МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
многотомник том първи
•Логос• Варна
1998 г.
ПОСВЕЩЕНИЕ
Тази книга се посвещава на „Нищото“,
на Върховното Безименно и Несътворено.
Тази книга се посвещава
на Несътвореното Слово и на Невидимият свят.
Тази книга се посвещава и на тези,
които имат свещен съюз със Словото
и със сътвореният език.
Нека сътвореното им стане път към Несътвореното.
Словото е второто лице на Тайната.
Тишината е първото лице на Мистерията.
Това е Евангелието на Тихия глас.
Това е Мистичното Мълчание на Вечността.
•ПРЕДГОВОР•
МИСТИЧНАТА СВЕТЛИНА
Само този, който се развива вечно може да се докосне до съвършенството.
Когато Сиянието слиза надолу към световете, то се превръща в Слово.
В Словото е ключът към съвършенството и само то може да те изведе отново в сферата на Сиянието.
Великата цел на развитието е създаването на новия човек.
В Мистиката се смята, че Словото е силата на хиляди огньове, а това означава, че престола на Словото е във вътрешността на човека. Да имаш Словото означава да живееш в мистичното дихание на Бога. Да имаш Святото Слово значи да узнаеш крепостта на кръга.
В Мистичната светлина на Словото ще откриеш красотата на небесните простори.
Мистичната Светлина разкрива слънцето като окото на Истината.
Слънцето, това е светлинният елей на живата вода.
Мистичната Светлина е тази, която разкрива Словото-Дух, това Слово е с очи от пламък. Когато Словото се разкрие на човека, започнало е началото на пробуждането, а това е началото на Вечният ден. За такъв човек пришествието Христово е дошло и затова той не го чака, а го живее. В Словото Божие, което си ти самият - ти си го намерил в себе си. Когато се откъснеш от човешкото слово - ще видиш реалността на Духа.
Мистиката, това е вътрешното учение и съдържание на всички религии и учения.
Мистикът-Мъдрец, това е истинският човек. Той е по-висш от вярата и неверието, от доброто и злото. Той е безпределен. Това, което прави човека Мистик и Мъдрец е Любовта и Истината.
Тайната за произхода на човека е съхранена в самия
него и само Любовта може да я повика... и възкреси.
Мистика е същество, което първо се слива с Любовта, а после я изучава.
Словото е Мистична Светлина - стани Негов Син и Му служи с Дух и Истина. По пътя на Словото ще познаеш Неговата Свещена сила и Неговата неуморима милост. Силата на Древният по дни е внедрена в Святото Слово, но не е ограничена от Него, защото има и Свято Мълчание, което ни разкрива, че Неговата власт е безгранична.
Мистика се стреми преди всичко към Божествената Любов, а не към принадлежността си към определена религия. Ако нямаш Божествена Любов ти опетняваш всяка религия и учение, към която се причисляваш. Ако нямаш Божествена Любов ще имаш само един етикет - християнин, будист, дъновист, мохамеданин, окултист, херметист - и ще бъдеш само един шум, една сляпа врява за учения и думи.
Само Божествената Любов може да те извиси до Мистичната Светлина.
Сатана е обезумял от обич към себе си. И затова е даден златния завет - люби Бога повече от себе си.
Когато нямаш Божествена Любов, а говориш за чакри, ти не знаеш, че става въпрос за Седем Велики храма на Духа - и как ще пристъпиш към тези храмове?
Словото е всесилна тайна. Думите са окултни символи на духовните сили, които работят в битието. Например, думата „жена“ - това е мистичният символ на Любовта, която ражда все нови и нови светове, защото всички светове са родени от това най-светло същество.
Човешкият Дух е скрит много, много дълбоко в тебе самия, в твоята същност и само Божествената Любов може да го извика. Той разбира само древният език - праезика на всички светове.
Само чрез Любовта се пробужда Неговият глас. Неговият глас е Божественият глас, Който пробужда тайното битие в тебе. За Лао Дзъ, цялото битие е храм и всеки живот заслужава поклонение.
Тази книга се подготвя от около четиринадесет години и още много ще минат докато се завършат нейните части, но ако трябва да описвам видовете тънки различия между мъдреците - това ще обхване спокойно още една отделна книга, защото всеки Мъдрец и Мистик си има своята тънка специфика. Един Мъдрец има външна логика, друг - вътрешна, трети - тайна. Един е неуязвим, поради безразличието си към неуспеха, друг е уязвим и зависим, но се владее, а има и такива, които даже не се усъвършенстват - толкова дълбоко са навлязли в тайната на живота.
За учения - животът е проблем, за религиозния - животът е тайна, за светеца - животът е път и благословение, за ученика - животът е мистерия и школа, а за Мъдреца - животът е дълбочина.
Човекът на Мъдростта е всъщност - Дървото на живота.
Елеазар Хараш
Варна, март ‘98
АЛЕН, ДЖЕЙМС
Розенкройцер, Мистик
Учителите на човечеството са малцина. Хиляди години може да се изминат, без да се ознаменуват с дохождането на такъв Учител; а когато пък се яви истинският Учител, отличителната черта, по която той се познава, е неговият
живот... Доказателството, за свидетелстването на неговото учение се намира в самия него, то е неговият живот.
Хората не познават никакъв друг Бог освен Любовта, изявена
в човешкото сърце и в човешкия живот... и те могат да познаят тоя Бог дотолкова, доколкото са осъществили Любовта в
своите собствени сърца...
Добрият човек е цвете на човечеството и да ставаш всеки ден по-чист, по-благороден, като побеждаваш някоя себелюбива
наклонност, значи да се приближаваш безспирно... до Божественото сърце.
Да пребъдваш в Любов винаги и към всички, значи да живееш истинския живот, значи да имаш самия Живот.
Заповедите и правилата на Иисуса... Всяко правило се основава на един и същ Божествен Принцип, тъй че да усвоиш духа само на едно правило, значи да се запознаеш с духа на всички тия правила.
Преди да може човек да научи каквото и да е за Духовния Принцип вътре в себе си, той трябва да дойде при нозете на Христа, съблечен от всички свои желания, мнения и
възгледи... дори от своя дълбоко лелеян идеал, като гледа на
себе си като на малко дете, което нищо не знае... Докато не се приеме това положение на смирение, невъзможно е постигането на Божествен живот и Божествено съзнание; обаче онзи, който е готов да го възприеме, той бързо ще вникне в най-висшите откровения.
„...Стеснен е Пътят, който води в Живота“ - Иисус.
...Толкова стеснен е Пътят, че който се опита да тръгне по него, той не може да вземе със себе си никаква себелюбива мисъл за свой другар.
... Само да наричаш Иисуса „Господ“, още не значи, че си Негов ученик, а трябва да преплетеш Неговите думи в
тъканта на своя живот...
Човек... негов върховен дълг е да изпълни заповедите на своя Божествен Учител; а изпълнението на тия заповеди ще изисква пренареждането не само на неговите мисли и
действия, ами още и на всяка подробност в неговия живот...
Храмът на Истината е Очистеното Поведение, а вратата, през която се влиза в тоя храм, е Себеотричането.
Истината се съдържа в поведението, а не в каква да е система
на мисълта...
Да обожаваш Иисуса заради Неговите Божествени качества е една голяма стъпка към Истината, но да практикуваш тия качества - това съставя самата Истина. Творителят на словото доказва и изпитва неговата Истина в своя собствен ум и живот. По тоя начин той познава Вечната Канара като съществена Реалност вътре в себе си и изгражда над нея Храма на Правдата, който не може да се разруши или подкопае от никакви дъждове на скръбта, от никакви ветрове на изкушението и от никакви реки на греха.
... В този Принцип на Любовта се съдържат всичкото
Знание... и всичката Мъдрост и додето човек не е схванал тоя Принцип като едничка животворна Реалност на своето Битие, той не е разбрал напълно Христа. Такова величествено схващане съставя венеца на еволюцията, върховната цел на съществуването. Неговото постигане означава пълно
спасение...
Преди да може човек да познае Любовта като вечна Реалност вътре в себе си, той трябва да напусне всецяло всички ония човешки стремежи, които осуетяват нейното проявяване. Като направи това, той става едно с Любовта - става самата Любов; тогава именно той открива, че е и винаги е бил Божествен и едно с Бога.
Едничкото прибежище на човека от греха е чистата и
безгрешна Любов; като прибягва към нея и пребъдва в нея... той ще открие нетленните Принципи на своето битие, ще влезе напълно в познанието на своята единност с вечния Живот и ще добие мир, краят на който никога няма да настъпи.
...Вътрешният Ръководител - Духът на Истината в своето
собствено сърце... Човек е буквално туй, което той мисли, понеже неговият характер е сбор от всички негови мисли.
Както растението никне от семе и не може да съществува без него, тъй и всяко действие на човека изниква от скритите семена на мисълта и не би могло да се яви без тях.
Делото е цвят на мисълта, а радостта и страданието са нейни плодове и по тоя начин човек събира сладките и горчиви плодове на своето стопанство.
Един благороден и възвишен характер не е нещо, което се дължи на благоволение или на щастие, а е естествен резултат на непрекъснато усилие в право мислене, той е следствие на дълго лелеяно дружене с възвишени мисли.
Човек сам се създава или разрушава...
Човек е господар на мисълта, творец на характера и създател на своето положение, на околната среда и на своята съдба.
Като същество, надарено със сила, интелигентност и Любов, и като господар на собствените си мисли, човек държи ключа на всяко положение и крие в себе си оная преобразувателна и възродителна сила, посредством която може да направи от себе си каквото иска.
Човек може да намери всяка Истина, свързана с неговото
битие, ако поиска да копае дълбоко в мината на своята душа... Всеки човек е там, гдето е, по силата на закона на своето битие; мислите, от които той е образувал своя характер, са го довели там и в устройството на неговия живот няма случаен елемент, а всичко е резултат на един закон, който не може да се заблуждава.
Човек... когато разбере, че е творческа сила и че може да командува на скритата почва и семената на своето битие, от които израстват обстоятелствата, тогава той става истински господар на себе си.
Обстоятелствата растат от мисълта...
Душата привлича онова, което тя скрито храни, онова, което
обича, а също и онова, от което се страхува; ...а обстоятелствата са средствата, чрез, които душата добива своето.
...Престъпната мисъл е била дълго време скрито подхранвана в сърцето и само тогава часът на удобния случай открива набраната й сила. Обстоятелствата не създават човека, те му дават само възможност да види себе си.
Още при раждането душата дохожда при своето и с всяка стъпка на своето земно странстване тя привлича ония съчетания от условия, които откриват самата нея, и които са отражение на собствената й чистота или нечистота, на нейната сила или слабост.
Хората не привличат онова, от което имат нужда, но това, което са те сами. Мисълта и деянието са тъмничарите на съдбата - те затварят, когато са долни; те са също ангелите на свободата - освобождават, когато са благородни.
Човек получава не каквото желае и за каквото се моли, а тъкмо каквото заслужава. На неговите желания и молитви се дава отговор и удовлетворение, само когато те хармонират с неговите мисли и дела.
Мисълта е извор на постъпките, живота и проявленията; изчисти извора и тогава всичко ще бъде чисто.
Природата помага на всеки човек в задоволяването на ония мисли, които той най-вече насърчава.
...Да мислиш добре за всичко, да се радваш на всичко, да се научиш търпеливо да намираш доброто във всичко - такива несебелюбиви мисли са истинските небесни врата.
Човек... бива ограничаван само от ония мисли, които избира.
Без жертва не може да има никакъв напредък, никакъв подвиг.
Духовните подвизи са завършек на святи стремежи.
Победи постигнати с права мисъл, могат да се задържат само с непрекъсната бдителност.
Обичайте вашите блянове, обичайте вашите идеали; ...от тях най-после ще се образува вашият свят, само ако вие им останете верни докрай.
Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш.
...Ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много.
Спокойствието на ума е една от най-хубавите скъпоценности на Мъдростта.
Това чудесно равновесие на характера, което ние наричаме
душевен мир... е цветът на живота, плод на душата. То е толкова скъпоценно, колкото Мъдростта.
Да, човечеството се възбужда от неукротима страст, то се вълнува от неудържима скръб, блъска се от страхове и съмнения. Само мъдрият човек, само онзи, чиито мисли са послушни и пречистени, може да накара ветровете и бурите на душата да му се покоряват.
Себевладането е сила. Правата мисъл е власт. Спокойствието е могъщество.
АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ
Древногръцки Мистик
Най-голямата тайна на живота е вселяването на духът в нещата.
Най-голямо вселяване има там, където има най-много любов.
В словото се влиза само чрез огъня, само чрез чистият принцип.
Словото, това Божествено същество, ще те промени или ще те остави такъв какъвто си - според отношението ти към него.
Любовта в човека се запалва от Бога.
Абсолютното слово е съвкупност на всички идеи.
Абсолютното слово е първична светлина.
Абсолютът не може да се познае, може да се познае само синът - копието, което е неговият отблясък.
Знае се само, че първичното слово е родено от него.
Словото е властващият Дух. То е властващият ангел. Чистото слово го съдържа в себе си.
Чудото не е нищо друго, освен развихрената сила на Бога.
Чистото слово, това е прачовека.
Човек може да изгрее в Духа само чрез словото.
Да се роди в словото, това е пътят на ученика.
Словото е инструмент, чрез който Бог твори. Словото, това е висшата идея на творчеството.
Най-чистото слово, това са най-чистите ангели. Тези ангели не се разкриват на сетивата. Сетивният свят не е първичен свят и затова той не може да познае истината.
Една душа, която не може да се отдели от тялото, не може да общува с висшия свят, а отделянето на душата от тялото се извършва от чистата мисъл.
Единството зависи от чистото слово.
Словото е същността на нещата.
Понеже словото е същността на Бога, това означава, че чрез словото ние влизаме в единство със същността на Бога.
Чистото битие е абсолютно добро.
Абсолютното единство със словото не позволява на нещата да се разпаднат. Чистото слово е здравата, могъщата връзка с Духа.
Словото събира и обединява съществата в определени групи, партии, църкви и т.н.
Там където е нечистото слово, съществата се разделят и раздвояват във вид на противоположности.
Словото е центъра на вселената, а вечният ред е създаден от определени закони и принципи на словото.
Около Словото се движи всичко. Около словото се насочва всичко, понеже всичко е произлязло от Него, а това означава, че всичко което търсим можем да го намерим само в Словото.
Словото е извора, защото няма друго начало, то е началото на всички реки, но то не се изчерпва от тях. Ако те спрат да текат, то продължава да тече.
Който познае чистото слово - става извор, защото Духът се вселява в него. Духът се вселява в самият себе си.
Чистото слово ухае около себе си, защото то е без недостатък.
Чистото слово е изпълнено с Бог.
Чистото слово е спокойно битие, понеже е абсолютна същност.
Чистото слово е връщане в самият себе си. Чрез Словото ние влизаме в Духа и се изпълваме с неговият живот.
Който няма свещено отношение към словото, не може да познае същността.
Единицата не е число, а Слово преди всичко. Това е велика идея.
Материята е едно изоставане в словото и затова тя е един много тежък и тъжен образ, защото тя е отричане на словото.
Материалното съзнание е смърт за човека. Това съзнание трябва да се върне в словото - в своята противоположност.
Материята показва, че сме излезли от словото, а излизането предполага, че трябва да има връщане в същността.
Материята е крайната противоположност на Абсолютният Разум и ние трябва да изучим нейната тайна.
Когато се е явила лъжата се е явила и материята и колкото по-материален е човек, толкова по-голяма е лъжата в него.
Чистата душа трябва да се върне в словото, в своя дом.
Словото има велик космически произход.
Има хора на които не е съдено да познаят Бога.
Злото не е грях, но когато човек го избере, то става вече грях, но грешката не е в злото - грешката е в избора.
Появата на Елохимите в твоя живот доставя сила, успех и блага.
Бог се призовава чрез абсолютната сила на символа Пентаграма, но свещените неща не се изпълняват от ума, умът не ги разбира, те не произхождат от ума.
Силата на великият символ Пентаграма не може да се движи от ума. Само огънят на чистият Дух може да извика тази велика сила.
Всички неща, които дишат етер са безсмъртни и Божествени.
Когато Истината се презира се спускат нещастията.
Всичко, което съществува тук е привидно.
Има един ключ, с който можеш да се издигнеш над всички слънчеви системи и над цялата вселена.
АСТАРАБАДИ, Ф.
Мъдрец и Мистик
Бог се въплотява само в човека.
Името на Бога е Аллах и Той е начертан на лицето на човека.
Непостижимата човешка същност проявява себе си в Словото.
Словото се състои от звукове, които се отъждествяват с букви.
Общата сума на буквите и техните числови значения се явяват като израз на самото въплощение на Бога.
АТТАР, ФАРИДУДДИН
Посветен и Мистик
Мистичната Истина не може да се преведе към правила и устави, към формули и ритуали, но Тя частично присъства във всички тези неща.
Попитали морето защо се е облякло в синьо, цвят на скръбта и защо се вълнува сякаш пламък кипи в него. Морето отговорило - Синьото говори за горещата раздяла с Любимия, а огънят на Любовта ме заставя да кипя и да се вълнувам.
Жълтият цвят - това е цветът на златото - алхимията на Съвършения човек, който се очиства, докато сам не стане злато.
Когато славеят запял, хиляди тайни станали явни от неговото чуруликане. Той така красноречиво говорил за тези тайни, че всички останали птици се умълчали.
Ето какво е говорил Славея: Аз зная тайната на Любовта. Всяка нощ аз призовавам любимата. Не всеки знае тайните мои, но Розата ги знае. Аз мисля само за Розата; аз нищо не искам, освен рубинената роза. Да намеря Твореца е повече от моите сили - за Славея достатъчно е да обича Розата. Тя
за мен се разцъфтява... Може ли Славея да иска само една нощ да преживее без Възлюбения?
Познатото не обладава ценност.
Истинското спасение е в сърдечната привързаност към Бога, в безусловната вяра и в горещата молитва.
Не разсъждавай по вярата, а вярвай беззаветно.
Човек трябва постоянно да мисли, че Бог е навсякъде и всякога с него.
Нека човек знае, че когато гледа материалните неща, всъщност той се вглежда в лика на Господа, Който присъства в нещата.
Общуването с Бога трябва да бъде главният стремеж на истинският религиозен човек. Това общуване се постига чрез съсредоточаване на мислите върху Бога.
Същността на вярата е в чувството, а не в ума.
Ролята на Мъдреца е да посредничи между Бога и хората.
Чрез Мъдреца се получава пълно очистване на душата и всяко земно и небесно благополучие.
Усилният пост, умъртвяването на плътта и въобще аскетичните упражнения са вредни и преходни, тъй като Бог обича в човека доброто и радостно настроение.
Човек се спасява чрез вярата, а не чрез религиозното съзнание.
Докога ще почитате гробниците на светците? - заемете се с делата на светците и ще бъдете спасени.
БААЛ-ХА-ТАНИЯ
Мистик и Мъдрец
Любовта към Бога е това, което човек прави.
Аз съм длъжен да почувствам Любовта на Бога към мене. И само тогава в мен ще започнат да се пробуждат аналогични чувства.
На всички уровени на Битието, Божественото Слово си остава винаги едно и също, независимо дали е слово на закони (Тора), или във вид на сътворения свят.
Човек може в един миг да стане цар - тогава не е важно в какви дрехи е облечен той.
Светлината на слънцето освещава земята и и предава своето сияние. Не може да се каже, че светлината на земята освещава слънцето. Ние получаваме светлина и слънцето се явява нейният източник. Ако светлината прекъсне своя път освещаване не може да има, но слънцето освещава, защото е светлина.
Буквата Йод символизира постоянното действие.
Неограничено, Безконечно и Непостижимо е не Божественото Творение, а Божественото скриване. Тайнствената Реалност е скрита Реалност.
Мъдреците са необикновени хора, за тях не е задължително да бъдат светци или праведници, макар, че тези неща могат да им помогнат в тяхната мисия. Те са по-висши същества.
Един Мъдрец не е просто човек стоящ на по-висок уровен. Високият уровен не прави човека Мъдрец. Не е необходимо даже да се занимава със самоусъвършенстване, освен когато в изключителни случаи това е необходимо.
Човек се ражда Мъдрец. Мъдрецът е скрито същество.
Мъдреца живее в света, но не действа в него. Неговата скритост е в отношенията му към света и нещата.
Мъдреца не принадлежи на този свят, защото той е част от един друг свят, и затова Мъдреца не е признат в този свят, но това не означава, че той е раздвоен.
Задачата на Мъдреца е да покаже на света истинското Битие, а при необходимост да стане прозорец към Него. Той е проход към едно по-широко съществуване.
Единствените надеждни достъпи до Божественото, това са законите и заповедите.
БАБА КУХИ
(ок. X век)
Поет и Мъдрец
На пазара, в манастира - само Бога аз съзрях.
В долината, в планината - само Бога аз съзрях.
Във всяка помощ и във всеки дар - само Бога аз съзрях.
Като свещ топя се в Неговият огън и сред пламъците - само Бога аз съзрях.
Със своите очи най-ясно себе си видях, но погледнах с Божиите - и само Бога аз съзрях. Преминах в нищото, изчезнах и ето, станах Вечния - и само Бога аз съзрях.
БАЙАЗИД ал БИСТАМИ
Мюсюлмански Мистик
Съвършеният Мистик се стреми да изгори в любовта на Господа.
Невъзможно е да познаеш Бога и да не Го любиш.
Няма нищо удивително в моята любов към Тебе, но поразителна е Твоята любов към мене.
Знанието на Бога за мен е предшествало моето знание за Него.
Неговата любов към мен е съществувала преди моята любов към Него.
Аз познах Бога с помощта на Бога.
Въобразявах си, че Го обичам, но като се замислих, видях, че Неговата любов е предшествала моята.
Неговата любов влезе и отстрани всичко освен Него, и не остави и следа от нещо друго. Така остана единствено тя, както Той е единствен.
По време на моето послушничество Бог ми показваше чудеса, но аз не им обръщах внимание. Когато Той видя, че правя така, ми помогна да постигна познание за Него.
Този, който проповядва за Вечността, трябва да носи в себе си светилника на Вечността.
БЕИНСА ДУНО
(1864-1944)
Съвършен Мистик и Учител
Любовта към Бога носи в себе си тайните на живота.
Животът никога не е бил създаван, а животът само се
проявява от Бога. Животът не може да се създаде, ... той излиза от Бога, той е велико проявление на една Висша разумност.
Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата,
този човек става обикновен... Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор - той е човешкият дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик извор - той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор - от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.
Бог... за всеки човек отделно, Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности.
Човек е нещо повече от ум, от сърце, от душа и от дух. Някога човек е бил ум, но сега е повече от ум; някога е бил сърце, но сега е повече от сърце; някога е бил душа, но сега е повече от душа; някога е бил дух, но сега е повече от дух. Като съберете ума, сърцето, душата и духа на едно място, и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на ума, на сърцето, на душата и на духа заедно, но сам по себе си човек е същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го
съставят... Навярно в съединението влиза нещо ново.
Ще кажете, че човек трябва да жертва живота си. Как ще жертва живота си, когато още не го е проявил?
Работата е упражнение, дишането е упражнение, храненето е упражнение. Де е животът тогава? В Любовта. Когато в сърцето на човека се яви първият лъч на Любовта, едва тогава той започва да живее.
Някои казват, че са намерили Истината. Не, Истината се търси вечно. Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси.
Човек не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето си, но за всеки даден момент той трябва да разбира условията, в които е поставен неговият дух.
Никой не може да хване Истината, но в стъпките й всеки може да върви. Мнозина не разбират какво представя Истината, какво представя Реалността на живота, но казват, че са дошли до Реалността. Да, те са дошли до стъпките на Реалността, но не и до самата нея. Нека бъдат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на Реалността.
Любовта е плод на Вечността. Вие всякога може да бъдете близо до нея, но никога в самата нея, никога не можете
да я достигнете... Любовта, Мъдростта и Истината са непостижими неща. Те представляват вечния стремеж на човешката душа.
Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното.
Съвършенството е велик идеал, към постигането на което всеки човек трябва да се стреми. По същество, съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо. Бог, като отвлечена идея е непостижим, но за да Го разберем, ние можем да Го ограничим в себе си.
Съвременните хора искат да знаят каква е била идеята на Бога за създаването на света. Идеята за създаването на света, това си ти самият.
Под думата „растене“ подразбирам: само духът може да расте и да се развива, само реалното, неизменното расте. С тази субстанция, която е вложена в нас, могат да стават милиони вечни промени - това е велик Божествен закон.
Казвам: Вие трябва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. В какво седи този живот? - В Словото.
„В начало бе Словото.“ Това начало разполага с цялата Вечност. Словото представя Божествения план, който постепенно ще се реализира.
Трябва да се стремите към истинския живот. Кой е истинският живот? - В който Словото Божие става плът.
Мислещ човек е само онзи, у когото е Божественото Слово.
Велик, мощен човек е онзи, животът на когото има отражение върху целия космос. Ако мисълта на човека се отразява върху
космоса, тя е Божествена... Който има Божествена мисъл, той сам ще забележи, че за него слънцето има особен израз.
Със Словото си Христос искаше да покаже на хората стъпките на Свещения.
Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа.
Казвате: Как ще се оправи светът? - Като дойде Господ и ви погледне с очите Си, и ви се усмихне.
Човек трябва да има една основна идея. Тя е зародишът на живота.
Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, силен, както той иска. Единственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да иска човек от живота? Да имате живот, това значи да участвате в това, в което Бог участва и се проявява. Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това, да бъде поставен човек в средата на Бога - в живота?
Който се жертва, той никога не умира.
Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
Направите ли най-малък контакт с Бога, вие изведнъж ще обърнете цял лист от своя живот.
За да се свърже с възвишения свят, погледът на човека трябва да претърпи две пречупвания: едно вътрешно пречупване - към своята душа, и едно пречупване нагоре - към Бога.
Писани закони в природата не съществуват. Истинските Божии закони са написани само в сърцата и в душите на разумните същества. Следователно колкото по-велик е законът, толкова по-велико е съществото, което го прилага. Най-великият закон в света е Любовта. Тя е само в ръцете на Бога. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света. Любовта изключва всякакви закони, всякакви правила.
Във всеки език, който говорим, има думи, които ако разберем, добиват магнетична сила за нас. Когато дигна своя жезъл при Червеното море, Моисей изрече една дума, и то се раздели. Когато бе пред гроба на Лазара, Христос дигна
очи нагоре, каза само една дума... и Лазар възкръсна. Господ в началото на Битието изрече само една дума, и светът стана.
Една дума, казана на място, осмисля живота на човека... Като дойде Духът, и Той ще ви каже само една дума, от която лицето ви ще просветне. Тази дума ще произведе преврат в живота ви.
Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на Битието, които обхващат хората и ги водят във Вечността, т.е. не във Вечността, но ги подигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
Животът е за необикновените хора, смъртта - за обикновените.
Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи Велик Извор на живота.
Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления.
Любовта има само един начин на прилагане. Ще кажете, че Любовта има 35 милиона форми. Формите на Любовта са много, а смисълът й е само един - познаване на Бога.
„Защото Той повелява на слънцето Си да изгрява...“ Кой е този, Който заповядва? Виждали ли сте Го досега? Кажете, какъв Му е образът? - Само Любовта може да ни даде един малък оттенък на Божия образ.
Казвате: Духът действа отвътре. Щом Бог действа чрез Своя Дух отвътре, тогава сам Той де се проявява? - Той крепи всичко отвътре и отвън, но сам не взема участие в нищо.
Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секунда.
Седи млада мома до един мъдрец и между тях започва
разговор. Момата казва: ...Искам да ти кажа, че ти липсва нещо. - Съгласен съм, липсва ми нещо. Ако не ми липсваше, нямаше да бъда мъдрец. Дошъл съм в света да търся това, което ми липсва.
Вечността е един начин, чрез който Господ може да се прояви, но и в тази Вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви напълно. То е най-красивото в света.
Творецът на великата Вселена е скрит във Вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да търсим стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни даде някакво указание за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Виждаме, че Той е присъствал навсякъде и оставил творения на Своята творческа сила във всяко направление. Но пътя на Своето свето жилище, мястото на Своето пребивание завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.
Всички слънчеви системи, целият космос може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовта остава за вечни времена и от него произтича всичко в света.
Казвате: Писанието казва, че Бога никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са видели Бога, но всички онези хора, на които духовните очи са отворени,
са видели Бога... Виждането подразбира дълбоко знание.
Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на Истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери Истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота.
Любовта сама по себе си не може да люби, Любовта може да възлюби Истината.
В Писанието се казва: „Бог говори на хората чрез Своя Син.“
Защо именно чрез Своя Син, а не чрез другиго? ...Това е един много дълбок въпрос. Синът, това са новите условия на живота, това са условията, при които душата може да живее. В Сина е скрит вечният живот.
Душата ражда смъртта, а Духът ражда живота... Всеки ден душата мени формите си, а това сменяване ние наричаме смърт. Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е завършила своето развитие. Ней предстои да мине още през милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с Духа. И тогава вече няма да има душа и Дух. Какво ще има тогава? - Вечният живот ще излезе на сцената.
Цялата велена в своите проявления е разумна. И когато ние се стремим към Истината, цялата Вселена може да се събере в един лешник. Тя няма да тежи повече от един лешник. И всички тия 100 милиона слънца тежат колкото
един лешник... Когато един предмет или едно тяло се стреми надолу, тогава то има тежест.
Истината е най-възвишеният Първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно квасът, началото на всички неща е Истината. И откогато се проявило туй начало в света, оттогава се явява Любовта да даде живот на Истината.
Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип,
...трябва една среда, а Първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта.
Истината... е всадена дълбоко в нашата душа и тя има свой свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните велики закони. Истината очаква да научим нейния свещен език и да разберем всяка
нейна дума... Истината води към живота. Тогава и животът има смисъл, защото може да бъде безсмъртен.
Когато Вечността се ограничава или когато Вечността се проявява, или когато Вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една малка форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на
великите светове, създаването на слънцата и на планетите... Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. И цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука, как да се живее.
Свободата се гради върху Истината. Знанието се гради върху светлината, а животът се гради върху Любовта. Ние не трябва да ги разместваме, да мислим, че като намерим светлината, ще намерим и живота. Не, всяко нещо е на своето място.
Даже и ако живеете като ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: Ами как може да живеем? - Ще живеете по закона на великата Божия Любов.
В нашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа.
...Ако не те познавам такъв, какъвто си създаден от Първата Причина, аз не съм на правата страна. За да бъдем на правата страна, ние трябва да се познаваме такива, каквито първоначално сме били създадени.
Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента в който се връща при Бога - през всичките свои съществувания.
Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да
познаем Бога, но да Го разберем, няма защо... Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място и оттам ще го изучавате основно.
Казват, че гениалните хора не плачели... Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат,
и Той плака, и Той проля сълзи. Защо?... Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха... Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10
капки само от очите Му... Ето, вече 2’000 години, как светът се лекува с тези 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество.
Каквото е дъждът за почвата, за земята, такова са сълзите, плачът за душата. Ако един велик музикант, поет или художник иска да роди някоя велика идея, а не може да я ороси със своите сълзи, той не може да роди нищо.
Щом научите езика на Христа, ще се разбирате с Него. И
тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде... Ако не знаете езика на Христа, колкото и да му говорите, няма да получите отговор. Кажете ли една дума на Неговия език,
веднага ще ви се отговори... Първата дума на този език е Любовта.
Първото качество на истинския човек е Любовта... Без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления.
Първият акт в света е Любовта. Първият плод, който събужда човешкото съзнание, е Любовта. Следователно, каже ли ви някой, че Любовта се предшества от друго нещо, той е
крадец и разбойник... Който ви каже, че и без Любов човек може да се спаси, той ви залъгва. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, ще се спасите. И това е заблуждение. Спасяването е акт само на Любовта.
Любовта върви по стъпките на Истината. Пътят на Любовта е път на Истината. Следователно, който не разбира Истината, той не може да възприеме Любовта в себе си.
Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл.
Всеки човек трябва да има поне една основна идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява великата Истина в която да се отразява Небето. Без такава идея, човек не може да разбере света. Тази идея трябва да бъде като нашите очи. Нека гледаме през нея, макар и да не разбираме всичко.
Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в Своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духът - за Бога.
Душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а
не тя в него... Досега аз съм ви говорил само за Любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е Разумното начало в човека. Казано е: „В начало бе Словото.“ Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е Разумността, която се проявява в света.
Мнозина се питат какво е предназначението на човека. - Предназначението на човека е да се свърже с Разумното
Слово... - Ама, аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. - Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са закон за свободата.
„Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана.“ Словото е единствената Реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т.е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме.
Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между Реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в Реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: От мене човек няма да стане. - Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви.
Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувстват, но не се изказват.
Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла Вечност.
Истинската дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божествения лъч, който минава - заминава, но оставя последствията си за дни и години, за векове и хилядолетия.
Да дадеш възможност на Бога в себе си да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи да получиш Божието благословение за цял живот.
Мнозина казват, че животът създава страданията... Това не е вярно. Може да има в живота някои елементи, които
създават страдания, но тия елементи не представят живота... Известно е, че Любовта ражда живота. Следователно, ако животът създаваше страданията, тогава той не би имал никаква основа. Причините за страданията са в самия човек, но не в живота.
Който веднъж само е зърнал Лицето на Бога, той е придобил
безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота... За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пътища са отворени и той може свободно да ходи навсякъде.
Всички същества в света, от най дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата Вечност, докато светът съществува.
Духът образува движението, но той сам не е движение. Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи Бог е нещо по-велико от Любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов.
Половин час прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога.
Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница... Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните
времена и епохи... Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата
Мъдрост, скрита зад видимото... Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди
години... Децата от видимите светове ще отидат при своя Баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата Мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят.
Реален е само Бог, а ние сме проява на Неговата Любов.
Ти и Духът Божи сте едно и също нещо. Но като мислиш, че си нещо различно от Бога, ти сам се заблуждаваш. Заблуждението ти е там, че като малко човече, искаш да проявиш сила като Божията. Не, човешкият ум не може да се сравнява с Божия. Може да бъдеш и като Бога, но само в едно - в Любовта.
В света сенките съществуват по необходимост, за да изпъкне
битието на нещата... Без сенки знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате - това е сянка, за да изучите себе си. Умирате - това е сянка, за да изучите условията на Новия живот.
Изясняването на Истината е подобно на рисуване портрета на някой велик човек. С една черта образ не става. Хиляди черти, безброй светлини и сенки са нужни на художника, за да нарисува образа на някой велик човек.
При какви случаи в живота си човек може да прояви Божественото? - Когато е най-скръбен. Човек проявява най-големите си добродетели, при най-големи скърби. Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките си добродетели.
... Когато човек дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира пред прага на Реалността.
Кръстът е един от страшните ангели. Кръстът е едно от страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от великите задачи на живота. Заедно с него и човек разрешава тази велика и трудна задача.
Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т.е. в мъчението, което като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, никъде няма да Го познаеш.
... За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок вътрешен смисъл.
Защо страдат хората? - Знаете ли колко се радват ангелите
на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ... Толкова много си страдал, че главата ти побеляла. В това време страданията ти са тъй свързани с духовния свят, че от тях се образувала една череша. Ангелите вземат плода й и казват:
Колко е сладък този плод!... Има ли смисъл страданието? - Разбира се, има смисъл. Всички плодове са израз на великите страдания в живота. Целият живот, всички хора, всичко красиво и възвишено, което е идея за нас, е смисъл само на
страданието... Тези, които живеят по-долу от нас, и те страдат. Ние се радваме на техните страдания. Ангелите се радват на нашите страдания. Обаче и те страдат, и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над
всички страдания се радва Господ. Той е глава на всичко... Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага в света, това има смисъл.
Като изучавате Любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната Любов, от смяната, която
можете да правите... Външната Любов може да се смени с
вътрешна, и вътрешната - с външна... Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов.
Човек е дошъл на земята да опита Любовта си към Бога.
Не е важно за вас, че сте изгубили приятеля си или сина си. Важно е да не изгубите Любовта си към Бога.
Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба.
Името Божие... Върху това Име почиват основите на нашето битие.
Какво е Името на Бога? Това е задача, дадена на всеки човек.
Животът на човека се заключава в това именно, да научи Името на Бога.
Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? - Когато чуе да се произнесе Името Божие. Ако болният, при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това Име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: „Нямам право да бутам този човек!“ Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел - другото лице на смъртта. Които не знаят Името
Божие, те ще видят страшното лице на смъртта... Може да
се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи... Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение смъртта ще покаже светлото си лице.
Има думи, силата на които може да тласне света напред. От човека се изисква умение правилно да ги произнася. Достатъчно е една от тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човек от нещастията и противоречията в живота си. Една такава дума е в състояние да подигне човека до Небето.
Всеки човек трябва да има една Свещена дума, на коята да разчита.
... Два закона действат в природата: закон за разширяване и закон за смаляване. При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на природата.
Обикновеният човек се движи между два полюса - Любовта и Мъдростта, а съвършеният стои на Върха, дето Светлината изгрява. И ангелите живеят между Любовта и Мъдростта, но в по-високи полета.
Праведен е онзи, който може да издържи на 35 милиона градуса топлина. Мъдър е онзи, който може да издържи на 5 милиарда единици светлина.
Животът сам по себе си не е нещо реално; той е израз на Божия Дух.
Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя. Душата е онази Свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Човек живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Следователно, висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Всичко това е написано в човешката душа и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие.
Въпрос е дали светът е създаден. Той е съществувал всякога,
Бог не го е създал... Бог се проявява в света. Или, светът е отражение на Бога.
Някои религиозни... твърдят, че Бог е създал света от нищо... Не, колкото и да е всесилен и велик Бог, нищото си остава
нищо, не може да се превърне в нещо... „Нищото“ е отвлечено понятие. Като говорим за него, трябва да си представим пространството без никаква субстанция. Това е невъзможно.
Когато Бог е започнал да мисли, светът се е създал.
Сега аз не говоря само за вас. Моята мисъл не е само за вас,
но за всички разумни същества... Защо всички я приемат? - Защото е Божествена, тя не е моя мисъл. Тази мисъл се е родила преди векове, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре.
Идеите съществуват предвечно.
Съвременните хора... говорят за старост, без да разбират какво представя старостта. Само Бог е стар.
Старост без Мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята.
Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог е създал света. Тя е ключът на живота; тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума, никой още не знае. Под „никой“ аз разбирам никой от сега живеещите на земята. Само Христос знаеше тази дума.
Това, което ви говоря, не е абсолютна Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчанието.
Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? - Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на земята или в другия свят, дали си в ада или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото.
Изпълнението на Волята Божия е необходимо за всички без разлика, като Свещен, абсолютен закон. По този закон не се мисли. Защо? Защото той включва всички останали закони.