ЛИЕЦЗЪ

Даоски Мъдрец

Изпълненият с красота е горд, изпълненият със сила е необуздан - с тях не може да се разговаря за учението. Затова, докато не побелеят, с тях не си и струва да се разговаря за учението, а още по-малко - за неговото осъществяване. На необуздания хората не могат да дават съвети. А щом хората не могат да му дават съвети, той остава самотен, без помощници. Умният разчита на хората, затова и на старини не грохва, знанията му са изчерпващи и не възниква объркване.

Трудното при управляване на царството не е в това - самият човек да е умен, а в това - да намира умни.

Мъдрият човек разчита не на знанието и майсторството, а на естествения процес на развитие.

МАЗУРИ

Египетски Кабалист и Мистик

Божието Име е състоянието на Истината.

В сферата на Неговото Име и най-трудните въпроси на битието се решават от само себе си.

Великата Истина е проявата на Неговото Име.

Единството на всички духовни сили в човека оформя слуха, който може да чуе Възвишеното Име. Голяма е тайната на този слух. Този слух не е даден дори и на Ангелите.

Духовният слух е тайна с централно значение.

Милиони висши същности не са посветени в тайната на Възвишеното Име.

Тайното Име е магически знак и символ на реалното Присъствие.

Всяка тайна е наситена с живот, защото Духът живее в нея. Понеже Духът живее в тайната, тя има мощен духовен магнетизъм.

Само който влезе в тайната, може да познае Неговата Същност.

Тайната е Началото на нещата, а Истината е Безкраят.

Завръщането на човешката същност към Великото Име е чисто магически процес, това е процес на озарение и посвещение.

Всеки, който е избран от Великото Име, се превръща в жертва на Вечността.

Всяко същество носи в себе си една тайна, която трябва да осъществи.

Само който живее във Великото Име, може да осъществи целостта на живота. Човек става универсално същество само чрез целостта на живота.

За да се завърнеш при Великото Начало, трябва да обхванеш всички светове.

Огънят на възхода към Дървото на Великия живот обхваща всички светове и всичко това обхваща най-вътрешната област на душата.

Тайното Име никога не се описва и обяснява. Тайното Име е Предание.

Когато Висшият свят е станал твой път и твое ръководство, ти се приближаваш към прага на Преданието.

Най-големият мрак ще преживееш пред прага на Преданието, а след това идва животът завинаги. След това ще бъдеш погълнат от тайната на живота.

Преданието на Великото Име е пътят, по който в човешката същност се вселява Сиянието отвътре.

Дъбът не се появява от жълъда, нито от семката, защото ако разрежеш семката, къде ще видиш дървото? Няма да видиш нито дърво, нито корени, нито клони, нито листа. Дървото се ражда от невидими сили, тези сили работят с Истината.

Дървото изчезва в жълъда, а жълъдът - в невидимото. Невидимото също може да изчезне. Незнайно е Великото Име, а невидимото е само негова среда. Дъбът е тайна на невидимото, а невидимото е непознаваемо.

Реалната сила на човека е скрита в духовния развой на енергията.

Преданието е гласът на Вечния живот.

Тайното Име е началото на Великото Дърво на живота. Великото Име е звук, който е беззвучен. То е несътворено.

То няма корен в имената.

Тайното Име не е звук, то е вътрешно излъчване, то е несътворено дихание.

Великото Име е съкровено жилище. Великото Име е слязло от дълбочината на Свята Тайна.

Когато човек е нечист, мрак покрива неговата земя.

Великото Име е произношение извън звука. Това Име поглъща цялото Творение.

Великото Име е по-съвършено от всяко действие, дори и от най-чистото и свято действие.

Великото Име няма битие, но озарява битието.

Краят на пространството е Безкрайността. Краят на времето е Вечността., а краят на неизвестността е Истината..

Където неизвестното свършва, Истината се явява.

Любовта, това е умението да чакаш.

Тайният Глас звучи безмълвно само в най-закътаните дълбочини на всички неща. Тайният Глас е самата беззвучна Светлина.

Великото Начало живее в непристъпна Тайна, която е над възможностите на Светлината.

МАНЕТОН

Египетски Жрец

Бог е скрит в Небитието, но живее и в част от тайната

на Битието... и чрез тази част душата се въвежда в Реалността.

Имаш ли Любов към Бога, тогава се свързваш с центъра на едно реално откровение.

Откровението, това е действащият огън.

Истината е пълна с действия и затова тя работи без доказателства. Тя е мълчалива.

Истината може да проследи всички пътища, но самата тя е неизследима.

Истината е Реалност без образ.

Истината е господарят на всяко творение и след като няма друг господар, тя е наречена “Върховното”.

Словото е мощно, само когато произлиза от Истината.

Истината е Огънят на Словото.

Истината е неизмерима висота и всеки, който иска да я измери, ще угасне.

Истината е безмълвен разговор с Вечността.

МЕТЕРЛИНК, МОРИС

Белгийски Мистик и Мъдрец

Мълчанието е стихията, в която се формират великите неща, за да могат по-сетне да се явят съвършени и величествени в светлината на живота, който ще владеят.

И Словото е велико, но не е то най-великото.

Словото е време, мълчанието е Вечност.

Мисълта работи само в мълчание, а добродетелта - в тайната.

Ние говорим само тогава, когато не живеем.

И когато говорим, нещо ни казва, че се затварят нейде Божествени врати.

Щом устата заспят, пробуждат се душите и почват да действат, защото мълчанието е стихия, пълна с изненади.

Има такива, които убиват мълчанието около себе си.

Мълчанието е Ангелът на върховни Истини...

И в царството, където сме, тези, които знаят да говорят най-дълбоко, чувстват най-добре, че думите не изразяват никога действителните и специални отношения, които съществуват между две същества.

Между нас винаги остава една Истина, която не е казана, която даже не мислим да кажем, и все пак тази Истина, която не е имала глас, е живяла за минута сред нас и ний не сме могли да мислим за нищо друго.

Душите се оценяват в мълчанието.

Ако беше лишена от мълчание, Любовта не би имала вечния вкус и мирис.

Ще дойде време, когато нашите души ще се съзерцават без посредничеството на нашите чувства.

Царството на душата все повече и повече се разширява.

Винаги е имало в погледите на съществата едно братство и тайнствени надежди.

На хоризонта на тези дивни трагедии може да се открие една постоянна и свята тайна.

През всички времена е имало хора, които са отивали до дъното на най-тайните отношения на живота.

Човешката душа е едно растение със съвършено единство и всичките негови клони, когато дойде часът, разцъфтяват едновременно.

Ние се ценим вече само по невидимото.

Има неща по-повелителни и по-дълбоки от мисълта.

Тук царува онази Любов, която не се изразява вече, защото тя не участва в живота на този свят.

Щом като ние изразим нещо, ние го чудно намаляваме.

Има един общ надзор, който се управлява от другаде.

Често душата превръща във вътрешни чистоти всичкото зло, на което тя трябва да присъства. Всичко зависи от един невидим принцип.

Има закони по-дълбоки от онези, които лежат в действията и мислите.

Ние сме невидими същества.

Царството на Любовта е преди всичко великото царство на Истините, защото то е туй, дето душите най-много си отпочиват.

Жената ни приближава до вратите на нашето същество. Ние сме, които не разбираме, защото ние сме винаги на дъното на нашия ум.

В своята мисъл Любовта е винаги вечна.

В нас самите има много повече неща, каквито не могат да съдържат всичките философии.

Писанията на Мистиците са по-чисти диаманти от баснословното съкровище на човечеството.

Мистичните Истини имат една странна привилегия над обикновените истини - те не могат да остаряват, ни да умират.

Всеки човек трябва да стане красив и Божествен, за да получи зрение за красивото и Божественото.

Ние живеем само с нашето висше същество.

Туй, което мисли мисълта, няма никаква важност

пред Истината, която сме ние... и която се проявява в мълчанието.

Всички наши органи са мистични съучастници на едно Върховно Същество и винаги ние узнаваме не човека, а душата.

Този живот е много странен, много дълбок и много голям, за да има нужда от друга цел, освен самия себе си.

Душата е много далеч от всичките наши действия, тя е много далеч от всичките наши мисли. Тя живее сама, дълбоко в нас, един живот, за който тя не говори.

Скритата Истина е, която ни кара да живеем. Ние сме нейните несъзнателни и неми роби и се намираме оковани, докато тя не е открита.

Ние самите сме една Мистерия, а туй, което ние знаем, не е интересно.

Нашата душа може да бъде докосната от едно слабо подухване, а да не знае що е буря. Трябва да се търси туй, което я докосва; всичко е там, защото там именно сме и ние.

Най-хубавите произведения са нищо в сравнение с това, което сме ние.

Мистичните възклицания не принадлежат на външния живот. Те избликват за минута от вътрешния живот и

ни карат да се надяваме на някаква си неочакваност...

Ние сме невидими същества, които живеят само в себе си.

Има нещо друго вън от разума и не той ни свързва с вселената. Време е да не се смесва той вече с душата.

Смисълът на живота в шума ли се разкрива или в мълчанието?

Човекът е винаги господар.

Има тайнствени сили, които царуват в нас самите.

Ние усещаме, че има същества, които ни закрилят в незнайното.

Ние подозираме още, че нещата най-напред се раждат слаби и черпят от нас силата си.

В една красива душа най-тъжният случай се превръща в красота.

А всичко има пълно право да бъде тайнствено.

За да бъдеш добър, трябва да си страдал.

Тази скрита доброта, която никой не забелязва и за която никой не е говорил, определено е може би най-чистото знамение за вечния живот.

Не се знае от къде идва тя (скритата доброта). Тя е просто тази, която се усмихва на прага на нашите души. Тя не е от този свят, а при това се меси във всички наши действия.

Скритата доброта не произхожда от нашата земя и всички описания не биха послужили за нищо.

Ние сме съкровищата на Бога.

В своя вътрешен живот ние любим, без да знаем това.

Има в тази Любов една сила, на която нищо не може да упорствува.

Бъдете добри в глъбините и ще видите, че тези, които ви окръжават, ще станат добри до същата глъбина.

Когато вие сте добри активно в невидимото, всички тези, които ви приближават, ще вършат, без да знаят туй, неща, които не биха направили, когато са при някой друг човек.

Има една сила, която няма име.

Всеки човек трябва да намери в себе си възможност да живее върховен живот всред скромната и неизбежна делнична действителност.

Това, което ни отличава едни от други, то са отношенията, които ние имаме с безкрайността. Има светлина във всичко, което се случва.

Мъдрецът може непрестанно да вижда туй, което вие сте съзрели само за минута.

Всичко онова, което наричат “Мъдрост”, “Добродетел”, “Героизъм” и “върховни часове и велики моменти” на живота, не са нищо друго, освен моментите, когато повече или по-малко сме излезли от себе си.

Но нима може да се живее без да обичаш постоянно?

Ние всички живеем във възвишеното. Къде другаде може да се живее? Няма друго място за живота.

Всичко, което ни се случва, е Божествено, велико.

Ако вие имате само една малка стая, мислите ли, че Бог не е там и че е невъзможно да се води в нея един възвишен живот?

Бог е велик и вие се движите в Неговото сияние.

Има красота и величие във всяко нещо; достатъчно е едно неочаквано обстоятелство, за да направи да ги видим.

Да обичаш своя ближен в неизмеримите глъбини, значи да обичаш туй, което е вечно у другите. Ние сме в един свят, където Истината царува в основата на нещата и където не Истината, но лъжата се нуждае от обяснения.

Полезно е да свикваш окото да гледа събитията и хората в една Божествена атмосфера.

Истинската Любов прави безполезно миналото.

МО ЦЗЪ

Китайски Мъдрец

Ако човек стане внимателен към интересите на другите и ако се отнася към делата на другите, както и към своите, то в Поднебесната ще изчезнат всички пагубни явления, както и междуособиците сред членовете на рода. От всичко това можем да се избавим само по пътя на осъществяването на принципа на “всеобщата Любов”, която ще донесе със себе си спокойствие в Поднебесната.

Хуманният човек е длъжен да покаже пример в осъществяването на принципа на “всеобщата Любов” и с това да принесе полза на хората.

Достойните таланти са призвани да претворят в живота идеята за “всеобщата Любов”.

Девизът на достойните е : силният - със силата си помага на хората; богатият - богатството си дели с хората; обладаващият знание - обучава хората.

Принципът “уважение на талантите”, както и самата идея за “всеобщата Любов”, съответства на желанието на Небето, което не дели хората на богати и бедни, на знатни и незнатни, на близки и далечни по родствени отношения.

Задачата на Мъдрия господар или “Сина на Небето” е да обедини мненията на всички.

Да се определя кои мнения са правилни и кои неправилни или лъжливи, е изключително право на “Сина на Небето”, който е длъжен да бъде най-хуманният и мъдър човек в страната.

Свещената обязаност на всеки управител е да претвори в живот “Небесната воля”.

Такива злодеяния като нападение на другите царства, заграбване на чужди богатства, убийство на хора и други произхождат от това, че тези, които ги извършват, не вярват в духовете, които награждават добрите и наказват злодеите. Те не разбират, че за техните злодеяния Небето ще им изпрати нещастия и беди.

Всичко зависи от човека и от това, как той се отнася към волята на Небето, която желае на хората само добро.

Легендата за предопределеност на съдбата е само измислица на управителите-деспоти, която се повтаря от глупците. Тя е предназначена за измамване на простите хора.

Хората трябва да се откажат от вярата в съдбата и със собствени усилия да добият благополучие. “Всеобщата Любов” е въплощение на “Небесната воля”.

Истината се определя от реалното съдържание на нещата.

Истинското знание възниква там, където “имената” и понятията не се разминават с действителността.

Човек може да познае скритото с помощта на видимото.

От древните времена до наши дни, започвайки с проявлението на хората на земята, никой не е видял образа на съдбата, не е чул нейния звук.

Вярата в предопределението на съдбата парализира

активността на хората... и ги обрича на пасивно очакване на едно неизвестно бъдеще.

Вярата в собствените сили създава творчески подем.

Вярата в предопределението на съдбата е вредна и непригодна.

На новото съдържание съответства нова форма.

НАО ДЕГУЧИ

Японска Мистичка

Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема.

Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.

Бог се явява в света, за да го преобразува...

НОВАЛИС

(1772-1801)
Немски Поет и Мистик

Във всеки преход - като в ничия земя - напира сякаш някаква по-висша духовна мощ.

Първата раздяла - това първо предвестие за смъртта - остава незабравена; и след като дълго е стряскала човека, сякаш е нощно видение, накрая, сред отслабващата радост от явленията на деня и растящия копнеж по един непоклатим и сигурен свят, тя се превръща в дружелюбен пътепоказател, което изпълва с утеха.

...В своите хиляди лица Любовта се превръща в напътстващ Дух.

...Виждам два пътя за стигане до науката за човешката история. Единият, труден и безкраен, с безброй извивки, е пътят на опита; другият, който сякаш е не път, а само един скок, е този на вътрешното съзерцание.

Не короната и не държавата правят краля, а пълноценното преливащо чувство на блаженство.

Душата не бива да бъде съзерцателка, обърната към самата себе си; тя трябва да е насочена неизменно навън, да бъде дейна помощница на разума, способна да взема мигновени решения.

По-различно стоят нещата с ония спокойни, неизвестни люде, за които светът е душата им, трудът им се изразява в размисъл, а животът - в безшумната дейност на вътрешните им сили. Никакъв смут не е в състояние да насочи взора им навън. Задоволяват се с кроткото уединение; безкрайната житейска игра наоколо не ги съблазнява.

Каква всевечна вярност чувствам в себе си! Роден съм единствено за да я боготворя, за да ѝ служа вечно.

Сам се пренасям в негаснеща жертва на изгряващото слънце!

Водата, огънят и въздухът могат да накарат и най-тъмното тяло да светне и да заблести.

Когато човек се намира в най-съкровена близост с природата, той най-малко може и иска да говори за нея.

Изворът на поезията се състои в радостта от това, да можем да разкрием в света намиращото се извън него.

Любовта е безмълвна, само поезията може да говори за нея. Любовта не е нищо друго, освен висша поезия на природата.

Какво друго е религията, ако не безпределно единение, вечен съюз на любящите сърца.

Там, където са слети двама души, и Господ е сред тях.

Онова, което така неразривно ме тегли към Теб и събуди в мен вечния копнеж, не е родено в днешно време.

Кой знае дали Любовта ни не ще се преобрази в пламенни криле, които да ни въздигнат и понесат към нашата небесна родина.

Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.

Само безграничното самоотдаване може да удовлетвори Любовта ми, защото Любовта е самоотдаване. Тя е тайнствено сливане на нашите най-съкровени същности.

Кое е най-нетрайно? - Владението, което не заслужаваш.

Кой познава света? - Онзи, който познава себе си.
Какво наричаме вечна тайна? - Любовта.
Вътрешното ще стане зримо, а външното ще се скрие.

Всяка форма е проява на Духа.

По пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си търсещият ще открие Истината в себе си.

Тайната на Вселената, към чиято загадка ние се стремим, е тайна на нашия Дух.

Опознали себе си, ние ще опознаем Вселената.

Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? - Той видя чудо на чудесата. Сам себе си.

Целият наш живот е едно богослужение.

Ние ще разберем света, когато разберем самите себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини.

Ние сме деца на Бога, в нас живее Божественото начало; някога ще станем това, което е нашият Баща.

Образите на Христа и Дева Мария са висше въплощение на Божествената Любов, носеща благодат за всички страдащи.

Религията е вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който, приобщил се към Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо.

Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, цветя, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.

Благоговението към Божественото е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича.

Чрез религията хората ще станат едно.

Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни.

Който потърси Бога, той ще Го намери навсякъде.

Всяко добро в света е непосредствена проява на Бога.

Във всеки човек може да се изяви Бог.

Една богобоязлива душа вижда навсякъде Божия пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля.

Бог е Любов. Любовта е най-висшата Реалност, Праначалото.

Човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин, станал господар над материята, да заживее с едно широко съзнание.

Ние трябва да станем Магове, за да бъдем истински морални.

Колкото сме по-морални, толкова в по-голяма хармония ще бъдем с Бога, толкова по-Божествени ще бъдем.

Само чрез моралното съзнание можем да възприемем Бога.

Моралното съзнание е съзнанието за Битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията.

Този стремеж към вечната Истина прави човека, какъвто и да е той, ученик.

Великата загадка - тя е забулената Изида.

Когато човек е застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, който ще му посочи как да разреши задачите си.

Любовта е светлата пътека, що отвежда към сърцето на Учителя.

Любовта е онази магическа сила, която превъзмогва всички прегради.

Любовта е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено “Аз”, в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас.

Из стремежа на ученика, по откровение на висшата тайна, се ражда Учителят.

Учителят е вдъхновен от Любовта към всяка проява на Бога.

Сетивата на Учителя са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство.

Учителят. Той е изцяло осъществяване на Истината.

рави ПИНХАС бен ЙАИР

(I-II век)
Еврейски Мистик и Кабалист,
участник във “Великото Събрание”,
основано от рави Шимон бен Йохай

Откъси от “Зохар”

Няма да намериш такова слово в Тора*, в което не би имало множество светилници, сияещи във всички страни.

Блажена е участта на онзи, който е зает с Тора постоянно! За онзи, който е зает с нея, е написано: “Защото само в Тора-та на Господа е неговото желание, и Неговата

Тора напява ден и нощ. И ще бъде подобен на дърво”... Както у дървото има корени и кора, и сърцевина, и клони, и листа, и цветове, и плодове - седем оръдия, ставащи десетократно по седем седемдесет, така и словата на Тора съдържат в себе си прост смисъл, тълкуване, намек, където се подразбират Мъдростта, гематрията**, тайни пазени, тайни скрити, едни над

други... Оттук се простират клони във всяка страна. “И ще бъде подобен на дърво” - наистина е така! А ако не

*Тора - Свещено древноеврейско Предание, писмено и устно, което е кристализацията и Присъствието на Божественото Проявление в Синай. **Числовото значение на словото

- то той не е Мъдрец, обладаващ Мъдростта.

Ела, погледни колко любезен е Святият, благословен да бъде, към онези, които се трудят над Тора. Защото даже в смутни времена, когато иде съдът над вселената и е дадена власт на Губителя да погубва, напомня му Святият, благословен да бъде, за онези, които са заети с Тора. И така му говори Святият, благословен да бъде:

”...Аз ти заповядвам за чадата на Моя дом: Не погубвай неговото дърво” - това е ученият мъж, който е същина на дървото на живота, принасящо плодове.

...Няма у Духа на Светостта в този свят друго препитание и удоволствие, освен Тора.

...От деня, когато бил разрушен Храмът и се прекратили жертвоприношенията, не останало у Святия, благословен да бъде, нищо, освен словата на Тора и Тора, обновяваща се в Неговата уста.

“Защото този Адам е дърво в полето” - велико и могъщо дърво, на което се опира онова самото “поле, което

Господ е благословил”... Онези, които се отруждат над Тора - те са велики дървета в този свят.

СЕНТ-ИВ д’АЛВЕЙДЪР

(1842-1909)
Френски Окултист, Кабалист и Мистик

Агарта е мястото, където живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството.

Животът на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя. От тях идват великите импулси за повдигане на човечеството. От техния мощен център са излезли благотворни струи, които са давали тласък на културата.

Агарта е неизвестна на официалната наука. Тя е в неизвестна част на земята, където живеят напреднали души.

Може да се построи здание, което да представлява кристализирана музика, кристализирана идея и чрез своите вибрации да дава благоприятни условия за нашата дейност и повдигане.

За да усетим и да почувстваме отговор на молбата за помощ, необходимо е да обладаваме развито астрално тяло, трябва да имаме развити духовни органи, за да възприемаме.

Аз не се боя от хората, защото не смятам, че мога да се боя от смъртта.

Съществува само един човек, от когото бих могъл да се опасявам, и този човек съм аз самият, ако аз извърша нещо противно на моята съвест или наруша клетвата на човешкото посвещение.

Аз, Победителят на смъртта, дишам в пламъците на

светещата Мирова Душа... и говоря с Нея от звезда на звезда.

О, велика и свята Душа, цяла разцъфтяваща от Мъдростта и Знанието на древните посвещения!

Как далече прониква в глъбините на вековете величието на човешкия Дух, неразделно свързано с величието на Божествените предания.

Летописите на човечеството, събрани в течение на

55’600 години, колкото то е прекарало на тази земя... се пазят в недостъпните места.

Провидението пази древните зародиши на бъдещите цивилизации.

Агарта значи: Храм, недостъпен за насилие, недостъпен за анархия.

Агарта представлява Мистическата Нула - “Ненамиращо се”.

Нула, т.е. всичко или нищо; всичко чрез хармоничното единство, нищо без него; всичко чрез Синархията и нищо чрез Анархията.

Свещената територия на Агарта е организирана синархически и е населена с народ, възлизащ на около 20 милиона души.

Цялата Агарта е точно изображение на Вечното Слово, преминаващо през цялото Творение.

Само върховният Понтиф на Агарта, с неговите другари, владее чрез своето висше посвещение, в неговия пълен

обем, свещения Каталог на тая планетна Библиотека...

Не съществува интелектуално, нравствено или физическо зло, което не би могло да се трансформира в сигурно лекарство за оздравяването на човечеството, за истинското съединение на човека с Божеството.

Всички пътници шепнат своите молитви към Великата Всемирна Душа.

Само в Свещеното Слово се заключава всяка наука.

Всичко говори, всичко е символ, всичко носи своето собствено име, по видим начин записано в неговата форма, която е символ на неговата природа - от насекомото до Слънцето, от централния огън, който изгаря всяка материя, до Небесния Огън, който поглъща в себе си всяка същност.

Съществува Универсален Език... и този Език сам по себе си не е нищо друго, освен Словото на първоначалните Цикли.

Всичко е живот и всичко е Хармония в Духа на Бога - от върха на Небесата до самия център на земята.

Неопределимият деятел, свещеният Елемент, който служи за колесница на Вечния и на Неговите Божествени свойства, се нарича на всички наши езици “Етер”, а на санскритски - “Акаша”.

Етерът е жив Елемент, изпълващ с неизразимо и свято опиянение всяка духовна същност, която при това запазва разсъдъка и индивидуалното си съзнание и поддържа тялото в бодърствуващо състояние. Тогава именно невидимото става видимо за окото.

Не само в бодро състояние или в безграничен екстаз, но даже и нощем, във време на сън, високо посветеният може да проникне в необятността на Небесата.

Адептът спи не само животински сън, какъвто спят всички същества на земята. Във време на сън жизненият инстинкт на обикновения човек опиянява отслабналата душа с оня долнокачествен етер, който наричаме земен магнетизъм.

Разумът е небесно отверстие, чрез което прониква Универсалният Дух, за да могат нашите души да Го асимилират.

Слънцето никога не залязва за онзи, който по пътя на Посвещението е влязъл вече в Царството на Бога.

Горко на тия, които без съвършена чистота на душата се биха опитали да отворят дверите на Вечността!

Горко на тия, които вън от пътя на Мъдростта и Светлината се опитат да се хвърлят през глава в океана на блестящия ефир!

Ни един Храм, ни една Църква, ни една Синагога, ни една Джамия не могат да се укрият от тази универсална отговорност, ни в злото, ни в доброто.

Агартската организация е основана на закона на Вечното Слово.

Всички магически букви са елементи на великата наука “ОМ”.

В Агарта молитвата съединява в единна Любов и единна Мъдрост всички религии.

Агарта - това е Духът на Древното Царство на Бога; вечно съществуващият Дух на Всемирния Съюз на всички членове на Човечеството; Духът на несъкрушимото Единство.

Знакът на Съюза е необятен Кръг от космическа Светлина.

Божеството дарява на добрите воли освещение.

Човекът - това е космогонически Дух, най-мощният в цялата Вселена, защото той се явява в нея живо отражение на Бога.

Човекът е видим и в същото време невидим - с нозе, почиващи в царството на демоните, имащ над главата си Христа, по-горен от всички ангели, той представлява Вечно Слово, станало плът.

Мъдростта... Не е ли това сам Бог, облечен в цялото си небесно и земно Човечество, видимо и невидимо за телесните очи!

Няма друга свобода, освен свободата в безграничното пространство на човешкия Дух. Човешкият Дух не е нищо друго, освен Духа на Бога.

Няма друго равенство, освен равенството в закона на Хармонията.

Братството е възможно в свободата и в равенството.

Потърсете съвет във вашите заключени Светилища...

Злото е сила, която, разделяйки се на два и на множество лагери, сама по себе си ще се унищожи.

С поглед, устремен към невидимия свят на Божественото Царство и на победоносния Христос, аз виждам сега във всички хора само отделни членове на единното Божествено Тяло.

Откровението на Йоана е написано с двадесет и двете тайни на древния синтез.

Християнството на Разпятието е покривало, което скрива християнството на Славата.

Да царуваш, значи да служиш.

Наистина, само много дълбоката скромност е способна да не се заслепи от това, което тук на земята се нарича “величие”.

Жрецът на Агарта е потомък на Слънчевата династия.

Подземното Царство Агарта е свързано с петте континента.

Що се отнася до Агарта, то нейното съществуване продължава отпреди 55’647 години.