Сфинксът е универсален, и то в абсолютен смисъл, защото сфинксът е самият прикрит чрез Тот Велик Нетер, т.е. самият Бог е скрит чрез Тот в сфинкса и самият Той използва Тот като Свой любим бог и древен учител и проповядва безмълвието и тайната за Себе Си. В този смисъл сфинксът вечно учи хората на безмълвната истина. Някои искат да я изрекат – не, каквото и да кажем, тя е безмълвно явление.

Сфинксът е тайна на Бога и на боговете, които са приели идеята от Него. Тайна, скрита в камък, проповед в камък, каменна библия. Това е най-голямата каменна тайна на планетата.

За Абсолюта Тот казва: Нетер Нетеру е Велика Бездна и Велика Безмълвност – така е устроен. Същото го казва и Валентин: Бог е дълбочина и тишина. Гностиците така казват. Тука само ще ви загатна, че най-висшата тишина, това е едно от най-дълбоките и тайни имена на Бога, но ние Го наричаме просто тишина. Ти ако можеш да влезеш в тази тишина, няма светове, остава само Бог; няма време, защото си влязъл в тишината. Всъщност ти си влязъл в Бога.

За Абсолюта Тот казва: Велика Бездна, Велика Безмълвност. И от това видение на Тот се е родила идеята за сфинкса. Той е искал да направи сфинкса подобен на Бога. – Той е създал, казва Тот за Абсолюта, и безкрайността, и енергията и е внесъл в нея, в енергията, седем врати към Себе Си. – Още тогава той е говорел за седемте врати, седемте чакри. Преди време ви говорих за седмата врата от египетска гледна точка. Седмата врата, пак ще ви припомня, символизираше според него заключената тишина.

И казва още Тот: Само любовта е дом на Бога. Само там Бог сияе. – А за непорочното зачатие Тот казва: Самите думи непорочно зачатие означават да се зародиш в своя собствен дух. – Това означава истинският превод на непорочно зачатие – да се зародиш в своя собствен дух, т.е. да се спасиш от ума. Умът, това е падналата цивилизация. Учителят го нарича старовременната змия. А нашият чист дух е Дървото на живота. Умът е Дървото за познанието, а Дървото на живота е духът. Да се зародиш в първичния живот, в своя собствен дух, в своята пречиста божественост; не да говориш за нея, не да я одобряваш – да се зародиш в своето собствено изначалие.

И казва: Предназначението на живота е само едно – да откриеш Бог в себе си. – Това е посланието на сфинкса, няма друго послание в света. Това е единственото предназначение на живота. – Ама какво да правя? – Това е. Да откриеш Бог вътре в самия себе си.

И казва още: Чрез Мъдрото Слово ще бъде спасено словото. – Въобще Тот е нещо голямо. Пак ще говорим след време за него.

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

Окултна история

(лекция 15)

Така чрез постепенно сгъстяване на астралната материя е започнала да се заражда Лемурия, третата коренна раса. Всяка коренна раса има седем подраси. При Лемурия някои са в другото състояние, отвъдни, а в четвърта, пета, шеста и седма започват да се сгъстяват. Същият закон е важал и за материка, наречен Лемурия, който по-късно се нарича континент. Постепенно този астрален материк започнал да се сгъстява, започнал да се оформя от астрала огромен земен материк, защото той е трябвало да посрещне лемурианците долу на земята, трябвало да има условия. И той от астрала се сгъстява под натиска на боговете. Тука само ще загатна: след време ще говорим за тайната на кристалите при толтеките, въобще за минералите, как е създаден минералът. Учените знаят нещо, но не знаят. Те са създадени под мощно въздействие на духовете и боговете. Слънчевите богове при голямо сгъстяване, въздействие на духовната структура сгъстяват, правят мощна проекция и създават златото. Духовете на Марс създават желязото и т.н. Така са създадени кристалите и толтеките са стигнали дотам, че са скрили в кристалите тайно знание, защото са били научени от боговете на Сириус. И досега в кристалите има тайно знание и който познава техния древен език, той може да отключи кристала. Но това е друга тема и друга лекция.

Материкът постепенно е започнал да се сгъстява, защото е трябвало да посрещне лемурианците и техните накали. Думата накали на лемуриански означава учители; при толтеките са наречени нагуали. И така постепенно и тайнствено животът е започнал да се пренася на земята. Не говорим за най-висшия живот в Бога. Говорим за друг живот, който се ръководи от боговете. Животът е започнал постепенно да слиза на този сгъстен материк, наречен Лемурия. Това било третата раса на човечеството.

Между лемурианците и невидимите сили е имало вътрешна връзка и идея за сътрудничество и сътворчество. Най-напредналите от лемурийската раса, пак повтарям, са били барни и лутания, четвъртата и шестата подраса. По-късно една част от тях образува тайното ядро на Атлантида и по-специално ядрото на първата и третата подраса.

Барни и лутания са слезли и образували скритото начало на Атлантида. А що се отнася до корените на злото, тогава тези корени са били скрити в природата на желанията, все още са били скрити. Злото го няма в любовта, то се намира скрито в природата на желанията. Преди говорихме какво означава желание. Желанието не е любов, не може да обичаш Бога с желание. Не може да обичаш, когато Бог ти помага, пък когато не ти помага, да не обичаш. Или обичаш Бог при всички условия, или не Го обичаш. Всичко е Бог. Откъде знаеш, че злото, което ти изпраща Бог, няма да те направи дълбок и след време да станеш Бог. А това е точно така, но ако разбереш. Нека да има страдание, но казвам: страданието да не се превръща в мъчение, а в свещен разум и в любов. И ако ти наистина си благороден, то няма да те измъчва. То измъчва нечистите. За другите, казва Учителят, страданието произвежда разум, свещен разум. Това е за тези, които наистина обичат съкровено, не донякъде.

Лемурийците от петата и седмата подраса имали скрито в себе си огромно астрално тяло. Те приели в себе си и обичали огромните желания. Не просто желания, огромни желания. А свещеният им разум, който е бил само посят, само в зачатък, в малък зародиш, той не е бил развит, той е трябвало да се развие. Но понеже те избират силата на желанията, този разум се отделя и затова този слабо развит разум не е могъл да овладее силата на едно огромно желание. И сега хора, които имат огромно желание, не могат да го владеят. Значи човек, който има огромно желание, неговият разум не може да го понесе, той даже се отделя, защото огромното желание не означава любов. Защото това желание е едно огромно, подводно течение. То влече и си иска своето. Тези големи, подводни желания са дали силата на многобройните впоследствие породени чудовища и зверове. Те са произведени от огромни желания, това е техният произход. Тези желания са станали отци на най-големи падения. И Учителят казва: Лемурийците са още тук. – И сега има хора с огромни желания. Учителят казва: Дай му целия свят, не му стига. – Значи има хора с такова огромно недоволство, каквото и да му дадеш, цялата вселена, не му стига. Най-лошото нещо на земята – казва Учителят – е недоволният човек. Каквото и да му дадеш, не стига. Защо? Много просто, той е изпуснал любовта, пълнотата, той е изпуснал безсмъртието. Нищо не може да го задоволи, желанието му е огромно. Като една сестра преди време, само че в малък вид. Казвам: – Какво правиш, след като си се наяла добре? – После като си заминеш, продължавам тайно много да ям. – Значи след ядене пак следва ядене. Лемурийците са още тук, казва Учителят. Разбира се, имало едно малко ядро лемурийци, които устояли на подводните течения на желанието.

Човекообразните маймуни са само част от провала и падналия човешки разум в Лемурия. Това са хора, провалили се в разума, големият провал на човешкото царство. Запомнете, маймуните са произлезли от паднали хора и сега ги има като свидетели, показват какво е било в Лемурия. И който избере желанията, рано или късно се завръща към това, защото няма развитие. Маймуните имитират някакъв разум, древния, слаб разум на Лемурия, който са се отказали да го развиват.

И така това е големият провал на човека, падналият човешки разум. Тези маймуни са осквернили достойнството на човешкото царство, цялото достойнство на човешката раса. Тези маймуни са провалът на лишените от разум. И малкия разум, който им бил даден, били лишени от него, били ограбени от боговете, защото те го провалили. Тези маймуни са незаконно родените деца на силата на голямото подводно течение на желанието, така казва окултната наука. Те и досега са лишени от разум, маймуните, продължава това от преди, както е било и преди.

Тези маймуни са особена клонка. Това са тези, които не са избрали развитието. Това са лишените от разум, това са лишените от разбирането на Божествения план. Това са били тези, които много лесно се поддавали на тъмните сили, просто само чакат, вратата им е отворена. Желанието им е готово да приемат тъмните сили в себе си – отворена врата.

Още тогава Синовете на Пламъка са предупреждавали лемурийците като цяло за забранения плод, който е във връзка с тъмните сили, понеже не са били подготвени и който е голям грабител на разума. Тези хора са допускали абсолютно всякакъв безразборен секс с всякакви същества, просто без да гледат. И така са посегнали на малкия разум и на малкото достойнство, които са могли да бъдат развити.

Много малко са тези, които се вслушвали в предупреждението на боговете, наречени още Синовете на Пламъка. Стигнало се дотам, че Синовете на Пламъка и Мъдростта понеже много обичали човечеството, започнали да слизат на земята в Лемурия и да се вселяват, дори и да живеят във физически тела като накали, като учители, и то в човешки тела, за да предупреждават още по-явно лемурийците. Но малко или много било късно. Тогава като цяло лемурийското човечество било още и неузряло. То било в младенческо състояние, то едва се изграждало. Освен това то направило погрешен избор – не избрало развитието. И само малка част от по-разумните тук-там лемурийци, най-вече както казах барни и лутания, в тях се спускали много ангели, не само богове, духовни искри. Тогава те се възприемали като духовни искри, още са нямали имена ангелите. И те бавно и постепенно започнали да носят на барни и лутания божествено разбиране за нещата – първо духовно, постепенно после божествено разбиране за нещата, за да се спасят.

Обикновените лемурийци, т.е. полуразумните, живеели външно в някакво подобие на живот. В тях разумът много трудно прониквал. Те били хора с много слаб разум и затова трите велики принципа на боговете спели в тях, т.е. Любовта, Мъдростта и Истината спели дълбоко, защото желанията се разгръщали.

Болестта сифилис идва от Лемурия, тя е наследство от Лемурия, продължава и досега. Тя идва от тогавашното спуснато наказание, както казах, за безразборния секс. Тя е била тогавашно наказание за преосмисляне на всички тези ненормални отношения на хора с животни. И всичко това било свързано най-вече с огромния провал на разума. Голяма част стават маймуни, Бог ги преобразява. Бог така както преобразява Луцифер в тъмнина, всичко може да преобрази. Огромна сила е Бог, наистина страшна сила.

Има много племена и досега, които са полухора. Дори и скоро пак бяха открити такива племена – полухора, полуживотни. Те са част от старата Лемурия и след като Лемурия погинала, тези племена останали. Една част ги няма, но една част останали. Защо? За да напомнят за стария провал на разума от миналото. И който може да тълкува и да разбира, да разбира. Затова Христос казва: „Който има уши, да слуша“. Защото след време и да иска да слуша, ако е късно, той вече няма да има уши, в ушите му ще има нещо друго – демоните. А те не позволяват да разбираш.

Всички тези паднали туземни племена и полухора са в цикъла на едно много дълго и забавено развитие. То е наречено по-късно с думата еволюция. Въобще като цяло лемурийското съзнание е било някак си затворено, зачатъчно, неоформено, неориентирано в своя път. И когато добавим погрешния избор, всичко вече се проваля.

Лемурийското съзнание е свързано с някаква прадревна тъмнина. Това съзнание въобще много бавно възприема, много бавно страда, много бавно се радва. Тази бавност може да бъде и разумно използвана. Разбира се, има неща, които, казва Учителят, са полезни, като мързела. Мързелът може да се използва, както ви казах, за нещо хубаво, но в друг смисъл: бъди мързелив, когато се разгневиш. То-о-о-лкова бавно да се разгневиш, че да ти мине. Така мързелът завързва гнева. Гневът умира, значи мързелът е по-силен от гнева, ако знаеш как да го използваш. Разбира се, за мене гневът е цяло чудо, как може човек да се гневи за каквото и да е. Дори и да има причина, той просто не познава себе си. Но това е друга тема.

Да се върна: лемурийското съзнание много бавно страда, много бавно възприема, много бавно се радва, много бавно мисли и чувства. Както човекът е бавен в сравнение с котките и делфините: котката минава, поглежда те и тя толкова неща е претеглила в теб и дори е забравила, докато ти едвам си започнал да мислиш. Делфинът мисли шестнадесет пъти по-бързо, той е същество от Сириус. Човекът едва е започнал да мисли, даже не се знае дали има мисъл и полумисъл, а котката вече те е претеглила, забравила и вече живее в друг свят. Говорил съм ви за котките и делфините, след време може да кажем пак някои неща.

Желанията са нещо, което е насочено към външен свят, затова са също бавни. Външното отнема развитието и прави нещата да стават бавни. Тука, в Лемурия, желанията са главно физически и астрални. Това лемурийско съзнание е особено пристрастено към света на желанията, говорим цялостно, за голямата част от Лемурия. А желанията създават, запомнете, винаги въображаеми светове. Човек създава въображаем свят и почва да мечтае в него, започва да мисли, че той е реален. Той мисли например, че има империя. Един милиардер да кажем в света, не знае тука колко е беден, колко е назад. Той си е създал империя и мисли, че този свят е реален. Достатъчно е една малка отровна рибка да го докосне и може да угасне животът му. Има и малки такива рибки, пирани, малки неща в живота – и цялата тази империя се проваля, защото е илюзия.

Желанията създават въображаеми светове, а не духовна реалност. Те не създават същност и затова отклоняват човека и го заслепяват.

Дървото за познанието на доброто и злото, окултната наука казва, е древно вещество. То е изтъкано от силата на лемурианското желание и именно тези желания са въвели в човека смъртта. Имаш ли желания, имаш смърт; имаш ли любов, имаш безсмъртие; ако разбереш, казвам го ясно.

И така Дървото за познанието на доброто и злото е желанието, коренът му е желанието. От това желание вече произлизат безбройни престъпления и болести. Както Учителят казва, в Америка има безбройни болести. Толкова много болести, че вече нямат имена. Накрая, Учителят казва, дали едно общо име – американичи. Просто трябва да има някакво име, защото те не могат да се изброят. Значи Дървото за познанието на доброто и злото е желанието, самото паднало вещество. Това е едно много тежко, астрално вещество, което по-късно слязло и на външно поле, защото то търси желанието. То не търси любовта, при дружба с човек или каквото и да е. То търси обладаване, защото няма любов, търси по-късно и насилие, а не любовта и разума. Затова там е провалът. И накрая това желание намира в себе си смъртта. То просто пътува към собствената си смърт.

Големите потопи, които са ставали в света, са атакували все това вещество, казват мъдреците на Лемурия, все това вещество, наречено желанието. Потопът атакува желанието, а не любовта. Ето защо при толтеките се говори много за намерението, защото в намерението има сила, която видоизменя желанието. Желанието е: търсиш и нищо не намираш, а думата намерение означава да намериш. Разбира се, да намериш Бога, себе си и т.н., своята божественост.

Огромният континент Му – другото име на Лемурия – е бил разрушен от могъщо земетресение, тука говорим за най-голямото, и от много тежко дишащи вулкани. Тогава те са били първични. След време ще ви кажа нещо за това, какво означава думата първична земя. Така централната част на Лемурия пропада в дъното на Индийския океан. А една малка част от лемурианците се спасили чрез помощта на тайнствен народ, наречен Теро. Този подземен народ открил своите секретни входове, своите непристъпни места. И така хиляди хора и животни от Лемурия са спасени от Теро в подземни, тайни места. Малка част се спасила, защото малка част била предупредена. А след това мощно земетресение на Лемурия се родили два нови огромни материка, два нови огромни, гигантски острова – Атлантида.

Какво е останало сега от Му, разбира се, в много голяма видоизмененост: Австралия, остров Цейлон, остров Мадагаскар, Ява и Суматра, негроидната раса също е остатък от Лемурия и тук-там пръснати изостанали племена, както казах, полухора, полуживотни.

Но Лемурия има и своя висша част, своя висша област, скрита под земята, наречена Лутания. Това е подобно на Агарта и се ръководи от Велик накал, т.е. учител – учителят Барихот, по-късно наречен Мелхиседек. Той участва и на други места и дори участва и в Библията. За него след време ще ви говоря, защото неговата мъдрост е огромна. Мелхиседек е много специално образуван, нещо много рядко във вътрешната вселена. Бог образува Христос, но по по-външен начин, чрез родители, за да влезе в света. Мелхиседек е образуван духовно, без родители, но това е друга, дълга история; много специално същество.

По-късно потопът след Лемурия разрушава и Атлантида и я разделя на два велики острова. Те се казват Рут и Даития, това са древните им имена. Но това е друга дълга история. Тука само ще кажа, че големият потоп, според толтеките и според рмоахали, е едно велико и цялостно обновяване. Не разрушение; разрушение за когото трябва, но за разумните – едно велико, просто необходимо обновяване.

За обикновените хора потопът е разрушение (то даже май няма нужда от потоп), защото такова е тяхното възприятие. Те понеже изхождат от желанието, нямат правилно възприятие. Понеже толтеките изхождат от безупречност, имат правилно възприятие. Значи тяхното, на обикновените хора, възприятие е чувствено и външно. Когато сме в духа и в себепознанието, тогава потопът не е потоп. Скоро дойдоха едни да ме питат за 2012 година, хора от едно духовно учение. Казвам: Ти живееш ли в духа, или не? Ако живееш в духа, къде е потопът? Ще има ли въобще нещо, ще се случва ли нещо? Поначало няма да се случи, но ти къде живееш? Те разбраха, че въпросът е излишен. Всички опасения са излишни. Обаче трябва да избереш много твърдо този път на свещената история и на Бога, просто твърд избор на Бога. Ти не можеш да избереш Бога на 99*, защото оня, единият процент ще развали всичко.

За рмоахалите потопът е завръщане в първичното лоно. За тях потопът е имал, забележете, свещено значение. То е като празник. Върви го обяснявай на земните хора. Земният човек ще загуби империята си и т.н. Според рмоахалите в потопа, в големия катаклизъм на природата погива външното, излишното, плътта. Затова Христос изоставя тялото си на кръста – външното, а чистият, духовният елемент на избраните, той се отделя. По-късно това се нарича възкресение. Това са го постигнали милиони хора – възкресението. Просто няма нужда да се обяснява, те са го постигнали.

МЕРКАБА

(трета идея за размишление)

Според толтеките от чистата и овладяна енергия зависи динамизирането, което образува в човека особен кристал. По-късно този кристал е бил наречен меркаба.

Толтеките много са използвали този чист, енергиен кристал, този наречен още вихър, за пресичане на времето, за пресичане на света и на невежеството и за проникване в областта и тайните на Орела. Той затова е този кристал – да проникваш благородно в тайните на Орела и да изваждаш мъдрост, с която да вдъхновяваш душите. В София стана въпрос, някои ме питаха и преди, искаха да знаят защо изнасям тези лекции въобще? Разбира се, искат да ги изнасям, но защо? Две причини, третата не я казвам, двете мога да ги кажа: в името на вдъхновението на душите, тези, които се поддават на вдъхновение; не на стремеж, не на амбиции и копнежи – на вдъхновение. И второ – в името на пресъкровения замисъл на Бога, защото съм успял да проникна в най-дълбоките замисли на Бога чрез Бога, не чрез себе си; чрез Бога, чрез Учителя и затова ви изнасям тези неща и след време още много неща за съкровения замисъл на Бога, защото Той ме интересува, а не някакви човешки светове, отвъдни светове, бедни светове. Затова ще говорим от съкровеното нагоре. Това е истинското учение. Има и много други измерения, защото съкровеното още не означава мъдрост. Много съкровени учители не са истински мъдреци. Истински мъдреци пък не са истински учители и т.н., но това е друг въпрос.

Толтеките са използвали този вихър за пресичане на време, невежество, пространство и за проникване в тайните, за да извлекат фина мъдрост, с която да разкриват на хората нещата. Не полумъдрост. Най-опасно нещо е полузнанието. Човекът на полузнанието ще ви заведе в задънена улица. Но разбира се, който иска, може да слуша и такива хора, има ги навсякъде. Стигнал донякъде, но самият той не познал Бога и Истината, и Неговия замисъл. Разбира се, има свобода. Аз съм казал на много хора, че моите лекции не са задължителни, даже на някои казах: Няма смисъл да идвате. Те пък казаха: Щом не ни каниш, ще идваме.

Този чист енергиен вихър е съставен от много тънка, духовна, пречистена енергия. Тук няма помен от ментална и астрална енергия, говорим за чиста духовност без примеси. Като казвам, че няма ментална и астрална енергия, означава: няма спяща енергия. И рмоахалите, и толтеките са умеели да активизират този чист кристал, този чист вихър, наречен много по-късно меркаба, за да проникнат в тайните на вътрешните светове на Орела. Колко са те? Над четиридесет хиляди висши светове, това го казва кабала. И именно така са се раждали многобройните учители по мъдрост, няколко милиона Велики учители, не просто учители. Няколко милиона, многобройни учители по мъдрост, които според толтеките доказват колко многообразен е Бог, Орелът, какво многообразие на мъдрост има. Навсякъде е Той, само Бог. Един мъдрец има една мъдрост, друг – друга, милиони видове мъдрост. Това е огромното разнообразие на самия Бог, това е самият Бог, мъдростта е Негова. Той влиза и тези учители стават мъдреци; има защо да влезе в тях. Има защо и боговете да влизат в тях и да ги учат, преди да влезе Бог.

Когато учителите се ръководят от боговете, те са големи учители. Когато се ръководят от Бога, те са Велики учители. Това е малката разлика между големи и Велики. Тази мъдрост доказва колко много богат е Бог. И наистина къде се намират тези учители по мъдрост? Те идват и произлизат от Бога, говорим за милиони учители. И Той самият, скритият Бог е реалността в тях.Той е мъдростта в тях. Тука трябва да кажа, че във висшата култура, за която е имало много добре подготвени раси – рмоахали и толтеки, че в тях са се вселявали много напреднали духове – учители и богове от Сириус. Затова Учителят казва: Нашата култура, на човечеството, в сравнение със Сириус се намира в пелени.

Тези напреднали духове, които са влезли в напредналите толтеки, са успели по-късно да обновят Атлантида. Тя се е нуждаела от обновление и най-вече, както знаете, чрез тези раси се извършва то. Разбира се, в пета, шеста и седма раса има нещо разумно. За четвъртата подраса на Атлантида ще ви говоря отделно. Това е най-опасната, най-жестоката раса, съществувала някога въобще във вселената – пратуранците. За нея ще говоря в отделна лекция, тъй като тя надминава дори и думата жестокост. В момента има малки остатъци от тази раса, които не владеят, т.е. изгубили са, тази черна магия. Те са някакви татари, някакви чеченци, но много скромно, пак независими, непокорни, но много далече от миналото, защото пратуранецът може да се концентрира три дена без прекъсване, и то върху най-черната мисъл, и то на древните езици, когато са имали сила. Докато индианците, наследство пак от Атлантида, висшите индианци и шаманите могат да се концентрират най-много от единадесет до двадесет и четири часа без прекъсване – само една мисъл. Има изключения, но това е друг въпрос. Пратуранецът може три дена да прави заклинание. И затова са били разрушени по-късно. Дори има толтеки, които са отстъпвали на туранците. Разбира се, някои са предпочели да напуснат храмовете, други са воювали – най-различни нива на толтеки, но това е друга тема.

Тези напреднали богове и духовни учители, които са влизали в напредналите толтеки и рмоахали, които са ги научили на меркаба и са влизали в тяхната меркаба, те са създали великата култура.

Едни от най-големите учители на тайното учение на меркаба са били главно трима древни жреци на Атлантида. Единият е, както казах, Та Кхора, другият се е казвал Аменор, по-късно е наречен Мелхиседек и учителят Мелхория, за който преди време ви казах важни неща. След време ще имаме пак една цяла лекция, посветена на този изключително Велик учител.

Тези жреци са използвали най-вече толтеките, живеели са заедно с тях и те са властвали заедно в Атлантида и в столицата Салидон, и по-късно в други столици около четиристотин хиляди години. Което означава, че това развитие не е така кратко и за кратко време не можеш да станеш безупречен, защото трябва да избереш и трябва да мине много време да доказваш на високи нива безупречност.

Толтеките са били подрасата, която е овладяла най-големите тайни на меркаба, най-голямата и чиста жизнена сила, наречена просто кристал. И още: от това време е и посланието на Енох към своите ученици. Вижте какво казва той. Енох казва: Бъдете вие сами на себе си чист закон и винаги ще бъдете могъществени. – Това е също един от Посветените и Владетелите на меркаба. Библията едва го споменава, а той има много книги. В Етиопската Библия го има – и двете му книги. В Библията само се споменава, че е Велик учител, Велико същество и няколко общи неща, с които тука няма да ви занимавам.

По него време е имало и могъщи врагове, както казах, пратуранците, четвъртата подраса. Понеже те са много специална раса, за тях ще говорим отделно. Но толтеките, толкова мъдри – много от тях използвали силата на тяхната враждебност. Тука става въпрос за страхотни врагове, не просто сега някой да те мрази донякъде. Тук става въпрос за натрупана, гъста, черна омраза и черна магия, която в света я няма. И много хубаво, че я няма, и затова книгите по магия сега, съвременните, почти нищо не казват и като четеш, даже повече може да се объркаш и да кажеш: Това не е за мене. Защото според толтеките враговете са много ценно нещо. Ще обясня тяхната гледна точка накратко: враговете съществуват, за да израснеш в своята меркаба. Забележете, врагът идва, за да те направи много дълбок, за да израснеш в своята меркаба, в своето безсмъртие, в своето безсмъртно тяло. Накрая врагът си остава враг, той си остава на своето ниво и забележете как Орелът, как Бог използва враговете. Затова Христос казва: „Любете враговете“. Те са скрита благодат.

За толтеките враговете са били велико вътрешно послание, не просто врагове. Идеята за меркаба, за този чист, духовен кристал е слязла от Сириус, от древните безсмъртни богове, които никога не са падали. Някои от тях са слизали, но не са падали. Чрез този духовен кристал, той е метод, се привличат същества от много висши измерения, от Сириус. И този кристал се използва за придобиване на много тънки духовни познания за същността на нещата. Не просто знания – а за същността на нещата. И въобще от този духовен кристал са произлезли и външните чисти кристали, чрез чисто духовно въздействие го сгъстяват – някой път ще ви говоря за тайната на минералите.

Толтеките имали специално обучение от Сириус. Те са съхранявали тайното знание в специално обучени кристали. Кристалът се поддава на обучение; човекът много трудно, но кристалът се поддава на обучение.

Толтеките знаели, че когато активизират кристала, той се превръща в око по подобие на Орела и този поглед прониквал навсякъде. Това било просто чиста връзка с Орела. Т.е. Орелът позволява да имаш око. Щом си чист, можеш да виждаш скритите, съкровени неща, включително и Неговия замисъл. Просто трябва много да си го желал. Всеки може да стигне дотам, милиони са стигнали дотам.

Според Аменор активността на меркаба е тайната на живота, защото в тази чиста активност слиза самият Орел, т.е. слиза Бог. Така толтеките открили чрез Аменор, че чрез голямата и чиста активност се определят събитията; сгъстяваш и определяш събития. Сгъстяваш Словото и насищаш – и определяш събития, видоизменяш събитията, определяш ги.

Така толтеките осъзнали, че това е свързано с огромна отговорност, която изисква още по-високи нива на божественост. Разбрали, че това е изискване на Орела. Ето защо Учителят казва, че падението на България започва от един жрец, който е объркал пътя, древен жрец, който обръща колелото на България и обръща развитието ѝ.

Аменор им казал, че меркаба е есенцията на този чист и първичен Свещен огън, наречен кристал. По-късно ние го наричаме Свещеният огън на Любовта. Всъщност този кристал е самото древно тайно учение. Енох нарича меркаба Тронът на Бога и точно така е – меркаба е Тронът на Бога.

АУМЪ

2-ри септември 2008 г.

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

(лекция 16)

ЕНОХ

(първа идея за размишление)

НЕФИЛИМ

(лекция 17)

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

МЕРКАБА

Според Енох
(лекция 18)

МИСТИКА

Енох
(трета идея за размишление)

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

(лекция 16)

В Лемурия астралният Адам избрал мрежата на желанието, което означава, че избрал пътя към материята. Той се отрекъл от Любовта, която е образът на чистата вътрешност. И така той си е създал, както казах и преди, вместо Любов – страст, втора душа. Първо имал висша душа, после си създава втора душа, нисша душа. Така той се отделил от висшата си душа. И тази втора душа, нисшата, го повлякла надолу в земно сгъстяване. И оттук надолу е започнало да се образува съществото лемуро-атлант, черно-жълт човек, голям и паднал образ.

Но в самото начало е имало още нещо чисто, не напълно повлечено от земята и материята. Лемурите имали едно око, по средата на челото, тъй като тогава двете очи още не са били развити. Тогава още, макар и долу, все още е нямало време. И то е трябвало също да се създаде, защото падналият човек е така устроен, че той не може да мисли без време. Трябва му време. Въобще времето е създадено от някаква борба, от борбата, а вечността е създадена от Любовта. Това означава, че колкото повече се бориш, толкова повече се увеличава времето в тебе. Обаче злото чрез борбата твори скрито добро в света за определени същества, за търсачите.

Според окултната наука хората многократно и последователно преминават през всички човешки раси. И така тази третата, лемуро-расата е нещо много тайнствено, защото е плод на вторичната, призрачна раса, която е вложила своето огромно въображение в лемурийците. Дълго време, дълги периоди тази раса слизала в астрални форми и също така дълго време била безполова. Отначало тя е била безполова, но с течение на времето, с течение на процесите впоследствие тя става двуполова, андрогинна. А след това, в края на третата раса е започнала да слиза в една все по-плътна материя, започнало отделяне от безсмъртието, от вечния рай – това е безсмъртието; отделяне от вечния рай. Той останал скрит някъде навътре, явило се рождение-смърт. По друг начин казано, в началото библейският Адам е бил носител на две начала – мъжко и женско, но по-късно женското се отделило и Адам имал тъга по него. И започнал да го търси. Всъщност той търси себе си, той търси целостта си.

Понеже се отказал от андрогинността, т.е. от Дървото на живота, той бил разделен на две енергии – мъжка и женска – и затова е започнал да умира, защото не познавал себе си. И затова той започнал да търси Ева, за да си върне целостта. Но засега не може да я открие, защото е изгубил гносиса, истинското знание, което идва чрез откровение. Т.е. изгубил е истинската мъдрост и затова сега той прави много усилия, но трудно постига нещо реално.

Съвсем първите слезли лемури били в началото си, както казах, някак си по-цялостни, андрогинни, изглеждали в началото много хубаво, даже и някаква чистота голяма, и невинност имало. Но после дошло раждане и умиране.

Що се отнася до живота, Учителят казва: Животът е тръгнал от тънка нишка на невидимата, духовна енергия. – Първите земни лемурийци са били още с много голямо астрално и физическо тяло поради големите си желания. Слизайки на земята, то се смалявало и накрая достигнало до размерите между 4 и 6 метра. Пак е нещо голямо, но тогава са живеели и големи зверове и е имало и борба. В тази борба им трябвала и голяма сила. Но така или иначе те изглеждали като някакви си тайнствени великани.

Докато в астралния свят човек е бил организъм без органи, то долу третата раса минала през две фази: отначало андрогин, а после два пола, разделена в две тела, разделена в телата енергия, а не в едно тяло, както е била преди.

Когато великият закон на двойственост е почнал да действа, тогава хората били разделени на два пола. И тогава това падане в земен и материален опит било наречено по-късно грехопадение. Тогава е нямало дума, но по-късно било наречено грехопадение. Но това било просто Божествен план, както ще видим постепенно. В този план Бог е оставил разума на човека, за да си изработи той свой духовен опит и да се завърне, оставил му е разум.

И така що е грехопадението? Недостатък от нещо. То е недостиг преди всичко на Бог. Бог се отделя и се явява грехопадение, но това е замисълът, понеже знаем, че Бог не прави грешка, както ще видим и при нефилим.

Но грехопадението на човека не е враг. Ти си враг на самия себе си, твоето неразбиране е враг. А грехопадението, според толтеките, е само много ценно предизвикателство, чрез което да се развие истинска любов към Орела, а ние го наричаме – да се развие истинска любов към Бога, т.е. да се разгърне пълнотата на тази любов. А иначе когато сме в неразбиране, тогава грехопадението си остава грехопадение.

Въобще странно нещо е сътворението. То е дело, тука ще го обясня според гносиса, то е дело на несъществуванието. Разбира се, че всичко изглежда някак си реално, но всъщност реален е само Бог, а той е несътворен. И понеже е несътворен, Той е абсолютно съхранен. Ето защо Бог е вечен и неразрушим, защото е истинска част от Върховното Нищо, от Абсолюта.

Светът е сътворен освен това не от самия Бог, а от вторична сила. Пак е Негова сила, която е отделена от Него. Това са боговете. Докато първичният Бог е създал истински реални светове – Агарта, Лутания, то вторичният Бог е създал външните светове и този свят, т.е. несъвършените. Значи всеки създава каквото може да създаде, според своите сили.

Тук в третата раса човекът е бил нещо като голямо, егоистично животно в началото. Разбира се, имало е и ядро мъдри лемури, но говорим общо. Бил е като огромно животно, воюващо, защото тука желания и инстинкт били едно цяло. И така древните Синове на Пламъка скрили високото си знание, защото това знание не се дава на желанията. Защото истинските знания дават огромно преимущество над хората, над другите и много лесно е да се яви злоупотребата. Затова истинското знание е скрито заради това да не се яви голяма злоупотреба над хората. Въобще истинското знание при неподготвени хора много рядко работи в полза на хората.

Какво е истинското знание? Това е особено умение. То е влизане в потока на вечното развитие. То е умение да влезеш в потока на вечното развитие.

ЕНОХ

(първа идея за размишление)

Енох е праотец, тайнствен учител и велик патриарх. Първично името му е Ханох, означава Посветител. На един друг език е наречен Енохион, означава Велик Посветен воин. Друго негово име е Ханоха, означава Велик Предводител.

Енох е от древните Синове на Пламъка, от древните богове, от нефилим, от гигантите, но не падналите, както ще видим после. В този смисъл той е от най-древните и прастари Синове на Бога. Той е видял и познал най-древните събития в историята на човечеството. Въобще той е от най-древното и тайно човечество, от боговете, които не са падали. В Библията се казват само велики неща за него и въпреки всичко е отречен. Казва се, че е живял по Бога, че Бог го взима при Себе Си направо. Обучен в писмо, в наука и в истинска мъдрост. На малко места се говори в Библията, но много точни неща. Но какво означава отречен? Просто Бог го скрива и не случайно църковните отци казват, че е трудно разбираем. Разбира се, трудно разбираем, защото е дълбок и те не са достойни за това. Който трябва, ще го открие.

Енох има 366 книги. В Етиопската Библия участва, в две книги участва там, докато в Библията на другите народи го няма. Както казах, един от най-великите патриарси, от ранга на Мелхиседек, нещо изключително. Сега има големи спорове, тук няма да ви занимавам, дали е самият цар на Атлантида, най-главният от десетте, дали е внук на този цар, това е друга история, някой път ако трябва, ще се спра. Тук искам други неща да ви кажа. Живял е 365 години. Отречен, защото бил според тях опасен, вреден и книгите му трябвало да се изгорят. Но самият Бог нарича Енох, забележете, писар на правдата. Не кой да е, самият Бог казва в книгите на Енох: Писарю на правдата!

Падналите богове се обръщат към Енох той да им ходатайства пред Бога, както ще видим после, Бог да им прости, защото те не са паднали хора или същества от ранга на Адам. Енох обяснява, че са паднали двеста най-високи същества и дава имената им, най-висши богове, които повличат човешката история. Досега те са пръснати навсякъде и работят толкова усилено, че никакви човешки същества не могат да се справят с тях. Само който е в единство с Бога, може. Това е просто работа на Бога. Човешкият свят, човешката история няма методи срещу тях. Прекалено дълбока е тяхната мъдрост.

В мистичните трактати Енох също има много имена. Наричан е Яхоел, едно от имената на Бога, означава Господ мой, Господ мой реалний. Наричан е още Йоаел. На друго място Учителят казва подобно име – Йоа. Казвайте го, просто това име е едно от най-дълбоките имена на Бога. Предадено е от самия Бог на Енох – Йоа. Наричан е още в Кабалата Метатрон, т.е. означава Слово на Древния. Друго негово име е Стоящият до Престола, а също и със значение Княз на Божествения лик. Казвам ви всички тези неща, защото следващите лекции са от него, за да видим за какво същество става въпрос. А това, че е отречен, това е без значение.

В суфи-преданията наричат го Идрис. Знаят го, Идрис означава Единственият, т.е. той говори от името на Единствения. Суфите казват: Единственият, който е успял да излъже ангела на смъртта. Тогава, в него време, той наистина е успял, защото той е просто един от най-великите бащи на меркаба. И затова Бог го взима при Себе Си, защото Той взима петия елемент, това което Парацелз нарича акаша. Петият елемент се различава от четирите стихии, по-нататък ще говорим и за това.

В V век християнските епископи обявяват книгите му за пагубни. И казват нещо много лошо и опасно: „Те са против истината“. Просто жива карма, но Бог е велик, има свобода и всеки може да се произнесе. После няма свобода.

Енох е можел да странства от първото до седмото небе, т.е. от земята до Божия Престол, до висшата чакра. Енох спадал към най-древния пранарод. Тука говорим за съвсем друг народ, извън първата раса. Пранародът се състои от богове, абсолютно неизменни на Бога. Това са първичните нефилим, големите, великаните, голяма част от които никога не са падали. Енох е от този пранарод – тогава, когато е имало един единен праезик. И тук става въпрос, както казах, за расата на боговете, която е извън всички човешки раси. Там има съвсем друга история, някой път ще говорим малко и за тях.

Както казах, книгите на Енох са 366. Енох е получил гносис, тайна мъдрост от самия Бог чрез откровения. В Библията се казва, че Бог го е преселил така, че да не види той смъртта.

Енох казва: Аз видях устата на Бездната. Аз видях хранилищата на ветровете. Аз видях пътя на ангелите.

Енох е бил древен, странен старец. Той спада към най-дълбоките окултни тайни на древния свят. По-късно слиза и като царя на Египет, като един от най-големите жреци и преди това като цар в Атлантида и ръководител на храмове, едновременно и цар, и жрец. И както казах, сам Бог казва, че е писар на истината. Сам Бог казва на един архангел, който е ръководел Енох в някои ситуации – понеже този архангел се грижил за хранилището, за книгите на Бога, вътрешните книги, там, където нищо не се губи – казва на този архангел: „Иди, донеси книги от хранилището Ми и ги дай на Енох“. Забележете за какво доверие става въпрос.

В книгите Енох казва: „Аз, Енох, постоянно благославях Бога, Царя на света“, той така Го нарича, Царя на света. В много легенди Енох е и цар, и жрец едновременно. Управлявал е 243 години.

Енох е прототип на съвършеното човечество. Явявал се много пъти на земята. По време на Антихриста и на трите шестици пак ще се яви. Той е един от тези, които ще се явят да напомнят отново истинското знание. Сам Бог казва това.

Енох е сътворен от Бога преди началото на времената, но е пребивавал скрито в Бога, подобно на Христос. Той е явявал себе си само на тези същества, които имат специално отношение към правдата и истината. И той е имал дара да вижда в тези хора най-дълбоките, съкровени неща.

Енох е част от безграничната светлина на Отец, част от прадревното Дърво на живота. За Дървото на живота Енох казва, че то е живот, защото Безграничният Отец се е излял в него. Така е било образувано Дървото на живота.

НЕФИЛИМ

(лекция 17)

Нефилим – това са великите, исполините, гигантите.

Такава е тяхната древна дума, нефилим, т.е. великите исполини. Наричани още анаким, означава дръзките.

Има два вида нефилим: паднали и непаднали. В началото те били Велики Синове Божии, преди падението. Наричали ги със свещени имена: Стражи, Велики Синове Божии и Наблюдатели. Те имали задача да съхраняват световете. Библията също споменава за тях, там тя ги нарича Синове Божии.

Главната причина за всемирния потоп са именно тези нефилим. Тук не става въпрос за падение на хора, а за падение на богове от много висше измерение. Всичко, свързано с нефилим, е в предисторията на човечеството, това е станало преди самата история, впоследствие се пренася. После те слизат в началото на времето. Тогава те били много силни, защото все още били изначални. Имали огромно влияние и дори ги наричали славни. Тогава Земята е била древна, първична и мистична, много привличаща, много магнетична. Наистина изглеждала като рай. В тази връзка ще ви кажа няколко неща за понятието Древната Земя. И сега има някакви красоти: водопадите Виктория, Игуасу, Ниагара, но те са бледи сенки в сравнение с тогава, в самото начало.

В древността Земята е била светеща, казва окултната наука, светеща и мистериозна богиня, изключително пречистена Земя. Тя е представлявала нещо велико и свещено. В тази древна, мистична Земя е имало особено тайнство, лъхало е на тайнство. Имало е първични води, първични ветрове, първично море, абсолютно чисто. Имало е определени места. Попаднеш ли в тези определени места, в определена позиция, веднага придобиваш особено мистично познание за високи измерения и светове. Самата тази позиция веднага те пренася във връзка с богове и висши същества. И тогава веднага започваш да преоткриваш себе си и започваш да се пресътворяваш на по-високо ниво. Такива места в момента има много малко на Земята, но те се пазят и са заключени. Попадал съм на точно такива места, но тук няма да говоря за тях, те са нещо изключително: природата отпада, всичко наоколо отпада, цветовете отпадат, дървета, изворчета – всичко отпада, навлизаш в други измерения и виждаш съвсем други неща. Но сега тези места са скрити най-вече в Агарта, разбира се, в Лутания и частично в Шамбала.

Тези специфични места са пресъздавали тогава човека. Този, когото трябва, невидимите стражи го допускат да стъпи на точно определено място. То е изчислено до милиметър, защото на това място, на което стъпих, знам го, но никога вече не видях това, което видях преди. Значи то просто се дава, не може да го искаш.

Тези специфични места са пресъздатели. Те са отключвали в човека най-чисти мистични и духовни способности, чрез които човек е придобивал изключителна дълбочина.

Специфичното място в древната Земя е било място отвън и същевременно вътре в твоя дух. Значи то е едновременно двойно място: и външно, и вътрешно. На такива места е стъпвал и Орфей. Така че мястото, самото място събужда в тебе просто духа и му дава нови измерения, нови откровения.

Древната Земя е била създадена от Бога чрез нефилим, непадналите богове. Първично това е тяхно творение. Определените мистични места били специфични съчетания между море, гора и особена природа. Значи в определени полянки ако стъпиш, ако пазачът те допусне, ако се молиш много, ти ще седнеш на строго определено място. Това място излъчва покой и съвсем други откровения, не човешки. Но навсякъде бдят такива същества. Всяка полянка си има дух, който пази това място. Много трябва да се моли човек, например да стъпи на точното място, на което е бил, да кажем, Орфей. Тогава ще види подобни неща, които и Орфей е видял като откровение. Но тези места са до милиметър точни и те просто се дават. И ако човек наистина се моли съкровено и има освен това много дълбока идея, тогава може да му се дадат. Попадайки в това място, ти влизаш в Божественото начало на нещата. Такава е била Древната Земя.

Древната Земя в своето начало е била нещо от друг свят, нещо от Божественото. Но по-късно постепенно това се видоизменяло и тя ставала все повече нещо от този свят.

Древните скали, древният първичен океан, вятърът, който е бил особено съчетание от духовни същества и сили, особен полъх, всичко това се наричало от маите Великата Маяпан. Древната Земя те са наричали Великата Майка. Наистина Майка и мистериозна богиня, не просто някаква дума. Тя е утроба за създаване, както и думата гнездо: означава такава утроба в природата, едновременно и във вътрешната природа, убежище, което създава уют за твоето развитие, външно изглежда нещо друго. Но когато тълкуваме древните думи, разбираме, че гнездо е нещо много дълбоко, но ние мислим, че е просто гнездо. Великата Майка, убежище за тези, които трябвало да слязат на нея и които слезли. И защото имало идея те да се учат.

Мистичните места на Древната Земя са били призоваване да навлезеш в себе си и да се преоткриеш. Значи хем да навлезеш в себе си, хем да се преоткриеш. Учителят сам казва, че под четвъртото езеро на Рила има тайно подземие към Агарта. Казал го е. По времето, когато бях издирван от Държавна сигурност, бях се скрил на такова близко място. На Древната Земя имало велико древно усещане, наречено по него време вода. И водопадите абсолютно изглеждали нечовешки, неземни. Абсолютно чиста енергия текла в тях. Не просто енергия, някаква енергия – абсолютно чиста енергия. Тя течала странно, откъде? Окултната наука казва: от вътрешността на Духа. Водата е слязла енергия на Бога. Самият огън също. И преди, когато говорихме за Орфей, казахме: кое е това, което гори в огъня? Част от Духа. Забележете, и във водата има част от Духа, тази част именно ни пречиства.

Това е било енергията в чиста форма. Всичката тази Земя тогава е напомняла за дълбок и древен вътрешен рай. Наистина дълбок и древен вътрешен рай, излязъл навън. Хем излязъл навън, но понеже е толкова пречистено, наистина е можело да се нарича рай. Тука сякаш времето било отстранено. То в началото и го нямало, но когато дошло, сякаш го е нямало. Тези места били места повече на безвремието, места на Духа.

И планината, която не е просто възвишение, събиране на камъни и скали – няма такова нещо – планината е тайнство, създадено и подредено от определени духовни сили. Затова една скала ако я гледаш, може да научиш много повече неща, както индианците и шаманите, отколкото ако цял живот четеш Библията. Зависи как гледаш, зависи от твоя поглед и особено от твоя съкровен поглед. Но имало е такива скали, които те въвеждат в мистично познание, защото те са изработени от духовни сили в полза на човека в неговото развитие. Тези духовни сили са творили определени скали. Висотата на планината е тяхно творение. Тази висота е говорила за нещо високо, но не в обикновен смисъл, а да откриеш височината на собствения си Дух. Същата идея е и при пирамидите, там има някакъв връх. Ти трябва да откриеш своя връх, който ти е даден от Бездната – твоя собствен Дух. Това е идеята на посланието, както ще говорим по-нататък особено за историята на толтеките – най-дълбокият, най-силният народ, някога слизал на Земята.

И огънят, той е бил тогава друга мистерия, защото тогава хората са чувствали, че в огъня има друг скрит огън. Наистина е така, друг скрит огън гори в огъня. Това е Духът. Това, което гори в огъня, е част от Духа; не цялата му сила, а част от Духа. Тука само ще кажа, че Духът решава как да гори вътре в огъня. Ако той реши, може да гори, без да вреди. Изтегля си силата и за определени същества, например нестинарите, огънят гори, без да ги изгаря. За други изгаря, защото Духът влиза и ги изгаря. Има определени хора, които са почитали навремето огъня, в много прераждания са имали свещено отношение към огъня, това е било в храмовете на Атлантида, в храмовете на Египет, в учението на Заратустра, там се е тренирало близо една година как да запалиш свещта. Това е древен ритуал, в момента на запалване влизаш във връзка с Духа. Това не е просто драскаш клечка кибрит и палиш свещта; това е древен ритуал и съкровен подход. Духът не изгаря, когато отделя силата си от огъня. Тогава гори, без да изгаря.

И после: населяването на Земята с много тайнствени създания, в самото начало това е било много мистично. Най-различни създания – и в океаните, и на сушата, и чувството, че навсякъде действа един Велик Бог и Неговите сили, нефилим, първичните богове, Неговите инструменти. Енох казва: И тогава се появиха на Земята нефилим, небожителите, Синовете Божии. Те дойдоха при дъщерите човешки. И Библията го казва. Слизайки на Земята, нефилим са направили съюз с човешките дъщери, защото тогава това е било първично, много привличащо. Много тайнствени изглеждали някак си, невинни човешките дъщери. Настанал е най-големият грях: велики безсмъртни богове са направили връзка с определени смъртни същества, т.е. безсмъртно и смъртно, нещо, което не е трябвало да се слива, но това също е част от тайния план на Бога, защото в края на краищата всичко е Той.

И тези смъртни души заченаха и родиха исполини. Тези исполини са големите хора, вече като хора, между 4 и 6 метра, които впоследствие се смаляват, смаляват и стигат до сегашното положение. Тези големи хора, между 4 и 6 метра, в началото имали някаква чистота, имало е нещо хубаво. Но постепенно започнали да се раждат полухора. После се получило нещо друго – полузверове. Но съюзът на святото с греховното е причината за по-късния голям потоп. В Лемурия също имало големи потопи, те продължили после и в Атлантида, т.е. създала се причина за невидимия свят да допусне потопа.

Какво казва Енох? В началото са паднали 200 велики нефилим, велики Синове Божии. Не просто същества напреднали, а велики Синове Божии. Те се спуснали на Земята със своя водач, казва се Шемихаза. Енох дава имената на много от тези водачи. Те са едно ядро, което е повело тези двеста: около десет същества. Те са научили хората най-вече на най-тежката болест, която после се утвърждава от туранците, най-тежката и неизлечима болест, наречена материализъм.

Те пристъпили Божествена заповед в началото и се спуснали на Земята. Бог им е забранил, подобно на Адам, но те се спуснали на Земята и били омаяни от Древната Земя. Наистина това е бил велик магнит. И те влезли в общение с пребиваващите обитатели, които били в почти райска невинност и блаженство. Почти. Според Енох всичкото това падение е започнало най-вече от тези велики богове, които са били богове в началото.

После Енох казва за Бога: Бог е Велик Пламък и никой, дори от тези, които са около Него, не могат да се приближат напълно до Него. Лицето Му е преславно и велико. Около Него е Огън пояждащий. – Приближавайки се до Него, дори самият Енох изпитвал страх, забележете, същество от непадналите богове изпитва страх от този Огън. Но този Огън се приближава до Енох и му казва: Приближи се, Енох, към Моето свято Слово. Слушай, Енох, не се страхувай (Той видял страха му). Ти си праведен човек (Енох имал специално отношение към правдата и истината) и писар на правдата. – Забележете, самият Бог говори за него. – Кажи им, Енох (за падналите нефилим, понеже те помолили Енох да се моли, да ходатайства Бог да ги спаси), за тях няма да има милост. – Самите думи на Бога. Така Бог заповядал на Енох да каже на тези паднали нефилим да не очакват милост и снизхождение. Към хората може да има, но към тях – не, защото те били предупредени.

Тук става въпрос за велика строгост. Някой път хората мислят, че Бог като наказва, това е зло. Това не е наказание, това е проява на Божията строгост, а тя е просто справедливост. Много от тези нефилим се почувствали обречени на погибел и между тях започнали разговори, между самите нефилим и Енох. Те много често го викали, защото знаели, че той е неизменен на Бога. Наистина велик патриарх. Ной, който също е патриарх, пак велико същество, е негов внук. Той го е обучавал също в тайна мъдрост.

Те продължавали да умоляват Енох да се застъпи за тях пред Всевишния. Иначе нефилим били древни герои от древни битки, от древни други войни, преди света. Те били Стражи, както казах, от други старинни времена. Дълго време те съблюдавали свещените Божии закони, но сега положението се изменило. В миналото били знаменити, наричали ги и славни, но впоследствие паднали.

Енох е древен мистичен жрец. Той е скрил своите знания и книги, докато човечеството стигне до своето узряване. Част от неговите най-дълбоки книги се намират в сфинкса. Какво ли не правят силите на света, за да подкупят ръководството в Египет и да стигнат дотам, но така или иначе те не могат да разчетат древните езици.

За нефилим Енох е свалил наистина едно дълбоко знание. За тях преди не се е говорело, той е един от малкото, които говорят за тях. Другият път пак ще продължим за тях. Това е знание, което е било скрито не в света, това е било скрито в тайната на космоса, говорим за духовния космос, в тайната на вътрешния космос и Енох го изнася навън.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

Доброта, която не е избрана свободно, от свободния избор на човека, никога не може да бъде истинска и пълна.

Кабала обяснява: Ако ние нямахме избор, ако беше само самата доброта, ние нямаше да стигнем до нейната дълбочина и до нейния най-висш израз – благостта. Най-висшият израз на добротата е благостта. За радост тази дума благост е много силна в българския език, една от най-силните думи. Думите любов, бог са опетнени по някакъв начин, злоупотребено е. Тази дума е много скрита, почти неразбираема, понеже спада към високо измерение. Просто не могат да я опетнят, никой не може да я опетни, тя си остава загадка. Някой път може да я тълкувам, тука нямам идея, но тя си остава прекалено дълбока дума. Духът в нея е прекалено дълбок, коренът ѝ е дълбок.

Ако добротата беше единственият ни свободен избор, единственият ни оставен избор, тя нямаше да постигне целта си – благостта.

Когато Бог наказва, Той въздава правосъдие, а не зло. Тука само се сещам за една прекрасна мисъл на Шри Ауробиндо. Макар че е йога, той се е домогнал по един свой начин, понеже е много искрен към себе си, домогнал се е до мистичното. Някой път може да ви изнеса някои негови мистични закони, тука се сещам за един. Забележете, казва: Бог е велик и страшен мъчител, защото Той знае крайните резултати. – Забележете колко дълбоко. Това мъчение ще изкара след време доброта и светлина в тези, които са измъчвани, защото те са по-упорити в злото и в тайните удоволствия, отколкото трябва. Ние го наричаме мъчение, терор и т.н., понеже сме слепи. Бог знае точно кого докъде да го измъчва, за да го пречупи по пътя към съкровеното, но това не е лесно да бъде разбрано от менталните хора, умствените хора. Затова аз избягвам да говоря за тази по-дълбока мистика, защото аз я наричам тежка артилерия.

Хората мислят, че дяволът е самостоятелна личност. Особено са заблудени тези, които мислят, че той има рога, че има копита и т.н. Злото, според Кабала, е древната скрита доброта. Забележете, Кабала прави друго тълкуване, мистично. Древната и скрита доброта. На кого? На самия Бог. И чрез злото Бог ни завръща при Себе Си, защото Той наистина е Любов, но ние просто трябва да Го разберем. Чрез злото Той ни завръща при Себе Си. Ето защо злото е допуснато от Бога.

Кабала казва още, че наличието на зло е основното качество и преимущество на този свят, забележете. И казва: Този свят не е бил сътворен за доброто, а заради едно ново и много по-висше добро – за което говорихме и преди, истинското добро. Това е и целта на сътворението. Това висше добро възниква от преодоляването на злото в името на свободния избор и в името на истинското добро.

Кабала казва още: Злото се нарича ситра ахер. Ситра ахер означава другата страна; не зло, просто другата страна. И една от най-тънките уловки е, когато се явява убеждението, че Бог е на другата страна. Бог никога не е на другата страна. Той никога не е на страната на злото или на твоя враг, но така изглежда – сякаш Той е против вас. Но Кабала казва: Бог е винаги на ваша страна, достатъчно е само да Го призовете.

Бог е навсякъде, където ти Го допускаш. И Кабала обяснява: Злото наказва човека, за да не се отдалечи той прекалено много от Бога. Човекът е много упорито същество. Злото наказва човека, за да не се отдалечи той прекалено много от Бога и от душата си, и от собственото си развитие.

Божието наказание е скрито предпазване. Това е хубаво да се запомни. То е Неговата скрита милост. Няма значение дали я разбираме, пак е така. Но по-хубаво е да разбираме и да сме съзнателни. Наистина когато човек получи гносис, Бог му дава от Себе Си съзнателна част, прехвърля му чрез откровение и човек става съзнателен. След откровението той има вече в себе си висша съзнателна част.

Да разбереш Бога и Неговия скрит замисъл за злото, означава да разбереш просто Неговата скрита любов. Така действа тя, тя знае защо действа така. От много питане „ама защо е така“ няма да постигнеш разбирането. Трябва да се молиш да разбереш Бога и себе си. Да разбереш Бога като такава любов, насочена към тебе, независимо в какъв вид: болести или здраве, наказание или добри неща, това значи да разбереш любовта на Бога. Това е освобождение.

И така след като целта на злото е завръщане в Бога, и наистина е така, Кабала задава въпрос: Тогава злото зло ли е? Не! Отговорът е не! Злото е скрито добро в ръцете на Премъдрия Бог. Злото е замисъл на Бога, за да може в нас да се събуди самият Бог и Той да ни ръководи. Защото Той много иска да ни ръководи, но ние трябва да Го разберем. Той иска да ни ръководи в нашия път, а не втората Му сила – Сатана. Тя е само заместник за упоритите, тя идва по други закони. Но ако ние сме упорити в злото и в тайните си удоволствия, пък и явни, тогава Сатана и неговите агенти ще се прилепят към нас.

Борбата на тия, които се борят със злото, е много жалка, защото това е борба само с един условно, привидно паднал херувим, а той просто е част от скрития Бог. Тогава с кого се бориш? И Библията пак предупреждава: Не се противи на злото. Но човекът е просто незнаещо същество и най-лошото е, че не иска да знае, той си е упорит в много неща. Тези, които се борят със злото, забележете, Кабала казва, стават част от злото. Това е закон. Тези, които се борят със злото, се свързват със злото и стават част от злото. Така постепенно човек става обречен.

Само чрез единство с Бога човек може да го преодолее. Злото е разрушило много цивилизации, които са мислили, че творят добро. Но тяхното добро не е било истински възход към Бога и тогава идва казаното в Библията, което и преди съм казвал, в Исайя. Сам Бог казва в Исайя: „Аз творя зло“, т.е. Аз разрушавам цивилизации. После им дава нов шанс, като те вече носят други имена: египтяните са преродени атланти; атлантите са други преродени. Просто се пренасят, видоизменят се имената и растат определени ядра от определени същества и хора. Това означава самият Бог в действие, т.е. Бог руши определени цивилизации чрез Себе Си, чрез една част от Себе Си. После отново ги гради пак чрез Себе Си, защото всичко това Той го води към бъдещи Божествени цивилизации, нематериални, неограничени. И после отново ги руши, и отново ги гради, защото Неговият замисъл превъзхожда всичко, т.е. Той им дава нов шанс за развитие.

Понеже светът и цивилизациите са неузрели за Великата Мистерия, скрита в Него, ето защо е създадено злото. Но целта на злото е да руши невежеството, не цивилизациите, а невежеството в цивилизациите. В случая то е наречено малкият бог, а самият Бог, Големият Бог, Великият Бог, Той руши, но те работят заедно от древността досега. Имат още много време да рушат и да градят просто защото невежеството е голямо и огромно.

И така злото ще служи на Бога и ще руши, докато всичко израсне до своето най-високо ниво на божественост. Не даже на духовност, а на божественост. Защото Бог не може да строи Себе Си върху нисшето ниво на невежеството. – Той няма как да построи Себе Си. Въобще върху невежество не може да се строи никаква цивилизация – нито духовна, нито божествена. Това най-дълбоко са разбрали толтеките.

МЕРКАБА

Според Енох

(лекция 18)

Енох казва: Меркаба е нашето безсмъртно тяло, първичното безсмъртно тяло. Това е живот в Божието Присъствие.

Вътре в меркаба няма време, няма пространство. Тя е нашето безвремие. Тя е пречистата Божествена същност. На нея принадлежат световете и измеренията.

Казва Енох: Меркаба е нашият първичен съюз с Великия Отец.

Меркаба е първичното учение за свободата. То е за хората на другата светлина, светлината на сияещия съкровен Разум. Не просто разум – сияещият съкровен Разум.

Меркаба е първичният даден ключ. Това е светлината на пречистеното Първично Братство, пранародът, боговете.

За меркаба никога няма земетресения, никога няма наводнения, защото тя е мистериозно родена от Отца. Меркаба не я лови нито глад, нито жажда, нито смърт, нито живот, забележете – нито живот. Животът е също ограничение за нея. Нито промени, нито постоянство – меркаба е отвъд.

Чрез меркаба ние сме свободни от всички нисши светове – физически, астрални, ментални. Малко или много те са светове на страдания и смърт, защото има астрална смърт, има астрални страдания, но там страданията са в друг вид. Астралният човек ги преживява като кошмари, като нападения. Все пак нищо не могат да му направят, но има напрежение, докато човек се очисти и освободи от нисшите си тела.

Казва Енох: Меркаба е Царството Божие в човека. Тя е божествената колесница. Тя наистина прониква във всички светове.

Учителят казва: Защо меркаба прониква във всички светове и какво търси тя там? И отговаря Единение със същността на всичко, което е божествено. Пълно единение със съкровените, божествените неща, тя само това търси.

С меркаба работят най-вече древните, Синовете на Пламъка, Синовете на Първичната Светлина, боговете и, разбира се, техните многобройни ученици.

Меркаба е плод на вечната Любов, на вечното и неизменно отношение към Отца.

Времето означава да си излязъл от себе си, а вечността означава да си влязъл в себе си. Но меркаба отива още по-навътре. Тя работи и във вечността, и в безкрайността. Но все пак от вечността нататък, т.е. който е влязъл във вечността, който е влязъл в себе си, той вече е постигнал да бъде истински приятел със себе си. Дотогава е търсил приятел външно или вътрешно. Тука вече той постига истинско приятелство със самия себе си. Ти не можеш да бъдеш приятел на другите, докато напълно не си станал приятел със себе си. Може да търсиш приятели, може да искаш, някой път може много да искаш даже и Бог да не ти даде, защото ще развалиш приятеля в другите и приятеля в себе си. Първо стани приятел със себе си!

Меркаба вижда само вечното и неизменното. Тя няма поглед за външни неща. Тя няма поглед за смъртта, само мъртвите виждат смъртта. И в другия свят като отидат, пак я виждат, по някакъв друг начин, но те пак я виждат. На Голгота Христос показа, че смъртта не е реална, реално е само възкресението. Някои мислят, че реално е страданието. Не! Реално е възкресението. Има места, където Енох говори за Христос много велики неща, но това е друга тема.

На Голгота величието не е в страданието, а в любовта. Страданието си е страдание, величието е в любовта. Това означава, че Голгота е свещено събитие на любовта, а не на страданието, както някои заблудени мислят. Разбира се, имат право, нека да мислят така, докато разберат. Значи тука любовта преодоля страданието, наречено свят. Другото име на света е страдание. На Голгота Христос показа какво трябва да се преодолее: това е желанието за свят. Това се преодолява чрез жаждата и любовта към Бога, не към света, а към Бога. Това е посланието на Голгота.

Когато тържествува любовта, тогава човек влиза в Бога. Меркаба означава да си вечно свързан с Отец и с божествената вселена. За връзката си с меркаба човек трябва да избере изцяло пътя на древните, пътя на боговете, наречени пранарода, пътя на най-древните.

Меркаба е тяло, което е над живота и над смъртта. Тя е първичното, когато още е нямало живот. Тя е преди тази нишка на енергия, преди енергията. Много хора мислят, че всичко е енергия. Не! Над енергията има много степени. Енергията е само част от Духа. Самият Дух е много по-дълбок от енергията.

Меркаба е мярката за истинната и първична любов към Отца, която е освободена от физическа, астрална и ментална материя. Но Енох казва: Не е лесно да понесеш толкова много любов и светлина, която съдържа Бог. – Това също може да се окаже бреме, ако не си подготвен, ако не си узрял.

Свършекът на света се заключава в посещението и появлението на меркаба, защото чрез меркаба всички наши тела стават синтез на светлината. Ние може да ги имаме – физическо, астрално и ментално – но вече не сме привързани към тях, освободени сме от тях. Стават синтез на светлината и се присъединяват към обществото на светлината, създадено в чест на Господаря на светлината. Всичко това, казва Енох, е Братството на Вечната светлина.

Енох казва: Любовта е създадена като една велика необходимост за божествен живот. С любовта трябва да обхванеш всички светове и най-накрая самия Бог. Значи до такава степен трябва да се разшириш. Значи любовта е създадена, за да разшири нашето съзнание до всички светове и след тези светове да стигнем до Господаря на светлината.

Създанията на светлината са длъжни да търсят нещо, което е много повече от вечния живот. Трябва да се търси съсредоточието, Източникът на тази светлина. Тази светлина е само една еманация, едно излъчване на Божествената любов, но навътре има нещо по-дълбоко и нещо друго.

За да дойде меркаба в човека, той трябва да бъде преобразен, защото меркаба е ключ към нещо съвсем ново. Ще можеш да проникваш навсякъде и в името на Бога. Ще търсиш не знания и информация, а мъдрост и ще дойдат истинските методи, как да помагаш на съществата, включително и на ангели. Тъй като Учителят на едно място казва: Учениците могат да научат ангелите на много неща. – Те имат много неща, които не ги знаят, защото Бог в нас работи скрито. Те Го тълкуват, стараят се, търсят Го, но някой път не могат да Го разберат. Много неща са им дадени и на тях, но и много неща не разбират.

Според Енох на върха на всяка пирамида има светлина, чрез която човек може да се прехвърли в ново ниво на развитие. На върха на всяка пирамида е скрито, казва Енох, Окото на Разума, Окото на Бога, Който вижда и трансформира съществата, които са станали достойни за нова степен на развитие. Затова са били създадени пирамидите. Няма да казвам какво мисли невежеството, как всичко е станало туризъм и някакви гробници. Няма такъв случай, когато пирамидата да е гробница. Тя е просто друго нещо.

Енох казва нещо, което впоследствие толтеките го приемат: Пирамидата е проход към ново, по-висше развитие. Тя е фокус, център за преобразяването на енергията на ново ниво. – Макар и чиста енергия, тя се преобразява в още по-висока степен на чистота, т.е. тя се преобразява на по-високо духовно и божествено ниво според стремежа на търсача. Ако човек разбере тайната на пирамидата, казва Енох, то съзнанието на Бога ще влезе и проникне в съзнанието на човека.

Който е стигнал до върха на пирамидата, е стигнал до това същностно знание. Значи това няма нищо общо с позитивното знание и с позитивната психология. Преди време ви казах върха, до който е стигнала психологията, която е просто една бедна наука. Тя е стигнала до идеята, пак ще го повторя: според психологията, най-съвременната, която донякъде черпи от духовните неща, смисълът на живота е в разрешението на проблемите – напълно погрешен отговор – в разрешението на въпросите на живота и на трудностите. Според окултната наука смисълът на живота е в непрекъснатата връзка с Бога. Съвсем друг отговор. Тогава ще знаеш кой въпрос да разрешиш, защото ако някой го разрешиш, може да стане десет пъти по-лошо. И хората все разрешават въпроси, както все се осигуряват и дето Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.

Пирамидата е проход към звездите, проход към връзка с висши същества, проход към връзка с великите нефилим, непадналите богове. За търсача вече се отваря съвсем нова врата, защото той е станал достоен.

Меркаба е висше умение на духа да се превръща в пулсиращ кристал, в пулсиращ център от чиста светлина. Меркаба е тази висока духовност, която може да активизира най-различни високи степени на светлина. Това означава, че такъв човек е трансформирал човешката еволюция във висша духовна еволюция. Това е била и целта на пирамидите. Говорили сме за пирамидите, след време когато стигнем до Египет, ще говорим отново.

Меркаба е онази сгъстена и чиста светлина в човека, която може да прониква, казва Енох, в морето на вечността.

МИСТИКА

Енох

(трета идея за размишление)

Енох казва: Злото идва свише по много дълбоки закони и не може да бъде изкоренено. Истинската причина за злото не е в хората, нито злото е от земята. Причината е в дълбоки, вътрешни, висши измерения, които са недостъпни за човека.

Земните хора са заключени в своите тела (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който слиза в злото по замисъл на Бога, и във всички тези демони влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всяко зло, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи има такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда като нещо приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.

За съдбата Енох казва, вижте едно изречение, но колко дълбоко: Ако ускорим Бог в себе си, това ще бъде свършекът на нашата съдба. – Едно изречение, но колко неща решава, когато бъде разбрано.

Казва: Има вселена, която е зад пределите на вселената. Съвършеното множество тук в тази вселена се явява съвършено единство. – Тука говори за пранарода.

Какво означава месия? Казва: Това е мястото, където са проявени спасителните енергии на тялото на светлината, т.е. на меркаба. Когато тези енергии, чистите духовни енергии, са проявени във вас, тогава вие ставате част от колективния месия.

Какво е еволюцията? Това е едно непрекъснато събиране на чиста светлина. – И така от светлина към светлина – до Господаря на светлината.

Казано е: Човекът е образ и подобие на Бога. И Енох обяснява: Но образът е нещо творческо и временно и с изтичане на живота той ще умре. И затова е необходимо подобието. То е пространство за развитие. То е път към преображение. Подобието е по-дълбоко от образа, защото то може да задържа постоянно светлината. – Образът не може толкова постоянно да задържа, но подобието – подобието може да задържа светлината. По друг начин ще го кажа: Душата е образ на Бога, Духът е подобие на Мистерията. Затова душата не е цялата светлина, тя е прекъсната светлина – висша душа, но тя не е цялата светлина. Цялата светлина се намира в Духа.

Подобието не е създадено по образа на света, а по подобие на висшето развитие, така го обяснява Енох. Висшето развитие излъчва от себе си една друга, жива вселена, която е част от универсалния разум. Който е постигнал това висше развитие, той не се явява като човек, като образ, а като тайна светлина, освободена светлина.

Светлината е едновременно и енергия, и материя, казва, но в нея има нещо, което е по-дълбоко и от двете.

После Енох казва: Аз видях много ангели и висши същества да изгряват в слънцето и да му дават своята светеща светлина и своя огън. Те му дават огън светещ. И казва: Слънцето изгрява, като преминава през определена врата и после залязва, когато също преминава през определена врата. Тогава част от тези същества се оттеглят и ние го наричаме залез.

Грехопадението, казва, е придобиване на второ съзнание, нереално съзнание. Нереалното съзнание е препятствието за живата светлина. Ние се нуждаем от живата светлина, която е път към безконечния Разум.

Греховно е всяко съзнание, което не се използва за духовно развитие. И казва: Грехопадението е отделянето на ангелите от живата светлина, което е нежелание за участие в Божествения план. – Значи в един момент те са проявили нежелание за участие в Божествения план. Те са се отказали от развитието си към Бога и към Неговата скрита универсалност.

Отделените ангели се отказали и от служенето. Какво казва Енох за думата служене? Служенето е откривателят на тайните на Бога, а не усърдието. – Значи ти може да имаш усърдие, усилия, той говори за нещо по-дълбоко, нещо узряло – служенето. Това, което се превръща в жертва.

АУМЪ

7-ми октомври 2008 г.

НЕФИЛИМ

(лекция 19)

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(първа идея за размишление)

ПРАТУРАНЦИТЕ

Четвъртата подраса на Атлантида
(лекция 20)

ИСТИНАТА

От гледна точка на толтеките
(втора идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 21)

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

(трета идея за размишление)

НЕФИЛИМ

(лекция 19)

Нефилим бяха боговете, а родените от тях бяха исполините.

Енох още в древността е бил наричан Посветителят на избраните в тайното учение. Това е същество, съхранено от началото на времената. Както казах и преди, Енох е един от Стражите, от Пазителите на тайните на цивилизацията, истинската, не човешката; истинската, която е духовна и Божествена цивилизация.

След като от нефилим впоследствие се родили много чудовища, Бог казал на Енох да каже на падналите богове, падналите нефилим, че Той ще изтреби от земята чудовищните потомци. После падналите нефилим пак молят Енох да отиде при Бога и да потълкуват нещата, за да им прости Бог. Енох пак отишъл, но от този разговор нямало полза за нефилим.

И така падналите нефилим били заключени на особено място под земята, нещо, което се нарича Анти-Агарта, за да дочакат страшния съд. А после Бог изпратил потоп върху техните последствия, исполините и чудовищата, за да пречисти грешното и да даде път на останалото праведно. На едно място Енох казва: Ще има съд дори и за праведните същества.

Отците от раннохристиянската църква с ужас четели писанията на Енох и решили да скрият книгите му. И като ги скрили, те мислели, че всичко е наред, защото те не искали да чуват такива изказвания за грехопадение, за висши същества, за богове, за паднали богове и т.н., нито искали да говорят за това. И така църковните отци положили много големи усилия, за да заличат книгите на Енох.

По-късно един от преводачите на Библията, един монах, писал, че книгите на Енох били измислица и дори че те не са съществували. Трябва да кажа наистина, че в нефилим се заключава опасна тайна за цялото човечество, това е истина. Но книгите му разкриват частично тайната на нефилим и понеже хората не могат да тълкуват, те пак щяха да останат безопасни. Точно така, както сега има много книги по магия, но повече може да се объркаш, отколкото да разбереш истинските неща. Освен това древните езици липсват.

Големите безчинства на нефилим, на падналите богове, и особено съюзът им с пратуранците са накарали Бог да изпрати потопа. По-нататък когато ще говорим за Атлантида, ще видим, че става въпрос за четири много големи потопа: преди седемстотин хиляди години, преди триста хиляди и т.н., там ще обясним по-подробно. Тук става въпрос за единия от големите потопи.

Какви същества са падналите нефилим? Нефилим са същества, които пътуват много бързо и нападат много жестоко. След като изгубили същността си, станали много ловки, много опитни и изключително хитри. Това, което казват розенкройцерите за хитростта: Най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в съкровен разум. Това е наследство от пратуранците и от тези нефилим. И досега е много трудно, умът е станал толкова хитър, че се иска една безпощадна искреност, има метод при толтеките и това е начинът за този, който се отдаде.

Много опитни, много хитри, много коварни, те вече не притежавали мъдрост, но имали много знания, много дързост и много глупост. Според Енох в началото те имали дълбоки тайни знания, но после са ги използвали лицемерно срещу хората.

Нефилим започнали да убиват, и то много често. Така те причинили огромни беди на земята. Дори посягали и разваляли плодовете на дърветата. Имали техника на докосване, с което разваляли всичко, което може да се разваля, в случая плодовете. Енох ги предупредил и казал им: Разчупете оковите, които ви свързват със злото, и се молете непрестанно. Но нямало резултат.

Туранците били в началото си много силна раса, но те били изкривени от една по-голяма сила, голямата сила на нефилим. А тяхната сила, макар и частично, идва от Звяра. Звярът, който е заключен в Бездната и само Абсолютът го управлява.

Жените човешки – казва Писанието и книгите на Енох – заченаха и родиха исполини. Ръстът им стана много голям и те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха. Но въпреки това не можеха да бъдат нито нахранени, нито изхранени. Тогава исполините се обърнаха срещу самите хора и започнаха да ги разкъсват, обяснява Енох, и да пият от кръвта им. Това също се е предало в много племена. И още: те започнали да изтребват птиците, животните, влечугите, рибите, но насищане нямало. А жаждата им била огромна и ненаситна.

Голямо било отклонението на нефилим и родените от тях исполини и затова Отец, Който е Бащата на глъбините, се скрил от тях. И те започнали да търсят Енох, защото те вече не можели да говорят с Бога, защото изгубили Акаша в себе си, петия елемент, т.е. първичната субстанция. Те влезли в другите четири елемента, стихиите на природата – земя, вода, огън и въздух, а те са недостатъчни. Разбира се, човек може да ги прекрачи, но това е друг въпрос.

Те изгубили Божествената любов в себе си и вече нямали ключ за пряка връзка с Бога. Само завръщането в неизменната любов е можело да направи така, че след време те да разговарят отново с Бога, същност със същност. Енох имал тази любов, а любовта е самият метод. Тя има изключително голяма концентрация.

Какво означава концентрация? Голяма концентрация означава сгъстен дух. Но това е нещо, което спада към безмълвието на живота, за което обикновено много не се говори, тъй като тук става въпрос даже за свръхконцентрация.

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(първа идея за размишление)

Говорили сме и пак ще говорим за безупречността според толтеките.

Според толтеките безупречността е най-необходимото качество за придобиване на осъзнаването. Толтеките открили, че чрез безупречността те се освобождават от обществото и от зависимостта си от него, защото тука човекът ставал все повече част от Орела; все по-малка част от света и все повече част от Орела, т.е. от Бога.

Толтеките разбрали, че безупречността е вечната свободна енергия, всичко това се е практикувало. Сам Христос го е практикувал при есеите. И тогавашният му Учител, Йешуа бен Пандир, споделя, казва: Той постигна крайната степен на свещенодействието (просто името е по-различно). Съвършенството на свещенодействието толтеките го наричат безупречността – значи вечната свободна енергия. А според толтеките религиите и ученията са окована енергия. Те са окована енергия, която трябва да се откупи, защото те са изпуснали същественото – безупречността. При Учителя това означава: изпуснали са Любовта, Мъдростта и Истината, трите лица на Бога.

Постепенно толтеките забелязали, че безупречността образувала безсмъртието, защото отстранявала напълно злото и смъртта. Безупречният човек се освобождавал от всички окови, традиции, общества и норми. Тук се придобивало ново, вътрешно направление на живота. Човекът вече имал реално право да тръгне на път към самата Истина. Значи след като се извърви определена степен на чистота, на безупречност – иначе остава само на думи – вече можеш да тръгнеш на най-голямото пътешествие към най-скритото, дълбоко и могъщо ядро, което те го наричат Истината. Те можели вече да вървят към Истината, а тези, които постигали сливане с Истината, това е третата степен толтеки, те вече можели да вървят към нещо по-дълбоко – към тайната на Орела.

Толтеките казвали: Вслушай се в безупречността. Тя е по-мъдра от всички науки. Наистина безупречността те подготвя за раждане в мъдростта на Орела. Така толтеките открили, че се зараждат отново в тайната на своя собствен дух, това, което други наричат непорочно зачатие. Това е да се зародиш в тайната на своя собствен дух.

Според толтеките безупречността е важна, защото затваря всички процепи на злото. Тя позволява само на светлината и на духа да растат в нея.

Толтеките, както знаете, са големи наблюдатели. Те открили, че безупречността отстранявала митоте, т.е. миналото, старата съдба, старите възгледи. Думата митоте има много значения, дори и хаос. Те разбрали, че безупречността отстранява всякакви трудни времена. Освен това тя преодолявала всяко опасно пространство. Само за малко ще обясня: Лао Дзъ казва на едно място: Най-трудно се отваря отворена врата. – Значи много лесно е да минеш през стена, но през отворена врата е много трудно. Там има пазачи на тънката енергия, има граници. Може да минеш през отворена врата без никаква сила само ако ти е позволено. Ако си стигнал до такава безупречност, до такава степен на Истината, тогава тази отворена врата става наистина отворена. Иначе тя е отворена, но е такава граница, че никой не може да прескача без позволение.

Толтеките открили, че по пътя на безупречността те навлизали в съвсем нови отношения със себе си. Те видоизменяли все повече себе си, все повече познавали себе си и видоизменяли и вселената.

Друго: безупречността, според тях, е разрушителят на старото мислене. Това, разбира се, става постепенно, чрез ежедневни практики. Тя руши всички стари възгледи и убеждения.

Според толтеките без безупречността няма смисъл да придобиваш никаква друга сила, защото всяка друга сила ще те унищожи, тя ще тръгне срещу тебе. Ето защо те постигат много висока степен на безупречност, за да може, когато се срещнат с Истината, да оцелеят. И после вече тръгват на още по-високи степени. По-следващите степени след дракон-вълк, третата степен на толтека, са предците и боговете в най-чист смисъл, наречени от тяхна гледна точка прастарите хора.

Когато толтекът постигне постоянна безупречност, той вече никога не става жертва на света, жертва на старата цивилизация, жертва на старите възгледи. Учителят казва: Старата цивилизация, това е Дървото за познанието на доброто и злото.

Безупречността е метод, който те извежда от еволюцията, т.е. от дългия път, и те въвежда в развитието, късия път, който Библията нарича тесния път. Еволюцията е движение по един забавен път, а развитието е движение по един ускорен духовен и божествен път, защото тук избираш Истината. Изборът на Истината те спасява от дългия и бавен път, който, според Учителя, трае и хиляди, и милиони години.

ПРАТУРАНЦИТЕ

Четвъртата подраса на Атлантида

(лекция 20)

Пратуранците са раса, изоставила всичко естествено. Това е раса, която е станала чрезмерно алчна за всичко. Огромната алчност на тяхното астрално тяло отпреди се е смесила с физическото тяло и така се явила алчност на все по-високи степени до безумие. Това били хора с изключително силни животински страсти. Тук се родили идеите за нисшата душа, тук тя се изработвала. Тук се е родила идеята за човекоядството.

Това била една много гневна и жестока раса. Може да се каже, че това е раса, създала тонове грехове. Но такъв е бил техният път.

Пратуранците са създавали много усърдно могъщи елементали, които те насищали със своята енергия и със своята воля, и всичко в името на падението на другите същества. Те използвали много човешки жертви, за да дават енергия и жизненост на тези големи елементали. Казвал съм и преди, Бермудският триъгълник е малка част от елементала на пратуранската енергия.

Пратуранците и тлаватли, втората подраса на Атлантида, това е големият провал на Атлантида. Те са създавали мисъл-форми, които да не пропускат светлината в хората; съзнателно, доколкото може да се говори за съзнание, но на известно ниво има съзнателност.

Те са правили много жестоки опити. Няма да изреждам дълъг списък, но ще кажа някои неща. Например знаете, преди време както боговете са създали русалките, делфините, кентаврите и т.н., пратуранците са правили подобни опити, само че в обратен смисъл. Например глава на човек и тяло на свиня – човеко-свиня. И така нататък, подобни неща, човеко-мишка – жестока работа – и то много едра, и донякъде имали успешни опити. Още оттогава има хора, които и досега имат таен подсъзнателен страх от мишките, преди време говорихме за тях. Тук става въпрос за много по-големи мишки, големи колкото зайци. Става въпрос за нещо много по-коварно, но то се оказало тромаво и не можело да им върши работа. Дори са стигали до мишка-слон, толкова голяма, толкова опасна, но не можела да служи на техните цели и т.н.

Те били във връзка с падналите нефилим, същите тези, за които говорихме, и поради това имали много мощна енергия, с която, разбира се, злоупотребявали. Те създали много чудовища, които по-късно се вплели и външно, и вътрешно в историята на човечеството. И досега човечеството има определена степен кошмари и видения на подобни големи хора, чудовища и т.н.; има все още остатъци.

Постоянната злоупотреба на туранците с могъщите енергии разтревожила вселената и невидимия свят. И така започнало пробуждането на едни други същества, които били заключени под земята. В света това е известно като пробуждането на вулканите. Хората не знаят, че това е сбор от демонични сили, събрани и вързани там. Само когато им се даде власт, те заживяват в огъня и правят каквото трябва, когато имат позволение. Започнало пробуждането на вулканите. Според Учителя вулканът е сбор от същества, на които в определено време им се дава право да развържат и групират своите сили и да вършат своето дело.

Пратуранците трупали много знания и много богатства. От една страна, богатеели със знания, защото ги използвали срещу хората, а, от друга страна, трупали и много богатства. И злоупотребявали с всичко, което е възможно. Другите хора за тях били без значение. Така постепенно пратуранците стигнали дотам, че пожелали власт над цялата планета, защото самата алчност е ненаситна. Разбира се, тогава е имало и много други народи. Една африканска поговорка казва кратко: „Алчността е крокодил“ – колкото и да яде, е ненаситна. Алчността е чудовище. То е подобно на заспалия и завързан вулкан.

Туранците били същества с много сгъстена енергия, а сгъстената енергия може да убива. Тя може да се изостря, може да се наточва, може да се тренира и може да убива. Както е случаят с Брус Лий, убит от един тибетски монах с енергиен удар, но това е друга тема. Разбира се, невидимият свят трябва да ти даде право и тогава човек може да използва това древно туранско изкуство. То се насочва като страхотна сила. Поначало винаги става дума за енергиен удар, ръката я няма, движи се енергията. Но това може да става за тренираните, тези, които са тренирали много прераждания, без помощта на външна ръка.

И така прекалено много се увеличило числото на туранските черни магове. Те водили многобройни войни и използвали дори лъчите на силовия кристал. Имало е случаи, когато имали успех – насочват силовия кристал и цял град се изпепелява, превръща се на прах.

И преди около двеста хиляди години срещу тази опасна туранска раса и срещу нейния път възстанал само един единствен народ. Той бил много добре въоръжен и подобно на туранците много, много опасен. Това е прастарата, пракитайска империя, която също още тогава имала идея за господство над света.

Туранците решили да насочат силовия кристал към столицата на тогавашния Китай, пракитайската империя, както правели и преди срещу силни и мощни врагове. Те направо изпепелявали, пак повтарям, цели градове и цели армии. И те просто изчезвали. Не знаели откъде идва силата, но просто изчезвали. Но този път нещо в изчисленията на кристала се объркало. Светлината на кристала се обърнала срещу самите туранци. Така източникът на голяма светлина и сила станал за тях източник на голяма беда.

Когато лъчите на силовия кристал достигнали до слой гореща лава, настанал огромен взрив и една голяма част от Атлантида, средната част, се вдигнала високо във въздуха и с голям грохот паднала долу на парчета. И в северната, и в южната част се образували двата големи острова, а гигантският кристал се потопил на дъното на голямото, бушуващо море.

От този огромен кристал и досега се излъчват опасни, но забавени смъртоносни вълни-вибрации, но само при определени взаимоотношения със слънцето и луната. Той се намира в Китай, друга част се намира в Бермудския триъгълник и едно малко парче от този кристал се намира в Египет. Но всички тези кристали са заключени и се пазят от Бялото Братство. В края на краищата силовият кристал се обърнал срещу самата туранска раса и я погубил, главно нейното най-голямо демонично ядро.

ИСТИНАТА

От гледна точка на толтеките

(втора идея за размишление)

В пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен път на развитието и свободата.