Идва момент в живота на ученика, когато и тъмнината, и светлината са пречка; и доброто, и злото са пречка; и щастието, и нещастието са пречка. Ще обясня. Хубаво е да запомните, за да не се лъжете, много прераждания сте се лъгали. Нека отсега нататък да разберете това, което ще ви кажа, за да може да се прекрати нещо, за да може да се влезе в едно ново, по-дълбоко раждане, в едно друго разбиране: Във всеки щастлив човек, без изключения, има скрити нещастия, защото това е полярност. Такъв е законът на полярност и в него няма изключения. Обратното също е вярно – във всеки нещастен човек има скрити възможности за щастие. Отново полярния закон. И двете неща са заблуждения – и едното, и другото. Защо? Защото, когато стигнеш крайната граница на щастието, законът на полярността те обръща обратно. Дори и три прераждания да си щастлив, четвъртото тръгваш към нещастие – законът на полярност го изисква. Това важи за бедността, също и за богатството. Ето защо човек трябва да се освободи, както по-нататък ще обясня, чрез един метод. Например: когато щастието стигне до своя крайна точка, то се поляризира в нещастие – човека няма избор. Просто нещастието идва, защото законът на полярност е силен. Може да направи и най-щастливия човек нещастен за секунди. Но много трудно е да убедиш човека, че щастието е безполезно и че това, което трябва да търсиш, е Истината, която си ти самият.

Значи: това, което трябва да търсиш, е не щастието, а Истината, която ще те освободи от това щастие, което е един златен капан, за разлика от нещастието, което е железен капан (условно казано). Щастието е един златен, много по-опасен, много по-изтънчен капан. Защото, както казах: щастието е по-фина енергия, която изисква нещо повече от усилия; изисква разбиране. Но има път, как да се спасите от него.

Как може да се победи нещастието? Това важи за бедността, за трудностите и т.н. Нещастието може да се победи: с усилия, с воля, с постоянство, с трудолюбие.

Но щастието е много по-трудна задача и тук тези методи вече не помагат, защото щастието е много тънка и фина енергия, много фино заблуждение. Същото важи и за светлината. Значи: тука говоря за щастието и за светлината, която е също много трудна задача. Но „трудна“ е условно казано, зависи дали човек ще избере Себепознанието и Пътя на Духа.

Който е привързан към светлината, даже не подозира, че ще изгуби Истината – една от големите опасности за живота.

А има и посветени даже и Седир е в това число, и Папюс, и т.н. също са стигнали донякъде, и после не са били приети от една по-дълбока Мъдрост, има причини. Някой път може да ви ги обясня…

Когато ви говоря за Учителя, за Беинса Дуно, трябва да знаете, че тука говорим зад пределите на тъмнината и на светлината. Ето защо учениците не могат да го познаят. Защото много от тях се установяват в една положителна светлина, която е много ограничена – и те остават далече от Неговия Космически Кръг, от Неговите истински ученици и постепенно се отдалечават, без дори да знаят. Това е естествено. Срещата с Него става извън полюсите, т.е. извън тъмнината и светлината. Както казах: само човешкият Дух може да се справи и с тъмнината, и със светлината, и да отиде при своя Учител.

Отново ще ви кажа, че: спасението от светлината е най-трудното препятствие, което ученикът ще срещне в своя дълбок Път, в Пътя към своя Учител. (Щастието е по-лесна преграда, затова тука наблягам на светлината.)

Учителят може да борави и със светлината, и със тъмнината за свои цели – и двете са негови слуги. Но той не е свързан с тях. Той е Абсолютно Независим; той живее в Истината.

Тука преди да продължа, сещам се за нещо. Учителя може да борави с тъмнината и някои ученици да ги вкара в тъмнина. Накратко само ще ви загатна защо Учителя има право да вкара определени ученици в голяма тъмнина, защото по пътя на светлината, те не са скроени така: по пътя на светлината да познаят Бога и Неговия Път. Значи: за някои ще има методи на тъмнината, приложени не от черното братство, както си мисли (говоря за ученикът, който е Избран от Учителя и който има специфичната Любов към него)… За някои Учителя ще избере тъмнината, за да може след време да се открие като Светлина. А за други ще избере светлината, за да може по този начин да разкрие Бога. А по-нататък, когато ученикът надрасне и двете, Той ще се разкрие като Учителя на Истината.

Истинското Добро е абсолютно непривързано – то е абсолютно свободно. Какво означава това? Това е Святото Добро. Това Добро произлиза от Дървото на живота, т.е. от познаването на Истината.

Накратко само ще ви загатна. Пример: Ако правите на някой човек добро и ако имате най-малката, микроскопична мисъл той нещо да ви отвърне, вие вече сте нарушили Свещения Закон. Независимо дали правите голяма услуга, дали отглеждате детето си – и искате то да ви отглежда след време. Ако го отглеждате с тази цел, след време не само че няма да ви гледа, но и ще ядете бой по правилата на Окултната наука, защото сте го отгледали користно, и не по Законите на Бога. И Бог ще оттегли тази връзка, която трябва да е Свещена – между Души. Ще се оттегли и тогава вие ще се надявате то да ви отглежда, то да ви помага, но между вас не се е създала истинска връзка – вечна, искрена, такава, каквато трябва да бъде. И тогава всеки трябва да плати с последствията.

Истинско Добро са правили Богомилите и българите не ги разбраха, затова трябваше да платят „малко“ – няколко века. Но все пак Богомилите продължиха да правят същото добро, само че българските историци, които нямат представа, не знаят елементарната истина, че Левски, Ботев, Паисий, Раковски – това са преродени Богомили. Богомилите отново се явяват, но с друго лице. Как да познаеш Паисий в такъв вид – с любов към народа си, към историята – не можеш да го познаеш. Само тези, които боравят с Окултната история, знаят пътя на тези души, могат да се свържат с тях, но все пак Окултната история все още не се разкрива, за да не смути и без това смутените историци, учени хора и т.н.

Само когато ученикът излезе зад пределите на тъмнината и светлината, може да говори за Учителя и за дълбочината на живота. Останалото е имитация. Трябва да се пази, да бъде много скромен, много смирен, да не се опитва да мине за знаещ, без да познава Истината.

За тайните на медитацията, тука думата „живот“ има съвсем друг смисъл. Животът се намира в една висока степен навътре в Духа, но има нещо, което е повече от живота – то се намира в самия Дух. А има нещо, което е зад Духа – за него е трудно да се говори, но все пак има някои начини, при които да бъде загатнато. Обикновеният човек се бори с неуспеха и както казах, сега той трябва да знае, че трябва да се бори и с успеха си, и трябва да се освободи от него. Обаче ако е привързан към успеха, тогава той пропада. Същото важи и за щастието, за светлината, и т.н. Ако си привързан към щастието – пропадаш. Ако си привързан към светлината – също.

Ако ти си привързан към щастието и успеха, ти не можеш да постигнеш Истината и Свободата – ти си оставаш роб. Щастливият човек е роб – роб на светлината, роб на богатството и т.н. Ето защо не можем да кажем за Учителите, за истинските Мъдреци, че са успели, те не са успели хора. Например: може ли да кажем, че Учителя е щастлив? Веднага ще го ограничим, защото Учителя – това е Вечното. От какво щастие може да се нуждае Вечността, след като тя има много по-дълбоки нива и не се занимава с полюси. Учителя – това е вечното и как може вечното да успява или да губи? Успехът и щастието, както казах, са робство. „робство“ – в случая означава невежество.

Ако искаш да се освободиш от нещастието и бедността – ще повторя, за да разберете нещо важно – необходимо е: решителност, воля, концентрация, трудолюбие – и постепенно се освобождаваш.

Втори момент: Ако искаш да се освободиш от щастието и богатството, тук се искат други методи. Иска се: Търпение, Молитва, Постоянна Будност и Дълбоко Разбиране. Същото важи и за всякакъв вид робство.

Трети момент: За светлината. Ако искаш да се освободиш от светлината, т.е. от най-дълбокото препятствие, и ако искаш да видиш Учителя, т.е. Лицето на Истината, всичко това, което изредих, не върши никаква работа. Ако искаш да видиш Учителя, който е зад светлината, зад завесата, няма да помогне и любовта ти, и молитвата ти няма да помогне, и будността ти няма да помогне.

Това, което се иска, е: Тотална Покорност, Тотално Смирение, Тотално Доверие, Абсолютна Непривързаност. Специално за това качество ще говорим в други лекции – за Тоталната Покорност. Значи става въпрос за Абсолютно Смирение – това е решителното за Пътя на твоята Вечност към Учителя.

Когато говорим за Истината – областта, в която живее Учителя – и Кабалата, и Окултната науката са единодушни: в тази област има нещо, което не подлежи на разбиране. Тука само ще ви загатна, ако трябва друг път ще говоря малко по този въпрос, но малко не много, защото е много сложен въпрос и много дълбок.

Защото това, което е зад Духа и материята, не се постига. Но при условията на Тотална Покорност, Тотално Доверие човек може да бъде въведен в областта на Учителя, в областта на Истината – Незнайното. Тука никакви постижения и дарби нямат значение. Тука се разбират много Тайни на живота. Само ще ви загатна, понеже тази Тайна е една от най-големите: че Бог не е нито Дух, нито материя – това са също полюси. Засега аз ще ви казвам думата „дух“, за да ви е по-лесно да ме разбирате. След време, когато се откажа, ще се опитам по друг начин да ви го кажа. Това е въпрос, разбира се, на друга раса и ще се изучава в друга раса. Но и в тази раса могат да бъдат казани няколко неща.

ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Тука ще ви обясня защо съществува светът, защо съществува човекът?

Светът съществува, защото Бог е Скрит. Това означава, че ако Бог беше явен, открит, щеше да има Пълно Сливане, а тогава от света нямаше да има необходимост. Според Кабалата: всички същества съществуват благодарение на това, че Бог скрива Себе Си.

Бог е Скрит зад „завесата“, зад сгъстената светлина, но ученикът трябва да Го търси докрай. Разбира се, с Будност, с Търпение, с Любов – и най-вече с Тотално Доверие към цялостния живот; Тотално Доверие за всичко, което се случва. В тази връзка искам да ви кажа: един египетски Посветен пред своите ученици взел една шепа пясък, изсипал я на земята (предавам го със свои думи) и казал: „Ако някой не вярва, че всяка песъчинка пада на своето място, той е еретик“. Значи, нещата до такава степен са дълбоки и точни. Това не всеки може да хване и хвърли. Защото ръката на Мъдреца е друг род ръка, друг род воля. И затова само Мъдреците могат да ни научат как да различаваме.

Бог е скрит зад „завесата“, за да могат безбройните светове да се проявят като съществуващи. И когато искаш да познаеш Истината и да се съхраниш, ти не познаваш истинския Път на Любовта. Тук говоря за закона за самосъхранение. Разбира се, има и закон за съхранение на тялото, има и закон за съхранение на Душата – той е по-дълбок. И понякога, за да може да се съхрани Душата, тя извършва самоубийство, но в хубав смисъл. След време ще ви разкрия за самоубийството според Окултната наука. За да може Душата да се спаси, защото тя е по-ценна, понякога тя захвърля тялото си – има тайно, Божествено право. Това може малко да ви смути, но тъй като обичам Истината, предпочитам да ви смутя и да ви я кажа. Понякога, за да може Душата да се съхрани, да се прероди и да се освободи от ума, тя има Божествено право, но не е напълно оправдано, защото освобождаването става чрез напълно овладяване на ума и пречистване. Затова самоубиецът ще се преражда в още по-тежки условия, защото е посегнал на Дара на живота.

За да познаеш Истината, трябва да се откажеш от съхранението. Защо? Съхранението това е егото. Защото, за да познаеш Истината, трябва да изгубиш себе си, трябва да станеш Нищо. Защо е така? Защото Истината приема в себе си само пълни жертви – тука няма половинчати работи. И тук се ражда истинското Вдъхновение. По друг начин казано: мъдрецът не следва някакъв строго определен път. Той следва Вдъхновението си, защото то произхожда от Истината, то е безпределно и произлиза от най-чистия Източник.

Мъдрият, който умее да навлиза в себе си, открива нещо, което е по-дълбоко от него самия. И това е, което трябва да се види, това е вътрешен Път.

ЗА МОЛИТВАТА

(Четвърта идея за размишление)

Защо е важна молитвата в този свят за почти всички хора? Даже мога да кажа, че не трябва да има изключения, защото дори и Учителя, и Христос са се молили.

Молитвата е подготовка за трансформация. Това е един много точен подготвителен Път. Няма значение дали това ще стане за няколко години, или за много години. Но тя натрупва в себе си силата на трансформацията – и накрая се оказва, че самата молитва е трансформацията. Какво означава това? Това означава, че когато човек се отказва от молитви, той се отказва от трансформация, от Преобразяване и от новия живот. За такива хора мога да кажа: Горко им! Но все пак и за тях има някакъв изход. Учителя казва: „Ако има поне един разумен човек, един донякъде по-чист човек, който да се моли за тях, това е единственият им шанс, който да им помогне донякъде в техния път“.

Значи: който се отказва от трансформацията, т.е. от молитвата, той прави лош избор. Но Свободата дава и такова право.

Другият важен момент: Когато се молиш, не е необходимо да мислиш за резултат. Това трябва да се разбере, понеже е много деликатно. Защо? Според Окултната наука: молитвата сама по себе си е резултатът. Тя е самият резултат. Това е все едно да питаш: „Ами като постигна Божествената Любов, тогава какво ще правя?“. Точно тогава ще живееш пълноценно, пълнокръвно и няма да има нужда от този фалшив въпрос.

Молитвата е символ на един Свещен начин на мислене. Този начин е нематериален. Той е извън сферите на Земята. Чрез молитвата този Свещен начин на мислене слиза за малко и на Земята, за да помогне на хората, и после се оттегля. Според Окултната наука: молитвата, това е Първичният език, т.е. Първичният подход към живота. Понякога даже не са необходими и думи, защото, ако подходът ти е Свещен, ако нямаш какво да кажеш – това се е случвало с много индиански вождове, които са запазили нещо от красотата на Душата, тази дълбока Искреност към природата им е помогнала да имат такъв подход, понякога даже и без думи.

Да се молиш постоянно, това е най-дълбокото послание в този свят. Защо? Защото постоянната молитва ще те направи добър в твоя скрит живот, а не отвън, в привидностите.

И накрая искам да ви кажа, че: всички лоши новини, които чувате от радиото, телевизията, вестниците и т.н. общо казано, по този въпрос не обичам да говоря, но няма значение, всички лоши новини в света са за тези, които не се молят. Лошите новини са за хората, а не за Духа, не за ученика; не за този, който върви към Себепознанието; не за този, който се осъзнава като Душа и като Дух.

АУМЪ

6 октомври 1998 г.

ЗА ВОЙНАТА

Продължение
(Лекция 19)

ЗА ЖЕНАТА

(Първа идея за размишление)

ЗА СТРАДАНИЕТО

(Втора идея за размишление)

ПОП БОГОМИЛ И НЕГОВАТА МЪДРОСТ

(Лекция 20)

ТРЕТАТА СВЯТОСТ

(Трета идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ХЕРМЕС

(Четвърта идея за размишление)

ЗА ВОЙНАТА

Продължение

(Лекция 19)

Всеки, който не е воювал вътрешно със себе си, ще му се наложи да воюва отвън, ще му се изпрати външен съперник. Всеки външен противник е илюзия. Ще обясня. Когато воюваш със себе си и когато победиш злото в себе си, какво става с войната? Нищо не остава от нея, защото мирът е дошъл и злото няма вече с кого да воюва. Това означава, че победиш ли себе си, вече се освобождаваш от голямата заблуда да се бориш с външни врагове. Понеже вътрешната война е много трудна, човек обича да се заблуждава с външни победи и медали. Това означава, че колкото един човек е по-фалшив, толкова повече външни врагове има. (После ще говорим и за вътрешните.)

Когато се биеш с външни врагове и ги победиш, ти се радваш. Защо? (Това е един Окултен момент.) Защото победата те освобождава от твоята натрупана омраза. Това е много древна омраза, тя се е трупала енергия по енергия и сега е голяма и прикрита. При победата човек се радва, защото се освобождава от тази стара, натрупана омраза, от това натрупано зло. Но тази радост е една голяма илюзия. Защо? Защото ти си създал карма, а злото отново ще почне да трупа в тебе своята омраза. Защото твоята победа е глупава, тя не заслужава радост и не носи благословение. При това положение злото се вкоренява все повече в тебе. Макар и да си победител, злото се вкоренява все повече в тебе.

Това означава, че омразата – това си е винаги твой вътрешен спътник, твой вътрешен конфликт – това е твой неразрешен въпрос от миналото. И докато не го трансформираш в Себепознание, ще се залъгваш на фронта, на тепиха, на стадионите, в терора, и навсякъде, където има победи и загуби. Докато не го трансформираш в Себепознание, винаги ще се залъгваш на всички полета: на фронта, на тепиха, по стадионите, при терора и т.н.

Другият момент: Човек, който е познал себе си, е погребал тотално войната и злото. В него няма абсолютно никакъв конфликт, в него има Мир и Любов. Този Мир не воюва с никого, защото не е необходимо.

Вътрешната война е подобна на външната. Тези два вида войни са една голяма болест на човека – болест, наслоена от много прераждания. Тъй като за да победиш злото, не е необходимо да воюваш – нито външно, нито вътрешно.

Злото се побеждава без борба. Затова е казано човек да си обърне другата страна, ако му ударят една плесница, да си обърне другата. Това е метод за разрушение на злото, метод на Любовта. Затова още е казано, че Любовта няма съперници, няма противници.

Основата причина, за да се стигне до тези войни, външни и вътрешни е, защото човек не е бил искрен към себе си и не е следвал Пътя на Себепознанието. Той е натрупал толкова много омраза и злоба, че по необходимост се раждат и външни, и вътрешни врагове. Не че Бог иска, но се явява Закон на необходимост. Тези външни и вътрешни врагове са също стари търсачи на злоба и омраза. И всичко това трябва да се изхарчи, а най-голямото изхарчване е във войната, която е закон на необходимост. Бог не иска войната, но това натрупано зло, трябва да се изхарчи – това е Закон на необходимост.

Преди да продължа, ще ви кажа още две неща: Едното е, че понякога забелязвам и окултни ученици – и тук, и в София – че те воюват със съдбата си. Никой няма право да воюва със съдбата си, защото това е подвеждане. Съдбата трябва да я приемеш такава, каквато е. Самия себе си трябва да се приемеш тотално, какъвто си, за да можеш да промениш съдбата. Първото условие е: Тотално Приемане, което е свързано с едно голямо Доверие към себе си, към вътрешността, към Духа. И чак тогава може да стане промяна. Иначе недоволството остава, щом не се приеме тотално. Недоволството остава и то ще ти създава много проблеми – и външни, и вътрешни врагове.

Другият случай: В София една възрастна жена, предният път много искрено пожела да ѝ кажа нещо за нейната дъщеря, която е изчезнала от 40 години – изведнъж изчезва и повече не се явява. Жената години наред се моли, не се е отчаяла, с голямо доверие ме попита, затова ѝ отговорих. С голяма надежда ме попита и аз обещах, че ще ѝ отговоря. Отговорът, който и дадох, е следният: В предните две прераждания тя е изоставила дъщеря си като малко дете и сега – 40 години страдания. Но те ще минат и повече от 40 – тя трябва да изплати всичко. После ѝ казах, че ще се срещнат. Отначало този кармически дух не искаше да повярва, че тя е напускала дъщеря си заради някакви други истории, но после изведнъж този дух изчезна, изхарчи се, понеже доверието ѝ беше голямо. Прие отговора тотално, и се освободи. Благодари, очите ѝ светнаха и ѝ олекна.

В тази връзка искам да ви кажа нещо деликатно: много от вас имат карма. В света хората (почти над 90%) са кармични същества. Кармата е особено тежка в Индия, в Китай, в Япония и т.н. Казвам това във тази връзка, понеже те също не са разбрали един важен закон.

Учителя и Христос са дали метод, който е съществувал още в Египет – за около 15 – 20 минути всички хиляди животи, които сте имали, кармата да се изхарчи. Обаче индиецът не може да разбере какво означава тази дума – Тотално Разкаяние. Просто не може да си представи, че това е един Древен, Окултен Ключ от Египет. Тях са ги учили хиляди години да работят върху себе си, за да заличат кармата си, но не се получава. Не могат да разберат, че с 15 минути, изключително на високо ниво, с много искрено желание, Пълно Разкаяние – и този Древен Ключ преобразява още в момента. В края на Голямата Изповед, за която е говорил и Христос, и Учителя, цялото минало си отива. (По-нататък ще ви изнеса нещо по този въпрос и според Кабалата.) Това е само за минути… Получаваш един Дълбок Вътрешен Мир, получаваш ново знание и пак продължаваш да работиш върху себе си. Както виждате: някои народи не могат да схванат една дума и трябва да я платят много скъпо.

Невежеството трябва да се яви на фронта, а оръжието се произвежда, за да задоволи това невежество.

Следващият момент:

Пробуденият човек е Единен и Цялостен, и затова той няма с кого да воюва, няма с кого да се бори. Невежият човек е двойствен. Той е разделен. И най-малката двойственост е началото на войната – война от всякакъв род, в най-различни измерения: и в астралния план, и в менталния план, и на Земята, и с всякакъв род същества. Затова всеки трябва да наблюдава двойствеността как се заражда, и ще открие, че това се заражда от негови погрешни желания. (По-нататък, в последната идея за размишление, ще кажа нещо в тази връзка. Последната идея е посветена на Хермес и той казва нещо важно по този въпрос.)

Всяка двойственост си има враг – и отвън, и отвътре. Това са разбира се, призраци, привидения, понякога материализирани, понякога призраци от другия свят, но все същества, с които той трябва да се бори, докато познае себе си. Всички тези врагове са проекции на ума. Дълбоко в своята основа те са нереални, защото са проекции на ума. Понеже това пространство, около човека, не е изпълнено с Мир и Любов, т.е. с Бог, в човека се раждат много непотребни желания, които му носят врагове. Значи: понеже неговото пространство не е изпълнено с Мир и с Любов; със съзнателна цел, т.е. стремеж към Истината, и тогава се явяват най-различни категории врагове.

Външният човек търси външни победи, защото трябва все нещо да победи и да се успокои. Това успокояване му носи увереност – това е заблуждение. Защото победата дава увереност, но тази увереност приспива и умъртвява. Според Окултната наука: външната война, която водиш, е символ и означава, че осъждаш себе си, и търсиш изход навън.

Обикновените хора бягат от Пътя навътре. Защо? Защото Пътят навътре изисква много усилия, изключително много усилия – разумни, за да станеш Божествен. Но това е Реалният Път и това е Пътят на ученика. За разлика от човека, това е Пътят на ученика: Пътят навътре.

Когато влезе навътре и стигне до предела на Себепознанието, този предел е вечен. Но има една мярка, при която той може да се върне обратно в битието, но по съвсем нов начин, съвсем друго същество. Това е наречено Посвещение. Както ви казах и в предни лекции: Себепознанието е Посвещение.

Значи: когато влезе навътре, има един момент, в който трябва да надрасне един предел, и тогава може да се върне отново, по нов начин в света, във външния живот, но със съвсем други мисли, други чувства, друго съзнание – съвсем друг Път.

Една от най-трудните задачи на ученика е да превърне змийския ум в себе си, който винаги крои погрешно, в Чиста Светлина. Основната задача на човека е да превърне в себе си дявола в Божество – най-трудната задача. Така да го превъзпита, така да го овладее, да го превърне в Божество, в Чиста Светлина. (Много трудна задача, но такъв е Пътят на ученика.)

Това означава, че в началото човек е бил Бог, но като започнал да воюва, неговата Божественост е слязла много надолу, в ниско ниво и сам по себе си той е станал демон. Значи: от една висша енергия надолу е слязъл в една нисша и се е превърнал (малко или много) в демон.

Но това означава, че има и обратен път: зелената смокиня да стане узряла, зелената енергия (низшата енергия) да стане висша енергия.

Дяволът е пропаднал и е станал зло, но ако се издигне и възвиси, ще стане добро. Необходима е Окултна трансформация. Значи: първо е пропаднал и е станал зло, но ученикът може да го издигне в себе си, да го овладее и да го трансформира. Необходима е Окултна трансформация, и той ще се превърне в добро.

Както казах: превръщането на зеления плод в сладък плод. Зелената смокиня трябва да се превърне в зрял плод, иначе тя ще изсъхне от проклятието на своята неразумност – сама по себе си. Смокинята е символ на силата.

Законът, който е дал Учителя: „Люби Бога повече от себе си“ освобождава ученика от всички външни и вътрешни врагове.

ЗА ЖЕНАТА

(Първа идея за размишление)

Ще започна с думата „жена“. Буквата „Ж“ – според Окултната наука, символизира Тайната дълбочина на живота. Това е Пустотата, както ще видим по-нататък. Това е Нищото, което преведено означава всичко: цялата Пълнота, Великата Реалност.

Искам да поясня нещо, за да не се подведат някои: когато вървиш и следваш пътя на Учителя, трябва да постигнеш Абсолютното Нищо, Тотално Смирение, Тотална Покорност, Тотално Доверие. Не ти трябва да отиваш при Учителя си или при този, който те ръководи, със знания. Не ти трябват никакви знания, трябва ти Абсолютно Доверие. Когато стигнеш до дъното на това Доверие, на това Нищо, тогава става промяната и тогава се раждаш по нов начин. Тогава връзката с Учителя се осъществява естествено и много лесно. Тогава Нищото се превръща във всичко. Ако стигнеш само донякъде в Нищото, вече не можем да говорим за контакт.

Учителя казва: Животът няма произход, има начало, но няма произход.

Буквата „Е“ – това е законът за Безпределното развитие и трупане на опит. Трябва да уточня: не става въпрос за човешки опит, а за духовен и Божествен опит, който освобождава човека напълно от всички излишни знания и непотребни човешки опитности. Затова Учителя казва, че не всяко страдание се дава за опит и поука. Има страдания, които човек сам си ги носи. Те са създадени извънредно от невежеството на човека, затова понякога на човек му идва много, защото той има по карма достатъчно страдания. И когато в това прераждане си създава нови (със своето невнимание), става много. Затова някои хора не могат да издържат.

Буквата „Н“, наречена от Учителя „моста“, това е буквата мост. Той нарича двете успоредни линии брегове – това са двата бряга и пресечната линия, това е мостът. Ще обясня. Едната успоредна линия е битието, другата е Небитието, Великата Реалност. Пресечната линия, това е твоя Свещен Път към Тайната на Небитието, към Тайната на Бога. Това е Пътят, който трябва да извървиш, мостът, който трябва да създадеш.

Буквата „А“ – в случая буквата „А“ се явява накрая, а тя означава Вечното Начало. Преведено това означава следното: вечно трябва да се раждаш от Любовта (която е символът на жената), в нови нива, в нови измерения – докато станеш Божествен.

Жената е Път към Небитието, Път към Единението с Вечността на Бога. Утробата на жената символизира твоя произход – това е Пустотата, от която си дошъл. Това означава, че отношението към жената е отношение към Тайната на Бога. Който няма Свещено отношение, той започва да се разпада – и отвън, и отвътре. Който няма Свещено отношение към жената, т.е. към Любовта, той изгубва развитието си, започва да се разпада постепенно – и отвън, и отвътре. Това е така нареченото в Окултизма: „духовно гниене“ или „атрофия“ – Учителя на някои места използва думата „атрофия“. Такова нещо има и при лъжата – при лъжата също има духовно гниене.

Утробата на жената е Врата към Небитието и през тази врата е влязъл човек в този свят, за да постигне Себепознанието – това е неговият дълг. Това означава, че ти не си роден за успех в този свят. Ти си роден, за да познаеш Истината в себе си. Никой пробуден човек не успява в този свят! Вярно е, че има един Реален, истински успех, но той няма нищо общо със света – това е придобиване на Вечността, придобиване на Истината. Това е Реалният успех. Извън него не можем да говорим за думата „успех“.

Утробата е тайнствено явление в женското тяло. Тя може да роди много неизвестности и светове, т.е. съзнания: като се започне от богове и се стигне до демони, без понякога тя да знае какъв е Планът на Небитието. Но тя е длъжна да бъде възприемчива (без понякога да знае какво ражда), понеже има по-дълбок План, има Закон на необходимост.

ЗА СТРАДАНИЕТО

(Втора идея за размишление)

Тъмнината е създадена, според Кабалата, за да може да съществува нещо друго, освен Бог, защото преди тъмнината е бил само Бог. След като Бог е излъчил от себе си един отблясък, едно отражение, според Кабалата, това е създало възможността да се създаде всичко съществуващо. Значи: всичко съществуващо е създадено чрез отблясък, чрез излъчено отражение на Бога. Тази създадена тъмнина носи страданието, носи болката, но тук е заключена и една Тайна (за което ще загатнем). Ще обясня накратко. Ако страданието и болката те овладеят, Духът отказва да се всели в тебе и да ти се открие. За да понесеш (да овладееш) и най-голямото страдание и болка, същественото, което трябва да направиш, е следното: този, който ти носи това страдание и болка, макар и голямо, ти не трябва да го виждаш. Той не трябва да е обект, защото, ако го виждаш, злото ще расте. Методът на Любовта е, че тя го приема Тотално и израства от самото страдание. Значи: не трябва да го виждаш – това е методът на Любовта – тя го приема тотално. Не създава никакъв враг и от самото страдание тя израства, Душата израства. Тогава можеш да овладееш себе си (да овладееш болката и страданието) и само тогава болката и страданието ще ти открият своята Тайна – и ще настане Преображение. Но ако не овладееш себе си, страданието ще се скрие и ти ще си останеш в съня. Значи: ако не овладееш себе си, страданието ще се скрие, Духът ще го оттегли и ти ще си останеш същия, непроменен, самия – както си бил в съня. Това означава следното: страданието идва, за да те научи как да живееш реално с Духа, защото докато живееш по законите на ума, ти си винаги смъртен, винаги деградиращ – независимо колко знания натрупваш и колко титли. Святост нямаш, вечно добро нямаш и т.н. Имаш човешко добро, което не върши работа – ти си винаги смъртен. Това означава, че в страданието човек се пробужда (говорим за пробудения човек). Този, който желае Истината, в страданието той се пробужда, а пробуждането означава излизане от законите на ума. Пробуждането е освобождение от ума. Това са първите крачки към Свободата.

Свободата всъщност означава, тази дума означава, в нейния най-дълбок смисъл, Бог. Свободата е Бог.

ПОП БОГОМИЛ И НЕГОВАТА МЪДРОСТ

(Лекция 20)

Почти изцяло всичко е от Поп Богомил, само на едно място един мой коментар, който ще обясня.

Поп Богомил казва, че Словото ще победи злото, защото е Бог, а мълчанието ще го изкорени, защото злото не може да се установи в мълчанието, то няма корени в мълчанието. И там неговите хитрости, неговите лъжи нямат корен, умират, пропадат. Затова Поп Богомил казва, че злото само си е гибел и никой не му пречи да се погуби. Това е въпрос на избор, както ще видим по-нататък.

После Поп Богомил казва: Искаш ли да се погубиш, стани като злото. Един много лесен метод: широкият път, без усилия, течението влече.

Той отива още по-нататък и казва, че злото е самоотвержено: злото самоотвержено създава своята гибел. Както виждате, става въпрос за голяма слепота.

Злото възпява безсмислието в живота и умира в своята малка земя, т.е. в своето ограничено съзнание.

За Поп Богомил: докато злото е зло, за него няма изход, защото то е верига от лъжи и измами. И сетният дъх на злото е разложение. Това е неговият път.

Според Поп Богомил: злото се образува най-добре в църквата – много удобно място финото его да бъде прикрито под формата на молитви. Някои правят повече от хиляда поклона, напълно ненужни, защото Бог иска Искреност, иска Сърце. И даже има такива случаи в Окултната история: има обикновени хора, включително и така наречените диваци, които са се молили на икони и Бог им отговаря. Даже Ангелите се чудят защо Бог им отговаря. И Бог казва: „Поради тяхната голяма Искреност и Вяра“. А има хора, които се молят на Христос, но нямат Вяра и разбира се, Бог не им отговаря. И другите ги заблуждават с видения, с какво ли не.

Николай Райнов също изказва една такава мисъл. Николай Райнов е един от преродените богомили. Той казва, че има хора, които вярват в Христос и объркват живота си все повече; а някои вярват в камък, и животът им се нарежда все повече и повече, защото вярата им е чиста, примитивна, истинска и има кой да ги води. Значи: камъкът може да свърши по-добра работа от Христос – това е въпрос на подход.

По-нататък Поп Богомил казва, че:

Злото е вечен враг на Новото, т.е. на Истината, и затова отчаянието му си остава неосветено, т.е. без благословение. Ще обясня накратко тази идея. Новото, това е Истината, която винаги се явява по нов начин във всяка епоха. А Истинолюбието е Светлината по Пътя. Значи: едно от най-важните условия за Светлината по Пътя е Истинолюбието. Злото не обича Истината, защото тя се явява мрак за него. Този мрак може да прерасне в ужас, но така е за злото. Така както добрият човек не обича да прави зло, така злият човек се измъчва, ако почне да прави добро. Това не е естествено за него. Това означава, че мракът се заражда в едно същество, когато то не приема Пътя на Истината. Значи в момента, в който едно същество се е отказало от Истината, в него е започнало зараждането на мрака. И постепенно това се превръща след време в хаос. Както виждате – въпрос на приемане.

Без стремеж към Истината демоните се настаняват в желанията на човека постепенно и чрез тях те го обсебват. Това става чрез един закон на сливане; човек започва да си мисли, че тези желания са негови. И той казва: „Ще направя това, ще построя това“ и т.н. – и мисли, че ако строи църкви, върши голяма благодат. Но Учителя е дал един пример. Накратко, преди да продължа, ще ви го кажа със свои думи: когато двама светци вървели по един път заедно и разговаряли, намерили едно гърне със злато. Единият светец подскочил като попарен, и избягал. Другият казал: „Това е от Бога. Ще взема това злато, ще построя църкви, ще направя училища за хората“. Построил, направил много неща и след време, когато се явил пред Бога, искал да бъде похвален, да му бъде казано нещо. И Бог му казал: „Всички твои строежи, всички църкви и училища не струват колкото подскока на твоя приятел, на твоя брат“. Значи: всичкото това нещо не струва колкото тази крачка, този подскок, тъй като човек се заблуждава; мисли, че той прави добрини. Но пътят е по-друг.

Ако един ученик реши твърдо да следва Истината, тъй като това е свободен избор, всеки може да го реши, това е началото на ужаса на черното братство и отвън, и отвътре. Това решение вече решава неговия Път – много неща ще се променят. Ще ви обясня какво става накратко, какво се случва, то се случи и с мен преди години… Когато избрах тотално Истината, изведнъж се явиха много врагове, дотогава ги нямаше: баща ми, брат ми, близките, врагове в братството, врагове и критика. Държавна сигурност, отделно. Много често идваха да ме разубеждават, че този Път е погрешен. Аз им казах: „Избрал съм този Път, защото вашият е много заблуден, прекалено заблуден и няма просто как да го следвам – тръгвам по своя път!“. Разбира се, след време те изчезнаха от пътя ми, защото, когато се отдадеш на Истината, тогава тя става твоята защита. Тя става даже по-силна и от молитвата, както ще разберем по-нататък от някои закони на Хермес. Значи: ако срещу вас се опълчат много близки, много хора от всякакъв род, включително и вътрешни врагове, това означава, че сте в Правия път. Скоро един баща заключи дъщеря си, като разбра, че ще следва това Учение, защото иска да я съхрани. Обикновено родителите и близките се обявяват против, някои приятели започват да ви напущат, което означава, че те се разминават с Истината. И вие трябва да продължавате все по-навътре, за да създадете приятелства и братство от друг род, от друго измерение.

Значи, както казах: Това е началото на ужаса на Черната ложа – отвън и отвътре. Това е началото на парализата на всички демонични намерения и желания. Става въпрос Истинолюбието.

(Това го наблюдавахме много години и в София, като се почне от най-първите лекции, които изнасяхме в една гора. Една софийска група идваше при мен и след време, в читалищата, от едно читалище ни изпъждаха в друго; от един апартамент в друг. Сменихме куп читалища и адреси. Един път от милицията дойдоха в един апартамент; отидохме в съседен парк и пак се проведе лекцията. Във Варна също сменяхме много читалища. Сега в София също се загатна, че управлението не одобрява тези лекции. За мен това няма значение, но искам да ви кажа: лекциите и книгите, които подготвяме, ще бъдат издадени – поредицата от лекции е започнала и който ги е изпуснал, ще може да ги има. Така че лекциите ще продължат дори когато бъдат прекъснати, макар във вид на книга. Искам да ви кажа как светът се опълчва и не одобрява. Това за него е естествено, защото Истинолюбието е опасност за света.)

Тази Истина, към която вие тръгвате, разяжда всички желания в техните корени (става въпрос за неразумните желания). Значи: постепенно започва, когато обикнете Тотално Истината (цялостно), започва разяждане на всички неразумните желания в техните корени.

Това означава, че стремежът към Истината, т.е. към новото, е зараждане на Свещения огън в човека, който се справя с всички сили в света.

Поп Богомил казва, че: Само, който славослови Бога, разбира живия език на Вечното Добро. (Тук става въпрос за благодарността в по-висш смисъл.)

Според него: Злото има отвращение от Истината, и това е произходът на неговата гибел. Така е било в миналото, така е и сега за тези същества.

Според Поп Богомил: Отчуждаването от Любовта е също гибел и няма надежда без Любовта. Защо? Защото Любовта е животът на надеждата – тя храни надеждата.

Той нарича отвращението от Истината безобразна игра със смъртта.

Според Поп Богомил: За злото Любовта е нищо, а смъртта е всичко. (Тук думата „нищо“ е използвана в друг смисъл.) А словословието и Благоговението е пусто като празен кладенец.

И затова той казва: Злото носи черното тегло на своето старо безлюбие.

И после казва, нещо за доброто – много обикновено (изглежда като обикновено), но важно: В доброто винаги има малка надежда, а малката надежда може да се превърне във вечен и неугасим пламък. И затова се казва, че: всеки Богомил е пламък неугасим.

Както знаете: техните книги, оригиналните, много от тях са изгорени, също и на Боян Мага, и на техните Учители, и т.н. Но в третия том на „Мъдреци и мистици“, който сме дали за печат, ще има повече материал от Поп Богомил и от един от Учителите на Боян Мага и на Поп Богомил – Ал Тотас. Там ще има повече материал, отколкото тука изнасям.

Поп Богомил казва: Отговаряй на злото с Любов, защото само Любовта може да го изобличи и да го накаже. Защото злото никога не може да се скрие от Любовта – тя е Окото на Бога.

Според него: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. (Макар че е бил божество, искам да ви кажа, че думите „Сатана“ и „Бог“ са само два полюса на една космическа енергия. Когато говорим за Върховния, за Абсолютния Дух, Той е нещо друго.) Издигайки се горе в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество.

И затова поп Богомил казва следното, нещо много важно, един простичък и дълбок Окултен закон: Извисявай се нагоре само със своето Смирение и Покорност.

Поп Богомил казва: Ако злото в човека е силно, Сатана ще му разкрие тайните на властта. Ако доброто в човека е благословено, Бог ще му разкрие Пътя към Благостта.

Тука пак искам да уточня, че: това означава, че има едно добро, което е благословено в човека и едно добро, което не е благословено. Човешкото добро не е благословено. Когато правиш услуга и искаш услуга, няма благословение, а има отдалечаване. Ако аз искам от вас дори и най-малката, микроскопическа благодарност за това, че ви казвам нещо, аз вече съм нарушил един Свещен Закон. Аз съм изкоренил: абсолютно от никого нищо не искам, само искам да ви изнеса тези неща в близките години, за да може след време да воювате правилно със злото и да го победите без усилия.

Поп Богомил казва: Когато властта ти е дадена като наследство, сурова участ те очаква, защото само Един е, Който има власт, и всеки втори е невластен.

Един от основните закони във Вътрешния Кръг на Богомилите:

Любещият вижда блаженство и в своето страдание, защото Бог е с него.

ТРЕТАТА СВЯТОСТ

(Трета идея за размишление)

Има светци, които са станали светци с различни мотиви. Ще ви обясня и погрешните мотиви, и истинската Мярка. В миналото може би е имало някакво значение, но сега нещата са съвсем други.

Първата категория светци – те са искали да помагат на хората. Това е техният основен мотив, както ще видим по-нататък, е погрешен.

Втората категория светци – са искали да се спасят от себе си и от своите слабости.

Третата категория светци са тези, които са искали да станат светци от Любов към Истината. Ще обясня.

Преди да почна, ще ви изнеса един Окултен закон, който гласи следното:

Различните мотиви са различни пътища.

Значи: тука ви говорих за три различни мотива, което означава три различни пътища – двата пътища, ще разберем, са погрешни, и третият: Третата Святост – Истинен Път.

Първите са искали да помагат на хората. Това е първото голямо заблуждение и то не е Мярка за истинска святост. На еврейски думата „свят“ означава „цял“, „цялостен“. Тази категория светци не постигат цялост. Защо? Защото тук погледът е насочен навън. А човек първо трябва да познае себе си (това е Път навътре), за да има Мярката за истинската помощ. И тогава той ще може да помага на хората. Тези, които са познали себе си, могат да помагат реално, само че понякога скрито, но това няма значение. Докато другите, които не са познали себе си, ще имат само добри намерения, които не вършат никаква работа – и накрая няма да помогнат нито на своите деца, нито на своите близки, нито на себе си. Това е първото голямо заблуждение. Такива светци се втвърдяват и приличат на статуи, защото подходът им не е Истината, която може да ги оживи. Ще ги видите: в тях има нещо студено, нещо каменно, подобно на статуи, подобно на мрамор, подобно на камък. Това са старите мерки за святост, които някога малко са помагали, но в новото време вече отпадат. Защо е така? Защото деянията, постъпките са нещо повърхностно и плитко, а помощта е нещо много дълбоко духовно. Затова е важно да познаваш себе си. Значи: деянията и постъпките са нещо външно, дори и когато са много красиви. Обаче обикновеният човек има съвсем друга енергия. Тя не може да прониква във вътрешните тела на човека, за разлика от Сина Божий. Ето защо, когато се яви Син Божий по света, на каквато и степен да е той, може реално да помага, защото може да прониква, когато трябва.

Значи: истинската помощ не се осъществява навън. Тя първо прониква дълбоко в човека, прави вътрешна промяна, и после тръгва вече по пътя на външните промени. Но голямата промяна трябва да се осъществи отвътре. Останалото е последствия – те следват винаги след причината.

Втората категория, с втория мотив светци, това са: да се спасят от своите слабости. Това е второто заблуждение, което също е отживяло своето време. Ще обясня. Тази категория изгубва себе си, защото се утвърждава в доброто и се поляризира. Така след време това добро ще се превърне в зло. В следващото прераждане същото това добро вече ще бъде зло, защото Истината има нови изисквания. Значи тяхното добро ще се превърне в зло по простата причина, че то е свързано с Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на змията, Дървото на скръбта. И затова тези, които са постигнали това добро, поляризираното добро, след време ще отидат в другия полюс, ще отидат към злото, защото самите те са полярни и двойни, понеже не са избрали истински мотив.

И накрая, третият подход, както казах – това е от Любов към Истината. Тука човек става, според Кабалата, свят Мъдрец. Това е така наречената Мъдрата Святост и само тука е реалността, тука е реалната Мярка. Тук, в третата степен се намира и Дълбочината на Самовглъбяването, което по друг начин е наречено: медитация. Защото, според Окултната наука, мярката, че има медитация, не разсъждение, а медитация, е Божествената Любов, която се определя от този мотив: Тотална Любов към Истината, Цялостна. Значи: без Божествена Любов няма медитация, има разсъждения, има умувания. (Познавам някои братя и сестри, изписаха купища тетрадки – нито на тях помагат, нито на другите. Някои искаха да ги натрапвам на други да ги четат, но по този начин не става.)

При третия мотив – той отива още по-дълбоко. В тази връзка искам да ви обясня някои неща. При третия мотив, когато имаш тази изключителна Любов към Истината, ти вече сам ставаш самата дълбочина, а не че Бог те въвежда в нея. Това е Мистичният завет на Духа. Само тук можеш да се домогнеш до новия език на Словото. Ще обясня. Светият Мъдрец, за разлика от предните два вида святост, е отдалечен и от доброто, и от злото, т.е. от Дървото на змията. Той се намира в позицията на Истината, и затова той може да обхване Вечността и нейните скрити измерения, нейната истинска, дълбока Мъдрост. Това е Третата Святост и само тя може да говори на Свещен език.

Другата разлика: първите два вида святост работят с Будността. Тя им показва Пътя, понеже все пак те се стараят, имат някакви хубави желания – и затова Будността се явява и им показва Пътя. Докато Светият Мъдрец се е слял с Истината, поради тази изключителна Любов, и той не се нуждае и интересува от будност, от стремеж и от път, защото Истината е краят на всеки Път. Той се интересува само от проявата на Истината. Във всеки миг той се старае да се прояви като Истина, без да се интересува от някакъв стремеж. Той е завършил този етап на стремежа така както е при Лао Дзъ – без да натяква, но всеки миг буден; буден в съвсем друго измерение, буден като проява: да прояви винаги Истината в най-чистия вид, без да се интересува как ще бъде посрещната, дали ще бъде одобрена. Ние знаем за Лао Дзъ, че е изключително непривързан. Дори и много напреднали и подготвени ученици той не ги е искал, за да им даде Пълна Свобода – самите те да познаят Истината.

Неговата Мъдрост (става въпрос за Светият Мъдрец, третата святост) извира от Сърцето, от Сърцевината на Дървото на живота, а това е субстанцията на Бога. Този Свят Мъдрец отива още по-навътре: тук няма общуване с Ангели, с Богове, и даже с Учители. Ще обясня. При третия вид святост (тя има също степени) тука се стига до това, че даже няма общуване нито с Ангели, нито с богове, нито с учители, а с Извора на своята собствена Истина, понеже той вече се е слял. Тогава Учител и ученик стават едно, както са били винаги – нещо неразделно. По друг начин казано, ако ви затруднява тази идея: тогава човешкият Дух, който е ученикът, става едно с Божия Дух, който е Учителя. Те стават едно цяло, както са били винаги. Затова човешкият Дух става самата Истина. Той черпи от себе си, той вече се превръща в Извор. Човекът, според Окултната наука и според Кабалата, е сам по себе си Дървото на живота, но той още не се е познал. Това означава, че енергията не извира отнякъде (тази енергия, която носи неговия живот), а от тебе самия, но трябва да се разбере Тайната на Принципа. Защото, според Окултната наука, Принципът създава енергията. Принцип – означава без изключения. Никога не можеш да допуснеш лъжа – това е Принцип. Най-малкото изключение означава, че не живееш в Принципа. Значи Принципът създава енергията. Когато влезеш в този закон, в този Принцип, вече енергията извира от самия тебе. В другия свят няма да се нуждаеш от молитвите на други, за да си свършиш някаква работа или за да пътуваш в астралните библиотеки и да изучаваш някои неща, а просто ти самият пътуваш и помагаш по други закони. В човека има и несътворени способности, които ще дойдат от Принципа, които за момента са скрити.

МЪДРОСТТА НА ХЕРМЕС

(Четвърта идея за размишление)

Всичко, което казвам, без изключение, тези закони изцяло са от Хермес.

Хермес казва: Бог е пожелал да бъде невидим за очите, но видим за сърцето (става въпрос за чистото сърце).

Той казва, че: Единственото наслаждение за човека е знанието за Величието на Бога.

Хермес казва: Отец, Творецът на всичко, няма нито баща, нито майка. Той е произлязъл от Самия Себе Си – Себероден. (Преди време, в една лекция, ви обясних как и ученикът трябва да се себероди, няма да повтарям.)

И после казва: Отец е Единственият, Който не се нуждае от име, понеже няма име, което да Го обхване.

Той казва някои много важни неща за Благоговението. Тука това е свързано с Искреността, след време ще го обяснявам.

Според Хермес: Благоговението е знание за Бога. Тук става въпрос за чистото, духовно знание. Който познава Бога, не е подчинен на съдбата и е защитен от демоните.

Според Хермес: Единствената защита срещу демоните е Благоговението. Тук става въпрос за това сърдечно, топло и искрено чувство, за тази истинска, чиста Любов, цялата тя е свързана с това Благоговение, което след време ще обясня.

Според Хермес: Мъдреците са по-висши от съдбата. (И това е така. )Те не се наслаждават на щастието, което съдбата дава, защото те владеят своите желания – и разумни, и неразумни. (Забележете основното, едно от най-важните неща. Това е Пътят на Мъдростта.)

Това означава, накратко само искам да прибавя нещо: владееш ли своите желания, ти вече се превръщаш в същество, което е над съдбата и над злото.

Според него: Човекът е образ и подобие на Бога, защото Бог е дал на човека нетленен образ, за да може Той сам да бъде в тебе и ти в Него.

Според Хермес: Неговото единство не е нищо друго, освен Духът Му, обхващащ цялата Вселена.

АУМЪ

3 ноември 1998 г.

ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА

(Лекция 21)

ЗА ДОВЕРИЕТО

(Първа идея за размишление)

СИЛАТА НА СВОБОДАТА

(Втора идея за размишление)

МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Лекция 22)

ЗА КАРМАТА И СПРАВЯНЕТО С НЕЯ

(Трета идея за размишление)

ЗА ИНТУИЦИЯТА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА

(Лекция 21)

Начинът, по който търсиш Истината, ще определи дали ще я намериш. Всичко се намира в твоя подход. Например, ако си силен в Искреността на самото търсене, тогава ще си постоянен. И тогава за тебе ще дойде определеният час. Но трябва да се знае, че въпросът за Истината никога не може да бъде решен. Защо? Защото Истината спада към незнайно измерение.

Но има един въпрос, който самият ти трябва да разрешиш. Това е въпросът за постоянното търсене. Това означава: стреми се постоянно към Истината, без да питаш „защо“ и без да искаш да имаш резултат, без да искаш да разрешиш въпроса.

Според Окултната наука: ако искаш да разрешиш въпроса за Истината, тогава ти ще се отдалечиш от нея и ще останеш в безпътица, защото Истината е Път на Безпределно търсене. Дори когато я срещнеш лице в лице, търсенето продължава. Това означава, че самото търсене е това, което постоянно и вечно ще те обогатява и обожествява. Ключът се намира в самото търсене. Решението никога не е важно на този въпрос; важно е самото търсене, постоянното търсене. Защо е така? Защото самото търсене е животът.

Само Любовта има такъв Подход, постоянно да търси и затова Учителя казва: Любовта всякога се стреми към Истината и търсиш ли Истината, тя знае какво да ти даде. Ако не я търсиш, тя знае какво да ти отнеме.

Търсенето е състояние на Душата, а не на ума. Умът никога не може да търси; умът никога не може да изучава човека, когато човекът се вглъбява навътре. (По-нататък ще разберем, че това става с Интуиция.) Чрез този метод на търсене Душата оживява.

Който търси чисто Истината, той не се интересува от краен отговор, защото краен отговор няма. (Тука пак говорим за Подхода.) Така човек разбира, че търсенето е самият живот. Това означава, че Истината е дала живот на самото търсене, а не на намирането, не на срещата с нея.

Истината не се намира във въпроси и отговори, защото тя е Тайната на Живота и тя може само да се преживее, но отговор няма, защото тази Тайна е неизразима. Тя е измерение, в което изразите и понятията не съществуват.

Когато говорим за Истината, трябва да разберем, че това е Неизразимото, Немислимото. Това означава следното: че всички мислители, учени, философи и т.н. от този род, не могат да станат ученици на Реалността, на Учителя, на Небитието, не могат да станат ученици на Истината. Ще обясня.

Истината е определена само за Смирените Души и затова само те могат да се одухотворяват. Мислителите, учените и философите не познават Тайната на Смирението, а това е Тайната на Доверието. (Тук не говоря за вярата, а говоря за Доверието, което е по-висока степен, за което ще говорим.) Тези хора – учените и философите – търсят загадки, търсят решения, търсят проблеми, за да се борят с тях, а не за да станат Синове и слуги на Истината. И понеже не стават Синове, те си остават мислители и учени, т.е. невежи. Това, което е наречено в Окултната наука: „ученото невежество“.

Законът на Смирението е Закон на ученика. Той е Началото на Пътя към Истината. (И затова, малко по-нататък, ще ви кажа някои неща и за Доверието.) Мислителят и ученият не се интересуват от Истината, а от загадката и от нейното решение. Окултната наука казва: Ако те решат една загадка, те оглупяват още повече. Ще обясня. Много естествено: щом си извън Истината, т.е. извън Свещения Подход към нея, можеш само да задълбочаваш само невежество си – просто нямаш друг избор.

От всичко, което казах, трябва да се разбере една основна тънкост, че: съмнението – това е пътят на невежеството и загадките, а Смирението е Пътят на Доверието към Истината. Защото Истината се явява само при смирения човек, т.е. при Нулата, при Нищото – там, където няма никакво его. И затова, според Окултната наука, е казано, че Смирението, това е числото нула.

Истината се доверява само на Нулата, докато недоверието превръща невежеството в голяма сила, която погубва самия човек. Това е негов личен проблем, негова задача, която той не е могъл да разреши.

ЗА ДОВЕРИЕТО

(Първа идея за размишление)

Съмнението – това е човешкото знание; а Доверието – това е Божествено виждане, това е Божествената Разумност.

В човека Вярата е само една духовна разумност (тука още не говорим Божествената Разумност, за другото измерение), която е въведение към Доверието. Ето защо много хора вярват в Истината, вярват в някакъв Учител, но не се доверяват. Много естествено: вярата е от този порядък, че тя е поляризирана, тя може да се превръща в съмнение; докато Доверието е освобождаване и от вярата, и от съмнението. Но човек трябва да мине през трите фази.

Тези, които вярват и които се съмняват в Истината, са много, но те не са ученици. Значи: да вярваш в някой Учител, или да се съмняваш, означава, че още не си ученик.

Ученичеството започва, когато си завършил със съмнението и вярата, и когато си доверил живота си, когато си влязъл в Доверието.

Доверието е нещо цялостно и затова то те прави ученик в Пътя към Истината. Това означава, че докато вярваш и докато се съмняваш, ти още не си цялостен, ти си още в преддверието. Ето защо, от хиляди години, има ученици в това преддверие, това, което аз наричам „стари“: не става въпрос за години, не става въпрос за възраст, а става въпрос за разбиране – това е състояние на съзнанието.

Другият важен момент, още един важен закон: Нечистият никога не може да има доверие в себе си, а оттам и в другите. Това означава, че съмнението се е породило, когато човек е загубил доверието в себе си. Тогава той е тръгнал да става учен, мислител, философ, някакъв учител, вместо ученик. Значи: той става всичко друго, но не и ученик. Значи: мислителите, учените, философите, това са хора, които са изгубили пътя си. Точно затова те имат голямо желание да убеждават, да отговарят на въпроси. Защо? Защото егото е останало, а то винаги иска да изглежда значително. Значи: щом има его в човека, той иска винаги да изглежда значителен – било като учен, било политик, било философ и т.н. Но с това тяхното невежество расте и процъфтява, защото те се чувстват нещо и изгубват Нищото, което е Същността и Пълнотата на живота, което дава условия за влизане в Истината.

Съмнението показва, че човек няма връзка със своята дълбочина.

Доверието прави ученика истински търсещ, докато този, който се съмнява и който вярва, винаги търси в погрешна посока. Ето защо ще срещнете много вярващи, които са заблудени. Те вярват в Христос, но не си доверяват живота; просто не могат да разберат какво се иска от тях. Нямат Будност, защото често вярата им се превръща в съмнение. При мен са идвали много хора, и от църквите, които не могат да различават, които просто не знаят как да подхождат.

Както знаете от историята, Христос е имал дванадесет ученици, истински ученици. Много са вярвали в него, но тези, които са се доверили, които са си дали живота, са само дванадесет и някакви междинни ученици седемдесет и няколко… Както виждате: въпросът за Доверието е голяма Тайна, така както и въпросът за Дълбокото Приемане.

Съмнението – това е отношение към видимото, към външното, към повърхността на нещата.

Вярата е отношение към Душата, към духовните неща – тя е нещо като упътване.

Доверието е отношение към Божествените неща и отношение към Истината.

Вярата работи със закона на Любовта. Тя насочва човека към Доверието. Доверието ще го изпрати към Истината.

Ученикът трябва да мине първо през съмнението, да разбере, че то нищо не дава, да проучи някои неща и закони на съмнението. После да мине през вярата, накрая да се освободи и от нея, и да се довери. Но както ще видим накрая, не трябва да бърза да се доверява, а трябва да изчака Интуицията да му посочи момента. Интуицията трябва да определи момента, защото, ако умът се намеси, жертвата ще бъде погрешна.

Без Доверие не може да си изградиш отношение към Истината, не можеш да имаш дом в Духа. Макар че е казано, че „жилища има много“, но без Доверие не можеш отношение към Истината, и не можеш да си изградиш място в Духа, дом в Духа.

СИЛАТА НА СВОБОДАТА

(Втора идея за размишление)

В този свят злото е творчески принцип. Ще обясним някои неща. Този принцип е имал в себе си силата да обърне оная инертна ( т.е. мъртва) материя в природата и да създаде от нея един свят. После идва доброто и работи върху света, за да го уреди. Това са Окултни процеси. Ще обясня накратко.

Първо: Злото разбужда мъртвия хаос, дава му движение и посока. Но това още не е достатъчно.

На второ място: После идва доброто. Доброто идва по-късно и устройва и организира съответния човек и света постепенно.

Третият момент: Когато един човек е организиран, ще дойде Любовта като Блаженство, т.е. като Висша духовна храна.

Изразът „Бог е Любов“, в случая, трябва да го разберем така:

Първо: Бог ни прекарва през хаоса, т.е. през огъня на страданията и изпитанията, нещастията, трудностите и т.н. Това е първият задължителен момент. Много малко същества могат да прескочат този момент – на хиляди са единици.

Второ: Бог чрез този огън на страданията ни пречиства и подготвя – втората фаза.

Трето: След като сме преминали през огъня на страданията и изпитанията, и пречистването, Бог ще вложи в нас най-хубавото, което има в Себе Си – това е Истината. Това означава, че страданията подготвят хората за Свободата. Те работят за нея. Вътре, в Свободата всичко, което е дисхармонично (става въпрос за всички, които нарушават този закон, даден като Дар от Бога – най-висшият Дар), което злоупотребява със Свободата, се разрушава, защото Свободата е силата на Истината. Това означава, че Свободата ще даде своя живот само на хармонията – на един организиран живот.

ЗА МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Лекция 22)

Да умееш да мълчиш, това означава да привлечеш Духа – Духа на Истината. Мълчанието е умение на Душата. Всички знаете, че дълбоката вода е тиха и изобилна. Мълчанието е подготовка за влизане в Тишината на Духа, в живота на Духа, в дълбокото място, т.е. в дълбоката вода – там, където няма абсолютно никакви вълнички и никакви безпокойства.

Дълбоко в човека има една Тишина (става въпрос за Нищото, за Великата Пустота), която отстранява всяко слово, дори и светостта на молитвата. Тук не е нужно никакво слово. Тук е Нищото, което е Тайната на Живота. Пред нея никой не може да говори. Тук е срещата с Истината.

Ето защо пчелата се е смятала за символ на посвещение още в Египет, защото пчелата работи в мълчание и постига нектара на живота. Това всъщност е Пътят на ученика.

Това, което искам да кажа е следното: От ученика се иска много малко говорене и много работа, за да навлезе след време в тази благословена Тишина, за която говоря, тъй като има мълчание и тишина, които не са благословени. Те принадлежат на ума и на неговите планове.

Тука говорим за съвсем друга Тишина. Тишината е нашият дом. В Тишината умът е мъртъв. Тук няма никакви хитри планове, никакви умствени процеси. Няма го неговото хитро влияние, което винаги подвежда.

Когато говорим за дълбокия смисъл на Тишината, можем да кажем, че става въпрос за Посвещението, защото то става в тази Тишина, която можем да наречем и Специална Тишина.

Само Посвещението е навлизане в Мистичната Сърцевина на тази Тишина. Това означава, че тези, които се докоснат до тази Тишина на Духа, се преобразяват и те се посвещават изцяло на Истината и завинаги.

Казано по друг начин: когато видиш Бог в дълбочината на Тишината, ти обикваш мълчанието по особен начин. Защо? Защото видиш ли Лицето на Бога, всички определения отпадат.

Бог е свързан с Неопределеното. Много учители са дали хубави определения, Учителя също. Учителя казва: Бог е светлина без сенки, знания без грешки, свобода без ограничения и т.н. Всичко това са външни неща. Истината е нещо много по-дълбоко. Това са само упътвания, само посока. Истината си остава Неопределена. Защо? Присъствието на Бога (присъствието на Истината) е толкова велико, че Неговият Дух разлага всички видове умствени процеси и всички видове понятия и определения.

1. Природата на обикновения човек е говорене и многословие – това е пътят на кармата. В тази връзка е казано, че: всяка празна дума е изстрелян куршум, една изхабена енергия, една важна енергия, която ще ти трябва, която трябва да съхраняваш. Защото, за да влезеш в Истината, ти трябва много енергия. Без енергия ще останеш само мечтател. За срещата с Истината ще ти трябва много енергия.

2. Природата на духовния човек е мълчанието и одухотворяването – това е неговият Път.

3. Природата на Божествения човек е Тишината. Божественият човек – това е Духът. Ако Божественият човек реши да говори, това означава, че Бог е пожелал. Тук няма никаква намеса на ума – и затова Словото му е Благодат и Истина. Защо? Защото той изхожда от Тишината, от един друг опит.

Познаеш ли Тишината и дълбочината на своя Дух, няма значение какво ти говорят звездите, защото твоят Дух е предопределен за Вечност и никой не може да го предвижда. Защо? Защото той живее в Невидимото, в Непознаваемото, в Незнайното. Това, което може да се предвижда, е знайно, то е за друга категория същества. Но Пътят на ученика е непредвидим, тъй като той живее по други закони – не по законите на звездите, а по Законите на Мъдростта, по Законите на Духа.

Ето защо преди години, когато имах среща с един астролог, около 1982 година, по някакво стечение на обстоятелствата, аз пожелах той да ми направи хороскоп. Става въпрос за Николай Дойнов, един от близките ученици на Учителя. Занимавал се е много години, даже много прераждания. И когато ми каза хороскопа, аз му казах, че няма такива неща, че много от тези неща няма да станат. Той каза: „Така говорят звездите“. Аз му казах, че Учителя говори по друг начин и че: „това, което ти казвам аз, е: Така говори Духът“. Учителя говори други неща, а не по законите на звездите. Разбира се, това, което каза, не стана, но не може да стане, защото ученикът има друг Път – абсолютно непредвидим, никакви доказателства не са необходими. Защото той навлиза в Учителя. Там нещата се преобразяват. И ако на ръката ти е написано „катастрофа“ – катастрофата отпада. Ако ти е писано да умреш на тридесет и няколко години… Познавах едно такова братче, добър приятел… Понеже е много кротък, много смирен, много възприе Учението и Пътя за Истината; само за няколко месеца на ръката му се изписа нова линия, до линията на живота, втора допълнителна линия. Учителя казва, че тези линии на ръката са писани от Ангелите, че „Ангелите със своите мотики и рала копаят тези линии“ и могат да ги променят. Но ти трябва да направиш важни решения в живота си, особено, когато решиш твърдо да живееш по Законите на Истината. Ако си искрен, дори и да правиш грешки, тези линии се променят. Все пак искам да ви кажа, да не си помисли някой, че към този астролог имам нещо отрицателно. За него имам изключително приятни спомени. Дори си спомням, че преди години с една групичка идваха вкъщи. Заведох ги в една горичка, много приятелски си разговаряхме. Спомням си, че веднъж поиска една книжка от мене, не си спомням за Галатея ли беше; просто подскачаше по улицата от радост. Това е един старец толкова приятен, толкова чудна Душа, такъв оптимист. Той си остана оптимист. Замина си за другия свят оптимист, защото такъв му е пътят. Такъв трябва да бъде Пътят и на старите, и на младите ученици. Това е Душа, която много обичаше Истината, много се стараеше; грешките нямат значение. Учителя не гледа грешките на ученика, а неговия Подход.

Учението не е знания, не е грешки – то е отношение. Значи, когато подхождаш към Учението и към Учителя, нямат значение твоите знания, а твоето отношение, твоят Подход. Това ще реши доколко ще можеш да надраснеш понятието „човек“ и ще станеш ученик.

Има думи, които не са думи. Те са чиста енергия, чиста духовна субстанция. Те са чисто Божествено течение. Те са Тишина – едно свято Божествено течение. Например такава е думата „ОМЪ“. Ще ви кажа някои неща за тази дума, която всъщност е символ. Значи: изглежда като дума, но тя не е дума и тя не е образувана от букви, както изглежда. Тя символизира Началото на нещата. И затова тя е произнесеното Слово на Тишината. (Тук искам само да уточня: сега, в неделя, след лекцията в София ме питаха – може ли да се смята, че ОМЪ, АМИНЪ, АУМЪ АУМЕНЪ, ОМЕЙН, е равнозначно? Това е все една и съща дума. На колкото езици да го кажем, няма значение, така както няма значение, ако аз ви поздравя на десет различни езика. Ако ви поздравя на келтски, няма значение, така както ако ви поздравя на български. Защо? Защото е важно моето искрено отношение и чувства към вас, а не кой език ползвам и как го използвам. Значи важен е онзи искрен момент, онзи искрен лъч, който излиза от сърцето. Всъщност той е поздравът. Това е чистата енергия, чистата духовна субстанция, за която загатнах.)

Това е дума, която беше изговорена, но една част от тази дума си остана неизговорена, защото е чиста и непроявена субстанция, защото е Вечна. Това означава, че ОМЪ, това е Свещената сила на Тишината. Ето защо, аз съм обяснявал и на лекции, че ОМЪ се произнася максимално тихо, без глас. Защото това е Свещената Сила на Тишината. Тази дума изобразява движението на Духа, а не движението на ума. Чрез ОМЪ се възхожда от сътворението към Несътворението. Това още един път показва, че тази дума е нематериална, както буквата „А“ – буквата на светлината, за която ви говорих, че в нея няма никакво вещество. ОМЪ е дума чисто духовна. В нея е скрит елементът на Вечния живот. Чрез нея, тя е напълно достатъчна да се пречистят всички проблеми и трудности, да се дадат всички условия на Душата и тя да постигне отварянето на една врата към Духа.

Значи, ако човек обикне тази дума, тази дума Дух, тъй като тя е живо същество, и ѝ отдели нужното внимание и усилия всеки ден, след време тази дума ще му позволи да види Бога, да види Лицето на Истината. Сам Бог чрез тази дума ще му даде условия за това виждане. Това е дума на Духа. Това е дума на Истината. Затова тя отваря вратата към Бога – тя се явява като ключа, ключът, който отваря тази врата. Значи: ОМЪ е дума на Вечността, а Пътят на Вечността е този, че тя идва отвътре. Тази дума не може да бъде наложена, не може да бъде заповядана. Тя идва отвътре по Свобода, с Разбиране, с желание, с Искреност, с Приемане, с Доверие. И хората търсят Пътя, защото чрез него те се завръщат в своя дом, т.е. в своята Вечност и в своята неразрушимост. Думата ОМЪ постига това.

ЗА КАРМАТА И СПРАВЯНЕТО С НЕЯ

(Трета идея за размишление)

Кармата е закон за инволюция, т.е. отклонение от правия Път на живота – това означава карма или кармични същества. Затова Учителя казва, че кармата е сбор от тъмни сили, които вие трябва да разсеете. Какво означава думата „тъмни сили?“ Това са всички ваши навици – скрити, явни, външни, вътрешни – всички тези навици, които ви пречат, това е все този сбор от „тъмни сили“. Значи: всеки има за задача да се справи с тъмните сили в себе си. Не в другите, а в себе си – конкретна, лична задача. Всеки има лична задача.

Учителя казва как може да се разреши този въпрос, как може да се ликвидира кармата и казва две думи: Ако вие сте внимателни и разумни, ще ликвидирате с кармата си, няма значение колко е тежка тя. Тези са двете думи, изглеждат много простички, но имат голяма дълбочина. Изисква се само да се разберат тези две думи. Затова тук ще кажа накратко нещо за тези думи. Значи: ударението тука пада върху внимателни и разумни.

Първо: внимателен, какво означава да си „внимателен“? Това означава да работиш с Будност и да следиш всички свои желания. Постоянно трябва да си буден за своите желания, тъй като оттам започват последствията; желанията да са чисти. И ако прилагаш тези чисти желания, следващата фаза е: ставаш и разумен. Преди това си оставаш само внимателен. И тогава, казва Учителя, едно Висше Същество влиза в тебе и започва да те ръководи и да ти помага. (Тогава няма да има смисъл да ми задавате разни въпроси, но ако се наложи, готов съм да отговарям. Аз предпочитам вие сами да навлизате в себе си и да разрешавате въпросите.)

Да си внимателен, това означава да слушаш това Същество винаги, защото то винаги говори разумно. И тогава винаги ще имаш Реален Помагач. Това Същество ще те води винаги в Правия Път. Може да има някои грешки, но те няма да имат значение, защото те ще бъдат само упътване към по-дълбоката Истина. Значи: не грешките, а иска се твоята Будност.

Кога човек е на Прав Път? Отговорът е много простичък. Това е диагноза, това е Мярка, затова е хубаво да запомните този отговор и да размишлявате върху него. Ако човек има Искрено желание да оправя грешките си, той е на Прав Път. Искрено желание – това са ключовите думи.

Искам да кажа: може да ги оправя бавно, може да му е много трудно, това няма значение. Затова аз съм приел много хора и от България, и от чужбина, някои казват, че са мои ученици. Всъщност аз нямам ученици, но тук ще говоря условно. Някои, според други хора, не заслужават да бъдат при мене, понеже не могат да ги видят с подхода на Любовта, с окото на Любовта. И затова се чудят защо някои са при мене, защо пък други, по-достойни, не са… След време, когато различават, ще разберат, че даже и недостойните са достойни, но трябва да знаеш как да ги погледнеш.

Значи: голямо внимание се изисква, защото Учителя казва, че кармата е особен род бомба, бутнеш ли я не на място (това може да стане някой път даже само с една дума, даже и недоизказана дума), тя може да експлодира. Значи: подходът трябва да е много внимателен. Това означава, че Будността изисква да придобиеш власт над себе си, а не над другите.

ЗА ИНТУИЦИЯТА

(Четвърта идея за размишление)

Учителя казва: „От сто чувства само едно е право“. Но при Интуицията нещата са други. Защо? Защото Интуицията не произлиза от човека, а от Бога. Интуицията е вътрешният орган на Духа. Ето защо Интуицията – това е вътрешният начин да проверяваш нещата. С ума ще сгрешиш. Ако проверяваш един човек с ума си, ще сгрешиш, защото умът няма подхода на Любовта. (После ще ви дам мярката за Интуицията.)

Интуицията е Свръхсъзнание и затова тя е всякога разумна, в нея няма изключение.

Интуицията е пряко свързана с развитието на Търпението, което означава, че този, който има Безкрайно Търпение, той може да говори за Интуиция, защото това Търпение е плод на Любовта.

Значи: само този, който има безкрайно Търпение, който може да търпи и злото, и доброто, той може да ги разбере, той може да ги проникне, той може постепенно да ги преобрази и в себе си, и в другите.

Интуицията се дава от Бога на човека (в случая на ученика), за да схваща събитията отдалеч.

Интуицията решава въпросите – не умът, не сърцето, не волята, даже не Душата, а това е Интуицията. И затова е казано: „Не бързай да се жертваш. Нека интуицията определи времето“ – тука се загатва въпроса за жертвата.

(При мене са идвали много хора, които са искали да си отдадат живота на мене. Аз им казах, че няма нужда; те трябва да го отдадат на Истината. Това е достатъчно, пък ако трябва, аз ще им помагам. Но те не дойдоха в подходящо време, това е друга грешка.)

Човек не може да изучава себе си с ума – нито себе си, нито другите. Това може да стане само чрез Интуицията.

Значи: човек не може да изучава с ума си нито себе си, нито другите, нито никакви събития – външни и вътрешни, защото умът винаги прави погрешни изводи. Той има мнения, но никога няма Мъдрост – мнения много, знания много, съвети много, но Мъдрост няма.

Умът има много големи амбиции, а Интуицията има много големи възможности. (Кой как ще ги използва, това е друг въпрос.)

Умът се занимава с амбиции, има големи планове.

Някои ученици даже са ми загатвали, че имат голяма мисия. Всеки мисли, че има голяма мисия, докато Учителя казва, че има микроскопическа мисия, че неговата мисия е малка. Обаче учениците смятат, че нещо много се иска от тях, че даже нещо специално, поради липсата на Смирение.

Умът работи навън, а Интуицията работи във вътрешния живот.

Интуицията, това е говорът отвътре, говорът на Душата, а не на човешките чувства. Ето защо Интуицията има много тънко разбиране за нещата – тънко, реално, дълбоко и смирено.

Да разрешаваш въпросите си, това означава да живееш за Бога, иначе умът ще ти създаде все нови и нови проблеми. Значи: трябва да знаеш за кого живееш.

Законите са създадени за ума. Те ограничават човека, защото той няма Будност. Умът няма Будност, затова Учителя нарича законите „тояга“, те работят като тояга (символично).

Ето защо на този, който има Искрен Стремеж, Искрено Желание, Жажда за Истината, на него му дават Интуиция и тя коригира ума. Значи: Интуицията коригира ума и дава Будност на ученика да навлиза навътре и после като излиза навън, да вижда ясно. Това означава следното:

Пробуденият човек, е винаги под влияние (тука повтарям, подчертавам) на Любовта, Мъдростта и Истината – няма друго влияние. (Аз също имах преди години влияние от цяла група хора от Държавна сигурност, които искаха да се откажа от учението и да слушам какво те казват. Дори и някои документи, които написах, искаха да ги напиша така както те искат. Аз само им казах: „Стоп! Аз имам друго мнение и ще пишете това, което ви кажа!“.)

Искам да кажа: Будният има право да се подчинява на тези три изключителни сили – Любовта, Мъдростта и Истината. И никакви компромиси! Това означава да обичаш Истината, защото тогава няма да правиш компромиси, и да се отделяш.

Ако твоят Дух е буден, никой не може да смути ума ти – това е Закон.

(Спомням си, че ме караха да скачам от шестия етаж, за да няма виновни, за да не са те. Те просто не знаеха колко обичам живота и по какъв начин разглеждам нещата. Но няма да ви обяснявам за тях и за техния подход, той е ясен. Така или иначе, те бяха отстранени, това е друг въпрос, но не чрез моята сила, а чрез моето отношение към Учителя. Аз ги оставих в ръцете на Учителя и това става много лесно. Цялата група си замина, всички заминаха от пътя ми много отдавна. Само един ме среща от време на време, иска да си поговорим като приятели. Той разбра, че има нещо. Но засега съм му дал знак да не ме пита нищо; когато трябва, ще му кажа нещо.)

Ако Духът ти е буден, никой не може да смути ума ти.

И другият момент: Ако твоята Душа е будна, никой не може да смути сърцето ти.

Това означава следното: Няма ли Будност, човек сам си създава страдания. Освен че има стари, той си създава и нови сега.

И накрая, ще завърша с един много важен Закон и с едно правило.

Човек е господар само на своя избор, но той е слуга на последствията. Там вече той няма думата. Хубаво е да запомните този Закон. Ако е избрал погрешна посока в живота си, той вече няма думата – последствията ще го ръководят. Ако е избрал правилно, Интуицията ще го ръководи.

Правило:

Духът учи пробудения ученик чрез Интуицията.

АУМЪ

2 декември 1998 г.

БУДНАТА ЛЮБОВ

(Лекция 23)

ЗА ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

(Първа идея за размишление)

ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА

(Втора идея за размишление)

ЗА ДОВЕРИЕТО

Продължение
(Лекция 24)

ЗА ВЪПРОСИТЕЛНИЯ ЗНАК

(Трета идея за размишление)

ЗА ТРИТЕ ЗВЯРА

(Лекция 25)

ТАЙНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БУДНАТА ЛЮБОВ

(Лекция 23)

Будността винаги разтваря егото, защото Будността е Духовна Любов.

Ако си буден, ти ще знаеш как да обичаш и себе си. Да обичаш себе си, не означава да обичаш своето его, а своята Божественост. Ако знаеш как да обичаш себе си, ще видиш Бог в себе си. Но ако нямаш Будност, ти ще обичаш своето его и тогава твоето его ще стане твоето нещастие, твоята съдба.

Ако обичаш хората, трябва да обичаш Бог в тях.

Ако обичаш себе си, трябва да се насочиш към Бог в себе си. Това е Будната Любов, която освобождава.

Будната Любов означава да виждаш Бога навсякъде. При това условие злото не може да съществува, егото не може да съществува и да се проявява, дори и във животните. При този подход вратата на злото се затваря.

(Сещам се за един случай: в гората отдалече една змия се беше насочила към мен и вървеше много упорито и аз само пожелах Бог да прояви Любовта си в нея, и когато стигна на два, три метра спря, завъртя се на един камък, направи кръг на един близък камък и после си замина. Това беше особен род поздрав, който и досега не съм го разбрал… Искам да кажа как действат, при такъв случай, подходът, формулите и т.н.)

Тази Будна Любов вижда Божественото навсякъде и Божественото тече към нея.

Има една Любов към себе си, която е Божествена и Свещена; но има и една любов към себе си, която е егоистична и умъртвяваща.

Ако знаеш как да обичаш себе си, Бог ще те посети и ръководи.

Ако не знаеш как да обичаш себе си, ако не си Искрен към себе си, змията ще стане твоето ръководство. И тогава съветите ще идват от ума, вместо от Духа.

Когато си буден, тогава в Любовта към себе си няма егоизъм, защото в Любовта никога няма его, никога няма зло.

По друг начин казано: Когато обичаш Бог в себе си, това отстранява егото. Но този, който няма Будност, той обиква егото в себе си с всичките негови неразумни желания и изоставя Бога. Тогава тази слепота се заплаща с неизброими страдания и странствания на Душата. Всичко това означава, че законът Любов към Бога означава смърт за всяко его и за всяко зло. Ако този закон бъде разбран (неслучайно това е Първата заповед в Библията), означава смърт за всяко зло и за всяка тъмнина. Това означава, че Любовта е такава Духовна Пълнота, че няма място за нищо друго. Там не може да се прояви и най-микроскопическото зло.

Любовта към себе си е Път към Бога, когато бъде разбрана (говоря за Будната Любов) и Любовта към другите е също Път към Бога – и двата Закона са верни. Любовта към каквото и да е – е също Път към Бога: любовта към едно животно може също да се окаже врата, подход, който да се окаже Път към Бога. И се оказва, ако Любовта е истинска. Едно животно може да се окаже подготовка за твоята любов, след време да обикнеш по-висшите светове. Това се отнася винаги до Будната Любов.

Будната Любов е основата на истинската медитация. Извън тази Любов няма медитация; има само болни разсъждения.

Първата заповед на Учителя е: Люби Бога повече от себе си и това е Универсална Заповед, която обхваща всичко в себе си. Тя се явява като универсален метод, при който ставаш Нула, тъй като Любовта към Бога води към Нулата, към Нищото. И това е условието Бог да дойде в тебе, защото Нулата е Неговият дом, Неговата среда. (Става въпрос човек да е изпразнен от всичко излишно – в този смисъл: Нула и Пустота. Преди време говорихме за Смирението, което отговаря на числото Нула.)

В Нулата няма его, това е силата на Нулата и на Нищото. Ако ти си Нищо, злото нищо не може да ти направи, защото в Нищото то не може да работи. Ако ти си Нищо, ако ти си Смирен, ако ти си Нула, си невидим за злото. Това е идеята за „невидим“.

Ще кажа няколко неща за думата „Нула“:

Буквата „Н“ символизира Свещения мост, Свещения подход. В думата „Нула“ буквата „Н“ е насочена към буквата „У“.

Буквата „У“ е буквата на Учителя, която е едновременно и Небитието, Пустотата, Нищото. Но за тези, които нямат Свещения подход, Небитието за тях е бездна, голяма опасност. Ако имаш Свещен подход към буквата „У“, тогава минаваш през Небитието, което те отправя към буквата „Л“.

Според Учителя: буквата „Л“ символизира високия връх. Любовта е високият връх на живота. Когато Любовта дойде в твоя живот, след нея се явява буквата „А“ (говорим конкретно за думата „нула“).

Буквата „А“ символизира Вечно Новото Начало: вечно новото раждане, новия подход, новото Посвещение. Тогава винаги в Душата се явява нова светлина, ново виждане, нов подход. Всичко това е скрито в тайната на „Нулата“.

Светлината на виждането винаги идва след Любовта. Всичко това означава, че Нулата показва Пътя на твоя живот.

Ще обобщя:

Първо, както казах: Нулата показва Свещения подход към всички неща – това е буквата „Н“ – това е, което прокарва моста. (Вие знаете, Учителя е обяснявал за буквата „Н“ – двете успоредни линии и една пресичаща от единия бряг до другия – това е мостът – т.е. от битието до Небитието. Тези силови линии не са случайни на нито една буква). Значи Свещеният подход към всички неща – това е което, прокарва моста. После се явява Небитието, т.е. Учителя, който ще те въведе в Нищото, в дълбочината на живота, където се разкрива Любовта. Учителя е голямото Нищо, дълбокото, ученикът е малкото Нищо. Тези неща трябва да се обединят. После се разкрива Любовта, защото тя е произлязла от Нищото и само там може да бъде разбрана. Нищото е Вечна Мистерия. И накрая, както казах: ново виждане, ново обновяване, нови Откровения.

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

(Първа идея за размишление)

Пътят на Учителя е в това, че:

Първо: Той се е отказал от този свят;

Второ: Той се е отказал и от другия свят;

Трето, което е най-дълбокото, което влиза и в Пътя на ученика: Той се е отказал от себе си, и от своята разумна воля – и тогава той и Отец стават Едно, едно Цяло. И тогава Словото на Учителя придобива универсално значение. При това условие Учителят вече не си задава въпроса: „Кой съм аз?“. Защото това „кой съм аз“ е разтворено в Нищото. Тук говорим за разтваряне също и на висшия „Аз“, говорим за пълно разтваряне, докато има хора, които остават в Себепознанието и не разтварят висшия си „Аз“ – това е въпрос на избор, въпрос на разбиране, въпрос на дълбочина. „Кой съм аз“ вече отпада, защото този „Аз“ е разтворен в Нищото.

При Учителя не се отива с въпроси и със знания, а с Пълно Доверие. Според Окултната наука: това Доверие след време се превръща в Посвещение. То е достатъчно да се превърне в Посвещение (говорим за Пълното Доверие). Това е Пътят на Доверието.

Учителят има такъв подход към ученика, че с този подход той го изважда от неговите предели, от неговите ограничения и го въвежда в Бога.

Понеже Абсолютният Дух е абсолютно Незрим и Невидим, Той изпраща Велики Учители, които се явяват като въведение към Незримото, към Невидимото. Понеже те са достъпни, те подготвят ученика към Тайната на Нищото, и на невидимия свят. Значи: Учителят е изпратен и той се явява като въведение към Невидимото и Незримото. Неслучайно Учителите на физическо поле изоставят учениците и стават невидими, за да може да се осъществи вътрешен контакт. Всичко това означава, че Любовта към Учителя е Окултен метод, защото след време и Учителят изчезва, защото той е самото Небитие, самото Нищо. Но в тебе остава да живее Свещеният подход към нещата, това е целта. И точно този подход е великата Тайна на живота. Чрез него човек се домогва до всичко.

ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА

(Втора идея за размишление)

Не можеш да разрешиш въпроса за Бога, но можеш да Го обичаш и все повече да се разтваряш в Неговата Тайна. Това е въпрос, който няма разрешение.

Когато влезеш в Неговата Тайна, нищо не си разрешил и нищо няма за разбиране, но започваш да живееш, придобиваш истински Живот. Няма обяснения, няма понятия – такъв е светът на Нищото, но започваш да живееш. Това означава, че Нищото – това е Тайната, която дава истинския Живот, макар че тази дума смущава много хора и продължава да ги смущава, но това е в езика на Посветените.

Тайната дава Живот и ти отнема разбирането – такъв е нейният подход, подходът на Нищото. Значи: отнема ти разбирането, отнема ти знанията, те са абсолютно ненужни. Това означава, че ако искаш да имаш знания и разбирания, няма да имаш Живот. В този свят е пълно с такива хора, които са поискали това, поискали са ръководство от ума, от Дървото за познанието на доброто и злото – те са пълни със знания, в много области са специалисти, но нямат живот. Същественото го няма.

Който няма живот, има много знания, много разбирания, много цели – все гони някаква цел и все няма живот. Той изгубил себе си в знанията и целите, чрез тях все нещо търси. (В тази връзка искам да ви кажа, че най-любимото занимание на ума е да залъгва себе си. Това е основният му тон, при някои хора това продължава хиляди прераждания.)

Другият момент, който трябва да знаете, запомнете:

Ако умът види Истината, той пак си остава заблуден. Защото на ума не е дадено да постигне Истината. Той е отстранен от Истината. Ето защо той трябва да се пречиства и да се овладява, докато стане абсолютно духовен – и изчезне. Тогава се явява нов ум, който е Божествен, разумен, духовен, който няма нищо общо с предния. Той наистина вече може да ръководи, но той е наречен само условно „ум“.

Познаването на Бога е въпрос на Дълбока Покорност и Доверие. Умът няма такава Покорност и той не познава Тайната на Доверието.

ЗА ДОВЕРИЕТО

Продължение

(лекция 24)

Доверието не е подвластно на човешкото разбиране и на човешкия ум.

Доверието превъзхожда човешкия ум и всички човешки разбирания.

Доверието е скок над ума. Разбира се, това и изисква смелост, Искреност, Любов към Истината, но това е друг въпрос.

Доверието е скок над ума, скок в Невидимото, това е особен род смелост, която има пряко отношение към Истината.

Пълното Доверие в Невидимото, е пълно излизане от сферата на ума, от сферата на познатите неща: знания и информации, познатите звезди и т.н.

Енергията, която тече в Доверието, се различава от енергията, която тече във вярата. (В предната лекция ви обясних повече неща за вярата. Вярата, колкото и да е дълбока, лесно може да се превърне в съмнение; съмнението също може да се превърне във вяра – това са полюси. Енергията е различна.)

Доверието и вярата привидно си приличат, но те се различават. Както казах: Вярата, рано или късно, ще доведе човека до съмнение. Щастието, рано или късно, ще се превърне в нещастие. Това е закон на полярност, който не може да се избегне, освен ако човек не стане блажен и ако не познае други закони. При Блаженството ще се освободи и от щастието, и от нещастието. (Но преди време ви говорих за ученика: как ученикът трябва да се освободи от щастието, от успеха, от светлината и т.н.)

Фанатикът също има вяра, но той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е също крайна, пълна вяра, но невежа. Той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е натрапена от ума и затова тя се превръща в неговата смърт.

Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението – на полюсите на живота. Тук не само вярваш в Учителя и в Бога, а си доверил живота си – това е друга фаза. Вярващият живее в търсенето на Бога, той е търсач – това е едно много фино заблуждение.

Лао Дзъ казва: Търсещият не намира Дао. Ще обясня. Защо? Този, който търси, е на погрешен път. По една проста причина, че самото търсене е тръгване на път. Търсенето е тръгване за някъде, разделение, тръгване на път; това е поставяне на дистанция, а Пътят – това си ти самият. Не е необходимо да ходиш на Хималаите, на Рила, това е едно загубено време, една будност, която не е прозряла. Това се разбира в дълбока медитация – че Пътят, това си самият ти. Защото ти отвътре си самият Бог – не е необходимо да търсиш, не е необходимо да ходиш някъде. Трябва само да се пробудиш в своята дълбочина.

Разкриването на Бога не е въпрос на търсене, а на дълбоко потопяване в себе си; точно това означава медитацията – да имаш право да се загледаш в собствената си дълбочина.

Да имаш Доверие в Невидимото – това е метод, който те прави дълбок. Разбира се, има и други методи, които могат да те направят дълбок, например: умението да съхраняваш тайна. Това не е обикновено изкуство, както човек може да си помисли. Ако умееш да пазиш тайна, тогава Духът на Тайната прониква в тебе и ти дава дълбочина.