ДЕВЕТТЕ ИСТИНИ ЗА ОСЪЗНАВАНЕТО

1. Вселената се състои от безброй много енергийни полета, наподобяващи светлинни влакна.

2. Тези нишкоподобни енергийни полета се излъчват от източник с невъобразими размери, метафорично наречен Орела, и затова се наричат Излъчванията на Орела.

3. По подобен начин човешките същества са съставени от безброй много от тези нишкоподобни енергийни полета, като съвкупността им се проявява във формата на голямо сияйно яйце с височина, равна на височината на тялото на човек с протегнати нагоре ръце, и широчина колкото на човек с протегнати встрани ръце. Това яйце се нарича пашкулът на човека.

4. Във всеки един момент само малка група от енергийни полета във вътрешността на пашкула се осветява от ярка точка светлина, разположена на повърхността му.

5. Възприятието се случва, когато енергийните полета, осветени от точката светлина, разширяват светлината си и осветяват съответните енергийни полета извън пашкула. Тази точка светлина се нарича точката, в която се събира възприятието, или накратко събирателната точка.

стр. 41

6. Възможно е събирателната точка да бъде преместена до всяка друга позиция на повърхността на пашкула и дори в неговата вътрешност. Тъй като събирателната точка винаги осветява енергийните полета, с които влиза в контакт, то осветените в резултат на преместването енергийни полета пораждат ново възприятие. Точно това ново ниво на възприятие е известно като виждане.

7. Когато събирателната точка се премести достатъчно далече, се възприема изцяло нов свят, също толкова реален, колкото и нормално възприемания от човека.

8. Има тайнствена сила, известна като намерение, която е навсякъде във вселената. Именно тази сила предизвиква възприятие, защото намерението е което, първо, подравнява енергийните полета и, второ, причинява осъзнаване на това подравняване.

9. Целта на воините е да преживеят всички възможни възприятия, достъпни за човека. Това съставлява онова, което е известно като Цялостно Осъзнаване, за което е присъщ алтернативен начин на умиране.

стр. 43

I

За обикновения човек животът е смътна и монотонна работа – не съвсем лишено от забава съществуване, в което обаче той безразборно се лута от една активност към друга, само за да открие, че щастието, което търси, постоянно му се изплъзва. Животът на такъв човек се изпълва с усещане за празнота и притъпен копнеж тази празнота да бъде запълнена, но – не знаейки какво търси – той намира само потискащо усещане за напразност, което прониква в сърцето му. Не след дълго той открива, че животът му е изтекъл между пръстите, похарчен за безсмислените тривиалности на човешката дребнавост.

Проблемът е, че всички сме родени глупаци, защото такова ни е положението като човешки същества.

Човекът се смята за по-висш от животните, но в общия случай влачи съществуване, което е по-лошо от това на животните.

стр. 44

Хората не обичат да си мислят, че са луди, но за нещастие всички сме луди.

Цялото човечество е поробено от злодействата на черната магия. Мъжете и жените държат себе си и другите в психическо робство, като преповтарят злините на социалната обусловеност – дресировка, направена да улавя и фиксира и мислите, и действията на хората по такъв начин, че за тях да е невъзможно да се отклонят от възприетата норма. Ако помислиш за това, ще видиш, че ти не си способен да мислиш или действаш по друг начин, освен според което си научил от изтощаващата посредственост, породена от социалната ти обусловеност. Затова ти си роб. И понеже поддържаш практиките на твоята дресировка, ти също си черен магьосник.

Никой не може да бъде уловен без съгласието му.

стр. 45

Ако не искаш да си вечно уловен в изнемощяващите ограничения на твоята социална обусловеност и ако искаш да се освободиш от хватката на черните магьосници, трябва да избереш дисциплинирания живот на воина и трябва да се научиш да ловуваш сила.

Не става дума да се научиш как да живееш сред обстоятелствата около теб, защото ти си причината за твоя живот. Ти не си жертва, принудена да търпи такъв живот – не: ти си създателят на всичко, което е твоят живот: доброто, лошото и всичко по средата. Ти си мислиш, че, оплаквайки се от живота си, ще намериш някакъв начин да го промениш, обаче грешиш. Само решението да се присъедини към Пътя на Воина дава на човек кураж да заяви живота си такъв, какъвто той действително е. Докато продължаваш да се отдаваш на дребнавостта и объркаността си, нищо в живота ти няма да се промени към по-добро.

Всичко около теб, включително предизвикателствата ти, е светът, който ти си създал за себе си. Затова е безумно да се опитваш да избягаш от него, защото къде ще избягаш? Човек не може да избяга от живота си, както не може да избяга от себе си. Единствената причина да търсиш изход е, че твоят тонал е въвлечен във вътрешна битка. Но да се сражаваш със собствения си тонал е връх на безумието. Какво се надяваш да постигнеш? Дисциплинираният живот на воина е предназначен да сложи край на такива глупави начинания.

стр. 46

Пътят на Воина постепенно установява необходимост за вътрешна хармония: първоначално между решения и действия и накрая между тонал и нагал.

Единствената свобода на воина е дали да действа безупречно или като глупак. Но понеже няма нито достойнство, нито свобода в това да си глупак, безупречността е единственият възможен избор за воина и също печат на духа му.

Това, което трябва да направиш, е да накараш тонала си да признае, че единственият избор за теб е да се впуснеш по Пътя на Воина. Тоналът вярва, че решенията са негово право, защото не знае, че решенията се правят от нагала. Когато си мислим, че взимаме решение, ние не осъзнаваме, че оставащият винаги извън нашето разбиране нагал е предизвикал обстоятелствата, които са ни принудили да признаем, че сме достигнали кръстопът.

Има явна разлика между чирака, който знае, че за него Пътят на Воина е акт на оцеляване, и онзи, който просто се опитва да изпроси учения, които да използва за собствена изгода. Първият взима предадените му напътствия и действа върху тях, без да очаква награда, вторият взима от напътствията само онова, което го устройва, и разглежда останалото като несъответстващо на истината, както той я вижда.

стр. 48

Най-добрите ловци не са онези с естествена склонност към ловуване, защото без изключение най-добрите ловци дори не харесват ловуването. Тяхното умение идва от това, че дълго са се трудили да овладеят всяка хватка на занаята.

Ловецът е изключително дисциплиниран човек, защото параметрите на занаята му са много точни и затова той не може да разчита на късмет.

Изкуството на ловеца е в неговата способност да избира мястото и времето на своето появяване, за да извлече максимално преимущество. Това не означава, че ловецът се стреми да се скрие от другите, водейки тайнствен живот, а че ловецът никога не е достъпен, освен ако сам не иска да бъде. Няма никаква полза от това да се криеш зад тайнственост, когато всички виждат, че се криеш.

Да не бъдеш достъпен означава взаимодействията ти с околния свят да са пресметнати и пестеливи. Бидейки пестелив, ти не изтощаваш нито себе си, нито околните. Ловецът е уверен в своите способности да ловува и затова не усеща нужда да се тревожи дали нуждите му ще бъдат покрити. Притеснението само те принуждава да ставаш достъпен против волята ти, защото те кара трескаво да се вкопчваш в своя свят, какъвто и да е той, а чрез вкопчването ти изтощаваш както себе си, така и нещата и хората, в които се вкопчваш.

стр. 49

Ловецът никога не ограбва своя свят, а взима от него само онова, от което наистина се нуждае. Същевременно той се отнася към света си с топлота и се грижи за него с любов, независимо дали става дума за хора, животни, растения, притежания или сила. В тази връзка ловецът е безкрайно близък със своя свят, но също така остава отстранен от него. Като е отстранен от света си, ловецът остава недостъпен за този свят и не го поврежда с насилване. Ловецът докосва света си нежно, наслаждава му се докато има нужда, и след това се оттегля, оставяйки почти всичко необезпокоено.

Ловецът третира света си така грижовно, че не оставя следи след себе си. Да остави следи би означавало да стане плячка на нещо по-силно от него.

Да си ловец означава много повече от това да можеш да ловиш плячката си, независимо дали ловуваш животни, хора или сила. За да улови каквото и да било, ловецът трябва да може да надхитри плячката си, знаейки навиците ѝ. От това следва, че той самият няма навици, а е свободен, непредвидим и напълно гъвкав, защото не е възможно да се възползваш от навиците на плячката ти, когато самият ти си фиксиран в твоите навици. Ако се държиш като плячката си: фиксиран в навици и затова предвидим, ти бързо ще станеш плячка на нещо по-голямо и по-силно от теб. Затова изкуството на истинския ловец е да престане да бъде плячка.

стр. 50

За да си добър ловец, не е достатъчно само да знаеш навиците на плячката, защото ловецът трябва също да знае, че във вселената има висши сили, които напътстват и него, и всички други същества; сили, които диктуват живота и смъртта ни.

В крайна сметка кое е по-важно от живота и смъртта? Силите, които ги командват, наистина управляват всички създания.

Един ловец трябва да живее живота на ловец, за да има полза от живота си, и това предполага промяна. Истинските промени обаче никога не са лесни и процесът на промяна е бавен. Затова човек би се променил, само ако обстоятелствата го принуждават.

Понякога, дори когато е принуден да се промени, човек глупаво отказва, освен ако не види преимуществата, които промяната носи.

стр. 51

Добрият ловец винаги променя похватите си при необходимост.

Истинските промени винаги са преломни и винаги се стартират от наглед дребно и незначително действие. Ловецът внимава за такива действия в себе си и в плячката и затова никога не е заварен неподготвен от необратимите промени, предизвикани от тях.

Единствените промени, които си заслужават, са направените с трезвост.

стр. 52

II

Ученето е единственото оправдание за физическото съществуване на човека. Това е неговата голяма съдба, която той не може да избегне при никакви обстоятелства.

Съдбата на човека е да учи. Но за да разкрием съдбата си, трябва да бъдем принудени да изпитаме нови светове, които са отвъд възприятието и разбирането ни.

В тази вселена нищо не се дава даром, всичко си има цена. Знание се натрупва само в трудностите на ученето.

Човек не може да придобие знание чрез разговор, защото истинското знание е да изпиташ вътрешната си същност – изключително плашещо и всепоглъщащо начинание, което е уникално за всеки индивид.

Знанието, придобито от някой друг, не е истинско знание, защото му липсва необходимата увереност, за да бъде приложено. Увереност се изгражда само посредством действия. Затова знанието е сила.

стр. 53

Истинската сила е знание за себе си като частица от Единния Живот. Няма по-голяма сила от знанието за нагала.

Знанието не е, каквото повечето хора предполагат, че е. Воинът знае от опит, че знанието е вътрешно знаене, което го обзема, напълно го поглъща в момента и след това по тайнствен начин утихва.

Истинското знание винаги е неразбираемо, по-голямо и по-силно от човека, и да крачиш по Пътя на Знанието означава да се бориш за оцеляване. Затова, ако си дошъл на този път да учиш, трябва да си подготвен да се бориш за оцеляване.

стр. 54

Цената за истинското знание е твоят живот. Можеш да придобиеш знание, само когато решиш да изоставиш вярванията, предразсъдъците и погрешните понятия, които разглеждаш като основополагащи за живота ти. Затова знанието може да бъде придобито, само като посветиш живота си на него.

В началото никой не познава трудностите на ученето, защото не знае какво е да си човек. Затова той сам си подготвя провала, пожелавайки награди, които в по-голямата си част противоречат на неговата съдба и поради това не могат да се осъществят.

Краченето по Пътя на Знанието не се удава естествено на човека и затова всяко учене е насила. Точно затова никой нагал не търси чираци и не е възможно чиракът да изпроси истинските учения.

Съпротивлението е от такава фундаментална важност за акта на възприятие, както е силата на триене за движението. Без съпротивление възприятието би било безсмислено упражнение и преживяванията биха били лишени от знание.

Онова, от което някой се нуждае, за да учи, се предоставя от силата според нивото му на безупречност. За жалост обаче не всеки е способен да действа според толкова проста препоръка. Но пък безупречността е неизбежен резултат от практикуването на четирите главни техники в ученията, защото тези техники помагат на чирака да почисти и преустрои острова на тонала, така че да стане безупречен във всяко едно деяние. След постигането на безупречност, пътят на чирака се развива така, че силата по естествен начин го води към нагала в разгръщането на участта. Това е всеобщ закон.

стр. 55

Ако е път на някой човек да изучи похватите на воина, силата го води до нагал. Щом силата изясни на нагала, че даденият човек има за участ да стане воин, нагалът е длъжен да го впримчи по някакъв начин, защото ако не е уловен, истинското учене е невъзможно: всеки чирак се съпротивлява на ученето по всевъзможни начини, дори когато се кълне, че иска да учи.

Всеки нагал знае трудностите на ученето и затова не си мисли, че чиракът ще успее, освен ако не бъде оставен без друг избор, освен да учи. Единственият начин нагалът да постигне това, е да улови и удържи вниманието на чирака, като му разясни, че може би е измамен. Поради странно свойство на човешкия начин на разсъждение, това винаги дава желания ефект, защото когато чиракът подозира, че е измамен по някакъв начин, той неизменно допуска, че умът му е бил изигран. В резултат чиракът изцяло се поглъща от това да открие как точно е измамен, без да осъзнава как това поглъщане улавя и удържа вниманието му. С фиксирано внимание и напълно погълнат да търси дали и как е измамен, чиракът е вече достатъчно отворен за ефекта на ученето.

стр. 56

Нагалът знае от опит, че всички сме пълни идиоти, в смисъл, че никой от нас не иска да предаде доброволно маниакалното си желание да контролира. Вследствие, за да учим независимо от нежеланието си да изоставим възприятието си за това, което учим, трябва да бъдем изиграни по някакъв начин. Затова изкуството на нагала се състои в неговата способност да отклонява вниманието на чирака от истинските трудности в ученето. За целта нагалът поставя на чирака задача, резултатът от която е силно желан от чирака, но такава, която е невъзможно да бъде изпълнена освен чрез овладяване на изкуството на ученето. Ползата от тази стратегия е, че през повечето време желанието на чирака да постигне резултата отклонява вниманието му от трудностите на ученето. Така той малко по малко започва да се справя с начинание, което иначе би сметнал за невъзможно. Това от своя страна позволява на нагала да постигне две неща, които – докато чиракът не разбира наистина какво е истинското учене – са също толкова невъзможни. Първо, нагалът може да започне да въвежда чирака в пряк контакт с нагала и, второ, понеже успешно е отклонил вниманието на чирака от това да допуска, че разбира какво би следвало да учи, нагалът може да започне да запознава чирака с истинските учения, без изобщо да ги споменава.

стр. 57

Ако техниките, използвани в ученията, се практикуват усърдно, те са напълно опустошителни. Затова е отговорност на нагала да се грижи да не би отдаденият чирак, без да иска, да направи нещо, което да го тласне в състояние на заблуда и стрес, поради ограниченото му разбиране за това как се използват тези техники. Съответно нагалът се грижи да осигури на чирака устойчивост и трезво различаване – атрибути, които могат да бъдат постигнати само с живеене като воин. Без истинска устойчивост, която нагалът трябва неуморно да изгражда в чирака, предизвиквайки го на всяка крачка, и без трезво различаване, което нагалът трябва непрестанно да му налага, никой чирак не може да влезе в Света на Магьосниците, без да се разпадне. Само с ясна трезвост и солидна заземеност в крайна практичност, които идват от живеенето на Пътя на Воина, чиракът може да устои на опустошаващия натиск на Пътя на Знанието.

Ученето да станеш воин изисква вниманието на чирака да е по-скоро уловено, отколкото отклонено. Най-успешният начин за това е нагалът да изкарва чирака от нормалното му възприятие всеки път, когато е с него. Така обикновеният свят на чирака става нестабилен, което го принуждава да се фокусира върху действията на нагала.

стр. 58

В началото цялата идея за това да бъдеш воин е за чирака просто романтичен идеал. След това, когато почне да учи, той започва да се чуди дали въобще е възможно да изпълни поставените му задачи. В резултат чиракът вече не е така убеден за каквото и да било, както е бил в началото. Но, губейки убеденост, чиракът попада право в капана, поставен му от нагала. Без дори да го осъзнава, чиракът е започнал да разглежда Пътя на Воина като някакъв мит. Когато усети това, нагалът започва да предизвиква убедеността на чирака по всякакъв начин. Като няма как иначе да отвърне, чиракът се опитва по всякакъв начин да убеди нагала, че наистина се старае. Правейки това обаче, чиракът се улавя в мита, който сам е създал. Уловен в мита, чиракът несъзнателно започва да живее мита в усилията си да бъде безупречен, докато накрая е живял мита толкова дълго, че става този мит.

стр. 59

Не можеш да станеш воин само с желание. Да станеш воин е битка за цял живот. Никой не е роден воин, както никой не е роден разсъждаващо същество – ние избираме да станем едното или другото.

Макар че е съдба на човека да учи и следователно да ловува сила, не ни е дадено да решаваме кои ще станат воини вместо просто ловци, защото това решение се взима от онези сили, които насочват животите на всички същества.

Разликата между ловеца и воина е, че ловецът се учи какво значи да ловува сила, докато воинът е майстор ловец, напълно запознат с тайнствените похвати на силата. Ловецът живее, ловувайки сила; воинът живее, носейки се с непредсказуемите команди на силата.

Силата е неотменна част от живота на воина. Същевременно силата е необяснима и привидно невероятна, защото тя опровергава човешката логика и рационалният ум не може дори да я възприеме. Но постепенно, с течение на времето, присъствието на силата става осезаемо. Даже и да няма сила на разположение и дори ако не знае какво е тя, човек все пак може да усети присъствието на нещо, което не е осъзнавал преди. Осъзнаването за силата обаче е достатъчно да я накара да започне да се проявява. В началото тя се проявява като неконтролируема стихия, която сякаш идва от само себе си и най-често по странни и неразбираеми начини, така че никога не е възможно наистина да се обясни какво е силата и как тя действа. Когато силата се разглежда обективно, изглежда че изобщо я няма, но при все това тя предизвиква необикновени и чудесни събития в живота на чирака. В края на краищата обаче той стига до прозрението, че силата всъщност не е външна сила, диктуваща действията му, а сила, надигаща се вътре в него и насочвана от волята му.

стр. 61

Знанието е сила. Трябва много време и огромни усилия, за да се натрупа достатъчно лична сила, за да може дори само да се говори за силата.

Силата е странна. За да управлява силата, човек трябва вече да има сила. При все това е възможно да се събира сила малко по малко и да се съхранява, докато накрая чиракът има достатъчно лична сила да се впусне в битка за сила.

Докато силата се събира и съхранява, тя е незабележима.

Говорим за лична сила, но в действителност силата не принадлежи на никого. Ловецът може да я събира и, след като е натрупана, може да я използва за каквото поиска, и в този смисъл тя наистина е негова сила. Но ловецът никога не може да даде своята сила на някой друг, защото единственият начин да даде сила на друг, е да използва силата си, за да помогне на другия да събира и съхранява своя собствена сила.

Ловът на сила е много особено занимание: човек трябва първо да се захване с него и след това да го организира най-внимателно, само за да се получи сякаш от само себе си. Ловенето на сила не е нещо, което може да бъде планирано или премислено, но точно за това е толкова вълнуващо занимание. Единственото, което ловецът може да направи, е да действа все едно има стратегия за ловене на сила, и, правейки това, да има доверие, че личната сила, която вече има, ще го накара да действа по най-безупречния начин в лова на сила.

стр. 62

Ловецът се доверява на личната си сила, защото тя е всичко, което той има, в този огромен и крайно мистериозен свят.

Това, което обикновеният човек нарича шанс или добър късмет, всъщност е работа на силата. Силата обаче е странна и необяснима. Единственият начин да се обясни какво е силата, е да се каже, че тя е мимолетен шанс. Всички ние преживяваме такива моменти, но хората обикновено са прекалено заети, твърде замислени или просто твърде мързеливи да грабнат мимолетните си шансове. Ловецът от друга страна, който винаги е напълно нащрек и готов, има необходимите скорост и вещина да грабне мимолетния си шанс, защото ловецът винаги го чака.

Личната сила е също толкова странна, колкото е силата. Тя не е нищо повече от чувство – специфично настроение, което някои биха нарекли да си късметлия.

стр. 64

Воинът си прави свое собствено настроение.

Да усвоиш настроението на воина не е лесно, защото изисква да виждаш целия живот, включително ближните ти, като равни – постижение, което е наистина грандиозен акт на духа на воина. Изисква се огромна лична сила, за да се направи това.

Да се поддаваш на черногледство, да се оплакваш от живота и – вярвайки, че си жертва – да чувстваш, че имаш право да се оплакваш: всичко това е много лесно. Но да навлезеш в настроението на воина и да знаеш, че никой на никого нищо не прави, е най-трудното нещо, защото всички обичаме да се чувстваме като безпомощни жертви.

Пред лицето на силата самосъжалението не е добър другар. Настроението на воина изисква той да се контролира през цялото време и същевременно да се отдаде на пътя си.

Воинът е преди всичко ловец и затова пресмята всичко. Това е неговият контрол. Но след като пресметне ходовете си, воинът действа. Това е неговото отдаване. Така воинът не е като листо на вятъра, защото никой не може да го накара да направи нещо, което е срещу знанието му за себе си и живота. Воинът е настроен за оцеляване и затова се стреми да оцелее по най-безупречния възможен начин.

стр. 65

Наша работа като индивиди е да се противопоставяме на силите в нашия живот, но ние можем да правим това, само ако сме воини. За да схванеш това, трябва да знаеш, че воинът чака и че той знае какво чака, и че, докато чака, той не се нуждае от нищо. Затова, колкото и малко да получи воинът, то винаги е повече, отколкото може да вземе. Така, ако има нужда от храна, той ще намери начин да си я осигури, защото не е гладен. Ако тялото му страда от болка, той намира начин да я спре, защото не е обхванат от болка. Човек, който страда от глад или болка, не е воин, защото такъв човек не чака, а просто се е отдал на силите в живота му, и тези сили, били те глад, болка или нещо друго, ще го унищожат.

Това, което ни прави нещастни, е да искаме нещо. Възможно е обаче да се научим нищо да не искаме и, щом престанем да искаме, и най-малкото, което получаваме, е чудесен подарък. Оттук следва, че да си беден е просто мисъл, каквито са и гладът, болката, любовта и омразата.

Да не иска е най-голямото постижение на воина. Има обаче тънка разлика между това да не искаш и да не харесваш. Да не харесваш нищо е глупаво, защото, като не харесваш каквото и да било, превръщаш живота си в нещо сиво, празно и скучно.

стр. 66

Можеш да устоиш на неразбираемия и тайнствен свят на силата, само ако си воин, който нищо не иска.

стр. 67

Всеки може да усети, че светът е страховито място, пълно с всякакви опасности, и, че ние в действителност сме безпомощни създания, обкръжени от сили, които са не само загадъчни, но и безспирни. Обикновеният човек в своите надменност и невежество вярва, че тези сили могат да бъдат обяснени и с това променени. Той няма никаква представа как да направи това, но в страха си избира да вярва, че рано или късно действията на човечеството ще ги обяснят и променят. Човекът на Знанието от друга страна, както и магьосника, не си губи времето да мисли за обясняване или променяне на силите. Вместо това се заема да се учи как да използва тези сили, променяйки и нагаждайки себе си, за да може да се носи с тях, вместо да се бори срещу тях. Това е неговото преимущество и тук се крие и ключът към магьосничеството. Магьосничеството не е кой знае колко повече, щом това бъде схванато и приложено на практика.

Човекът на Знанието не е много по-добре от обикновения човек, защото знанието не му дава по-добър живот – напротив: то го обременява, правейки живота му още по-нестабилен и несигурен. Открил се за знанието, Човекът на Знанието става много по-уязвим от обикновения човек. От една страна околните му се отнасят към него със страх и подозрение заради силата му и така сериозно заплашват добруването му, от друга страна, тайнствените и безспирни сили, които са около нас, просто защото сме живи, са още по-опасни за Човека на Знанието. Да бъде атакуван от ближните му е, разбира се, болезнено, но да стане плячка на силата е смъртоносно. Сред всичко това Човекът на Знанието има само едно средство за оцеляване: своето намерение и затова той трябва да живее като воин във всяка своя мисъл, чувство и действие. Само като воин той може да оцелее на Пътя на Знанието. Ето защо истинското преимущество на Човека на Знанието не е неговото знание като такова, а неговата устойчивост като воин.

стр. 68

За да стане Човек на Знанието, човек първо трябва да е воин. Не е възможно да се устои на тежестта на Пътя на Знанието, докато човек все още е инфантилен страхливец, който не може да посреща предизвикателствата си с устойчивост, смелост и безупречност. Само един воин може да се сражава, без да се предаде на апатията, да печели и губи, без да се оплаква, и да се бори с невъзможни препятствия, без да отстъпва, докато накрая се научи да вижда, само за да разбере, че никой от подвизите му не е имал значение. Единственото, което някога е имало значение, е, че той е трябвало да се учи, за да стане Човек на Знанието.

стр. 69

За да станеш Човек на Знанието, трябва станеш майстор в трите полета на дейност, произтичащи от трите главни техники, защото само тогава ще можеш да разрешиш трите загадки по Пътя на Воина. Първото поле на дейност е Овладяването на Осъзнаването, в което се включва Изкуството на Сънуването. Овладяването на Осъзнаването е загадката на ума. Това е величествената безкрайност, която воините възприемат, когато усетят непостижимата тайнственост и обхват на осъзнаването на човека. Второто поле на дейност е Изкуството на Дебненето, известно като загадката на сърцето. Това е объркването, което воините изпитват, щом разберат, че светът изглежда, какъвто изглежда, само заради възприятието ни, и, ако се предизвика различно възприятие, нашият наглед нерушим светоглед се променя драматично. Третото поле на дейност е Овладяването на Намерението, известно като загадката на духа на човека. Това е краен парадокс, в смисъл, че човек е способен да простира своите действия – физически, емоционални и умствени – отвъд нормалното човешко разбиране.

стр. 70

Когато някой вижда, светът на ежедневието се променя драматично. Вместо да му изглежда стабилен и постоянен, той вижда, че това в действителност е един мимолетен свят, в който всичко се вълнува и непрекъснато се променя. Никои два момента не са едни и същи.

Без скорост никога няма да видиш истинския свят. Без скорост можеш само да гледаш света.

За да придобиеш скорост, трябва да се научиш да слушаш, за да не разчиташ само на очите си. Още от раждането ни учат да използваме очите да възприемаме света и затова говорим на другите и на себе си само за онова, което виждаме във външния и във вътрешния свят. Воинът от друга страна слуша света и особено неговите звуци.

Всичко има смисъл за воина. Звуците не са само звуци. Звуците, както всичко наоколо, са специфични вибрации. Обикновеният човек няма скоростта да възприема тези вибрации и затова върви през живота без никаква защита. Когато обаче имаме необходимата скорост да уловим съобщенията, всичко наоколо може да ни каже невъобразими неща.

стр. 71

Виждането се случва само в отсъствието на вътрешен диалог.

Виждането е истинска вътрешна тишина, в която нещо от същността ни се протяга навън да срещне и да се отъждестви с формата на онова, което е под наблюдение.

Не е възможно да се вижда, преди човек да се е научил да спира света. Спирането на света е състояние на осъзнаването, което се получава, когато непрекъснатата интерпретация на света, както той се възприема обикновено, е спряна с анулирането на тази интерпретация от непознатото.

Виждането трябва да е ясно, защото никой воин няма време да съобразява какво точно е видял. Ползата от виждането е, че то разсича всички сложности, за да разкрие основното.

Виждането разкрива простотата, съдържаща се в сложностите.

Често виждането се придружава от визуални впечатления. Но тези видения не са истински: те са просто умствена интерпретация на непознатото. Визионерът им обръща внимание и затова затъва в блатото на илюзиите. Изкуството на истинския ясно-виждащ е в неговата способност да достигне онова, което е зад илюзиите, защото само тогава може да се случи отъждествяването между наблюдаващия и наблюдаваното и да се предизвика непосредствено знаене.

стр. 72

Виждането не е намерение. Намерението е натиск и затова по право е сила, докато виждането е придобита способност да се възприема реалността, лежаща в основата на всичко. Това означава, че Човекът на Знанието възприема света със своите сетива, със своето намерение и също с виждането си.

Виждането не е магьосничество, макар че двете лесно могат да се объркат. Ако някой Човек на Знанието, който вижда, поиска да стане магьосник, той лесно може да го направи. От друга страна, макар че всеки може лесно да се научи да манипулира определени техники и с това да стане магьосник, магьосничеството никога няма да го научи как да стане ясно-виждащ и Човек на Знанието.

Тайната на магьосничеството е да се научиш как да приложиш намерението си към сърцевината на каквото и да е. Магьосничеството следователно не е нищо повече от прекъсване на естествения ред на нещата. Магьосникът ловува и намира сърцевината на това, на което иска да повлияе, и след това прилага намерението си върху нея. Но, за да използваме намерението си, не е необходимо да виждаме. Виждането следователно е противоположно на магьосничеството, защото, когато вижда, човек знае, че нищо не е по-важно от нещо друго, докато магьосничеството е крайно важно за магьосника.

стр. 73

Да бъдеш магьосник е изтощително бреме. Без-крайно по-добре е да се научиш да виждаш. Човек, който вижда, е всичко, докато магьосникът е осакатено и нещастно създание, обречено да прекара живота си в манипулиране на естествения ред на нещата. Обаче в манипулирането няма никаква свобода, защото ефектите му са ефимерни, в смисъл, че животът вечно се стреми да поддържа присъщия му ред.

Воинът е същество, което вярва в божествените си способности като магическо същество на вселената. От друга страна магьосникът не вярва в божествения си потенциал и затова усеща нужда да търси нещо за заместител на силата, която си мисли, че няма.

стр. 74

Щом човек се научи да вижда, не остава нищо от онова, което е знаел. Когато човек вижда, нормалното му възприятие за света се разпада – едва тогава той знае, че всичко, което наблюдаваме, е ново и никога преди не се е случвало. Истинският свят е невероятна мистерия, защото нищо в света не чака да се случи: то просто се случва. И нищо никога не е довършено, защото нищо никога не е разрешено. Светът просто постоянно се подравнява по себе си.

Ние се тренираме да мислим за всичко и също така тренираме очите си да възприемат света по същия начин, по който мислим за всичко, което гледаме. Това ни кара да се разглеждаме като важни и в следствие се и чувстваме важни. В резултат разглеждаме деянията си, както и деянията на околните, като важни, защото така сме се тренирали да вярваме. Но щом воинът се научи да вижда, той открива, че вече не може да мисли за това, което гледа, като истинско и, щом не е истинско, всичко става незначително. Затова, когато се научи да вижда, воинът се оказва сам в света, обкръжен само с глупост.

Начинът, по който воинът избира да гледа на света, му позволява да се смее или да плаче; да бъде тъжен или щастлив, защото когато той вижда света, той вижда, че всичко е равно и затова незначително. Но щом нищо вече няма значение, няма и за какво да се смееш или плачеш.

стр. 75

Да се научиш да виждаш, преди да си воин, е ужасно нещастие, защото без твърдостта на воина виждането предизвиква усещане за фалшива скромност, придружено със силно желание да се оттеглиш от света, като станеш безразличен към него. Същевременно, когато се научи да вижда, Човекът на Знанието няма нужда да живее като воин или като каквото и да било, защото може да види живота, какъвто наистина е, и да насочва действията си съответно.

Предразположението на Човека на Знанието е да действа по начин, който ще му позволи да знае.

Само виждайки, Човекът на Знанието може да знае, защото той живее чрез действане, а не с мислене за действията си или за какво ще му донесе бъдещето, след като е предприел действия. Човекът на Знанието просто избира Път със Сърце и го следва, докато е жив, и, следвайки го, се наслаждава и се смее, защото вижда и затова знае, че нищо не е по-важно от каквото и да било друго. Защото вижда, той знае, че никъде не отива, и, че както и за всички останали животът му ще свърши твърде скоро. Затова за Човека на Знанието няма нищо освен живот, който да се живее. Всичко друго като семейството му, името му, страната му, работата, достойнството, честта му и дори смелостта и устойчивостта му не са нищо повече от неговата контролирана глупост. Затова контролираната глупост на Човека на Знанието е неговата единствена връзка с ближните му и света около него.

стр. 76

Човекът на Знанието се труди, проливайки пот и сълзи, и се стреми с всяка фибра от съществото си да постигне целите си – до такава степен, че изглежда просто обикновен човек. И все пак има разлика – много важна разлика – и тя се крие в това, че неговата глупост, за разлика от тази на ближните му, е контролирана и пресметната. Сиреч, понеже вече нищо не е по-важно от нищо друго, Човекът на Знанието избира някоя от достъпните му дейности и се захваща с нея, все едно че означава всичко за него – и в някакъв смисъл тя наистина означава, защото контролираната му глупост го кара да казва, че означава, и да действа, като че ли наистина е от голямо значение, макар че най-дълбоко в себе си той знае, че няма въобще никакво значение. Вследствие, щом Човекът на Знанието докара заниманията си до завършек, той се оттегля в мир, знаейки, че независимо от изхода на действията му, нищо не е по-важно от нищо друго.

стр. 77

Контролираната глупост е по същество пресметнат изблик, последван от пресметнато спокойствие.

Един Човек на Знанието никога не може да действа спрямо околните си по начини, които са живото-разрушаващи, защото по времето, когато овладява изкуството на виждането и с това става съзнателен за сияйното си същество, той вече не храни никакви такива желания. Научил се да вижда, Човекът на Знанието става всичко, като става нищо. От всяка гледна точка той изчезва, без да изчезне. Защото вижда, той знае и затова може да стане, каквото си избере, и да постигне, каквото си пожелае. Но той не желае нищо и затова, вместо да си играе с ближните си като с кукли на конци, той се стреми да ги срещне сред тяхната глупост.

Човекът на Знанието е винаги съгласен да срещне ближните сред тяхната глупост и иска да използва правенията им във взаимна изгода. Защото глупостта на човека, когато е правилно разбрана и използвана, е забележително находище, от което могат да се извлекат огромни количества лична сила.

стр. 78

Всеки воин може да стане Човек на Знанието. Човекът на Знанието е воин, който активно и без скатаване или двоумене е търсил трудностите на ученето, и който следователно е направил, каквото е могъл, да изучи тайнствените похвати на силата и освен това е заявил така спечеленото знание като лична сила.

За да имаш лична сила, трябва да заявиш силата, която сънуваш до осъществяване. В частност трябва да срещнеш и да победиш четирите естествени врагове.

В началото ученето е бавно, но с времето натрупва скорост и създава лавинообразен ефект. Тъй като обаче истинското учене е много далече от каквото се предполага да бъде, скоро чиракът се оказва в конфликт със собствените си мисли и емоции. Не учейки онова, което очаква да учи, той става жертва на собствените си съмнения и подозрения и не след дълго е обладан от изтощаващо усещане за страх: страх, който се разраства с тревожна бързина, докато чиракът се опитва да разбере причините му. Без да разбира, чиракът е срещнал първия естествен враг – страха. Под въздействието на страха усещането за предназначение и посока на чирака започва да се руши и той има неприятното чувство, че разсъдъкът му е под заплаха.

стр. 79

За рационалния ум поддаването на страха е неустоимо изкушение, но поддавайки се на това изкушение, умът се самосъсича.

Единственият начин за справяне със страха е да го срещнеш преднамерено: да стоиш със страха, но да не му се предаваш. Това означава, че трябва напълно да признаеш страха си, но същевременно да продължиш със задачите си по ученето, все едно не се страхуваш. Ако правиш това, ще дойде момент, когато ще осъзнаеш, че си се справял със страха си толкова дълго, че той вече не те ужасява. От този момент нататък, ти ще си свободен от страха до края на живота ти. Осъзнаването, че си свободен от страха, е мигновено прозрение, но процесът на покоряване на страха е дълго и кошмарно преживяване, в което се упражнява волята да оставаш твърд, независимо какво може да се случи.

Страхът може да властва само в отсъствието на достатъчно трезвост. В пълната светлина на трезвостта страхът се разсейва като мъгла на слънце.

Щом чиракът елиминира страха, той се установява в състояние на пълна трезвост, в която всичко е на фокус. С помощта на този ярък фокус чиракът ясно разчита живота си и с голяма точност определя как трябва да продължи. Тази новопридобита способност ясно да разчита предназначението на живота си по естествен начин вдъхва у чирака усещане, че е непобедим, и, ако не е достатъчно нащрек, за да разбере, че е влязъл в битка срещу трезвостта, той ще бъде покосен от нея в същия момент, когато предвкусва успех.

стр. 80

Не е лесно да се постигне трезвост, но веднъж постигната, не трябва да се оставя без надзор. Вместо това тя трябва се постави в подходящия контекст. Ако чиракът направи грешката да потъва в трезвост, той никога няма да се научи да различава мъдро, а ще предполага, че в светлината на неговата трезвост решенията му са безгрешни. Оплетен в чувство за собствена важност, и вярвайки, че сега всичко му е ясно, чиракът започва несъзнателно да изкривява истината към това, което чувства, че тя трябва да е, вместо да я види такава, каквато е. Такъв чирак следователно става жертва на собственото си чувство за непогрешимост и собствена важност.

Трезвостта не е виждане и тя не е истинска сила: тя просто помага да се постигне сила и способност за виждане. Затова тя трябва да се използва само като инструмент и, ако успее в това, чиракът скоро ще разбере, че трезвостта не е нищо повече от вграден в ума микроскоп. Което е поставено на фокуса на този микроскоп, се вижда в най-дребен детайл. Концентрирайки се обаче върху онова, което е във фокуса на трезвостта, по необходимост изключваме голямото цяло. Очевидно воинът не може да действа с ограничена визия и да се надява да оцелее на атаките на силата. За да оцелее в този свят, воинът се нуждае от детайл, но също и от всеобхватна визия за по-голямото цяло.

стр. 81

След като чиракът е покорил страха си и е поставил трезвостта си в подходящия ѝ контекст, неговият напредък по Пътя на Воина се ускорява неимоверно. Неговото учене сега продължава със сигурните и леки стъпки на човек, който знае без капка съмнение какво е предназначението му в живота. Вследствие тишината на живота обкръжава чирака: вътрешно състояние на ведрина, в което за него вече не е трудно да запазва и съхранява лична сила. Постигнал търпение и вече без да се терзае по невъзможни очаквания, сега чиракът работи тихо, без прибързаност, но и без да хаби ценно време и лична сила. И тогава един ден, докато върши нещо съвсем обикновено, чиракът изведнъж осъзнава, че действията му вече са пропити с качество, което преди го е нямало. В този момент той знае, без да трябва някой да му казва, че силата, която се е трудил да овладее, най-накрая е под негова команда.

От момента, в който чиракът е открил силата си, той вече не е чирак, а сам е станал майстор, достоен да бъде наричан воин. Вече не просто обикновен човек на произвола на света около него, воинът излиза начело леко и с пълния авторитет и сила на водач. Неговите команди биват инстинктивно припознавани и изпълнявани. Неговата жизненост вдъхва на околните усещане за надежда и вълнение, докато смелите му ходове ги изпълват с вдъхновение и респект, които бързо правят от думата му закон. В този момент силата на воина е такава, че му позволява да прави, каквото намери за добре, но и в същия този момент той се изправя срещу изпитанията на третия естествен враг – силата.

стр. 82

Силата е могъщ враг и човек трябва да е много умел воин, за да я преодолее. Много добри воини са се проваляли в битката срещу силата, но да загубиш тази битка, означава да загубиш и свободата си. Воин, който е загубил битката срещу силата, никога не се научава как да използва силата си безупречно и вследствие става неумолим диктатор, който удря с брутална жестокост, само за да задоволи прищявка. За такъв човек силата вече не е съюзник, а мощен манипулатор, който го унищожава малко по малко, докато загуби всякакво чувство за човечност. Загубил чувството си за човечност, той бързо губи и усещането си за справедливост и вече не може да различава кое е правилно и кое не. От този момент нататък силата започва да заличава осъзнаването на човека, докато накрая остане само една горчива и извратена карикатура – отвратителна изтърбушена черупка на зла поквара, бълваща смъртоносните отрови на съмненията и подозренията.

стр. 83

Силата сама по себе си е просто сила и поради това не е нито добра, нито лоша. Намерението, с което силата се използва, я прави живото-разрушаваща или живото-укрепваща. Да укрепваш живота с действията си означава да натрупваш сила, но да разрушаваш живота означава да проявяваш на-силие – възможно най-извратена употреба на силата, която употреба напълно изцежда личната сила.

Само слушайки внимателно всяка заповед на сърцето си, воинът може да се надява да спечели превес над силата. Няма друг начин да се оцелее сред нестихващите атаки, организирани от силата срещу воина, стремящ се да я овладее. Воинът не трябва никога – нито дори за миг – да забравя факта, че силата не е лична собственост на никой индивид и затова не може да се използва за лична облага: силата може да се използва само за благото на целия живот, защото индивидът е само частица от голямото цяло. Ако воинът държи намерението си непоколебимо върху това знание, то идва момент в битката, когато той се плъзга във второ състояние на ведрина и в тази нова тишина на живота схваща предназначението на Орела. Точно тогава заповедта на воина става заповед на Орела и от този момент нататък воинът е свободен от ужасните изкушения на силата. Най-накрая битката е приключена и силата, която войнът толкова трудно е контролирал, сега тихо се подчинява на волята му. Това е истинското владеене на силата, което прави воина, следващ Пътя на Свободата, наистина неуязвимо същество.

стр. 84

Победил страха си, контролиращ трезвостта си и способен да сдържа силата си, най-накрая воинът се изправя пред онзи кръстопът, известен като четвъртия естествен враг: старостта. Много зависи от индивидуалното ниво на лична сила кога човек ще се срещне с този враг. За някои той идва едва към края на живота им, защото толкова им е отнело да победят другите три, но за онези, които са успели бързо да победят първите три врага, може да дойде и на относително млада възраст.

Старостта е кръстопът, на който две сили се пресичат под прав ъгъл. Едната сила е упоритото изкушение да си починеш, другата е решимостта да продължиш. Ако воинът се предаде на изкушението да си почине, процесът на стареене на тонала изцежда личната му сила и той за нула време става също толкова немощен, колкото всеки старец. Ако от друга страна войнът отблъсква изкушението да си почине, той извършва още един подвиг, предизвиквайки завъртане на деветдесет градуса в осъзнаването си, което му позволява да се впусне в окончателното пътешествие на воина.

стр. 85

Завъртането на деветдесет градуса не заличава ефектите от остаряването върху тонала, но воинът го използва, за да се бори да запази пълен контрол върху способностите си, знанието си, трезвостта и силата си чак до – и дори след – момента на смъртта. Това е наградата на воина за неговата готовност да се сражава безупречно до последния си дъх.

Само след като е предизвикал завъртването на деветдесет градуса, воинът може честно да приеме титлата Толтек. Затова кариерата на истинския Толтек е кратка, но все пак това е достатъчно време да се наслади на пълната си сила. Избрал Пътя на Свободата, воинът знае, че не може завинаги да побеждава старостта – може само да я отблъсква безупречно, докато смъртта го отнесе. Следователно да си Човек на Знанието не е за постоянно, защото воинът трябва да срещне и победи четирите естествени врагове във всеки живот на земята.

Човек може да бъде победен от четирите естествени врагове, само ако спре да се бори срещу тях. Ако, от друга страна, той се стреми да се учи независимо от страха си или трезвостта си, или силата, или старостта и никога не им се поддава, то най-накрая ги побеждава.

Това, което позволява и на магьосника, и на Човека на Знанието да вършат необикновени дела, е съзнателното използване на волята. Разликата между тях обаче е, че магьосникът никога не се научава да покорява четирите естествени врагове. В резултат те изтощават устойчивостта му през целия му живот и затова, когато старостта започне да го надвива, магьосникът вече е станал прекалено слаб и немощен да продължи да управлява волята си, за да отблъсква смъртта си. Вследствие волята му започва да се топи и с това магьосникът губи способността си да поддържа живота си в ред. Вследствие неговият живот, точно както при обикновения човек, започва да се разпада до хаотична и ефимерна мъгла от несигурности, докато накрая смъртта го надвие напълно.

стр. 87

Воинът постоянно е воден от своето непоколебимо усещане за предназначение и, понеже се е научил да живее с предизвикателствата, може да отклони всяка атака. Затова, макар че един Човек на Знанието може да бъде наранен, той никога не може да бъде обиден по простата причина, че е воин, научил се да живее с предизвикателства. Ако търсиш предизвикателството, няма как да бъдеш обиден от действията на другите, защото тези действия са просто предизвикателства, които да посрещнеш.

Никой не може да подкопае сигурността и добруването на Човека на Знанието, защото той вижда и затова взима необходимите предпазни мерки, за да не стане жертва на лоши намерения, насочени срещу него. В резултат Човекът на Знанието контролира всичко, без да контролира нищо.

За да спре ближните си, човек трябва да е извън кръга, ограничаващ техния живот, защото само тогава е възможно да насочваш, контролираш и прилагаш естественото налягане, упражнявано от този кръг. Това налягане е вроденото желание да печелиш, а не да губиш, което е най-смъртоносна примка! Затова, когато Човекът на Знанието трябва да взаимодейства с околните си, той се заема с Правенето на Стратегия. Правенето на Стратегия означава, че той никога не е на произвола на действията на другите. При все това, понеже правене подразбира действие, той също така не може да се впримчи в резултатите от своите действия, защото това би го вкарало вътре в кръга.

стр. 88

Да си впримчен в резултата от някое действие е глупаво пилеене на живота, защото всяко начинание е като всяко друго начинание в смисъл, че всички начинания са равни. Накрая победителят и губещият се срещат и единственото, което наистина има значение тогава, е, че и за двамата животът е свършил прекалено бързо.

стр. 89

Всеки чирак постоянно търси обяснения, но това търсене на обяснения е просто резултат на обсебеността на тонала, който иска да държи всичко под контрол. Но винаги когато даденото обяснение изправя тонала пред факта, че той ще трябва да изостави контрола си, той първо става объркан, а после се отваря пред смъртта като мижитурка. Тоналът по-скоро ще се затрие, отколкото да изостави своето безумно усещане, че трябва да държи контрола.

Едно от предимствата на подготовката на воина е, че тя постепенно притъпява страха на тонала от непознатото, докато накрая воинът може да приеме всичко, без да приема нищо. Това му позволява да действа все едно, че знае какво прави, докато в действителност нищо не знае.

Воинът трябва да е гъвкав, постоянно да премества възприятието си, за да се носи със света около него, независимо дали света на разсъдъка или света на намерението. Но опасността в това преместване е, когато светът е между този на разсъдъка и този на намерението и следователно нито единия, нито другия. Единственият начин да оцелееш на такова преместване е да действаш все едно вярваш. С други думи, истинското изкуство на воина е, че той вярва, без да вярва. Същевременно воинът не може просто така да вярва заради самото вярване, защото това би означавало, че той не поема отговорност за обстоятелствата си. Вместо това воинът трябва да вярва, защото той избира да вярва, което означава, че да вярва трябва да бъде акт на най-дълбоките му чувства. Един воин не вярва заради самото вярване – воинът трябва да вярва.

стр. 90

Необходима предпоставка за един воин е, че той трябва да вярва, защото вярването е съществена част от неговото битие. Без вярване той не може да активира намерението си позитивно.

Единствено присъствието на смъртта ни позволява да вярваме, защото без осъзнаване за присъствието на смъртта всичко става обикновено и тривиално. Само когато осъзнаваме, че смъртта ни дебне, започваме да разпознаваме мистерията, която е навсякъде около нас.

Трябва да вярваш означава да направиш внимателна равносметка на всичко, което знаеш за себе си и за целия си живот. След това трябва да разгледаш възможността, че всичко, което си мислиш, че знаеш, може да е само онова, което искаш да вярваш, т.е. може всичко да е погрешно и следователно може би вместо да грабваш възможностите си и да се бориш за живота си, ти се движиш към гибел, спокоен в своето самодоволство.

стр. 91

Всички ние трябва да поемем отговорността си за това, че живеем в странен свят. За теб светът е странен, защото, когато не ти е крив, ти е скучен. Но за Човека на Знанието светът е странен, защото е величествен, тайнствен и необясним. Трябва да се научиш да правиш така, та всяко твое деяние да се брои, защото ще бъдеш в този свят само за кратко – прекалено кратко, за да видиш всичките му невероятни тайни.

Това твое деяние, каквото и да е то, може да бъде последното ти деяние на тази земя. Каквато и битка да водиш в момента, може да е последната ти битка в този живот. Никой от нас няма гаранции, че ще живее отвъд настоящия момент.

Деянията съдържат сила, особено когато човек знае, че това може да е последната му битка. Такива деяния носят със себе си меланхолична и всепоглъщаща радост от знанието, че с каквото и да си се захванал, може да е последната ти прегръдка с живота.

Щом нещата станат неясни, воинът заглежда смъртта си. Реалността на смъртта е единственото нещо, което укрепва духа ни.

Смъртта е нашият постоянен спътник. Тя е винаги вляво от нас, на около ръка разстояние.

стр. 92

Щом почувстваш, че животът е станал прекалено тежък, трябва да се обърнеш наляво и да потърсиш съвет от смъртта си. Всяка дребнавост отпада мигновено, ако зърнеш смъртта си или ако тя направи жест, или ако просто усетиш наблюдаващия поглед на твоята постоянна компания.

Смъртта е единственият мъдър съветник, който имаме. Щом почувстваш, че си на път да бъдеш разрушен по някакъв начин, обърни се към смъртта си и я попитай дали това е вярно. Смъртта ти ще каже, че угаждаш на своите слабости, и, че само нейното докосване е от значение. Тя ще ти прошепне: „Аз все още не съм те докоснала“.

Трябва да се концентрираш върху връзката между теб и смъртта ти, без да ставаш черноглед или тъжен. Фокусирай вниманието си върху факта, че нямаш време, и нека действията ти отразяват това. Нека всяко твое деяние бъде последното ти деяние на земята, защото само тогава действията ти ще съдържат истинска сила. Без такъв подход действията ти неизменно ще бъдат действия на плах човек, който няма истинска сила.

Ако направиш всяко твое действие твоето последно действие на тази земя, ще навлезеш в настроението на воина. Настроението на воина не е емоционално състояние, а е изострено осъзнаване за това как надвисналата смърт дебне всяко наше движение. За живеещия с такова осъзнаване настроението на воина пронизва всяка мисъл, чувство и действие до такава степен, че воинът изоставя всяка предпазливост – не по безразсъден начин, а по начин, който изразява огромната му любов към и за живота; израз, който е подобен на танц – танц, в който воинът прегръща смъртта си като единственият свидетел, който е важен за него. Толтеките наричат този танц да танцуваш на ръба: начин на живот, който прави всяко деяние на воина негово последно деяние на тази земя. Така воинът влиза в Храма на Смъртта, не защото иска да умре, а защото знае, че всяко нещо, докоснато от смъртта, се превръща в истинска сила.

стр. 94

Плахостта ни кара да се вкопчваме в илюзиите на ума. Тя ни дава фалшиво усещане за сигурност, добруване и спокойствие дотогава, докато животът си тече гладко. Но изведнъж величествената огромност на живота ни поглъща и веднага откриваме – но прекалено късно – че нашето безопасно кътче от рая въобще не е безопасно. Плахостта просто ни спира да изследваме пътя си.

Обикновеният човек е плах и затова се прехвърля от едно деяние на друго без никаква мисъл или грижа. Воинът, от друга страна, крайно грижливо преценява всяко деяние и, понеже напълно осъзнава смъртта си, напредва внимателно, сякаш всяко деяние е последната му битка. Само глупак не би видял какво голямо преимущество е това. Воинът посвещава цялото си внимание на своята последна битка, защото от само себе си е ясно, че последното деяние на земята следва да е най-доброто и да е отражение на неговата безупречност. Това изпълва последното деяние с радост и притъпява страха.

Търсенето на знание е като да влезеш в битка за живота си. Затова човек трябва да подхожда към знанието напълно нащрек, със страх, уважение и пълна увереност. Всеки, достатъчно глупав да не подхожда към знанието по този начин, горчиво ще съжалява за грешката си. Но който е достатъчно мъдър да признае, че търсенето на знание е въпрос на живот и смърт, няма да има причини за съжаления, защото такъв подход изключва безгрижните действия на глупака. Ако той се провали в някое конкретно търсене на знание, той не е победен, защото по Пътя на Знанието ние водим много битки: някои печелим, други губим. Успехът не се състои в това колко битки сме спечелили, а колко добре сме се сражавали.

стр. 95

Единственото поражение в живота е да не се сражаваш.

стр. 96

Не можеш да следваш Пътя на Знанието, без да живееш това знание, затова твоето посвещаване на Пътя на Знанието трябва да е абсолютно.

Щом се впуснем по Пътя на Знанието, постепенно осъзнаваме, че обикновеният живот, който сме познавали, е завинаги останал в миналото, защото просто няма път назад. С това осъзнаване идва и прозрението, че знанието наистина е плашещо начинание, че вече не можем да използваме нормалните си правения за защита и затова, ако искаме да оцелеем, трябва да открием нов начин на живот. Първото действие, което трябва да предприемем, щом достигнем това осъзнаване, е да вземем решение да станем воини – най-важното решение, което някога можем да вземем. Страховитата природа на знанието не ни оставя друга възможност, освен да станем воини.

Към времето, когато сме разбрали, че знанието е ужасяващо, ние също така осъзнаваме, че смъртта е наш постоянен спътник. Да следваш Пътя на Знанието означава да срещаш надвиснала погибел на всяка крачка и затова ставаме силно осъзнати за дебнещата ни смърт. Без това остро осъзнаване за смъртта ни, ние бихме били просто обикновени хора, правещи обикновени неща, защото не бихме имали необходимите лична сила и мотивация да трансформираме своя обикновен живот в събиране на магическа сила. Всяка частица ново знание става сила, защото има смърт в сърцевината си, а всяко нещо, докоснато от смъртта, става сила.

стр. 97

За да живеем безупречния живот на воина, трябва всякога да осъзнаваме факта, че смъртта е наш постоянен спътник. Същевременно, ако се фокусираме само върху смъртта си, ще станем напълно егоцентрични, което е самото отрицание на това да си воин. Затова друго изискване, за да бъдеш воин, е отстранеността, защото само ако сме напълно отстранени, можем да избегнем обсебването с надвисналата смърт. Така на Пътя на Знанието смъртта е най-добрият съветник на воина, а отстранеността е неговата тояга.

Воинът е отстранен от всичко, дори и от смъртта си. Но това не означава, че се оттегля от света, ставайки дръпнат. Да си дръпнат е да угаждаш на тонала. Един дръпнат човек не е отстранен, защото той преднамерено се потапя в това да бъде дръпнат. Угаждането не е отстраненост.

Отстранеността означава, че не си угаждаме с нищо и не си отказваме нищо. Само бидейки постоянно осъзнати за дебнещата ни смърт, можем да станем отстранени дотолкова, че да не се оставяме на нищо, но и да не си отказваме нищо. Воинът, който има този вид отстраненост, не копнее и не се терзае за нищо, защото той е постигнал вътрешна страст за живот и за многобройните богатства на живота. Защото знае, че времето му на земята твърде скоро ще свърши, той вкусва всички дарове на живота, без никога да се привързва към някои от тях за сметка на други.

стр. 99

Воинът, който е отстранен, знае, че смъртта му го дебне, и също така знае, че само силата на неговите решения може да му помогне да оцелее. Той знае, че лично той трябва да се разпорежда с изборите си, и затова разбира, че решенията му са негова отговорност. Щом решението е взето, вече няма време за съжаления, съмнения или оправдания. Решенията на воина са окончателни: смъртта не му позволява да се вкопчва в нищо и сърцето не му позволява да потъва в нищо.

Има само правилни и погрешни решения. Ако вземеш грешно решение, сърцето ти го знае, както и сърцата на всички наоколо. Ако пък вземеш правилно решение, сърцето ти също знае. Тогава то се отпуска и веднага забравя, че е имало да се взима решение, защото вече се подготвя за следващото решение, което неизбежно ще трябва да се вземе заради последствията от решението, което току що си взел. Затова, ако след като си взел решение, започнеш да се съмняваш и съжаляваш, сърцето ти вече не може да ти помогне при повторното взимане на решение, понеже то вече е преминало на следващото решение.

Мисли и преценявай много внимателно, преди да вземеш решение, но щом веднъж си го взел, върви по пътя си свободен от всички мисли и тревоги, защото ще има още милиони решения, които те чакат зад всеки завой по пътя ти. Такъв е животът на воина. Щом воинът вземе решение, той трябва да го следва до края, поемайки отговорност за това, което прави. Независимо какво прави, воинът трябва преди всичко да знае защо го прави, и трябва да действа непоколебимо, защото да поемеш отговорност за своите действия означава, че си готов да умреш за тях.

стр. 100

Само безсмъртен човек има време да се съмнява в решенията си или да ги отменя. Но в свят, в който смъртта е ловецът, никой от нас няма време за съмнения и съжаления. Имаме време само за решения.

Няма никакво значение какви са решенията ни по простата причина, че нищо не може да е по-важно или по-маловажно от нещо друго. В свят, в който смъртта е ловецът, няма малки и големи решения. Всички решения са просто решения, които взимаме пред лицето на нашата неизбежна смърт.

стр. 101

Да вземе решение означава, че воинът е настроил духа си да стане безупречен воин и значи е направил всичко възможно да бъде достоен за знание и сила. Да бъде достоен за знание означава, че няма добро или лошо време за взимане на решение – съществува само моментът, в който воинът трябва да вземе решение.

Знанието е сила. Веднъж стъпил на Пътя на Знанието, воинът вече не може да бъде винен за това какво би могло да се случи на онези същества, чиято участ ги среща с него. Затова воинът няма угризения за нищо, което е направил, защото знае, че ако би разглеждал действията си като грозни или зли, би направил своите действия по-важни от участта на другите.

Воинът никога не се извинява, защото знае, че извиненията са празно хабене на време и лична сила. Единственото, което има значение, е да бъдеш безупречен воин. Обаче никой не може да е безупречен, когато се чувства важен. Чувството за собствена важност го прави тежък, тромав и суетен. За да бъде Човек на Знанието той трябва да е безупречен воин, които е лек и гъвкав.

стр. 102

За да успееш на Пътя на Знанието, е необходима всеобхватна промяна. Тя не е просто промяна в мисленето или предпочитанията, или вярванията. Ти трябва да трансформираш острова на тонала.

стр. 103