Учението на ал-Халладж
за Иблис

Иблис е истинският монотеист, преданият любим на Бога.

Иблис е луд от Любов и Преданост към Бога.

Сред хората на Духа няма друг така здраво прикрепен към Божието Единство като Иблис.

Иблис е заявил: „Готов съм за страданието и след Вечността. Заради мен, Господи, забрави завинаги Милостта си към мен!“.

„Доволен съм от това, което повелиш и направиш. Докато другите искат да избягат от проклятието Ти, аз го поставям като венец на главата си и герб на ръкава си“.

Бог казал на Иблис: „Свободната воля е Моя, не твоя“. Иблис отговорил: „Цялата свободна воля, включително моята, е Твоя. Аз избирам Теб пред себе си, о, Създателю, и когато Ти ме възпря да се поклоня, Ти беше Препятстващият. Ако съм сбъркал в думите си, не ме отхвърляй, защото Ти си Всечуващия. Ако искаше да се поклоня пред Адам, щях да се подчиня. Сред гностиците няма друг, който да Те познава по-добре от мен“.

На Небесата няма друг, който така да се прекланя и придържа към Божественото Единство като Иблис. Същността го опозорила, но в своя духовен път той нито веднъж не отклонил вниманието си от Бога и почитал Любимия в пълно уединение от другите. Той бил прокълнат, когато стигнал момента на отделяне от себе си, и бил изгонен от Портите, защото търсел изключителност.

Когато му било заповядано: „Поклони се!“, той казал: „Няма друг освен Теб“. Тогава Бог казал: „И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден“ 8 и Иблис отново казал: „Няма друг освен Теб“.

„Моят отказ е Твоето възвеличаване.

Моята лудост по Теб е моето
разбиране.

Няма Адам, има само Теб.

И кой е Иблис, че да различи?“.

Иблис се потопил в океана на Божието Великолепие, бил заслепен и казал: „Няма друг път за мен освен Теб, защото аз съм смирено любещ“. Бог му казал: „Ти се възгордя“. Иблис отвърнал: „Ако бях с Теб само за миг, гордостта ми щеше да е оправдана, но аз съм с Теб от векове“.

Разговарял съм с Иблис и Фараона 9 по въпроса за рицарството. Иблис твърдеше, че ако се беше поклонил на Адам, щеше да бъде зачеркнат от редиците на рицарите 10. Фараонът твърдеше, че ако беше повярвал на Мойсей, той също щеше да бъде зачеркнат от редиците. Аз казах, че ако се бях отрекъл от моето утвърждение, от думите ми „Аз съм Истината“, аз също щях да бъде изключен от редиците на рицарите.

Какъв рицар! Ал-Халладж е казал: „Само Мохамед и Иблис са следвали рицарството“. Наистина какво разбирате вие от думите на ал-Халладж? Той е казал, че само двама са съблюдавали правилно рицарството – Мохамед и Иблис. Те са постигнали рицарството и доблестта. Останалите са само деца по Пътя. Иблис, рицарят, е заявил: „Ако другите бягат от плесницата на Бога, то аз я приветствам“. Той е казал: „След като Любимия ми даде подаръка, не се интересувам дали той е хубав или не. И всеки, който различава едното от другото, е все още незрял в Любовта. Щом идва от ръката на Приятеля, няма значение дали това е мед или отрова, сладост или горчивина, милост или гняв. Този, който обича само Милостта, е влюбен в себе си, а не в Любимия. Щом Царят дарява специалната Си одежда на влюбения, за него нищо друго няма значение“. Когато попитали Иблис защо не отхвърлил черната мантия на „Моето проклятие“ от раменете си, той отговорил: „Няма да продам тази мантия. Не, никога! Ако я продам, ще остана гол.“

Айн ал-Кудат Хамадани

Иблис заявил на Бога: „Адам нито е по-ценен, нито по-велик от мен, защото аз пръв Те познавам от Предвечността. Аз съм по-добър от него, защото съм Tи служил по-дълго. Няма друг на света, който да Те познава по-добре от мен. Твоята преданост действа в мен и това е така от незапомнени времена. Същото е и с моята преданост към Теб. Как бих могъл да се преклоня пред друг освен Теб? Понеже не го направих, нямах друг избор освен да се върна в изначалната си природа. Ти ме създаде от огън, и огънят се завръща при огъня. Съдбата и властта са в Твоите ръце“.

Иблис знаел повече за преклонението от всички други, които се поклонили. Той казал: „Моята воля е в Теб и Твоята воля е в мен. Твоята воля в мен е Изначална и моята воля в Теб е Изначална“.

В един разговор Бог казва на Иблис: „Искам да ми служиш в един Рай, замислил съм един Рай, една земя, искам да отидеш там и да ми служиш“. Иблис му казва: „Не искам никакъв рай, никаква земя – само Теб!“. Разбира се, с Бог не се спори, но той малко спорил. Иблис Му казва: „Искам само да съм до Тебе и нищо друго. Искам само Твоето присъствие“. Бог му казва: „Трябва ми верен приятел там, трябва ми съюзник в рая, който да Ме познава дълбоко и да изпълнява Моята воля“. Тогава Иблис му казва: „Господи, какво си замислил?“. Тогава Бог му казва нещо ужасяващо: „За да ми служиш както трябва, ще отнема Всезнанието ти и твоето Сияние“. Странно състояние обхваща Луцифер, т.е. Иблис – особен мрак. И той разбрал, че така или иначе трябва да слезе в този нежелан от него Рай и някаква земя. Той разбрал, че трябва да се примири. И така тази голяма Светлина на херувима се е превърнала в голяма тъмнина. ... И така Иблис смътно си спомнял, че бил някакво величие. Значи Бог не му е отнел цялата будност. Но той схванал и нещо друго: че това Величие в него през цялото време бил самият Бог и че това Величие, когато бил Луцифер, не му принадлежало. То било дадено назаем. В това Величие тайно работел Бог и изпитвал всички създадени и несъздадени, сътворени и несътворени същества. Това било просто Величието на Бога. ... Иблис разбрал, че всичко, което е помрачено в света, всичко, което е потъмняло, това е изтегляне – Бог е изтеглил Своето Присъствие и затова нещата са потъмнели и помрачени, както е в случая със самия Иблис.

Елеазар Хараш

Моят брат, Иблис, бил наречен Азазил, защото бил отделен, отделен като интимен приятел, който няма начало и край, а е роден, възникнал от своя край.

„Нека всеки, който иска, чуе моето твърдение, да го прочете и да знае, че аз съм мъченик на Любовта“.

Най-пробудените сред суфите останали безмълвни за Иблис, а гностиците не успели да обяснят онова, което научили. Иблис бил по-съвършен от тях в преклонението и по-близо от тях до Присъствието на Същността. Той положил повече усилия и бил по-предан в обетите си и стоял по-близо от тях до Почитания.

Иблис – образец за мистиците

Из „Трагедията и изкуплението на Сатана“ от Питър Он и други източници

Иблис е светец на Бога, Чиито замисъл не може да бъде обхванат от сътворените същества.

Питър Он

Проклятието на Иблис е свещена история, в разказването на която ал-Халладж се движи по ръба на хайра, онова особено изумление, което може да се разглежда не като неспособност да постигнеш знание, а като резултат от сблъскването с определени въпроси, които са прекалено дълбоки за разбиране от ума.

Майкъл Селс

Съвършенството на Бога не се нуждае от мистичната връзка на Единството с човека. Отделението на Иблис отразява по-точно вечната динамика между Свръхестественото Съвършенство на Бога и Копнежа на човешкия Дух, който в Любовта си жадува за близост с Божествения „друг“. Крайната цел, Отделението, се постига само от малцина, които са достатъчно подготвени след продължително Единство за агонизиращото мъчение на Отделението. Тази чест не е била дадена на Иблис, докато той първо не доказал себе си с еони години предано служене на Божията Воля.

Питър Он

Иблис е наречен „Господарят на Отделените“ в знак на необикновеното му постижение след продължителна усърдна аскетична подготовка. Това Име е знак за всички същества, че Иблис е специално избран от Бога да получи най-специалния дар, Неговото проклятие, което той ще пази грижливо през цялата Вечност.

Питър Он по Ахмад Газали

Проклятието е върховна близост с Бога.

Ахмад Газали

Силното желание ал-Халладж да бъде осъден на смърт, анатемосан от мюсюлманите, е развило една особена идея сред неговите последователи – за ал-Халладж като ученик на Иблис и Проклятието.

Л. Масиньон

По-късно учителят на Ахмад Газали, ал-Джурджани, е нарекъл себе си „ученик на Иблис“, а Иблис – „Учителят на учителите“.

Понеже нещата се познават чрез техните противоположности, фината бяла коприна се изтъкава с подложка от груба черна вълна. Ангелът може да посочи добрите дела на някой човек и да му каже общо: „Ако изпълняваш тези неща, ще бъдеш възнаграден“. Обаче, който не познава злото конкретно, не може да познава доброто.

Ал-Халладж

Иблис е казал: „Колко вярно е, че изоставянето и Любовта са едно и също нещо! Нека Те прославят в Твоя замисъл и в Чистата Ти Същност заради един поклонник, който не се покланя на никой друг освен на Теб“.

Ал-Халладж

Ангелите се поклониха пред Адам в знак на подкрепа. Иблис отказа да се поклони заради продължителното си съзерцание.

Ал-Халладж

Иблис е учител на Съзерцателната Любов. Той е крайно самотна фигура, която не може да понася друга компания освен тази на Бога; един образ, който не се стреми към никое човешко качество, дарено ни от Бога, и който носи подсъзнателното послание, че хората поради по-нисшата си природа никога не могат да постигнат Присъствието на Бога, нито да бъдат едно с Бога по начина, по който може той. Единственото убежище за Иблис в неговото непримиримо състояние остава да поучава човешките същества относно отделянето им от Бога, като раздвоява битието и сам става „третият“, който отделя хората, за да могат те да провъзгласят Бога свят.

Херберт Мейсън

Отделенията на Иблис от Бога са само илюзорни. Режещите му саби са въображаеми. Глутницата му с хищни зверове е несъществуваща. Ако разбереш това, ти си осмислил тесния проход в най-тясната му част и си прозрял въображението в неговата нереалност.

Ал-Халладж

Иблис е негативен свидетел на Единството на Единия, Когото той изповядва, че люби и то по-чисто и по-непреклонно, отколкото човечеството е способно да люби.

Херберт Мейсън

Който не се научи на Единство от Иблис, е еретик.

Ахмад Газали

Естеството на съзерцанието е даряване на самия себе си в Любовта, едно отдаване, което не може да се случи по заповед.

Поради близостта си с Бога Иблис е бил в състояние да различи вътрешната Божествена Воля, ирада, от външната повеля, амр.

Майкъл Селс

Когато Иблис е бил прокълнат, нищо не е било отнето от него по отношение на служенето му, на Любовта му и на помненето му на Бога.

Ахмад Газали

В тоталната си преданост, любещият е готов да рискува всичко, дори отделянето си от Любимия, пред това да не остане предан докрай.

Майкъл Селс

Непокорният Иблис се превръща в немислим Пазител на Единството чрез непоклатимото си убеждение, че Бог, Който трябва да се почита, е вечно и същностно Един Единствен.

Гхорбан Елми

Иблис действа вътре в Любовта на Бога. Нищо не може да съществува извън Любовта на Бога.

Грозотата на Иблис, когато е обърнат към творенията, е поради това, че Иблис знае, че само Бог е притежателят на истинската Красота.

Гхорбан Елми по Ахмад Газали

Иблис е образец на вродената сила на мистичното съзерцание, което извежда душата до преживяването на изчезване в Любимия.

В разговор с Мойсей Иблис е казал: „Служенето ми сега е по-чисто, миговете ми – по свободни, а зикърът ми – по-ясен, защото преди Му служех заради собственото си благополучие, а сега Му служа заради Неговото. ... Той ме отдели, изпълни ме с копнеж, изуми ме и ме отдели, да не би да се смесвам с верните Му. Той ми отказа достъп до другите заради страстния ми плам. Той ме преобрази заради изумлението ми, Той ме изуми заради отделянето ми. Той ме отдели заради служенето ми, Той ме направи изгнаник заради приятелството ми, Той ме поруга заради хвалението ми .... Той ме отдели заради разбулването ми на Него; Той ме разбули заради постигането ми на Единството. Той ме доведе до Единение заради моето oтделение; Той ме отдели, за да изстрадам обекта на Любовта си“.

„В името на Истината! Аз не прегреших пред Неговия замисъл, не отказах плана Му“.

„Аз не обърнах внимание на изменението на формата си, защото мога да понеса тези страховити събития“.

„Дори да ме измъчва с огъня Си през Вечността, аз няма да се поклоня на никого. Нито ще се унижа пред човек или материално тяло, защото аз не знам Той да има противник, нито дете, заченато от Него“.

В Любовта трябва да има преследване и трябва да има и вярност, за да може любещият да узрее напълно под нежната Доброта и Унижение на Любимия. В противен случай той ще остане незрял и нищо няма да излезе от него.

Айн ал-Кудат Хамадани

Божественото Присъствие е истинският източник на Божествената Светлина, а тя може да се придобие само когато преминеш през нейната противоположност – Черната Светлина на Иблис.

Айн ал-Кудат Хамадани

Иблис е най-вещият адепт в изпитването на човечеството с цел да отдели онези, които наистина заслужават достъп до Божественото Присъствие, от тези, чиито отдаденост и вярност са повърхностни и лесно се отвличат. Последният вид души остават в капана на кръга на ля 11, в който те продължават да почитат своята нисша душа и плътски желания вместо Бога.

Айн ал-Кудат Хамадани

Иблис е пазителят на Божественото Присъствие. Той е заслужил тази позиция поради своята неизменна покорност на Бога и ревностната си защита на близостта му с Възлюбения.

Айн ал-Кудат Хамадани

Иблис е най-знаещият сред създанията относно стойката, която трябва да се заеме, в Присъствието на Бога и той е най-добре осведомен сред тях относно въпроса, който Бог задава, и начина, по който трябва да се отговори.

Ал-Джили

Без разрешението на Иблис никой не може да достигне Бога.

Молитви на ал-Халладж

О, Същност на същността на живота ми,

О, цел на намерението ми,

О, Ти, Който ме караш да говоря,

О, Ти, слова мои! Ти, крила мои!

О, всичко на всичкото ми,

О, слух мой и виждане мое,

О, съединение мое, О, състав мой, О, атоми мои!

О, всичко на всичкото ми, всичко на всичките неща – неясна загадка,

Целостта на Твоята Цялост е това, което затъмнявам, когато искам да Те изразя!

О, Ти, Който си разпънал Духа ми, агонизиращ в екстаза! Ах, съхрани Го в мъката ми!

О, Най-велико Нещо, за Което се моля и копнея,

О, Господар мой,

О, Храна на Духа ми,

О, Живот мой в този и в другия свят!

Нека сърцето ми бъде Твоят откуп!

О, слух мой и виждане мое!

Защо толкова дълго ме държиш на разстояние?

Ах, макар да Се криеш в това, което е невидимо за очите, сърцето ми вече Те вижда в отделеността ми – да, в изгнанието ми!

О, Водач на отклонените, увеличи отклонението ми! Ако съм неверник, направи ме още по-неверен! О, Господи мой, Славни Повелителю, аз знам, че Ти Си пречист. Аз заявявам, че Ти Си пречист отвъд онова, което поклонниците правят, за да се приближат до Теб, отвъд онова, което сродните Ти казват, за да Те провъзгласят, отвъд възхвалата на онези, които Ти казват: „Слава на Теб!“, и отвъд утвърждението на онези, които Ти казват: „Няма друг освен Теб“, отвъд понятията на онези, които те схващат идейно, отвъд и над онова, което приятелите и враговете Ти, взети заедно, казват за Теб.

О, Господи мой, Ти си ги накарал да построят вакъфа 12 в места на безсилието и след това Си поискал от тях съблюдаване на Силата. Ти знаеш, че аз съм безсилен да Ти предложа благодарността, която изискваш, затова влез в мен, за да може Ти да благодариш на Себе Си чрез мен – това е истинската благодарност.

О, Ти, Който ме опияни с Любовта Си и ме остави да се скитам по пътеките на Твоята близост, Ти Си Единственият в Уединението на Вечността, Ти Си Единственият, Който може да засвидетелства Себе Си от висините на Трона на Истината. Твоето свидетелство е правда, без Ти в действителност да си отсъдил. Твоето отдалечаване е осъждане, без Ти в действителност да си се поместил. Твоето присъствие е Твоето знание, без Ти да си помръднал. Твоето отсъствие е було, спуснато без Ти да си напуснал. И нищо не е над Теб, което да хвърля сянка върху Теб, нищо не е под Теб, за да Те поддържа, нищо не е преди Теб, за да Те ограничава и нищо не е зад Теб, за да Те обзема.

Умолявам Те, от преклонение пред тази висока позиция, която Си ми отредил и още по-висшите степени, които прося от Теб, не ме завръщай към мен, след като си ме отнел от мен самия, не ми показвай душата ми сега, след като си я отнел от мен. Увеличи броя на враговете ми в градовете Си и броя на онези сред Твоите верни, които искат смъртта ми!

Според както е правдата Ти, умножи изпитанията ми и обърни сърцето ми към онова, което Ти любиш. Когато направиш това за мен и не оставиш място за надеждата в Своя слуга, тогава погледни: обърнал ли съм сърцето си от това, което Ти любиш, към нещо друго?

Прегърнал съм с цялото си същество цялата Ти Любов, о, Съкровени мой! Ти прояви Себе Си толкова много, че ми изглежда сякаш има само Теб в мен! Проучвам сърцето си всред всичко, което не си Ти, и не виждам никакво отчуждение между тях и мен, а виждам само близост между Теб и мен! Уви, ето ме тук, в затвора на живота, съединен отново с цялата човешка раса. Ах, вземи ме при Себе Си, вън от затвора!

Молитва на ал-Халладж в затвора

Приятелю, Ти си ме скрил тук, според волята Ти и си ме разкрил, според волята Ти. Заради Славата Ти, ако ме измъчват с всички видове изтезания, аз ще приема това като Твое най-красиво благословение, заради Славата Ти!

Ако Ти им беше разкрил това, което разкри на мен, те нямаше да правят това, което правят сега. И ако Ти беше скрил от мен онова, което си скрил от тях, аз нямаше да издържа изпитанието, което понасям. Слава на Тебе, Господи, за всичко, което правиш, и всичко, което повеляваш!

Случки и поучения
на ал-Халладж

Попитали ал-Халладж: „Що е пътят към Бога?“. Той отговорил: „Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога“.

Ал-Халладж напътствал свой ученик с думите: „Нека Бог те забули за външността на религиозния закон и ти разкрие реалността на неверието, защото външността на религиозния закон е скрито идолопоклонничество, а реалността на неверието е проявен гносис“.

Друг път ал-Халладж поучавал: „Синко, пази сърцето си от мисълта за Него и езика си от говоренето за Него и вместо това направи ги заети с Непрестанна Благодарност към Бога, защото да мислиш за Същността, да съзерцаваш качествата Му и да говориш за доказателствата Му, е голям грях и огромно невежество“.

Разказват, че когато Ибрахим Хаса заявил, че прекарал четиридесет години като суфи, за да развива доверието си в Бога, ал-Халладж му отвърнал: „Пропилял си живота си да работиш върху своята духовна природа, но какво направи за изчезването в Единството?“.

Попитали ал-Халладж: „Що е истинско знание?“. Той казал: „Истинското знание се състои в това да виждаш смъртта на всички неща и то в пълния смисъл. И тогава какво остава? – Само Всевишния“.

Веднъж ал-Халладж бил набеден, че се прави на пророк. Той казал на онези, които го обвинявали: „Жалко за вас! Вие приемате толкова малко от това, което ви нося!“.

Помолили Ал-Халладж да опише суфизма и той отговорил така: „Когато бъдеш унищожен, пристигаш на място, на което нищо не е нито унищожено, нито потвърдено. Това са Божествени изтривания и заличавания. Това е неизразимо“.

Попитали ал-Халладж: „Надарен ли е гностикът с време?“. Той отговорил: „Не, защото времето е качество на Онзи, Който му е дарен. А всеки, който се успокоява с наличието на някое качество, не е гностик. Значението на тези думи е следното: Времето за мен е само тогава, когато съм заедно с Бога“.

Относно молитвата според мюсюлманските канони, ал-Халладж е обяснил: „Да изплакнеш уста, означава да придобиеш искреност; да смръкнеш вода, означава да се откажеш от гордостта; да създадеш намерение, означава да възприемеш Бога; да се изправиш, означава да вземеш участие в Божественото постоянство в Неговите покои; да се поклониш до земя, означава да се усамотиш в Божественото уединение; когато се изправиш отново, Вечността се обръща към теб“.

Разказват, че ал-Халладж изпълнявал по 400 молитвени раката през деня и нощта. Попитали го: „Защо се трудиш толкова, след като си постигнал такава висока степен на съвършенство?“. Той отговорил: „Нито трудът, нито почивката докосват състоянието на приятелите на Бога, защото приятелите загубват качествата си и нито трудът, нито почивката им влияят“.

Когато Амр Макки видял ал-Халладж да пристига в Мека, го попитал: „Откъде идваш?“, а ал-Халладж му отвърнал: „Ако наистина виждаше, че всичко идва от Бога, щеше да виждаш всичко на мястото му, защото Всевишния вижда всичко“.

Ал-Музни е предал: „Когато ал-Халладж пристигна в Мека, го запитаха относно утвърждението, че Бог е Единствен и относно Единството. И той говори дотогава, докато не забравихме формулата за Единството според канона 13. И ние го попитахме: „Тази формула харесва ли се на Бога?“. Той ни отговори: „Харесва Му, доколкото Го задоволява като израз и предписание, но не и като Качество и Негова Реалност. Тя Му е угодна по същия начин, по който нашата благодарност за даровете Му Му е угодна. Може ли благодарността ни за даровете Му да Му угоди?“. И той добави: „Докато се стремите да измисляте изрази, вие не утвърждавате Единствения, не и докато Той не завладее думите ви, и не ви накара да се откажете от тях, и така дотогава, докато и говорещият, и думите не изчезнат“.

След като прекарал една година в медитация пред Кааба под изпепеляващото слънце, ал-Халладж така изгорил тялото си, че плътта му се стичала по камъните, а кожата му зеела. По това време той носел само препаска на бедрата си, в която гнездял един скорпион. Някакъв човек се приближил и поискал да убие скорпиона, но ал-Халладж му казал: „Не го докосвай, защото вече дванадесет години той стана наш доверен спътник и е част от нас“. Скоро след случилото се в долината Арафат ал-Халладж заявил: „О, Всемогъщий Повелителю! Познавам страха от Бога и говоря за страха от Бога. От всичко живо излиза възхвала на Бога, от всеки излизат думите: „Няма друг Бог освен Бог“. Мислите на всички са устремени към Властелина на мислите. О, Аллах, Ти знаеш, че не мога да измисля как да Ти се отблагодаря, затова вместо мен благодари на Самия Себе Си, защото това е благодарност и доволство“.

Али ибн Сахл говорил в Исфахан пред свои последователи, когато ал-Халладж се приближил, седнал пред него и му казал: „Ти, търговецо! Говориш за гносис, докато аз съм жив? Между трезвостта и опиянението има 700 стъпала, които ти не познаваш, нито дори си помирисал“. Али му отвърнал: „В град като този, в който живеят мюсюлмани, не трябва да има хора като теб“. Ал-Халладж бил посъветван, че животът му в общността е застрашен и още същата нощ напуснал града. Тогава един човек го видял и му казал: „Бягай, преди да те убият или поне се скрий, за да не те намерят“, а той му отговорил: „Да търсиш убежище от Бога извън Бога, означава да се съмняваш в Бога“. Според Рузбехан Бакли случилото се с Али ибн Сахл е история за Божествената ревност между любещите, защото, както казва един хадис, ако скритите светци знаеха един за друг, някои щяха да приемат чуждата кръв за законна.

Ибн Мардавайх е предал следното: „Видях ал-Халладж на пазара в Багдад да плаче и да се провиква силно няколко пъти: „Хора, спасете ме от Бога! Той ме сграбчи и не ме пуска, а аз не мога да понеса Присъствието Му. Но се страхувам от отделянето Му, за да не остана забулен и отлъчен. Горко на онзи, който остане забулен, след като е присъствал и на онзи, който бива отделен след Единението!“. И хората заплакаха заедно с него, докато той не стигна до джамията, където се спря на входа и започна да говори неща, които някои разбираха, а други не. Част от онова, което хората разбраха, беше: „Бог говори на хората заради Милостта Си и им се явява, а след това се скрива от тях, за да ги учи. Ако Той не се яви на хората, всички ще бъдат неверници, а ако не се скрие, всички ще бъдат заблудени, но нито едно от тези състояния, не е постоянно за човека. Бог не е останал скрит за мен нито за миг и аз Го понасям, докато човешката ми природа не изчезне в Неговата Божественост, а тялото ми не се превърне в Нищо от Лъчите на Същността Му. Аз вече нямам нито същност, нито черти, нито лице, нито знание“. Част от онова, което хората не разбраха, беше: „Знайте, че храмовете са изградени от „О, Той!“, а телата – задвижвани от „О, Йа Син!“ 14, а „Той“ и „Йа Син“ са два Пътя към Изначалната Точка“.

В писмо до своя ученик, Шакир, ал-Халладж е написал: „Разруши своята Кааба!“, което на езика на гностиците означава: „Пожертвай живота си заради Бога като мен!“.

На друго място ал-Халладж е обяснил: „Докато останеш привързан към свещения храм, ще останеш отделен от Бога. Обаче когато наистина станеш непривързан към него, ще стигнеш Този, Който го е построил и основал. После, докато медитираш върху Храма вътре в себе си, ще придобиеш истинското Присъствие на неговия Основател“.

Ал-Халладж е дръзвал да заяви: „Мога да се изразявам като Корана“ и „Мога да създам нещо, равно на Корана“.

Из писмо до Ибн Ата, приятел и ученик на ал-Халладж, пребит до смърт от властите заради подкрепата си към ал-Халладж 15: „Писах ти, но не на теб. Пиша на Духа си и затова няма нужда за изпращам писмото. Как е възможно това? – Между Божествения Дух и Неговите любещи не съществува разделение, дължащо се на различия между хората. Поради това всяка буква, която излиза от теб, ти носи моя отговор, без в действителност да съм изпращал отговор“. След това ал-Халладж запечатал писмото и вместо адрес написал: „Мисълта ми за Ибн Ата е Любовта ми към Теб, Господи! О, Ти, към Когото сме устремени! Ние сме два Духа, които Любовта е събрала – там, близо до Теб, изправени пред Теб“.

Ибн Ата е казал: „Чел съм Корана и разбрах, че Бог не възхвалява никой от слугите Си, без първо да го изпита, затова Го помолих: „О, Господи, направи така, че да страдам и запази ме Твой по време на страданието!“. Казват, че след известно време Ибн Ата загубил двадесет и един човека от рода си, изгубил състоянието си, разсъдъка си, сина си и жена си и въпреки всичко в продължение на седем години останал в особен екстаз.

Преди екзекуцията попитали ал-Халладж какво е суфизъм, а той отговорил: „Онова, в което се намирам. В Името на Бога, никога не съм разделял нито за миг добрите от лошите ми състояния“.

Попитали ал-Халладж кога удовлетворението на любещия достига връхната си точка, а той отговорил: „Когато Любимия е постлал кожената постелка за екзекуцията и е подготвил любещия да умре, а той, потопен с възторг в Красотата Му, изрича: „Любимия се подготвя да ме убие, но аз мога само да се възхищавам колко е красив, докато Той полира сабята Си“.

В деня, в който Принцът на Любещите бил разпънат, Шибли попитал Бога в съня си: „Защо осъждаш Своите любими на смърт?“. — „За да получат откуп от Мен“. „Господи, а какъв е откупът Ти?“. — „Срещата с Мен и Красотата Ми, това е откупът за Моите любими“.

Айн ал-Кудат Хамадани

Ибн Абил-Хадид е предал следните думи на ал-Халладж: „Разбира се, че крия съкровищата на знанието си, да не би невежите, като ги видят, да се изкушат. Али преди мен е правил същото и го е предал на Хюсеин и Хасан. А преданите трябва да одобрят екзекуцията ми“.

Веднъж ал-Халладж казал на свой ученик: „Тези, които ме смятат за неверник, са по-скъпи както на мен, така и на Бога, отколкото онези, които ме наричат светец“. „Защо е така, учителю?“, попитал ученикът. „Тези, които говорят за моята святост, го правят от любов към мен. Тези, които ме проклинат, яростно защитават вярата си. Бог цени пламенните защитници на вярата повече от онези, които се отнасят добре към някого.“ След това добавил: „Ибрахим, а ти как ще се държиш, когато ме видиш разпънат, убит и хвърлен в огъня? Та нали това ще бъде най-щастливият ден в живота ми!“.

Някой си Басри, който бил враждебно настроен към ал-Халладж, отишъл тайно при него и го помолил да излекува тежко болния му брат. Ал-Халладж обещал да помогне, но при условие Басри да започне да го хули още повече, да го обвини в безверие и да поиска екзекуцията му. Басри застинал в недоумение. Ал-Халладж му казал: „Не мисли за това, което не те засяга. Просто се съобрази с условието ми“.

Разказват, че първата вечер в затвора, дошли посетители при ал-Халладж, но не намерили никой в килията. Претърсили навсякъде, но ал-Халладж го нямало. На втората вечер нито той, нито затворът били там. Колкото и да търсели, тях ги нямало. На третата вечер намерили ал-Халладж в килията си и го попитали: „Къде беше първата вечер и къде бяхте ти и затворът втората вечер? А сега, и ти, и затворът сте тук! Какво се случва?“. Той отговорил: „Първата вечер бях при Всевишния, затова ме нямаше. Втората вечер Всевишния беше тук, затова и аз, и затворът отсъствахме. На третата вечер ме изпратиха обратно тук, за да защитя шариата. Елате и свършете работата си!“.

Из житието на ал-Халладж от „Разкази за светците“, Фарид ад-Дин Аттар

Разказват, че когато ал-Халладж отишъл при ал-Джунайд и произнесъл: „Аз съм Истината“, разгневен, ал-Джунайд възкликнал: „Не, ал-Халладж! Ти съществуваш само чрез Истината! Така е и с това парче дърво, което утре ще се обагри с кръвта ти!“.

След като произнесъл: „Аз съм Бог“, хората упреквали ал-Халладж с думите: „Казвай: „Той е Бог“, но ал-Халладж им отговарял: „Всичко е Той! Вие казвате, че Той е изчезнал и не е в думите ми, но Хусайн е изчезналият, а Океанът не изчезва“. Помолили ал-Джунайд да изтълкува казаното, но той заявил: „Изчакайте екзекуцията, защото още не е дошъл денят за тълкуване“.

По късно ал-Джунайд заявил относно екзекуцията: „Ние съдим по външното, но скритото Го вижда само Бог“. Според преданието освен самият ал-Халладж само ал-Джунайд е знаел за печалната съдба, която го очаква.

Разказват, че в затвора за едно денонощие ал-Халладж изпълнявал по хиляда молитвени раката. Тогава го запитали: „Нали твърдиш: „Аз съм Бог“, на кого се молиш тогава?“. Той отговорил: „Ние знаем собствената си цена“.

В затвора имало триста човека. Когато настъпила нощта, ал-Халладж им казал: „Затворници, давам ви свобода!“. Те го попитали: „А защо не я дадеш на себе си?“. Той отвърнал: „Ние сме завързани за Бога!“.

Попитали ал-Халладж какво е Любовта, а той отговорил: „Ще видиш днес, ще видиш утре, ще видиш и на следващия ден“. В същия ден го екзекутирали, на втория ден – го изгорили, а на третия – разпръснали праха му. Ето, това е Любовта!

Халифът наредил да нанесат триста удара с камшик на ал-Халладж. Изпълнили заповедта му, но при всеки удар се разнасял ясен глас: „О, Ибн Мансур, не се страхувай!“. Във връзка с тази история шейх Саффар е казал: „Вярата ми в човека, който е нанасял ударите, е по-голяма от тази в ал-Халладж, защото колко ли духовно силен трябва да е бил той в следването на шариата, при положение че е чувал ясен глас, а ръката му не трепвала и продължавал да нанася удари?“.

Разказват, че когато повели ал-Халладж към екзекуцията, Иблис се явил и му казал: „Едно „аз“ излизаше от теб, а друго – от мен. Защо на теб отредиха помилване, а на мен – проклятие?“. Ал-Халладж му отговорил: „Ти теглеше своя „аз“ към себе си у дома, докато аз го прогонвах от себе си. На мен дариха опрощение, а на теб – не. Видяното и чутото от теб е, за да узнаеш следното: да бленуваш собствения си аз е грозно, а да го прогонваш надалече – прекрасно“.

Преди екзекуцията ал-Халладж е заявил: „Ще ме увесят на върха на бесилото, докато аз съзерцавам Твоето Могъщество“.

Разказват, че ал-Халладж умил с окървавените си отсечени ръце своето лице, така че и ръцете, и лицето му се обагрили с кръв. Попитали го защо го прави, а той отвърнал: „Козметиката на героите е тяхната кръв“.

Според друго предание ал-Халладж е заявил: „Който е познал тайната на Любовта, трябва да изпълнява умиването със своята кръв“.

Всички отсечени части на тялото на ал-Халладж – след като му нанесли 300 удара с камшик, отрязали краката и ръцете му, изболи очите му, отрязали ушите и носа му – всяка негова капка кръв и прахът му след изгарянето му продължили да провъзгласяват: „Аз съм Истината“.

Други предания за екзекуцията на
ал-Халладж

На сутринта преди екзекуцията верният слуга на ал-Халладж, Ибрахим ибн Фатик, го помолил: „Господарю, завещай ми поука“. Ал-Халладж му отговорил: „Греховното его на човека трябва да бъде овладяно или то ще завладее човека“.

Преданието разказва, че ал-Халладж вървял по улиците на Багдад към екзекуцията си с усмивка на лицето. Към него полетели камъни от насъбралото се множество, докато Шибли в знак на солидарност хвърлил роза по ал-Халладж, при което той тъжно въздъхнал. Попитали го защо не обръща внимание на камъните, а въздъхва тъжно заради розата, а ал-Халладж отговорил: „На хората им е простено, защото те не знаят, но Шибли знае, че не трябва да хвърля“. Казват, че оттук възникнала поговорката: „Розата, хвърлена по приятел, ранява повече от камъка“. Според други предания ал-Халладж е имал предвид: „Розата е такава, че обсипа пътя ми с най-твърдите камъни“.

Разказват, че на бесилото ал-Халладж е заявил: „Благодарение на съкровената святост на тази Любов, която светът не може да поквари, не съм усетил болка, откакто ме сполетя страданието. Нито един мой крайник, нито една моя кост не бяха отрязани, без да спомена Бога“.

Според друго предание при всеки удар с камшик ал-Халладж изричал: „О, Единствений, Единствений!“ (О, Ахад, Ахад!).

Синът на ал-Халладж, Хамд, разказва, че на следващата сутрин, когато трябвало да обезглавят ал-Халладж след мъченията от предния ден, го свалили от бесилото и завлачили по земята. Тогава ал-Халладж се провикнал силно: „Всичко, което има значение за мистика на екстаза, е неговият Един Единствен да го отведе до Единството Му“. След това казал: „Онези, който не вярват в Последния Час, го призовават да дойде, а тези, които вярват, го чакат с любящо смирение, защото знаят, че това ще бъде идването на Бога“. Това били последните думи на ал-Халладж.

Според Аттар последните слова на ал-Халладж били: „Целта на влюбения е уединение с Единствения“. В други ръкописи са запазени думите: „Любовта на влюбения е уединение с Него“ и „Да любиш Единия, означава да Го превърнеш в Единствения“. След тези слова ал-Халладж изрецитирал следния стих от Корана: „Аллах е, Който низпосла Книгата с Истината и Справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи“.

Преданието за Голгота

Из Словото на Елеазар Хараш

За Голготата преданието казва: Утро е над Багдад. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения ал-Халладж към мястото на екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал-Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг, защото Голгота е приета тотално. Той е жадувал за нея.

Един търговец от тълпата му извикал: „Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ“. Ал-Халладж се спрял, погледнал го и му казал: „Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава Любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: Любовта отива при Любовта“.

После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: „Ти ми даде всичко, Аллах!“. Един от стражите му викнал: „Да видим тука горе каква песен ще запееш, страннико!“. После ал-Халладж се обърнал към Бога и казал: „Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!“.

После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди ал-Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога, но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота (това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии), приближил се близко до ал-Халладж и го попитал: „О, приятелю (и преди това се познавали), ти как стигна до края на Пътя? Кажи ми какво е суфизъм?“. Ал-Халладж му казал: „Сега ще видиш най-малката степен на суфизма“. Тогава суфи го пита: „Кое тогава се явява най-висшата степен?“. Ал-Халладж му отговаря: „Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита“.

После отрязват ръцете на ал-Халладж и той казал: „Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога“. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а прахът му хвърлен на вятъра. През тази благословена нощ за ал-Халладж той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: „Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш?“. Ал-Халладж му казва: „Той им прости на всички — и на тези, които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко“.

На палача си ал-Халладж казва: „Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога“.

Когато инквизицията, палачът, реже краката на ал-Халладж, ал-Халладж му съчувства, усмихва се и казва: „Аз имам други крака”; когато му режат ръцете: „Нищо не можеш да ми отрежеш, аз имам други ръце”, т.е. всичко това го имам в Духа.

По време на своята жестока Голгота ал-Халладж казва на окръжаващите, и то с поклон: „Аз не се съмнявам в Благостта на Аллаха“. И казва още: „Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие“. — Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: „Няма друг Деятел, освен Бог“.

По времето на самата Голгота ал-Халладж казва: „Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква“.

И казва още ал-Халладж: „Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката ми беше радост на Голгота? – Той, Аллах, ми я направи радост“.