МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ

ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

многотомник

том втори

•Логос• Варна

1998 г.

•ПРЕДГОВОР•

Човек, който е познал Истината, носи в себе си един красив, дълбок и мъдър живот. Ако ти имаш правилни отношения към Мъдростта, тогава твоят живот става Храм. Дървото на живота влиза в нас под формата на Свещено Слово. Любовта е Дървото на живота. Любовта е безпределно благоговение към Мъдростта на Древното Същество. Това, което човек трябва да пази свещено, е не себе си, а своето отношение към Бога. Мъдростта е Свещен път, който отваря нови врати в човека. Мъдростта в човека се изразява като светлина и покой, а Истината е дълбочина и сияние. Само Любовта ражда преданост. Само предаността към Словото води човешката душа до Гласа на огъня. Само

реалният Глас води човека към дълбините на Истината... и му разкрива обаянието на тишината. Когато човек постоянно търси своята Истина, тогава радостта от търсенето е постоянна. В такъв човек се лее звукът на чистата радост и всеки може да забележи това, защото на такъв човек дори и мълчанието му е сияещо, защото мълчанието му е просветлено и озарено. Мъдрият има вътрешен поглед благодарение на постоянната връзка с Любовта. Тази връзка с Любовта е неговата най-силна защита. По този път са вървели Мъдреците и Мистиците от всички векове. Всички те са имали онова тихо и мистично ръководство, което е било тяхната постоянна радост. Тук не говоря за човешката радост, която е поляризирана. Тук говоря за несътворената радост, която е неизчерпаема и не се изразява в усмивки и намеци, а в скритото излъчване на живота на душата, която е познала своя вечен път. Тази мистична радост, за която говоря, е по-стара от човека, тя е пътят на човека преди времената. Древният Дух, Който е скрит дълбоко в нас, е по-стар от всички легенди и предания, от всички гласове и времена. Мъдрият път на човека не започва с вярата, защото вярата е само едно последствие на Любовта. Когато Любовта е слязла в по-низко поле, се е превърнала във вяра. Мъдрият път започва от Любовта и води към Истината. Вярата е все още търсене на Любовта и човек наистина трябва да вярва, за да дойде Любовта, а когато Любовта дойде, поставя се начало на Мъдрия път. Вярата идва в помощ на човека, за да му помогне да решава много от своите противоречия, а Любовта не се занимава с противоречия, защото тя е великата сила на Единството. Любовта хармонизира, примирява и поглъща противоречията. Вярващият живее в борби и притеснения, в противоречия и напрежение. Любящият е тръгнал по Мъдрия и Мистичен път. Той живее в едно велико Единство, а как можеш да се бориш, когато си в това Единство. Любовта постига пътя на Мъдреците, тя е основата на един нов живот.

Който е познал Мъдрия път, той не иска други резултати и постижения от живота. Когато си във велико Единство с живота, какво друго може да искаш? Вярващият мисли за успехи, за усъвършенстване, но всичко това е една голяма заблуда, защото нима можеш да усъвършенстваш Бога в себе си, нима можеш да направиш Истината съвършена? Не ти трябват успехи и усъвършенстване. Пречисти се и ще влезеш в живота на едно велико Единство и тогава ще разбереш, че Истината не се усъвършенства, а се проявява. Разбира се, ще се намерят и критици на това, което казвам, но аз съм им подготвил една тайна и несътворена усмивка. Тази усмивка няма нищо общо с моето лице и моите очи. Тя е напълно вътрешна.

Елеазар Хараш
Варна, юни 1998 г.

АБЕРАХОДА

Персийски Мистик и Мъдрец

За да познаеш Истината, необходим е вдъхновен устрем.

В недрата на Истината няма гласове, има само общуване.

Да разговаряш с Неговия Глас, това е най-голямото благословение в живота, но да се върнеш в това, което е отвъд Гласа, е по-дълбоко от голямо благословение.

Има съкровища словесни, има съкровища неизречени.

Гласът на Вечния е само път към незримата Светлина.

Свещените книги са само пътища към Незримото, те са пътища към това, което не може да бъде казано.

Словото е път към Великата Безсловесност, то е път към Неизреченото.

Вътрешният Глас не е цел, той е само врата.

Що е сливане? - Общуване без глас. Чисто сливане с Неговата Светлина. За да познаеш Истината на Великото Незримо, не е необходимо знание и глас, а безмълвие и сливане с Неговата Същност.

Вярно е , че тъмнината не съществува.

Без устрем към Истината не можеш да намериш своя път към себе си.

В своя устрем към Истината човек се смирява и минава през вратата, където проглежда за своя път.

В смиряването човек намира своя изход.

Когато човек има устрем към Истината, той се домогва до Свещения Глас на природата.

Има една Святост - Светостта на твоята собствена Древност. И всеки устрем е насочен към великото минало, което си ти самият.

Свещеното Начало е непознаваема Реалност.

Вдъхновеният устрем към Истината е доказателство за Свещена почит към Древното Начало.

Древното Начало е Свято място, реален Храм.

Любовта въвежда човека в реален Храм, а този Храм е неведомият свят на Неизразимото.

Свещеното Слово е мистична функция на искрата-Дух.

Вярата е допусната, за да може душата да се разцъфти в една безконечна радост.

Бог е Велика Тайна. Бог е Дърво без корени.

Устремът води душата в безкрайното спокойствие на тишината.

Устремът изхожда от Любовта, но общува с Истината.

Всяка душа, която е будна в своето разпятие, се разтваря в Светлината.

Вдъхновеният устрем е бягство в дълбините на Незнайното.

Великото в живота, това са мълчаливите усилия на Любовта.

Който има устрем, е познал вътрешния говор на Вечността.

АЗАМАНИ

Персийски Мистик

Ако устремът към Истината липсва в живота ти, всичко друго, което правиш, изгубва смисъла си.

Устремът към Истината прави живота безкраен.

За да познаеш Истината, трябва да се срещнеш с неизвестността.

Устремът към Истината, това е една Божествена Светлина, която те води.

Истината е изобличител на злите, но е спасителен път за тебе самия, ако се устремиш към нея.

Ако разбереш тайната на своето древно сърце и тайната на своя устрем, тогава една нова Светлина ще те заведе към необятния простор на Истината.

Истината се движи винаги по нов път и е винаги неизменна.

Устремът на човека е началото на неговото освобождение. Началото се намира в устрема, а цялата свобода се намира в универсалната и вечна Истина.

Истината е целостта на всички видове Светлина. Когато всички видове Светлина навлязат в своята най-голяма интензивност, Истината се явява като последна мярка, защото няма Светлина, която да е над Истината.

Истината е там, където Светлината залязва в своята най-голяма интензивност. В точката на залеза се явява величието на живота, а изгревът е само израз на проявата.

Вътре в Светлината работят много ангели, а Истината е силата, която ги обединява.

Истината има власт над всяко желание.

Само Истината има безкрайна власт.

Истината не се доказва. Това, което живее в Безкрайността, е непознаваемо чрез доказателства. Безкрайното не може да се вмести в едно доказателство.

Има процес, при който можеш да изживееш Истината, но това не я доказва на другите, това става една реална основа на твоя живот. Който има тази реална основа, никога не се нуждае от бедността на доказателствата.

Истината разкрива себе си само на постоянството, защото то е същността на вечния устрем.

Истината е там, където има устрем.

Истината, това е великата Безкрайност на живота, която е наситена с благодат.

Всички молитви, които са пламъци на устрема, са насочени към вечната благодат на Истината.

Човешкият Дух се е родил с вечността на своя устрем.

Имаш ли устрем към Истината, ти живееш в най-великия свят. Нямаш ли устрем към Истината, ти си в чужд и паднал свят и си забравил рождението на своя Дух.

Роди се отново в своя устрем и ще видиш безкрайното лице на Универсалната Истина, която е наречена “Ахура Мазда” - Всеобхватната Благодат, която всички изгубени светове търсят.

АЗУРА

Халдейски Мъдрец

Любовта, това е пътят, в който трябва да се разтвориш.

Любовта, това е пътят към потайния смисъл на Незнайното, което аз наричам ИАРА.

Който иска да съхрани живота си, не познава пътя на Любовта, а който не познава Любовта, си прави преграда по пътя към ИАРА.

Който иска да оправи света, изпуска пътя си, а пътят, това си ти самият.

Пътят има способност да говори на тези, които го следват.

Проглеждането на една само част от Великия път към ИАРА е вече опасност за всички сили на злото.

Злото е зло, защото няма път, няма дълбочина, няма условия за проглеждане. Проглеждането се явява опасен лъч за пътя на злото.

За съществата на злото пътят на мрака е по-добър и благоприятен, отколкото пътят към Незнайното Същество.

По своята свобода злото се е уловило за мрака и мракът се е превърнал за него в път.

Злото се оглежда в мрачното огледало на своето битие.

Пътят на злото е опасност за добрия човек. Пътят на доброто е опасност за този, който върви по чисто мистичната стълба към Незнайното Същество.

Любовта е мястото, откъдето започва животът.

Любовта е избраният път от Синовете на Мъдростта.

Пътят е населен с всички богатства, които ще те заведат при Незнайното.

Всички видове Светлина, които придобиваш по своя дълъг път, са твоите изначални свойства, с които си живял в Незнайното Същество.

Да видиш пътя си, това е малката Светлина. Да се слееш с Незнайното в себе си, това е Върховната Светлина, която огрява всички светове. Ти си избран да бъдеш Великата Светлина на Незнайното Същество.

Незнайното е мистичният Венец на Творението.

Ако ти бъде дадено огнено съзерцание, ти ще видиш дълбоката Светлина в себе си и чрез нея ще познаеш своята Незнайност. Това е твоята награда.

Когато видиш своя път в Незнайното Същество, тогава ще те посети неземна радост. Тази радост е твоята собствена Светлина.

Да влезеш в своята собствена Светлина е най-великото, което можеш да желаеш.

Да проникнеш в своята незнайна Светлина, това значи да докоснеш древния символ на Свещената пещера. Пещерата, за която ти говоря, е твоята древна Майка.

Думата “пещера” е забраненото Слово, най-закътаното Слово. Това Слово ти трябва да превърнеш в Мълчание и Светлина, защото Незнайното е Мълчание и Светлина.

Цената на Словото се определя в Незнайната Светлина, в твоята неземна пещера.

Наистина има мистичен път и той няма корени в световете на творението.

В Незнайния път ще те води Незнаен Глас, но ти трябва да си познал трите вида мълчание.

Когато познаеш третото мълчание, тогава вече няма да те ръководи Глас, а незнайните сили на Светлината.

Гласът на вечния живот не е Гласът на Незнайния живот. Незнайният Сам е станал мрак, за да просветли избраните Си. Той Сам е станал Светлина, за да им покаже пътя. Той Сам е станал Незнаен, за да разбереш, че най-великото не може да се измери нито дори със Светлината.

Чуй сам нещо от великата и неизречена легенда: Той Сам е дошъл от дъното на Хаоса. Той Сам е възродил в Себе Си Свещена сила и е пуснал корени в Своята Незнайна природа. Той е Тронът на жезъла, от който се твори всичко, което трябва да бъде сътворено и което трябва да остане незнайно. Сам Той е алчният пламък на външния огън, който гори всичко, което трябва да бъде изгорено. Той Сам е Свещеният огън,

който осветява онова, което не изгаря... Но обещано е тайната легенда да не се открива.

АМОН АРАЯ

Египетски Мъдрец

Съкровеното има Любов само към Първородната Светлина.

Съкровеното е сияеща Безкрайност.

Съкровената същност е вътре в дълбочината на човека и тя е неговото слънце.

Само чрез съкровеното човек може да събуди слънцето на живота в себе си.

Мистерията е създала Твореца на световете.

Съкровената природа е изцяло Божествена. Тя се изживява, без да се вижда.

Съкровената същност, това е душата-олтар и всеки, който познае душата, ще се поклони на този олтар, създаден от Древната Светлина.

Съкровеното е тъканта на живота.

Пробуждането е озаряване на сътвореното.

Любовта е тайната на твоя произход.

Съкровеното е по-старо от мрака.

Тези, които Ра обича, чуват Неговото съкровено Слово.

Любовта е страна, в която Словото расте и живее.

Любовта е Богиня, която живее в мистичния здрач на Незнайното.

Любовта има необикновените очи на живота.

Любовта живее в безмълвното величие на мига.

Любовта постига своята цел, когато се освободи от всички вериги.

Любовта може да се роди само в свободата.

Свободата е път за проникване в диханието на Любовта.

Ако нямаш Ра, тогава животът е една заключена книга за тебе.

Когато познаеш Ра, вече можеш да започнеш да търсиш Истината, защото Ра е началото на безименния път.

Който е познал Ра, става същество на свободата.

Незнайното е много дълбоко, за да има Име. Незнайното е съкровено. Съкровеното е безименно.

Съкровеното е начало на Незнайното и затова то е приемане, то е първата стъпка към Мъдростта.

Когато съкровеното слезе в Словото, Словото става озарено. Съкровеното слиза в Словото само по пътя на Любовта.

Съкровеното живее винаги в ритъма на Любовта.

Съкровеното живее в глъбините на висшата тишина. Това, което живее в тишина, е неизразимо и проникващо.

Без съкровеното не ти е необходимо знание. Не ти е необходим път.

Който приеме съкровеното - Ра му става слънце и път.

Незнайното приема само съкровеното в себе си.

Незнайното е Себеродено, а всичко друго е произлязло от Неговата есенция.

Съкровеното е дом за Незнайното.

Незнайното променя вибрациите на смъртта в живот. Незнайното е велика Алхимия.

Когато Незнайният влезе да живее в Словото, тогава то става твой дом.

Всички тайни на живота и смъртта се съдържат в Словото, но тайната на Незнайното не ни е известна.

Има Посвещение в Словото. Има Посвещение в Незнайното.

Когато познаеш тайните на Словото, те очаква безкрайният път към Незнайното.

АТАВАЛИС

(ок. III век)
Мистик

Този, който познава тайните на Свещеното Слово, постига своята съкровена същност, която е наречена “Духът”.

Само Съкровеното е истинският път навътре.

Съкровеното има очите на Любовта. Красивото има очите на Душата. Светлината има очите на Мъдростта. Доброто има очите на Сърцето. Само умът е сляп. Само умът е изгубил своите очи и е повлякъл със себе си човека на земята, за да ги търси.

Очите са тайната книга на човека.

В Съкровеното се крият изворите на живота.

Съкровеното не е Слово. Съкровеното е Безмълвие.

Съкровеното е благоуханието на Любовта.

Съкровеното е най-висшето благо, което изтича от Любовта.

Словото е велико творение, а Съкровеното е волята на Вечността.

Съкровеното е елексирът на безсмъртието. Имаш ли Съкровеното, мракът те изпуска.

АТИВАРА

Персийски Маг

Който сее Пламъка на Любовта, живее в диханието на Вечния.

Който сее семената на злото, дървото на неговия живот опустява - листата окапват, клоните увисват към земята, а плодовете му са без дихание.

Законът на Пламъка е живот в Безкрайното.

Мистичният път е символ на диханието на Пламъка. В диханието на Пламъка горят искрите на свободата.

Магът не следва правия път, а Вечността. Вечността не е път, а дълбочина, в която Пламъкът живее.

Магът живее мъдро и всеки миг му открива своите невидими дарове. Тези дарове са Божествени искри на живота.

Всеки миг е послание. Всеки миг е уловена Светлина от Вечния.

Силата на Мага е в доверието на протичащия миг.

Времето не може да даде това, което мигът пренася от Вечността.

Във времето няма живот. Живот има само в мига, в посланието.

Вечността, това е умението да чакаш. Злото не може да живее в умението да чакаш.

Умението да чака е изкуство на Мага. В това изкуство Магът става незабележим.

Злото е едно обозначение, че Вечността е изгубена. Този, който не умее да чака, изгубва своята Вечност.

Във Вечността гледам и виждам, че злото го няма.

За този, който умее да чака, Вечността му отваря вход.

Мистичният път е опората на Пламъка. Пламъкът диша в мистичното проявление на живота.

Магията е наречена самовглъбяване. Магът, който умее да навлиза в себе си, открива нещо, което е по-дълбоко от него самия; това е, което трябва да се види.

Магът живее поради това, че е сторил място на Вечността в себе си.

Мъдростта не е дадена на човека, тя се пази за други времена. Мъдростта е мистичният път на диханието. Магът никога няма право на вътрешен провал.

Без Любов човек не може да разбере своя път, без път не може да разбере своята дълбочина, а без дълбочина не може да се открие това, което е над човека.

В мистичния път на Пламъка няма традиции. Радостта, която се изживява в мистичния път, е неповторима; тя се наслагва в душата като сила на потаен устрем.

Преди да овладее себе си, Магът трябва да е познал Свещения закон на жертвата.

Всеки, който е познал Светостта на жертвата, носи в себе си оръжието на Мага.

Когато не познаваш силата на жертвата, тогава в твоя живот се настанява времето, а когато познаеш жертвата, тогава Вечността те освобождава от времето и неговия дух. Времето руши всички, които не познават Сиянието на жертвата.

Жертвата свързва Мага с дълбоката основа на Вечността.

Всеки, който не е приел Светостта на жертвата в своя дом, се старае да запълва живота си с ненужни забавления, но всичко това е изгубено време, защото без жертвата човекът не е владетел на времето.

Магът изпълва своето вътрешно пространство с жизнената сила на жертвата и Вечността му открива своето лице.

Във времената, когато те връхлитат жестоки изпитания, само жертвата е тази, която може да организира твоето вътрешно пространство.

Пространството не е празно място, то е жизнен простор, в който трябва да се засели Истината.

Маг може да бъде само съществото на Истината. Магът живее чрез устрема на Истината.

Когато се пожертвах, разбрах своята Вечност и своята дълбочина и Вечният ме направи Маг, и нарече ме АТИВАРА - “Вечният устрем към себе си” и родих се в нова Светлина. И откога живея не помня, но познах Вечността, защото тя стана мое дихание.

Този, който не се е слял с Вечността, не може да носи името “Маг”, защото “Маг” означава: “Вечният в Своите действия”.

БАВА БАТРА

Еврейски Мистик

Всяко обяснение се стопява в областта на чистия Дух, защото Неговото присъствие надминава Словото.

Когато преживееш Истината, тогава Невидимото се сродява с тебе.

Преживяването на Истината е мистичен процес, който се извършва в най-дълбоката част на душата.

Преживяването на Истината прави човека свободен.

Истината е най-великото откровение, което човек може да преживее в себе си.

Откровението на Истината ражда в човека ново начало, ново съзнание, нова дълбочина.

Без откровението на Истината ти не можеш да живееш в тайнството на Реалността.

Когато минеш през Прага, тогава животът става за тебе Съкровено учение.

Изживяването на Истината е това, което осигурява спасение.

Изживяването на Истината води душата от глъбини в глъбини.

Само чистото сърце може да долови говора на Свещения Глас на живота.

Без чисто сърце човек не може да се върне в своя Път.

Чистото сърце е най-чистият дар за Пътя.

В чистото сърце се образува дълбокото незримо Единство.

Заблужденията не могат да намерят чистия. Заслугите не могат да намерят пробудения. Славата не може да намери Мъдреца.

Когато заблужденията са разсеяни, чистият е спокоен. Когато заслугите са отхвърлени, пробуденият е доволен. Когато славата е отхвърлена, Мъдрият е блажен.

Мъдрецът е ключ към Истината.

Мъдрият е скрит от времето и Реалността е неговият дом.

В Реалността храната се намира чрез правилното отношение към нещата.

Правилното отношение храни силата на живота.

Достойнството на човека е в Хокма - Универсалната Мъдрост.

В Единната Мъдрост няма безпокойство. Единната Мъдрост е вечен плод от дървото на живота.

В Единството човек познава тайната на живота вътре в себе си.

Когато Истината влезе да живее в човека, тогава погледът се изменя. Истината винаги дава други очи.

Който не носи в себе си устрема на Истината, изпуска шепота на Свещения Глас.

Истинският устрем към Неведомото е свещенодействие.

Само устремът към Истината насочва човека към тайния Храм на Ен-Соф.

Познаването на Храма е възможно само чрез дълбоки вътрешни явления.

Устремът освобождава човека от хаотичния свят на представите и явленията.

Запомнете: Истината е Мистерия и за Бога. Бог е само едно излъчване на Истината, но Тя остава Неведома в Своята дълбока Вечност.

Към Бог можеш да се стремиш, но към Неведомото е безсмислено.

Когато се стремиш към Бога, ти ще придобиеш дара на живота. Когато се стремиш към Неведомото, ти ще изгубиш този дар, защото Неведомото надминава живота.

Началото на живота е Неведомо и Непознаваемо и само когато преминеш през Бава Батра, т.е. през Последната Врата, само тогава можеш да се разтвориш от живота в Светлината на Неведомото.

Неведомото е преди всяко Изричане, преди всяко Слово. Изричането е дошло много по-късно, а животът е последствие на това Изричане. След Изричането Неведомото се е оттеглило в своята бездънна Мистерия - вечно непознаваема.

Мъдростта на Неведомото е опасност и за пречистите и святи души.

Изреченото е Небе и Земя, но в Неведомото те са немислими.

Словото е път към живота, но то не е път към Мистерията на Неведомото.

Животът изисква правила и поведение, които в Неведомото нямат свое място.

Любовта е по-висша от живота. Неведомото е по-дълбоко от Любовта. Неведомото е Неизречено.

Неразбраният живот се превръща в смърт. Когато не разбираш живота, ти се умъртвяваш.

Разбраната смърт се превръща в живот. Когато разбереш, че смърт няма, ти се оживотворяваш.

Прапроизходът е скрит в ръцете на Неведомото. Но кой може да познае Неведомото? - Всички усилия са напразни.

Единственият избор, който може да се направи спрямо Неведомото, е безкрайното възхищение.

Неразбраният живот символизира лошото отношение към Истината, а заплатата на това неразбиране е смъртта.

Ако имаш в себе си чисто сърце, не е необходимо да си чувал за Бога, защото ти си вече посланик на Неведомото. Ти вече си Изречено Слово. Ти си тайна за земята. Ти си Път. Ти си Бава Батра. Ти си Пътят към Съкровеното безсмъртие.

Устремът към Истината е по-дълбок от жаждата за живот, защото жаждата за живот може да донесе неразбираеми страдания, а в тях ти можеш да изгубиш себе си. Само Истината може да те подготви да разбереш

незнайното в страданията... и тогава страданието ще бъде твоята благодат.

Устремът към Истината се превръща в Път, а когато имаш Път, жаждата за живот може да бъде разпалена.

Устремът към Истината е решението на тайния въпрос на живота. Всичко друго идва само̀. Твоите усилия не са необходими.

Животът процъфтява, когато ти си единен със Свещеното Слово, със Свещения Глас. Когато си в конфликт със Свещеното Слово, тогава се разцъфтява смъртта.

Мъдростта на Неведомото се предава извън Словото.

Животът няма начало, няма основа. Той е особено дърво без корени и затова не може да се изследва.

Бава Батра е Последният Дом на Мъдростта, чрез който се навлиза в Неведомото.

В Неведомото нищо не се случва, защото няма какво да се случва, но То поражда всичко случващо се.

Всичко може да изчезне. Доброто и злото могат да се разтворят във Вечността. Но Безкрайното не може да изчезне. Изчезването е придобивка само на низшите светове.

Неведомото е Глас на дълбоката Вечност.

Реалната помощ е винаги мълчалива.

Този, Който е “Нищо”, помага на хората най-много.

Чистотата е радостта на сърцето. Любовта е пълнотата на душата. Мъдростта е животът на Духа. Само Неведомото е пусто и празно, но държи всичко в Себе Си.

Мълчанието на душата е разбираемо. Мълчанието на Духа е неуловимо. Мълчанието на Неведомото е непознаваемо.

Всички същества са безсилни пред Незнайното Мълчание.

За ума мълчанието е смърт. За душата мълчанието е живот. За Духа мълчанието е Сияние.

Любовта е вечното съкровище на Неведомия свят.

БЕРГ, ФИЛИП Ш.

Кабалист, ръководител на международния Център по изучаване на Кабала от 1969 г.

“Когато ученикът бъде готов, Учителят ще се появи”... Ако ученикът е готов да приеме Кабала, тя ще се яви и ще му се открие.

Кабала дава на човека възможност да разбере истинския смисъл на Творението.

“И ще вкуси в бъдеще Израил от Дървото на живота,

което не е нищо друго, освен тази книга “Зохар”...

Атлантида... потънала в дълбините на океана и изчезнала, като че ли не е съществувала. Счита се, че жителите на

Атлантида са достигнали най-високия уровен на знания... Огромните библиотеки, събрани след Потопа, се явили израз на човешките опити да се спаси всяка трохичка

сведение за древните цивилизации... Когато Юлий Цезар изгорил до основи голямата Александрийска библиотека, той завинаги унищожил най-богатата съкровищница на знания. Същата съдба постигнала

гигантската сбирка от книги на Писистрат в Атина... В Картаген огромна библиотека била унищожена от римските легиони през 146 г. пр.н.е. Единствените книги, които не са погубени в пожарите на историята - това са ТАНАХ* и “Зохар”.

Разрушението на Атлантида било неминуем резултат

от... злоупотребяване с Вечната Мъдрост, подобно на онова, което се е случило с много древни цивилизации преди Атлантида.

По какъв начин са постигнали древните своята Мъдрост

и сила? ...“Зохар”: “Казал рави Аба: Без съмнение от небето са спуснали книга за Адам, от която той е познал

и постигнал висшата Мъдрост”... Тази книга идва при Синовете Божии, Мъдреците на всяко поколение, и всеки, който се е удостоил да погледне в нея, е познал тайните на висшата Мъдрост. И е спуснал тази книга пазителят на тайните ангел Разиел, и три ангела охранявали Книгата, за да не попадне в недостойни

ръце... Ние знаем, че тази Книга е притежавал Енох. Тази книга е тайната на Мъдростта. “И той бил взет

от земята и станал ангел в небесата”... Тази Книга е източникът, от който духовно развитият човек може да утоли жаждата си за знания, Мъдрост и сила.

В “Зохар” е ясно казано, че във времето на рави Шимон бен Йохай, и даже преди него, Мъдреците притежавали знания за смисъла на живота на Земята.

*ТАНАХ - название на 3-те основни части на Свещеното древноеврейско Писание - Тора, Невиим (Пророци), Ктувим (Писания)

Книгите от ТАНАХ и досега съхраняват своя първообраз... В ТАНАХ следва да се види източникът на знания за

периода, предшествал Потопа... Достоверността на сведенията, съдържащи се в ТАНАХ, е изключително велика. А науката и досега не е преуспяла в своите опити да възстанови миналото. Описанията на Потопа и Вавилонската кула в ТАНАХ* поразяват човешкото

въображение...

Тора, в широк смисъл на думата, това е учение на юдаизма, писмено и устно, включващо всички коментарии, вече написаните и онези, които още ще бъдат написани. В тесен смисъл Тора, това е Петокнижието**.

Кабала се стреми да проникне в скрития смисъл на законите и заповедите на Тора.

Рави Шимон бен Йохай (автор на “Зохар” - класически труд по езотеризма на Тора) отхвърля гледната точка, съгласно която достатъчна причина за изпълнение на заповедите (“мицвот”) се явява задължението, наложено ни от религията. Той казва: “Молитва и ритуал, лишени от смисъл и одухотвореност - това е като слама, лишена от живителна сила. Всички отиват в синагогата, за да възнесат молитва и да пробудят милосърдието на

*Потопът е описан в Тора - Стария Завет, Битие, глави 6 и 7; а Вавилонската кула - в глава 11. **Петокнижието - петте Мойсееви книги в Стария Завет

Всевишния, но само малцина умеят да правят това.”

От гледна точка на “Зохар” притчите и алегориите от Тора се явяват символическо отражение на вътрешната метафизическа среда, чрез която индивидът постига

(разбира) Божествените мистерии на Вселената... Рави Шимон казва: “Във всяко слово на Тора има небесна материя и висши тайни.”

Когато рави Шимон в книгата “Зохар” разкрива скритото в Тора, той показва, че Тора и Кабала се явяват

две страни на една същност... Тора ни носи Словото Божие, докато Кабала обяснява неговия скрит смисъл. Между тях съществува такава родствена връзка, както между тялото и душата.

Кабала може да бъде определена като учение, обучаващо в Мъдрост.

Знанията, които притежава Мъдрият, се явяват знания

за основата, за корена... Постигайки корените на Творението, ние проникваме във великите тайни на

онова, което става във Вселената... Думата “мистика” се превежда: “наука за тайното, скритото”, “наука за необяснимото”, “наука за неизвестното”.

Кабала ни открива първопричината на нещата, но това

е само част от нейната Мъдрост... Тайните раздели на Кабала все още не са достъпни (и така ще бъде винаги) за онези, които могат неправилно да ги разберат или да използват знанията, скрити в тях, за злото на ближния.

Нашите Мъдреци запитали: “Кой е мъдър?” - и отговорили: “който вижда още нероденото”.

Обяснявайки причините и целите на цялото

мироздание, “Зохар”... подчертава ролята на човека като причинен фактор за всичко, което става във Вселената.

“Тайната на Истината” се явява основата на всички основи, неподложена на никакви изменения във времето и пространството, оставайки неизменната първопричина на всички причини и следствия.

Същността на всеки предмет е безформена, ...нашите привични понятия и всекидневен опит не дават възможност да се разкрие и предаде тя. И само когато тя се проявява във външния свят и се въплъщава във физическа обвивка, ние можем да получим представа за нея, въпреки че тя остава ограничена. Мистиката се занимава с всичко онова, което не е изразено в каквато и да била външна форма.

Езотерическото учение на Кабала ни дава възможност да проникнем в корена на нещата, показва ни онзи тесен пряк път, който води към постигане на Абсолюта. Сваляйки всички завеси на материалния свят, ние можем да дойдем до универсалното мирово единство; обладавайки тайните на Духа, ние можем да достигнем Абсолютната Истина.

Границите за изучаване на Кабала... са изключително

широки, трудно е да си представим нещо по-голямо... Кабала се занимава с въпроса за първопричината и квинтесенцията на човешкото съществуване, с търсене на Абсолютната Истина, а за постигането на тези цели никакви граници не могат да бъдат твърде широки.

В Кабала съществуват различни уровени... Стремежът да се проникне в ситрей - Тора (учение, достъпно само за Посветени) е лишен от смисъл, ако човек не е подготвен за това, защото той ще се отбие от пътя и ще броди в тъмнина.

На човека, който иска да разбере единството на своята вътрешна същност с Твореца, е даден за тази цел важен инструмент, наречен “Заповедите на Тора” (“Мицвот Тора”), които и довеждат човека до единение с Божествената Светлина.

Само абстрактните знания и интелектуалните достижения, откъснати от морала на Тора и изпълнението на нейните предписания, не могат да удовлетворят жадуващата душа.

Методът, приет в Кабала, посочва една от централните ѝ идеи, а именно: Божественото Слово за Безконечното може да бъде изразено с конечни понятия, достъпни за човешкия разум.

В названието “желание за даване” се крие величествена идея, обясняваща съществуването на всичко. Действителността съществува благодарение на това,

че Бог постоянно и непреривно ѝ дава живот... така че и ние на свой ред можем да изливаме блага и да даваме.

Когато споделяме нещо с някого или отдаваме нещо, ние създаваме метафизически условия за проникване на сили и енергии отгоре надолу.

“Замисълът на Творението” е процес, в хода на който безграничното желание на Бога да дава е довело до сътворение на “съд”, който да приеме Неговата благост.

“Желанието за даване” не би могло да бъде сътворено... То напълва всичко съществуващо, а това свидетелства, че то е съществувало винаги.

“Той поражда Светлина и твори Тъма.” РАМБАМ (най-видният еврейски философ на средните векове) задава въпроса, защо текстът съдържа две различни думи “поражда” и “твори” - и идва до извода, че Светлината не може да бъде сътворена, защото сътворението предполага отсъствие на нещо, наличие на непълнота, а Светлината, това е винаги нещо цялостно. Следователно тя е била “породена”, т.е. само е придобила форма и ограничение, за да дойде от “Ен-Соф”. Напротив, Тъмата може да бъде “сътворена”, защото тъмнината се явява

показател за отсъствие на нещо... и за “желанието за получаване”. И затова Тъмата не е могла да има място в самия Създател, а е била сътворена като съвършено ново явление. Затова сътворението на този “съд”, наименуван “желание за получаване”, се нарича “еш-ме’айн”, което означава: нещо (“еш”), сътворено от нищо (“айн”).

Това нищо (“айн”), от което е било сътворено “желанието за получаване”, в никакъв случай не следва да се смесва с понятията “пустота” или “тъмнина”; това е просто състоянието, предшествало съществуването и лишено от каквито и да било свойства.

От това метафизическо “нищо” (“айн”), което Кабала нарича “скритата причина”, произлизат всички явления, както в духовните, така и в проявените светове. Това “нищо” по същина е по-реално от всичко друго съществуващо, защото “нищото” се явява коренът, от който всичко съществуващо произлиза и изтича.

Само лежащата в основата на реалната субстанция на Вселената Истина е вечна и неизменна и тя говори за това, че възприеманата от нас физическа субстанция се разлага и вехне, доколкото Светлината в нея се намалява. И тялото, и душата се отличават по своята същност от Бога. Душата, въпреки че представлява частица от “желанието за даване” на Всевишния, при все това тя притежава и едно от качествата на тялото, т.е.

“желанието за получаване”... “Желанието за получаване” е характерно за всичко Сътворено.

Човекът - това не е нищо друго, освен еманация или еволюция на “желанието за получаване”. Неговата скрита, вътрешна същност остава “желанието за

получаване”... “Желанието за получаване” - това не е обезателно нещо отрицателно, напротив, то се явява наш дълг, основен център на Творението. Ние можем да направляваме нашето “желание за получаване” по пътя, който ще ни доведе до Светлината, но не трябва да го разрушаваме (това желание). Тази гледна точка е диаметрално противоположна на гледната точка на онези религии, които утвърждават, че целта и предназначението на човека е изкореняване и избавление от своето “его”.

На въпроса, каква е целта и предназначението на човека на Земята, Мъдреците от “Зохар” дават такъв отговор: Светът е създаден, за да може Той (Бог) да дари на Творението Своето безгранично Добро.

Творецът забулва Светлината на “Ен-Соф”* с покривало, за да даде възможност на света да съществува в неговия сегашен вид.

“Желанието за получаване” е свойство на съда,

*Ен-Соф - Безкрайният, Първичният свят

показващо точната мяра на благото, което той може да

получи... Ако Бог би излял в “съда” повече “Светлина”, отколкото той желае, това би противоречало на природата и същността на безграничната Любов и щедрост на Твореца, защото в Него не може да има никакво духовно насилие.

Намерението да се даде на другия... се счита за благородно или за проявление на доброта, когато получаващият иска да получи и се радва на онова, което му предлагат, но ако той отхвърля дара, а даващият настоява за неговото получаване, то ние не можем да наречем това “акт на даване”, защото удоволствието от

даряването се крие в радостта от получаването... Оттук следва, че даровете на Всевишния не могат да открият своята благост без активното “желание за получаване” от страна на човека, без да се гледа на безкрайното могъщество на Бога, Който може да ни заповяда и да изиска от нас сляпо подчинение. Тази възвишена идея се разкрива в следното изказване на рави Шимон: “Защото при пробуждане отдолу се пробужда желание да се излее благо отгоре”.

Симетрията и хармонията между тези две противоположни сили, “желанието за получаване” и “желанието за даване”, които ние наричаме отрицателна и положителна или причина и следствие, са необходими за съхранението на постоянния и непрекъснат поток от енергия.

Според “Зохар” трудът, който човек влага в изучаването на Тора и в изпълнението на заповедите, определя мярата на духовното богатство, което той получава.

“Цимцум” (съкращаване, свиване на “съда”) - това е отказ от “желанието за получаване”, защото ако “съдът” би получил, без да се труди, това би довело до непоносимо нарушаване на равновесието.

...Първоначално Вселената, в която е влязъл и нашият многообразен свят, била част от онзи безкраен Космос, единен и безграничен, известен като “Олам Ен-Соф” (“Безграничен свят”). Тази фаза на Творението (“Олам Ен-Соф”) е забулена в тайна и се намира много по-високо от човешкото разбиране.

“Желанието за получаване”, което било сътворено с единствената цел да се излее безкрайната благодат на Създателя върху Неговото Творение, много често се трансформира в нашия физически свят в “желание за получаване само за тялото”, без каквото и да е намерение за “отдаване”. Голямото “желание за получаване” само̀ по себе си не се явява пагубно, но само ако то се съпровожда от също толкова силно “желание за отдаване”. “Желанието за получаване” става пагубно, когато се превръща в доминиращо и неограничено, което довежда до нарушаване на симетрията, и човекът, егоистичен в дела и мисли, се отделя от Създателя... Разкъсва се връзката между низшите и висшите светове. Такава връзка между тях съществува само при осъзнаване на принципа на взаимовръзката - “получаване” и “отдаване”. Без това в нашите ръце остават само съдовете на удоволствията, пусти от Светлината, която е и безкрайната радост и пречистване.

...Същността на Творението е в прогресивната трансформация на енергията на нива, които ние наричаме “сефироти”. Процесът на трансформация с нищо не променя същността на тази енергия, а просто проявява различни нейни аспекти, както например ако ние наливаме вода в чаши с различен цвят, то водата във всяка от тях ще ни се види със същия цвят, както и чашата, въпреки че цветът на водата остава неизменен.

“Сефиротите”, или “съдовете”... проявяват различни оттенъци на първоначалната енергия “Ен-Соф”.

Според “Зохар” Тора в началото била предложена на другите народи, но те се отказали да я приемат!

...Предложението да се приеме Тора било дадено на духовния ръководител на нацията - Ангела, разпореждащ се с нейната съдба, а не на самата нация. “Той (Бог) свикал десетки хиляди Ангели,

разпореждащи се със съдбата на всички други народи...” Само в случая със синовете на Израил Той свикал самия народ за приемане на Тора. Това показва особения характер на връзката между синовете на Израил и Създателя... Според Кабала Израил няма свой Ангел, защото той е свързан чрез Тора със самия Бог.

...Всичко, което се явявало предмет на свободен избор във висшите сфери, се лишило от тази свобода в низшите светове. Избирайки Тора и получавайки я на планината Синай, ние (синовете на Израил) завинаги се свързахме с нея, знаейки, че в това е нашето истинско спасение.

На планината Синай са присъствали душите на всички

евреи... Енергията, която предава Тора, е овладяла Вселената и се е свързала завинаги с нея благодарение

на присъствието на еврейския народ... Нашето предназначение се състои следователно в това, да бъдем

съзидателен проводник на тази енергия...

Същността на всички нечисти, греховни сили се заключава в “желанието за получаване за самия себе си”. Основната характеристика на “желанието за

получаване” - това е недостатък, незавършеност...

Думата “праведен”... има на иврит още и значение: “цялостен”, “съвършен”.

Душата на рави Шимон била така чиста и праведна, че Ангелът на Смъртта не могъл да произнесе неговото име.

В пределите на Безкрайния Свят “желанието за получаване” е неотделимо и неотличимо от Безкрайната Светлина, то изцяло е запълнено с нея.

Според Кабала Светлината на “Ен-Соф” се отнася към област, лежаща отвъд пределите на човешкото схващане. Сливането на “желанието за получаване” с чистата Светлина разкрива главната особеност на “желанието за получаване” в света “Ен-Соф”.

Понятието “срединна точка” изяснява сложния въпрос

за понятието “пустота”... Рави Шимон бен Йохай и по-късните кабалисти определят тази точка като “начало на всичко съществуващо”: тя е изходният пункт на всички

същности и пак тя е довела до еволюция... “Знай, че преди еманациите* да са били еманирани и създанията да са били сътворени - казва Исак Лурия - висшата Светлина просто запълвала всичко съществуващо и нямало никъде нито пусто пространство, нито вакуум. И всичко било запълнено със Светлината на “Ен-Соф” - Светлината на Безграничния Свят. И когато възникнало у него (у Ен-Соф) простото желание да сътвори световете и да еманира еманациите и по такъв начин да прояви своите деяния, имена и прозвища в тяхното съвършенство, което и се явило причина за създаване на световете, тогава “Ен-Соф” сам се съкратил, сгъстил се в “средната точка”, намираща се в самата му среда, сгъстил той Светлината и се отдалечил по краищата около “средната

точка”...
Средната точка е в състояние да помести безграничната,

безкрайната висша Светлина...

“И тогава Светлината се отблъснала от “средната точка” и се образувало около нея пусто пространство, атмосфера, вакуум.” Вакуумът, образувал се в резултат на “съкращаването” - “цимцум”, следва да се счита за първи резултат. Тук се крие основната тайна на

кабалистическото мислене... Светлината, или енергията

не изчезва... но се натъква на неспособност да се възприеме и да се възпроизведат нейните физически резултати.

Основната аксиома на учението на Кабала говори за това, че Светлината е неподвижна. Следователно “скоростта” следва да се съпостави само със съда, в който Светлината се съдържа. На измерване се поддава само проводникът на енергията, а вътрешната енергия е неизмерима и се намира вън от времето.

Всички слова на Кабала не са нищо друго, освен образи и символи, защото само с помощта на словата е невъзможно да се опише неизразимата тайна на

Творението... Всяко слово и символ - това е някое отражение на висшите сфери.

Всичко, което съществува във висшите сфери, се отразява

и се проявява на Земята... Знанието на този факт ни дава възможност да схванем смисъла на метафизическите

*Еманация - излъчване на цялото всемирно многообразие от Върховното Начало

представи... На основата на принципа на съответствието в природата ние можем да съдим за невидимия горен свят, изучавайки видимото и проявеното в долния.

...Многоликостта на материалния свят - това е указване (във формата на символи) на скритите далечни светове на небесните сфери.

Разпространяващата се, разливаща се Светлина се явява начало на творението на душите и на “сефиротите” - съдовете, които накрая се напълнили с Неговата Святост.

...“Зохар” разглежда въпроса за Творението: “Когато у Господаря се появява желание да създава светове, силна искра прорязва горната Светлина (същото става, когато “желанието за получаване” се блъсне в потока от Светлина, излизащ от “желанието за отдаване”) и се образува като че ли вакуум, както при триенето на камъни в мястото на триене се образува пустота, прорез в процеса на образуване на искра. Искрата пламва в тайната на тайната на Безкрайния Свят, като потенциал и лишена от форма концепция на аура, неразличима, скрита, вклиняваща се в пръстен. Това е и тайната на “срединната точка”, която преди “съкращаването” била неизразима и неописуема, но на този стадий може да бъде описана като окръжност, нямаща нито начало, нито край, а само фази, с помощта на които тя може

да се открие... Тя не е черна, не е червена и не е зелена.”

“Зохар” подчертава - “не е черна”, за да предотврати можещите да възникнат недоразумения, когато се

говори за съкращаване на Светлината... Това може да бъде изтълкувано като отсъствие на Светлина, като

тъмнина... “Зохар” настоява на това, че този стадий, бидейки непознаваем, не притежава никакъв цвят, т.е. лишен е от цвят, както е лишен и от безцветност.

Изучаването на Кабала не се ограничава в областта на абстрактното мислене или в придобиването на знания заради самите знания, целта на изучаването на Кабала е претворяване на знанията в живот, в деяния.

Кабалистическият анализ на заповедите и заветите на Тора ни дава възможност да разберем света, в който живеем. Системата на “мицвот” (заповедите) заключава в себе си знание за вечните закони, движещи Вселената

и властващи в нашия материален свят... “Мицвот” - това не е нищо друго, освен канали, чрез които протича благостта на “Ен-Соф”, открива се Божественото

величие и... Мъдростта на Творението.

Познавайки коренното знание, с което разполага Кабала, ние можем да открием онази вечна правда, която е заключена във всяко слово на Тора.

Истинската религия... това е път, прокаран от Мъдреците на миналото и от тяхната велика Мъдрост.

...“Желанието за отдаване” е главната характерна черта, с помощта на която ние идваме до познаване на Създателя.

Човекът е канал, чрез който Създателят излива благост и милосърдие от високите сфери в нашия материален свят. Степента и интензивността на това Единение (между човека и Създателя) зависят от степента на трансформация на човешкото себелюбие и егоизъм в “желание за отдаване”, вземайки под внимание, че свойството на проводника се заключава в това, да провежда енергията, а не да я поглъща.

...Любовта към Бога - това е не само теологическо или мистично понятие, това е образ на живота, при който метафизическата сфера е постоянно свързана с материалната действителност и тъкмо това освобождава истинската духовна същност на човека.

Във физическия свят “двейкут” (единението на човека със Създателя) се реализира по-ефективно в рамките на обществените отношения и в изпълнението на обществените задължения, отколкото в уединение, в отстраняване от света.

...Любейки своя ближен, ние трансформираме нашето “желание за получаване само за себе си”, което ни отделя от Създателя, в “желание за отдаване”. Това, на свой ред, помага нашето желание да се уподоби по форма на Неговото желание да излива Своята благост и ни приближава към Него, с което и се постига първоначалният замисъл на Творението.

Медитацията (размишление по определена тема, съзерцание) и изпълнението на “мицвот” са неотделими

едно от друго... Съзерцанието е в сила да доведе до установяване на връзка между изучаването на Кабала и претворяването ѝ в живот, в действие.

Съгласно кабалистическата медитация човек може да установи връзка с Космическото влияние и по такъв начин да достигне уровена на чистото съзнание. А когато индивидът владее изкуството на връзката и обединението с влиянието на Космоса (т.е. с различните “сефироти”), тогава той и само той е господар на своя живот и на своята съдба.

Ерата на Водолея е ерата на Месия... Днес всички хора, евреи и неевреи, встъпват в последния период на своето сегашно съществуване.

С встъпването в ерата на Водолея всеки човек може да изучава Кабала. Мощното излъчване на Светлина, излизащо от нашите Мъдреци, позволява да се напусне

тъмнината и да се влезе в обновеното знание...

От гледна точка на Кабала има само един вид енергия - “Светлината на Мъдростта”. И тя винаги е една и съща, навсякъде, където и да се появи. Единственото, което ѝ влияе, това е природата на “съда”, или видът съзнание, което получава тази Светлина. Едни видове съзнания откриват повече Светлина, други - по-малко.

Кабалистическата медитация има за цел да открие “Светлината на Мъдростта” - единствената всепроникваща енергия, противостояща на силата на “желанието за получаване”.

“Желанието за получаване за самия себе си” обръща

молитвата в почти лишено от смисъл красноречие... Молитвата в действителност обладава огромна сила, но само малцина умеят да се ползват от нея.

Не съдбата, а ние определяме всичко, което се случва в

живота... От гледна точка на Кабала, а също и на “Карма”, човек владее всяко свое мигновение.

Този живот е само една от спирките, а не целия път. 70 или 120 години на тази Земя - това е не повече от един миг.

Исак Лурия казва, че от всяка отделна душа зависи колко

пъти ще се връща тя във въплъщенията... Опасността от падение и загуба на постигнатото съществува във

всяко от въплъщенията... Душата може да се пресели на по-низък уровен на живот - в тяло на животно, в растение или даже в камък.

В този свят душата получава възможност да се бори с

енергията на плътта... и в такава борба душата проявява своите възможности.

Душата и тялото се намират във вечно противоборство... Енергията на тялото е подобна на енергията на земното кълбо, на силата на притеглянето, стремяща се да

погълне всичко, което влиза в съприкосновение с нея... Само душата може да бъде силата, която да включи в себе си енергията на тялото и да я превърне в “желание

за получаване за това да се отдава”... У истинския праведник енергията на душата и на тялото се сливат в едно цяло.

Известен анекдот разказва за човек, който среща приятел с приетите думи на вежливост: “Как вървят работите?”, а приятелят отговаря: “В сравнение с какво?” В книгата “Числа” Създателят заповядва на Мойсей да се обърне със слова към скалата, за да избликне от нея извор. Разгневилият се в този миг Мойсей удря скалата. В резултат изворът избликнал, обаче мигновената загуба на власт над себе си довела до това, че Мойсей загубил право да влезе в Обетованата Земя. Страничният наблюдател може да каже, че това е прекалено тежко наказание за толкова леко прегрешение. Но Мойсей, на когото се паднало да говори лице в лице със Създателя, е действал в друго измерение и само в него (от гледна точка на това измерение) може да се съди за неговите действия.

Когато Талмуд казва: “Не съди ближния си, докато не се окажеш на неговото място!”, се има предвид, че ние изобщо не сме способни правилно да съдим, защото от нашата гледна точка ние не можем да знаем какви са рамките на отношенията, в които живее ближният ни.

Ако душата се научи съзнателно да приема своите недостатъци и встъпи в съюз с енергиите на Вселената и с Истината за Космическото единство, то тогава е възможно тя да отмени своята присъда.

“Зохар” разказва за това, че Създателят е разделил всяка душа на половинки. Така се образували мъжката и женската половини още преди Адам и Ева да проявят това деление в долните светове.

Истинската двойка, мъж и жена, това са две половинки на една душа, която се е разделила в процеса на Творението, и те двете са били изпратени в света,

всяка по свой път... Мъжката и женската половини, след като са си пробили път в лабиринта на живота и са постигнали “поправяне” (изправление на себе си), правещо ги достойни един за друг, се сливат със Създателя в едно цяло.

Метафизическият кръговрат: ...Пари, получени по наследство, се подчиняват на следното правило: Без пожертвование, което сътворява съд по пътя на отказ от част от полученото, у човека няма да има възможност да задържи вътрешната енергия на парите и да получи

от тях удовлетворение... Енергията, заключена в пари, изработени с труд или получени по наследство, не може да се прояви без нов съд. Старият съд не проявява нищо. Кръгообращението на енергията не възниква, ако част от нея не е преминала в пожертвование. Само след това възниква нов съд за проявяване на енергията. Именно за това ТАНАХ (Свещеното Писание) задължава да се жертва десетата част от всяка печалба (придобивка). Това доброволно пожертвование създава съд, който приема и съхранява останалите 90 процента.

Източникът на нашето щастие е скрит в мистическите дълбини на душата.