СОНХИС

Египетски Жрец

Любовта, това е погледът на Ра.

Любовта е моят дом. Имам ли Любовта, аз съм служител на Ра.

Любовта носи в себе си тайните на Ра.

Изреченото Слово можеш да го чуеш, можеш да го прецениш, можеш да го прегърнеш. Но тишината не можеш да я чуеш, не можеш да я прецениш, не можеш

да я прегърнеш. Тишината е неизмерима... С нея можеш само да се слееш.

Любовта е единственият поглед, който можеш да отправиш към дълбокото в себе си.

Тишината е глас без звук.

Тишината, това е гласът от дълбините.

Творецът на световете живее в тайното царство на мълчанието.

Тишината разкрива Ра. Тишината е храмът на Ра.

Неизменната Любов е способност, която възприема тайнството на Реалността.

Пътят не е нещо, което се постига. По пътя можеш само да вървиш. Пътят е начало на Безкрайността.

Пътят е началото, а началото е единно с Безкрайността.

Не можеш да видиш пътя. Не можеш да го чуеш. Незнаен е пътят.

Да вървиш в пътя, това означава Незнайното да те е повикало.

Пътят е едно безкрайно приближаване до Незнайното. Това приближаване ни прави вечни и безсмъртни същности.

ТОВЯНСКИ, АНДРЕЙ

(ок. XVIII век)
Полски Мистик

Бъдещето на всички народи е в служенето на “делото Божие”.

Религията е жива творческа сила - извор и вдъхновение на живота - която има мощ да преобразява душите и живота на хората.

Божието Откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живее прогресивно, и е вечно ново.

Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието Откровение ще бъде по-обширно, Истината ще бъде допълнена. Тайните, които досега са били скрити, ще бъдат открити.

Учението на Христос е преди всичко енергия, творяща нов живот, вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода.

Задачата на човека е да осъществи Христа във всички области на живота. Жертва и Любов - това са двете крила на Християнството.

Любовта е подтик към успех и напредък; жертвата е силата, която извършва този напредък.

Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, вътрешен мир, прощение!

Христос е най-висшият герой и победител на злото и смъртта.

Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.

Светостта почива на вътрешната чистота на живота.

Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди и да се жертва, той пада, както пада птицата, щом престане да размахва крилата си.

Христос е най-съвършеният Дух в човешки образ.

Христос е избавил света, като е донесъл Огъня на небесната Любов.

Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята.

Свободен християнин е този, който проявява Божието Слово на земята.

УАН ЧУН

Китайски Мъдрец

Ако говорим за Мъдреците, може да се счита, че те са природно надарени с тайнствена жизнена сила, затова притежават необикновени знания.

Дракон и човек са от различен род, как може драконът да развълнува човека и да му предаде жизнената си сила?

Не е необходимо в празните образи да има Реалност.

Да се разсъждава за Дао на небето чрез човешки дела - това са съмнителни, празни думи.

ал ХАВИРИ

Персийски Мистик и Отшелник

Пътят се крие в дълбините на Незнайния Дух.

Устремът към Незнайното дарява човека с неземната прелест на вътрешното Сияние.

Влезеш ли в Духа си, ти се докосваш до един необикновен размисъл.

Истинският живот отдавна е населен с Любовта на Великото Незнайно, което сияе в дълбините на всяко същество.

Незнайното е винаги близко и винаги непознаваемо.

Незнайното се наслаждава на всички светове.

Силата на мрака тласка хората към вътрешните откровения на живота. Времето на мрака е времето на пробуждането.

Незнайното ухае и в най-простите думи.

Дарът на Незнайното е безкрайно доверие.

Отношението към Неизреченото се състои в безмълвното благословение.

И в най-големия мрак е заложена искрата на проблясъка. Тази искра освобождава човека от мрака.

Тайнственото изкуство на говора се придобива в сферите на тишината.

Когато Незнайното заговори, всяка дума се превръща в Храм на Светлината. Когато Незнайното замълчи, Светлината се задълбочава.

Мъдростта е безмълвно общуване с Незнайното.

Когато Великото Незнайно те докосне, твоята радост се извисява над света и устройва душата ти с неземен мир.

В мрака е тържеството на всяка душа, а в Светлината е нейното благословение.

Любовта е най-съкровеното желание на Незнайното.

Мъдростта е зад всяка тъмнина и ако я видиш, тя ще просияе в тебе.

Мъдрецът е създаден по подобие на Незнайния.

Незнайното е свещения смисъл, който е скрит в Мъдростта.

Постоянното усърдие е непогрешимо средство за приближаване до Свещената Мъдрост.

Когато човек придобие Свещената Мъдрост, той може да разпалва Светлината във всеки мрак.

Само Незнайното разбулва скритите неща.

Незнайното е вглъбен в себе си свят.

Словата на Незнайното отварят тихи и скрити врати в душата на човека и това е началото, когато човек се устремява към Прастарата Мъдрост, която му става вечен водител.

Всички съзнания са говорещи сили на Прастария Огън.

Когато съзнанията са освободени, те получават от Прастария Огън силата да проникват в недрата на Неземната Мъдрост.

В Незнайното е скрита есенцията на Вечността.

Изворът на тишината е неизчерпаем.

Незнайното обхваща цялата Вечност.

Тишината е Мъдрото Слово на Великото Незнайно.

Тишината е Свещеният Дух, в Който всичко се изяснява.

Неизреченото е великото завещание на Реалността. То е най-красивата Светлина, която е родена, но не съществува.

В уединение и Любов се раждат мъдрите откровения за пътя и неговата Вечност.

Когато познаеш тайната на живота, тогава ставаш дете на вечния покой.

Незнайното е безмълвен Творец. То винаги внася в човека нови и неизречими трепети.

Когато Незнайното те докосне, ти вече живееш в Божествения ден на живота.

Светът и Вселената, това е твоята дълбочина, това е твоята душа.

Стремежът към Незнайното прави човека свят.

На чистия човек е предопределена ролята на Душа.

Само Незнайното има власт да обновява. Без него старото изтлява в смъртта.

Незнайното дава на човека Небесен покой и Божествен път.

Всички, които имат неукротими и неовладяни страсти, си създават връзки с подземния свят.

Мъдрият има непреклонни очи поради интимното си общуване с Великата Реалност на Незнайното. Гласът на Мъдрия идва от глъбините на тази Реалност.

Говорът на Мъдрия е небесна песен, която осветява душите.

В оня малък миг, в който ти си започнал да ограничаваш едно същество, ти си изгубил нещо от простора на своята душа.

Бягството от ада е неразумно. Когато попаднеш в ада, не бягай от него, а го превърни в небесен рай.

Ако Любовта ти към Великото Начало е дълбока и неизменна, ще знаеш как да му служиш.

Всяко противоречие иска от тебе едно ново знание, едно ново раждане.

Мярката, че обичаш хората, е когато имаш за всеки човек по едно добро желание. Дали това желание е явно или скрито, е без значение.

Там, където има Любов, няма недостатъци, няма тъмнина, няма зло.

ХЕЛИ

Египетски Жрец

Мъдростта е присъща на този, който е познал своя вечен път.

Когато в Мъдреца има Любов, тогава Любовта е в сигурни ръце и тези ръце могат да служат.

В Светлината на Мъдреца злото е разтворено.

Словото твори, а Мъдростта живее в дълбочина.

Ако Любовта се насочи към Мъдростта, тя ще възроди в себе си вечния импулс.

Силата на Жреца е в неговото присъствие. Присъствието е врата за Незнайното Слово.

Знайното Слово е ограничено. Незнайното Слово е без граници. Незнайното Слово не те учи, то те въвежда в простора на Необятното.

Поради Любовта си към Великото Незнайно човекът се е превърнал в Жрец.

Жрецът може да даде духовно начало на човека, ако човек има Любов към Незнайното.

Който има Любов към Незнайното, се приближава към Мъдростта на Неизреченото.

Незнайното е по-висше от живота.

Който постигне себе си, влиза в ново начало.

Когато човек стане Мъдрец, в замяна на това получава пътя си. В своя път Мъдрецът вечно се опознава.

ХИТАСА

Персийски Мъдрец

Първото същество е Бащата. Той няма ограничение, няма образ. Той има символи, които са път към Него. Това, което има образ в света, е Мъдрецът. Мъдрецът е Неговото ограничение, но Бащата няма образ. Той има само безмълвен Глас, но в най-вътрешната си същност Той няма и Глас, но тук всички Го разбират.

Най-вътрешният Глас има свойствата на извечната Светлина, която е Сиянието на всяко същество.

Душата е вътрешното съвършенство. Ако сърцето следва душата, то ще постигне благодат.

Всеки човек има свой скрит облик, който е преди раждането. Този облик е скрит в мистичното дихание на човека.

Тайният облик на човека съответства на Несътворената същност, която е предвечна.

Този облик е съществувал преди времената. Този облик е Вечната Истина.

Много тънките и външни пътеки на съзнанието трябва да се заличат и взорът трябва да се насочи към вътрешните и незнайни глъбини, към Съкровеното и тогава Истината ще покаже своя облик.

Облечи се с Истината - това е твоят облик. Твоят облик е твоят път.

Истината е произлязла от Великото Начало и никой смъртен или безсмъртен не може да познае това Начало, защото то превъзхожда всичко мислимо и немислимо.

Който намери своя облик, се устремява към загадката на живота.

Несътворената Любов е загадката на живота.

Да определиш Несътвореното, е непостижима тайна. Ако определиш Несътвореното, изпуснал си тайната. Ако преживееш Несътвореното, това е само началото на нови тайни.

Името е тайна на съществата. Каквото име се даде на

съществата, такива стават те... и така опознават своята тайна.

Дълбочината на Вътрешния Глас е силата, която преодолява света.

Вътрешният Глас е произлязъл от Любовта.

Вътрешният Глас разкрива величието на Любовта.

Връзката с Вътрешния Глас е мярката на безсмъртието.

Когато чуеш този Глас - започнало е твоето одухотворяване и душата ти се озарява от нов живот.

Когато Вътрешният Глас навлиза в човека, Вечността му се открива.

Вечността принадлежи на този, който познава Гласа на Любовта.

Когато разбереш пътя на жертвата, тогава Вътрешният Глас става твой учител.

ЧИНМОЙ, ШРИ

(Роден през 1931 г.)
Индийски Мистик, основател на няколко центъра за
медитация в Европа, Австралия и Северна Америка

Когато той се концентрира,
всичко е от значение.
Когато той медитира,
нищо не е от значение.
Когато той съзерцава,
само Бог е от значение.

Смисълът на концентрацията е будността, смисълът на медитацията е необятността и смисълът на съзерцанието е неделимото Единение.

Медитацията е тишина, енергетизиране и осъществяване. Тишината е красноречивото изразяване на неизразимото.

Крайната цел на медитацията е да установи нашия съзнателен съюз с Бог.

Ние... нямаме Съзнателно Единство с Бог. Човек може

да вярва в Бог, но тази вяра не е реалност в живота му... Но ако практикуваме медитация, ще дойде ден, когато ще установим нашето Съзнателно Единство с Бог.

В живота на стремежа ние искаме само Бог. Ако искаме Бог искрено, Той естествено ще ни даде Себе Си. Но Той ще направи това по Свой Собствен начин и в Свое Собствено време.

...Този вътрешен плач, който се нарича стремеж, е

тайната на медитацията... Ако можете да плачете дълбоко в себе си за Мир, Светлина и Истина и ако това е единственото нещо, което би ви удовлетворило, тогава Бог, вашият Вечен Баща и Вечна Майка, непременно ще дойде и ще ви помогне.

...Ако можете да плачете за Бог, както дете плаче за майка си, тогава не е необходимо да тичате към Целта. Не, Целта ще дойде и ще застане точно пред вас, и ще

ви приеме...

Когато някой постигне реализация, което означава Единство с Всевишния, неговата медитация е

непрестанна... Той медитира, за да свали за човечеството Мир, Светлина и Блаженство или за да пробуди съзнанието на другите.

За медитация вие се нуждаете от вдъхновение.

Писанията могат да ви дадат вдъхновение... За да прочетеш духовна книга, са нужни няколко часа. Но да възприемеш същата книга, трябват няколко години. А за да изживееш истините, изложени там, може да е нужен не само целият живот, но няколко прераждания.

За медитация вие се нуждаете от стремеж. Присъствието, физическо или духовно, на духовен Учител може да

събуди вашия спящ стремеж... Стремеж - точно това е, от което се нуждаете, за да достигнете до Целта на вашето пътуване. Няма нужда да се тревожите за вашата реализация. Стремежът ви ще се погрижи за това.

Ако имате Учител, който е реализирана душа, Неговият

безмълвен поглед ще ви научи как да медитирате... Вашата душа ще влезне в Неговата душа и ще учи от Неговата душа. Всички истински духовни Учители преподават медитация безмълвно.

Съзнанието на Учителя разкрива и предоставя това, което търсещият се е опитвал да открие дълбоко в себе си. Да се отъждествиш с висшата медитация на Учителя, означава да имаш директно преживяване на това съзнание, което е Целта на вътрешните човешки търсения.

Ако нямате духовен Учител, който да ви води, трябва да навлезете дълбоко навътре и да извлечете своята

медитация от най-дълбоките глъбини на своето сърце... Трябва да навлезете дълбоко, дълбоко навътре и да видите дали долавяте някакъв глас, мисъл или идея. След това трябва да проникнете дълбоко в този глас или мисъл, за да разберете дали ви носи вътрешна Радост и Мир, където няма нито въпроси, нито проблеми, нито съмнения. Само когато получите такова усещане, можете да сте сигурни, че гласът, който сте чули, е истинският вътрешен глас, който ще ви помага в духовния живот.

Медитацията е езикът на Бог. Ако искаме да узнаем каква е Божията Воля в нашия живот, ако искаме Бог да ни води, да ни оформя и да осъществява Себе Си в нас и чрез нас, медитацията е езикът, който трябва да използваме.

Медитацията е окото, което вижда.

Чрез медитацията ние виждаме формата да еволюира в Безформеното, ограниченото - в Безпределното; и ние виждаме Безформеното да еволюира във формата и Безпределното - в ограниченото.

Медитация означава узнаването или откриването на собственото истинско “Аз”.

Медитацията е динамизъм във вътрешните измерения на съзнанието.

Духовното сърце е центърът на безкрайна и универсална Любов. Дълбоко в сърцето е Душата, нашата вътрешна Божественост. Медитацията в духовното сърце е най-сигурният и най-удовлетворителният път. При нашата най-дълбока медитация в сърцето ние сме далече отвъд всички мисли. Ние сме потопени в безмълвно общуване с Божественото Същество, нашия Възлюбен.

Медитацията е като спускане към дъното на морето,

където всичко е тихо и спокойно... В най-дълбоките си недра морето е изцяло мълчание.

...Ние не можем да се извисим, използвайки ума. Ние трябва да преминем през ума, отвъд ума и отново в сферата на духовното сърце.

След като веднъж преминем отвъд бариерите на ума и навлезем в Универсалното Съзнание, ние виждаме

всичко като единно и неделимо. Тогава... ние ставаме самата Реалност.

Мирът е началото на Любовта. Мирът е пълнотата на Истината. Мирът е връщането към Извора.

Медитацията може да ни дари с полъха на съвършенството. Медитацията ни помага да живеем от миг в миг. От миг

в миг съществува Вечното Сега... Вътре във Вечността е мигът и в мига е Вечността.

Медитацията е единственият начин да се почувства единството на крайното и Безкрайното. Насърчава ли ни медитацията да бягаме от

действителността? Не! ...Медитацията ни подтиква да приемем Божественото творение като непогрешима реалност, на която предстои трансформиране и усъвършенстване.

Човечеството е неделима част от Бога. Оставайки встрани от човечеството, как ще постигнем Божественост?

Ние трябва да приемем света такъв, какъвто е сега. Ако не приемаме нещата, как ще ги променим?

Ние трябва да преобразим лицето на света със силата на нашето посвещаване на Божествеността в човечеството.

Медитацията не е бягство. Медитацията е приемане на живота в неговата пълнота, с нагласата да го преобразим за висшето тържество на Божествената Истина, тук на земята. Когато умът е празен и спокоен и цялото ни съществуване стане празен съд, нашето вътрешно същество може да призове безкраен Мир, Светлина и Блаженство да се излеят в този съд и да го напълнят. Това е медитация.

Истинската медитация не се прави от нас. Тя се прави

от нашия Вътрешен Водач, Върховния... Ние сме само съдът и ние оставяме Той да ни напълни с цялото Свое Съзнание. Ние започваме със своето лично усилие, но след като веднъж отидем дълбоко навътре, ние виждаме, че не нашето усилие е това, което ни допуска да навлезем в медитация. Върховният е Този, Който медитира в нас и чрез нас, с нашето осъзнаване и съгласие.

Сърцето е обиталището на Душата. Източникът и Реалността са в сърцето.

Концентрацията иска да проникне в обекта, към който се е устремила. Медитацията иска да живее в необятността на Тишината.

...Ако умът се използва правилно, по просветен начин, тогава Светлината на Душата трябва да дойде в него.

Крайната цел на концентрацията е да се открие скритата изначална Истина в обекта на концентрация. Медитацията означава нашето съзнателно израстване в Безкрайното.

Чрез концентрацията ние ставаме целенасочени, а чрез медитацията разширяваме своето съзнание в Необятното и навлизаме в неговото съзнание. Но в съзерцанието ние израстваме в самото Необятно и неговото съзнание става наше собствено. При съзерцанието ние сме едновременно в нашата най-дълбока концентрация и най-висша медитация.

Когато медитираме, ние непременно ще почувстваме Безкрайността, Вечността и Безсмъртието в нас. Но когато съзерцаваме, ще видим, че самите ние сме Бог, че самите ние сме Безкрайността, Вечността и Безсмъртието.

Съзерцанието означава нашето Съзнателно Единение с Безкрайния, Вечен Абсолют. Тук Създателят и

създанието, ...познаващият и познаваното стават едно... Ние ставаме едно със Създателя и виждаме цялата вселена в нас.

Ако не можете да навлезете във вашата най-дълбока медитация, понеже умът ви е неспокоен, това е подходящ случай да използвате мантра (дума, заредена с Божествена сила). Вие може да повтаряте Името на Бога или “АУМ” за няколко минути. Най-силната от всички мантри е “АУМ”, тя е майката на всички мантри. “АУМ” е прост, неделим звук, тя е вибрация на Върховното. “АУМ” е основният звук на вселената, с този звук Бог е предизвикал първата вибрация в Своето Творение. Всяка секунда Бог създава Себе Си наново в “АУМ”.

“АУМ” е без рождение, “АУМ” е без смърт, “АУМ” и нищо друго не е съществувало, не съществува и не ще съществува. Ако повтаряте “АУМ” на висок глас, вие чувствате всемогъществото на Върховното. Когато го повтаряте тихо, вие чувствате очарованието на Върховното. Когато го повтаряте безмълвно, вие чувствате покоя на Върховното.

Вие трябва винаги да творите. Това ваше творене е нещо, което вие в крайна сметка ще станете.

Опитайте се да почувствате, че вие сте Вселенското

Сърце и че във вас е Небето... Вселенското Сърце е безкрайно по-просторно от Небето, така че можете лесно да прислоните Небето в себе си.

рави ШИМОН бен ЙОХАЙ

Велик Кабалист, Мъдрец и Свят Учител.
Живял е в Израел през II век. Основал е “Великото
Събрание”, където е изнесъл Светлината на “Зохар”.

Всевишният е единственият празник в моя живот.

Ликът на Всевишния е Незрим.

Всевишният е моята скрита Душа.

Душата е огледало на Всевишния.

Роден съм, за да боготворя Всевишния.

Словото е моят безмълвен небесен спътник към Всевишния.

Исках вечна вярност да ме свърже със Светлината на Всевишния. И нощта свърши.

Душата ми е пламтяща жертва пред Лицето Му.

Винаги, когато съм заминавал от този свят, аз съм бил изпълнен с безкрайна обич към Всевишния, защото Той е моят Вечен Ден. Любовта е чудно, тайнствено Слово и жертвах живота си, за да науча кое е това Слово.

Богатството на Всевишния е моят вътрешен свят.

Всевишният е моето неизменно богатство.

Неговите Очи са благосклонни навеки и когато ги видях, те запалиха мрака ми със Своята Светлина и аз заблестях в Пламъка на живота.

Аз съм проницаемата природа, Ти си незримият Творец.

Когато Всевишният ме проникне, най-много обичам мълчанието, защото ако говоря, ще Го опетня. Дори и Святото Слово може да Го опетни.

Когато Всевишният ме обгърне, това са най-великите условия на живота, които ме посещават.

Любовта към Единния направлява силата на живота.

Всевишният е Вечен благодарение на самия Себе Си.

Чистата и свята душевност е като Светлината на Великия Древен.

Всевишният се ражда в душата на човека от само себе си, а не когато разпитваш за Него, не когато Го търсиш, защото само Той може да те намери. Твоето търсене е без значение. Той идва в незримите мигове на живота и появата Му е винаги пълна със сияеща благодат.

Не е необходимо да Го търсиш. Необходима е чиста и открита душа, всякога будна душа, и тогава ще видиш Незримия Му Лик.

Любовта на Всевишния е Обетованата Земя.

Когато съм изпълнен с Всевишния, тогава цялата природа е изпълнена с гласовете на Вечното Неизразимо.

Всички гласове са скрита изява на Незримия.

Моята Вечност е в Твоите ръце.

Любовта към Всевишния е твоята Вечност.

Само Мъдрият вижда възвишеното в простите неща.

Когато мисля за Всевишния, започвам да разбирам дълбините на Вечността и скрития замисъл на живота.

Можеш да бъдеш вечен само поради Любовта към Всевишния. Можеш да бъдеш безсмъртен само поради Любовта към Незримия. Можеш да бъдеш благословен само поради силата на своя устрем.

Любовта е създадена, за да те научи да се прекланяш.

Когато се прекланяш, ти вече се насочваш към безпределното Единение с Древния Незнаен.

Вечно ще вдишвам от Неговата Мъдрост, защото тя е създала Вечността на Любовта. Мъдростта е величието на Всевишния, а Любовта е вечният живот на Древния Незнаен.

Когато познах Всевишния, не разбирам вече нищо от преходност.

Истинското познание е само частица от неведомия и непознаваем свят на Древния.

Само Любовта може да те отведе в Светилището на Древния Незнаен. В Светилището на Древния душата е вечна свещ. И нима не е чудо Пламъкът на Вечната свещ!

Любовта към Всевишния изпепелява всички земни вериги.

Жертвата е тих и безграничен процес по пътя към Древния Незнаен.

Жертвата е тихият и чуден процес на Любовта, при която две съкровени същности се сливат в Единение, губещо се извън всякакви предели. Любовта е универсалното знамение на Обетованата Земя. Тя е началото, с което започва раждането на Новото.

Любовта е безпределно Благоговение към Древния Незнаен.

Когато видях Лика Му, Вечната Любов започна да приижда в мен като пълноводна река. И аз познах Всевишния и реших в себе си устремът мой вечно да Го търси, защото Ликът на Всевишния е най-благото видение на живота и няма по-голямо Oткровение от това.

Ликът Му е свещен и тайнствен знак, изпълнен с безпределното величие на Неговата необятна Любов. Заслужава милиони години да живееш в бездната на ада и да видиш този Лик, отколкото да си в рая и да нямаш благото видение на времената.

В Любовта е скрито великото и незримо дело на Твореца.

ТОРА-та, това е оня всемирен закон в човека, който съставя вечната пълнота на душата. И това е сам Бог в човека, Който обхваща изпълнението на всички закони.

Откъси от “Зохар”

Когато Святият, благословен да бъде, сътворил вселената,

основата на всичко била Водата, а от Водата произлязла цялата вселена. И създал Святият, благословен да бъде, трима изкусни майстори, които трябвало да въплътят Неговия замисъл в този свят. И това са Небесата, Земята и Водата. И от техните ръце се сътворило всичко, което е в този свят. И на всеки от тези трима Той поръчал да

произведе нужните създания в света... Когато дошъл шестият ден, всички те били готови да творят така, както в останалите дни. Казал им Святият, благословен да бъде: “Нито един от вас не може да направи сам това същество, както бяха направени предните създания. Но всички вие трябва да се съедините заедно, и Аз с вас, и ще направим човека, тъй като вие няма да съумеете да го създадете самостоятелно. И ще бъде тялото от

всички вас тримата, а душата - от Мен”... И с никакво друго същество, освен човека, не се обединява Святият, благословен да бъде.

“Душата ми се мъчи по Тебе в нощта, а духът ми в гърдите ми Те иска”. Душата на сина човешки, когато той си ляга, го напуска и се възнася нагоре. А ако ти кажеш, че всяка от тях се възнася - не на всяка се удава да види лицето на Царя.

Но ето как е... Душата заминава и иска да се повдигне. И плува, възнасяйки се от степен в степен, и се среща с искрящите обвивки на нечистотата. Ако тя е чиста и не се е осквернила през деня, то се възнася към върха. А ако тя е нечиста, то още повече се осквернява между

тях и прилепва към тях, и вече не се повдига по-високо...

Когато този, който не се е осквернил, си ляга, неговата душа се възнася и достига в началото тези степени,

но се повдига по-високо... към това място, откъдето е

произлязла... “Душата ми се мъчи по Тебе в нощта”, това е душата, господстваща през нощта. “А духът ми в гърдите ми Те иска”, това е духът, господстващ през деня. Ако ти кажеш, че това са две разделени степени - това не е така. Те са една степен, двойка, сливаща се в едно. И нещо по-висше властва над тях и се прилепя към тях, и те се прилепят към него, и то се нарича Дихание. И тези степени заедно се възнасят към тайната на Мъдростта.

Диханието... Ако то господства, този човек се нарича свят, съвършен във всичко, единен в порива си към Святия, благословен да бъде.

...Пробуждайки се, тази душа, задържаща себе си в тялото, се преобразува и става престол, на който почива

духът... После те заедно се преобразуват, готвейки се да възприемат Диханието, тъй като този дух става

престол за почиващото на него Дихание... Това Дихание е същността на най-скритото от всички скрити неща.

“И Аз положих Моите слова в твоите уста.” Колко е важно човек да се труди над Тора* денем и нощем! Тъй като Святият, благословен да бъде, внимава върху гласовете на тези, които се занимават с Тора. И от всяко слово, обновено в Тора от този, който се е трудил над Тора, Той създава един небосвод. Ние сме учили: В този час, когато словото на Тора се обновява в устата на човека, това слово се възнася и се явява пред Святия, благословен да бъде. И Святият, благословен да бъде, взема това слово и го целува, и го коронова със

седемдесет корони... А словото на Мъдростта, което се е обновило, се възнася и застава върху главата на Праведника, който е Живота на световете, и лети оттук, и плува в седемдесет хиляди свята, и се възнася към Древния по Дни. А всички слова на Древния по Дни - това са слова на Мъдростта за висшите скрити тайни. И това скрито слово на Мъдростта, което се е обновило, когато се възнася, съединява се с тези слова

на Древния по Дни... От всяко слово на Мъдростта се създават небосводи, живеещи пред Древния Съкровен с пълноценно съществуване, и Той ги нарича “новите

небеса”...

“Ти си народ Мой”... Не чети: “Ти си народ Мой”, а “Ти си с Мен, ти си сътрудничиш с Мен. Както Аз със Своята

реч създавам небето и земята... така и ти. Блажени са тези, които се трудят над Тора!” Ако този, у когото няма път в тайните на Тора, обновява словото, което не е разбрал така ясно, както подобава, то това слово се повдига. И към това слово излиза мъжът на превратността, речта на заблудата, от пастта на великата

бездна... И го взема, и отива с това слово в дълбочината

*Тора - Свещено древноеврейско Предание, писмено и устно, което е кристализацията и Присъствието на Божественото Проявление в Синай.

на своята бездна, и създава от него небосвод на лъжата,

наречен Хаос... И когато възникне този небосвод на лъжата, в същия час излиза жената на разпътството, и усилва на този небосвод лъжата и съучаства в нея. И оттук излиза тя и умъртвява много хиляди хора. Защото когато тя се намира на този небосвод, в нея има власт

и мощ да облети целия свят за едно мигновение... Кой е бил причина за това? Мъдрецът, който не е постигнал

разбиране и поучава... Заклинам ви, да не излиза от

вашите уста слово на Тора, което вие не сте разбрали...

...Четири пъти се вглеждал Святият, благословен да бъде, в Тора, преди да доведе Своето Съзидание до въплъщение на Своя замисъл.

“Няма мъртвите да прославят Господа...” - именно така е: не тези, които се наричат мъртви. Тъй като Святият, благословен да бъде, се нарича Жив и пребивава сред тези, които се наричат живи.

Колкото и висока да е Волята, която е над всяка воля, която е напълно непознаваема и недостъпна навеки - скритата Истина е още по-високо, и тази Истина

извежда... непознаваемото, и свети... в скрито; тогава желанието на висшата Душа е да я достигне и да

възприеме от нея светлината... Този отблясък, който освещава висшата душа, се нарича Безконечното, и от

него тя възниква, и съществува, и свети... И на това се основава всичко.

Древният Съкровен... Той е Всичко. Древният на Древните, Скритият на Скритите. Определящ Себе Си и Неопределен. Определящ Себе Си - за да даде на всичко съществуване. И Неопределен - за да не присъства. Когато придобива определеност - извежда девет светлинни излъчвания, които горят от Него, от Неговото предопределение. И те светят от Него,

насищат се със светлина и се възпламеняват... и се разпространяват във всички страни. Подобно на свещ, от която се разпространява светлина във всички страни. И когато тази разпространяваща се светлина започне да се възприема - възприема се само присъствието на свещта. Така и Той, Древният Съкровен, Висшата Свещ, Скритото на всички Скрити неща. И Той не присъства вън от тези разпространяващи се светлинни излъчвания, откриващи се и скрити. И те се наричат: Святото Име.

...Тора съществува всред два Дома, както е за това

написано: “Два са домовете на Израел...” - единият е висш, скрит, а другият е малко по-открит. Висшият -

това е Великият Глас... И това е вътрешният глас, който

не се чува и не се открива... И той е вътрешната тънкост, никога неразличима от слуха. И оттук е произлязла Тора, която е същината на “гласа на Йаков”, тоест - различимото от слуха, появяващо се от това, което не може да бъде чуто. А после за него се захваща речта и излиза навън благодарение на неговата сила и мощ

на духа... Две са тези, които не се чуват, и две са тези, които се чуват. Тези, които не се чуват: висшата скрита

Мъдрост, ...неоткриваща се и нечуваща се; после тя се проявява и леко пооткрива себе си в безмълвието - тъй като е неразличимо за слуха това, което се нарича “Глас Велик”, понеже той е тънък и излиза в безмълвието. Оттук възникват тези, които се чуват: “гласът на Йаков” и речта, свързана с него. Този “Велик Глас”, съществуващ в мълчанието, който не може да бъде чут - той е Дом за

висшата Мъдрост... Тази реч, възникваща последна - това е Дом за “гласа на Йаков”*, който е същината на Тора.

Две изказвания има в Писанието: “Защото твоят Господ

Бог - Той е огън всепояждащ...” - и е написано на същото място: “А вие, които сте се прилепили към вашия Господ

Бог, всички вие сте живи днес”... Онзи, който желае да постигне Мъдростта на Святото Единство, нека да се вгледа в пламъците, които се издигат от въглените или от горящата свещ. Защото пламъкът загорява само

тогава, когато обхваща груб предмет... В горящия пламък има два огъня. Първият - това е огънят на сияещата белота, а другият - това е огънят, в който се поселява чернота или синина. Бялото сияние се намира отгоре

и се възнася право към небето, а под него е... черното

светене... И те се свързват едно с друго, съставяйки едно цяло; а това светене с черен или син оттенък, намиращо

се отдолу - то е престол... за онова бялото. И в това се състои тайната на синьото. И за да гори, този синьо-черен престол обхваща някоя вещ, намираща се отдолу, *Йаков - свързан с тайната на Знанието

и тя му дава сила за сливане с белия огън... И всичко онова, до което се докосне този син огън и на което се разположи - всичко ще бъде погубено и унищожено

от него... В него обитава гибелта и смъртта на всичко. И затова той унищожава всичко онова, което се прилепя към него отдолу. А онзи бял огън, който се намира над

него, той никога не унищожава и не погубва... Мойсей

е пребивавал в онзи бял огън, който е отгоре... Само благодарение на Израел, прилепен към него отдолу, пламва и загорява този син огън, и се захваща за белия огън. И ела, погледни. Въпреки че природата на този синьо-черен огън е да погубва всичко онова, което се е прилепило към него отдолу - синовете на Израел се прилепиха към него и останаха живи. Както е за това казано: “А вие, които сте се прилепили към вашия

Господ Бог, всички вие сте живи”... А отгоре над белия огън се намира скритото сияние, окръжаващо го, и тук е висшата тайна.

Горко на човека, който твърди, че Тора просто разказва нравоучителни истории за мирския живот, защото ако Тора само и единствено имаше работа със жизнената суета, то ние в наши дни бихме могли да създадем по-интересни истории... Но във всяко слово на Тора има

небесна материя и висши тайни... Когато ангелите слизат на Земята, те се обличат в земни одежди, защото ако не се облекат в тези покривала, те не биха могли да съществуват в този свят, а светът не би могъл да ги възприеме и да ги приеме. И ако е така с ангелите, то какво ще е със самата Тора, създала ангелите и всички светове, и всички те съществуват заради нея. Ако тя би дошла в света без покривалото на тези прости

разкази и притчи, светът не би могъл да я възприеме... Нейната материална същност, нейното тяло - това са заповедите, които се наричат “Тяло но Тора”. Това “Тяло” е облечено в одежди, изтъкани от разбираеми за света повествования; простите и невежите виждат само това облекло. Онези, които знаят малко повече, виждат само “тялото” под външната обвивка. Мъдреците пък,

служещи на Небесния Цар, ...проникват в душата на Тора, интересуват се от същността на Тора, а в бъдеще ще проникнат с поглед и в душата на душата на Тора.

Казал рави Елазар:
- Ето написано е: “И Аз дадох да Ме видят Авраам,

Исак и Йаков*...” Защо е: “дадох да видят”? Нали би следвало да се каже: “говорих”. Казал му рави Шимон:

- Елазар, сине мой. Това е висша тайна... Има цветове*, които дават да се видят, и има цветове невидими. И едните, и другите - това е висша тайна на вярата и

синовете човешки не знаят за нея... И даже с онези, които се проявяват, не е бил удостоен синът човешки

дотогава, докато не дойдоха Отците и устояха в тях... И кои са те, тези откриващи се цветове? Това е “Бог

Вседържател”... А в онези, които са по-високо, закрити и невидими - не е устоял в тях нито един човек, освен *Авраам е свързан с тайната на Мъдростта, Исак - с тайната на Разбирането, Йаков - с тайната на Знанието.

Мойсей. И за това нещо е написано: “А Името на Моя Господ не им дадох да знаят”. Не им се откри във висшите цветове.

Написано е: “И разбиращите възсияват, както сиянието

на небосвода”... Кои са те, тези разбиращи? Това е такъв Мъдрец, самостоятелно вглеждащ се в слова, които не могат да бъдат произнесени от хората.

...Затвори своето око и обърни своята зеница, и се

откриват онези светещи цветове, които сияят... Висшите скрити цветове съществуват над онези, които са видими и не сияят. “И Аз дадох да Ме видят Авраам,

Исак и Йаков - Бога Вседържател...” - онези цветове, които са явни. “И Името на Моя Господ не им дадох

да знаят...” - това са висшите скрити цветове, сияещи, със съзерцанието на които е бил удостоен Мойсей. И тайната на това е: затвореното око и отвореното. Затвореното вижда отражението, което свети. Отварящото се вижда отражението, което не свети. И затова за отразяването, което не свети, откривайки се, е написано: “виждане”. За отражението, което свети скрито, е написано: “познание”. Защото така е написано: “не дадох да знаят”.

...Онзи човек, който е съумял да съхрани знака на Свещения Завет и изпълнява заповедите на Тора, се

нарича Праведник... И благословенията, слизащи отгоре,

*Цветове - в случая може да се разбира и като “светове”.

почиват на неговата глава и чрез него тези благословения се въплъщават във вселената: в святите и праведни синове, на които той дава съществуване.

...Написано е: “Праведникът е основа на вселената”.

Само на тайната се укрепя вселената. И ако за мирските слова се изисква тайна, то толкова повече за тайното на тайните слова на Древния по Дни, които не са връчени даже на висшите Ангели.

Не говоря на небесата, за да внимават. Не говоря на земята, за да слуша. Защото ние сме опората на световете!

Горко на онзи, на когото се случи да е в онова време* и благословена е участта на онзи, на когото се случи да

е в онова време и той успее да устои... Горко на онзи, който ще живее в онова време, защото откриването на колосалната космическа енергия на Светлината ще бъде тежко изпитание за онези, които не са готови за това. И обратно, щастливи ще бъдат онези, които се удостоят със “Светлината на царската радост”.

*Онова време - ерата на Водолея (според Ф.Берг)