Из Словото на

Учителя Петър Дънов

МИСТИЧНО РАЗБИРАНЕ

НА ЖИВОТА

Книга 1

Съставител: Елеазар Хараш

Варна, 2019 г.

ПРЕДГОВОР

ПЪТЯТ КЪМ ВЕЧНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ

В безкрайната вътрешност има велики тайни, необятни тайни. Дълбоко в човека има една бездна, но още по-дълбоко има нещо друго... Това е свещената тайнственост – тук се намира голямата мистерия на живота.

И тази мистерия е сам Бог, това е Центърът, от Който се излъчва безкрайността, това е Изворът на всички мистерии.

И така, великите тайни са скрити в сърцевината на живота, в сърцевината на Бога.

Тайната на Словото спада към едно Универсално измерение, а в това измерение... Словото е Бог.

Тайната на Голгота представя една от най-големите тайни на Вечността; тя е закодиран текст и представя част от мълчанието на Вечността.

На Голгота се изявява смисълът на живота, а този смисъл е свързан с мистичната дълбочина на Словото.

В израза „Словото бе Бог“ е скрита цялата окултна наука, но тук няма да се спирам конкретно на този въпрос, а само ще кажа, че Словото е синоним на Бога. Или по друг начин казано: Словото е Неговото име... и когато Той говори... ти чуваш нещо особено.

Този Върховен глас води хората в пътеката, а думата „пътека“ е мистична и означава „навлизане във вътрешността на Словото“. Всяка дума е сфера на дълбоки духовни идеи.

Поверените таланти, за които се говори в Библията, се отнасят до тайна притча, която на света се изнася по един начин, а във вътрешността – по друг.

Ще обясня накратко: тази притча се отнася до дълбоко скритите окултни органи на душата, чрез които се виждат други светове на Духа и то по един чист и реален начин.

Чистите душевни сили и способности образуват окото на душата или окото на вътрешните сили на душата.

Когато човек е небрежен към развитието на своите душевни сили, с това той е заровил своите духовни таланти... и с това той не е могъл да се домогне до Свята Божественост.

Пътят на Христос към Йерусалим, това е пътят на душата към красотата на своя кръст.

Ще обясня: на кръста се утвърждава вечната връзка на душата със своя Творец и именно затова всяка душа трябва рано или късно да бъде разпъната.

На Голгота се пося едно Велико Космическо преобразяване на душите и точно тук Христос направи космическа връзка с душите.

Всичко това означава, че Голгота има Космически обсег на действие и че тук се пося семето на една нова Вселена.

Голгота беше едно Откровение, а когато говорим за тази специална дума „Откровение“, трябва да знаем, че тя има три тайни значения.

Ще кажа едното – когато говорим за Откровение, ние имаме един духовен процес, при който Небето прониква земята... И така чрез Исус – „Христос“ се вля в човешката еволюция и в хода на развитието... По това може много да се говори, но в окултната наука ни е забранено да изнасяме много от тези неща. Така че тези, които искат по-дълбоко разбиране, нека да се опитат да проникнат в това, което премълчавам.

На лекциите вече съм казал, че Мълчанието, това е езикът на Космическата сила.

Всички, които навлязат дълбоко в окултизма, се научават да пазят тайна, а абсолютното опазване на тайна осигурява съхраняване на специална енергия, която енергия е от по-висш порядък... И когато е необходимо, тази тайна има власт да преобразява.

За да можеш да медитираш върху тайната – същественото е в това, че тя трябва да те приеме.

Без вяра вие не можете да влезете в тайната, а без Любов вие не можете да влезете в мистерията... Вярата е само една подготовка за живота в Божествената Любов.

Тайната е път към мистерията на живота, а мистерията на живота е свята област.

Тайната на живота ще ти помогне да навлезеш дълбоко в себе си, където ще познаеш част от своето мистично битие... Тук Словото се явява като пряк контакт с Духа, тук завесата на храма е раздрана..., т. е. тук вратата към духовния свят е отворена.

Животът в святата тайна е една чиста Божественост и тук, в тази област на живота, се таи съвършенството на Битието.

Тук думите са Божествени Принципи; тези думи са ключове за Висшия свят; тези думи са особени слова, но за тези думи тук на земята не се говори. Това са думи-духове и когато тези думи влязат да живеят в човека, влиза и Духът на Бога... Така тайната прави нещата богати.

Към тези думи се стреми всяка душа, защото тези особени думи са резюме на цялата окултна наука. Тези думи са над посвещението... Те се отнасят до най-вътрешните сфери на Битието. Всичко това се отнася до мистичната гледна точка, която извлича сила от всички неща, дори и от нещастието.

Защо Бог е допуснал изкушението? – В това са скрити три дълбоки окултни идеи. Ще кажа едната – изкушението е допуснато, за да могат душите да се разгърнат в едно велико развитие и всеки сам да познае своята универсалност; това е за будните ученици на окултната школа.

Да победиш изкушенията, това значи да ти се разкрият вътрешните закони на Логоса, а това са законите на мистичната реалност... И затова е казано: Създай себе си.

Откровението е пътят към вечното вдъхновение и тук трябва да кажа, че Откровението и Евангелието са дълбоко езотерични, окултни и мистични книги, а това означава, че тук Истината е скрита много дълбоко и че действията на Логоса не са обикновени явления, а са от космически и мистичен характер.

Всичко това означава, че сам ти трябва да станеш много дълбок... т.е. Истината изисква дълбочина, сиреч Посвещение. Библейските случки имат отношение не само към хората, но и към Космическите йерархии, защото Христос е Върховния Логос.

Върховният Логос не говори на материалното съзнание, защото то няма уши; това са заровените хора.

Пазете се, обични братя и сестри, от материалното, защото колкото по-материален е човек, толкова е по-заровен.

1996 г. Варна.

Елеазар Хараш

ВЛИЗАНЕ

ВЕЛИК ПРОЦЕС

„... Казват: няма нищо особено в процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нещата.“ /стр. 6/

„Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането.“ /стр. 3/

МИСТИЧНО КАЧЕСТВО

„Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание, е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие.“ /стр. 20/

БЕЗСМЪРТЕН ГОВОР

„Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени...“ /стр. 21/

УХОТО НА ЖИВИЯ ГОСПОД

„В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които падали на колене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си... Казвам: молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение... вашата молитва ще бъде приета.“ /стр. 8/

БЕЗ ОРЪЖИЕ, НО С ВЯРА

„Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: не ме е страх, аз вярвам в Бога. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората без нож, без какво и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещнеш, ще я погледнеш само и тя ще си замине.“ /стр. 17, 18/

ДОБРОТО СЪЩО СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА

„Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем.“ /стр. 17/

BEЧНО НАСТОЯЩЕ

„Има реални неща в света, но има и нереални. Реалните неща нямат начало, нямат и край...

Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му като на нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение като на вечно настояще.“ /стр. 24 и 25/

ПЪТЯТ НА ВСИЧКИ РЕЛИГИИ

„Всички религии водят до вратата на космическото съзнание.“ /стр. 26/

ИЗОБИЛИЕТО НА КОСМИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ

„Самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, Любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним.“ /стр. 26, 27/

ЗАКОНЪТ, КОЙТО ЖИВЕЕ ОТВЪТРЕ

„... Освен външния закон, в човека има и вътрешен закон – Божия закон... Единият закон е преходен, установен от хората, а другият закон е вечен, установен от Бога.“ /стр. 30/

КРАЖБИТЕ В ДУХОВНИЯ СВЯТ

„... Кражбата, като неморален акт, става не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят... И в духовния свят стават кражби. Когато някой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттук-оттам, докато най-после постигне целта си.“ /стр. 32/

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Е ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА

„Питам: какво представлява реалният живот?... Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок вътрешен смисъл.“ /стр. 33/

СЪПОСТАВЯНЕ

„Ние уподобяваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният свят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка...

Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети, нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Б“ в думите „Бог, благост, блажен“, и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.“ /стр. 35/

ОТНЕМА СЕ САМО НЕРЕАЛНОТО

„Питам: каква реалност има в това, което могат да вземат на човека?“ /стр. 40/

ЕДИННОТО И ЧОВЕШКОТО

„... Когато се говори за Истината, трябва да се знае, че в света има само едно право учение; в света съществува само един разумен човек. Колко човеци създаде Бог първоначално? Ние знаем, че Той създаде първоначално само един мъж и една жена. Всички хора, които отпосле се наплодиха, това е човешка работа.“ /стр. 40, 41/

ПЪТЯТ КЪМ ИЗНАЧАЛНАТА МАТЕРИЯ

„Човек е грешен, но причината за това не е Господ, Който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека, беше неустойчива. Тя беше човешка кал. Днес Бог създава новия човек и ще го направи не от човешка, но от Божествена материя.“ /стр. 41/

ЛИКВИДИРАНЕ НА ВЕЛИЧИЕТО

„Ако някой иска да се прослави... той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, където работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата – ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия... Където отиде, няма да бъде вече пръв, но последен.“ /стр. 42/

ПРИРОДАТА ЗНАЕ

„Щом природата е покрила главата на човека с коса, тя знае защо прави това. Разумните същества, които са взели участие при създаването на човека, на всеки негов косъм по главата и лицето са написали известно правило, известен закон. Много от западните народи се бръснат, стрижат, но затова се забелязва един упадък в техния морал.“ /стр. 43/

ЧЕЛОТО Е ТВОЯТА НИВА

„... Клетките, които пречупват, например, лъчите на Мъдростта, се намират... на самото чело на човека. Затова, именно, челото с всички свои центрове, трябва да се разработи правилно, както се разработват днес нивите и полетата, когато искат да дадат добра жетва.“ /стр. 43, 44/

МЯСТОТО НА СВЕЩЕНИЯ ХРАМ

„Свещеният храм в света, е човешката глава. Засега няма по-велико нещо от нея. Обаче, това, което човешката глава създава, бледнее пред величието на самата глава като форма. През нея преминават Божествените мисли, чрез нея се изявява Великият Божи Дух.“ /стр. 44/

ПРОСТОТО В ПРИРОДАТА

„Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек.“ /стр. 48/

МАГИЧЕСКОТО ПИСМО

„Кажете ли някому: аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тия думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл...“ /стр. 48/

НАЙ-ТРУДНИТЕ УСЛОВИЯ

„Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли.“ /стр. 49, 50/

ЖИВИТЕ ВЛИЯНИЯ

„... Ония хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тия велики, безсмъртни души... В най-трудните времена на живота си, вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: не бойте се, ние сме с вас.“ /стр. 51/

144000

„Българите ще се изправят, когато дойдат между тях тия 144000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тях има и китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.“ /стр. 52/

БОГАТСТВОТО НА ВЕЧНОСТТА

„Питам: може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по-хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене или да следваш пеене между ангелите?“ /стр. 53, 54/

ВИЖДАНЕ НА НЕОБИКНОВЕНОТО

„Някои ми казват: защо си събрал толкова невежи хора около себе си? Не можа ли да намериш някои философи, учени хора, на които да проповядваш? Казвам: всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората... Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества.“ /стр. 56/

ОТВЪД КОНТРАСТИТЕ

„Когато обича, човек мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго... Където има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите.“ /стр. 63/

ПРИЯТЕЛСТВО ВЪВ ВЕЧНОСТТА

„Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.“ /стр. 66/

В ПОЛЕТО НА РЕАЛНОСТТА

„... Човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие.“ /стр. 68/

ОТНОШЕНИЯТА В РАЯ

„Не е рай това място, което е пълно с майки, бащи, попове, владици, патриарси и др. Между съществата на рая няма ни помен от такива отношения, каквито ние познаваме на земята. Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и да е друго титулувано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята.“ /стр. 69/

ДРАМА И ТРАГЕДИЯ

„... Човек се намира в положението на малко дете, което иска да воюва със слон... Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона.“ /стр. 70 и 71/

ТОЗИ, КОЙТО СПАСЯВА

„Не е било и няма да бъде това – един обикновен мъж да спаси някоя жена или една обикновена жена да спаси някой мъж... Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Значи, той е душа, излязла от Бога. Щом е така, тази душа не може да коленичи пред една мома или пред един момък и да очакват един от друг спасението си. Бог спасява душите.“ /стр. 72/

АКО МОЖЕШ ДА ЖИВЕЕШ

„Казвате: веднъж съм дошъл на земята... ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш.“ /стр. 73/

МЯРКАТА ЗА ДОБРОТО Е ВЕЧЕН ПРОЦЕС

„... Казвате: този човек е много добър. Как проверихте това? ... Във великото единство на живота, добродетелта не може да се ограничи само в един акт.“ /стр. 74/

ЗАЧЕВАНЕТО НА ЗЛОТО

„... Онзи, който не обича Бога и не го познава, той сам се отделя от Него и казва: знаете ли какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адама да се посъветва с него как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: аз мога да разполагам със себе си, както искам.“ /стр. 75/

СВЕТЛИНАТА – СВЯТ ИЗВЪН ВИБРАЦИИТЕ

„Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера... Казвам: светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина...

Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и предметите.“

/стр. 76/

ЛЮБОВТА – ЖИВОТ В ЕДИНСТВОТО

„Човек сам по себе си не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта.“ /стр. 76, 77/

МЕТОДЪТ НА ЛЮБОВТА

„Казвам: има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта.“ /стр. 77/

ИСТИНАТА, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА

„Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат и той си мисли: няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън!“ Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина...“ /стр. 79/

КОГА ТРЯБВА ДА СЕ ВИКА ЛЕКАРЯТ?

„Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенца или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя или не?“ /стр. 80, 81/

ОСОБЕНИЯТ АНГЕЛ – ХРАНИТЕЛ

„Сега, като се яви инфлуенца, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат... че се явила особен вид инфлуенца, с много смъртни случаи и т.н. Казвам: инфлуенца иде с цел, да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар.“ /стр. 81/

ФАЛШИВИЯТ ПЛАЧ

„Интересно е наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат, в живота, за тях никой не плаче.“ /стр. 81/

БЕДЕН ИЛИ БОГАТ?

„Мнозина мислят, че Христос е бил беден, нямал къде глава да подслони... Може ли да бъде беден този човек, който е в състояние да нахрани 5000 човека с пет хляба и две риби? Може ли такъв човек да няма подслон?“ /стр. 83/

ВЛОЖЕНОТО В ЧОВЕКА

„Срещам някой беден човек, който се оплаква, че нямал никакви приходи в живота си. Казвам: твоите приходи са вложени в живота, който Господ ти е дал.“ /стр. 84/

КОЙ РАЗБИРА?

„Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно.“

/стр. 86/

ХУБАВОТО – ЗА РАЗУМНИЯ, СПЪНКИТЕ – ЗА ГЛУПАВИЯ

„Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.“ /стр. 88/

МАГИЧЕСКАТА ПОЕЗИЯ

„Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли обаче реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет... когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „ЕДИН БОГ, ЕДИН УЧИТЕЛ, ЕДНА ЛЮБОВ...“ Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят.“ /стр. 88/

СВЕЩЕНИЯТ МОМЕНТ

„Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие... Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. /стр. 90/

ЗАЩО ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ?

„Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек, един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент именно човек живее. /стр. 91/

ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ВЕЛИКОТО

„Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът... започва отново да гради, да съгражда... Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света.“ /стр. 93/

НЕВИДИМАТА МАЙКА

„Всъщност детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.“ /стр. 95/

ПРОНИКВАНЕТО

„Казвам: ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим... Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света.“ /стр. 95/

В СФЕРАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ

„Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя... Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества.“ /стр. 98/

ПОЛЮСИТЕ НА ДУШАТА

„Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам, досега е създал.“ /стр. 98/

ПЪТЯТ НА САМОСЪЗНАНИЕТО

„Самосъзнанието... включва специално човешкия живот... В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава.“ /стр. 99/

ТОВА, КОЕТО СЕ ТАИ В ЧОВЕКА

„И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината на това? – Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби.“ /стр. 102/

ЛЮБОВТА НА РАЗУМНИЯ И ЛЮБОВТА НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК

„Когато разумният човек люби... този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо.“ /стр. 103/

ПРЕОБРАЗЯВАЩАТА МУЗИКА

„Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби и войниците се настройват... сграбчват пушките си и тръгват на бой...“

„Истинската музика е тази, която се изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците... забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва... Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: да спрем сраженията! Да се помирим!“ /стр. 105, 106/

ВОЮВАНЕ ЧРЕЗ ЛЮБОВТА

„Истинското юначество не седи в това, да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди на цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта.“ /стр. 106/

ЗАЛЕЗ И ИЗГРЕВ

„Човек е дохождал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява.“ /стр. 107, 108/

ВИЖДАНЕТО НА АДЕПТА

„... В света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите... Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце.“ /стр. 108/