Персийският Христос.
Ал-Халладж из Словото на Елеазар Хараш

Любовта е Тайното Учение на всички религии.

Любовта е голям разрушител. Ти изчезваш – това е най-прекрасното разрушение. Любовта те разрушава – ти изчезваш и остава само Прекрасният Бог.

Любовта има велика воля, тя поглъща Голгота без остатък. Любовта има тайна воля.

Ако ти имаш истинска Любов, то тази твоя Любов трябва да изгори включително и рая и да остане само Бог.

В света сме преродени като хора, в Бога сме родени като Любов, а в Абсолюта сме Нищо, Безкрайност.

Любовта идва върху суфи като ураган, като разярен вятър, дига суфи високо в Бога и го отнася далече от прераждането, а суфи нищо не помни освен този чуден разярен поток на Бога.

Смисълът на живота е в Любовта. Твоята Любов трябва да изгори рая и да остане само Бог.

Даже когато Бог ти разбива сърцето, Бог е Любов.

Истинската Любов към Бога изисква страдания и жертви.

Любовта е силен крадец, тя завлече сърцето ми в Бога и ми дари един чуден свят.

Моята Любов унищожи всичко – и здравето, и болестите. И сега имам само Бог. За какво ми е здраве?

Любовта, това е предвечното вино, изпито от избраните в нощта на завета.

Когато ние бяхме пияни, гроздето още не беше сътворено.

Бъди пленник на Любовта, за да придобиеш истинската свобода – свобода от самопоклонение.

Прекрати да отделяш себе си от Бога.

Търси скрития пламък на своята собствена земя.

Недостойно е човек да търси назаем светлина от други места.

Любовта създава живот отвъд живота.

Религията е поражение, духовността е спасение, а Божествеността е освобождение.

Аллах обича всички учения, но хората обичат само своето учение.

Религиозният човек е собственост на дявола, духовният човек е собственост на висшите същества, Божественият човек е собственост на Аллах.

Страданието е съкровище, не давай да ти го отнемат.

Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли, остава само Свободата, Вечността и Безкраят.

Когато изчезнах, станах цялостен.

Когато Го видях, никога вече не пожелах нищо друго.

Ако Бог реши да направи от един дявол светец, кой може да Го спре?

Книгата на книгите е Любовта. Който е разбрал това, е обезумял и е изчезнал в Бога.

Когато Истината се вкорени в сърцето, всичко друго се опустошава, освен сърцето.

Няма нищо по-лошо от вярващо невежество.

Не цапайте чистотата с религия.

Само мъртвите говорят за религия, но Аллах ми каза: Не добавяй на чистотата религия, за да не я оцапаш.

Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.

Издигни Аллах в себе си, а не джамия.

Странни са хората: построили си джамия, а са изгубили Аллах в себе си.

Чистотата е единствената джамия.

Никога не замествам Бог с джамия.

Има една нечистота в човека, която може да оцапа и ада.

Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия.

Видях много аскети и монаси, безплодни. Те не търсеха чистотата.

Чистотата е палачът на злото.

Чистотата руши смъртта и сътворението. Не опит ти трябва, приятелю, а Чистота.

Има едно чистота, която може да изненада всяко поражение.

За да стигнеш до Аллах, трябва да излезеш от всички религии и ритуали.

И каза ми веднъж Аллах: „О, Халладж, не Ме вкарвай в религия, за да не Ме изгубиш!“. И аз вкарах Аллах в себе си.

Всяка Истина е ерес за този свят, но аз най-много обичам ереста.

Истината е забранена за нечистите и затова те я отричат.

Всички религии са секти. Само Любовта е Бог.

Истинският еретик е най-висше и непознаваемо същество. Можеш да го познаеш само ако той реши да ти се разкрие.

Светът дори не знае, че еретикът е спасен. Той е вътре в Аллах и Аллах е единствената му джамия. Аллах е в Чистотата, а не в джамията.

Синовете на Аллах са чисти, а хората на джамията са учтиви.

О, Аллах, освободи ме от тази учтивост, защото тя е поражение. Слава на мене, еретика, че Аллах ме отлъчи от голямата учтивост.

Еретикът е смело същество. Той не следва правила, той следва Аллах.

Този, когото Бог обича, го подхвърля на най-жестоки страдания, сурови.

Струва си да се родя пак. Пак искам да страдам, за да Го позная!

Може много добре да знаете писанията и да изпъдите Бог, защото Бог не е Писание. Бог е Любов!

Разчитай на Бога повече, отколкото на себе си и тогава ще можеш да разчиташ на себе си.

Човекът е голям враг на себе си, а Бог му е Велик Приятел.

Когато станах Негов, станах себе си. А когато бях себе си, не бях Негов.

Ако искаш да познаеш Бога, трябва да станеш 66 пъти по-тънък от косъма.

Покоят и Вдъхновението са преди сътворението на света.

Толкова много Го помня, че не знам къде почвам аз и къде действа Той.

О, Господи, Ти ме унищожи, за да ми станеш близък.

Когато търсиш Бога заедно с Бога, Го намираш.

Неверието ми помогна да Го позная.

Самия факт, че искаш да станеш светец, това е грях. Ти трябва да станеш Богоподобен и никога да не искаш да станеш свят, защото само Бог е свят, ти не можеш да бъдеш свят.

Зикр може да пробие всяка скала.

Натрупаният зикр се превръща в Могъщата Движеща Сила на Самия Бог.

Ако съм прах, но съм с Бога, колко много съм красив!

Показната честност е нечестност.

Всяко добро, което е показно, задължително ще бъде наказано.

Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно.

Аз съм стар слуга на Бога и затова Той си спомни за мене и ме повика.

О, глупако, твоята глупост е райската градина, защото тя те поучава – но кой ще поучи лицемера?

Все пак, кривият път е част от Правия Път: той ще намести човека в Правия Път – някога.

Ако в живота ти тече време, това означава, че Истината се е отделила от тебе. Чрез Истината аз вечно пребивавам в Истината.

Човекът е изпратен в света, за да стане сам явен за себе си – да види себе си, собствената си Същност, и да познае себе си.

Без искреност ти си беден. С искреност ти си глупав. Но ако съумееш да съединиш искреността си с Истината, само тогава спасяваш искреността си от бедност и от глупост, т.е. от привидната искреност.

Ако нямаш Любов към Бога, ти си враг на себе си и на хората.

О, Голгота, чистите и мъдрите жадуват за тебе, но невежите не те познават!

Който има истинска Любов към Бога, той бива убит от Бога и тогава започва началото на неговия истински Живот.

Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание.

Ако Бог ме учи, Корана ми е ненужен.

Здравето може да се окаже най-опасната болест на човека. Болестта може да се окаже най-доброто изцеление.

На Голгота разбрах, че съм имал по-голяма Любов, отколкото сърцето ми може да понесе.

Има само една блага вест: Бог в мен.

Ако не беше страданието, как щеше да заблести сърцето ми?

В здравето има повече беда, отколкото в болестите и затова светът е болен.

Използвай болестта си не за да оздравееш, а за да познаеш Бога.

Болестта е много благо същество. Тя иска да помогнеш на себе си, да възлюбиш себе си.

Хиляда учени не струват толкова, колкото половин суфи.

Хората умират, защото не познават Истината.

Това, което очиства човека напълно, е великата му жажда за Бога.

Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.

В мене няма място за рая, няма място и за красотата, защото преизпълних себе си с Бог.

Когато познаеш Любовта, религиите изчезват, Корана изчезва.

Човекът е на милиарди години, Корана е дете. ... Тайната на човека е по-дълбока.

Истински знаещият живее в състоянието на Бога.

Какво е мистика? – Да умреш с радост на кръста.

Мъдрият, той мъдро свети в самия себе си. Той свети в себе си отвъд светлината и тъмнината.

Любовта към Бог убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да изчезнат.

Нищото изчезва в Нищото.

Ние пътуваме от Нищото към Нищото.

Бог решава доколко да се приближиш до Него.

Когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан.

Който гори за Аллах, той води сам себе си в Правия Път.

Изчезването в Аллах е откриването на убежището. Когато изгориш в Бога, Бог ти става явен отвътре, Бог ти се разкрива.

Отстраних прераждането, на негово място поставих Бог в себе си и се опияних.

Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.

Никой не може да утвърждава Бога освен Него Самият.

Не съществувам в света, аз съществувам в Бога.

Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си.

Търпение е, когато висиш на бесилото, да не загубиш самообладание.

Страданието, това е Той самият, а щастието е от Него.

Не наричай смъртта зло, защото тя е прекрасно обновление.

Бог никого не изкушава, Той само изпитва.

Чрез злото Бог руши, а чрез Себе Си – гради.

Адам и Ева са пожелали вместо Бога – Рая; най-голямата грешка, най-голямото зло, което може да се случи: отделяне от Бога. Те са пожелали користната любов вместо Божествената Любов.

Адам и Ева са създадени от мисъл, от мисълта на Бога; Христос е създаден от Духа на Бога.

Раят, човечеството, падна, за да се насочи от знанието към Недостижимата Мъдрост на Бога.

Бог е скрил съдбата в Рая, а свободата – в Себе Си.

Съдбата, това е Дървото за познанието на доброто и злото. Любовта, това е цялостният избор на Бога. Това означава Любов: цялостен избор на Бога.

Бог иска от падналите същества Непрекъсната Любов, за да Го познаят.

Щастието ограбва човека, а спасението от него се нарича Любов към Бога.

В щастието човек изгубва себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога.

Щастливият човек не търси Истината и затова злото го търси.

Искаш ли да разрушиш себе си, избери щастието като цел, т.е. пътя на Адам. Искаш ли да познаеш себе си, избери Бога.

Щастието, това са бедните удоволствия на сетивата.

Колко лесно се събаря щастието — от един миг, от едно издишване.

Истината ме спаси от щастието.

Щастието е наказание и всеки щастлив човек е заслужил своето наказание, защото щастието е любов към себе си, а не към Бога.

Щастието е враг на човека. То му отнема най-важното: самия Бог, Същността.

Най-безполезното нещо в света е щастливият човек.

Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.

Гордият човек, това е малко по-добре от щастливия човек. ... И гордият човек, и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливия човек змията спи много дълго време.

Образованието ще те направи умен, хитър; страданието ще те направи добър; злото ще те събуди, но само Аллах ще те направи любящ.

Ако ти не можеш да изправиш себе си, злото ще дойде да ти помогне, да те изправи.

Който жадува за щастие, той храни Иблис в себе си. Жадувай за Бога и змията ще изяде себе си.

Щастието е болест, която е отклонила човека от Бога, но страданието е свещено. То ще излекува тази болест и тогава човекът ще отдаде цялата си воля на Бога.

Адът е много по-красив от невежеството.

Който не е разбрал Аллах, е станал дявол.

Ако Бог беше поставил греха в Христос и Христос щеше да сгреши. Но грехът беше изваден от Христос и затова Той не може да греши.

Ако грехът бъде преодолян, ще бъде преодоляна Тайна на Бога.

Грехът може да бъде преодолян само с Велика Осъзнатост и така човек ще надрасне Тайната на Бога и ще влезе в Мистерията на Бога.

Някои учат от Тайните на Бога, други живеят в Мистерията на Бога.

Иблис, т.е. злото, ще спаси човека от мъртвото добро и от мъртвото щастие.

Борба между Бога и Иблис никога е нямало.

Най-могъщото Слово има Бог. С това изначално могъщо Слово Той е създал всичко, в това число и Иблис.

Сатана не е всемогъщ, защото работи само с част от силата на Бога.

Във вселената няма и капка зло, защото всичко, което се прави, е заради развитието и заради истинското добро. И всичко, което се прави, е заради завръщането в Бога, тъй като само една Универсална Воля ръководи нещата.

Ако Бог премахне злото от Вселената, ти мислиш ли, че ще останеш в нея?

Изхвърленият Иблис, това не е знак на наказание, това е Божествено избраничество.

Сатана е така видоизменен от Могъществото на Бога, че изглежда, че сякаш няма нищо общо с Бога и с произхода си от Бога. Това видоизменение е Тайна на Бога, то е тайна Същност, скрита в самия Бог.

Бог може да се преобразява в абсолютно всичко.

Сатана е направен силен и изначално духовен. Той произлиза от Древната Острота и Мощ на Бога, от Древната Строгост на Бога, т.е. от скритата Му Мощ.

Ако Христос беше в райската градина, Сатана нямаше да има никакви шансове. Грехът е Божие допущение и затова Адам действува погрешно, защото Адам не може да действува като Христос – съвършено.

По повеля на Бога Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Той се е лишил от реалност, за да станем реални ние.

Сатана е велик пример за изключителна преданост.

Всеки, който вярва, че има две същества, които движат и управляват света и вселената, той се раздвоява.

Това, което измъчва и изпепелява човека, не е дяволът. Това е самият Бог, защото дяволът е онази Скрита Страна на Бога, която човекът не може да понесе, понеже се е отказал от Истината.

Грехопадението е съвместен съюз на Бог и Сатана.

Крепостта на рая трябваше да падне, за да познае човек своя единствен и истински творител – Бог.

Иблис, т.е. Сатана, така нареченият враг на човечеството, ще вразуми човечеството и ще го възвиси в Бога.

Всичко е Бог и злото в известен смисъл е Бог, но Бог го превъзхожда. И грехопадението е Бог, но Бог го превъзхожда. И ако ние изберем твърдо Бога, тогава къде отива злото, къде остава грехопадението?

Бог иска от падналите същества непрекъсната Любов, за да Го познаят, а тогава падението вече ще е без значение.

Истинското лице на злото е древна, запечатана тайна.

Веднъж Иблис казал на един човек: „Ако слушаш мене и ме следваш, то затова упреквай себе си“.

Никой не може да се оправдава с дявола, защото това означава лицемерие към себе си.

Лошата постъпка е отношение към тебе самия.

Дяволът е преобразеният Бог, но на по-ниско ниво, за да учи хората.

Има нещо хубаво в измамата. Аз измамих Иблис чрез Истината в себе си.

Сатана е само един опит. Един важен опит, през който трябва да мине съзнанието на човека.

Да разбереш злото в дълбочина, означава да разбереш неговата най-скрита любов, защото разбраното зло е освобождение.

Сатана наблюдава твоето отношение към самия тебе. Той е особено Божие око. И ако ти си много искрен към себе си, и ако ти имаш съкровено отношение към себе си, тогава Иблис залязва.

Нашата надежда е в Сатана, защото той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да осъзнаем собственото си зло.

Иблис е създаден в името на Любовта и сам Бог ни се разкрива като Любов.

Бог е Постоянно Съвършен.

За дявола е много ценно човекът да има благополучие без Бог в себе си.

За тези, които не разбират Бога, Бог е Сатана, Бог е зло, а за тези, които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.

Злото е част от Мистерията на Бога, от Мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях извисяването в Бога не може да се осъществи.

На кой господар служи злото? – На Строгия Господар, на Този, Който винаги знае какво прави.

„О, Халладж – каза ми Бог, – дарявам ти Мрака!“. И казах на Бога: „Дай ми го, ще го превърна в Храм“.

Видях Мрака и затанцувах. Мракът не ми устоя – и Той ме възкреси. Скритият в Мрака ме възкреси. Аллах отвън ми изпрати Мрак, а отвътре ме обви със Златна Светлина – но как да говоря за това?

Мракът се оказа опора.

Открих Светилището в Мрака, а не в джамията.

Истинското Учение е светилище, което прониква в мрака.

На Голгота Бог ми даде това, което го няма на земята и в света. Бог ми даде Себе Си.

Голгота е действие на Бога, за да се роди Той завинаги.

Няма дар по-голям от Голгота.

Аз видях в инквизицията Божия аромат.

Всяко добро, направено без Бога, е семе на злото.

Злото може да бъде човек, а не дявол.

Ако Бог премахне злото от Вселената, ти мислиш ли, че ще останеш в нея?

За тези, които не разбират Бога, Бог е зло, Бог е Сатана. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог.

О, Сатана, аз не можах да те завладея, но Бог в мен те завладя.

Откъде змията има такава сила и власт, че да изкушава? – От Бога. ... Единствената Сила! Само Той я дава. Това е Негова Тайна, защото Сатана и змията е в Неговите Ръце. Тя е Негов инструмент. Нищо не решава змията. Бог решава нещата!

Твоите лоши чувства, това са твоите дяволи. А твоите красиви чувства са твоите ангели целители.

Бунтът на Луцифер срещу Бога е решение на Самия Бог, защото всичко се решава от Бога. Луцифер нищо не може да решава.

Не е възможно дяволът да изпъди дявола в тебе.

Невежеството е майстор на затварянето в пътя. То така може да затвори пътя, че човек да се лута хиляди години и да спори за Бога, даже да говори с уважение за Бога.

Що е злото в човека? Що е дяволът в човека? Това е просто самият човек.

Човекът не е жертва на Сатана, а на себе си.

Да сме лишени от катастрофи, значи да сме лишени от милост, лишени от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е Велика Любов.

1 Даракчия – произлиза от „дарак“, уред с който се чепка вълна и с който се отделят чужди тела и частици преди преденето. „Халладж” на арабски език означава „дарак“ (бел.ред.).

2 Според Ане-Мари Шиммел в творчеството на Руми името на ал-Халладж се среща повече от това на всеки друг учител на суфите (бел.ред).

3 Бисмиллях – в превод от арабски език означава „В Името на Аллах“ и „Започвам с Името на Аллах“ (бел.ред.).

4 Всички цитати от Корана са превод от проф. д-р Цветан Теофанов, „Свещеният Коран“, http://www.koranbg.com/ (бел.ред.).

5 Маламах – порицание на себе си; практика на някои суфи поради желанието им за мъченичество, която цели да привлече порицанието на общността чрез позорно външно поведение, докато вътрешно и тайно суфи изпълнява всичките си задължения към Бога с най-голяма искреност и преданост (бел.ред.).

6 Ал-Хамадани е предал, че ал-Хадир е разкрил на ал-Тустари относно Стълба от Светлина на Мохамед следното: „Бог го е сътворил, държал го е при Себе Си в продължение на 100 000 години, като хвърлял по 70 000 погледа към него на всяко денонощие, а после сътворил от него всички създания“ (бел.ред.).

7 Това e „друго спускане“ (Коран 53:13). Според ал-Тустари оттук идва създаването на двата вида човеци – Адамовите и Мохамедановите (бел.ред.).

8 Коран 38:78 (бел.ред.).

9 В Корана фараонът заявява: „Аз съм вашият Всемогъщ Господ!“ (Коран 79:24), Иблис казва: „Аз съм по-добър от Адам” (Коран 7:12). Ал-Халладж заявява: „Аз съм Истината“ (бел.ред.).

10 Рицарството или „джаванмардан“ за суфите се отнася до онези, които отдават живота си и всичко, което имат, на Бога (бел.ред.).

11 От „Ля Илляха илла ‘Ллах“ – засвидетелстването на вярата в Единния Бог, което в превод от арабски означава: „Няма друг Бог, освен Аллах“ (бел.ред.).

12 Вакъф в ислямските страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели; означава също благотворителна фондация (бел.ред.).

13 Засвидетелстването на вярата в Единния Бог: „Няма друг Бог, освен Аллах“ (бел.ред.).

14 Сура 36 от Корана, озаглавена „Йа Син“, е една от най-известните глави в Корана и се счита за „сърцето на Корана“ (бел.ред.).

15 Ибн Ата умира от раните си две седмици преди ал-Халладж (бел.ред.).

Ал-Халладж

АФОРИЗМИ

Издател: •Светът на книгите• ООД, Варна