Просто няма как демоните да разпънат духа, няма как да разпънат Бога, няма как да разпънат чистата същност. Няма такова дърво, казва Учителят, в целия свят, което може да събере Бога и да Го разпъне на кръст – нито Бога, нито Сина, дори нито ангелите. И така кръстът на Голгота е замисъл на Бога. Всички демони са били изиграни. Както и при Юда, говорихме, след време пак ще говорим – всички мислят, че Юда е предател, а няма капка предателство; всички мислят, че Христос е страдал, а той тържествува. Не страдание, тържествуване, защото се завръща при Бога, във вечността. Това е замисъл на Бога, на Неродения Отец.

И така Сатана и всички демони са били изиграни, което за висшия свят е много елементарно. И те са постигнали какво? Саморазрушение, те по-начало демоните го обичат. Те са постигнали саморазрушение поради своите си намерения.

Спомням си какво казва Ал Халладж: Има нещо хубаво в измамата. Аз измамих Иблис (Сатана) чрез истината в себе си – забележете. И въпреки всичко Третото същество Христос показа много ясно нещо съществено, а то е, че трябва да се пожертваш за Бога, а не за човечеството, забележете разликата. Ако той се беше пожертвал за човечеството, лош знак. Но когато той се пожертва за Бога, това вече е и за човечеството, но като последствие.

Първо и преди всичко любов към Бога, после вече ще имаш мярката за всичко друго. Ще обясня: Бог е чиста сияеща Същност, наречена още на някои места правилно Прасветлина, докато Второто и Третото същество са светещи. Разбира се, ако Бог им даде нещо от сиянието си, те могат и да сияят, но сиянието принадлежи единствено на Бога. Но светлината на Третото същество Христос се е пожертвала за Бога и поради това тя се е завърнала към Прасветлината, докато Второто същество се е пожертвало за човечеството и с това то е увеличило своята тъмнина. Забележете, който се жертва за човечеството, увеличава своята тъмнина; който се жертва за Бога, увеличава своята светлина и същевременно може да бъде светлина и за човечеството, но първо е станал светлина в себе си чрез правилността, правилния подход. Това означава, че светлина, която не търси по правилния начин, се превръща в тъмнина.

Третото същество Христос се е пожертвало за Бога, а не за хората и ако не беше Бог, нямаше да има и жертва. Т.е. Третото същество Христос се е пожертвало за Бога и за Бог в хората, а не просто за човека, за Бог в хората, за да може да израсне Бог в тях, а не човешкото, което е тъмнина. Предният път ви обясних, че самият човешки път е тъмнина, там ясно го обяснихме.

И така Третото същество Христос, това е правилният път на светлината. Това е истинското търсене, а то е среща с Първото същество Бога, среща с тайната същност на Бога.

Голгота е символ на голямото страдание, което страдание какво означава? Голгота, според Майстер Екхарт, т.е. голямото страдание, интензивното страдание, това е най-слабо осветеният от всички светове. Понеже човек няма любовта, не може да го освети, а този свят се нуждае от осветяване. Това е най-слабо осветеният свят. И казва: Ако ти имаш любов към Бога, както и Третото същество, ти ще осветиш този мрак. Ще се окаже, че мракът не съществува, и това ще го разбереш в своята дълбочина.

Стремежът към човека и човечеството е фалшив, докато стремежът към Бога е стремеж да станеш истинен. И чак тогава вече, когато станеш истинен, можеш да тръгнеш към хората. Преди време, ако си спомняте, ви казах нещо от Дионисий: Всички хора, които си устройват живота, осигуряват си живота, търсят щастие, а не са познали Бога, тайното царство на Бога, не са си посветили живота на царството на Бога и на Истината – там ще тържествува злото. Както и да си устроят живота, там ще тържествува злото. Цялото това осигуряване ще се превърне в царството на злото. Наистина без човек да е познал Бога, как може да устройва каквото и да е, какъвто и да е живот? Но хората първо искат да се устроят и после да познаят Бога, ако има време, но то няма да има време.

Чрез любовта си към Бога Третото същество показа, че това е излизане от участта на древния хаос, т.е. на неорганизираната материя. Това означава любов към Бога – излизане от неорганизираната материя, древния хаос.

Третото същество Христос показа, че истинската любов е абсолютно движение към Бога и към нищо друго. Той не приема нищо: „Как така ме наричате благ?“ И такава е истината, Христос не е благ. Благ е Отец, който му дава благост, това е пътят към съединението с истинската благост. Значи абсолютно движение към Бога. А тази истинска любов има велик произход. Тя произлиза просто от самия Бог, т.е. Бог пътува към Себе Си и към собствената Си тайна.

Христос показа на света колко е важна именно истинската любов, не просто някаква любов, истинската любов, защото истинската любов към Бога изкоренява всички човешки желания, всички човешки стремежи. Тя води към Прасветлината, вечното и необятното царство Божие. Който е преизпълнен с такава истинска любов към Бога, той получава нещо, което го няма във вселената и света. Той получава нещо, което липсва във вселената и света.

Третото същество показа, че любовта към Бога е едно особено любовно умиране, чрез което в човека възкръсва вечният Бог и Неговото царство.

Крайната цел на истинската любов е свещен съюз с Бога, свещено единение с Бога, а това означава и още едно нещо: велико възприемане на Бога. Разбира се, не пълно познание, но велико възприемане, а чрез това в нас възкръсва Неговата вечна природа и другата Му природа, която е скрита и подобна на вечната Му природа.

И още: Чрез любовта си към Бога Христос показа, че човекът се освобождава от астралното човечество, от астралната субстанция и нейните емоции и се връща във вечното, кристално, Божествено чувство, което не е емоция; във вечното Божествено чувство и състояние, което е състояние на вечността. Това чувство е и самата пълнота.

На кръста Христос показа, че трябва да изгубиш себе си. Именно когато изгубиш себе си, ще придобиеш Бога, а щом не искаш да изгубиш себе си, тогава това е мярка, ти нямаш истинска любов към Бога и тогава върху тебе идва да работи Второто същество Сатана.

И пак казвам: На кръста Христос се е съединил с Бога и не е страдал. Той го казва в един апокриф на Йоан; не е страдал, както мислят хората, че даже и ангелите. Има случаи, когато и хората, и ангелите са подведени. Даже има такъв случай при Дионисий, когато Исайя, един от най-големите пророци, разговаря със серафим и обяснява своето видение. Обаче Дионисий – който е много дълбоко същество, водачът на мистичното християнство, за когото ще говорим другия път, един от най-дълбоките тайни учители, когото само някои светци познават отблизо от миналото; самото християнство го смята за авторитет, но не го познава; той е гностик от най-големите гностици, но скрит – Дионисий казва, че Исайя не е разговарял с никакъв серафим, а с ангел, който е имал горещо огнено служене, и той го е объркал със серафим. Така че на високите нива се виждат ясно нещата, а Дионисий е нещо много, много дълбоко, за което ще говорим. Той е надраснал и Бога, и Не-Бога, просто толкова дълбоко е отишъл, че е много трудно да бъде описано това същество. Майстер Екхарт се вдъхновява именно от него.

На кръста Христос се е съединил с Бога и не е

страдал и, както казах, не са го разбрали нито хората и даже много ангели, защото Христос се е отделил от Иисус и се е скрил в своята меркаба, т.е. в своята истинска същност, в нетленното си тяло. А там няма как да проникне страдание, няма никакви условия в нетленното тяло да проникне страдание. А иначе преданието го казва по друг начин: то казва, че Христос е възкръснал.

И така Третото същество Христос е слязъл в своята страдаща половинка Иисус. В Третото същество Христос е станал и Иисус, привидно е бил и човек, но той не е човек. Защо не е човек? Защото има огромна вяра и любов към Бога. Иначе ако той имаше обикновена любов, той щеше да стане човек. Но поради неизменната любов човешкото отпада и той вече е Син, съвсем друго нещо. Ако не беше така, той щеше да остане човешки син, което означава падение. Но Третото същество е наречено Син, а това вече е друго название на нашето скрито, първично, висше Аз. Това е нашият чист дух, той е Синът.

Третото същество Христос показа, че любовта към Бога е просто завръщане в Бога. Любовта към Бога означава да бъдеш дарен с вечност и безсмъртие, а не с време и ограничение. Вечност и безсмъртие, това е първичното състояние, първичният рай.

Когато чистата Божествена субстанция не е била опетнена и отнета, тогава това е било онова състояние, първичното състояние, безсмъртното естествено състояние, наречено в един по-висш смисъл раят. Разбира се, има нещо по-дълбоко от рая, това е царството Божие, друг път ще обясним каква е разликата между първичния рай и царството Божие.

Третото същество Христос показа, че който има истинска любов към Бога, светът ще изчезне и тогава ти ще станеш реалност, по-дълбока от света. Значи тук става отстраняване на света. Ти се превръщаш в реалност, по-дълбока от света. Тази любов е именно самото възкресение във вечното, защото ние сме част от тази любов и от тази вечност и това е много естествено. Ние сме част от тази изумителна пълнота.

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

от Майстер Екхарт

(трета идея за размишление)

Става въпрос за отречеността, едно от най-най-дълбоките качества, за които не съм ви говорил, но друг път пак ще говорим.

Тук преди да започна, ще ви кажа няколко неща. Преди много години ми даваха един манастир да живея в него, да го ръководя. Игумените бяха починали. Помагах в този манастир, за да се сприятеля с хората, които ме гледаха, докато живеех в гората малко над манастира. Участвах в правенето на една ограда, общувах с хората и възрастният човек, който ръководеше манастира, бай Георги, седемдесет и три годишен, каза: Видях как общуваш, нуждаеш се от подслон, нуждаеш се от храна и всичко, давам ти манастира. – Там имаше извор, аязмо, борова гора и много чист въздух, и други неща... Прекрасен манастир, казва се Свети Георги. – Извинявай, бай Георги, това е моето минало. Хубаво е, но моят път е друг. – Какво искам да кажа? Това още не е истинската отреченост.

Преди няколко години ми предложиха да напусна фирмата си и да се отдам изцяло на Учителя и на лекциите, и то като ми дават голяма заплата. Т.е. Бог отгоре решава да ми даде голяма свобода. Можех да го направя, отново отказах поради други причини. Онова складче съм го взел там за тежки хора и за тежки случаи. Можех да напусна, но досега има повече от пет случая на отказани от самоубийство и много други неща, които не искам да ги изтъкна. Но това също още не е тази отреченост, за която ще ви говоря. Това е само въведение.

Ще ви разкажа днес за нещо дълбоко и след време ако трябва, още по-дълбоко. Тази отреченост е по-дълбока от любовта. Днес малко ще се докоснем до нея. Тя е казана от Майстер Екхарт и аз съм я доразвил чрез Учителя.

Човекът има постижение в духа си, когато познае чистата отреченост в самия себе си.

Отречеността не изключва деятелността. Тя изключва само привързаността. Забележете важността на тази идея.

Казва Майстер Екхарт: Аз поставям отречеността по-висша от любовта. Ще разберем това. Разбира се, по-висша от смирението – и това ще разберем. Отречеността е по-близо до Нищото. Ти може да имаш любов към Бога, но да не си близък до Нищото. С тази любов може да се приближаваш до Бога, но и да се отлага твоето тотално познаване на Бога, просто защото имаш любов, защото Той ти е приятел и близък и имаш много време да отлагаш. Но в отречеността няма отлагане, тя Го познава тотално и пряко.

Отречеността е по-висша и от смирението, а смирението може да съществува и без отреченост. Както и любовта може да съществува без отреченост. Но съвършената отреченост не може да съществува без съвършено смирение и без една велика и неизменна любов. Тя съдържа в себе си тези неща; те не я съдържат, но тя ги съдържа. Тук искам да ви кажа, че става въпрос за отреченост и от материя, и от духовност, защото Бог в дълбочината си не е нито материя, нито духовност, а нещо по-дълбоко – Велико Нищо, Велика Безкрайност. Духовността и тя има още много да се учи.

Самият Бог е Велика Отреченост, абсолютна непривързаност към нищо и Той е примерът. При отречеността ти си лишен от своя Създател, от всичко създадено и сътворено и точно поради това ти си изпълнен с Бога. На друго място Майстер Екхарт казва: Трябва да се отречеш от Бога, за да постигнеш Бога. Тук става въпрос за привързаността. Значи ако Го обичаш със страст и с жажда, ще Го загубиш. Но ако си отречен, ще Го познаеш.

Когато си изпълнен със сътворените неща, със Създателя, със създадените неща, това означава да си лишен от Бога, защото си зает и изпълнен със създадени и сътворени неща: вещи, идеи, предмети и т.н., същества. В чистата отреченост Бог може съвършено да действа в нас, няма вече кой да Му пречи, забележете. Няма даже и висше Аз, няма и висша душа, дори и тя е пречка за по-дълбокия замисъл на Бога. А Бог иска да действа в нас, да разбираме дълбоко. Той иска да ни даде истинско познание, т.е. Себе Си. Той винаги иска най-хубавото за нас; всякога е било така, по всяко време.

Отречеността превъзхожда всички добродетели, защото тя дава на човека велико и истинско, тотално познание на Бога, за разлика от любовта, която дава приближаване; за разлика от смирението, което дава дълбока възприемчивост, но това е само подготовка.

Има два вида съвършена отреченост. Ще кажа първия: При съвършената отреченост това е тогава, когато душата се откаже и от вечността. Придобила я е, но се отказва. Заради кого? Заради Бога. Тогава тя узнава една по-дълбока тайна в Бога, която я няма във вечността, скрита е от вечността, няма я. Тя е скрита в Предвечния, в Бездната, за която ще говорим другия път. Извън вечността е безкрайността.

Другата отреченост, която премълчавам, защото е дълга история, е тайната на мистичните Старци. Те са отвъд Бога, отвъд Луцифер, отвъд дух и материя. Разбира се, ако Бог много желае, може да използва Старците, но те са отвъд. Могат да се съединят в името на една работа, но те са отвъд Него. Прекалено голяма отреченост, защото са избрали безкрайността – не вечността, не тайната, а безкрайността. Значи както преди ви обясних, има загадка, има тайна, има мистерия. Загадката може да бъде обяснена единствено чрез тайната, а тайната може да бъде обяснена единствено чрез мистерията. Мистерията никога не може да бъде обяснена, тя е друг порядък.

Само отречеността може да разбере съкровеността на Божията тайна, а любовта е само път към тази тайна. Майстер Екхарт казва: Един човек ми рече, че е раздал много имоти, за да спаси душата си. Но само ако ти себе си си изоставил, си извършил правилното действие. А ти си дал имоти, но не си дал себе си на Бога. Каква полза от такива дарения? Ти отново ще бъдеш заблуден.

И така дълбоката задача на човека е отреченост. Това означава да утвърди в себе си Абсолютното Божествено Битие; не духовното Му Битие, а Абсолютното Божествено Битие, и то повече, отколкото своето собствено битие. Тука се утвърждава нещо съвсем друго.

Истинският човек е възхитен чрез отреченост и от вечността, и от безкрая и нищо земно не му говори, не може да го радва. Той не си губи времето в земни радости. Той ги познава, но той е отишъл отвъд.

Отречеността има великата способност да те очисти от абсолютно всичко преходно и земно и всичко ненужно духовно, зебележете, защото има хора, дори „напреднали“, все още искат духовни блага, а не искат самия Бог. Много трудно е да накараш такива хора да изоставят благата, много от тях не могат да изоставят земните блага, а да не говорим за духовните блага. Значи отречеността е способност да очиства на най-дълбок вътрешен план и тя очиства много повече от любовта и смирението. Те подготвят, но тя свършва най-важното.

И пак: Любовта е, казва Майстер Екхарт, качество на душата, а истинската отреченост е качество на духа, шестото тяло.

АУМЪ

1-ви юли 2008 г.

ДИОНИСИЙ – БОЖЕСТВЕНИЯТ МРАК

(лекция 10)

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

БЛАЖЕНСТВО И СЪЩНОСТ

Дионисий Ареопагит
(лекция 11)

ВАЛЕНТИН

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

Продължение
(лекция 12)

ВКУСЪТ НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

ДИОНИСИЙ – БОЖЕСТВЕНИЯТ МРАК

(лекция 10)

Говорили сме, това е продължение.

Неговата абсолютна светлина е равна по отношение на съществата на абсолютен мрак, понеже е непоносима. Неговата преизобилна светлина се явява за съществата абсолютен мрак, а не че някакъв мрак има.

Който познава Бога, той е навлязъл в този тайнствен мрак на Неговата незнайност. Той е изоставил мисленето и познава чрез незнанието. Значи придобива знание, т.е. мъдрост, чрез незнание.

Божественият мрак е свръхсветлината на Неговата най-вътрешна истинност. Бог може да бъде познат само чрез свръхразумен опит, който е свързан именно с влизането в този мрак. Лъчите на непристъпното Божество се наричат мрак. Мрак, който не може да бъде обхванат поради голямата чрезмерност на Източника. Тази Велика светлина винаги си остава светлина и тя свети в тъмнината.

В Библията има сто двадесет и пет стиха за тъмнината и тридесет стиха за мрака. Ето няколко:

Исайя, 45 гл., 3 ст.: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина, за да познаеш, че аз съм Господ.“ Значи първо Бог те въвежда в тази тъмнина и там ти разкрива съкровища, т.е. духовни неща.

В Трета книга на „Царе“: „Господ рече, че ще обитава в мрак.“ Той е избрал това място за Себе Си и там е скрит.

В книгата „Изход“: „А Мойсей приближи при мрака, където беше Бог.“

Книгата на Йов, 12 гл., 22 ст.: „Открива из тъмнината дълбоките работи.“

Псалми: „Виделината изгрява в тъмнината за праведните.“

И отново Дионисий: Този, който всичко изостави, ще бъде въведен в сиянието на Божествения мрак. – Става въпрос за всички привързаности. Този мрак е бил преди съществуванието, а съществуванието е ограничение.

В тайната на този дълбок мрак замлъква всяко положително знание, за отрицателното въобще не говорим. Тука положителното знание е абсолютно ненужно. И казва Дионисий, вижте неговата молитва: Молим се да се озовем в Божествения мрак, т.е. да го познаем. Т.е. молим се да се озовем в Пресветлата тъма, на друго място тъй го нарича, защото тайнствата се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие.

Мракът може да те снабди със светлина, казва Дионисий, която никога си нямал, т.е. съвсем друг род светлина. Който може да проникне в Божествения мрак, се домогва до гносис, до откровението. Тайните Божествени посвещения, които са свързани с мрака, превъзхождат всичко, което се случва в този и в онзи свят.

Мракът превишава ума. За да бъде преодолян този изпит в мрака, се изисква силата на човешкия дух.

Светлината е създадена, а Божественият мрак е несътворен и вечен. И пак казвам: Поради преизобилието на свръхсветлина Бог е непристъпен. В Него може да пребивава само този, който е достоен да знае и да вижда.

Този, който пребивава в свръхсветлината Бога, е над човешкото познание и над човешкото виждане. Който е минал през мрака, носи в себе си тайна. Тази тайна е скрита в Божието присъствие. Разбира се, има случаи, когато Той може да крие това присъствие, но понякога го изявява.

Светещата тъмнина се открива само на съкровеното, на истинния човек. На другите се разкрива мрачната страна на тъмнината, т.е. тъмната страна на мрака. Хората обикновено мислят, че тъмнината е от дявола, че дяволът бил черен и т.н. Но в тъмнината е скрит Бог, а светлината е временна. Тъмнината е скритостта на Бога. Там Той в интимност се разкрива на достойния човек.

Тъмнината е вечна, тайнствена и мистична. И ти, казва Дионисий, трябва да я осветиш, за да я разбереш, защото в нея е скрит самият Бог. И после казва Дионисий: В тъмнината има повече Бог, отколкото в светлината; в страданието има повече Бог, отколкото в щастието, но трябва да Го изтръгнеш. – И затова е казано в Библията: „Царството Божие насила се взема.“ Трябва да Го изтръгнеш. Христос успя да Го изтръгне на кръста.

В голямото страдание, в голямата тъмнина Бог много по-ярко свети. В щастието Той е тъмен, но в голямото страдание Той по-ярко свети, например на кладата на богомилите, това е тяхната Голгота. Там Той свети ярко в тяхната тайна; отвън хората какво ще видят, няма значение. Но ако ти не осветиш тъмнината си, тъмнината остава тъмнина, тя ще остане мрачна. И казва Библията: „В началото беше тъмнина“, т.е. в началото беше несътвореност. Това означава, че тъмнината е мистична и подобна на Бога, докато светлината е сътворена, нещо външно, нещо, което е излязло навън. А тъмнината е навътре, в несътвореното. Тя е преди сътворението, преди битието.

Сега това е нещо, което съм казвал, но някак си го повтарям: Тъмнината е отвъд ограничението на светлината. Тя се носи, казва Писанието, тя се носи над Бездната. Тя е несътворена, пак казвам, тя не е понятия. Тя поглъща всички обяснения, нищо не обяснява. Но ако ти я преживееш правилно, ти ще се освободиш от себе си и от всичко сътворено. Ставаш несътворен, вечен, неограничен.

Познанието на Светещата тъмнина е велико освобождение. Тук няма никакви послания, защото истинското послание, запомнете, никога не е слово. То е безмълвно. То е едно особено мистично преживяване на безмълвието, затова и сфинксът мълчи.

В тайната на мрака се саморазкрива твоята вечност. Затова сфинксът чака, посланието е безмълвно. Всеки, който е накарал в себе си тъмнината да свети, той става вечен и безсмъртен. Това е посланието – да накараш просто в себе си тъмнината да свети, а не тъмнината да тъмнее. Ако тъмнината в тебе тъмнее, казва Дионисий, ти винаги ще умираш в себе си.

Този, на който тъмнината свети, е познал Бога и е оживял в своя дух.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Злото е силно, но чрез Бога. Но ако ти обичаш Бога, ще видиш слабите места на злото. Злото се прилепва само към тези хора, които си имат скрита зла воля.

Злото, което е насочено срещу тебе, не е главната опасност, то никога не е главният враг. Главният враг е твоят страх, който означава липса на любов към Бога.

Няма добър живот без Бога, без Бог в себе си. Живот без Бог в себе си е зло, независимо колко добре и лъскаво изглежда човекът.

Няма самостоятелно зло, защото злото е вътре в Бога, вътре в единството с Бога. И когато злото работи, то Бог го е насочил отвътре, дал му е позволение.

Що е злото? Остатък от много древни времена, но сега то се използва от Бога за добро, за преобразяване на падналите същества. Злото съществува, защото зад него стои една друга, много по-голяма сила от самото него. Това е силата на строгостта на самия Бог и именно заради тази строгост, която е Божия сила, злото е зло. И поради това можем да кажем: Злото е могъща Божия сила, но справедлива, защото тази Божия сила е всевиждаща. Тя е всеобхватна, тя вижда дълбоките скрити неща отвътре.

Свободната воля е дадена, за да се освободиш от злото съзнателно и да станеш истинен. Злото съществува като символ на несъвършенството, за да може да се осъществи някога съвършенството. Причината за съществуването на злото е съвършенството, т.е. абсолютното добро; не човешкото добро, а абсолютното добро, защото злото и доброто са относителното добро, а абсолютното добро е съвършеното добро – това, което Бог иска.

Понеже човешкото добро е несъвършено, затова до него живее злото, за да го учи и да го обогати. И това добро да може да се преосмисли, човешкото. И така ако доброто не стане истинско добро, т.е. абсолютно добро, ако то не стигне до своята пълнота и съвършенство, то злото винаги ще го преследва. Защо? Защото човешкото добро не съдържа в себе си пълнота и съвършенство, то е измамно добро. И затова злото винаги ще го следи. Затова в този свят злото и доброто са смесени. Затова Бог е създал такова Дърво – за познание на доброто и злото, Той ги е смесил и има причина за това.

Пълнотата и съвършенството на доброто се определят от един единствен закон, наречен любов към Бога. Целта на злото в този свят е да гони доброто, докато то стане пълно, истинско и съвършено добро. В това отношение Учителят казва: Злото е неуморимо. – Просто Бог му дава сила, справедлива сила и ето защо в този свят, както казах, злото и доброто са смесени.

Пак казвам: Доброто на човека е несъвършено и затова то е отпаднало от съвършенството, от пълнотата на Бога; нещо като изхвърляне. То е отпаднало от пълнотата на Бога и затова злото е прикрепено към доброто, за да го гони и да го усъвършенства. Това важи включително и за кладите на богомилите – докрай гонене, защото на кладата става много ясно кой е истински богомил. Както знаете, преди говорихме, от три хиляди съвършени богомили, има случаи, трима се отказват от кладата. Значи тяхното добро не е било завършено, имало е малко зло, микроскопично зло. Това малко зло не може да понесе кладата на Бога, Свещения огън. Това малко зло може да расте и след време да донесе много бели, много падения. Затова злото ще гони до последно, докато в човека не остане и най-малката дупчица от зло, от несъвършенство.

Всяко добро, което е изгубило своето съвършенство и пълнота, подлежи на гонение. Ето защо съществува Дървото за познанието, за да стигне човек до различаване, а не да си въобразява, че е добър. Добрите хора в този свят са такава рядкост, че ако направим едно сито, не знам дали в България ще има десет човека. Разбира се, може би ще има малко повече в невидимия български народ, но летвата е толкова висока, че трябва да внимаваме, когато произнасяме: еди-кой си човек е добър. В момента на произнасянето си пишем фина карма. Не сте изследвали, а пък се произнасяте. Много лесно много хора изглеждат добри. Доброто е друго нещо.

Ако злото сега бъде отстранено, тогава доброто ще бъде лишено от своето вътрешно развитие и осмисляне. То ще навлезе в застой. При това условие доброто ще стане зло. Ето защо пак казвам: злото е създадено да допълни доброто, защото на това добро му липсва нещо – да допълни и да го усъвършенства. Когато това добро се усъвършенства, постепенно това човешко добро ще отпадне, защото в самото човешко добро липсва Бог.

Това човешко добро няма най-важното нещо – Бог в себе си. То има само някакви смешни претенции, от които оглупява. Затова е дадено злото, то ще задължи доброто да поумнее, да помъдрее и накрая наистина да стане истинско добро. И затова Учителят казва: Аз не искам да сте добри, искам да сте абсолютно добри. – Добрият много лесно ще стане лош при един натиск. Абсолютно добрият, в него живее Бог, за него няма натиск. Той ще задвижи Бог в себе си, защото той живее в друг закон, закона на Любовта. Неговото добро не може да бъде изкривено.

БЛАЖЕНСТВО И СЪЩНОСТ

Дионисий Ареопагит

(лекция 11)

Блаженството още не е същността на Бога. То е само Неговото лъчезарно слизане навън. Блаженството е само Негова енергия. По отношение на Бога блаженството е нещо външно, то е явяване навън, а навътре си остава тайната на Бога, същността на Бога.

Блаженството се дава, същността не се дава.

Блаженството е онова, което може да се узнае за Бога, допустимото. А същността е онова, което си остава скрито.

Блаженството Му е познаваемо, а същността Му е непознаваема. В нея Бог си остава тайна.

Блаженството символизира чистотата и божествеността на енергията Му, Неговите чисти, енергийни лъчи. Блаженството е свързано с външното познание на Бога. То е онази чиста, Божествена енергия, която е несътворена вътрешно, докато нечистата енергия е падение и сътворение. Те, нечистите енергии, трябва да се очистят.

Блаженството е онази чиста енергия на Бога, която се прелива вътре в достойните и предани хора. Тя се прелива върху тези, които са любили Бога истински, с голяма любов и преданост, т.е. с душата си. А същността на Бога не се разкрива на тайната на душата. Душата може да се приравни, може да се слее с Бога, тя е част от Него, но душата не може да Го познае, не ѝ е дадено. Само на шестото тяло, на чистия човешки дух, който е създаден от Мистерията, от Абсолюта, е дадено да прониква в тайните на Бога и да Го познае.

Бог е същество, което живее едновременно и в същността Си, и в блаженството, т.е. и в Своята чиста енергия. Единственото, което е отвъд същността и блаженството, е Бездната, но за Нея няма понятия, въпреки че от време на време говорим за Нея, макар и условно. Постигаме нещо вътрешно, затова и продължаваме да говорим за Нея.

В самадхи, т.е. в посвещението, човек познава себе си и своята блажена природа. Но тука той получава и тайно един лъч от същността на Бога и ако го разбере, той вече не се застоява в блаженството. Той продължава навътре да издирва друга мъдрост. И тогава той е разбрал нещо повече от всички свещени книги, взети заедно.

Дионисий казва: Творението е плод на енергиите на Бога, а не на неговата същност. – Същото се отнася и за Адам. Адам е плод, както казва Ал Халладж. Адам е създаден от мисълта на Бога, докато Христос е създаден от духа на Бога. Разликата е много, много голяма.

Сътворението е решение на Божията воля, Той го е допуснал в Себе Си. Но творението е временно, а проявлението на Бога, същността Му е вечна.

Славата на Луцифер е била голяма в древността. Защо? Защото тя е била част от славата на Бога, част от енергията на Бога, част от блаженството на Бога, но не и част от същността на Бога. Затова Луцифер не е познавал напълно Бога. Светил е с чужда светлина, блажен е бил, но не е познавал дълбоко тайната на Бога. Той е бил блажен и светоносен, но той не е познавал скритостта на Бога. Славата на Христос е също само част от славата на Бога. Но Бог си остава отвъд Луцифер и отвъд Христос. Разбира се, на Христос е разкрил част от същността си, но не цялата Си същност. Бог никога не разкрива цялата Си тайна и има дълбока причина за това. Защото Той живее отвъд тази слава – и на Луцифер, и на Христос, и на тази голяма светлина. И Луцифер, и Христос са Негови ограничения, но поради великата Си милост и благосклонност Той се е изразил чрез тях; чрез Луцифер по един начин, чрез Христос по друг начин.

Славата е единствено Негова, а не е нито на Луцифер, нито на Христос, защото славата е символ на Неговото вътрешно и скрито съвършенство, което нито Луцифер, нито Христос притежават. Всички други сътворени същества и сили са само Негови откровения. Изключенията извън сътворението са третата степен на двадесет и четирите Старци.

Там, в дълбините Си, Бог е абсолютна, непристъпна светлина, абсолютна, ослепителна светлина, наречена, както казах още според Дионисий, Божественият мрак. Там, в скритата Му същност, не могат да влязат нито Луцифер, нито Христос, нито боговете. Там, в тази най-скрита вътрешна част на Бога, там е само Бог и единствено Бездната. Между тях са двадесет и четирите Старци, и то ако трябва да влязат – единственият, ако може да го наречем, компромис.

Значи Бог се съхранява дълбоко навътре в тази Мистерия, Която Го е създала и тук всичко е абсолютно неописуемо, докато Луцифер донякъде може да бъде описан, когато е бил светлина. Христос също донякъде може да бъде описан. Но тук, когато Бог се върне навътре в Мистерията, няма древни езици, няма описание.

И така според Дионисий енергиите са привели света и творението в съществувание, т.е. в ограничение. Те, енергиите, са служители на Божията воля. Имената на Бога са също само връзка с Неговите енергии, а не с Неговата същност. Те са посока, както Любовта води винаги до приближаване към Бога.

По отношение на Бога блаженството е външна божественост. Може да се нарече условно нисша божественост. А същността на Бога е в най-висша степен божественост.

И така блаженството не познава Бога. То е само призоваване за участие в единството. Но великият Дионисий казва: Когато се приближиш много до Бога, какво има там? Не се чува никакъв звук, никаква светлина няма, никакво обоняние. Всичко тука е ненужно. Тука няма дори, забележете, никакъв дух, на най-високо ниво. Има само Нищо и тогава вкусваш бездънното. – Това го обяснява на своя ученик Тимотей, който е бил и ученик на апостол Павел. – Тогава вкусваш бездънното, нещо, което е от Бездната.

Това Същество, което е скрито толкова навътре, не е нито светлина, нито тъмнина. Създало е всичко, но То е толкова чуждо на всичко това. Дори и на духовността, забележете, не само на този и на онзи свят. То е толкова издълбоко Същество. Тука той говори вече за Мистерията, това е навътре вече Прасъществото – то е Абсолютна Мистерия – една от най-точните думи за Него.

И после обяснява Дионисий. Както знаете, това е мистичният Учител на християнството. И досега е смятан за авторитет, но много християни въобще не го познават; други не знаят за тайните му книги и една малка част светци само са го препоръчали, които са видели колко е велика неговата светлина. И те продължават да го смятат за авторитет и покрай тази група светци църквата има някакво бегло и малко отношение към него. Казва Дионисий: Самият Бог не е живот, просто животът е ограничение. Бог е толкова голямо жизнено преизобилие и поради това Бог не е живот, а Свръхживот, който е изтекъл от бездънната Мистерия. Що се отнася до Бог външно, става въпрос за числата, числата са Негови, Той е създал числата, Бездната не се занимава с такива неща. Бог, казва Дионисий, се е разделил на числа, като е започнал от Себе Си – едно, Той е единицата, избрал я е, понеже Той е началото на нещата. Бездната е извън началото, Тя няма никакво начало, но Бог слизайки навън, поставя начало. Той е избрал единицата, после двойката. Двойката е второто същество, Луцифер. Тройката е третото същество, Христос. Има огромна тайна наука за числата. Ако трябва, някой път ще говорим; тази година не съм предвидил, но това е огромна тайна за числата. И Бог е поставил пред Себе Си само едно нещо – нулата, Бездната, единственото нещо, което е поставил пред Себе Си, защото Той знае, че Тя е извън всякакво начало. Той може да бъде начало, но Тя не, макар че условно я наричаме Праначало, Прапроизход и т.н.

Бездната няма никакво число. Там никакво число не може да живее. Тя е нула, но тази нула осмисля всичко. Преди време ви казах как пътуват числата – от едно до девет и после пак стават единица и нула – десятка, т.е. отново завръщане в единицата, но с друг опит, духовен и Божествен опит. Единицата се връща в нулата, в Бездната, обогатена. След време числата отново пътуват до деветдесет и девет и стават сто – връщане в двойна нула, двойна духовност; по-нататък тройна духовност. После двойна божественост, тройна божественост при хиляда и т.н., дълга история.

Както ви казах и преди за индианската мисъл, в числата те са открили една безкрайност, от едно до безкрайност. Никой не може да брои безкрайно числата и затова те са я нарекли Дългата сметка, защото ако започнеш да броиш, някъде в безкрайността ще умреш, не можеш да стигнеш до най-големите числа. Учителят дава едно такова число за един Старец. Казва, че един от Старците има огромен опит, не милиарди години, както някои, а повече. Има един по-млад Старец, има един милион години опит, има друг с три милиарда години. Но има един, който има опит единица с тридесет и шест нули... Не може да се изкаже такова число, такъв опит. Този опит, между другото, надминава и нещо от тайната на Бога. Толкова дълбоки са Старците, тъй като те са специални мистерии, малки мистерии на самата Мистерия, на самата Бездна.

Дълбоките числа, тайната на числата се познава само от боговете. Толтеките наричат боговете прастарите хора. Те владеят тайния смисъл на числата, не просто някакво броене, а техния скрит смисъл.

ВАЛЕНТИН

(втора идея за размишление)

Говорили сме за него и пак ще говорим. Голям гностически Учител, изключително дълбокомислен дух. Неговият учител е Василид. Василид му казвал често: Ти знай всички, а пък тебе никой да не те знае и познава. – Това е метод на Бога, така действа и Бог.

Валентин е имал много последователи, но той е бил загадка за тях. Малцина са разбирали неговия говор и неговата цел, и то само донякъде, става въпрос за най-съкровените му и приближени ученици и последователи. Той покривал с було най-съкровеното слово, което е част от неговото истинско учение. Неговото учение е чисто мистично.

Той казвал: Аз съм зависим само от чистия дух на ефира. И още: Истинското учение е учение за невидимия Бог. Видимото е суета.

Валентин казва още: Луцифер има много неща в себе си: амбиция, сила, работоспособност, но е изгубил нещо съществено – то е вдъхновението. Истинското вдъхновение му е неизвестно. Херувимът Луцифер е имал някаква мъдрост, но е нямал вдъхновението. А как идва то? Вдъхновението идва, когато Любовта се слее с Мъдростта. Когато те се слеят, тогава Мъдростта се утешава. И тогава скръбта на Мъдростта израства във вдъхновение.

Любовта е нещото, което Луцифер не знае откъде идва и къде отива. Още в праначалото, когато Бездната е създала Бог и Луцифер, преди време говорихме, тогава е имало един момент – Луцифер е искал да превъзхожда Бога, тогава вътре в тайната на Бога е искал да си вдигне престол до Бога. То не е точно, но в един смисъл е изтълкувано и като голяма идея негова, голяма амбиция. Вътре в тайната на Бога се е случило нещо, особено произнасяне от самата Бездна, която потайно е създала всички гласове. Някои питат има ли Мистерията глас. Ами това, което е създало всички гласове, има глас, но той е по-таен от другите гласове. Някой път може да говорим специално за този глас, сега идеята е друга.

Тази Мистерия, която е създала всички гласове, всички езици и същества, именно тя, Бездната, тогава вътре в тайната на Бога е произнесла нещо към Луцифер. Тя е казала на Луцифер: „Аз съм твоят унищожителен огън, понеже ти си мое създание“. И оттогава в Луцифер влязъл страх. Страх отвътре, в тайната на неговия живот. По-късно това е станало: „Аз съм твоят огън всепояждащ“. И това е звучало вътре в Луцифер. Този огън смутил много дълбоко Луцифер. Защо? Този огън смутил Луцифер именно чрез тайната на гласа, който го е произнесъл. В момента на произнасянето Луцифер е усетил нещо много древно, много древно излъчване, по-древно от себе си. Той се е мислел в един момент за велик господар и бог. Но в този момент той е бил пречупен, защото в този глас той е усетил по-дълбока древност от себе си. Така както котките се страхуват от водата. Когато в древността в Атлантида е трябвало да се срещнат на един бряг големите котки с водата, изведнъж изпитали голям страх. Усетили, че водата е тайнствена енергия на Бога, преди тях. Тя е била по-древна от тях. Изведнъж го схванали и оттогава носят в себе си малко или много страх. – Този глас му напомнял за някаква древна и страшна сила, която частично събудила скритото му съзнание и неговия страх.

Този бездънен глас на Мистерията имал необикновено вътрешно излъчване и затова нещо в Луцифер се пречупило. Луцифер разбрал, че няма никакъв шанс срещу него, но част от озлоблението му и от гордостта му си останали и тръгнали с него към по-долните светове – менталния свят, астралния свят и физическия свят.

Тука, преди да продължа, се сещам за една древна индийска легенда, накратко със свои думи ще ви я припомня, преди време ви я загатнах. В древността две велики същества-богове, огънят и вятърът се срещнали и смятали, че са по-силни един от друг. Вятърът мислел, че е много могъщ; огънят мислел, че е много могъщ. Изведнъж едно тайно същество между тях се явило, поставило една сламка до тях и казало на вятъра: – Ти можеш ли да напрегнеш всичките си сили и да издухаш тази сламка? – Разбира се – казал вятърът. И почнало това божество, включило всичките си сили – буря, ураган – сламката не помръдва. Въпрос към огъня: – Ти можеш ли да изгориш тази сламка? – Мога. Всички сили в ход, сламката цяла. Тогава тези две същества разбрали, че има друго тайно същество, скрито, че то всъщност е истинското могъщество, а другите са само някакви проявления. Те разбрали, че не са пълни божества и трябва да се съобразяват с нещо тайно.

Всички, които разберат този чист първичен огън Любовта, могат да се завърнат в изначалното безсмъртие. А тези, които останат в обикновената любов, те пропадат в страстите, в амбициите и в смъртта. Те погиват. Това, което липсва на Луцифер, е именно, пак казва Валентин, вдъхновението, защото той е придобил нещо външно, някакво външно мислене, някакво земно мислене и затова в него има жажда, страст, амбиции и голяма работоспособност, но в края на краищата това го уморява. Докато вдъхновението е друг огън, първично чист. Там творчеството е съвсем друго. Това е друго измерение, това е извор. И затова вдъхновението е неуморимо, неизтощимо. То може да се появява, може да се скрива, но то е неизтощимо. Ето защо на Голгота беше, казва Валентин, отстранено земното мислене.

Когато Христос е преодолял Голгота, той е отделил сянката от същността, сянката-тяло. Той е отделил сянката-тяло от себе си. Той е отсякъл човешкото и той е влязъл в плерома, т.е. великата пълнота, пълнотата на същността. На кръста Христос е преодолял Исус, божественото е преодоляло човешкото. Само така се ражда новият обожествен човек. Иначе човекът си остава човек.

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

Продължение

(лекция 12)

Ще говорим за Бездната.

Бездната, която се нарича още Върховен Абсолют, е една правелика идея, която превъзхожда всичко. Към тази Бездна, която е Абсолют, спадат още някои специални думи, специални идеи – думите Мистерия, Прасъществото, Прасъщността, Върховното Нищо, Праотец. Но има тънки разлики и тънки значения. Например малко хора знаят, че най-точните думи са Върховна Мистерия и Върховен Абсолют. Те не са равни на Върховното Нищо, както някои мислят. Друг път ще ви обясня по-подробно, тук само ще загатна: Този Абсолют е задвижил Нищото. Той може да го движи. Той е задвижил неподвижността, защото е от още по-висш порядък. И чрез това Нищо е създал всичко. Наистина неподвижността движи всичко. Вие знаете, в колелото има там в центъра една неподвижна част, благодарение на нея се движи колелото.

Абсолютът е Мистерията, която се крие в Нищото, но Тя е по-дълбока от това Нищо. Думата Мистерия в най-древните езици е много особена. Тя не е някаква тайна или загадка. Тя е отвъд. Ще обясня: Загадката, както ви казах преди, може да бъде разрешена само чрез тайната. Тайната може да бъде разрешена само чрез Мистерията. Но Мистерията никога, никога не може да бъде разрешена, защото в нея оперира Абсолютът. Той ще остане, според Учителя и според Майстер Екхарт, вечно непознаваем и неведом. Има разлика между невидим и неведом. Неведомият свят е по-дълбок от невидимия, той е създал невидимия. На едно място Учителят обяснява това. В една книга, която подготвяме – „Книга на тайнствата“, която към края на годината трябва да излезе, с мои коментари, там Учителят много говори за други светове и на едно място обяснява разликата между невидимия свят и неведомостта.

В замисъла на Абсолюта не влиза да Го познаем. Абсолютът обхваща всички неща, а на хората, боговете и съществата е определен само устремът. На тях е определен устремът към Него, но не да Го познаят. В един много по-дълбок смисъл Учителят обяснява: Абсолютът е по-дълбок от безкрайността. – Не само от Нищото, защото Нищото означава и безкрайност. Има наистина голяма Мистерия. Тя ще остане скрита.

Абсолютът не е нито човек, нито Бог; нито изречено, нито неизречено. Абсолютът е в известен смисъл Праначало и, разбира се, всичко, което е след него, но и всичко това Той го превъзхожда. Всичко след Него е ограничение и затова Той е наречен Несъществуващият. Някои Го наричат Несъществуващият Бог, но в друг смисъл. И затова е казано: Несъществуващият Абсолют е сътворил Несъществуващия Бог. Несъществуване означава неограничение, неограниченост, докато всичко, което съществува, е ограничено, макар и вътрешно да съществува, както боговете, Луцифер и Христос.

Несъществуващият Бог е създал несъществуващия свят, затова той може в един миг да изчезне. Ние мислим, че съществува, виждаме предмети, виждаме разни неща. Но всичко това е една скрита, сгъстена енергия и в по-висш смисъл е нещо по-дълбоко от енергия. Това е дух и още по-дълбоко това е не-дух, както е разликата между духа и искрата: човешкият дух е духът, същността, но искрата е не-духът. Преди време говорихме за учение за искрата. След време пак ще говорим, защото много дълбоки неща казва Майстер Екхарт.

Самата природа също е без корен и тя не съществува, и тя няма място. Днес гледаш реката, утре е пресъхнала; днес гледаш извора, след време и него го няма, някъде е преместен; днес гледаш Атлантида, утре я няма. Къде е Атлантида, къде е реката, къде е светът?

Всички светове и цялата вселена са една река. Всичко сътворено си има край. Това сътвореното само се е явило от Нищото и то си остава нищо. То си остава несъществуващо. То само имитира нещо, символизира нещо, показва път, но то е несъществуващо; то само загатва за нещо.

И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: „Тя носи много радост“, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. – Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път – Ал Халладж, нещо грандиозно.

Бог е тотален и всеприсъстващ навсякъде. Тогава къде има раздяла? Дори и в човека, който спи, Бог тайно е там. Дали Го виждаме, това е друг въпрос – Бог е там. Раздялата с Бога е голяма илюзия. Тя просто е невъзможна, тя е несъществуваща, защото съществува само вечното единство. Само това съществува, което пък се дължи на вечното Нищо. Това е произведение, резултат на вечното Нищо. А Нищото пък е пълнотата на безкрайността.

Казвам: Странно нещо е родината на човека, говорим за абсолютната родина. Тя е един вечен и несъществуващ дом. Казано по друг начин: Това е неизразима, преизобилна плерома, т.е. истинският дом на човека е велика пълнота, плерома; велика пълнота, безкрайна пълнота. По-малкият дом на човека е неговата душа. Още по-вътрешният дом е човешкият дух, но истинският дом е тази велика пълнота и безкрайност. Но човешкото мислене не може да разбере съществуването. Тогава какво остава за несъществуването?

И вижте какво казва Майстер Екхарт: Бог е бездна от Божественост. И после казва: Дори и Бог не е крайната цел на живота. – Дори и Бог не е висшата цел на творението. Той е само път към нещо по-дълбоко, нещо, което ни очаква от вечността нататък. Той е път към Мистерията.

Ние пътуваме към Мистерията, но трябва да се подготвим, за да понесем тази велика пълнота, за да понесем тази велика необятност. С този малък, беден човешки ум ние няма да я понесем. Учителят дава пример навремето как един човек спечелил от лотария параход. Отива, вижда го – огромна радост – и полудява. Той не може да понесе едно параходче, как ще понесе този ум безкрайността? Значи ние трябва да се подготвим. Първо трябва да постигнем нашата душа, нашата вечност, после духа и така постепенно все по-навътре.

Учителят казва за човека, който е спечелил кораба: Той не е понесъл радостта. Защо? Защото той няма в себе си душа и дух. – Те могат да издържат на огромно напрежение, но умът е много тесен, много малък. Вие знаете как двама човека може да се сбият за една подробност, за една малка подробност.

Да се върнем към величието на Бездната. Бездната е излъчила от Себе Си претънка субстанция, наречена впоследствие ахавир, по-късно наречена авир, още по-късно – етер и после – акаша. Ахавир, първичната дума, е мястото на идеите. Тука са се излели идеите на Бездната. От степените на ахавир са създадени всички видове тънки енергии и сили, наречени впоследствие небеса.

И така Великата Бездна е излязла навън. Тя е задвижила Нищото и е създала Първото същество – Бог – като реална нереалност. И затова ние не можем да придобием напълно ясна представа за Бога, защото Той е произлязъл от нещо, което е необяснимо, нещо, което е Мистерия. И нещо, което надминава всичко реално и нереално, всичко съществуващо и несъществуващо. Разбира се, нещата постепенно могат да ни се изясняват, но не чрез разбиране, а по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. А пък от тях ще дойде гносис, т.е. откровение. Какво е гносис? Това е тайното предание. Минавайки през гносиса, човекът разбира и вижда света със съвсем други очи. Гносисът е достояние на Великото Бяло Братство и на Всемирното Братство. А тези, които не се развиват правилно, гносисът, откровението не стига до тях. Традицията на гносиса е чисто съкровена същност. Тя се намира във всички учения, но тя е облечена в различни форми.

Спасението на човека е чисто гностическо дело. То е явление на откровението, явление на Бога. Това означава Спасителят да дойде в твоя живот чисто вътрешно. Които го чакат външно, ще бъдат разочаровани, но външните гледат външно и ще получат външно. Вътрешният гледа вътрешно и ще получи гносис. След време това ще го заведе към още по-дълбок гносис, тъй като самадхи има много степени.

Гносисът е първичното християнство, в момента така нареченото отречено християнство. Това първично християнско учение е изгубеното учение. Гносисът е чист мед. Истинската история на света се намира в гносиса и тази история е свещена. Тя е също акт на откровение от Бога. Тя не е в книгите, тя е акт на откровение от Бога. Следващият път ще говорим за първата раса, за втората раса и за третата раса. Ще видим как те са мислили, техния тънък, ефирен начин на мислене. Той, разбира се, не е човешки.

Гносисът не спасява физическото тяло, а духовното тяло. Той не е насочен навън, той не иска външни ограничения. Той няма нужда да спасява външни неща. Той спасява вътрешния човек, съкровения човек, стремящия се към духовност човек. Гносисът е достъпен само за духовните хора, а душевните – те само са на път. За тях казвам това, което скоро казах в Бургас и в Плевен: те ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени, т.е. ще им бъде даден шанс за развитие. А на земните хора в бъдеще ще им бъде даден шанс, ще им бъдат дадени и тежки условия, понеже не са използвали сега благоприятните условия.

Бездната е абсолютно немислима, макар че говорим за Нея компромисно, условно. Но когато говорим за Нея, ще разберем много неща вътрешно. Тя е абсолютно немислима, неосезаема, неуловима и такъв е и Бог. Бездната не е нито число, нито не-число. Както казах, самият Бог има число. Той е избрал за Себе Си единицата и пред Себе Си е оставил като почит Това, Което превъзхожда всичко.

Бог е великата пълнота. Той ако влезе в съществуващото, макар че то е ограничено, това съществуващо придобива нещо от единицата, от началото. Придобива свобода. Каква е свободата? Свободата е несъществуваща, т.е. трябва да умеем да не съществуваме. Затова Христос е много смирен и нищ и казва: „Как така ме наричате благ?“ Той умее да не съществува, именно затова Бог съществува в Него. Щом ти съществуваш, ти пречиш на Бога да съществува.

ВКУСЪТ НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

Ал Халладж казва: Който има истинска любов към Бога, той бива убит от Бога и тогава започва началото на неговия истински живот. – Както е при Христос: първо Бог ще те убие, ще убие всичко земно и сътворено и после ще те възкреси. Ако в тебе е останало нещо земно, няма възкресение. Ал Халладж казва: „Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание“ – нещо, което хората не обичат. „Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание, чрез което се влиза в присъствието на Бога.“ Ние хората изпитваме голяма мъка и Ал Халладж казва: Тази мъка е много ценна, защото тя иска да помогне на човека да се завърне в Източника. – Мога да я нарека условно космическа скръб, състрадание към човешките, даже към духовните същества. Огромно страдание, огромна мъка. Тази мъка, казва Ал Халладж, е мъка, защото тя трябва и иска да се завърне в своя Източник, затова е мъка. Но хората са забравили тайната на Любовта. Защото тази тайна на Любовта преодолява тази огромна мъка.

Самият Бог е съвършен, но слизайки в Сатана, Той изглежда несъвършен, но това е погрешно мнение. Той пак си остава съвършен, но прикрит. Казва Ал Халладж: Когато Бог обърне внимание на човека, Той убива в него всичко, което не е Бог – т.е. Той убива в него всичко излишно, което не е Бог. И казва още Ал Халладж: Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго, освен Тебе. – Самият Ал Халладж, както ще видим по-нататък, това е една изключително велика любов. Вие знаете, не само мюсюлманският свят, но и много голяма част от суфите се обръщат срещу него, когато казва: „Аз съм истината“. Този човек толкова много се е молил, толкова много се е слял с Бога, толкова много е мислил за Бога, че накрая се случва тайната. Той разкрива най-дълбоките неща, които суфите крият за себе си. Той изнася дълбоките забранени истини, т.е. Бог донякъде се е отпуснал в него да разкрие тайни неща.

Друга тайна е, че самият Бог произнася в него: „Аз съм истината“, понеже той се е слял с Бога и този, когото осъждат и изгарят, не е Ал Халладж. Значи хората не осъждат Ал Халладж, защото Ал Халладж казва: Ал Халладж го няма, в него живее Бог. Този, когото изгаряте, е Бог. – Значи светът продължава да посяга на Бог и да не вижда избраните същества, тъй като те живеят изключително в Бога. Друг път ще се спрем повече на това изречение.

Казва Ал Халладж: Аз видях Бога с окото на сърцето и Го попитах: Кой си Ти? Той ми отговори: Ти. – Самият Ал Халладж, това е една велика влюбеност в Бога. Това е едно велико единение на човека с Бога. Това е и самата тайна на живота. Това, което се е случило между Ал Халладж и Бога, просто е тайната на живота. Той е постигнал тайната на живота и я е показал нагледно.

Казва: Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си. – До такава степен е изчезнал, че престанал да вижда себе си. Отстранил е себе си – ум, сърце, воля, душа. – Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си. – И затова Бог в него се произнася: „Аз съм истината“, за което той е осъден. Т.е. той не е осъден, просто Бог го взима при Себе Си, за да не разкрие по-дълбоки неща.

Казва: Адам и Ева са създадени – както ви казах, това го повтарям – от мисълта на Бога, а Христос е създаден от духа на Бога. Затова едните са умствени същества, а Христос е и блажен, и същностен едновременно.

Сатана е само, казва Ал Халладж, един опит. Един важен опит, през който трябва да мине съзнанието на човека. И казва: Сатана наблюдава твоето отношение към самия тебе. Той е особено Божие око. И ако ти си много искрен към себе си, и ако ти имаш съкровено отношение към себе си, Ал Халладж казва, тогава Иблис, т.е. Сатана, залязва. – Ако ти наистина, както толтеките казват, имаш безпощадна честност към себе си, Сатана залязва. – Но ако твоето отношение към тебе е фалшиво, тогава Сатана изгрява в твоя живот. Ти не можеш да скриеш недостатъците си нито от Бога, нито от Сатана. Донякъде можеш да ги скриеш от себе си.

Всичко е Бог, казва Ал Халладж, и злото в известен смисъл е Бог, но Бог го превъзхожда. И грехопадението е Бог, забележете, но Бог го превъзхожда. И ако ние изберем твърдо Бога, тогава къде отива злото, къде остава грехопадението?

Сам Бог в началото е превърнал Луцифер в голяма, огромна светлина. В началото Луцифер Му е бил необходим като голяма светлина. После Той го е превърнал в голяма тъмнина, защото сега вече Му е необходим като голяма тъмнина, за съвсем други божествени цели.

Когато не разбереш Сатана, това е твое противоречие. Когато разбереш Сатана, това е развитие. Ти го разбираш само тогава, когато го преодолееш. Значи ти можеш да разбереш Сатана само тогава, когато го преодолееш в себе си, когато преодолееш и най-малкото зло в себе си.

Луцифер е бил само носителят на светлина, а Бог е притежателят, забележете разликата. Само Той може да управлява светлината. И пак казвам: Голяма е илюзията, че дяволът е противник и враг на Бога. Злото е вътре в Бога, то се ръководи от Бога и от Неговата строгост. Сатана участва в рая поради великия замисъл на Бога, защото за втори път е трябвало да се изпитат падналите духове от древността и още един път е трябвало да им бъде даден шанс. Още един път е трябвало да се види какво ще изберат те. В миналото около двадесет милиарда са избрали Луцифер, но други четиридесет милиарда са избрали Бога. Сега отново поставени на изпит в рая, е трябвало да бъдат проверени и изпитани кого ще изберат. И те са избрали Дървото за познанието на доброто и злото. Наречени са Адам и Ева, което просто означава човечеството. Някои продължават да избират доброто и злото, т.е. страданията и смъртта, и те ще продължават така много прераждания, докато се очистят.

Казва Ал Халладж: Сатана не е всемогъщ, защото работи само с част от силата на Бога. Но въпреки това злото е силно, защото Бог му дава да черпи сила от Неговата сила. Но то, злото, си има слаби места. Който има любов към Бога, знае слабите му места. Ако Бог съществуваше изцяло в човека, тогава къде щеше да бъде злото и дяволът?

Сатана победи в райската градина за втори път, но причината е в Адам и Ева. Защо? Главната грешка на Адам: Адам не беше изпълнен изцяло с Бога. Той не беше изпълнен с Бог в себе си. И Сатана съществува поради една причина: защото съществува човекът – не духът, духът е станал човек. И Сатана съществува заради човека, който не познава Бога и който не познава себе си, човека, който е изпуснал Бога.

АУМЪ

5-ти август 2008 г.

ПЪРВАТА РАСА БАРХИШАДИТЕ

Окултна история
(лекция 13)

ПЪТЯТ

(първа идея за размишление)

ВТОРАТА РАСА БЕЗИМЕННИТЕ

Окултна история
(лекция 14)

СФИНКСЪТ

(втора идея за размишление)

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

Окултна история
(лекция 15)

МЕРКАБА

(трета идея за размишление)

ПЪРВАТА РАСА БАРХИШАДИТЕ

Окултна история

(лекция 13)

В София в неделя една сестра след лекцията каза: Не може ли да изнасяш само за Настрадин Ходжа, да няма други лекции? Казвам: Не може. Има план.

Първата раса, Бархишадите, е непроявена раса на човечеството, според Учителя, отпреди двеста и петдесет милиарда години. Несътворена раса на човечеството, наречена е още Божествената раса или Крилатата Божествена раса. Ангелоблажени същества, но не богове. Значи отсега уточняваме: расите са създадени от боговете, а не от Бога. Бог е създал боговете, а боговете са създали расите.

Първата раса е несътворената част на човечеството. Тя е, както казах, нематериална. Тя не е външна раса, а вътрешна. Първата раса, наречена още небесните хора, са били нещо като ефирни призраци. Те са нямали собствена светлина. Те са били опит на боговете. Те били опит за началото на едно вътрешно човечество.

И първата, и втората, и третата раса, третата някъде до около половината, са нематериални, вътрешни раси. Те са били в чисто ефирно състояние, полубожествено. Не божествено, а полубожествено, което означава не напълно съзнателно. Те са били повече идеи, отколкото напълно живи, съзнателни същества. Ръстът им е бил много голям. Не е за вярване, но окултната наука е категорична: около шестдесет метра, тогава. После става голямо смаляване. Около шестдесет метра призраци, нещо като сенки на Великите богове, някакво странно отражение на боговете.

Казано по друг начин: боговете ги излъчили и ги създавали постепенно по свое подобие. Те били призрачни, но все пак получили нещо от мистичния Огън на боговете. Въобще пак повтарям: расите са творение на боговете, а не на Бога. Само боговете и божествата са творение на Бога, а самият Бог, както знаете, е творение на Бездната, т.е. на Върховния скрит Абсолют.

Първата раса е била един скрит, непроявен свят. Този непроявен свят и непроявен живот се е намирал изначално скрит в Първичната Причина, в Бога и в един по-първичен смисъл се е наричал рай; условно, но наричал се е рай. Този мистичен Огън, излъчен от боговете, все повече се определял в тези призраци, в тази странна, призрачна енергия, в тази, може да се нарече, ефирна, плаваща, духовна и много фина материя.

Тази раса е имала странен опит, опит в света на идеите. Тя е имала в себе си идеи, чрез които да се построят постепенно особени форми на живот. Началото на тази първа раса, както казах и преди, според Учителя, е отпреди двеста и петдесет милиарда години.

Макар че тази раса е била непроявена, тя е обмисляла и чертаела в себе си особено пространство за живот. Те отделяли от себе си много тънки, ефирни идеи. Разбира се, боговете им ги подават и те ги възприемат в себе си и ги отделят. Постепенно тези ефирни идеи започнали да стават мисли, желания, тела.

Тази раса не е обладавала в себе си висш, абсолютен разум. Самите богове не могат да го дадат. Единствен Бог може да даде в най-висш смисъл свещен разум. Значи тука говорим за относителен разум.

Тази раса можем да я наречем странно реална, по-скоро отвлечена, което я прави в известен смисъл и донякъде блажена. По-късно между бархишадите се явява нещо много тънко, ефирно, плуващо в пространството – малък светещ извор. Казано по друг начин – таен духовен отломък, светещо фино ядро, наречено много по-късно монада. Но преди това е нямало такива думи, нямало е такива изрази, затова се е наричало светещ извор и фино светещо ядро.

Но това фино ядро, подадено от боговете, било загадка за бархишадите и те започнали да го обхождат. Те започнали да го заобикалят със своите фини излъчвания. Въобще тука всичко е било много странно, защото е нямало вещество, нищо плътно. Тук всичко е било ефирно – нито ум, нито материя, нито бреме. Лекота, някаква странна лекота. Всичко това е било дълбоко в древността.

Бархишадите били много странно цялостни. Те нямали такива разделителни неща например като ум, сърце, тяло, воля. Подобно на ангелите, при тях те не са разделени както при човека. При човека са разделени ум, сърце и воля и той трябва да ги обедини; при ангелите всичко е едно единствено нещо, нещо цялостно.

Те нямали реакции към някаква външна природа, тогава е нямало природа. Нямало нито вятър, не е бил създаден, нито дъжд, нито време, нито студ. Те нямали дори, забележете, идея за себепознание. Както казах, те били много отвлечени, свободни, но всичко това в особен вътрешен смисъл. Те не познавали нито себе си, нито истината, защото били в нея, в истината, така както рибата във водата. Рибата си плува и не познава тайните на водата. Те били нещо като, условно казано, като богове, но и като деца, повече приличали на деца, но без мъдрост – чисти, невинни, но не и мъдри. Просто странни, отвлечени същества. По-късно ще видим тайната, свързана със свещената история на човечеството и че когато човек избере тази история и я разбере дълбоко, той тръгва по пътя към Орела, към Бога. Когато избере човешката история, тръгва по пътя на преражданията и на многобройни умирания. Зависи какво ще избере човек. Ето защо цялото човечество, официалната наука, Черното братство, както ще видим в по-следващи лекции, изпитва огромен страх от тайното учение на Атлантида. Искат да изкарат, че това е мит, легенда, полуреалност, нереалност, защото ако учението на Атлантида навлезе дълбоко, то ще смути света, а то съвпада с тайното учение на Христос, с тайното учение на Мелхиседек и на Тот, то е универсално и се намира в меркаба. Толтеките са надраснали всички цивилизации, защото цивилизациите умират с грохот. Толтеките са най-големият народ, който по пътя на безупречност побеждава всичко, що е наречено цивилизация. И ако те се наложат постепенно, те ще навлязат в света; няма по-лошо нещо за всички образователни системи и за всички политически. Всичко трябва да се откаже от себе си и затова има голяма борба Атлантида да се изкара като приказка и като нещо странично. Но толтеките бавно навлизат в света и ще говорим за тях все повече и все повече.

Първичните раси, това са хора, както казах, ефирни. Те са се развивали духовно в пространството, не във времето, а в пространството. В първата раса е текла слънчева мъдрост, но е нямало възприятие за нея. Тук Свещеният разум е бил Единното Мъдро Същество. Те са били потопени в Него, но в дълбочина не са Го познавали. Тука в тази раса е имало само един източник на съзнание, общ – Бог и посредниците между Бог и бархишадите – боговете. Тук Бог по един особен и скрит начин е изразявал Себе Си като някакво велико единство. Тук Бог, както и на много места, е особено и тайнствено скрит. Както е скрит и в самите богове, така е скрит и в бархишадите, защото те всички са части от Бога, от Неговия Дух и от Неговия потаен замисъл.

Първата раса, пак казвам, никога не е имала физически тела и затова не е била обременена. Т.е. нямало е физическо тяло, нямало е смърт. И това е чак, както казах, до средата на третата раса – Лемурия. Тези условно наречени хора са били ефирообразни и безполови. Чак по-късно грехопадението ги разделя на полове, т.е. целостта им е била отнета. Всичко това е един духовен свят преди сътворението.

Преди сътворението този свят е бил в непроявеното единство на Бога, там е живял той. Тук, в първата раса, злото въобще не е съществувало, защото то не може да съществува в такава реалност. То може да съществува само в нереалност, в нереален свят, където има смърт, където има ограничения.

Тука, в първата раса, в света на ефира, е нямало понятия като добро и зло; нито топло, нито студено; нито тъмнина, нито светлина – само ефир. Тази раса е живяла по един много странен начин вътре в самия Бог.

ПЪТЯТ

(първа идея за размишление)

Цивилизациите и народите правят всичко възможно да унищожат андрогина, целостта на човека и завръщането му в своя произход. А целостта всъщност на човека означава, запомнете, безсмъртието. Целият човек, целостта, пълнотата му, това е безсмъртието.

Окултната наука казва: Всички цивилизации загиват еднакво, с грохот, поради отказа на човека от себепознанието, както ще видим какво става по-нататък в Лемурия. Отказ да развиеш малкия разум, който ти е даден, защото които са го развили, стават полубогове, както рмоахали и толтеки.

Болестта: окултната наука казва в миналото, че това е един много важен метод (и тогава е имало болести в тези раси на Лемурия), болестта е един важен метод в цивилизациите и света. Тя е метод да си промениш съзнанието и да го поведеш към чистата духовност. В този смисъл болестта е по-ценна от здравето. Болестта е по-здравословна от здравето, ако те поведе. Не винаги, но в много случаи болестта повежда; здравето не повежда човека към свещен разум, към голяма отдаденост, но болестта има по-голям шанс.

Цивилизациите и народите загиват поради непознаване на свещената история, което означава поради неразбиране на Бога. Окултната наука казва: Кариерата в този свят е реален път към смъртта. Пак ще повторя: Който се стреми към кариера, говорим според окултната наука, това е реален път към смъртта, едно от най-лошите неща. Т.е. този, който е включен в системата на света, по друг начин казано, в човешката история, а не в свещената, той става роб заради благата на света. Той е пожертвал енергията, която е трябвало да го изведе в себепознанието и оттам в неговото безсмъртие. Той е направил фатална грешка.

Емоцията: според окултната наука – стар и таен механизъм на нисшия астрален свят. Тя е механизъм на енергийно изтощение. Тя е капан, тя е чист път към смъртта. И в този свят се създават много неща за емоцията – всякакъв род капани, за да имаш емоция. Емоцията означава, че не владееш себе си и оттук започваш да изгубваш безсмъртието. Емоцията не трябва да се бърка с чистата радост на съзнанието и душата, това са различни неща.

Пътят към свободата е изход от човешката история, изход от всички емоции. Те трябва да са овладени, за да служат на душата, на духа и на Бога. Значи изход от човешката история и влизане в свещената история, в замисъла на Бога, т.е. в системата на себепознанието, което води пряко към Бога.

Завещанието на толтеките е, че светът е сбор от тескатлипока, т.е. светът е сбор от хора-огледала, сбор от същества с изкривено съзнание. Това означава сбор от огледала – изкривено съзнание. И само воинът си изправя огледалото, съзнанието, поради стремежа си към пълно отдаване на безупречност, което е и древното учение на Тот, както ще видим после и древното учение на Мелхиседек, което започва от Лемурия, и древното учение на Христос. Защото по пътя на безупречност единствено се развива истинската меркаба. Древният Мелхиседек го нарича древното тайно учение. Това е цялото древно тайно учение в тази дума – меркаба. Това е всичко, което спасява човека от цивилизации, сътворения и паднали светове.

Истинската човешка същност е в андрогина. Андрогинът е същност, която ражда хармония вътре в себе си. Значи не чака примирие с хора, не сключва никакви договори. Просто от тебе извира мир и хармония, т.е. ти си независим. Значи хармонията се ражда и трябва да се ражда отвътре, от самия тебе, от твоята вътрешност и тя твори после, но вече второстепенно, твори в окръжаващия свят. Значи ти не я чакаш отнякъде да дойде, от някакви външни условия. Т.е. Бог е в тебе, няма какво друго да чакаш; Той отдавна е там.

Болестта е закон за спиране на погрешния път на съзнанието – казва окултната наука. Забележете какво благословение е болестта, закон за спиране на погрешния път на съзнанието.

Постигането на голяма кариера в света, според древните мъдреци, означава огромен провал, защото тук е ограбено себепознанието. Енергията е изтекла в друго направление. Бил е ограбен пътят на енергията, която е трябвало да се отдаде изцяло на Бога; не на кариера, не на нещо друго – изцяло на Бога! Тука само за малко ще се отклоня. Учителят е казвал на по-външните: Трябва да знаете, да имате две професии, да знаете два езика. – И всички приемат това, радват се, хубаво, правилно. На вътрешните казва друго, пример, на една сестра така насаме: Сестра, да не вземеш да станеш професионален музикант, много е опасно. Откажи се от това. – Защото тя е обичала истината. Другото е път, по който малко или много ще развиеш его. Оттам ще започне твоят провал и ще изгубиш себепознанието. В окултната наука няма кариера. Има голяма любов към Бога, има голямо себепознание, но не и стремеж към кариера, където разпиляваш енергията си.

Държавата, цивилизацията, европейските съюзчета, това е едно чисто изкуствено обединение на хора, а не осъзнаване, основано на велика и неизменна любов към Бога. Това означава, че от такъв съюз ще произлезе едно нещо – израждане, това е закон. Там, където го няма голямото осъзнаване на Бога, всички изкуствени събирания без реалните свещени отношения – това ще произведе израждане.

Мъдрите казват: Ние не сме същества на държавата и на света. Ние сме същества на Бога и на Бездната – ето я мярката. Изкуствено създадените хора всякога се израждат. Те стават хора с нисши качества. Може да имат претенции, това е без значение.

Човекът трябва да се научи да живее самостоятелно, но по един чисто божествен начин. Не просто самостоятелно, някаква си независимост глупава, не! Самостоятелно, но да избере един чисто божествен начин.

Човекът, който се е отдал на развитието и себепознанието, той оживотворява жизненото пространство около себе си. Истинското вътрешно развитие не означава изолираност от обществото, защото това развитие си е чисто вътрешен, съкровен процес. Държава и свят не могат да му посегнат – чисто вътрешен, съкровен процес, таен процес, както при Дионисий, един от най-големите учители на мистичното християнство. Дотогава не са знаели какъв е той; чак след смъртта му, и то само някои светци и по-пречистени хора, разбират, че това е нещо много грандиозно – Дионисий. Аз съм ви говорил много за него, но още имаме да говорим, много е специален. Просто те не знаят какво е правил вътрешно той. Водят го като един от най-големите водачи на църквата в древна Гърция, близък с апостол Павел и т.н. Но иначе всъщност и досега е скрита неговата личност и не се знае кой е той.

Значи истинското вътрешно развитие е чисто вътрешен, съкровен процес и затова обществото не му е пречка. Пречката е в неразбирането, в самото неразбиране на човека. Човек може да отиде в манастир и да изостане, няма никакъв проблем, както скоро един свещеник запали църквичката си и джипа си, защото те го изкушавали. Ами подари ги, много начини има. Както и да е. Значи чисто вътрешен процес.

Информацията, другият момент, за разлика от мъдростта, е една от най-деликатните форми на лъжата, запомнете. Както компютрите си търсят донори, подобно нещо. Само окултният ученик може да владее тези неща, като ги използва по много малко, много разумно, напълно овладяно. Ако не се владее, той ще стане донор, както милиони същества са станали донор на компютрите. Информацията – една от най-великите, много изтънчени, деликатни форми на лъжата. Ето защо информираните хора не познават себе си. Информацията, за разлика от мъдростта, е метод, забележете какво казва окултната наука, метод за умъртвяване на енергията. Информацията е и изопачаване на чистата енергия и нейното първично развитие. И там има някакво развитие, но в съвсем друга посока. Последствията му са от лоши по-лоши.

Научната информация няма отношение към мъдростта. Представете си само Айнщайн до Христос и Мелхиседек. Учителят казва за Айнщайн: Като отишъл при ангелите, ставал само да им носи вода. – В света научната информация е пиене на мъртва вода.

Любов към Бога означава: не върши постъпки, които пораждат проблеми, т.е. не създавай пространство за хаоса. И ако не постъпваш по този начин, по този закон на Любовта, ти вече си езичник и еретик. Любов към Бога означава да постъпваш чисто, без изкривяване в чистата постъпка, т.е. да няма място за промъкване на астрала и на хаоса.

Чистата постъпка е действие на съкровеното състояние на съзнанието, не на ума. Умът може да имитира, но той не постъпва чисто, той няма такава енергия. Той няма съкровеност.

Пътят на развитието е в умението да се освободиш от всички условия, които ограбват твоята важна, съществена жизнена енергия, от която зависи себепознанието. Говорим за истинското вътрешно развитие, пътя към Бога и накрая познаването и проникването вътре в Бога.

ВТОРАТА РАСА БЕЗИМЕННИТЕ

Окултна история

(лекция 14)

Това е една друга странна раса. Те също са били идеи, излъчвания. Излъчвания и на боговете, и на първата раса. Тази първа раса излъчвала все повече идеите си към споменатото светещо ядро. Те излъчвали все повече идеи, т.е. сили, за някакъв по-външен живот. И така постепенно тези излъчвания започнали да се превръщат хем в нещо безименно, хем в нещо като мисли. Мисли, които били нещо подобно на същества. Всичко това ставало много постепенно.

Така бавно и постепенно започнало да се мисли за нещо друго, което много по-късно започнало да се оформя като време, пространство и енергия. Започнало някак си да се мисли, да се осмисля като време, пространство и енергия.

Безименните не умеели още да общуват, но те сякаш търсели нещо, с което да имат отношения. Но много дълго време те били като витаещи същества, и то с най-странни форми, най-странни астрални форми. Астрални означава полудуховни форми, като се почне от всички дракони, тука се намират те, във втората голяма раса – дракони, елфи, гноми – които имали в себе си още по-странни представи. Те сякаш идвали от някаква митична страна. Те нямали пол, били безполови. Те странно отделяли от себе си нещо ефирно, подобно на първата раса, което можело да се нарече условно нещо като зародиш, идея за някакво бъдещо раждане. Този особен зародиш по-късно се оформил като нещо подобно на яйце.

Този зародиш, това яйце се хранело от техните излъчвания, това било храната на яйцето. Както човек поддържа някаква мисъл и тя се храни; ти я храниш и я правиш силна, тя след време израства и ти помага. Значи това яйце се хранело от техните излъчвания, от тяхната аура, от нещо като общуване. Така се поддържало яйцето и по-късно този зародиш започнал да се отделя постепенно като самостоятелно същество. И то започнало да заживява в своята собствена и малка аура, т.е. в своята си сфера. Всичко това е окултният път, по който първата раса се е трансформирала във втората безименна раса, т.е. преобразявала се, под формата на странстващи аури, които започнали да си създават в себе си своя собствена, специфична атмосфера.

Тази втора раса, безименната, била малко по-сгъстена и по-плътна и като аура, и в смисъл на някакво мислене, някакво пътуване в пространството, в сравнение с първата раса. Те приличали на носещи се духовни яйца. Това било в древността, в правремето, когато външното време още го нямало. Тогава имало само вътрешно време, наречено правремето.

Тези две раси са предвечни реалности. По-късно тези странно и духовно светещи яйца постепенно започнали да се втвърдяват и още по-късно от това е щял да се зароди животът, а в третата раса – и вече човешкият живот. Но и в първата, и във втората раса, и както казах пак, до половината на третата раса е имало много дълъг период, период, който е особен род неведение, странно неведение. Те живеели в странно състояние, не реагирали на никакви климатични условия. Като цяло трудностите за тези раси не присъствали. Тези раси с лекота можели да живеят навсякъде и по-късно също навсякъде – във въздуха, вътре във водата, вътре в земята, под земята, както и досега, и вътре и в огъня. Това са странни духовни същества, продължават да живеят и сега в малко по-друг вид. Например силфите, духовете на въздуха, за тях Учителят казва: Те си играят, живеят вътре във въздуха. Някой път събарят шапката на човека, човекът казва – вятърът. – Те си играят, радват се, човекът не знае, че те си правят игрички, и т.н. Навсякъде живеят според склонността си.

Втората раса, както казах, е полудуховна. Тя е повече сомнамбулична. Тука е било пълно с отнесени същества. Тука във втората раса главният водач е било чувството. То било от три вида. Ще обясня:

Първият вид чувства – астрални чувства, явните.

Вторият вид – някакви страдащи чувства, някак смътно те страдали, усещали, че нещо липсва.

И третото – някакви скрити божествени чувства. И тези чувства – и те били вътре в тях, но някак си много скрити, някак си чакащи; можело да ги развият, можело да не ги развият. След време някои ги развиват на най-високо ниво – рмоахали и толтеки, развиват разума до такава степен, че някои стават богове, други се сливат с боговете. И от това сливане започва именно истинската култура, която е надраснала всички цивилизации. Такова нещо в съвременния свят няма, това се е случило единствено в първата и третата подраса на Атлантида, но за Атлантида ще говорим другия път.

И така чрез астралните чувства тогавашният наречен условно небесен човек е придобил разсъдък. Значи чрез астралните чувства е придобил разсъдък; чрез страдащите чувства е придобил някакъв опит, смътен опит; и чрез божествените чувства – някакъв разум, малък разум, който ако се развие, може да стане свещен и божествен, зависи какъв път ще избере, личен избор на съществото.

В човека има една скрита памет за страданията. Това било вложено, а то е условие чрез страданието човекът от умен да стане разумен, ако опитът му е правилен. Човекът е трябвало да развие своя разсъдъчен ум и от много гъст ум да го направи все по-разреден, все по-духовен, за да може да осъзнава все повече себе си. И накрая ако върви към себепознание и ако човек познае себе си, тогава вече неговите знания и опит ще се превърнат в разум, а това вече е път към божественост и мъдрост. Което води пък до завръщане към чистата връзка с боговете и оттам със самия Бог.

Но ако човекът си остане астрален, той остава вътре в инстинктите си, а те са старата и заспала памет на човечеството, скрита памет. Разбира се, тази божественост и мъдрост се случили много по-късно в третата и четвъртата подраса. Те се случили в Лемурия и Атлантида, още по-точно в четвъртата и шестата подраса на Лемурия. Оттам започва да се развива по едно малко ядро на изключително големи мъдреци и учители. Четвъртата подраса на Лемурия се нарича барни, а шестата подраса се нарича лутания. А в Атлантида първата подраса се наричат рмоахали, а третата подраса са толтеките. Това са и най-истинските носители на чиста духовна култура – барни, лутания, рмоахали и толтеки.

Има три вида древни градове, скрити под земята: Шамбала – по линия на древна Индия и Тибет; Агарта – по линия на Атлантида; и Лутания – по линия на Лемурия. Там също ръководи велико същество от ранга на Мелхиседек. Както ще видим после, при голямата катастрофа в Лемурия друг подземен град, наречен Теро, приема избраните, които трябвало да оцелеят, в град, който по-късно вече се нарича Лутания.

Пак казвам: истинската култура започва от барни, лутания, рмоахали и толтеките. Най-голям връх се постига при толтеките, защото търсачите на истината са били милиони. Иначе в Атлантида при големия потоп загиват шестдесет и четири милиона същества. Но милиони са постигнали пълно познаване на Орела, на Бога чрез меркаба – нещо, което надминава всякаква цивилизация, особено съвременната жалка цивилизация, която не познава тайната на меркаба, която древният Мелхиседек нарича самото древно тайно учение, самата същност. После ще кажа нещо малко за меркаба, друг път ще продължим.

По-късно толтеките образуват тайно общество в Атлантида, наречено Пътят на стрелата, а още по-късно то се преобразява и вече се нарича Бялото братство. Там започват корените на Бялото братство. И наистина в това древно време (а толтеките са живели около четиристотин хиляди години в Атлантида, изключително развитие, изключителни учители и мъдреци; за един от тях сме говорили преди – учителят Мелхория) в толтеките са се вселявали част от боговете. Затова има истинска култура там. И нещо повече, част от боговете са слезли на земята при толтеките. Откъде слизат те? Поначало идеята за меркаба идва от Сириус, от боговете. Те я въвеждат при толтеките и те спасяват културата чрез меркаба – истинската духовна и божествена култура. По-късно самите богове са слизали под форма на толтекски учители. Не говорим за последните времена, VІІІ–ХІІ век в Испания и Мексико. Тогава идва някакъв малък остатък от толтеки, но от много по-слабо развитите. Пак е имало учители, но те са на много по-ниско ниво. Тука говорим за Великите древни учители, които са надраснали и света, и астралния свят, и вселената, и звездите. Всичко са превърнали в прах заради дълбоко познание на Орела, което ние Го наричаме Бог.

Когато боговете са слезли в толтеките, това е така, защото е имало изключителни външни и вътрешни условия да влязат в тях, защото толтеките са избрали свещения разум и пътя на безупречност. Този път е най-голямата заплаха за света и затова светът говори уклончиво за Атлантида. Пътят на безупречността е и пътят на Христос, и пътят на есеите, както казах, и на Тот, и на Мелхиседек, и т.н.

Чрез тези толтеки, когато боговете са слезли в тях, е започнал строежът, построяването на сфинкса, оттам започва тази идея, и на пирамидите – всичко това започва в Атлантида. В тази връзка ще кажа някои неща за сфинкса, говорили сме и пак ще кажем: сфинксът е построен в чест на един от най-великите богове, който в Атлантида се казва Та Кхора, по-късно – древният Техути, още по-късно – Тот и някои го наричат Хермес. Та Кхора, или Техути, наречен Великият Бял, преведено на египетски, или Бащата на боговете, е едно от много специалните същества въобще във вселената.

Идеята за сфинкса и за пирамидите започва от видение на Та Кхора, този древен жрец на Атлантида, който видял, че сфинксът имал в себе си покоя на Бога. Та Кхора разбрал посланието. Той схванал, че сфинксът безмълвно учи човека на вечната истина. Сфинксът загатвал, че тайната на богочовека е скрита в самия него, т.е. затова сфинксът не говори. Ти трябва да откриеш това в своето безмълвие, в дълбочината си, не в говоренето.

Та Кхора разбрал, че сфинксът е идея на Нетер Нетеру, както ви казах на египетски това означава Абсолютът, който е скрит в Бог. Това е Негова идея, Той е просто самият духовен Учител на човечеството. Значи самият този скрит Бог ръководи боговете, хората, расите и затова ви казах: има само един Абсолютен, Който ръководи. Но ние трябва да знаем какво да изберем, защото ако изберем свещената история, ще имаме съвсем друго бъдеще; ако изберем човешката история, ще изгубим Великото ръководство. Макар че някога и тези същества ще имат някакви шансове, но дълго време ще умират и ще се прераждат, т.е. ще бъдат родени същества, сътворени, външни същества.

Самият Бог е просто духовният Учител на човечеството. Но главното, безмълвно послание на сфинкса е, че постоянно трябва да се вглеждаш в посоката на Бога. Както знаете, сфинксът гледа към изгрева, това е идея. Постоянно трябва да мислиш и да гледаш в посоката на Бога, за да не те улови светът или пък другият свят. Значи и двата свята са ограничени – и този, и отвъдният свят са бедни.

Казано по друг начин, сфинксът казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога. Докога? Та Кхора казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога, докато станеш бог. Значи на въпроса „докога“ той отговаря – докато станеш бог. И само когато станеш бог, ще познаеш Бога. Но за сфинкса ще говорим отделно после. Преди време сме говорили, след време пак ще говорим, защото той е по-голяма идея, отколкото изглежда. Това е най-древното универсално послание. Каквото и да говорят другите свещени книги, всичко се свежда до това. Просто стани бог и безсмъртие – тихо, тънко, извън света, без той да разбере какво правиш, защото, както казах, това е чист, съкровен, вътрешен процес. Нито този свят може да те обърка, ако избереш твърдо Бога, нито другият свят.

Да се върна на втората раса. Втората раса паднала надолу в своите въображаемо създадени образи, т.е. в астрални тела, и така били родени „потомци“. Потомци в кавички. Тука много неща ги казвам в кавички, защото много е трудно да се обяснят. Около петнадесет години ми костваше да намеря думите за тези две лекции, докато разбера точно как стоят нещата. За трета и четвърта раса мога да ви говоря три години, но за тези първи две раси е много трудно.

Значи тези потомци били нещо като едно голямо човечество. И тези астрални тела обаче били многообразни и много странни. Те приличали на огромни хора и на огромни чудовища от всякакъв вид. Тука са породените русалки, преди време говорихме за тях, кентаври, въобще всичко, което може да се въобрази и извае в астралната материя, която впоследствие щяла да ги сгъсти и материализира, и то долу на земята.

За съвременните учени това се нарича легенди и митове и те приключват дотук. Тук няма да обяснявам защо не им е дадено да изследват истинските неща навътре; те просто са изпъдени. Но само ще кажа, че всяка легенда е една скрита и покрита истина.

СФИНКСЪТ

(втора идея за размишление)

Сфинксът не говори на човешки език. Той говори на чисто духовен език, езикът на безсмъртието, и затова той вечно мълчи и загадъчно се усмихва.

Великият древен бог и учител Та Кхора, наречен впоследствие Техути, е влязъл вътрешно, и символично, и буквално, в облика на сфинкса, но е избрал безмълвието. Той говори вътрешно в безмълвието само на тези, които са избрали тотално пътя към Бога. На тях казва по нещо от безмълвието, но много малко. Той е обречен да живее, част от духа му, в тайната на сфинкса. Ето защо сфинксът е огромна загадка и ще остане загадка.

Сфинксът съдържа в себе си образа на мъдростта. Този бог – Та Кхора, или Техути – е именно един от най-великите богове, образи на мъдростта. Той е едновременно Велик хему (хему означава на египетски жрец), Велик жрец и Велик учител на човечеството, още на древното човечество, Велик водител. Пак казвам, той е заключил мистично себе си във формата на сфинкса. Той хем е непривързан, хем една част от него е вътре в сфинкса. Ето защо сфинксът е станал свещена загадка, вечна загадка за цялото човечество.

Сфинксът беседва само с този – казва Тот – който има уши. Говорим за чисто духовни уши.

Сфинксът говори мистично, духовно. Той не общува със земята, т.е. със земното мислене. Той общува само с вечността и само с безсмъртието. Той общува с тайната на живота. Така е решил да се въплъти и да действа самият Тот, богът на мъдростта, това е негов избор. Той разкрива пътя към мъдростта на избраните чрез безмълвие.

Сфинксът умее да чака. Той чака преобразяването на човека. Човекът трябва да се преобрази, това е посланието на сфинкса, в богочовек. Той чака човекът сам да прозре пътя на своето преобразяване. Сфинксът загатва, че ако човекът не открие тайната в себе си, т.е. тайната на богочовека, той все ще бъде смъртно същество. Той все ще се превъплъщава от смърт в смърт.

Сфинксът е мълчаливо и тайно наследство на една изчезнала, древна раса, която всъщност не е изчезнала, а се е скрила. Сфинксът е послание на посветените в Атлантида, които впоследствие са образували ядрото на рмоахали и толтеки. По-късно те се преселват в Египет, защото искали посланието да продължи, то е универсално. Да откриеш Орела, да откриеш истинския Бог, няма по-дълбоко от това. Всички свещени книги ако нямат такова послание, нищо не струват – това е реалното и универсално послание, то ще важи за всички времена, докато има времена и докато изчезнат времената. Рмоахали и толтеки се преселват в Египет, това са всъщност атлантски египтяни, които пожелали това универсално послание да остане за човечеството, понеже обичат човечеството и това послание да продължи.

Сфинксът е загатване за чистата, изчезнала слава на Атлантида. Това е най-дълбокият символ на Атлантида преди пирамидите. Това е славата на безсмъртните посветени, които, макар и малцина от общото човечество, са знаели какво търсят, знаели са какво да намерят и са го намерили: меркаба. Това е върховното и истинско учение, което прониква в тайните на Орела, т.е. в тайната на всички светове на Бога и отвъд Него; знаели са какво търсят.

Сфинксът е изразител на най-древната и абсолютна религия, религията на прасветлината, религията на самите богове – това е идеята на сфинкса.

За сфинкса времето е без значение, а същественото е в умението да станеш богочовек, това иска да ни каже сфинксът. Значи времето няма никакво значение. Ти можеш да решиш след хиляди години да станеш богочовек, да отлагаш. Както в Индия – има много прераждания, може след хиляди прераждания да станем Буда, защо да ставаме в този живот? И такъв момент има.