Книга на Афоризмите

Теун Марез · 2018

Този текст е защитен с авторски права и е предоставен изключително за Дигиталната библиотека на Търсачката – eleazarharashfoundation.bg. Разпространението е допустимо само чрез споделяне на линк, водещ към библиотеката. Не се допуска копиране, публикуване или сваляне на пълното съдържание извън тази платформа.

Ученията на Толтеките · Том VI

стр. 5

ПРЕДГОВОР към българското издание

Атлантската Мъдрост

Когато Мъдрецът умира, той увеличава Безпределността си.

Който обича Истината, преодолява себе си.

Смъртта означава, че човекът е изгубил тайната на намерението.

Свещените думи са Съкровените следи от спускането на Орела.

Когато при голяма трудност имаш приятно чувство, това чувство е наградата за контрол върху себе си.

Толтекът има особено отношение към непредвидимото и той умее да го привлече на своя страна.

В ядрото на Истината се влиза с най-висшата степен Безупречност.

стр. 6

Силата на Истината в нас е тази, която отстранява илюзията на света.

Всеки, който е станал ядро от Истината, може да стане стихия на Истината.

Истината трябва да бъде преживяна, иначе тя ще си остане загадка.

Истината е непредсказуема, защото тя е родена преди словото.

Който няма Любов към Истината, си осигурява хаос.

Без Истината човек няма цялостен поглед.

Желанието е действие в илюзията, а Любовта е действие в Истината.

Цялостното виждане принадлежи на Чистия Дух в човека.

Истински Учител е само този, който обладава достатъчно ясно, силно и осъзнато намерение.

Истинският Учител не живее нито във времето, нито във вечността. Той живее в Дълбините на Орела.

стр. 7

Истинният търсач се отличава по това, че той има непреклонно намерение да открие Истината чрез своята Безупречност.

Белият Старец

Свободата прави разумния човек да стане истинен.

Който хвърля енергията си за нещо второстепенно, той изгубва същностното, важното.

Големият враг на човека са лошите навици, защото те поглъщат скъпоценната енергия на човека.

Човекът с дълбока Любов към Истината никога не става жертва на обстоятелствата.

Безупречността е най-необходимото качество за придобиването на осъзнаването.

С почит към Теун Марес – моя скъпоценен брат

Елеазар Хараш

стр. 9

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО

Приятели, сега когато сме натоварени със Свещеното Доверие, няма какво да правим, освен достойно да спазваме клетвата, която днес дадохме, като носим жива в сърцата си звънтящата отговорност, която сега е наша до края на времето. Ако не успеем да изпълним задължението, което поехме, ще провалим нагала във всички нас и Единният Живот ще бъде лишен от Единната Сила – извращение, прекалено страшно и лошо, за да го мислим. Затова ние не смеем да се провалим, не трябва да се провалим и няма да се провалим! Но нека сме наясно и, че в предстоящото пътешествие няма да имаме друга опора освен нашата устойчивост, нашата визия и нашето непоколебимо посвещение на даденото ни доверие, независимо каква може да бъде цената за нас, сега или в бъдеще!

Затова нека запретнем ръкави, нека се насърчим и окуражим за дългото и пълно с изпитания пътуване, което ни предстои.

Нека вземем само светлина, с която да осветяваме пътя, огън, с който да стоплим сърцата си, когато падне мрак, и урна, в която е запечатано наследството на нашето братство. Няма да носим друг товар, за да може с лека и сигурна стъпка пътешествието ни да бъде по-бързо.

стр. 10

Нека освен това да помним, че клетвата, която положихме, включва и задължението да тренираме онези, които ни бъдат доведени, в изкуството на Атл’мана, за да може, когато смъртта ни докосне, да имаме наследници, на които да поверим светлината, огъня и свещената урна, които носим, за да могат и те на свой ред да продължат пътешествието, на което се посветихме – пътешествие, което не бива да прекъсне, преди да сме изпълнили достойно Свещеното Доверие…

Приятели, нека пътуваме с отворени ръце и открито сърце и, докато вървим, нека звукът на Свещеното Доверие, поверено на нас, да отеква завинаги в глъбините на сърцата ни…

Нека клетвата бъде спазена…

…нека клетвата бъде спазена…

Вярност…

…вярност…

Нека сърцата наши пазят стъпките ни уверени сега и завинаги!

стр. 11

ПРЕДГОВОР

Трудът, съдържащ се в този сборник толтекски афоризми, не е само мой, а е натрупан от многобройни поколения толтекски нагали в продължение на много време. Освен мен всеки нагал, изпълнявал в много прераждания дълга си да води отряди от воини, принадлежащи на неговата линия, е работил по формулирането на тези афоризми. За да се усети величината на този труд, трябва да се знае природата на толтекските афоризми.

Всеки от толтекските афоризми, бил той от незапомнени времена или сравнително нов, обхваща важна истина, представена в толтекските учения. Това обаче веднага повдига въпроса „Какво е истина?“

Толтекската дефиниция за истина се отличава от тази на повечето хора. Причината е, че толтеките не поддържат понятието за абсолютна вселена. Напротив, те разглеждат вселената като система, която постоянно се развива. Но дори и в еволюираща система, която обаче се развива разумно, еволюцията не е случаен процес, протичащ произволно, а е подреден процес, развиващ се според повелите на една велика присъща разумност, която едновременно очертава полето на еволюция и определя процеса според предопределено предназначение. Толтеките наричат полето на еволюция, т.е. вселената и всичко в нея, тонал; и наричат всепроникващата присъща разумност, оживяваща и насочваща еволюцията на тонала, нагал.

стр. 12

От това следва, че, за да може еволюцията да се движи според предназначението на нагала, е задължително нагалът да управлява процеса на еволюцията, удържайки всичко фиксирано в своето фокусирано намерение по цялото протежение на еволюцията. Това от своя страна означава, че в процеса на еволюцията съществуват както развитие, така и фактори, определящи и насочващи това развитие. Толтеките наричат онова, което определя и насочва еволюцията, космически закон или просто законът, и те разглеждат закона като онова, което винаги остава стабилно, неизменно и непоколебимо. Те го наричат и намерение или, по точно, намерението на нагала: единната всепроникваща и вечна сила във вселената.

Има значи намерение и резултатите от това намерение, сиреч еволюция. По силата на факта, че намерението е единствената неизменна и непоколебима сила във вселената, то се разглежда като Единствената Истина, сиреч законът. Намерението обаче има много различни аспекти. Но понеже тези аспекти трябва също да са неизменни, те оформят така наречените вселенски закони, всеки от които има по няколко под-закона. Независимо от това Толтеките предпочитат за яснота, когато е възможно, да наричат тези вселенски закони и техните производни намерението: Единствената Истина, която остава завинаги неизменна и непоколебима. Намерението е следователно самата същина на истината и е същевременно мярката, с която всички други така наречени истини се съизмерват, за да се прецени тяхната автентичност, както и периодът им на валидност, в една вселена, която постоянно се развива.

стр. 13

Оттук не е трудно да се види, че ако единствената истина е ненарушимото намерение на нагала, то всяка истина, която възниква от процеса на еволюция, трябва по необходимост да е относителна (или условна) спрямо същия този процес. Затова Толтеките никога не са разглеждали никое знание, натрупано от опит, т.е. чрез процеса на еволюция, като абсолютна истина – независимо колко дълбоко или неоспоримо може да изглежда такова знание. Ако обаче гледаме на всяко спечелено знание с подозрение и съмнение, процесът на еволюция ще бъде сериозно увреден, ако не и направо спрян. За да има развитие, трябва да има отправна точка, и единствената отправна точка е знанието, което имаме на свое разположение, каквото и да е то. Освен това, за да развием и увеличим знанието си за себе си и вселената, в която живеем и се движим и имаме своето същество, е също толкова важно да използваме всяка частица знание, спечелена в нашето опознавателно пътешествие, като стъпало, водещо ни до все по-дълбоко разбиране за ролята ни в развиващата се вселена.

стр. 14

И точно това е подходът на Толтеките към понятието истина. Толтеките смятат, че всяко знание, получено от опит, е изключително важно, но то не е като изсечен в камък скрижал. За да има някаква ценност, знанието трябва да е от такава природа, че да ни позволява, първо, да натрупваме ново знание, действайки на негова основа, и второ, да го приспособяваме към новото знание по начин, който не противоречи нито на него, нито на новото знание. Обратното, всяко знание, което не позволява еволюция, защото или не може да бъде развито, или пък, вместо да потвърждава, противоречи на резултатите от развитието си, е безполезно знание, което в най-добрия случай води до лоши практики, основани на суеверие и погрешни мнения.

Най-вече заради този толтекски подход към истината и знанието в миналото Толтеките неизменно са се въздържали от това да запишат ученията си. Знаейки склонността на хората да гледат на писаното слово като на окончателна и неоспорима истина, Толтеките от незапомнени времена са се придържали към предаване на ученията и знанието си само устно. Така се изпълняват две главни цели.

На първо място, предавайки ученията на чираците си устно, Толтеките постигат първата си цел, т.е. да внушат на чираците, че никое знание не може да бъде абсолютно. За да се разбере как се постига това, е важно да се знае, че е напълно естествено всеки чирак да чува и усвоява предадените му учения по специфичен за него начин. Т.е. онова, което един чирак разбира, не е задължително същото, което друг е разбрал от същите учения. Резултатът от тази привидна дилема е, че щом разберат, че имат различия в своите възприятия на ученията, чираците от само себе си започват да поставят под въпрос както своето знание, така и това на другите. Така чираците бързо започват сами да виждат, че всяко знание, включително тяхното собствено, не е безспорно и следователно няма друг начин да се докаже, че е вярно, освен да се постави на изпитание.

стр. 15

На второ място, изпитването на знанието може да стане, само като се действа въз основа на него и като се учи от постигнатите резултати. Когато чираците започнат да правят това, Толтеките постигат втората си цел, т.е. непрестанна еволюция на знанието и така го предпазват от статичност, водеща до остаряване и неактуалност. За тази цел Толтеките полагат максимални усилия да поднесат всяка частица знание по начин, който да принуди чираците активно да живеят според това знание. Правейки това, чираците не просто изпитват знанието си за конкретно учение, развивайки по този начин разбирането си, но и правят знанието, полученото в резултат на действията им, свое знание, спечелено от собствен опит. Естествено, знание, извлечено от собствен опит, не е статично и заключено във времева рамка: то е живо наследство, което постоянно се развива и предава на следващите поколения.

стр. 16

Използвайки казаното по-горе, можем малко по-добре да обясним природата на толтекските афоризми. За начало обаче е важно да се разбере, че Толтекските учения, развили се през огромен отрязък от време, в целостта си са огромни. В добавка всеки нагал през вековете е имал свой уникален начин на предаване на ученията. Затова, ако трябваше да запишем всички тези многобройни различия в подхода, това би обременило ученията. Освен това различните толтекски линии по света и във времето винаги са развивали ученията според това какъв е най-належащият приоритет в момента. Резултатите от тези разлики в еволюцията на ученията не само обогатяват ученията като цяло, но и водят до естествено развитие на специализирани области в специфични места на ученията. Ако трябваше да се запишат подобни специализирани области, това отново би добавило огромен обем. Ясно е значи, че най-голямото предизвикателство пред Толтеките, що се отнася до техните учения, винаги е било как да запишат ученията в тяхната цялост, като при това поддържат тези записи в използваем формат. Резултатът от това начинание са така наречените толтекски афоризми.

За да се схване истинската природа на афоризмите, трябва също да се знае, че всеки активен толтекски нагал е ясно-виждащ и следователно има достъп до колективното съзнание на човечеството. В това колективно съзнание е възможно да се достигне до всяко знание, постигнато през епохите, защото знанието, веднъж спечелено, се отпечатва върху колективното съзнание. Поколения толтекски ясно-виждащи са работили през епохите със съдържанието на колективното съзнание. Те са пресели от него онова знание, което изпълнява критериите за истинност. Те формулирали това знание в това, което е известно като афоризмите. Отпечатани върху колективното съзнание, тези афоризми могат да бъдат достигнати от всеки, способен да достигне колективното съзнание. В резултат Толтеките са започнали да гледат на това знание като на толтекските архиви. Тъй като са част от колективното съзнание на човечеството, тези архиви съществуват независимо от пространството и времето, което значи, че са винаги и отвсякъде достъпни за толтекските ясно-виждащи, били те нагали или не. Това позволява на толтекските ясно-виждащи да продължат да събират и подреждат спечеленото в живота знание: минало и настояще, и да продължават да го формулират като афоризми.

стр. 17

Какво тогава са толтекските афоризми? Толтекските афоризми са сравнително кратки, но изключително сбити, многопластови резюмета на истини в истини: всеки афоризъм е като луковица с безброй много нива, като всяко ниво съдържа по-дълбок и затова по-цялостен израз на истините, съдържащи се в афоризма. Така толтекските афоризми буквално капсулират огромно количество толтекско знание, рафинирано и кондензирано в миниатюрни форми, някои от които едва пет думи. Оттук следва, че макар афоризмите да изглеждат на непосветените много лесни и подразбиращи се, те няма да разкрият нищо съществено, ако се четат повърхностно. Можем да сравним четенето на толтекските афоризми с разглеждането на микрочип на компютър: точно както микрочипът не разкрива на невъоръженото око огромното знание, съхранено в него, така и толтекските афоризми не разкриват на неподготвения читател огромното количество знание, съдържащо се в тях. Затова, преди да се опитва да използва тези афоризми, читателят на този том трябва първо добре да се запознае с толтекските учения, защото без задълбочено знание на толтекските учения афоризмите няма да послужат на читателя така, както са замислени.

стр. 18

Когато се работи с толтекските афоризми, е също важно да се съблюдават следните две насоки. Първо, всяка използвана дума е избрана безкрайно грижливо, за да предаде на читателя най-много възможни, но добре определени, отправни точки към съдържащите се в афоризма истини. Казвам „възможни отправни точки“, защото всички афоризми преминават един в друг по много различни начини. Затова, ако чиракът вземе който и да е от афоризмите и започне да работи с истините, съдържащи се в него, тези истини автоматично ще го доведат до друг афоризъм, който на свой ред ще го доведе до още някой и т.н.; като общият ефект ще бъде не само разширяване на разбирането за знанието, съдържащо се в афоризмите, но и задълбочаване на нивото, на което това знание се асимилира и схваща. Това е много важен пункт, защото когато чиракът се върне към оригиналния афоризъм с разширено и задълбочено знание, той ще може да разкрие ново ниво, незабелязано преди това, и така да открие още по-дълбоко и изначално ниво на истина. Това от своя страна ще подтикне чирака да изследва отново онези афоризми, обходени от първоначалната отправна точка, и с новооткритата дълбочина на разбиране той ще може да извлече и от тях нови и нови нива на истина.

стр. 19

На второ място, истинските учения никога не могат да се изкажат с думи по простата причина, че думите са само приближение на истината, предавана от тях, и, тъй като приближенията са отворени за интерпретация, е ясно, че винаги има опасност истината да бъде погрешно интерпретирана и с това изопачена от думите, използвани за предаването ѝ. Затова, независимо колко внимателно е изказан даден афоризъм, думите могат най-много да насочат чирака към вярната посока, опитвайки да внушат усещане за неизказаната истина под външната видима форма. Оттук следва, че понеже думите в афоризмите са избрани изключително внимателно с оглед на съдържащите с в тях подразбирания, от читателя се очаква да знае добре използвания език, за да схване тънките нюанси на тези внушения. Това е важно, защото не само елиминира опасността дадена дума, погрешно разбрана, да отклони читателя от истината, но също така гарантира, доколкото това е възможно, че тънкостите, изразени в нюансите, съдържащи се в подразбиранията на дадена дума, действително ще поведат чирака към усет за неизказаната истина, завоалирана от външните учения, формиращи афоризма.

стр. 20

Друг момент, който трябва да бъде обяснен за запознатите с толтекските учения читатели, е концепцията за ученията за дясната страна в противовес на ученията за лявата страна, защото това е свързано с начина, по който афоризмите са подредени в този том.

В учебната схема, използвана от Толтеките, чираците се обучават чрез два подхода, които са много различни, но се допълват един друг. Единият подход се обръща към принципа на рационално мислене, стремейки се да даде на чирака напътствия и отговори, които удовлетворяват и успокояват ума му. Този подход се нарича ученията за дясната страна. Другият подход се обръща към принципа на ирационалния усет, говорейки на чирака по начин, който да разпали емоциите му, за да може създаденият емоционален прилив да окуражи чирака да активира и използва принципа на интуицията, наречен сърце. Този втори, много по-труден подход, се нарича ученията за лявата страна. Между тези два подхода – и свързвайки ги – е смес от двата, в произволно съотношение, специално избрано да накара чирака да постави под въпрос своето възприятие за това, на което е обучаван. Това поставяне под въпрос прави възприятието на чирака много по-гъвкаво и с това по-способно да схваща ученията за лявата страна. По традиция винаги, когато е възможно, ученията се разделят на тези три подхода.

стр. 21

Тъй като обаче ефективността на разделянето на ученията на тези три подхода и на предаването им на чирака зависи от разбирането на нагала за това къде се намира възприятието на чирака в момента, е ясно, че този подход може да бъде ефективен само при лично обучение. Затова подходът ми в тази книга, написана за онези, които не работят под напътствието на нагал, е вместо да класифицирам афоризмите на такива за лявата страна, за дясната страна и свързващи афоризми, да подредя афоризмите в седем категории. Всяка от тези категории, номерирани от I до VII, съответства на различните нива на така наречените от Толтеките седем нива на ученето. Седемте нива на ученето са напълно обяснени във въведението към тази книга и затова няма нужда сега да се спираме на тях, освен да посочим, че ученията, изложени във въведението, способстват за изучаването на афоризмите и трябва да бъдат използвани за тази цел. Освен това, последният параграф на въведението е афоризъм, принадлежащ на главните учения, поради което не бива да се пренебрегва, когато се работи с афоризмите в основния текст.

стр. 22

Накрая трябва да осветим още един момент. По-рано посочих, че всички афоризми преминават един в друг и обратно. Това е така, защото изработените до момента афоризми са подредени заедно в най-близко възможно подобие на непрекъснатия напредък на толтекското знание през вековете. Следователно всеки афоризъм съвсем естествено се свързва не само със следващия афоризъм, но и с всички други афоризми по един или друг начин. Но тъй като картографирането на непознатото е безкрайна задача, толтекското знание не е пълно и в него има дупки. Там, където има дупки, аз съм показал това с прекъсване в категорията, подобно на това за нова глава в повечето книги. Макар че някои от дупките в знанието, посочени в настоящата подредба, може да изглеждат незначителни, непознатото е толкова неизмерима област, че ние нямаме никаква представа колко големи или малки са дупките, преди да ги запълним. Това означава също, че е възможно да има дупки в толтекското знание, незабелязани досега и чакащи някое бъдеще време, за да бъдат разкрити.

Независимо от привидно непрекъснатата природа на толтекското знание, все пак има и афоризми, отнасящи се до толкова специализирани знания, че тези афоризми все още не могат да се инкорпорират в главното тяло на ученията по последователен и свързан начин. В резултат въпросните афоризми са самостоятелни по природа. За целите на тази книга аз елиминирах самостоятелните афоризми с изключение на три от тях, дадени в послеслова. Тези в послеслова са събрани в резултат на изследователска работа, проведена сравнително наскоро, и макар да попадат в категорията на самостоятелните афоризми, аз ги включих, понеже са от изключителна важност за човечеството в това време, когато прозвуча Зовът на Орела.

стр. 23

Във връзка с горното е нужно да посоча още, че освен самостоятелните афоризми, отнасящи се до знание толкова специализирано, че няма непосредствено значение за човечеството, има и много афоризми в главното тяло на ученията, които са от такава напреднала техническа природа, че не биха били от никаква полза за човечеството сега и в предвидимо бъдеще. Тези афоризми също бяха изключени от тази книга, защото, нямайки непосредствена полза за човечеството, те със своята техничност и напредничавост само ще объркат ума на съвременните чираци.

Освен това, тъй като много от тези афоризми се отнасят до специализираното знание на ясно-виждащите и напълно тренираните нагали, те нямат особено значение за повечето хора освен ясно-виждащите. Следователно, ако възникне нужда от това знание, то ясно-виждащият, който има нужда от него, може да го достигне в толтекските архиви.

стр. 24

В заключение искам да изразя моята най-дълбока надежда и най-искрено желание тази работа да послужи на читателя по същия дълбоко вдъхновяващ, трепетен и силно мотивиращ начин, както винаги ни е служила на неизброимо много поколения Толтеки през епохите на живота на тази планета. Фактът, че огромната чест и сърцераздирателната привилегия да запиша Великата Работа на Толтекските Ясно-виждащи се падна на мен, ме изпълва с неизразимо благоговение. Мога само в пълно смирение да се надявам, че този том ще представи адекватно Великата Работа на Толтекските Ясно-виждащи.

В чест на моите братя и сестри, прекарали много животи, често понасяйки невероятни трудности, оставайки верни на своето древно посвещение и така изразявайки също своята дълбока и непоколебима любов за и към всичко живо, се подписвам, в името на службата, така както съм известен сред тях:

Теун от Великите Води,

Син на Мара, Облечената в Сълзи

Длъжност: Дракон Вълк, от Великите Древни

Каледон, Декември, Година Божия MMV

стр. 25

MAGNUM OPUS TOLTECUM VATIUM

Великата Работа на Толтекските Ясно-виждащи

стр. 27

ВЪВЕДЕНИЕ

(Седемте нива на ученето)

Единственото истинско учене е учене за себе си, защото човекът е микрокосмос на макрокосмоса. Истинският Учен знае, че е безумно да предполагаме, че можем да разберем живота и следователно света около нас, без да признаем, че ние сме също част от тази неизразима мистерия, която разглеждаме като живот, и която искаме да схванем и разберем. Бидейки част от мистерията обаче, всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяко наше чувство влияят на възприятието ни за това, което изпитваме. А какво е знание, ако не онова, което възприемаме като наш жизнен опит? Затова актът на ученето, както всяко действие, което предприемаме в живота, по необходимост има пряко влияние върху нашето възприятие за знанието, възникнало в резултат на предприетото действие. Оттук следва, че актът на учене пряко повлиява това как възприемаме наученото в процеса на учене. Дълбоката истина, която се открива тук, е, че ние създаваме отговорите, които търсим, според възприятието ни за онова, което ни се открива в процеса на учене. С други думи, ние създаваме наша си собствена реалност, независимо дали го осъзнаваме или не. Затова въпросът, пред който всеки желаещ да се учи се изправя, е „Откъде знаем, че реалността, която сме създали, е действително истината, която търсим?“ или, по-точно, „Как да проверим субективната реалност, след като единствената реалност спрямо която можем да я съизмерим, е нашето възприятие за обективната реалност, която – бидейки живи – наблюдаваме; но нали точно затова сме започнали да учим: за да проверим това възприятие?!“

стр. 28

Това препятствие в ученето е парадокс, който няма логично решение, освен да започнем процеса на учене, работейки въз основа на принципа, че каквото и да изпитваме (преживяваме), т.е. каквото и да възприемаме като факт, не е задължително обективната реалност, която наблюдаваме, а просто субективната реалност, която ни кара да разглеждаме нашия опит като да е фактическата реалност, с която се сблъскваме. Това обаче не предполага, че субективната реалност, възникваща от опита ни, е по-малко истинска от обективната реалност, която наблюдаваме. То просто подчертава, че онова, което ние изпитваме, е зависимата от възприятието ни субективна реалност, докато най-доброто, което можем да направим по отношение на съществуващата независимо от нашето възприятие обективна реалност, е да я наблюдаваме безпристрастно до онзи момент, когато ще сме натрупали необходимото знание, с което да запълним процепа между субективното ни преживяване и надминаващата ограниченията на възприятието ни обективна реалност. Точно този процеп между нашето възприятие и обективната реалност, на която сме свидетели, изпълва нас, Наблюдаващите, с желание да натрупаме необходимите умения, с които да построим мост между субективното и обективното.

стр. 29

Ако ние, Наблюдаващите, искаме да запълним процепа между субективното и обективното, то трябва да помним, че субективно по дефиниция означава онова, което е чисто лично, докато обективно – също по дефиниция – означава онова, което е трансперсонално и следователно съществува независимо от чисто личната природа на нашето възприятие. Оттук следва, че Наблюдаващият не само е онази точка, в която се събира възприятието по отношение на преживяваното от него, но и, за да има въобще някакво преживяване, Наблюдаващият трябва по необходимост да бъде и катализаторът, който осъществява преживяването, което той има, на наблюдаваната от него обективната реалност. Следователно, макар Наблюдаващият да започва като безпристрастен свидетел на живота край него, в момента, в който той започва да взаимодейства със света, той има избор: или да разглежда себе си като жертва на обстоятелствата, или да се разглежда като катализаторът, който кара обективната реалност да се налага върху субективната реалност, която той е създал според своето възприятие. Очевидно, че при първата възможност не може да се научи нищо ценно, затова истинският Учен няма друг избор освен да се разглежда като създател на своята реалност.

стр. 30

Щом си изясним поне толкова, става напълно възможно да натрупваме вещина в техниката на ученето, защото единственото, необходимо за натрупването на такива умения, е да помним, че Наблюдаващият е едновременно и Свидетел на обективната реалност, и Експериментатор, насочващ процеса, който трябва да преминем, за да се научим как да свързваме възприятието за онази обективна реалност с реалността, обуславяща процеса на субективното преживяване на обективната реалност. Това е теорията и, ако гледаме само нея, това изглежда да е сравнително просто упражнение, стига да му бъдат посветени необходимото време и прилежност. На практика обаче това далеч не е толкова просто, колкото теорията ни кара да вярваме, защото макар натрупването на вещина в ученето да е по силите на всеки мъж или жена, постигането на това умение е задача за цял живот. Причината за това, намерена от Толтеките при тяхното картографиране на процеса на учене, е, че натрупването на вещина в ученето изисква овладяването на седем различни полета на опитност.

Толтеките са нарекли тези седем полета на опитност „седемте нива на ученето“, защото макар че всяко от седемте полета изисква специфична вещина, уменията, натрупани в първото ниво, автоматично водят чирака във второто и уменията, натрупани във второто, го водят в третото и т.н. Затова, макар всяка от тези седем области да изисква вещина, те са по-скоро като стъпала на учене, отколкото като отделни експертни области. Освен това, както е с всичко друго в живота, няма истински граници между седемте нива на ученето, защото всяко ниво плавно преминава в следващото. Затова, макар че за яснота ние очертаваме и говорим за дадено ниво за разлика от друго, в действителност седемте нива на ученето се припокриват по непрекъснат начин.

стр. 31

Първото ниво в процеса на ученето е понятието за учене. Всяко понятие, или концепция, е идея или, по-точно, мисловна форма, която за краткост ще наричаме просто форма, и която чиракът използва в началните етапи на ученето си. Затова в началото чиракът има просто някаква идея за ученето, което означава, че той държи на фокус всичко, което знае в дадения момент за понятието учене. Това включва всичко, което той вярва, че ще научи, както и онова, което вярва, че ще бъде наградата му за наученото.

Започвайки обаче да работи с понятието за учене, чиракът – дали го осъзнава или не – започва да развива своето разбиране за това какво значи да учиш, в резултат на което не след дълго започва да открива, че, за да не ограничава ученето му, неговото лично понятие за учене трябва да бъде разширено. Технически казано, чиракът е видял необходимостта да разшири светогледа си и, опитвайки се да прави това, той започва да натрупва вещина в разчупването на породената от формата фиксация, учейки се как да пригажда тази форма, за да я направи по-подходяща за по-нататъшно изследване на акта на учене. На този етап обаче чиракът все още е зает главно да трупа необходимите умения да очертава, оформя и модифицира чисто личните граници на формата, образуваща неговата субективна реалност. Това означава, че макар чиракът все по-умело да разпознава ограниченията на формата, той все още има нужда да работи с някаква форма, за да извлече смисъл от онова, което учи.

стр. 32

След като чиракът натрупа умение да модифицира и пригажда своето понятие за учене, той започва да вижда, че независимо колко много модифицира, пригажда и пренарежда това понятие, той пак е изцяло затворен в периметъра на своята субективна реалност. Видял това, чиракът започва да вижда и колко безполезно е да продължава да разширява светогледа си, защото независимо от това колко широк става светогледът му, точно тази гледна точка удържа възприятието му за живота непроменено. Технически казано, сега чиракът има собствено знание за това какво означава лудостта на съня и започва да се чуди какво би било, ако имаше знанието, нужно за да се освободи от всякакви ограничения върху възприятието си. В този момент от процеса на ученето чиракът започва да обръща голямо внимание на всичко, което си мисли, че знае, или, по-точно, започва съзнателно да поставя под въпрос идеята си за ученето.

стр. 33

На този етап чиракът може да поставя под въпрос понятието си за учене само по един начин: като съизмерва всичко, което си мисли, че знае, сиреч субективната си реалност, с онова, което възприема като трансперсонална природа на обективната реалност, която той наблюдава. Технически казано, чиракът е започнал да прилага субективното си знание към живота наоколо, искайки да докаже, че знанието му е правилно или не е. С други думи, чиракът е достигнал до прозрението, че може да докаже или опровергае знанието си, само като действа въз основа на него и се учи от постигнатите резултати. Вследствие чиракът започва да е отстранен от резултатите на своите експерименти по прилагането на субективното си знание, защото само така за него е възможно да разглежда постигнатите резултати обективно.

Едва след като чиракът в ученето постигне някакво умение в поставянето на субективната си реалност под въпрос, за него става възможен целенасоченият подход към ученето, очертан в Толтекските учения, защото дотогава той все още е прекалено затворен във фиксацията на възприятието си, за да позволи на някой друг освен него да подлага на съмнение това възприятие. Достигнал тази точка в своето вътрешно търсене на знание и постигал необходимата вещина в първото ниво на ученето, сега чиракът е готов да започне да учи в истинския смисъл на думата. Щом чиракът е готов да започне истинския процес на учене, се появява учителят. Как се случва това не е важно, стига само да кажем, че такъв е законът. Няма значение кой или какво ще е учителят, защото има само Един Живот и затова само една Единствена Истина. Затова е достатъчно да споменем, че независимо какво име е дадено на формата, която въпросният учител преподава, ако ученията му издигат и са в синхрон с Единния Живот, то тези учения са според Единствената Истина и такъв учител на древния език се нарича Толтек – Човек на Знанието.

стр. 34

Този е моментът в процеса на ученето, когато чиракът достига второто ниво. Ниво, в което, за да изпита субективното си знание, той трябва да положи максимални усилия наистина да живее ученията по най-добрия възможен начин. Все още принуден да работи в рамките на понятието си за учене, чиракът може да използва само онези аспекти на ученията, които се подават на концептуализация в условията на нормалното му осъзнаване, сиреч ученията за дясната страна. И все пак, без все още да го осъзнава, тествайки субективното си знание, чиракът започва да се придвижва от чисто личната природа на възприятието си към запознаване с трансперсоналната природа на обективната реалност. Вследствие чиракът започва да натрупва знание от първа ръка за важността на това да разширява своето осъзнаване, вместо просто да разширява светогледа си.

стр. 35

Стремейки се все повече да живее според ученията за дясната страна и в същото време борейки се с влиянието, което резултатите от действията му оказват върху неговото възприятие и следователно светогледа му, чиракът започва малко по малко да натрупва умения да разширява осъзнаването си, за да включва то трансперсоналната природа на обективната реалност, на която той е свидетел. С натрупването на тези умения започва да му става ясно, че процесът на разширяване на осъзнаването му позволява да види как на неговото осъзнаване му липсва знание от първа ръка за обективната реалност, която той се опитва да схване, и че причината за тази липса е неговото понятие за учене. Достигнал до това прозрение, чиракът започва да полага всяко възможно усилие да се измъкне от ограниченията, които неговото понятие за учене налага на осъзнаването му: действие, което го изстрелва в третото ниво на ученето.

Това трето ниво на ученето може най-добре да се опише като откриване на собствения потенциал, защото на този етап от процеса на ученето чиракът се е отделил дотолкова от идентификацията си само със своята субективна реалност, че да започне сам да вижда, че възприятието му за самия него също страда от недостиг на осъзнаване за себе си. В резултат чиракът започва да изследва по всякакъв възможен начин всичко онова, което той все още не знае за себе си. Правейки това, чиракът започва да съзира своя истински потенциал, с което идва неизбежното прозрение, че неговата истинска същност, разкриваща му се посредством скрития му потенциал, е до голяма степен част от обективната реалност, струвала му се до този момент чисто трансперсонална.

стр. 36

Точно в този момент от своето учене чиракът започва да схваща колко е важно да направи възприятието си колкото се може по-гъвкаво, защото, когато е сковано, то постоянно го връща към понятието му за учене, от което той иска да се освободи. В своята борба да направи възприятието си максимално гъвкаво, чиракът започва да придобива някакви умения за работа с абстрактното. Това означава, че той вече не се нуждае от ясна форма, за да извлече смисъл от онова, което учи. Технически казано, чиракът се учи да работи с чистия усет, без да се налага първо да го интерпретира според своето възприятие, за да го помести в субективната си реалност. Макар да е съвсем наясно, че това е нестабилно състояние, за момента чиракът е съгласен да се примири с факта, че за известно време няма да може да синхронизира своя вътрешен свят с външния му свят. В резултат чиракът започва да работи с ученията от страната на непознатото, което означава, че започва наново да интерпретира ученията, но сега откъм чистия усет. Вследствие онези аспекти от ученията, които не подлежат на концептуализация, сиреч ученията за лявата страна, започват да му се откриват посредством усета.

стр. 37

Напредвайки в работата с ученията за лявата страна, чиракът започва бавно да научава, че истинското разбиране не се постига с размишления за непознатото, а е състояние на осъзнаването, което възниква при пряк контакт с непознатото. Веднъж прозрял това, чиракът започва да натрупва умения от четвъртото ниво на ученето и той сега може ясно да види, че неспособността му да примири своите вътрешен и външен свят се дължи само на липса на истинско разбиране – разбиране, което той успява да натрупа, едва когато е готов, ако трябва, да изостави субективната си реалност. С новооткритото си осъзнаване обаче чиракът може също да види как да съчетае своята субективна реалност с истинската си същност, както тя постоянно му се разкрива в продължаващото му изследване на своя скрит потенциал. След като чиракът е видял това, процесът на учене е широко отворен за него. Това означава, че няма повече капани по пътя към това да научи как да предизвика онези промени във вътрешния си и във външния му живот, които ще му позволят да извърши истинска трансформация на всичко, което спъва напредъка му по Пътя на Знанието.

стр. 38

Щом чиракът стартира акта на трансмутация, той задвижва верижна реакция, която вече не може да бъде спряна, защото неизбежният резултат от трансмутацията е трансформация, а трансформацията може да бъде завършена, само когато се случи истинска трансфигурация. Това е всеобщ закон, точно както гравитацията е всеобщ закон. Просто е невъзможно да се хвърли камък във въздуха и да се блокира действието на гравитацията върху него завинаги.

Трансмутацията, трансформацията и трансфигурацията са съответно петото, шестото и седмото ниво на ученето. Трансмутацията е истинска промяна: онази промяна, която е необходима за придвижването от пълна идентификация с формалната страна на живота към това да видиш себе си като част от Единния Живот, който оживява, населява и използва формата, за да развие осъзнаването си.

Трансформацията е двуостър меч, защото тя е акт на единение с целия живот. Правейки това единение обаче, ние затваряме кръга, защото бидейки единни с целия живот, ние неизбежно започваме да трансформираме всичко онова, което е в нашата сфера на влияние, по силата на факта, че ние сме създатели на нашата реалност. Щом разберем това, ефектът върху нас е до такава степен опустошаващ, че е просто невъзможно да понесеш отговорността на това, в което си се превърнал, преди да предизвикаш пълна трансфигурация на всичко, дотогава възприемано като себе си.

стр. 39

Просто е невъзможно да живеем със знанието, че сме създатели на своята реалност, без да бъдем завладени от най-силна жажда да сънуваме според предназначението на Единния Живот. Всичко друго е немислима отговорност, която не просто застрашава съществуването ни, но заплашва да разкъса самата тъкан на осъзнаването ни. Когато навлезе в такова състояние на осъзнаването, чиракът си е спечелил титлата Толтек – Човек на Знанието – и се впуска в най-голямото пътешествие: окончателното пътешествие на воина. Впуснал се в това пътешествие, Толтекът става жив пример за онова неуловимо нещо, наречено Толтекското Наследство.

Толтекските афоризми служат за това да ни водят към по-дълбоко прозрение как да овладеем осъзнаването си. Затова всеки афоризъм е направен да бъде както трамплин в непознатото, така и пътеводна светлина вътре в непознатото.

стр. 40