ФАБР д’ОЛИВЕ
ФАБР д’ОЛИВЕ
(1767-1825)
Френски Мистик и Кабалист
Творчеството на Абсолюта се излива само в създадените идеи на творението.
Творчеството се утвърждава чрез неговите еманации.
Словото Маг означава едновременно велик и могъщ.
Магията означава Велико Ведение. Тя е наука за Природата.
Йероглифът „О“ е знакът на духовната светлина.
Двойният знак „Е“ изразява Абсолютният живот.
Съединението Е-О-Е съставя глагола „съм“ в Абсолютен смисъл. Преди тази дума е поставена буквата „Й“, която е знак на проява и Вечност.
Думата Й-Е-О-Е изразява абсолютният одухотворен живот във вечната му проява в света, която представя идеята за Божеството.
Бог е забранил на Адам да поглъща веществото за познаването на доброто и злото.
Преданието, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейското слово обозначаващо, че нещо е получено, че нещо идва от предците, че нещо се предава от ръка на ръка.
ЗОАR - „Сиянието“ - съдържа под символическа форма - всички езотерични разкрития, синтезирани под името „Историята на Небесната Колесница“ - Маасе Меркава.
В Й-Е-О-Е се намира силата на съществуването и тази сила се намира между миналото, което е без начало и бъдещето, което е без край.Това удивително име обозначава в точност: Съществото, което е, което е било и което ще бъде.
Еврейският текст съхранява в себе си тройно значение.
Мойсей е предвидил участта на своята книга и лъжливите тълкувания, които са щели да се появят след време и затова е прибегнал до устното предаване чрез хората, които са били
изпитани във вярност... и така тайната на светилището се предава от род в род.
Мойсей е следвал в своите изложения метода на египетските жреци, които за изразяване на своите мисли са приемали и ползвали три способа: първият е бил прост и ясен, вторият - символически, фигуративен и третият - свещен или йероглифен.Такъв е бил характера на този език.
ал ХАЛЛАДЖ
(857-922)
Персийски Мъдрец
Духът на Мъдреца се слива с Бога в състояние на мистичен екстаз.
Има три етапа в живота на Мистика. Подготвителен, очистителен, и третият е пълно сливане с Бога.
Съединението на Бога с човека се осъществява в Любовта.
Бог съзерцава самия Себе си в сърцето на Мистика.
Истинската Любов към Бога изисква страдания и жертви.
ХАРАЛ, АМ
Мистичен Учител
Образът на Словото съответства на дълбочината на посветения.
Много адепти се увличат в търсенето на тайният елексир и все повече се обвързват със земята - вместо да разберат пътя, който води в дълбоката вода на Любовта.
Малко са съществата, които знаят какво точно вършат. Едното същество е Бог, Той е заместителя на Неизразимото, което е скрито в Ен-Соф, а другото същество е заместника на Луцифер. И двете същества са скрити в една много дълбока вътрешна тайна. Тази тайна е непознаваема и неопределима.
Истинският стремеж е не към съвършенството, а към Незнайното.
Дълбокото разбиране е най-великото ясновиждане, защото то не само вижда в невидимото, но може и да го променя.
Дълбокото разбиране е лъчът на живата Истина.
Има хора, които са много учени - те са знаещи, но нямат живот, а знание без живот - ето бедствието.
Мъдрецът, това е животът, който се е простил със знанията. И видимият и невидимият свят са създадени като полета за
проява на Този, Който е извън тях, и е Неизразимият... За Него не може да се говори. Той е Немислим. Той е по-тих от мълчанието. Той е Непознаваем дори когато познаеш себе си.
Да познаваш живота и да познаваш тайната на Несътвореният Учител, това са различни пътища.
Вечната слава никога не може да принадлежи на родени същества. Синът е само бледо отражение на Несътвореното. Синът е едно благословено отражение.
Животът е само едно запътване към Несътвореното.
Животът е сътворен като излъчване от Безконечната сила на Несътвореното.
Животът е познаваем по своята благодат, но неговият произход е непознаваем, защото пътят към Неведомото е заключен.
Гласът на Несътвореният Учител е тих, но звучи във всички видими и невидими светове, но не за да бъде познат, а за да ръководи и помага.
Неговата усмивка, която е слънчев лъч на Несътвореното, предава вдъхновение за безкрайни времена.
Великият път няма цел, защото в Несътвореното са всички богатства.
Едно е Истинското богатство и то е наречено - Мъдростта на времената.
По пътя на обикновеното не можеш да Го намериш. По пътя на странното не можеш да Го познаеш, защото само Го долавяш. Той е Несътворена Мистерия, която ще се разгръща безпределно.
Обикновеното и странното имат излъчена природа. Те имат своите външни и вътрешни нюанси. Той няма нюанси, защото не е ограничен. Ето великата реалност, която не познавам.
Най-голямото чудо, това е да живееш в Неговата Любов.
Последната дума на всяка наука е: незная - защото науката не е път към Върховния. Науката е едно забавление и то може да бъде вечно, а тогава и невежеството може да стане вечно.
Разбери своето невежество за да можеш да растеш, защото ако се гордееш със своето знание и със себе си - ти ще си останеш в невежество, в нищожеството на своето знание и то ще бъде твоят вечен гроб.
Разбери своето незнание и ти ще направиш своята първа крачка към собствената си светлина, но освен твоята малка светлина има и друга - непозната и несътворена.
ХАРДИНГ, ДЪГЛАС
роден 1909 г.
Английски Мистик
Понеже Пустотата се явява нищо, тя се явява всичко.
При отсъствието на Пустотата в мене, аз съм напълнен с всичко останало.
Моят начин на живот е отговорът на всички проблеми.
Преди всичко е необходимо наблюдение - едновременно поглед навътре и навън.
Виждащият ще види, че видимото затъмнява. Не само външният свят, но и вашият вътрешен свят и вашите психологични състояния се затъмняват, ако вие игнорирате съкровеното, което е основата.
Когато видите своето отсъствие вие се оказвате в собствения си дом.
Когато само веднъж видиш собственото си несъществуване ти вече никога не можеш да се усъмниш в него.
Несъществуването или Пустотата, ето мястото където вие сте реални и нямате облик. Това е единственото място, където вие сте напълно свободни от егоизма и всичко подобно.
В центъра на всички мистични традиции се намира простото, непосредственото освобождаване или пробуждане - за да станеш такъв какъвто си в действителност.
За да може да се излекува човек е необходимо той да се върне към себе си.
ХУАН де ла КРУС
(1542-1591)
Испански монах, поет, Светец и Мистик
Един от най-големите подаръци, които душата получава в този живот се явява способността й отчетливо да види и дълбоко да почувства, че тя въобще не може да постигне Бога.
Ценността на Любовта не се заключава във високите чувства, а в самоотречеността, в готовността да изтърпиш всички изпитания в името на Бога, когото ние любим.
Волята може да придобие благодат и единение с Божеството, само посредством отреченост, отказ от всички удоволствия, които се доставят от земята и от небето.
Душата живее не в тялото, което тя одушевява, а в това, че тя люби. Тя не живее в тялото, тя, по-скоро дава живот на тялото и живее в това, което люби.
Този, който не осъзнава свободата на Духа сред чувствените обекти и неща, които са длъжни да предизвикат в него желание да се моли, и чиято воля се опира на тях и се храни от тях - той е длъжен да се въздържа от тяхното употребление - защото за него те са препятствие по пътя към Бога.
Готовността за единение с Бога не означава, че душата е длъжна по някакъв начин да го разбере, да го усети, да си го въобрази или да почувства вкусът на Бога.
Душата е длъжна да пребивава в тази чистота, в тази Любов, които се явяват пълна отреченост от всички неща, с изключение на Бога.
Тщеславието винаги поражда безпокойство и не носи никаква полза.
Докато пътят не бъде разчистен - птицата (душата) не може да лети.
В този живот всичко, което въображението може да си представи, а разума да постигне и да разбере, не се явяват и не могат да бъдат средство за единение с Бога.
Битието на Бога, както и Той самия - е недостъпно.
Всички наши добродетели ни са дадени като дълг; те принадлежат на Бога, Бог се труди; и труди се Той над своето създание.
Макар, че опустошението на паметта да не притежава преимущество като състоянието на единение, но то освобождава душата от огромното количество натрупана мъка, печал, несъвършенство и грехове, и затова се явява едно велико добро.
Отец е произнесъл едно Слово; това Слово е - Неговият Син. Той е произнесъл това Слово във вечна тишина; и благодарение на тази тишина - душата слуша това Слово.
Мълчанието заставя човека да укрепи своят Дух.
Човек е длъжен да се съсредоточи в претворяването на своя живот.
Несъвършените хора разрушават истинската вяра.
Мухата, която каца върху меда не може да се възползва от своите крила; така и душата, която се прилепва към духовният петмез, губи своята свобода и се лишава от способността за съзерцание.
Този, който прекъсва хода на своите духовни упражнения и молитви е подобен на човек, който позволява на птицата да излети от неговите ръце; едва ли тя пак ще се върне отново.
Вие встъпвате в този път, когато загубите всички други пътища.
ХУА ЯН-ЦЗЪ
Китайски Мъдрец
Какво е това вътрешно съзерцание? - Съзерцаваш себе си и не съзерцаваш вещите. Гледаш навътре и не гледаш навън.
Когато ние съзерцаваме своето сърце, в него не се появява нито една мисъл.
Когато достигнеш предела на вътрешното съзерцание, енергията прониква в областта Ниван - Чистата сфера в човека.
Основата на вътрешното съзерцание е чистотата на сърцето.
ЦЗУНБИН
Китайски Мъдрец
Мъдрият поверява своя Дух на Дао, а достойният вниква в Него.
Мъдрият вмества в себе си Дао.
Изтънчената мъдрост пребивава извън Словото и извън образите.
Това, което е приятно на взора и се отзовава на сърцето - е Истината.
ЧЖАН ЧАО
Китайски Мъдрец
Не е добър и не е лош, това е Мъдреца.
Много добро и малко зло, такъв е достойният мъж.
Малко добро и много невежество, такъв е обикновеният човек.
Нищо добро и много зло, такъв е низшият човек.
Само добро и съвсем никакво зло, такъв е светеца.
Този, който обича цветята, както обича жената, ще открива в своето чувство все нови и нови дълбини.
По-хубаво е да имаш душевен покой, отколкото гори от злато.
Човек става по-добър, когато познае бедността. Това е така, защото бедността заставя човека да преживее много неща.
Който може да чете безсловесната книга на природата ще напише най-вълнуващите слова.
Който може да проникне в неизяснимият смисъл на живота - най-добре ще изрази Истината.
ЧЖАН ЯНЮАН
Китайски Мъдрец
Съкровеното действа там, където Словото се забравя.
Работата на Духа се извършва в усамотение.
Не трябва да тъгуваш, когато изображението е останало незавършено. По скоро трябва да се тъгува, ако изображението е завършено.
Портретите на древните Мъдреци въплощават изтънчената Истина.
Съсредоточи своя Дух и се отдай на възвишени мисли и ще постигнеш дълбоката правда на Битието.
ЧЖУАН ЦЗЪ
Китайски Мъдрец и Учител
Хората на древността в своите знания са достигнали предела. Какво са достигнали? Те са знаели, че изначално вещите не съществуват - ето предела. И към това нищо не може да се прибави.
Великото доказателство е безсловестно.
Път, който проявява себе си, престава да бъде път.
Реч, която ктава доказателство, не изразява правдата.
Показната честност не внушава доверие.
Да знаеш как да се установиш на незнайното, ето съвършенството.
За мъдрия десет хиляди години са едно мигновение.
Глупавите хора мислят, че са будни и че наистина знаят кой в света е цар и кой е слуга.
Да забравим нашата възраст, да забравим нашите обязаности и да достигнем Безпределното, и да пребиваваме в него без край.
Да се знае Небесното действие и действието човешко - ето върховното знание.
Този, на който му е познато Небесното, получава живота си от Небето.
За да различиш Небесното от човешкото, длъжен си да бъдеш истински човек.
Истинските хора от древността са спели без съновидения, събуждали са се без тревоги и тяхното дихание е изхождало от съкровените им глъбини.
Човек, който иска да узнае всичко, не е мъдър.
Това, което е направило моя живот добър, това същото ще направи и моята смърт добра.
Хората ще претърпят хиляди и хиляди превръщания и няма да има предел.
Пътят няма облик, няма лице. Него можеш да го възприемеш, но не можеш да го предадеш, можеш да го постигнеш, но не можеш да го видиш.
Пътят е сам на себе си ствол и корен. Той е съществувал преди появяването на Небето и земята. Той е одухотворявал и божествата, и царете. Той е породил Небето и земята.
Пътят е по-висш от върховния край на Вселената, а не е висок.
Пътят е по-стар от самата древност, а неговата възраст не е стара.
В началото на началата е било Отсъствието и в Него е нямало ни свойства, ни имена. От Него се е появило Единното. Когато Единното се е появило, още е нямало форми.
Формата храни в себе си Духа. Всяка форма има свои правила. Формата, взета заедно с Духа, се нарича природа. Който се опира на своята природа, се възвръща към жизнената сила. А който достигне предела на силата, става единен с Началото.
Пътят на Мъдреците се движи по кръг и затова не среща никакви прегради.
Който е прозрял Небето, е придобил Мъдрост и е познал тайната на царствените предци. Той в своите действия е спокоен и неизменен.
О, какъв покой е сърцето на Мъдреца! Той е ясен образ на Небето и земята, огледало на всички неща.
Съвършеният човек нищо не прави. Истинно мъдрият нищо не създава. Те са само образец на Небето и земята.
Одухотвореният човек с никого не е много близък и от никого не е отдалечен. Той отглежда в себе си жизнената сила и съхранява в себе си хармонията.
Одухотвореният човек хвърля своето знание на мравките.
Истинските хора от древността не са позволявали на човешкото да проникне в Небесното. Мъдрият живее със света, но не принадлежи на света.
Вгледай се в незримото и вслушай се в безвучното. В мрака ще видиш светлина, а в тишината ще чуеш хармония.
Бъди дълбок в дълбокото и ще можеш да постигнеш същественото. Бъди духовен в Духа и ще можеш да се слееш с източника на живота.
Сливай се с невидимото и ще дадеш на всеки да бъде това, което е.
Няма такова място, където пътят да не присъства.
Да имаш пътя и неговата сила и да не ги претвориш в живот, ето това е лошото.
Незнанието е дълбоко, а знанието е повърхностно. Да не знаеш - това е вътрешното, а да знаеш - това е външното.
Пътят е незрим, а ако ние нещо виждаме, значи това не е пътят. За пътя нищо не може да се каже.
Да отговориш на въпроса за пътя, значи да не знаеш пътя.
Този, който пита за пътя, никога не е чувал за него.
Когато в сърцето няма нито радост, нито печал, се открива пълнотата на жизнените свойства.
Успехът се зове щастие - щастието да съзнаваш себе си цялостен и неуязвим.
Не питай къде се намира Принципът; Той присъства във всички същества. Именно затова ние го наричаме висш,
всемирен, абсолютен... Той е установил пределите на съществуването на всички неща, но сам Той е безпределен и безконечен. Що се отнася до проявлението, то Принципът създава последователността на неговите фази, но сам Той не се явява последователност. Той е създател на причините и следствията, но сам Той не се явява нито причина, нито следствие. Той е създател на възникването и разпада (на раждането и смъртта), но сам Той не се явява нито възникване, нито разпад. Всичко произхожда от Него и всичко се намира под Негово влияние. Той присъства във всички неща, но Той не е тъждествен с тях, защото Той е един и безпределен.
За Дао нито нито един пункт от времето не е далечен.
Когато придобиеш истинност в себе си, твоето тяло се усъвършенства.
Ако тялото се очисти, то се съединява с енергията и съхранява в себе си пътя. Така ние усъвършенстваме енергията.
Ако енергията се очисти, ние се съединяваме със съкровените глъбини на пътя. Ето кое се нарича придобиване на пътя.
Истината, това е началото на пътя.
От простора на Великото Непоклатимо, изхожда Небесното сияние. Просторът, това е сърцето. Небесното сияние, това е Мъдростта.
Успокой своето сърце и светлината на Мъдростта ще се излее отвътре и ще освети всичко.
В пустотата и забравата ще съединиш сърцето си с великия покой.
Под човек, лишен от страсти, аз разбирам човек, който не позволява нито доброто, нито злото да разрушава неговия вътрешен дом, а се присъединява към това, което е станало и не го прибавя към сумата на своята смъртност.
Ако човек е способен да премине покрай живота пуст, празен, тогава кой може да бъде в състояние да му причини вреда.
Мъдрият човек се слива с природата и затова нищо не може да му навреди.
Великите истини не намират за себе си пристанища в сърцата на народа. И сега, когато целият свят пребивава в заблуждения, как даже аз, знаещият пътя, мога да бъда проводник? Ако аз, знаейки, че не мога да постигна успех, все пак се опитам да направя това, то моите действия няма да бъдат нищо друго, освен още един източник на заблуждение. Получава се, че ще бъде по-хубаво да се въздържам от каквито и да е стремления, но кой пък ще се стреми, ако не аз?
Не за красивата реч смятат човека за добродетелен - има нещо друго, което е по-висше, което е по-велико.
Владика на Южния Океан бил Прибързаният, владика на Северния Океан бил Внезапният, владика на Центъра бил Хаосът. Прибързаният и Внезапният често се срещали на земята на Хаоса, който ги приемал радушно и те поискали да му се отблагодарят. - Само в Хаоса няма седем отверстия, каквито има у всеки човек, за да вижда, чува, яде и диша - казали те. - Ще се опитаме да му ги направим. Всеки ден правели по едно отверстие и на седмия ден Хаосът умрял.
ШАБИСТАРИ
Мистик
Постарай се веднъж да излезеш извън времето и пространството. Забрави за света и стани свят в себе си.
Не се присъединявай към невежественият фалш на безбожниците, защото никой от тях не знае тайните на пътя.
ШИРАЗИ, шейх СААДИ
(1184-1291)
Суфийски Мистик и Поет
Ако вие сами не порицавате себе си, то не можете да приемете порицания от другите.
Човек, който е зает само със себе си не може да бъде нито брат, нито родственик.
Преждевременно разкритите тайни могат да донесат повече вреда, отколкото полза.
Истинският мистик обладава определени вътрешни
качества... и тяхната ценност не може да се понижи под влияние на контактите с низшите хора.
ШИ ЦЗЮНЪ
Китайски Мъдрец
Този, който не се усъвършенства в съхраняването на живота, той от изобилие ще се върне в недоимък. От наличието ще се върне в липсата.
Който се усъвършенства е благороден мъж.
Убежището на Диханието е телесната форма.
Това, поради което сърцето осъществява психическа деятелност се нарича съзнание.
Това, поради което съзнанието привежда в действие мисълта се нарича волеустремление.
Когато в делата нищо не се изпуска, това се определя като познание.
Когато диханието е чисто и се движи бързо, това се определя като защитна субстанция.
Това, което безстрастно се изменя и трансформира се определя като Божественост.
Това, посредством, което Диханието идва и влиза в организма се нарича живот.
Това, посредством, което Диханието излиза от телесната форма се нарича смърт.
Това, което прониква целият живот се определя като Път.
Хората на Истината са безсмъртни духове от висш уровен. Те учат хората на усъвършенстване в пътя.
Пътят не може да се види, само сърцето може да проникне в него.
Сърцето не може да бъде постоянно и само посредством Пътя, то може да се контролира и да бъде овладяно.
Опустошавайки сърцето си, ти прогонваш пълнотата.
Ако успокоиш сърцето, не допускай движение. Ако смиряваш сърцето, не допускай опасност.
Ако постигнеш постоянен покой в сърцето, тогава не възниква безпорядък.
Ако постигнеш прямота в сърцето, тогава не възникват отклонения.
Ако достигнеш чистота в сърцето, тогава няма да има тежест.
Ако сърцето се уравновесява, тогава няма да има нито ниско, нито високо.
Ако сърцето е ясно, тогава няма да има нито тъмнина, нито мрак. Когато Духът и Диханието се съединят, в резултат се достига състояние на устойчиво дългожителство.
Съединението на Духа с телесната форма е велика тайна.
ЯКОБ БЬОМЕ
(1575-1624)
Немски Мистик
Бог е същност на същностите. Той е бездна и основа.
Злото е необходимо следствие за саморазкритието на Бога.
Бог е многообразен в своите качества и непостижим в своите превъплъщения.
Който намери любовта, той нищо не намира, но заедно с нея намира всичко.
Бог не е зъл, не е добър, но Той е първопричината на злото и доброто.
Безпределното познава себе си в сина.
Без вътрешно прераждане делата нямат никакво значение.
Всичко се заражда във Вечността.
С помощта на Божественото аз замислих да превъзмогна вродената зла воля и да се слея с любовта на Бога в Христа.
Аз желаех да постигна сърцето Божие и да се скрия в него от страшните бури на дявола. Аз реших да гледам на себе си като мъртвец в плът и реших да дочакам това време, когато Христос ще се въплоти в мене, за да мога да живея съгласно неговата воля.
Когато с помощта на Бога се борих и сражавах със самия себе си, дивна светлина осия моята душа.
Дивната светлина, която ме посети беше съвършено чужда на моята неукротима природа, но в нея аз познах истинската природа на Бога и човека.
Само този, в който съществува и живее Христос е християнин. Това е човекът, в който Христос е възкръснал.
Любовта е единственото благо, за което човек нищо не може да каже. Този, който е намерил това благо, той е намерил всичко.
Нищото е началото на всички начала и то управлява всичко.
Какво остава още скрито? - Истинското Христово учение.
Който иска да сее заедно с дявола, ще жъне заедно с него.
Искаш ли да имаш отворена врата в Божественото, ти трябва да бъдеш в Божията любов.
Пази се и не кани дявола на гости, защото той е заклет враг на Бога и всички ангели и хора, и това е в цялата му вечност.
ПОСЛЕСЛОВ
• Книгата ще бъде многотомна. • Опис на използваната литература ще бъде даден в последния том, но не напълно цялостен, тъй като в течение на тези, около 14 години, не всичко, което съм ползвал е отбелязано. • В книгата има Автори, които не присъстват в никоя библиотека на света. • От много Автори - т.е. Мъдреци и Мистици - можех да изнеса повече материал, отколкото е изнесен, но това не беше моята цел. • Всички Мъдреци, Мистици и Учители - са едно цяло, те са преводи на Вечната Религия, която е Любов, Мъдрост и Истина.
• Мъдростта, това е стихийният свят на Словото и
Светлината.
• Любовта, това е стихийният извор на живота.
• Истината е светът на Величествената тишина... И
идва един момент в живота на всяко същество,
когато само тишината може да му помогне да
разбере своя път.
• Любовта е възраждането в живота.
• Мъдростта е възраждането в Словото и Светлината.
• Истината е Универсалното. Тук животът и
светлината утихват - явява се тишината, която е
Несътвореното Слово.
•СЪДЪРЖАНИЕ•
АЛЕН, ДЖЕЙМС...........................................................................................7
АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ..................................................................14
АСТАБАДИ, Ф...................................................................................................19
АТТАР, ФАРИДУДДИН.......................................................................20
БААЛ-ХА-ТАНИЯ.........................................................................................23
БАБА КУХИ..........................................................................................................25
БАЙАЗИД ал БИСТАМИ...................................................................26
БЕИНСА ДУНО..............................................................................................27
рави БУНИМ.......................................................................................................49
ВАЛЕНТИН ВЕЙГЕЛ................................................................................50
ал ГАЗАЛИ.............................................................................................................51
ГРОССЕТЕСТ, РОБЕРТ............................................................................54
ДЖУНАЙД...........................................................................................................55
ЗОР АЛЕФ................................................................................................................56
Зу-Н-Нун МИСРИ.......................................................................................70
ЗУСИ.............................................................................................................................71
рави ИСАК ЛУРИЯ....................................................................................72
ЛЕО ШАЙЯ...........................................................................................................77
патриарх ЛЮЙ.................................................................................................97
МАЙХАНИ, АБУ САИД......................................................................98
МАРТИН БУБЕР.............................................................................................99
МАХАРАЛ...............................................................................................................101
МЕНАХЕМ, бен АЗРИЕЛ......................................................................102
МОРИХЕЙ УЕШИБА...............................................................................103
НИЗАМИ.................................................................................................................106
ОМРААМ МИКАЕЛ АЙВАНХОВ.............................................107
ОРФЕЙ........................................................................................................................117
ПАРАЦЕЛЗ............................................................................................................120
ПИТАГОР................................................................................................................122
ПЛОТИН.................................................................................................................128
ПРЕНТИС МЪЛФОРД............................................................................131
РАБИИА ал АДАВИИА........................................................................137
РАМАКРИШНА.............................................................................................138
РАМБАМ...................................................................................................................140
РАШАБ.......................................................................................................................141
РИЧАРД БАРТЪН.........................................................................................142
САНАИ......................................................................................................................143
СВЕДЕНБОРГ, Е................................................................................................144
СЕДИР, П.................................................................................................................155
СЕН МАРТЕН.....................................................................................................166
СПИНОЗА, БЕНЕДИКТ......................................................................172
СУН, С.........................................................................................................................178
ТАРАСИ, бен АХАВА................................................................................179
ТОРО, ХЕНРИ ДЕЙВИД......................................................................187
ТРАЙН, РАЛФ УАЛДО...........................................................................188
ФАБР д’ОЛИВЕ.................................................................................................198
ал ХАЛЛАДЖ......................................................................................................200
ХАРАЛ, АМ.............................................................................................................201
ХАРДИНГ, ДЪГЛАС...................................................................................204
ХУАН де ла КРУС..........................................................................................206
ХУА ЯН-ЦЗЪ.......................................................................................................209
ЦЗУНБИН.............................................................................................................210
ЧЖАН ЧАО...........................................................................................................211
ЧЖАН ЯНЮАН..............................................................................................212
ЧЖУАН ЦЗЪ......................................................................................................213
ШАБИСТАРИ...................................................................................................220
ШИРАЗИ, шейх СААДИ.....................................................................221
ШИ ЦЗЮНЪ......................................................................................................222
ЯКОБ БЬОМЕ......................................................................................................225
МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
многотомник том първи
Българска, първо издание
печатни коли 14,5
формат 60х84/16
ISBN 954-97-34-02-1
Издател: •Логос•
Печат: •Варна Принт•
Варна 1998 г.