Отречеността чрез любов е правилната отреченост. Тя води до непознатото познание за Бога.

Чрез любовта и смирението ставаш син на Бога, чрез отречеността ставаш син на Бездната.

Връзката с Божественото Нищо е отреченост от себе си и завръщане в състоянието на несътвореност.

Чрез отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез любовта.

Любовта, казва Майстер Екхарт, ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога. И аз го търпя. А отречеността ме води в това, нищо друго да не приемам, освен Бога (в по-дълбока степен). Т.е. при любовта за мен съществуват нещата, съществата, а при отречеността за мен съществува само и единствено Бог. Отречеността е свободна от създадените неща. Любовта приема създадените неща, а отречеността не приема нищо друго, освен Бога.

Отречеността може да задържи в себе си целостта на Бога, а любовта е само приближаване.

Бог непременно, казва Майстер Екхарт, Той даже е задължен, непременно трябва да се отдаде на отреченото сърце. Едно е с любов да прониквам в Бога, друго е отречеността. Тя задължава Бога да ме люби, защото чистата отреченост превъзхожда всички сътворени неща.

Отречеността е толкова приближена към Нищото, че нищо тънко и фино не може да се задържи в нея, освен само и единствено същността на самия Бог. Между Нищото и съвършената отреченост нищо не може да се помести, освен Бог.

Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята пълнота, защото тази пълнота е създадена за тебе, за истинския човек. – Както виждате и при Юда, той излиза от себе си и се отказва от своето висше Аз; това не е просто евангелие. Другите евангелия в Библията са обикновени, другата година ще ви говоря пак за Юда; те създават външно християнство. Евангелието на Юда е съвсем друг ключ към Бога. То създава вътрешното християнство. Въобще апокрифите сам Бог ги е скрил, сам Той ги разкрива докъдето трябва, за да поведе определени хора към истинското вътрешно християнство. Съвсем други методи има там, но след време ще говорим пак.

Отреченият дух приема в себе си истинското битие на Бога. На отречения дух Бог не може да даде нищо друго, освен самия Себе Си. И ето защо всичко, което отреченият човек вижда, е истинно. Всичко, което вижда там в тайната си, във вътрешен план, е истинно.

Казва Майстер Екхарт: Всички молитви и добри дела много малко докосват Бога. Всички молитви и добри дела не възприемат Бога така, както отречеността.

За да бъдеш свободен от всичко сътворено, ти трябва да си отречен, непривързан в най-висшия смисъл на думата. „Ти трябва да си отречен“ означава следното: да си преизпълнен с Бога; не със сътворени неща, не с някакви неща, не с духовност, а преизпълнен със самия Бог.

Освен молитвата и добрите дела – те не са отречени – Бог иска да съзре в тебе и твоята отреченост. Тя е и твоята вечност, и твоята безкрайност. А когато си отречен, тогава вече и молитвата, и добрите дела се осмислят. Те вече не са напразни. Молитва и добри дела, без велика любов и отреченост, не съхраняват и не привличат Бога в себе си. Те само пътуват нанякъде, но не привличат и не съхраняват Бог в себе си. Защото само в отречеността, в това нищо Бог може да твори Себе Си и Своята воля, както това стана и като говорихме за Юда. Значи казах ви, че човешката мъдрост е безумие пред Бога.

И макар че Бог е всемогъщ, Той не може да твори Себе Си във всяко сърце, а само в отреченото сърце. Разбира се, в другите сърца може много рядко да влиза чрез ангелите, нещо да загатне, някакво послание, но Той там не може да живее и да планира.

Само в отреченото сърце Бог може да види и да срещне готовност и осъзнатост. И тогава вече Той може да излее Себе Си в това сърце, т.е. говорим за сърцето като празна чаша. Онзи случай в Дзен, накратко само ще го кажа, без да се впускам в по-дробности: отишъл един многознайко при един Дзен-учител, искал да го пита нещо, но все говори, говори и просто не може да спре. Сипал му Дзен-учителят чай в една чаша и преливал, преливал чаят. – Чакай, какво правиш, чашата тече, прелива! – Такъв си и ти, нищо не мога да ти кажа, ти си пълна чаша. – Т.е. щом знаеш много, други ще се занимават с тебе – дяволи, страдания. Когато изпразниш чашата си, ела, ще говорим по друг начин, т.е. на друго ниво. Значи Бог може да излее живата Си вода в празна чаша.

В отреченото сърце е голямата възможност, висшата възможност за Бога да действа и да работи, защото в нищото пребивава много велика възприемчивост; не просто възприемчивост – велика възприемчивост.

Отреченото сърце за нищо не жадува, защото то е преизпълнено с Бога. Когато си пълен с Бога, как можеш да вярваш в бъдеще? Бог е по-дълбок от бъдещето. За какво ти е минало? За какво ти е настояще. Някои казват: „тук и сега“. За какво ти е, казвам, тук и сега? На теб ти трябва Бог.

Това отречено сърце е разбрало и осъзнало, че единственото богатство е Бог. Защо? Защото в отречеността задължително се излива истинската явленост на Бога, истинското откровение на същността на самия Бог.

Отречеността е това място, където човекът по милост може да стане това, което Бог се явява (има степени на отреченост), това, което Бог се явява по Своето естество. И самата отреченост е естество предвечно – тогава, когато не си бил още сътворен, тогава ти си бил отречен. Когато си бил още идея в тайната на Бога, тогава си бил абстрактност.

И самият Бог е отречен. И отреченият човек поради това се среща в мястото, наречено Нищото, с отречения Бог, т.е. отреченият човек и отреченият Бог се срещат в Нищото и Бог прелива Своята пълнота. Значи, както виждате, думата Нищо плаши хората, а става въпрос за нещо велико.

Да не пречим на Бога да влезе в нас!

И така отреченият човек, непривързаният човек става център, малко или много, на творението, казва Майстер Екхарт. Той става място за работещия Бог и за плана на истинското спасение. Не някакви цитати, а за плана на истинското спасение.

ЗВЯРЪТ

(трета идея за размишление)

За него може много да говорим, но ще говорим по малко.

Звярът и Сатана са две различни лица на злото. Сатана е благословеното зло, загатнах предния път. Той е тъмнина, от която ще произлезе светлина, т.е. той е осветена тъмнина. Звярът е неосветен мрак.

Звярът е много тежък мрак, не просто тъмнина. Мрак. Неосветен, неоплоден. Той е голяма тайна в Мистерията на Абсолюта.

Сатана е свързан с духовното преобразяване на съществата. Звярът е нещо по-дълбоко.

Сатана е тъмнина, която е път към Бога. Звярът е древна, мистична тайна. Той е път към Абсолюта и Неговата Бездна. А за другите, недостойните, той е втвърдяване и огромен застой.

Сатана е свързан със земните времена, докато Звярът, който е резерва в Абсолюта и идея, той е свързан с Божествените времена, свързан с далечното бъдеще.

Сатана е силен. Звярът е мощ. Абсолютът е всемогъщ. Бог е просто могъщ.

Звярът ще движи хората в бъдеще от Божественото и от Единството към съвършенството на Абсолюта.

Чрез Сатана Бог ще излекува бездуховността, т.е. тъмния материализъм, а в бъдеще чрез вяра (както виждате, нищо не съществува случайно), чрез вяра Бог ще излекува духовната природа на човека. Тогава ще дойде нещо по-дълбоко – Божествената природа – и от Божествената по пътя към съвършенството на Мистерията. Както виждате, след Божественото има и нещо Абсолютно.

Така както земното съзнание е бедно по отношение на духовното, така и духовното е бедно по отношение на Божественото, и Божественото е бедно по отношение на Абсолютното и Тайно съзнание. Може да се каже и така: така както тялото е бедно по отношение на душата, така душата е бедна по отношение на духа, така духът е беден по отношение на искрата.

Душата е духовното съзнание, един етап. Духът е Божественото съзнание, а искрата е Абсолютното съзнание. От всички съзнания земното е най-мъртво. Разбира се, и животинското е мъртво, но понякога има различия: понякога животинското може да е по-живо от човешкото, но така или иначе те спадат към мъртвите съзнания. Все едно е дали това земно съзнание е в движение, т.е. дали се намира човекът в този или в онзи свят, той все ще се преражда много пъти, защото еволюцията го изисква. И душата също ще се преражда много пъти, защото развитието го изисква, самата Любов го изисква. Духът също ще се преражда, също ще трупа опит, защото една друга Мъдрост го изисква.

Искрата – квинтесенцията на духа. В най-дълбокия смисъл тя е син на Бездната. Духът е син на Бога, в най-чистия смисъл, в един много възвишен смисъл. Затова Бог се обединява с чистия дух; искрата е от по-дълбоко измерение. Искрата е свързана, както казах, с Абсолютното съзнание – нещо много повече от Божественото съзнание. Чистият дух е, пак казвам, син Божий, но искрата е Абсолютно съзнание.

Това означава, че човека го очаква велик път: от време към вечност, от вечност към безкрайност и от безкрайност към тайната на Мистерията.

Засега Сатана е зло, а Звярът живее в заключена тайна. Той е предвечно зло (условно), той е идея на Абсолюта. Звярът е скрит от погледа и на ангелите, и на боговете. Трите шестици и Антихристът са само малки частици от тази предвечна идея на Звяра. Те са нещо подобно, както дяволите са частици от Сатана, негови излъчвания. И затова, казва Учителят, те нямат право да лъжат Сатана. Сатана е бащата на лъжата и когато дяволите ходят на отчет, не лъжат; значи навсякъде другаде могат да лъжат хората и себе си, но пред Сатана – цялата истина, защото не могат да излъжат бащата на лъжата; той ще ги хване и става по-лошо.

Например трите шестици е число с двоен смисъл. То е едновременно хем залез, хем възход, т.е. за недостойните е залез, за достойните е възход. Значи за неподготвените това е зло, защото това число съдържа в себе си, в нисшия си аспект, много гъста, демонична енергия, която някога е била отделена от Бога. Същевременно това е скрит възход за духовете, за верните и неизменните.

Казано по друг начин: чрез числото трите шестици Бог ще направи голямо пресяване. Значи трите шестици е сила, която в часа на Истината ще улови телата и нисшите души за своите бъдещи планове. Силата на това число ще обедини в човека астралната, менталната и физическата нечистота, ще ги сгъсти в него за други прераждания и за други уроци.

Този Звяр има много дълбоко право, казва Учителят, да съществува. Причината е предълбока. Тук няма да се спирам на подробности, но ще кажа, че в момента нито посветени, нито велики учители, нито велики посветени и адепти могат да го преодолеят. Могат да преодолеят Сатана и тъмнината, но не могат да преодолеят Звяра. Защото Звярът не е благо като Сатана. Той е от по-висша мярка, нещо много повече от благо. Той, както казах, е абсолютно неосветен и неоплоден мрак.

В древността, в своето тайно минало Звярът е бил преодолян само от две неща: от тайната сила на Бога, която по-късно е била наречена Божия гняв, и от двадесет и четирите Старци. Двадесет и петият Старец не е минал през това зло. Учителят казва (около Нова година или след Нова година ще издадем една книга за тайнствата, там има много неща), че Двадесет и петият Старец не участва на събранията на 24-те Старци, защото още не е станал достоен, не е минал през това изпитание и те планират света, хората, развитието и т.н. без него. Но той се подготвя.

Ето защо Звярът ще остане за дълго време неблагословено проклятие. Засега Сатана, пак казвам, е благословено проклятие, но човешкото зло си остава, както и да го погледнем, голям провал. Дори човекът не го подозира. Ето защо Сатана е бил необходим за Бога, просто необходим.

Човекът е способен на голямо зло, пред което и Сатана, казва Учителят, би се чудил. И даже щеше да бъде безсилен. Но сам Бог му е дал тайна сила от Себе Си, която да пресича човешкото зло. Това означава, че Бог чрез Сатана, чрез тази сила, която му дава, ще пресече човешкото зло, ще спаси човека от собственото му зло. Колкото и да мисли той, че това зло е на Сатана, то си е негово. Така Бог ще спаси човека от собствения му провал. Ето защо можем да кажем, че Сатана не е просто замисъл на Бога, той е съкровен замисъл на Бога и затова е избран херувим.

УЧИТЕЛЯТ – МИСТИЧНИ СЛОВА

(четвърта идея за размишление)

Част от тази идея е от новата Книга на тайнствата, която предстои до 1-2 месеца да излезе. Накрая има две изречения, които са част от бъдещата книга, втори том от „В храма на Учителя“. Ще кажа някои неща от Учителя. Макар и да изглеждат обикновени, те са мистични.

Учителят казва:

Докато човек не живее извън времето и пространството, той никога не може да разбере реалността.

Съществува едно Начало, което никога не е изгрявало и никога не е залязвало.

В човека живеят и боговете, и невидимият свят, всичко е вътре в човека. Невидимият свят е реален, той има отношение към вас.

Доброто и злото функционират още преди Адам. Преди да е съгрешил първият човек, други същества са съгрешили.

Сътвореното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Това са останки. Сега чрез тези останки се изживява кармата на една стара, изгубена вселена. Преди милиони години случило се така, че земята е минала покрай едно черно, загаснало слънце. И като минала, още не може да се освободи от това влияние.

Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идват от далечни светове, за да ви помогнат. – Т.е. накратко казано: хората, които ви обичат, не са хората. Това са съвсем други същества, било ангели, било напреднали братя, било съвсем възвишени същества от други светове. Чрез тях те ви повдигат, имат идея. Затова когато се привързваш, правиш грешка. Посягаш на тези същества и понякога те могат да се скрият за известно време. Така че ако мислиш, че човекът те обича, грешиш. Други същества напреднали в него те обичат, за да се развиваш, в името на развитието те обичат. А зад тях пък най-много те обича Бог.

Зад вселената има друг вид светове, казва Учителят буквално.

Вярно е, казва Учителят, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали светила. Но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Но Бог познава Безпределния.

И после Учителят казва: Изворите на душата се поят от по-дълбок извор, това е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-дълбок извор, това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-дълбок извор – от Абсолютния, Незнайния. За Него никой нищо не знае.

После: В този най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големият порядък.

Ние се чудим как е възможно Бог да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Учителят казва: Едно трябва да знаем – първият човек, когото наричаме Син Божий, е създаден от Бога преди вековете. Но всички хора не произлизат от този човек, наречен Синът Божий. – Всички хора не произлизат от тази идея, от този човек, от Царството Божие. Казва Учителят буквално: Всички хора не са създадени от Бога.

Винаги трябва да бъдем свързани в съзнанието си с невидимия свят. А за да бъдем свързани с невидимия свят, трябва да познаваме някого от този свят, даже да му знаем името (става въпрос за вътрешни неща).

И накрая последните две мисли, те са много дълбоки идеи от бъдещата книга „В храма на Учителя“. Казва Учителят: Преди милиони години, там, в далечното минало, Аз научих слънцето да свети.

И после казва: Аз съм Бащата на духовете.

АУМЪ