ПЪТЯТ ОТ ЖЕНАТА ДО СЕСТРАТА

„Между ангелите и човешките души има тясна връзка. Един ден, те ще бъдат наши братя, а хората – техни сестри. В дома на Бога има и синове, и дъщери. Днес всички хора на земята са жени, мъже още няма. Не си правете илюзии да мислите, че сте Синове Божии. Синове още няма. Те са възвишени духове... Казват за някого, че е велик човек. Не, великите хора са на небето. Великите духове са създали слънчевите системи. А на земята и мъжете, и жените се занимават с дребни работи.

... Не е лошо, че сте жени, но каква е работата ви, като жени?

... Един ден, когато жената завърши своето развитие, тя ще стане отлична сестра. Тогава всички ще кажат за нея: Тази сестра мина вече своя път. Сега тя е крилат ангел.“ /стр. 33, 34, 37/

БЪДЕЩЕТО НА АНГЕЛИТЕ, А И НАШЕТО БЪДЕШЕ ЗАВИСИ ОТ ВРЪЗКАТА НИ С ТЯХ

„Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си и Той ще ви научи, какво да правите“. В църквите дават различни тълкувания на този стих. Под „Дух“ в широк смисъл, разбирам възвишените същества, ангелите. Те са пряко заинтересувани от нашето положение. Тяхното бъдещо развитие зависи от връзката им с нас. Като направят тази връзка, те се повдигат една степен по-високо. Ако не я направят, тяхното развитие ще се спъне. Същото се отнася и до нас: ако и ние не направим връзка с ангелите, и нашето развитие на земята ще се спъне.“ /стр. 35, 36/

НИЕ ЖИВЕЕМ ПРЕД МИЛИОНИ ОЧИ

„Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние. Не мислете, че земята е изоставена. Милиони очи са насочени към нея; те следят всяка човешка постъпка. Няма нещо, което може да избегне от Божиите очи.“ /стр. 41, 42/

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ СЛУЧАИ В ЖИВОТА

„... Има и трети начин на лекуване – Божествен. Там болният оздравява моментално... Една англичанка боледувала цели дванадесет години и станала почти инвалид. Лекували я видни лекари. Тя изгубила всякаква вяра за оздравяване. Отчаяна и обезсърчена, един ден й попаднала в ръцете една книга, за лекуване по Божествения начин. Там се казвало, че който повярва в Бога и приеме Неговата Любов, може да се излекува от всякаква болест. Тя си казала: От този момент посвещавам живота си в служене на Бога. Приемам Божията Любов за основа на живота си. Казала и станала от леглото.

... Това са изключителни случаи в живота. Такива случаи са описани и в Стария, и в Новия Завет. Така се лекуват само онези хора, които с голямо търпение са очаквали своето изцеряване. Те са били вътрешно подготвени. Трябвало е само един подтик отвън, за да се излекуват. Христос им казвал: „Да бъде според вярата ви!“ Такъв е случаят с жената, която боледувала дванадесет години от кръвотечение; с онзи, който е боледувал 38 години; със сина на онази майка, когото Христос възкресил. Този ден в Израил били умрели много синове, но Христос възкресил само един. – Защо? – Той е бил готов. И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да приемат моментално Божията Любов.“ /стр. 49, 50/

ТРЯБВА ДА СЕ СРЕЩНЕШ С ОМРАЗАТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕШ ЛЮБОВТА

„В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях? Не... Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат Любовта и ще дадат път на Божественото в себе си.“ /стр. 50/

ТОВА, КОЕТО АНГЕЛЪТ НЕ МОГЪЛ ДА РАЗБЕРЕ

„Един ангел от висока йерархия забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се учудил, как така Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден той се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живеел някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и каквото припечелел, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарял на Бога, че е здрав и може да изпълнява Волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче Бог вижда и най-малката Любов, която прониква в човешката душа.“ /стр. 52/

НЕДОСЕГАЕМОТО В ЧОВЕКА

„... Когато се прави операция на човека, святото в него, т.е. неговата душа излиза навън. Когато разпнаха Христа, Божественото, т.е. Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам. Много естествено, Божественото не могат да разпнат. Никой не може да се докосне до Него.“ /стр. 60/

ПАЗЕТЕ БОЖИЯ ОБРАЗ

В СЕБЕ СИ

„Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления.“

/стр. 72/

НАЙ-ВЕЛИКОТО,

ДАДЕНО ОТ БОГА

„Не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Следователно, истинската храна е Словото Божие... Всеки се пита: Как можем да се храним със Словото, излязло от Божията уста? Вие били ли сте при Господа, да знаете кое е Словото, което излиза от устата на Бога? Това е най-великото, дадено от Бога преди хиляди години.“ /стр. 74/

ПОКЛОНЪТ НА СМЪРТТА

„Има майки, пред които и смъртта отстъпва. От каквато болест и да заболее детето на такава майка, тя казва на смъртта: Слушай, нямаш право да вземаш детето ми. Смъртта се покланя пред нея и си заминава. Смъртта е съвкупност от безброй микроскопически същества. Тя отстъпва пред Любовта на майката. Ако любовта на майката е слаба, смъртта взема детето й.“ /стр. 88, 89/

МНОГО ЛИ Е?

„Казвате: Дотегна ни вече тази земя!... Десет хиляди години, прекарани на земята, това са десет Божествени дни. Един Божествен ден е равен на хиляда години на земята. Ако си живял 365 хиляди години на земята, това се равнява на една Божествена година. Много ли е това?“ /стр. 97/

ВЕЧНО ЧИСТА

„Човек може да опетни очите си, езика, сърцето, ума си, цялото си тяло, но душата си – никога! Душата си остава вечно чиста, каквато Бог я създал. Целият ад да се вдигне, пак не може да опетни душата.“ /стр. 101/

НЕРАЗБРАНИТЕ БЛАГА

„И тъй, от гледището на положителната философия, вън от човека никакви условия не съществуват. Условията не са нищо друго, освен блага, дадени на човечеството. Като не разбрали благата и не могли да ги използуват разумно, хората ги превърнали в условия. Условията влияят само на нечестни хора... Където съществуват условия, там е злото.“ /стр. 107/

ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО РАБОТИ В СВЕТА, Е БОГ

„Стотникът бил умен човек, не искал да отнема времето на Христа. Той Му казва: „Кажи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Стотникът вярвал в силата на разумното Слово, а вие, съвременните хора, казвате, че нещата не стават само с дума... Кажете ми един начин, по който стават работите. – С работа всичко става. – Определете ми какво нещо е работата. – Копането, орането на земята е работа. – Всъщност работа ли е това?... Според мене копането, орането, шиенето, не е работа. Изобщо, на земята работа няма. Единственият, Който работи в света, е Бог. И ангелите даже не работят. А хората, дошли на земята, си въобразяват, че работят.“ /стр. 109/

ИДЕАЛНАТА ЛЮБОВ

„Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална Любов, т.е. приятелска“. Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг... И през всичкото време са имали идеални отношения... По едно време единият от тях се оженил за богата мома и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър... Приятелят му обаче си остава беден – не му върви в живота. Казвате: Приятелят му трябва да го назначи на добра работа, да докаже своето приятелство. – Това не е достатъчно. Ако той запази същите отношения и чувства към приятеля си, каквито е имал по-рано, това наричам идеална Любов. Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон се отнася и до отношенията между братя и сестри, между родители и деца. Истинската Любов е вечна и неизменна.“ /стр. 114/

СМЕЛОСТ И УПОВАНИЕ

„Някои казват, че Христос нямал смелостта да каже, че е Син Божи. – Не е така, това е неразбиране. Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост. Каква смелост трябва да има онзи, който върви в Божествения път? ... Смелостта е нещо външно, а упованието на Любовта е вътрешна сила.“ /стр. 120/

ОСВЕТЯВАНЕ НА БОЖИЕТО ИМЕ

„Христос казва: „И по-големи чудеса от мене ще правите“... – Кога ще правим и ние такива чудеса? – Когато се научите да осветявате Божието име...“ /стр. 135/

ВЪН ОТ ЧОВЕКА

„... Човек се стреми към нещо свещено, вложено в неговата душа. То е Божественият огън, който никой не може да изгаси. Обаче, сам човек е в състояние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен. Вън от него никой не е в състояние да го направи нещастен.“ /стр. 139/

КЪДЕТО ЛЮБОВТА ЦАРИ

„Никой не може да направи зло на човек, в сърцето, на когото Любовта цари.“ /стр. 142/

НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА МИНАЛИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

„... Египетският фараон Озирис Бен... издал един закон, според който всеки човек, хванат в престъпление, се осъждал на смърт. И обратно: всеки, който направи едно добро, се възнаграждавал богато. Един беден селянин направил едно престъпление, заради което го затворили и осъдили на смърт. Преди да се изпълни смъртната присъда, той успял да избяга и хукнал по течението на реката Нил. В това време, той видял една млада мома да се дави. Веднага се хвърлил във водата и я спасил. Тя била дъщеря на Озирис Бен. Хванали го, когато той изнасял девойката на брега. Как мислите? Приложило ли се смъртното наказание върху него? Той бил богато награден за стореното добро. Ето защо казвам, че човек трябва да прави добро. Доброто неутрализира всички престъпления и злини, извършени в миналото. Ако не прави добро, човек се натъква на сторените престъпления в далечното си минало.“ /стр. 144/

ГОСПОДАРЯТ НА СКРИТИТЕ СИЛИ

„Един факир от Индия, попаднал в общество на английски офицери, които се забавлявали. Те се обърнали към него, като поискали да им покаже няколко фокуса. Той им направил няколко фокуса, но те не останали доволни, искали да им покаже нещо по-съществено. – Добре, и това мога да направя. Както седите на столовете, така ще останете, без да можете да се мръднете. – Това е невъзможно! – извикали всички. Да заковеш английски офицери на столовете! Обаче факирът приложил опита и си отишъл. Те се опитвали всякак да станат от местата си, но не могли. Така останали два-три часа приковани на местата си. Най-после се принудили да извикат факира да ги освободи... Природата разполага с велики тайни сили, още скрити за човека. Бог е господар на тези сили. Той ни свързва и развързва, когато пожелае.“ /стр. 145/

БОГ ЖИВЕЕ В ТЕБЕ

„Как ще познаем, че Бог живее в нас? – Много просто: ... Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. Ако апаш се готви да те обере, а ти предварително му дадеш кесията си, Бог живее в тебе.“ /стр. 147/

НАЧАЛО НА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

„... Важно е да познаеш истинския престъпник. Ще кажете, че той се познава по лицето... Според мене, истински престъпник е онзи, който не дава възможност на Божествения Дух да се прояви в него. То е начало на всички престъпления. А това не е писано на лицето. Изкуство е да познаеш човека.“ /стр. 147/

„РАЗБРАХ, ЧЕ СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА НЕ Е В ГОЛЕМИТЕ НЕЩА“

„Съвременните хора трябва да имат положителна философия, да стъпват на здрава основа. Иначе ще се намерят в положението на онази малка ябълка, за която се говори в един окултен мит... Малката ябълка срещнала един адепт и му казала: Искам да ме посадиш на хубаво място, където намериш за добре. Той се съгласил да изпълни желанието й. Занесъл я на едно високо планинско място и там я посадил. Тя го запитала: Мога ли да стана голяма като планината? – Можеш. – Мога ли да стигна до Слънцето? – Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала. Като видяла, че не е висока като планината и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе. Ти не удържа на обещанието си. Както виждаш, аз не съм нито като планината висока, нито мога да достигна Слънцето. – Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката, после да запали огън и да я изгори. Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по планината. – Доволна ли си сега? – Сега съм по-недоволна от тебе. Върни ме в първото положение. Разбрах, че смисълът на живота не е в големите неща... Казвам и на ябълката, и на вас: Смисълът на живота е в изпълнение Волята на Бога.“ /стр. 149, 150/

ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ

„ – Искаме да бъдем щастливи. – За да бъдете щастливи, трябва да ви се вземе нещо от това, което имате.“ /стр. 150/

НЕЩАСТНИ ЛИ СТЕ?

„Казвал съм ви и друг път, и сега ви казвам: Има ангели, които са готови да сменят своя живот с вашия. Как мислите тогава, нещастни ли сте?“ /стр. 150/

ЩОМ ЧОВЕК Е ГОТОВ ДА ТРЪГНЕ СЪС СМЪРТТА, ЗАЩО ДА НЕ Е ГОТОВ ДА ТРЪГНЕ И С БОГА

„ – Как ще тръгнем в Божествения път? Имаме работа на земята, трябва да я свършим. – Чудно нещо! Какво прави майката, като дойде смъртта да я вземе? – Щом я види, тя й пристава, забравя, че има мъж, деца и тръгва след нея... Като дойде Бог, тогава човек отлага часа, иска да свърши всичките си работи. – Не, и на Бога ще пристанеш. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога?“ /стр. 153/

ЕЗИКЪТ НА КОСМИЧЕСКИЯ ЧОВЕК

„Космическият човек говори на хората на свой език. И те му отговарят на свой език. Но двете страни не се разбират.

През време на севастополската война един френски офицер минавал през едно българско село и понеже бил гладен, обърнал се към селяните на чисто френски език и им поискал мляко. Един от селяните му отговорил: Не те разбираме. След дълги обяснения офицерът взел една чаша за вода и започнал да прави с ръката си движения, като че дои крава. Селянинът разбрал какво иска офицерът, засмял се и казал: Така кажи, да те разберем! ... Следователно, като се намериш пред големия, космическия човек, ще му говориш символично, на негов език, да те разбере.“ /стр. 158, 159/

ТОВА, КОЕТО НОСИ ЖИВОТ И ТОВА, КОЕТО НОСИ СМЪРТ

„Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина.“

/стр. 159, 160/

СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА

„Същината на човека е в неизменното...“ /стр. 161/

КОСМИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК И ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК

„Хората имат голямо мнение за себе си, а се занимават с дребни работи: карат се за къщи, за ниви, за богатство. Те не знаят, че Бог може да ги събере в черупката на един орех или лешник и ще остане още свободно място. Ето колко са големи!... Друг е въпросът, ако се говори за космическият човек. Само да обиколите този човек, са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди километра път в секунда. Днес Бог е смалил този грамаден човек във формата на едно малко човече, което може свободно да живее в черупката на един лешник.“ /стр. 164/

КОГАТО ХОРАТА СЕ СТОПЯТ, СЕ ИЗГУБЯТ, ТОГАВА ЩЕ РАЗ-БЕРАТ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

„Всички хора се питат, какъв е смисълът на живота. Казвам: Когато хората се стопят, т.е. се изгубят, тогава ще разберат смисъла на живота. Така се изгубва всяка душа, заминала за другия свят. В първо време, като се освободи от материята, тя се чувства голяма, необятна, но веднага я погват неприятелите. Тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството... Такива души наричаме „тъжни“. За да излезе от това състояние, тъжната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов. Той ще възстанови първоначалната й форма. – Кога ще стане това? – Когато тя възлюби Бога.“ /стр. 164/

ЛЮБОВТА САМА ЩЕ СЪЗДАДЕ ОБРАЗА

„Да възлюбиш Господа“. Това значи да си създадете някакъв образ за Господа. Първо вие ще мислите за Господа като Любов, а Любовта сама ще създаде образа.“

/стр. 166/

ДОБРОТО – БЛАГО ЗА ЦЕЛИЯ КОСМОС

„... Когато един човек се нахрани, всички хора ще се нахранят. Това е закон. Ако има нужда да доказвам, ще си послужа с човешкото тяло. То е общество, образувано от милиарди клетки, които едновременно се хранят. Първо се дава храна на стомаха. Щом се нахрани той, всички клетки ще се нахранят. Ако няма храна за стомаха, всички клетки ще гладуват... Защо трябва да прави човек добро? – И тук е валиден същият закон. Щом ти направиш едно добро, всички хора ще правят добро. С тебе заедно, цялото човечество, целият космос прави добро. Да направиш едно добро, това е велик, свещен момент в живота на цялото човечество. Защо? – Защото то се предава на космоса, на цялото човечество, на всички разумни същества, както и на Бога. И Бог се интересува от доброто, което човек прави. Доброто, което той е направил, е благо за целия космос. Ако се откажеш от доброто, от Любовта или от Истината, ти внасяш злото в цялото Битие... Всеки човек е фактор в Битието.“ /стр. 166, 167/

В ЛЮБОВТА СЕ КРИЯТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖИВОТА

„Има една велика наука, според която можеш да постигнеш нещата моментално. Тя е науката на Любовта. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего“. Любовта е допирна точка, условие, в което се крият всички възможности за постижение.“ /стр. 167/

ЗА ДА ПРИЕМЕ ЛЮБОВТА

„За да приеме Любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако Любовта дойде днес, човешките тела ще се стопят, няма да издържат на нейните силни токове. Не всички житни зрънца издържат на условията, при които се посяват. Не всички релси издържат на движението на влака. Ето защо, за да издържи на Божествените енергии, човек трябва да има силен стремеж към Бога.“ /стр. 168/

ЗАДАЧАТА НА ЖИВОТА И ЗАДАЧАТА НА СМЪРТТА

„Ако раждането е правилно, Бог живее в тебе. Ако умирането е правилно, ти отиваш да живееш при Бога. – Аз искам да живея на земята. – Ще живееш, ако си дал място на Бога в себе си. Това значи, да разрешиш правилно задачата на живота... Ако живееш, без да дадеш място на Бога в себе си, ти не си разрешил правилно великата задача на живота. И ако умираш, без да отидеш при Бога, не си разрешил правилно великата задача на смъртта.“ /стр. 170/

НОВОТО СЪРЦЕ

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“. Като Го възлюбиш, Той ще ти даде ново сърце, на което ще напише своя закон. В това сърце, Бог влага всички възможности, които човек трябва да използува. – Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? – Законът на Любовта. В този закон се крият велики възможности за пресъздаването на човека.“ /стр. 171, 172/

ПОСЯВАНЕ И ВЪЗРАСТВАНЕ

„Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото.“ /стр. 172/

ЖИВОТЪТ ЗАПОВЯДВА

„Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, a смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота. Смъртта иде, когато животът й заповяда. Болестите, страданията са допуснати от живота.“ /стр. 182/

ВЪНШНАТА ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА ДУХОВНИЯ И БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ

„... Духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света.

... И Божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към Любовта.“ /стр. 183/

ВЛИЯНИЕ НА ПАРИТЕ ВЪРХУ ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА

„Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си... Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват.“ /стр. 184/

РАЖДАНЕ НА ЖИВОТА И РАЖДАНЕ НА СМЪРТТА

„ – Как ще познаем истинската Любов? – Тя ражда живота. Лъжливата, фалшивата любов ражда смъртта. Лъжливият живот произвежда тъмнина; истинският живот произвежда светлина и свобода.“ /стр. 186/

АКО БОГ Е В НАС

„Ако Бог е в нас, има ли нужда да търсим разрешение на въпросите отвън?“ /стр. 190/

ИЗБРАНИЯТ

„Избраният човек е извор, в който Божественият живот постоянно се влива. Той никога не може да каже, че са го изчерпали. Някой окултист казва: Изчерпаха ме, трябва да се оградя. – Това е слабата страна на окултиста. Не се страхувайте, че ще ви изчерпят. Кого изчерпват? – Който има слаб капитал. Обаче големият извор, няма защо да се плаши...“ /стр. 191/

ИЗПИТАХА СЕ НАЙ-РАЗУМНИТЕ И НАЙ-СЛАБИТЕ ХОРА

„И валя дъждът, и придойдоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща; и не падна, защото бе основана на камък.“ /Матея 7:25/...

„И нападнаха на тази къща“. Тя се изпита... В дадения случай дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят.

„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена от пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане.“ /27 ст. / Изпитаха най-разумните и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила... Природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост...“ /стр. 193, 194, 202, 203/

СМИСЪЛЪТ НА ЯДЕНЕТО

„Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора, гледат на яденето като на удоволствие, но всъщност не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.“ /стр. 194/

ВЕЛИЧИЕТО НА ЧОВЕКА

„В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце.“ /стр. 195/

ОТ КАКВО СЕ ОПРЕДЕЛЯ СВОБОДНАТА ВОЛЯ?

„Където има разумност, там има свободна воля. Където няма разумност, там няма свободна воля. Значи, ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа.“ /стр. 198, 199/

НАД ВСИЧКИ УСЛОВИЯ

„Казваш: Подиграха се с моите чувства, подиграха се с моята любов. Питам: Кой може да се подиграва с Любовта? Тя е велика, мощна сила, която стои над всички условия в живота.“ /стр. 199, 200/

СПЕЦИАЛНО ЗНАНИЕ ЗА ЖИВОТА

„Любовта на някои хора е паднала до 35° под нулата, т.е. те са дошли до точката на замръзването... Какъвто и да си – поет, философ или учен – като попаднеш при тази температура, животът ти ще се обезсмисли... Задача на човека е да намери начин да повиши температурата на своя живот. За това се иска воля.“ /стр. 200/

ИМАТ ВЪЗДЪРЖАНИЕ, САМООБЛАДАНИE, HО НЕ И ВОЛЯ

„Обижда се само човекът на своеволието, но не и човекът на волята... Досега аз не съм срещнал, нито един човек с воля. Хората могат да имат въздържание, самообладание, но не и воля. Българинът казва: „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам“. Това е твърдост, упоритост, но не и воля... Който върши престъпления, той няма воля. Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.

Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга... Съвременните хора минават за културни, за учени. Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство, може да наруши тяхното равновесие.“ /стр. 200, 201/

В СBETА, В КОЙТО ЖИВЕЕТЕ

„Има по-съвършени същества над нас... В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества? – В света, в който живеете. Едно общество, съставено от около 10-15 000 души, свързани в една обща идея, се ръководи именно от тези същества.“ /стр. 204/

СИЛИ, ПРЕД КОИТО И ДЯВОЛЪТ ОТСТЪПВА

„Чистотата и светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва. Ето защо, престъпленията в света се вършат в тъмнината.“ /стр. 206/

МЪЧНОТИИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЛЮБОВТА И ВОЛЯТА

„... Мъчнотиите... са страшни само за онези, които нямат Любов и воля. За онези, които имат и Любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях.“ /стр. 208/

КАК ЩЕ ПОЗНАЕШ СВЕЩЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ В СЕБЕ СИ?

„... Това, което осмисля нещата във всяко отношение, е Бог. Например, четеш Евангелието, но не го разбираш. Обаче един ден, когато Бог присъствува в душата ти, прочиташ една глава и казваш: Чудно нещо, толкова пъти съм чел тази глава, но едва сега я разбрах! Защо е така? – Защото където е Бог, там всякога има светлина... Щом Бог присъствува в душата ти, всичко разбираш. Много пъти може да си гледал небето и нищо да не си виждал, но когато Бог присъствува в душата ти, пред тебе се разкриват чудни неща, като че ли цялото небе се разтваря. Това не си ти, но Бог присъствува в тебе. Когато Бог е в тебе, ти преживяваш особени моменти. Слушал съм светски хора да казват: На много места съм ял вкусни работи, но като тази баница, която ядох днес, никога не съм ял – през целия си живот няма да я забравя! – Защо? – В този дом е бил Господ. Всички места, където е минал Господ, остават епохални в нашата душа.“ /стр. 214/