава тотален бунт срещу самия себе си, пълно очистване на самия себе си. При това условие човек стига до онази празнота, която може да бъде изпълнена от Духа на Истината. Истината очаква единствено твоята празна чаша. Тази чаша си ти самият.
Вие ще кажете: – Как е възможно в това семенце да е затворен един дух? – Той е като една точка, безпространствен, който съществува като идея вътре в нас. Тази идея е извън всяко време и пространство, а владее времето и пространството. Тя е извън живота, а владее живота. Тя е извън разумността, а владее разумността.
(11:22/5)
Твоето тяло е едно семе, в което живее Незнаен Дух. Този Дух може да се разгърне като идея или да остане скрит от самия тебе. Той съществува и не съществува. Ти можеш да го познаеш, ако приемеш напълно времето, пространството, живота и разумността. Ако приемеш напълно времето и пространството, ти ще се освободиш от своя земен ум и от своето земно сърце. Тоталното приемане надраства ума и сърцето. Ако приемеш напълно живота и разумността, ти ще ги надраснеш. Този, който приема тотално живота, той го превъзхожда. Този, който приема тотално разумността, той я превъзхожда. Този, който превъзхожда живота, превъзхожда и смъртта. Този, който превъзхожда разумността, превъзхожда и безумието. Човешкото тяло е посятото семе. Човешкият Дух е Несътвореното семе. Пробуденият, дори когато е посят във времето и пространството, той живее извън тях. Той е в света, но живее в Духа си. Пробуденият, който е посят в живота и в разумността, той използва дара на живота и благородството на разумността, но продължава да живее в своя Несътворен Дом. Той си остава независим. Има два начина да се освободиш от себе си. Единият е, когато напълно приемеш времето, пространството, живота и разумността. Това е едното освобождение. Вторият начин е, когато постоянно се осъзнаваш като Дух. Тогава не приемаш нито времето, нито пространството, нито живота, нито разумността. Тогава приемаш само своята тоталност, своето единство с Духа. И тогава оставаш неопетнен от времето и пространството, и от живота и разумността, защото преди да си бил роден, твоят Дух ги е превъзхождал. Това, което е родено, всякога се предшества от Нероденото.
Ти си заключен в определена форма,
за да постигнеш онази разумност, която ще те освободи
Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отсега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до по-високо положение. (11:26/5)
Изначално човекът е бил създаден като една Велика Душа. Но впоследствие, когато е бил даден свободният избор, човек е имал правото да избира състоянията си на живот, които определят формите. Всяка форма дава различен опит, различно съдържание на Душата. Когато една Душа минава през една животинска форма, това не означава, че тя е животно. Макар и живеейки във формата, тя си има свой независим живот, защото Душата си остава всякога Душа. Ако едно животно спасява живота ти и ако един човек посяга на живота ти, къде се намира Душата? Не са важни формите, през които минава Душата, и не е важно колко дълго живее Душата в една определена форма. Важен е опитът, който придобива Душата. Човешката Душа трябва да преброди много форми, за да възстанови своята Изначална форма, която е наречена Бог. Човек може да бъде животно и в човешка форма, човек може да бъде животно и извън човешката форма – в астралния свят. Човек може да бъде една Велика проява на Душата си и в животинска форма. Не е формата, която определя Душата. Душата определя формата и Душата израства чрез формата. Душата може да е пробудена в животното, в рибата, в птицата. Но Душата може да е непробудена дори и в ангелска форма. И затова има и паднали ангели. Душата сама определя бъдещите си форми. Ако една Душа е запазила Изначалната си Любов към Бога, нейните форми стават все по-възвишени и по този път се възвръщат към Образа и Подобието на Бога. Ако Душите се отричат от Любовта, те се връщат назад във формите и изгубват все повече Образа и Подобието на Бога. Но дори и при падналите Души Бог живее скрито в тях и чака тяхното завръщане. И така: ако си риба, ако твоята Душа е заключена в тялото на риба и ако твоето съзнание е вътре в тази риба, ти ще живееш просто като риба; но ако бъдеш риба, бъди разумна риба. Ти си заключен в тази форма, за да постигнеш онази разумност, която ще те освободи. Ти си заключен и във формата на човек, също за да постигнеш онази разумност, която ще те освободи. Няма значение дали си заключен във формата на дърво, риба, животно, птица, човек или ангел. Важна е онази Изначална разумност на Душата, която може да те освободи. И затова казвам: има животни, които са кандидати за хора, и хора, които са кандидати за животни. Формата е въпрос на съзнание, тя е образ на съзнанието. Но ти си този, който определя своята свобода. Ето защо има зли, паднали ангели и благородни животни, риби, птици и дори дървета. Когато една форма служи на Любовта, това е проява на Душата. Когато една форма служи на себе си, това означава отсъствие на Душа. Всяка форма, която служи на Любовта, израства в самата себе си. Тя израства в собственото си съзнание, докато някога стигне до най-високата точка. Това е Изначалната точка, която е наречена Чистото Съзнание. Това отговаря на пълната Свобода. Който постигне Чистото Съзнание, той също може да влиза в животински форми и дори да помага на хората, но това е чисто доброволен процес. Такова съзнание е независимо от формата, то само я посещава.
Ако искам Учителят ми да ме люби, ще уча.
(лек. 11: стр. 28/книга 5)
„Ще уча“ означава, че ученикът приема всички условия на живота. „Ще уча“ означава „ще се преобразявам“. „Ще уча“ означава такова потапяне в Същността на нещата, че Учителят ще може да каже само едно: Ти спечели Доверието ми. Ти спечели Любовта ми. И ето, толкова те възлюбих, че ти отварям друга Врата, Вратата на Сириус – Духовния Център на Висшата Мъдрост. И тук ти ще познаеш, че съм близо до тебе, и ще учиш Нова Мъдрост, и ще чуеш неща, неизвестни за света. И ето, Любовта ми те избра.
Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. (11:29,30/5)
В най-големите противоречия ученикът открива Красотата на Душата си. В най-големите противоречия ученикът открива Величието на Духа си. В най-големите противоречия, в своята най-голяма мъка ученикът е готов да прислони Ухо, за да чуе Тихия Глас на своя Учител. И тогава мъката се превръща в Роза. Розата е проява на Бога. Розата символизира благата енергия. Острата енергия се превръща в бодли, докато благата енергия минава през противоречията, преодолява мъката, освобождава се от бодлите и се превръща в Роза. Розата – това е новата енергия на Душата, чрез която Бог се влива в теб. Ето защо аз наричам противоречията приятели на ученика.
Противоречията са скритите Благословения на Бога
Когато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. (12:6/5)
Когато две положителни величини се съберат заедно, те ще родят злото. Когато една положителна и една отрицателна величина се съберат заедно, отрицателната величина ще създаде ред противоречия и така ще се роди онова добро, което е истинският Дом на Бога. Противоположните величини увеличават доброто. Разбраното противоречие е израстване в доброто. Например, ако съберем двама Светци да живеят заедно в един дом, те не могат да израстват. Те не могат да си създават противоречия един на друг, а без противоречията Светостта им ще започне да намалява. Ето защо противоречията са закон на земята. Противоречията са скритите Благословения на Бога. Противоречията са живи същества. Те не харесват нито доброто, нито злото. Те работят за преобразяване на доброто. Те се отказват да бъдат противоречия, когато обикновеното добро се превърне в духовно добро... Законът за противоречията е свързан с грехопадението. Но има Висши същества, които не се нуждаят от противоречия, за да се развиват. Те никога не са падали в греха. Те никога не са изгубвали своята съзнателност. Ще дойдат времена, когато човеците няма да имат нужда нито от противоречия, нито от добро и зло.
...Любовта може да дойде само отвътре, от Дълбочината на човешката Душа. В тази Дълбочина работи човешкият Дух, който има всички възможности, всички условия да даде тази Любов. Когато тази Любов се прояви, Духът започва да работи за онази Велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот.
(лек. 12: стр. 14, 15/книга 5)
Човекът се превръща в Любов, когато Душата му е изцяло насочена към неговия Дух. Човешкият Дух има само една посока на развитие – това е Пътят към Великата Мъдрост. А що е Мъдростта? Това е проникването в истинския смисъл на нещата. Този човешки Дух е истинският ученик в най-високо измерение. Този Дух се отличава с едно единствено качество: това е особеното отношение към Истината. Толкова е Велик Пътят на ученика.
За да изгреят в Изначалната си Същност
Всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи цялата земя на гърба си.
(12:24/5)
Учението е път, по който Любовта се ражда в ученика. Любовта, това е умението да се превърнеш в Живот. Живот, който е произлязъл от Величието на Любовта, може да носи земята на гърба си. Земята, това е сборът от страданията на миналото. Всеки, който може да понесе тези страдания, одухотворява земята. Всеки, който може да понесе тези страдания, е посял в земята дълбоките корени на Любовта. Той е посял нещо, което не принадлежи на света. Той е посял нещо, което е Неизповедимо. Той е посял нещо от Тайната на Живота. Такива Същества единствено са благословени от Скритата Тайна на Живота. Пробудените трябва да следват този път и самите те да стигнат до Неизповедимото, което е вкусът на Живота и което е отвъд самия Живот. На ватански тази идея е изразена като Девайра Амореа, което значи „Изгряващият в Изначалната си Същност“. Това е тази Същност, която превъзхожда Живота. Затова Христос понесе страданията на света, за да могат Душите да изгреят в Изначалната си Същност.
Авалохар – „Последната Тишина“
Ти трябва дълбоко да почувствуваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога.
(лек. 11: стр. 10/5)
Трябва да почувствуваш Необятния глад за Съкровеното. Трябва да почувствуваш най-дълбоката нужда, която е скрита в тебе. Това не е просто нуждата за Божественото, а изключителната нужда за изчезване в Божественото. На езика на Ватаните това се нарича Авалохар, което приблизително означава „Последната Тишина“. Ако наистина почувствуваш това, ще влезеш в една особена степен на съзнание. Ще влезеш в свят, в който няма материя. В този свят гладът и жаждата ще отпаднат. Ще остане само една Необикновена Тишина. Тази Тишина е Съкровеният език на Бога. В тази Тишина няма глад и жажда. В тази Тишина няма въпроси и отговори. В тази Тишина няма дори и път. Тя е Говорът на Бога.
Не трябва да остане дори и следа
от тебе
Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни... За да може един човек да мине през Тесния Път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка – едва тя може да мине през малката Врата на духовния Път. Всичките Адепти, всички Велики Учители са минали през този Тесен Път.
(13:7/5)
Тесният Път е Път на едно абсолютно забравяне на себе си. В Тесния Път не трябва да остане дори и следа от тебе. Докато все още има следа от тебе, Великото ще чака. Когато изчезне и последната следа от тебе, когато станеш толкова малък, че никой да не може да те види и дори ти самият да не можеш да се видиш, едва тогава ще бъдеш забелязан от Великото. Това е идеята за Тесния Път. При това условие Тесният Път отваря най-широко пред тебе Вратата си. За тебе вече световете нямат граници. Границите ще продължат да съществуват, но не за тебе.
Трябва да изгубиш всичко най-скъпо
...И действително хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Ония скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. (13:8/5)
Дълбоко, много дълбоко в човека са заровени редки Скъпоценни Камъни. И измежду тях има още един Скъпоценен Камък – най-редкият. В Древността този Камък се е наричал Ашавар. Приблизителният превод на тази дума означава „Докосващият Необятността“. Впоследствие други са го нарекли просто Истината. Зад тази дума се крие Тайната на Живота. И Пътят на всеки ученик е именно този, да открие Ашавар. Има само едно условие да откриеш този Скъпоценен Камък: трябва да изгубиш всичко, което ти е най-скъпо. И не само да изгубиш всичко най-скъпо, но трябва да го изгубиш с Любов и Благодарност в Душата си. И когато напълно изгубиш всичко най-скъпо, само тогава ще можеш да докоснеш Необятността.
За да се прояви Любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! (13:10/5)
За да придобиеш Божията Любов, ти трябва да се освободиш от всички видове отношения. За да придобиеш Божията Любов, ти трябва да имаш един изключителен подход към собствения си Център. При това условие ти ще се новородиш и ще се превърнеш в една Кристална Чаша. Самото приближаване до Центъра е Новораждане. Това Новораждане образува Кристалната Чаша. Тази Чаша е напълно изпразнена от понятия, от мнения и от отношения. Само в тази Чаша може да се излее Незнайното. В това изливане човекът ще познае Величието на Божията Любов. При това условие ти ще бъдеш завинаги изтръгнат от мрака и Любовта ще бъде твоят Водител.
Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в Тесния Път; в Тесния Път е смисълът му. (13:20/5)
Ако искаме да намерим Живота, ако искаме да намерим Великия Живот, ние ще го открием в Тесния Път. Само Тесният Път ще постави Истинското Начало. Първо Тесният Път ще те ограби, нищо няма да остане от тебе, всичко излишно ще ти бъде взето. Ще ти остане само Душата. Тя е твоята Чиста Същност. Това е само Началото, но оттук нататък ти вече знаеш Пътя си. И понеже имаш Истинското Начало, вече можеш да вървиш по широкия път. За Будния няма опасности по широкия път. Но който не е познал себе си – Същността си, Душата си – всякога ще се заблуждава, дори и когато следва едно Велико Учение. Силата на Тесния Път е в това, че той образува в човека един Божествен порядък. Щом имаш Живот от Божествен порядък, всичките ти занимания са на място... Тесният Път дарява Откровението за смисъла на Живота, който е скрит в човешката Душа. А що е смисълът на Живота? Това е Окото на Душата, това е Единението на Душата с нещата. Това е Ключът, който светът е изгубил.
Ще бъдеш Душа от Великата Душа
Смешни са хората, когато казват, че в общия Живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във Великия Живот ти ще запазиш своето съзнание. (13:28/5)
Когато придобиеш най-голямата Чистота на своето съзнание, само тогава можеш да се завърнеш във Великото Съзнание, което е наречено още „Древната Зора“, „Бащата на Зората“ или „Зората на Непроизхода“. Само най-чистото може да се завърне във Великото Съзнание. Тогава ти ще бъдеш едновременно едно с Великото Съзнание и едно със себе си. Чистото съзнание изработва разтваряне във Великото Съзнание. И ти ще постигнеш разтваряне, но разтваряне без изчезване. Това е Свещеното в Живота. Когато се върнеш в своето Изначално Съзнание, ти ще притежаваш Свещения Избор и ще можеш да черпиш от Океана на Великото Съзнание онези Неизразими и Съкровени идеи, които ще съставляват твоята собствена Вечност, защото ти ще бъдеш Душа от Великата Душа... Ти ще бъдеш Кристална Капка от Свещения Първоизвор на Живота. И тогава ще си Владетел на своята Свобода. Но ако не си се завърнал при „Бащата на Зората“, ти ще си една обикновена капка, която ще се изгуби във вторичния океан на живота. В този океан ти ще се изгубиш, ще изчезнеш и все ще търсиш своя Произход, но няма да го намериш, защото не си намерил себе си. В този океан Свободата ти ще бъде погълната.
Някои казват: Истината е много горчива. – Според мен горчива Истина няма. (13:30/5)
Не съществува горчива Истина. Когато някой човек казва, че Истината е горчива, това означава, че злото в него не може да я възприеме. Истината всякога освобождава. Когато Истината поразява човека, тя поразява злото в него, а не самия човек. Само Истината има власт да поразява. Голяма радост е да бъдеш поразен от Истината, защото Истината е единствената Сила, която мисли за твоето бъдеще. И тя идва в твоя живот да порази злото, докато то не е станало твърде голямо. Истината всякога те люби. А дали ти приемаш това, или го отхвърляш, е без значение. Дали я наричаш горчива или сладка, е без значение. Ще дойде ден, когато тя ще извае Свещения ти Образ. И само тогава ще можеш да се произнесеш за нея. Но каквото и да произнесеш за нея, дори и да я възвеличиш до края на Небесата, тя няма да те чуе. Тя ще ти отговори с Тишината, защото Тишината е името на Неизразимата Истина.
Онези, които слушат, казват: Туй Учение е страшно! – Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. – Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие Новото! (13:31/5)
Само който е изгубил напълно себе си, е намерил своята Душа. В това намиране ти си Новороден. Всички неразумни желания са потънали вдън земя, от лошите мисли няма и следа. Миналото е погълнато, бъдещето е изчезнало. Ти си с Ново съзнание. Ти си Пробуден. Пробуденият не живее със знанията, той живее с Душата на нещата. Пробуденият не живее с миналото или с бъдещето, той живее в Пълнотата си. Пробуденият не изучава Истината. Пробуденият проявява Истината, а тя го учи. Пробуденият не трупа знания, той трупа Дух. Той трупа един незрим опит и живее в Тайнството на този опит. Ето, това е Пътят на Новородения. Пробуденият е същество на собствения си Път, на собствената си Вечност. В неговия живот няма вмешателство. Той следва само себе си, сиреч само Истината в себе си.
За да можем да разберем Великото в Природата, трябва ни съответстващ Език.
(лек. 14: стр. 5/книга 5)
Природата е съставена от Велики идеи. Това са идеите на един забравен Свещен Език. Природата не е само това външното, което виждате. Природата символизира Невидимия свят в най-широк смисъл. Тя обхваща всички същества и йерархии. И всичко в Природата е Праобраз на Изначалните идеи. Само Свещеният Език позволява да се разчетат правилно тези идеи. Например вие наблюдавате изгрева. Но това не е външно явление. Това, което виждаш, е една Велика идея от твоята Древност. На Свещения Език това означава, че твоят Дух някога е изгрял от Древната Зора. Това означава, че ти самият си Истинският Изгрев и че ти като Дух имаш един единствен Баща – Бащата на Зората. Ти си Дух от Неговия Дух, ти си Пламък от Неговия Пламък. А този външен изгрев иска само да припомни твоята Древност. Външното е само едно възпоменание. Или още ако наблюдаваш една пълноводна река, която се е устремила към морето – това е също една Велика идея. На Свещения Език тя означава следното: тази река, това е твоята Изобилна Душа. Това е онази Изобилна енергия, която носи в себе си Величието на Любовта. Тази пълноводна река символизира онази Велика Пълнота, която се съдържа в самия тебе, защото ти си Изобилието, а не светът. Такъв е Свещеният Език. Той говори за вътрешните неща.
Ти си Същността на Свещения Език
Този Свещен Език, на който са написани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, които живеем на земята, се стремим към този Свещен Език. (14:7/5)
Този Велик Свещен Език – това си ти самият. Свещеното Писание говори за самия тебе, защото без тебе Свещеният Език няма Душа. Когато е казано, че Бог е Любов, това символизира твоята Изначална Душа. В Древността тя е била Божество, тя е била самата Любов, тя е била самият Свещен Език. И затова е казано: Богове сте. Но ти си забравил това и днес Свещеното Писание ти припомня. Ти си тази Велика Любов. Твоята Душа е Бог. Тя е Божеството, тя е Същността. Но ти си изгубил себе си и сега само четеш външната книга. И затова е казано още: Познай себе си. Защото ако ти не си Любов, къде ще срещнеш Любовта? Може ли да съществува Любовта, ако ти не си Любов? Ти си самата Любов. Свещеното Писание е само едно отражение на твоята Велика Душа. Свещеният Език е само едно отражение на твоята най-дълбока Същност. Ти си Същността на Свещения Език. Тези, които са изгубили себе си, са се превърнали в така наречените мъртви езици. Сега ще срещнеш в света много мъртви езици. Ще срещнеш хора, които много говорят, но някак си мъртво. Няма го Свещения Език, защото я няма Душата, няма го самия човек – Истинския човек. Останал е само някакъв говор, но Говорителят го няма. Човекът се е изгубил в самия себе си. Днес говори само неговото отражение, неговото копие. Оригиналът го няма. Душата я няма. Човекът е мъртъв и езикът е мъртъв. Величието на Душата съставлява Същността на Свещения Език. Всички Свещени Писания са само една малка частица от Величието на Душата. Душата е Майката на Свещения Език.
Само Свещеният Живот може да
чете правилно
Ще кажете: – Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? – Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама, и ще видите след това как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Где беше скрито всичко това? ...Имаше нещо скрито в тази семка – Първообразът беше в нея... (14:7/5)
Всичко е произлязло от своето Начало, от Великия Корен на нещата. Този Корен е Праобразът на нещата. Всички образи изхождат от Праобраза. Всички езици изхождат от Праезика. И листото, и Вселената, и Ангелите, и човекът, и всяко цвете е произлязло все от Праобраза. Вселената е важна колкото едно цвете, защото всичко е произлязло от Праобраза. Вселената и всички нейни сили са участвали в създаването на това цвете. А това цвете, което разгръща цветовете си, аромата си и великолепието си, показва пътя на Вселената и каква може да бъде тя. Само един начин има човек да се завърне в Праобраза, за да може да разчете правилно Древния Език на нещата. Само тези същества, които са избрали да живеят Свещен Живот, могат да се завърнат в Праобраза и само те могат да разчетат Праезика. Именно това разчитане е завръщане във Великия Корен на нещата, който е Същността на Праезика. Само Свещеният Живот може да чете правилно. За обикновения живот нещата са разхвърляни и хаотични. Обикновеният живот не може да чете правилно, защото обикновеното е отдалечаване от Свещеното, а отдалечаването от Свещеното е отдалечаване от Великия Корен, от Великото Единство. Ти можеш да четеш правилно само в условията на Свещения Живот. Само тогава ще разбереш Тайната на Дървото на Живота.
Само Истинолюбивият се завръща в Изначалието си
... Ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като Идея и след това в нашия Дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си и както виждате, сега сме се събрали тук на земята... (14:8/5)
В Праначалото ние сме били една Велика Идея. Впоследствие в нас са се зародили най-различни мисли и желания и ние сме се проектирали на земята с най-различни цели. Някои са пожелали да слязат поради любопитство. Те са имали силно любопитство към незнайната за тях област на света. Но човекът на любопитството не може да расте и да се върне в Центъра на своята Идея. Други са пожелали да слязат заради любознанието си. Но и за тях пътят обратно към Свещената Идея е много дълъг. Други са слезли поради своите скрити и дълбоки намерения. Тяхното намерение всъщност е било една изключителна жажда за Истината. Само те се завръщат в Първичната Идея. Само те познават своя Дух. За тях е казано, че са същества от Дух и Истина. И затова тези същества не могат да бъдат уловени от света. Понеже идеята им за Истината е много силна, те само минават през света и никога не внасят света в себе си. Всеки, който съхранява Истината, не е от света и не принадлежи на нито един свят. Тези същества спадат към Мистерията на Небитието. Дори и когато са родени, те живеят като неродени, защото осъзнават себе си като Чиста Същност. И затова те се възвръщат в Изначалната Идея. Те се завръщат по закона на Истината.
Някога ние сме били в пространството като... Идея и след това в нашия Дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. (14:8/5)
В Начало са били Идеите – Праобразите на нещата. Тези Идеи са Вечни и Безпределни. Впоследствие са били излъчени Искрите-Духове, които трябвало да реализират тези Идеи. Искрите-Духове съдържат в себе си всички есенциални и духовни елементи на Идеите. И затова те могат, според нагласата си, да се превръщат във всичко, което пожелаят. Те могат да бъдат мравка, слон, дърво, слънце, риба, вода и всичко, което съществува във видимия и невидимия свят. Могат да бъдат също и човеци, демони, ангели, а също – мрак, светлина, плод от някое дърво и всичко, до което даже и въображението не може да достигне. Безкрайните възможности принадлежат на Изначалието на Искрите-Духове. Но когато се проектират в някаква същност, те трябва да извървят нейния път, защото с тази проекция те са направили избор, а това означава предопределение. Ще бъдеш свободен, когато извървиш предопределеното. Така всеки сам е предопределил своя път във Вечността. Но вътре в самата Същност на Искрата са скрити всички възможности за преобразяването на пътя, за да може всеки, който поиска да се върне в Истината, да се предопредели отново... По какъвто и път да се движат Искрите, те все ще се завръщат към Величието на Идеите. Търсейки постоянно Идеите, те все повече ще се насочват към Праобраза на нещата. А Праобразът на нещата е само един – това е Истината, Несътворената Истина. Тя е Бащата на Идеите, Тя е Бащата на Искрите. Но Тя ще си остане една Велика и Незнайна Същност, защото поради своята Ослепителност тя не спада нито към видимите, нито към невидимите светове. Но колкото и да е Невидима и Ослепителна, тя се явява като Центъра на всички Идеи. Във Вечното търсене Духовете постоянно ще се преоткриват, ще се видоизменят и все ще търсят своя Праобраз. В това търсене е скрит Вечният смисъл на нещата.
Необикновеното освобождава човека от смъртта
...Когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава Необикновените неща в живота. (14:9/5)
Има обикновен живот, има и Необикновен живот. Стремежът към обикновеното носи смърт за човека. Стремежът към Необикновеното събужда Духа в човека. Пробуденият човек всякога се стреми към Необикновеното. Той всякога придобива нещо ново в живота си, той всякога се обогатява. Пробуденият човек не е просто търсач на Истината. Той е изключително устремен към Истината и в този Устрем той се среща с нея. При тази среща той придобива нещо, което го отделя все повече от обикновеното. Истината всякога увеличава Необикновеното в човека. За такъв човек ние казваме: Има нещо Необикновено в този човек, нещо особено, но не можем да го определим. – Необикновеното е Духът на Истината. Да срещнеш Необикновеното в човека, това значи да си зърнал част от Великата Истина. Само в Необикновеното има развитие. На моите ученици казвам: Оставете обикновените неща за мъртвите. Стремете се към Необикновеното. Само Необикновеното носи Духа на Новия живот. – Учителят е избрал своите ученици, защото е видял Необикновеното в тях. Необикновеното освобождава човека от смъртта и от света. То прави човека Ново създание.
Адът и раят съществуват извън Истината
Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи.
(14:10/5)
Пробуденият човек не живее в ада и никога не търси рая. Пробуденият човек е устремен към самия Бог. Той забравя за ада и за рая, той търси Същността на нещата. Пробуденият човек създава в себе си едно особено движение: това движение е насочено изключително към Бога. Да си устремен към Бога означава движение към Неизвестното. Само това движение може да те възроди в Необикновения живот на Истината. Движението към Неизвестното те отвежда при Истината. Истината е твоят живот – животът на твоя Дух, на твоята Душа. А раят и адът са измислени светове. Те са илюзорни светове. Те са създадени от илюзорната енергия на Бога. Илюзията е част от онази енергия на Бога, която има за цел да скрие Истината от обикновените съзнания. Но за едно Необикновено съзнание, което се движи изцяло към Истината, тази илюзия, този воал се разкъсва и човек проглежда в Несътворените неща. Той се ражда отново. Той се отделя от нисшата енергия на Бога и навлиза в Неговата Същност. Бог съизволява само на търсещите Истината. Само за тях воалът се вдига. И понеже са избрали Истината, те са освободени от илюзията на ада и на рая. Адът и раят съществуват извън Истината.
Работата е, която превръща човека в Истина
Някой казва: Аз повярвах в Господа. – Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази Първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. (14:13/5)
Вярата сама по себе си не е достатъчна. Ти пак вярвай, но трябва да работиш – 3000 години трябва да работиш усърдно, за да организираш Първичната материя, която всъщност е Древната Светлина, скрита в твоя собствен Център. Тази Светлина ще ти даде едно Велико Прозрение. И тези, които вярват, и тези, които не вярват, ще се сблъскат с една голяма преграда в живота си, с една голяма стена. Тези, които не вярват – стената няма да ги допусне. Тази стена е границата, която отделя от Истината. Тези, които са изработили в себе си Първичната материя – т.е. тези, които са организирали в себе си Изначалната Светлина – те изведнъж виждат, че стената не съществува. Те са придобилите Любовта. И затова могат да преминат през стената, която за тях е само привидна. Това означава, че за Любовта няма прегради и че Любовта преминава и през най-големите трудности. Това е резултатът от хилядите години, прекарани в усърдна работа. Работата е, която превръща човека в Истина.
Кой се среща с най-страшните изпитания?
...Идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. (14:15/5)
За недостойния човек почти няма изпитания в живота. Той живее като мъртвец, като пленник на смъртта. За стремящия се ученик има изпитания. Той ще се срещне с тях и те ще му дадат своите прозрения. Но тези прозрения не са достатъчни, за да познаеш Истината. Тогава кой е достойният човек? Достойният се среща с най-страшните изпитания. Те го връхлитат с голяма сила, защото той се е устремил изцяло към Истината. Който е устремен изцяло към Истината, трябва да се срещне с най-страшните и нечувани опасности и изпитания. Това е начинът, по който Истината се образува в човека. Това е начинът, по който Истината избира най-достойните. И когато най-страшните изпити са издържани, тогава Истината показва Благото си Лице. Тогава тя изрича Свещените думи „Ахор Вара“, които приблизително означават „Сине Мой“. Всъщност реалното значение е много по-дълбоко, но не е позволено тази идея да бъде преведена напълно.
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния обаче са неестествени. (14:23/5)
Който носи чрезмерна радост в себе си, той променя ритъма на своето естество, той променя пътя на своята Душа и с това си донася чрезмерни страдания. От своя страна чрезмерните страдания работят за радостта в човека. Но докато радостта в човека се увеличава, ще се увеличават и страданията. Щом търсиш радостта, ще слезеш до дъното, където ще намериш страданието. И щом намериш страданието, то след време ще ти донесе нова радост. На тебе не ти трябват нова радост или ново страдание. На тебе ти трябва Нова Истина. Новата Истина ще дойде само от Любовта. Само Любовта може да те освободи от радостта и от страданието. Любовта не се занимава с настроения. Тя ще ти даде едно Вечно състояние, което произлиза от Истината. Това Вечно състояние е свобода от всички видове настроения. Това е естественото състояние на Душата.
Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, оттам минават. Обаче този огън там не ги изгаря.
(14:15/5)
Човек, който е минал през най-големия ад на страданията и е устоял чрез Великото в себе си, той е завършил своята еволюция. Той става Необикновено същество – същество на Истината. Само това същество може да влиза свободно в ада и да излиза. Адът го познава, но няма власт над него. Адският огън му е приятел, той не го изгаря. Адският огън изгаря само тези, които нямат Пламъка на Истината в себе си. Този, който е устоял на ада, той е устоял чрез Истината в себе си. Така той е придобил Огън, по-силен от адския. Този Свещен Огън превъзхожда човешката еволюция. Той е мярката за завършването на еволюцията на земята. За такива същества е казано: Адът не му устоя!
Ключът за проникването във
всички Тайни
И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички Тайни. Някои питат: – Какво има скрито в земята? – Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те турят на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После ще те свалят от кръста и ще те турят в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш Тайните на земята. (14:15/5)
Първо трябва да преминеш през най-тежкото изпитание, което е наречено земя. Земята, това си ти. Това страдание трябва да стигне до своето дъно. Но това страдание не е само физическо. Едновременно с това ти минаваш през една Велика психична буря. И така: отвън е голямото страдание, отвътре е голямото изпитание. И ако издържиш, ти се завръщаш в своя собствен Център, в своята обновена Душа, в своята Първична Същност, в Силата на своята Любов. Любовта е твоята Същност. Тази Същност е в действителност Ключът за проникването във всички Тайни. Тази Същност съществува и преди Възкресението, но не е организирана и затова тя няма Ключа в себе си. Но след Възкресението тя се превръща в Ключ. Само на Силата на Любовта е дадено да прониква в Тайните на нещата. Това е истинският смисъл на думата Ключ.
И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. (14:26/5)
Когато изгубиш Будността си, ти попадаш в своите външни очи. И тогава твоите външни очи имат много мнения за нещата, но нямат виждане, защото ти вече си отцепен от Дървото на Истината. Да имаш мнения за нещата, означава да изпускаш все повече живота. Да виждаш, означава да живееш. Да виждаш, означава да разглеждаш хората и нещата с Очите на Бога, с Очите на своята Душа. Ако гледаш с външните си очи, ти ще излизаш все повече навън, ти ще се взираш все повече във външния свят, а той сам по себе си е една катастрофа, той сам по себе си е един неорганизиран свят. Ако гледаш с Очите на Бога, ти създаваш най-великото нещо в живота: ти създаваш Душа в нещата. А знаете ли как ни гледа Бог? Бог има най-милия поглед за нещата. За Бог всичко е красиво. Ще дойде време, когато Той ще организира света отвън и чак тогава вие ще видите Замисъла на Бога. Но сега е време на свобода. Бог е толкова Велик, че е дал такава свобода, в която всеки сам трябва да създаде своята Божественост. Когато тази Божественост е произлязла от твоята свобода, ти придобиваш своите истински Очи и своята собствена Вечност. Тогава ти ставаш зависим само от Истината. Що е Истината? Това са твоите Очи – единствените Реални Очи, Очите на Реалността.
Животът е даден като едно Изпитание
Вие хората, които имате Живота, считате, че този Живот е ваш, туряте си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този Живот тъй, както разбирате. Не! Великото, Благородното у нас изисква да употребим Живота си за туй, за което сме предназначени. (14:30/5)
Животът не принадлежи на човека. Животът е само един Дар. Животът е даден като едно Изпитание. Животът проверява човека. Твоето отношение към Живота ще предопредели отношението на Истината към тебе. Само Великото, което е скрито в човека, може да използва правилно Дара на Живота. Който използва Живота си в служба на Бога, за него ще дойде ден, когато ще види Неведомото Лице на Истината. Тези, които използват Живота за свои цели, те ще бъдат изпити, изсмукани от собственото си неразбиране. Който злоупотребява с Великия Дар, наречен Живот, той посажда семето на ненужни страдания. Животът е даден, за да се освободиш от човешкото в себе си. Животът е даден, за да станеш същество на Истината. Който е злоупотребил с Дара на Живота, той е станал същество на света. Но Истината не е от света.
Защо сте изпратени точно на земята?
Задавали ли сте си въпроса, защо сте дошли на земята? ...Нямаше ли друго някое място, освен земята? (16:15/5)