СЕН МАРТЕН (1743-1803)

Мистик

Моята секта е Промисъла, а моят култ е правдата.

Човешкият дух е най-верен образ и най-чист извор на Истината.

Самопознанието е за нас най-сигурното средство, за да познаем Бога.

Нашият Дух е като огледало, в което се отразява Божият образ.

Само свободното същество се удивлява, обожава и обича; само свободното същество може да внуши удивление, обожание и любов.

Най-сигурното доказателство за Божественото съществуване е чувството на удивление и любов - от постоянната и насъщна нужда на човека да обича, да се възхищава, да се прекланя, да боготвори. Отде ще се яви тази нужда ако над нас нямаше един вечен, безкраен извор на любов.

Бог е единственото Начало и всички същества са образувани от Неговата същина.

Върховното начало е извор на всички сили, на всички могъщества: и на тия, които оживяват мисълта и човека, и ония които пораждат видимите творби и веществената природа.

Бог вечно създава себе си.

Бог е необходимо същество за всички същества.

Той е зародишът на всички действия.

Всички същества са произлезли от недрата на Бога и пак там ще се върнат.

Телата са само сгъстяване на вселенската същина.

Бог не е могъл вечно да сдържи своята безкрайна Любов, заключена в Непроницаемото светилище на Неговото Единство, нито да ограничи своето Могъщество с делото на своето себесъздаване.

Духовната жертва стои по-високо от кръвната жертва.

Той произвежда други същества, оживява делото на Творението, което, като последователност от огледала и образи, Го отразяват до безкрайност и му позволяват да съзерцава възвишените черти на собственото си същество.

Божествената същност е чист дух, а съществата са умаляване на неговата същност.

В цялото творение има само духове - огледала - живи и действени, които си изпращат едни на други образи на Твореца - все по-изтрит или все по-сияещ, според това дали слизаме от Твореца към духовете или се възкачваме от духовете към Твореца.

Човешката душа е коренът на нашето същество.

Желанието е корен и основа на съществото ни. Чрез него Бог е влязъл в нас и чрез него ние добиваме силата да се върнем в Бога.

Човекът е мисъл на Бога, но мисъл действена - сиреч способна да действа сама по себе си и да се съедини с извора, отдето се е излъчила.

Желанието се преобразява у нас под формата на воля в особена сила - оръдие на нашето усъвършенстване или за нашето падане. Това е свободната воля и мощ на човешкото същество.

Бог насочва стъпките на падналия човек към спасение, към самовъзстановяване.

Човекът не е само Божия воля, Божия мисъл, Божие слово. Той е по същина Бог. Бог роден от вечната Мисъл и Слово. Обаче човек още не е тъждествен с Бога, не се още отъждествил с Него.

Между Създаденият Бог и създаващият се Бог има подобие, постоянно привличане и сътрудничество, но не и тъждество.

Следите от грехопадението не засягат само човека, но и природата и тя страда. Това, което съставя утеха за човека, е фактът, че все пак и природата и човешката душа носят следите от своето първоначално величие... и че Божият план се показва и сега, макар и чрез було.

Просветленията на идеалният свят и на духовният свят под формите на видимия и сетивен свят са магизма на живота. С негова помощ човек понася мъката на своето духовно изгнание.

В помощ на човека идва времето, което му предлага да се изкупи чрез борба и страдания, защото страданието е закон на времето.

Когато душата стигне до живота и единството на Любовта към Бога, тогава Вечността навлиза в нея и става условие за по-нататъшното й развитие.

Смъртта е станция където пътниците сменят своите уморени коне с нови.

С доброволната си жертва на Голгота Христос не измолва прошка за първородния грях на човека, а дава пример на

хората как могат да достигнат духовното освобождение...

Изкупителят не ни е дал направо свободата, но е показал на каква цена можем да купим своята свобода.

Пътят на човека е ясно набелязан: хората трябва да отхвърлят игото на веществото и да освободят духовните си способности от външните сетива, да опознаят Господа и да се покорят на заповедите Му, като се отрекат от личната си воля.

Човек трябва да връчи всичките си способности на Бога и да Му се отдаде цял.

За несъвършените прераждането е помагало да спечелят добродетелите що им липсват и да узреят душите им за Небето, а за Съвършените прераждането е път да помагат на своите ближни в тяхното самовъзраждане.

Краят на пътуването е пълно поглъщане на самоотреклите се личности в Бога и тогава идва края на времето и пространството, отстраняване на злото и възвръщане на всички живи същества при своя извор.

Краят на Вселенският развой съвпада с начало: тържество на Добро, Истина, Хубост и Бог, което е тържество на Единството.

Несъвършенството е присъщо на временните неща... и показва, че те нито са равни, нито са вечни по отношение към Бога.

Несъвършената природа не съдържа съвършено същността на Бога.

Съвършенството е присъщо единствено на Бога.

Бог е неприложимо Битие... т.е. Битие Безначално.

Ние не можем да си съставим никаква идея в себе си за който и да е обект, ако този обект не е съединен с нас чрез своите влияния.

Всеки човек е подобен на владика в своето царство.

Изведнъж моят дух се промъкна... в самото зачатие на Божеството и там аз бях обзет от Любов. Но аз не съм в състояние да опиша величието на радостта на духа. Това състояние е с нищо несравнимо, освен със състоянието, когато животът се заражда след смъртта. Това състояние прилича на възкресението от мъртвите.

Бог твори самия Себе си.

За да можем да познаем злото, необходимо е то да е нещо истинно.

Всички видими същества във Вселената са изражения и образи на възможностите на Бога.

СПИНОЗА, БЕНЕДИКТ

(1632-1677)
Португалско-еврейски Мистик

Не може да се допусне, че грехът и злото са реалност, защото какво може да се случи против Волята Божия.

Човек не може да сгреши против Бога и да Го оскърби.

Любовта към Бога е единственото и истинско благо за човека.

Само познанието на Бога ни дава възможност да се освободим от гибелните страсти.

Познанието на Бога е най-съвършеното познание.

По-хубаво е да познаваме Бога, отколкото себе си.

Съюза на душата с Бога е второто раждане и в него се заключава безсмъртието и свободата на човека.

Любовта към Вечното и Безконечното храни разума с чиста радост. Тази радост е съвършено свободна от печал.

Интуитивното ясно знание поражда любов към Вечното и Неизменно съществуване.

Когато има точно знание, разума познава себе си във вид на Вечност.

Злото не съществува.

Невежият човек никога не може да се наслаждава на душевен покой, защото той винаги се вълнува от външни причини.

Мъдрият човек винаги се наслаждава на истинско спокойствие.

Свободата на Духа е лична добродетел.

Между Бога и света няма пропаст. Единство има във всемирния живот. В този всемирен живот, в този безкраен свят, всичко е строго определено и нищо няма случайно, а всяко нещо си има причина и всяка причина своето следствие.

Бог не може да има цел. Той действа по силата на своята природа. „Ако е вярно, че Бог действа за една цел, към която Той се стреми, то следва необходимо, че Бог желае нещо, към което се стреми и което няма.“

Съвкупността от неадекватните, лъжливи идеи образува въображението. Съвкупността от адекватните идеи образува разума. А висшите идеи за Бога образуват Божествената интуиция.

Нашата сила е в туй, да виждаме всички неща в Бога, в тяхната вечна и необходима връзка.

Нашето безсилие и непостоянство е в неадекватното познание, в туй, че виждаме нещата като случайни и отделни.

Най-ясното познание унищожава могъществото на страстите, то е отстранение на нашето робство, т.е. състояние на човешката свобода.

Колкото по-силен е стремежа към ясно познание, толкова по-безсилен е стремежа към призрачни блага на света.

Познанието на Бога е най-висшето, най-ясното, най-могъщото от всички познания. Чувството на могъщество е радост.

Познанието на Бога необходимо е свързано с любов към Бога.

Любовта към Бога изключва всяка печал, всяка ненавист.

Любовта към Бога е любов и към хората, понеже съединява хората.

Вечността на човешкия дух се състои в ясното познание, което се завършва в любовта към Бога, която е вечна. Да участвуваш в тази любов, значи да бъдеш вечен, значи да бъдеш в Бога.

Висшето блаженство е познанието, единството на нашия дух с вселената.

От висшата степен на човешкото познание (интуитивното) произтича висшето спокойствие на духа, каквото само е възможно. В това спокойствие, в този вътрешен мир ние сме обезпечени от всички афекти, които ни правят безсилни, от всички страсти, които безпокоят и смущават душата - в това число и от страха пред смъртта.

Освобождението от страха пред смъртта е най-великата победа на познанието - истински израз на нашата свобода. Свободата, следователно, която не знае страх, е плод на познанието.

Никаква друга свобода, освен онази, която човек сам си придобива, не съществува.

Свободата не се дава, а се придобива и само придобитата чрез познанието свобода е истинска.

Наистина всички бедствия и душевни мъки идат само от любовта към преходни неща, постоянното притежаване на които е невъзможно, тъй като подлежат на безкрайни изменения.

Блаженството на живота е във висшето, адекватното познание на Бога и в любовта към Него, която произтича от това познание.

Целта на живота е съединението с Вечното и безконечно същество, защото само в това съединение е блаженството и свободата.

Злото се побеждава само с добро, невежеството само с познание, омразата само с любов. Едно от най-големите заблуждения е да отговориш на злото със зло.

Злото не е реално, то е отсъствие на добро, както и заблуждението - отсъствие на познание.

Колкото повече душата се наслаждава на Божествената любов или блаженство, толкова повече тя разбира, че има по-голяма власт над афектите. Затова трябва да мислим постоянно за доброто и само него да виждаме в себе си и в другите.

Целта на образованието е да създаде хора свободни и щастливи.

Свободата означава господство над страстите.

Истинското познание ще измени нашите отношения към всички неща и по необходимост ще ни доведе до любов към Бога и всичко живо.

Любовта е пътя за достигане на целта.

Бог е действуващата причина на всичко.

Бог е вътрешната, а не случайна причина.

Бог е абсолютно първата причина.

В действителност само Бог е свободна причина.

Човекът е нещо, което същетвува в Бога. Той е един модус, който изразява природата на Бога по един известен и определен начин.

Човешкият Дух е една частица от безкрайния интелект на Бога.

Нашата душа действува или търпи въздействия; тя действува необходимо, когато има адекватна или Божествена идея; тя търпи чуждо въздействие, когато нейните идеи са неадекватни.

Сърцата се побеждават не с оръже, но с любов и великодушие.

Висшата добродетел на душата е да люби Бога.

Силата на душата зависи само от познаването на Бога и любовта към Него.

Любовта към Бога е висше благо, общо за всички хора.

Разумната любов на душата към Бога е част от безкрайната любов, с която Бог обича самия себе си.

Ясно е, че нашето спасение, блаженство или свобода е в постоянната и вечна любов към Бога или в любовта на Бога към човека.

СУН, С.

Китайски Мъдрец

Тялото е вместилище на Духа и енергията. Когато Духът и енергията пребивават в тялото, тогава здравето у нас е крепко и силите са много.

Когато Духът и енергията се разсейват ние умираме.

Енергията е майка на Духа, а Духа е син на енергията.

Желаеш ли да успокоиш Духа, трябва да тренираш изначалната енергия.

Този, който по своя воля се явява и изчезва - прозвището му е истински човек.

ТАРАСИ, бен АХАВА

(IV век)
Мистик

Човек се ражда за да постигне собствената си дълбочина.

Чрез тишината на Бога човек навлиза в собствената си вечност.

Бог живее навътре в себе си, в своята абсолютна мистерия - до Неговата дълбочина никой не може да стигне.

Мракът е було по пътя към Бога. Той скрива Бога, но светлината е също було. Човешкият Дух трябва да открие Древният извън мрака и извън светлината.

Истинското знание е скрито в светилището на Бога. Светилището е ослепително място.

Онзи, който посвети живота си на Истината, ще се докосне до светилището и ще изживее частица от Неговата непознаваема същност.

Само когато станеш свята частица, ти можеш да практикуваш Пътя. Твоята душа произхожда от този Път.

Любовта, това е крепостта на човека отвътре.

Дълбокото разбиране - това е скалата на Духа. Аз не черпя вдъхновение от религията или от науката. Аз черпя вдъхновение от Любовта.

Вдъхновението е белег, че човек е свободен от телата си. Вдъхновението е свобода. Вдъхновението е живот в Истината. Ето моята религия.

Реалността в дървото на живота е вечна. Тя никога не изчезва.

Тайната на дълбокия мрак е най-голямата илюзия, но тя има своето място в еволюцията на човешкия Дух.

Всяка свещена книга е писание на силата на светлината.

Знанието обърква животът на нечистия.

Нямаш ли Любов - твоята религия е в бедствено положение.

Когато човек познае Бога, неговата вяра се превръща в Любов.

За да се спаси, човек трябва да постигне в себе си - светлинните сили.

Забрави за живота на ума и ще видиш реалността на Духа.

Само чрез Любовта можеш да видиш своя път.

Това, което прави човека мъдрец е Любовта към Бога.

Мъдреца - това е Истинският човек. Той е по-висш от вярата и безверието, от доброто и злото. Той е безпределен.

Човешкият Дух е скрит много, много дълбоко в човека и само Божествената Любов може да го повика.

Тайната охранява себе си и само Любовта може да я повика и възкреси.

Мистика е същество, което първо живее в Любовта, а после я изучава.

Чрез Божествената Любов хората са способни на безконечно усъвършенстване, но без тази Любов те само изучават нещата, но без да се развиват, защото развитие има само в Любовта.

Чрез Любовта можеш да видиш всяко нещо в неговата дълбочина. Дълбочината е мястото на Духа.

Всичко, което търсиш можеш да го намериш в Любовта, защото тя ще те заведе при началото на всички неща.

Да видиш Любовта, това е най-великото видение на живота, това значи да видиш свещеното сърце на Вечността.

Зрението не е способност, която сближава хората. Способността за сближаване е в Любовта. Когато Любовта заговори, знанието няма значение, защото тогава Любовта сияе и е пълна с живот и благоухание. Животът на Вечността не е знание, а благоухание. Любовта вижда това, което хората ще видят в бъдеще.

Силата на Любовта се утвърждава без доказателства.

Тайното знание се предава само на един език, това е езикът на Любовта, това е Мистичният език на Древността.

Любовта е тайният език на живота.

Тайният език свързва човека с висшата реалност.

Тайният език на Любовта е свързан с мистерията на тесния път.

Само този, който се развива вечно, може да се докосне до мистерията на съвършенството.

Пълната жертва осигурява истинската среща с Бога.

Бог е Учител в тишината, но нечистият попада в привидната тишина.

Тишината, в която живее Бог се познава само от този, който живее истински живот.

Да постигнеш „Нищото“, това е достатъчно.

Молитвата се е родила, когато съществата са навлезли дълбоко в тайната на живота и са изпитали един велик трепет, едно велико преклонение - тогава молитвата е започнала своята дейност.

Молитвата е преклонение пред бездънната Мистерия на живота.

Молитвата е отношение към Безпределното и Непознаваемото - и най-великият Учител застава смирено пред тази неизговорима същност и пред тази неизмерима дълбочина.

Бог живее навътре в себе си, в своята дълбока Мистерия.

В дълбочината на Духа няма нито мъж, нито жена, нито добро, нито зло, нито мрак, нито светлина. Има само дълбочина - Безпределна и Непознаваема.

Само в дълбочината има чисто съществуване, чисто битие - тук животът е извор.

Когато стигнеш до Святият, тогава забравяш всички пътища, защото той е целта, в която пътищата се прекратяват.

В Святият няма пътища - има само един извор на живот. Това е непознаваем и вечно извиращ живот.

Съмненията са ценни докато постигнеш пълната вяра и когато я постигнеш - благодари на съмненията, които са ти помогнали.

В най-великите глъбини на живота ти ще трябва да се разделиш и с вярата, и със съмнението. Тогава ти трябва да си едно с Любовта, тогава ще си цялостен, и тогава Любовта ще ти даде от своите богатства, защото Любовта е неизмеримо по-богата от всичко.

Влез със своя Дух и погледни в дълбочината на тайната и ще видиш това, което милиони години си търсил, и когато видиш, това ще е твоето трето раждане, но не отивай по-нататък.

Любовта е пътят, по който тишината се е превърнала в тайнствен и мистичен глас.

Умът е създал съмнението, но това не означава, че то е препятствие. Душата е създала вярата, но това не означава, че вярата е края на живота. Духът е създал дълбочината, но това не означава, че тя има край. И понеже няма край, тя е великото благословение на живота.

Да изгубиш себе си, това е въпрос на съмнение. Да намериш себе си, това е въпрос на вяра, а да познаеш Бога - това е въпрос на Любов, въпрос на дълбочина.

Ако обидиш един човек, който съществува, той ще бъде засегнат, но ако обидиш един човек, който не съществува, който живее в „Нищото“, той няма да те чуе, защото в дълбочината няма звук.

„Нищото“ е неуязвимо и никой не може да засегне човек, който живее в тази дълбочина.

В „Нищото“ няма движения, няма реакции, няма никой. Как да засегнеш този, който е никой. „Нищото“ не може да ти изкаже дори своето съчувствие за лошите думи. Те просто си остават твои, и все пак „Нищото“ иска да ти каже нещо - тези лоши думи са твой път, който ти трябва да извървиш и когато твоят път завърши - ние ще се слеем.

В „Нищото“ няма радост, няма усмивка - има само дълбочина, Безпределна дълбочина, и всичко е произлязло от нея.

Съмнението и вярата са настойчиви същества, но Любовта е свободна и сияеща.

Съмнението прилича на човек, който седи низко до корените на дървото. Вярата прилича на човек, който се е качил горе на дървото и вижда по-далеч, но има същества, които са извън дървото и те виждат най-ясно, защото са необвързани. Ето свободата. Ето дълбочината.

Вярата без съмнението щеше да изгуби своя опит и своята сила. Но Любовта не се нуждае от опит и сила, тя носи всичко в себе си. Сама по себе си тя е силата на живота.

Неразбраната вяра е проклятие. Разбраното съмнение е благословение. Без благословение не можеш да пристигнеш у дома.

Дълбокото разбиране е благоухаещо пространство и попаднеш ли в неговата мистична градина ще бъдеш очарован, защото тук е магията на живота.

Любещият навлиза в Мъдрост и разбиране, и животът му става път.

Мъдреца не е човек. Той е врата за съществата от един свят към друг. И всеки ученик, който иска да познае своя Учител, трябва да мине през тази мистична врата.

ТОРО, ХЕНРИ ДЕЙВИД

(1817-1862)
Идеалист и Мистик

Зрението ми е имало и по-рано очи.

Аз узнавам Истината преди да съм станал учен.

Аз слушам зад пределите на звука.

Аз виждам зад пределите на зрението.

Бог и човешкият живот са по-възвишени от всичко, което е казано.

ТРАЙН, РАЛФ УАЛДО

Идеалист и Мъдрец

В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своя собствена воля.

Великата основна Истина във Вселената е онзи Дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, който всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно Начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е Изворът на всеки индивидуален живот, източник на сила, Мъдрост, Любов и на всички материални неща.

Този Дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики и неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във Вселената не съществува нищо друго, освен закони.

Бог... е живот на нашия живот, да, Той е самият наш живот.

Колкото повече Божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже Божествените сили са безгранични, то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си постави, просто защото не познава себе си.

Висшата Истина е човешкия живот... Тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за Божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна Истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на Божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот.

Ние можем... тъй живо да познаем единсвото на своето истинско „аз“ с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за Божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек.

Що е богочовекът? Това е човек, в когото са се проявили Божествените сили. Такъв човек никой и в нищо не може да ограничи, защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си.

Силата, с която можем напълно да се разкрием на Божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта.

Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота - физическия и духовния.

Мисълта не е само, както дълго се е вярвало, неопределена отвлеченост; напротив, това е жива сила - най-живата, най-пълната и непреодолимата сила, която съществува във Вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в пряк смисъл на думата.

Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко, преди да се въплоти и да се изрази във веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата Вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, Който стои в основата на всичко.

Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото - следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно.

„Силата на Словото“ е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление.

В свръзка с мислителната сила действа всемирният закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича.“ Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.

Под „невидим свят“ разбираме мисловите сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (у умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива.

Мислите и чувствата на освободените от физическото тяло души са тъй-действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическото тяло и ни въздействат.

Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат, и много по-силно.

Мислите са сили. И за тях важи законът: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот.

Всяка твоя мисъл представлява буквално една ценност зе тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли.

Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел.

Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш.

Вярата не е нишо друго, освен действие на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение.

Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира.

Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване силата на мисълта.

... Силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата.

Има два вида воля: човешка и Божествена. Човешката воля е волята на низшето „аз“, чувствената воля, волята на човека, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето „аз“, волята на човек, който съзнава своето единство с безкрайния Божествен живот и черпи своите сили не из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област - областта на духа.

Сега, великата тайна на живота и на силите се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния Източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Умът е инструментът, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.

Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено познава Истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича вътрешно виждане.

Бог е Духът на безкрайния живот. Когато участваме в този Божествен живот и проявяваме напълно Божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот.

Тайната на Любовта е в съзнанието на нашето единство с

всемирния живот...

Силата на Любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото.

Действията на Любовта пък са радост, благословение и мир за самите нас и за всички, към които тя е насочена.

Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята.

Бог е извор на безкрайната Любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с Любов и ще виждаме доброто във всички.

Божественото съзнание се събужда само чрез Любовта, която е тъй мощна, че влияе на всичко, което ни обкръжава.

Бог е Дух на безкрайната Мъдрост и доколкото ние се разкриваме за Него, разкриваме се и за висшата Мъдрост.

„Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по-горе от знанието.

Първото условие за достигане Мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново, и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето.

Второто условие за достигане Мъдростта е да заменим всички желания с едничкото желание и решение: да познаем и осъществим Истината, да живеем в хармония с висшите закони. Това е законът на духовния живот.

„Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно Му се предаде.“

Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на Любовта, на здравето и на Мъдростта е да се живее винаги

в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот...

„Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим.“ „Да бъдем едно с Бога, значи да имаме мир.“ Чрез детска простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога, човек завладява висшата радост и съвършения мир.

... Колкото сме по-чисти и по-тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможност да общуваме съзнателно с умрелите. Със спокоен дух ще можем да кажем, че това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза; то е само една мидена черупка, от която бисерът е взет. Тоя бисер е душата.

„Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях.“

Само присъствието на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страха в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила.

Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на Божествените сили на всемира, с който се е свързал.

Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха и силата в тебе ще расте; тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли.

Познанието, че ние сме духовни същества - че сме едно с безкрайното - води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения мир и успех е във все по-тясно съединение с Висшата Мощ. Тайната на силата е в съединението с Бога. Не материалният, а духовният човек, е който господства в света.

Тези, които са съзнали своето висше „Аз“, изглежда, че малко работят. Но това само изглежда. В действителност чрез тях действат висшите сили.

„Единството с Отца“ е основната Истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради

която Той е станал Христос...

Доколкото оценяваш себе си, дотолкова ще имаш успех.

„Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който привлича всичко, каквото пожелае.“

Мислите са сили, могъщи сили, и чрез тях ти даваш обява в духовния свят.

Този е законът на напредъка и успеха: Каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и чрез скритата сила на мисълта обърни злото в добро.

Внуши си истински успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успехът ще те преследва.

Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра.

Изобилието е закон на Вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно.

Колкото повече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център.

Само връзката с безкрайния източник на живота дава истински живот.

За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединят.“

Да познаем Бога - в това е вечният живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песента: „Когато туй стане“, а ще пеем новата песен - за славното вечно сега.

„Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може да почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на Небето, докато странстваме още на земята.“