Още нещо деликатно в този вид мъдрост, тъй като ще говорим за десетки видове мъдрост. Лао Дзъ не се занимава с избор – нито правилен, нито неправилен, никаква двойственост. Тотална Цялост. Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг. Абсолютно никаква двойственост. Без никакъв спор, дори без радост, без мъка, но с Дълбочина. С друга Потайна Радост, която не е позната на света и на много Мъдреци, защото тя живее в много дълбоко място. Дори не е радост. Тази радост, която вие познавате, става въпрос за човешката радост, често повече прилича на скръбта. Значи нито радост, нито мъка, а с Дълбочина. Никакви чувства, тъй като той е отвъдно Същество, изключително Същество. Ще дам един пример. Например: Ако Христос застане до вас, ако Питагор застане до вас, ако Орфей застане до вас, веднага ще усетиш красотата на едно Висше Същество. Обаче ако Лао Дзъ застане до тебе, нищо няма да усетиш – тотално Нищо. Затова Конфуций се е уплашил, като е видял в очите му Нищо, някаква Бездна. Разбира се, умът винаги се плаши от дълбокия живот. Не можеш да разбереш дали е висше същество, или низше, дали е мъдрец, дали е учен, защото той не се смята нито за учен, нито за мъдрец, тъй като е влязъл в една много съвършена вътрешна област. Той живее в такава дълбочина и толкова тънко, че е неуловим както Дао, както Небитието, както тази изключителна Дълбочина на Живота.

ЗА ЧУДОТО

(Първа идея за размишление)

Искам да ви кажа някои неща за чудото, тъй като едновременно: има чудеса и няма чудеса. Важно е да разберем някои позиции.

Първо: дори да не откриеш Любовта (тъй като тя е едно от най-големите чудеса, вълшебства в живота, в този смисъл), в целия си живот, ако си буден, ти си длъжен да умреш в самото търсене, без да спираш до края на живота си. Това е дълг на всеки истински ученик и на всеки мъдрец.

Когато намериш Любовта, ти ще намериш и Божието Име, и своето име. А Неговото име е казано на много разбираем език. Това е така наречения израз Учителят. (Преди време ви тълкувах някои букви, по-специално буквата „У“, която означава Небитие.)

Когато си буден, ти разбираш как е облечен Учителят. Накратко ще кажа нещо за неговото облекло: Отвън той е облечен в Закона, а отвътре – в Тайната на Мистичния Път. Това е неговото облекло. Затова един голям мъдрец, казва се Араби, казва за Бога: Когато се появи моят Възлюбен, с кои очи Го виждам? (Тука става въпрос за Мъдрост и Мистика.) С Неговите! – отговаря сам на въпроса си – Не с моите. Защото никой, освен Него Самия, не Го вижда.

Любовта е естественият Път да Го видиш. (Смятам, че не е необходимо да повтарям, след като 13 години сме говорили много за Любовта. През следващите години ще говорим повече за Мъдростта, за пътя на Мъдростта. Искам да кажа: Много сме говорили за Любовта и винаги става въпрос за онази Божествена Любов, не за човешката, макар че Любовта е Неделима.)

Когато Го видиш с тази Любов, никакви чудеса не са необходими, защото тази Любов е най-голямото чудо, най-голямото вълшебство. Например: когато един Посветен е постигнал тази Любов и ако Христос дойде при него, и иска да направи чудо, той ще бъде спрян, защото този Посветен е видял Любовта. Искам да кажа: човек, който е познал Любовта, няма необходимост от никакви чудеса. Той живее в постоянно чудо, в постоянни Откровения. Всеки ден – нови духовни подробности, нова Мъдрост, нови тънкости. Всеки ден – обогатяване в нов смисъл, ново съзнание и т.н. За мен лично най-великото чудо, това е замяната на едно лошо качество с едно добро. Може да изглежда много просто, но аз го смятам към тези малки чудеса, които много харесвам и много ценя. За мен лично, мога да кажа даже най-великото чудо. Това всъщност е едно малко, тихо и истинско чудо.

ВЪЗЛЮБЕНИЯТ

(Втора идея за размишление)

Това е едно от Неговите имена. Можем да Го наречем условно, тъй като много трудно се намират думи: Любимият, Любящият и т.н.

Страхът от огъня в сравнение със страха да бъдеш разделен от Възлюбения, е като капка в безкрайния океан. (Това е казано от един египетски, един от най-дълбоките Мъдреци, Мистици, Посветени и Учители, за него ще стане въпрос в тази книга, за която загатнах… Казва се Зун-Нун-Мисри.)

Неговата Любов влезе – един друг мъдрец във връзка с Възлюбения – и отстрани всичко друго, освен Него самия, и не остави и следа от нищо друго. Така в мен остана единствено тя (Любовта), както е Той Единствен. Един от големите Мъдреци и Мистици – Байазид.

Всичко това означава, че най-висшата религия е Единството с Любовта. Значи, ако трябва да говорим за религия, да определим нейната истинска мярка, няма значение към кого принадлежиш…

(Даже наскоро казах на някои: и в София, и тука, и на други места съм го казал… Някои искаха да тръгнат по Пътя на Учителя, аз им казах: „При мене не може да идвате! Аз ще ви спра, даже ще ви отстраня. Защото това не е естествен ваш път. Така че вашият път е друг. Може да обичаш по някакъв начин Учителя, но щом това не е твоя естествен Път, щом нямаш тази специфична Любов, можеш да ходиш, но не и да идваш при мен“ – защото аз не проповядвам такова Учение, каквото някои мислят.)

Както казах: Единството с Любовта. Същевременно: Любовта е Същността на всяка истинска Вяра. Казвам това, защото има вяра, която е много фалшива, това е вярата, която изхожда от ума. Тя по един много деликатен начин заблуждава човека: той мисли, че има вяра, но неговата вяра не произлиза от сърцето, където е нейното място, понеже сърцето е тотално, сърцето е нещо цялостно. Сърцето може да се отдаде тотално на нещо; умът никога не може да се отдаде, той не е цялостен, той е раздвоен. Значи, когато говорим за Вяра, не можем да я сместваме с вярата на ума. В тази връзка: има много заблудени, които умират и с вяра, и с надежда (умът също се надява). Умирайки тези хора си запазват надеждата и след време се прераждат в тази надежда и с тази вяра, които не им носят нищо. Тъй като не са разбрали откъде произхожда истинската Вяра.

Всички тези Мъдреци, които са се раждали в света, са част от историята на човечеството. (И затова ви говоря за тях. И ще продължа тази година много често да ви говоря.) А какво е това история? В Кабалата се дава едно понятие от един от най-големите Посветени, Учители, един от най-големите кабалисти – Исаак Лурия – едни от най-големите Посветени в Кабалата, Мистик и Учител. Той казва за историята: „Историята на човечеството – това е възвръщането на душите“. Тук най-вече говорим за Душите Мъдреци. И тези Души Мъдреци са се раждали като най-верен и близък образ до Истината.

Защо Мъдреците могат да се изразяват ясно и дълбоко? Ще обясня накратко. Защото те са проникнали в Нищото, т.е. в Неизяснимия смисъл на живота и точно затова най-добре изразяват Истината за Възлюбения. Понеже са разбрали, че животът е неизясним, неизразим, точно на тях е дадено да могат да го изразяват.

ЗА МЪДРОСТТА

Продължение

(Лекция 8)

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина не с усилия, а с пасивност – женския принцип в живота, най-дълбокият принцип в живота, основата на всяка Мъдрост. Тъй като без Любовта не можеш да се запътиш към Мъдростта, трябва да имаш основа. Тук трябва да кажа още нещо: с голяма изтънченост и изключително строга, вътрешна, тайна дисциплина. Става ясно, че не говорим за дисциплината както е при военните в казармата.

Само за малко ще се отклоня да ви дам един пример, макар и кратък, той има своето място. Един професор бил извикан в запас, в случая символичен. Когато го извикали в запас, този професор, той толкова обичал свободата, че не можел да възприеме какво е това „на ляво“, „на дясно“, „кръгом“ и т.н. – всички тези глупости, които нямат нищо общо с истинската дисциплина. И когато военният започнал да командва: „На ляво, на дясно, кръгом “ и т.н., той излязъл от строя и казал: „Аз се отказвам. Вземи окончателно решение какво искаш – на ляво или надясно“. Това са хора, които обичат Свободата. Това са хора, които не признават пътищата на ума, затова казвам този пример.

Никой ученик не може да бъде заставен от някого да изпълнява заповеди. Точно затова светът не обича напредналите Духовни хора, защото те са неуправляеми. Никой не може да ги управлява. Никой не може да застави един истински ученик да убива по време на война, защото освен старата карма, трябва да си напише нова, а това е голяма глупост.

И аз си спомням, че преди време, когато бях в запас, беше задължително да се стреля, но аз не исках да стрелям и да пипам желязо и направих това, което трябваше (невидимо). Един офицер дойде при мен и каза: „Имам пълна власт да те освободя от стрелбата, ако искаш може да не стреляш“. Казвам: „Не искам, няма смисъл“. „Свободен си!“ – и толкоз. Искам да кажа: има много начини навсякъде да бъдеш свободен, но трябва да си твърдо убеден, иначе не се получава. Трябва да си Верен на Духа, за да се получи тази дисциплина, за която говоря.

От всички Мъдреци и Учители Лао Дзъ е от тези, които са най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за Подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно Дълбоко Разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика примерно три часа с главата надолу – това за един Лао Дзъ или за негов ученик е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е Дълбокото Разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ: Дълбокото Разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения – то е специфично качество на Мъдреца. Така че ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане Мъдрец. После да каже: „Толкоз много енергия изхарчих!“. Но все пак първо трябва да има много усилия и после нещата ще се постигнат без усилия.

За да станеш свят човек, молитвата, пеенето, размишленията са необходими. Но за да станеш истински Мъдрец, всички тези неща не помагат. Това, което помага, пак го повтарям и правя ударение на него, е Дълбоката Тайна на Разбирането. Тук става въпрос за зрелия плод, за Дървото на живота, защото човекът на Мъдростта всъщност това е Дървото на живота. Трябва да разберем дълбоко този въпрос. Това е истинският плод, дълбокият плод.

Но не трябва да бъркаме, както ви казах за военната дисциплина. Има много видове дисциплина, има и такива плодове, различни видове плод. Ще дам още един пример. Двама луди – така ги наричаме в този свят, което е много относително. Някой път не се знае дали не става въпрос за по-нормален човек от нормалния, но заради примера… Двама луди (пак е Окултен символ) стояли на едно дърво, на един клон (Май бяха и малко пияни, освен луди. С мои думи го разказвам.), единият почнал да залита и паднал от високо. Другия го попитал: „Чакай! Къде отиваш?“. И оня му отговорил: „Аз съм зрял плод“. Искам да кажа: такъв плод, който пада по такъв начин от дървото, от Дървото на живота, не може да бъде мярка. Говорим за човека на Мъдростта, който е истинския плод, истинското Дърво на живота.

С дълбокото разбиране на Лао Дзъ (говоря конкретно за него днеска): и добрият живот, и лошият живот са благодат. Това означава, че и в ада, и в рая мъдрецът не изгубва себе си. Докато много светци са изгубвали себе си, напускали са света, защото не могат да живеят този живот, който искат, сред хората. Но Мъдрецът навсякъде се чувства добре. Както ви казах: Конфуций е също Мъдрец, но неговата Мъдрост не му е донесла същественото – Пълнотата на Живота. А от Пълнотата на Живота има и други, по-дълбоки измерения. Мъдростта на Конфуций е успокоила много хора, но не е могла да ги въведе в дълбоката и тайна Реалност. Ето я разликата, това са различни видове мъдрост. Ще обясня. За да може Конфуций да се развива, той трябва да има път, трябва да има правила, трябва да има закони. Такива са и неговите ученици. (По-нататък ще ви обясня защо това е зависимост и някой път тя даже пречи.)

За Лао Дзъ не е необходим дори и Път (забележете), никакви правила, никакви закони. Достатъчно е Разбирането, Дълбочината и Подходът. Търсенията на Конфуций са търсенето на обикновените хора в света.

Разбира се, другият път ще ви дам примери за тяхната среща с Лао Дзъ, преди време ви дадох, но този път ще ви дам от друга гледна точка, за да видите разликата между двата вида мъдрост.

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина, защото е имал по-дълбоки и тайни търсения. Значи: пак има някакво търсене, но в друго измерение – по-дълбоки и тайни търсения.

Преданието казва, че Конфуций е разбрал в един момент, че някой трябва да му помогне. Той е разбрал, че нещо в неговата мъдрост му липсва и той е разпратил своите ученици да му намерят човека, който да му помогне. И те тръгнали, ходили, питали, търсили – и намерили човек, който даже нямал име, и те нарекли този човек Стареца, защото другите така му викали. Лао Дзъ – преведено означава старото момче, Старецът. Дори, когато си писал книгата, той не е оставил име… И когато неговият ученик, който даже искал да го арестува, казал: „Ти си мъдрец, Учител, трябва да оставиш нещо на човечеството. Напиши нещо“. Понеже Лао Дзъ много обичал този свой ученик, престоял три дена в тях и за три дена написал тази книга. Но когато заминавал не си оставил даже името… От разстояние ученика се развикал: „Кажи си поне името!“ „Наричай ме Лао Дзъ – Старото момче.“ Както виждате: изключителна скромност, изключително смирение, защото за него наистина – Дао, което е казано, не е Дао; Истина, която е казана, изгубва своята сила. И той на практика е държал много на това, но трябвало и той да направи някакви компромиси с Истината. За да каже просто нещо и да стане по-близък до някои свои ученици.

В Кабалата много се говори за този Старец, така нареченият Съкровен Старец – най-дълбокото Същество, което съществува в Небитието, наречено символично Съкровения Старец. (След време ще говорим повече по този въпрос от гледна точка на Кабалата.)

Понеже хората не му знаели името, а той даже не е държал на това, защото Дао (както казах), което може да се назове, не е Дао. И понеже хората не му знаели името, му викали символично Стареца. Той бил толкова неизвестен и скромен, че не се знае кой го е раждал, как е живял. Знае се само, че е бил библиотекар, знаят се някои общи неща, но въобще не се знае как е живял. Такива хора нямат биография. Защо? Когато един човек стане Посветен, във високо ниво, биографията му изчезва. Посветеният е непознат, той няма биография. Има формален паспорт, но той вече е Същество на друг свят, на друго измерение. Всичко е било забулено в тайна. Но Тайната е вечна, тя не се ражда. Трудно е било даже да се каже кой го е срещал и какъв е този Старец. Защо? Защото, според Окултната наука, за да срещнеш един такъв Старец в живота си, един такъв Мъдрец, на тебе ти трябват съвсем други очи и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя път. Те нямат нищо общо с видимия свят и с астралния свят. Очите символизират Истината, т.е. трябва ти съвсем друга жажда за Истината и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя път. Но за да можеш да го срещнеш, това не означава още да го разбереш, защото, както казах, човекът и особено Мъдрецът, Учителят, Мистикът са непознаваеми. Тези Същества са Вечна и Необятна Същност. И е много трудно да познаеш нещо от неговото Небитие, от неговата Тайна, освен ако той доброволно не пожелае. Другият път ще се спра по-подробно на срещата между Конфуций и Лао Дзъ и това, което те са си разменили.

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

(Трета идея за размишление)

Първо: Десетте заповеди са кристализацията на загадъчното присъствие на Словото, което се е явило на Синайската планина. Духът е излъчил Словото във вид на десет заповеди, които всъщност са насочени към всички видове външни същества: тези, които са изгубили Истината, за да могат да се върнат, за да могат те да станат вътрешни и да се върнат в света на Истината; да имат пътеуказател.

Десетте заповеди, според Кабалата, са обръщение на Милостта към света; едно отношение, един подход. Десетте заповеди са дадени за съществата, които имат корени в Дървото за познание на доброто и злото.

Първите скрижали, т.е. тези, които не са се казали, са останали скрити, защото те са свързани с Учението на Месия, което е Учението на Духа. Те са за други същества, за тези, които са избрали Вечния Път. Първите скрижали са свързани с Универсалната Светлина, а вторите скрижали, т.е. десетте заповеди, са само частичен и външен израз, т.е. ограничение на тази светлина.

Ако човек не направи дълбоко в Душата си Правилния Избор (става въпрос за жаждата за Истината), ако човек не избере Вечния живот, той няма да може да протегне ръката си – така казва Кабала – и да яде от плодовете на Духа, от Вечното Учение. Тогава той ще се ражда и ще умира в голямото „колело на съдбата“, тъй като той си е избрал този път.

ЗА ДЪЛБОЧИНАТА

(Четвърта идея за размишление)

За учения животът е проблем; за религиозните хора животът е Тайна; за светеца животът е Път. Това важи и за ученика.

За Мъдреца животът е Дълбочина и медитация – истинска медитация.

Думата „медитация“ означава сливане и изработване на Светлинен Път към Духа. Да медитираш, значи да навлезеш в Окултната Дълбочина на Духа, скритата Дълбочина.

Учените имат проблеми, защото не се молят. Иначе науката им щеше да се осмисли. „Не се молят“, означава не са смирени и затова си остават учени вместо Посветени. Това е отклонение от Пътя, но техният път за тях е добър.

Религиозните се молят и с това си почистват пътя, подготвят си условия, по-хубави външни и вътрешни условия. Светците са тръгнали в Пътя, а Мъдрецът навлиза в неговата Дълбочина. Значи на светеца още не се дава да навлиза надълбоко, докато мъдрецът може да влиза в дълбочината, даже до дъното на нещата. И затова Учителя казва, че е избрал това име – Дънов, което означава дъно, т.е. достигнал до дъното на нещата.

Ученият живее, докато има проблеми, иначе животът му не е интересен. Религиозният живее, докато има тайни. Светецът живее, докато има Път. Мъдрецът живее, докато има Дълбочина.

Тайната е по-дълбока от проблемите. Пътят е по-дълбок от Тайната. (Разбира се, има и Изключителна Тайна, която е извън пътя, за нея сега не говорим.)

Ученият е същество на ума. Религиозният е същество на сърцето. Светецът е Същество на Душата. Мъдрецът е Същество на Духа.

Умът почита живота, уважава го и често го изгубва. Сърцето се възхищава, обожава живота. Душата живее във Вдъхновение, Небесно Вдъхновение, а Духът разбира неговия Мистичен смисъл.

Човекът на мъдростта е всъщност Дървото на живота.

Свободната воля показва, че се е появило Същество, което носи вътре, в себе си всички възможности на творението. Това е един много дълбок закон, даден в Кабала. Нито Ангели, нито Архангели, нито Ангелски йерархии имат всички възможности да станат Бог. Например: един Херувим не може да стане Бог; един Серафим не може да стане Бог; един Ангел няма тези възможности – те са строго определени същества с дълбоко значение, но човек е единственото същество, което има Свободен Избор и ако направи правилен избор, той постепенно може да стане Бог.

Човекът е Богоподобно Същество и затова дарът на Свободната Воля се носи толкова трудно, много трудно. Това е най-голямата отговорност, огромна отговорност. Значи: затова дарът на Свободната Воля се носи толкова трудно, много трудно, защото има огромна отговорност.

И накрая: висока е цената на Свободната Воля, но и нейната награда е голяма, огромна. Това означава, че да бъдеш съзнателен (става въпрос за Свободната Воля), това означава да бъдеш съзнателен във Върховната Мистерия на Несътвореното. Това ни е завещало преданието, Кабала. Това е стихът от Библията: „Богове сте“.

АУМЪ

5 май 1998 г.

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение
(Лекция 9)

МАЛКАТА ТАЙНА НА ТЪРПЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

ЗА ОЧИТЕ

(Втора идея за размишление)

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение
(Лекция 10)

ОЧИТЕ И ОКОТО

(Трета идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ДУМАТА „УЧЕНИК“

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение

(Лекция 9)

Лао Дзъ е Бащата на Пътя, но сам той е извън Пътя. В тази връзка ще обясня няколко неща. Защото Пътят е бил извървян и сега Лао Дзъ не е Път. Той е само Дълбочина, Безкрайност и Пустота. (После ще разберем за какво става въпрос.) Според Даоското Учение: Пътят е по-стар от самата Древност. Древността е само едно проявление на Пътя.

Истината е началото на Пътя. Истината е породила нещата преди самата Древност.

Ще се върна на идеята за Лао Дзъ. Както казах: той сега вече не е Път, а само Дълбочина, Безкрайност и Пустота. Сега вече той е Несътворена Същност. С тази Същност е трябвало да се срещне Конфуций, който символизира човекът на ума, човекът на развитието, човекът на човешката мъдрост. Конфуций е разбрал от своите ученици, че непременно трябва да се срещне с този Старец. В неговата мъдрост е имало нещо, което е липсвало и той искал да се срещне с някой, който да му помогне. Това е така, защото човешката мъдрост е непълна и нереална. И затова трябва да се търси една по-дълбока Мъдрост – това е Несътворената Мъдрост, Божията Мъдрост.

Конфуций не е знаел, че Старецът е съединил Дао със своята телесна форма, т.е. Старецът е съединил Духа си със своето тяло. Това е велика Тайна, трудно е да се разбере – съединението на Духа с тялото. Конфуций го посетил и когато го видял, той веднага е разбрал, че пред него стои нещо грандиозно и необятно. Той разбрал, че това нещо е особено и неразбираемо, неизразимо… Но нещо винаги му се е изплъзвало, т.е. Духът винаги се изплъзва на ума, на човешкото, защото Духът няма определение. Конфуций поискал да го определи, но Старецът е бил без определение – пълна загадка. И това е така, защото умът не може да определи Тайната на Живота, т.е. Несътвореното.

Ще обясня. Старецът е носел в себе си нещо от дълбочината на Безкрайността, нещо от дълбочината на Дао. Точно тази дълбочина винаги смущава ума.

Конфуций попитал Стареца: „Какво ще кажеш за морала и как трябва да се развие добрият характер?“. (Значи, както виждате после започва разговор между ума и Духа, т.е. между сътвореното и Несътвореното.) Това означава, че той е мислел, че моралът е пълното достижение на Тайната на Живота. Едно заблуждение на ума. Той също е мислел, че доброто е най-дълбокото нещо в живота. Както ще видим: има нещо по-дълбоко от доброто, малко по-нататък, при което доброто отпада.

Старецът се разсмял и казал: „Въпросът за морала възниква само тогава, когато човек е неморален“. Това е така, това са полюси и човек иска да се уравновеси. Той живее в два полюса. Ако си неморален и ако в теб има нещо пробудено, започваш да мислиш за морала, за да можеш да се уравновесиш. Казано на Окултен език: човек, който има съвършен характер не забелязва, че има такъв характер. Той просто живее естествено във Вечността. Това е естествено положение.

После Лао Дзъ казал на Конфуций: „Не бъди глупав и не се опитвай да се развиваш, защото ще изостанеш, защото ставаш изкуствен. Бъди просто Дао, бъди естествен“. (Забележете колко тънък разговор между сътвореното и Несътвореното.)

Тука трябва да кажа: най-трудното нещо за ума е да бъде естествен – понеже по своята природа той е нещо раздвоено и неестествено, той не е Реалност, не е истинска Реалност. Когато Лао Дзъ казал това, Конфуций се смутил и от думите му, и от това, което видял. Той видял, че този човек има огромна енергия, много дълбок, таен и необятен потенциал. Старецът бил дълбока пропаст, дълбока бездна за него.

Както виждате, тук става въпрос за Пътя от ума в Духа. Много дълъг Път трябва да мине докато човек узрее да може да направи този скок в Реалността, в истинския живот. Само зрялост е необходима, иначе хората полудяват или стават много отклонения – егоцентризъм, болести и т.н. Затова човек трябва да е подготвен.

Както казах: Старецът бил дълбока пропаст за него. Между ума и Мъдростта на Духа винаги има пропаст, т.е. между знанията на ума и Мъдростта на Духа винаги има голяма пропаст.

Ще дам един кратък пример: когато един Посветен, един Мъдрец, един Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, той говори от името на живота – забележете тази разлика. (По-нататък ще обясня нещо в тази връзка.) Което означава, че най-лошото нещо, което може да се направи с Учението на Учителя, е да се превърне неговото Слово в знания. А Учителя казва: „От знанията трябва да изтръгнете живота“ – това е разликата.

Конфуций се уплашил и се върнал при своите ученици малко нервен и неспокоен – това е едно от качествата на ума. Казал на своите ученици: „Този Старец е опасен. Този човек е Бездна и не може да се разбере неговият Път“. И това е така, защото само готовият може да направи скок в Невидимото, в Бездната, т.е. в Тайната на Живота. Какво означава готов? Готов означава ученик. После ще говоря специално за тайната дума „ученик“. Тука искам да ви кажа, че думата „ученик“ се разминава с думата „човек“. Само по изключение може да използваме думите „истински човек“, което означава ученик. (После ще обясня за какво става въпрос.) Тука само ще кажа, че умът никога не е способен на ученичество. Това е качество на Душата. Само Душата е способна на ученичество. За ума това винаги е опасно, както казах, защото той или полудява, или ако не полудее, се разболява за дълго време.

Духът на Небитието, според Окултната наука, е Абсолютната Реалност, затова често ще говорим за Небитието, наречено още „Нищото“ на езика на Посветените. Това Небитие за обикновените хора е подобно на смъртта. То винаги навява смърт.

Ако Конфуций, беше готов, т.е. човекът на ума беше готов, той щеше да види красотата и величието на Стареца.

Истинският човек пребивава винаги в дълбоката бездна, извън доброто и злото, защото той напълно е очистил своето сърце и своето съзнание. Това е мярка. Тука не говоря за добрия човек, а истинския човек, който е извън доброто и злото. По друг начин казано, на езика на Даосите: Ако сърцето е неподвижно, това се нарича очистване на енергията. И във втория случай, в по-високата област: ако съзнанието е неподвижно, това се нарича очистване на Духа.

Красотата на Стареца е в това, че той е едновременно и обикновен, и необикновен. Външно той е обикновен и естествен, а вътрешно той е необикновен. Неговата необикновеност е скрита в неговата дълбочина и тука неговото съкровище е пълно.

Лао Дзъ не прави чудеса, но цялото му Същество е едно Тайнствено чудо. За Стареца казват (едно старо предание казва), че първото нещо, което е направил, в момента, когато се е родил, той се е разсмял от сърце. Това е особен смях, особена усмивка. Този смях е Мистичен и той е скрит символ. Той е израз на едно много дълбоко състрадание към съществата, които са разделени, т.е. тези, които живеят в Битието, или другите, които живеят уж в някакъв друг свят, т.е. в света на разделенията. Неговата усмивка е състрадание към всичко съществуващо, към всичко, което дели световете. Същевременно: тази усмивка е един поздрав към Битието и към света, едно много дълбоко и радостно приемане на живота в света. Тука трябва да ви кажа отново, че Лао Дзъ е много дълбок, тъй като такива като Кришна и Буда не живеят в света – те повече витаят в други светове, нямат дълбоки земни корени и затова изпускат една друга много дълбока Мъдрост – не могат да живеят във всеки свят.

Няма да обяснявам за последователите на Кришна, че те с тези мантри стават толкова механични, че почват да рушат и астралното си тяло, и менталното, и посягат на Душата. Те са обвързани с една положителна мисъл и мислят, че положителното може да разреши всичко, повтарянето, а това еднообразие се превръща в чук, който разрушава много тела. Няма да обяснявам, в тази лекция не съм си го поставил като въпрос, защо това е невежество. Но тази хипноза след време ще бъде заплатена, защото будният човек трябва да живее навсякъде, в едно светло състояние, а не като странник, не като хипнотизирано същество, не като чужденец. Защото в настоящето те изпускат настоящето, изпускат настоящият миг и живеят в някакво бъдеще, което е изключително тънка техника на ума.

Има една тънка разлика между усмивката на Мона Лиза и усмивката на Лао Дзъ. Както преди ви казах: усмивката на Мона Лиза означава Вечната победа на доброто над злото. Тази усмивка е все още бедна, не е пълна. Но усмивката на Стареца е над доброто и над злото. Тук въобще не става въпрос за победа, става въпрос за нещо тотално, нещо цялостно. Не е необходимо за Лао Дзъ да бъде добър или лош. Ще обясня. Той е Вечността, а сама по себе си, тя е вечно добро. Той е Вечността, той е Дълбочината. Това е неполяризираното добро. Значи, тука говорим за Вечното Добро, което се различава от Дървото за познанието на доброто и злото, което е разделено.

По друг начин казано: доброто няма голямо значение за него, защото присъствието на Вечността, на Дълбочината е напълно достатъчно. Самото присъствие преобразява.

МАЛКАТА ТАЙНА НА ТЪРПЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

Първо, едно от важните неща, които трябва да разберем е че Всяка независимост пропада в бездната. Защо? Защото тя е отдалечаване от Небитието, от Нищото. Дори и тогава когато искаш да станеш мъдрец, ако искаш да си независим, ти ще сгрешиш, защото Върховното цяло е нещо Единно – няма нищо, което да може да се дели и да искаш, не можеш да бъдеш независим. Това означава, че трябва да умееш да търсиш. Ако умееш да търсиш, ще видиш Тайната на Небитието, т.е. Тайната на Единството, на Единното – това е Любовта. Значи: тогава ще видиш Тайната на Небитието, която се намира в Тайната на Любовта. Но само Търпението дава виждане на Любовта – един важен момент. В тази връзка, искам да ви кажа, че Търпението не е само сила, а то е и способност. Значи: Търпението не е само сила, то съдържа и сила в себе си, съдържа и въздържание, частично съдържа и воля, но то е и способност.

Когато си търпелив, когато умееш да чакаш, тогава умът се отстранява и ти проглеждаш, защото тогава при тебе идва Любовта, а тя е самото вътрешно виждане. Значи: когато говорим за Любовта, говорим за самото вътрешно виждане. Ще обясня.

Когато твоите очи познаят Тайната на Нищото, те придобиват вътрешното зрение (ще говорим повече по този въпрос, тъй като е важен) и тогава Любовта въвежда човека в Реалността. На езика на Посветените тази реалност е наречена „Нищото“, едно друго име на Нищото е Хокма, или Универсалната Мъдрост. Но тука не става въпрос за знания, мнения, а за нещо друго. Според Кабалата: очите са свързани с Хокма, с Мъдростта. В следващото се намира тънкостта, върху която искам да обясним някои неща.

Когато очите са пълни със знания и с вярвания, те изгубват способността да виждат Реалността. Защо? Защото те са много препълнени от своите знания, от своите вярвания, и в тях няма място за Реалността. Това означава, че Великата Реалност не е знание и колкото повече знания има човек, толкова повече се отдалечава от Реалността.

Следващият път ще говорим специално, повече по този въпрос, освен върху Кабалата, следващият път ще ви разкажа нещо за Тайната на Самадхи – най-дълбокото преживяване, но не последната дума нито в този свят, нито в други светове. Един много важен въпрос, по който е трудно да се говори, но все пак в една или две лекции ще ви обясня най-дълбокото преживяване, което коренно се различава от всички видове просветления.

Тайната на Живота и Тайната на Небитието не е свързана със знанието и не е сродна със знанието.

И когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той е отишъл именно при Тайната на Живота, защото Старецът не е човешко същество. Той е Нищото, което означава: че той е Врата и Преход към нещо универсално. Това не е пътят на знанието – а Пътят на Мъдростта. През тази Врата може да мине само ученикът – това е този, който Съкровено иска да разбере своя Учител.

Този, който трупа знания и не може да направи скок в Дао, той ще ограби собствения си живот. Това е качество на знанията, качество на ума. Това означава, че само любящият може да навлиза в дълбоко разбиране и в Мъдрост, и тогава животът му става Път.

Човешката мъдрост никога не може да бъде път, защото сама по себе си тя е извън Реалността. Ако Конфуций имаше Търпение, той щеше често да ходи при Стареца и да го слуша, и щеше да постигне. Защо? Защото думата „Търпение“ в духовния свят означава „Овладяване“ – овладяване на ума. А в Божествения свят думата „Търпение“ означава „Преобразяване“ – Преображение, това е Преображението.

ЗА ОЧИТЕ

(Втора идея за размишление)

Ще ви кажа някои неща за очите.

Очите на ученика са създадени, за да видят Учителя, т.е. те трябва да видят Истината и затова са родени.

Учителят – това важи за всички Учители – след време ще говорим и за Мъдростта на Мохамед, Заратустра, Хермес, Лао Дзъ – цяла верига от Учители, някъде над сто Учители, отделно много Мъдреци, много Мистици и т.н. Тука в думата „Учителят“ използвам нещо целокупно, защото това е понятие, което не може да се дели. Това е Универсалната Мъдрост, която има свои преводи. В тази връзка ще обясня. Учителят, всеки Учител е един превод, чист, оригинален превод на Великата Реалност; едно слизане на Небитието.

Когато очите са свързани със знанията, те виждат само това, което знаят. Това е преграда, това е загуба на Реалността.

Другият важен момент: когато очите са пълни с вяра, те виждат само това, в което вярват – отново преграда, отново изпускане на Реалността. Пример: един християнин вижда само Христос и изпуска мъдростта на всички Учители и не може да разбере, че същият Христос, също е Универсална Мъдрост, работи в Мохамед, в Лао Дзъ… Така се зараждат ограничения: той вижда само християнщината; мохамеданина вижда само Мохамед и т.н. Някой вижда само българщината; друг вижда само славянството…

Искам да кажа: когато аз навляза дълбоко в себе си, в своята Душа, в своя Дух, няма никакъв българин. Искам да не си правите илюзии. Няма никакъв българин, няма никакъв тракиец, няма славянин – има Чисто Битие, има Дух. Ако не сме слезли на дълбоко, ще виждаме ограничения, защото самите сме ограничени. Дълбоко в себе си човек е неограничен и няма право да се ограничава от народности, от нации, от християнство, от дъновизъм, от будизъм и т.н. – всичко трябва да бъде изхвърлено, иначе очите изгубват Тайната на виждането.

Както казах: знанията, които са пълни с вяра, виждат само това, в което вярват и изпускат. Преди да продължа ще ви кажа още нещо. Вие знаете, че съмнението е голям капан. Още нещо трябва да кажа: вярата е по-голям. По-нататък, в някои лекции, ще ви обясня този закон. Вярата е много по-голям капан за човека, отколкото съмнението. Тука говоря за вярата на ума. Вярата на Душата е нещо друго, нещо чисто. Но тука само ще дам едно обяснение, за да ме разберете. За тези, които още ме слушат с ума и още се смущават. Пример: да кажем обичаш много своя Учител, да кажем той е Христос, Буда или еди-кой си, няма значение. Почваш да си представяш неговия образ гледаш го на картина, на снимка, дълго време си го представяш с ума и след време той почва да се явява. Това няма нищо общо с явяването на Учителя. Това е изобретение на ума, изобретение на твоите чувства. Учителят не идва по този закон. Той идва извън ума. По-нататък ще ви обясня как човек трябва да се отърве от тази вяра, която е наречена „сляпата вяра“, за да може да надрасне и съмнението, и вярата, и да влезе в чистото поле на Любовта, където наистина Учителя идва. Това е единственото нещо, с което Учителят може да бъде „хванат“ – това е ласото, това е истинското ласо. Казано по друг начин: Любовта, Мъдростта и Истината, тогава Учителят е винаги при тебе и в тебе. Също подобни разлики има по въпроса за Мълчанието и Тишината, тези неща се различават. В следващата лекция ще ви обясня. Много деликатно се различават: Мълчанието е свързано с Душата, Тишината е свързана с Духа. Тука само загатвам. При мълчанието Душата на човека е в едно хубаво състояние, но тя е в диалог – тя търси Духа, тя разговаря с Бога, понякога разговаря с ума, с въображението и т.н. Тишината е съвсем друг въпрос – там няма диалог; абсолютно никакъв диалог – пълно сливане. Ученикът и Учителят се сливат; малкото нищо и голямото Нищо се сливат и стават Едно, няма диалог – тотално Единство. Това е една от разликите, друг път ще говорим повече по този въпрос.

Значи: Ако очите вярват в Христос, те изпускат всички други Учители, които символизират Универсалната Мъдрост. Те се ограничават и постепенно загубват широтата на своята Душа, широтата на съзнанието. Значи: ако вярват само в Христос, те си поставят ограничение и вече не може да се говори за Универсално Братство, освен само за имитация – това е ход на ума. Умът също може да каже, че желае Братството, но той е разделен.

Очите, които виждат само един Учител, са ограничени и те са зависими от това, което знаят и от това, в което вярват. По друг начин казано: това е слепотата. А чисто Духовното, чисто Божественото, Единното се изпуска. Ето откъде почва разделението. Всеки иска да каже, че: „Моят Учител е най-велик“ – това е загуба на Будност. В тази връзка Учителя казва: „Високите планински върхове не се състезават“. Нямат нужда от съпротива, нямат нужда да се надбягват с някого – просто няма нужда. Буда казва: „Всички Учители са капки от един и същи океан“. Няма с кого да се бори капката, няма какво да дели, че нейната мъдрост е по-специална, защото всички са от един Океан, от един Източник.

Когато очите са разбрали Тайната на Пустотата, Тайната на Нищото, т.е. Любовта към Бога – Първата Заповед е Любов към Небитието, от което произлязло всичко. По този начин, чрез закона на Любовта, очите придобиват реално виждане и вече могат да навлизат в Реалността. Значи: когато очите са освободени от зависимостта на знанията и вярванията, тогава те са свободни да проникнат в Учителя, т.е. в Небитието. Тогава се създават условия за виждането на Единния Учител; тогава вече може да се говори за Братство; тогава вече се създават условия за истинско Братство. И ще видите, по-нататък ще говорим за Мъдростта на Мохамед – нещо изключително, но неразбрано, тъй като християните даже не искат да чуят за това и много окултисти също не искат да изследват. Казват: „само Учителят!“ и не могат да разберат, че Мъдростта е всеобхватна и не е такава да се дели.

Ако трябва да кажем кой е Учителят, трябва да изредя всички Учители, списъкът е много дълъг; после трябва да изредя стотици Мъдреци, наистина стотици; после трябва да изредя стотици Мистици. Този месец се надявам да излезе книгата ни, има около шестдесет Мъдреци и Мистици, но това е многотомник и постепенно ще се запознавате с красотата на Мъдростта на всички. И ще видите, че тя е нещо единно, универсално и нищо не може да се дели. Какво всъщност са всички тези Мъдреци и Мистици? Много от тях не изредих, защото, както казах, става въпрос за стотици. Всички те са преводи на Реалността, без изключение, преводи на една вечна религия. И по най-прост начин казано, най-естествен: това е религията на Любовта.

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение

(Лекция 10)

Ученият може да направи открития, но той не може да разреши въпроса на живота си, независимо колко са откритията. Лао Дзъ не прави открития, но той живее в дълбочината на Любовта, в дълбочината на живота, в дълбочината на Дао, той живее в Реалността. Ученият трябва да работи още милиони години, за да реши основния си въпрос – въпроса на живота, за който ще говорим повече другия път – това е Себепознанието.

Лао Дзъ нищо не е разрешил, защото Дао е безпределно и това никога няма да бъде въпрос за разрешаване. Това означава, че Дао не е наука, нито философия, нито религия. Дао, това е Вечност и Безпределност – това е Тайната на Пътя.

Дао е въпрос на Съкровена Любов, въпрос на лично изживяване, за което специално ще говоря следващата лекция – за Тайната на Самадхи, т.е. тоталното изживяване на Бога. Дао е въпрос на много тънко преживяване, в най-висшите области на енергията и на Духа. Значи: там, където свършва енергията и започва Духа, за това става въпрос. Там, където е границата между енергията и Духа. Там няма никакви теории. Там преживяването на Пътя е универсално.

Искам пак да повторя: няма нищо общо с просветленията; просветленията не винаги помагат на човека, много често просветленията пречат. При просветленията (другият път ще говоря повече) има падане, има ставане; после пак има падане и ставане… В състояние Самадхи никога вече няма падане и ставане. Това е коренна разлика. Другият път специално съм посветил на този въпрос, тъй като той не може да се обясни, но той е една подготовка за тези, които се стремят към Истината. Тези, които жадуват към Истината, а не към Самадхи, те ще разберат за какво ще говорим.

Тука искам да кажа, че когато Дао се изживее дълбоко, то не се разбира, продължава да остава във Вечна Тайна, но с човека става Коренна Промяна.

Значи: когато човек изживее Бога в себе си, когато изживее Дао, това не означава, че той ще разбере Тайната на Живота. Не, Тайната остава но става Коренно Преобразяване, което просветленията не могат да направят.

Ще се върна на идеята за усмивката на Лао Дзъ. Първо, трябва да кажа няколко други усмивки, за да може да се разбере тази особена усмивка на този Изключителен Учител.

Първо, ще ви кажа нещо за Усмивката на Орфей, наречен Орфи:

В усмивката на Орфей има музика, има тържество, има танц, танц на живота. Това е една от най-хубавите усмивки – тя е лъчезарна, но не е дълбока. (Забележете разликата.)

Второ, Усмивката на Христос. (Това са символи.) В тази усмивка има голямо състрадание и голяма мъка – това е друг подход към живота, друг подход към Битието и затова неговата усмивка е такава. Той боледува от Любов към Душите, защото иска да ги види спасени, и затова в Неговата усмивка има мъка – пак е красива, но мъка. Тоест: Той иска да види в тях Вечната Будност и това означава спасението. Защо иска да ги види спасени? Защото Тайните, които носи в себе си, вече може да им ги даде – тук става въпрос за голямо, неизчерпаемо богатство. Тя е най-красивата усмивка, тя е Дар за Битието, велик Дар, тя е утеха и красота.

Трето, Усмивката на Заратустра, тя прилича малко на усмивката на Мона Лиза, неговата усмивка има сродство. В усмивката на Заратустра има чиста радост, постоянна радост. Тази постоянна радост се основава на пълната Вяра на победата на доброто над злото. Тази усмивка е свързана е с възраждането на Вечното Добро. Това е най-добрата, най-радостната усмивка.

Четвърто, Усмивката на Хермес. Тази усмивка е голяма загадка за Пътя. Пътят, извървян от чистото знание – знание без никакви примеси. Според Окултната наука: това знание е чисто и същевременно е мъдро, защото е започнало правилно своето движение. Това знание впоследствие се е превърнало в Мъдрост, защото основата му е чиста Любов. Без Любовта то щеше да си остане само знание и бедност, защото животът щеше да се отдели. Това е най-мъдрата усмивка, това е усмивка на Мъдростта. За Учителя ще говоря към края на годината. Но не сравнявам, а просто изнасям различните видове дълбочина и красота.

При Лао Дзъ нещата са други – в усмивката на Лао Дзъ е скрита голяма Тайна. Тук и Любовта, и Мъдростта са едновременни; и радостта, и скръбта са се слели. Това е усмивка едновременно от всички светове, нещо Единно – и от този свят, и от онзи свят, защото той носи в себе си Дао, Цялото. Същевременно трябва да кажем, че неговата усмивка е независима и от двата свята – и от физическия, и от духовния свят. Това е най-дълбоката усмивка. Тя носи в себе си нещо уникално, защото в Дао всичко се слива в едно и световете изчезват. Това е така наречената на Окултен език: „неведомата, неизразимата усмивка“.

Макар че няма значение, но все пак ще ви кажа, че почти винаги, когато ви говоря за Лао Дзъ, аз ви изнасям лекциите чрез неговия Дух. Казвам това да не си помисли някой, че говоря от мое име, тъй като аз съм в едно много старо Единство с него и той поиска да ви разкажа много неща. След време, в следващи лекции пак ще ви говоря много за него; за неща, които са писани и които не са писани – от Акаша. Но той не държи да бъде разбран. Той е абсолютно непривързан. Той просто иска да изнеса нещата, без да бъде разбран. Просто прави един естествен жест – един откъс, малък откъс от учението на Дао.

Дълбочината при Стареца е толкова голяма, че словото не е необходимо и затова той рядко е говорел. Когато ви говоря за Самадхи, следващият път, ще ви обясня, че този, който е преживял Самадхи, той вече е разбрал, наистина – Словото е надминато. Словото не е началото, както казва Библията – преводът е напълно погрешен превод. В началото не е Словото, а в началото е Древният. Той даже не е Духът – нещо много повече, за което ще говорим друг път.

Според Лао Дзъ: необходимо е Мълчание, Тишина и Дълбоко Възприемане. В тази връзка ще обясня някои неща.

Тука ще ви разкажа, в Окултната наука се разказва за една разходка на Лао Дзъ с един негов съсед. Разходката траела около три часа. През целите три часа Лао Дзъ нищо не казал. Съседът казал две изречения, едното: „Колко е хубаво слънцето“ – напълно излишно (после ще обясня), и другото: „Колко прекрасно утро“. Само две изречения през цялата разходка. И когато свършила разходката, Лао Дзъ му казал: „Когато излизаш с мен на разходка, никога повече не взимай този бъбривец със себе си – става въпрос за ума – защото аз не съм сляп. Аз видях, че слънцето е прекрасно“.

Искам да кажа: Ако не разбереш Тайната на Мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо Мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават. За всички неразумни Мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че и Мълчанието, и Тишината са истинска, вечна, постоянна Благодат. Когато кажеш: „Какво прекрасно утро“ и „Какво прекрасно слънце“, тогава ти се отделяш от своята дълбока Същност – това е вътрешен Закон. Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено, защото е логично – „Колко прекрасно утро“. Но ти си се отдалечил от своята дълбока Същност, защото тя в Мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш пътя на Душата, на своята дълбочина, наречена „душата“ – има друго име, но аз ще приема общоприетото име – „душата“.

Когато си със Стареца на разходка (след време аз ще ви разкажа за някои мои разходки с него), реалното общуване е без разговор. Значи: когато излезеш на разходка със Стареца, може да го приемете с Бога, с Духа и с Душата си, тогава ти навлизаш в едно неизразимо общуване. В тази връзка ще обясня нещо.

Истината – това е живот в дълбоката Тишина, в мълчанието, в Нищото. Тя живее в Нищото, в Пустотата, тогава контактът с Истината, с нейното послание, се осъществява. Това означава, че познаването на Истината става в Нищото, в дълбокото и тайно изживяване, което не е разговор. (Преди време ви говорих за делфините, за Тайната на делфините, там говорихме как те са постигнали нещо, което много хора не са постигнали.)

Значи: в дълбокото и в тайното изживяване, което е извън думите. Точно от този начин на мислене на Лао Дзъ произхожда изразът: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Значи: понеже Лао Дзъ не е обичал да говори, той даже не е искал да пише книга, но благодарение на любовта си към един от своите ученици… Ученикът много настоявал даже казал, че е готов да го арестува само и само да остави нещо за хората като мъдрец… И от любов към този ученик, за три дена тази книга била написана и оставена, както преди ви казах, даже не си оставил името и нямало как да го нарекат. Безименното няма име. По-нататък ще обясним това от гледна точна на Кабалата. Накрая той казал просто: „Наричай ме Лао Дзъ“ – Старото момче или Старецът. В Кабалата „Старецът“ това е едно от най-дълбоките имена на Древния, на Неизразимия.

И така: Дао, което не е Дао, е Дао, което е Дао. Това смущавало много хора и продължава да смущава ума, но за Душата това е ясно. Значи: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. И обратното: Дао, което не е Дао, е Дао, което е Дао. Ще го преведа по един начин, макар че има много подобни начини.

Това произлиза от начина на живот на Стареца, по друг начин казано: Богът, Който вие знаете, не е истинският Бог. Знайният Бог не е реален. Но Богът, който вие не знаете, Несътвореният Бог, ето това е Истинският Бог –това е Реалността; това е Дао, което е Дао. Това означава, че преданието от Учител на ученик не е знание, не е слово, а изобилен живот. Значи: преданието и на Кабалата, и на Даоското Учение винаги от Учител на ученик се осъществява по този начин. То не е знание, не е слово, а предаване на Живот, предаване на Дух.

Преди да продължа, тъй като все още има хора, които вярват, че в компютъра има бъдеще. Само накратко ще ви кажа: Компютърът няма никакво бъдеще, той е построен по законите на ума. Умът и компютърът са сродни души, т.е. умът е компютър, от много прераждания натрупал знания – енциклопедия. Един от тях е Йоан Екзарх, написал „Шестоднев“. Много неща казва по много въпроси, но той не носи живот, това е нещо мъртво. В момента се прави в Япония компютър с (доколкото се сещам) 32 милиарда операции, не помня в минута или в секунда. Има също такива хора, които са компютри, те никога не могат да ви дадат живот, което означава: Истинският живот никога не произлиза от информацията и от знанието. Запомнете това. Затова никой компютър не може да замести Посветените, Учителите и Мъдреца, защото те предават Дух. Те предават Дух, който наистина трансформира, това се нарича Духовно Докосване, когато Душата е готова. Това може да стане и по вътрешен Път, без Учител, т.е. ако Учителят работи отвътре, ако ти жадуваш много за Истината, едно Негово докосване във някоя от висшите чакри, и преобразяването се осъществява. Така че тук изобщо не говорим за „жив“ Учител или за „умрял“ Учител, тъй като, както и преди съм ви обяснявал: умрели Учители не съществуват. Учителят е винаги жив, независимо дали е в тяло, или не е в тяло. Но понеже има много заблудени християни, които искат непременно Христос, те го чакат физически, разбира се, няма да Го дочакат, тъй като Той няма да дойде във физическо тяло.

Преданието е една по-висша енергия, която се излъчва от Учителя, т.е. от Небитието, и влиза в ученика по Духовен Път. Това обикновено става в Мълчание и в Тишина. Може да стане, както казах, чрез Учител, може да стане при заключена врата – тогава просто Душата ще ти пошепне да си заключиш вратата, когато е дошъл часът, и тогава ти ще изживееш Тайната на Живота, и разбира се, няма да я обясниш. Недей я обяснява, защото тя не спада към ума, няма определение. Всичко това изисква онази дума, за която ви казах: голямо Търпение, а Търпението превъзхожда всички знания – тука се крие неговата сила. Тези, които имат Търпение, могат да разберат и елементарни неща.

Сега в неделя на лекцията в София4, дойде един възрастен човек, който за първи път идва на лекцията и казва: „Ти напълно унищожи ума! Аз такива неща не съм слушал. Трябва ли училищата да се затворят и децата да не учат?“. Логичен въпрос, донякъде логичен, разбира се, не разумен, но логичен все пак. Казах му: „Бъди спокоен, децата ще продължат да учат, но после има друга школа, защото, ако останат само с тази школа – с школата на ума, няма да има развитие. Но тези, които обичат Истината, тяхното учение едва започва, при завършването на всички училища и то при условие, че имат Устрем към Истината“. Той малко се успокои, после имаше още въпроси… Умът винаги се смущава.

Когато Лао Дзъ предпочита мълчаливата разходка, той иска да каже, че Съкровеното действа само там, където словото се забравя. Това означава, че работата на Духа се извършва в Уединение. Тука искам само да наблегна, преди да продължа с другата идея… Уединение – не усамотение, коренно различни светове. Усамотението е процес на ума, процес на разделение. Уединението кабалистически означава У Единния, в света на Единството – тука резултатите са съвсем други. Много са близки думите, изглеждат едно и също нещо, но коренно различни светове, различни пътища.

ОЧИТЕ И ОКОТО

(Трета идея за размишление)

Когато искаш да изгубиш вътрешното си зрение – реалното зрение, което е скрито даже и във физическите очи (не само в окото), тогава ги напълни очите си със знания, с вярвания, с гледни точки, с мнения, учения и религии, и т.н. Тогава ще бъдеш пълен с въпроси и с отговори, но Духът няма да го има.

В Нищото очите, които символизират ума и сърцето… Преди ви обясних, че дясното око е на ума, лявото е на сърцето, а в по-висок план – Любовта и Мъдростта. Когато те се слеят (става въпрос за ума и сърцето), когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява Окото. Окото означава нещо цялостно. Значи: очите още не са цялостни, ако не могат да се хармонизират. Когато умът и сърцето се слеят, по друг начин казано: изчезва късогледството, или кривогледството, защото умът гледа на една страна, сърцето – на друга. Когато те се хармонизират стават единни и се явява Окото. Както казах: Окото е нещо цялостно и единно. То, окото, може да придаде на очите съвсем друго виждане, реално виждане, макар че те си остават две – число на раздвоение, което символизира два пътя. (Това е много деликатен въпрос.) Тогава вече двойствеността изчезва – няма раздвояване, защото Окото става чисто, свободно от привързаности и независимо от знания, вярвания, учения, науки и т.н. Тогава се явява вътрешната способност за виждане в Невидимия свят. По друг начин казано: Окото, което е станало едно с Бога или с Нищото, е станало инструмент на твоята Душа, и тогава съновиденията си отиват – те просто не са необходими. Вярно е, че понякога вдъхновяват, но те са все още далече от Реалността. Временни подтици, временни вдъхновения – нищо не означават. Това означава, че Духът може да работи само в условията на Нищото, т.е. в условията на Душата. Нищото е същевременно едно от имената на Душата. Духът може да работи в Душата, която е абсолютно непривързана.

Очите на Нищото, това са освободените очи. Защото тогава те стават едно хармонично Око и тогава Душата постига Тайната на Недеянието, Тайната на пълното безкористно действие, за което говорихме преди. Никаква привързаност, т.е. когато правиш добро, никога, абсолютно никога не очакваш нито външна, нито вътрешна благодарност, нито услуга. Това е Чистият Път, наречен някъде „Карма йога“, преведено: Силата на Чистата Постъпка – това означава „Карма йога“ по най-елементарен начин казано, Чистото Действие и това действие наистина прави човека силен. Тогава формулите му имат по-особено значение, защото те не са само слово, а са Дух и Истина – тогава молитвите и формулите добиват ново качество. Докато повечето християни даже и окултисти продължават да се молят, но нямат Дух, нямат Истина, няма аура, защото още не са разбрали Тайната на Чистото Действие. Когато говорим за Чистото Действие, това се отнася до този човек, който има такава Душа – непривързана. Тогава Реалността започва да работи чрез него и това е естествено. И тогава животът е постоянен празник.

Преди време аз направих един изпит на майка си и ѝ казах: „Ако си замина от този свят ще страдаш ли, ще се мъчиш ли, ще скърбиш ли?“. И тя казах: „Ще скърбя“. Викам: „Нищо не си разбрала от Бога, нищо не си чула. Всичко, което сме говорили е напразно. Нищо не си разбрала, защото аз отивам при Бога. Няма разделение и между Душите и между Духът тогава няма разделение. Пораждането на мъка, означава неразбиране, загуба на Реалността“ – тя донякъде разбра това.

Когато си Нищо, тогава Реалността се влива не само в твоето Око, а и в твоите очи – и в единицата, и в двойката. И очите, и Окото стават едно Цяло. Това Цяло е твоето вътрешно виждане – това е Законът на Любовта.

Очи, които са зависими от знания и вярвания, от гледни точки, от заблуждения, са препятствия за Духа. Но когато Тайната на Нищото бъде разбрана, тогава за Духа няма препятствия и Той започва да разкрива нови реалности, нови светове, т.е. нови разбирания. Когато очите ти са узрели (става въпрос за Единството), тогава Бог става твоето Око, т.е. символично: твоето ръководство, твоята Пълнота.

В Нищото е тайното присъствие на живота, присъствието на Духа. Когато влезеш в Неговия живот, ти ставаш и знаещ, и мъдър, но по законите на Духа (ето я разликата), а не чрез книги и свещени писания. Разбира се, Мъдрецът, Посветеният, Учителят и т.н. пак използват ума, но той е вече пълен слуга, той не може да взима никакво решение вътре, в тях. Тогава вече Душата и Духът взимат решения. Мъдрецът използва ума просто за контакт с хората, тъй като те още не са достатъчно узрели за контакта в мълчанието и контакта в Тишината с душите, защото те не са готови за чисто душевни отношения, чисто духовни и в по-висок план – вече е още по-дълбоко. Както казах: чрез живота на Духа. Това е Пътят на вътрешното виждане. Това е Пътят на ученика.

ТАЙНАТА НА ДУМАТА „УЧЕНИК“

(Четвърта идея за размишление)

Хората – това е пътят на ума и пътят на света.

Ученикът – това е пробуждането на Душата. Както казах: само Душата е способна на ученичество и на Пътя към Небитието.

Ученикът – това е силата на Душата да учи и тогава, с тази голяма и интензивна сила на Душата да учи, умът се отстранява, това става спонтанно. Умът винаги е пречил на учението, защото умът символизира знанията и шума; а Духът – това е Мъдростта и Тишината.

Ученичеството това е един от най-дълбоките и вътрешни процеси в Тайната на Живота – това е вечен процес. Както казах: ученичеството се ражда от едно спонтанно, изключително мощно желание на Душата, чрез което сърцето се възпламенява. И тогава древният и затрупан стремеж се запалва. Това е вътрешно явление на огъня. Душата е от огнено естество. Умът започва да тлее, да се топи, както свещта, както снега, пак се опитва някак си да пречи, но просто слънцето е започнало да грее и вече няма шанс – свещта се топи, снегът се изпарява.

Ти не можеш да станеш ученик на който и да е Учител, не можеш да станеш ученик на Небитието, т.е. на Великата Реалност, ако подходът ти е ментален, умствен. Ученичеството – това е подходът на Душата.

Запомнете: Мисленето, т.е. умът не може да съществува в Реалността на живота. Защо? Защото животът е много богат, а мисленето е много бедно; дори когато е красиво, то е бедно.

Думата ученик означава огън и жажда, Велик Устрем за нови Истини. Не за Истини от времето на Учителя или от времето на Христос… Пак повтарям: огън и жажда, Велик Устрем за нови Истини. Защото Учението е винаги Ново – такъв е Пътят към Духа: винаги Нов. Пътят на истинския ученик е такъв, че само той може да влезе в Посвещение (говорим за всеки ученик без изключение, става въпрос за Душата). Само Посветеният, само той е в сила да даде нов смисъл на всяко слово – независимо дали е старо, или ново. (Разбира се, това зависи от неговата аура. Това е друг въпрос.)

Само Посветеният може да се Уединява, другите се усамотяват. Но истинският ученик, който се стреми към Истината, той постепенно навлиза също в Уединение. Тука трябва да разграничим…

Скоро срещнах един приятел и му казвам: „Какво правиш?“. „Живея в една вила и медитирам.“ И викам: „Как е с медитациите?“ – разбира се, става въпрос за много глупави медитации, такива медитации е пълно в света… Той медитира и казва, че открил някаква нова санскритска азбука, която е по-съвършена, само че и той не може да си я разбере. Проблема е, че той не може да разбере за каква азбука става въпрос. Иска аз да му я разбера. Но аз предварително знам, че няма да мога да я разбера, защото знам начина му на живот, познавам го вътрешно… Но разбира се, това не означава да не съм в Единство с него. Аз обичам хората, дори тогава, когато се заблуждават, но това е друг въпрос. Но когато дойде времето, ще му помогна. Иначе ще го оставя да измисля, може да измисли следващият път Ватанска азбука, аз пак ще се радвам.

Както казах: само Посветеният може да се Уединява. Ученикът също е в тази посока.

Вие сте чували за един от Великите Богомили, накратко ще ви кажа нещо за него, казва се Василий, който е изгорял на Кладата през 1111 година. Първо, когато те изгарят на Клада, Бог има много дълбока идея, изключително дълбоко благословение, и затова ще кажа няколко неща. Тъй като обикновените хора нищо не са разбрали за какво става въпрос. Те само са слагали съчки в огъня и по някакъв начин са гледали, но те не могат да разберат за какво става въпрос – само Душата, само ученикът може да разбере.

Значи: когато те изгарят на Клада, целта на Бога е всяка двойственост, и най-малката, да изчезне. Аз говоря тука за микроскопическата двойственост, за онова много малко и тихо съмнение, което някъде се таи в гънките на подсъзнанието. Огънят върши добра работа, но както ще видим накрая, само за пробудени.

Значи: целта на Бога е, в случая с Василий, всяка двойственост да изчезне – и най-малката. И тогава Бог те посвещава в другата Тайна на огъня – става въпрос за Свещения огън. Тогава вече Василий е навлязъл в ново Единство с Бога, в ново измерение на Единството, съвсем ново разбиране, ново Посвещение. Тогава вече е заработил Свещеният огън и той е дал на Василий, на един от най-великите Богомили, ново Единство, ново Посвещение, ново Съзнание, нова степен. И тогава ученикът и Учителят се сливат много лесно, защото тяхното съзнание е Единно и освободено от всичко излишно, и се сливат в едно цяло. Просто Учителят много естествено започва да говори чрез ученика, защото вече няма разлика, но той говори според вътрешния характер на ученика не нарушава неговата свобода, внася много неща от себе си, но се съобразява със свободата на ученика. Всичко това означава, че Кладата е метод на Духа. Тука хората нямат думата. Тъй като някой може да си помисли, че хората са изгорили Василий. И както казах: само носят съчки и всеки наблюдава по свой начин. Както казах: огънят те освобождава от всичко излишно, а това е умът. Умът е така пречистен, че вече става пълен слуга. Той вече не може да взима решения в живота на Посветения – напълно отстранен, пълен слуга. Господството му вече си е отишло. Тогава вече ученикът става Ученик, в един по-дълбок смисъл на думата. Макар че се слива с Учителя, той продължава да бъде ученик, защото Учителят е нещо много по-дълбоко като понятие, като разбиране, нещо, което е трудно да изразим.

Единството може да се осъществи само от човек с Висок Идеал; само от човек с Чистота и Дълбок вътрешен мир в себе си.

Василий изгорял на Кладата, но всъщност, от Окултна гледна точка, той е изгорял в храма на Свещения огън и той е постигнал изключително дълбоко разбиране за Единството с Тайната на Живота. Това означава, че Кладата е Път към Източника на Живота, Път към Тайната. Преди да продължа искам да ви кажа, че е имало други Богомили, които са още по-дълбоко, още по-тежко са изживели тези изпитания по друг начин.

Един от най-висшите Богомили, преди време ви бях загатнал – Симеон Антипа, той е постигнал по-дълбока степен на Единство. Един от най-дълбоките ученици на Богомилството, въобще на Духа, който не е разкрил Тайната на богомилските книги, кабалистическите книги и т.н. Владиката и неговите агенти са го разпитвали, настоявали са, измъчвали са го, но той нищо не е казал. Начинът по който той е страдал е много по-тежък… Макар че Василий е влязъл в огъня и не е произнесъл нито една дума. Само е събрал ръцете си, т.е. Любовта и Мъдростта заедно – и влизане в Истината – това е символът. Нищо не е казал, нищо не е произнесъл. Никакъв вик. Викът щеше да означава, че още не е овладял напълно себе си. Искам друго да кажа: Симеон Антипа по много изключителен начин, истински подвиг… Първото, което са направили с него са му отрязали езика с ножица, после, другата жестокост, че са го поставяли върху горещи въглени, после във вода, пак върху въглени… Много изгаряния, едвам вървял, даже не можел да върви, с патерици го подпирали и го закарали при владиката, но той също нищо не е казал. Останал верен докрай и той постигнал нещо много дълбоко… Но малко хора могат да издържат такива страдания, но те говорят за степента на Посвещение; те са най-благословените страдания.

Когато ученикът е минал през Кладата, той вече носи в себе си Свещения огън, носи в себе си Учението на Живота и в неговата медитация Учението му е разкрито като на длан.

Що се отнася до човека, човекът е много смешно същество, защото той сам си създава ада и после иска да се отърве от него и то често по един начин, по който отново пак го създава. Забележете порочния кръг! Значи: за човека, той първо сам си създава ада – става въпрос за натрупване на лоши мисли, желания, скрити желания, постъпки и т.н. – после иска да се отърве от него. Това е неразбирането, невежеството, после търси начина да се отърве от него, в процеса на отърваване отново го създава – това е пътят на човека. И после пак си създава ад… Това се дължи или на неговите мисли, или на неговите скрити желания. Някой път може да каже светли мисли, но поддържа неразумни желания – отново подготовка за ад.

Всичко това се създава със загубата на Будност. Значи: там, където има Будност, вече няма човек, не говорим за човек; говорим за нещо пробудено, а това е Душата и Духа – това е Ученикът. Чрез Будността ученикът изчезва в Нищото, той вече става дълбок, дълбока вода. Будността никога не създава ад – тя е със съвсем други разбирания. Тя работи в друго измерение. Това означава, че адът изчезва в Будността. Обаче трябва да кажа: и раят изчезва. Будността е мярката. Вече няма илюзии, няма полюси, влиза се извън рая, излиза се от рая и от ада. Влиза се в нещо много по-дълбоко, в живота на Духа и на Душата. Тогава идва дълбокото и това е началото на ученичеството. Това беше за днес. Другият път ще говорим повече за Кабалата, за Тайната възвишеност на Кабалата, даже за буквата „А“ – една много свещена буква. Защо Бог е избрал тази буква за водач? Тъй като планът му е бил малко по-друг: Той е смятал, че буквата „Б“ трябва да бъде Начало, но след един жест на буквата „А“ – Той е видял, че буквата „А“ трябва да бъде Водач. И същевременно ще говорим за Самадхи, за мълчанието и Тишината и т.н. Другият път ще продължим.

АУМЪ

2 юни 1998 г.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

(Лекция 11)

МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Първа идея за размишление)

ЗА СЪКРОВЕНОТО

(Втора идея за размишление)

САМАДХИ

(Лекция 12)

ЗА БУКВАТА „АЛЕФ“

(Трета идея за размишление)

ЗА ТЪЛКУВАНЕТО НА СЛОВОТО

СПОРЕД КАБАЛА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

(Лекция 11)

Устремът на ученика към Истината е необикновен процес. Този Устрем е чист пламък, чист огън. Това е най-красивото явление в живота на Земята. В миналото е имало определени учители, чието слово е било подходящо за дадената епоха. Днес, в днешно време става голяма среща на всички Учения от всички времена. Защо е така? За да може всеки човек да намери онази светлината през вековете, която го е докоснала тогава. Това е целта, за да може и днес, чрез тази светлина да се възроди в него Божественият Път. За днешното време всяко Свещено слово, всеки Учител и всяко Учение са на мястото си. И днес всички тези Учители, Мъдреци, Мистици се срещат на Земята, за да се обединят и да изведат Земята към Новото.

Важният момент, на който наблягам е: Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, не както е било говорено в миналото. Защо? Защото опасността е голяма – опасността е тази да не заживее миналото на учението, т.е. традицията. Учението трябва да се разбере по нов начин, с ново, свежо разбиране, иначе Учението ще стане традиция, т.е. суета. В Кабалата думата „традиция“ означава „застой“, самоубийство. Най-лошото, което можем да направим с едно учение, е да го превърнем в традиция.

Всяко Учение си има своето обновление, своето ново лице, свой нов израз, докато в традицията словото се превръща в знание и смърт. Ще обясня. Пътят или Божественият Път, е сроден с Истината, но те се различават. Пътят е нещо, което постоянно съществува. Но Истината е нещо, което постоянно се ражда. Истината винаги има ново лице. Когато Истината те докосне, при това докосване ти виждаш в себе си Пътя по нов начин (това важи за всяко ново прераждане), с ново разбиране и с нова дълбочина. Ако Истината не те докосне, ти оставаш в традицията, в застоя, в ритуалите и в безкрайните игри на ума. (После ще говорим за Самадхи – едно от най-великите докосвания.) Нещастието на хората се състои в това, че те изпускат Истината, която постоянно се ражда и която е винаги нова. Що се отнася до Истината, трябва да кажем някои неща. След време ще говорим още по-дълбоко по този въпрос, тъй като много малко са тези, които знаят, че Истината е мистерия за самия Бог. Тя е в много дълбоки предели и затова Учителя казва, че за нея ще има специална епоха.

Първо: Истината е тоталното Нищо. После ще разберем, че Нищото е Тайната на Живота, във връзка със заглавието на лекцията. Например: съществуват Любовта и Мъдростта, но Истината не съществува. Ще обясня. По друг начин казано: съществуват майката и бащата, но Истината, т.е. техният син не съществува – той вечно се ражда и винаги е нов. Ето красотата на Нищото или на дълбочината на живота. Ще обясня. Учението на Учителя е нещо много дълбоко и нещо особено. Особеното е в това (тука вече има една специална разлика), че то не съществува реално, запомнете това. Учението в своята дълбока основа не е реално, макар и дълбоко, а това, което реално съществува е животът в Духа.

Учението на Учителя винаги ще се видоизменя. Това, което съществува реално, е животът в Духа. Една много деликатна разлика, но тя променя Пътя на ученика. Духът не е обвързан с учение и наука. Той е Вечна и пълна Любов и вечно се обновява. Когато говорим за Неговата Любов (става въпрос за Любовта на Духа, не любовта на духовете), тази Любов не се усъвършенства, защото тя е нещо тотално, цялостно, тя само се проявява. Любовта на Духа, Любовта на Бога няма нужда от усъвършенстване, тя е въпрос на проява и Дълбоко Разбиране. В Нищото е скрита Истината, която е родена преди всеки Учител и преди всяко Учение. В Тайната на Нищото (едно от нещата, които трябва да запомните и да разберете, тези, които искат) няма постижения, няма какво да се постига. Ако мислиш нещо да постигаш, ти се отклоняваш от своята природа, защото Нищото е Пълнота без постижения и това е Тайната на Живота. Това означава, че Нищото е най-големият враг на Антихриста и на злото, защото в Нищото единството е пълно, а постиженията принадлежат само на Бога, те са Негови дарове. Това означава, че човек не може да ги постигне; дарбите, постиженията се дават, за да послужат на Божията Воля, те не са постижения на човека. Човек може да се слее с тях, те се дават, но не се постигат. Например: един поет може да има дарба да пише и когато тази дарба се яви, той е вдъхновен и пише. В един момент изчезва дарбата, и вдъхновението го няма – не може да пише. Това е разликата между поета и мистика. Истинският Мистик живее в Сърцето на Духа. Той не е поет, но може да бъде поет, тъй като той живее в Сърцето на Духа. Неговата връзка не се прекъсва – той е винаги вдъхновен. Ето защо много поети стават мечтатели, но ако някои от тях станат мистици, постигат целта, ако продължат своето развитие, постигат целта. Ако отпаднат, остават само мечтатели и тяхната поезия е разпокъсана.

МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Първа идея за размишление)

Първо: сърцето работи с чувствата, с желанията, с приемането или отхвърлянето.

Умът работи с разсъжденията, с логиката и с неразбирането.

Душата работи с молитвата, с Любовта, с Мълчанието, и с разбирането.

Духът работи с медитацията, с Тишината, с дълбочината и с Нищото.

Медитацията винаги става извън пределите на ума, а също и извън пределите на Мълчанието – което ще обясня. Има разлика между мълчание (както казах миналият път) и Тишина. Например: Ако Духът иска да каже нещо на Душата, той използва своя вътрешен орган – Интуицията. Умът не може да разбере какво е казано на Душата. Има такива неща, които той не трябва да ги разбере, освен, ако не е напълно пречистен и слял се с Душата, т.е. напълно духовен. Тогава може да чуе и тогава не може да изопачава. Вие знаете една приказка завърши ли, една легенда – той винаги ще намери дефект в нея. Но истинските приказки, истинските легенди нямат край, те объркват ума, те са насочени към Душата. Душата трябва да ги разбере по свой специфичен Път.

Медитацията се осъществява в Тотална Тишина. Тук е Пълното Сливане. Тук няма молитва, тук няма диалог, няма разговор, както между Душата и мълчанието. Тук има сливане с Първородната Светлина. Когато ти станеш светлина, не можеш да кажеш, че тя е будистка, християнска, мохамеданска и еди-каква си… Същото нещо не може да се каже и за молитвата: когато един човек постигне истинската молитва, не може да каже, че тя е мохамеданска или християнска – тука различията отпадат.

Това е чисто Духовна Светлина.

Учението на Учителя не съдържа дълбочината на Учителя, защото Учението, малко или много, е повърхностно, дори и когато изглежда дълбоко, а Учителя е много дълбок. Тука трябва да разберем разликата между Учителя и Учението. Учението е само един символ, то е само един повик, към дълбочината (една подготовка), в която живее Учителя.

В Тишината Чистотата е неизменна и сияеща. В Кабалата се казва, че това е областта, наречена Кетер – тука става въпрос за сияещата Любов, за сияещата Чистота.

Истинската, чистата и дълбоката Тишина не се създават с упражнения и с пози. Същото се отнася и за Дълбокото Разбиране и Дълбокия Вътрешен Мир.

Ще ви дам само един пример, преди да продължа. Много йоги тренират години наред упражнения по 10 – 15 години в една поза и постепенно тази поза им дава спокойствие. И вие като ги гледате, ще помислите, че те имат истинско Спокойствие, защото позата е така изработена… И вие ще помислите, че те са постигнали Дълбок Вътрешен Мир, а всъщност това е голяма илюзия. Истински Дълбокият Вътрешен Мир не произлиза от дисциплината, а от Любовта – това е разликата; от дълбокото разбиране на принципа на Любовта.

Да придобиеш Тишината, в Окултен смисъл, това означава да придобиеш дълбоко разбиране, дълбоко познание за Духа. Това разбиране е достатъчно – то е самото преобразяване.

В дълбочината на Пътя има един важен Окултен момент, един Свещен момент. Това е моментът, в който ученикът изчезва в своя Устрем. И тогава всички търсения, желания и стремежи се претопяват и той остава лице в лице с Нищото, Тайната на Живота, или както Учителя я нарича: Великата Реалност. Небитието и Нищото Учителя ги нарича Великата Реалност. Тук трябва да кажем, че Нищото не може да се произнесе, защото Тишината е тотална. За разлика от мълчанието, Тишината е тотална. Това е свят без обяснения, без мнения. Тук вече се срещаш с Източника на Живота и това е Нищото, от което е произлязъл самият живот. Значи: тука се срещаш с Източника на Живота, може да го наречем Прапроизхода, защото оттука е произлязъл истинският Живот.

Тука накратко ще кажа четири символа:

1. Словото е символ на истинския човек.

2. Музиката и песните са символ на Ангелите – говорим за музиката в нейния най-изчистен вид, крайният символ.

3. Мълчанието е символ на Душата и на Боговете.

4. Тишината е символ на Духа и на Бога.

ЗА СЪКРОВЕНОТО

(Втора идея за размишление)

Изцяло съм заимствал идеята от египетски Мъдреци и Жреци, прибавил съм само две допълнения – от Боян Мага. Значи: Във втория том „Мъдреци и Мистици“ ще има много повече материал за тези египетски Мъдреци и Жреци, а също и за Боян Мага. Тука ще бъда по-кратък.

Според единия от тези Мъдреци, казва се Амон Рая – египетски Мъдрец и Учител, Мистик. Той казва следното: Без Съкровеното не ти е необходимо знание, не ти е необходим Път, защото Съкровеното е тъканта на живота. (Именно за това ще говорим.)

Съкровената Същност, това е Душата олтар. Този олтар е създаден от Древната светлина.

Съкровеното е по-дълбоко от екстаза и по-дълбоко от мрака и по-дълбоко от всяко знание.

Само чрез Съкровеното човек може да събуди Извора на живота в себе си.

Съкровената природа е изцяло Божествена. Тя се изживява, без да се разбира – това е въпрос на изживяване. Същото се отнася и до Истината: Истината можеш да я изживееш (както после ще говорим за Самадхи), но не можеш да я разбереш. И затова Учителя казва: Когато намериш Истината, ти вечно ще я търсиш. Значи: когато я изживееш, ти няма да я разбереш, но вечно ще я търсиш, но вече в друго измерение, по нов начин, с други методи.

Съкровената природа – според същия египетски Мъдрец – е дом на Незнайното. След време ще говорим за тази дума. Това е една от най-дълбоките думи, която се употребява и в Кабалата, и при Учителя, и при египетските Мъдреци, също и при Боян Мага.

Боян Магът казва: Трябва постоянно да увеличаваш в себе си Непознаваемото – един много дълбок Окултен закон.

Според един друг египетски мистик, мъдрец, казва се Манетон, той казва, че: Истината е безмълвен разговор с Вечността.

Според друг египтянин, един от големи Жреци, името му е Сон Хис: Любовта е единственият поглед, който можеш да отправиш дълбоко в себе си. Значи: Любовта е единственият поглед – ако искаш да разбереш дълбоко Тайните на живота – който можеш да отправиш дълбоко в себе си.

И пак според него: Неизменната Любов е способност, която възприема тайнството на Реалността. Тука говорим за тази Любов, която е Любов при всички условия.

Всеки може да разгледа хората около себе си и да прецени: ако някой го е обидил, намразил, разочаровал, дали той има Пълно Доверие към неговата Душа и към неговия Път – по този белег ще познаете дали вашата Любов е условна, или безусловна; дали вашата Любов се изменя, или е неизменна, това е една мярка, много е лесна, всеки може да я повери.

Според друг египетски Жрец, казва се Хели: В светлината на Съкровеното злото е разтворено (т.е. не съществува, не може да съществува, няма условия).

И казва, че: Ако Любовта се насочи към Мъдростта, тя ще възроди в себе си вечния импулс. А това е много важно и това показва накъде трябва да е насочена Любовта.

И според него: Който постигне себе си, влиза в ново начало. Във всяко ново прераждане човек отново и отново трябва да постига себе си. Ако е имал минали посвещения, те нямат значение. Той отново трябва да постига себе си в нова степен, в нова Светлина.

Когато човек стане мъдрец, в замяна на това, получава Пътя си в Незнайното. И в този свой Път мъдрецът вечно се опознава.

Който има Любов към Съкровеното, се приближава към мъдростта на Неизреченото. Тъй като след време ще говорим за Мъдростта на изреченото и за Мъдростта на Неизреченото.

Боян Мага казва, че: С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш.

ЗА САМАДХИ

(Лекция 12)

Едно от важните преживявания на Земята, което не трябва да бъде поставено като цел, защото целта е друга, това преживяване идва като последствие.

Първо трябва да разберем, че Самадхи символизира Небитието. То се явява като началото на влизането в Небитието, то никога не е крайна цел, то е винаги едно Велико Начало. То е началото на Истината, а край няма.

При Самадхи Вечността ти е отворена; Вечността ти е отворила своята врата. Акашовите записи ти са поверени, защото знаеш как да работиш с тях. Тук става въпрос за едно велико Доверие, не за вяра, защото има разлика между вяра и Доверие. Вие знаете, че много хора имат вяра – вяра в Учителя, вяра в Христос, но нямат Пълно Доверие в него – това е разлика. Който има Пълно Доверие, то е по-висока степен от вярата, си отдава целия живот на Христос или на Учителя, или на Свещената идея. Който вярва, все още не е стигнал до Доверието, което е Пълно Отдаване. Все още трябва да узрее неговата Преданост, неговата готовност, за да стигне до момента, който се нарича Велико Доверие.

След Самадхи вече никога няма падане и ставане, за разлика от многобройните просветления, които човек получава. Самадхи означава изживяването на Бога. Докато при просветленията падането и ставането продължават, дори и отклоненията са възможни, и често се случват.

Самадхи е тотално изживяване на Бога в себе си. Тук умът изчезва напълно и в човека започва да говори Духът. Не казвам, че човек остава без ум (това е друго изказване). Както ще видим по-нататък: Духът използва ума в изчистен вид като инструмент за връзка със съществата. Но като напълно подчинен, след като Духът е вече пълен господар, той го използва като инструмент.

Самадхи – това е изживяването на Тайната на Живота, но това е безмълвното в живота, Неизразимото, скритото. Аз се опитвам да го изразя, но това е едно много жалко изразяване, ограничено. Но все пак искам да ви стане по-близко и затова съм направил един опит да го изразя.

Самадхи е проникване в Неизречимото Начало на Живота, т.е. в метафизичната природа на Духа. Същевременно това е Мистично излизане от Битието, след което човек може да се върне отново, да се върне по нов начин като Божий служител, като Син, като Посветен в Битието. Това преживяване на японски има други имена, в Кабалата има други имена, не съм си поставил за цел да се спирам. Според Кабалата: в това преживяване, което наричаме Самадхи, човекът се освобождава напълно от заклинанието на ума, от заклинанието на хаоса, от безкрайните игри на ума – най-малката ревност, най-малката омраза, най-малкият критичен дух… Една малка дума даже да кажеш, че някой е „секта“, вече си нарушил един Свещен Закон. Защото много трудно е да се разбере кой е „сектант“ и не се знае дали този „сектант“ няма специална мисия и не е някакъв особен служител на Бога. Дори, ако той е „сектант“ не се знае неговата служба и нямаме право да бъдем критично настроени. Когато имаме Пълно Доверие, на нас ще ни се разкриват духовни подробности във всяко отношение. В най-малката подробност…

Даже едно пътуване в рейса ще се окаже дълбока Мистерия. Тука само ще подхвърля, преди да продължа, тъй като този въпрос е също много дълбок. Едно пътуване в рейса не е обикновен въпрос, не е обикновен процес. Няма да се спирам с подробности, няма да го коментирам. Само ще загатна. Когато пътувате в рейса има едно същество, което играе централна роля, това е шофьора, в случая това е Бог. Той играе мястото на Бога (шофьора). Всички хора, които пътуват с рейса са символи на външния свят, които пътуват от една спирка до друга. Този рейс трябва да ги заведе от началото на едно прераждане до края на една последна спирка, където този шофьор (той е символично Бог) трябва да ги остави на последната спирка. Разбира се, Тайната не се спира до тука, тя продължава. Самият шофьор трябва да напусне автобуса. След време, някога Сам Бог трябва да напусне сцената и да влезе в мястото откъдето е произлязъл, това, което Учителя нарича: „Незнайното“. Затова във „Висшата мистика“5, ако сте чели по-внимателно, Учителя казва, че има Едно Същество, Което е над Бога. Разбира се, за тези неща получих също критики от някои свещеници – как може да говоря такива неща и по радиото и т.н., и: „Кое е това същество, което е над Бога!“… Аз му казах: „В момента не си готов, защото Подходът трябва да е Свещен, тогава мога да ти обясня“.

Когато Подходът е Свещен като отношение, тогава можем да говорим за по-съкровените неща и да говорим за Този от Който е произлязъл Творецът. Но Той е нещо много по-дълбоко от Твореца… Но Незнайното, Върховното Нищо е дало на Твореца велика Сила, велика Реалност, велико Могъщество, Прехвърлило е много велики неща на Него и велика отговорност. Но Той е нещо много повече от това.

Любовта е скрита в Самадхи, т.е. в Храма на Истината, което само по себе си е изживяването на Бога. Защото без Любовта ти не можеш да изживееш Бога. И тогава, когато си изживял Бога, и когато се обърнеш към Първородната Светлина, тя винаги те чува. Значи: От този момент нататък, когато си изживял Бога, и когато се обърнеш към Първородната Светлина, и към Записите на Акаша… Тази Светлина е жива, тя винаги те чува.

Чрез Самадхи започваш да светиш сам в себе си със своя собствена Светлина – без чужда светлина, без ангелска светлина, без чужда намеса. Тука вече си в пълно разбирателство с Невидимото.

На японски Самадхи е Сан-май. Японското тълкуване на тази дума е следното: Пълно вглъбяване в Духа при винаги будно съзнание. Значи: тука няма външно и вътрешно, има само Пълно Вглъбяване (както говорихме и при Лао Дзъ преди), има само Дълбочина. Тук си в атмосферата на Бога. Тук не са необходими никакви църкви, никакви религии, никакви учения, защото в Самадхи Словото е надминато. Не че не можеш да ги ползваш, да ги употребяваш по някакъв начин, но те не са необходими.

Има една Истина, която хората научават винаги много късно – това е Универсалният Закон от Учителя: Люби Бога повече от себе си.

След Самадхи всичко вече се осмисля, включително и самотата. Всичко, без изключения – включително и пътя на злото. Някой път ще се спра повече на този въпрос – специално за злото… Пътят на злото вече става разбираем. Тогава самотата не е вече трагическа пустиня, както при обикновените хора. Тогава самотата вече става неповторима и изпълнена с живот, с красота, с дълбочина и т.н. Но за обикновения човек самотата е заплаха, защото той се усамотява (както казах миналият път), но не се Уединява. Това е разликата между усамотение и Уединение – самите думи показват…

Чрез Самадхи ти вече не си знание, ти вече не си информация, не си вече компютър. Ти вече си живот и можеш да внесеш живот и в самотата, и във всяко същество, във всяко слово, което е определено да докоснеш. Можеш да внесеш живот и в самотата, защото, ако не си живот, няма какво да ѝ дадеш. Значи: за да имаш какво да даваш, трябва да станеш живот, защото, ако не си живот, няма какво да дадеш.

Обикновената самота на човека няма нищо общо с Мъдрото Усамотение на Посветения – става въпрос за Мъдрото Уединение.

Със Свободата може да борави само този, който е познал Истината.

Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието на Абсолютния Дух – ето още една разлика. Значи: Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието Абсолютния Дух, на както е наречен Древният (в Кабалата) Древният по дни. Това е пределът за човешкия дух, но не е границата за Древния. Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него.

Според Кабалата: Самадхи е само Път към поразяващата Слава на Древния, но Той не е само в сиянието на вътрешната Благодат, Той е Неизмерим. Но до тези върхове, в Пътя на Ученика, се стига само с голямо Търпение, защото само в Търпението се раждат нови разбирания и нови светове.

Според Кабалата: Самадхи, това е материята на Кетер, наречена още Живата Святост; това е материята на Свещения Огън. И колкото повече духовна, огнена материя, т.е. колкото повече такъв Огън има в едно същество, толкова по-дълбока вода е това същество. Тук става въпрос за Огнената Светлина, а не за умствената светлина. Значи: когато говорим за Свещения Огън, едновременно става въпрос за Огнената Светлина, а не за умствената светлина. Това означава, че разбереш ли Духа, ставаш Огнена Светлина.

Самадхи – това е Съкровен контакт с Небитието.

И Самадхи постига не този, който жадува за знания, а който е устремен към Истината.

Самадхи е Принципът на самата Божествена Любов. Тука вече можем да говорим за Принципа – това, за което Учителя е казал: „Аз за принципа още не съм ви говорил“.

След Самадхи ти пак си оставаш в битието, но вече си познал себе си – това е Законът на Себепознанието. Освен Себепознанието, освен твоята дълбочина, която принадлежи на човешкия дух, има друга дълбочина, към която трябва да се насочиш, защото Синът трябва да върви към Дълбочината на своя Отец. Това може да се каже по няколко начина, в различни степени:

Умът трябва да се върне в Духа; Ученикът трябва да се върне при своя Учител;

Конфуций трябва да се върне при своя Старец (за което говорихме в по-миналите лекции).

ЗА БУКВАТА „АЛЕФ“

(Трета идея за размишление)

Буката „А“ на български или буквата „алеф“, за която ще кажем някои неща според Кабалата.

Преданието казва:

Стояла буквата Алеф и не отишла да се представи пред Твореца.

Тука ще говорим за зараждането на първата буква – началото на почти всички азбуки. Водачът – така както единицата е първото число; така както Бог се смята за друг род единица, и както Незнайното – за тайна единица.

Тогава Творецът ѝ казал: „Защо ти не идваш при мене като всички останали букви?“.

(Между другото Буквите са живи същества, това е казано и от Учителя. Тук става за истински разговор в Реалността.)

Буквата Алеф отговорила: „Защото аз видях, че всички останали букви си заминаха без желания отговор и освен това, аз видях как Ти си дал на буквата Бет този голям подарък – тя да бъде Начало“.

(Защото в началото е било определено, Сам Творецът е определил буквата „Бет“ да бъде Битие и Начало.)

„А нима може Царят на Вселената да вземе обратно своя подарък и да го предаде на друг?“ Отговорил ѝ Творецът: „Макар че с „Бет“ аз ще създам света, но ти ще стоиш в началото на всички букви и няма да има с мене единство, освен само чрез тебе. С тебе винаги ще започва началото на всичко и всички деяния на този свят. А цялото Единство ще бъде само в теб“.