КОГАТО ОБИЧАШ БОГА, ОПАСНОСТИТЕ НЕ ТЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ

„Който обича Бога и когото Бог обича, той всичко може да постигне. Такъв човек може да мине през най-опасни места и никой да го не забележи.“ /стр. 80/

РАЗБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

„Заспиването на човешкото съзнание не е нищо друго, освен помрачаване, заоблачаване на съзнанието, вследствие на което се забелязват известни промеждутъци, празнини, през които нахлуват и злините, и добрините. Изпаднете ли в такова състояние, което някои наричат летаргия, задръжте в себе си мисълта, че Бог е във вас и след няколко часа ще се събудите. Ако не поддържате тази мисъл в ума си, никой не може да ви разбуди от това състояние.“

/стр. 80, 81/

КРАСИВИТЕ И МИСТИЧНИ СВЕТОВЕ НА БЪДЕЩЕТО

„Като говорим за човека, ние подразбираме неговото бъдеще, а не настоящето му...“ /стр. 82/

„Според астролозите сърцето... представя Венера... Днес Венера е толкова голяма, колкото голяма е човешката любов. Един ден, когато човешката любов се увеличи, и Венера ще стане по-голяма планета. И слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание, колкото е голяма човешката разумност... Когато човешката любов се увеличи, Венера ще стане голяма като слънцето, а слънцето ще стане сто пъти по-голямо, отколкото е сега... Изобщо небето, с всички светила по него, ще стане хиляди пъти по-красиво и голямо от сегашното. Красиви и големи светове ще има в бъдеще.“ /стр. 82 и 83/

ВЪТРЕШНАТА ХАРМОНИЯ

„Ако между мислите и чувствата на човека има хармония, той ще може да отбива всички онези влияния, които засенчват слънцето... Никакво препятствие не трябва да остане на пътя, между човека и слънчевите енергии. Всякакво препятствие нарушава хармонията на тия енергии.“ /стр. 83/

СЛЪНЧЕВИТЕ ЕНЕРГИИ

„... Човек трябва да знае причината, защо се обезсърчава. Защо заболява човек? И за това трябва да знае причината... Причината за всички тия неща се заключава в това, че в човека липсват известен род енергии, необходими за поддържане живота в него. Какво трябва да прави? Той трябва да вярва, че тия енергии ще дойдат от слънцето.“ /стр. 84/

В ДРУГ РЕД НА НЕЩАТА

„Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата, здравето на човека. Енергията от Венера ще внесе Любовта в човека, а енергията от Меркурий ще го направи гениален по ум. След като завърши това трояко развитие, човек ще мине в по-висока гама, т.е. ще влезе в друг ред на нещата.“ /стр. 81/

СВОБОДНО ГЛЕДАНЕ

„Човек ще може спокойно да гледа красивите жени и красивите мъже, когато дойде до положение да положи душата си за приятелите си и да служи на човечеството... Такъв човек ще вижда навсякъде Бога и ще се радва на човешката красота.“ /стр. 85/

ОБЪРКВАНЕ

„ – Умът ни се обърка от любов. – Любов, която обърква ума на хората, е физическа; тя минава и заминава.“ /стр. 85/

ВДЪХНОВЕНИЕТО – ПОСЕЩЕНИЕ НА СВЕТЛИТЕ СЪЩЕСТВА

„Дръжте всеки слънчев лъч! Вие можете да задържите всеки слънчев лъч за секунда, две или най-много за една минута, но колкото време и да сте го задържали, радвайте се, защото той скоро ще замине. След него иде друг, задръжте го и пак се радвайте. Тези лъчи ние наричаме светли същества, които са положили душите си за приятелите си... Някой поет пише нещо, въодушеви се. Това се дължи на тия души, които го вдъхновяват.“ /стр. 85/

ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО СЕ ИСКА СПЕЦИАЛНО РАЗБИРАНЕ

„Когато се говори за разпознаване на доброто от злото, това подразбира изучаване същината на Божествения живот... Доброто е добро, злото е зло. В Божествения живот те са строго разграничени... Доброто е положителна величина, със знак плюс; злото е отрицателна величина, със знак минус. В това отношение злото и доброто могат да послужат... както служат всички математически величини. Когато доброто и злото се употребяват ... на своето място и време, те са полезни. Обаче не се ли употребяват на своето място и време, те причиняват големи пакости, големи вреди на човечеството. Например, приятно е да седиш зимно време около огъня, но страшно е да накладат огън на главата ти... Колкото и да е желано доброто, щом се приложи върху човека в увеличен мащаб, то става непоносимо.

И тъй, всяко нещо, добро или зло, взето в увеличена мярка, не е на свето място и време, не може да ползува човека.“ /стр. 87, 88/

ВЕЧНО ДВИЖЕНИЕ

„Духът и душата вечно пътуват, вечно се движат в пространството и по този начин се учат. Както духът и душата, така умът и сърцето са във вечно движение.“ /стр. 90/

ЩЕ БЯГАТЕ ОТ БОГА

„Ако нямате прави отношения към Първата Причина, вие ще живеете под вечен страх и ще бягате от Бога, както животните бягат от човека.“ /стр. 92/

КЪДЕ СЕ ЗАРАЖДА ДОБРОТО И КЪДЕ – ЗЛОТО

„Съвременните хора се натъкват на ред противоречия... За да разрешат правилно тия противоречия, те трябва да знаят, къде именно се явяват тия противоречия – дали във физическото, в астралното или в умственото им тяло. Те трябва да знаят, къде се заражда доброто и къде – злото.“ /стр. 94/

ЖИВОТЪТ ИМА СМИСЪЛ, КОГАТО СЕ ПРОЯВИ В СВОЯТА НЕПРЕРИВНОСТ

„За в бъдеще дрехите няма да се шият. Ако разберете тази мисъл буквално, вие ще се намерите в противоречие и ще кажете: Как е възможно да не се шият дрехите? Като казвам, че за в бъдеще няма да има никакво шиене, подразбирам непреривност в мисълта на човека. Мисълта на съвременните хора е създадена от отделни факти, фактите са граници, които само потвърждават известни истини, но те не представят нещо цяло. Един факт може да показва признаци на живот, но той още не е самия живот. Фактът свидетелствува само, че на известно място се проявява животът. Следователно животът има смисъл, когато се прояви в своята непреривност.“ /стр. 94/

КОЛКОТО И ДА Е ВЪЗВИШЕНА, ДУШАТА СТРАДА

„Мнозина питат: Душата има ли страдания? Колкото и да е възвишена, душата страда; и тя има свои мъчнотии, свои трудности. Умът и сърцето на човека, често изпадат в смущения и колебания. Колкото възвишен и силен да е духът на човека, щом е дошъл на земята, и той носи известни тежести.“ /стр. 95/

БЪДЕЩИТЕ ХОРА

„... Днес Бог слиза на земята да повдигне душата в човека, а едновременно с това ще повдигне и жената, т.е. девата. Бъдещите хора ще водят девствен живот.“ /стр. 96/

МОГАТ ЛИ ДА СЕ ВЪРШАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В СВЕТА НА ЛЮБОВТА?

„Питам: могат ли да се вършат престъпления при температура 10 000 или даже пет милиона градуса? Значи днес се вършат престъпления, защото температурата на този свят е ниска. Ако живеете в един свят, в чиято атмосфера частиците се движат с бързина, по-голяма от тая на светлината, можете ли да вършите престъпления? В този свят никакви апаши не съществуват. Ако някой апаш влезе в такъв свят, той ще забрави за какво е дошъл...“ /стр. 96/

ТВЪРДАТА ХРАНА

„Житното зърно е твърдата храна, която човек трябва да сдъвче и изяде. В него е скрито нещо велико, което след време ще даде добри резултати.“ /стр. 98/

ЗНАНИЕТО НА ДУХА

„Има знание на ума, знание на душата и знание на духа. Човек трябва да се домогне до знанието на духа. В това знание не съществува никакво съмнение. То е Божествено знание.“ /стр. 99/

КУЛТУРА НА ИЗГУБЕНАТА ОВЦА

„Съвременните хора живеят в културата на онзи пастир, който изгубил една от своите овци, и казват: Отлична е тази култура! Да, отлична е културата на изгубената овца. Трагедия има днес в съвременния свят; трагедия има в човешките души; трагедия има в човешките вярвания!

... Казвам: всеки човек за себе си, е тази изгубена овца, вследствие на което резултатите на тази култура са повече отрицателни.“ /стр. 99/

ЗАКОНЪТ НА САМОПОЖЕРТВУВАНЕТО НОСИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

„Когато казваме, че съществува драма, ние имаме предвид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са потиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалният свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и къде ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона за самопожертвуването, той ще се върне към своето битие.“ /стр. 100/

БЕЗ ОТЛАГАНЕ И БЕЗ БЪРЗАНЕ

„Едно трябва да знаете: Природата не обича отлагането. В духовно отношение отлагането е лоша черта в човешкия характер. Бързането е лоша черта, но и отлагането не е по-добро. Човек трябва да извършва всяко нещо точно на определеното за него време: ни по-рано, ни по-късно.“ /стр. 104/

ВИСШАТА РАЗУМНОСТ В СВЕТА, КОЯТО СЕ ИЗЯВЯВА, КАТО ЗАКОННОСТ И АБСОЛЮТНА ПРАВДА

„Зад всеки закон, седи едно разумно същество. Законът е признак на висша Разумност. Законът изключва всякакво безправие. И когато ви се струва, че в света съществува безправие, привидно само е така. В света съществува абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото. Това не значи още, че тази Правда наказва хората; тя им посочва само закона за изпълнение волята Божия. Който не изпълни този закон, сам по себе си вече, той попада под отговорност.“ /стр. 105/

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЛАН ЩЕ БЪДЕ ИЗПЪЛНЕН

„Съществува Божествен план, според който, трябва да се наредят, всички неща в света. Колкото и да се отклоняват хората от този план, в края на краищата, те пак ще го изпълнят, но ще минат през големи страдания. Красив е Божественият план!“ /стр. 105/

КАКВО СЕ ИЗИСКВА ОТ ЧОВЕКА?

„Питам: какво се изисква от човека, за да разбере Божествения план и да го изпълни добре? Той трябва да постави в хармония с душата си, своето астрално и умствено тяло, а душата – с духа си. Само по този начин, човек ще се домогне до възможностите, които се крият в него.“ /стр. 105/

КАРМИЧЕСКИ СПОР

„Смъртта е бирник, който услужва на кармическите духове. Тия духове са наречени още секвестори, стражари. Те присъствуват при всеки умиращ и спорят за душата му. В Откровението се казва, че Архангел Михаил спорил със Сатаната за тялото на Мойсея. Щом имало спор за тялото на Мойсея, това показва, че той дължал нещо.“ /стр. 105/

ЦЯЛА ЙЕРАРХИЯ ОТ СЪЩЕСТВА ИЗУЧАВА ПОГРЕШКИТЕ НА ХОРАТА

„Що се отнася до погрешките на хората, не се занимавайте с тях! Има кой да се занимава с погрешките на хората. Първо, човек сам се занимава с погрешките си, а след него цяла йерархия от същества изучава неговите погрешки, като прави ред математически изчисления.“ /стр. 107/

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

„Човек трябва да бъде толкова чувствителен, да схваща неща, които ще се реализират едва след десетки години, а някога и след векове. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-големи страдания има.“ /стр. 108/

ДА ПРЕДПАЗЯТ

„Страданията са благо за човека. Те могат да го предпазят от известни изкушения.“ /стр. 109/

НЯКОИ РАДОСТИ НОСЯТ ЗЛИНИ, А НЯКОИ СТРАДАНИЯ НОСЯТ ДОБРИНИ

„... Трябва да знаете, че страданията могат да бъдат съществени, наложени от самия живот, а могат да бъдат и несъществени, наложени от вас. Същото може да се каже и за радостите: има съществени радости, наложени от живота; има несъществени радости, наложени от самите вас. Вследствие на това, някои радости носят за човека злини, а някои страдания носят добрини.“ /стр. 109/

ТОВА ОЩЕ НЕ СТЕ ВИЕ

„Някой казва: Много се разгневих. – Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с гюлова вода, с някакъв парфюм или пък с някаква нечистотия и да каже, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината, било за приятната, било за неприятната миризма, седи вън от вас... Следователно, временно само от вас може да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. Временните промени, които се извършват в човешкото сърце и в човешкия ум, не са в сила, да окажат влияние върху човешката душа.“ /стр. 109/

ПЛАЧЪТ НА ДУШАТА

„Сълзите на човека крият в себе си едно от великите блага за неговата душа...

... Мнозина считат плача за слабост. Питам: Кой от вас не е плакал? И за Христа, един от Великите Учители в света, се казва, че е плакал. Не само Христос, но и всички богове, които са слизали на земята, са плакали. Няма същество на земята, което да не е плакало... Плачът е добър признак; той показва, че в света има ред и порядък. Плачът показва, че човек е разбрал Божественото, което говори в него.“ /стр. 110/

МОЛИТВАТА – КРАСИВ РАЗГОВОР С БОГА

„Молитвата не подразбира само да говорите за Бога и да Му четете писани молитви или красиво наредени послания. Няма защо да се оплаквате на Бога, нито да Му се хвалите. Молитвите към Бога трябва да са естествен разговор като между души. Щом започнете да разговаряте с Бога по този начин, работите ви ще се оправят, характерът ви ще се смекчи и вие ще гледате на всички хора като на души, излезли от Бога.“ /стр. 111/

ТРЯБВА ДА БЪДАТ СЪВЪРШЕНИ

„От хиляди години насам, хората се молят да дойде Царството Божие на земята, но за да дойде това Царство, те трябва да бъдат съвършени.“ /стр. 112/

ГЛАВНИЯТ СТРЕМЕЖ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

„... Занимавайте се с главния стремеж на вашата душа – стремежът й към Любовта... Гледайте всеки нов ден, да проявявате все повече и повече Любов. Любовта ви трябва да се разширява, да обхващате все повече същества в сърцата и душите си.“ /стр. 112/

И В НАЙ-ЛОШИТЕ МОМЕНТИ

„... Трябва да знаете, че във всеки човек има нещо добро. И в най-лошите моменти в живота си, човек пак може да прояви някакво Божествено чувство.“ /стр. 112/

БЛАГОРОДСТВОТО НА ЧОВЕКА

„Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие благородството на човека.“ /стр. 112/

ДОКАТО НЕ РАЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА

„Докато не разберете живота, няма да получите онези блага, които очаквате. Защо? И да дойдат тия блага при вас, вие не можете разумно да ги използвате.“ /стр. 112/

ВЪЗВИШЕНОТО ЗНАНИЕ

„... Твърдата храна, т.е. възвишеното знание, е само за съвършените.“ /стр. 112/

ДУШИТЕ ЩЕ СЕ ЧАКАТ

„Желателно е, докато сте на земята още, да ликвидирате с всичките си сметки, когато един ден, като заминете от този свят, да не става нужда повече да се връщате на земята. Всички души ще тръгнат едновременно, групово за мястото, от където първоначално са излезли, затова именно те ще се чакат. Ония души, които по-рано са напуснали земята, ще чакат на определено място да се съберат и оттам тържествено ще се отправят към своите жилища. /стр. 113/

ЩЕ МУ КАЖЕМ „СБОГОМ“

„... Ние не се готвим за света, но да завършим своята работа в света. Щом свършим работата си, ще оставим богатството си на света и ще му кажем „сбогом“, /стр. 113, 114/

КАКТО БОГ РАЗБИРА

„Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!“ Това значи: разбирайте нещата, както Бог ги разбира!“ /стр. 114/

ПОДТИКЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

„... Съвременната култура се дължи на глада, като велик подтик... Днес хората се стремят към знание не толкова от Любов, колкото от страх да не гладуват. Гладът е велик остен в живота и под напора на този остен, хората учени стават, красиви стават, добри стават. Всички добрини в света са резултат на този велик остен – глада. Значи Любовта още не царува в света. В света първо действа законът на този велик остен, който наричат „закон на необходимостта“, а после иде „законът на Любовта“.

/стр. 115/

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТВЪРДАТА ХPAHA

„... И рече Азаил: Защо плачеш, Господине мой? А той отговори: Защото зная, колко зло ще сториш на Израилевите синове... Питам: защо плака пророкът? Той плака, защото видя твърдата храна, която се даваше на неговия народ. Израилският народ, към когото Бог имаше голямо благоволение, не можа да разбере Бога...“

„Сега на онези от вас, които искат да бъдат съвършени, препоръчвам да употребяват твърдата храна, да разбират своя живот и да не се ожесточават.“ /стр. 98 и стр. 111/

СЛУЖЕНЕТО НА ДОБРОТО – ИЗХОДЕН ПЪТ

„... Ти ще дойдеш при доброто и ще го познаеш, само като станеш слуга и се смириш. Друг изходен път в живота няма.“

/стр. 119/

НИТО РАДОСТ, НИТО СКРЪБ

„Душата е подобна на семенце, което ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение душата не може да има нито радост, нито скръб. Без радости и скърби животът на душата е по-тежък, отколкото с тях. Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите той влиза в пътя на Мъдростта.“ /стр. 119, 120/

БЕЗ МЪДРОСТТА

„... Пътя на Мъдростта. Само в този път, човекът ще научи и ще разбере Божията Любов. Без Мъдростта Любовта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременните хора разбират Любовта, тя носи за тях най-големи разочарования... Понякога разочарованието на човека от Любовта е толкова голямо, че никой не може да му помогне...“ /стр. 120/

КАК СЕ УТЕШАВА ЧОВЕК БЕЗ СВЕТЛИНА И БЛАГОРОДСТВО

„Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия. Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви. Този път трябва да води до съвършенство.“ /стр. 120/

ВЪПРОСЪТ, КОЙТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАДАВА

„Който веднъж само е запитал Бога, защо го е създал така, той сам вече се е осъдил на смърт. Такъв въпрос не трябва да се задава.“ /стр. 121/

ИЗБАВЛЕНИЕ

„Всеки човек носи по едно нещастие в себе си. Как можете да се избавите от това нещастие? Чрез великата Божествена наука.“ /стр. 125/

В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ С КОСМОСА

„Изпълнението на волята Божия подразбира всичко, което се върши в света, да е проникнато от такава красота и хармония, която да е в пълно съгласие с Космоса...“ /стр. 125/

ИСТИНСКАТА НАУКА

„Казвам: съвременната наука, изучава главно миналото на човечеството, но това още не е наука. Истинска наука е онази, която изучава бъдещето и прониква в него.“ /стр. 125/

БЕЗ ТРЕВОГИ И БЕЗ РАЗВИТИЕ

„Има души, които Провидението не е подложило на никакви изпитания. Тия души не се изпитват. Обаче, ако хората не искат да бъдат изпитвани, трябва да се изпратят в страната на вечния мир, където няма тревоги, няма безпокойствия, но няма и развитие... Който иска да се откаже от злото, той трябва да се откаже и от доброто. Обаче, на този човек веднага подписват паспорта и го изпращат в света на вечния мир...“ /стр. 126/

МЕТОД ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ МИНАЛОТО

„... За да се освободи човек от своето минало, Бог е вложил в него този вътрешен глад за изучаване Словото Божие... Под думите „Слово Божие“ разбирам целокупния живот.“ /стр. 126/

ЗА БЛАГАТА ЛИ ДА БЛАГОДАРИМ ИЛИ ЗА СТРАДАНИЯТА?

„Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било до сега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от невидимия свят, за изпратения от тях подарък...“ /стр. 127/

ГОЛЕМИТЕ НЕЩАСТИЯ

„Великите хора в света са се повдигнали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали. Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. И тъй, бъдете внимателни, да не би като се оплаквате от малки страдания, да налетите на по-големи.“ /стр. 127/

УБИВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО

„И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те само очакват велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало.“ /стр. 128, 129/

ТИХИЯТ ГЛАС

„Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека, един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг и в него настава пълно затишие, в което той чува тихият глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи!“ /стр. 129/

„A3 ВСЯКОГА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ“

„Един българин... решил да се самоубие. Като размишлявал по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе“. Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило и той казал: Няма да се самоубия. Аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал... Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас – „аз всякога мисля за тебе.“ /стр. 129/

ТОЗИ ГЛАД Е ВЪТРЕШНО НАЧАЛО

„Ето, идат дни“, говори Господ Йеова, „и ще проводя глад на земята; не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне“. (Амос 8:11)... Този глад е вътрешно начало.“ /стр. 115 и стр. 129/

СЪУЧАСТНИЦИ

„... Бог... иска да ни направи съучастници в Неговото дело. Можете ли да се радвате на живот, в който не сте взели никакво участие?“ /стр. 129/

ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО

„Ученикът трябва да бъде наред със своя Учител. Където е Учителят, там трябва да бъде и ученикът.“ /стр. 130/

МИСТИЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА „ГЛАД“

„И ще проводя глад на земята“. Този глад подразбира стремеж към Божественото...

... Чрез този глад се придобива знанието. Този глад събужда вътрешните сили в човека...“ /стр. 132 и стр. 133/

КАКВО НОСЯТ ВРЕМЕННИТЕ БЛАГА НА ХОРАТА

„Сега, като се спирате върху живота... вие разглеждате временните блага, които той носи, без да се спирате върху факта, че временните блага създават големи нещастия на хората... Младата мома изразходва време, енергия, средства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на някой момък. Най-после, тя се домогва до това благо, но цял живот носи последствията. С ред страдания и мъчнотии, тя изкупва придобитото благо.“ /стр. 134, 135/

САМО ОНЗИ ПОЕТ

„... Мъчението е за ада, драмата – за човешкия живот, поезията – за рая... Обаче само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата.“ /стр. 136/

КАК СЕ ОБРАЗУВА ГРЕХЪТ?

„Ако грехът днес е дошъл, и утре има възможност да дойде. Грехът не е нещо случайно. Той представя натрупване на желания, които всеки момент могат да се изявят и да спънат човека в неговото развитие. Тези желания имат далечен произход.“ /стр. 136/

РАЖДАНЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА ИЛИ ТЯСНОТО СЪЗНАНИЕ

„Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т.е. на мислите с тесни кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно материалистично.“ /стр. 137/

НЯМА СИЛА В СВЕТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ПРОТИВОДЕЙСТВА НА БОЖЕСТВЕНИТЕ ИДЕИ

„Сега аз искам да насоча мисълта ви към един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеите. Идеята сама по себе си е мощна... Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна... Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, където сама ще се организира. Как ще се организира? Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си... Могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви... Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека.“ /стр. 136, 137/

ТОВА, КОЕТО ОТРИЧАШ, СЪЩЕСТВУВА

„... Човек не може да отрича това, което не съществува. Може да се отрича само това, което съществува, но не и това, което не съществува. Ако отричате съществуването на материята, това показва, че тя съществува. Щом отричате съществуването на духа, това показва, че той съществува. Човек може да отрича само тия неща, за които има известни понятия...“ /стр. 138/

ИЗГРЕВ И ЗАЛЕЗ

„Където има слънце, там има ден; където няма слънце, там има нощ. Когато казваме „Божествен ден“, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание, като изгряващо слънце, което го озарява и внася в него светли, велики мисли. Нощта в съзнанието подразбира залязване на това слънце.

Казвате: какво нещо е Любовта? – Изгрев. – Какво представя отсъствието на Любовта? – Залез. – Какво нещо е Мъдростта? – Изгрев. – Какво нещо е глупостта? – Залез. – Какво нещо е Истината? – Изгрев. – Какво нещо е лъжата? – Залез.“ /стр. 138, 139/

СЪЩАТА ГРЕШКА

„Сега вие се чудите, как са могли евреите да постъпят така с Христа! – Всеки човек може да постъпи като евреите. Ако разпне своята велика идея, както евреите разпнаха Христа, не прави ли и той същата грешка? Но тази грешка носи след себе си голяма катастрофа.“ /стр. 139/

ВЪТРЕШНИЯТ СМИСЪЛ НА ЦЕЛУВКАТА

„Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човек търси в живота. Аз не разглеждам целувката в нейната външна, физическа страна, но имам предвид нейния вътрешен смисъл... Горната устна представя извор, от който изтичат струи от Божествената Мъдрост. Ако погледнете на човека с разбиранията на ангела, ще забележите, че от горната му устна изтичат някакви струи като от извор, а долната му устна представя коритце, в което тези струи се изливат. Следователно ако от устата на някой човек изтича нектар на живота, тази целувка има смисъл; обаче ако от устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие,“ /стр. 140, 141/