Елеазар Хараш

ЛЮБОМЪДРИЕ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2008 г.

Варна, 2009 г.

ПРЕДГОВОР

Бавният път на знанието се осъществява по пътя на човешкото обучение. Истинският път на знанието се осъществява по пътя на Божественото наставление.

Суфизмът

Освобождението на светлината от мрака означава осъзнаването на светлината като светлина.

Суфизмът

Да се довериш тотално на Бога, е тайна на живота.

Суфизмът

Аз съм човек от рая.

Хафез

Този, който се наслаждава на милостта на Бога, но не и на Неговия гняв, не е суфи.

Хафез

Този, който е изпълнен с Любов, от кое ли изповедание ще е? – От изповеданието на Бога.

Аттар

Който е изпълнен с Бог, трябва ли му някакъв ритуал?

Аттар

Аз съм отвъд теорията и практиката, защото аз съм в Любовта.

Аттар

Суфи е този, чиято душа е в тялото му.

Суфизмът

Няма нужда човек да се бори със злото и дявола. Просто усъвършенствувай Любовта си към Бога.

Суфизмът

Той, Който сътвори окото на комара, е Този, Който е сътворил слънцето.

Саид Нурси

В глъбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина. В дълбините сияе само Бог.

Руми

Що е суфизъм? – Това е да откриеш в сърцето си радост, когато часът на мъката удари.

Руми

Любовта е безмълвно ясна и просветлена.

Руми

Чистотата е качество на Любовта, а не на действието.

Суфизмът

Който прави нещата заради Бога, постига Бога.

Суфизмът

Не считай лъжливо това, което не си в състояние да разбереш.

Ал-Газали

Откакто вложих сърцето си в Бога, на мен ми станаха безразлични здравето и здравият смисъл.

Хафез

Не съществува пратеник, който може да Го опише, и послание, което може да ти Го предаде.

Хафез

Аз виждам Бога, а не Неговото творение.

Ал-Рабиа

Който е познал Бога, никога не пита за Него.

Баязид Бистами

Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека.

Баязид Бистами

Искреността е Божествена тайна.

Абу Саид

Аз превърнах страха си в покой.

Баба Ширази

Освен Бог нищо друго няма.

Баба Ширази

Мъдрият никога не строи Истината на някакво предположение.

Саади

Не общувай с този, който не може да ти помогне след смъртта.

Малик ибн Динар

Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.

Баязид Бистами

Когато Слънцето изгрее в нас, то ще ни избави от съзерцанието на Сатурн.

Ал-Газали

Злото ще бъде поправено от смъртта.

Саади

Пиян от безсмъртие – този израз съдържа в себе си Божествената тайна на Любовта.

Суфизмът

Елеазар
Варна, 2009 г.

1-ви април 2008 г.

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 1)

РЕХЕМ АЙ

Любов към Бога
(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 2)

ТИШИНАТА

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 3)

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

(трета идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 1)

Адам и Ева е трябвало да ядат само от Дървото на живота. Но защо тогава е било посадено и друго Дърво, което променя съзнанието и сгъстява човека, повежда го към земята и го материализира?

Знае се, че Бог не прави нищо случайно, защото самият Той е замисълът. И злото е създадено от този замисъл, дяволът също. Що е дяволът? Учителят казва: Онази силна воля на Бога, онази част, която се справя със злата воля на човека. – Значи докато човекът има зла воля, винаги дяволът ще е там наблизо, т.е. Бог ще изпраща дявола и ще коригира.

Къде е бил раят? Отвъд земята, отвъд злото. Той е бил едно ефирно състояние, състояние на чистото съзнание, състояние на висшето съзнание, висшия ефир. След време когато ще говорим за първата и втората раса, ще разберем по-дълбоко как те са живели и какво са правили.

Нашето висше съзнание, нашето духовно тяло е било нашата истинска земя. Изгубването на това висше съзнание, на това безсмъртно духовно тяло е всъщност изгубване на рая. Това е изгубеният рай. Тази уплътнената, сгъстената земя, тази тежка и груба земя не е истинската земя.

Истинската земя е ефирна и духовна, лека и светеща. В тази ефирна област нашето тяло не е било такова тежко, плътно и непроницаемо, т.е. невъзприемчиво за Бога и за Неговите слова-влияния. С чисто духовното си тяло човекът е живеел в рая, в ефира и е можел да живее вечно, защото тогава духовното тяло е било без зло в себе си. Без зло означава без смърт, защото то е духовно тяло, а не психично, упадъчно.

В това висше духовно тяло е нямало нито страдания, нито болести, нито смърт. Липсвало е злото и затова това е бил рай. Този рай и сега съществува, но е скрит от злото. Той засега е невидим и се намира в тънката област на духовната материя, в ефира.

Раят е бил материален, но духовно-материален; не физично, а духовно-материален, т.е. ефирно-материален, а не земно. И тогава в тази ефирна област се е намирало и другото Дърво, Дървото на живота – Любовта, изначалният етер, най-чистата първична храна, с която тогава са се хранили петото и шестото тяло, т.е. душата и духът.

Дървото на живота не е дърво в буквален смисъл, във външния и груб смисъл. То е поток, пречистият поток, идващ от самия Бог. Това е Любовта, или казано по друг начин – чистата, течаща същност на Бога, поток, наречен още живата манна, еликсирът на живота, еликсирът за духовното тяло, което по него време е съхранявало в себе си светлина и чистота.

Дървото за познаване на доброто и злото е също поток, но друг поток, който е бил скрит в рая: черен, въвличащ поток. Според Кабала земята има седем състояния, от първата чакра до седмата; от нисшата земя, т.е. външното тяло, физическото, грубото, мрачното, до седмата земя, чистата светеща материя, висшата изначално чиста земя, напълно освободена от всяко зло.

Дървото за познанието обладава привързващи свойства към материята, то завлича. И първите хора, които го вкусили, не могли да издържат на неговата сила, която видоизменя съзнанието. Т.е. много дълго време трябвало да се хранят с Дървото на живота, докато постигнат неизменна любов. Тогава щяха да се раждат богове, синове Божии и т.н., каквато е била и целта. Разбира се, след време пак ще стане така. Значи те е трябвало да ядат от Дървото на живота, ако искаха да се развиват и те щяха тогава да умеят да се хранят с това Дърво. И тогава щяха да постигнат същественото, великата и неизменна любов към Бога. Защото според Учителя още тогава е имало такива същества, които са яли от Дървото за познанието на доброто и злото, от черния поток, но не са пропаднали, защото тяхната любов е била по-силна от черния поток и съзнанието им не се променило в земно. Те са яли и са го преодолели. Казано по друг начин: на Адам и Ева им трябвало развитие и пълно единство с Бога и тогава нямаше да се случи това, което е наречено светът. Но те сега ще се развиват в света, но по трудния начин, за разлика от другите същества.

И така, Адам и Ева ядоха от това Дърво, от този поток и измениха материята на собствените си тела. И те станаха от ефирни, от духовни, станаха така наречени човеци, хора и сега много от тези хора вярват, че са хора. В началото те са били сътворени безсмъртни, а при развитието си е трябвало да станат, забележете, Учителят казва, съвършени, т.е. при правилно развитие от безсмъртни да станат съвършени. Казано по друг начин, напълно единни с Любовта, с Бога. И тогава щяха да имат власт и да се избавят от черния поток, от другото Дърво, което носи смърт и за което Бог им беше казал: Не яжте от това Дърво, т.е. не слизайте надолу.

Падайки надолу, Адам и Ева умрели за своето висше съзнание, за своето изначално, лъчезарно и светещо състояние и започнали да живеят в другия поток, в тежки, странни и мрачни състояния, в тъмни състояния, защото били въвлечени в тежките слоеве на материята. Така те напуснали Дървото на живота, ефирното царство, където сътоянието е леко, светло, радостно, приятно; лекота, няма бреме. Те напуснали първата си земя, лекото си духовно тяло. Те напуснали райското си състояние, в което живели преди.

Дървото на познанието е поток, който се сгъстява и обременява, а Дървото на живота е чист поток, лек, ефирен, разтварящ, успокояващ и светещ.

РЕХЕМ АЙ

Любов към Бога

(първа идея за размишление)

Ще видим арамейския смисъл.

Думата рехем е с много дълбоко значение. Тя е подобна на думата лахма.

И така, рехем на арамейски, т.е. любов, означава дълбокото тайно място, т.е. Източникът. А лахма, преведено външно като „хлябът наш насъщний“, означава разбиране, което те храни цялостно, напълно.

Според арамейския език рехем е мелта, т.е. дума, съвършена дума, правилната дума. А тази свещена и правилна дума осигурява врата, тя отключва реалностите. Така тази дума означава още правилно отношение към шерара, за което говорихме преди, т.е. правилно отношение към Истината. Защото любовта, истинската любов има един единствен стремеж – към Истината и разбира се – към Мъдростта.

Думата шерара на езика на Христос, на арамейския език, друга велика дума, означава: истината е това, което създава свободата. Истината е това, което създава още две неща, много точно казани, в това е силата на древните езици: истината е това, което създава правилността и развитието. Освен това шерара, т.е. истината, е това, което е силно и енергийно могъщо. Следващият път ще имаме лекция специално за истината.

Но да се върна на рехем: любовта е способност, която определя вътрешната реалност, вътрешното възприемане на Бога. Ако твоята рехем, т.е. ако твоята любов, е насочена към АЙ, т.е. към самия Бог изцяло, това е вече решението. Казано по друг начин: ако в тебе влезе Бог, ти ще преодолееш света. Ти ще преодолееш цялото зло, става въпрос за злото в себе си. Ние нямаме задача да оправяме злото в света и да го изкореняваме, то си има мисия. Имаме задача да се справим със злото в себе си. Аз съм казвал: най-малкото зло вътре в човека означава, че той е свързан със смъртта. Това зло може да е микроскопично, всеки трябва да го огледа; щом го има в тебе, ти си вързан за смъртта.

Казвам: Действията са вторични. Първичното е да имаш любов към Бога. Тогава тази любов сама по себе си се превръща в Божие действие. Т.е. посветеният може нищо да не прави, може и да прави нещо; фактът, че присъства в света, това е истинско добро. Обикновеният човек може да прави колкото си иска добрини, без значение е. Всъщност той не може да прави добрини, както ви казах и преди, той прави услуги и т.н.

И така, рехем, любовта, дълбокото в нас тайно място означава, че дълбоко навътре в нас няма свят, няма космос, няма светове. Дълбоко навътре в нас е само Бог и ние трябва да направим този пробив, да минем през себе си и да стигнем до това място, дълбокото тайно място – рехем. Животът в света е търсене на нещо изгубено и това изгубено е именно дълбокото тайно място, там е именно Бог, наречено още Царството Божие.

Любов към Бога е върховният закон. Любовта към Бога ще формира постепенно истинския човек, което е друго название на третия бряг на реката. А тези, които обичат нещо друго, то си е за тяхна сметка. Щом обичат нещо друго повече извън Бога, то си е тяхно решение, тяхна част.

Когато познаем Бога, се случва духовността, а когато духовността се случи, тогава се случва и всичко друго. Бог е велика Пралюбов, отвъд богове, земя и небе. Разбира се, боговете се събират да я проучват, но тази Пралюбов си остава тайна, дълбокото и тайно място, рехем на арамейски. Бог е създал боговете със своята любов, а демоните със своята сянка.

С Бог ни свързват дълбоки, специални и интимни отношения и затова най-важното нещо в живота е да спечелим Бог на своя страна. Но за да познаем Бога, трябва да заживеем в истинската си същност.

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 2)

Учителят казва: Адам не беше още готов за съвместен живот с Бога, защото изискванията на великата любов са много високи. Затова именно се яви Изкусителят, който е част от Бога. И той стана причина за излизането от рая, т.е. това е просто необходимост. Той започна да им описва красотата на външния свят и ги изпрати във физическата материя. После Учителят казва: Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен (забележете). – Животът седи в двойната сила, двойната, скритата вътрешна сила.

Когато Адам и Ева вкусили от Дървото на познанието, т.е. както казах черния поток, те се сблъскали с прастара сила, за нея друг път ще говоря. С прастара сила, която не били в състояние да управляват, защото нямали в себе си неизменната любов. Неизменната любов е качество на Дървото на живота. Ако Адам и Ева имаха зрялост, която идва от Дървото на живота, тогава те можеха да ядат спокойно, както казах, от другото Дърво и тогава щяха да се раждат духовни същества; не психични, а духовни същества, богове, синове Божии, ангели, а не хора и нещо по-лошо от хора, демони. Щяха да се раждат висши същества, а не падения, но и това си има своя път.

Силата, която се е съдържала в Дървото за познанието, не е била подвластна на Адам и Ева, защото те просто не са владеели себе си и затова съзнанието им се е пречупило. Те паднали и се видоизменили. Духът е станал човек и дори сега трудно е човекът да повярва, че е дух и въобще че има духове. Докато ангелите, които са се хранили само с Дървото на живота, са съхранили единството си с Бога, където няма раздвояване и затова те са устояли.

Що е змията? Макар че друг път ще говорим специално за нея, ще говорим за Луцифер и за Сатана, и за дявола, и за демоните, и за тънките разлики. Ще говорим и за Антихриста, ще говорим с големи подробности тази година така, както говори гносисът, истинските откровения. Между другото само ще ви кажа, че след време когато Бог даде голяма власт на Антихриста, т.е. част от Себе Си, от християнския свят ще оцелее много малко кръгче; всичко друго няма да издържи. Но не само християнският свят, тъй като винаги изискванията на Бога са били много високи. Казвам това, защото и в окултизма има много хора, които се занимават, аз го наричам окултната суета: четат цитати, чудят се какво да практикуват, вместо да изберат Истината на живот и смърт. Има риск, обаче Любовта знае как да те заведе. Любовта, Мъдростта и Истината – това е пътят.

Що е змията? Що е дяволът? Дяволът е само въздействие, а не реалност. Адам и Ева са допуснали злото, а който е допуснал злото, той е изпъдил, забележете, своята интуиция, своето вътрешно ръководство. Както съм ви казвал, интуицията е много особено устроена. Тя не е предчувствие, тя е връзката между духа и душата. Тя е вътрешен орган на духа, а предчувствието е друго пътуване. Предчувствието е пътуване от душата към сърцето, и то зависи, ако сърцето е чисто. Тука е много важно да разберем, че Сатана, или змията, не е враг на Бога. Въобще Бог няма врагове, няма как да е враг. Сатана е враг на човека, враг на още по-точно – нисшия човек, който няма правилна любов към Бога. Сатана е враг на нисшия живот. Сатана е само явяването на злия импулс в човека, а саморазрушението е в приемането. Ако човек приеме, ако човек допусне, той отваря врата. Думата допускане означава да отвориш врата на този импулс, злия импулс.

Раздвояването на човека означава увеличаване силата на змията в човека. Освен това Сатана има особена и скрита мисия. Той е тъмната страна на спасението, друг път ще го обяснявам по-подробно, т.е. там, където Бог не може да помогне, Сатана ще свърши това.

Древният Техути – Тот, древният Хермес казва: Злото е свещена скритост (забележете). Той по принцип е избягвал да говори, но някой път е казвал определени неща. Злото е свещената скритост и това свещеното е скрито в тъмнина, за да не може никой да го види. Чуйте сега какво казва Учителят в книгата „Тихият глас“: Неизповедими са Божиите тайни, те са страшни. Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. – И така никой няма право да види свещената скритост. Тази свещена скритост трябва да стане скрита в тъмнина и неизразима, защото ако остане явна, според Учителя, това е гибел и за вселената, и за боговете. Затова е скрита. Тука няма да го обяснявам, защото е друга тема.

И така Сатана е тайна способност на самия Бог. Сатана съществува само като идея на Бога, като способност, чрез която съществата се преобразяват. Тъй като религията не може да помогне, науката въобще. Съществата се преобразяват. Така с течение на времето земното ще стане Божествено. Ето част от Божествения план, Божествения замисъл: постепенно земното ще стане Божествено.

В Дървото за познанието е скрита голяма сила, голяма разрушителна сила, която само същества с велика и неизменна любов могат да преодолеят. Тези същества са в единство с Бога, както казах. Само те могат да преодолеят тази горчива сила.

Превръщането на безсмъртното духовно тяло в груба и тежка материя, преданието го нарича падение. Станал е преход от тънката ефирна реалност в тежка и груба материя. Ядейки от Дървото за познанието, Адам и Ева изгубили рая, своя ефир. Те умрели за него и се родили в нисшето съзнание, наречено падналото съзнание, с което сега бродят по земята. Раят е станал затворен. Сега той се охранява от могъщ ангел с меч, т.е. голяма пресичаща сила. Ще го кажа по друг начин: Сам Бог го пази. Той е словото и словото Му е като меч. Този меч е по-остър от всяка друга сила. Това същество, този ангел, който го пази, е в пълно единство с Бога. Разбира се, можеш да минеш през това същество, но ако методът е методът на Учителя, а той е Любов, Мъдрост и Истина. Тогава минаваш през това същество.

И така истинската земя не е тази твърдата, грубата, сгъстената земя, втвърдената, кондензираната земя, на която хората стъпват. Истинската земя, пак казвам, е ефирна и чисто духовна. Тя е тънка земя, наречена в древността рая (Царството Божие е друго нещо), рая, в който сме били. Тази тънка ефирна земя е била началото и в нея Бог е поместил първите хора. Тук в началото те имали светещо, духовно тяло. А това означава, че тук е нямало никаква болест, никакви страдания, никакво бреме, никаква смърт. Просто нямало условия за тях. Тези болести, страдания, смърт и т.н. можели да съществуват само във външно тяло, в едно физическо и смъртно тяло.

ТИШИНАТА

(втора идея за размишление)

Преди съм ви обяснявал разликата между мълчание и тишина.

Търсенето на тишината е търсене на дълбокото място, на дълбокото духовно разбиране. Тишината не е някаква тиха стая, някаква местност в гората или в планината. Тишината е стая в себе си. Значи запомнете: тишината е стая в себе си.

Тишината е вътрешно място. Тишината не принадлежи на манастира. Тя принадлежи на мъдреците. Те са ѝ оставили място в себе си. Разбира се, има три вида тишина, но тука ще говоря за по-външната. Вътре в тишината можем да се опознаем с много висши същества.

Съществената тишина, пак казвам, не е външна. Тя е вътрешна. Тя се явява, когато в мислите и в чувствата няма шум, няма суета, няма свят. Тишината е опасна само за обикновените хора. Защо? Защото тогава ще ги нападнат техните скрити демони, техните собствени скрити демони.

Тишината не е въпрос на това, дали ти говориш, или мълчиш, т.е. не е въпрос на говорене или мълчание. Тя е въпрос на дълбочина. Тя е въпрос вътрешен, въпрос на шестото тяло, въпрос на чистия дух в човека, т.е. който има шесто тяло осъзнато, той има тази дълбочина. Тогава и като говори, и като мълчи, излъчва тишина. А който няма тази дълбочина, и в мълчанието си вдига шум, неговото мълчание е шум. Той може да имитира, но това е шум.

Един индианец, за когото ще говорим по-нататък, казва: Когато чуя думите на човека, аз вече познавам неговата тишина. – Тишината е пълнотата на любовта. Тя е висш духовен живот. Тя означава да си се завърнал в себе си, в дълбокото място. Докато ти си земен, астрален или ментален, ти не можеш да познаеш тази тишина. Защо? Защото тишината е освобождение от всичко повърхностно. Тя е живот в петото и в шестото тяло, т.е. тя е живот във висшата душа и в чистия дух. Докато си повърхностен, ти можеш само да си я въобразяваш. Ти можеш само да се уединяваш чрез въображението си.

За да създадеш тази тишина в себе си, е необходима дълбочина, висш живот, скрит от погледа на света; просто светът да не разбере с какво се занимаваш. В тишината всяко зло умира. Тук то не може да преследва човека. В тишината човекът е неуловим, защото тази тишина е несътвореност. Тук човек е неуловим, защото е намерил собствената си дълбочина и най-вече шестото тяло.

Когато човек е познал шестото тяло, той е заживял в древното безвремие. В един по-дълбок смисъл тишината е и отвъд времето, и отвъд вечността.

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 3)

Ще бъде цикъл от лекции.

За Бездната не може да се каже дори, че тя е непознаваема, и дори, че тя е неизречена. Но се налага да говорим за нея, за да разберем по-добре постепенно вечността.

За Бездната, макар че част от Нея е слязла в Бога, не може да се каже, че тя е Бог. Тя е абсолютно безименна. Бездната само е откъснала от Прасъщността си една частица и я е пуснала в движение, вътрешно несътворено движение, наречено по-късно Първото същество, тъй като е нямало имена и още по-късно наречено Бог. Така и Бог по-късно е откъснал по подобие на Бездната частица, също несътворена и съкровена, наречена по-късно Синът, Чистото Слово и по-късно наречена Христос. Тази година ще имаме някои гностични лекции за това изключително същество, наречено Третото същество или Христос.

Всяко нещо, което е откъснато с голяма любов, говорим за абсолютно чиста Божествена любов, има способност да расте в неведомото, в безпределността. Бездната е споделила нещо от себе си с Бога и също Бог е споделил нещо подобно с Христос. Първото същество, наречено по-късно Бог, е създадено от прасветлина – не от светлина – наречена сияние. Има разлика между сияние и светлина. Светлината може да потъмнява, сиянието никога.

Второто същество Луцифер е създадено от огън и светлина.

Третото същество Христос е създадено от пламък и светлина (Василид). И всички ние идваме от Бездната, която никога не е била родена. Тя просто е била, няма никакво раждане там. Има излизане навън, на Бог, на светове, на богове, но всичко е било там. Понеже Бездната е абсолютно непознаваема, тя е създала Първото същество Бог, същността, а същността е създала по-късно реалност, Второто същество и Третото същество, създала е също и богове, създала е също и вселената. Старците са друго тайно несътворение. Те са друг въпрос, за тях друг път ще говорим.

Първото същество Бог никога не е падало. При Второто същество реалността е слязла надолу и енергията се е превърнала в материя. Третото същество, скритата реалност, никога не е падало и затова е слязло да покаже що е любов към Бога, да покаже правилното отношение, да покаже пътя.

Що е Бездната? Тя е безосновното, това, което е без основа. То е само по себе си. Бездната е това, което не се нуждае от нищо друго. Бог е явление на Бездната. Преди време ви обясних, ако си спомняте и с подробности според Василид, как Бездната е създала Бога. Бог е явление на Бездната. Той е воля, условно казано, на Бездната. Тази Прадревна воля е породила всичко, но тя си остава пак скрита и абсолютно непознаваема. Според Василид, който е отишъл много надалеч, дори и Бог не знае Своя произход, но друг път ще говорим за него. Тя, Бездната, само малко се е разгърнала, открехнала е вратата.

Тази Бездна е самопородила Бог из Себе Си. Изявила е, според Василид, странно стремление – да поражда част от самата Себе Си. И така тя е породила Бога. Тази Бездна е излязла от Себе Си навън, много странно стремление, за да може всички да се устремят навътре и да я търсят навътре. Разбира се, преди това всички трябва да постигнат Бога, за да могат след време от вечността да тръгнат към безпределността.

Преди Бога е била само Древността на тази Бездна, т.е. само Бездната, а вътре в Бездната е нямало нищо, затова е наречена Великото Нищо. Тука е нямало нищо, нищо не можеш да откриеш, нищо не можеш да различиш. По-късно Бездната е самопородила Себе Си в Своето самоограничение в Първото същество – Бога. Тя е Бог в Бога. Така част от Бездната е заживяла в това ново порождение. Както казах, тя е Бог в Бога и в този смисъл Бог сам ръководи Себе Си.

Бог е неотделима същност от Прасъщността и затова Той движи сам Себе Си. Прабитието е създало вътрешно битие, а по-късно се е явило и външното битие, друго отражение. Бог сам ръководи Себе Си. Ето защо Бог е независим от време и от пространство. Той сам поддържа Себе Си. Бог е странно начало на тази Бездна. И когато е бил вътре в Бездната, по-скоро Той е бил тъмен. Което означава не тъмен в човешки смисъл, а непознаваем, това означава тъмен. И затова Той се е родил навън. По-късно Той се ражда като начало от Началото, може да го кажем от Праначалото, за да стане по-достъпен. Разбира се, по-достъпен, но отново непознаваем, понеже е подобен на Бездната; но все пак по-достъпен. Затова Мохамед казва: Бог е създал света, защото Бог е скрито съкровище и Той е искал всички да познаят това съкровище. – Т.е. това съкровище е искало да бъде по-познато, по-близко, по-достъпно.

Самата Бездна като Върховно и Абсолютно Начало е била скрита в пратъмната си и тайна Прасъщност, т.е. в пратъмното си, непознаваемо поле. И по-късно излязла от Себе Си, сгъстила се и станала, условно казано, Второ начало, т.е. Бездната излязла от Своята мистерия и е станала тайна, станала е Бог. Затова има три степени: загадки, тайни и мистерии. Бог е тайна; Абсолютът, Бездната е мистерия; умът е загадка, умът се занимава със загадките. По друг начин казано: умът се занимава със загадките; духовният човек се занимава с тайните на живота; божественият човек се занимава с мистерията на живота.

Когато мистерията е излязла навън в Бога, тя е допуснала дихание. Бог е почувствал това дихание, после това дихание е слязло надолу. Ние го наричаме впоследствие животът. Нямало е име, но по-късно ние го наричаме животът, зависи какво влагаме в това. Но животът е нещо по-дълбоко от живота и смъртта, нещо друго. Така това дихание, което е влязло в Бога, е породило многобройните светове. Така Бог се е родил като изначално същество, което е било преди вселената, преди световете и преди съществата.

И пак казвам: Бог е подобен на Бездната, подобен на Нищото и затова Той също живее скрито. Той живее в своето несъществувание, казано по друг начин – в своята несътвореност, защото съществувание означава сътвореност и ограничение. А Той живее в своята несътвореност, в своята плерома, или пълнота. Но у Него, в Бога има и сътворена част, която Той иска да извиси до Себе Си. Той иска да издигне сътворената част, затова има сътворен свят, защото Той иска да го върне в Себе Си на много високо ниво. Това е Негова задача, Той ще го върне. След време Сатана ще стане отново Луцифер и ще засияе – пак с част от силата на Бога и пак само с една част от силата на Бога.

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

(трета идея за размишление)

Третият бряг на реката, това е друго име на истинния човек, на истинномъдрия, т.е. този, който е съчетал в себе си по някакъв чист начин Любовта, Мъдростта и Истината. Този човек е творение на себепознанието, казано по друг начин, творение на същността си.

Истинният и мъдър човек е единен и с вечността, и с безкрайността. В очите на този човек, мъдрия човек, няма нито живот, нито смърт, както е при Лао Дзъ. Има само Бог, т.е. само Дао и само безкрайност. Няма такива ограничения като живот и смърт. Затова е било много трудно Лао Дзъ да бъде познат. Значи в този човек го има само изначалното състояние, наречено третият бряг на реката.

Мъдрият човек, каквото и да говори и да не говори, е все едно – той е същност. Той живее в своята безкрайност и пълнота. Тука е много смешно да каже някой дали го одобрява, дали го уважава, дали го цени, дали го критикува... Това е толкова все едно, че просто не може да се опише. Той живее в своя си собствен свят, в своята пълнота, в своята безкрайност.

Мъдрият се ражда, но не е роден, защото безкрайността сама по себе си е неродена. Мъдрият не е щастлив, мъдрият е безкраен. Щастливият човек не може да понесе безкрайността. Ако се сблъска с нея, той погива.

Мъдрият човек не търси манастир, нито, забележете, уединение, защото той е открил в себе си третия бряг на реката, собствената си безкрайност, великата плерома. В третия бряг на реката е истинското спасение, а то се осъществява само чрез истинско познание-гносис. Това засяга всички духовни школи – истинското масонство, истинските розенкройцери, става въпрос във вътрешността, в дълбочината. Засяга всички тези учения – и Бялото братство, и част от истинското православие, и исихазма, и т.н., т.е. всички учения, които си имат малки ядра, съставени от истинност.

В третия бряг човекът вече не е човек, той е енергия на Бога. Изглежда като човек привидно и някои се заблуждават, мислят, че е човек, но той не е човек – той е енергия на Бога.

Пътуването към истинното знание, към гносиса, т.е. откровението, е много труден, личен и самотен път. Къде е голямата трудност? Голямата трудност е в това, че трябва да преодолееш собствената си и прастара съпротива.

Третият бряг, т.е. истинният човек, не е нито християнин, нито будист, нито мюсюлманин, нито никаква народност. Затова ми е много смешно и не ходя вече на много места, нито по телевизия, нито по радио, нито говоря за българщината. Учителят е казал: Не искам да сте българи (пак ще го кажа), а синове и дъщери на Господа. – Ето го същественото! Който иска илюзия, ще стане българин или патриот и т.н. Значи истинният човек, третият бряг на реката, е вече чисто съзнание. След гносиса, т.е. след откровението, той вече не се съобразява с никаква религия, никаква църква. Той се съобразява само с Бога. Той има мярката. Единственото нещо, с което се съобразява, е само Бог.

За истинния човек са без значение минало, настояще, бъдеще. Какво струват те пред безкрайността? Той е богоподобен, но не е явен. Той е прикрит.

Истинният човек пребивава в собствената си сияйност. Както казах, не светлина, защото светлината има свойството да потъмнява, докато сияйността е безкрайност.

Истинномъдрият е надраснал отвън и отвътре материя и духовност, забележете: отвън и отвътре и материя, и духовност. Не можем да го наречем вече и духовен човек, изпускаме го.

Истинномъдрият в един по-висш смисъл е безкрайнороден. Той е постигнал третата пълнота. Това според Учителя означава дванадесето измерение, някой път може да ви поговоря за това дванадесето измерение. Обикновените хора живеят във второ и трето измерение, четвъртото е духовността, петото е съкровеното. Смятайте за какви степени става въпрос. От шестото нататък избледнява и съкровеното, и Божественото. В дванадесето измерение има три вида дълбочина и три вида пълнота. Изключителна степен!

За третия бряг на реката светът е невидим. Видима е само безкрайността.

Човекът от третия бряг на реката се е избавил от своето минало, от своето настояще – от своето плитко настояще и от своето бъдеще. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие, а трансформиране на съзнанието в най-висш смисъл.

В третия бряг човешкият дух не е нито роб, нито свободен, нито има време, нито вечност. Той е безкраен. Той може да влиза във вечността, може да влиза във времето, но той е от друго измерение. Степените са много от шесто измерение нагоре. Тук човекът е осъзната част от тайната на Бога. И още нещо: той е осъзната част и от мистерията на Бога, така както е даже и при дълбините на Юда, за което по-нататък пак ще говорим.

АУМЪ

6-ти май 2008 г.

ИСТИНАТА

(лекция 4)

ЛЮБОВ КЪМ БОГА

(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 5)

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 6)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

ИСТИНАТА

(лекция 4)

Търсачите на Истината са много, но малко са тези, които я откриват.

Истината е безусловна, не се нагажда към никого. Истината я намират само тези, които искат да ѝ служат. Преди да дойде Истината, сърцето трябва да е насочено изцяло към Божествената Любов, умът – изцяло към Божествената Мъдрост и тогава Истината влиза в нашата воля, чак тогава Истината влиза в нашата воля.

Това, което разкрива Истината на човека, е неговата Любов и неговата Мъдрост. Любовта е образът на Бога, Истината е подобието.

За обикновения човек Истината е съдба, т.е. затворена врата. За осъзнатия човек Истината е път и тайнство. Що е съдба? Древният Хермес – Тот – казва: Съдбата, това е заклинанието на хаоса. – Грубото е хаосът, това е съдбата, а тънкото е Истината. И в „Изумрудения скрижал“ казва: Отдели тънкото от грубото изкусно и внимателно, т.е. отдели живота от смъртта, отдели вечното от преходното. Както виждате, с едно изречение колко много неща е казал.

И така Истината е тънко духовна. Тя не се разкрива на ума, тя се разкрива само на петото и шестото тяло, на висшата душа и на чистия дух, само на мистичната реалност в човека, на неговата тънка реалност; не грубата, на неговата тънка реалност.

Любовта е явният лъч на Бога, а Истината е мистична. Явното трябва да те заведе в мистичното.

Казано е: Не хвърляйте бисерите на свинете, т.е. не говорете Истината на обикновените хора, на неподготвените хора. И сам Христос не отговаря на Пилат. Пилат го пита: Що е Истина? Не му се отговаря. Пилат не е готов, не е подготвен. Тук Христос мълчеше. Разбира се, посветените разбраха мълчанието, а то казваше: Пилат, Пилат, не търси Истината, защото ти не си достоен за нея. – Истината е само за готовите, за подготвения човек, пречистения човек. Истината е живот в Бога, а не в света. И няма отговор за този, който пита, но вярва в света, т.е. в илюзията. Докато на своите ученици Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. А на друго място: И още много неща имам да ви кажа, но не можете да понесете. – И за тези неща той бавно ги е подготвял, докато Юда, както знаем отпреди, е съвсем друго нещо. Той е познавал Истината, с него разговорите са били други.

И така Истината се открива на човека според степента на неговата любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и света, тогава Бог ще ти разкрие себе си, както кабалистите казват: Той ще ти разкрие Руах-ха-Емет – Духа на Истината.

Защо има много страдания в нашия живот? Защото те бавно лекуват нашите заблуждения. Те искат да възкресят именно Истината в нас.

Човекът е изпуснал своята първа любов, любовта към Бога, централния закон, любовта към Бога и любовта към Истината и сега гони заместители, но нищо не може да замести Бог и Истината; нищо и никога, по никое време не може да бъде заместител на Бог и на Истината.

Истината е в любовта към Бога и тази любов към Бога е силата, която преодолява съдбата и звездите, защото любовта е съединение с Бога и тази любов отстранява естествено съдбата и мнението на звездите. И преди казах, че Бог е по-важен от бъдещето и от звездите. Вярата в бъдещето е измама на ума. Вярата в бъдещето е отлагане на закона любов към Бога. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма, а щом вярваш в Бога и Го любиш, Бог ще влезе в тебе и тогава звездите си отиват, съдбата си отива, бъдещето си отива. Остава Истината, остава великата пълнота, защото сам Бог е тази Истина.

В Истината няма причини и последствия, затова няма карма. Който заживее в нея, за него няма причини и последствия. Тук вътре в Истината сам Бог ти влияе, докато на нисшия човек му влияят звезди, хора; един камък на улицата да има, може да се спъне в него и да мисли, че камъкът е виновен. Затова човекът, понеже му влияят други неща, не Бог, затова човекът има съдба. Пак повтарям казаното от Учителя: За нисшия човек има съдба, за разумния човек има Промисъл.

И така съдбата е глас на ума, а Истината, Промисълът е глас на Бога. Живей за душата и за духа си, а не за ума си и тогава ще познаеш Истината. Който не разбере това, остава в съдбата и там на помощ му идва най-полезното нещо – страданието. Защо? Защото страданието е съкровището за душата, но ако човек е в ума, и това няма да разбере. Страданието за пробудения човек е друго нещо. В такова страдание пробуденият човек разбира каква е неговата любов. Тази любов, която е скрита навътре в него, страданието му помага той да я види и да види даже дали въобще има любов навътре, или си я е въобразявал. Така ако той е в правилността, ще види дълбоко в себе си любовта и своята Истина. Тогава ще види има ли онази неизменност, която е абсолютно необходима. Учителят казва: Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Но една вода, затворена в бутилка, могат да я откраднат. И казва още: Щом сте се посветили на Истината, вече от нищо не се смущавайте. Това е закон.

ЛЮБОВ КЪМ БОГА

(първа идея за размишление)

Тайната на живота е интимна връзка с Бога. В нашия живот е скрит един друг, още по-дълбок живот. Това е животът на Бога, който е изцяло Съкровен и Божествен. Тези, които нямат любов към Бога, те не могат да Го разберат, те остават в неведение, те остават свързани със смъртта.

Познаването на Бога е върховната цел. Истинският хляб – лахма – за който говорихме преди, това е самият Бог, Неговата Същност. Тя храни всички същества и светове, това е: дай ни истинския хляб, хляба насъщний, самия Бог. Не нещо друго, даже не благата Му, дори и да са духовни; самия Бог.

При Учителя това е наречено Любовта, Мъдростта и Истината. Същото, по друг начин казано. Това е хлябът, това е есенцията на учението – Любовта, Мъдростта и Истината. Това е хлябът, който храни самия себе си. Този хляб има в себе си елемента на вечността.

Ум, знания, науки, религии не постигат Същността. Това, което постига Същността, т.е. Бога, е любов към Бога.

Що е любовта? Любовта е вечното състояние на Бога. Тя е неизменното Му състояние. Първото същество, т.е. Бог, съществува като Любов. Това означава, че завръщането в Любовта е завръщане в Бога. А това завръщане крие в себе си нещо по-дълбоко от всяко друго бъдеще, от всякакво друго мислене.

Първото същество Бог е едно вечно и безпределно излияние на Любов, така е създаден Той от Бездната, от Абсолюта и това е метод и на самата Бездна, вечно излияние на Любов. Истинският човек е този, който има любовта. А който има тази любов по един естествен начин, той има Бог, той има в себе си едно много дълбоко безмълвие. Този човек не прави медитация, той самият е медитацията и затова Учителят казва: Каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. – Значи трябва да разгледаш първо дълбините на любовта си и по това ще знаеш докъде можеш да стигнеш. Иначе може да затваряш очи, може да медитираш, може да мълчиш, но не е това.

Обикновените хора имат страсти и надежди. Духовните хора имат вяра и път. Божествените хора имат любов и мъдрост.

Коя е мярката, че човек е познал любовта, познал е Бога? Който е познал любовта, се е освободил от злото в себе си, и от най-малкото зло. Значи всеки може да се разглежда в себе си, доколкото е искрен, да види има ли към някого, към нещо, няма значение живо, неживо, предмет, някакво лошо отношение – там насаме. Това показва каква е любовта му. Едно нещо само да има, Бог вече не може да живее в такъв човек, само едно нещо.

Хората са нещастни, защото не могат да обичат вечно и безпределно, това е техният проблем, защото не познават Същността, Бога. И понеже не могат да обичат вечно и безпределно, не могат да получат Бог в себе си. Оттук нататък започват нещастията.

Който има вечна любов, той получава плерома, пълнотата. Той получава пълнотата си от Бога, от вечността на Бога. Какво казва Йешуа бен Пандир, един от големите Учители на есеите? Казва:Любовта сама се вдъхновява от себе си. – Значи който има любов, не чака някой да го вдъхновява. Сама по себе си тя е вдъхновение. И казва после: Нито раждането, нито смъртта определят, че си жив. Само любовта те определя като жив.

Който има любов към Бога, той всякога живее в тайнство. Когато попитали Йешуа бен Пандир какво да правим със смъртта си, той казва: Погребете я в любовта си. – Това е изпълнението на закона любов към Бога. Кратко и просто казано – погребете я в любовта си. В любовта няма смърт.

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 5)

Състоянието на висшето съзнание е лекота, ефир, блаженство. Състоянието на това висше съзнание, както казахме и преди, е раят, а нисшето съзнание – ето го земния живот, ето го ада. Падението е падение от висшето съзнание, което е висша духовна земя.

В нисшето състояние се намира падението. Това нисше състояние на съзнанието е привлякло външна, груба материя, физическа земя, физическо тяло. Казано по друг начин: Адам и Ева били изгонени от тънката духовна земя. Дървото на живота е посадено от Бога, а Дървото за познанието е посадено от боговете и само те познават издълбоко неговите тънкости и могат да ядат от него, без да се провалят.

Дървото за познание на доброто и злото е за богове, а не за хора и затова Бог го беше забранил. Той им каза да не ядат от това Дърво. Ако боговете ядат, те няма да умрат, за тях този закон не важи. Но човекът умира. Защо? Учителят казва: Защото влиза в стълкновение със себе си, т.е. няма дълбочина.

От връзката си с това опасно Дърво в духа и душата на Адам и Ева стана преврат и те самите не можаха да се познаят. Те станаха нещо друго. Те станаха ум и сърце. Значи от душа и дух те станаха ум и сърце. Учителят казва: Умът е сянката на духа, сърцето е сянката на душата. – Умът и сърцето, това стана и началото на страха. Значи в тях се настани началото на страха, оттук започна. Той вече влезе в тях и този страх продължава да храни Адам и Ева, и този ум. Обаче тези, които разберат правилно страха, те започват да хранят своето светещо тяло, т.е. страхът ще ги направи мъдри. Това е целта – да станеш мъдър и да тръгнеш към Бога. Преди време говорихме за трите вида страх.

Този поток, става въпрос за Дървото на познанието, той тече и храни ума и сърцето. Другият поток, Дървото на живота, храни нашето висше съзнание. Този поток слиза при нас от тайната на Бога. Този поток е чисто слънчев – Дървото на живота, Любовта – чисто слънчев, искрящ, вътрешно лъчезарен. Той е нещо като вечна река. Това е същността на Дървото на живота.

В началото, както казах, Адам и Ева бяха дух и душа първични, но те се измениха и станаха вторични – ум и сърце. И човекът, и вселената се състоят от две дървета: Дърво за познанието и Дърво на живота, т.е. нисша област – корените и висша област – клоните. Това означава, че Бог е забранил на Адам и Ева да ядат от нисшата област, за да не предизвикат скритите нисши сили на природата – корените – защото те са горчив хляб, горчива истина за неподготвените хора. Бог не искаше Адам и Ева да избързат, да изучават този особен поток, за да ги запази от страдания, болести и смърт. Става въпрос за физическото тяло. За духа това е друг въпрос. Те вече са били, както казах, създадени безсмъртни, светещи, но в своето светещо състояние те приели смъртта.

И така в това светещо състояние се промъкнала една мрачна и тежка субстанция. И те станали голи, казано по друг начин – оживели външно, т.е. били облечени в живо тяло, понеже изпуснали ефирното тяло. Тази тежка субстанция проникнала в тяхното съзнание и те трябвало да напуснат безсмъртното си тяло, светещото тяло – рая – в което преди това те живеели, и то много дълго време. Те живеели в неговата лекота, ефира, в неговата красота, в неговата радост и блаженство. Но били изгонени от това и в тази връзка Учителят казва: Истинският свят съществува от самата вечност. Той никога не е бил направен. Направен е само нисшият свят. Раят всъщност беше място на едно велико училище, място на изпитание. – В рая имаха право да влизат и светлината, и тъмнината, за разлика от Царството Божие – там и двете нямат право да влизат, там е само Бог.

Що е Луцифер? Луцифер е светещ огън горе, в горната си част, висшата, и мъчителен огън долу, в нисшата си част. Това означава, че във всеки човек го има Луцифер и ако човек закара огъня си горе, той ще свети, но ако огънят е долу, той ще тъмнее. Тука всичко зависи от съзнанието на човека и от неговата посока.

Човек има задача да изнесе змията от земната чакра в божествената земя, седмата чакра, т.е. той трябва да превърне сексуалната енергия, страстта в любов, в Божествена любов, чисто Божествена любов и ако успее, той ще освети собствения си път, ще познае себе си. Така тъмната река на страстта ако потече нагоре, тя ще стане светла река и човекът ще стане духовен и ефирен.

В най-долната чакра енергията е земя; в най-горната чакра енергията е дух. Змията, за която друг път ще говорим повече, тъй като е тясно свързана с рая, змията е духовният огън в нас, наречен Кундалини. Той е бил заключен в човека, когато той е избрал времето пред вечността, тогава става това заключване.

Седмата чакра е порталът към Бога. Тука е раят във висш смисъл, в първичния смисъл. Тук духът е свободен от тялото. Тука всички страсти са разпънати на кръст, именно това означава кръстът. Тази седма чакра е преходът от външния свят към етера, безсмъртието и свободата. Чрез тази чакра се пътува свободно в етера. Седмата чакра не случайно е наречена короната, целостта. Седмата чакра е чакра на целостта. Тука е краят на пътуването на земята, тука е завръщането в Бога. Тука е неизменната Любов и мистичната Мъдрост. Тука вече имаш право да произнасяш думите „Бог е Любов“, без да нарушаваш закона на словото, т.е. без да правиш карма, нито груба, нито фина. Тука няма карма. В седмата чакра може да произнасяш свещения израз „Бог е Любов“.

Седмата чакра е светилище. Тука е скрито чистото съзнание, скритата вътрешна реалност и само тука се осъзнава пълното единство с Бога, и това единство именно е раят.

Седмата чакра е извън всякакви астрални и ментални настроения. Тя няма никакви настроения. Тя е вечно състояние на Първичното. Тука няма никаква психика. Тука в седмата чакра е краят на човешкото битие. Тука човешкото битие е преобразено в Божествено битие и тази чакра е мярката.

В седмата чакра е скрит Божественият опит на човека. Не човешкият опит, не някакъв полудуховен опит, а Божественият опит на човека и чрез този опит човекът вече се е завърнал в духа, защото е търсил Истината правилно и цялостно.

В седмата чакра няма желание. Желанието е произлязло от Дървото за познанието и затова желанието е просто разочарование. Който има желания към Бога, ще има разочарование; който има любов към Бога, това е друг закон. Разочарованието важи също и за знанието. Който иска да познае Бог със знание, няма да Го познае, а ще има разочарование.

В седмата чакра има пълнота, защото има Божествена любов. Плерома, или пълнотата, е чистият свят на излъчванията, според гностиците, най-чистият свят на излъчванията. Плерома, или пълнотата, е тайната градина, тайното място, което е забранено за обикновените вярващи.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

Една велика Мъдрост на Бога е създала злото заради Своите дълбоки цели, т.е. злото е създадено от тайната Мъдрост на Бога и поради това то не е зло в абсолютен смисъл, а само изглежда като зло.

Гностиците казват: Смъртта е въведена заради злото, заради злия човек, заради злото, защото ако смъртта я нямаше, злото щеше да стане безсмъртно. И сега това, което е направено смъртно, е именно злото; затова има смърт, защото има зло. Това означава, че злият човек винаги ще умира, все ще умира, все ще се преражда и все ще се чисти, докато очисти и най-малкото зло от себе си. Когато няма и най-малкото зло, вече няма да има смърт. Злото е мярка за смъртта. Това означава, че всеки, който е допуснал злото в себе си, е породил смъртта.

Злото не може да се разбере и проучи в дълбините, т.е. издълбоко и отвътре, защото Бог го е скрил много навътре в Себе Си, както казах, за Своите цели. Злото е голяма тайна в човека, но Бог е още по-голяма и още по-дълбока тайна. Бог е покорителят на злото, но съвместно с човека. Значи човек трябва да осъзнае, че съвместно с Бога може да го покори.

Що е злото? Недостиг на Бога, недостиг на реалност. А защо е недостиг? За да намерим тази реалност напълно, да намерим този Бог тотално. Да намерим в себе си голямата сила, защото Бог в нас е голямата сила и власт. Той има тази голяма власт над злото, защото както казах, злото изхожда от самия Бог.

Злото има право да действа само когато му е позволено, което преведено означава: злото има право да действа само заради скритите и добри цели на Бога. Дали ние ги разбираме, това е без значение. Щом злото действа, Бог го е задействал, Той му е позволил. Това означава, че Бог има скрити и винаги добри цели, без изключения, няма изключения при Бога – Бог е наистина съвършен.

Злото е част от Божията сила, а самият Бог е цялата сила. По друг начин казано: слабата сила на Бога, която е наречена Сатана, е създала света. А голямата сила на Бога ще спаси света. И още: Сатана, т.е. слабата сила на Бога, усилва облаците в човека, т.е. тъмнината, а голямата сила на Бога усилва светлината, усилва духа, усилва свободата в човека.

Злото е създадено от неведомите намерения на Бога. Бог е създал злото, защото е поискал да създаде една чисто Божествена вселена. Забележете, не даже духовна – чисто Божествена вселена и злото е този инструмент. Това означава, че когато злото действа, то изпълнява тази древна, велика воля на Бога. А когато в човека има зло, това означава, че той не може да разбере себе си. Това означава още, че той няма разбиране за Любовта, той не е осъзнал Любовта. А който не разбира Любовта, той разрушава себе си, той се самоумъртвява. Не Бог, а той самият поради неразбиране на Бога и на Неговия замисъл, той се саморазрушава и самоумъртвява.

Всичко това означава, че в един по-дълбок смисъл просто няма зло. Има само неразбиране на Бога, има такова неразбиране. А злото всъщност, това е човекът, който не е разбрал Бога, това е човекът, който е провалил себе си, защото който не е разбрал Бога, проваля себе си.

Злото като цяло, това е погрешният избор на човечеството, наречено Адам и Ева, погрешният избор. Човечеството е избрало човешкото вместо Божественото. Самият човешки път е зло. Защо? Защото този човешки път проваля чудния замисъл на Бога и пак казвам, поради неразбиране, по простата причина, че тук в човешкия път водещият е човекът, а не Бога, вижте колко е просто. Той смята да се устройва, той смята да се осигурява и Учителят казва: Гробищата са пълни от хиляди години с осигурени хора; всичко е осигурено там.

Между другото, сещам се за оцеляването, с няколко човека стана въпрос, Учителят казва простичко: Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Край. Който разбере. Само трябва да влезете в своя естествен път. А кой е той? Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава вече съвсем други същества имат задачата да те осигуряват, това не си ти. Те ще ти дадат енергията, трудолюбието, нещата. От теб се иска малко, някакви усилия, някакви старания, но тези същества правят всичко. Без тях все ще се осигуряваш и винаги краят ще е зле, особено в другия свят за тези, които са привързани.

И така всеки, който е избрал човешкия път, той без да иска, няма значение иска или не иска, е избрал злото. Дали го осъзнава, няма значение, той е избрал злото. А в този случай неговата свободна воля е просто една опасна болест, една илюзия, защото тази воля няма подкрепа от Бога, това е просто човешки път. Защото който е избрал човешкото, той е изоставил Бога; той затова е избрал човешкото, той е изоставил Бога. На мен лично ми е много смешно, когато човек е изоставил Бога, а пък иска да устрои живота си, че даже иска да устрои живота на другите, забележете. Освен че иска да устрои своя живот и нищо няма да устрои нито в този свят, нито в оня, той иска даже и на другите да го устройва. Като си помисля само какво устройване ще падне, просто нямам думи. И казва Василид: При едно дълбоко и истинско разбиране на злото всичко си идва на мястото и човекът попада в ръцете на Бога. (Затова говорим за злото, за да разберем още по-дълбоко Бога.) И минавайки през злото, ние минаваме през тайната ръка на Бога, за да се завърнем в самия Него.

Дяволът води битка (забележете, Василид казва) със злото в човека. Страхотен работник, от милиони години той воюва със злото в човека. В случая не е ли дяволът един разумен слуга, една разумна сила, която иска да сломи злото в човека? Казвам: Дяволът е скритата любов на Бога. Той винаги ще изпитва човека с лоши мисли, но той не може да го застави. Човекът е, който решава. Ако човек избере злото и лошата мисъл, това е негов проблем. Тогава злото само ще му удари едно рамо, за да изстрада напълно своя погрешен избор. Злото ще усили злото в човека, но иначе то изпълнява замисъла на Бога.

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 6)

Това е един продължителен цикъл от лекции.

Василид казва: Никой не може да разбере своя Произход. Правелика е Мистерията на Бездната. И самият Бог произлиза от това твърде дълбоко място. А това място, Произходът, е скрито в Нищото. То е самото Нищо и затова само условно може да кажем, че ние произхождаме от храма на една бездънна Мистерия.

Абсолютно никой човек не може да бъде предсказан. Освен че е бог в развитие, човекът е и мистерия в развитие поради духа, тъй като душата е създадена от Бога, но духът е създаден от Бездната. Духът може да проучва и тайните на Бога, понеже Бездната е позволила.

Първото същество Бог е излъчено само като една идея, една вътрешна идея, която преведено означава: Бог е великият закон на развитието. Това е идеята на Бездната. Значи всичко трябва да се приравни към Бога, да стане от земно и духовно, абсолютно и чисто Божествено. Т.е. и духовните блага трябва да бъдат изоставени заради нещо по-дълбоко, което е замисълът на Бездната. И затова законът е: Търси изцяло Бога. Затова първата заповед е любов към Бога. И освен това не искай да разбереш Неговата тайна. Проучвай, моли се, но не искай да разбереш напълно Неговата тайна. Тя е прекалено голяма, казва Василид, а разбирането е прекалено малко. Всякакво разбиране е прекалено малко.

И така Първото същество Бог е вътрешна идея, посята от Правеликата Бездна, от Върховното Нищо във вселената и в човека. И по този път и вселената, и човекът трябва да се превърнат в Бог, на алхимически език казано, в чисто злато, в чиста Божественост, за да се завърнат в Мистерията, където пътят е съвсем друг – не духовен, а чисто Божествен. Там работят Старците и чак тогава те ще започнат да разкриват нещо от предълбоката Мъдрост, която я няма в света. Между другото само за малко ще се отклоня, преди да продължа: този свят е създаден от боговете – и висши, и паднали, от тяхната мъдрост. Но с течение на времето се оказало, че на тази мъдрост липсва нещо. Липсва пълнота. Откъде може да дойде тази пълнота на мъдростта? Само от едно място: от любовта. Затова Христос дойде да покаже, че само мъдростта не е достатъчна. Мъдростта трябва да бъде съединена с любовта, ако иска да има пълнота. Ние ще говорим специално за Третото същество Христос в следващи лекции.

Да пътуваш към Бога, означава да пътуваш към своята вечност. И когато станеш вечност, тогава има и друг път, път към една велика неизвестност, велика безкрайност. Но когато станем напълно Божествени, ще можем да понесем тази безкрайност. Духовността не може да понесе тази безкрайност. Трябва да станем напълно Божествени. Душата не може. Душата може да понесе вечността, но тя не може да понесе тази безкрайност, т.е. душата трябва да се съедини с духа. Тогава тя ще получи друга пълнота, друг елемент и ще може да понесе безкрайността.

Това е нещо огромно, нещо грандиозно, но не и за ума, т.е. за ограничената част на човека. Това нещо грандиозно е за духа на човека. Човешкият дух сам по себе си е дълбока безпределност. Той винаги е бил по-дълбок и от знанието, и от света, и от вселената, включително и от вечността.

В този свят съвършенство няма. Ще обясня. Съвършенство няма, защо? Защото който стане съвършен, той трябва да изчезне в Нищото. Нищото го поглъща. Земята и материята не могат да издържат на неговото съвършенство. Той няма място в този свят. Съвършенството принадлежи на безкрайността, по друг начин казано – на Нищото, на великата Мистерия. В тази връзка Нищото е правелика безкрайност. Съвършеният човек е именно тази безкрайност. Той е извън всякаква материя, и груба, и фина, и астрална, и там няма място за него. Там той не може също да бъде разбран – нито в менталната материя, нито дори и в духовната материя. Т.е. той е извън всяка материя, материята го изпуска. Той е чист дух. В тази връзка Учителят казва нещо за Христос, за неговото съвършенство, някои от вас сте чували. Забележете какво казва Учителят: Христос идва от Божествена вселена, не духовна, а Божествена, от централното слънце на тази вселена, което се нарича Алфиола. – И за да може да стане достъпен за хората, да не ги изгори, да може те да оцелеят, той се смалява. Колко пъти се е смалил? Учителят казва: Седемдесет и пет милиона пъти! – Абсолютно смаляване, да стане достъпен, да не изгори съществата около себе си и всичко наоколо. Значи съвършенството няма място в ограничени светове. Може да ги посети по изключение, както са се явявали Старци и Учители, но чрез голямо смаляване, чрез големи трансформации. Даже и слънцето, казва Учителят, за да грее нормално на земята, дванадесет пъти се смалява, минава през дванадесет трансформатора, за да не изгори човека, земята и съществата. Какво остава за човешкия дух, за който на едно място се казва, че има по-голяма светлина от сто милиона слънца. Смятайте как Бездната е създала величието на човека. Как може тогава да се предсказва човекът и да се обяснява какво е той? Никой не може да предскаже неговата безкрайност и неговия път.

Нищото в нас е най-висшата тайна, казва Майстер Екхарт, най-висшата тайна. Нищото е абсолютен поглъщател на злото. За злото Нищото е най-опасното нещо. За злото Нищото е ужас, защото там то не може нищо да направи, не може за нищо да се хване. Това е върховна опасност, защото на злото не е дадена безкрайност. Това е причината и затова, както казах, то умира.

Тайната на живота не е в свещените книги, а във връзката с Бога. Това е нещо много простичко и много конкретно, връзка с Бога, което означава посвещение в Нищото, посвещение във вечността и в безкрайността. Нищото абсолютно те поглъща. То е подобно на Истината, то те иска целия. Значи ти не може да се отдадеш донякъде на Истината, това означава, че излъгваш себе си. Нищото абсолютно те поглъща. То ти взема всичко – и живота, и смъртта – и ти оставаш тогава самия себе си. И тогава познаваш своя Произход, но отвъд словото.

Първото Същество, Бог е подобен на Нищото и затова Той е непроявен, абсолютно неразрушимо съществувание – така е създаден Бог. Казано по друг начин, Той съществува, но по особен начин, по вътрешен нерушим начин, по скрит начин. Как се ражда детето? Отново от Нищото. От Нищото постепенно то започва да придобива зъби, коса, сърце, очи. Всичко това е голяма тайна. Участват висши същества, които изработват тези неща. И всичко това става постепенно от Нищото. Тайната работи върху него. Това е таен, невидим процес. Ръце, крака, нокти, всичко е голяма мистерия. Както казах, майката ражда детето, но тя не може да създаде даже един нокът, един косъм. Тя само е врата на тази душа. Изведнъж всичко е определено, детето е завършено според свои стари мисли и чувства и то се ражда определено. Такава е и тайната на дървото: едно малко семенце и се явяват корени, клони, многобройни листа, плодове, височина, дебелина... Таен, невидим процес на Нищото. Дървото е също мистерия. Ако един клон има многобройни клончета в най-различни посоки, това показва какви енергии са работили; ако някъде е изкривено, работила е изкривена енергия.

И така всичко е произлязло от Агностос Теос, тайния Бог, несъществуващия Бог, в смисъл неуязвим, нерушим. Така Той е създал нещата, за да влязат те в развитие. И Василид казва: В мистичното семе, посято от мистериозната Бездна, е имало троичност (трите същества, за които преди говорихме; тогава Бог, както знаете, е нямал име, наричал се е Първото същество). Ще повторя нещо от преди и нещо ще допълня: Първото същество Бог е леко, същностно (така е създаден Бог от Бездната), несътворено, несъществуващо, за да не бъде ограничено, което означава само по себе си нерушимо. Второто същество Луцифер – несъщностно, тежко, плътно, с нещо обременено в себе си и Третото същество Христос – ясно, същностно, леко, но казва Василид, е трябвало да мине през пълно и тотално пречистване. Затова е създадена идеята за Голголта, един особен и свещен опит, това е Голголта. И обяснява Василид: Първото същество Бог е полетяло нагоре с огромна сила, с огромна бързина. То, Първото същество, е просто така създадено: да лети много леко в Бездната, в Абсолюта и То много лесно постига Прасъщността, защото е абсолютно чиста, Божествена същност. Понеже е несъществувание, затова има голяма лекота, голяма бързина и затова всяко същество се стреми към Него, т.е. към тази лекота, където няма бреме, към тази бързина, към това несъществувание, което е пълно с живот, но съвсем друг живот – живот на плерома, живот на пълнотата. И това несъществувание е абсолютно необременено. То е леко, приятно и великолепно.

Второто същество Луцифер – плътната природа, това същество в началото се е стремяло да повтори този път на лекотата и на извисяването и затова то казало: И ще бъда подобен на Бога. Това е разумен стремеж. Но не е могъл да стори това, казва Василид, нещо му е липсвало, нещо от лекотата. Бездната не му е дала лекота, защото има друга мисия. Лекотата не му достигала, тя не е характерна за него. Тя е характерна само за Първото същество, Бога. Второто същество Луцифер е имало само крила, както и преди обясних, но е нямало меркаба, нямало е тялото на Истината, нямало е тялото на Прасъщността. Нямало е този елемент, който е бил подарен на Бога, който е бил дар на Бога. Нямало е елемента на Истината и затова само с крила не може да се лети. Крилата сами по себе си нищо не означават, те нищо не вършат. Те сами не могат да летят, но и тяло без крила също е непълно. Всичко трябва да се обедини в едно.

Третото същество Христос е имало същност и тяло, и крила, но му трябвало едно особено и голямо обновление, за да може тези крила да летят вечно. Не просто да летят, а да летят вечно. Това е било определено от скрития промисъл, който самият Абсолют е внесъл в тези три същества и този промисъл е действал тайно в Бога, вътре, скрито. Този промисъл е определил, че Третото същество Христос е трябвало да слезе на Земята и да мине през Голголта, през велико обновление, за да възкреси себе си с нови крила, т.е. с нови духовни сили, с нова духовна, обновена енергия. И наистина Третото същество Христос станало реално възнесена същност. Третото същество Христос станало само по себе си свободно, напълно свободно, пречисто и същностно обновено. При това положение той вече има постоянна връзка с Бога и нещо повече. Когато ще ви говоря за апокрифите, които са извън Библията, които самият Бог ги е отделил, тъй като те са по-дълбоката Библия, там Христос обяснява в една тайна книга на Йоан какво представлява Съществото, скрито в Бога, но това е друга лекция.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

Някои може да мислят има ли връзка шегата, радостта с дълбоката мъдрост. Да, те са в единство.

Ще изнеса седем случки, седем суфи-урока, тънки поуки от Настрадин Ходжа. Те са кратки.

Първо: Настрадин се явил при един съвсем млад и нов лекар, който трябвало да го лекува, той току-що завършил медицина. След като Настрадин му казал, че много го боли сърцето, тежко го боли, тогава младият лекар му изредил многобройни симптоми, цял списък от симптоми. Тогава Настрадин му казал: Значи аз съм цяла гора от болести. Ами че ти сега едва си завършил медицина, как се осмеляваш да говориш с мен? Че аз съм най-старият и опитен инвалид. Не можеш да учиш толкова стар и опитен инвалид. – Т.е. човек трябва да мине, сам да си проучи болестите и нещата, защото лекарите въобще са винаги млади, независимо какво са завършили, те са млади пред опита на старостта. Но както виждате, във вид на шега Настрадин преподава уроци.

Второ: Един приятел му казва: Настрадин, защо все вървиш? Все си на път, все някъде ходиш. Настрадин отговаря: Защото не знам закъде съм тръгнал. – Значи хората все търсят нещо, правят нещо, в края на краищата Настрадин им казва, преподава им урок къде отиват.

Трето: Настрадин, ти вярваш ли в светлото бъдеще? Отговорът: Не, че аз да нямам тъмно минало, че да вярвам!

Четвърто: Настрадин, ти все работиш, че кога ще почиваш? Настрадин отговаря: А-а-а, аз ще почивам в другия свят, а тука имам да свърша много излишни неща. – Отново, както виждате, с какво се занимава светът.

Пето: Настрадин, защо мечката в гората като те видя, избяга от тебе? Настрадин обяснява: Защото си плюх на ръцете, а тя си плю на петите. Ако аз си бях плюл на петите, аз трябваше да избягам.

Шесто: Към края на живота си Настрадин изглеждал тъжен и уморен. Един приятел бил близо до него и го попитал: Настрадин, за какво съжаляваш най-много? Настрадин му отговорил: За още многото излишни неща, които не са ми се случили. Приятелят казал: Настрадин, защо искаш да ти се случат още много излишни неща? Настрадин отговорил: Че как защо, за опит! – Значи на човека все му трябва опит и нещо все не достига.

И последният случай, седмият: Един приятел се оплакал на Настрадин, той му казал: Настрадин, от десет години съм женен и в началото бях много щастлив, защото след тежката работа, след тежкия работен ден прибирах се вкъщи и като се върнех вкъщи, кучето лаеше весело, а жена ми веднага идваше и ми носеше чехлите. И беше много радостно, бях щастлив. А сега като се върна, кучето ми носи чехлите, а жената лае. – Настрадин се чуди и недоумява, и казва: Не разбирам защо се жалваш? Помоему ти се ползваш със същите услуги.

АУМЪ

3-ти юни 2008 г.

ПЪРВОТО СЪЩЕСТВО – БОГ

(лекция 7)

ВАЖНИ НЕЩА

от Майстер Екхарт
(първа идея за размишление)

ВТОРОТО СЪЩЕСТВО – ЛУЦИФЕР

(лекция 8)

ДУШАТА

от Майстер Екхарт
(втора идея за размишление)

ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО – ХРИСТОС, ИЛИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

(лекция 9)

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

от Майстер Екхарт
(трета идея за размишление)

Следващият път ще говорим повече за Бездната и за разликата между блаженството и същността. Ще видим, че и блаженството е важно, но то е външната страна на Бога, докато има друга скрита страна, която трябва да търсим, за да не заспим в блаженството.

ПЪРВОТО СЪЩЕСТВО – БОГ

(лекция 7)

Първото същество Бог е изречено същество. То е началото, породено от бездънното Праначало, там, където няма никакви имена, никакви понятия. То е изречено от Неизреченото и затова в самия Бог има нещо неизречено, във висшата Му част.

Целта на Първото същество, на Бог е да превърне хаоса в съвършен, Божествен космос и затова всички йерархии работят за осъществяването на този древен, чисто Божествен план.

Първото същество Бог рано или късно ще пресътвори хаоса, както казах, в съвършен космос, но този път минава неизбежно през много, много страдания. Но те също работят за човека, като го подготвят за изискванията на вечния живот и на безсмъртието. Всичко това означава, че в хаоса е вложено нещо, което съществата и световете не знаят и не виждат. Когато сега се изследва хаосът, в него не може да се открие съвършенството, защото то е скрито много, много дълбоко навътре. Но за Първото същество Бог всичко е открито, защото Той знае, че в хаоса, още в самата му същност е вложена потенциална способност, но засега скрита.

Засега съвършенството на Бога е скрито в Неговото уединение и затова засега хаосът не може да разкрие своите други свойства. Защо е така? Защото ако в един несъвършен свят съвършенството открие себе си, то ще изгуби своето значение и няма да бъде разбрано. Дори то се явява като опасност и затова сега съвършенството не разкрива напълно себе си. То тук-там рядко се загатва. Засега то е скрито в самото себе си.

В първия етап на космичното творчество Първото същество Бог е трябвало да се роди двойно – и като единство, и като множество, което означава: съществата от единството е трябвало да осъзнаят себе си на по-високо ниво, а съществата на хаоса и на множеството, на разединението е трябвало да се организират, за да получат сила за еволюция.

Външно хаосът изглежда, че няма какво да даде на човека, но това е само привидно, защото в него има скрита идея. Той работи и помага за осъзнаването. Значи чрез осъзнаването човек ще разбере своето съдържание и своя смисъл. Между другото, според Майстер Екхарт, целта на живота не е дори и Бог, тъй като само Бездната има свръхпълнота и ние след време трябва да минем през Бога и да отидем по-навътре. Целта на живота и смисълът на живота не се намират дори в самия Бог. Но той е важен път, Божествена врата, чиста Божественост, през която трябва да минем. Чрез хаоса човек ще осъзнае своето съдържание и смисъла в себе си.

Първото същество Бог използва хаоса и Сатана за нашето скрито развитие и затова хаосът е част от плана на Бога. Ето защо е необходима Голгота, мистичният кръст на двете сили, които се явяват в него. Защото при тази среща става голям преврат и тука окончателно се изкоренява грехът, който иначе ще бъде пречка във вечния живот и в безсмъртието. Тук, на Голгота, се осъществява най-голямата промяна и тези, които са избрани там, на кладите и на Голгота, я осъществяват.

Грехът на човека се състои в това, че той е създал в себе си втора душа. Първоначално той е имал само висша душа. Но в момента, в който е допуснал страстта, той създава втора, астрална душа, нисша душа. Но когато еволюцията навлезе в по-висшата си степен на развитието, тогава грехът и хаосът ще загубят своя контрол и минавайки през Голгота, ще остане само един закон, наречен любов към Бога. Значи там на Голгота се помита светът, помита се нисшата душа, помита се егото и достойният, разбира се, този, който е избран, той навлиза в тайнството на Бога и на себе си. Тука човекът ще се преобрази и когато преодолее Голгота, той ще стане изначален, което по друг начин казано, е Син. Синът е нещо изначално.

Голгота е особена област. Тя е подобна, според Якоб Бьоме, на чистия и съвършено сух въздух, който е смърт за рибата и свобода за леката същност. Тука леката същност е трябвало да оцелее и затова рибата е разпъната на кръст. Тука Третото същество Христос, леката същност е трябвало напълно да познае себе си в най-тежките условия, във вътрешния хаос и тогава Първото същество Бог му се разкрива отвътре, в своето скрито, вътрешно измерение, там, където естествено обитава Той. Той обитава във вечно леката същност, вечно неуловимата и необременена същност.

Тази Голгота е наречена външно лобното място, но този чист, сух и смъртоносен въздух е скритото благословено място, прикритият древен рай. Това е тайната на вътрешната Агарта. Всички, които питат, ако станат достойни, тука на Голгота откриват Агарта. И когато издържат, нямат проблеми да влизат и в другата Агарта. Тука е чистата, обетованата и неуязвимата земя. Но това не може да се опише със слова, защото това е нещо отвъд понятията.

Човешката смърт не е свързана с Голгота, т.е. с благословението. Само Божествената смърт е свързана с Голгота и тази смърт е висше явление. При човешката смърт имаме една бедна смърт, желанията остават, докато при Божествената смърт желанията умират и възкръсва любовта и нейната естествена вечност. Такъв е и замисълът на Първото същество.

И така Голгота, това е от смърт влизане в живота на Бога. От тази Божествена смърт се ражда естествено вечният живот. В тази връзка Майстер Екхарт казва: Бързият кон, който ще ви доведе до съвършенството, е голямото, сгъстеното страдание. Той го нарича бързият кон – голямото, сгъстеното страдание. Страданието е мъчително като отрова, но няма нищо по-сладко от извървяното и преодоляното страдание. Преодоляното страдание, казва, е по-сладко от мед.

И така самата Голгота е необятното благословение и който има любов, на Голгота той вкусва Бога. И казва Майстер Екхарт: Който е вкусил Бога, всички други неща му стават безвкусни. Тука с чиста съвест мога да потвърдя, даже и медът е горчив, просто нищо не струва медът пред Бога. Макар че, от друга страна, е една много чиста храна, но в сравнение с това, което ви казвам, медът нищо не струва. Не съм казал да не ядете мед.

Първото същество Бог ни е обичало още когато ни е нямало, толкова е велика Неговата любов. Преди да сме, То ни е обичало. А що се отнася до истинското познание, в него Бог обича самия Себе Си, Той го разкрива само на Себе Си, на тези, които избере.

Казвам: Велико нещо е да усещаш Бог в себе си. Но ще обясня: Да усещаш Бог в себе си, не зависи от тебе, запомнете. Това зависи от Бога.

И после: Не ти трябва да отидеш във вечността. На теб ти трябва Бог – казва Майстер Екхарт. Бог трябва да стане твоята вечност, защото иначе можеш да отидеш без Него и ще се върнеш в един по-лош свят.

Бог те познава извън времето и извън всички времена, но и ти трябва да Го познаеш, и то без посредници, без образи. Как? С любов и още нещо. Както ще видим накрая, има едно качество, по-дълбоко от любовта. Наистина любовта към Бога може да те приближи много до Бога, но не и до великото познаване на Бога, докато това качество води до познаване на Бога.

Казва Майстер Екхарт: Бог ми е по-близък, отколкото аз на себе си. – И наистина е така: Бог ми е по-близък, отколкото аз на себе си.

Бог е нещо абсолютно съвършено, а това означава, че Неговият замисъл за всичко и за всички неща е съвършен.

ВАЖНИ НЕЩА

от Майстер Екхарт

(първа идея за размишление)

Истинното и съвършеното послушание е добродетел, която превъзхожда всички други добродетели. Защо? Защото истинското послушание е отричане от своето и тогава в него прониква Бог. Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае. В истинното послушание Бог сам изпитва Себе Си. И казва Майстер Екхарт: Щом аз не искам за себе си, Бог иска за мене. Бог желае за мене всичко, което желае и за Себе Си. – Ето красивото. Това означава, че чрез истинското послушание човек открива Бог в себе си. И още казва: Ние сме причината за всички наши препятствия.

Всеки човек, който се придържа към външното, каквото и да е то, той ще бъде заблуден. Няма да има избор, той ще бъде заблуден; към каквото и външно да е, той ще бъде заблуден.

Казва: Ако дърводелецът не може да построи хубава къща от червиво дърво, вината не е в дърводелеца. Вината не е в него, а в червивото дърво. – Тука намекът на Майстер Екхарт е за Дървото за познанието на доброто и злото. И наистина е много смешно един знаещ човек да отиде при Бога и да Му разправя колко знае или какви планове има. Това е червивото дърво.

Всяка телесна, земна и плътска радост, забележете, носи духовна вреда. Всяка телесна, земна и плътска радост ограбва нещо отвътре, носи духовна вреда.

За понятията Майстер Екхарт казва: Те са живи същества, те са живи сили на скрития духовен свят. Това означава понятия.

Обикновеният човек има чувствена воля.

Духовният човек има разумна воля.

Божественият човек има мъдра воля – волята на вечността.

Само това ще донесе на човека голяма радост, което е придобито с голям духовен труд.

Пълнотата е отвъд всяка светлина, отвъд всяко разбиране, отвъд всяко проумяване. И казва: Окото на Истината търси този, който се е отказал от себе си.

Който е видял тайната на любовта, целият свят и вселената му стават тесни. И казва: Любовта не търпи нищо, което не е Бог. Ето накъде върви истинската любов – не търпи нищо, което не е Бог. Истинската любов не е даже в духовността, а в рождението вътре в самия Бог.

Без любовта никаква способност не може да бъде добродетел. Ти може да имаш добродетели, но ако твоята дълбока основа не е любовта, тези добродетели са илюзия. Накрая те ще се насочат срещу тебе, понеже не изхождат от любовта.

Любовта прогонва ума и вижда чисто Божественото, първичното, същността.

Добродетелта, казва Майстер Екхарт, никога не е достигала до реално видение на Бога. Само любовта Го достига. – Разбира се, не Го познава напълно, но се приближава много, достига Го като същност, като сродство.

ВТОРОТО СЪЩЕСТВО – ЛУЦИФЕР

(лекция 8)

Знанието е това, което може да постигне Второто същество Луцифер. А любовта за Второто същество е непостижима. Тя е останала скрита за него. Тя си има своя тайна. Тя е преди сътворението на Второто същество.

Любовта е първична сила, която обитава в пустота, в неуловимост, т.е. много дълбоко в себе си. Разбира се, от друга страна, дълбоко в себе си Луцифер има някаква идея за величието на любовта, защото в древността част от любовта му е била дадена. Има идея за величието на любовта, но няма способност да прониква в нея. Ето защо когато Второто същество, по друг начин казано – умът и знанието – се сблъскат с тайната сила на любовта, с тайната сила на Бога, те занемяват, замират. Срещат се с нещо, което не познават. Те се вцепеняват, защото това е сила от друго измерение. И тази сила си остава всякога неразбираема за ума. Тя се разкрива на душата и в по-висока степен – на чистия дух.

И така ум, знания, наука означават непълноценност, ограниченост, нещо вторично. Разбира се, занимавай се, забавлявай се, но това е нещо вторично, нещо, което е изгубило същността, нещо, което е изгубило себе си. Ум, знание, наука се ръководят от Второто същество, което на по-нисш план е наречено Сатана.

Тука липсва същественото, любовта, а това означава, че тези същества, които се занимават с ум, знания и наука, ги очаква, рано или късно все едно, разочарование, крушение. Защото това не е пътят към себепознанието. Ум, знание и наука не означават любов към същественото. Те са едно голямо забавление, но то трябва да се изстрада, за да може някога да прозре някакъв друг път, доколкото желае.

Второто същество Луцифер, по-късно станало Сатана, има изпиваща любов и затова то символизира падението на човека. Това е изпиващата енергия под формата на, забележете, под формата на приятелство, брак, услуги и т.н., и т.н., под прикрита форма. Тука дори и разумната любов не дава гаранция, че тя е чисто Божествена любов. Тя може да върви към Божествената любов, но разумната любов е само едно начало. Защото докато човекът не е овладял себе си и докато не се е отдал съзнателно на Бога, той се проваля.

Второто същество Луцифер символизира земната, илюзорната любов и всичко, което попадне тука, трябва да се лекува. Лекуването става най-вече не чрез болести, защото те рядко помагат, а чрез страдания, чиято цел е пробуждане и осъзнаване. Първо пробуждане и после по-високата степен – осъзнаване. Между другото скоро в Бургас ме питаха кои ще бъдат спасени, от гледна точка на гносиса. Значи духовните хора, тези, които са получили гносис, откровение, те нямат нужда от спасител, защото гносисът е откровение от Бога. Те са спасени. Самият гносис означава спасение. Душевните хора – те са на граница. Обикновените хора – за тях по-хубаво нищо да не казваме. Разбира се, някога в бъдеще ще има за тях тежки условия, но това е друг въпрос. Но средните хора, наречени психици или душевни, те ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени. Тука няма да го обяснявам по-подробно, само го загатвам. След време когато трябва, ще го обясним; но те ще бъдат избавени.

Любовта към Първото същество, към Бога е истинското изцеление на съзнанието и на човека като цяло. Второто същество Луцифер, както казах, е станал Сатана, когато е изгубил Първото същество Бог, т.е. когато Бог е решил да се отдели, когато Бог се е оттеглил.

Думата Сатана е погрешно преведена като противник. Думата Сатана не означава противник, а препятствие по пътя към същността на Бога. Сатана не е враг, но препятствие просто защото нямаш същност, просто защото трябва да придобиеш същността си. А нямаш същност, защото нямаш истинска любов към Бога. Имаш някаква полуреалност, говориш за някаква сила... В момента, в който стане въпрос за сила, че има някаква сила, означава, че човек е много далече от познаване на Бога. Бог не е нито сила, нито светлина. Той е същност и тайнство, нещо съвсем друго. Силата е на по-ниски нива. На по-високите нива е същността и мъдростта.

Ако ти си в Бога, тогава ще съществува ли врагът, ще има ли въобще препятствие, ще го има ли препятствието? И всъщност нито врагът, нито препятствието съществуват. Те са само идеи, те са само символи, защото в дълбочината съществува само Бог и, разбира се, онази тайна вътре в Него – Бездната – за която другия път ще говорим повече.

Враговете и приятелите са само символи, за да можеш да се развиваш. И така когато Бог е в тебе, какво става с врага, т.е. препятствието, наречено Сатана? Тогава и Сатана ти става приятел, защото Бог просто няма врагове. Може ли Сатана да се отнася лошо към Бога? Въобще има ли някакъв шанс, въобще някакъв избор той да се отнася лошо към Бога? Не, няма никакъв шанс да се отнася като враг и препятствие към Бог, Който е в тебе.

И ето извода: Щом имаш врагове или препятствия, тогава създай Бог в себе си. Това означава, че Сатана е само привиден враг, привидно препятствие, привиден враг на Бога. Той само е привидно отделен от Бога. Но той слуша само Бог, и то така Го слуша, както човекът не предполага.

Бог знае всяко действие на Сатана и го вижда вътрешно, и най-малкото действие отвътре, защото за Бог вътрешно означава външно, т.е. явно. Значи както Учителят казва: Така както вие виждате предметите, така аз виждам духовете, невидимия свят.

Бог винаги може да вижда Сатана, но Сатана не може да Го вижда. Сатана е всякога, във всеки миг овладян от Бога и затова той има много малко и скромно пространство на действие. А що се отнася до Сатана, в един по-нисш смисъл това е просто деформираният човек, който си изкарва всичко на Сатана, сякаш Сатана е виновен, а той няма вина. Това е този, който се намира малко или много в третото и четвъртото тяло, които трябва да се излекуват, т.е. в нисшата си душа и в нечистия си ум. Тогава дори да го няма Сатана, достатъчен си ти – щом имаш нечист ум и нисша душа, просто даже няма нужда от Сатана. Той някой път може да дойде, да ти помогне някак си, но ти сам по себе си вече си враг. Ето защо царството на Сатана е здраво вплетено в човешката култура.

Казано е в Библията: Сатана мами цялата вселена – хора, народи, цивилизации. Защо? Много просто, в тях има условия за мамене. Ако нямаш условия, кого ще мами? Ако Бог беше в човека, кого може да измами Сатана? Но както виждате, той продължава да си върши хубавата черна работа. Той ги мами, защото в тях отсъства Бог.

Сатана руши. Защо? Това е прекрасно! За да може да бъде преустроен светът и ако ти любиш Бога, ти ще виждаш отвъд пределите на Сатана, отвъд пределите на разрушението. Това означава, че в Сатана е скрита целта на Бога. Ето защо той е много ценен. В Сатана е скрита целта на Бога, замисълът на Бога. А тази цел е да се ориентират човекът и човечеството към Бога, изцяло към Бога. Такъв е замисълът.

Второто същество Луцифер, нереалното, е успяло да създаде нереален свят, този външния свят, привидния свят и даже да убеди хората, че този свят е реален. И милиони хора вярват, че този свят е реален. Той днес може да изчезне, това е мярка, която означава, че той не е реален. Но духът в нас е реалността, преди време си спомняте, когато ви говорих за суфи. Кое е най-важното за един суфи по време на корабокрушение? Това, което не можеш да изгубиш. Ако изгубиш себе си и нещата, ти си нереален. Но ако има нещо в тебе, което никога не се губи, а при корабокрушение става ясно, това е твоят дух. Ако го има твоя дух, корабът спокойно може да си потъва заедно с твоя малък кораб – тялото.

Второто същество Луцифер не може да разбере Първото същество Бог, защото Второто същество се движи чрез желания. А какво са желанията? Поток от Дървото за познанието на доброто и злото. Преведено: поток от погрешни мнения, верижни погрешни мнения. Желанията водят натам, за разлика от любовта.

Второто същество е слизането на Луцифер в Сатана, а Сатана е време, т.е. ограничение, докато Първото същество Бог е вечност.

Без поддръжка от човека Второто същество Сатана не може да съществува. Злото зависи от твоята поддръжка, от твоята енергия, за да може да расте. Злото се нуждае от твоите погрешни разбирания, които са също твоята нечиста енергия. И то ги поглъща.

Ако Бог включи мощно светлината Си във Второто същество Сатана, както е било преди, в древността, тогава много ангели ще се увлекат в Луцифер и няма да могат да устоят, защото много голяма е Божията привлекателност. Но има една категория същества, които са издържали. Те са от Дървото на живота. Колко са те? Знае се, че са над четиридесет милиарда. Те са издържали. Светлината в Луцифер, която е била от Бога, те са я прескочили, защото много дълбоко в себе си са търсили цялата светлина, а не част от светлината.

На всички, които са имали слабости и желания, Сатана им е дал да пият от чашата на заблуждението, от чашата на забвението. Така човекът е бил захвърлен в астралното човечество и по-късно в сгъстеното, земното човечество.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана, а Бог само ръководи избраните и тези, които Го търсят. Т.е. Бог ръководи избраните, а Христос ръководи само усърдните, тези, които много усърдно, много старателно, с голяма жажда за истината Го търсят.

Животът на неразумния човек е борба с Второто същество Сатана, т.е. животът на човека е борба със собствените му скрити хитрости, които човекът си е създал от миналото, когато е бил в школата на Второто същество Сатана, в школата на Атлантида. Оттогава е започнала голямата хитрост и затова сега много е трудно, едно от най-трудните неща е да бъде излекувана тази хитрост.

ДУШАТА

от Майстер Екхарт

(втора идея за размишление)

В душата има тайнствена врата. Душата е нещо (говорим за висшата душа), което има способност да ти отвори вратата към самия Бог.

В душата има нещо, което е скрито и потайно и което е далеч над разума, забележете, не над ума, а над разума и над благородната воля. Това нещо си остава в тайна. Цялото човешко познание няма да проникне там, докъдето душата е достигнала в своята скрита дълбочина.

Желанията на душата са създали времето, телесността и множествеността и с тези желания душата е загубила това, което е притежавала. Тя е слязла надолу във втората душа. Както казах, човекът е създал втора душа чрез страстта, най-вече чрез страстта. Но има една част в душата, която е абсолютно несътворена, и има друга част, която е прилепена към времето. В своята най-чиста част душата превъзхожда света. Това, което привлича душата в този свят, е единствено любовта.

Душата съдържа в себе си тялото, а не тялото душата. Ако човекът се обърне към основата на своята висша душа, той ще се срещне с Бога, защото основата на душата съвпада с основата на Бога.

Творението не може да достигне душата. То трябва да остане отвън. Душата, казва Майстер Екхарт, не трябва да бяга навън през петте сетива, а да живее изцяло в себе си, в съкровеното. Там е Божието място.

Чрез душата Бог осъществява дълбоко, съкровено проникване в самия Себе Си посредством Себе Си. И така Бог се ражда в Своите синове и дъщери и Той им дава прозрение и по-късно откровение за Себе Си.

Днес душата е разбила и разпръснала своята същност на разни части, наречени сили. Тези сили са пръснати във външното. Например част от душата е станала сила на зрението и е отишла в очите. Друга част на душата е станала сила на слуха и е отишла в ушите. Друга част е станала вкус в езика – отново разпръскване. И по този начин, казва Майстер Екхарт, човекът е изпуснал същността си. Защо? Защото всяка разделена сила е несъвършена.

Когато душата е насочила силите си към външни неща, вътрешното, същността е отслабнала, това е естествено, отслабнала за своето съкровено дело, което вече е било изпуснато. Тя гледа много навънка. Знаете, очите са прозорци – гледа, слуша и трудно се обръща навътре, защото с желания не можеш да се обърнеш навътре.

Това дълбоко вътрешно устремление на душата не е призовано от творението, а от дълбините, мястото, където живее самият Бог. Значи ако ти имаш дълбоко устремление към Бога, истински стремеж, това идва от дълбоко място, от твоето скрито място, мястото, където обитава Бог.

Душата е едно особено слово на Бога, едно Негово вечно слово. Чрез любовта си към Бога душата умира за всичко сътворено и се ражда в чисто Божествената си същност. Това е вече Божественото самопознание. Тука душата умира за света и се ражда в своята несътвореност, т.е. в своята същност.

Отец ще бъде роден в нас едва тогава, когато всички сили на душата ни, които са били пленени и вързани, се отвържат и освободят.

Душата се съединява с Бога в единство, а това става в процес на откровение, а не в съществувание. Откровението е висше Божествено познание без примеси. То се превръща от само себе си в чистото освобождение и спасение на човека.

ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО – ХРИСТОС, ИЛИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

(лекция 9)

Третото същество Христос показа, че истинската любов е пътуване и към вечността, и към безпределността на Бога, пътуване към целостта, към андрогина. А какво е андрогинът? Той е нещо по-богато и по-обширно от целия космос, нещо много по-дълбоко.

Третото същество Христос разбра, че суровите изпитания са всъщност велики възможности; не просто възможности, а велики възможности за завръщане в тайната на Бога, дълбоко в Бога – за завръщане дълбоко в тайната на Бога, разбира се, по-нататък която води и до друга тайна, която вече е наречена Мистерия.

Третото същество Христос показа правия път, който е късият път, пътят към Голгота, а това е пътят към Нищото, което е друго име на Богоподобието и друго име, скрито, на безкрайността. На друго място подробно ще говоря за Нищото, тука само го загатвам. Тази дума плаши много хора, но тя е една от най-красивите думи. Това е начинът Бог да ни даде нещо много ценно, което се е случило на Голгота, нещо много важно, т.е. най-ценното. Кое е то? Самия Себе Си. Не духовни блага, не други неща, а самото Върховно Благо. Но хората искат други неща. Бог иска да даде най-хубавото, самия Себе Си, където този свят приключва и се ражда нещо дълбоко.

Какво се е случило още на Голгота? Знае се, че както Агностос Теос, т.е. Нероденият Отец, така и Христос, Третото същество, са невидими и абсолютно неуловими за всяко разпъване на демоните. Просто няма разпъване. Привидно има, но в дълбочина няма. Защо? Защото Христос е излязъл от Иисус, Иисус е страдащата природа, но когато съществото е леко, същностно, свързано с Бога, просто много леко се отделя. Тогава кой страда? Ако аз изляза от апартамента си, от къщата си, кой страда? Страдам ли аз? Значи ако аз мога да изляза така леко, естествено, къде е страданието? Но хората мислят, че това е страдание, защото те трябва да страдат, иначе няма да разберат леката същност. Въобще в Голгота има тайна, подобна на Юда, но друг път ще се спра повече.