БОЯН МАГЪТ

Свят Мъдрец и Учител.
Истинският ръководител на Богомилите.

Човешкият Дух е същество, което може да живее само в своята собствена дълбочина.

Човек израства в Дух и Истина според отношението си към Незнайното.

Умът живее в миналото. Душата търси бъдещето. Само Духът живее в настоящето и затова управлява и миналото, и бъдещето.

Съдба има само тогава, когато не си буден в настоящето. Всяка съдба е родена, когато е изпуснато едно настояще.

Всяка съдба може да се пречисти от настоящето, защото в него работи Духът на Истината, която преобразява.

Трябва да увеличаваш в себе си Непознаваемото.

Истинският човек може да се роди само в своята собствена дълбочина, а в тази дълбочина той винаги е бил самата Истина.

Истината, това е посредникът на Невидимото.

Когато заживееш в Духа, Истината се явява и започва да ти служи.

Аз помня Незнайния Глас не само насън, но и наяве.

Навсякъде всичко е жива Светлина.

Сам самичък изпреварих и мечтите крилати.

Превърнах се в трепет.

Със смисъл е пропита и най-малката прашинка.

О, малко камъче, и тебе твоята мечта те носи.

Незнайното е висшето благо на световете.

Незнайното е забулено в най-дълбоките тайни и затова то е наречено “Тайна на тайните”.

Незнайното управлява тайнственото Дърво на Всемирния живот.

Когато човек познае душата си като Светилище, тогава Незнайното идва да царува в нея.

В Светилището на душата се отварят моите тайнствени очи, с които Те виждам в себе си.

Поради близостта ми с Незнайното душата ми расте в Светлина, в Любов и Красота.

Дълбоко в мен Ти си написал Свещения Си закон. Той е: Любов необятна.

Само със своята необятна Любов се приближавам до Тебе и само тогава разбирам живота.

Писано е в душата ми: неудържимо да се стремя към необятната Любов на Незнайното.

Писано е в душата ми: от съвършенство към съвършенство все Тебе да търся.

Твоят Глас е написал в душата ми вечен копнеж и аз чувам този Свещен зов.

Твоят зов е повик към най-великата Любов. Да бъде, Отче, Твоята Пресвята Воля!

Твоята Любов събужда в мен стремеж към незнаен подвиг.

С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш.

За Свещения подвиг на моята душа, полетяла към Тебе, няма прегради.

Свещеният подвиг е самата Твоя Воля, това е Твоят зов и аз идвам.

Душата ми жадува за Незнайните сияния на Твоята Свещена Истина.

Незнайното сияние на Твоята Свещена Любов е Твоето Пресвято Царство. И аз съм роден, за да наследя Твоето Царство.

Върховната тайнствена Воля ме води към Пресвятата Истина.

Познавате ли Свещената нежност на Незнайния огън?

Неизразимата сила е тази, която прониква всички светове и помага на всички да придобият своите крила, своя простор, своята свобода.

Незнайната Твоя Любов вечно ражда нова чистота, нова Светлина и така събуждам се с нова дреха в нов

живот... и в мен отново бликва Любовта.

Всички явления имат тайно ръководство и това аз наричам Свято Начало.

Когато позная Твоята Любов, в мен извор ще бликне.

Наричайте Го: Свещената Истина.

Само Незнайното може да те направи нов човек. Само Незнайното обладава дълбочината.

Себепознанието означава, че всяко същество си има свой път към тайната на Реалността.

Любовта към Истината е първата крачка към Незнайното.

Имаш ли Любов към Истината, Незнайното ще те привлече.

Истината във висшия смисъл означава да владееш своя вечен път, без да си господар.

Когато Истината е произлязла от твоето страдание и от твоя Дух, само тогава тя може да стане твоят път към Вечността. Само тогава Истината и Вечността се сродяват с тебе.

Само когато Истината е изстрадана, можеш да бъдеш господар на своята душа.

Само Истината може да бъде Духът на твоя живот и Духът на твоята Вечност, а страданието само помага да се спуснеш дълбоко в себе си.

За да намериш своя вечен път, ти трябва да изстрадаш своята Истина и тогава тя ще ти даде своята Вечност, която е твоят собствен път по рождение.

Който не е изстрадал своята Истина, не се движи по своя път; той върви по чужд път, който ще трябва да изгуби.

Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето висше ръководство и не можеш да общуваш пълноценно със своята душа.

Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината. Другите тела са неустойчиви и затова Истината може да се разбере само с Духа.

Потопените в света души могат да се приближат до Истината само чрез страдания. Страданието изважда душата от света и я дарява с пробуден подход към Вечността, зад която е скрита Истината.

Пробуденият стъпва на основата на Истината и минава отвъд страданието.

Пробуждане - това е осмислянето на страданието, а осмислянето на страданието е врата към великата Истина. В момента, в който Истината е възлюбила човешките същества, е спуснала към тях страданията, за да си ги вземе обратно в своята Вечност.

При такова Велико Същество, каквото е Бог, как може човешките знания да са Истина?

Истината изгрява в твоя живот, когато Бог навлезе в Своето дълбоко страдание чрез теб.

Мислите ли, че ако нямате устрем към Истината, това Велико Същество ще дойде да ви учи, а душата ви не е ли вечният устрем? Познай себе си в този устрем и ще привлечеш Истината за свой Учител.

Понякога разумните разсъждения са път да оглупееш, защото Духът на Истината наблюдава живота, а не твоите разсъждения и твоето лицемерие.

Разсъжденията на всяко лицемерно същество водят до отделянето от душата му.

Аз съм видял много души, които са потънали в морето на застоя и скръбта с разумни разсъждения. Не са разумните разсъждения, които водят към Вечната Истина.

ВРОНСКИ, Х.

(1778-1853)
Окултист и Мистик

Законът на творчеството изразява вътрешната природа на Абсолюта.

Предназначението на човека е да се издигне в областта на Абсолютното.

Същината на Абсолюта е Архитворчеството, в което Битието и съзнанието у Бога се преливат и затова, каквото Бог помисли, то става, реализира се.

Човечеството може да се избави чрез собствено съзнателно творчество.

Задачата на човека е да стане творец, да открие собствената творческа природа в себе си, творческия разум (Логоса) в себе си и да осъществи Словото в живота.

Най-висшата задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба.

Избавлението идва не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово.

Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас.

Творческият акт ни дава само възможност да обладаваме истинското познание.

Способността за творческа дейност, свободна от вътрешен собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в човека.

Точка за ориентиране и ключ за всички тайни е законът на творчеството, което има приложение във всички области на живота.

Да създадем Абсолютната действителност в себе си или да създадем себе си - това е условие да постигнем безсмъртие.

Самосъздаването на човека е цел, за която всемирът съществува.

Човек, като творение, спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец.

Абсолютът обладава Своето Битие чрез Себе Си и в Себе Си, а ние сме го получили, нам то ни е дадено потенциално.

Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога. Щом осъзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество.

Който е познал Бога вътрешно, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим.

Най-висшият акт е създаване на Божествената Реалност в себе си. Тази Реалност, това са съществата на Божественото Слово в човека.

В нас съществува потенциална Абсолютна Реалност и тя може да стане реален факт в нас.

Как да развием тази Реалност? - Чрез творчеството. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта.

Цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, Месия, само̀ себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божественото Слово.

ЕМЕРСОН

(1803-1882)
Американски Поет, Мистик и Мъдрец

...Ония хора, на които липсва по-висша Мъдрост и които не могат да отговорят на тия факти или въпроси на времето, те биват заробени от тях.

Всеки човек е едно предрешено божество, един бог.

Да вярваш в това, което е вярно за тебе самия, е гениалност.

И нека вървим напред и все напред през хаоса и тъмнината.

Великият Дух няма нищо общо с последователността.

Толкова ли е лошо наистина да сте неразбран? Питагор беше неразбран, и Сократ, и Исус, и Лутер, и Коперник, и Галилей, и Нютон, и всеки чист и мъдър дух, който някога се е въплотявал. Да бъдеш велик, значи да бъдеш неразбран.

На нашите първи пътешествия дължим откритието, че мястото е нищо.

Обществото никога не напредва.

Нашият живот е обгърнат в красота.

Само смъртното е работило и страдало; безсмъртното лежи простряно в усмихнат покой.

Само животът може да създаде живот.

Праотец на всяко действие е мисълта.

Всяка душа е една небесна Венера за всяка друга душа.

Любовта е нашето най-висше слово.

Любовта е синоним на Бога.

Любовното възпоминание надживява всяко друго.

Красотата е разцъфтяването на добродетелта.

Слънцето никога не се смущава, че някои от неговите лъчи падат нашироко и пусто в неблагодарното пространство.

Истинската Любов не може да бъде несподелена.

Ти растеш от собственото си сияние.
Където е сърцето, там пребивават боговете.

Всеки искрен разговор е молитва.

В човека е: душата на цялото; мъдрата тишина; всеобщата красота, с която всяка част и частичка е еднакво свързана; вечното Едно.

Душата не е орган, но оживява всички органи.

Душата не е функция, не е качество, не е интелектът или волята. Тя е Светлина.

Душата е една всеобхватност, която не се притежава и не може да се притежава.

Дълбоката Божествена мисъл живее през всички векове.

Душата е по-висша от своето познание, по-мъдра от всяка от своите творби.

Да спрем вниманието си върху един единствен облик на Истината, значи да изопачим Истината.

Природата е въплъщение на една мисъл.

Няма чисто зло в природата.

Нашата собствена планета е единствената ни задача и няма нужда да помагаме в уредбата на вселената.

Всеки човек, чрез една тайна обич, е свързан с известна област на природата, чийто посредник и тълкувател е той.

И в хубостта и в грозотата - от всичко блика песен свята.

И близко е далечното за мене.

ЙАДЖНАВАЛКЙА

Свят Мъдрец и Велик Учител

Заради освобождението от земното съществувание Мъдреците, готови за обет, искат да научат за Върховното Същество от блажения Йаджнавалкйа.

Знанието за Върховния Дух е най-великото и който го притежава, постига безсмъртие.

Ако човек ежедневно следва практиката на Двиджати, той постига жречески качества, което му помага да достигне тъждеството с Духа.

Два пъти роденият става способен да узнае същината (скритото значение) на действията.

В древните времена Боговете скрили душата чрез

мантри и поради това те, мантрите, са наречени Уханди... или майки.

Всяка мантра, отнесена към едно божество, взема формата на божеството и се нарича Дева или Светещата.

В древни времена мантрите се прилагали за постигането на определени желани неща.

Казано е, че мантрите, започващи със свещената сричка “ОМ”, даряват четирите идеала на човешкия живот. Всички мантри произлизат от свещеното “ОМ” и най-накрая се разтварят в него.

Свещеното “ОМ” вещае добро, то е свято, благотворно, изпълняващо всички желания, то е най-висшият Брахман и е главната всред всички мантри.

В началото тя - свещената сричка “ОМ” - е била създадена от устата на Съвършения, от Господаря на творенията, който я издигнал в култ. Ето защо, според Ришите, тя притежава самосъществуващата природа на Духа.

“ОМ”, която се описва като бяла, винаги трябва да се употребява в началото на всеки религиозен акт.

Свещената сричка “ОМ” се нарича Удгитха или “водеща към Духа”.

За човек се казва, че е духовен, ако той има контролиран ум и медитира върху върховната душа.

Свещеното “ОМ” е Духът. Само това Единствено е велико и нетленно. Като узнае тази най-крайна цел, човек постига всичко, каквото желае.

Този нетленен и първичен Дух е тайнствен.

Свещената сричка “ОМ” е отвъд реч, докосване, вкус, форма. Тя е опората на крайната Реалност.

Както почитането на Великия е наистина плодотворно, така и Духът, почитан чрез “ОМ”, става плодотворен.

“ОМ” е върховното средство. Като знае това, човек постига състоянието на Духа.

Бог има невидима форма. Той се формулира в ума и се постига чрез преданост. Неговото Име се посочва като “ОМ” и винаги, когато Той се призовава чрез Името “ОМ”, Той бива доволен.

Истината е по-велика от мълчанието.

“ОМ” е най-висшата сфера и най-великото прибежище.

Този “ОМ” се е пял в миналото, пее се сега и ще се пее в бъдещето.

“ОМ” само по себе си е всепроникващо.

Благодарение на чистотата и усилията човешкото същество става Дух.

Свещеното “ОМ” е проявата и непроявеното. То е развитието и разтварянето.

Тази сричка “ОМ” е стабилна, вечна, постоянна, неподвижна, нетленна, вечно млада, неродена, неразрушима и пълна с блаженство и Дух.

“ОМ” е обширна, немислима, неограничена, фина, твърда, неподвижна, вещаеща добро и древна.

“ОМ” е наречена Пранава, защото тя оживява божествата, тялото, речта и ума.

“ОМ” е неопетнена и тя води до състоянието на святост.

Тялото и вселената са обиталища на знанието. Тя - сричката “ОМ” - е наречена Дух, понеже е разположена навсякъде.

“ОМ” води до мястото, където няма край. Нейният край не е открит нито от мъдреците, нито от боговете, нито от хората и затова тя е наречена “безкрайност”.

“ОМ” е наречена Вайдйута, защото разкрива древната светлина между веждите, която свети и разсейва тъмнината.

“ОМ” води до най-великия Дух.

Умът трябва да бъде ограничен там - в “ОМ” - докато се пречисти. Това се казва Йога.

Който е винаги зает в “ОМ”, не се бои от нищо.

“ОМ” трябва винаги да се помни, защото тя парира бедите и страха.

Целият свят се държи от “ОМ”. Нейното пеене изгаря греха.

Нито едно действие не се оказва задоволително, ако не е съпроводено с “ОМ” в началото, и това, което не е съпроводено от “ОМ” в края, се загубва.

“ОМ” е най-главната от всички мантри.

КАБИР

(ок. 1440-1518)
Мистичен Поет и Мъдрец

Господ е диханието на всичко, което живее.

Безполезно е да се търси от коя каста изхожда един Светец.

Ако през живота си ти не разкъсаш връзките, каква надежда за избавление ще имаш в смъртта?

Ако Го намерим сега, ще Го намерим и после. Ако ли не, ние предварително се преселваме в града на смъртта.

Ако ти си свързан с Него в настоящето, ще пребъдеш и във Вечността.

Духът на диренето е, който ни подкрепя. Аз съм раб на този Дух.

Трудът има за цел само познанието. Когато познанието е постигнато, трудът се изоставя.

Цветето цъфти, за да върже плод; когато плодът узрее, цветът окапва. Той е Пределът и Безпределността. И зад Предела и Безпределността Той е Чистото Битие.

От външния и вътрешен мир Той прави неделимо цяло.

Бледно е словото, за да опише това, което е Той.

Той привлече сърцето ми към Себе Си.

Той знае кой Го обича.

Спасен е оня, който е съзрял сиянието на Любовта Му.

Моят единствен Възлюбен ме заслепява, както светкавицата на небето.

Потопи се в този океан и остави да се разсеят далече всичките грешки на живота и смъртта.

Мъдрецът немее в мълчаливо боготворение.

Ела, о, Дармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Повелител.

Премахни всяка илюзия и притвори се в себе си.

Аз не мога да кажа колко е обожаван моят Повелител.

О, братко, погледни: Повелителят е във вазата, която е моето тяло.

Чуй ме, о, Свети Човече, малцина са тези, които са достигнали крайния предел.

Моят Учител е по-велик от световете и велико е щастието на неговия ученик.

Когато Оня, чиито форми са безбройни, не беше се вестил още; когато нямаше нито Учител, нито ученик; когато светът не съществуваше още; когато Единният Властелин беше сам - оттогава съм аскет. Тогава, о, Горак, Брама плени сърцето ми.

Чуй, братко мой! Моят Повелител ме плени и свърза със Себе Си.

Както реката се влива в океана, тъй и моето сърце прониква в Тебе.

Събужда се само този, чието сърце е пронизано от Неговото Слово.

Скъп ми е оня, който познава Брама и който може да остане в съзерцание към Неговата Висша Истина.

Сърцето ми е обхванато от луда радост и откривам всичките тайни, скрити в душата ми.

Брама приспособява Словото Си според разума на Своите слушатели.

Слушай Словото, Истината, което е твоето битие. Той изрича Словото Сам на Себе Си и Самият Той е Създател.

Безличният е в недрата на всички форми. Аз възпявам славата на формите.

Птицата е недосегаема, а при все това се вижда ясно.

Достигнах недостъпното и сърцето ми е обагрено от багрите на Любовта.

Оня, който е открил едновременно Любовта и жертвата, не клони никога към смъртта.

О, скъпи друже! Аз получих сега Единното Безсмъртие!

Няма по-голяма радост от тази, да срещнем Възлюбения.

Където и да бъда, в храма или върху терасата на своя дом, в полето или в цъфналата градина, истина ви казвам, че всеки миг моят Повелител простира Своето блаженство над мене.

Запази в себе си Истината, Духа на жертвоприношението и Любовта. Онзи, на когото словата са чисти и който няма нито надменност, нито завист, той познава истинското Му Име.

Моето сърце копнее за живот.

Истинският Учител е изцяло Светлина.

Който няма нито образ, нито качества, изпълва пространството.

Когато Любовта и Любимият се слеят, тогава Любовта става съвършенство.

О, възлюбени братко! Само Истината е от значение!

Самият Възлюбен разкрива Славата на истинската Любов.

КАРЛАЙЛ, ТОМАС

(1795-1881)
Английски Мистик

Разбираш ли съдържанието на днешния ден? Знаеш ли що можеш да сториш, докато трае той, как мъдро да го употребиш?

В света най-високо от всичко цари Справедливостта. Едничкото, което е неизменно и вечно - това са Истината и Справедливостта.

Според законите на Старите, както вселената съществува от времето на първия план на мирозданието, така и Истината непреклонно се стреми към тържество.

Всички мнения, противоречащи на Истината, само я затъмняват, ала при сблъскване с нея се губят като прах.

Бори се непреклонно, вярно сърце, върви напред, без да гледаш към щастието и нещастието, и уверено бъди, че правото дело, за което ти се бориш, ще победи.

Живее и преуспява само Истината. А пък всичко останало измира, като е от по-рано обречено на гибел!

Справедливостта съществува от основанието на света и ще съществува докрай време.

Ала безплътната, истинската Справедливост, казвам аз, не е тъй видима, защото тя слиза от Небето и само хората с чисти сърца могат да я съзрат.

Стига само изворът на живота да заблика в нас, и ще се появят многобройни спасяващи средства; всички те ще се окажат лесно изпълними и наистина се изпълняват от нас.

Нещастният трябва преди всичко да признае тази истина, че той затуй е именно нещастен, защото е бил неразумен.

Човек се е лишил от душа; минало е известно време и той сега взема да чезне по нея. Тази загуба на душата е наистина слабото ни място, центърът на всесветската гангрена, която заплашва всички съвременни явления със страшна смърт.

Всяко общество, което излиза с твърдението, че “няма Бог”, стига до известни неочаквани резултати.

Никой не може да отстъпи от Истината без явна вреда за себе си.

Съществуването на Вечния е по-неизменно, отколкото който и да било действителен факт. Има невидимо Божество във всичко, което ние виждаме, вършим и изстрадваме.

Благословен е оня, който е намерил своята работа и нека той не дири никаква друга благословия.

Всичко човешко трябва да има Идеал, своего рода душа, която да го предпазва от гниене.

Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш към Вечността.

Нима нищо не ти говори Мълчанието на дълбоката Вечност?

Небето е благосклонно към тебе, като благородна майка.

Ако погледът на човека е отправен само към видимите сили, по-добре е той да се откаже от изпълнението на своята задача.

Тоя, който не се е сдружил с Невидимото и Мълчанието, никога не ще създаде видимо и говорящо.

Човекът носи Вечното в сърцето си.

Само ония са мъдри, които знаят, че нищо не знаят.

Ние сме искри, плаващи в ефира на Божественото.

Човекът е посланик на невидими сили.

Всеки човек вмества в себе си цяло духовно царство.

КЛИНГЗОР

Немски Мистик и Поет

Жалко, че са толкова малко онези, които се стремят да се движат волно и умело вътре в себе си.

Въодушевлението, лишено от разум, е ненужно и опасно.

Младият поет не може да бъде нито трезв, нито достатъчно разсъдлив. За истинския мелодичен говор са нужни всеобхватни, внимателни и спокойни сетива.

Истинската душевност е като светлината, тя е спокойна, чувствителна, гъвкава и всепроникваща.

Нека Любовта и верността превърнат живота ви във вечна поезия.

КНИТЕЛ, ДЖОН

Мистичен Писател

Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот. Той никога няма да се държи като обикновен човек, никога няма да тръгне по пътя на другите.

Ако мога да изразя с една дума вярата си, ще кажа, че вярвам в преодушевяването - не в прераждането на тялото, а в прераждането на духа.

Никаква смърт не съществува. В цялата природа съществува само живот.

Невидимите сили, като светлината и звука, се състоят от живо вещество.

Днешният човек се опитва да избяга от съдбата си, вместо да я издири.

Хората вярват само дотам, докъдето се простира техният разум.

Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък.

В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата на хората. А в сърцето им тогава сигурно не ще се намери основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало. Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществуване.

Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса.

ЛАО ДЗЪ

(ок. VI в. пр. н. е.)
Древнокитайски Мъдрец и Учител

Човек се ражда, за да постигне дълбокото. Дао е дълбоката основа.

Дао може да се изучава, без да се опознава.

Тъмните сили са нереални, защото са неестествени. Само Дао има сила. Нереалното има ограничена сила.

Чрез тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност.

Спасението е потапяне в Абсолюта.

Когато не работиш с пустота, ти правиш много усилия и се изхабяваш. Когато работиш с пустота, ти се съхраняваш и съграждаш.

Който забогатява без Дао, се домогва до жестока самотност и никой не милее за него.

Дао е съкровището, което трябва да се търси. Извън Дао всяко съкровище е извор на тревоги.

Силата на Дао е в неговата неизреченост.

Дао е зад пределите на размишленията.

Когато познаеш себе си, Дао става твой път и от твоето сърце започва да извира Древната Светлина.

Светът е хубав за онези, които нямат свои очи, а очите на Дао. Очите на Дао са безпределни.

Дао създава блага, но не забогатява, защото е вечно. Ако вечното забогатява, то не е съвършено.

Непроявеното Дао е това, което не е излязло за битие, за съществуване и затова то е безпределно.

Непроявеното е вечният корен, неизменният извор на живота.

Дао действа, но не се появява.

Когато проникнеш в Дао, ставаш едно с тайната.

Богатият не може да бъде щедър. Само бедният може да бъде щедър. За да бъдеш щедър, трябва да бъдеш беден и пуст.

С Дао се разговаря в мистично мълчание. В това мълчание всичко се постига.

Пътят е това, което постепенно изяснява Дао.

Всеки, който иска да се приближи към съвършената Мъдрост, трябва да се обърне към своето Дао.

В Дао всеки е дълбок според своята същност.

Дао е 12 милиарда вида дълбочина и след тази мярка започва неговата необятна безпределност.

Когато Дао е в човека, тогава тялото на човека се превръща в свещен космос и тогава Вечността се пренася в човека.

Вечността и Мъдростта са много близки. Те са свързани от Дао в един общ път.

Твоето отношение към Дао е твоят път.

Дао е обозначение на Истината и на естествения път на живота.

Всеки, който посвети живота си на Истината, постига Дао.

Безсмъртният елексир, това е дълбоката жизненост, стаена в Дао.

Който няма желания, се одухотворява от Дао.

Дао дава на човека нещо повече от себепознание.

Светът е възникнал от Прадиханието, което е единно с всичко.

Взирай се, взирай се, и никъде не можеш да намериш Началото. Началото е безпределно.

Който търси Дао, търси безпределност. Безпределност е името на пътя.

Дао вечно се възвръща към самото себе си. Възвръщането е нов разцвет на жизнената сила.

Мъдрецът в суетата на живота открива и съхранява своята Вечност.

Дао е мистична Реалност, защото пребивава и там, където не присъства.

В Дао не се цени умното, а вечното. Умното е преходно и временно, а вечното води в безпределност.

Реалността, която се излива в мистичното съзнание на Мъдреца, е храната на неговия живот.

Мистичната радост на Мъдреца е приобщаване към естеството на Дао.

Пустотата е пределната цел на мистичното съзнание. Тази пустота е мистична утроба на световете и всичко е родено от нея. Тя е началото на всеки завършек.

Пустотата е Вездесъща - тя храни всички същества и, отгледани, ги взема при себе си. Тя формира тяхното дихание и тя го отнема. Тя е Вездесъщо начало.

Мъдрият никога не действа произволно.

Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.

Мъдрият е винаги буден за своето скрито деяние.

Мъдрият знае, че в недеянието е изкуството на пътя.

Недеянието за Мъдрия е естествено, тъй както деянието е естествено за съществата.

Дао странствува в сърцето на всички неща, но неговият дом е незнаен.

Всеки сам трябва да намери своя път и своя опит и тогава ще намери желаното.

Дао съзерцава себе си в тънкото и дълбокото.

Дълбокото знание е дълбок покой - мистичен и необятен покой.

В дълбокото Несътворено всеки изгубва своето знание и своето съвършенство.

Всеки, който е съвършен, изгубва своя път.

Показната честност говори, че пътят е изгубен.

Да знаеш как да влезеш в мълчанието на Дао, ето истинското прозрение.

Не изоставяй пътя си заради човешките деяния.

Който иска всичко да узнае, той не е мъдър, той няма път. Естественият човек иска да узнае само това, което е в неговия път.

Мъдрият със своята Любов може да обгърне всички хора, но не защото обича хората, а защото Любовта е естеството на Дао.

Този, който работи за слава, изгубва своя път и своя естествен ход на развитието.

Този, който отнема живот, изгубва пустотата в себе си и се храни с отровата на неестественото.

Ти можеш да постигнеш Дао в своя мистичен път, но не можеш да го видиш. И когато те попитат: “Видя ли Дао?” - кажи: “Не успях.” Този човек е видял същественото.

Мъдрият е спокоен и дълбок, защото е Предвечен.

Пустото сърце е ясният образ, в който Мъдрият се оглежда.

Най-хубавото място, в което човек може да се огледа, е пустото сърце, защото неговата вода е тиха и успокоена.

Пустотата странствува зад пределите на света.

Мъдрият е облечен в своята естественост.

Следвай Дао и в живота ти ще има ред и порядък.

Съедини се докрай с безпределното и влез в своя дом на бездънен покой.

Бъди пуст и нищо друго, тогава ще бъдеш огледало и тогава ще владееш, без да придобиваш.

Благодарение на недеянието човек придобива покой.

Мъдрият пребивава там, където няма начало и край.

Бъди дълбок в дълбокото. Бъди невидим в невидимото. И ще узнаеш пътя си.

Не гледай с очите си, а с Дао и ще видиш, защото очите не са очи. Дао е виждането. Дао е окото.

Който работи естествено, той няма трудности в живота.

Не трябва да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш естествен. Който е съвършен, изгубва пътя си.

Който познава Дао, е изкусен в тънкостите на пътя.

Само Дао знае как се създава нов път.

Дао съдържа в себе си много видове пустота.

Мъдрецът в усамотение и тишина претворява себе си.

Името е гост на същността.

Истината произхожда от пустотата на сърцето.

Онези, които се вкопчват в славата и объркват същността, ще се ужасят от опасността, от гибелта, но няма да намерят спасение.

Великият път не търпи никакви предсказания и планирания, защото той е естественият ход на развитието, даден от Небето, даден от Дао.

Който работи с Недеяние, придобива Дао и бива въведен във Великия път.

Проникни в страданието, без да оставяш следи, и ще чуеш гласа, който идва от пустотата.

Недеянието познава Великия път.

Ако с прилежание се стремиш към пустотата, тогава ще се освободиш от гласовете и ще чуваш Гласа на Великия път.

Дълбоко в своето Дао - това е пътят и неговата сила, това е естественият ход.

Гласът е откъс от дълбината на Великия път. Всеки слух трябва да чуе гласа на Дао.

В смъртта няма нищо страшно и опасно, но непознаването на Дао е опасност.

Недеянието е дълбоко и затова то знае Великия път. Деянието е плитко и затова слабостта е в действието.

Да нямаш действия, ето пътя навътре... към незримото.

Великият път няма име, за него нищо не може да се каже, за него не може да се мисли. Пътят е стаен в Безпределното, а кой може да знае Безпределното?

Не питай Безпределното за своя път. Само Дао знае пътя.

Човек, който търси знания, не може да прозре Великия път.

Който търси знания, не търси Дао. Който търси знания, се изгубва в много пътища. Дао не е знание. Дао е Великият път - път без граници, но кой може да спре незнаещия?

Когато човек знае, знанието го води, а когато не знае, Дао му става ръководство. Незнанието е мъдро, когато е естествено, когато е искрено.

Който е естествен, дава път на Дао в себе си.

Бъди прям, бъди естествен и това е всичко.

Това, което поражда живота, е смъртта. Мъдрият умира, за да живее в Безпределното. Той замлъква, за да може да каже всичко, което е необходимо.

Мъдрият не гледа с очите и не слуша с ушите.

Тялото на човека символизира образа на пустотата. Пустотата в своята дълбочина е Безпределност.

Мъдрият принадлежи на пустотата.

Постигането на Великата пустота не може да бъде достижение на деянието. Тя е достижение на Недеянието (У-вей).

За Дао не може да се говори със слова.

Огънят е познаващото Дао. Потъващият в дълбината на огъня се осъществява. Потъването в огъня носи покой.

Когато Дао стигне до своя предел, се поражда Великата пустота.

Когато Дао те придружава и когато ти попаднеш в гибел, Дао те съхранява, защото Дао може да живее в гибел.

За достижението на покоя няма нищо по-добро от достижението на Дао.

Във Великото Дао, във Великия път нищо не може да се сравни с изправлението на себе си. Ако изправиш себе си, ситуациите подхождат към тебе с друго лице.

Изправи себе си и ще си създадеш основа. Опасност и безопасност, това си винаги ти самият. Когато попаднеш в опасност и когато останеш естествен, опасността те напуска. Дао е естествената сила на живота.

Ако си невнимателен към Дао в своите действия, тогава изгубваш своето изобилие.

В пустотата винаги има дълбоко разбиране. В дълбокото разбиране няма вмешателство. В покоя винаги има различаване. В покоя няма объркване. Живей в пустота и покой и ще познаеш Великия път.

Пустота и покой са път към тайните на Дао.

Дао в тебе е завинаги непобедимо.

Остани без глас и без думи и ще доловиш говора на Дао.

Пустото сърце бие в ритъма на Безпределното.

Дао е дълбока основа и може да живее в нещастие. Дао живее в нещастието, защото го превръща в щастие.

Ако сърцето е пусто, то става прозрачно и, проглеждайки през него, пътят се изяснява.

Във Великия древен път няма слова. Но в отсъствие на слова не можеш да проявиш пътя. Само с покой и пустота може да се навлезе в мъдро съзерцание, при което се достигат изтънчените глъбини на Великия древен път.

Без Великия древен път човек е лодка без дъно.

Бъди в покой и пази единството си с Великия древен път.

Ако обичаш Истината, Великият древен път сам ще дойде при теб.

Знаещият не може да пътешества в Безпределното.

Дао не се постига, защото Великият древен път е Безпределен.

За Мъдрия не е важна религията, а чистият път.

Който е развалил сърцето си, е изгубил древния път и пътешества в своите заблуждения.

Според преданието изначалната природа на човека е чиста; само трябва да бъдеш естествен, за да не пресечеш пътя на своята природа.

Ако си естествен, Дао ще живее с теб и ще ти бъде път.

От правилния подход към Дао зависи спасението на човека.

Съвършеният път е естествен и в него няма недостатък.

Мъдрият предпочита вечното движение, но същността на това движение е в покоя.

Връзката между мъжа и жената е велик път на обединение на пустотата.

Пустотата е Истината, която вижда извън пределите на световете.

За Мъдрия радост и мъка са отклонение, те изкривяват жизнената сила от нейния естествен път.

Всеки, който се осмели да разбере Върховната пустота, ще изгуби естествения си път.

Нито животът, нито смъртта могат да променят Мъдрия. Той живее в неизменност.

Дълбочината на човека се определя от естествената дълбочина на Недеянието, до която човек е стигнал.

Истината разкрива своя път само на пустото и необвързано съществуване.

Пребивавайки в пустота, сърцето става цялостно и без да учи нещо, то става знаещо. Цялостното знае, понеже е изначално. Не се учи, а знае, не гледа, а вижда, не се стреми, а достига, защото е цялостно. Цялостното е предвечно.

Да си познал Дао, това значи да си видял своя вечен път - това е всичко, което ти трябва.

Следвай пустотата на сърцето си и ще откриеш своя древен път.

В пустотата светът се свършва.

Можеш ли да изречеш думата? - Да изречеш думата, значи да я изпълниш с пустота и безпределно значение. Така говори Мъдрият.

Само пустотата може да те ръководи, защото пустотата е само в сила да прониква в мрака.

Тези, които уважават Дао, са неверни, те са безпътицата, защото Дао не е въпрос на уважение, а въпрос на дълбочина; уважението е повърхностно.

Човек, който има уважение, не е цялостен. Той няма път.

Мъдрият не е образован, защото в Дао няма образование. Дао е съвършено в своята пълнота. Великият древен път, това са вътрешните закони на развитието.

Великият древен път е свързан с безконечното и безмълвно развитие.

Търсенето на отговора за тайната на Дао ще пътешества през всички времена, защото отговор няма. Отговорът, това си ти. Само Мъдрият познава себе си.

Мъдрият съхранява Дао в себе си, но не го обяснява.

Великият древен път е единствената храна за Дао.

Великият древен път е избран от Мъдрия... и затова Мъдрият познава себе си.

Гледайки към него, аз не го виждам и затова го наричам Невидимото. Слушайки го, аз не го чувам, защото Дао е дълбоката основа. Опитвайки се да го схвана, аз не го достигам и затова го наричам Неуловимият.

Неуловимото Дао постоянно се намира сред хаоса, защото то е дълбоката основа на всичко. Дао е неуловима същност, то е невидимо начало.

Дао е Небитие, което е неосезаемо, но това Небитие съществува реално.

Дао е безпределно като съществуване и действа без усилие.

Дао е естествено, а силите са неестествени.

Когато човек е естествен, той има в себе си Дао и няма какво повече да му се прибави, защото естественото е дълбоката основа.

Ако следваш Дао, не можеш да видиш стъпките му.

Дао, което може да бъде изразено със слова, не е постоянното Дао.

Небитие се нарича началото на Небето и Земята.

Битие се нарича материята на милиардите създания.

Когато съществата са единни с Дао, те се наричат Съкровени.

Мъдрият действа с Недеяние и учи с Мълчание.

Мъдрият достига съвършенство, но не счита това за успех.

Силата на Мъдрия е в това, че той никога не търси успеха и затова никога не го изпуска.

Дао е пусто, но източникът му е неизчерпаем.

Мъдрецът остава зад всички неща и се оказва пред тях.

Истинният Мъдрец е въплощение на Дао.

Мъдрият без усилие постига Истината.

Този, който не съхранява древния път, не може да избегне своята гибел.

Дао образува великото незримо Единство.

Дао няма уши, но докосва слуха.

Само Дао може да осъществява наблюдение.

Дао, това е роденият път. Това, което ражда нещата, не е родено.

Недеянието няма знания, защото е вечно; знания има само временното.

Дао няма способности, но може всичко да направи.

Пътят е нероден, той няма начало и няма край. Следвай Дао.

Съхранявай твърдостта си с помощта на мекотата.