Афоризми на ал-Халладж

Сърцето е Мистерия, Която остава забулена за съдбата и ума на човека.

Сърцето е вместилище на Божествените Имена, за което нито светлината, нито тъмнината знаят нещо.

Бог забулва сърцето за скритата му тайна.

Всяко сърце, опразнено от всичко друго освен Бога, вижда скритото в Скритото и смисъла в Тайната.

Сърцето е мястото на обитание за слуха и зрението.

Сърцата на любещите са техните очи.

Разумното сърце, когато види Бога, обезумява.

Сърцето понася това, което тялото не може да понесе.

Бог не пребивава нито в сърцето, нито в сърцевината, но аз Го познах там и Той ме позна.

Който иска да постигне целта, трябва да остави света зад гърба си.

Условието за придобиване на знанието е да изтриеш всичко от себе си.

Бог постоянно е до теб, за да те избере и вразуми. А ти се намираш в състояние на невежество, докато умът ти блуждае и в него тече твоята мисъл.

Пътят се върви от двама, обаче няма никой друг с Бога.

Който търси Бога заедно с Бога, Го намира, а който Го търси някъде, Го изгубва.

Пътят е концентриране на мисълта само в Бога, докато не познаеш само Него и нищо от себе си.

Първата стъпка в Единението е изчезването на разделението.

За любещия е достатъчно да направи Единия единствен.

Ако посветиш живота си на Бога, всичко се постига чрез Него и за Него.

Три състояния на душата се случват на онзи, който срещне Бога пряко: първо, Бог го завладява и опразва от хората; второ, Бог го сграбчва и унищожава; трето, онези, които се прекланят на Бога, го атакуват, за да може той да търси само Бога.

Ти трябва да се обединиш с Бога не вътре в себе си, а в Самия Бог.

Само този, който Го е видял и не знае как да Го опише, Го е видял наистина.

Единството с Реалния в Безначалието е дадено на онези, които Той е избрал.

Любовта е постоянно качество и предвечно благоволение. Предай ключа си на Любимия! Тогава предвечното благоволение ще увековечи мига в теб.

Любовта, ишк, е Божествената Същност.

Любовта в Предвечността на предвечностите е Абсолюта. В Него, чрез Него, от Него тя се явява. В Него тя се прояви.

Любовта е Качеството на качествата, за онзи, когото тя е унищожила и върнала към Живота.

Любовта е огън от Светлината на Изначалния Огън, Който възпламенява съществата с Реалност независимо дали те са близо или не. В Предвечността тя е оцветена във всеки цвят и се проявява във всяко качество. Същността ѝ се възпламенява от собствената ѝ същност, качествата ѝ проблясват от собствените ѝ качества. Любовта се реализира, като избродиш всички пътища от Предвечността до Следвечността. Нейният източник е Той (Хува), изникващ от Аз (Ана). Непроявеното от онова, което е проявено от Същността ѝ, е Реалността на Битието, а проявеното от онова, което е непроявено от Качествата ѝ, е Съвършената Форма, която чрез скриване засвидетелства съвършено Тоталността.

Истинската Любов означава да останеш с любимия си, лишен от всички свои качества.

Суфи е този, който е единен в Същността.

Суфи е уединен в Същността си – никой не го приема и той не приема никого, защото той принадлежи изключително на Бога.

Бог е Този, чиито светци са живи, макар че умират в своя копнеж. За тях светът няма стойност и въпреки това те се скитат и бродят в света даже след като Бог им се разкрие.

Знайте, братя мои, че Бог е, Който ни прави щастливи. Служенето на Бога е потребно на нас – то е плодът на знанието, ползата от живота, заплатата на слугата, товарът на светците, пътят на силните, съдбата на могъщите, целта на владеещите енергиите, призивът на щедрите, мечът на мъжете, изборът на виждащите. Това е пътеката на щастието и пътят към рая.

Когато човек се страхува от някой друг освен Бога или възлага надеждите си на някой друг освен на Него, Бог ще затвори за този човек вратите на всяко добро дело и ще направи страхът да го завладее. Бог ще го забули със седемдесет була, най-малкото от които е съмнението.

Който разчита на Бога безрезервно, прехраната му се дарява от място, което той не познава, без ограничения и лимити, и той няма нужда да моли за нея.

Разкаянието за това, което не знаеш, те води до разкаяние за това, което знаеш, и благодарността за това, което не знаеш, те води до благодарност за това, което знаеш. Това е така, защото на слугата на Бога е забранено да прави друго освен това, което го води до Бога.

Който се стреми към Свободата, нека постоянно се отдава на служене на Бога.

Избягването на греха без Бога е грях и страхът от голотата е голота.

С един светец Бог очиства всяка минута 70 000 праведни човека. Бог хвърля 360 погледа през всяко денонощие и с всеки поглед Той привлича по-близо до Себе Си Духа на един от Своите приятели, и Той издига на негово място един от неговите приятелите. И с този същия поглед, който Бог е хвърлил на приятеля, Той излива Милостта Си на 70 000 други, които изповядват приятелство с Него.

Отричането от този свят е въздържание на чувствата, отричането от другия свят е въздържание на сърцето, отричането от себе си е въздържание на Духа.

Човек не може да върви по постлания килим на Истината, ако не вижда във всички същности Една Единствена Същност.

На Земята няма място, свободно от Бога, нито същество, с което Той да не се уподобява.

Суфите са хора на тайната, хора, създадени за тайни, и те не търпят онова, което не е угодно на Бога. Те няма да приемат на събиранията си хора, които разкриват тайните им, и те не харесват була, които са съшити прозрачни.

Внимавай с думите си към суфи, защото пред теб стои пръстът му, който той сам е оцветил с кръвта на влюбения.

О, Тайна на тайните! Тя е едва доловима, скрита от илюзиите на всичко живо; проявена и външно, и вътрешно за всичко и чрез всичко.

Целият свят е построен върху скритостта на Тайната. Ако Тайната се разкрие, творението ще спре да съществува. Това се отнася и за тайната, заключена в човека.

Тайните излизат от Бога, възхождат към Бога, пазят се в Бога, но не са Му необходими.

И тайната има свои тайни в съзнанието на онези, които умеят да ги пазят.

Тайните в тайните са радостни тайни. Животът в живота е укрепен живот.

Всеки е достоен за опиянение в Бога независимо дали е слаб или силен.

Бог присъства във всяко творение – и отвън, и отвътре.

Замислите на Бога са такива, че нищо не може да ги възпрепятства.

Няма същност без качества.

Доколкото разбираш Имената на Бога, те са просто имена. Но доколкото те са Същност, те са Реалност.

Свидетелят вижда Бога в Същността на духовните Му реалности. Свидетелят не вижда нищо, обусловено от Неговите Качества, освен Него Самия.

Булото е завеса, спусната между търсача и края на неговото търсене, между послушника и неговия обет, между решителния човек и целта на намерението му. По принцип това було съществува само по отношение на творенията, не на Бога. Бог не е забулен, създанията са забулени. А твоето було? – То е твоето увлечение.

Всяка друга мисъл освен тази за Бога е було и несъвършенство.

Човекът е забулен от собствените си мисли, не от Бога.

Бог е облякъл съществата с булото на техните имена и затова те съществуват. Обаче, ако Той им яви знанието на Сила Си, те ще изчезнат, а ако им яви Реалността, те ще умрат.

Душите на праведните изначално са се врекли във вяра в Него.

Който сочи към Бога, претендира, че е суфи. Който сочи от Името на Бога, е суфи.

Едно от условията на Любовта е любещият да вижда, че нещастието на копнежа е винаги по-сладко от щастието.

Не виждате ли, че се моля, за да Го омилостивя? Но който си мисли, че Го е омилостивил с преклонението си, слага цена на своята удовлетвореност.

Ако Естеството на Истината беше ясно на самата Истина, защо тогава мястото ѝ е скрито в човека?

Може ли условното, което Той е създал извън Себе Си, да влезе в Него?

В Духа Истината засвидетелства Сама Себе Си.

Истината е място на обитание на Бога, тя не е Бог.

Създанията се скитат в сляпа тъмнина и търсят, но те познават само загатванията. Те си мислят и представят, че търсенето им достига Истината, те се обръщат към небето и нашепват молитви към него. А Бог е с тях във всяко движение, живее в тях във всяко състояние, във всеки миг. Само ако знаеха това, те нямаше да Го оставят нито за миг, защото Той не ги напуска в никой миг.

Име, дадено на творение – хората се лутат около него, надявайки се лудо, че от името ще научат поне един от Неговите смисли. О, Господи, от името те никога няма да достигнат причината, която ще разбули Единия, Който я разкрива.

Думите, които Бог изрича, са думи без букви и без произношение, те не са като произношението на звуците.

Когато служителят на Бога стигне спирката на знанието, Скритото му вдъхва откровение и обгръща тайната му същност с безмълвие дотогава, докато не го напуснат всички други мисли освен мисълта за Бога.

Искреност, това е да очистиш постъпките си от примесите на потъмняването.

Говорещият език е смърт за безмълвното сърце.

Езикът на знанието се намира в говоренето и описанията, докато тайният език превъзхожда говоренето.

Думите са привързани към пороците, делата – към многобожието, а Истината е свободна от всичко и не се нуждае от нищо.

Мислите сами по себе си са привързаности към сътворения свят.

И проникването на проницателния, и знанието на знаещия, и светлината на учените богослови, и пътят на предците, намерили спасението, и Предвечността, и Вечността, и онова, което е между тях, всичко това е от порядъка на възникващото, но да го виждаш като такова, е дадено само на онзи, който има сърце и който е преклонил слуха си и сам присъства.

Мислите на обикновените хора са потопени в морето на въображението, а мислите на избраните – в морето на разбирането. Но и двете морета пресъхват, а Пътят е свещен. И едните, и другите мисли спират и накрая изчезват, и двата свята се разрушават, и доказателствата се оплитат, а знанията умират.

Смисълът не е ясен нито на небрежния, нито на непостоянния, нито на престъпника, нито на угодника. Аз сякаш съм аз, аз сякаш съм Той и Той сякаш е Аз. Той нямаше да ми вдъхва страх, ако „Аз“ беше „мое“ аз.

В знанието има плашеща неопределеност, а в неопределеността – плашещо знание. Неопределеността е качество на знаещия и негово украшение, незнанието – негов образ. Ликът на знанието е скрит за разбиранията на знаците (т.е. буквите). Как да Го познаеш, когато не съществува „как“? Къде да Го познаеш, когато не съществува „къде“? Как да се съединиш и как да не се съединиш? Как да се отделиш и как да не се отделиш? Истинското знание не познава ограничения, усилия и старания.

Считай, че всичко сътворено е обусловено, защото Предсъществуването принадлежи само на Него. Всичко, което се е появило в този свят като същество в тяло, е свързано със случайности. Всичко, което е събрано заедно с помощта на посредник, се държи ведно от неговите сили. Всичко, което е свързано с даден момент от времето, един ден бива изставено от него. Всичко, което се поддържа от някой друг, по необходимост зависи от него. Всичко, което е подвластно на въображението, може да бъде представено като образ. Всичко, което се съдържа в едно място, може да бъде ограничено от пространството. И всичко, което принадлежи към определена категория, може да се улови от този, който го определя.

В света на удовлетворението живее дракон, наречен Увереност – Йакин, който е такъв, че владенията на осемнадесет хиляди свята в устата му са подобни на песъчинка в пустинята.

Ние цяла година се сдобиваме със страдания от Бога, подобно на владетел, който постоянно се сдобива с власт над нови земи.

Когато жребците на отделението препуснат към теб и отчаянието обяви края на надеждата, хвани с лявата си ръка бронята на смирението, а с дясната – меча на зикр.

И ако в сянката изоставянето те обхване, излез навън, огрян от Светлината на Покоя на твоето сърце.

В името на Любовта, не се отделяй от Любимия, докато копнежът ти не бъде възнаграден!

„О, Господи!“ е зов на този, който търси близостта с Бога в Неговата отдалеченост и търси утехата Му. Бог обаче вече е разкрит във формите на смисъла – показал ги е в дрехите на проявлението.

Търсачът пребивава под сянката на своето разкаяние, а Обектът на търсенето – под сянката на безупречността.

Знанието има притежател, а вярата – орден. И знанието, и притежателите му имат опитности. Знанието е от два вида: отказано и придобито. И морето е от два вида: прекосено и заобиколено. Времето е от два вида: осъдено и възхвалено. Хората са от два вида: избрани и прокудени. Сега чуй със сърцето си, какво ще ти каже един приятел и претегли с разума си, защото различаването е дар. Изкачих се на върха, без да направя нито крачка – висотата му представлява опасност за всеки. Потопих се в Океана, без да намокря краката си – Духът ми се гмурна, въпреки че сърцето ми се страхуваше. Песъчинките Му са съкровища, които ничия ръка не е докосвала, въпреки че обхватът на разбирането може да ги загребе. Изпих своя дял от Водата без уста, въпреки че Неговата Вода се отпива с уста, защото Духът ми е жадувал за нея от Вечността, а тялото ми не я е докосвало, преди да бъде сътворено. Сирак съм, но имам Баща, в Когото намирам убежище – сърцето ми страда, когато живея без Него. Сляп, но виждащ, аз съм глупав, но съм умен и речта ми се обръща на обратно, когато пожелая. Някои младежи знаят онова, което съм научил, защото са мои приятели, тъй като благочестивите имат приятели. Те разпознават себе си във Вечното Начало; слънцето им изгрява, докато времето залязва.

Твърдиш, че ще постигнеш Бога заради бедността си спрямо Него и нуждата си от Него, но бедността е твое удоволствие, затова отхвърли целта ѝ. Бедността е най-ниското ниво на тези, които се отричат в Името на Бога.

Тайните на Истината не се явяват на забулените. Той крие Истината от теб, затова не се противи на Този, Който я крие, и не се тревожи за това, което не разбираш.

Когато преданият заявява Единството на Бога, той утвърждава себе си, а който утвърждава себе си, е въвел скрито идолопоклонничество. Сам Бог провъзгласява Себе си Единствен чрез Себе Си, чрез езика на онези Свои създания, които Той сам избере. И ако Той утвърждава Единството Си чрез моя език, това е Негово дело.

Да си въобразяваш, че ти се обединяваш с Него, означава да утвърждаваш себе си. Само Бог създава Единствения. Той самият е, Който обединява Своето Единство.

Ако изричаш Името Му, то е в теб. Ако Му благодариш, то е заради теб. Ако Му се подчиняваш, то е, за да се спасиш. Нищо не е за Бога, което идва от теб, и Той може и без теб.

Твоето Единство е без връзка с Бога и творението, защото фактът, че изразяваш нещо броимо във време, въвежда ограничаващо условие. Като постъпваш така, ти добавяш към Единството смисъл, че е условно, а условното не е качество на Бога. Неговата Същност е Единствена. И реалното, и онова, което е нереално, не могат да се излъчат от Същността на Същността.

Присъединяването към Реалността на Бога е дело на Бога, а смисълът на този израз е много фин за разбиране. Аз се присъединих към Живота с Източника на Живота и сърцето ми се освободи от твърдостта.

О, вие, които не сте сигурни! Недейте да идентифицирате „аз съм“ с Божествения „Аз“ – нито сега, нито в бъдещето или в миналото. Дори „аз“ да съм реализиран гностик и това да е състоянието ми, това не е съвършенството. И въпреки че аз съм Негов, аз не съм Той.

Тънкостта в утвърждението на Единството е в личните местоимения, а „аз“ съм нещо предполагаемо.

Хората на Единението с Бога говорят на езика на пречистването – пречистване от образите на материалния свят.

Единството не може да се утвърди, докато у теб все още е останала връзка с пречистването.

Човекът, който се е опиянил от светлините на Единението, е скрит за изразяването на пречистването, обаче този, който се е опиянил от светлините на пречистването, говори за реалностите на Единението, защото опияненият е човек, който говори за всичко скрито.

Измени речта си и се отдели от илюзиите, издигни се високо над човешкия род и хората, скъсай нишката с тях и техния порядък. Говори за Бога с мярка и хармония! Бъди влюбен с безумна Любов! Извиси се над планините и хълмовете – планините на знанието и хълмовете на сигурността, за да видиш Онзи, за Когото говориш.

Неизменността на Духа е знаещ съдия.

Който вижда действието, не вижда Действащия и който вижда Действащия, не вижда действието.

Който стигне до Обекта на виждането си, повече не се интересува от виждането.

От позицията на Единството всички противоположности изчезват. Поради тази причина идеалният мистик често е наричан еретик и неверник.

Съвършенството на влюбените произлиза от неверието.

Неверието и вярата, като противоположности, съвпадат в Истината: те се различават само от гледна точка на имената, но от гледна точка на Истината между тях няма разлика.

Да различаваш неверието от вярата, това е неверие, но да не различаваш неверния от вярващия, също е неверие.

За приближаването към Бога неверието има по-висок статут от святостта.

Истинското Единство е скрито многобожие.

П. Башарин по ал-Халладж

Този, който утвърждава Единството на своя Всевишен Господ, сам се укрепва. А този, който сам се укрепва, стига до скритото многобожие.

Придобиването на Единството е едновременно бездна и радост, а последващото отделение е едновременно освобождение и разрушение. Човекът се движи между две вдъхновения: едното, прикрепено към булото на Безвремието, а другото, потопено в морето на Нищото.

Концентрацията в Бога накара душите да загубят себе си в Предвечността, а отделянето от Бога ги намери във време, без помен. Концентрацията е тяхното изчезване, а отделянето – тяхното присъствие. И загубата, и намирането са видими при всички случаи.

Реализирането на Бога се дава на онзи, който жадува за това в своята мъка.

Реалността на Бога, Ал-Хакк, е далеч отвъд. Съдбата на този, който вижда Реалността на Бога, е далеч отвъд, а този, който Я търси, бива измъчван.

Мъдростта си остава отделена от съществуващите неща. Тя непрестанно живее с Божествената Неизменност. Нейните пътища са затворени; няма път, който стига до нея. Смисълът ѝ е ясен; няма доказателство, което да го установява. Сетивата не я възприемат; определенията, които хората използват, не я описват. Онзи, в който тя живее, става самотен. Обятията ѝ носят горчивината на отсъствието, а проблясъкът на нейната светкавица прави така, че един вечен извор да избликне.

Ал-Хакк поражда състоянията на екстаза независимо какво мислят някои суфи учители.

Екстазът и изчезването в екстаза – това е изчезване.

Изгарящият екстаз е фин знак на слабостта. Екстазът възприема само една изчезнала следа, а опиянението изчезва, когато се спусне виждането.

Докато Любовта остава скрита, тя се чувства в опасност. Любовта придобива увереност само когато изостави предпазливостта.

Когато говоренето принуди Любовта с лъжи да се разпространи като огън, това е по-добре, защото е безполезно Любовта да се крие под камък.

В Любовта въпроси като „Защо?“ и „Как?“ изчезват.

Размишлявал съм как да определя религиите и съм го изразил като Единствения Принцип с множество клони. Затова не искай от своя приятел в спора да приеме тази или онази вяра – това ще му попречи да стигне до искрено Единство. От самия Принцип зависи да отиде при човека и да му изясни всички върховни смисли, и тогава той ще придобие разбирането.

Мъдрец е този, който вижда, а Мъдростта се намира в Онзи, Който пребъдва. Знанието е завръщане от измерението на лишението.

„Бисмиллях“ 3 е за теб това, което е „Бъди!“ за Бога.

Ако слънцето трябваше да изгрее през нощта, зората на сърцата нямаше да настъпи.

Когато Истината се настани в съзнанието, три състояния се превръщат в главна грижа за проницателния: състоянието, което погубва съзнанието във вихъра на страстите, разсеяността на съзнанието заради страстите и състоянието, в което всички сили на съзнанието се обединяват и завръщат към виждане, което унищожава всичко въображаемо.

Времето е прогресия от пулсации на благодатта, които трептят като люлеенето на махало, но винаги във възходяща посока, подготвяйки пътя за идването на Съдния Ден.

За позналия Истината времето не съществува, защото то е само забавление, развяващо печал, а познанието, това са врящи вълни, които се издигат и обръщат. Времето на знаещия е черно и покрито с мрак.

Вие знаете, приятели, че лекарите ни доказват, че сърцата имат две камери, които съдържат кръв и животворящ дъх. Те са аналогични на Духа и разума, на Божественото вдишване и човешкото издишване. Той ни дава осъзнаване вътре в сърцето и ние се превръщаме заедно с Него в Единия, Който ни дарява живот. Аз бях труп, който Той преоблече като тяло. Ние всички сме Негови Откровения; ние виждаме във всеки от нас Присъствието, Което Той е сътворил, действието, което Той ни е дал – Живота. Цялото Му творение е озарено с Живот. И ние му отвръщаме чрез онова, което е живо в нас. Снощи бях в екстаз, прегръщах и бях прегърнат от Него, като частица Живот. И когато аз си замина, знам, че Той пак ще диша в сърцето ми.

Истината е потънка, пътят – тесен, по него има бушуващи огньове, под него – дълбока пропаст.

Суфи е този, който от самото начало, се стреми да стигне Бога, Ал-Хакк. Докато не намери това, което търси, той нито се спира, нито обръща внимание на хората.

Заради Теб аз препускам над земи и морета: през равнините минавам, планините пронизвам и от всичко, което срещам, отвръщам лицето си, докато не стигна до мястото, на което аз съм сам с Теб.

Разбирането има две измерения – обхващане и схващане. Делата на покорството имат две измерения – правила на живота и задължителни ритуали. Всички създания са разпределени между две местообитания – рай и ад.

Раят, това е възхваляване на Бога и познаване на Бога. Адът, това са прегрешенията и силните желания.

Уахаиб ибн ал-Вард

Осъдените от Бога са хора на формите и навиците. Избраниците на Бога са хора на реалностите и интуициите.

Когато търсачът премине през четиридесет спирки по Пътя, той придобива загатване за Божествения гносис.

Ароматът на мистика е благочестието, свещта му е медитацията, мълчанието му е съзерцание, взорът му – виждане.

Тъй като Божествената Същност е отвъд всяка граница, няма граници за знанието за Бога.

Спирката на прякото виждане на Бога е по-висока от тази на знанието.

Когато слугата на Бога стигне до спирката на вкусеното познание, Бог му Се разкрива чрез всеки един протичащ духовен импулс и Той пази неговата сърцевина от нашествието на странични мисли, които не са Бог.

За този, който иска да вкуси нещо от духовните състояния, ние ще го доведем до едно от тези състояния: да бъде такъв, какъвто е бил в утробата на майка си, където всичко е било планирано за него и той се е хранил от място, което не познава; да бъде такъв, какъвто ще бъде в гроба си; или да бъде такъв, какъвто ще бъде в Съдния Ден.

Който стигне пределите на Реалността, забравя за Пророка и вниманието му се отклонява от Него.

Който е познал Бога чрез вкусването Му, е твърдо незаинтересован от този свят и от другия свят.

Отхвърли творението, за да станеш Него или Той да стане теб, от гледна точка на Реалността.

Позналите Бога познават забравата на всичко, което не е Той.

Колко странно е някой, който не познава смисъла на черните косми по тялото си и причините те да побеляват, който не знае как са възникнали нещата, не познава цялото, нито частите, нито първия, нито последния, нито познава превратностите на съдбата, нито причините, нито истините, нито начините, да твърди, че познава Онзи, Който не престава да бъде.

В творението не съществува нищо по-малко от атома, но ти не възприемаш атома. Как може този, който не познава атома, да познае Онзи, Чиято Реалност е по-тънка за възприятието от един атом?

Реалността е онова, от което нито външността, нито вътрешността на съществата може да избяга и което не приема никакви форми.

За да придобиеш гносис за Бога, трябва да излезеш от областта на разума. Бог е отвъд времето и пространството.

Не позволявай Бог да те заблуди, но и не спирай да се надяваш на Него; не желай Любовта Му, но и не се отказвай да Го любиш.

Истината е единственият водач за хората на Бога.

Гносисът е отвъд обхвата на интелекта и виждането.

Праведните, които са отхвърлили ума, се намират едва в началото на Пътя за познаване на Бога.

Познанието никога не е достоверно нито за ограниченото, нито за изброимото, нито за онова, което изисква усилия, нито за изтощимото.

В сърцето циркулира познанието, а в Тайната – утвърждението на Божественото Единство.

Л. Масиньон

Познанието е отвъд отвъд – отвъд предела и енергията, отвъд тайните и известията, отвъд постижението, защото всичко това не е било и после е възникнало. А това, което е било преди тях, то е Постоянно. То е преди начините, причините и способите. Може ли тогава начините да заключат познанието в себе си, а пределите да го обхванат?

Познанието има характер на Озарение.

Познанието не е процес. То е лишено от категорията „време“.

Ал-Хадир е обладавал особен вид знание, известно като „Знанието при Мен“, което се внушава пряко от Бога. „Знанието при Мен“ е най-древното внушение на Реалния на Неговите Тайни. Над обладаващия това знание отклонения от Божията воля като: „аз исках“, „ние искахме“ или „твоят Бог искаше“ нямат власт.

В главата се намира Светлината на откровенията, между очите – Светлината на разговорите с Бога, в ухото – Светлината на увереността, в езика – Светлината на яснотата, в гърдите – Светлината на вярата, в природата – Светлината на възхвалата.

Светлината на пламъка е знанието за Реалността, неговата топлина е Реалността на реалността, а Единението с пламъка е Истината на Реалността.

Близостта с Божествената Същност е пътят към Божествения гносис. Двете вървят ръка за ръка.

Дори след пълното разтваряне в Бога, не можеш да стигнеш състоянието на Съвършенството, ако първо не постигнеш Безсмъртие на Божествената Същност.

Любов означава да пребъдваш с Любимия, напълно отрекъл се от себе си и да преобразиш себе си по Негово подобие.

Когато влюбеният достигне Съвършенството в Любовта и се въздържа да я призовава, намирайки се под властта на зова, той вижда истината за онова, което Любовта му е засвидетелствала: богохулството и молбата на влюбения.

Аз казвам на приятелите: „Слънцето изглежда близо, но да Го стигнеш е много трудно“.

Веднъж сред душите на суфи срещнах една птица, която летеше с двете крила на суфизма. Тя не познаваше състоянието ми, докато летеше. Попита ме за Чистотата, и аз ѝ отговорих: „Отрежи крилата си с ножа на изчезването, в противен случай не можеш да ме последваш“. Тя отвърна: „Но аз летя с крилата си към моя Възлюбен“. Казах ѝ: „О, нещастна! Нищо не се уподобява на Него. Той е Всечуващия и Всевиждащия.“ В този момент тя падна, потъна в океана на разбирането и не успя да полети с мен в небето на Предвечността.