1. ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА
Ще ви кажа една от малките причини, поради която сте на земята. Земята е едно твърдо място, едно трудно място. Само на едно твърдо и трудно място човек може да постигне мекота и благост. На слънцето няма такива условия. Ако с този си характер човек живееше на слънцето, той щеше да бъде мек и благ по принуда. Той щеше да превърне мекотата и благостта в едно изкуство. Той щеше да се държи меко и благо и щеше да си представя, че е мек и благ. Но Бог не живее в представите на човека, а в Реалността. За да се раздели с представите си, човек е изпратен на земята.
И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в Природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме Същността на нещата... (лек. 15: стр. 10/книга 5)
Животът е даден не за да изучаваш неговата външна проекция, а за да изучаваш себе си. Защото ако ти не изучиш себе си, ако не познаеш себе си, ще си останеш една външна проекция като самия обикновен живот. А когато познаеш себе си, ти ще откриеш своята Същност. Само на тази Същност може да бъде поверен Смисълът на живота. Тази Същност е твоята Душа. А Смисълът, който ще слезе при тебе, е онази Истина, която всякога си търсил. Смисълът слиза при Същността. Засега ти можеш да развалиш живота си, но не и да развалиш Смисъла. Но ако съумееш да изтръгнеш Душата си от обикновения живот, тогава Душата ти ще те заведе при истинския живот. Този истински живот е наречен още Смисълът на нещата.
Той е Едно с теб във всички
твои пътища
И всеки човек, който иска да се подигне, трябва да изучи този Велик закон в себе си, да знае познава ли Оногози, Който го е пратил на земята.
(15:13/5)
Ако искаш да израснеш в себе си, трябва да се самопроникнеш. Ако успееш да се самопроникнеш, ще се срещнеш с Великия закон, който е издълбан в твоето сърце, в твоята Душа. И тогава ще познаеш Оногози, Който те е изпратил на земята. Този, Който те е изпратил на земята, е Едно с теб във всички твои пътища. Той е скрит в твоя Свещен дълг към живота. И ако ти си в съзнателно Единство с Него, ще разбереш, че всичко, което срещаш по пътя си, е все Неговата Любов. Всичко, което обичаш, е все Той. А злото, което мразиш, е пак Той. Понеже съществува само ТОЙ, злото не е зло. Злото е също Любов, но скритата Любов. Когато доброто не може да се грижи за тебе, се явява злото. Щом съществува само ТОЙ, може ли злото да съществува?
Човек, който иска да се домогне до тази Велика Истина, трябва да знае какво нещо е животът; трябва да знае какви трябва да бъдат отношенията му към Бога и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. (15:24/5)
Който иска да се домогне до Великата Истина, той трябва да има абсолютно отношение към Бога. Само Мъдрият има това абсолютно отношение. Мъдрият не е мъж или жена. Той не се обединява отвън. Той е съединил двата принципа в себе си. Мъдрият е открил Любовта в себе си и затова той не се нуждае от външна жена. Той е цялостен в себе си. Тази Цялост е Подобието на Бога. Ето защо Мъдрият не се съблазнява. Той е търсил навътре и е открил Изворите на живота вътре в себе си. Търсещият навътре всякога намира. Търсещият навън е всякога обречен... Тайната на живота принадлежи само на този, който е цялостен. Мъдрият има живот поради своята Цялост. Мъдрият не е знаещ. Мъдрият е Съкровен. Само Съкровеният има абсолютно отношение към Бога и към хората. Мъдрият е същество, по-дълбоко от живота. Мъдрият е ЛЮБОВ. Любовта е по-дълбока от живота. ТЯ е абсолютното отношение към Бога. Мъдрият се отличава по абсолютното в себе си. Той е Жива Канара за световете.
Истината обективно не може да се проучава. И Любовта обективно не може да се проучава. И Мъдростта обективно не може да се проучава... Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума и умът по косвен начин може да я проучава. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? (15:14/5)
Човекът не може да обхване Истината, но Истината може да го обхване. Истината живее извън Вселената. Не можеш да стигнеш дотам. Умът не може да разбере Истината, но Духът може да заведе човека при Истината. Когато Духът те заведе при Истината, тогава Истината ще изпрати онези Божествени проекции в твоя ум, които ще осветят пътя ти към самата нея. Сърцето също не може да обхване Любовта. Само Душата може да те заведе при нея. Ето защо казвам: Не можеш да познаеш Любовта чрез чувствата си. Колкото и да са Божествени, те са ограничени. Любовта можеш да я познаеш не чрез чувствата си, а чрез Великото в себе си. Това е твоята Душа. Грехопадението всъщност не е нищо друго, освен слизането от Духа и Душата в ума и сърцето. И затова стремежът към Духа и Душата разширяват съзнанието на човека до онази точка, в която се намира границата на Освобождението. Проучвай Душата си, за да се завърнеш в Любовта. Да проучваш Душата си, означава да проучваш Благородното, Възвишеното и Съкровеното. Проучвай Духа си, за да се завърнеш в Истината. Да проучваш Духа си, означава да проучваш Потънкостите на нещата, Тайнството на нещата и още Незабележимото, Невидимото. Така постепенно ще разбереш, че Невидимото е по-реално от видимото. Да осъзнаеш напълно това, означава да преобразиш живота си... Щом проучваш Душата и Духа си, те ще те отведат при Любовта и Истината. Тогава Любовта и Истината ще изпратят онези Първични проекции в твоето сърце и в твоя ум, които ще можеш да преживееш дори и на земята. Умът и сърцето са създадени да преживеят Любовта и Истината на земята. Щом ги преживееш, ти ще познаеш пътя на своето Завръщане. По пътя на Завръщането ще те води Мъдростта.
Не изпускайте настоящата вълна на Любовта, за да не странствате милиони години в пространството
Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на Битието, които обхващат хората и ги водят във Вечността, т.е. не във Вечността, но ги подигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание. (15:19, 20/5)
От милиони години Любовта е слизала на вълни в различните светове. В паузата между една вълна и друга са се зараждали културите на мрака. Но много от най-упоритите в злото са умеели да живеят и да придобият някаква будност. Тези същества на злото са придобивали опит, който е щял да им помогне, но в други времена. Когато вълната на Любовта е слизала, мнозина са я използвали правилно. Те са я превръщали във виждане, в работа, в изпълнение на най-различните видове дълг. Що е виждане? Това не е умението да знаеш, а умението да живееш. Виждането символизира живата връзка с Любовта. Ще ви кажа една малка Тайна: има милиони добри хора по света, които не умеят да живеят. Има много зли и тъмни същества в света, които умеят да живеят. Те се вкопчват във всичко, което може да им даде живот. Те ценят живота повече от добрите хора. А знаете ли, когато дойде вълната на Любовта върху такива същества, какво произлиза от тях? Те стават същества на Мъдростта, защото имат волята и разумността да се вкопчват в нещата. А не е ли вкопчването във вълната на Любовта най-същественото? И затова е казано: „Царството Божие насила се взема“. А добрите хора, които са мързеливи, не са ли се вкопчили в злото и в смъртта? Не е ли красиво да видиш лош човек, който улавя живота? И не е ли грозно да видиш добър човек, който изпуска вълната на Любовта и разрушава себе си и околните? Всякога използвай вълната на Любовта! А когато тази вълна я няма, търси остатъците на живота. Това е по-добро от обикновения човешки живот. Обикновеният живот е едно постепенно погребване. А сега, в това време, ние се намираме във вълната на Любовта!
Един ден всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете.
(лек. 14: стр. 31/книга 5)
Човекът ще премине през безбройни светове. Той трябва да вземе от тези светове най-важното. Става въпрос за милиони светове. Това, което човекът ще вземе от тези светове, е наречено на Древния Език Аховар, което значи Есенцията на опита. И най-накрая тази чиста Есенция на опита ще съумее да се превърне в най-чистия Пламък. Характерното за този Пламък е, че той е абсолютно независим от хората, от световете и от нещата. Този Пламък се самовъзпламенява в самия себе си. Така Пламъкът се завръща в Прапламъка. От човека няма да остане никаква следа, защото този, който се е завърнал в Прапламъка, сиреч в Истината, се е завърнал завинаги.
2.
ДЪЛБОКО В ТАЙНСТВОТО
...Пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. (стр. 23/ лекция 1)
И наистина неизследими са пътищата на Бога. Той не оставя следи. Само Любовта е Път към Него, но Любовта не води до Него, а до Неизреченото. Всеки, който все още може да Го изрече, не е стигнал до Великата Му Тайна. Любовта е Пътят към Него, но това не е Пътят, по който Той може да бъде намерен, защото Той надминава и Любовта.
– Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. (стр. 4/книга 2)
Цяла Вечност ще се учиш, докато придобиеш една малка част от знанието на Бога. И ако правилно се учиш, Бог ще те преведе в Своя Храм и ще ти даде онази Мъдрост, която надминава знанието. Основата на тази Мъдрост е съградена от Смирение. Това е първият стълб. Средата на тази Мъдрост е съградена от Съкровенолюбие, което е вторият стълб и символизира Благата вест. И краят на Мъдростта е Дълбоко Незнание, което е третият стълб и което е велика основа за обновяване с Незнайния.
Повдигане на живота има, когато правите средата условие... Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда: например рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога: ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете.
(стр. 189, 190/3)
Който е потопен в Бога, той няма знания, а има живот, защото той и Бог са Едно. А който е извън Бога, той няма живот, но има много знания. Но има Същества, които превъзхождат и знанието, и живота. Тяхно е Най-Древното Царство. Те винаги са били Царе на живота. Само те могат да носят Жезъла на Истината. Техният Дух превъзхожда живота и знанието.
...И храненето като процес означава работа.
(стр. 27/2)
Храненето е Велик процес. Този процес ни води към Небитието на Древния. Който умее да се храни, става Безсмъртен. Който умее да се храни, става Извор. Той придобива образа на своята Душа. Който умее да се храни, става Извънпределен. Той придобива подобието на своя Дух, който е Образ на Бога. И тези, които са извървели всички пътища на храненето и са се отказали от всяка храна – и външна, и вътрешна, и пределна, и безпределна – те самите са се превърнали в Храна на Най-Древния Незнаен. За тях е казано, че са Старци. Те са Избраните в най-висшия смисъл на думата. Старците символизират Неизразимото, Есенцията на Живота, Есенция от Есенцията на Древния. Неизразимото е най-висшият израз на Истината. Древният Незнаен се храни само с Неизразимото. Сам по Себе Си Той символизира Истината, Която е над всички други Истини. Той е Непонятната Истина. Към Него се стремят всички светове – и знайни, и незнайни. 24-те Старци са 24 Храма на Съкровената природа на Абсолюта. Те Му дават от себе си най-чистата Субстанция и Той приема тази Храна, като я превръща в Есенция. Тази Есенция по незрими пътища пътува и прониква отново в 24-те Храма. Субстанцията на Старците е създадена от кристално чистите Истини, които са основанието на техния живот. Новото в Субстанцията се заражда от Любовта към Истината. Само Любовта може да поражда Нови Истини. Любовта на Старците поражда всякога Нови Истини, докато Любовта на Синовете и на Неизменните същества е само преоткриване на старите Истини. Но всяко преоткриване на една стара Истина носи в себе си ново обновяване, ново качество на енергията, ново измерение, нова девственост, защото Истината съдържа в себе си всякога нов подем. Старата Истина се преоткрива като стара, но се възприема като Истина с нова еманация. Старата Истина може да внася в човека всякога все нови и нови елементи, които идват от незримата ѝ област. Истината е всякога Извор. Синовете и Неизменните същества се обновяват с най-величествената излъчена Субстанция от Абсолюта, докато Старците се обновяват със самия Него.
Това, което не се казва за Любовта, е истинска Любов. (стр. 30/3)
Този, който е придобил истинската Любов, той не може да я изрече. Защо не може да я изрече? – Защото е погълнат от Бога. Той е изчезнал в Бога, той се е разтворил в Бога. Той се е превърнал в Небитие, в Нероденото. А Нероденото не говори.
Ще може да дава Живот и Дихание
Бог е създал човека, без да види някой, без да го пипне. Може ли и вие да направите същото? То е все едно да изпълните заповедта на онзи цар, който искал да му ушият дрехи, без да ги пипне човешка ръка. При днешните условия това е невъзможно. (стр. 44/2)
В бъдеще човек ще може да дава Живот и Дихание на другите Души. Но при сегашните условия той е зависим от Диханието и не го познава в неговата Дълбочина. Тази Богоподобна възможност може да се постигне само чрез Величието на Смирението. Когато човек постигне дълбоката степен на Смирението, той ще се превърне в Духа на Живота, защото в тази степен няма грехове. Дълбоко в Смирението означава дълбоко в Безпределното Неназовимо.
...Казваш: Защо Бог ме създаде? (стр. 44/2)
Дълбоко в Тайнството няма отговори. В това Тайнство човек просто гори с Пламъка на Изначалното си Сияние и това Сияние е Отломък, който ще отведе човека при Трона на Древния Незнаен.
Съществуването на другия свят има свое Начало, свой Произход. (стр. 120/2)
Съществува този свят, съществува онзи свят и съществува един по-вътрешен свят. Този свят е външният свят, онзи свят е светът на Душата, който е наречен още „Изгубеният Рай“. Душата е Съкровената природа на човека, а тази Съкровена природа не е нищо друго, освен излъчената Субстанция на Бога. Раят е образуван от тази Субстанция. Кой може да живее в този свят? Само този, който има постоянна Будност. В тази Будност всякога се съхранява Раят. Имаш ли Будност, има Рай. Нямаш ли Будност, попадаш във външния свят и Раят е изгубен. Ти ставаш човек на внушенията и настроенията. Така човек често прескача от този в онзи свят. Това е, когато се губи Будността. Кой е по-вътрешният свят? Това е Царството на Духа. В това Царство живеят най-висшите същества – Серафими, Херувими и Престоли. Тук живеят и Синовете на Бога, но не напълно. Те черпят своето Вдъхновение от това Царство, но по-често живеят в другите два свята. Това Царство на Духа не е създадено от Субстанцията на Бога, а от Есенцията на Бога. Тук Вдъхновението е вечно. Ако се явят препятствия, те го усилват, защото най-висшите същества изливат своята помощ и енергия върху Синовете Човешки. Човек трябва да върви от този свят към онзи и от онзи към Царството Божие. Третият свят е именно Царството Божие. Над този свят се извисяват само 24-те Старци. А над 24-те Старци обитава само Едно Същество. Никой не знае Името Му, но всички Го познават. Когато Той реши да се прояви, всички Го познават, но без да могат да Го видят. Това е Абсолютното Същество, до Което никой няма пълен достъп. Това Същество е наречено Великият Непознат. Ако Той реши да се прояви, 24-те Старци си затварят очите, защото Неговото Сияние е напълно Ослепително. ТОЙ – Великият Непознат – говори само с езика на изключителното Си Сияние. Той няма друг език. Ако Той даде пълна сила на това Сияние, всички светове и съзнания ще се стопят и ще бъдат погълнати от Него. ТОЙ е Единственият. Той никога е нямал равни на Себе Си. Наречен е още Абсолютът или Най-Скритият от Скритите. Безумни са всички тези, които искат да Го търсят и да Го намерят. Той никога не може да бъде опознат. Няма такава Врата, която да води към Него. Само 24-те Старци едвам-едвам са надзърнали в Неговата Обител, но без да са влизали там.
Единствената реална наука е
Пътят към Незнанието
С музиката можеш да извървиш всички пътища. (стр. 190/2)
Музиката е път от Битието към Небитието. Музиката трябва да те заведе до твоята Душа и до твоя Дух. Когато музиката стигне до Духа, тя вече става безпредметна, защото Духът може да живее само в Дълбините на Нищото, откъдето е произлязъл. Там, където свършва музиката, свършват всички пътища. Остава само едно: Тайнството, наречено Нищо... Ако Душата се стреми към ума, сърцето и волята, тя се превръща в робиня, защото тя се стреми към знайното за нея. Единствената наука в света, която е реална, е Пътят към Незнанието, Пътят към Незнайното. Само тук можеш да откриеш Нови Дълбини. Ако Духът се стреми към Нищото, то е защото е произлязъл от Неговите Дълбини. Само Нищото може да задоволи Духа. Само Духът може да задоволи Душата. Само Душата може да задоволи сърцето, защото сърцето е сянката на Душата. Душата е сянката на Духа. Духът е сянката на Бога. Бог е сянката на Нищото. Това е естественият Път на възвръщане. Всички Разумни същества, дори и най-висшите, се нуждаят от Нови Дълбини, а те са скрити и съхранени само в Нищото. Само Нищото може да дава истински, защото то никога не иска нещо в замяна. То е абсолютно самодостатъчно. Ако му посветиш най-висшата песен, ти нищо не можеш да му дадеш. Но ако имаш едно Велико отношение към Най-Древния Източник на живота и смъртта, ти ще се приближаваш все повече към Него. Не можеш да посветиш нещо на някой, който съществува, защото всичко, което съществува, е привидно. Отзад е само ТОЙ – Единственият Незаменим, Вечно Непознат и поради това Вечно Търсен. Само най-дълбокото Незнание Го улавя. Това е Пътят на Великите Мъдреци и Учители.
Под думата човек или человек на български се разбира същество, което живее цял век; обаче в Първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето Човекът“?
(стр. 3/книга 3)
Да кажем „Ето Човекът“, в най-висшия смисъл на думата, означава да кажем „Ето Лицето на Истината, ето Този, Който озарява световете“... Думата Човек е изразена най-дълбоко във Ватанския език. Ватанската идея е Манахара и означава „Този, Който е произлязъл от Сиянието“. Сиянието в Човека е наречено Духът. Истинският Човек никога не губи Духа си, никога не губи Сиянието си. Истинският Човек е Лъч от Великия Непознат. Истинският Човек не говори с думите, Той говори с Присъствието си. Но малцина са тези, които могат да Го разберат, защото Той е забулен и дава Сиянието си само на определени Души. Това са тези, които Му се доверяват до смърт. За другите хора Той е просто един добър човек.
Може би пред вас житното зърно да представя нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – 1/16-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм жито струва един грош? Обаче в житното зърно има сила, възможност, Дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват... Но то е една велика загадка в света.
(стр. 15/3)
Житото е произлязло от Първата Слънчева Раса. На Древния език то се е наричало Хавах, което приблизително означава „Само Скритото живее“. Това има отношение към Духа на саможертвата. Всеки, който се жертва, придобива Лицето на Живота. Но да се жертваш – това е било умение само на хората от Слънчевата Раса, защото от сто вида жертви само два вида са Хавах: носители на Скрития Живот.
Аз не съм видял в живота си два дена подобни един на друг... В туй именно седи Величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо Велико. (стр. 38/3)
Ако искаш да познаеш Величието на Бога, трябва да бъдеш в Единство с Него, трябва да бъдеш потопен в Неговия Дух, в Духа на Любовта. За Любовта всеки ден е едно Тайнство. Любовта всеки ден се среща с Бога. Любовта всеки ден се среща с Неизговоримото. Няма по-голямо Тайнство от Неизговоримото. Неизговоримото произтича от Нищото. Съществуват три свята: известното, Неизвестното и Нищото. Известното е известно за ума – това са знанията, които нищо не решават. Неизвестното е още неоткрито, но постепенно става известно. Ставайки известно, то се изчерпва. Нищото си остава всякога Нищо. Не можеш да го изговориш. Можем да говорим за него, но то е Неизговоримо. Любовта може да се обменя само с Неизговоримото. Самата Любов е също Неизговорима. Когато любиш, това другото, което любиш, се превръща в Бог. Любовта не може да го изговори, защото тя не борави с думите. Умът борави с думите и с известното. Вярата борави с Неизвестното, а Любовта борави с Неизвестното, което е скрито в Неизвестното. Това скрито Неизвестно е абсолютно Непознаваемо и затова е наречено НИЩОТО.
Сега, ако някой чете „Вечен Живот“ или „Живот Вечен“, ще попита какво можем да разберем под думата Вечен. Тази дума има външен и вътрешен смисъл. (стр. 184/3)
Вечният Живот има външен и вътрешен смисъл. Външният смисъл е придобиване на опит по пътя на страданията. Вътрешният смисъл е в придобиването на Духа чрез разумни и Божествени прояви. Вечният Живот има и своя най-вътрешен смисъл. Това е онова Свещено Пространство, в което няма нито страдания, нито опит, нито разумност, нито цел. Това е Животът, който превъзхожда всички пътища и цели. Той е сам по себе си Небитие – Реалност без опора, защото сам по себе си е ВСИЧКО.
Той нито живее, нито съществува
...Човек може да съществува, без да живее.
(стр. 184/3)
Докато е във физическото си тяло, човек живее. Ако човек постигне себепознание, той започва да съществува, т.е. той се връща към Живота на Първичното Същество. Когато човек познае Духа си и се слее с Истината, той съществува в своя Център в най-висшия смисъл. Той вече нито живее, нито умира. Той съществува в Духа. Но когато човек се домогне до Изначалието, той нито живее, нито съществува. Той е като самородното злато. Той живее за себе си, но в съвсем друг смисъл: той живее самородно. И макар че е произлязъл от живота и съществуванието, той вече не принадлежи на тях, така както водата не е нито кислород, нито водород, а нещо съвсем друго. Тя е вода сама по себе си. Това е мистично явление.
По време на Третото Пришествие
Преобразуванието следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме Светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите Учители. Светиите са Учители на човечеството и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. (стр. 25/3)
Светиите са първите Учители на човечеството. Те се занимават с детската възраст на човечеството. След тях ще дойдат Посветените и Мъдреците, които са междинната връзка между световете. После ще дойдат Великите Учители, които ще посеят най-дълбоките семена. И най-накрая – по време на Третото Пришествие – ще се яви Незнайният Абсолют. Тогава вече няма да има човешки език. Тогава Душите ще говорят на новия език – езика на Екстаза, или езика на Неизмеримото Щастие, защото тогава всички Души ще бъдат в своя Дом – Дом Вечен и Неръкотворен.
Единствената Сила, която може да проникне в Хаоса
Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? (стр. 70/3)
Ако Христос не беше прикован на кръста, кой щеше да разбере, че Христос е Син на Бога? Кръстът е мястото, където се срещат човешката и Божествената Любов: на кръста се решава дали човек е Син на Вечната Любов, или е същество на земята. Кръстът е най-големият Дар от Бог-Отец за Неговите Синове. Кръстът е пълното утвърждаване в Бог-Отец. Който е издържал кръста, има Венеца на Живота. Той може да се нарече Син на Живия Бог. Кръстът е Тайнство, извлечено от Хаоса. Който може да проникне в Хаоса, той превръща двете пресечени линии в две успоредни. Успоредно се движат само съществата на Абсолютната Разумност. Любовта е единствената Сила, която може да проникне в Хаоса, защото Любовта е била, преди да е съществувал Хаосът.
Единственият, на Когото трябва да се покланяме
И тъй, три важни неща, три важни думи има в Учението Христово: Отца и Сина, и Светаго Духа. Ако можете да произнесете тия думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. (стр. 50/4)
Който може да проникне в Христос с чисто сърце, светъл ум и разумна воля, той влиза в духовния свят на Христа. Това е духовната Троица. А който може да проникне в Христос с Любов, Мъдрост и Истина, той ще види трите Лица на Бога: Всеобхватното Лице, Всевиждащото Лице и Всепроникващото Лице. Това е Божествената Троица. Зад тази Троица се крие най-висшата Истина. Това е наречено ДРЕВНИЯТ. Той седи и наблюдава световете в Абсолютна Неподвижност. Окото Му владее всички светове и същества. Той е Единственият, на Когото трябва да се покланяме. В бъдеще Старците ще вдигнат учениците в себе си и ще им разкрият част от Мистерията на Древния. После Старците ще дадат методи на Своите Синове да израснат до степента на шестото и седмото тяло. И когато учениците достигнат до тези степени, ще могат сами да достигнат до Тайните на Древния, но без да Го познават, защото всеки, който иска да Го познае напълно, трябва да се разтвори напълно. В това разтваряне напълно има две степени. Едната степен е изчезване завинаги в Махабир – това е изчезване без възвръщане, а другата степен е частично разтваряне със завръщане. В това число има много Посветени, Учители, а и самите Старци, които са си запазили телата от шесто до трето, и други, които са ги запазили от шесто до първо. Тези, които са ги запазили от шесто до първо, слизат много рядко на земята и слизайки във физическо тяло на земята, те помагат на учениците си по Пътя към Висшите светове. А тези, които слизат от шесто до трето тяло, те са се отказали от физическото тяло и слизат най-много до облагороденото астрално тяло на своите ученици или до облагороденото ментално тяло. И така те ги ръководят чрез техните чувства и чрез техните мисли. И така тези ученици също вървят по Пътя към Висшите светове, докато постигнат шестото тяло и отчасти седмото. Това е въпрос на хиляди и милиони години. Понастоящем можем да се покланяме на Древния само символично – когато влагаме Любов в работата си и когато влагаме Любов в молитвата си. Това са малките Поклонения, които ще доведат до големите.
Казваме, че сме Венец на създанието на света. Не, да не лъжем себе си, да не лъжем и Бога. Ние не сме Венец; Венец са само ония, които са завършили своето развитие. (стр. 64/4)
Венец са само ония, които са се домогнали до най-дълбокото място в себе си. На това място се намира Истината. Тази Истина работи в Невидимата област на човека. Тя го подготвя постепенно за големия сблъсък със злото. Тя го подготвя за сблъсък с големия взрив. И понеже любящият е отдаден на Истината, самата Истина, която е скрита в него, ще воюва. И в деня на Великия взрив човекът ще избухне, злото ще бъде разтворено, то ще бъде погълнато от Истината, а в човека ще изригне Нова Светлина – съвсем ново качество на съзнанието, Нова Любов, която ще бъде Венец и Корона в неговия живот. Велик е Пътят на ученика, защото той е увенчан не с корона от злато и диаманти, а с Дара на Неизменната Любов. Не искай във Великата Битка ти да победиш. Остави победата на Истината, а ти само наблюдавай и ще прозреш Тайната на Живота. И ще видиш, че силата на злото не съществува, защото Сила има само Истината. Но само тогава ще видиш това, защото само тогава – във Великата Битка – Истината ще ти се открие. Дотогава ти си бил сляп. И ето, сега Истината ти дава Ново зрение и Ново видение, защото ти възлюби Истината повече от света. И ето, тя се превръща в твоя Венец. И ще украсява с Блаженство дните ти, които няма да имат свършек.
Всички хора са живи кръстове, които трябва да се издигнат. Щом стане това, около този кръст ще се образува една окръжност, която означава Вечността. Тъй щото кръстът ще се превърне в колело, което ще бъде в постоянно движение. (стр. 49/4)
Всеки човек носи кръста от своето минало. Кръстът означава, че човек е избрал пътя на знанието. Малкото знания са образували малкия кръст, многото знания са образували големия кръст. Това е пътят на една древна изостанала цивилизация, която е наречена Дървото за познанието на доброто и злото. Само Любовта може да се справи с кръста и да превърне пресечните му линии в успоредни. Така ще се образува Вечното движение на Любовта, което ще се насочи към своя център, който е наречен Дървото на Живота. Тази Най-Древна Слънчева цивилизация, наречена Дървото на Живота, се е ръководела от 24-те Старци. Това Дърво ражда същества на Истинското Добро и на Вечната Любов. Но за да станеш Син на Старците, се иска нещо повече. В Дълбините на своята Любов трябва да пожелаеш Дървото на Мъдростта. При това условие твоята Любов и твоето Добро ще бъдат разклатени, защото ще се яви Древният и ще те постави на Дълбоките Изпитания на Мъдростта. И малцина са тези, които са имали Силата на Доброто и Силата на Любовта, които да са устоявали. Да пожелаеш Дървото на Мъдростта, означава да се разделиш дори със Съкровеното Знание и да влезеш в съвсем друга Вселена. Малцина са тези, които устояват в Изпитанията на Дървото на Мъдростта. Тези, които са устояли и са станали Синове на Старците, са минали през страдания, които външната Вселена не познава. Синовете на Старците се отличават по това, че те са Абсолютно Неизменни и във външен, и във вътрешен план, и са готови дори да се откажат и от Душата си – в смисъл да постигнат нещо по-дълбоко. Тези, които са изпълнили тези условия, са преживели известно време в условията на нечуван и невиждан Мрак. И чак тогава са били приети от Старците за техни Синове. Старците имат малко Синове. Всеки Старец има най-много до 10 Синове; нямат повече, защото Велика Тайна е Дървото на Мъдростта. Това Дърво няма корени във външната Вселена. Дървото на Мъдростта е родило Велики Синове и Велики Мъдреци. Но има и още едно Дърво – това е Дървото на Абсолютното, това е Дървото на НЕЗНАЙНИЯ ДРЕВЕН. За това Дърво са били избрани само 24-те Старци. Никой не може да пожелае това Дърво. То е Абсолютно Недосегаемо. Само Старците имат право да повикат понякога Своите Синове, за да зърнат за малко Подножието на Дървото. Това е Дървото без корени, то няма корени в нито един свят. То се ръководи от Великия Незнаен. В Древността Мъдреците са нарекли Великия Незнаен „Възхитителния Дух“, понеже са нямали думи, с които да ГО изразят. ТОЙ се е изявявал на Синовете и на Мъдреците в много кратки мигове, след като е скривал голяма част от Светлината Си, за да ги предпази. В Атлантида има Легенда, запазена от Мъдреците, за „Възхитителния Дух“...
Само Древният избира Мъдреците
„Но трябва да се налива новото вино в мехове нови...“ (Лука – 5:38) ...За Божествените идеи, които слизат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. потребни са хора, които имат ум и сърце, възприемчиви към Новата Истина.
(стр. 69/4)
Новата Истина изисква нови ученици и нови тела. Силата на новите тела е в това да възприемат Истината цялостно, с доверие и пълнота, за да могат да издържат на нейния Огън. Това значи, че новото вино изисква нови мехове. Новите мехове – това са новите тела, съградени от Принципа на Неизменната Любов. Само човекът на Любовта може да се насочи към едно Мистично бъдеще. Това бъдеще е извън времената, но може и да посещава времето. Само човекът на Неизменната Любов може да тръгне на дълъг Път. Това е Великият Път към Дървото на Мъдростта. Това е най-трудният Път в живота, защото от 100 Неизменни на Любовта най-много 7-мина стават Мъдреци. А другите си остават Посветени, които само частично докосват Мъдростта. Пътят към Мъдростта ще си остане всякога най-трудният Път. В заключение на това можем да кажем, че само съществата на Неизменната Любов могат да получат право на стремеж към Дървото на Мъдростта. Великият Закон повелява само Любовта да бъде мъдра. Но не всяка Неизменна Любов може да получи плодовете от Дървото на Мъдростта. Въпросът, кое същество на Неизменната Любов да тръгне по Великия Път към Дървото на Мъдростта, се решава от Старците. Старците определят по неведоми пътища кои същества да тръгнат по техния Път. Те определят това извън света на причините и последствията. Те определят това с помощта на Тайнствено Просветление, което идва от Великия Незнаен. Само Древният може да избира, защото само ТОЙ знае кой за какво е роден.
Ако разбирате закона, под който сега живеете, вие бихте се подмладили. – Кога ще бъде това? – Когато научите закона да се обновявате вътрешно, в Душата си. (стр. 79/4)
Най-важното нещо, до което трябва да стигне един човек, е себепознанието. Себепознанието означава да си познал целостта на Душата си. Това означава още да си цялостен в Любовта. Дотук беше себепознанието. Оттук нататък започва Учението за Незнанието. При себепознанието се обновяваш със себе си – с Любовта, която си ти самият. Оттук нататък Любовта ти е изцяло насочена към Духа. Този Дух е близък до Душата, но Незнаен за нея. Душата всякога се стреми към Незнайното. Така тя става все повече Духовна Душа. И така тя все повече се обновява с Незнайните елементи, скрити в Духа, докато някога тя се превърне в Чист Дух, Чисто Съзнание. Това Чисто Съзнание е наречено Най-Великата Реалност. Само тази Реалност може да се обновява с Нищото, защото за да влезеш в Нищото, трябва да си Абсолютно Чист. Абсолютната Чистота е Абсолютна Пустота. Тази Пустота не желае абсолютно нищо. Понеже не желае абсолютно нищо, тя получава Дара на Нищото. Това е Благодатта на Посветените същества. Понеже те абсолютно нищо не желаят, Нищото ги е пожелало. Нищото е Домът, Обителта на Древния Незнаен – на Този, Който самосъществува. И никой друг не обитава там, освен Самосъществуващия. Посветените същества се обновяват с Незнайното Измерение на Древния. Тези същества придобиват Присъствието на Незнайното. Те са самодостатъчни, самоизпълнени и самоизобилни. И понеже нищо не са търсили, те са намерили. За тях е казано: „Не търсете и ще намерите“. Това означава следното: който търси, няма да намери, защото търсенето е метод, който увеличава въображението и създава затворени врати. Докато Чистият не търси: той е тих, безмълвен и отворен. Така той е всякога възприемчив и достъпен. И в тази възприемчивост, в тази достъпност, в тази отвореност се случва Тайната на Живота.
Великата Мистерия на женитбата
Казвам: Истинската женитба не е създадена на земята. (стр. 98/4)
Истинската женитба е Най-Висшата Мистерия в Тайната на Живота. В най-дълбокия смисъл Абсолютът се е оженил за Реалността, след което е излъчил от себе си Духа. Впоследствие този Дух, Който е Първичният Адам, се е оженил за Любовта – Първичната Ева. И после на земята като едно отражение на тази Велика идея пречистеният ум на човека се е оженил за сияещото сърце. Оттук надолу огледалото се е преобърнало и човек все иска да се жени и да се свързва, но не знае за кого и как. И днес човек трябва да тръгне по Пътя на Великото самопробуждане и с това да обърне огледалото обратно, за да се върне отново към оная Велика Мистерия на женитбата, която го превръща в Мистична Душа, в Мъдрец или в Посветен, който наистина познава своята Съкровена Същност. Пътят на женитбата е Път към Великата Мистерия на Древния Незнаен. В най-долния план ученикът трябва да се ожени за своето сияещо сърце и за своя пречистен ум. Това са две различни енергии, които ученикът трябва да обедини и хармонизира, за да възстанови Светлината и движещата Сила на своята воля. Това е първата женитба. Оттук нататък, възродила своята Светлина, волята се насочва към Душата. Това е един постепенен и продължителен процес, който означава пътуване и женитба на човека с Несътворената си Природа. В женитбата с Душата си човек възстановява изгубеното си щастие и блаженство. Тази женитба се нарича себепознание. Това е втората женитба. От придобиването на това щастие и блаженство човек трябва да върви към третата женитба и да не се успокоява от това щастие и блаженство, и от това умиротворение. И да не се спира дотук, а да разбере, че щастието, блаженството и умиротворението са само едно начало за истинската работа, която тепърва предстои. Тук търсачът няма право да мисли, че е постигнал своята Цел, защото който е превърнал щастието и блаженството в своя Цел, той изпуска третата женитба. Пътят към третата женитба е саморазкриване на Величието на собствения си Дух. В третата женитба човек се самопробужда в своята най-висша Същност. Тук човек постига женитба с Малкото Лице на Бога. То е наречено още Искрата. Това е женитба с Неведомото. И тук не трябва да се спира. В това Неведомо трябва да се стреми към четвъртата женитба, която е среща със своя Учител. Само човешкият Дух може да постигне Мистична женитба със своя Учител, защото само човешкият Дух може да бъде тотален, сиреч цялостен. Само той носи в себе си Пълнотата на търсача. В тази Пълнота Целта е само една – Учителят. Тук се осъществява постепенно Мистерията на четвъртата женитба. Оттук нататък следва Пътят към Мистерията на най-великата женитба. Тук вече Учителят има задачата да предложи на ДРЕВНИЯ НЕЗНАЕН своя Син като една пречиста и пресвята Жертва, при което Древният решава дали да приеме в Себе Си и да разтвори в Себе Си тази Свята Жертва, или да остави Сина в ръцете на неговия Учител – той да започне с него истинското обучение и да го превърне в Син на Великото Незнание, което отговаря на Учението за Прасветлината, от която Прасветлина е била образувана Първата Слънчева Раса. В този случай има два вида женитба. Едната е възвръщане към световете като Син на Прасветлината, като Вечен Син на своя Учител. А другата женитба е само един символ – тя означава пълно разтваряне на Сина на Великото Незнание във Великото Незнайно.
Пилат зададе въпрос на Христа: „Що е Истина?“ (стр. 105/4)
На въпроса „Що е Истина?“ може да се отговори по два начина. Единият отговор е скрит в това, което е наречено Абсолютно Безмълвие, т.е. Древният не произнася нищо. В случая ТОЙ се е скрил в Собствените Си Дълбини и е останало само Безмълвието. Това е единият отговор. Другият отговор е следният: Древният произнася израза „Йехие Ашер Йехие“, което означава „Аз съм Истината“, „Аз съм Самосъществуващият“ или „Аз съм Този, Който съм“. Само Древният може чрез едно Велико Същество да произнесе Себе Си чрез тези Думи. Това може да бъде произнесено само в една определена атмосфера. Например Христос е произнесъл тези Думи само пред своите неизменни ученици. Само в Съкровена атмосфера тези Думи могат да бъдат произнесени, докато в една обикновена атмосфера тези Думи много рядко се произнасят. В окултната история има случаи, когато тези Думи са били произнасяни всред обикновени хора, всред тълпата и тогава тълпата е убивала този, който ги е произнасял. Тълпата не е могла да възприеме тези Думи и тя е убивала с камъни този, който ги е произнасял. Така тълпата е осъждала самата себе си, осъждала е своето неразбиране, а убиваният е умирал в Екстаз от Истината. Христос е казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Това е Пътят към 24-те Старци, които са 24 състояния на Универсалната Мъдрост. И затова всеки Старец може да каже: „Аз съм Този, Който съм“. Христос също може да каже: „Аз съм Този, Който съм“, защото Той се оказа послушен до смърт. Когато Древният влиза в Старците и във Великите Посветени и произнася чрез тях израза „Аз съм Този, Който съм“ – това означава, че ние трябва да се насочим към тия Същества, защото само те могат да ни водят по Неведомия Път към ДРЕВНИЯ.
Земята, за която често се говори в Свещените книги, е толкова голяма, че на нея могат да живеят безброй хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“. Вие се стремите именно към тази Земя, която Бог е създал първоначално. (стр. 127/4)
В Първоначалния Език под „най-висша Земя“ се е разбирало това, което е наречено човешкият Дух. Това е Обетованата Земя. Това е Истинският Дом в човека. Душата е Красивият Дом в човека, Вечният Дом. Духът е Истинският Дом в човека, Обетованата Земя, която символизира абсолютната неуязвимост. Абсолютният Дом в човека – това е Пълното Разтваряне в Нищото. Тук вече изчезваш, без да имаш Дом, защото си се завърнал напълно у Дома. Разтвореният в Нищото няма Дом, но той е постигнал Най-Дълбокото Освобождение. Това е Освобождение от живота и смъртта. Животът и смъртта са две части на едно и също нещо. Те вървят заедно, но в тях липсва Абсолютната Реалност. Само който се разтвори в Нищото, постига тази Абсолютна Реалност. Нищото се символизира от думата УЧИТЕЛЯТ, но в Неговия най-дълбок смисъл. Сам Учителят не съществува реално. Той е излязъл от Нищото заради Своите ученици. И сега Той е Границата, Пределът. И всичко, на което Той учи учениците, е да се слеят с Него и да се върнат у Дома.
Погълнати от Минотавъра и погълнати от Абсолютната Истина
Има аксиома в херметическата философия, според която всяка истина е наполовина истина и обратно, всяка лъжа е наполовина лъжа; сиреч всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно. (стр. 145/4)
Всяка истина е наполовина истина – това се отнася до всички сътворени светове, тъй като в сътворените светове не може да бъде произнесена цялата Истина. Ако Истината бъде произнесена тотално, всички сътворени светове ще изгубят своето съществуване, защото Абсолютната Истина поглъща всичко, така както Древният Минотавър в Египет. В миналото Древната Сила е била облечена под формата на Минотавър и тази Сила е пожелала да поглъща само чисти и девствени девойки, само чисти и девствени съзнания. В това се е криел залогът за успех на Египет. Това означава, че само Истинският Човек може да направи Жертвоприношение. Древният Минотавър е оставял нечистите настрани, защото той никога не е пожелавал истинско самоотричане от тях. А тези, които не са били пожелавани, са попадали в устата на мрака. Мракът е това, което е наречено светът... Абсолютната Истина има свойството да погълне цялата Вселена и всички същества. Но това не означава, че всичко, което е погълнато, е благословено. За да се създаде един Нов свят, трябва целият стар свят да бъде погълнат. И тогава Древният Незнаен ще повърне нечистите в сътворените светове, за да вървят те по пътя на еволюцията, която трябва да се превърне в революция. А другите няма да бъдат повърнати, но ще живеят в Аурата на Древния Незнаен и ще носят в себе си Пламъка на Неговото Присъствие. Това ще бъде в края на тази Вечност, която ще бъде Преддверие на Новата Вечност.
Това Нищо съдържа в себе си всичко
Създаването е творчески Принцип, достоен само за мислещи същества. Разбира се, аз не говоря за онзи творчески Принцип, който от Нищо може да създаде нещо – за Твореца... (стр. 148/4)
Бог е Единственият, Който от Нищото може да създаде нещо. Това Нищо съдържа в себе си всичко. Това Нищо съдържа в себе си Пълнотата на всичкото. Това Нищо осмисля живота на всички светове. В думата Нищо се крият най-изтънчените елементи на Несътворения Живот. Най-есенциалните елементи на Нищото са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е Неизразимото Нищо, Мъдростта е Неизповедимото Нищо, Истината е Неизчерпаемото Нищо. И трите съставляват Необозримата Същност на Нищото. Те са именно Есенцията на всеки Реален Живот, на Живия Живот. Всеки, който съумее да се върне в тези Есенциални елементи, той става цял в себе си, той става блажен, той става обединен с Нищото. Той става Нищо от Нищото. Синът на Нищото е Син на Реалния Живот, на Великия Живот. Той е благословен Син на Бога и пие от Неизчерпаемото Блаженство на Нищото. И той вече е в Храма на Нищото. Думата Храм е символична. Тя означава, че си изгубил своя Център и си придобил Нищото. Само Нищото няма Център.
...В човешката Душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър. (лекция 2: стр. 11/книга5)
В човешката Душа има нещо вложено, което е по-дълбоко от света и което е по-дълбоко дори и от смисъла на живота. Но това е Тайна с Печат, защото тази Тайна е свързана с Принципи, които са извън еволюцията. За един от Принципите може само нещо да се загатне. Този Принцип е наречен Авирих Ал, което приблизително означава „Другата Искра“ или „Не-Искрата“. Това не е Искрата на Бога, а е Искрата на Древния Абсолют. Това е Онова Абсолютно Същество, Което ако те докосне и ти разкрие Частица от Себе Си, ти никога не би пожелал повече да живееш в Рая, който си ти самият. Раят, това е твоята Душа, твоята Пълнота и Изобилност. Но когато Древният ти се разкрие, ти изведнъж съзираш колко е беден Раят.
...Онова, което в нашия живот е Същинско, не може да се изкаже. (лекция 2: стр. 13/книга 5)
Същината е Съкровено явление. Докато говориш за нея, ти си на повърхността. Когато си потопен в нея, ти си в Центъра, а Центърът е Абсолютно Безмълвие. Тук ти не говориш, говори Присъствието. А когато изчезнеш в Същината, ти си това, което е надминало Присъствието. Ти си Бялата Точка. Има само едно нещо, което надминава Съкровеното Присъствие – това е Абсолютното Нищо. Бялата Точка е Границата на нещата, Пределът. Тя може да се излива в Съкровеното и да Го обогатява, но ако тя пожелае Абсолютното Нищо, изливайки се в него, тя изчезва напълно. Така тя се връща в Прапроизхода си. Бялата Точка е Входът към Универсалното Изчезване. Това се нарича още Универсалното Освобождение. Тези Велики Същества, които поискат възвръщаемост в световете, те полагат тоталността на Съкровеното си желание за завръщане в Бялата Точка. И в определеното време тя ще ги завърне.
Когато откриеш Любовта, продължавай да я преоткриваш
Да опиташ Любовта и да имаш Любовта, това са две различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта и да живееш с Любовта, това са също различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта, да живееш с Любовта и да си едно с нея, това е още повече. (лек. 4: стр. 13, 14/5)
Да опиташ Любовта, значи да си докоснат от Бога. Да имаш Любовта, значи да си докоснат от неизмеримата Радост на Живота, която трябва да превърнеш в свой път. Да живееш с Любовта, значи да попаднеш в областта на онова Свято Блаженство, при което осъзнаваш своята Нетленност. А да си едно с Любовта, това значи да си се освободил от всичко казано дотук, защото ако имаш интерес от Блаженството, ти не можеш да познаеш Мистерията на Любовта. Ти няма да познаеш Този, Който е „Единият и никой друг“. Той е скрит зад Любовта. Ти можеш да се къпеш в Блаженството и твоята Душа може да царува, пиейки от Нектара на Живота, но аз предпочитам да съм едно с Този, Който е създал Нектара, защото Той е Свещена Необходимост за всичко, което съществува. Той нищо не пие, нито се храни. Той самият е Храната, без да е Храна. Ако се слееш в Единство с Него, ще познаеш Пир Необикновен и ще се чудиш как може хиляди години да си проспал в светове, изтъкани от Радост, Щастие и Блаженство.
Само Съкровеното докосва Непознаваемия
...С появяването на живота злото и доброто се явяват като негови съжители. Те винаги придружават съзнателния живот. (лек. 5: стр. 8/5)
Докато има съзнателен живот, винаги ще има добро и зло. Когато ученикът се роди в Духа си, тогава ще има Вечно Добро. Когато се роди в Истината, той ще има Свято Благоговение и Благ поглед за всички неща. А когато поиска да се слее с Истината, той ще изгуби всичко, което е придобил, и ще придобие онова, което е извън Словото и извън Мълчанието. Той ще придобие онова, което всякога е било, но за което не може да се говори. Това, за което не може да се говори, е Неизразимото, в което живее Непознаваемият. А за Непознаваемия можем да кажем, че Той нито живее, нито умира. Той всякога е бил, без самият Той да е това или онова. Към Него можем да се приближим само с Незнание. Незнанието е другото име на Любовта. Когато Незнанието е чисто, Любовта е Съкровена. Само Съкровеното Го докосва.
Завръщане към Изначалната Мистерия
...Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма, Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото Тяло, само тогава бихте си Го представили. (лек. 5: стр. 28/5)
Тялото на Бога, това е Тялото на Славата. Тялото на Славата, това е идеята за Ослепителната Светлина. Тази Светлина се е отделила от Неговите Святи Дълбини. Тя се е отделила не като разделение, а като потвърждение, че в Живота има една Свята Красота, която ние още не познаваме. Само ако се слеем с нея, можем да я познаем, но с това рискуваме да загубим всичките си познания. Тези, които са достигнали до тази област, са Го нарекли Неизразимият. Но когато са Го видели, те са видели само една малка част от Него, те са видели само един косъм от Неговата Слава. Тези Същества са наречени 24-те Старци или Обитателите на Неизразимото... Старците са Плодове от Дървото на Неизразимата Истина. Техните Синове са Цветове от това Велико Дърво, а учениците са Светещите клонки от това Дърво. Всичко това е загатване за Живота, който е бил в оная Древна Слънчева Раса. Първата Слънчева Раса е била Раса на най-великия Живот. В тази Раса е нямало обикновени хора и същества. Това е била Расата на Светещите. След като тази Раса е завършила своята мисия, тя се е скрила. Всички в Първата Слънчева Раса са имали в себе си по нещо от Неизразимата Слава на Великата Мистерия. Всички са живеели в тази Неизразима атмосфера. Тогава Живата Вода се е изливала от Абсолюта към Старците, от Старците към Синовете и от Синовете към учениците. И всички са участвали в Тялото на Славата. Впоследствие те са били разпръснати в различни светове и раси, в различни цивилизации, като Носители на Неизразимото, за да загатват на хората и съществата за Древния Път към Неизразимото. Пътят ще определи Завръщането. Всички са деца на тази Неведома Мистерия, но по най-различни причини са изгубили Неизразимото в себе си. И днес Синовете на Неизразимото, където и да се намират, носят в себе си Древния Зов – Зов за Завръщане у Дома, Зов за Завръщане в Древната Зора, Зов за Завръщане в Ослепителната Светлина. И ще дойдат времена, когато всички ще бъдат Синове и Дъщери на Ослепителната Светлина. И тогава пред тях ще се явят 24-те Старци, Които ще бъдат облечени в Славата на Неизразимото. И Те ще въведат Своите Синове и Дъщери в Същността на Мистерията.
...Време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл, не тъй, както обикновено се разбират. Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката Душа, защото всичко зависи от Безграничното.
(лек. 4: стр. 7/книга 5)
Смисълът на живота е да навлезеш в онази Безграничност, в онази Необятност, в онази Дълбочина на нещата, където дори и тебе те няма. Тогава кой е този, който ще търси смисъла? Явно е, че смисъл няма. А щом няма смисъл, и безсмислието си е отишло. Остава само Дълбокото, Безграничното, Абсолютно Реалното. То е независимо от смисъл и безсмислие, от живот и смърт. То е независимо от време и пространство. То е наречено още Чистото Съзнание или Абсолютната Реалност. Наречено е още „Духът на нещата, които не са неща“. На ватански това е наречено АВОР: това са „нещата, които не са неща“, това са „виденията, които не са видения“. АВОР означава да виждаш това, което не съществува. Това, което съществува, са нещата. А това, което не съществува, е Реалността. Нещата са само було.
Често вие се поставяте на пътя на злото, изпитвате неговото влияние, усещате неговите последствия, но да ви попитат какво нещо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете.
(лек. 5: стр. 4/5)
Злото е Божия Тайна. Еволюцията е възможна само чрез злото. Когато хората завършат своето развитие, злото ще отпадне. Тогава ще остане само доброто и тогава еволюцията ще бъде възможна само чрез доброто. По пътя на вечното добро ще има вечна еволюция. Но някога и то ще се превърне в зло. Тогава еволюцията ще се пренасочи към Първообраза на Древната Слънчева Култура. Тогава няма да има добро и зло. Старците ще слязат и лично ще ръководят Своите Синове. Тогава хората ще живеят в Любовта, Синовете ще работят с методите на Мъдростта, а Старците ще изявят Първичната Истина, която ще бъде Възраждане на Новата Слънчева Култура. И тогава хората ще разберат Древния си Произход, който е безначален и който никога няма да свърши за времената. И така: когато доброто и злото свършат своята работа, започва еволюцията. Когато еволюцията завърши своята работа, започва развитието в друго измерение. Когато развитието завърши своята работа, започва неразвитието: това е друго име на преображението. Когато преображението завърши своята работа, тогава човек ще познае своя Древен Произход. Който е познал своя Древен Произход, изведнъж разбира, че никога не е имало Произход, защото Реалността всякога е съществувала. Тя не може да произхожда отнякъде, нито от себе си. Тя всякога е била. И затова е казано: АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.
...Любовта не е и живот. Защо? Защото в живота всякога има едно ограничение. (8:14/5)
Любовта е Безпределна, животът има граници. Любовта е Недостъпна, животът е достъпен. Любовта е Велика, животът е загатване за това Величие. Любовта е Немислима, но за живота можеш да мислиш. Животът е нейно отражение. В живота можеш да се съхраняваш, но в Любовта не можеш. В Любовта може да живее само Бог. Ако искаш да живееш в Любовта, трябва да знаеш, че Бог иска твоята Цялост. Тогава Любовта ще те погълне. Любовта е Бездна, Любовта е Бездната на Бога. Всеки, който е поискал да живее само с Бога, е изчезнал от световете. Тази Любов е качество на Висшите Мистици.
В тази Тишина няма съществувание
Усещали ли сте Божествената Тишина?
(лек. 2: стр. 30/5)
Усещали ли сте тази Свята Тишина? Защото тя поглъща всички звуци. Тя поглъща дори и Мълчанието. И най-после тя поглъща и самия тебе. Ако ти си потопен в тази Тишина, може ли да кажеш, че съществуваш? Защото ако все още съществуваш, ти си в Мълчанието. Тишината е като Истината: тя или те поглъща, или те оставя да живееш. Тишината е Обител на едно Велико Несъществувание. Това е Храмът на Скритите Незнайни.
Пътеводител на нашето Вечно намерение
За физическия свят светлината иде отгоре, но за нас, хората, Светлината не иде отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, отдето се предава Божествената Светлина. За нас тази Светлина иде от мозъка, от сърцето, от Душата, от Духа. (9:8/5)
Когато казвам, че Светлината идва от мозъка, сърцето, Душата и Духа на човека, имам предвид: от мозъка означава организираният умствен свят в човека; от сърцето означава от целостта на човека, от обичта му към всички неща, при която обич всички тези неща изпращат Светлината си на сърцето. Когато говорим за Душата, подразбираме Любов към Необятното: оттам тя получава своята Светлина. Когато говорим за Духа, подразбираме Всеобхватното; Духът обхваща нещата и те всички светят в него. Само Абсолютът е извън всички тези неща, защото Необятното и Всеобхватното Го ограничават. Той живее толкова навътре, че всеки, който навлезе там, се изгубва, изчезва, без да Го достигне. Но който се е слял с Него, или който е изчезнал в Него, той е постигнал своето Вечно намерение. В Абсолюта нищо не съществува. Той ще остане завинаги неизявен, защото и сътвореното, и несътвореното не могат да Го поберат. Никой никога няма да Го разбере. Вътрешната Светлина, която извира от нас, се явява само като Пътеводител на нашето най-скрито намерение. Това е нашето Вечно намерение да се слеем и да изчезнем в Абсолюта завинаги, защото Той е Благото над всички блага, защото Той е единственото Благо. За Него може да се каже само едно: Той е Несъществуващият. Съществуванието не съществува, само Той съществува. Той е Несъществуващ в смисъл на Абсолютно Непознаваем. А съществуванието е само отражение на тази Непознаваемост. Нашето Вечно намерение е да напуснем нереалното и да се слеем с Реалността на Несъществуващия.
...Сега имаме един относителен, променчив живот... Този живот за в бъдеще, след милиони години, ще стане съществен. Сега той е в началото си. (9:25/5)
В ръцете на човека е даден един несъществен живот. Това е само едно начало. По пътя на този живот човек ще се вдълбочава все повече в себе си. В своята Дълбочина той ще открие един живот, който е свободен от смъртта. Но и това няма да го задоволи. Той ще продължава да търси навътре, докато стигне до Дъното на нещата. Когато стигне до Дъното на нещата, той става Син на Старците. Но и тук няма да спре. Той ще пожелае Старците да му разкрият това, което е отвъд Дъното, това, което е отвъд Вечността. За това са необходими милиони години. По този Път човекът ще узнава Тайните постепенно, докато самият той стане Тайна – и за себе си, и за другите. Тайната всякога обогатява човека. Има Тайни познаваеми и има Тайни Непознаваеми. Познаваемите Тайни са достъпни. Те обогатяват Душата на човека. Непознаваемите Тайни са Недостъпни. Те обогатяват Духа на човека. Да стигнеш до Дъното на нещата, означава да стигнеш до онзи Предел, до който всичко може да бъде проучено. Извън този Предел започва Абсолютно Непознаваемото. То е нещо, което не може да се проучва. В него можеш да проникваш, в него можеш да се обогатяваш, но не можеш да го проучваш и затова е наречено Непознаваемо. Дори можеш да го наблюдаваш. А наблюдател може да бъде само Чистият, Първородният Дух. Ти можеш да го наблюдаваш, но кой е Наблюдателят над наблюдателите? Това не ще узнаеш. Тук Незнанието е пълно. Това Незнание е скрито Благословение.
Великата реторта на Незнайното Пространство
Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта... (лек. 11: стр. 17/5)
Кротостта е качество на Душата. Кроткият живее в Душата си. Тогава къде живее Душата? Вие мислите, че Душата живее на земята. Но Душата живее в Обетованата Земя, в Духовната Земя. Що е Духовната Земя? Това е Необятното Пространство. Това Пространство е една Велика реторта. Това Пространство е една Велика Безпределност. Не може да не се смути Душата пред това, което няма край. Ако на ума бъде дадено да надникне в тази Безпределност, той ще полудее, защото той познава само живот с граници. Ако на Душата бъде показано това Пространство, тя ще се смути, но кроткият човек е станал кротък, понеже е овладял своите вътрешни сили и той може да тръгне на път в това Велико Незнание. Не можеш да знаеш Безпределното, то е Незнайно. Всяко Незнайно Пространство е една Велика реторта. Това е все едно да се хвърлиш в Бездна, която няма дъно. Но само Душата може да пристъпи в това Пространство, защото Безпределността е създадена за нея. Само кроткият може да бъде смел. Само Душата може да бъде дръзновена. Само Неизвестното може да бъде реторта. И само Откровението може да разкрие на Душата Новата Реалност, която е заключена в самата Безпределност. Само Душата може да живее в това Незнайно Пространство, в тази Неведома Бездна, в този Океан от Безпределност. Това е Великият Дом на Вечността. Това е Несътвореният Дом. Това е единственият Дом, докоснат от ДРЕВНИЯ, и поради това единственият Благословен Дом. Това най-чисто Благословение е наречено Великото Освобождение.
Има ли перо, което може да опише Душата?
...За вас Душата е нещо непознато. (13:4/5)
Човешката Душа никога не е била създавана. Тя съдържа в себе си Естеството на Древния Незнаен. В нейните Дълбини има Съкровен Център, който липсва във Вселената и в самите Слънца. Човекът не живее с Душата си и той не я познава. Само Посветените са се докоснали до този Съкровен Център, но не могат да го обяснят. Светлината на Душата отговаря на 100 милиона Слънца. Има ли такова перо, което може да опише тази Светлина. Душата обхваща цялата Вселена, но Вселената не може да я обхване. В Душата има Безкрайна мъка и Безгранична радост. Но в Душата има нещо, което е повече и от мъката, и от радостта. Това е Великата ѝ Любов към Древния Незнаен. За Душата не може да се говори на човешки езици. Свободният избор е поверен в ръцете на Душата поради Великата ѝ Любов към Древния Незнаен, заради която Любов тя ще се завърне при Него.
Който е открил Истината, става Безпределен
Земята не е била и няма да бъде едно постоянно жилище на човека. Тя е едно преходно жилище.
(лек. 12: стр. 3/5)
Няма такова жилище, което може да побере човека. Човекът е по-голям от земята и по-голям от Вселената. Има само едно жилище, което може да побере човека. Това, което може да побере човека, е Истината. Истината не е учение. Истината е съществувание: това е съществуванието на Бога и на Този, Който е скрит в Бога. Който е открил Истината в себе си, той вече няма жилище. Той става същество на Необятността. Тук човекът е Безпределен и Духът му се носи над световете. Този Безпределен Дух на човека има вече способност да проучва Несътворените неща. Той има право вече да се докосне до света на Праидеите и дори да се докосне до Великите Старци.
Вселена, създадена от Новата Мистерия на Бездната
Бог мисли да направи една Вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда Слънца и всяко Слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови Слънца.
(лек. 13: стр. 33/5)
Вселената постоянно се разширява. Новите Слънца ще имат нови качества. Учениците ще имат нов, обновен Устрем. Мистиците ще придобият нова Топлина и Сила. Мъдреците ще придобият нова Светлина и Мощ. Учителите ще придобият едно Изключително Сияние. Само 24-те Старци няма да придобият нито Топлина, нито Светлина, нито Сияние. Чрез тях ще действа Новата Сила, която изтича само от Абсолюта. Тази Сила ще бъде част от Новата Мистерия на Бездната, която никога преди това не се е проявявала и която никоя от предшестващите Вселени не познава. Тази Сила ще бъде толкова Могъща и толкова Неведома, че никой няма да може да се приближи до нея, освен тези, които са призовани от Старците. Силата на всеки Старец ще се равнява на 10 милиарда Слънца. А тези, които бъдат призовани, ще трябва да придобият способността и умението да издържат на този Изключителен и Неведом Огън. Избраните ще имат Необикновен Устрем. Те ще бъдат обучавани от Старците в Дълбините на собствените си сърца и в сърцата си те трябва да прочетат единствената Книга на Живота. Това е Книгата на Истинския Живот. Това е Книгата на Новия, Незнаен Живот, който е част от Живота на Старците. Тази Книга ще бъде преподавана на Избраните отвътре лично от Старците. Тогава Свещените Писания няма да имат значение. Значение ще има само това, което е посято в сърцето. От посятото в сърцето ще се роди Нова Раса.
Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. (13:7/5)
Виж в мъчнотиите своето израстване. Виж в страданията своето облагородяване. После ще дойдат най-голямата мъчнотия и най-голямото страдание. В най-голямата мъчнотия в теб ще се образува единственото Око, единственото Виждане. Това Око, или това Виждане, е наречено Душата. Тя ще се вкорени в тебе и ти ще познаеш, че си Душа. После ще дойде най-голямото страдание. В това страдание ще се домогнеш до това, което надминава всяко Виждане. Ще зърнеш частица от Древния. Ще зърнеш само един „косъм“ от Него, но този „косъм“ ще се превърне в твоя Вечен Път. И нищо друго вече няма да търсиш, освен Него, защото който е зърнал само за миг Древния, за него цялата Вселена изгубва своето значение. В това зърване човекът изгубва себе си, страданието изгубва мисията си, животът изгубва смисъла си. Остава само ТОЙ.
Изпитанието на Бездната, водещо към Авашара
Друго Лице има човек – Свещено Лице. И на този Свещен Образ има написано нещо от Свещената Книга Исавар. И на Свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е Свещен. (13:15/5)
Дълбоко, много дълбоко в човека е скрито неговото Лице. В тази област човек има само едно Лице. Това Лице е Несътворено. Това е Свещеното Лице, пред което цялата Вселена би коленичила, ако можеше да го види. Това Лице показва, че човекът е повече от себе си. Това Лице показва, че човекът е само идея, но центърът на тази идея е в самото Лице. В Древността това Свещено Лице се е наричало Авашара, което означава „Недостъпното Място“. Мнозина от тези, които са искали да видят това Лице, са изчезвали. Една от най-древните Легенди на Ватаните казва, че всеки, който е пожелавал да види Дъното си, за да стигне до своето Свещено Лице, е бил поеман от един мощен Дракон. Този Дракон се наричал Авалхама. Той поемал жертвата, която искала да види Най-Недостъпното, и я захвърлял в Бездната. Сега да ви кажа: тази Бездна е нямала Дъно. Така започваш да летиш безкрайно в Пространството. Все летиш и летиш, и край няма. Ако Сърцето ти може да издържи и да запази Пламъка си, ти ще бъдеш поет на крилете на Авалхама и ще можеш да зърнеш Свещеното си Лице. Но тогава ти вече няма да си човек, защото човекът е повече от себе си. Мнозина са издъхвали в това Пространство и от тях не е оставала нито следа. Драконовият род ги е поглъщал. Но тези, които са оцелявали, по повелята на Истината са ставали Братя на Драконите. Така се е зародило Братството между човеците и Драконите. Само една изключителна смелост, която произлиза от Духа на Истината, може да оцелее и да се побратими с едни от най-древните същества – Драконите... Който е успявал да зърне частица от своето най-древно Лице, той се е преобразявал. Това преобразяване се нарича Аорхама, което на Древния Език означава „Наблюдателят на Тишината“. „Наблюдателите на Тишината“ са Вечните Търсачи на Истината. Това Вечно Търсене е произлязло от Тихия Пламък, наречен още Устрем. Който е зърнал частица от Свещеното си Лице, само той има Устрем.
В това умъртвяване Истината ще те пресътвори
...Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. (лек. 13: стр. 30/книга 5)
Понеже ти не си цялостен, а си толкова разединен, че не знаеш нито да живееш, нито да умираш, и се губиш или във времето, или в пространството, или в себе си – Истината ще ти дойде на помощ, защото тя иска да си цялостен и единен. И ако ти имаш отношение към нея, тя ще те пресътвори. Но първо тя ще те умъртви по своя си начин. Това ще бъде такава смърт, такова страдание, такова изпитание, че ще забравиш всичко за себе си: няма да остане и мисъл върху мисъл, и спомен върху спомен. Ще забравиш и минало, и бъдеще. Ще забравиш и името си, ще бъдеш като нероден – без име. Това ще бъде едно пълно умъртвяване. Това е единственото условие да бъдеш възкресен. Щом си умрял тотално, ще възкръснеш тотално. Истината не обича половинчати работи. Само тоталната смърт е начало на тоталния живот. И само тогава ще познаеш Истината като своя най-добър Приятел. Само тоталното може да те направи цялостен. Да си цялостен – това е, което всякога си търсил. Целостта е Единство с всички светове. Това е Мистичният Дар на Истината.
Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя Възлюбен, който ще ти отвори Свещената Книга Исаваат, и от тази Книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази Книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. (11:21/5)
Свещената Книга Исаваат, това е твоята Изначална Душа. Това е нещо, което не си виждал. Това е нещо, което не си чувал. Който е видял тази Душа, едновременно с това той е видял Най-Великата Мистерия. Тази Мистерия не общува със световете. Самата Кристална Душа е една Врата към по-вътрешна Мистерия. Самата Изначална Душа символизира Исават, а Центърът на тази Изначална Душа е Исаваат. Това означава, че Пламъкът е произлязъл от Прапламъка, че Идеята е произлязла от Праидеята, че Субстанцията е произлязла от Есенцията. Исаваат означава Праосновата, или Основата, която е без основа. Който е зърнал тази по-вътрешна Мистерия, той вече не може да общува със Словото. За него не можем да кажем дори, че принадлежи на Безсмъртието. Словото изгубва своето значение. Всичко изгубва значението си. Остава само Мистерията Исаваат... Само Един има право да докосне Свещения Извор на твоята Душа. Само Един е Той. Той е твоят Възлюбен. Той е твоят УЧИТЕЛ. Само Той може да те въведе в Исаваат.
Какво е Битието извън живота, това е непознато за човека. (лек. 13: стр. 3/5)
В човека има човешко битие, Духовно Битие и Незнайно Битие. С човешкото си сърце не можеш да обхождаш Духовното и Незнайното Битие. Човешкото сърце е устроено за човешкия свят, за човешкото битие. Това е първото отделение, първият клас за човека. Ако човешкото сърце се обхожда правилно със света, то ще се освободи от битието на света. В този клас има само една опасност: опасното е, ако не си искрен към себе си. Твоето сърце е по-дълбоко от света и затова ти трябва да го изведеш от човешкото битие. Второто Сърце на човека, това е Духовното Сърце. Това Сърце е свързано с потънкостите на нещата. Това Сърце се образува от молитвата. Молитвата е, която превръща човешкото сърце в Духовно Сърце. И така то започва да учи своите уроци в Духовната Вселена. Това Сърце е духовно организирано и затова то може да прониква в Тайните Светилища и на Пирамидите, и на Агарта. За да се проникне в тези места, понякога се минават по няколко мрачни зони. Ето защо е необходима духовна организация на Сърцето. Духовното Сърце е неразрушимо. То е носителят на себепознанието. Но дълбоко в човека има и Незнайно Битие. За него двете предходни сърца са като илюзия. То прониква в Незнайни сфери. Това Незнайно Битие в човека е наречено още Духът. То е сплав от Дух и Истина. То прониква там, където много Висши същества не могат да проникнат. То излиза отвъд Вселената. То може да общува дори с 24-те Старци. В това общуване Незнайното Битие на човека се обогатява. Някои наричат това Битие Небитие. И наистина това е Реалността на Небитието. А знаете ли що е Абсолютна Реалност? Тя е именно това Небитие. Това, което ще научите в тази Реалност, го няма в нито една книга, защото това Небитие е Ненаписаната Книга. Тази Книга е само за тези, които са Дух и Истина.
Не търси произхода на живота,
търси Истината
Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има Начало, но Началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. (лек. 14: стр. 4/5)