ЗАКОНЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЗАКОНЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

„Първи път, Бог е слязъл на земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път, предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа... Щом слезе на земята, Бог така ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава Любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготвяне за идването на Бога на земята.“ /стр. 213, 214/

КЪДЕ Е НЕБЕТО?

„Небето е навсякъде, където има Любов, където има разумен живот.“ /стр. 214/

ПОСВЕЩЕНИЕТО ИЛИ СВЕЩЕНАТА ЦЕЛУВКА

„Веднъж дадена, истинската целувка никога не се забравя. Тя е чист нектар, благоухание, което човек запазва през целия си живот. Свещената целувка прави хората светии. Знаете ли, защо светията е живял цели 20 години в пустинята? Той е живял в пустинята, само да придобие една свещена целувка. Щом получи тази целувка, той слиза в света между хората.“ /стр. 214/

УКРОТЯВАНЕТО НА СМЪРТТА

„Гладът носи смърт. Гладният трябва да храни душата си и тялото си. Гладът като процес може да се задоволи само с хранене. Оттук можем да извадим друго заключение, а именно: смъртта може да се задоволи само с живота. Значи, само животът може да нахрани и укроти смъртта.“ /стр. 216/

КЪДЕ СЕДИ ЗЛОТО?

„Велика наука е да знае човек да обработва своите мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства.“ /стр. 221/

КОЙ Е ОСЪДЕН?

„Животът се поддържа само чрез Любовта. Който не люби, той е осъден на вечна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие.“

/стр. 223/

СЪДБА И ПРОМИСЪЛ

„Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора, съществува Божи Промисъл.“ /стр. 224/

МЯРКА ЗА ДОБРО

„Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро.“ /стр. 226/

РАЗУМНОСТ И ВОЛЯ

„Днес има малко истински ученици, защото като прилагат безразборно методите на окултизма, те губят силите си. Много от учениците на запад си служат с хипноза, с внушение, като поддържат, че човек трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити. Обаче, силната воля изисква разумност. Без разумност, волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. Вследствие на такава силна воля, се явяват ред отрицателни резултати.“ /стр. 231/

ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ

„Когато иска да направи добро някому, човек трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този човек или не трябва. И когато иска от другите да му направят добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да иска съдействието на другите хора или не.“ /стр. 231/

ПЪТЯТ КЪМ СИЛАТА

„Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух, и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си.“ /стр. 234/

ЦЕНАТА НА ВРЕМЕТО

„Време е вече хората да излязат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намерят пред кръстопът, пред дилема. Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждава хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, денят е равен на век.“ /стр. 235/

ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЕЛИК ИЗВЪН ЖИВОТА

„Великото в света е животът. Съвременните хора искат да станат велики извън живота. Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие...“ /стр. 3/

СКРЪБТА, КОЯТО ОСМИСЛЯ ЖИВОТА

„Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата му се стреми. Щом мине през тази скръб, т.е. щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, където Любовта царува. Докато не мине тази граница, човек винаги живее във временното, в преходното... Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, незнайното – във Вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта, тя осмисля и самия живот.“ /стр. 5, 6/

НЯМА ДРУГ ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА

„Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.“ /стр. 71/

ОБЛЕКЛО НА ЖИВОТА

„Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т.е. неговото облекло, неговата външна дреха.“ /стр. 8/

ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ ВИЕ ЩЕ СЕ ДОМОГНЕТЕ ДО СВОЕТО ИМЕ?

„Дойдете ли до търпението, то представя онзи скъпоценен камък, който вие грижливо ще пазите под вашия език. И върху този камък един ден ще бъде написано вашето име.

... За да придобие търпение, човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противодействуващи сили. Злото и доброто вземат еднакво участие при развитието на човека...“ /стр. 9/

КОЙТО УПОВАВА НА ВЪНШНИЯ ЖИВОТ

„Който мисли, че е спасен и уповава на външния живот, той всякога може да бъде изненадан. Всички изненади, на които хората се натъкват, се дължат на тяхното външно, човешко разбиране на живота. Следователно, ако искате да нямате изненади, вие трябва да се стремите към вътрешното, към Божественото разбиране на живота.“ /стр. 12/

САМО СМЕЛИЯТ ЩЕ ОПИТА БОЖИЯТА СИЛА

„Страхливият няма да наследи Царството Божие. Мнозина искат да се борят с дявола, но ги е страх от рогата му. Не, хванете дявола за рогите и не се плашете! Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията, това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: Добре дошло това страдание! То ще ми даде възможност да опитам Божията сила.“ /стр. 14/

ВЪТРЕШНОТО ОРЪЖИЕ

„Всеки герой трябва да има оръжие, но какво? – Вътрешно оръжие. И в Писанието е казано: „Вземете меча си!“ Мечът е Словото Божие, с което всеки герой трябва да се огражда като с броня.“ /стр. 16/

НЕ СЕ САМОИЗМАМВАЙТЕ!

„Външният и вътрешният живот са в пълен контраст помежду си. Има случаи, когато външно някой човек е беден, нечист, грешен, но вътрешно е богат, чист и праведен. И обратно: друг някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист... Казвам: не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Външният живот не е истинският.“ /стр. 20, 21/

НЕ СА ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО

„Съвременните учени и философи разискват върху живота, развиват ред теории, без да имат предвид, че не са господари на положението. Един Господар съществува в света, към Когото те трябва да укажат пълно послушание.“ /стр. 24, 25/

РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА БОГА

„Когато хората искат да разберат, какво нещо е Господ, те не знаят на какво опасно място се натъкват. За незнаещите, за невежите Бог е огън всепояждащ; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир, радост и веселие; за свободните Той е простор; за грешните Той е ад и мъчение.“ /стр. 26/

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ НЕДОСЕГАЕМ ЗА ЗЛОТО

„Разправят, как един англичанин калил волята си при един индуски факир... Двамата заедно отишли в една гора, където имало змии, тигри, лъвове, факирът седнал на един камък, скръстил краката си и така силно концентрирал мисълта си, че нищо не било в състояние да го разсее. Покрай него минавали зверове, змии, но не го докосвали, като че не го забелязвали. Англичанинът го запитал: Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не виждаш ли, как зверовете минават покрай тебе? – Виждам всичко, но гледам силно да концентрирам мисълта си, да не изгубя равновесие. Ако само за момент изгубя равновесието си, ще хвръкна от този камък – нищо няма да остане от мене. Казвам: ако и вие по същия начин седите на един камък и мислите само за Бога, никакъв звяр не може да ви засегне. Покрай вас ще минават вълци, мечки, тигри, но нищо няма да ви направят. Ако не мислите за Бога, всички зверове ще ви нападнат и от вас нищо няма да остане.“ /стр. 27, 28/

ПРОБЕН КАМЪК

Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитват, защо са тия страдания и нещастия. Има един пробен камък, с който човек се изпитва в живота. Този пробен камък е страданието.“ /стр. 28/

ВЕЛИКА, ДЪЛБОКА НАУКА

„Мнозина мислят, че Христос не е бил учен човек. Много се лъжат те. Ако един човек може като плюе на земята, да направи от плюнката си кал, с която да помаже очите на слепия и той да прогледа, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидяла. Тази кал не е била обикновена. Още като взел тази кал с пръста си, Христос вложил нещо в нея. От пръстите Му излязла особена енергия. Така именно тази кал е станала животворна.“ /стр. 30/

ОБРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

„Човек трябва да има ясна представа за себе си, за силите, които се крият в него и тогава, той не трябва да очаква на външна помощ, но да се обърне към себе си. Не търсете външна помощ, преди да сте получили вътрешна. Външната помощ сама по себе си ще дойде.“ /стр. 31/

ИМА ЛИ СВОБОДА ВЪН ОТ ИСТИНАТА?

„Някои мислят, че свободата се заключва в незачитане на другите хора и следователно, могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода, трябва да бъде в полза на всички живи същества, по лицето на земята. Всяка свобода извън Истината, принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината, свобода не съществува.“ /стр. 32/

БЪДЕТЕ БУДНИ!

„Всяка дарба в човека създава условия за изкушение. Например, ако не използва разумно силата си, човек може да извърши ред престъпления...“ /стр. 35/

СЪЗДАДЕНИ САМО ЗА ДОБРО

„... В природата, както и в живота, съществуват ред противоречия, създадени само за добро. Защо и за какво са тия противоречия, няма да обяснявам, но вземете думите ми като постулат, който ще опитате и проверите. Всички противоречия са допуснати за добро. Това е истина, която всеки може да опита.“ /стр. 36/

ПРИ ВСЯКО СВОЕ СЛИЗАНЕ БОГ НОСИ НЕЩО НОВО НА СВЕТА

„... Съвременните учени се отличават с една добра черта: те не са догматици. Когато някой учен създаде една теория, след него ще дойде втори учен и ще каже: Има нещо неправилно в тази теория – и ще я коригира. Дойде трети учен, и той коригира теорията... Първият казва: Да, имал съм някакво заблуждение, готов съм да се коригирам... Религиозните хора, като приемат някаква догма, не търпят от никого никаква корекция. Всичко в света е подложено на промени... Виждаме, например, че и онова откровение, онзи велик закон, който се даде на Мойсея на Синайската гора, и той даже претърпя промяна. След него дойде Христос и внесе нещо ново в този закон. Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма да се измени. Сам Христос е казал: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да носите.“ На друго място е казал: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, да схванат онази Велика Истина, която ще им говори?“ /стр. 37, 38/

ОНЗИ КРЪГ, В КОЙТО ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПОСТАВЕН

„... Всеки човек трябва да е доволен от положението, в което природата го е поставила. Щом е така, той не трябва да излиза вън от кръга на своята дейност. Ако преждевременно излезе от този кръг, той ще изгуби живота си. Според мене, за всеки човек природата е начертала такъв кръг на дейност, който отговаря на неговите възможности и дарби. Ако се използуват разумно тия възможности, човек ще бъде щастлив.“ /стр. 38/

УЧЕНИЧЕСТВО

„Светът е школа, а природата е написана книга, която се изучава в тази школа.“ /стр. 40/

ОЗАРЕНИЕ, НЕПОДВЛАСТНО НА УМА

„В човека има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може да я приложи. Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от човека. Умът изучава Истината, но не я намира.“ /стр. 41, 42/

БЛИЗЪК, НО НЕДОСЕГАЕМ

„Някои казват: Да намерим Истината, да намерим Бога. – Нито Истината може да намери човек, нито Бога може да намери. Те са вътре в него. Бог не е нещо, което може да се намери отвън. Да мислите, че Бог трябва да се търси, за да се намери, това е криво разбиране. Едно се иска от човека: да влезе във връзка с Първата Причина. Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне да се влива в неговия ум и той ще усеща диханието на Бога.“

/стр. 42/

ЕДНА ОТ ТАЙНИТЕ НАУКИ

„Ще кажете, че семейният живот е тежък. Според мене, семейният живот е една от тайните науки на земята. Разрешаването на този въпрос изисква специална школа.“ /стр. 42/

ПО-БЛИЗЪК ОТ ВСЯКА КРЪВНА И ЧОВЕШКА ВРЪЗКА

„Христос казва: „Който върши Волята на Отца ми, той ми е брат, и сестра, и майка, и баща, и приятел.“ Защо е така? – Защото всеки, който върши Волята Божия, той ми е по-близък от всички ближни по плът и кръв.“ /стр. 43/

С ЕДНО ПОТРОПВАНЕ ДА ИЗГОНИШ ОПАСНОСТТА

„... Вълкът... Като влезе в някое стадо, на което овчарят е грешен човек, той погледне тази-онази овца, хипнотизира я и тя не може да му се противопостави. Обаче, ако вълк влезе в стадо, на което овчарят е праведен човек, като погледне овцата, тя му тропне с крак и го изгони. Следователно, ако и вие държите връзката си с вашия овчар, с Бога, никакъв вълк няма да ви дави. Ако не държите тази връзка, всеки вълк може да ви дави.“ /стр. 45/

ИЗПРАВЕНАТА ПОГРЕШКА

„Всяка неизправена погрешка е грешка; всяка изправена погрешка е знание. Значи, знанието произтича от изправените, от коригираните погрешки на хората.“ /стр. 45/

СЪТВОРЕЦ

„Всеки човек трябва да бъде художник, скулптор, сам да изработи къщата си. Бог е поставил основите на къщата на всеки човек. По-нататък той сам трябва да гради.“ /стр. 46, 47/

ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВТА БОЖИЯ

„Ако Любовта Божия е във вас, вие сте океан, на който никой не може да изпие водата. Кой може да оцапа водата на океана?“ /стр. 47, 48/

ЕДНООБРАЗИЕТО – ВЛИЗАНЕ В ЗАСТОЯ

„Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразие в разбирането, в чувствуването. Еднообразието не е нищо друго, освен старото в живота, т.е. това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ /стр. 51/

НЕ Е САМ В ТАЗИ РАБОТА

„Когато дойде до положение да направи нещо Божествено, човек трябва да знае, че не е сам в тази работа. С него заедно работят много разумни, напреднали същества по невидим за самия него път. С него заедно работят всички ония възвишени същества, които поддържат Царството Божие.“ /стр. 54/

КРИТИЧНАТА ТОЧКА НА ВСЯКА МЪЧНОТИЯ

„Колкото повече се молиш, и болестта повече ще се увеличава, докато най-после излезе навън. Такива случаи имало във времето на Христа. Когато изпъждал духовете от някои болни, духът първо тръшкал болния на земята, разтърсвал го добре и след това излизал навън. Съвременната наука нарича това влошаване на положението „криза“. Според този закон, всяко страдание, всяка мъчнотия трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка и след това да ви напусне. По-горе от това, те не могат да отидат. Там е техният край. Само така болестите, мъчнотиите и страданията ще се подчинят на разумността, на закона на Любовта.“ /стр. 58/

ДА УПОТРЕБИШ СЛЕПОТАТА НА МЯСТО

„Който иска да прогресира, да върви напред, той трябва да бъде сляп за погрешките, на когото и да е.“ /стр. 60, 61/

ДВАТА НАЧИНА ЗА ПРОЯВЛЕ-НИЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО

„... Има два начина, чрез които може да се освободи от затвор или от бесилка онзи човек, в когото се е пробудило Божественото: единият начин е чрез закона на смаляването, чрез великото малко, а другият начин е чрез закона на увеличаването, чрез великото голямо. Ако осъдят някого да лежи в затвор, той ще започне постепенно да се смалява, докато стане съвършено невидим. Кой закон ще съди този човек и в кой затвор ще го турят? Ако приложи втория закон, той ще започне да расте, да се увеличава толкова много, че стените на затворите ще се пропукат, ще се разрушат, оковите му ще се разкъсат и той ще излезе вън от затвора. Тези са двата начина, чрез които Божественото се проявява.“ /стр. 61, 62/

ИЗИСКВАНЕ НА АБСОЛЮТНАТА ВЯРА

„В абсолютната вяра се иска пълно мълчание за всичко, което става... Който много говори за себе си, той спъва Божествените процеси.“ /стр. 62/

КАТО ВЛЕЗЕ ЕДНО ОТ ТИЯ СЪЩЕСТВА ВЪВ ВАС

„Казвате: Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме? – Те се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция. Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете си и цял ден ви измъчва. Като не знаете, как да се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: Не зная, защо днес ми е толкова мъчно. – Едно от тия същества е влязло във вас...“ /стр. 68/

ВЪНШНА ЛЮБОВ

„Външната любов между братята и сестрите на един дом се изгубва в продължение на четири поколения. В четири поколения, тази кръвна връзка между тях се заличава. При това положение, отношенията между тези хора стават вече обикновени.“ /стр. 63/

ПЪРВОТО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА

„Представете си, че дойде някой при вас и ви предложи три неща: дрехата, дъхът и знанието на светията. Кое от трите бихте предпочели? Някой иска да придобие Божиите блага – това е външната дреха на Бога. Друг иска малко удоволствия в живота – това е знанието на Бога. Кое от тези три неща е за предпочитане? Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Живот без знание не е истински живот. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота. В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна радост, каквато никога не сте изпитвали.“ /стр. 73/

ПОЛЗАТА ОТ НЕБЛАГОРОД-НАТА ПОСТЪПКА

„... В духовния свят... дрехите не се дават даром... Онзи, от когото си взел дрехата, е благороден човек, но ти, който я вземаш, не си от благородните. Какво ще излезе тогава? – От неблагородната постъпка на единия, ще се види благородството на другия. Значи, неблагородният е послужил за обявление благородството на другия.“ /стр. 75/

ОТ НИКОГО НЕ СЕ ВИЖДА

„Ако веруюто на един човек е подобно на статуя, поставена върху пиедестал, какво верую е това? Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата свобода прилича на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази свобода? ... Великото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувствува. Така трябва да постъпват всички. В тайно трябва да се работи, а само резултатите да бъдат наяве.“ /стр. 75, 76/

ЕДНО НЕВЪЗМОЖНО НЕЩО

„Вие търсите някого да ви обича. Той себе си не обича, вас ще обича! После търсите някого да ви направи щастливи. Той себе си не е направил щастлив, че вас ще направи щастливи. Как можете да вярвате в това? Възможно ли е нещастният човек да направи някого щастлив?“ /стр. 78/

ИМАЛ СЪМ СИЛА

„Когато Христос каза на болния, който 38 години беше лежал пред къпалнята, да дигне одъра си, той започна да се озърта натук-натам, да намери някой да му помогне. Христос му каза: Аз искам да видя, можеш ли сам да дигнеш одъра си, да проверя силата ти. И той дигна одъра си... Всички му сториха път да мине. В този момент стана пробуждане на съзнанието му. Той си казваше: Чудно нещо! Толкова години, как лежа пред тази къпалия, чакам да дойде някой да ме пусне във водата, без да зная, че съм имал сила сам да нося одъра си...“ /стр. 79, 80/

ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, ЧЕ СТЕ ВЛЕЗЛИ В ЖИВОТА

„Питам: ако живеете и не разберете живота, какво сте придобили? ... Ако слънцето изгрява и не сте доволни от него, разбрали ли сте живота? Ако ядете и не сте доволни от яденето, разбрали ли сте живота? За да разберете живота и за да не съжалявате, че сте влезли в него, трябва да сте доволни от всичко, което вършите.“ /стр. 83/

НЕ ИСКАЙТЕ ВСИЧКО ДА ВИ СЕ РАЗКРИЕ!

„Дойде някой при мене, иска да му кажа истината. – Ако ти кажа истината, ти ще бъдеш нещастен... Аз искам да кажа на човека само онова, което може да го повдигне и задоволи.“ /стр. 84, 85/

АЗ МОГА ДА ВИ ПУСНА ВОДАТА, НО ВИЕ НЯМА ДА ЗАДЪРЖИТЕ БОЖЕСТВЕНИЯ ДАР

„И там имаше човек, болен от 38 години“. Като мина покрай него, Христос го запита: „Защо лежиш толкова години тук?“ – Дълго време слугувах на хората, но като заболях, те ме пратиха тук... Вече 38 години става, как лежа пред тази къпалия, няма кой да ме пусне във водата. Между посетителите... имало голямо състезание, кой пръв да влезе в къпалнята след размътването на водата от ангела, който слизал един път през годината. Този болен трябвало да чака цели 38 години за една баня и пак не могъл да се вреди. Трябвало да дойде Христос да му каже: „Дигни одъра си и излез вън!“... Какво разбирате под думите „дигни одъра си“?... Казвам: Дигнете одъра си и вървете на работа! Никаква къпалия не ви е нужна. Ако е въпрос да бъдете облечени в нови, чисти дрехи, аз мога да тропна с пръчицата си и моментално ще се видите облечени. Това мога да направя, но от вас се иска една добродетел – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. Какво ще направите вие? Ако нямате тази добродетел в себе си, ще свалите дрехата си от гърба си и ще я дадете на някого от любов. Дрехата на Любовта на никого не се дава.“ /стр. 78, 79, 87/

РАДВАЙТЕ CE!

„Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича.“ /стр. 90/

КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ

ЗА ДА ПОЗНАЕШ СМИСЪЛА НА ЕДНА ДУМА

„Човешките думи са като семената. За да познаеш вътрешния им смисъл, трябва да ги посееш в живота. Следователно, за да познаеш смисъла на една дума, трябва да я посееш в живота, като в почва.“ /стр. 3/

РАЗБИРАНЕ НА ЛЮБОВТА

„Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал Любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог. Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал Любовта, не си познал Божественото. Когато познавам един човек, аз познавам Божественото в него. Ако го обичам, то е пак заради Господа в него. Вън от Божественото, той е сух клон. Като сух клон, за мене той не струва нищо. Аз бих го турил в огъня да изгори.“ /стр. 5, 6/

ПРЕПОРЪКАТА НА ВЪТРЕШНОТО ДОБРО

„Кое препоръчва добрия човек? – Неговите добродетели, а не само добрите дела.“ /стр. 8/

СПЕЦИФИЧНОТО МЯСТО В СЪРЦЕТО

„Вярваш ли в Господа? За мене не е важно в какво вярвам. Важно е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. – А леглото си? Стаята си? – Всичко мое, мога да разделя със своя брат... Аз нямам свое легло, нямам своя стая. Ако бих имал нещо свое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае... Обаче аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ – то е моето сърце.“ /стр. 15, 16/

СЛУГИ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА

„В Любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят... Тя ги кани на гости при себе си, угощава ги, възпитава ги и те остават в нейното царство, като послушни слуги за вечни времена.“ /стр. 17/

АНГЕЛ ПО СЪЩЕСТВО

„Можем ли и ние да станем ангели? – Можете. – Кога? – Когато се преобразите не само по ум, но и по същество. В България има много ангели по ум, но по същество няма нито един. Да бъдеш ангел по същество значи, като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен и да кажеш: Благословен Господ! ... Умре някой твой близък, да кажеш: Благословен Господ!“ /стр. 17, 18/

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ

„Мнозина говорят за тайни в природата. Чудни са хората, които търсят тайни. На земята няма тайни. Ако търсите тайни, идете на небето, там ще ги намерите... Всички тайни на земята лесно се откриват. Това е въпрос на време.“ /стр. 27, 28/