Според толтеките който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята енергия и него го очаква митоте, хаосът, поглъщателят, защото енергията не е дадена за одухотворяване и не е дадена за обожествяване. Казано по друг начин, енергията не е дадена за себепознание и за богопознание. Думата себепознание означава одухотворяване, а богопознание е вече по-висока степен, познаване тайната на Бога. Тази енергия е дадена за илюзията, за земен живот, за земно мислене.

Според толтеките редът и хаосът в света са без голямо значение и наистина е така. Ще обясня тяхната идея. Защо? Защото същественото е да разбереш Истината, защото без нея и редът, и хаосът се обезсмислят. Без Истината и редът не е на място, и хаосът не е на място. Без Истината хората нищо не могат да разберат правилно – нито реда, нито хаоса, тъй като митоте (хаосът), това е просто необятният ред. Забележете как мислят толтеките: просто необятният ред, но понеже хората нямат Истината, нямат обхват, те не могат да видят в хаоса скрития ред и скритото действие на Бога. Просто хаос не съществува, то е измислено понятие. Просто няма безпорядък, но има непознаване на Истината и оттук нататък в самия човек вече има безпорядък. Много ясно, че за него ще има някакъв хаос, понеже не е влязъл в Истината, той ще вижда други неща; той просто няма обхват.

Толтеките осъзнали, че само чрез Истината ти можеш да живееш в себе си, в своето свободно съзнание.

Според толтеките тескатлипока, т.е. вселенската илюзия или умът, може да измисли толкова причини, че животът е лош, колкото звезди има на небето. Но духът е наблюдател от друг род, става въпрос за чистия дух в човека. Той е наблюдател от друг род, от рода на Истината.

Духът не допуска неправилно възприятие. Той не се въвлича, според толтеките, в чувството на заточение, защото той никога не се отделя от Истината. Това означава, че той не допуска други възгледи и мнения да му влияят.

Окото на толтека, това е погледът на духа, а духът вижда винаги чисто и ясно. И всяко тежко събитие му носи нова степен на осъзнаване. Както даосите: те не казват въобще, че съществува зло. Просто има само път, само развитие. Няма зло, всичко е път. Толтеките по подобен начин са го разбрали. Ще дам един елементарен пример: цената на тока тука се увеличава драстично, минава всякакви мерки. Това безпокойство е просто смешна история защото който има в себе си любовта, вътрешната печка, духа, той има топлината и сигурността. За духа това е толкова смешно – топлината, светлината, печките, петролът, въобще думата икономика, толкова е излишно безпокойството. Това го научих в гората, но това е друг въпрос, за себе си няма да говоря. Значи може ли един студ да ограничи духа? Той няма нищо общо със студа. Значи дали живееш в духа? Учителят казва: Трябва да направиш вятъра и студа свои приятели. – Ако заживееш в духа, за другите вятърът духа, за тебе не. Ти си приятел със студа, също и приятел с топлината. Ти си по-дълбок от тях, но можеш да ги използваш. Но умът ще бъде ограничен.

Всички хора на ума, елементарните душици ще бъдат ограничени. Защото той няма любов, няма в себе си истинската вътрешна печка, няма истинската топлина и очаква на нещо друго. Аз знам хора, които прегръщат парното и пак им е студено. Тука един брат плаща за неговата душица по двеста лева и тя продължава да студува. Нищо не може да те стопли отвън.

Значи трябва да намериш любовта в себе си, топлината, защото без любовта, без Истината в себе си, това е, разбира се, падналият човек. Казвам: Този човек е толкова бедна история и с парно, и без парно, просто няма значение, всичко е смешна история. Казвам го в хубав смисъл. Ще обясня: Духът на толтека работи с Истината и затова той никога не попада в затворите на ума, в заточението на ума. Никога не попада в затворите на събитията. Значи каквито и да са събитията, и тежки, и леки, той е над тях, подобно на Настрадин Ходжа.

Сетих се, за малко ще се отклоня: Попаднал Настрадин в една помийна яма и почнал да вика: Пожар, пожар. Викал два часа, накрая го чули. Отива пожарната, казват: Няма никакъв пожар! Казва: Какво да викам, нечистота ли? – Друг път ще говорим за него, просто където и да е, той царува, защото съзнанието му е отвъд.

Духът на толтеките работи с Истината и затова той никога не попада в заточение, никога не попада в мрежите на погрешните възприятия. Защо? Защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят, т.е. отвъд мисли и чувства. Той не живее в мисли и чувства, в ограничения астрален и ментален свят. Той живее в душата си и в духа си, там е мястото на истинския човек.

Духът и душата имат в себе си Истината, имат Любовта, имат много дълбок собствен вътрешен уют. И тази Истина прави живота много дълбок, докато мислите и чувствата никога не могат да направят живота дълбок.

Душата и духът познават Истината и знаят, че тя ги прави свободни и независими същества. А този вътрешен уют произлиза от вродената Истина. Тя се намира във всеки човек. Задачата на човека е да я открие в себе си. „Царството Божие е вътре във вас.“

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 21)

Великата култура на четвъртата подраса, това са толтеките. Тази култура е спусната от Бялото Братство и от въплъщаване много често на Белите Братя в самите толтеки. Именно това е Златният век на Атлантида, когато Белите Братя и много от напредналите толтеки са се обединявали или просто те са слизали в телата на толтеките.

Толтеките използвали най-висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е безупречност и поради това те общували с прастарите хора, т.е. боговете. И затова този народ, тази раса, в случая подраса, е стигнала до много високи върхове.

Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите божествени идеи и истини на хората. В храмовете на Атлантида се прославяли най-вече огънят и слънцето. Оттам идва посрещането на изгрева. Оттам идва и отношението към огъня.

За толтеките огънят и слънцето били една излъчена сила от Орела, на наш език – една излъчена Божия сила. Те били зримото въплъщение на скрития Орел, изначалния Праотец. Когато тук се възпявали огънят и слънцето, тук в храмовете звучало за първи път божественото Аум. Както ви казах преди, това е ватанска дума от праезика, оттук започва божественото Аум и после се приема от много народи. Те смятали тази магическа дума за посредник между човека и тайната сила на Орела.

Толтеките били, както казах и друг път ще повтарям, много наблюдателни. Те открили, че тескатлипока, т.е. илюзията, била много ценна. Забележете, те не отричат нищо, нищо не осъждат, всичко приемат и изваждат от него най-дълбокото. Значи много ценна, защото тя задвижвала и задължавала развитието на безупречността. Те разбрали, че трябва да практикуват безупречност, за да оцелеят в Истината и нейното ядро.

Толтеките разбрали, че осъзнаването изисква пълно отдаване на човека на Истината. Така те разбрали, че могат да се завърнат в тамоанчан. Тамоанчан означава мястото на произхода, т.е. при боговете и праотците, или както са ги наричали: прастарите хора.

Толтеките казват: Външният човек е само рисунка в книгата на боговете. И наистина външният човек е рисунка, сянка, призрак. Днеска го има, утре го няма. Тази илюзия е много ценна, за да се насочим към истинския човек, докато вътрешният човек е именно идея на вечността и безпределността.

Толтеките не се нуждаели от религия, а от безупречност. Забележете колко ясно и конкретно: не религия, а безупречност. Те осъзнали, че безупречността е призоваване за мистично участие в Орела. Така Орелът започвал да заживява в тях. Мистично участие, от друга страна, и на Орела в човека.

Толтеките открили, че безупречността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата. И те разбрали, че който няма безупречност и не се стреми, той натравя своята енергия, т.е. той натравя своята енергия с илюзия.

Толтеките разбрали, че опасностите са само във външната вселена, а вътрешната вселена е неуязвима и те се устремили към нея, но използвали външната вселена, за да натрупат опит. Тук не става въпрос въобще за човешки опит. Става въпрос за духовен и божествен опит, другите два вида опит. Във вътрешната и безопасната вселена разбрали, че там е неуязвимостта, свободата, но за да влезеш в нея, необходима е много висока степен на безупречност. Иначе Орелът те изхвърлял отново във външната вселена, във външни светове, просто за да се учиш.

Според толтеките когато постъпваш лошо, ти се вкореняваш все повече във външната вселена, или в т.нар. свят. Така толтеките разбрали, че безупречността е изход, изход от света и от външната вселена. Ето защо те още повече обикнали безупречността. Разбрали, че тя е наистина многозначима.

За толтеките нямало по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност. Тука само искам да напомня: отначало те не се наричали толтеки, защото да носиш това име, е много високо положение. Преди време ви обясних думата акулюаке, тяхната дума за толтеки, която означава вещите хора, майсторите. Значи първо се минава през три степени на човек. Обикновеният човек няма право да носи такова име толтек, дори думата воин. Първо и второ внимание човек, само бегло ще кажа, просто обичат илюзиите на живота. Третото внимание човек пак е елементарно, но човек малко започва да си подобрява постъпки, отношения с другите хора. И по този път той вече може след време, ако е по-усърден към себе си и към другите, вече може да бъде приет за воин.

Има три степени на воина. И трите степени са отдадени на безупречност, на все по-голямо отдаване. Първата степен е по-малка степен на безупречност; израствайки, те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-високо ниво – първа степен толтек. Който надрасне тези степени и постигне постоянна безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината, преди време обяснявах. Първата степен е отдаване на Истината и проучване, втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. По-следващите степени са вече много високи. Това е в общи линии.

За толтеките няма по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност за техните воини, защото това означавало да вървиш по своя собствен и вечен път, а това било и дарът на Орела. Просто да разбереш, да осъзнаеш своя собствен и вечен път.

Толтеките имали и особено отношение към непредвидимото. Те осъзнали, че чрез безупречност го привличали на своя страна. И стигнали дотам, че те го заставили то да работи като техен приятел. Тук вече отпада понятието случайност. Учителят казва: Няма случайност. Думата случайност е закон от друг свят. – Тя се спуска като случайност, но каква случайност е тази, която ти променя целия живот. Но толтеките надрастват и това.

Днес толтеките са много тънко скрити от погледа на обществото и затова обществото не ги вижда, но те бавно проникват и навлизат в света, все повече и все повече.

Толтеките са живели много дълго време в Атлантида. Става въпрос за стотици хиляди години упражнения в безупречност, опит и израстване на високо ниво на духовна и божествена цивилизация. Те имали и много голяма власт, много голямо изобилие, десетте царе. Тука няма да ги изреждам, но и десетте царе имали огромна власт. Имало и други скрити царе четирима, това е друг въпрос. Голяма власт, голямо изобилие, защото поставили пред властта и богатството безупречността и това траело стотици хиляди години. Те знаели, че ако се придаде голямо значение на властта и на изобилието, добродетелите загиват.

По пътя на безупречността толтеките разбрали, че са космически същества с необикновена съдба. И нещо повече, по-напредналите толтеки осъзнали, че те са същества и отвъд вселената.

За толтеките пътят към безупречността бил отделяне от злото, от застоя и втвърдяването. Те минавали през големи изпитания, но осъзнали, че който съумее да влезе в мрака, излиза с ново знание, с нова мъдрост и с нова, обновена вътрешна сила. Ето защо и богомилите е трябвало да минат през кладата, за да преодолеят напълно себе си, старата си съдба, старите възгледи и да постигнат велико единство, нови тела на мъдростта; затова те трябвало да минат през огън.

За толтеките лошата постъпка е всякога процеп, откъдето влизали нечистите сили, наречени паразити. Най-малката лоша постъпка, помисъл, тя може да е вътрешна, външна, това си е лоша постъпка – отваряш врата, процеп и тогава нечистите сили, както те ги наричат паразити, само това чакат, навлизат. И те смятали, че по пътя на безупречността всички процепи се затварят, т.е. безупречността затваряла процепа.

Когато се случи нещо да те мъчи, те казвали: това е процепът, откъдето паразитите са влезли. Щом могат да влязат, значи те ще те мъчат, за да може да се откажеш напълно от лошата постъпка.

Те казвали, че ако обикнеш твърдо Истината, злото и паразитите щели да правят само жестове и гримаси. И външно, и вътрешно ще се заканват, ще правят някакви жестове, но няма процеп, няма откъде да влязат. Това важи и за другия свят. Ще се опитват във вид на кошмари, на нещо подобно, но няма откъде да влязат.

Толтеките имали много тънки поговорки и мъдрости. Ето някои от тях накратко:

Сянката на бързо летящата птица никога не се движи. (Няма да ги коментирам, само ги изнасям.)

Животът не се отличава от смъртта, защото само духът се движи и затова ние не умираме. – Ние умираме, ние живеем, но само духът се движи, само той е нещо повече от живота.

Раздвоената игла не може да шие. – Това е, ако вървиш по два пътя, ако имаш две мнения... Ще го обясня накратко: ако мислиш, че има и Бог, и дявол, според Ал Халладж, ти си на погрешен път. Има само Бог, просто няма дявол. Ако ти си убеден, че има Бог и дявол, тогава ще се срещаш с дявола. Ти си разцепил Бога, ти си раздвоил енергията, просто вярваш в двойствеността. А дяволът е другото лице на Бога, другият слуга, който идва да те възпитава, да те учи, защото си повярвал в две неща. Значи раздвоената игла не може да шие, или когато вървим в две посоки, не можем да стигнем никога до Орела.

Толтеките знаели, че във външния свят човекът е заключен във форма, за да се освободи тя чрез безупречността. Иначе формата все повече ще заключва човека. И паразитите все повече ще измъчват човека.

И преди ви казах, повече от осем милиона толтеки чрез безупречност и особено специално отношение към Истината, а не полуотношение, са напуснали Дървото за познанието на доброто и злото. Постигнали са истинската, свободната, духовната цивилизация, неуязвимата цивилизация, там, където няма смърт.

Всички пирамиди са тяхна култура, след време за това ще говорим и какво означават те като идея. Те са напуснали триизмерния свят, ограничения свят. Те са напуснали стария свят и те били наречени стари души.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

(трета идея за размишление)

Тук само ще кажа, че следващия път ще прекъснем с тази история, другата година ще продължим с някои неща. Другия път ще говорим за други неща. За грехопадението, според толтеките, преди време ви казах някои неща и сега ще допълня.

Според толтеките грехопадението е резултат на една много велика любов. Защо? Защото след него се определяло кой търси Истината и Орела и кой търсел себе си и щастието си, личния си път, егото. Който търсел себе си, щял да си посее тъмнина, а който след грехопадението търсел Истината, щял да си посее път към Орела.

От друга страна, Учителят обяснява, че грехопадението е трябвало да се случи. Защо? Обяснява само накратко: Адам е бил много послушен, много тих, много скромен, много смирен, но е нямал познание за себе си, нямал е дълбочина. И Адам, и Ева са имали огромна, голяма вяра в Бога, но само вяра. Нямали са познание, т.е. познаваща вяра; имали сляпа вяра и щели да останат завинаги деца. И Бог им дава шанс чрез грехопадението. По-нататък ще го обясня и според гносиса. Грехопадението е много дълбоко и велико явление и който го разбере, го превръща в безсмъртие. Който не го разбере, това е друг въпрос.

Понеже толтеките са големи наблюдатели, те видели в грехопадението скрития замисъл на Орела, а той бил: самият Орел да се издигне в човека. Просто Бог иска да израсне в Адам и Ева, т.е. в човечеството, в човека, да израсне и да заживее напълно, в него не донякъде, както е било преди. Просто иска по-високо ниво на осъзнаване и да заживее в самия него, Той да му бъде водач.

Грехопадението, според толтеките, е тази сила на илюзията, която отделя неразумната воля на човека от развитието. Според толтеките в грехопадението се виждало кой се отказва от висшия разум, а това означавало и отказ от Орела, отказ от Бога.

Грехопадението, според тях, предизвиквало най-много развитието на истинския разум, а според толтеките, той е бил първична сила и затова чрез него те се извисявали и във вътрешната вселена, и в Орела. А който останел в своята неразумна воля, той щял да остане в нисшето си тяло и щял да умира и да се ражда, докато разбере някога, че грехопадението е дар, чрез който трябва да станеш безупречен. А който развивал разумната си воля, той тръгвал към Орела и щял да стане еекатл, т.е. чист дух, свободен вятър, може да се каже още и висш дух.

Толтеките знаели, че Орелът виждал всичко, защото Той улавял всички скрити и най-скрити намерения на всяко същество. Толтеките знаели, че Орелът е скрит в нашата разумна воля и че тя трябва да се увеличава. А при това условие грехопадението вече било без значение, защото то било просто, според тях, доброта, излязла навън, просто призив за завръщане напълно в Истината и в Орела, един много важен призив.

Толтеките знаели, че грехопадението се ръководи от илюзията, а любовта към Истината се ръководи от Ометеотл, т.е. Бог. Необятния те Го наричат Ометеотл – Бог, или Необятния Нагуал, Необятния Учител. Значи аз съм виждал между другото хора, които много четат Библията и изостават в постъпките и безупречността. Познавах един тимаджия, който много четеше криминални романи, и аз му носех и подобряваше постоянно постъпките си в живота. Разви такава будност, такова старание, че просто се чудех. Но той не обичаше други книги да чете. Значи всичко се намира в тайната на намерението: може да четеш деветдесет и девет пъти Библията, все едно; може да четеш каквито и да са книги, все едно. Има нещо дълбоко в тази тайна дума, наречена намерение. След време ще се спра специално на нея, защото тя е по-дълбока от думата предопределение. Тя може, каквото и да ти е писано, да го видоизменя. За другите хора остава каквото е написано, но който стане майстор на намерението, той променя и осъзнава, става дума за дълбоко осъзнато намерение, той променя напълно човешката си съдба, макар и да му е писана.

Толтеките разбрали, че грехопадението не е враг на човека и въобще нищо не е враг, освен отношението на самия човек към самия него и към нещата. Значи отношението на човека може да бъде враг, ако не е правилно; отношението на самия човек към нещата. Те разбрали, че който има отношение към Истината и към Орела, отстранявал грехопадението от себе си. Така те осъзнали, че грехопадението е допуснато като дар, за да се създаде вечна и постоянна връзка с Орела. Не донякъде връзка, а вечна и постоянна връзка с Орела.

Иначе без грехопадението, без този дар, без това осъзнаване човекът щял да навлезе в друго, много по-голямо падение, защото щял да изгуби вечната си връзка с Ометеотл, с Бога. И той щял да тръгне надолу към демонизиране, по-лошото нещо в човешкия път – демонизиране.

Толтеките разбрали, че този, който имал любов към Истината, той използвал грехопадението и се извисявал в Бога. А който нямал любов към Истината, си създавал тоналли – съдба. Едно от значенията на тази дума е съдба. Думата съдба при толтеките означава този, който сам се е осъдил чрез собствените си желания и намерения. Защото той не осъзнавал ахуипка, една от най-дълбоките думи при толтеките, означава намерение, за което друг път ще говорим. Той не е осъзнавал своите намерения.

Толтеките разбрали, че срещу грехопадението най-важното е разумната воля и осъзнатото намерение, така както им било казано от атламаните. Атламаните на толтекски език, това са старците или прастарите хора. А толтеките знаели, че атламаните, старците, превъзхождат и най-дълбокия опит, не само човешки – превъзхождат и духовния опит, а една част от тях превъзхождат и божествения опит. Атламаните им казали, че разумната воля е сила на вътрешната вселена, на вътрешната цивилизация. Те им казали още, че разумната воля когато израствала, стигала до правдъхновението. А това било пълно освобождение и от човешкия път, забележете, и от духовния път. Това водело към третата вселена, която Учителят нарича Божествената вселена. Оттам нататък смятайте колко степени има. Значи това е завръщане от човешкия път в съвсем други цивилизации, не такива ограничени, а като използвали опита и всичко друго, те се завръщали в духовни и божествени цивилизации, свободни от смърт и прераждания. Можело вече да се прераждат само доброволно, но това е вече по свобода. Значи те се завръщали в необятността и неизразимостта на Орела, чието друго име, на християнски език казано, е Царството Божие. Това е нещо по-дълбоко от светлината – Царството Божие.

АУМЪ

4-ти ноември 2008 г.

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж
(лекция 22)

ЧУДНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(първа идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж
(лекция 23)

ЛЮБЯЩИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

БЛАГОСЛОВЕНИЯТ ЮДА

(лекция 24)

МИСТИЧНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж

(лекция 22)

Днес ще говорим за две велики същества, говорили сме за тях и пак ще говорим – Ал Халладж и благословения Юда.

Сатана е част от Бога и затова той също е същество от замисъла на вечната Любов.

Между Бог и Сатана съществува много древна Любов, древно доверие. Това е прастара, съкровена връзка между херувим (не избран ангел или архангел, а херувим; херувим означава богоподобен в много отношения) и Бога. Но тази връзка е скрита от погледа на света. Тези две древни същества имат много велика мъдрост и пак казвам, старо приятелство, което и досега продължава, скрито от хората и от погледа на ангелите. Както Юда е скрит от учениците, така и това приятелство е скрито не само от хората, но и от ангелите.

Много древен е Луцифер и не случайно е херувим. И не случайно в Библията Исайя го нарича син на Зората, т.е. син на Древността. А в Иезекиил сам Бог казва, че Луцифер е херувим и е бил съвършен в своите пътища. Забележете – съвършен в своите пътища. Значи на Бог му е трябвало много съвършено същество. Нито ангел, нито архангел е можел да изпълни тази мисия. Както ще видим, Луцифер спасява хората от Звяра, който е същество на древната Бездна. Той върши такова нещо, което е много трудно да си представим, когато го разберем, тъй като следващия път ще говорим и за Звяра. Луцифер е бил съвършен в своите пътища, нарича го още Библията печат на съвършенство. За ангели не може да се каже такова нещо, нито за архангели – печат на съвършенство. Разбира се, и затова Бог го е избрал за Своите цели. Тук, както казах, ангелски, архангелски и други йерархии по-висши нямаше да свършат работа на Бога, на Неговия прекалено дълбок замисъл. И случайно ли е казано от апостол Павел: „Защото сам Сатана преобразява се на светъл ангел“. Дадено му е право от Бога да се прикрива, за да изпитва дълбините на съществата. Просто му е дадено право; и сега му е дадено право. А когато трябва, той е просто тъмна сила, защото всичко зависи от това, какво иска Бог, какъв е замисълът на Бога и затова сам Бог му дава право да се преобразява.

Какво казва Йов: „Един ден дойдоха божиите синове и между тях дойде и Сатана“. И така дълбините на Сатана са част от Божиите дълбини. Той е Негово творение, защото над всичко е Неговата воля и отношенията между Бог и херувима са много скрити и неуловими. Те са стара тайна, която е между тях. Тези отношения са скрити във вътрешността на нещата, защото чрез тези специални отношения се решават много въпроси вътрешни, включително във вселената. Тези въпроси са свързани и с пробуждането, и с израстването, и с осъзнаването на определени същества, които по-късно ще образуват новото човечество. Сатана участва именно в това, само че тайно: образуване на новото човечество. В случая (само ще допълня): За съжаление са тези хора, които вярват в светло бъдеще, а не го създават в себе си. Значи който вярва, а не го създава в себе си, те ще се окажат след време недостойни – ще дойде бъдещето, но те ще се окажат недостойни.

И така волята на Бога прониква отвътре в Сатана и ръководи всичко – това ще остане скрито. Сатана е разрушителното действие на самата Божия сила и на Неговата власт. Той няма самостоятелна разрушителна сила. Това е действие на Божията сила, тя знае винаги какво прави и е предупредила: Не съдете, да не бъдете съдени, понеже не познавате дълбините.

Херувимът е голяма сила, която служи на тази скрита Сила, на тази скрита Воля. Херувимът съществува, за да познаят хората на много дълбоко ниво Бог, и то в себе си. А когато имаш Бог в себе си, тогава вече къде е Сатана? Сатана го няма. Но дали хората желаят да имат Бог в себе си, казва Ал Халладж, дали желаят да Го познаят? Те търсят ли Го? Тук става въпрос за постоянното търсене. Търсят ли Го постоянно и интензивно, това е въпросът.

Ако живееш в Бога, Сатана те изгубва. Но ако ти живееш в собственото си зло, тогава ти изгубваш Бога. А херувимът тогава идва в тебе и показва каква е твоята същност. Ти може да изкараш дявола виновен, но той ти показва каква е твоята същност, не неговата. Херувимът, наречен Сатана, има много дълбоко виждане за злото на човешкото действие (става въпрос за злото на човека, то само по себе си е дявол), защото чрез неговите очи вижда и наблюдава не кой да е, самият Бог.

Херувимът е създаден по един таен закон на Мъдростта. Не случайно херувимите са същества на Мъдростта. Именно затова този мъдър херувим е служител на тази Воля. Освен това, херувимът е пазител. Той съществува, за да не намразят хората пряко Бога. Представяте ли си, ако го нямаше него, всичко щеше да се излива върху самия Бог. От това по-лошо не може да се случи на човека и на човечеството. Той Го съхранява. Защото тогава сам Бог щеше да наказва пряко хората. Но Бог си е създал инструмент, Сатана, и Сатана е приел това поради огромната си любов към Бога; той е видял Неговия замисъл. И както Юда приема предателството, после ще видим колко мъдро, и затова е благословен, така и Сатана е приел тази роля. Той е пазител, херувимът, защитна стена, за да не се оцапа величието на Бог, защото Бог наистина е много, много велика Любов, но през много тежък път трябва да минем, за да познаем, че е така.

В най-дълбокия смисъл Сатана не съществува. Съществува само Бог, защото просто всичко е Бог. Но понеже съществува човекът, понеже съществува една неразбрана любов, една неразбрана свобода – ето защо е създаден Сатана. Той е създаден условно и привидно, за да коригира хората и да съхранява Бога; хем да коригира и да съхранява Бога.

Ако Сатана не беше създаден, макар и привидно (той не е личност, а е въздействие, друг път съм обяснявал, влияние; просто така се случват ситуациите, че това е могъщо влияние), тогава всички злини и омрази щяха да се насочат, пак казвам, и изсипят към самия Бог. Тогава човекът щеше да пропадне на много дълбоко ниво, в много дълбоко място, което е друга част от бездната на злото. Тук става въпрос за зло, което е преди Луцифер, и Учителят казва – преди Адам и Ева, става въпрос за друга степен. В сравнение с това, с тази бездна, адът е като райско кътче, защото тук става въпрос за Звяра, за който другия път малко ще говорим. Става въпрос за най-дълбокия застой и за изключително страшна празнота, при което голямата самота и отчаяние на човека просто биха се сторили като нещо много приятно и даже очарователно в сравнение с това, от което предпазва херувимът.

И така това, което изпепелява човека и неговото земно мислене, не е Сатана, а скритият Бог, така казва Ал Халладж. Това е онази скрита страна на Бога, която човекът не може да понесе, защото се е отказал от Бога и от Истината. Затова човекът има шанс и това са преражданията. Значи не можеш да изпълниш закона „бъдете съвършени, както е съвършен Бог“. Никога за едно прераждане не може да станеш съвършен, и за много прераждания не може. Светците също са несъвършени. Да не говорим за децата, които умират на две години; и те са милиони същества, които няма как да изпълнят този закон. В Евангелие на Мария тя обяснява много подробно преражданията на учениците, насаме. Но тя по-дълбоко ги е видяла. Тя е друго дълбоко същество, кажи-речи близко до Юда. Тя е другият много дълбок ученик, но това е друга тема.

Когато човек се преражда, когато той се завръща, ще продължава да се завръща, за да преработва своето минало, докато познае себе си и после да почне да познава и Бога, т.е. докато узрее в Духа. Защото Духът е, който може да понесе Голгота и да възкръсне в Бога и в Неговата вечност. А това означава, че Сатана, любимият Му херувим и неговият мрак, т.е. Голгота, е минаване именно през този мрак. Този мрак е, тука ще кажа, казах го скоро в Русе и в Бургас, този мрак е осветен мрак. Звярът е неосветен мрак. Има благословени проклятия, има и неблагословени проклятия. Грехопадението спада към благословените проклятия, демоните не спадат към благословените проклятия. Някога може да им се даде шанс, но сега те спадат към неблагословените проклятия. Така че има голяма разлика между тези и другите.

Да попаднеш в този мрак, на Голгота, е особено благословение за разлика от това да попаднеш в Звяра. Там не идва никакво осветяване на мрака. Там Бог не се явява. Да попаднеш в Голгота и в такъв мрак, това е особената милост на Бога, казва Ал Халладж, особената милост на Бога, защото Сатана е просто другото, скритото лице на Бога, т.е. Бог те завръща. Чрез вяра Той не може да те завърне, там си изоставен; чрез Сатана Той те завръща към Себе Си, понеже има любов към душата ти, към духа ти, към твоята разумност. Значи херувимът Сатана и Голгота, това е завръщащата сила на самия Бог. Това е скритото лице на Бога, което спасява от лапите на Звяра, от падението и от страшната празнота, за която загатнах, т.е. от прекалено огромното израждане; не просто израждане – от прекалено огромното израждане.

И така сам великият Бог е отнел силата и божествеността на Сатана, докато изтече времето на Неговия замисъл. И после сам Бог отново ще му върне и силата, и божествеността. Тогава Луцифер ще бъде още по-близък с Бога и затова той е приел това бреме, защото знае, че след време, обещано му е, ще има нов съюз с Бога на по-дълбоко вътрешно ниво. Но пак няма да познава напълно Бога и Неговата тайна, нито Христос я познава. Това е само между Бога и Бездната. На никои други не е позволено да станат съвършени в абсолютен смисъл, само две същества. Другите могат да имат единство, да постигат единство на по-високи степени и да гонят съвършенството. Но абсолютното съвършенство е скрито само в Бога и в Абсолюта. Но Сатана иска старото единство и той знае, че там ще получи още по-висока степен на светлина, както е било при Луцифер, само че една нова, по-дълбока степен. И тогава той пак ще сияе особено, но засега между Бога и херувима има само скрито единство.

ЧУДНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(първа идея за размишление)

Отново ще се докоснем до вкуса на истинския суфизъм, до вкуса на великата Любов; не просто любов, а великата Любов, наречена древното вино. Ал Халладж спада към пияния суфизъм, или както го наричат, опиянения суфизъм. Има суфи, които не одобряват това. Те искат суфизмът да е буден, трезв, изчистен. Но има хора, които толкова много са се отдали на Бога, че те спадат към опиянения суфизъм. И те не са малко. Тука говорим за един от най-големите, спадащи към опиянения суфизъм.

Ал Халладж е необикновено явление, необикновена любов, необикновено мистично същество, сразило своята Голгота, своята трагедия именно с великата си любов, т.е. с Божията сила. Суфите казват, че той даже в един момент зажаднял за голямото страдание, за инквизицията, толкова много, че нямал търпение тя да се случи, защото знаел, че ще влезе в присъствието на Бога. И постоянно жадувал в един момент към края на живота си и за страданието, и за своята жертва.

Самият Ал Халладж казва: Бог е всичко. Бог е моята клада. Бог в мен е суфи, защото Ал Халладж умря. Бог е суфи, Ал Халладж го няма. Някои мислят, че Ал Халладж, казва той, беше на кладата (предварително той говори за себе си), но това беше Бог. – Ал Халладж беше разпънат на жесток кръст, защото нарушил закона, т.е. той е издал тайната на своя Бог. Той е заявил върховното на всеослушание. Той е заявил: Ана-л-Хакк. Аз съм Бог. Аз съм Истината. – И разбира се, много същества не искали и да чуят. Оказва се, че и сам Бог произнася това в него, защото тук става въпрос за изключителна преданост. Те просто са едно и това е тайната на живота, това е тайната въобще на човека: велико единство, основано на неизменна любов – просто той е постигнал.

Тази тайна е съхранена само в избраните Суфите криели тази тайна, обаче Ал Халладж я обявил. Има суфи, които не са го одобрили. Други продължавали да смятат, че той е най-великият суфи-учител. И е така. Освен това Ал Халладж искал да каже, че няма разлика между Бог и тайната на човека и навътре те са във велико единство. Не случайно Майстер Екхарт на едно място казва: Аз съм преди Бога. Друг път ще ви обясня, има към двадесет и осем такива мисли. Той обаче тук въобще не отрича Бога, казва съвсем друго, друг път ще се спрем и на това. Това са смели изказвания само на тези, които са постигнали. – Ако мен ме нямаше, и Бог нямаше да го има, казва Майстер Екхарт. Но понеже станах сътворен, трябваше да се яви и Бог. – И на едно място казва: Господи, освободи ме от себе си, защото искам да се върна там, където съм бил, в Бездната. – И такива мистични неща казва, ще се спрем и на тях. Не случайно църквата се е опитвала да го разпъне, но кой може да разпъне Бог в човека – никой.

Те са едно велико, древно единство, а в това първично единство няма Халладж и Бог, няма аз и ти. Той призовавал открито всички хора към самообожествяване. Той казвал, че всички хора трябва да се отрекат от греха и от мюсюлманските ритуали, просто разпилявал всичко. Той проповядвал на пазара сред всякакви хора и те го слушали и разбирали, че това е нов учител, нов месия, че това е наистина истински учител. Той говорел на обикновените хора много разбираемо, т.е. Бог искал да стигне чрез него до обикновените хора.

Но неговите противници, на Ал Халладж, смятали, че това, което той прави, е привилегия само на пророка, само на Мохамед. Разбира се, Ал Халладж много обичал Мохамед. Той смятал Мохамед за озарител на мрака на небитието и той е видял нещо дълбоко в Мохамед, но Ал Халладж си имал свой божествен път и той бил специален. Макар че ислямистите са много настроени срещу него, той казва: Човекът е на милиарди години, Коранът е дете. – Това важи за всички свещени книги в случая. Библията е дете пред човека, даже е малко дете, в пелени. Човекът е на милиарди години. Тайната на човека е по-дълбока. Тук Ал Халладж погребва всички свещени писания, забележете за какво същество говорим.

Той протестирал срещу суфизма, който криел мистичните истини за себе си и затова се отказал от задължителните одежди на суфи, той се отказал да ги носи. Той облякъл халата на воин, мистик-воин. Той проповядвал забранените истини и това предизвикало недоволството не само на ислямистите, но и на суфи-шейховете. Той е обвинен най-вече в това, че разгласил тайните, които са достояние само на избраните. Макар че тези суфи не разбрали, че това донякъде е замисъл на самия Бог, защото има степени на съзнание.

Разбира се, имало и такива суфи, които се досещали. Това са главно други суфи, представители на опиянения суфизъм. Например като Баязид Бистами, един от многото представители на опиянения суфизъм. Той винаги носел меч на кръста си, друг воин. При един случай на екстаз казал на своите ученици: Кланяйте се на мене, аз съм великият Бог. – Бил просто в екстаз, това е пияният суфизъм, изключителната преданост. После, след екстаза, учениците му казали какво е казал. Той се учудил: Тю, това ли казах? А-у-у! Другият път ако кажа това, вземете ми меча и ми отрежете главата. – След няколко дена пак в екстаз: Аз съм великият Бог, кланяйте се на мене. – Един ученик взима меча, иска да му отреже главата и ръката му замръзва във въздуха – Бог действа, защото това е пияният суфизъм, прекалено предан. И както при Авраам ръката е спряна.

Самата Божия сила знае кой е верен и кой си въобразява. И казва Ал Халладж: В мене няма място за рая, няма място и за красотата, защото преизпълних себе си с Бог. – Както виждате, за Адам е имало място за рая, за своеволие; при Ал Халладж няма, раят е излишен. Той е искал само едно – Бог, или Царството Божие, това, което и Юда е поискал, както ще видим. Между другото, Юда се освобождава от всички човешки раси и надминава херувимите и серафимите. После ще кажем нещо за него, толкова велико същество. Разбира се, неразбрано. От кого неразбрано? От тези, които са от старата цивилизация, Дървото за познанието, тези, които сами се определят да отидат към старата цивилизация. Тези, които ще го разберат, те тръгват по друг път; така че евангелието на Юда е много по-дълбоко от Библията. Говорили сме за него, днес ще кажем нещо и след време пак ще говорим.

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж

(лекция 23)

Човекът, казва Ал Халладж, не е жертва на Сатана, а на себе си.

Тайната на Сатана се разкрива само чрез по-голяма сила от него. Това е Божията сила.

Сатана съществува, защото е Божия воля.

Сатана е тайна на Бога, скритост на Бога, защото кой присъства в тайната на Сатана, казва Ал Халладж. Самият Бог. Иблис е само съюзник. Той съществува, защото е в единство с Бога, иначе нямаше да има шанс да съществува, но той съществува поради великото единство.

Когато Сатана като Луцифер е увлякъл хората, т.е. тогава те са били ангели, когато е увлякъл тези милиарди ангели към себе си, това е било всъщност част от Божията сила. Но те не са виждали Бога, защото Той е решил да остане скрит. Но другите, около четиридесет милиарда, зад Луцифер са видели тайната на Бога, не са се поддали на сиянието на Луцифер. Прогледали са дълбоко зад същността му, не са бързали да се произнасят и им е било дадено, понеже са имали по-дълбока любов, по-дълбока степен на търпение, те не са били подведени.

Защо ангелите не са устояли на Луцифер? Защото в херувима е работела част от величието и славата на самия Бог. И затова ангелите не са устояли. И всички тези, които не са устояли, впоследствие стават хора, слизат на земята.

Луцифер тогава е бил голяма светлина, както казах, голямо знание, голяма мъдрост. И ангелите са били във възторг и изумление от неговата красота. Но ангелите не разбрали, че той не бил цялата Истина. Той бил голяма част от Истината, но той не бил цялата Истина. Той бил само част от Истината на Бога.

Когато светлината на Луцифер била в действие, всички го величаели, но това било, пак казвам, част от Бога, скрита в него. Когато Бог си взема светлината, ангелите, които впоследствие паднали и станали хора, помислили, че Луцифер бил прокълнат. Но Бог никога не прави проклятие на Себе Си, той е просто част от Него, няма как Бог да направи проклятие на Себе Си.

Бунтът на херувима срещу Бога е решение на самия Бог, защото Бог винаги има по-дълбок замисъл. А Бог винаги знае какво прави по простата причина, че Той е съвършен.

Що е Луцифер, който е станал Сатана, казва Ал Халладж. Нов замисъл на Бога. Тук Бог се е превърнал вече в скритост, преобразяваща сила. Тази преобразяваща Божия сила ще излекува падението на тези ангели, които са станали хора. Тази преобразяваща сила ще излекува непълнотата на падналите ангели. Луцифер, или мъдрият херувим, е искал да си издигне, казва Библията и в Исайя, престол над божиите звезди. Казва Ал Халладж: Това няма нищо общо с гордостта, както се тълкува погрешно. Понеже толкова много е обичал Бога, той е поискал голямо приближаване до своя Бог. Не искал нито света, нито вселената, нито други същества. Той е обичал единствено само своя Създател – велика и предана любов, херувимска, богоподобна. И искал да се издигне там, за да бъде близко до своя Създател. Няма капка гордост, просто реална, дълбока мисъл. И той също знае винаги какво иска.

Мъдрият херувим не е някакъв ангел или архангел, защото за Своите цели Бог винаги знае какво прави и кого да избира. И наистина той е искал всякога да бъде близко до своя Бог. Разбира се, не винаги му е било позволено да бъде близко до Бога. И сега не винаги Бог го вика в Своето присъствие, но след време когато той изпълни мисията си, Бог ще го призове. Това ще бъде часът на Истината и дълбокият, новият живот на това велико същество.

Мъдрият херувим винаги е участвал в съветите на боговете, които се правят при Всевишния, защото сам Бог му е дал да знае за Божиите тайни. И той участва там заедно с боговете и Белите братя. Забележете за колко велико, избрано херувимско същество става въпрос, защото Луцифер винаги Му е бил много близък. В древността той е бил явното слънце на Бога. Сега е неявното, скритото слънце. Той ще опази хората и ще ги върне към духовна и Божествена вселена, разбира се, заедно с Бога.

Когато още в началото тайната на Бога е създала Луцифер, той много е сияел и Бог много му се е радвал, когато го е видял в такъв вид първия път. Защото Бог виждал в него нещо от самия Себе Си, нещо от величието и славата на самия Себе Си. Изпитал огромна радост самият Бог. Видял какво чудно същество е създал. Това било, когато Луцифер живеел, присъствал и пребивавал в присъствието на Бога. И тогава неговата красота не била просто красота, както е при ангелите. Не е духовна красота, това било красота свещена, на много по-високо ниво. И не случайно всички разумни и осъзнати същества търсят това сияещо величие. Разбира се, то принадлежи на Бога, те го търсят и това е разумно. След време те ще се научат да го различават и ще се върнат в него. Затова най-много ще помогне самият Луцифер, защото след време ще имат различаване.

Тогава в древността Бог е бил скрит в Луцифер. Много странен е Бог, казва Ал Халладж, и превъзходен. Тогава Луцифер е бил видимото лице, а Бог е криел своето лице, имал е причина Бог да крие цялата Истина, защото е имал замисъл за друга, по-дълбока вселена. И тогава, когато ангелите гледали Луцифер, и през ум не им е минавало, че съществува нещо друго, защото прекалено ярка била светлината на Луцифер. Той е сияел и изумявал. И ангелите видели, че имало велика светлина, голяма красота, но истинската красота тогава си оставала все още скрита. Тя не е свещена, а абсолютна.

И така милиарди ангели, става въпрос за около двадесет милиарда ангели, се оказали във властта на херувимската красота. Така чрез херувима Бог изпитвал съществата и техните дълбини, техните тайни намерения. И така Луцифер сияел, а самият Бог наблюдавал скрито. Никой не Го виждал, никой не можел да Го докаже, нито пък да Го осмисли, защото единственият начин е, ако самият Бог реши да ти се изяви, да ти се докаже или да се осмисли за тебе.

Въпреки че Луцифер е сияел, то цялата тогава видима реалност на Луцифер е била въпреки всичко голяма илюзия. Голяма светлина и същевременно голяма илюзия поради факта, че Луцифер не е цялата Истина, не е самата Истина, пък и той самият не е можел да я понесе. Както толтеките казват, тескатлипока, т.е. вселенската илюзия, така те наричат Луцифер, защото той заблуждава не само света, а и ангели. Защото единствената реалност е само Бог. Ето защо херувимът е създаден много мъдро, защото неговата цел е да ни заведе до цялата Истина, до различаването и след време до дълбоката Мъдрост на Бога. Такава е целта на Бога.

В този смисъл херувимът е огромна благодат, защото без него ангелите ги очакваше опасният древен Звяр. Този Звяр се контролира от Абсолюта. Той е заключен в Бездната. Този Звяр е прекалено голяма пропаст и ангелите, които станаха хора, щяха да станат от демони надолу. Но те станаха хора и им е даден шанс. На демоните не е даден шанс да се развиват. Някога Бог ще промени това, но за дълго време не е дадено, има дълбоки причини, тук няма да се спирам. И поради това съществува и злото, и херувимът. Но не е лесно да се разбере това.

ЛЮБЯЩИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

Казва: Раят все ме търси, той умира по мене. Но не ми е нужен, защото аз познах Бога. – Подобно е положението при Юда. Юда не е като другите ученици, да търсят истината или да служат. Юда не е нито търсач, нито служител. Юда е познавал Христос и Бога. Не търсене, не вяра, а познаване, това е нещо много по-дълбоко. Пряко познаване чрез откровение, това е, както ще видим, могъщо гностично евангелие, не просто евангелие; това е нещо друго.

Има само две евангелия от над седемдесет евангелия апокрифни, които ги няма в Библията, които са по-дълбоки от Юда. Разбира се, евангелие на Юда е по-дълбоко от Библията, но тези други две евангелия – евангелие на Луцифер и евангелие на Христос – са много, много по-дълбоки и засега малко или много скрити.

Казва: Аз познах Бога. Казва: Предпочитам да съм идолопоклонник (забележете, такъв е той), но да съм искрен и любящ. – Тука говори за ислямистите, които в джамиите си правят разни неща, имитират някой път вярност, но той ги различава, понеже Бог работи в него. Значи предпочитам да съм идолопоклонник, но да съм искрен и любящ, отколкото да съм лицемер в джамия – едно от нещата, за което е привлякъл врагове.

Казва: Постоянната молитва създава постоянната любов, а постоянната любов е откривателят на Бога. – Тук става въпрос за непрекъснатата любов, това е откривателят на Бога.

Казва: Никога не замествай любовта с джамия. – Друг куршум, който не могат да понесат неговите хора, даже и някои суфи. – Никаква красота няма в джамията. Любовта е красотата, а не че красотата е красота. – Забележете какъв стил има един велик посветен.

Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог. – Странен начин на изразяване, но той, както и Майстер Екхарт, е мистичен учител, не е просто духовен учител. Той е надминал отдавна духовността. Това важи и за Юда. Той вече е в божествеността и в мистиката, това са други степени.

Само чрез любовта човек ще спаси себе си от себе си.

Всяка религия е секта. Само любовта е Бог.

Само любовта вижда в злото скритото Божие добро. А този, който е изгубил любовта си, вижда в злото зло, защото той е убеден от Сатана да вижда неправилното. – Ако имаше любов, Бог щеше да те убеди по друг начин; като нямаш любов, има друг заместител. Трябва да изстрадаш това, защото нямаш любов.

Когато познаеш любовта, религиите изчезват, Коранът изчезва. – Отново намразен за такива изречения великият Ал Халладж. Коранът изчезва, това означава и Библията изчезва, въобще свещените книги изчезват. Остава само същественото – самият Бог, Същността.

Книгата на книгите, казва Ал Халладж, е Любовта, а не Коранът. – Отново голям бунт, голям воин. Който е разбрал това, е обезумял, ето пияния суфизъм. Т.е. обезумял и пиян на суфи-език означава изчезнал в Бога, това е сливане. И после вече има едно завръщане, после ще кажа нещо за него.

Казва: Нито бедност, нито богатство и изобилие те правят богат. Само любовта към Бога те прави богат. – Значи ето една мярка: щом нямаш любов, това е мярка, че винаги си беден, няма значение какво притежаваш. Може да притежаваш звездите, някои си купуват вече места на Марс. Тука е тясно, след време там ще им стане по-тясно.

Истинският суфи общува повече с Бога, отколкото с хората. – Когато общува с хората, той пак общува с Бог в тях, но дори и тогава той предпочита да общува по-малко с хората, а повече със самия Бог.

Истински знаещият живее в състоянието на Бога. – Тука няма настроения: „Ама аз съм в хубаво настроение“. Според Ал Халладж това означава, че си пропаднал. Ама лошо настроение, те се менят. Във вечното състояние на Бога нямаш избор. Тука най-малкото, както е при Учителя, радостта е постоянна, просто нямаш избор.

Не можеш да разбулиш Бога, казва Ал Халладж, Той сам се разбулва в тебе. – Това е Негово решение, не твое. Разбира се, когато си много предан, някога Той ще реши как да се разбули, как да ти се открие. И тогава ти само Го узнаваш, откриваш, че Той е в тебе.

Който има любов, която е познала Бога, никога вече не се покланя на Луцифер, нито на някаква църква.

Бог е всичко.

Той е злото, за да видиш себе си.

Той е грехопадението, за да извисиш себе си.

Той е любовта, за да познаеш себе си.

Злото ще осъществи проглеждането. Грехопадението ще осъществи извисяването, а любовта ще осъществи сливането и изчезването.

Има сливане без изчезване, има и сливане с изчезване. Има сливане с пълно изчезване; има сливане с изчезване и завръщане – връщаш се пиян сред хората завинаги, просто това е друго състояние.

Ал Халладж чрез голямата си любов и отреченост е постигнал състоянието фана, т.е. на езика на суфи – изчезване в Бога. След това изчезване той се завръща в себе си в състоянието бака. Ще обясня: От фана, от изчезване той се завръща в бака. Бака е състоянието на постоянство в присъствието на Бога. Тука вече просто няма избор, той се завръща поради любовта си към хората, но е постоянно в присъствието на Бога. И тука той вече е започнал постоянно да хвали Бога; не е някакъв ум, който си представя и хвали Бога, но без да е осъзнат. Той се е завърнал вече от Бога, защото чрез Бога той вижда навсякъде само Бог. Той реално вече Го вижда, той не си въобразява, умът е отстранен.

Ал Халладж вече е дух.

И когато Ал Халладж казал: „Аз съм Истината“, това било велика истина, защото той бил във велико единство с Бога. И нещо повече, „Аз съм Истина“ – Бог се произнася в него. И пак казвам, това е тайната на човека и тайната на развитието. Това е пределът на развитието.

Пределът и тайната на живота е мистичен съюз с Бога.

БЛАГОСЛОВЕНИЯТ ЮДА

(лекция 24)

Юда, това е една друга и изключително велика любов и освен това една много тежка роля. Тежка роля отвън, лишена от външно признание, но той се е пожертвал заради вътрешното, скритото. То е и замисълът на Бога.

Това предателство е голяма тайна и ще остане в тайна. Донякъде ще я разберем, ще я разкриваме, но нещо ще остане, защото има тайни, които се разкриват, има тайни, които остават в тайна. Това се определя от Бога.

Чрез това тайнство Юда става скрита светлина за себе си. Той вече не свети чрез чужда светлина. Бог му дарява Себе Си, това е нещо съвсем друго.

За тези, които разбират скритите неща, Юда придоби нещо много велико. Той придоби Любовта, т.е. при него не идва Любовта да го посещава от време на време. Той самият поради многобройни прераждания от мистериите в Египет и Атлантида, поради постоянство, поради неизменност, поради един дълъг и тежък път, той е стигнал до това Бог да го извиси на много високо ниво. Т.е. самата Любов го е призовала, а Любовта е много повече от вяра, много повече от упование. Любовта е нещо по-дълбоко.

Обикновените хора от света винаги ще изпускат смисъла на това евангелие. Що е в случая изразът обикновените хора? Това е просто старата тъмнина в човека. Това е Дървото за познанието на доброто и злото. Аз знам хора, които, когато почнах да говоря за Юда, напуснаха лекциите, няма проблем, даже радост. На друго място, в София, когато изнесох как да се спасим от светлината, успеха и т.н., напуснаха също една групичка; няма проблеми. Винаги могат да заминат и винаги са добре дошли. На тези неща аз не държа.

Зад явлението и предателството отново стои скрит самият Бог, защото Той движи всичко. Аз съм ви казвал и преди, няма как едно същество като Юда, и което и същество да е, да обърка плана на Бога и да направи предателство спрямо Бога. Не съществува такова същество, защото просто Бог движи всички същества. И не стои ли самият Бог скрит въобще не само зад Юда, зад всяко явление, зад всяко явление навсякъде? Навсякъде е скритият Бог.

Юда разбра най-дълбокото свещено писание на живота. Това е отново Любовта, нещо по-дълбоко от писанията. Любовта е преди всички писания. Те са късни, Любовта е древна. Любовта е по-дълбока и от добрите действия, те са вторични, Любовта е първична. Ако имаш любов, ти си по-дълбок от добрите действия. А някой път колкото и добри действия да правиш, ако нямаш любов, има нещо в тебе погубено, нещо, което не си разбрал, т.е. не си станал част от любовта, част от Бога. И затова някои хора казват: „Все добрини правя и ми се струпват злини“. Ще продължават да ти се струпват, докато не станеш любов. И Учителят казва: Не е достатъчно да обичаш, трябва да станеш любов. – Кратко, ясно, просто.

Юда осъзна и поиска това, което искаше самият Бог. И така Юда отстрани от себе си това, което другите ученици на Христос нямаше да могат. Юда отстрани от себе си, забележете, висшето Аз, което е също преграда, но висша преграда, много по-опасна от нисшето аз. Юда го отстрани.

Юда се отказа от свободния избор в името на замисъла на Бога. А това е много важно, защото така самият Бог вече можеше да изгради Себе Си в Юда, в любимия си избран. И всичко това Юда успя да го прозре. Разбира се, имаше много разговори, за които след време ще говоря, насаме между Юда и Христос. Това е една малка книжка със специални разговори между тях двамата, които никога не могат да се проведат между Христос и другите ученици. Не случайно Христос го вика настрани, това много означава.

Юда прозря предварително и видя Голгота. Той предварително видя там славата на страданието, не просто страдание, славата на страданието и замисъла на Бога. Той прозря разпятието и той осъзна, че най-дълбокото преживяване, най-тежкото страдание е преживяване без думи. То надминава словото. То е по-дълбоко от словото и то е завръщане, безмълвно завръщане в Бога. Това, което толтеките наричат безмълвното знание. Това преживяване е без име. То е част от Мистерията не на кой да е, на самия Бог. Това е част от Неговата Мистерия. И всичко това, пак казвам, е безмълвно. Това е безмълвно завръщане в Бога.

Юда осъзна и нещо друго: той осъзна в себе си, че свободата е най-опасният даден дар, и той избра замисъла на Бога. Избирайки този замисъл, той се освободи от този опасен дар, наречен свободен избор. Той избра по-дълбокото. И Христос казва: Той се завърна в Свещеното поколение, пранарода, боговете, преди човешките раси – мечтата на всяко развитие. Защото Учителят казва: Всички херувими и серафими са произлезли от човешката раса. – Боговете, това е друга мярка, пранародът, преди човешките раси. Забележете къде се завръща това благословено същество. Много специална чест първо от самия Бог и после и от Христос, който даже го е умолявал да го предаде. Направо му е казвал: Умолявам те! Ще видим по-нататък тайните разговори между тях.

Така Юда се завърна в свещената раса, расата на боговете. И това е толкова рядко оказвана чест на земята. Много рядко се е случвало това някога. Случвало се е, но много рядко. Защото Юда със своята любов осъзна замисъла на това предателство и поради това неговото предателство няма нищо общо с греха. Защото сърцевината на греха е липсата на любов, това трябва да се разбере.

Сърцевината на греха е липсата на любов. Ако Павел или Петър бяха предали Христос, щеше да е грях. Но когато Юда го предава, има велико благословение, защото те не са подготвени, а той е подготвен от мистериите на Египет и Атлантида.

Това е единственият истински апостол. Разбира се, и другите вървят по неговия път и някога ще стигнат до неговото ниво. И затова всички тях ги обичам, защото са избрали развитието, но това е друга идея.

Чрез това предателство Юда не само се върна в боговете, той създаде на много високо ниво Бог в себе си. Той изостави старата цивилизация, наречена Дървото за познанието на доброто и злото. Той се завърна в Дървото на живота, в Царството Божие, или Царството на боговете. А човекът става такъв, каквото е отношението му към Бога. Когато говорим за Дървото на живота, тука разбираме най-високия смисъл на тази идея.

Юда имаше огромна любов, а сам Бог обожествява любящите. Самият Бог обожествява любящите, т.е. издига ги на по-висока степен. И още нещо: Юда видя, че учениците на Христос го намразиха. За тях той беше враг. Разбира се, те не знаеха тайната му. И дълбоко в себе си той ги съжали и в това съжаление той ги обикна, защото така действа Любовта, така действа самият Бог. Само за малко ще се отклоня: Когато инквизицията, палачът реже краката на Ал Халладж, Ал Халладж му съчувства, усмихва се и казва: „аз имам други крака“; когато му режат ръцете: „нищо не можеш да ми отрежеш, аз имам други ръце“, т.е. всичко това го имам в духа. Какво можеш да отрежеш на духа, на осъзнатия? Когато ще говорим след време за Ал Халладж, ще видим точно една слънчева сутрин в Багдат как са се случили нещата.

Всеки човек има един предател в себе си. Това не е Юда, щеше да бъде голямо благословение. Това е неговият ум. Не духът му, а неговият ум – това е предателят в човека, докато човек, разбира се, не го е овладял. Юда се е спасил от този предател, защото е познал Любовта на Бога и е отишъл отвъд ума.

А тези, които го наричат предател, те влизат в карма. Те увеличават предателя в себе си, те увеличават ума и той ще се утвърди в тях. Този ум ще ги отклонява, понеже се изказват за нещо, което не са проучили дълбоко. И не само дълбоко, но по Божествен начин. Не по духовен – по Божествен начин, което е мъдрият начин.

Външно Юда е бил привидният враг, а вътрешно той е бил тайният приятел на Христос. Между другото, между Юда и Христос има древно приятелство, подобно както между Бог и Луцифер – много древно, много дълбоко. И много, много съкровено.

Това предателство е странно и защото то унищожава всичко земно и небесно, всичко двойствено. То води към по-висока степен, към степента на боговете. След време там ще се върне и Луцифер, но когато дойде и неговото време. Херувимът също мечтае като Юда да се завърне там. Той знае тайно, че Юда се е върнал, но Луцифер не споделя това. Има много неща, които са казани само в евангелието на Луцифер, едно прекалено дълбоко евангелие.

Когато навремето тези апокрифни евангелия са се забранявали от църковните отци, кой ги забранява? Самият Бог, забележете. Не на църковните избори те са решили, а самият Бог отстранява апокрифните евангелия, защото са прекалено дълбоки. Те са само за достойни и избрани, не са за църковни отци и за разни размишления. Бог ги е скрил, а там след време, където трябва, Той ги разкрива. Всичко това е действие на Бога, тука няма никакви отци, те просто нямат думата. Привидно имат, но вътрешно те не решават нищо съществено. Съществените неща в живота ги решава Бог, искам туй да разберете, съществените неща.

Според посветените това предателство е много специален подвиг. Изключвам абсолютно обикновените хора и полудуховните хора. Според посветените това предателство е специален подвиг, голям подвиг, достоен за възхищение поради благото, което това предателство е донесло на света и на целия човешки род, на падналите ангели, сиреч възкресението. Това предателство е довело до възкресението. А възкресението е освобождение от сътворения свят, т.е. от ограничения свят, бедния свят, от който Христос също искал да замине, затова е умолявал Юда. Той просто искал да се върне при своя Създател. Това е най-съкровеното желание на всички мъдри същества, да се върнат при Него.

Юда успя да види любовта и чрез нея той видя Бога. А който е видял Бога, той никога повече не е човек. Той вече става същност, нещо съвсем друго. Той вече е напълно преобразен. Когато видиш Бога, човешкото се прекратява, защото ти вече не можеш да бъдеш нещо отделно от Бога. Ти можеш да продължиш да живееш като човек, но човешкото вече е изгоряло. То не съществува – изглежда, че размишляваш, изглежда някой път, че има спорове, някои неща сякаш не са точни, но ти тайно царуваш, а този, който не е стигнал до това ниво, който не е тренирал, който не е влязъл в Бога, той остава често огорчен от такива същества. Разбира се, такова същество обича другите, продължава да ги обича, да ги благославя. Когато им разкрие нещата, те ги разбират, но някой път например казвам: Нямам нужда някой да ме разбира. Достатъчно е да ми има доверие. Пример, това е една идея. Като ми имаш доверие, когато му дойде времето, аз ще ти обясня. Щом нямаш доверие, разбирай колкото искаш. Ако стигна дотам да те съжаля, много лошо. Колкото искаш после се развивай, колкото искаш ми чети книгите, няма да помогне. Във важни моменти аз ще ти кажа нещо не чрез себе си, а чрез Бога. Казвам, това е идея.

Според Юда спасението е сливане с Бога, а с Него се слива само Любовта, само Божественото. И спасението не е да възкръснеш в тяло, а да преодолееш този свят и да възкръснеш в духа. Отново помитащи неща срещу църквата. Защото те чакат Христос в тяло. Те искат пак да е ограничен. Учителят казва: Те пак искат да дойде, да го разпънат. – Само че Христос няма да дойде в тяло. Той видя как действа светът.

Значи трябва да преодолееш този свят, свят на ограничения, но това е възможно само чрез истинско знание, а не чрез вяра. Всичко това, което казва православната църква: „Аз вярвам в единния Бог и Създател“, Юда го разпилява. Той казва, че чрез вяра доникъде няма да стигнеш. После ще видите Ал Халладж какво казва, още по-дълбоко: „Истинското познание на Бога е чрез откровение“, гносис, т.е. Бог трябва да ти даде откровение, а ти трябва да си станал достоен. Вярата – може да вярваш колкото си искаш и можеш да оглупяваш с вяра. Знам много хора, включително и пастори, които оглупяват. Приятни са ми, обичам ги, видял съм точно това вътрешното, за което да ги обичам, но те са друг път, много, много бавен път.

Евангелието на Юда е необикновено евангелие. То е могъщо гностично, не просто евангелие, могъщо гностично евангелие, евангелие на откровението. Не случайно то е било скрито в мълчание, но днес бавно, постепенно то проговаря. Пак казвам, Юда е единственият посветен апостол на високо ниво, единственият, на когото е даден висш гносис. Всички други ученици получават частични откровения просто за да могат да бъдат вдъхновени, да работят, да се учат, да се опитват да служат. На Юда е дадено велико откровение от самия Бог, за да Го познае пряко. Не да се учи, не да Му служи, а да познае Бога, защото той е единственият докрай разбрал Христос, не донякъде; докрай, а не както другите ученици, които частично са разбрали Христос. И поради това те не са избрани за тази тежка мисия.

Според гностиците човек придобива спасение не затова, защото вярва в Христос, това няма да помогне; не затова, че вършиш добри дела, това няма да помогне. Човек се спасява само благодарение на познаването на Истината, на истинското знание, на истинското познание на Бога – това е единственото спасение. Всички други видове спасения са въображения.

Спасението не идва чрез поклонение към Бога, а чрез истинско познание на Бога.

Обикновените знания, това е умът и затова древните мистерии казват: Умът, това е една велика изостанала цивилизация – умът, съществата на ума, не на духа, не на съкровената душа, а на ума. И тази цивилизация е вътре в нас, затова има свят и затова има хора. И затова много хора са се давили, казват мистериите, и продължават да се давят в това огромно море, наречено умът. На едно място Учителят казва: Що е умът? Това е древната змия. – Същевременно когато го овладеем, става велик приятел, велик служител, но когато е овладян, иначе той винаги ще отклонява човека.

И така спасението е в гносиса, или в откровението. Но откровението е опасно нещо, ако не си подготвен. Защото откровението е среща с Истината и тук човекът трябва да е напълно подготвен, не донякъде, както учениците на Христос. Напълно подготвен, както е бил Юда, както е бил Ал Халладж. И този, който не е подготвен и се срещне с Голгота, в него се вселява и зло, и мрак. Такова същество става същество на злото. Няма значение, дали това зло е малко или голямо, или ще се увеличава; става същество на злото, понеже не е могъл да понесе Истината.

МИСТИЧНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

Какво е мистика? Ал Халладж обяснява: Да умреш с радост на кръста. – Тук не можеш да имитираш, Бог те вижда. Просто трябва да умреш с радост на кръста.

Мистиката, това е да преживееш тайната на собствената си дълбочина. Който е преживял собствената си дълбочина, се завръща в Бога.

Мъдрият, казва Ал Халладж, той мъдро свети в самия себе си. Той свети в себе си отвъд светлината и тъмнината. – Забележете, тук вече става въпрос за нещо друго, не както при Луцифер, с чужда светлина. Мъдрият, истинският, който е постигнал тази голяма божественост, Велика божественост, който е постигнал Бог, той вече свети с тази светлина в себе си поради Великото единство. Там, където иска и Луцифер да се завърне. И той ще се завърне, защото Бог наистина е Любов.

Казва: Желание и страдание са участта на влюбените в света. – И това страдание не е преобразяващо. Докато обичат света, ще страдат, но няма да имат гносис, няма да има просветление. Просто ще страдат, в по-лошия смисъл ще се мъчат.

Казва: Желание и страдание са участта на влюбените в света, а любов и страдание са участта на мистика.

Хората нямат дух и затова живеят в светове, в светове-развалини.

Когато тъмнината и светлината попаднат в твоята истина, те се обезличават. Тука Ал Халладж загатва, че и светлината е було. Значи не само тъмнината пречи на човека, и светлината е було. Но когато постигнеш пълнотата на Бога, това е вече друга светлина, това е прасветлината. Тя никога не заблуждава. И такава е великата цел на Бога. И затова около двадесет милиарда ангели са паднали, за да могат след време дълбоко в себе си да различават.

Казва Ал Халладж: Коя е силата, която стои скрита в злото и разрушава? Това е силата на Бога.

Човекът е, казва Ал Халладж, велик творец на дявола в себе си, а дяволът, той само идва впоследствие. – И той даже има благородна цел: да ти покаже тебе, да ти покаже да видиш себе си, защото това е твое отклонение, а не на дявола.

Дяволът има благородна цел: да разруши злото в човека, забележете, не в себе си. Това е херувим, той служи, да помогне на човека, да разруши злото в самия човек. Много тежка мисия. Той има за цел да разруши човешкото зло, което човек го изкарва и го приписва на дявола, но това винаги ще му струва много скъпо, защото прехвърля вината.

Дори и Сатана не може да излъже, казва Ал Халладж, така ловко човека, както човек излъгва себе си.

Любовта е състояние на единство дори и с това, което може да ти донесе зло.

Бог е велик Властител на велико зло. Само Той познава тайната на злото. Нито хората, нито Христос, нито Сатана познават тайния Източник на злото. Те никога не са го виждали. Истинското лице на злото, казва Ал Халладж, е древна, запечатана тайна. То спада, както казах, към неблагословените проклятия. И пак казвам, има и благословени, например грехопадението. Например земетресенията, наводненията, всичко това спада към благословените проклятия, защото някои хора постепенно се преобразяват. Катастрофите ги карат да се замислят. Не казвам, че всички хора наред се замислят, но една част от тях, а дори и една душа да е, тя е прекалено скъпа за Бога. Именно това спада към благословените проклятия. Това важи за всички видове катастрофи, няма значение големи, малки, лични, вътрешни драми и трагедии – за всичко от този род. Всичко това спада към благословенията, докато, както казах, за Звяра и за демоните няма преобразяване, не им е дадено преобразяване. Те ще бъдат в застой още много, много дълго време, такъв е замисълът.

После казва Ал Халладж:

Лошата постъпка е отношение към тебе самия.

Добрата постъпка е отношение към твоето себепознание.

А истинската постъпка е отношение към Аллах. Истинската постъпка, тя е вече нещо друго – отношение към Аллах.

Казва: Вътре в страданието има мистичен екстаз, но само Любовта може да го види, защото там се осъществява срещата с Бога, сливането със Създателя и тайната в Него.

Целта на живота не е борба със злото или пък да променяш злото, защото злото съществува, за да се промениш ти, човекът. Не то да се променя, злото съществува, за да се промениш ти, специално заради тебе съществува, за да станеш от човек ангелско, духовно, божествено същество. И ако ти не се промениш, тогава злото ще стане твоя участ, твоя съдба, част от тебе, за да можеш да изстрадаш своя път и да имаш шанс да се завърнеш в Бога. Защото ако при това положение злото те изостави, ти няма да имаш шанс.

Злото е само инструмент на Бога за твоето преобразяване. И казва после Ал Халладж: Що е злото в човека? Що е дяволът в човека? Това е просто самият човек.

Самото погрешно разбиране на нещата, това е злото.

И накрая една идея от Ал Халладж, много дълбока: Веднъж Ал Халладж попитал един много напреднал суфи, Ибрахим Хаса, така се казвал този суфи: Ти какво достигна в суфизма през твоя дълъг път? – Той бил голям, известен суфи, тридесет години практики, молитва, вяра в Бога, упование и т.н. Ибрахим му казва: Вече тридесет години моето място е вяра, доволство и огромно упование в Бога. – Тогава Ал Халладж му казал: Брат, ти си на своето място, но ти си погубил живота си напразно. – Забележете, ти си погубил живота си напразно. Дава му съвет: Загуби себе си в Бога и няма да искаш нито вяра, нито упование, нито успокоение, защото ще имаш самия Бог. – Когато Бог е в тебе, какво упование, каква вяра е нужна? Ето съвета на Ал Халладж. Има суфи и суфи. Има степени и степени.

АУМЪ

2-ри декември 2008 г.

ТАЙНАТА НА ЗЛОТО

(лекция 25)

ВАЖНИ НЕЩА

(първа идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ

(лекция 26)

МИСТИЧНИЯТ СУФИЗЪМ

(втора идея за размишление)

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

Майстер Екхарт
(лекция 27)

ЗВЯРЪТ

(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ – МИСТИЧНИ СЛОВА

(четвърта идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ЗЛОТО

(лекция 25)

Борбата със злото не се води между добрите и лошите хора, народи, класи и т.н., а вътре в самия човек.

Бог няма враг в лицето на злото. Ако Той би имал враг, това означава, че Той не е Бог, т.е. злото не е враг на Бога, злото е враг на застоя, на човека, който е в застой. Тук само за малко ще се прекъсна: спомням си една мисъл на Шри Ауробиндо. Обръща се към своите ученици, казва: Приятели, вярно е, че понякога Бог се превръща и действа като демон или чудовище. Всичко е от Него и силата е Негова, Сатана го няма. Но какво, приятели, вие бихте предприели срещу това? – Въобще какво може да се предприеме? Нищо не може да се предприеме, когато тоталният Бог действа, няма значение – чрез Сатана или Той по-дълбоко отвътре. Значи щом се е стигнало дотам, Той знае как да действа, а Той не прави грешка. Само за малко ще кажа: Не се занимавам с политика и не я обичам, но ще кажа едно нещо: Най-големите врагове на Америка не са терористите, тях просто ги няма; най-големите врагове на Америка са самите политици. Те създават тероризма чрез начина на мисленето си и чрез лицемерието си. Няма да обяснявам повече, дълга история, знам много неща там. Но понеже не обичам политиката, тези въпроси ги оставям настрани.

Целта на злото е да се създаде Бог в хората. Много благородна мисия и много тежка. Засега нито Христос е успял както трябва, нито Сатана, понеже човекът е много сложно и трудно явление, много упорит.

Злото работи за Бога и това е неговата опора, иначе то нямаше да има опора.

Материята не е зло. Материята не препятства на душата, въобще на душите да се устремяват към Бога. Това, което е причината за злото, е влечението към низшето. Злото не съществува, но то присъства, за да осъществи благото, наречено Бог.

Каква е последната съдба на злото? Завръщане в Бога след дългия, труден и тежък път, който е работа върху човека. Накрая злото ще се завърне в Бога, защото то е работило за осъществяването на истинското добро.

Злото е тайна воля на Бога. Злото не е съществуващо даже. Злото няма никакво реално битие, защото Бог е всеобхватният източник на всичко, което е. Луцифер е станал Сатана и зло не по своя воля, а за да изпълни Божията воля. Той разбрал, че Божията воля е по-дълбока, по-мъдра и по-истинна от неговата воля, както говорихме и за Юда. Има един стих в Библията, който казва: „Човешката мъдрост е безумие пред Бога“, каквато и мъдрост да е. Юда се е отървал и от човешката мъдрост, и от висшето Аз. Разбира се, Христос също на кръста се отказва от своето висше Аз. „В Твоите ръце...“ – именно това е велика формула – „В Твоите ръце предавам духа си.“

Ставайки зло, Луцифер, после Сатана, е решил да изпълнява Божията воля, защото така щял да опознава все повече Бога. И той си има свои идеи, това е един от начините да познава все повече Бога. И освен това и себе си.

Луцифер много е обичал Бога и затова е приел с огромна любов изпълнението на Неговата воля. Той поставил Божията воля по-високо от себе си, защото знаел, че тя всякога е по-дълбока от неговата воля. И така Луцифер е решил да стане Сатана и да се превърне в Божия воля, защото тази воля винаги знае какво прави. Ние може да не знаем, но тази воля винаги знае какво прави. Докато добрата воля, включително дори и разумната воля, много често не знаят какво правят, защото те не са мъдрата и премъдра воля на Бога. Но ако се насочат – добрата и разумната воля – да се молят да се съединят с мъдрата воля, тогава и те може да направят нещо.

Луцифер много тънко е разбрал, че чрез тази привидно зла воля, която той приел, е щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, тъй като все пак той е херувим и може да проучва, херувимът е богоподобен; за разлика от ангелите и другите йерархии той може да проучва, тъй като има позволение. Херувимите са от много висша йерархия. Той разбрал още, че тази тежка роля на злата воля е избор и доверие към скритата воля на Бога.

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля и щеше да загуби нещо скъпоценно за дълго време – единството си с Бога. Бог има начин как да отдалечава съществата от Себе Си. Ако не беше приел, това щеше да означава и недоверие към Мъдростта на Бога и към своя Създател, и към Неговия замисъл. Но след като Луцифер приел, по-късно той започнал да разбира, че злата воля всъщност носи благодат за разумните хора, за търсещите души. И че тази зла воля ги упътва много странно по пътя към Бога. Луцифер разбрал, че без тази скрита зла воля хората щяха много повече да изоставят Бога.

И така Луцифер започнал да разбира все повече скрития замисъл на Бога. И той разбрал, че злото е само идея, а не реалност и той схванал колко велика е тази Божия любов. И поради това Луцифер разбрал защо има много нещастия в света – за да се завърнат нещастните и обременените към Бога, за да може Той да заживее в тях.

Доброто и злото са две същества, обречени на непрекъсната борба, докато абсолютното добро е свобода.

В сияещата скритост, в свещената скритост на злото има право да влиза само Бог, защото само Той знае дълбочината му и неизразимата му тайна.

Човекът е, който се намира в заблуждение, а не злото. Злото само идва, за да може човекът да види своите заблуждения, разбира се, ако иска.

Злото те прави сътворен, все повече сътворен и все повече смъртен. А любовта те прави несътворен и безсмъртен.

Човешкото невежество е зло за самото себе си, то е палач на себе си. Има такъв окултен закон: Не наказвай невежия! Той носи вътре в себе си достатъчно наказанието.

Любовта вижда далечните причини, а злото вижда само близките причини. Злото е скрито, незнайно добро, пак казвам, защото Бог е Любов. И когато възлюбиш Бога преди всичко друго, ти ставаш по-дълбок от доброто и злото, по-дълбок от живота и смъртта. Ти ставаш част от историята на Бога и вечността.

Бог е дал свободен избор, за да може любовта да стане доброволна към Него – доброволна.

Бог няма битие. Той никога не може да бъде сътворен, т.е. ограничен. Поради това Той е пречиста част от същността на Бездната.

Познаването на Бога става чрез себепознание и това себепознание е отговорът на тайната, защо Бог е безсмъртен човек, в най-дълбокия смисъл, а човекът е смъртен бог. И според гносиса злото се състои в това, че Адам не познава себе си. Той е изгубил нещо от себе си, нещо от своята същност. Той е в забвение спрямо себе си и поради това той е неспособен да изявява Божествена и велика, неизменна любов. Именно тази неспособност е зло и тя разваля светостта на нещата. Но тъй като Бог има замисъл, всичко това постепенно ще се преобрази.

ВАЖНИ НЕЩА

(първа идея за размишление)

Причината да не работи човек истински върху себе си е уютната и уплътнената лъжа и липсата на искреност към себе си.

Желанията са направили душата тежка. Желанията са отношение към себе си, а любовта е отношение към Бога.

Гибел за човечеството няма да има. Ще има само две неща (Майстер Екхарт): Падение назад и възход напред.

Злото е зло отвън, за да изработи доброто отвътре.

И князът на светлината, и князът на тъмнината работят и служат на великото, неделимо Единство, на Неговия замисъл.

Времето и бремето съществуват само в нечистите мисли и действия, те се намират там.

Всеки човек, който няма любов към Истината и Бога, не се развива правилно. А всеки, който не се развива правилно, се превръща в опасност за себе си и в относителна опасност за другите.

Истинският човек няма бъдеще. Той има нещо повече, казвал съм го, той има Бог в себе си. Той има любов, дълбочина и пълнота.

Върховната заповед на Делфийския оракул е: „Познай себе си.“ А познаването на себе си постепенно се превръща в познаване на всички неща.

Оракулът говори кратко и с намеци, такъв е неговият стил. Например питали го: Как да се отклоня от предопределението на съдбата? Оракулът казал: Посвети се на неизменната цел. – Той не обяснява, той само казва и който е достоен, който е търсач, ще разбере. Около седемстотин въпроса са му задавали, друг път ще се спирам по-подробно на Делфийския оракул. Например друг въпрос към него: Кой е пътят към Бога? Оракулът казал: Вход няма. – Така отговаря, с намеци.

Не е твоя работа да се бориш с лошите си недостатъци, казва Майстер Екхарт. Растенията не се борят с плевелите. Просто дръж постоянна връзка с Бога. Градинарят ще махне плевелите. Ти само имай и търси постоянна връзка с Бога. Когато дойде времето на Градинаря, Той много лесно ще махне плевелите.

Който има непривързана любов, той придобива целостта си, защото той люби, без да очаква. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бог вътре в нас.

Всичко, което ти се случва, е свързано със скрития Бог, Който е любов.

Невежеството е пълно със знания, а мъдростта е пълна с любов и безкрайност. Тя е пълна с Бог.

Знанията са друго име на тревогите. Какво нещо е тревоженето? Безверие. Тревоженето е друг образ на безверието. Любовта не е от този свят на тревоженето, тя не е от този свят на ума.

Един мъдрец е казал: Ако съществува бог, когото аз мога да позная, то такъв бог аз не го считам за бог.

ДЯВОЛЪТ

(лекция 26)

Ще говорим за едно странно същество.

Дяволът е много услужлив, но не е добър. Въпросът е не защо дяволът се е отделил от Бога, а защо човекът се е отделил?

Дяволът е свързан с изгубената култура на нашия свят. Той работи много усърдно, но това не означава, че той е реален. Реален е само Бог. Всъщност работи чрез дявола една скрита част от Бога. Тя работи потайно за великото Единство и чрез дявола – чрез тази част от Себе Си. Т.е. скритият Бог движи всичко, движи развитието. Както ви казах преди, Ал Халладж казва: Бог отклонява хората от правия път. – Не Сатана, не дявол, защото Той знае, че тези хора ако вървят по правия път, ще го развалят. Има нещо в тях, Той вижда отвътре. Знае преражданията, знае всичко отвътре. Изпраща ги в отрицателния път, за да може да го изстрадат и след време като тръгнат, да тръгнат както трябва в правия път, а не „полу“. Просто Той отклонява и Той завръща. В тази връзка е много неуместно да искаш такъв човек да го вкарваш в правия път: Бог го е отклонил, ти ще го убеждаваш да върви в правия път!

Учителят казва: Дяволът е майстор в дегизирането, в прикриването. Често се представя под маската на ангел-пазител. Той може да убеди събеседника си, че е ангел на светлината. – И в Библията има такива примери.

Чрез дявола Бог желае на човека трудности, забележете, самият Бог. А чрез Себе Си Бог желае на човека поуки, поумняване и одухотворяване.

Човешкото зло е създало близостта с дявола.

Когато си низш, т.е. астрален, ментален – чувства, емоции, обърканост и т.н., дяволът тогава е въздействие. А когато си чист и духовен, дяволът е бездействие.

Едно от особените имена на Бога в суфизма е името „Аз съм Музилл“, т.е. Аз съм този, който ви отклонява от пътя, за да може въобще да се развивате. – Именно оттам идва идеята на Бога да отклонява много хора, за да могат въобще да се развиват.

И ангелите, и дяволите са отражения на нашите действия. Казано по друг начин, когато действаш чисто, ти създаваш ангели; когато действаш нечисто, ти твориш дяволи. Че човек е творец на дяволи в себе си, няма съмнение. В този свят има многобройни примери за това.

Дяволът всякога има логично мислене, но никога мъдро мислене.

При Истината дяволът вече е зависим, зависим от Бог в човека. Тука правата на дявола са строго ограничени. Тука властта му е отнета, защото в Истината няма право да действа дяволът; в Истината може да действа само Бог. Това означава, че който заживее в Истината, обърква всички планове на дявола, защото тук Бог прави плановете на човека. Но който е в лъжата, тогава се досещате, дяволът му прави плановете.

Тази особена и условна реалност, наречена дявола, тази особена отрицателна система, условно отрицателна, е създадена като напълно подчинена на Бога. На тази система е отнета волята. Тя се движи само чрез позволение, за да може човекът да обикне Бога и Истината. Разбира се, това е личен момент.

Тази особена реалност, наречена дявола, разрушава всичко, което не е съкровено и истинно, всичко, което не е Божествено, всичко, което е противоположно на Бога. Именно затова Бог си е създал такава система. И Неговият замисъл, на Бога, е за Божествено човечество.

Дяволът руши всичко, което не иска развитието и Истината, т.е. същността.

Същността на Бога е явна. Работата на дявола е прикрита. Но целта им е обща, те работят заедно.

Разликата между Бог, Луцифер, Сатана и дявола е разлика в степените на дълбочина и на могъщество. Понеже Бог е Истина, Той е могъщество.

Който допуска лъжата, той допуска в себе си зависимостта от дявола и от неговите планове.

Единствената карма, това е условно казано, която дяволът може да си направи, е, ако се откаже да изпълнява волята на Бога. Но тогава той тръгва към Звяра, той тръгва към огромно саморазрушение и затова той просто изпълнява Божията воля. Пък и така е устроен, той действа без свободна воля, докато човекът все още има право да променя и да избира. Например ако демоните или Сатана решат да се разкаят, нямат избор, няма да бъде прието. Просто това не е в плана засега. Но човекът може да се разкае и да видоизмени голямата си натрупана карма.

Къде е дяволът? Дяволът се намира в духовната тъмнина на човека. Дяволът работи в психическата реалност; не в духовната, а в психическата реалност. Разбира се, и в астралната, но той не може да работи в чистата духовност. Тук той не може да сее своите семена-внушения.

Ние се страхуваме от злото в нас самите, а не от дявола. Ние се страхуваме от злото, което сме създали и натрупали в многобройните прераждания.

Не дяволът е препятствие по пътя към Бога, а егото на човека, нисшата му природа е препятствие. То води човека в собствената му тъмнина.

Василид казва: Дяволът е странно явление вътре в самия Бог. Той е странен образ със странна история. Той е изработен вътре в тайната на Бога, в самия замисъл. Самият Бог тук малко се е поместил настрани, изместил е нещо от същността Си и е създал Свое особено, скрито лице, прикрита реалност със странно име. Тази преобразена реалност е наречена дявола.

Луцифер е чиста духовна същност, тъй като е херувим. Той е скрит духовен и велик син Божи. По-надолу той вече е Сатана, той е полудуховна същност. А при слизането си още по-надолу в дявола той е вече ментална и астрална въображаема същност, въображаема, условна реалност. И ако човекът е духовен, тогава във въображението му не може да се образува дяволът и неговите планове. Но ако човекът е психически, астрален или ментален, тогава в него много лесно се образува дяволът; дяволът използва неговото въображение. Защото астралният и менталният човек са нереални, те са недуховни, те не са същностни, което означава, че астралният и менталният човек трябва само да се пречистят напълно, за да отстъпят място на духовността.

Докато не се освободиш от собственото си зло, дяволът винаги ще те преследва. Дяволът е това Божие зло, което гони човека в неговия път, докато го направи духовен. Затова Учителят казва, че дяволът е неуморим. – Няма умора, докато направи човека духовен и го освободи от всички заблуждения.

Всяко зло човешко действие затваря човека в едно особено състояние на застой. Така човекът сам е заключил собствената си същност, собственото си развитие.

Засега светът е жалко царство, защото е човешко царство, а не на Бога и затова сега тук владеят други закони. И поради това и злото е тук. Все пак тук трябва да кажа, че между всичките тези трудности в това човечество се заражда тайно, невидимо, навътре съвсем друга цивилизация. Всичко това става неуловимо, защото Бялото Братство работи.

Докато има човешко царство, то винаги ще бъде пронизвано от злото, т.е. докато има човешко мислене, защото човешкото царство е болно. Съвсем друго нещо е царството Божие.

Бог владее злото в царството на Истината, в сферата на Истината и всеки, който заживее в Истината, влиза в царството Божие, в присъствието на Бога, понеже Истината е Божие царство. Затова, между другото, съм ви говорил много за духовните дневници, особено за дневник на Истината, където бдиш над всяка дума. Какво означава духовен дневник? Да въведеш цялото си внимание през деня в Истината или в някое вътрешно качество; не частично внимание, не да казваш „аз уважавам Истината, да, да, разбирам“... Нищо няма да разбереш. Който е тренирал, знае какво казва, какво премълчава, какво скрива, защо го скрива, докъде да говори. Дори и когато някога рядко прави грешка, той знае накъде води тази грешка. Дори и когато изглежда, че говори несправедливо, има тайна – той владее, защото е тренирал, защото самата Истина го е обучила. Дори понякога се случва така: самата Истина прави така, че този човек да сгреши, намесват се висши същества да допусне някаква малка грешка, за да се смири и още повече да се концентрира. Но това не са човешки грешки, а грешки на ученик. Разликата между човек и ученик е много голяма. Няма нужда друг да му казва грешката, защото той веднага я вижда, понеже е тренирал и знае какво иска да му каже Духът, т.е. малки, тънки послания.

МИСТИЧНИЯТ СУФИЗЪМ

(втора идея за размишление)

Няма край пътешествието. Няма край. Няма никога, никога край.

Той е великолепие отвъд възхвала.

Тези, които познават мистериите, са пияни.

И казва един суфи: Светлината е глупак, измамник, лъжец. Мистерията на Величието е обвита в мрак.

Казва: Дълго пътувах и достигнах Твоята пустиня. Тя блика от Тебе.

Те казаха, че ще бъда забравен. Ти (Бог) каза: Живей завинаги.

Този, който не е луд по Тебе, е богохулник. Този, който не е разбит от Тебе, той няма душа. – Той не може да образува душата си. Ето защо има Голгота, ето защо има клади и т.н.

Недей ми говори, казва този суфи, в случая Руми (тука използвам няколко суфи) за рая. Раят е за вярващите. Отдавна вярването изоставих. От рая нужда нямам, когато Ти си тук в мене, когато Те имам. Ти си единственият рай, от който се нуждая. – Има друг рай отвъд рая и ада.

После казва: Само Осанна е реалност. Само възхвалата е мъдрост.

Който е пил от Неговата любов, вече никога не изтрезнява.

Казва: Вътре в смъртта има смях, който дори и ангелите не познават. – Наистина в смъртта има смях скрит, тъй като просто смърт няма. Преди съм ви казвал, нищо не можем да направим по въпроса, просто ние сме безсмъртни. Нищо не можем да направим, това е решено от Бога.

Невежеството ми, казва Руми, е така безкрайно и то смайва и освобождава моята душа.

Вътре в мен се молеше Бог и Той сам отговори накрая на Своята молитва. – Ето вижте тук много тънък закон: ние мислим, че се молим. Всъщност това е план на Бога, за да ни достави чрез молитвата нещо важно и разумно, което искаме. И най-накрая да ни достави Себе Си. Всъщност ние се молим заедно с Бога, но в един по-дълбок смисъл Бог в нас се моли за нас.

За откровение копнях. Сега е ред да изгоря.

Не навеждай главата си до земята. Вдигни я в екстаз.

Тайната може да бъде видяна и позната, но никога изречена.

Това, което мислех за пустиня, се оказа море.

Никога не ще можеш да Го видиш, ако не видиш, че Той си ти.

Как може капката да достигне океана, ако не знае, че морето е вътре в нея, ако не знае, че морето вътре в нея ври.

Трудно е да споделиш любовта си с тези, които са сътворени от прах.

И после казва: Толкова съм пиян, че изгубих пътя и навътре, и навън.

Казва Руми: Аз не съм подчинен на звездите, а само на Аллах.

Аз не познавам Адам. Не съм в сродство с него. Не познавам райските дни. Аз нямам своя душа. Душата ми всякога е била отдадена на Аллах.

Аз ще се откажа и от слова, и от изказвания, и от действия, защото и без тези трите аз мога да бъда с Тебе (с Бога).

Смъртта е второ рождение за този, който е влюбен в Бога.

Баязид: Ние се опитвахме да осмислим своя път към Него, но това не помогна. Но в този миг, в който се отдадохме, не останаха никакви препятствия.

И после пак Баязид казва: Въобразявах си, че Го обичам. Но като се замислих, видях, че Неговата любов е предшествала моята любов.

И после пак Баязид: Тези, които обичат Бога, са тези, които Бог обича.

Не търси, преди да бъдеш потърсен, защото когато намериш това, което търсиш, то ще прилича на самия тебе.

Един отишъл в килията на Баязид, почукал и попитал: Тука ли е Баязид? (Баязид Бистами, един от големите суфи, представител на пияния суфизъм.) Той му отговорил: Тук няма никой друг, освен Бог. – Ще обясня накратко: това се нарича в суфизма вилаиа хаса, т.е. съвършените мистици, унищожените в Бога. Посредством своята голяма любов и преданост те са унищожени, но продължават да съществуват чрез Бога. Когато казват това, те наистина казват така: „Няма го Баязид“, т.е. съществува чрез Него.

Скритите святи мистици са очи, чрез които Бог наблюдава света.

Мохамед казва: Покланяй се на Бога, сякаш Го виждаш, защото ако ти не Го виждаш, Той пак те вижда.

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

Майстер Екхарт

(лекция 27)