VI

Имало е, има и винаги ще има само един живот, развиващ едно осъзнаване посредством една материя.

Ние говорим за множество мистерии, но има само една мистерия: мистерията на битието. Тази най-чудна от всички мистерии обхваща целия живот – така вдъхновяваща и пленителна, и същевременно трепетно неуловима, корените ѝ заровени дълбоко в непознаваемото. От малкото, което Толтекските ясно-виждащи са успели да схванат за тази велика мистерия, сме научили, че мистерията на битието е фактически мистерията на възприятието и осъзнаването. Целият живот е битие, възприятие и осъзнаване. Отвъд това е само пустотата, за която знаем още по-малко.

Ние не знаем какво е животът, освен че има три изражения: субективното, обективното и телесното. Наричаме тези три изражения на живота трите големи плана. Субективното е Живот Идващ в Проявление, обективното е Живот в Проявление, а телесното е Живот Проявен. Тези трите заедно оформят космическия тонал на живота, който е полярната противоположност на самия живот, сиреч нагалът или Ни-Щото, т.е. пустотата. В тази система субективното може да бъде материализирано само посредством обективното в контекста на телесното.

стр. 246

Настоящото проявление, както го познаваме, е светът на Божественото Хетеросексуално, както е изразено в Живота в Проявление. Но трябва винаги да съзнаваме, че Животът в Проявление не е самият живот, а израз на живота. Ние не знаем какво е животът и ние също така знаем много малко за божественото предназначение, освен онова, което може да се заключи за него от нашия опит от Живота в Проявление. Затова, понеже нашето знание за божественото предназначение е ограничено до нашия опит от живота, не може да се правим, че знаем предназначението на Неведомото. Всичко, което можем да кажем със сигурност за това предназначение, е, че макар то да се проявява с качество, което е хетеросексуално, има убедително доказателство, че самият живот не може да бъде хетеросексуален, а е фактически хермафродитен по природа и неговото истинско изражение в извора на проявление е с бисексуално качество. Затова определяме живота като първично хермафродитен с бисексуално предназначение, което се изразява в Живота в Проявление като хетеросексуално предназначение. Повече от това не може да си въобразяваме, че знаем.

стр. 248

Правилото на Тройния нагал е много различно от Правилото на Четворния нагал. Правилото на Четворката се отнася до живота, както ние го знаем, т.е. Живота в Проявление, докато Тройката се отнася до Живота Идващ в Проявление, за който знаем много малко. Единственото ни знание за Живота Идващ в Проявление е, каквото сме научили от неговото изражение като Живот в Проявление.

Съществува само една полярна противоположност нагал-тонал, но в тази противоположност се съдържа осъзнаването на нагала. Затова, макар да има само една първична двойственост, тя все пак има три аспекта, които трябва да се разглеждат: нагалът, неговото осъзнаване и тоналът. Обаче, понеже е невъзможно да се разделят битие и осъзнаване, е ясно, че нагалът и неговото осъзнаване – или с други думи Животът Идващ в Проявление – са едно, проявяващо се като тонал, сиреч Живот в Проявление. Но тъй като има два типа осъзнаване: присъщо осъзнаване и развиващо се осъзнаване, как да разглеждаме всичко това? В крайна сметка всяко осъзнаване е израз на намерението и затова разграничаването между присъщо и развиващо се осъзнаване е важно само за целите на техническата акуратност, защото по същество тези два типа осъзнаване са просто двете страни на една монета: намерението. Разглеждано по този начин, по отношение на нагала присъщо осъзнаване подразбира осъзнаване за собствения му непознат потенциал, докато развиващо се осъзнаване е онова, което постоянно се превръща за него в познато. Това е намерението на Неведомото, изразено в Живота в Проявление като намерение за всеобхватност и, тъй като всеобхватността може да се постигне само чрез сънуване, това изражение на намерението е наречено сънуващият.

стр. 249

Разделянето на противоположностите е двойствен акт на съзидание, в който намерението упражнява натиск върху ума да роди материализацията на предназначението му. Но тъй като умът е отделящ по природа, упражняването на натиск върху ума предполага, че е нужна множественост, което е очевидно, ако помним, че предназначението на Неведомото е всеобхватност. Защото без множественост не може да има всеобхватност. От тук следва, че актът на съзидание трябва да бъде двойствен по природа – разделяне и обединяване. Първо трябва да има разделяне на елементите и след това тези елементи трябва да бъдат отново обединени в изпълнение на предназначението зад съзиданието.

Неведомото се проявява като неразгадаема двойственост, наречена нагал и тонал: двата пръстена на силата. Между тези два пръстена стои човекът: онази вселенска точка, в която се събира възприятие за нагала и тонала. В началото намерението на човека е толкова мъгляво и невеществено, че не е нищо повече от тънка мъгла, взаимодействаща с другите два пръстена. Но когато човек продължава да фокусира намерението си, то постепенно става трети пръстен, свързващ другите два заедно. Тези три пръстена оформят целостта на себе-съществото: коалиция от сили, основана на Мъдростта на Дракона.

стр. 251

Относителният фактор на осъзнаването е от изключително значение за нашето разбиране за предназначението на Неведомото. Относителността е резултат на разделяне на противоположностите в една не-абсолютна вселена. Ако вселената беше абсолютна, разделянето на противоположностите би било абсолютно, сиреч всеки полюс щеше да е ясно определен спрямо другия и всеки щеше да изключва другия. Но понеже вселената не е абсолютна, полюсите са разделени само в смисъл, че маркират границите, между които всеки спектър от честоти е валиден, ако развиващото се осъзнаване се изрази като функция на присъщото осъзнаване. Това е вярно във всяка отправна точка в десетте свята на всяко от четирите измерения. В резултат полюсите на всяка една двойка противоположности плавно се преливат един в друг през диапазон, който обхваща всички взаимодействащи си честоти, които се определят от конкретното подравняване на възприятието, при което такава двойка противоположности се проявява. От тук следва, че онова, което обикновено се възприема като двойка противоположности, е продукт на относителността. Така виждаме, че всички състояния на осъзнаване имат два полюса, като единият е или положителен, или отрицателен по отношение на другия.

стр. 252

От незапомнени времена Толтеките са изследвали мистерията около пола, но, за да схванем знанието им в тази област, трябва първо да схванем по-дълбоките подразбирания, присъщи на относителния фактор на осъзнаването.

Понеже полюсите в двойка противоположности са разделени само в смисъла на граници, между които съответният спектър честоти е валиден, и, понеже полюсите преливат плавно един в друг, през диапазон, който обхваща всички взаимодействащи си честоти, фактически няма истинско разделяне като такова, понеже разделянето е само продукт на конкретното подравняване на възприятието.

Следователно и половете са просто двойка противоположности, маркиращи границите, между които това специфично множество честоти, наречено пол, е валидно. Вследствие, както всяка двойка противоположности, полът е изцяло относителен спрямо възприятието. Това означава, че макар двата пола да са обективна реалност, субективно те не съществуват като два полюса, които са разделени и следователно взаимно изключващи се.

Този принцип е фундаментален за нашето разбиране не само на хетеросексуалността, но и на хермафродитизма, защото хетеросексуалността не е нищо повече от обективно изражение на субективния хермафродитизъм. В този принцип обаче се корени и онази мистерия, наречена бисексуалност: мистерия, която Толтеките все още не са успели да разгадаят.

стр. 253

И мъжкото и женското са хермафродитни по природа в смисъл, че проявлението и на двете е резултат на субективен импулс, който се материализира чрез обективно изражение на този импулс. Но единственият истински импулс е онова, което е скрито и единно в пустотата като намерение и което, като се излъчва от пустотата, става определено и поляризирано като воля-за-проявление и се материализира като измерението време, сиреч желание, емоционален устрем. Оттук следва, че и мъжкото и женското са резултат от скрито единно намерение, определено и поляризирано като двата полюса на една полярност: желанието.

Осъзнаването в дясната страна касае рационалното и познатото и затова е мъжествено по качество. Осъзнаването в лявата страна касае ирационалното и непознатото и затова е женствено по качество. Но това отношение между рационалното и ирационалното, познатото и непознатото, както и всичко друго във вселената, е валидно само в контекста на относителния фактор на осъзнаването. Тъй като има само Един Живот и затова само едно осъзнаване, всяко осъзнаване е мъжествено по природа, но може да бъде мъжествено или женствено по качество по отношение на някое конкретно състояние на битие или ниво на съществуване. Когато разглеждаме осъзнаването, това е важна предпоставка, защото в крайна сметка съществува само непознатото; познатото е просто онази част от непознатото, която е била картографирана. Оттук следва, че щом има само едно осъзнаване, което е мъжествено по природа, то дори непознатото е мъжествено по природа.

стр. 254

Има огромна разлика между академичната мисъл и разумността. Академичната мисъл може да функционира само в контекста на разделеност, докато разумността е спонтанно съ-трудничество с фундаменталната цялостност, съдържаща се в процеса на живота.

При изучаването на осъзнаването е от ключова важност да се различават съзнание, разумност и осъзнаване. Живот е онова, което се характеризира с разумност. Разумността се проявява като способността на живота да различава и така да избира между, докато осъзнаването е способността на дадена форма на живот да се учи от обстоятелствата. Следователно осъзнаването е проявление на фактора разумност на живота, обитаващ формата. Съзнание по дефиниция предполага множественост и затова е общата сума на всичката разумност в проявление, както и цялостното изражение на тази разумност, сиреч всичкото осъзнаване. Следователно има Един Живот, който се характеризира с разумност и който посредством Неговото присъщо осъзнаване се проявява като Живот в Проявление, демонстриращ съзнание. Това съзнание включва, първо, разумността на живота, обитаващ и оживяващ многообразието от форми, които познаваме като Живот в Проявление, и, второ, развиващото се осъзнаване, което се поражда в резултат от опита на живота от света на множествеността.

стр. 255

Усетът е изражение на Ни-Щото, т.е. намерението, упражняващо натиск върху ума: акт на оплождане, завършващ със зачеването на ирационалното: ембрионът на развиващото се осъзнаване. Износването на този ембрион е еволюцията на осъзнаването, но това зависи от възприемчивостта към зачеването на ирационалното. Когато има съпротива срещу зачатието, ембрионът се абортира, т.е. ирационалното не може да бъде износено до раждане, в резултат на което еволюцията на осъзнаването е подтисната.

Макар че присъщото осъзнаване на живота насочва еволюцията по праволинеен курс, развиващото се осъзнаване, фиксирано към центъра си, издърпва линейното движение в дъга и по този начин добавя всеобхватност, която иначе би била невъзможна. Тази всеобхватност по естествен начин прави вибрацията на развиващото се осъзнаване по-интензивна.

стр. 256

Понеже радиусът на развиващото се осъзнаване може да бъде удължен посредством интензифициращото действие на всеобхватността, и, понеже неговият център бива постоянно тласкан напред от силата на присъщото осъзнаване, развиващото се осъзнаване се придвижва във формата на спирала, като всяко следващо завъртане обхваща все по-голямо и по-голямо цяло. В случая на его-центризъм обаче радиусът на завъртане на спиралата вместо да се увеличава, намалява с постъпателното движение.

Всеки, чийто светоглед е станал прекалено тесен, е направил осъзнаването си интензивно до такава степен, че то е станало его-центрично, сиреч фокусирано върху себе си. Щом осъзнаването е его-центрично, то бързо достига критични нива, които са крайно разрушителни за съответната личност.

Проявената вселена не е безгранична, защото в сърцевината на цялото съществуване е първичният стремеж на живота да се познае в своята пълнота, без изключения. Този стремеж определя един максимален радиус с предварително зададена дължина, фиксирана от намерението на Неведомото за срока на това проявление. Затова дори великата спирала на всички състояния на осъзнаване, взети заедно, е закривена назад към себе си, за да очертае онази огромна окръжност на битието, която познаваме като външните параметри на проявената вселена.

стр. 258

Без закона за полярността, който е просто изражение на двойствената природа на намерението, не бихме били в състояние да картографираме непознатото, защото без този закон не би имало отделяне на познатото от непознатото, мъжкото от женското или на светлината от мрака. По подобен начин, без закона за полярността не би съществувал този чудесен закон, наречен закон за всеобхватността, който демонстрира връзката между противоположностите, и който в крайна сметка удържа всичко във вселената заедно посредством електромагнитната връзка, която наричаме любов в действие: приятелството. Законът за полярността се появява още щом намерението за първи път се раздвижи в пустотата. В онзи момент приятелството е заченато, родено като Жълтата Роза на Приятелството, и се увековечава като божественото вдъхновение, проявено в мистериозната връзка между Божествения Бисексуален и Божествения Хетеросексуален, сиреч Животът Идващ в Проявление и Животът в Проявление.

Съществува мощна и крайно динамична връзка между света на Трите и света на Четирите. Обаче ние не схващаме тази връзка отвъд това, че тя е изражение на божественото вдъхновение и демонстрира любовта, която съществува между Трите и Четирите, както и оплождането на Четирите от Трите, за да е Животът Идващ в Проявление винаги нов, а Животът в Проявление винаги вдъхновен.

стр. 259

Има само една все-проникваща сила във вселената – намерението и то се проявява преди всичко като три взаимосвързани, взаимно зависими и взаимодействащи изражения на безусловната любов.

Пустотата и намерението ѝ са едно и затова и двете са мъжествени. Но понеже пустотата и про-явяването ѝ също са едно, и Жълтата Роза на Приятелството също е мъжествена. От това следва, че божественото вдъхновение, чийто продукт е приятелството, е мъжествен подтик, предизвикващ съзидателност.

Непознаваемото касае Не-Проявения Живот и затова е мъжествено по отношение и на познатото, и на непознатото. Затова голяма част от нашето знание за мъжествеността остава мистерия, защото докато не можем да навлезем в непознаваемото, нашето знание за мъжествеността е ограничено само до нашия опит от нея по отношение на женствеността.

Намерение и визия са синоними: те са просто двете страни на онази монета, която наричаме предназначението на Неведомото. Намерението е субективният натиск, причинен от това предназначение, визията е обективният натиск в резултат на това предназначение. Те заедно пораждат действието, необходимо за осъществяване на предназначението. Но ако намерението е безусловна любов, то би следвало и визията да е израз на безусловната любов и значи предназначението на Неведомото може да бъде осъществено само посредством безусловна любов, изразена в действия. От тук логично следва, че материализацията на предназначението е резултат на любовта в действие.

стр. 260

Ако искаме да намерим смисъл в нашия опит от предназначението на Неведомото, трябва първо да схванем, че съществува мистериозна връзка между пустотата, намерението ѝ и Жълтата Роза на Приятелството. В тази мистерия е заключена тайната на про-явяването на Неведомото. Всичко, което може да се каже за тази мистерия, е, че материализацията на натиска, който намерението оказва върху ума, е Жълтата Роза на Приятелството, точно както този същият натиск, упражняван от намерението, се материализира в Проявения Живот като съзидателната сила на пустотата, канализирана от Жълтата Роза на Приятелството. Ясно е значи, че актът да станеш съзидателен е проявление на потенциалната разумност, и, че това проявление е Жълтата Роза на Приятелството, вдъхновена от намерението. Следва, че приятелството е резултат от божественото вдъхновение, породено в пустотата поради връзката между пустотата и намерението ѝ.

стр. 261

Актът да станеш съзидателен води до оплождане и зачеване, продуктът от които е съзидание за целите на развитието на осъзнаването. Затова, винаги когато се заемем с акта на възприятие, ние зачеваме предназначението на Неведомото. Т.е. резултатът от всеки акт на възприятие е зачеване: концепция.

Толтеките много дълго време са размишлявали над по-дълбоките подразбирания на акта на въплъщение. Макар да е вярно, че понеже са закачени за колелото на прераждането, повечето същества нямат избор, как да определим подтика, който кара дори свободните същества да се прераждат, все едно че и те нямат избор?

Това е труден въпрос и той като че ли няма лесен отговор. Толтеките от много отдавна знаят, че във въпросите за живота техническите отговори са просто удобен начин да се стигне до яснота. Тези отговори обаче не могат да обяснят субективното, а още по-малко да проникнат в него. Затова нашите модели за човека и вселената са просто това: модели на обективната реалност, които ни помагат да изследваме миналото си и да картографираме непознатото. Но как може да се построи модел на онова, което поражда обективната вселена? Как може да се построи модел на живота? Как може да се моделира онова, което е чист усет?

стр. 262

Макар че можем да определим с думи причината за съществуване, ние не можем да определим онова субективно нещо, което поражда тази причина, освен да кажем, че то е изражение на любов в действие. Но макар любовта в действие да може ясно да се види, любовта сама по себе си е също толкова ирационална, колкото и животът. Ние не знаем нито предназначението на живота, нито намерението, което го изпълва с онзи смисъл, който наричаме любов в действие.

Въплъщението няма друго предназначение освен да спомогне материализацията на предназначението на Неведомото посредством действие в Живота в Проявление.

Действието е разумен отклик на живота, но понеже разумността е относителна спрямо осъзнаването и в крайна сметка спрямо възприятието, е жизнено важно да се различава между действия, които са живото-поддържащи, и такива, които са живото-разрушаващи.

Не всяко действие е живото-поддържащо, но всяко деяние, мотивирано от всеобхватност, е живото-поддържащо. Всеобхватността се дефинира като любов в действие и винаги се характеризира с безкомпромисна безжалостност, в която няма его-центризъм.

стр. 263

Действието е откликът на воина на предназначението на неговия сънуващ, реакцията е главното средство, с което обикновеният човек се привързва към глупостта на себеподобните си.

Разумно съ-трудничество означава да контролираш глупостта си. Това е кардиналният ключ към всички форми на магия и води до разбиране на Мъдростта на Дракона – разбиране, което носи способността да мяташ Копието на Съдбата и да боравиш с Меча на Силата.

Разумното съ-трудничество оформя самата основа на проявения живот: то е лепилото, което държи всичко заедно и в същото време прави възможна еволюцията на осъзнаването. Разумното съ-трудничество между мъжкото и женското, между човека и света, е акт на слушане на сърцето, за да може хаотичното непознато да бъде включено (обхванато) в познатото. Разумното съ-трудничество следователно е израз на онази неуловима любов, която убягва от разбирането на повечето хора. Само следвайки Път със Сърце, воинът започва да разбира истинския смисъл на любовта.

стр. 264

Смирението е пасивно приемане на процеса на живота, любовта е активно участие в този процес.

Крайъгълният камък на истинската любов е разумното съ-трудничество.

стр. 265

VII

Причината за проявлението е еволюцията на осъзнаването. Нагалът, бидейки Живот Не-проявен, е източникът на всичкия живот, както го познаваме. За да развие осъзнаването си, нагалът се проявява, първо, като Проявен Живот – космическият тонал, и, второ, като Живот в Проявление – космическият нагал; като по този начин установява онази първична двойственост, наречена нагалът и тоналът, или Не-проявен Живот и Живот в Проявление. В тази схема нагалът е мъжкото, т.е. активният или положителният полюс, изследващ своя непознат потенциал посредством Живота в Проявление. В резултат за нагала Животът в Проявление е неговият противоположен и отрицателен полюс, сиреч тоналът, който по дефиниция е женски относно нагала.

Животът се върти около противоположностите, били те положително и отрицателно, черно и бяло, дух и човек или мъжко и женско.

Нагалът е Ни-Що: Живот Не-проявен. Тоналът е Вси-Чко: и Проявеният Живот, и Животът в Проявление.

стр. 266

Нагалът е Живот Не-проявен – Ни-Що – пустотата. Тоналът е Живот в Проявление – Вси-Чко – утробата.

Разумността предизвиква осъзнаване, но всяко осъзнаване има два полюса: единият наречен мъжки, защото е мъжествен по качество, и другият наречен женски, защото е женствен по качество.

Всяко осъзнаване е относително – думи като мъжко и женско не са абсолютни стойности, а такива, които временно прикрепяме към дадено състояние на осъзнаване относно някое друго състояние на осъзнаване.

Нагалът се проявява, за да реализира пълния си потенциал, като картографира онези аспекти от себе си, които за него са все още в непознатото. Това изисква той първо да отдели познатото от непознатото, в резултат на което трябва също да раздели осъзнаването на мъжко и женско, следствие от което е разделението на половете. Без разделянето на половете би било невъзможно да се материализира потенциал чрез картографиране на непознатото и включването му в познатото.

Нагалът е духът на човека и затова той е мъжествен. Нагалът няма тяло, емоции или умствени способности, защото той е Ни-Що. Тоналът е социалното същество, което познаваме като мъж или жена и затова – относно нагала – тоналът е женствен, независимо от пола. Тонал означава да имаш тяло, емоции и умствени способности, защото тоналът е Вси-Чко. Взаимодействието между нагала и тонала, между мъжественото и женственото, води към еволюция на осъзнаването.

стр. 267

Думата човек, в истинския ѝ смисъл, се отнася до нагала, обитаващ формата независимо от пола ѝ. Нагалът проявява осъзнаването си като сънуващият на неговото ниво. Сънуващият, бидейки чисто осъзнаване, е хермафродитен по природа, защото да си чист означава да си цялостен. Затова е логично, че сънуващият трябва да е едновременно и мъжки, и женски.

Когато сънуващият се въплъти, той го прави като проявява само единия полюс от своето осъзнаване в онези форми, които разпознаваме като мъж или жена, и наричаме сънувания. Сънуваният е социалното същество на физическото ниво, което според вродения си потенциал е или мъжествено, или женствено. Ако е мъжествен, значи е активният полюс на сънуващия, т.е. мъжкият. Ако е женствен, значи е възприемчивият полюс, сиреч женският.

стр. 268

Мъжкото е активният полюс на осъзнаването на нагала, което означава, че мъжете са представляващи духа на човека на физическото ниво. Женското е възприемчивият полюс на осъзнаването на нагала, което означава, че жените са представляващи тонала на физическото ниво.

Думите мъж и жена се отнасят до физическия пол, но думите мъжко и женско се отнасят до осъзнаване, свързано с пола. Оттук следва, че думите мъжественост и женственост посочват специфичен потенциал, който трябва да се разкрие посредством пола.

Мъжете и жените са се отказали от очевидното в полза на интелектуалните сложности и в резултат са изгубили връзка със своя усет, особено онези дълбоки чувства, касаещи мистерията на пола.

Заключени в мистерията на пола са ключовете към еволюцията. Мъж или жена, които са овладели тайните на пола, имат неограничена сила на свое разположение.

Потапяйки се в мистерията, е мъдро да помним, че сме изправени пред непознатото. Само глупците са дотолкова невежи, че да искат да се правят на хитри пред лицето на непознатото. Мъдрите са достатъчно смирени да позволят усетът им да ги води.

стр. 270

Еволюцията на осъзнаването протича в три фази, определяни като майката, мъжът и жената. Предназначението на еволюцията е не само да развие тези три степени, но и да ги съчетае отново по такъв начин, че да предизвика разумно съ-трудничество между тях.

Отличителната черта на истинския мъж е смелостта, но за да има смелост, мъжът трябва да държи на сърцето. Като представляващ нагала на физическото ниво мъжът никога не може да пледира безпомощност. От това следва, че мъжът трябва да води със своя пример и следователно, следвайки Пътя на Свободата, той трябва да е готов да се сражава за това, което има сърце за него.

Мъжът е, който отива в света навън да заяви там личната си сила посредством знанието, което печели от преживяванията си. Това е така, защото да си мъж означава, че трябва да знаеш не само какво е предназначението ти в този живот на земята, но и твоята отговорност към себе си и другите, ако изпълниш това предназначение или ако се провалиш. Оттук следва, че трябва да мислиш за всичко, което правиш, или което решиш да не правиш. Истинското мислене обаче не е твоят вътрешен диалог и не е рационално разсъждение. Истинско мислене означава да слушаш сърцето си, за да можеш да уловиш съзидателната сила на пустотата, стремейки се да изпълниш участта си като мъж.

стр. 271

Мъжът трябва да дава пример как да се наслаждаваш напълно на живота, като прегръща многобройните изобилия на живота безупречно. Знанието не може да бъде натрупано с отказване от опит, но също така не може да бъде натрупано с угаждане и отдаване на слабостите.

Мъжът трябва да картографира непознатото и да го прави практично на физическото ниво. За да прави това, той трябва да закотвя жената, защото мъжът не може да си позволи да се оплете и загуби в хаоса на непознатото.

Да бъдеш мъж означава да си напълно посветен на себе си и на света наоколо.

Мъжът, бидейки духът на човека проявен, твори.

Жената е отрицателна относно мъжа, защото мъжкото и женското са равни, но противоположни полюси на сънуващия. Понеже жената е отрицателна спрямо мъжа, тя не само му осигурява контра-тежест, но и го допълва във всяко едно отношение. По този начин жената поддържа мъжа в заявяването на силата му.

стр. 272

За да бъдеш истинска жена, ти се нуждаеш повече от всичко друго от готовност и желание да бъдеш напълно открита и без-защитна. Трябва да бъдеш напълно честна със себе си и да признаеш, че си мистерия дори и за себе си. Поради относителния фактор на осъзнаването обаче, същото е вярно и за мъжа.

Мистерията на жената се състои в това, че тоналът е Вси-Чко, сиреч всичкият проявен живот. Следователно тоналът е и хаос, и ред, светлина и мрак, положително и отрицателно, живот и смърт.

Жената е двойствена по природа, защото тя е тоналът, т.е. тя е Вси-Чко. Така жената е и светлина, и мрак, положително и отрицателно, ред и хаос, мъжко и женско. Мъжкото в жената е нейният собствен вътрешен мъж, точно както женското в мъжа е неговата вътрешна жена. Женското обаче има два аспекта: майката и истинската жена. Майчинският аспект е такъв потенциал в жената, който вече е напълно развит и включен в познатото. Затова той е мъжествен по качество. Истинската жена е такъв потенциал, който все още се развива и затова все още следва да бъде включен в познатото. Женският аспект е следователно непознатото и е напълно женствен по качество.

стр. 273

Ако жената се опре на рационално разсъждение, тя не може да поддържа предназначението на мъжа. Това подразбира, че жената трябва да бъде удържана и обхваната, за да може да даде пълен израз на ирационалната си природа като представляваща непознатото. Вследствие даже по-голямата жена, наречена вселена, не е безгранична.

Жената не се грижи за рационалните подразбирания и затова може да покрие голяма площ от непознатото бързо, но повърхностно. Жената следователно работи хоризонтално. Мъжът от друга страна трябва да схване практическите следствия на всичко, което среща, и затова се движи по-бавно от жената, но на много по-голяма дълбочина. Следователно мъжът работи вертикално. Но и широтата, и дълбочината са нужни при картографирането на непознатото и за целта мъжете и жените се нуждаят от специфичните способности на другия. Тази взаимна нужда е основата на разумното съ-трудничество.

Природата на жената е такава, че тя вади от собствените си дълбини фрагменти от непознатото. Задължение на мъжа е да ги направи приложими на практика на физическото ниво, защото той има способността да разсъди за онова, което жената интуитивно е почувствала. За да постигне това, мъжът също трябва да приложи усета си към донесеното му от жената, за да може да я последва и след това да схване практическата полза от подаръка ѝ. По този начин мъжът и жената заедно картографират непознатото.

стр. 274

Жената не се опитва да подражава на мъжа, защото напълно разбира, че и мъжът и жената имат своя роля, и, че двете роли са жизнено важни. Също така жената не се надпреварва срещу мъжа, защото това само предизвиква майката в нея, което работи срещу женствеността.

Жената отглежда – процес, който се отдава съвсем естествено на всички жени. В тази връзка е важно да се помни, че единственото предназначение на живота на физическото ниво е материализацията на пълния ни потенциал във физическия живот. Следователно, за да постигнем това, всички ние – независимо от пола ни – трябва да отглеждаме предназначението на мъжа, т.е. предназначението на нагала.

Жената няма силата да твори, също както мъжът няма силата да зачене дете. Жената може само да поддържа и отглежда онова, което мъжът е докарал с творческите си сили, защото същината на жената е зачатието и довеждането на това зачатие до раждане.

стр. 276

Картографирането на непознатото може да се извърши само с лов на сила: както вътре в нас, така и във външния свят.

Ловецът, независимо от пола му, е мъжествен. Същината на мъжествеността е хармония, точно както същината на ловуването е разумното съ-трудничество.

Ловувайки сила, не трябва да забравяме, че всичката реалност е маскирана от мистерията на живота – мистерия, която невежият е превърнал в митове и бабини деветини. Но все пак в ядрото на хорските митове лежат скрити множество изумителни тайни за мъжа и жената и затова трябва да се внимава покрай плявата да не се изхвърли и житото.

Силата така е установила нещата, че мъжът е ловецът във външния свят, който съотнася към себе си всичко, научено там; жената е ловецът във вътрешния свят и тя трябва да съотнесе всичко, което научава там, към света наоколо.

За да ловуваме сила успешно – било то във вътрешния или във външния свят, трябва да стигнем до това да виждаме и поддържаме взаимосвързаността на живота. Има само един живот и всички ние сме взаимнозависими и взаимодействащи единици от този живот. Животът е просто огромна система от взаимоотношения. Затова нашето добруване, щастие и успех са напълно зависими от нашето умение да се съотнасяме – или свързваме – първо със себе си и, второ, със света около нас.

стр. 277

Да се съотнесеш означава разбиране. За да се свържем със себе си, с другите или със света, трябва да бъдем нащрек.

Да бъдеш напълно буден означава не само да използваш страха си, но също и да развиеш уважение.

Всички взаимоотношения се базират на конфликт, защото само чрез конфликт може да се открие ново знание. Работейки с конфликта, е нужно да бъдем беззащитни; оттук необходимостта за практикуване на разумно съ-трудничество.

Конфликтът никога никого не е наранил. Но, което наранява духа, e, когато някой се държи като майка: винаги виснал на врата ти и вечно казващ ти какво да правиш, как да го правиш, че и кога да го правиш.

стр. 278

В този свят няма жертви. Чрез своите действия хората просто отразяват за нас най-възвишените ни надежди и най-дълбоките ни страхове.

стр. 279

В ловуването на сила и мъжът, и жената се заемат с пет вида дейности, като имат предвид двойно предназначение. Целта е, първо: да се стремят да придобият сила посредством техните си вътрешни светове; и, второ: да се стремят да постигнат свобода, използвайки тази сила във външния свят.

Ловуването на сила във вътрешния свят включва придобиване на знание в пет главни области на дейност: трезвост, действие, усет, топлота и намерение. Придобиването на знание в тези пет области води до разбиране за петте аспекта на Единната Сила и как те си взаимодействат в търсенето на лична сила.

Ловуването на сила във външния свят включва придобиване на знание в други пет главни области на действие: образование, политика, медицина, религия и наука. Всяко от тези пет полета на дейност води до знание за по-голямото цяло: знание, което е необходимо в търсенето на свобода.

Образование означава, че сме усвоили способността да се справяме с живота и многобройните предизвикателства, които той ни носи. Политика е способността ни да преговаряме за стратегии, които позволяват манипулация на силата. Медицина е знанието, необходимо за коригиране на онези дисбаланси в живота ни, които водят до заболяване. Религия е нашият присъщ стремеж към разбиране на мистерията на битието. Наука е нашата способност да повишим качеството на целия живот, като откриваме онова знание, което всеки може да използва, за постигне свободата си посредством технологията.

стр. 281

Ако след всички получени инструкции все още искаш да станеш воин, трябва първо да се спреш на това място и да прегледаш пътешествието си дотук. Това е единственият начин да укрепиш досегашните ти постижения. Ако не направиш това, няма да можеш да заявиш силата, която вече си впрегнал.

Наученото на коленете на родителите ни оставя траен отпечатък. С този отпечатък ние правим от живота си, каквото пожелаем.

Животът не е твоята социална обусловеност. Нито пък ти си твоето поведение. Но, ако наистина искаш да се промениш, трябва да спреш да се взимаш толкова сериозно, като захвърлиш себе-образа си и се научиш да играеш играта на живота.

Нашите желания не са просто смътни сънища наяве. Всяко едно от нашите желания е израз на най-дълбока склонност: предразположение, което е напълно възможно да изпълним, стига в играта на живота да използваме знанието си мъдро.

Целият живот е система от игри. Просто някои игри изискват по-прецизно дефинирани правила от други. Играта, която изисква най-строги правила от всички, е играта на взаимоотношения.

стр. 282

За да научиш как да се съотнасяш и свързваш, ти трябва да поемеш отговорност за това, че си привлякъл хората в живота ти. Това подразбира, че никога не трябва да третираш хората в живота ти по-различно от напълно непознати.

Признавай истинския потенциал на пола. Затова толерирай различията между мъжете и жените.

Приеми се такъв, какъвто си, защото ти, както си сега, е единственото ти, което може да заяви твоята сила и с това да те промени. За да направиш това, трябва да ловуваш силата, съдържаща се в слабостите ти. Не е нито честно, нито реалистично, да искаш да си нещо, което не си. Бъди истинен, като направиш и себе си и другите истинни.

Вярвай в себе си и в другите. Правейки това, трябва да уважаваш постиженията си и да ги съизмерваш спрямо онова, което все още ти липсва, за да можеш да възприемаш себе си – а и другите – обективно.

Действията говорят по-силно от думите, но в същото време, за да действаш наистина, ти трябва да обръщаш внимание на своя усет. Емоциите ти ще те водят към истинските ти чувства.

стр. 283

Сгъстявай времето, като се учиш да се смееш на собствената си глупост. Само така ще осъзнаеш, че безжалостността и безусловната любов са синоними.

стр. 284