Начало
Из Словото на
Учителя Беинса Дуно
КНИГА ЗА ДЪЛБОКОТО
Варна, 2024 г.
ПРЕДГОВОР
Дълбокото е Истинно
Любовта е Дълбокото, тя е дом Божий.
Дълбокият човек се освобождава от ума, той става Дух.
Учителят е Дълбокото в мен.
В Дълбокото се таи Велика свобода, Велика освободеност.
Аз съм Дълбокото, когато моето аз е Учителят.
Бог е изреченият смисъл, Абсолютът е дълбинният и неизречен смисъл.
Вдъхновението е мистична птица, която лети в дълбините.
Само Дълбокото осветява Пътя.
Покоят е твоята дълбина.
Изворът няма изчерпване, защото е дълбок.
Мъдрият е потопен в дълбините, а не в понятията – Мъдрият е Бездна.
О, Господи, разкрий ми свещеното, магическо обяснение.
Мистикът е неясна дълбина за хората.
Мъдрецът е роден от дълбините на сърцето си.
Мистикът дълбоко разбира неясното, без да го обяснява, дори когато го изразява.
Дълбинното превъзхожда всички радости, без само една.
Дишай дълбоко, все едно вдишваш Бога.
Човекът на Дълбокото унищожава злото с Божията Любов.
Дълбинният човек свети в мрака, обикновеният човек е тъмен и в светлината.
Дълбокият човек е в Бога, той е прескочил бъдещето.
За да бъдеш спасен, трябва да си същностен, а това е дълбина.
Коя е мярката, че си до един Мъдрец? Нещо в тебе се задълбочава, успокоява, уравновесява, очиства.
В дълбините на Бога няма религия и наука, а Любов – Велика Реалност.
Страданието ще изработи Дълбокото в човека, а Дълбокото ще стане Пазител на човека.
За Дълбокото в нас никога няма стрес и безпокойство.
Не търся отговорите в Библията, а в себе си, в дълбините си, защото в мен е Царството Божие. Когато Аз съм бил, Библията не е съществувала.
Царството Божие допуска до себе си само смирените.
Вярата дава знания, Дълбокото дава Мъдрост.
Знанието е шум, Тишината е Царство.
Дълбината не е Слово, тя е Мълния, пробила Бога.
В дълбинното няма звезди, свят и вселена. Дълбинното е бездънна Мистерия, чисто Нищо.
Само смиреният човек може да преживее дълбок Покой.
Който избира Учителя, избира Дълбокото.
Бог е превърнал рая в ад, за да се извиси човекът над рая и над ада, и да се завърне в единното Царство Божие.
В Дълбокото има друго Дълбоко.
Елеазар Хараш
Варна, 2024 г.
1.
ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ
НА НЕЩАТА
Бог... Онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата Душа.
(стр. 3, 4/лекция 1)
Когато ние не разбираме Неговата Любов и Неговия Замисъл, тогава ние считаме, че страданията са ненужни и по този начин ние не можем да ги одухотворим. Когато ни сполети нещастие, ние мислим, че това е врагът на нашето щастие; и така обезсмисляме пътя си, защото не виждаме, че нещастието ни предпазва от бездната. Ако приемем с Любов страданията, те ще се преобразят. Ако посрещнем мъдро нещастието, то ще ни покаже красивото си лице... Бог работи издълбоко и колкото и да е неразбрана Неговата Любов за нас, тя прониква в нас и напоява корените на нашата Душа.
Законът, който е над всички закони
И тъй онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнението на закона. (стр. 4/1)
Който е придобил Любовта, той се е докоснал до Славата на Вечния, защото той е изпълнил Закона, който е над всички закони. Любовта е единствената Сила, която сътворява истинския Човек.
...Всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го“, или както е казано: „Царството Божие насила се взема и които се усилят, го грабват“. В тези думи се съдържа Велика Истина. (стр. 5/1)
Ако човек работи с усилията си, той ще си остане обикновен човек. Но ако човек заработи с цялата си същност, той ще запали в себе си Вечния Пламък и от този Пламък ще се образува онази жажда за Истината, при която човек ще бъде погълнат от Истината. Само така може да се завоюва Царството Божие.
Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото Посещение ще бъде ден страшен. Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от Силата и Славата на Неговото Присъствие и ще седне, като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. (стр. 6/1)
Когато Бог реши да пресътвори Своите Синове, Той идва със Своята страшна Сила. Той потопява Своите Синове в страданията на една Божествена агония. В тази агония Синовете на Бога придобиват две качества: Любов и Дълбочина. И тогава Дълбочината им се превръща в Разбирание, а Любовта им се превръща в мистично Присъствие. Страшният ден на Бога е Велико Благословение за Неговите Синове. За другите хора денят на Бога ще се стори страшен. Те също ще минат през страданията на своята Душа. И тогава в тях ще се зароди жаждата за учене и справедливост. И те ще бъдат научени.
Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърцето си за Думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. (стр. 7/1)
„Господ зове“ означава, че Господ търси подходящото място, където да излее Своето Благословение, Своето Изобилие. Сърцето символизира Съкровеното, което единствено може да приеме Благословението на Изобилието. А Говорът на устните Му символизира онова неизречено Слово, което въвежда човека в онова Свещено време и пространство, които никога не са били сътворявани. Свещеното време е Вечността Безконечна, а Свещеното пространство е Дълбочината Безмерна.
Мирът, който дарява, е неговата Власт
...Кой е силен: който действува във вид или който действува в Дух и Сила, за да произведе Реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи Славата на Живота? (стр. 8/1)
Който живее в Духа си, той работи за Славата на Живота. Той носи в себе си Извечното Присъствие на Любовта. И Мирът, който дарява, е неговата Власт.
Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази, чака да Го познайте...
(стр. 8/1)
Ето, Господ е пред вас, а вие гледате настрани. Да гледаш настрани, значи да си избрал обикновения живот, да си избрал пътя на света. И ето, върнете се в сърцето си, върнете се в Съкровената си Същност и Бог ще се пресътвори във вас.
Ето, Мен Ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм Аз? – Не разбирате ли, че съм близо и далеч? (стр. 13/1)
Ето, Аз съм близо и далеч: близо за тези, които Ме любят, и невидим за тези, които не Ме любят. Само в Любовта имам Присъствие. Скрит в Любовта, Аз съм непозната Светлина за злото. И всеки, който Ме люби, придобива тази Светлина и тя осветява Пътя му.
Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя, и няма да ожаднеете, защото Хлябът и Водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат Присъщен Живот – Мизраим, Мизраим. (стр. 14/1)
Мизраим, Мизраим – това е Този, Който ви храни отвътре. Мизраим, Мизраим – това е Този, Който храни Същността ви. Мизраим, Мизраим – това е Този, Който храни вашата Цялостност. Когато сте постоянно благолюбиви към Истината, тогава Духът ви ще ви поведе към Мизраим. И тогава ще пиете от онази Вода, която никога не изтича, и ще ядете от онзи Хляб, който никога не свършва. Чрез обединението на Водата на Любовта и Хляба на Мъдростта вие ще се родите в Истината. Така вие ще бъдете родени трижди – в третата степен, сиреч родени завинаги, или родени в Нероденото. Трижди родените ще се хранят с Есенцията на Самаго Бога.
Скръбта, страданието на хората реално ли е или привидно? (стр. 3/книга 2)
В своята Дълбока област, в своята Тайна човек е роден от Дух и Истина. Духът е роден извън страданията. И в този, и в онзи свят Истината никога не страда. Страдат само съществата на неразбирането.
...Животът трябва да мине в нова фаза. Всеки да бъде носител на новите идеи. Всеки трябва да се стреми не до идеята на своя народ, не до идеята на цялото човечество, но до нещо още по-голямо. (стр. 15/2)
Съзнанието на човека може да обхване цялото човечество, но то може и да надмине цялото човечество. То може да обхване Висшите светове, но може и да надмине Висшите светове. Толкова е необятно Великото Съзнание в човека.
...Никой не може да придобие знанието на Бога, Който е работил във вековете и продължава да работи. (стр. 5/2)
Чрез знанието Бог ръководи хората към Себе Си и чрез знанието Бог отклонява хората от Себе Си. Но този, който се е отказал от знанието в името на Любовта към Бога, за него Бог е Тайновидение. Тайновидението е съхраняване на Първичното. И който люби Бога, той се освобождава от знанията – и положителни, и отрицателни – за да придобие Извечната Мъдрост. Който люби Бога, заменя знанието с Мъдрост.
Сега от вас се иска да изучавате четвъртото измерение в широк смисъл... Говори се за четвърто, пето, шесто измерение, но и те не са изучени както трябва. (стр. 21, 22/2)
Четвъртото измерение – това са Ангелските същества, това е интензивният живот, това е духовният живот. В петото измерение са Божествените същества – това е животът на Висшето съзнание. В шестото измерение се намират съществата на Тайното Посвещение. В седмото измерение са тези, които надминават пределите на Посвещението. Тези, които са отвъд Посвещението, не са вече човеци. Те са Искри на Прасветлината. Те са Синовете на Мистичното Присъствие.
Изобщо с думи Животът не може да се определи. Следователно това, което не можем да определим, е Животът; това, което може да се определи, е проява на Живота. Ето защо не питайте що е Животът. Обаче движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към Живота, но те сами не са Животът. (стр. 24, 25/2)
Животът е в неопределимото, в неизясненото. Това, което се определя, и това, което се изяснява, са ограничени прояви на Живота. Животът е там, където Духът се проявява, но без да се изявява. В това място Животът е абсолютно неопетнен.
Истинският идеалист не борави с материята. (стр. 26/2)
Истинският идеалист не е същество на земята. Той е същество на Обетованата Земя. Що е Обетованата Земя? Това е Духът в човека. Този Дух е едновременно сътворен и несътворен. Когато се проявява като сътворен, това е звукът на истинския идеалист. А когато иска да ти даде най-скъпото от себе си, той ти прави специален дар. Най-великото, което този Дух може да ти даде, това е да ти даде Своето Небитие.
...И храненето като процес означава работа.
(стр. 27/2)
Когато Любовта се храни, тя работи. Когато Любовта работи, тя осмисля всичко. Любовта е единствената сила, която има реални очи. Тя вижда онази енергия в злото, която е скрита храна за нея. Само Любовта може да види в злото скритата частица от Бога. Когато Любовта проникне в противоречията, тя си съгражда духовен Разум. Когато Любовта проникне в трудностите, тя осмисля пътя си. Когато Любовта проникне в страданията, тя облагородява своята Вечност. И когато Любовта проникне в агонията, тя придобива своето Достойнство. Любовта черпи отвсякъде. Това е единствената сила, която черпи от всичко, дори и от смъртта. Любовта се храни от всичко. Това означава, че Любовта осмисля всичко. Това е Пътят на Великите Души. Тези Души са Велики, защото са преобразили злото в своя живот и с това са осмислили злото. Например страстта и Любовта са една и съща енергия, но в случая тя се движи в две различни посоки. Ако страстта се превърне в Любов, тя става чиста храна. Същото важи и за страданието и Блаженството. Ако Любовта осмисли страданието, тогава страданието се превръща в Блаженство. Блаженството е Вечната храна на Великите Души.
Това, което не се казва за Любовта, е истинска Любов. (стр. 30/2)
Истинската Любов ще я търсите в неизреченото.
Животът и Любовта не търпят никакъв закон. (стр. 30/2)
Любовта отстранява всички закони по пътя си, защото тя твори Живота на Бога. Законите никога не могат да преследват Несътвореното.
За да привлечете Великите Майстори
Работете съзнателно върху себе си, да се подготвите за Новото знание. Ще дойдат Великите Учени, Великите Майстори, които ще ви въведат в Пътя на Новото знание. (стр. 36/2)
Работете усилено върху себе си, за да привлечете Великите Майстори от Невидимия свят, които да съградят във вас Вечния Живот. Ако работите съзнателно върху себе си, към вашия живот ще се присъединят Велики същества от Невидимия свят. Те ще ви дадат Ново съзнание, Нова Любов, Ново виждане на явленията. Те ще ви въведат в неизмеримите полета на Мистичното и тогава за вас обикновеното ще стане необикновено, защото Любовта вижда само необикновеното, незримото, неизразимото. Ето защо тя е в постоянен Възторг. Този Възторг е качеството на Новата Раса.
Мнозина питат: „Защо идат страданията? Защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат?“ Ето един въпрос, на който никой не е отговорил. (стр. 40/2)
Човек трябва да приеме страданието с Любов, защото само Любовта умее да страда и само тя може да заведе човека при Изворите на Живота. И само тогава човек ще разбере защо е страдал.
Ти бил ли си при създаването на човека? Знаеш ли от каква кал си създаден? – Не зная. (стр. 44/2)
Само когато човек възстанови Образа и Подобието на Бога в себе си, може да разбере пътя, по който е бил създаден. За този въпрос няма отговори. Той се решава отвътре, защото Сътворението е процес отвътре навън.
Създаването на света е въпрос на далечното минало. (стр. 44/2)
Има въпроси, които всеки сам ще провиди, след като се пресътвори.
Незнанието, което надминава знанието
– Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. (стр. 4/2)
Ако се учиш с едно Божествено прилежание, тогава Бог ще те въведе в това, което надминава знанието. Това, което надминава знанието, е незнанието. То е наречено още Съкровеното. Човек може да стигне най-много до Съкровеното. Това е Пределът. Зад този Предел стои Бог. Ако Той проникне в Съкровеното, човек ще Го опознае. Как ще Го опознае? Чрез Святата Дълбочина на своето незнание. Незнанието не разбира Бога, но Го познава. Това не е познаване чрез знания, а чрез Съкровеност, посетена от едно много дълбоко незнание, защото и сам Бог не познава Себе Си. Той е толкова безпределен, че не се познава. Той е толкова необхватен, толкова дълбок, толкова велик, че не може да обхване Себе Си. Именно затова Той е вечно непознаваем. Той самият вечно се търси и вечно се преоткрива. Това е пътят на всички пробудени същества. Понеже Той не се познава – поради това, че няма дъно и няма в Него никакъв край – затова Той е всякога ново Начало. И понеже самият Той не се познава, ние можем да Го познаем чрез незнание. Това означава вечно да Го търсим. Щом Го търсим, вечно ще се обогатяваме, вечно ще се осъществяваме и незнанието ни ще расте... Абсолютното в Бога се крие в Неговата Безграничност. Ако Той реши да се познае, ще се ограничи. Той се познава като нещо Абсолютно в Своята Безпределност. Неговата цел не е да се познава. Неговата цел е непознаването. Понеже Бог проявява нови качества, ако Той се познае, може да ограничи тези качества. Ако Той се познаваше, нямаше да бъде истински Бог. Ако Той се познаваше, и хората щяха да се познаят. Тогава нямаше да има какво да се търси, защото всяко познаване е смърт за Безпределното. То би означавало да няма нови хоризонти, нови пространства и нови Мистерии. Познаването е всякога път към ново незнание. И именно в новото незнание човек се обогатява. Незнанието обновява познанието. То внася в него нови простори, нова Дълбочина. Така себепознанието се превръща във вечен процес.
...Първият човек. Бог му каза: „Няма да се докосваш до това Дърво! Ако се опиташ да разбереш Тайната, която се крие в него, ти ще умреш.“ Що е злото? – Последната Тайна на Природата. Трябва ли да разрешиш тази Тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти... Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото. И първият човек не можа да го разреши. Вместо да постигне нещо, той изгуби и това, което имаше. Затова за него се казва, че оголял. Но и с това не се свърши. Това е Тайната, която ви разкривам сега, а именно да не се занимавате с доброто и злото.
(стр. 46/2)
Злото е най-тънката Тайна на Природата. За тази Тайна даже и Бог да питате, няма да получите отговор. Бог не е Същество, Което разкрива нещата. Бог е Същество, Което действува. А вие сами трябва да откривате нещата. Приеми злото и доброто като дадени неща, защото само в приемането можеш да ги проучиш и да се освободиш от тях. В пълното приемане ще откриеш Замисъла на Бога. А в неприемането ще изсъхнеш, нищо няма да научиш. Доброто и злото ще те изучават, но ти самият нищо няма да научиш.
И в математиката има трудни задачи, някои и досега не са разрешени. Такава задача е например определяне квадратурата на кръга. (стр. 48/2)
Въпросът за квадратурата на кръга е разрешен още в Древността от Великите Посветени. Те са извлекли от кръга силата на квадрата. Квадратът – това са 4-те опорни точки в пътя на развитието на човека. Тези 4 опорни точки са умът, сърцето, Душата и Духът. Когато те се развият в своята най-висша степен, те се динамизират и човек напуска квадрата, за да се върне в кръга. Кръгът съдържа в себе си най-чистата и динамична енергия, чрез която човек се слива с Тайната на Живота.
Всъщност в познатите неща се крият непознатите. Например не можеш да напишеш нещо без участието на познатите букви. Може написаното да е нещо непознато, но то е изразено чрез познати букви. Голяма философия представя разкриването на буквите. (стр. 54/2)
Големи Тайни се крият в познатите букви. В познатите думи, които са образувани от познатите букви, може да се крие Незнайното, Светът на идеите или Духът на Живия Живот. Познатото може да бъде Вратата.
Ти имаш едно любовно чувство и не можеш да го разрешиш. То е толкова просто нещо, а ти казваш: „Не пипай тук, това е болно място“. Според мене любовното чувство е точка толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На сто години само един път може да се докоснеш до нея. Под сто години разбирам една проява на Великата Разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества. (стр. 63/2)
Любовният Център – това е Душата на човека. В този Център се обединяват разумните окултни сили на Божествените същества. Човек може само един път през живота си да види своята Душа. И това е напълно достатъчно, защото виждайки Душата си, човек изпитва Величието на живота и заживява в Смирение.
Що се отнася до бързината, с която се движи Светлината, всеки трябва да знае това число. То служи за единица мярка. (стр. 75/2)
Числото на Светлината е числото на Пробудените и затова само те могат да се справят със задачите на живота. Пробуденият знае точното място на Центъра на Светлината в себе си.
Невъзможното за даден момент е възможно за следващия. Непостижимите неща в този живот са постижими в бъдещето, във Вечността. Няма нещо, което човек да пожелае и да не постигне във Вечността. Що е Вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за Вечността, това значи да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата Вечност, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. (стр. 76/2)
Във Вечността всеки ще постигне себепознание и в това себепознание всеки ще може да вижда пътя на своите желания. На всеки, който вижда желанията си, ще му бъде дадена сила, която да изпълни тези желания. Така човек ще се възроди във Величието на Богопознанието.
Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможност да работиш и с Душата, и с Духа си. Те водят към по-високи постижения. (стр. 81/2)
Ако ученикът заработи с Душата и с Духа си, той вече може да обхваща и духовния, и Божествения свят. Който работи с Душата и с Духа си, той става същество на Истината.
Изучавайте формулата на Живота
Изучавайте формулата на Живота... (стр. 83/2)
За да познаеш формулата на Живота, трябва да проучиш Любовта като Същност на Бога. В тази област човек се разделя със знанията си и придобива Живота. Познаването на Любовта освобождава човека от земните знания, които са формула на смъртта.
Всеки език е клон от един Стар, Първичен език, който произлиза от Неизменния език на Природата... Природата е жива, разумна. Който се свърже с нея, ще разбере езика ѝ. Тя ще му проговори, ще се отвори за него и той ще я разбере. Ако не се свърже с нея, тя ще остане глуха и затворена за него. (стр. 86/2)
Природата съдържа в себе си най-древния език. Природата е външен израз на Висшия свят. Тя е външният израз на Духа. Езикът на Природата представлява символи на Тайните на Незнайни Вътрешни светове.
...Вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски Учител да го пита как трябва да живее, за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: „Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един Адепт. И с него ще постъпиш по същия начин.“ Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал Учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът по стар навик вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при Адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но Адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал как изпълнил съвета му. Тогава Учителят отговорил: „За да успяваш в живота си, бъди като Адепта“.
(стр. 87, 88/2)
За да успееш в живота си, трябва да живееш в Дълбините на своя Дух. Щом заживееш там, всичко, което се случва в света, няма да може да те докосне.
Този въпрос ще остане неразрешен
Има въпроси, които нито миналото ги е разрешило, нито настоящето, но едва ли и бъдещето ще ги разреши... На същото основание казвам: В човешкото сърце има чувства, от които той (човекът) трябва да се освободи. Отде са дошли те и как са дошли, не е важно. Този въпрос ще остане неразрешен. (стр. 90, 91/2)
Има въпроси, които от хиляди години са останали неразрешени. Те са присадка от една стара вътрешна цивилизация, от една прастара раса, която не е могла да извърви своя път и която е загубила пътя в самата себе си.
Има въпроси, с които не трябва да се занимаваме. Те са толкова силни, че могат да повалят човека на земята. (стр. 98/2)
Има въпроси, които трябва да се избягват, защото те могат да разрушат човека на физическото поле. Съществуват и по-дълбоки въпроси, които могат да разрушат човека и на вътрешно поле. Ето защо от ученика се иска будност.
Едно се иска от всички: да изучавате по-високия свят над вас и да се свържете с напредналите същества... Велико нещо е да бъдеш свързан с Възвишения свят! (стр. 99, 100/2)
Всички разумни хора трябва да изучават Пътя към Висшия свят. И всеки, който изучава правилно този Път, той ще се свърже с Висшите същества и сам ще стане Образ и Подобие, с което ще промени облика на своя свят. С това той може да служи и във външния свят. Достатъчно е само неговото присъствие.
...Казваш: Защо Бог ме създаде? (стр. 44/2)
Бог те създаде, за да откриеш своята Божественост. Бог те създаде, за да намериш оня Път, който никога не се изчерпва. Бог те създаде, за да храниш онази Будност, чрез която Бог провижда в тебе твоите пътища и те ръководи по един правилен начин. И накрая: Бог те създаде, за да превърнеш Истината в своя Вечна Цел. Това е Целта, която никога няма да догониш. Но тя е Святото Благословение... Защо Бог те създаде? Бог те създаде, за да извървиш оня Път, по който да се превърнеш в Истина и Истината да те превърне в Бог. Целта на Истината е човек да стане Бог. Идеята БОГ означава да обхващаш всички същества с Любовта си, да имаш постоянния поглед на Любовта в себе си. От този поглед всички същества растат, одухотворяват се и се обожествяват. Веднъж обожествени, те съзират Величието на Бога и желаят да помагат на другите същества, за да могат и те да зърнат нещо от Необятното Величие на Бога. Само за Пътя на Любовта можем да кажем: Ето Великия Път! Любовта има за цел да обожестви всички същества и цялата Вселена... Защо Бог те създаде? Бог те създаде, за да превърнеш в себе си нереалното в реално. Бог те създаде, за да превърнеш в себе си непокорството в покорност и смирение. Бог те създаде, за да познаеш своя Творец и да познаеш онзи Живот, който е подобен Нему. И Бог те създаде, за да станеш Светлината на света. Тази Светлина е мостът, по който съществата ще се изкачват и ще стигнат до своя Творец.
Съществува един свят на опити, в който се влиза по особени пътища. Ако някой се опита да влезе там по обикновени пътища, непременно ще го върнат назад. (стр. 102/2)
Само будният може да влезе в света на опита и само той може да излезе оттам. Ако обикновеният човек влезе, той ще заспи и хиляди години няма да може да излезе, защото той ще попадне в хипнозата на астралния свят.
Ще видите своя Път във Вечността
Вие трябва да се върнете в онова Първично състояние, когато светът се е създавал, да разберете по какви закони именно той е създаден... И като си отговорите на този въпрос, ще поемете Пътя на естественото развитие на нещата. (стр. 104/2)
Ако вие съумеете да се върнете в своето Първично състояние, вие ще видите своя Път във Вечността.
Придобивката на истинския човек
Помнете: Новите идеи, които идат в света, ще ви принесат такава полза, каквато не подозирате. След време ще разберете какво сте придобили. (стр. 105/2)
Ако приемете Новите идеи, които ви изнасям, тогава ще придобиете Ново виждане за света и за себе си, а Духът живее в Новото. Виждане в Духа и чрез Духа е придобивката на истинския човек.
Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? Има един установен Закон, по който се познава кои неща са прави и кои криви. Сам по себе си този Закон е неизвестен. Значи неизвестното прави нещата известни.
(стр. 107/2)
Има един Дух, който прониква и в най-скритите намерения на човека. Този Дух е именно Законът, който знае за всяко нещо, дали то е право или не. Той решава съдбините на човека. Ти може да не разбираш неизвестния Закон, дори можеш да го отричаш, но той не се отрича от теб. Той ще ти покаже дали вървиш в правия път, или си изкривил пътя си. Ти може да не искаш да го послушаш, но той ще ти даде такова ухо, че само него да чуваш. Всички, които са спорили и отричали неизвестния Закон, са станали същества на ада. Но и в ада нямат мира от неизвестния Закон. Този Закон преследва безпощадно всички. Той е наречен още Строгостта на Бога. Другото име на този Закон е Милостта на Истината, защото само Истината желае да те освободи от собствения ти ад. Лъжата никога не желае това, защото лъжата сама по себе си е адът. Адът не може да те освободи от ада. Но неизвестният Закон те преследва навсякъде. И ако си същество на ада, този Закон иска да те направи същество на доброто. А когато си същество на доброто, този Закон продължава да те преследва, защото той изисква от тебе по-голямо добро, докато стигнеш до най-голямото Добро. Това е Вечното Добро. Това е Добро, в което няма изключения. Затова само съществата на Вечното Добро могат да служат разумно на този неизвестен Закон.
В Природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава, или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи установеният свят е начало на всичко. (стр. 108/2)
Това, което е установено, е Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е Първичното, това е Абсолютният ред и това е мярката за всички светове. Любов, Мъдрост и Истина – това ще бъде мярката и за следващата Вечност.
Да се справите с пространството
и с времето
Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате какво нещо е трепет, не можете да се справите с времето. (стр. 113/2)
Когато умът се разширява, пространството се разрежда. Когато Свещеният трепет се увеличава, времето се превръща във Вечност... Умът се разширява чрез метода на молитвата, релаксацията и медитацията. Сърцето се превръща в Свещен трепет, когато всеки ден човек мисли по малко време за Божествената Любов. И когато накрая умът и сърцето се обединят, те ще образуват в човека онази Разумна воля, която лесно ще отведе човека в собствената му Душа. А Душата знае как да заведе човека при Духа, така както Духът знае как да отведе човека при Бога.
Пазете връзката си с Възвишените същества... Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят... Съществуването на другия свят има свое Начало, свой Произход. (стр. 120/2)
Съществуването на другия свят има скрит Произход. Този Произход се корени в Божественото Начало на Живота. Това Начало е Изворът на Живота, откъдето всички Неизменни пият, докато долният свят – или така нареченият нашият свят – се е отделил от Изворите на Живата Вода.
Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са Свещи, от чиято Светлина той се ползува. (стр. 121/2)
Възвишените същества живеят скрито в Пламъка на Живота. Понякога те докосват определени Души и ги въздигат към Живота. И след това се скриват отново в Тайната на Пламъка. Те са скритата Светлина на света.
Няма излизане и няма връщане
при Бога
Ще кажете, че човек излязъл от Бога и при Него ще се върне. От друга страна се казва, че Бог е навсякъде. Как е възможно тогава човек да излезе от Бога и да се върне при Него? Излизането подразбира работа. (стр. 136/2)
Човек е излязъл от Бога, за да служи на Истината. А този, който служи на Истината, той никога не е излизал от Бога, защото Бог работи в него и чрез него при всички условия. Няма излизане от Бога и няма връщане при Бога. Има само работа за Бога.
В живота на всеки човек съществуват три възможности: да бъде той добър или да бъде лош. Има и трета възможност, за която няма име в човешкия език. Трябва да се яви кръстник да даде име на третата възможност. (стр. 159/2)
Човек може да бъде добър – това е първата възможност, но с това човек не решава въпросите на живота. Човек може да бъде лош – това е втората възможност, но и това не решава въпросите. Има трета възможност – това е Човекът, който е носител на Благата вест. Той е освободен от ограниченията на доброто и злото. Той е Човекът на Любовта.
Казвам: Ако влезете в духовния свят, там всичко е другояче поставено. Като помагаш на другите, ще те затворят. Искаш да отвориш касата на онзи, който изгубил ключа си, но ще се намериш затворен в касата. След това ще дойде друг да те отключи. В духовния свят се наказва всеки, който прави добро. Отиваш да спасиш давещия се, но той те хваща здраво с ръцете си и двамата започвате да се давите. Трябва да дойде някой отвън, навреме да ви спаси. За предпочитане е да се удави един, отколкото двама. Какво показва това? – Че онзи, който помага, трябва да разбира законите. Това се отнася и за физическия, и за духовния свят. (стр. 241, 242/2)
В другия (духовния) свят този, който иска да прави добро, трябва да прониква в Духа на нещата. Ако не може да прониква в Същността на нещата, доброто ще му навреди... Човек може да е добронамерен, но да не може да различава своите намерения. И мислейки, че действа добронамерено, се оказва, че в много случаи той е навредил на хората и на себе си. Този, който прониква в Същността на нещата, той изхожда от Свещените намерения на своя Дух, които намерения са всякога чисти, дори и когато една постъпка може да не изглежда правилна. Намеренията на нечистия ум, дори и когато постъпката е правилна, са вмешателство на злото. Доброто, което извира от Душата и от Духа, коренно се различава от доброто, което произлиза от ума. Доброто е също Тайна Наука. Нашият свят все страда от своите добрини.
И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои Тайни. (стр. 177/2)
Който успее да събуди Божественото в себе си, той заживява в Тайната на Живота. И Светлината на Духа е неговият Съкровен Водител.
На гръцки думата идея означава нещо оформено, което съществува във Вечността. (стр. 210/2)
Идеите са чисти Духовни Реалности. Те са създадени, но не са родени. Те са Пътища към Великото. Идеите са посредници между Бога и човека. Ако човек посвети живота си на една Божествена идея, тази идея може да заведе човека при Бога. Тази идея съдържа в себе си Духовни сили от Есенциален характер. Тези сили могат да въведат човека в Посвещение. Това е при условие, че човек е вложил Любовта си в идеята. Така идеята се превръща в мост. Тя освобождава човека от ограниченията и го въвежда в свръхестественото, което в Божествения свят е нещо естествено.
Съществуват от незапомнени времена
Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. (стр. 210/2)
В най-дълбоката Древност Абсолютът е излъчил особен род Есенциални Сили от Себе Си, които впоследствие са се превърнали в идеи. Идеите са всякога Свещени. Те не трябва да се смесват с мислите и чувствата на хората. Идеите са чисто духовна енергия. Те са сродни най-вече с Душата и с Духа на човека. И затова само който има Душа и Дух, може да се пожертва за една идея. Душата символизира Любовта. Идеята символизира крайния предел на Чистотата. Когато този предел бъде достигнат, човек се освобождава от ограничените светове и влиза в Неограниченото. Идеята е Свещен Дом. А Центърът на този Дом е Олтарът. В миналото Олтарът е означавал мястото на Посвещение. Днес на това място се кади тамян и се палят свещи, които угасват. Свещ, която угасва, не е свещ. Идея, за която не можеш да се пожертваш, не е идея. Щом не можеш да се пожертваш за нея, тя си остава Затворен Път за тебе. И Бог, Който е скрит в Центъра на идеята, ти показва другото си Лице и ти придобиваш страха. Но ако ти си готов да се пожертваш за идеята, Бог ще ти покаже Скритото си Лице. Когато видиш това Лице, ти ставаш Син на Светлината.
Божественият Ум – Първично излъчване на Духа
Ще ви кажа една Тайна, а именно: никой човек, прост или учен, не знае откъде ще дойде неговото Спасение. Казваш: „Господ ще ни спаси“. Ако сте убедени в това, защо досега не сте спасени? ...Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият Ум. В никой език досега аз не съм намерил по-силна дума от Ум. За индусите тази дума е Свещена – „Ом“ или „Аум“. Тя се произнася и по двата начина... Същината на човека е неговият Ум... Значи Умът спасява човека. (стр. 163/2)
Спасението на човека ще дойде от неговия Божествен Ум. Този Божествен Ум наблюдава търпеливо проявите на външния ум, той го напътва и коригира. И когато Божественият Ум проникне във външния ум и го завладее, тогава Спасението е дошло. Този Вътрешен Ум е Първичното излъчване на Духа. Той е Служителят. Той познава Божествените неща.
Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Защо Бог иска сърцето на човека? – За да го изчисти. Как става очистването, това само Посветените знаят. (стр. 164/2)
Очистването на сърцето е най-мистичният и вътрешен процес, който само Посветените знаят. Този процес е скрит от погледа на света... Сърцето се очиства само когато се храни с Божествени желания. Божествените желания са Пътят към Образа на Бога. В тези желания се изливат Есенциалните Сили на Бога. Така сърцето се трансформира и се превръща в малка Бяла светеща точка. В тази точка-център се получават Откровенията от Висшия свят. Тази точка-център символизира всякога Неизменното и Неопетненото. Тя е наречена още Тайния кът или Тайната стаичка. Това е Мястото на Откровенията.
Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато Разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това да се домогне до онзи момент на истинска работа... Ще ви дам следния съвет: не изучавайте окултните науки без помощта на Разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна Светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе ще придобиете известно знание, но относително.
(стр. 183/2)
Да работиш, в Божествения смисъл на думата, значи да си въвлечен в Небесния ритъм на Възвишените същества. Нека те те ръководят в Тайните на окултизма.
Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Що е музиката? – Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища... Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез Свещения трепет на Душата.
(стр. 190,195/2)
По пътя на музиката човек може да постигне най-високия връх на своята Душа. Най-високият връх – това е Свещеният трепет, който е най-красивото отношение към Дървото на Живота.
Нова идея е нужна на хората. За това не трябва да бъдеш свет човек. Далеч е още от тебе Светостта. Тя е непостижима идея. Носи в себе си непреривно мисълта за добър живот, а що се отнася за свет живот, това е въпрос на далечното бъдеще. (стр. 204/2)
Светостта е непостижима идея. Всеки свят човек е относително свят. Само Непостижимият и Неизреченият може да бъде Свят. Хората могат да бъдат само добри. Те могат да служат на Вечното Добро, но Свят е само ТОЙ.
Знанието е бездна и знанието е благо
...И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Само по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справяте с него. (стр. 249/2)
Знанието е бездна, когато се ръководи от нечистия. И знанието е благо, когато се ръководи от Божествения Разум.
Ако се домогнеш до произхода на злото
Злото е опаката страна на доброто... Разбраното зло е добро, а неразбраното добро е зло. Следователно, ако се домогнеш до произхода на злото, в него ще намериш едно неразбрано добро.
(стр. 251,252/2)
Ако се домогнеш до произхода на злото, ти ще си извървял един път и ще си стигнал до една граница, която ще ти открие пътя на човека и пътя на Душата. И ти ще видиш зад границата Сияещата Истина. Тази Сияеща Истина е злото, което не е било разбрано. Когато злото се разбере, Истината засиява в човека.
Добре е някога човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. (стр. 257/2)
Има случаи, когато човек загубва смисъла на думите и тогава той намира Присъствието на Духа в себе си. Тази загуба е на място.
Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача.
(стр. 276/2)
Да бъдеш щастлив, значи да се намираш извън времето и пространството. Но трябва да си подготвен за това, защото ако не си подготвен, ще се окажеш на по-лошо място, отколкото в ограниченията на живота. Щастието е качество на Висшата Душа.
Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На Пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат, и това не го интересува. Той нищо не вижда... Животът на Пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш Пророк. Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде Пророк само един час в годината. (стр. 283, 284/2)
Пророкът е същество, което е намерило Благословението в най-тежките условия на живота. В най-тежките условия на живота той се е родил отвътре.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. (стр. 288/2)
Несъвършенството е подготовка за съвършенството. Когато човек стане съвършен, той вече има вечни условия за развитие. Той е постоянен в ученето. Който е постоянен в ученето, той е Избран. Такъв човек е благословение и за себе си, и за другите.
За да се справи човек с нещастието си
– Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества... Обаче трябва да знаеш времето, когато Благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. (стр. 292/2)
За да се справи човек с нещастието си, той трябва да се свърже със строго определени хора. Така той ще направи връзка със съвършени същества, които ще благословят пътя на живота му. Намери ли тези същества, нещастието ще го напусне.
Точката носи свободата в себе си
Само разумният човек може да се закрепи в точката или да има правилно отношение към нея. Тя е образ на истинска свобода. Като казваме, че точката не заема никакво пространство, подразбираме, че тя е вън от всякакво ограничение. Без точката свободата е непостижима, вън от нея има робство и ограничение. Като говоря за точката, всякога имам предвид свободата.
(стр. 304/2)
Точката е Първичното излъчване на Духа. Тя е абсолютно концентрирана Разумност и поради тази причина тя винаги носи свободата в себе си. Тази свобода е недосегаема за неразумността.
Ясновидец, който изучава астралния свят, дето телата се движат с голяма бързина, се приспособява към тази бързина и вижда това, което обикновеният човек не може да види. (стр. 294/2)
Истинският ясновидец се движи с голяма бързина. Така той придобива зрението на своята Душа и вижда това, което обикновените хора не могат да видят. Истинският ясновидец не само вижда Записите в Акаша, но той може правилно да превежда тези Записи. Истинският ясновидец не само разкрива, но и упътва. Ако имаш болест, той ще те предупреди и ще ти даде методи, как да се справиш с нея. Истинският ясновидец е Брат на Душите... Записите в Акаша – това са отпечатъците от миналото на човека и също новите семена, които е посял в настоящето. И според миналото ясновидецът съпоставя бъдещето. Съпоставянето е най-трудната част, тъй като човек, който живее разумно в настоящето, може постоянно да видоизменя бъдещето си.
Бог е във вечността на твоя стремеж
Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. (стр. 3/книга 3)
Търси Бога в стремежа си към Истината. Само така ти ще се домогнеш до пълноводната река на твоя Живот. Само чрез този стремеж ти ще се родиш отново. Не питай къде е Бог. Засега знай само това, че Бог е във вечността на твоя стремеж.
Господ... Бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, то сме ние хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон и докато не дойдем до това съзнание, доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. (стр. 9/3)
Човек сам е пожелал да пресече пътя на Бог в себе си. Ангелите и дяволите – това са второстепенни същества. Човек решава, а те изпълняват. Но само Бог осмисля.
Когато Пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в Тихия Глас, Който говорел. (стр. 14/3)
Когато те посетят най-големите трудности в живота – а те са символично бурята и огънят – тогава само прояви Любовта си. Затвори очите си, успокой сърцето си и ще чуеш Гласа, Който укротява бурята и овладява огъня. Това е Тихият Глас, в който ти си вкоренен от незапомнени времена.
...Какво е вътрешното състояние на Слънцето – дълбока философия. (стр. 30/3)
Във вътрешността на Слънцето обитават Белите Братя. Мощните Огнени Ангели са техни ученици, а Белите Братя са ученици на Всемирните Братя. Тези Всемирни Братя са Изворът на Живота. И над тях стои само Едно Същество – Неназовимият.
Единственото нещо, което виждате,
то е Духът
Някои казват: – Искаме да видим Духа. – Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът... Ето това цвете, което държа – то е Дух и ако бихте могли да видите, ще съзрете цяла човешка фигура в него. Сега защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.
(стр. 35, 36/3)
Ако вие се установите в Истината, ще видите, че всичко около вас е Дух и Истина. Цялата окръжаваща среда, която ви заобикаля, е Чиста Духовност.
Аз не съм видял в живота си два дена подобни един на друг и Слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от другите и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дена. В туй именно седи Величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо Велико. (стр. 38/3)
Величието на Божествения Дух седи в това, че всеки ден Той е Нов. Той винаги носи Ново Послание от Своето Невидимо поле. И ако видимото се взира в Невидимото с Любов и Богоразположение, Невидимото ще стане Извор на Нови Откровения.
Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш Дълбоките работи на Живота на Духа. (стр. 43/3)
Доброто и злото са само гости в твоя живот. Чрез тях ти трябва да познаеш себе си. Тези гости са привидни и чрез тях ти трябва да познаеш Дълбокото в себе си. Целта на злото и доброто е да ни разкрият нашата Същност. Те са път да опознаем себе си.
...Тесния Път – Пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. (стр. 68, 69/3)
Тесният Път е създаден от Висши същества. Те са се пожертвали, като с това са образували Тесния Път. По този Път може да мине само едно Божествено Съзнание. Преминаването на това Съзнание по този Път се следи във всеки един миг поотделно. Който може да мине по този Път, той става Нов човек и се превръща в радост за тези, които са образували Пътя.
...Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой: вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете... Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. (стр. 63, 64/3)
Тайната на търпението е тази, когато ви обидят, да знаете, че в обидата има скрит един нектар. Ако подходите правилно и търпеливо, тази обида, която е твърда като камък, ще стане мека като памук и вие ще се обогатите отвътре. Изтърпяването увеличава силата на човека. Съкровището, скрито в обидата – това е сам Бог. И ако ти обикнеш обидата, ще видиш красотата на Божия Поглед и към тебе ще потече нектарът на Живота.
Магическият Жезъл на Мъдреците
Любов... Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй както тя е произнесена от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя Небесен зов. Те щяха да имат Магическия Жезъл на древните Мъдреци, пред Силата на който всичко се е прекланяло за добро.
(стр. 69/3)
Любовта е Магическата Сила за всички времена. Тя е Магическият Жезъл на древните и на новите Мъдреци. Тя е Силата, която съпровожда Избраните.
Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед Сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. (стр. 95/3)
Любовта е толкова нежна и смирена, толкова трудно забележима в своето Величие и толкова малка, но всъщност Бог е излял Абсолютната Си Власт в нея. Именно тя решава съдбините в цялата Вселена.
Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“, ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили Великата Тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате Светлина. (стр. 96/3)
Великата Тайна на Живота може да се изрази с няколко думи: „Стани слуга на Любовта!“ Тук ще откриеш всичко, което си търсил. Тук ще намериш отговора на всички въпроси.
Само Любовта може да те приравни
с Бога
Казва се..., че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: Как така вие, като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате от дървото, което крие в себе си велика тайна? Жената запитала от своя страна: – Каква тайна? – Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен. – И в жената се заражда тогава тщеславие и тя си казва: „Да стана като Бога, това е моето горещо желание“ – и откъсва от запретения плод, вкусва от него и сетне отива, и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. (стр. 120/3)
Когато нямаш Любов и искаш сила, ти си в изкушение. Когато нямаш Любов и искаш познание, ти си в изкушение. Когато нямаш Любов и искаш да си като Бога, ти си в грехопадение. Придобий Любовта и само тя може да те приравни с Бога. Любовта никога не се изкушава и никога не пада в грехопадение. Любовта – това е самият Бог.
Да превърнеш мъките си в радост
Цигулката – това е човешката Душа... Човешката воля можем да сметнем за лък... И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика... Когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст!“ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и започнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. (стр. 110, 111/3)
Да свириш на кръста, това значи да превърнеш мъките си в радост, страданията в блаженство и лошия живот в екстаз. Това е Умение на Душата. Тя е Духовната цигулка на живота.
...Но най-важното в това свирене на кръст е пазенето на такт. (стр. 111/3)
Най-важният момент в изтърпяването на страданието е да запазиш Благолюбието си. Това значи да бъдеш в такт със своята Душа.
Абсолютен господар на живота и смъртта
Думата Възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени Тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? (стр. 113/3)
Да възкръснеш, в най-висшия смисъл на думата, означава да станеш абсолютен господар на живота и смъртта. Ако си слуга, ти не си възкръснал. Слугата не разполага нито с живота си, нито със смъртта.
Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази Първоначална Хармония. Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате... ще чуете Велика Музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. (стр. 115/3)
Когато възкръснете, вие ще чуете най-дълбоката Музика, която съществува. Това е Музиката на вашата Душа. Да възкръснеш, означава да се върнеш в своята Душа. В тази Душа се намира Величието на Живота. Това е една Музика без песен и това е една Светлина без сенки. Тази Музика е наречена „Пълнотата на Живота“.
Да мислиш, значи да свириш; да чувстваш, значи да пееш... Христос е дошъл да види как пеем и свирим на земята. Той е прикован на кръста и 500 милиона хора пеят и свирят на този кръст, който откак е дошъл, е дал Съвършената цивилизация. (стр. 113, 117/3)
Когато си потопен в страданията и когато съумееш да се радваш в тези страдания, ти ще изработиш в себе си онази Първична цивилизация, от която си произлязъл. Тази Съвършена цивилизация се отличава по това, че при всички условия тя съхранява Небесната Хармония в себе си.
Христос ясно казва: „Вечен Живот е да познавате Бога“... Но ще ме попитате: – Нима ние не познаваме Бога? – Ако бихте Го познавали, в Христовия смисъл, не бихте умирали... Но, ще ми кажете, че и Христос умря. Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите любими. (стр. 125/3)
Вечен Живот е придобиването на онова тяло в човека, в което няма тлеене – това е тялото на Светлината. Чрез това тяло всичко придобива смисъл и цена. Това тяло съумява да обожествява и незначителните неща. Тук смъртните неща се превръщат в безсмъртни, защото това тяло предава на нещата Дух и Огън.
Когато придобиете истинското познание за Бога, Вечният Живот ще бъде осъществен във вашата Душа... (стр. 125/3)
Да познаеш Бога, в окултен смисъл, означава да Го разбереш. Да Го разбереш, означава да се слееш с Него. А да се слееш с Него, това значи да имаш Вечната и Неизменна Любов на Живота. Тази Любов ще бъде твоята вечна опора и твоята истинска храна.
Влизали ли сте през тази врата?
Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“; и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея, и как сте направили това? (стр. 127/3)
Христос символизира Неизменната Любов. И когато казва „Аз съм вратата“, това означава, че ние трябва да влезем в тази Неизменна Любов, чиято храна е Вечността. Любовта вечно се храни от само себе си. Тя е Извор вътре в самата себе си. Тя е самосветеща.
Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за правдата; досега е страдал все за себе си... Най-после трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот. И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във Възкресението“... (стр. 133/3)
Силата на Христос се състои в това, че Той страда за Бога, за непознатата Любов и за Цялото. И затова Любовта Го възкреси. Всеки, който страда за Любовта, възкръсва. А всеки, който страда за личния си живот, ще бъде заровен по-дълбоко от физическото си тяло. Той ще наследи двойна смърт.
...Събиране, изваждане, умножение и деление... Какъв велик закон се крие в тия четири правила: да знаеш как да събираш, как да изваждаш и така нататък! То е дълбока наука, която с хиляди години седи пред хората. Ние сме научили само механическата страна на смятането. Когато почнем да се събираме със Светиите, с Ангелите, когато се съберем с Бога, тогава ще научим истинското събиране. (стр. 145/3)
Събирането е окултен процес. Да се събереш с един Ангел – това е Живот на Красота. Да се събереш с един Светия – това е Живот на Възвишеност. Да се събереш с един Мъдрец – това е Живот на Светлина. Да се събереш със своя Учител – това значи да откриеш Пътя на Вечното Осмисляне. Да се събереш с Бога – това е Живот на Блаженство, Живот на Висша Благодат. А да се събереш с Неизразимия – това значи да станеш завинаги Сияеща Свобода.
Азотът е най-старият, най-уравновесеният елемент в природата. Но ако би останала природата само с него, всичко щеше да бъде мъртвило.
(стр. 153/3)
Азота можем да уподобим на покоя в човека. Покоят прилича на стар човек, уравновесен и опитен. Но на този човек нещо му липсва. Какво е то? Това е Любовта. Защото Любовта трябва да дойде, да раздвижи силите в него, да внесе интензивност в живота му, за да може той да придобие нов покой, обогатен и притежаващ нова Светлина.
Понеже не съхраняваме Бога,
дяволът ще ни учи
„И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа, и тяло да погуби.“ (Ев. Матея – 10:28) ...Сега нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. Бойте се от онзи, който може да погуби тялото и душата. Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. (стр. 169, 170/3)
Ако не съхраняваме Бога в себе си, тогава страхът ще бъде нашият водач. Той ще ни води към саморазрушение. Ако не съхраняваме Бога в себе си, ще се яви друг съветник: дяволът ще ни учи. Дяволът е резервният учител на Бога. Той има трудната задача да доизкусурява човека. А когато съхраняваме Бога в себе си, съвестта ще ни води и пробужда. И нашият път ще бъде благо за самите нас и за другите.
Дяволът е много грижливо същество
Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога... (стр. 170/3)
Ако изпълнявам Закона, Бог ще се грижи за мен. Да изпълнявам Закона, значи да съблюдавам Истината. Ако не съблюдавам Истината, дяволът ще се грижи за мен. Дяволът е много грижливо същество. Той посочва на човека пътя, по който не трябва да върви. Дяволът също не одобрява лъжата. И там, където се яви лъжа в човека, дяволът превръща живота в мъчение, за да може, когато човек се мъчи, да разбере как да се върне при Бога. Но ако не иска да се върне, дяволът ще го направи свой служител. Това не означава, че дяволът е пожелал да му служат. След като хората не разбират Бога, трябва да разберат мъченичеството в своя живот, защото то е човешко дело. В мъченичеството само човек се мъчи, но не и дяволът.
Отсега нататък трябва да правите опит – това са го правили старите християни – да можете да излизате извън тялото си... Първо трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото инак ще има камшик“. Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затуй съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат из тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. (стр. 174/3)
Бог толкова е възлюбил човека, че го е свързал много здраво с неговото тяло. Това е така, за да не бъде човекът ограбен от духовете, които го заобикалят. Тези духове се хранят от всяка проява на слабост. И когато често проявяват слабостите си, хората продават Храма, който Бог им е дал. Затова Христос влезе в Храма с камшик. Той искаше да изпъди крадците и те се разбягаха, защото Храмът е място на Служене. Когато човек пази Храма си, т.е. физическото си тяло, той ще може да съхрани и Душата си. И който може да се опазва, той ще може да излиза от тялото си, без крадците да знаят за това. А ако човек има недостатъци, крадците знаят как да го намерят. Но ако човек опазва себе си от лошите прояви, крадците го изпускат. Те се чудят къде е отишъл и защо не могат да го оберат. Любовта всякога опазва човека. Тя е Пазителят на Храма и съхранява Вътрешния Път.
Ще можем да живеем колкото време искаме
Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме – 100, 500, 1000 години – и ще можем да заминем пак, когато искаме – от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят. (стр. 175/3)
Ученикът трябва да има едно коренно желание в живота си и това желание трябва да бъде Свещено. Да разбере ученикът това желание – това означава да му посвети живота си. А когато посвети живота си, той ще има оная опорна точка, която ще уравновесява силите в него. И когато извърви пътя на това желание, тогава ученикът ще дойде до един момент, в който ще стане господар на живота и на смъртта.
То е много близо, но и много далеч
Християнството е такава наука, която трябва да подготви това пътуване, в което има да извървите дълъг Път. Да не мислите, че мястото, където отивате, е много близо; то е много близо, но и много далеч. Близо и далеч са неща относителни. Ако вие се движите със средна бързина, ще ви трябват 250 години, за да отидете до Слънцето; но ако се движите със скоростта на слънчевата светлина, ще отидете в 8-9 минути. (стр. 175/3)
Християнството е подготвителна наука. То подготвя Пътя на Душите, който те трябва да извървят до своя Отец. Да отидеш по-бързо до своя Отец – това се определя от интензивната сила на Любовта на Душата. Ако Душата е интензивна в своето желание, за кратко време тя ще бъде при своя Отец. Ако Душата няма интензивност, т.е. ако не желае Бога цялостно, тя може да пътува към Него хиляди години.
Мене ми трябват от тук до Борисовата градина 20 минути време, а слънчевата светлина преминава в 9 минути 92 до 93 милиона мили.
(стр. 175/3)
Когато се движа бавно, това показва, че животът в мен е слабо развит. Когато се движа интензивно, това означава, че придавам динамика на живота. С най-голямата си динамика аз се намирам при Бога. Това е мястото, където Животът е изцяло блажен и сияещ. Бог е толкова динамичен, че е неподвижен. Той е едновременно движение в покоя и покой в движението. Затова именно Той е Господар на живота и смъртта.
Крайната спирка за нашата Душа
Ако бихме тръгнали за най-близката звезда, Alpha Centauris, знаете ли колко години ще ни трябват? 34 милиона години с трен, а с бързината на светлината – 3 години. Пък ако речете да стигнете със скоростта на светлината до най-близката вселена, която е свързана с нашата вселена, трябват 90 милиона години. Тъй щото ще зависи къде отивате. (стр. 175/3)
За да пристигнем до Алфа Центаурис с влак, ни трябват 34 милиона години. През това време много пъти ще умираме и ще се съживяваме, и накрая няма да знаем закъде сме тръгнали. Затова ние трябва да постигнем в себе си скоростта на светлината, защото поне ще знаем закъде сме тръгнали. А когато постигнем Бог в себе си, ние ще сме пристигнали на желаното място. Бог е крайната спирка за нашата Душа. Но отвъд тази спирка има още нещо...
Ако попитате едного, който отива на Alpha Centauris, след колко години ще се върне, ще ви каже: „34 милиона години отиване, 34 милиона години връщане и толкова години седене там, значи ще се върна след 100 милиона години“. Това са отвлечени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство – 34 милиона години; трябва ви един ангелски ум, за да схванете Величието на Бога в тази мисъл... Гледайте да запазите Душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. (стр. 176/3)
От тази идея за пространството запомнете едно: ако имате чиста Душа и устрем към Истината, вие ще можете да прониквате в Свещеното Пространство. То е Мястото на Бога. И само в това Пространство може да разговаряте реално с Него. Извън това Свещено Пространство няма реални разговори. Извън това Пространство са въображаемите разговори. От въображение никой не може да израсне реално. Такъв човек може да си въобрази дори неща, които Бог не си е въобразявал. Но той ще си остане палячо в ръцете на съдбата.
Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може. (стр. 177/3)
Истинският ученик трябва да се обърне с лице към Бога: това се символизира от устрема към Истината. Тогава тъмните духове ще останат зад гърба му. Те няма да издържат на Светлината на неговия поглед. Той ще гледа напред, а те ще вървят зад гърба му. Те вървят винаги зад гърба на човека, за да може ако човек се откаже от Истината, те да не се откажат от него. Тъмните сили ни преследват, докато придобием Цялата Истина. И тогава те казват: „Свърши се!“ И те почват да търсят друг човек, а придобилият Истината става свободен.
Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята Душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога Светлият Венец за моя Дух.“ (стр. 182/3)
Ако човек има Любов в себе си, той ще може да внесе живот и в смъртта. Човекът на Любовта не умира. Човекът на Любовта е роден от Великата Майка. Великата Майка представя Свещената Същност на нещата. От тази Същност нещата се зараждат. И геройството е заради нея. Всичко е заради нея, защото тя е Венецът.
И право е казано: „Открил си го на младенците“. (стр. 183/3)
Това, което е открито на младенците, е Вечният Живот. Младенците символизират онези Устремени Души, които никога не се уморяват да търсят Вечния Смисъл. Те са постоянно търсещи, без да държат на условията, които ги заобикалят.
...Бог и Иисус Христос са двете Начала, от които произтича Вечният Живот, или двете опори, двата стълба, върху които се той крепи.
(стр. 185/3)
Бог, в най-висшия смисъл на думата и в най-вътрешния смисъл, това е Абсолютното Небитие. Но когато е слязъл надолу, Незнайният е изразил Себе Си като Син. Синът – това е Скритата Разумност, която е Законът на Небитието и която е разпръсната във всички неща.
Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката Душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния Дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения Блист (Блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ней от Бога. (стр. 188/3)
Преди милиарди години, когато Душата е живеела в Божественото Блаженство, Душата не е осъзнавала своя живот. Тя е живеела като капка в Океана. Тя е била част от Абсолютното Единство. Но после Бог отделя тази капка от Океана и ѝ дава свободен избор тя да се движи сама и по свой собствен път, сама да си изработи свой Божествен ред и порядък. И накрая, придобивайки безсмъртието си, да се върне в Океана с едно осъзнато Блаженство, което ще бъде наградата за всичките нейни усилия. Когато една Душа постигне това Висше осъзнаване, тя може да бъде съзнателен Служител и чрез нея Бог може да посочва Пътя на съществата – Пътя към Древния и Пресвят Океан, сътворен единствено от Блаженство, което надминава всички граници и понятия.
Сега някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката Душа всякога е съществувала в Бога и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава.
(стр. 189/3)
Не се стреми да живееш като Бога, защото чрез стремежа ти ще изгубиш себе си. Ти си проявеният Бог. При това условие няма нужда да се стремиш. Проявявай Бога в себе си и утвърждавай Вечния Замисъл.
Във Вечния Живот кое е среда? – Бог... Но средата е само една трета от Истината... Да се повърна към владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи на съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? – Три Същества различни, които имат една Мисъл, една Воля – Отец, Син и Дух Свети... Средата за всички същества и за нашата Душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос; а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Дух Свети. (стр. 186, 189/3)
Съществуват три Лица – Абсолютната Среда, Абсолютната Разумност и Абсолютната Святост. Абсолютната Среда означава, че сме потопени в неизменна Духовност. Абсолютната Разумност показва, че винаги трябва да търсим Смисъла. И Абсолютната Святост показва, че винаги трябва да се проявяваме като Душа: това се символизира от Благостта. Тези три Лица са едно Лице – Лицето на Вечния Живот.