ПЛОТИН

(205-270)
Гръцки Мъдрец

В принципа материята е безтелесна.

Умът е дръзнал да се отдели от Единното.

Сферата на истинското битие е открита за душата. Необходимо е само душата да може да се върне в самата себе си, да познае своята истинска природа.

Душата се възвръща към себе си по пътя на очистването.

Универсума е неизменен. Всяка низша степен вечно се ражда

от висшата, при това висшата вечно остава неизменна... и пораждайки я не търпи упадък.

Единното вечно сияе в своята благост.

Нищо не може да властва над благата душа, даже и съдбата, която владее всяка сфера на времето.

Нека душата да се върне към своят истински отец и да го залюби с чиста любов.

За да се усъвършенства знанието, човекът и Духът трябва да се слеят.

Очисти душата си от всякакви надежди за земни блага и твоето вътрешно око ще започне да ти открива своите ясни и пищни видения.

Въпросът за нас е преходът в идеалната реалност, която е зад видимото.

Мъдрият се развива след като се отделя в светилището на своята душа.

Безконечното сияе в дълбината на нашата душа.

Душите, които са избягали от своето истинско битие и са се стремили към независимост, водят илюзорно съществуване.

Душата е длъжна да се върне към висшето добро.

Подобното може да познае само подобното.

Преди всичко душата е длъжна да се върне към самата себе си. Това се постига с практикуване на добродетелите, а целта е - подобие на Бога.

Не е достатъчно да бъдеш безгрешен - трябва да станеш Бог.

Мисълта е само предварително условие за общуването с Бога.

В последната стадия душата пребивава в мълчание и съвършено отречена от всички вещи, тя се освобождава. Тогава тя може да види Бога, източника на живота. В този момент тя се наслаждава на висшето с неописуемо блаженство, защото тя е погълната от Божественост и потопена в светлината на вечността.

Само в състояние на съвършена пасивност и покой душата може да узнае и да докосне първичното битие.

ПРЕНТИС МЪЛФОРД

(1834-1891)
Американски Окултист и Мистик

Каквото, когато и да мислим, ние съграждаме от невидима материя нещо, което привлича към себе си сили - да ни помагат или да ни навредят, според характера на мислите, които ние излъчваме.

Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек, определя нашата близост с него; че неговото тяло било далеч, това няма никакво значение.

Един извор на младост - младост на тялото, младост на духа - е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизо низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно, т.е. възприемливо!

Да носиш куража винаги като пламък пред себе си!

...Нищо да не наричаш невъзможно!

Всички да обичаш - доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш!

...Новите пориви трябва да се повтарят колкото може по-често. Има една Господстваща мощ, която прониква всичко и му дава живот. Ние сме частица от тази сила. И като на такава частица, дадена ни е способността да можем - с продължително, мълчаливо настоявана молба или желание - да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази Висша мощ.

Всяка наша мисъл е една действителност, една сила. (Моля да си повторите това два пъти!)

Всяка мисъл е един камък за изграждането на нашата бъдеща съдба - както за добро, така и за зло.

Недей никога поставя граници на това, което е възможно да стане в бъдеще.

Повечето болести дълги години, преди да се проявят открито, си подготвят духовно своята постеля.

Каквото и да ни се случи, то е последствие на едно дълготрайно наше настроение.

Моли се всекидневно да получиш способността да различаваш фалшивото в своите представи, а ако то е много повече, отколкото си мислил, недей се плаши!

Кажи за каквото и да било: „Това трябва да стане!“ и хиляди сили се размърдват, за да го изпълнят. Затова трябва много да се внимава, когато се желае - желанието може да се обърне в проклятие. Навикни да живееш в смирение пред едно Безкрайно съзнание; бъди всякога готов да възприемеш от

една висша струя...

Само присъствието на всички качества в един и същи момент съставлява тяхната стойност.

Който е съгледал едно зло, изцерил го е вече наполовина. Ако ни нападне лошо настроение, нека преди всичко си спомним, че някой чужд ток на лошо настроение ни е засегнал, че сме влезли по тоя начин в сношение с много мрачни и зле настроени души, които си препращат една на друга грозното настроение и го докарват до непоносимост. Първото нещо, което трябва да стане, е молба, молитва, силно желание да се придобие силата, за да се излезе от тоя ток на лоши мисли.

Всеки е в състояние, все по-често и по-често с течение на времето, да привлича към себе си такива вълни от настроение, които обхващат всичко светло, живо, лъчезарно.

Който все повече и повече се приобщава към Безкрайния Дух, възражда се по-бърже - физически и психически; силите нарастват в своето въздействие, всички страхове изчезват, защото става ясно, че няма от що да се бои оня, който се носи в мисловното течение на безкрайно доброто.

Никой не може да живее в здраве и щастие, ако не се намира между хора от същата атмосфера на мисли.

...Който може да ни достави този нов духовен елемент, той е истински наш сродник.

Да вършиш нещо от чувство на дълг, не значи, че се отнасяш към един човек с обич. Обичта е елексир на живота, извор на здраве, сила и

работоспособност за всеки човек...

Обичта отива накъдето иска и към когото иска - според дълбоките закони на нейния живот.

Вярата е вещество, от което се изработва желаното нещо. Когато носим в себе си един идеален образ от нас самите, образ, който живее пред вътрешното ни око - цветущ, гъвкав, силен и съвършен - с това туряме в движение ония сили, които ни правят в действителност такива.

Всяко въображение е една невидима действителност; колкото по-дълго, колкото по-силно то се държи в съзнанието, толкова по-голяма част от него ще се превърне в оная форма на съществуване, която човек може да усеща, да вижда, да пипа, с една дума да възприема с външните си сетива.

Одухотворение значи просто способност да откриваш все по-висши и изтънчени източници на щастие във всяко нещо.

Който се бои от лоши жизнени условия и година на година предвижда все повече грижи, туря в действие и сам се

предоставя на една сила, която ще го притисне, ще го смачка...

Една от възможностите на битието е единият от двама истински съпрузи да бъде въплътен, а другият да води своето съществуване в невидимия свят.

Най-зависимите са ония, които мислят, че действат по собствена воля, ония, у които е унищожено даже съзнанието на тяхната зависимост!

...Тези зле, неправилно приложени, незрели сили са нищо в сравнение с могъществото на Безкрайното съзнание, пред което можем да открием душата си, щом като се научим да се молим. С мълчалива молба ние добиваме достъп в тия

висши течения...

Това отдаване, това лично сливане с Безкрайното съзнание трябва да стои за нас много по-високо от всяка човешка близост - тогава това Безкрайно съзнание само ни отвежда до най-добрите земни другари. Тогава ние притежаваме сигурността на интуицията, която като мълния ни открива стойността на хората.

Който е претопен в Безкрайното съзнание, не може да изпадне за дълго под човешка волева тирания. Той просто надраства кръга на нейното въздействие. Претопена в Безкрайното съзнание, индивидуалността не губи нищо, напротив - усилва се.

Душевното състояние, в което ние най-често се намираме, е една сила, която направлява събитията за или против нас.

Всяко духовно влечение, в което прекарваме известно време, ни докарва до такива неща в живота, които отговарят на това влечение.

Учи изкуството да очакваш сполука. Спокойно очакване на сполуката е изобщо най-добрия, най-благодатния начин, който съществува, за да упражняваш мислителните си сили.

Духовният океан те усеща - теб и вълните, които идват от теб! Това отваря път, образува и гради успеха в областта на действителността.

...Всичко, с което се занимаваме вътрешно, нараства от това занимание.

Наместо да отпадаме духом, когато открием незнайни досега у нас недостатъци, ние би трябвало по-скоро да се радваме - така, както морякът се радва, когато открие някоя цепнатина, която ако останеше скрита, би причинила потъване на кораба.

Неизказаната мисъл принадлежи напълно на духа, изказаната е един вид материализирана - облечена в звуково тяло.

„Да даваш е по-голямо щастие, отколкото да получаваш.“

Вярата е интуитивна сила да чувстваме една истина, която

не е още достигнала нашата чисто умствена сфера... Тя живее във всекиго, който вярва в своята звезда и съставлява действителна жива сила в човека, когото води по неведоми пътища към неговата цел.

РАБИИА ал АДАВИИА

(714-801)
Мистичка

Истинското служене се заключава в това, да не желаеш рая и да не се боиш от ада.

О, Господи! Ако Ти се покланям поради страх от ада, изгори ме в ада. Ако Ти се покланям поради надежда за рая, изгони ме от рая. Но ако Ти се покланям заради самия Тебе, не ми отказвай вечната си красота.

РАМАКРИШНА

(1836-1886)
Индийски Мистик и Светец

Всички религии са Истинни.

Външният свят е така реален, както и Духа. Той е възникнал от Наго в резултат на еволюция.

Истинската религия е екстаза на душата.

Истинското Богопочитание е свръхчувственото откровение.

Истинската Любов е въплощението на саможертвата.

Как да се освободи човек от низшето същество в себе си? - Цветът пада от само себе си, по мярката на развитието на плода. Така и вашето низше аз ще падне по мярката на развитието на Божественото Аз.

Мръсното огледало не отразява лъчите на Божественото слънце.

Нечистото сърце, което е подчинено на мая не може да види славата на Святият.

Чистото сърце ще види Господа така, както чистото огледало отразява лъчите на слънцето.

Само този, който види Всемогъщият Бог в своето сърце престава да намира удоволствие в житейското. Сега неговото щастие се състои в работа и служене на Бога.

Много звезди ще виждате вие на Небето докато не дойде слънцето. Но когато слънцето дойде вие няма да видите нито една звезда.

РАМБАМ

Мистик

Изрази като „Бог заминал“, „Бог дошъл“ и „Бог казал“ трябва да се разбират като средство за предаване на откровения.

Пророчеството прилича на човек, който върви в съвършената тъмнина, и изведнъж за мигновение мълния се явява, и му позволява да види къде се намира. И ако после той пак остане в тъмнина, то той все пак е ориентиран на къде ходи.

Той произвежда светлина и твори тъмнина.

РАШАБ

Мистик

Когато човек греши, а после застава пред Небесния съд, него го съдят два пъти. Единият път го питат, защо не е изпълнил заповедта, и защо не се е въздържал от нарушение; и вторият път го питат, защо не е направил нещо хубаво.

РИЧАРД БАРТЪН

Английски Мистик

Самоусъвършенстването на човека е единствената истинска цел в неговия живот.

Защо нашите уши не могат да чуят за блаженството на Царството Небесно?

О, нищожна частица, не считай себе си за начало и край на всичко!

Мистика може да постигне истинското значение на едно явление само с помощта на своето вътрешно съзнание.

Реалната Истина е целта на Мистика.

Доброто и злото се преплитат и само Съвършенният Мистик може да знае къде започва едното и къде свършва другото.

Всеки от нас счита своята малка тъмна лампичка като светлината на яркото слънце.

САНАИ

Афганистански Мистик

Човечеството е заето само с безполезни неща, то спи и не живее в този свят.

Преодолейте себе си, защото вие стоите с главата надолу по отношение на Реалността.

Човек сам оплита себе си в своите вериги. Лъвът или човекът на пътя разбива своята клетка на части.

Каква е разликата, каквито и решения да вземаш, ако ти не си достигнал още единство и увереност.

СВЕДЕНБОРГ, Е.

(1688-1772)
Шведски Мистик

Речта на Небето се състои от предаване на мисли или мисловно говорене.

Любовта е Духовно единение.

Животът на всеки е такъв, каквато е любовта му.

Ония, които обичат Господа по-силно, по-дълбоко го възприемат.

Всеки е дотолкова човек, доколкото възприема Истината, доколкото възприема Господа.

Вътрешният човек е това, което се нарича духовният свят.

Светлината на Небето е духовна.

Божествената Истина е източник, от който Ангелите черпят своята разумност, а разумността е тяхното вътрешно зрение.

Самата Истина се нарича светлина.

Любовта е топлина от духовно естество. На Небето всички възприемат толкова топлина, колкото е тяхната любов.

Божествената Истина има всичката сила на Небето.

Без Истината не можеш да съществуваш на Небето.

Любовта на ония, които са в ада, е любов към себе си и света.

Злото никога не възприема Истината.

Бог присъства във всеки човек съобразно неговата любов и вяра.

Ангелите казват, че да живееш според Истината значи да видиш Господа.

Зрението на Ангелите е свързано със светлината на Небето.

Когато Ангелите разговарят с човека, те се сливат с него... и това сливане ги кара да имат еднаква мисъл.

Ангелите могат да знаят целия живот на някого само от няколко мисли, защото те виждат в тях изразено основното чувство, което го владее и което е проникнато от всяка подробност на неговия живот. - И това е книгата на неговият живот.

Мислите на Ангелите не са свързани със земни и материални неща, нито пък се смущават от нужните на живота. - Всички неща им се дават даром от Господа.

Ангелите получават голяма Мъдрост от Господа, защото са вътрешно отворени за нея.

Което се приложи в живота, остава да пребивава отвътре.

Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства.

За ония, които живеят в злото, няма мир.

Лошият живот в духовен смисъл е смърт.

Словото е посредник за връзка с Небето и Господа.

Човек е разумен благодарение прилива на светлината на Небето.

Когато човек възлюби светските неща, умът му потъва в мрак.

Когато човек мисли духовно, той възприема неща неизповедими и става мъдър като Ангел.

Ония, които имат Небето в себе си, влизат в Небето след смъртта.

Невинността на децата не е истинска невинност, защото тя е лишена от Мъдрост. - Истинската невинност е Мъдрост.

Ония деца, които умират през детството си, техните мисли и чувства не са свързани със земята. Освен това, те не знаят, че са родени на земята; те знаят само за духовното си раждане, докато възрастният след смъртта си съхранява в паметта си мислите и чувствата, които е имал на земята, ако не са изчистени.

Ония, които имат Любов към Истината, излъчват светлина.

Всички, които са обичали Истината и Доброто заради тях самите, са приети на Небето.

Онзи, който обича Господа, Господ му дава силата да обича.

Лъжлива интелигентност и мъдрост е оная, на която липсва Божественото.

Човек е Дух и Духът е, който мисли в тялото.

Всички хора в другия свят със светско знание са изпразнени и затъпели, защото в духовния свят не е необходимо светско знание.

Словото по своята същина е духовно.

Любовта към себе си и света е източника на всички злини.

Мисълта е вътрешно зрение.

Човек за да се подготви за Небето, трябва да мине през мъките на света.

Човек си остава такъв, каквото е неговото владеещо чувство.

Единството е най-съвършеното между души, които се състоят от чиста истина.

Лъжата и злото също се привличат и се превръщат в ад.

Навсякъде на Небето ония, които са еднакви се събират, а които са различни, се разпръскват.

Ония, които се обичат се съчетават от Господа, а не сами по себе си.

Всяка свобода произтича от Любовта.

Небесната радост е вътрешна и духовна, а не външна и сетивна.

Всяка радост произлиза от Любовта. Следва, че каквато е Любовта, такава е и радостта на човека.

Небето не представлява нищо друго, освен радост и благословение.

Любовта към себе си и света действа разрушително.

Аурата на Ангелите - цялата е пропита с любов, и когато някой добър дух влезе в тяхната аура, той изпитва голяма радост и блаженство. Щом човек говори Истината, има Небето в себе си.

Онова, което не е способно да стане едно с Божественото, изчезва.

Във всеки човек или Ангел има едно свещено място, през което Божественото влиза и подрежда вътрешният живот, съобразно развитието на човека или Ангела. - Това е вратата, през която Господ влиза, тя е най-съвършеното място.

Човек не умира, а само се отделя от физическото тяло.

Мисълта се просветлява от вярата.

Мисълта и волята принадлежат на Духа на човека, а не на тялото му.

Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действа както преди смъртта, то е също както да преминеш от едно място на друго. - И той отнася всичко онова, което е притежавал, със себе си.

Човек, когато напуска света, си запазва цялата памет.

Да мислим духовно, значи да мислим разумно.

Има хора, които трупат знание, но не развиват разумност.

Разумността се развива, като се живее според Истината.

Ония, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си Ангелска разумност и Мъдрост, и това е скрито в тяхната най-вътрешна същина.

Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. - Постъпките са проявени желания и мисли.

Мисълта има сила дотолкова, доколкото произтича от желанието.

Наука, която е изпразнена от духовен живот, е духовна смърт.

Човек, чиято Любов е духовна и Божествена, отива на Небето.

А онзи, чиято любов е физическа и светска, отива в ада.

Вярата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов.

След смъртта всеки отива там, където отговаря на неговата главна любов. - Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.

Ония, които не се съчетават с неговата главна любов, след смъртта се отстраняват от него.

Всеки след смъртта остава с онова, което най-много обича.

Човек след смъртта е такъв, каквато е неговата любов и неговият стремеж.

Вярата, това е Любов към Истината.

Ония, които живеят в светската любов, не виждат Господа.

Ония, които живеят в светската любов, стават груби, тъмни, черни, деформирани. - Ония, които живеят в Божествената Любов, изглеждат свежи, светли, красиви.

Вътрешната същност на ония, които живеят в Божествената Любов, изглежда като светлина - бликаща като пламък.

Светската любов помрачава вътрешното зрение.

Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а ония, които живеят в Божествената Любов, дишат леко и живеят съвършено.

Божествената и Духовната Любов правят Небето на човека.

Много хора, които са живяли само с вяра, но с лош живот, са отишли в ада.

Това, което човек най-силно обича, му дава най-голяма радост.

Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.

Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва.

Истинското благословение се състои във вътрешната святост.

Злите духове се отличават по това, че те жадно се вълнуват, когато се говори за външни неща, и малко дават ухо за вътрешните.

Да признаваш Божественото, и да живееш порочно, е все едно да не го признаваш.

На Небето знанията не се запаметяват, но се живеят.

Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта.

Вярата не може да съществува без своето начало - Любовта.

Духовният живот води към Небето.

Желанието е самата същина на духовният живот на човека.

Щом човек не е духовен, той не е и морален.

Прощаване на греховете пред смъртта няма.

Че светските хора са нечестни, се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита неговата вътрешност, в която той живее.

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това.

Говорът на Ангелите е духовен, той е звучащо чувство и говореща мисъл.

Всяко постижение е дело на вътрешният човек.

Ангел, това значи самата Любов да ти говори.

Когато Ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия, и така те двамата имат еднакви мисли.

Адът е съединение на злото с всичко фалшиво.

Всеки човек по-вътрешната си същина е Дух, който се облича във физическо тяло, за да добие опитност и развие заложбите си.

Докато има фалшивото в ума си и злото във волята си, човек има ада в себе си.

Висшето в човека е вход на Бога.

Във Висшите Небесни сфери отива след смъртта си този човек, който има възвишена духовна Любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят на обучение.

Чувството дава живот на говора. Чувството е вътрешна сила, която съответства на характера.

Божествената Любов е рая, физическата е ада.
Всички неща във Вселената имат отношение към Истината.

Нищо нечисто не може да влезе във вибрациите на слънчевата енергия.

На Ангелите е неприятно, ако доброто се препише на тях.

Музикалните инструменти отговарят на Божествени и Духовни чувства.

Ангелите могат да бъдат видяни само с очите на Духа.

Хлябът означава всички видове храна.

Бог представлява една безконечна Любов.

Божествената Любов сама по себе си е съществуващият живот във Вселената.

СЕДИР, П.

Френски Окултист и Мистик

Всяко сетиво - зрение, обоняние, вкус - принадлежат на съответната вибрация в Етера.

Звукът отделя топлина. Има звукове, които съдържат най-съвършените изрази - едни са богати на топлина, други отделят силно движение. Ние можем да увеличаваме интензивността на тези звукове.

Във висшите измерения атомите не се допират, иначе те щяха да бъдат неподвижни. Тук те са потопени в една по-рядка среда.

В състояние на злато се акумулира само светещият етер.

Мистичният живот има две страни:
1. Усилието - борбата.
2. Дарът - съзерцателният живот, прозрението.

Мистикът работи чрез Любовта и по този начин той излиза над закона на кармата, Небето му отпуща даром благодат.

Когато Христос говори - реализира.

В минутата на самоотричането вие ще познаете единството.

Седемте градини

1. В първата мистична градина се намират тези, които са привързани към външните форми на религията. 2.Тук са тези, които се молят само поради важна нужда. 3. Тук са тези, които имат роденото желание за самоусъвършенстване. 4. Тук са тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. 5. Тук са тези, които са много внимателни да не си позволят ни най-малката грешка. 6. Тук са тези, които са готови на всички разумни жертви. 7. Тук са тези, които забравят себе си в работа за Бога. Ние се класираме в съответната градина според качеството на Любовта.

Бог не преценява делата, а мотива.

Доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ, струва повече отколкото външното почитание на Бога.

Работниците от втората градина често се молят, но те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки, а пък онзи, който не е верен в малките неща, не може да бъде верен и в големите.

В четвъртата градина има изобилна Светлина, тук се употребява медитацията.

В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да работят за Бога. Те всеки месец могат да размишляват върху някоя добродетел.

Четвъртата градина е най-важната. Издържливи на умора,

желаещи да угодят на Бога... В сърцето им гори усилие, но не и съвършена чистота.

Петата градина - те са реализирали единството в живота си. Лишени от удоволствията и насладите на живота. Те помагат на другите и се чувстват щастливи. Те са в спокойствие, те умеят да се съхраняват във вътрешно уединение всред шума. Смирението им прилича на това на Ангелите, ум и желания тук не си пречат, не си противоречат. Те с прости средства постигат големи резултати. Небето им помага. Те имат чисти намерения и това им осигурява настояще и бъдеще. Тук е непрестанна молитва и търпение. Тук е първото облъхване на мира от Духа, и постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма, и вие ще имате Небесни преживявания. Ще преживеете реалността на Божественото. Духът ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.

Шестата градина - тук трябва да е преживяна третата смърт, за да се роди вътрепният и велик изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит, те отварят очите им и изпълняват молитвите им. Тук смирението се задълбочава и Любовта се пречиства. Тук е важно усърдието и дейността.

Седмата градина или състояние - тук Ангелите ще запалят в сърцето ви една гореща Любов и тук става трансформацията на съзнанието от човешко в Божествено. Това е истинското Новораждане, тук човек може да излиза от времето и да влиза във Вечното, според желанията си. Това е свободният човек. Той не мисли за съдбата си, а за разпространението на доброто. Това е тесният път, но той е тъй бял и светъл! Той е най-късият.

Из спомените на Седир

Истинската светлина иде само от Бога.

Аз даже не знам дълбочината на своето невежество.

Когато майката живее в Любовта, Бог помага на децата й.

Никакъв обект не можеш да познаеш преди да го обикнеш.

Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Той ще ти се изяви.

Намери мира в себе си.

Вярваш ли, че Бог не предвижда ямите по пътя?

Нищо не идва на човека, освен чрез собствените му желания.

Всяко изпитание довършва модела за статуята на Логоса.

Само Логоса може да вдъхне живота.
Привързването към тялото увеличава тъмнината.

Ако бяхме чисти, нищо в Битието не би било скрито за нас.

Хората не развиват в себе си достатъчно благодарност за всичко, което им се дава отгоре.

Които се издигнат високо в Бога, те стават едно.

Осъществи спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите.

Нетърпението ще ви бъде пречка, а не помощник.

Човек трябва да напредва с необикновено съсредоточаване на енергията.

Отварянето на вътрешното зрение не може да стане, ако един Ангел не бъде изпратен.

Човешкият Дух е истинското Аз.

Човек трябва да изпълнява волята на Бога и да не се грижи за „останалото“.

Човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на Небето.

Вие носите в себе си Вечната сила, това е Любовта, тя е великият Учител.

Любовта познава пречките, които поставя злото.

Любовта е мечът, при вида на който всички неприятели отстъпват.

След всяка жертва на Любовта идва съкровище от надежда и светлина.

Съдбата на никое същество не е окончателна.

Малцина са тези, които никой удар на съдбата не разколебава.

Ние не знаем, но Светлината, която е в нас знае.

Стотици същества ни дебнат за да ни съборят.

Истинската молитва е непрестанна, тя обхваща и най-малките неща.

Из “Търсене на Светлината”

Когато човек бъде неспособен да каже лоша дума, тогава е започнал истинското си развитие.

Бързането е пречка, а не помощ.

Самотата и тишината разширяват душата.

Този, който обслужва другите един ден ще бъде обслужван от Ангелите. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени.

Затвори ушите си за този свят, за да чуваш гласа на отвъдното.

Пирамидата и сфинксът са каменни книги, където мъдрите бяха вложили всички ключове на своето знание.

Интуицията е образувана от лъчите на Истината.

Приятните усещания и движения са лечебни.

Дълбоките мисли текат от форма, която притежава пълен и дълбок живот.

Истинската Любов повишава енергията.

Творецът на красота, това е Любов към ближния.

Отделяйте строго внимание на духовната храна!

Дай Боже да не почне интуицията да разсъждава.

Този, който се обобщава със Словото, става негова частица.

Нищо няма смисъл, освен в Духа.

Всяко нещо си носи надписа, и то разкрива природата и свойствата си.

Любовта, това е Небесният хляб, хлябът на Вечния живот.

Храна за душата е само Бог.

Бъдете внимателни към всеки шепот на интуицията.

Всичко, което Вселената може да предложи, не е в състояние да насити човека, защото тя не съдържа Абсолютният живот. Ако волята е чиста, то и всички сили у човека ще бъдат чисти.

Никой гений не може да разкрие истинската наука, защото те не я притежават.

Само един Бог изпълва копнеещото сърце на човека.

Астралната сила идва от планетните течения, чувствената сила - от горещите сфери на желанието.

Тънки примки са заложени, прелъстителни примки се предлагат на издирвача по всички завои на пътя.

Ако действително аз ви говоря истината, не съм аз, който ще ви накарам да я познаете, а самата тя е която ще се произнесе в дълбочината на вашите сърца чрез своите непобедими, решителни и истински думи.

Ония, които надминават равнището на разума, те не са вече смешение от лъжа и истина: по причина на тяхната висота, те са или съвсем лъжливи, или съвсем верни.

Посвещението е сбор от упражнения (усилия), които правят човека съзнателен за един друг вид от всемирния живот, различен от онзи на земното физическо поле.

За постигането на тази цел човек трябва да умре за материята

и да се роди изново за един живот невидим, но... реален, обективен, съществен.

Както невидимите полета са безбройни, има тъй също и безбройни посвещения.

Истината стои в дъното на нашето сърце, в едно тихо очакване, безкрайно по-хубаво и по-пълно, неизменно, вечно и блаженстващо.

Колко побъркани съществувания са потънали в някоя мания, защото са се натъкнали на твърде силни пазачи.

Но Отец, Неговият Ангел - Синът и тяхната взаимна Слава - Духът, притежават дълготърпеливият покой на всемогъществото и вечността.

Само Отец и ония, които Той праща, могат да говорят непосредствено на Азът. Посвещението в Христа е съществено, единно, вътрешно, върховно; ето защо то не може да се завладява, а само се приема.

Религиите представляват в известен смисъл големият, лесен, сигурен, но по-дълъг път, докато посвещенията са съкращения, пътища на контрабандиста, мъчни, опасни, но които водят по-скоро към непорочните снежни върхове, от дето душата може да поеме своя полет към Вечността.

Ключовете на евангелските тайни се намират не в йероглифите, а в сърцето на ученика.

Нашата култура ни прави изкуствени.

Ти можеш всичко, ако пуснеш Бога да обитава в тебе.

Чистото посвещение в Христа е крайно практично.

Няма нужда нито от книги, нито от режими, нито от пътувания. И всеки може насаме в себе си да иска в тайна светлина, защото приятелят и учителят Исус е постоянно на вратата на нашето сърце, на всекиго от нас.

Посвещенията имат за цел да построят най-добри типове

философи, светци, адепти, посветени...

Тайните или езотеричните методи на познанието са многобройни и те са били построени от мъже, богати с многовековни съкровища.

Да съзерцаваме Бога е невъзможно. Бог е едно неуловимо схващане, нещо отвлечено.

Колкото за висшите способности, човек може да ги развие в другите или в себе си, но инструментът на схващането трябва да бъде съвършен.

Царството Божие е мястото, където царуват чистата Любов, братството, мирът.

Който обича ближния като себе си - знае всичко. Този, който живее в Бога, на когото единствената храна е изпълнението на волята Небесна, той живее в Истината.

Присъствието на Истината е невидимо за очите на плътта и астрала, но бива видимо за очите на безсъртните същества, на Духовете.

Всяко посвещение, което поставя главата по-горе от сърцето или разума по-горе от любовта е едно опако на доктрината на въплотеното Слово.

Новорождението, това е истинското избавление, то е чистият Дух.

Човек не е тук на земята за да командва, а за да се подчинява. Всички са водени и ония, които са най-независими, биват най-вече водени.

Всяко създание се ражда в средата, която му съответства.

Последната дума на знанието е: не зная; последната дума на адепството е: не мога.

Успехът на всяко лекуване зависи не от дипломата на лекаря, нито от някакво суеверие, а от предаността към работата, от истинското състрадание и от голямото усърдие.