КАК ЩЕ ПОЗНАЕТЕ, ЧЕ БОГ ВИ Е ГОВОРИЛ?

„Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това?... Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог.“ /стр. 46/

ЕДНО С БОГА

„Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора с букаи на ръцете и краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството.“ /стр. 49/

ВРАТАТА НА НОВАТА ЕПОХА СЕ ОТВАРЯ ВЕЧЕ

„Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото... Вратата на новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.“ /стр. 51/

КАК ЩЕ СЕ ПОДОБРИ ЖИВОТЪТ?

„Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия, ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота.“ /стр. 51/

ПРЕМАХВАНЕ НА НЕСГОДИТЕ

„Когато Божественото начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота.“ /стр. 52/

ФИЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ – СЦЕНА НА ЖИВОТА

„... Пред лицето на Бога всички са еднакви. И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски.“ /стр. 53/

ЗА ВСЕКИ ДАДЕН МОМЕНТ ДА БЛАГОДАРИ

„Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно седи красотата на живота, че нещата не са постоянни и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.“ /стр. 53/

„Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа... Като дойде при вас, ще ви запитам: как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде.“ /стр. 54/

ТОВА ЗНАЧИ МЪДРЕЦ

„В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани... Хората трябва да разчитат на двата велики закон – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин указва възпитателно въздействие върху хората... Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък... той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място и в скоро време изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.“ /стр. 55, 56/

МЪДРЕЦЪТ ВИЖДА СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА, А ГЛУПЕЦЪТ ВИЖДА САМО СЕНКИТЕ ИМ

„Мъдрецът вижда и разбира всички... неща в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им... Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно или, че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете... Самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм... Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.“ /стр. 57/

КАКТО МЪДРЕЦЪТ КАЗВА

„... Някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Откъде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който може да създава светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено.“ /стр. 59/

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМАТ ВЕЛИКИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ИДЕИ?

„... Много хора имат криви схващания за нещата. Те искат великите идеи да дойдат до тях, но не знаят, че тези идеи ще ги смажат... Великите идеи имат своя светлина, която дава отражение върху всички неща в живота. Радвайте се на светлината, която вашата идея носи и не се лакомете да я обсебите, да я задържите в себе си. Радвайте се на слънцето, което грее. То представя велика, Божествена идея, която носи в себе си светлина. Какво щеше да бъде положението на съвременния свят, ако слънцето ходеше от къща в къща между хората, да яде и да пие с тях?“ /стр. 60/

ПРИРОДАТА И ДУШАТА

„Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори.“ /стр. 60/

ВРЕМЕ ЗА БОГА

„Ако само по един час на ден мислиш за доброто, за великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот, условия за гениалност. Ако отделяш на ден, само половин час да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грешно да е една същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага и Той ще го възнагради щедро.“ /стр. 61/

МЛАД ПО ПРИЛОЖЕНИЕ, СТАР ПО ОПИТНОСТ

„Мъдрецът едновременно е и млад, и стар: млад е по приложение, стар – по опитност. Когато прилага своето знание, мъдрецът е дете. Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е старец...“ /стр. 62/

БУЛОТО НА ЛЮБОВТА

„... Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота.“ /стр. 63/

УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВА НА БИТИЕТО

„... Противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието.“ /стр. 71/

КРАСОТАТА НА ОНОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНО

„Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал слънцето никога да не намери този, когото търси, защото щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва.“ /стр. 64/

ИЗГУБВАНЕ И НАМИРАНЕ НА СМИСЪЛА

„И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнякъде и най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.“ /стр. 65/

ВЛОГ В БОЖЕСТВЕНАТА КАСА

Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на Любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.“ /стр. 65, 66/

ПРАВИЯТ ПЪТ Е ИЗВЪН Ч0ВЕШKOTO СЪЗНАНИЕ И САМОСЪЗНАНИЕ

„Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.“ /стр. 66/

ЩОМ ДОЙДЕ СВЕТЛИНАТА, СКРЪБТА ЩЕ ОТСТЪПИ

„Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа... Не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота.“ /стр. 70/

ОКУЛТНО РАЗБИРАНЕ ЗА ЩАСТИЕТО

„... Глупавият очаква особени условия за щастието. Мъдрецът очаква щастието по всяко време... Всеки ден невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи как те разбират нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое нещастие.“ /стр. 71/

ВСЕКИ ДЕН СЕ ВДЪЛБОЧАВАЙ И ПРОЧИТАЙ СВОЕТО ЛЮБОВНО ПИСМО

„Някой човек седи отчаян, обезсърчен от живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време, той получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го... и казва: Няма да се оправи работата. – Отвори писмото и работата ще се оправи. Най-после, той отваря писмото, и в него вижда един чек, изпратен от негов приятел... Когато човешката душа преживява вътрешна криза, от невидимия свят му изпращат един чек, с който да разреши мъчнотиите си, само за един ден. В 365 дена той ще получи 365 любовни писма, с по един чек в тях, с който да разреши мъчнотиите за съответния ден. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгряло за неговата душа. Щом отвори писмото, слънцето вече изгрява...

Тъй щото, когато човек е готов да жертвува всичко за Великото в света, това показва, че той е получил и прочел вече своето любовно писмо...

Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден.“ /стр. 71, 72, 73/

ДУХОВНИ ФОРМУЛИ ОТ МИНАЛОТО

„Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползувате от нея...“ /стр. 73/

НЕРАЗБРАНОТО СЪВЪРШЕНСТВО

„Щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите.“ /стр. 73/

ЛЮБОВТА – МАГИЧЕСКА ОСНОВА НА ЖИВОТА

„И който падне на този камък, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже.“ /Матея 21:44/

... Този камък представя основата на живота – Любовта. Ако очаквате Любовта да дойде при вас, тя ще ви смачка; ако искате да се качите върху нея, ще се строшите. Приемете светлината на Любовта в себе си и оставете сърцето си свободно... Когато Бог работи във вас, а вие противодействувате, Той ще ви смаже, ако пък Му се налагате, ще се счупите. Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте Той да дойде при вас. Човек трябва с готовност да приеме Божията светлина...

„На този камък“. На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме той да пада върху нас. Затова трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползуваме от нейната светлина... Поне три пъти през деня проверявайте дали сте на този камък или не... Земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа...

Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи да бъде човек мъдрец!“ /стр. 55, 71, 74/

КОЙТО ИСКРЕНО ТЪРСИ

„... Никой няма право да пита, как може да намери реалността на нещата. Който искрено търси тази реалност, той никога не пита, как и къде може да я намери.“

/стр. 79/

МОРАЛ И МИСЪЛ – ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

„Под думата „морал“ аз разбирам най-ниското положение, до което човек е стигнал... След морала иде животът. Да живееш е нещо по-високо, отколкото да имаш морал. И животът има свой външен израз. Този израз е човешката мисъл. Значи отляво животът си служи с морала, а отдясно – с човешката мисъл... Който не разбира отношенията на морала към живота, той иска да докаже, че моралът е единственото важно нещо в живота и затова човек трябва да бъде морален. Не, моралът е само лявата страна на човека.“ /стр. 81/

НА НЕБЕТО НИКАKBА РЕЛИГИЯ НЕ СЪЩЕСТВУВА

„Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, с което човек се проявява на земята. Религията има място само на земята. На небето никаква религия не съществува. Може ли човек без религия? – Докато е на земята, той не може да живее без религия, както не може да влезе във водата без кораб или без лодка. Смешно ще бъде обаче, като излезе на брега, да влачи след себе си кораба или лодката.“ /стр. 82, 83/

НЕРЪКОТВОРНОТО – СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА

„Писанието казва: „Има домове неръкотворни“. Значи същината на човешкия живот, не се заключава в онова, което човешката ръка може да направи.“ /стр. 83/

ИДЕАЛНИЯТ УЧЕНИК И ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ

„Учениците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към Учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, Вие не можете да намерите и идеалния Учител.“ /стр. 84/

ПЪТЯТ, ПОСТИЖЕНИЕТО, РЕЗУЛТАТЪТ

„Кой е правият път? Правият път е пътят на Любовта. Кое е постижението на правия път? Светлината е постижението на правия път. Кой е резултатът на този път? Истината.“ /стр. 87/

ВИЖДАНЕ НА КРАСОТАТА

„Срещате малко момиченце, но не обръщате внимание на него. Защо? Грозно било. Не, погледнете го внимателно, да видите, колко красива е душата му. – Как познахте? – Вижда се тази красота, но Любов трябва да има в сърцето ви, за да я видите.“ /стр. 93/

ИЗНАЧАЛНОТО В ЧОВЕКА

„Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата.“ /стр. 98/

ГРЕХЪТ Е НЕРЕАЛИЗИРАНА БОЖЕСТВЕНОСТ

„... Доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим го в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше... Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.“ /стр. 100/

БОГ НЕ Е ОЩЕ В ЧОВЕКА

„Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието „Гняв Божи“, но този гняв не е като човешкия. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв.“ /стр. 102/

ДА НАМЕРИШ СВОЕТО СЪЗНАНИЕ

„... Ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро... Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.“ /стр. 106, 107/

КАКВО ЗНАЧИ УСЛОВИЯ

„Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог.“ /стр. 107/

ДЪЛБОКИЯТ ПОГЛЕД НА 24-ТЕ СТАРЦИ

„... Идеалът на човешката душа... има една мярка, много по-висока от тази на физическия свят... В невидимия свят учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва... Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и Любов!... Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.“ /стр. 109, 110/

УГОДЕН ИЛИ НА ХОРАТА, ИЛИ НА БОГА

„Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него?... От една страна хората ще говорят, от друга страна Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото.“

/стр. 111/

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОЯВА НА РАЗУМНОСТТА

„Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили да я изправите и дали изобщо сте готови да я изправите. В този смисъл погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека да прояви своята разумност.“ /стр. 111/

СИЛАТА НА СЪЗНАНИЕТО

„Има хора в света, които със силата на съзнанието си могат да изкоренят цяла гора.“ /стр. 113/

ВЪТРЕШНО ПРЕМЕСТВАНЕ

„Мнозина мислят, че са силни, но могат ли със своята сила да пренесат този салон например в Америка или на друго място? Не е въпросът така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, къде може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете от по-лоши в по-добри условия.“ /стр. 114/

В ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

„Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другия – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете с двата крака едновременно да влезете в Царството Божие, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя ще падне от раменете ви.“ /стр. 115/

ВЕЧЕН ИЗГРЕВ

„Ще дойде нова епоха, ще дойде новата светлина...

“„... Сега има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава ще има вечен изгрев.“ /стр. 116/

ВИЕ САМИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕТЕ

„Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Друг го туриха в гроба, но той сам излезе навън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях.“ /стр. 120/

РЕАЛНОТО

„Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени... Ако една ваша мисъл или едно ваше чувство ви напуснат след четири-пет хиляди години, могат ли те да се нарекат реални?“ /стр. 122, 123/

КАК НЕОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА СТАНАХА ОБИКНОВЕНИ

„... Често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота. Представете си, че пред вас седи отворена книгата на Мъдростта и цели десет години вие я държите непречистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на Мъдростта ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени.“ /стр. 123/

ДОВЕРИЕТО НА ПРИРОДАТА

„... Природата залъгва простите, любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите, поверява своите тайни.“ /стр. 124/

ТЕ САМИ СИ ГОВОРЯТ

„Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят.“ /стр. 130/

ИДЕЙНАТА ВРЪЗКА

„И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства едни към други, е реалното, а не хляба, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползува дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.“ /стр. 131/

СИЛАТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ГЛАС

„Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка... От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.“ /стр. 132/

СТОЙНОСТТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

„Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.“ /стр. 134/

НЕРАЗБРАНОТО В ЧОВЕКА

„Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората към някой човек се съсредоточава именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми.“ /стр. 139/

КОГАТО БОГ ПРОГОВОРИ, СВЕТЪТ ЩЕ СЕ ВИДОИЗМЕНИ

„... Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.“ /стр. 141/

СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

КОЙТО ТРЪГНЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ПЪТ

„Който тръгне в Божествения път и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне.“ /стр. 9, 10/

КОИ СЕ ЖЕНЯТ?

„Като засягат въпроса за женитбата, окултистите казват, че женят се само онези, на които им липсва нещо.“

„Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени.“ /стр. 6, 7/

ЛИСТА, КЛОНИ И ПЛОДОВЕ

„Смъртта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия лист от дървото. Сегашният живот на хората, в сравнение с Вечния или с Божествения живот, е живият лист на дървото, който ако не днес, утре ще окапе. Следователно, докато са листа, хората непременно ще изживяват... фазата на смъртта. По-напредналите същества, представят клончета от дървото, а най-напредналите, Синовете Божии, представят плодовете на дървото.“ /стр. 7, 8/

ГАМАТА НА ЖИВОТА, ГАМАТА НА БОЛНИТЕ ХОРА И ГАМАТА НА СМЪРТТА

„Сегашните хора се лекуват по пътя на науката. И този път е добър, само че науката си служи с минорната, а не с мажорната гама. Горчивите хапове, с които медицината си служи, са минорните гами в музиката. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до минорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и минорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гамата на умиращия човек, т.е. гама на смъртта.“ /стр. 14, 15/

„ЕДИН Е ВАШИЯТ ОТЕЦ.“

„Едно трябва да знаете: човек не е дошъл на земята, като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра... На земята бащи и майки не съществуват. Христос казва: „Един е вашият Отец.“ /стр. 17/

ХАЛЮЦИНАЦИИ И РЕАЛНОСТ

„... Неразбраните неща са халюцинации, а разбраните – реалност. Всяка идея, която внася в ума на човека светлина, а в душата му – Любов, радост и мир, тя е реална. Всяка идея, която няма тези качества, тя е халюцинация.“ /стр. 19/

ЗА КОГО СА БЛАГАТА?

„Благата в живота не са за великите хора, но за децата.“ /стр. 21/

ВЕЛИК ЧОВЕК

„Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек.“ /стр. 21/

ОНАЗИ ДУМА, КОЯТО СЕ ОТПЕЧАТВА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ

„Дерзай дъще! Вярата твоя, изцели те.“ ... В този стих, изпъкват две важни положения: вярата на страдащата жена и вниманието, с което Христос се отнесъл към нея. Покрай великите въпроси, които занимавали ума му в този час, Той се спрял върху този толкова маловажен въпрос, че някаква жена вървяла след Него и се допряла до дрехата Му. Той се обърнал назад и казал: „Дерзай, дъще!“ Да кажеш на човека нещо, да го насърчиш навреме, това е едно от великите качества... Не е достатъчно да се каже нещо на човека, но тази дума трябва да се каже на място и на време. Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще!“ По-хубава дума от тази няма.“ /стр. 22/

УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ

„Мнозина твърдят, че за да придобие знания, човек трябва да страда. Това отчасти само е вярно, обаче истинското знание, не се добива по пътя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа.“ /стр. 22, 23/

СЪВЪРШЕН ВЪТРЕШЕН СВЯТ – ТОВА СА ВЕЛИКИТЕ ХОРА

„Казваме, че трудните условия в живота създава велики хора. Това е вярно, но то се отнася до външните, а не до вътрешните условия.“ /стр. 23/

НЯКОИ ХОРА ПИШАТ, А ДРУГИ ЗАЛИЧАВАТ

„... Има условия в човека, които могат да го направят велик. Всеки ден той трябва да написва по един лист на своето съчинение... В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по ниските стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще загасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче той може да изгаси звездите в своята душа.“ /стр. 25/