1. ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА
Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“. Тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе из Него. – Ама може ли? – Може. Само трябва да измениш своята форма. – Ама не мога! – Чакай тогава, когато я измениш. Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. И тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние, философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „– Ела да ти кажа какъв е Бог, Той е всесилен, разбра ли сега? – Разбрах.“ Нищо не си разбрал. (стр. 190/3)
В човека има клетки, които са по-светли от милиони слънца. Те са извървели дългия Път на живота и са постигнали Първоначалния Замисъл. Тези клетки се намират в най-горната част на главата и само на пробудения човек, или човека на Любовта, те са разкрили своето Сияние. Когато човек постигне този Център, той може да общува с 24-те Старци. Това е един дълъг Път, който трябва да извървят всички същества, включително и най-големите философи, защото и най-големите философи са стигнали най-много до коляното на Праобраза. Те трябва да изменят съвършено подхода си, за да могат да се изкачват нагоре в Невидимия Човек, защото славен е Пътят не на разсъдителните хора, а на пробудените и любящи същества.
...В Нищото съществуват времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие. (стр. 193/3)
В Нищото съществуват времето и пространството. Времето съществува, за да се познае Безкрайното Време, което е наречено Вечност. Пространството съществува, за да стигне човек до Свещеното Пространство в себе си, което се нарича Душа. Във Величието на Тишината на Свещеното Пространство човек познава себе си. Това са два елемента, необходими за развитието на ученика.
Сега аз забелязвам, че в този говор има нещо смътно за вашия ум. Знаете ли защо? Като преминавам от този свят да ви обясня нещата на онзи свят, има една междина. Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може да схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46 хиляди трептения на звуковите вълни. Когато дойдем до светлината, тя се появява веднага като червен лъч, който се произвежда в нашето око от 428 билиона трептения в една секунда. Като се качваме нагоре по тази лествица, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секундата. Речта ни може да бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем да схванем, сиреч които можем да опитаме и разберем. Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем да бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид. Минаваме от звука към светлината, но сме пропуснали известни области, за които нямаме понятие. Тръгваме за онзи свят от 32 трептения и дохождаме до 46 хиляди трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо – и казваме: „Знаем дотук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме“. Като дойдем до червените лъчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня“. А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между две граници от 46 хиляди до 428 билиона трептения в секундата. (стр. 194/3)
Човек може да има опит и разбирания само в определени граници и само в определени степени на вибрации. Извън тези граници човек не може да има опит и разбирания, защото там започва Незнайното. Човек трябва да преустрои телата си, за да може да постигне най-накрая тялото на Истината, когато всички вибрации ще му бъдат достъпни без една. И той ще може да проучва всичко без тази една вибрация (идея), в която разтварянето е пълно: това е себепознанието в Абсолютен смисъл.
Обединява всички светове в себе си
Когато Христос е говорил за Вечния Живот, Той е бил много внимателен. Той е попълнил всички междини, съединил е световете в едно цяло: духовния със света на Ангелите, Божествения със света на Троицата, физическия със света на човеците – душите. Затова Той казва: Аз съм Пътят от Истината за Живота, Аз свързвам тия два свята и водя еднакво и към света на Ангелите, и към света на Бога, на Истината. (стр. 194, 195/3)
Когато Христос говори за Вечния Живот, Той изразява една Велика и Свещена идея. Тази идея се състои в това, че всеки, който възкреси Истината в себе си, той обединява всички светове в себе си и за него има само един свят – това е Вечният свят и Вечно Блаженият Живот, който тече в него. Истината е мярката за пълнотата на този Вечен Живот.
И когато се поставят на мястото всички види (инструменти) и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на Вечния Живот... Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? – В тия винтове е начертан Пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. (стр. 199/3)
Когато човек постави мислите и чувствата си на строго определеното място, тогава в него ще се роди Хармонията. Когато в човека се роди Хармонията, тогава в него ще се появи желание да действува само по един Свещен начин, защото Божественият Живот е Свещенодействие от само себе си.
И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от Дървото на Вечния Живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на Безсмъртието на човешката Душа и Единението ѝ с Бога. (стр. 200/3)
Когато ние любим Бога цялостно, ние ще се домогнем до истинския плод на Живота. Този плод е Безсмъртието и само чрез Безсмъртието ние можем да бъдем изцелени.
Превръщане на знанието в Жертва
...Това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. (стр. 4/3)
Когато знанието израсте до една определена степен на Духовност, то се превръща в Жертва, в Послание.
Път, предопределен от
Предвечния Замисъл
Божествените Пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия Пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.
(стр. 5/3)
За всяка Душа има един предначертан Божествен Път, който ѝ е предопределен от Предвечния Замисъл. Колкото и да се отклонява Душата, тя винаги ще се връща към този неизповедим Път, докато познае себе си и се върне при своя Отец. Дори и на демоните е определено да се върнат в Прасветлината. Но засега на тях им е дадено да съхраняват своята нечистота. В края на краищата всичко ще се изпълни според Великия Замисъл.
...Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката Душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена Душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. (стр. 11/3)
Душата е Дълбоката Вода на живота. Тя е Свещената енергия на Бога. Душата е енергия, която никога не се изтощава. Душата е Същност от Същността на Бога. Тази Същност се нарича Безсмъртна, защото всеки, който открие Висшата си Душа, той вижда, че Бог постоянно тече в нея. Тази Душа и Бог са неразделни. Висшата Душа на човека е толкова Дълбока, че сам Бог се потопява в нея и проучва нейните Съкровени Дълбини. Ако трябва да търсим символа на Дълбокото в живота, ще го открием в Душата. Щом сам Бог слиза в нейните Съкровени Дълбини да я проучва, това означава, че и ние самите трябва да се заинтересуваме от своята Съкровена Дълбочина. Къде отива човек след смъртта? – Навътре в себе си, в своята Дълбочина. След смъртта си човек става Душа, която обитава в себе си.
Допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: – Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия – туй и туй. – Може, ама кой знае, не виждам нищо – възразявате. – Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се освещава; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. (стр. 12, 13/3)
Стаята – това е вашата Душа. На първо време тя е тъмна и непозната. Но когато запалите една свещ, т.е. когато проявявате една добродетел, вие осветявате нещо в себе си. И накрая, когато запалите всичките 25 свещи, вие ще осветите своята Душа и ще познаете себе си. И когато познаете Душата си, в нея ще се възпламени предвечната жажда за Учителя. И когато Учителят дойде, цялата ви стая ще бъде осветена и вие ще благодарите за всичко, което сте изстрадали, защото Новата Светлина ще бъде по-ярка от всички слънца. И тогава ще разберете, че всички страдания са си заслужавали положения труд за Светлината.
Голгота е мярката за
Божествената Любов
...Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен Принцип на Любовта. (стр. 21/3)
Който не е минал през Голгота, той не може да има Божествена Любов. Голгота е мярката за Божествената Любов.
Всяко нещастие ще ви донесе Благословение
Всяко нещастие... ще ви донесе Благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случват. (стр. 23/3)
Който е буден, той вижда в нещастията скрития Бог. Който умее да види Бога в Дълбочината на своето нещастие, Бог превръща мъката му в Блаженство. Да видиш Бога – това е реално преображение. Бог е Любов и в щастието, и в нещастието, но Видението на Бога превъзхожда и двете.
Врагът на човека е неговото неразбиране
Злото е привидно; то са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. (стр. 33/3)
Ще ви кажа една Истина. Злото никога – никога през цялата Вечност – не е било враг на човека. Ако човек разбере, че сам той е враг на себе си и че този враг е неговото неразбиране, той ще се възроди отново в Бога и ще разбере Тайната, защо злото съществува и защо човек съществува.
Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината; видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци: вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие! (стр. 50/3)
Природата е една Велика Книга, но тя е Окултна Книга. И само този, който е истинолюбив и смирен, може да получи скритото знание в нея. В тази връзка аз ще ви загатна само посоката. Скалата – това е онзи човек, който е устремен към Истината; истинолюбивият става скала. Изворът – това е любящата Душа, която обхваща всичко и която тече постоянно; това е течащата Душа. Листата – това са онези красиви чувства, паднали от Дървото на Живота и летящи във всички посоки, за да намерят сродните си Души. А камъчето – това е онова противоречие в човека, което човек трябва да обгърне с Любовта си, защото то е като едно малко семе, от което може да се роди сладък плод...
...Апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам“. (стр. 59, 60/3)
Може да имам много царства и владения, но ако Любов нямам, Бог нямам. Тогава кой ще осмисли тези царства и владения? Може да направя най-голямата жертва за света, но ако Любов нямам, Бог нямам. Тогава кой ще ме одухотвори? Но имам ли Любов, Бог се превръща в моето Царство. И аз ставам Син на Жертвата, защото само Любовта знае как да се пожертва. Тогава аз ще съм „Кинжал, който прилича на флейта, Кинжал, който пее Красивата Песен на Живота“. С Бог аз ще съм Оръжие на Живота, защото Бог е символът на Живота. И аз ще пея Неговата Песен.
Ако не бе прикован, как щеше да прояви Любовта
Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? (стр. 70/3)
На кръста Христос не прояви само красотата на Жертвата, а Той разкри и Величието на Любовта в Себе Си – Той ни разкри Тайната на Живота. Бог желае да се превърнем в Разумни Жертви, за да можем да възкръснем в Неговата Любов. Да се пожертваш, значи да се възнесеш в Любовта.
Вземете тази мисъл за размишление
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия... (стр. 71/3)
Когато Бог ни изпраща страдания, Той иска да израснем в Неговата Любов и в Неговото Разбирание. В страданието скрито работи Бог и затова страданието е преобразувание: то носи на човека Светлина и Ново Разбирание. Така чрез страданието Бог работи в човека, а човек израства в Бога.
Грехопадането беше неизбежен процес
Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адама да престъпи Божествената заповед. (стр. 4/книга 4)
Грехопадането на Адам в Райската градина беше неизбежен процес. Адам символизира всички изостанали раси от предшестващи цивилизации и светове. Всички те трябваше да излязат от Расата на Бога, т.е. от Първата Слънчева Раса, и да паднат в света, за да могат чрез грехопадането си от миналото да вървят към Древното Слънце на Живота. По обратен път те трябва да се върнат в своя Неизменен Произход. Всичко това е наречено на земята със символичните думи „човек, хора, човечество“.
Двете Дървета, за които се говори
в Писанието
...Двете Дървета, за които се говори в Писанието: „Дървото на Живота“ и „Дървото на познание доброто и злото“. Ако бих се спрял да обяснявам какви са тия Дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. (стр. 3/4)
„Дървото на Живота“ символизира Най-Древната Слънчева Раса. Това е Първата Раса, в която съществата никога не са изменяли на Бога. Докато „Дървото за познаване на доброто и злото“ – това са ония същества и цивилизации, които много пъти са се отклонявали от себе си и от своя Път към Бога. Най-общо те са наречени „човечество“, а също и „хората, светът“.
Почни да обичаш. – Как ще обичам? – Наистина ти не можеш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. (стр. 11/4)
За да се научиш да обичаш, ти трябва да попаднеш в Специалното място на живота – там, където работи Съкровеното. Там е мястото на Любовта. Това място е Скалата на Любовта. Скала означава да имаш вътрешно Основание. Това Основание е построено от Неизменната Същност на Любовта. Съкровеното е, което прави човека неизменен. Съкровеното е Специалното място.
Що са съвременните църкви? Те са само далечно възпоменание за Величието на миналото. Знаете ли какви Тайни се крият в тия църкви? Ако ви тълкувам какво значи църквата, какво значат камъните, от които са съградени църквите, значението на свещеническите одежди, на свещите – във всичко туй има дълбока философия... Знаете ли какво значение имат дрехите, короната, жезълът на владиката? Ами кадилницата и тамянът? (стр. 19/4)
Владиката символизира Абсолютното Същество. Църквата символизира всички светове. Жезълът символизира Мощта на Предвечното Слово. Свещите – това са сътворените Души. А тамянът – това е аурата на Благостта. И още много символи има църквата, но те са изгубени и няма кой да ги разбира от църквата... Истинската църква е като истинския човек. Това е Свято явление, защото в истинския човек работи Бог. Бог е Същността на истинския човек и на истинската църква. Бог дава истинно значение на символите.
Трябва едно Коренно Разбиране на нещата.
(стр. 23/4)
За да имаш Коренно Разбирание на нещата, трябва да си проникнат от Водата на Духа. Водата на Духа символизира Любовта. Само който има тази Любов, има Преданост, която е Предаността, има Търсене, което е Търсенето. Който има Любов, той знае какво да търси. Той никога не търси знания. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител, защото Учителят е неговият Корен, сиреч Учителят е Неговата Свещена Основа. Знанията не могат да те преобразят, защото те нямат Корен. Търсете Корена на нещата! Търсете всякога Корена на истинското Разбирание!
Слънцето, което огрява човека отвътре
Човешкият Дух е човешкото Слънце, което като грее върху мозъка, поражда мислите. (стр. 25/4)
Човешкият Дух е Слънцето, което огрява човека отвътре. И Лъчите на това Слънце се превръщат в мисли на Живота. Животът е едно Слънчево течение на човешкия Дух. Когато Духът тече в човека, тогава тече едно Първично Слънчево състояние. Това Първично състояние впоследствие се е изгубило и с изгубването му в човека се натрупали много лоши състояния. И сега хората търсят онова Първичното състояние. Те имат някъде дълбоко в себе си скрито възпоменание, което са нарекли Раят или изгубеният Рай. Всъщност Раят никога не се е изгубвал, а хората са се изгубили. Този Дух е можел да живее само в условията на Абсолютна Чистота. Възвръщането в Чистотата е възвръщане в Рая. Всеки, който се е върнал в Рая, ще види Духа си, Първичното у себе си.
Като се съединят омразата и любовта
И като се съединят омразата и любовта, те ще дадат необходимото за вас. Те ще ви дадат правата посока в живота. (стр. 31/4)
Душата умее да люби, умът умее да мрази. Който умее да люби и умее да мрази, той ще събере любовта и омразата в една централна точка, точка на Равновесие. В тази точка ще се появи Духът – този, който владее и Душата, и ума. И в това овладяване ще се появи нова Любов – ново значение на Любовта, ново съдържание, нов аромат. При първото положение, докато Душата любеше и умът мразеше, от тяхната борба се раждаха противоречия. А неразбраните противоречия винаги увеличават егото. При второто положение Духът се изтръгва от любовта и омразата. Така той се изтръгва от всички противоречия и дарява на човека нова Любов в Душата и нов Мир и прозорливост в ума. Това е правата посока.
Животът на Слънчевите същества
Както изпитахте заразата, като ядохте от забранения плод на Дървото за познаване доброто и злото, така и сега, като вкусите от Дървото на Живота, ще придобиете друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния. За вас тия неща може да са алегорични, но за мене те са действителност. (стр. 34/4)
Дървото за познаването на доброто и злото – това е науката за скръбта и страданията от всички времена и епохи. Тази наука ще продължи да се изучава и за в бъдеще. Дървото на Живота – това е Слънчевият Живот на Душата и Святият Живот на Духа. Когато Душата и Духът са били в абсолютно Единство, тогава е живяла Най-Древната Раса – Расата на Слънчевите същества. Те са нямали пол. Какво означава Слънчево същество? Слънчево същество е това, което живее в Единството на Живота. В него няма полове, няма раздвоение, няма ум и сърце, няма Душа и Дух. То е пълно обединение на Душата и Духа, пълно Единство. Душата е била всъщност „реброто“, което е било извадено от Духа. Когато Духът е желаел единствено само Бога, тогава е нямало нужда от изваждане на „реброто“. Тогава Духът е обединявал в себе си едновременно и Любовта, и Мъдростта. Тогава той е бил Любов и Мъдрост едновременно. Тогава той е бил нещо единно, цялостно и самодостатъчно. Такова нещо е и Образът на Бога – Любов и Мъдрост едновременно. И всеки, който има това Единство на Любов и Мъдрост в себе си, се нарича Слънчево същество.
Някои питат: – Де е адът? – Адът е на земята, която се счита за тринадесетата сфера. Бог ще ни тури на този огън и ако сме добри, ще излезем от него, без да изгорим... (стр. 40/4)
Адът – това е животът на доброто и злото. За да се освободим от този живот, трябва да познаем Любовта, защото тя е Дърво от друг свят. Само Любовта може да изведе човека от тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера – това е адът в човека. Адът е това, което човек не вижда. Понякога човек не вижда ада, защото се е сраснал с него така, както рибата с водата. Адът съществува само в съзнанието на човека. Ако съзнанието на човека е изчистено, адът остава отвън – той вече е без значение за човека. Това, което няма власт над човека, то не съществува.
Ще се докосне до Неизречените неща
Дълбоко е Учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво е това Учение? Често вие изговаряте думите Отец, Син и Свети Дух, но какъв смисъл имат те за вас? Те имат смисъл само тогава, когато могат да произведат известен ефект върху вас. (стр. 42/4)
Думите Отец, Син и Светия Дух са символи. Те са изречените думи, които съставят булото на Неизреченото. Най-дълбоката наука се намира в Неизреченото. Думите Отец, Син и Светия Дух символизират Неизречената Любов, Неизречената Мъдрост и Неизречената Истина. Всеки, който има особена жажда за Любовта, той ще изрече думата Отец не като дума, а като Благоговение. Благоговението е силата на произношението. Всяка Душа трябва да се домогне до Величието на Благоговението. Само тогава човек ще се докосне до Неизречените неща.
Светът има две лица: едното е вътрешно лице – чисто, светло, Божествено лице; другото е външно лице – изложено на постоянни промени. Тъй щото, когато се говори за отричане от света, трябва да разбирате отричане от външното му лице, от ония негови елементи, които имат преходен, измамлив характер. (стр. 45/4)
Този свят има красиво лице, но това е само за пробудените, за любящите Души. За тези Души този свят е една частица от Сияещата Вечност.
Кръстът е в ума, в сърцето на човека. (стр. 49/4)
Нечистият ум е кръстът на човека. Изопаченото сърце е кръстът на човека. Докато човек има нечист ум и изопачено сърце, той винаги ще се сблъсква с кръста отвън. Кръстът винаги ще атакува човека, защото неговата цел е да премахне вътрешните причини. Когато умът постигне Чистотата си и сърцето постигне Благородството си, тогава вътрешната причина ще отпадне. И тогава ще се яви Мъдростта, която изтича от Духа, и умът ще я възприема правилно поради Чистотата си. И тогава ще се яви Любовта на Душата, която ще тече в сърцето, и сърцето ще изживява пътя си към Светостта на Живота. Тогава от кръста няма да има и помен. Кръстът е разрушител на всичко неразумно, на всичко, което е избрало застоя. Казвам: Благородна е задачата на страданията.
Придобиване на Вечното движение
Всички хора са живи кръстове, които трябва да се издигнат. Щом стане това, около този кръст ще се образува една окръжност, която означава Вечността. Тъй щото кръстът ще се превърне в колело, което ще бъде в постоянно движение. (стр. 49/4)
Когато човек осмисли кръста в себе си, тогава той изработва кръга, сиреч той придобива ново движение, или ново значение на движението – това е Вечното движение. Той вече е започнал да се движи от Любовта към Мъдростта и от Мъдростта към Любовта. В това Вечно движение, в това Вечно обновление ще се поражда все повече Истината за Учителя. Учителят – това е другото име на Истината.
Истината е Истина само когато изгрее отвътре
Първото нещо в живота е послушанието. В древността един гръцки ученик искал да изучи Тайните науки и затова отишъл в Египет, в тъй нареченото училище „Бяло Братство“. Главният жрец на Храма на Изида, като го развеждал на много места, завел го най-после пред една статуя и му казал: – Това е Истината. – Защо не ме доведохте най-напред при Истината, ами ме развеждахте другаде? Първият път още трябваше да ме доведете тук – възразил ученикът. – Не може, такъв е пътят към Истината. Внимавай да не вдигнеш завесата на тази статуя, да не се докоснеш до нейното було. Изучавай я само отвън. – В ученика се зародило голямо желание да види какво има отдолу под туй було. Той рекъл: Ако вдигна това було, ще намеря Истината и като се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила. – Една вечер той излязъл тихичко, влязъл в Храма и вдигнал завесата. Обаче сутринта го намерили мъртъв пред статуята. Какво е научил той? – Нищо. Някой казва: Я вдигнете завесата, искам да видя Истината! – Опасно е преждевременно да се вдигне булото на Истината. Човек трябва да е готов за този момент. (стр. 53, 54/4)
Когато ученикът е вдигнал завесата, когато е махнал булото от статуята, той се е изкушил. Изкушението дава на човека смъртта. Всеки, който се изкушава, е смъртен. Смъртният никога не може да види Лицето на Истината. И затова човек трябва да извърви дългия път между живота и смъртта, докато се подготви за тази Велика среща. Тогава той ще застане благоговейно пред статуята и статуята сама ще отмахне булото си. И той ще види Истината, която е била заровена дълбоко в него. Той ще види Истината в своята Любов и в своето Благоговение, защото Истината е Истина само когато изгрее отвътре. Благоговението премахва булото.
Само от гледището на Учението за Отца и Сина, и Светаго Духа може да се разреши загадката на Любовта. (стр. 56/4)
Ако човек само обича, без да се стреми към Мъдрост и Истина, Любовта ще остане вечна загадка и няма да му даде от своето Блаженство. Истинската Любов има Абсолютен стремеж към Мъдростта, а когато Любовта и Мъдростта се съединят, те мислят само за това, как да живеят за Истината. А когато едно същество живее за Истината, Любовта вече не е загадка. Булото пада, защото човек е намерил вече Вечния Смисъл.
Който е събуден, за него вече няма гроб
Мнозина и до днес задават въпроса: – Три дена ли е лежал Христос в гроба? – Оставете този въпрос настрана. От 8000 години насам и вие лежите в този гроб. Не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. Ангелът, който слиза отгоре да отвали камъка от гроба, е Христовият зов, който казва,че Второто пришествие иде. (стр. 57/4)
Гробът – това е човешкото тяло. Камъкът – това е собственото зло, с което човек се е притиснал. А Христовият зов – това е събуждането в Божествената Любов, защото който е събуден, за него вече няма гроб и камъкът е отвален. Който живее в Любовта, е извън гроба. Той е възкръснала Душа. Второто пришествие иде, за да освети Любовта на тези, които са приели Небесния зов. Тяхната Любов ще бъде осветена и преумножена, защото там, където е текло, ще потече още повече, но с нова Светлина.
Дълбоко разбиране за духовен човек
Някои казват: „Ние искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под думите духовни? За да бъде човек духовен, значи ли, че той трябва да се затвори в себе си, само да мисли и съзерцава и да бъде спокоен? Не, това не може да направи човека духовен. Да бъдеш духовен, ще рече да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата... (стр. 60/4)
Да бъдеш духовен, значи да проникваш в Същността на нещата. И прониквайки в нещата, да извличаш онези елементи на живота, които одухотворяват окръжаващата среда и които те обожествяват отвътре.
Страданието е тясно свързано
с Истината
Това, което става във физическия свят, по аналогия става и в духовния. Всеки процес, който става на земята, едновременно става и на Небето. И обратно: всеки процес, който става на Небето, става и на земята. Щом разберете този закон правилно, ще знаете, че когато на земята страдате, на Небето се радват. (стр. 61/4)
Когато на земята страдат, на Небето се радват – това е така, защото страдащите израстват духовно и придобиват Истината. Това придобиване на Истината на земята става чрез страдание, а радостта е само резултат. Страданието е тясно свързано с Истината.
Човечеството е достигнало крайния предел
Сега вие се намирате пред една дилема. Трябва да се попитате можете ли да вървите дълго време още по този път, или не можете. – Не можем да мръднем по-нататък. – Съвременното човечество е достигнало вече крайния предел. Ако направи още една крачка само, всичко е изгубено. Трябва да направи една крачка в обратна посока – една крачка напред, една крачка нагоре, да види, че и неговото бъдеще е велико. (стр. 64/4)
Съвременният свят – това е съвременният човек. Съвременният човек трябва да направи една крачка напред и една крачка нагоре. Крачката напред определя пътя към Истинското Добро. Крачката нагоре определя устрема към Истината. Доброто ще те води, Истината ще те извисява... Тези, които са обичали злото и удоволствията, ще направят погрешната крачка. Те ще паднат в бездната на застоя. Те ще бъдат вързани от застоя за хиляди години и после ще бъдат прехвърлени в много тежки условия на развитие. Но ще дойде време, когато ще бъдат повикани от Силата на Доброто и от Величието на Истината. И тези, които чуят зова на Истината, ще развържат себе си и ще тръгнат по пътя на еволюцията.
...Жените трябва да работят, защото Господ предаде ключа от Рая на тях. Те държат ключа на Царството Божие. (стр. 65/4)
Тайният ключ на Живота е даден в женските ръце, женското начало – а начало може да бъде само Любовта. Любовта е този ключ, който може да преобразява външните условия и вътрешните възможности. Любовта е ключът към Царството. Това е най-вътрешният ключ на Живота. Този ключ отваря и външни, и вътрешни врати.
Самоотричането е Велико умение
...Ако вие, като апостол Петър, не станете сътрудници с ония, които живеят на Небето, какво място ще имате в онзи свят? Когато Христос казва да се самоотречем, ...Той разбира, че трябва да направим това за ония същества, които седят на по-високо стъпало от нас. (стр. 67/4)
Самоотричането е онзи закон, при който се отказваш от себе си, от своите неразумни желания, които са създали твоята въображаема реалност. Това значи още да се откажеш от своето минало. И когато се откажеш така от себе си, от своето его, и когато тебе вече те няма, Реалността навлиза в теб. Самоотричането е придобиване на Реалността. Но ако тебе те има, Реалността не може да дойде. Ако настояваш на своята въображаема реалност, Висшата Реалност не може да дойде в тебе. Самоотричането е Велико умение. Това е умение да знаеш от какво да се откажеш, като запазваш за себе си единствено жаждата за Висшата Реалност. Истинският Път, това е жажда и очакване на Висшата Реалност. Щом жадуваш и очакваш, тя ще се случи. В това самоотричане ти придобиваш себепознание. Само който се самоотрича, опознава в себе си Висшата Реалност и сам става Служител на тази Реалност. В самоотричането си ученикът изгубва миналото си. Това означава да изгуби съдбата си, която е сборът от всичките му неразумни желания, които всъщност са корените на всяко безумие. Ученикът изгубва неразумния си живот, изпразва себе си до дъно и освобождава място на Реалността да влее в него Нова Вода, Нов Живот, Ново Съзнание и Ново Разбирание. Досега той е имал въображаема реалност, но сега с Новото си Съзнание той вижда в себе си Величието на това, което може да се нарече Истинска Реалност, защото той вече се е родил изново.
„Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете.“ (I Петрово Послание – 2:2) ...Направете опит върху себе си да приложите стиха, който ви прочетох. Той има дълбоко значение и смисъл.
(стр. 58, 68/4)
Словесното мляко има дълбоко значение и смисъл за ученика. Словесното мляко в своя Първообраз притежава в себе си самопробуждащата се Светлина на самия Бог, Който е скрит като Искра в човешкия Дух. Словесното мляко е онази чиста Духовност, която може да разпали Искрата в Дълбините на ученика. Ученикът ще се познае отвътре и най-накрая той ще види в себе си Първичното Лице, което е имал. Първичното Лице в ученика се състои от Озарителната Светлина на Душата му и от Ослепителната Светлина на Духа му. В това видение ученикът вижда собствената си Вечност.
Когато умът е зает със стари идеи, мисли и чувства, Новото не може да проникне в него. С други думи казано: в старите форми не може да се прояви сила за някакъв велик подвиг... За да се даде подтик на човешката еволюция, сила трябва. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият Дух... (стр. 69, 70/4)
Силата на ученика е в това да направи връзка със своя Дух, защото когато Духът проникне в ученика, ученикът може да се възроди, да се новороди, да бъде осветен и да възкръсне. Това са четири степени на подвига, това са четири степени на Благословението. Така Невидимото работи върху човека.
Важното е не какви са постъпките,
а кой действува
И тъй, условие за Свободата е Духът. Под думата Свобода разбираме свободен живот, т.е. вътрешния смисъл на нещата... (стр. 81/4)
Да постигнеш крайния смисъл на нещата, означава да познаеш Тайната на своя Дух. Именно тук е заключена Свободата. Но какво означава Свобода? Свободата е в това, че ти вече си познал себе си. И в твоя живот вече няма никакъв грях. Тук вече не са важни твоите постъпки, нито дори и твоите намерения. Тук си важен ти самият, тук е важно твоето Битие. А тук – в Духа – ти си абсолютно пробуден от Съкровеното. И всичко, което правиш, произлиза от Абсолютната Будност на Съкровеното. И вече няма грях в твоя живот, и вече няма чувство за вина, защото си познал смисъла на Свободата. Пробуденият в Духа на Съкровеното никога не прави грях, защото той изхожда от Източника на живота. Щом си познал себе си, ти си всякога Съкровен. Това означава, че важното е не какви са постъпките, а кой действува. Щом си Съкровен, всичките ти действия са Съкровени. Щом си познал себе си, ти надминаваш всичките си постъпки и намерения, защото Съкровеното черпи единствено от своя Източник. Този Източник е сам Бог. А когато Бог действува, Той надминава всички деяния. Източникът на живота е Най-Святият в Светостта и Най-Древният в Любовта.
Единственият Гняв, който носи Разумност
В Стария Завет е казано „Гняв Божи“, но тези думи трябва да се разберат в техния вътрешен смисъл. (стр. 85/4)
Единственият Гняв, който носи Разумност, Разумни промени, е Гневът, който произлиза от Бога. Този Гняв произлиза от Съвършенството на Бога. Този Гняв е градивен и творчески, той спасява и преобразява. Той спасява тези, които се покайват и променят живота си. И той разрушава тези, които не се преобразяват, като им дава нови условия за промяна. Ето защо само Бог има право да се гневи, защото Гняв, който произлиза от Любовта на Бога, ще донесе резултатите на Любовта. Гневът на Сатана не произлиза от Любовта, нито от Съвършенството, а от неговите слабости, от неговото безсилие. Безсилието е едно признание, че Любовта отсъства. Когато такова същество се гневи, то се саморазрушава. Така гневът разрушава собственото си зло, или собствената си неразумност. Докато Гневът на Бога е явление на скритата Му Любов.
Или човек ще работи много, или злото
Тази година Господ е решил да върже злото. Който бъде вързан, да не се сърди. Господ ще го върже и ще го впрегне на работа... Или вие ще бъдете впрегнати, или злото ще бъде впрегнато.
(стр. 96/4)
Определено е човекът и злото да работят много. Ако човек работи много и ако работи разумно, той ще ограничи злото в себе си. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи в човека, за да му предаде своите уроци. Определено е човек да работи много върху себе си, за да се домогне до Манната на Живота. В думата Манна е скрита идеята за Съкровения смисъл на нещата.
Става многоизмерен и безпределен
Пилат зададе въпрос на Христа: „Що е Истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. (стр. 105/4)
Що е Истина? Истината е символ на Универсалното Единство. И всеки, който постигне това Единство, става многоизмерен и безпределен. В този смисъл да бъдеш истинен, значи да бъдеш безпределен. Само в своята Безпределност ние можем да се сливаме с безкрайните нива на Истината.
Цялата Вселена познава човека на Истината
Истината е реална, тя е същинският Живот.
(стр. 106/4)
Ако един човек е придобил Истината или ако той я носи извечно в себе си, в който и свят да отиде този човек, той ще бъде Манна за всички същества около себе си, включително за животните, растенията и минералите. Цялата Вселена е жива и всеки атом е жив, и те познават това Присъствие – Присъствието на Истината.
Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината. (стр. 107/4)
Най-могъщото Лице във всички сътворени и несътворени светове е Лицето на Истината. Под това Лице на Истината се намира излъчената от него Виделина, която обхваща всички тези светове и ги подтиква обратно да се върнат към своя Център. Виделината е всъщност Окото на Духа, или Окото на Прасветлината. Думата Виделина не означава да знаеш. Тя е умение да проникваш. Това е най-великото качество на Любовта. Това качество се определя като умението да проникваш, без да владееш, защото всеки, който владее, той посегателства на свободния избор. Само Виделината умее, в най-дълбокия смисъл на думата, да прониква, да помага, да осветява, да извисява, да самопробужда – и при това без да има вмешателство. Това е методът на Прасветлината: проникване в нещата без смесване с тях.
Музиката – отиване при Извора на Живота
Ако ме попитате какво нещо е всъщност музиката, аз не мога да определя, но какво ражда музиката сама по себе си, мога да определя. Тя е хармония, отношение между тоновете. (стр. 108/4)
Музиката, в своя по-висш смисъл, е Тишината. Но на външен план тя е отношение на един тон към друг, или на една духовна сила към друга духовна сила. Тоновете са живи сили и ако те се разбират помежду си, те ще поставят началото на хармонията. А хармонията ще ги заведе при Извора на Живота. Всички звуци са произлезли от Тишината и в един определен ден тя ще ги погълне отново.
Където тече Истината, тече Раят
Христос казва: „Затова се родих“. Раждането, за което Христос говори, не е външен процес, а вътрешен. Той се извършва във всеки ум и във всяко сърце, за да се свидетелствува тази Истина. Когато Истината се ражда във вас, вие ще чувствувате Свободата. (стр. 110/4)
Когато Истината се ражда в човека, тя носи със себе си Свободата. А Свободата носи със себе си Слънчевото състояние на Живота, което е изгубеното Първично състояние на Душата. Слънчевото състояние – това е потокът на Духовните Истини, които се вливат в Душата. Тези Духовни Истини, които в миналото са прониквали в пробудената Душа – именно те са това, което се е наричало Раят. Раят е символична дума. Тя е едно друго название на Свободата. Да потече Истината в човека, означава да потече Раят в него. Там, където тече Истината, тече Раят. Там, където тече Раят, тече Свободата.
Господ е поставил някои хора в минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е поставил в мажорната гама, турил ги е в диез, на повърхността на живота, понеже нямат дълбочина в чувствата. (стр. 112/4)
Скръбта развива дълбочината на живота. Радостта отнема дълбочината на живота. Но който има Истината, той не е нито вътрешен, нито външен, нито дълбок, нито плитък. Той живее в Абсолютното и не се ръководи от скръб и радост, защото Абсолютното превъзхожда всичко.
И когато се оплаквате от положението си, вие роптаете против Господа. (стр. 114/4)
И в най-тежкото си положение, и в най-тежкото си състояние вие трябва да видите една скрита идея, която е чисто Божествена и в която се таи Бог.
Принципът, който се представя в лицето на Мария, изразява Висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с Висшите същества, със Светиите, с Ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват. Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. (стр. 116/4)
Мария символизира Принципа на Любовта, който е основанието на Съкровеното Знание. В началото Любовта започва със Смирение. Смирението е началото на Чистотата, а Любовта е краят на Чистотата. Който постигне края на Чистотата, той се прекланя пред нозете на Мъдростта. Истинската Мъдрост идва отвътре, тя е Съкровенознание. А обикновеното знание се натрупва отвън – от ума, от книгите, от хората. Мария избра Любовта, а само Любовта въвежда навътре. Висшето получава Мъдрост, а нисшето получава знания.
Колкото разбираме вътрешния смисъл на нашата Душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. (стр. 116/4)
Който се домогне до вътрешния смисъл на своята Душа, той придобива силата на Любовта, която прониква във всички неща. Който е проникнал в себе си, той може да прониква и в другите неща. Който може да прониква в другите неща, той може да преобразява.
...Когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе; когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие заспивате отново, когато зора пукне; и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, десет и повече години, а вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Казвам: Изменете само отношенията на нещата и ще намерите Господа – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето. (стр. 119/4)
Когато човек има Будно и Съкровено отношение към нещата, тогава през целия ден той живее с Бога и се наслаждава на деня. А когато дойде вечерта, не е необходима Будност, защото човек, който има Божествени отношения към нещата, той заспива в Бога и се слива с Неговия Дух. В сливането няма деятелност. По време на съня Бог е буден вместо човека. Така този, който има Божествени отношения към нещата, е всякога в Бога.
Когато Небето се разгори в човека
Павел и Петър казват, че Небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. (стр. 127/4)
Когато Небето се разгори в човека, то ще образува в него Новото духовно тяло, в което Висшата Истина ще се съхрани и ще бъде Път за Вечни времена.
Трябва да придобие Пълната Зрялост
Растежът е двояк: нагоре и надолу... Ще кажете: „Ние сме нагоре“. Човекът е двойно дърво: той има корени горе, които означават Божествения свят; той има корени и долу, ...които означават физическия свят. (стр. 128, 132/4)
Човекът е двойно дърво, двоен живот. Единият му корен е във Висшата Душа, а другият му корен е в нисшата душа. Между тези две граници той трябва да придобие целта на своя живот, за която е слязъл. Целта на живота е придобиването на Пълната Зрялост. Тази Зрялост е наречена Свободата.
Поглед, освободен от сътворените неща
...Астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му, но какво е в действителност слънцето, това е тайна. (стр. 128/книга 4)
Слънцето не може да бъде познато нито от астрономите, нито от астролозите. Само когато Незнайният Учител изгрее в ученика, само тогава ученикът ще разбере, че слънцето реално не съществува. Съществува само Този, Който го е сътворил. Незнайното в човека трябва да познае самия НЕЗНАЕН. Само тогава човек ще стане Мистик. Думата Мистика означава Поглед, освободен от сътворените неща.
Слива се с Незнайното, без да го познае
...Погледни нагоре към Небето, то ще осмисли живота ти. Когато повдигнете погледа си, веднага вашият Дух ще почне да се движи правилно около своя Център и вие ще намерите смисъла на живота. Да имаш смисъл в живота, това значи да имаш Център, около който да се движиш...
(стр. 121/4)
Който има Център в живота си, той открива Правия Път на своята Душа. И в този Път той започва да се движи от себе си към знайното и от знайното към Незнайното. И този, който докосне Незнайното, той се слива с него, без да го познае.
Та когато искате да следвате Божествената Истина, вие трябва да се вдълбочите във вашата Душа; тогава само ще разберете живота в неговия дълбок смисъл. (стр. 122/4)
Който иска да следва Истината, трябва да се свърже със своята Висша Душа, защото само тя знае как да се храни с тази специална Храна, наречена Истината. Това е Храната, която образува Вечния Път на Душата.
Мнозина тълкуват Огъня като разрушителен елемент; наистина той разрушава, но същевременно и гради. (стр. 127/4)
Когато Огънят разрушава човека, той има за цел да създаде Ново Слънце в човека, което ще освети човека с Нова Светлина и което ще води човека към Великото Незримо.
Никой не може да изрече Истината
Има аксиома в херметическата философия, според която... всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно.
(стр. 145/4)
Никой не може да изрече Истината. Истината е Неизразимото, Неизреченото. В момента, в който изречеш Истината, Духът ѝ отлита. Всяко изричане е ограничаване. Никой не може да изрече Истината. Тя не се изрича, не се обяснява, тя не може да бъде отричана, върху нея не може да се спори. Тя може да бъде само преживяна – преживяна само от достойните. Къде? В Дълбините на Святото Мълчание. Само Посветените имат този опит. Те се отличават от другите по това, че носят в себе си, в сърцевината си, частичка от Неописуемото, от Неизразимото, от Неизреченото.
Както ученият, като разглежда под микроскоп една капка вода, ще види вътре голямо движение, живот, цял свят, така и онзи, който се ползува от Божествената Мъдрост, вижда неща, които другите не виждат. (стр. 158/4)
Когато Бог присъства в човека, човек придобива Окото на Мъдростта и започва да наблюдава неща, които се намират отвъд сътвореното було. И така той израства от Радост във Вдъхновение и от Вдъхновение към Незнайния Ритъм на Живота. Попадне ли в този Ритъм, ученикът е всякога Божествен. И той започва да разбира истинската Красота на Живота, Красотата на Несътвореното.
Без Истината човек не може да пътува
Искаш да знаеш има ли живот на луната или не, има ли вода или не – ще вземеш торбичката си, ще си купиш билет и в няколко часа ще провериш тази истина. Така може да се отиде и до слънцето, да се провери какво е то. (стр. 128/4)
Всеки може да отиде до слънцето и до луната и да проникне в тях. Но това може да стане само тогава, когато в човека присъства Истината. Когато Истината присъства в човека, Божието Присъствие ще му разкрива Тайните. Без Истината човек не може да пътува нито в този, нито в който и да е свят. Той ще ходи, ще се разхожда, но няма да може да пътува. Думата пътува означава „заедно с Истината, заедно с Учителя“.
От това слушане зависи
израстването ви
Небето и земята едновременно живеят във вашата Душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че между тях и ангелите има спор, и мислят, че те се карат. Спор има само когато ние се месим в тяхната работа. Иначе между тях съществува пълно равновесие. Щом ние се намесим, има борба. Когато между два духа има спор, вие само слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Вие нямате право да ги съдите, но трябва само да слушате. Законът е такъв. (стр. 132, 133/4)
Когато лошите и добрите духове във вас се карат, ако вие не се намесвате и ако умеете да слушате, тогава вие ще растете от Любовта към Духа и от Духа към Тайната на Бога. От това слушане зависи вашето израстване.
Който не изпълни Свещения си Дълг
Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работа, която не вършим. (стр. 137/4)
Всеки, който не изпълни Свещения Дълг към своята Душа, той ще се отклони временно от своето предопределение и ще изгуби добрите условия, за да попадне в едни по-тежки условия, където ще трябва да възстановява себе си, за да може да се върне отново в предопределения си от Великия Замисъл Път. За този Велик Замисъл и за неговото изпълнение, което е свързано с всяка Душа, се грижат много видими и невидими същества. Замисълът винаги е връщане в Първоизвора.
Ще кажете: „Толкова хора измряха“. В моите очи те не са измрели... (стр. 140/4)
Човекът има седем тела, които са седем степени на съществувания, като седмата степен е граница на три Неизречени съществувания. След смъртта си всеки човек попада в своята степен на развитие. Който е живял нисш живот, той е привързан към физическите форми и се връща към тях. Това се отнася до тези, които са привързани към материята, които са обсебени от материята. Нисшият човек, бидейки умрял, се вселява според своите склонности в най-различни форми и тела. Например, ако е имал склонност да убива хора, той се вселява във физически убийци и споделя с тях желанията си, очакванията си, енергиите си. Човек също може да се всели в котка, която гони мишките. Може да се всели в рибар, който гони рибите с въдицата си. Всичко това е според безбройните склонности на човека. Той може да преследва имоти и къщи, леки коли и предмети. Понеже е привързан, той все ще преследва нещо и страданията му ще растат, докато се умори от себе си. Във втората степен са тези, които не знаят къде да живеят. Те не могат да живеят във физическите форми дълго, нито умеят да живеят в Душата си. Представете си една риба, която много често иска да диша въздух и как постоянно се задушава от този въздух. Тя обича въздуха, но въздухът не я утолява. Третата степен – това е човекът на емоциите и на желанията. Тук човек има силни емоции, които всъщност са му отнели Рая. Този човек странства в астралния свят и търси къде да изстреля своите емоции. На този човек тук му е трудно, защото на физическия свят е по-лесно да намериш такива хора, в които да изпразниш емоциите си. В тази степен емоцията гони човека и човек гони емоцията – това е една продължителна игра със себе си. Същото важи и за четвъртата степен, но там се гонят мислите. Например, ако такъв човек е починал скоро, той не осъзнава, че е отишъл в другия свят. Той продължава да изпраща мисли на своите близки и да им се кара. И понеже не е съзнателен, много време трябва да мине, докато разбере, че не го чуват. Понякога той се кара и ръкомаха срещу своите близки и се чуди защо те са толкова тихи и безметежни. Постепенно ангелите го убеждават, че е умрял. Но той дълго време не вярва в това. В петата степен човек е Душа. Ако той е бил пробуден и на земята като Душа, за него Раят не се прекъсва нито на земята, нито в отвъдното, защото Душата е самият Рай – тя гледа с очите на Рая. Всъщност цялата Вселена е Рай за пробудения – и в този свят, и в отвъдния, защото тези два свята са едно цяло за пробудената Душа. Това означава, че който носи Рая в себе си, след смъртта отива в Рая, защото Раят е там, където е твоята Душа. Шестата степен е Духът. Тук се намира Царството Божие. Тези, които са постигнали Посвещение в шестата степен, черпят живот от богатствата на своя Дух. Те живеят в Дълбините на едно Царство, което е Неизразимо и което далече надминава Рая. В седмата степен са тези, които общуват с Дълбочината на своя Учител. Те живеят в най-дълбоките области на живота. Те надминават дори Съкровената област на Душата и Необикновената Мъдрост на Духа. А тези същества, които са посветили изцяло живота си на Учителя, те биват въвеждани в трите Невидими полета на своя Учител. Това са три Неизмерими полета, които външно са изречени като Любовта, Мъдростта и Истината. Те не могат да се изразят по-ясно, защото спадат към измерения, които са извън Вечността. Именно в тези полета Учителите подготвят своите Синове.
Противоречия и противоположности
Има аксиома в херметическата философия, според която всяка истина е наполовина истина и обратно, всяка лъжа и наполовина лъжа...
(стр. 145/4)
В този свят всяка истина е двойствена. Тя е разделена на две части: едната част е наречена добро, а другата зло, едната – светла, другата – тъмна. Но има и Истина, която е Абсолютна. Само пробуденият знае това, защото той е разбрал закона на противоположностите. Обикновеният човек живее в противоречията, а разумният човек живее в противоположностите. Противоположностите не са враждебни една на друга, те взаимно се допълват. И всеки, който може да обедини в себе си доброто и злото, любовта и омразата, той превръща тези противоположности в Музика, Хармония и Светлина. Само пробуденият човек може да борави и с Любовта, и със Строгостта. Те са двете ръце на едно Велико Единство. Докато обикновеният човек не може да борави нито с доброто, нито със злото, нито с Любовта, нито със Строгостта. За него те са противоречия, а за пробудения те са Благодат, защото той може да ги дозира, да ги уравновесява. Змийската отрова е смърт за обикновения човек, но тази отрова не е смърт за змията, а в ръцете на Мъдреца тя е лекарство.
Когато тези два ума се слеят в едно
Казват, за пример, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен. Всеки предмет трябва да се изучава от тия две гледища и тогава ще имаме вярно понятие за него. (стр. 146/4)
Човек има два вида ум, както и два вида воля. Човешкият ум трябва да се проучва. Той е като човешката воля, той всякога върви срещу течението на живота. Човек толкова много животи се е отклонявал от Божественото в себе си, че накрая на човешкия ум му е станало естествено да се бори срещу живота и съдбата си. Но в Писанието е казано, че човек има и духовен ум. Именно този духовен ум е приемник на Божията Воля. Когато тези два ума се слеят в едно, духовният ум ще проникне в нисшия ум, ще го очисти от човешките желания и от човешките избори и тогава Божественото ще се всели в човека. Оттук нататък животът придобива своя смисъл.
Аз ще те възлюбя и ще те направя ценен
Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път в мидата попада малко пясъче и тя почва да изпуща от себе си течност, с която го обвива, за да не я безпокои. Мидата го вае като скулптор. Не само че го прави гладко, но същевременно го превръща в ценен бисер. Ако пясъчето не попадне в мидата, то не ще има никаква цена. Понеже има известна грапавина, то започва да безпокои мидата и я кара да мисли: да го изхвърли – не може; да го изрита – крака няма; да му каже да излезе вън – език няма. Дохожда ѝ най-после на ума да го направи ценно и му казва: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценен“. Ето Учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си!“ Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер... Питам: Ако Христос дойде между вас, ще намери ли работите ви така съвършени, както работата на тази мида? Ще намери ли Той бисери? (стр. 146/4)
Във всеки човек има по едно малко вселено зло, което прилича на пясъчето, или на един обикновен камък. Всеки ученик има за задача да облагороди това зло, за да превърне пясъчето в бисер и обикновения камък в скъпоценен камък. Всеки човек, който допуска Любовта да работи в него, той дава това камъче, или това пясъче, в ръцете на Бога. И така пясъчето става благодатно, камъчето става скъпоценно, човек става благословен и се превръща в Светлина. Това е Пътят на Христовото Учение. Така злото може да послужи на Светлината.
Буден за Реалността във всеки миг
Да, тази философия има отношение към живота, към една Велика Реалност, която трябва да проверявате всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работите, да градите. (стр. 150/4)
Великата философия на Учението се състои в това, че будният ученик няма право да губи Реалността нито за един миг, нито за една секунда. При това условие той ще бъде винаги в ръцете на тази Реалност и Бог ще му бъде Водач.
Господ... Казвам: Ако е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, Той може да постави и хората в положение да им израстат рога и копита. Той може да ги превърне и на ангели, и на дяволи. (стр. 170/4)
Бог може да превърне ангела в змия и ако Бог продължи да живее в тази змия, за това е казано: „Бъдете мъдри като змията“. Но ако Бог напусне змията, тя става същество на злото. И по пътя на това зло тя ще си съгради идея за връщане в ангелския свят. Когато Бог преобразява съществата, Той си има дълбоки причини за това. Бог създаде Сатана, за да лети. Но след като Сатана не изпълни Дълга си към Бога, Бог промени формата му и го превърна в змия, която да пълзи. Всеки човек е създаден по Замисъл на Бога. Всяко същество, което не изпълнява Замисъла на Бога, пада във все по-ниски форми на съществувание. Има и други причини за преобразяване на съществата. Бог може да изпрати един ангел да живее в човешко тяло и Бог може да живее заедно с този ангел, и да му даде оня опит, чрез който ангелът да израсне в още по-висша форма. А понякога едно същество може да бъде преобразено, за да стане Послание на Бога за другите същества.
Приеми съдбата си, за да я надраснеш
Някои мислят, че Господ не може да ги деградира, не може да ги върне назад. (стр. 170/4)
Всяко същество, което не приема своята съдба като свой път, то без да знае, отрича Любовта, която е направила най-доброто за неговото развитие. Това отричане на Любовта води до деградиране. Някои мислят, че Бог не може да ги деградира. Но аз съм срещал не само животни, но и дървета, в които са заключени човешки души. Ако Бог заключи Диханието ти в една малка рибка, ти щеш – не щеш по цял ден ще си въртиш опашката. Ако ти си живял като животно, то ти си злоупотребил с човешката форма. Аз съм виждал много човешки души във формата на крави, овце, коне, които ме гледаха много нажалено. Но Любовта в мен виждаше в техните очи освобождението. Те щяха да бъдат освободени, за да тръгнат по новия си път. Знам такива истории за много кучета и за много котки. Но всички тези същества се освобождават от формите си само чрез послушанието към съществуванието. Ако съществуванието им ги ожесточава, те падат в по-нисши форми... Никое същество няма право да посяга на другите и да пречи на тяхното развитие. Днес много демони живеят в моретата и океаните. Радост е, че хората не познават вътрешния живот на акулите. Демоните-акули са паднали човешки души. Още от времената на Атлантида и Лемурия та досега те живеят с жажда за грабителство и с неукротима омраза към другите същества. И затова тяхната свирепа енергия е трябвало да бъде заключена и скрита под водата... Помнете, че всички същества са родени от Бога и в Него ще се завърнат, след като придобият необходимия опит и онази Разумност, която ще може да служи на по-висши цели. Бог има скрито Благословение за абсолютно всяко същество. Той чака съществата сами да се пробудят, защото Той е вложил в тях част от Душата Си. Пробуждането е най-великият ден в живота на всяко същество. Рано или късно, няма да остане непробудено същество. И тогава ще изгрее Любовта, която ще ги обедини всички в едно цяло.
Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. (стр. 148/4)
Нищото съдържа в себе си Бога. Бог съдържа в Себе Си Скритата Мистерия на живота, от Която и самият Той е произлязъл. Бог – това е Върховното Нищо, Което се е превърнало в Реалност; докато Върховната Реалност, или Абсолютното Нищо, ще остане всякога Неизявено. А Бог е създаден, за да бъде изявен, да бъде достъпен, за да твори и пресътворява, да обединява и благославя и за да превърне всички същества в съучастници по Пътя към Великата Мистерия... Бог не е нещо, което можеш да видиш. Бог е Присъствие. Това е Присъствие, което твори Истинския живот в човека. И затова човек трябва да бъде в Единство с Бога.
Едно време и жените, и мъжете са раждали, но впоследствие мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да извършва тази служба. Библията казва: „Аврам роди Исака“. Там не се казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение; когато той престанал да ражда, светът се развалил. Мъжът трябва да ражда и да бъде добър учител! (стр. 171/4)
В миналото мъжът – т.е. Мъдрецът, съществото на пробудената Любов – е бил цялостен: той е имал в себе си и Любовта, и Мъдростта. Когато Любовта и Мъдростта са обединени в собствената ти Същност, ти можеш да твориш, да одухотворяваш, да даваш живот на нещата. Когато мъжът е загубил Любовта, той е загубил и Целостта си. И сега дори и мъдростта му не е Мъдрост. Мъдростта му се е превърнала в знание, но знанието не може да ражда живот. И сега наблюдавайте знаещите хора: ще видите, че те раждат все повече проблеми. Днес мъжът – т.е. обикновеният човек, или изгубилият Началото си – не може да ражда, защото мъдрост, която е изгубила основата си, т.е. Любовта, е неплодна. Днес мъжът трябва да се върне към своя Свещен корен, към своята Свещена основа. Той трябва да прибави Любовта към себе си, за да може да възстанови Изначалната си Мъдрост. Когато Любовта дойде, и Мъдростта ще бъде във Възход. Така мъжът ще се превърне в творец на живота, той ще може да ражда Истинския живот.
Кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух. (стр. 172/4)
Само този Учител може да учи едно дете, който с Огъня си може да запали скрития и вроден Устрем в това дете. Този Устрем е наречен още Искрата. Когато големият Огън запали малкия Огън, Великият Дух се съединява с човешкия Дух и това е процесът, който ние наричаме Кръщение. Веднъж запален, човек се превръща в ученик на Вечността. Най-красивото явление, което наблюдава Небето, е процесът на Кръщение. Това е предаването на Дух. Тогава към този човек, който е възпламенен от Безкрайността, се насочват истинските Небесни помагачи. Те започват да устройват живота му, защото Кръщението е началото на Великото и Безпределно ученичество. Това Кръщение е истинската радост за Небесните същества.
Христос не казва, че са блажени онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са гонените заради Правдата“.
(стр. 199/4)
Ако някой има Любов към Правдата и ако бъде гонен заради тази Правда, той е Избран, защото в това гонение той ще стане динамичен и ще придобие силата на Бога. Така в него ще се роди интензивността на Любовта. И тази интензивност ще се превърне в неговата неуязвимост.
Благородството възкръсва в страданията
У хора, които се стремят към Благородното, този стремеж е свързан със страдание. (стр. 200/4)
Стремежът към Благородното начало е път, който минава през страданията. И когато дойде крайното страдание, то ще освети Вечния Път на избраната Душа. Когато Душата страда заради Истината, Бог я преобразява и я приобщава към Себе Си. Страданията съществуват в света, за да възкръсне Първичното Благородство, което символизира Светостта на Любовта.
Христос казва, че Той е Живо Слово: „Думите, които ви говоря, те са във вас, те са Живи“. Ето защо Христовото Учение, което е вътре в нас, само по себе си има Сила. (стр. 202/4)
Христос е онази Любов в човека, която дава Душа и Сила на всяко Слово. „Думите, които ви говоря, са Думи на Духа. Те са Думи на Любовта и Мъдростта. Те са Думи, които живеят вечно в сърцето на човека.“ Човек трябва да слуша само това Слово и да възприема само това Слово, което носи Духа на Живота. Който е възприел Духа на Живота в себе си, е чул Словото на Христа.
Всички чакат да дойде Христос от Небето. Не, Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слиза на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук дотогава, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето заедно с всички Свои чада. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. (стр. 209/4)
Господ няма да дойде външно на земята. Той вече дойде един път и проникна земята отвътре. И сега, заедно със Своя Отец, Той прониква в съществата, за да може да ги оплоди с Божествения Си Живот. Който носи Божествения Живот в себе си, той вече не чака Господа, а живее по Неговите закони.
Бог е скрит в нашата Дълбочина
Ние не трябва да проучваме Същността на Бога като едно Същество извън нас...
(лекция 1: стр.10/книга 5)
Бог не се намира в нашите висини. Бог не се намира в нашите простори. Бог е скрит в нашата Дълбочина. И Той е толкова дълбоко скрит, че ние вечно ще Го търсим. В това търсене ние вечно ще осъществяваме себе си. Търсачите ще живеят всякога, а тези, които са прекъснали търсенето си, те ще умират всякога, защото те ще живеят в привидни светове и животът им ще е привиден.
Който придобие Новото съзнание
Казват: Господ турил живота в хората още отначало. – Не, този живот отиде вече. Сегашният, Новият живот, който иде, той важи.
(лекция 1: стр. 15/книга 5)
Господ даде в Началото на времената един живот, а сега иска друг. Господ даде на хората стария живот, но всели в тях Духа Си, за да могат те да преработят стария живот и така всеки да може да има дял в Светостта на живота. Всеки, който придобие Новото съзнание, той е придобил дела си в Святата Божия Слава.
Възкресява в себе си Древното Начало
Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите Души, че само Бог е Благ. Ако ние признаваме само Бога за Благ, тогава ще настъпи Вечният живот... (2:7/5)
Всеки ученик, който приема идеята, че само Бог е Благ, той възкресява в себе си Древното Начало. Той оживотворява в себе си своята естествена Божественост. А всеки, който не приема тази идея, той се отдалечава от Началото на живота и се принася като жертва в световете на смъртта.
Влюби се в своето самопожертвувание
В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята Любов към Бога... Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. (2:23/5)
За да разрешиш един важен въпрос в живота си, трябва да проявиш Любов към Бога. Да проявиш Любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си, а това означава да пожертваш самия себе си. Пожертвай се самият ти, за да не излъжеш себе си. Пожертвай се за един Велик и Разумен живот.
За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.
(2:30/5)
За великото, което си направил, трябва да мълчиш. Това е Свещен Закон. – Колко да мълча? – Ще мълчиш повече от рибата и ще работиш повече от пчелата. Ако проговориш, ще опетниш Замисъла на Бога, защото само Святият в нас работи, а Той работи в Тишина.
Всеки един от вас ще каже: „Как тъй, аз зная това! Аз зная какво нещо е животът, разбирам от него, зная и да свиря, и да пея.“ Знаеш, но това аз не наричам знание. (3:5/5)
Това, което знаеш, не е знание. Това, което не знаеш, е само начало на знанието. А това, което трябва да узнаеш, е Пътят към Свещената наука. Ако искаш да придобиеш Свещеното знание, трябва да превърнеш живота си в Свещенодействие. Който има такъв подход, той има отношение към Бога. За пример: ако една муха те напада, ти ще направиш Свещенодействие с ръката си. Ти ще искаш да я докоснеш с ръката си, и то така, сякаш искаш да докоснеш мечтата на своя живот, защото дори и мухата може да те учи. Понеже толкова излишни неща си научил, сега мухата те наобикаля. Тя иска ново знание от теб, а ти казваш: „Това е муха“.
Усърдието е Нетленният Пламък
на Духа
Някои питат: – Какво нещо е Божията Любов? – Животът, който имаш, в него Бог е изявил Своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил Своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил Своята Любов. Волята, която имаш, в нея Бог е изявил Своята Любов. Какво има да питаш още? Употреби своя живот, употреби своя ум, употреби своето сърце, употреби своята воля и ти ще намериш какво Бог е казал вътре в тях! (лек. 3: стр. 23/5)
Бог е вложил същественото в теб. И ако ти си усърден в Любовта, Мъдростта и Истината, в това Усърдие ти все повече ще придобиваш Реалността на Бога. Всеки ученик, който е бил усърден и търпелив, е дочакал срещата си със своя Учител. Бъди усърден и ще се разтвориш някой ден в Тайната на Живота. Защото Усърдието е Нетленният Пламък на Духа.
Любовта е Неразгадаема Мистерия
...Всинца ние трябва да се стремим чрез своя живот да изявим Божията Любов. (лек. 3: стр. 24/5)
Ако ние не можем да изявяваме Любовта, нещо в нас умира. Ако ние не можем да изявяваме Любовта, ние се отделяме от Свещеното. Ако ние не можем да изявяваме Любовта, ние не можем да придобием Живота. Животът е отражение на Любовта. Животът е огледало на Любовта. Любовта може да се оглежда само във Вечния Живот. А Вечният Живот е отражение на Тайнството, наречено Дух. Духът е това, което е произлязло от една Мистерия, Която е била преди Живота.
Бъди въглен на Запалената Светлина
...Трябва да се родим от Бога, за да заживеем в Неговата Любов. Когато у всинца ни проникне тази Любов, тя ще бъде единственото нещо, пред което всички тия войни, всички тия раздори, които сега съществуват, ще се стопят тъй, както ледът. Е, казват, възможно ли е? – За нас е възможно вече. За нас, първите въглени, които сме Запалени, е възможно. И за вас е възможно. Тези, които са последни, които са на периферията, и за тези въглени ще дойде ден, когато ще се разпалят. (лек. 3: стр. 28/5)
Всички ние, които сме Запалени въглени, сме проявената Любов в света. И ние можем да запалим всички въглени около нас, ако те желаят да участват в кладата на Любовта. Ако те не желаят, те ще бъдат близко до нас, но с това само ще съхранят мрака в живота си. Но тези въглени, които пожелаят нашето Учение, те образуват с нас едно Единство. Така ние ще им предадем Огъня, който ще запали мрака в тях, защото мракът в своята скрита основа е средоточие на Светлината на Бога. Мракът, това е незапалената Светлина.
Съзнателността – живот в Дълбокото
Следователно ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само Едно Съзнание, то е Божественото Съзнание, което прониква всички същества. (лек. 4: стр. 4/5)
Ако ние сме съзнателни, ние ще живеем в Съзнанието на Бога, ние ще имаме само Един Център. И ще приемем, че всичко, което се случва в нашия живот, произтича от този Център и че то е едно Благо за нашата Душа. Но ако ние не сме съзнателни, ние се отделяме от Центъра си. И тогава ние не приемаме това, което се случва. Приемаме събитията като врагове и мислим, че Бог ни е изоставил. Но всъщност ние сме изоставили Бога, защото сме се отказали от Дълбокото и сега Го търсим на повърхността. Но Бог общува с Дълбокото, а на повърхността ние общуваме със себе си.
Въпросите се разрешават в живота
за Цялото
Всички ние, и светски, и религиозни хора, се стремим да разрешим въпросите частично. Никога не можете да разрешите живота частично. Животът частично е неразрешим. (4:6/5)