рави БУНИМ

Мистик

Човек е длъжен да усеща себе си като лежащ за обезглавяване и как лошото подбуждение стои над него като топор, готов да му отсече главата. Така трябва да се гледа на всичко свързано с изкушението и неправилното поведение.

А този не вижда своето лошо подбуждение, това е знак, че лошото подбуждение му е отрязало главата.

ВАЛЕНТИН ВЕЙГЕЛ

(1533-1588)
Немски Мистик

Човешкият Дух произхожда от субстанцията на Божествения живот.

Всичко пребивава в Бога.

Само вътрешният духовен живот е общение със Святия Дух, и само духовният живот може да донесе истинско знание.

Старият човек в нас е длъжен да се смени с Христос.

Само в съединението на вярващия с Христос се заключава истинският живот.

ал ГАЗАЛИ

(1059-1111)
Мюсюлмански Мистик

Мистическият опит е възхождение към Истината.

Достигайки върха мистика вижда, че не съществува нищо друго освен Бог.

Над всички истини има дълбока тайна, която не може да се постигне.

Всяко учение може да пролее светлина върху тайните на религията.

За постигането на Истината се върви по пътя на съзнателното развитие.

Мистика не може да постигне разбиране, докато неговото сърце не е подготвено.

За Мистика главното не е словото, а вътрешното възприятие.

Потапянето в Бога не е целта на Мистика, в действителност това потапяне се явява само като едно начало.

Мистицизмът, това е вътрешното учение на всички религии.

Съвършеният човек е последовател на много учения изведнъж. Той живее в много измерения.

Всяко нещо обладава вътрешно и външно значение.

Тайните могат да се преживеят, но не могат да се опишат.

Съзнанието не трябва да се изопачава и потиска, а да се преобразява.

Божественото знание е толкова дълбоко, че никой не знае нищо за него освен тези, които го обладават. Детето не знае за реалните достижения на възрастният. Обикновеният възрастен не знае за достиженията на учения. Точно така и учения не знае за преживяванията на озарението на светеца и Мистика.

Когато човек обладава вътрешен опит всяко слово изгубва своя смисъл, защото той е направил преход от грубото към тънкото.

Всеки ще бъде възвишен или унижен в съответствие със своите способности и знания.

Последователното очистване на материалното в крайна сметка води до това, което се счита съвършено нематериално, т.е. духовното.

Душата означава същност на човека, която служи за преработка на външните влияния и използването им с цел извисяване, но тя означава също и вътрешно или основно качество на човека. Понятията на човека за щастието претърпяват последователни изменения в зависимост от уровена на неговото битие.

ГРОССЕТЕСТ, РОБЕРТ

(1175-1253)
Средновековен Мистик

Светлината е универсален носител на всяко действие във Вселената.

Бог, това е „първата светлина“ - първопричината на всичко съществуващо и посредник между чистата духовна и материална субстанция.

Чрез светлината висшата част на душата не е свързана с тялото.

Когато висшата част на душата е съвършено чиста, тогава Бог или първата светлина се съзерцава непосредствено.

ДЖУНАЙД

(ок. IX век)
Персийски Мистик

По време на екстаза човек е изпълнен с възторг, но когато Истината дойде тя заема мястото на екстаза.

Да се осланяш на чудеса е едно от булата, които пречат на избраните да проникнат в Неговото най-вътрешно

светилище... на Истината.

Хвърли се като мен в този океан за да придобиеш перлата чрез търпеливо очакване.

ЗОР АЛЕФ

роден 1976 г.
Адепт на Бялата магия

Целта на школата... е да доближи човека към неговото реално съществуване, името на което е Бог.

Иисус е казал: „Който не е кръстен с вода и Дух, той не

ще влезе в Царството Небесно“... Аз ще го кажа по-строго: Непочувствалият Духа завинаги ще тъне в мрак.

Само Духът посочва на човека мястото му на земята.

Кръщаване... Истинското значение на тази дума било известно още на древните юдейски кабалисти. Под кръщаване се разбирало посвещаване в името на Бога, което

езотерически се записвало със знака на кръста... Посветеният носи велика трикратна отговорност: пред Духа, хората и пред собствената си съвест - кръста на знанията и делата си. И когато ме попитат: „Анатолий Зор, защо вие официално не сте кръстен в църква?“, аз отговарям: Посветеният носи кръста в сърцето и на плещите си.

Същност на всички окултни процеси се явява най-фината, всеобхващаща и всепроникваща материя, преминаваща в енергия. Тази енергия се нарича астрална, от латинската дума

„астра“ - звезда... „Великия магически двигател“ я наричат много експерти-окултисти. С тази енергия е наситена цялата Вселена. Човешкото астрално тяло се управлява от волята, следователно посредством волево усилие човек е способен да действа върху астрала.

По време на заклинанието (или молитвата) човешкият мозък рязко повишава броя на своите вибрации, които на свой ред се отразяват върху астрала, като го заставят да вибрира. Така в астрала се отпечатва човешката воля и желание.

Тайната на заклинанието е в това, че притежавайки „дара на проникновението“, магът намира онези еденствени думи, които цялостно изразяват волята му.

В обикновеното ежедневие ние често, без сами да

подозираме, прибягваме към... метода на елементарните заклинателни действия. За такова действие се счита която и да е постоянна мисъл или желание, чието осъществяване ние жадуваме с цялата си душа.

В храмовете на древния Египет магическото посвещаване се символизирало от водата (обред) и от огъня (откровение).

Основната разлика между мага и „профана“ е Силата, дадена на мага от природата. Следователно, на първо място магът е Сила, а чак след това - учен, проникнал в тайните на окултизма. Профанът, дори да развие в себе си определени способности чрез упорит труд, никога няма да притежава нито Силата, нито истинското знание.

Този, който е решил да пристъпи към изучаване на „науката на спотаените знания“, трябва ясно да си дава сметка, че „не можеш да вървиш по пътя, без сам да се превърнеш в този път“, както гласи една древна мъдрост.

Мисълта е материална и състоянието на тази материя се определя от самия характер на мисълта.

Мисълта е материя...

В древните храмове и магически ордени преди посвещаването кандидатите многократно се подлагат на изпитание на волята. Оставяли ги насаме със съблазнителки - хетери; затваряли ги в гробници, където не прониквал слънчев лъч; били принуждавани да пазят мълчание дълги месеци. Човек, загубил контрол върху себе си, бил обявяван за недостоен за свещеното откровение и изгонван.

Магическите способности са правопропорционални на силата на волята.

За Посветения всяка магическа дума е изпълнена с дълбок смисъл.

...Най-великото Име в учението на Кабалата и висшата

магия - ЙЕВЕ. Това е формулата, която... обхваща всички

всемирни закони... Оригиналното й древноеврейско

изписване е: йероглифите ЙОД, ХЕ, ВАУ, ХЕ... ЙОД е символът на оплаждането, положителният полюс на природата, Духът-баща. ХЕ е приемащото лоно, майката,

символ на отрицателния полюс. ВАУ е... детето, включващо

в себе си както свойствата на бащата, така и на майката... Второто ХЕ завършва процеса, явявайки се като символ на неговата завършеност и означавайки същевременно началото на нов цикъл, където в качеството на ЙОД действа ВАУ от предишния процес. По този начин е бил сътворен

светът... Шемотът (Божественото Име) ЙЕВЕ се е считал за толкова свещен, че даже Посветените са го произнасяли само при заклинания, а в повседневния живот са го заменяли с названието тетраграматон.

Магията не е гъвкава наука и изисква от този, който я практикува да преразгледа много от жизнените си принципи и, което е най-сложно, да надмогне самия себе си. Този, който, поставяйки си тази цел, с чест излезе от подобно единоборство, може да се смята за Посветен.

Човек притежава могъщо оръжие, пред което никакво зло и ненавист не могат да устоят: името му е Любов и Воля.

...По-добре е въобще дас не се чете Светото Писание, отколкото да се разбира дословно.

Само този, който е обхванат не от страх пред „адския

пламък“, а изпитва... разкаяние за своя безумно изживян живот, само такъв човек е способен да се измъкне от „ада“.

Именно силата на съзнанието и разкаянието води човешкото същество към еволюция след смъртта. Тя покълва от зърното на Духа, скрито във всеки, дори и в най-закоравялата душа - това е ядрото, което определя саморазвитието на човешката същност.

...Човек носи ада и рая в собствената си душа и само от неговия свободен избор зависи къде ще „попадне“. И тук възниква

мисълта, че Бог е наказал повечето хора със... свобода, защото свободата е това, което дава възможност на човека или да се посрами, или да се издигне до нивото на Вечността.

Идеята за единния Бог - ето какво отличава истинската религия от езичеството.

Съществува един стар херметически закон, който може да бъде формулиран така: Истински вдигналият своя поглед към Бога, никога няма да го сведе надолу.

...Дух - това е нещото, което стои над бъдещето и над миналото - това е Вечността.

Духът - това е най-прекрасното, най-възвишеното състояние на човешкото съзнание, което открива пред достигналия го картини, които не могат да бъдат описани на земен език.

Проявата на менталния план в човека се нарича мисъл... Тази субстанция се нарича „Дух“. Това е най-истинската същност на човека. Това, което се намира по-нататък (би било неправилно да кажем „по-високо“), се нарича Първопричина

или Абсолютен Дух, Отец на всичко съществуващо, Творец... Но това е Велика Тайна на Посветените.

Тайната е основата на окултните знание за света. Понякога Учителят я съобщава на своя ученик, но когато става дума за „Великата Тайна“, т.е. за пълното знание за Божествената Същност и демоничните прояви в тяхното съответствие, тайната никога не напуска съзнанието на Посветения. Мъдрецът-Учител има правото да покаже пътя, който води към Великия Аркан, но той не може „да вдига покривалото на Изида“ пред всеки любопитен, защото думите си остават думи, а Истината живее не в думите, с които я изразяват, а духовното познание на тези слова.

За да добием вярна представа за Божествеността в света и в човека, ще дадем кабалистична трактовка на най-първите духовни качества във Вселената - Разум, Мъдрост и Венец на творението.

Под „Венец на творението“ трябва да разбираме пълното

познание на Любовта и Справедливостта... в качеството на универсален закон на Вселената.

Разумът, Мъдростта и Венецът на творението са трите стълба на менталния свят.

Принципа на ментализма гласи: В основата на всичко съществуващо лежи умственото начало, пронизващо всички светове без изключение. То ги одухотворява, съживява, дава им смисъл и движение. Тук се крие ключът за разгадаването на древната херметична фраза: „Всевишният няма нито уста, нито език, нито ръце, нито крака, но навсякъде е Неговото Лице.“

Божествената Воля би следвало да се търси само там, където не присъстват тъмнината и злото - т.е. във всички светове без изключение, освен в отрицателния полюс на астрала и тези явления на физическия свят, които са пряко следствие от действието на този полюс.

Ние познаваме четири основни градивни вида материя във Вселената, които проникват един в друг, тъй както водата прониква в гъбата. Тези разновидности всъщност са физическият свят, астралният свят, менталният свят и Първопричината АЙН-СОФ. Те имат следните кабалистични аналози: Първопричина АЙН-СОФ - Свят на Сиянието Ментален Свят - Свят на Творението Астрален Свят - Свят на Създанието Физически Свят - Свят на материята

Кабала извежда основното Име на Бога, като дава йероглифно обозначение на всеки от четирите свята.

...Десетте Божии Имена. Тези Имена имат важно значение в магията, тъй като, прониквайки във вложения в тях

символичен смисъл, магът пречиства своя Дух и... оживявайки

тяхното звучене, призовава Волята на Бога...
1. Ехиах или Йод - символическата формулировка е: „Аз съм

Този, Който съм“... „Аз съм Истина“... „Аз съм Този Безкраен Дух, Който действително съществува“.

2. Иах - символичното значение на Името е „Безкраен“... безкрайна проява на Духа Йод във всеки от следващите

планове на материята... „Универсалният Творец“.
3. Йехова.
4. Ел - символичното значение - „Дух“.
5. Елохим Гибор - „Наказващият Бог“.
6. Елоха - „Дух, оживяващ световете“.
7. Елохим Зебаот - „Всеопрощаващият Бог“.
8. Елхал или Шадай - „Живият Бог“.
9. Йеве Зебаот.
10. Адонай Мелех - „Богът, Който създаде материята“.

Великото Име на Бога - ЙЕВЕ... ЙОД е буквата - начало на кабалистичния символизъм. Това е най-малкият йероглиф в еврейската азбука, напомнящ по формата си запетая, а при дребен шрифт изглежда като точка. Тук се крие и тайната, защо йероглифът е бил наречен начало на Кабала - точката,

поместена в средата на кръг... символизира Началото на

всички начала, Абсолютният Дух или Отеца на света...

Второто ХЕ... дава на цялото име значение „това, което е било, което е, и което ще бъде“.

Великото Име...Магът вникнал в символичното значение на Името, произнасяйки го в необходимото време и при необходимите условия, може да предизвика могъщите сили на природата.

...Законът за Великото Име може да се формулира така: „Активното тържествува над пасивното, вдъхвайки му живот и движение; Духът е първоначален, светът има духовно

начало, в основата на всичко лежи доброто, а не злото...“, и всичко това се записва във формата на Името ЙЕВЕ.

Chavaioth или Хаос е истинското име на Сатаната.

Когато говорим за Бога и Сатаната в човека, трябва преди всичко да разгледаме един важен въпрос, а именно, водят ли помежду си Богът и Сатаната, „война“ за човешката душа или тя самата е склонна да се насочи в едната или другата

посока...? Борба действително съществува, но тя има чисто вътрешен характер и се състои в това, че Хомо Сапиенс се

колебае в избора на духовния и физическия начин на живот... Настъпва вътрешно разногласие между склонността към идеализъм или към материализъм.

Бог се разглежда като Вселена в нейното трипластово

значение - духовно, астрално и физическо... Човекът също притежава Дух, душа и тяло. При това израз на Духа е мисълта, душата е представена от чувствата и емоциите, а тялото - от физическите усещания. Така първоначално човек е бил създаден изцяло по образ и подобие на Бога, т.е. в еднаква степен от духовен, душевен и физически материал. За съжаление човек не е останал тернер (триединство): при съединяването и взаимодействието на трите разнородни части една от тях трябва да надделее - оттук е започнало изгнанието на човека от Рая.

Душата на човека е двояка, тъй като тя е пропита в еднаква степен от Духа и тялото. Ето защо тя е изпълнена както с духовни емоции (милосърдие, любов и т.н.), така и с плътски

(коравосърдечие, ненавист...). Характерът на душата се определя според това, кое в човека е най-развито - Духът или тялото.

Първото и най-истинско значение на думата „Бог“ е Дух.

В Духа е истинския смисъл на думата „Човек“, т.е. сътворен по образ и подобие на Бога.

„Плътските“ хора... При тях изцяло се изявява законът на

Chavaioth (Хаос, Сатана)... Те са живи мъртъвци, тъй като са загубили образа Божи.

Има такова херметическо правило, което може да формулираме така: Човекът на Духа стои извън случайността.

Принципите на окултната наука твърдят, че всеки човек е роден от Духа или Бога, но повечето не могат да се нарекът

„Божии чеда“, защото са загубили своето духовно подобие...

Антихристът не е конкретна личност, тъй като законът на Chavaioth има стихиен, масов, хаотичен характер и

на него му е чужда индивидуалността... Антихристът е хиперфизическа (свръхфизическа) субстанция, носеща в себе си строго отрицателен, разрушителен потенциал

със задължителна проява в материалния свят... Законът на Chavaioth може да съществува в извънматериалното, а Антихристът - не.

Силата на Духа е първото качесто, необходимо на мага по пътя към Истината. Проникването в същината на всички неща, спокойствие и Мъдрост - тези качества се придобиват само чрез Духа и правят Човешкият Син неуязвим пред лицето на Сатаната.

На земята ще настъпи „Царството Небесно“, когато всеки изкушен погледне право в очите злото и каже: Махни се от мен, Сатана!

...Утвърдената от нас истина - Антихристът е безсилен пред човека.

Философският камък има още едно название - „Камъкът на

мъдрите“... „Великото Деяние“, проникващо цялата алхимия... включвало в своята основа не правенето на злато, тъй като под „злато“, „Слънце“, „светлина“ и т.н. мъдреците разбирали науката за духовно деяние (самоусъвършенстване).

Две са жертвите пред Бога: Любов - носи я в сърцето си, и Мъдрост - постигай я чрез Духа.

Богослужение е всеки вид човешка дейност, която има духовно начало.

...Когато казваме Дух, подразбираме Бог. Следователно,

развитието и укрепването на собствения Дух... е служба на Бога. Това е основна теза.

...Коренът на Мъдростта е един - Бог.

Човек се опитва да проникне в Божествената същност чрез Любовта, милосърдието и молитвата.

...Разкаянието е тази сила, която Бог е противопоставил на дявола в името на спасението на човешкия род. Разкаянието е доброволен акт и е предмет на работата на човешкия Дух върху самия себе си.

Лъжовното служение на Бога е явление, което се нарича „служение“, но не притежава съответния духовен потенциал. Дори езическият култ е духовен, ако зад външната форма на многобожието той утвърждава вечните духовни истини - Любов, милосърдие и разкаяние.

Мярка за духовното посвещение е Мъдростта.

Мъдростта - това е духовна чистота, съчетана с познанието...

Посветеният не може да не бъде Мъдрец, а Мъдрецът - Посветен.

Умът, наистина устремен към Знанието, сам ще различи истинското от лъжовното, светлината от тъмнината, Бога от Сатаната.

Казаното със слово е слово, даденото от Духа е Дух. Затова

невъзможно е да убедиш човек..., когато сърцето му се

противи...

Даденото на хората от Духа - ето това е Истината на всяка истина, не търсете друга.

Мъдрият гледа не с очите си, а с разума, и погледът му не се плъзга по повърхността на нещата, а прониква в дълбочина и няма за него нищо скришно.

Факелът човек носи сам - ако той е духовен, и нощта ще му бъде светлина; но ако главното в него е плътта и тръгнал е по пътя без факел, няма такова Слънце, което да може да му освети пътя.

Тялото на Славата - ето факелът, вдигнат от ръката на

Мъдреца... Три тела има в човека - материално тяло, тяло

на душата и тяло на Духа. Ако човек е постигнал... Корена на Истината, то неговото Духовно тяло тържествува над останалите, то само опознава себе си, придобива своя личност, и още през физическия живот достига съвършенство. Такова духовно тяло се нарича в магията Тяло на Славата, тъй като то е изпълнено със Сияние, което може да влияе на другите хора, като ги избавя от душевни и физически недъзи, като укрепва вярата им, и им посочва пътя към спасението.

Нека запомним: Тържеството на Духа над тялото не се заключава в това, да се сведат до минимум механичните потребности на тялото, а в това, да се предостави на Духа най-широко поле за дейност.

Истинското лице на човека е неговият Дух, който съединява човешката личност с Бога. Духът е нещото, от което се е родил човек, и към което трябва да се стреми. Духът, това е волята и свободата, това е Тялото на Славата и Пътят на Сиянието.

Духът е мисъл... Човек не трябва да разрешава на своята мисъл да бездейства. Всеки момент от живота трябва да бъде осмислен.

Безсмъртният човешки Дух е изначално свободен. Съгрешилата личност, т.е. личността, попаднала в зависимост от своето тяло, от неговите инстинкти и желания, не притежава свободата.

...Мислене, Воля и Свобода. Това са три ключа. Този, който смята, че може да отключи трите врати на Мъдростта без ключовете, дълбоко се заблуждава.

Пътят на Сиянието е най-висшата форма на духовното самосъзнание. Само изцяло и безвъзвратно пречистилите

своя Дух... тръгват по него. Това е състоянието, за което казват „живот в Бога“.

...Няма Истина извън Духа и позналият Духа постига Истината на всички истини, тъй като коренът на знанието е Бог.

Има ли в човешкият живот поне капка истинска светлина, ако в нея няма Го Бога? Човекът без Бога е сляп.

В Сиянието на световете живее Постигналият и няма за него време, и няма пространство, защото Бог е Вечност и Безкрайност.

Глобалното, Великото Знание, Гносисът, Първопричината - това е Кръстът на Посветения, тайна, която никога не може

да бъде разкрита...

За всеки е полезно да знае, че има Свещена Магия, но едва ли и един на милион може да тръгне по този път - твърде силно е Сиянието. Толкова е силно, че за повечето ще бъде изпепеляващ огън.

Много са Имената на Твореца, но едно е Неговото Лице; различни са Неговите религии, но Пътят към Бога е един - вечен, неизменен, ослепителен - Пътят на Сиянието е неговото име.

Зу-Н-Нун МИСРИ

Египетски Мистик и Учител

Озарен може да се нарече този, чиито слова съответстват на неговите дела, който се отрича от обикновената връзка с този свят.

Аз умирам, но моята любов към тебе остава жива.

Обикновеният човек се разкайва за своите грехове, а избраният за своята невнимателност.

Музиката е Божествено влияние, което подтиква сърцето да търси Бога. Тези, които я слушат с Духа си, достигат до Бога, а тези, които я слушат със сетивата си изпадат в безверие.

Мистиците не са самите себе си и не съществуват чрез себе си, а доколкото съществуват, те съществуват чрез Бога.

Мистиците се движат така, както Бог ги кара да се движат. Думите, които се отронват от устните им са думите на Бога. Зрението им е зрението на Бога, което е проникнало в техните очи.

Страхът от Огъня в сравнение със страха да бъдеш разделен от Възлюбения е като капка в безкрайния океан.

ЗУСИ

Еврейски Мистик

Аз зная, Мой Повелителю, че аз завися от Вас, но и Вие сте длъжни да знаете, че зависите от мене. Аз зная, че без Вас нямаше да ме има, но позволете ми да Ви напомня, че без мене и Вас също нямаше да Ви има.

рави ИСАК ЛУРИЯ

(1534-1572)
Мъдрец, Кабалист и Велик Учител

Адам Кадмон се явява като посредник между „Ен-Соф“ и сефиротите.

Проникването в тайните на Кабала - не зависи от способностите на ученика, не зависи от неговият интелект и логика, но само от свойствата на неговата душа - от величието на неговата душа.

Ценността на човека не се определя от мненията на хората за него.

Моисей е обладавал във всичката пълнота и “вътрешна”, и окръжаваща светлина.

Всички души, които имат окръжаваща светлина обладават способност да говорят за скритото в Тора, за нейният езотеричен смисъл с умълчаване и загадки.

Много предшественици на Рашби не са били удостоени да напишат тази книга на Мъдростта (става въпрос за „Зохар“). Те са знаели повече от Йокай, но не са могли като него да я облекат в Слово.

Времето, пространството и движението са само израз на ограничението, което тялото налага върху душите. Когато душата властва над тялото, тези ограничения престават да съществуват.

Месия, това е мирът и съгласието между хората.

Смъртта от нещастен случай е предопределена и нейните причини са известни от по-рано.

Преди да се научи да познава законите на изправлението, човек трябва да се научи да познава корените на своята душа и нейното място сред другите души.

Ако човек не разбира своята душа и душата на жената, която обича, и ако тази любов не е основана на разбирането на прераждането на душите и дълбоката взаимност, то този брак няма трайно и истинско основание.

Истинската природа на съществуването е единна, безвременна и абсолютно неподвижна.

Очите са кодиран енергиен интелект, който идва от Хокма - като отражение. Този интелект съдържа в себе си четири вида сили и енергии на Хокма. Първо - собственият интелект, второ - интелекта на ушите, трето - интелекта на носа, и четвърто - интелекта на устата. Ето защо очите имат четири цвята, защото всеки израз определя енергиите на общия интелект.

Ушите са втората фаза на еволюционния процес - те са свързани с Бина, те са концентрирана енергийна интелигентност и включват в себе си - трите степени на интелигентните сили.

Устата е свързана с Малкут.

Очите не могат да наблюдават самите себе си, защото произлизат от Хокма - от Мъдростта, която е неизследима и безкрайна.

Хокма чрез своите излъчвания може да се разкрива на очите, но ако Хокма разкрие преждевременно своите тайни, тогава това носи повече вреда, отколкото полза.

Когато Хокма разкрива своите тайни на своето време и в съгласие с Божествените желания на ученика, тогава се явява мистичният поглед, който е обладаване на определени вътрешни качества. Това са независими качества и няма значение с кого общува човек, защото никой не може да му отнеме Божествените желания.

За Мистика главното не е Словото, а вътрешният поглед или вътрешното възприятие, което е началото на явяването на очите. Когато очите са свързани с дълбокото вътрешно възприятие, тогава те носят в себе си вътрешното учение на всички религии. - Защо? - Защото съвършеният човек е последовател на много учения и то цялостно.

Тайната на очите е свързана с Хокма и затова очите имат отраженията на Мъдростта във вътрешен план, а на външен план отраженията на разумност и зрение. Това е наречено преходът от грубото към тънкото, и това зависи от развитието на мистичните способности за възприемане.

Дуализмът в природата съществува от самия момент на Творението.

Физическият свят е само петно на безконечния екран на реалността.

Духовната субстанция никога не изчезва. Духовната субстанция се състои от светлината на Вечния, Неизменния и Проявяващият се изключително във вид на добро.

Историята на света е всъщност - история на възвръщащите се души.

По величието на своята душа ти можеш да постигнеш повече, отколкото Ангелите, защото ти можеш да стигнеш до по-високи степени на съзнания, отколкото Ангелите.

За нашето благополучие и щастие е много важно да знаем кои сме ние. С такова знание нито един човек не може да използва нашата неувереност като насочва зло срещу нас самите.

Съществуват три степени на развитие: нефеш, руах, нешама. Между тези степени съществуват метафизични преходи и те водят от едната степен в другата. Тези преходи са като канали, които предават енергията.

Тези нови одежди на Адам-Ева са всъщност съществото човек, а това е неговото тяло във феноменалния свят, което е грубо подобие на царството на чистия Дух.

В началото човекът е бил много огромен, неговата фигура се е простирала в три свята. После след разделението той е станал на три части и се е стигнало до необходимостта да има друго тяло, което да е направено от кожа и месо. И както това е написано, Бог им е направил кожени одежди.

Падението на Адам е съзнателно отделяне и откъсване от

царството на чистия Дух... и преход във феноменалния свят.

Грехът на Адам е едно смесване на доброто и злото, и затова ние сме обречени да преминем през много въплощения - докато станем възстановени.

Когато човек е смесил доброто и злото, две неща са станали: първо - това е задължението на човека да отдели доброто от злото, и второ - човек е длъжен да възстанови синтеза на добрата част.

Отъждествявайки се с въплотената душа, разтваряйки се цялата в нея, висшата душа също участва във всички нейни резултати. По същия начин, както ако тя се беше въплотила в тази низша душа, и сама непосредствено щеше да осъществява нейният живот и деятелност.

ЛЕО ШАЙЯ

Мистик, Кабалист и Мъдрец

Цялата светлина, която Израел е получил от Бога, е скрита в „Тора“. „Тора“ е кристализацията и загадъчното присъствие на Синайското Проявление. Именно в Синай се появи

реалното присъствие на Хокма (Божествената Мъдрост)...

Разкритието на първите Скрижали на „Тора“ трябва да бъде разграничавано от това на вторите. „Зохар“ учи, че „първите Скрижали са произлезли от Дървото на Живота“, но поради идолопоклонничеството към златния телец Израел беше осъден да се ползва недостойно от тях. Затова Моисей, подчинявайки се на Божията повеля, даде на народа други Скрижали, чийто произход беше от „едната страна на Дървото на познанието за добро и зло“.

Първите Скрижали, както казва Кабала, бяха светлината на учението на Месия - проникването на универсалното освобождение, изборът на Вечния Живот. Вторите Скрижали представляваха „частичния“ израз на тази светлина: Хокма - чистата и изкупителна Мъдрост - остана

скрита зад „завесата“ на Бина (Божествения разум)... Реалното присъствие на Хокма се корени във втория израз също така, както в първия, с тази разлика, че при втория израз Бина не позволява на човека „да протегне ръка и да вземе от Дървото на Живота, за да яде от него, та да живее вечно“.

За да стане достъпна Хокма, човек трябва да обработва почвата на душата си... и да търси с голямо усърдие Истината, която лежи зад текста на Писанието.

Писмената „Тора“ служи като недвижима, изходна точка

към духовното съзерцание на разкритата Истина...

Едновременното проявление на писмената и устната „Тора“ - „Божиите думи са били напечатани на тъмния облак, който е обвивал истинското присъствие на Бога по такъв начин, че Израел е чувал в същото време тези думи като устно учение, а ги е виждал като писмено и всяка дума е била Божествена, със 70 звука, които са разкрили 70-те основни тълкувания на Писанията, а тези звукове са се появили пред очите на Израел, като толкова ярки светлини (70 ярки светлини).“ („Зохар“)

„Мишна“, „Талмуд“, „Хагадах“ образуват устната „Тора“... „Искаш ли да разбереш Кой говори и сътвори света, изучи „Хагадах“, чрез него ще стигнеш до знанието на Светия - и остани в пътеките Му.“

Десетте сефирота - означения на Божествените аспекти - играят роля на опори при съзерцанието, докато Божествените Имена представляват работните (практическите) средства, даващи възможностите (за опериране) на Кабалиста, който ги призовава по правилата на Посветения - със „Светлината на Синай“, с реалното присъствие на Бога.

Десетте сефирота... са вечните причини на всички неща.

Сефиротите са десет... Тази десетица е символична и не означава, че на Бога Му се отрежда специално място в това.

Той стои много по-далеч от всяка мярка, Безкраен както в Своята скрита същност, така и в проявените Му качества.

Самият „Зохар“ обяснява добре, че поредната природа на сефиротите е само относителна, като подчертава, че всичко е в Божията власт: „Така че Той може да поиска да намали броя им и да увеличи светлината, която блика от тях, а може да поиска и обратното.“

Сефиротната десетица не е нищо друго, освен Божествената

Единица, която се отваря пред Себе Си...

Единият вижда Себе Си във всички неща и всички неща в Себе Си, в един вечен поглед.

... Тежко на този, който се опита да сравни Господа Бога (Неговата Абсолютна същност) с каквото и да е качество (съществуващо само от гледна точка на дуалистичната космическа илюзия).

„Ако не Го възприемем под тези прояви, не остава свойствено Нему качество, нито сходство, нито форма - така, както морето, чиито води нямат форма, нито допирност в самите себе си, освен когато се излеят в един съд, който е земята.“ („Зохар“)

... Човешкото същество, чиято собствена несътворена и безкрайна същност се проявява само посредством

сефиротите, по-ниските... Кетер - Короната - е несътворената и безкрайна реалност на Бога.

Кетер в Самия Себе Си е... реалност, в която Бог Е Това, Което Е - много по-далеч от „Съществото“, защото „Съществото“ не представлява Абсолютната реалност като такава, а само нейното първо потвърждение.

Кетер почива в Своята Същност. Неговото „Свръхсъщество“ - по-съзнателно от Самото Себе Си, без да желае каквото и да е нещо, без никакъв вид дейност, защото Същността

Му е Всичко...

Кабалата нарича Кетер: „АИН“ - „нищото“ - отсъствие на каквото и да е определение, несъществуването или свръхсъществуването, безпричинността, абсолютизма; „Ен Соф“ - безкрайно, тайната на тайните, свръхсъзнателното; „вечният обект на творението“, „Древният на древните“, „Светият Старец“ или „Върховното Начало“.

Ен Соф не може да бъде познат нито като Начало, нито като Край. Кое е Началото? Това е върховната точка, Началото на всяко нещо, скрито в „мисълта“ (синоним на Хокма -

върховната Мъдрост, излъчена от Кетер)...

Всички светлини зависят от Кетер, но той не може да бъде достигнат - това е Висша Воля, по-тайна от всички тайни. Това е „нищото“ (АИН, което е абсолютно).

Ен Соф - Безкрайно и Всеобхватно Единство... Аин и Ехие -

двата върховни аспекта на това Единство... Кетер като Аин (Свръхсъществото) е Абсолютната Непричина, а като Ехие (Съществото) е Неизлъчената и Недействуваща Причина; ето го и Хокма - първото излъчване - като слънцето, което се появява в нощния мрак.

Хокма - Мъдростта или първото Божествено излъчване

от „нищото“, което е... като едно безкрайно блестящо

слънце, чиито безбройни искри представляват... всичките сефиротски блясъци, всичко онова, което свидетелства за единствената Истина.

Хокма се нарича още Машхабах, което означава: мисъл, размишление, изкуство.

В своята „изходна точка“ Хокма е едно с „тайната на тайните“, той е непознаваем - и като такъв нито в пътя на своето „излизане“ от Кетер, нито в пътя на своето „завръщане“ в Кетер, може да бъде определен.

Още по-малко може да се схване Ен Соф (Кетер), от когото не може да се открие никакъв белег и до когото не може да достигне никакво мислене.

Обаче из средата на непроницаемата тайна, още от първото спускане на Ен Соф, се определя една слабозабележима светлина „като върха на игла - окултния процеп на мисълта - която е все още непознаваема, докато не разпръсне светлинен лъч до едно място, където има букви, откъдето те всичките излъчват“. („Зохар Берешит“)

Хокма се нарича „бащата“... Самият „баща“ произхожда от „Светия Старец“ (Кетер или Аин).

Хокма - Божественото мислене - е познаваемата и неопределена същност на всички сефироти.

„Началото и краят (на всички излъчени неща) се съдържат

в Божественото мислене...“

Основната загадка на Хокма е Единият; сефирот Хокма познава само Единия и всичко, което има в Единия. Затова се нарича „Блаженство“ или „Вечният Рай“, „Дървото на живота“, „Първите Скрижали на Тора“.

За духа на човека Единият се превръща в Единствена Истина.

Безкрайното излъчване на Божия образ прониква в празното

пространство на... Неговото върховно „огледало“ - Бина.

Кетер, Хокма и Бина са Единият и единствен Бог, Който се разкрива.

„Светият Старец има три глави (или първородни аспекта). Това са Кетер, Хокма, Бина, които образуват само една глава

и всичко е в тях, те държат всички тайни...“

Бина в ролята си на универсална „майка“ може да различи

всички „искри“... всред ослепителната светлина на „бащата“.

„Великото Лице“ на Кетер, Хокма, Бина... се самообгръща в „седмичното було“ на градивните сефироти. И се явява

като „Малкото Лице“... „Чертите“ на „Малкото Лице“ на Бога вече не са така недостъпни, както тези на „Великото Лице“, понеже се намират в обсега на проявения Дух.

„Първата черта“, която се появява на „Малкото Божие Лице“ е Хесед - Неговата Милост.

...Именно това е Милостта - ограничението на Създателя...

ограниченията на сътвореното Същество... Това е Съществото, което се реализира под формата на живот във всички съществуващи неща.

Хесед е Любовта на Бога, Който създаде света,

противопоставяйки на Хесед Своята Суровост... У Бога Суровостта не е негодувание, а е един неотличим аспект на Неговата Истина.

Милостта разширява гранично създаденото същество до

пълнотата на мярката му, ...но там, където космическата мярка доближава своя край, Суровостта - при едно крайно противодействие - кара целостта на създадените същества да бъде върната към своя първоизточник, което е „Милост

на милостите“...

Тиферет - Красотата на Бога... Същественият принцип на Божествената Красота е Единството между свръхосветената тъмнина на несъществуването и бляскавата пълнота на чистото съществуване. Това е най-загадъчното и върховно

Единство между всички единства...

Мисълта на Бога първоначално е изразена чрез Неговото Слово - Тиферет, от което Нецах прдставлява чистото и духовно светлинно изливане, докато Ход е раздробяването и трептението на тази светлина, а Йесод е спускането на Словото към приемствената материя.

Преди, по време и след всяко духовно изследване човек се озовава лице в лице срещу самата и единствена тайна - „Единият и никой друг“. Тайната се състои в това, че има „другост“... Без тази „другост“ няма нито „кой“, нито „какво“, нито търсене, нито тайна; няма нищо друго освен

Единствената Реалност... Съществуването на „другия“ в центъра на „Единия и никой друг“ прави загадъчна Единствената Реалност.

Единият е Това, Което Е; познава Себе Си чрез Себе Си и работи в Себе Си за Себе Си - без да се превръща в нищо друго, освен в Себе Си.

Когато Бог си постави за цел да създаде Вселената, Мисълта Му програмира всички светове и посредством тази Мисъл

всички те бяха сътворени, както е казано: „...всичките ги създаде с Мъдрост“.

Познанието на Бога е Алфа и Омега от делото на Творението. Този свят се ражда от познанието, което Бог има в Себе Си, и от познанието, което светът има от Бога. Бог направи всичко посредством онова знание, което е ненаследимо. Всяко друго знание е само едно ефимерно отражение на Божественото ненаследимо знание.

Знанието на Бога не зависи от никаква наука, обаче всяко човешко знание зависи от Него и произлиза от Него.

„Човек съзерцава Бога отдалече и ако той служи на Бога с цялата си сила и организира велика мощ в себе си, и издигне своя дух, и неизменно прекосява всички небосводи,

и се извисява по-далеч от мястото, където са ангелите...

офанимите... серафимите... „престолите“, това е съвършена служба.“

Човекът е най-съвършеният образ в цялото творение на

универсалната Реалност... Неговото чисто и непретворимо същество е идентично на „света на еманациите“; неговият дух е идентичен на първообразния „свят на творението“; душата му е идентична на изкусния „свят на образуването“; и накрая, неговото тяло е идентично на „реалния осезаем свят“.

Доброволното завръщане на човек към Бога обхваща всички светове.

...Божествената тайна, от която зависи творението - „Всевишният - Благословен да бъде - оттегли мощната Си светлина от една част от Себе Си и остави една празнина,

която да служи като „място“ за космическото разширение“... за да даде съществуване на душите, ангелите и материалните светове. Посредством този символичен език „Кабала“ се старае да изрази загадъчното битие на крайния свят сред безкрайното. В действителност Бог - Абсолютният - няма

части, а една безкрайност от възможности... Що се касае до „онази“ част, от която Той си е оттеглил светлината, за да остави „място“ за космоса, това е само приемствеността на Бога, която Той организира у Себе Си всред неограничената

Си пълнота... Това е една празнина, на която се дава живот чрез „светлинния остатък“ на Единствената Реалност, чрез

една централна и Божествена искра...

...Бог се явява, като се оттегля в Себе Си до границата, при която пред Него се спуска една „завеса“. „Завесата“ виси пред Него като една „тъмнина“ - Неговата космична приемственост, която позволява Неговата Реалност да се яви чрез нея като една светлина. Обаче, тази безкрайна светлина се явява през „тъмното було“ по един отслабнал начин, тя е разложена и ограничена, в което се състои жизнената особеност на крайното.

...Седемте сътворени небеса представляват... обиталища за човешките души, където душите се намират преди или след

техния престой на земята... Духът на един пророк оглавява

всяко едно от небесата...

„Седемте небеса са разгърнати и разположени в къщата

на небесните съкровища и над тях има един небосвод...

светът на трите „Небеса на небесата“. Този небосвод... се намира извън обсега на съзерцанието. Но макар и скрит, той разпръсква светлина към всичко и поставя в движение всички, които се намират в обхватната му орбита.“

Аработ, седмото небе, се ръководи от Месия... Духът на

Месия е Този на Древният по Дни... Фигурата на Месия е тази на „небесния човек“, „седнал на Трона“, и неговата

материя е чистото излъчване от Авир (Етера). Месия е... Универсалният посредник, който от седмото небе влиза в „Небето на небесата“. Той е Небесният Светия на Светиите. Когато се връща от „Небето на небесата“, Той проявява

Божествената Воля във всички сътворени светове... Месия предхожда, владее и спасява целостта на творението. „Когато е започнало сътворяването на универсалния свят, Месия вече беше, понеже Той дойде от Духа (на Бога) много преди

сътворяването на света.“ ...В края на времената сам Месия ще слезе на земята, за да излее там цялата Си Милост и да освети целия свят.

Изцяло равностойни на душите на пророците са душите на онези човешки същества (праведници), които са запазили първоначалната душевна чистота. Тези души на пророци и праведници са по-извисени от ангелите и духовете, и са постоянно обкръжение на Месия.

...Целостта на сефиротите - Адам Кадмон (Първородният

човек)... Ангелите и духовете изразяват само някакво особено

качество на Адам Кадмон... докато човешката душа в своето съвършенство го изразява изцяло.

В Аработ човешките души се простират към светлината на Онзи, Който е седнал на Трона на Славата, докато ангелите и духовете служат постоянно в „Нозете на Трона“.

„Тронът“ представлява... кристализация на всичките възможности на създанията, преди да бъдат пуснати в движение в космоса. Когато „Тронът“ поеме своя динамичен аспект и космичното проявление започне да се движи, тогава той се нарича „Небесна колесница“.

...Серафими - „огнени“ власти, които благодарение на своите криле се простират във всички точки на космоса. Според

преданието техният свят „огън“ поглъща злото... пречиства и осветява сътворените същества. Обаче, същинската дейност на Серафимите е да утвърждават Бога с тяхното три пъти

„Свят!“... Цялото творение е оправдано и поддържано от това възхваляване, както и от възхваляването на всички други същества. Затова Серафимите са прилепени към онези, които освещават всеки ден Името на техния Божествен Творец.

Чистата и изкупителна светлина, символизирана в Талмуда

като „манна“, се нарича в Кабала „блясък“... Тази светлина...

е безцветна само в същността си. За да се приобщи с обособените светове, тя е принудена да проектира светлинни

снопове... с 22 различни цвята. Това са „двадесет и двете

небесни букви“ от еврейската азбука... Двадесет и двете светлинни букви образуват една безкрайна поредица от

космически вибрации... и рисуват всичките думи и изрази на „Тора“, възвръщайки се накрая с онова движение, което

прониква в нейното значение...

...Хекалот (небесни дворци) - седемте сътворени небеса... Светлината на „третия дворец“ не започва да блести, докато

отдолу не дойде и най-слабият проблясък. Това е „пламъчето... което разпалва огнището“. Проблясъкът идва от молитвите на хората; ако не бъде отправена никаква молитва към небето, нищо не може да отклони Божествения разум и ангелите, които са познати като „въоръжени господари“, които се спускат на земята, за да накажат смъртните. Долната област на третото небе е обиталище на

разрушителните ангели... Тези ангели, между които се намира и Самаел - Ангелът на смъртта, са обвинителите на Израел и му причиняват много отчаяние, освен когато Израел се покае. Когато това се случи, тези страшни ангели престават да имат власт над него. В действителност силата на покаянието е толкова голяма, че „ако Израел се разкае само за един ден, Месия незабавно би се озовал там.“

...Човекът... неговата молитва дава началото на едно ангелско раздвижване от всички „области“. Офанимите или духовните вибрации на долните небесни сфери се надигат, а заедно с тях и всички други ангели се опитват да се доближат все повече и все повече до Върховния Дух, Който им дава живот и движение.

Молитвата не само привлича Божията Милост върху онзи, който се моли, но също така има и вселенски отклик.

Като изучава природата на телесната Вселена, Кабала поставя

същия въпрос на Йов (38:6) - „...На какво са утвърдени

основите й, или кой положи крайъгълния й камък...“ Зохар отговаря: „Всевишният - Благословен да бъде - в момента преди да сътвори света измъкна един скъпоценен камък

под Трона на Своята Слава и го захвърли в пропастта... Този

камък... бе изходната точка на света.“

„Основният камък“ крие в центъра или сърцето на всички телесни неща, синтеза на: свръхсетивната Същност - Кетер, Светлината на излъчващия Дух - Хокма, и свръхсетивната материя на небесата и душите - Бина. За човека те се превръщат във „философски камък“, чрез който той съзерцава най-възвишените тайни и по такъв начин достига Божествено познание.

Телесната Вселена започва да еволюира, водейки началото

си от този „камък“... захвърлен първоначално в тъмния хаос... Еволюцията на земята започва със седем фази на материално просветление („седемте дни на сътворението“), които

завършват в „Да бъде Светлина!“ ...Хаосът се преодолява в

момента... на Божествената дума.

Адът е идентичен на хаоса... Там образуващото излъчване на Духа едва докосва сътвореното същество. Но нищо не би имало възможността да съществува, без да бъде „докоснато“ от този Дух и без да притежава вечен първообраз. И по такъв начин, даже седемте ада са прояви на седемте градивни сефирота. Тези прояви са сенки и обратни образи на техните светлинни модели. Ако хаосът не беше един обратен ред на Божествения ред, щеше да му липсва цялата реална причина.

Тъмното обръщане на Божествения ред предполага

възможността за... прегрупирането на седемте ада в техните първи сефиротски причини. Но докато става това крайно

поглъщане, адовете... запазват космическия ред... И така, характеристиката на щастието е: човек да бъде съзнателен и да се самоутвърди, а такова утвърждаване задължително трябва да бъде уточнено в недрата на Цялостната Божествена Реалност.

„Образът на Бога“ е човекът, чието уникално обединено същество включва всички космически реалности и техните несътворени първообрази. Няма друго същество, което

да изразява така явно целостта на сефиротите... Другите същества и сътворени неща, било то Ангели, Небеса или Земя, изразяват само частично Божественото Същество.

„Фигурата на цялото“ е собственият първообраз на човека: неговото несътворено същество - „Горният човек“; неговото сътворено същество - „Долният човек“.

Бог сътвори всички неща по подобие на човека, защото искаше да бъде възпят от „тайната на човека“. Искаше

човекът навсякъде - и горе, и долу - да бъде Неговият израз... Неговият символ.

Бог е дал на всяко нещо възможността да се издигне чрез многобройни преобразувания, докато достигне обединената форма на човека.

...Целта на Горния човек надминава дори Съществото, отива по-далеч от Върховния Първообраз, защото е свръхсетивността на Бога в Неговите два аспекта - Неговото Същество и Неговото Несъщество.

За да може да се обясни фактът, че нямаше никакво Творение, докато Бог „почиваше“ в Непричината, традицията казва, че „Небесният Извор не се е разливал над света, защото Човекът е бил скрит в АИН“. Обаче, когато Човекът изплувал от върховното „НИЩО“, той е приел вида на излъчване от

сефиротите... и от този Човек на излъчването „без образ и без подобие“ е бликнал Небесният Извор на истината и на живота.

Свръхсетивният човек е върховното безименно „Аз“ - без никакъв аспект, вечно скрит в себе си.

Ако „Горният човек“ е целостта на Божествената свръхсетивност, тогава „Долният човек“ е човешката

индивидуалност... Третият основен аспект на човека свързва неговото сътворено същество с несътворената му

същност... След като се е появил от Върховната мистерия и нейното първо излъчване, „Горният човек“ първоначално се

явява в чисто духовен план... Това е Метатрон - вроденият универсален човек.

Понеже съединението на човека с Бога се осъществява чрез „реалното Присъствие“, понякога това се разглежда като „спускане“ в човешкото същество, а друг път като „възкачване най-горе“. Еврейската мистика включва

формите на съединение... Един от тези методи - „Виждане на Божествената Колесница“... Погледнато отвътре „Колесницата“ е самият Шехина (реалното присъствие на Кетер), а погледнато отвън е неговата веществена обвивка Авир (Етера), скрит в сърцето, който извисява душата през седемте сътворени небеса към „Небето на небесата“, „Светият на творението“. Там душата възстановява универсалната си форма - Метатрон (вродеността на Хокма) - и се съединява с Шехина, като почива върху „Трона“ или „Колесницата“. Посветените в този метод на възкачване са онези, които се спускат в „Колесницата“, защото Посветеният трябва да слезе в най-закътаните дълбочини на сърцето си, където се намира „Вечната Колесница“, която да го издигне през всички небеса към Божествения свят.

Когато душата слиза за въплъщение в земното тяло, тя се отдалечава от универсалната си форма и чрез индивидуализация се преобразува в душа на отделния човек, като остава свързана с цялостната Душа чрез един духовен лъч. Чрез този лъч (Метатрон) Универсалният и Активен Дух направлява човешкият индивид по Божията Воля, като му предоставя в същото време свободна воля, одобрена от Всевишния.

Космическите възможности, които се излъчват от Божествената Милост, се самоутвърждават, но тъй като са прилепени към щастието на съществуването, те забравят

Божественото утвърждаване... Самоутвърждаването им са

разгражда в отричане на тяхната свръхсетивна същност... Суровостта е започнала да действа, за да отрече всичко, което отрича Единия.

Суровостта обви и надви Милостта, която се беше свила вътре в себе си и беше привлечена към вътрешните дълбочини

на Творението... Празнотата, образувала се от свиването

на Милостта,... беше изпълнена от отличимата материя - с цялата си еволюция и жизнени нива.

Традицията на откровението е пътеката, която Бог е приготвил за човека по такъв начин, че той да може да намери обратния път към своето първоначално състояние - истински Божествено, обратния път към Единия.

За душата, която е одобрена за Божествено познание, приближаването към Бога се превръща в истинска

идентичност с Него... понеже Бог е „Един и никой друг“.

„Очаква го щастие онзи, който успее да проникне в Тайните

на своя Божествен Учител...“

Изповедта на Божественото Единство - което е основната заповед на еврейския езотеризъм - се превръща в кабалистична практика, в концентрация на целия човек в „Единия и никой друг“.

Рабби Елиезер е казал: „... Началото и краят на всичко е обхванато в святост, а Върховната Мъдрост (Хокма) се нарича

святост“. Душата... нейното първо, свещено и Божествено състояние - Святост - не отразява други богове, а само съзерцава Единствената Реалност.

... Централно средство за постигане на директна връзка с Бога е призоваването на едно от Неговите Имена.

С изключение на избраните, които охраняват и призовават тайно „Пълното Име“, никой друг не може да знае точното

произнасяне... Еврейските учени превеждат Името като

„Йехова“... и като „Йаве“... Тези отпечатъци на гласните не отговарят напълно на автентичното произнасяне и затова се пишат само четирите съгласни, които образуват само основата на това Име.

Всеобщото незнание на произнасянето на „явното Име“ - не

може да се каже, че е резултат на една „забрана“... Спокойно може да се твърди, че самият Бог е Този, Който е отнел това Име от Израелския народ.

Името, което ще трябва да призовава последното поколение

- Иях* - също е Името за връщане към „Началото“...

Иях... Когато това Име се призове искрено, е равносилно човек да изпълни всички заповеди на еврейската религия. Това Име прощава и милостиво компенсира всички човешки несъвършенства, свързвайки човека с Божествената Воля.

Иях... е точно Името на началото и на края на всяко първоначално излъчване и космическата проява на Бога, докато „Пълното Име“ е тоталното излъчване и цялата проява.

Всички същества произлизат от Бога и се завръщат при Него само с един „вик на радост“, който е нещо повече от един първоначален звук. Името Иях е разкритото произношение на този „вик или звук“ - неизказан и универсален, който изявява и поглъща целия свят. Това е името на сътворената и изкупителна радост.

„Древният на Древните... Първоначалната тайна, която се излъчва от Него, т.е. неизразимото Име Иях не е идентично на Него, а е известен вид „було“, което се излъчва от Него. Това „було“ е Неговото Име, Неговата Колесница и дори е

онова, което още не е проявено в космоса...“ (Зохар Терумах 165 б)

Иях остава скрит като несътворена и безкрайна светлина. Обаче Неговото излъчване пресича обвивката Му - Етера - с един звук, който е този на разкриващата, сътворяваща и

изкупителна „Дума“. Това е „гласът“ на Създателя... Това е „вътрешният глас“, който звучи в най-закътаните дълбочини на всички неща.

Самата светлина на Бога... чрез разлагане на Етера се превръща в разкриващ, сътворяващ и изкупителен звук. Това е универсалното Име на Бога - отвътре светлината Му, отвън гласът Му.

Всички сътворени същества без изключение се излъчват заради самото призоваване (първоначалния звук) от своя Божествен произход и се завръщат към него посредством същия този „вик на радост“.

Този „глас“, този първоначален, универсален звук, едновременно изразен от Създателя и от всички същества, се символизира с гласната „А“.

Бог... Всички същества се раждат от Него, живеят заради Него и се свързват с Него.

* Името по-точно е ИЯАХ, но тайната на произношението остава скрита в Духа. (Бележка на съставителите на материала)

В този момент на цикъла, в който понастоящем живеем, Божественото милосърдие трябва да дойде, за да освети духовния мрак с облекчаваща милост.

Оттук нататък една твърда вяра в Бога от страна на човека е равносилна на много действия на преданост и всеотдайност, които е трябвало да осъществи в минали времена, за да

получи вечната Божествена радост...