Начало
Елеазар Хараш
ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА
Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1998 г.
Второ, преработено и допълнено издание
Варна, 2021 г.
Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.
ПРЕДГОВОР
към второто издание
Освети себе си
Пробуждането е нещо отвъд света.
Духовното разбиране е в света, но не е от света.
Духовното разбиране прави човека светещ и скромен.
Духовното разбиране е излизане от илюзията на света.
Твоето мислене те е довело тук, на Земята. Твоето Духовно мислене ще те освободи от Земята.
Това, което те съгражда, е Духовното разбиране, Духовният Път.
Само Духовното разбиране знае Дълбокото.
Духовното разбиране се намира в едно кътче на сърцето.
Целта на Духовното разбиране е: всеки да търси себе си докато се открие.
Тайната на Духовното разбиране е Бог в сърцето.
Духовното разбиране е символ на Свободата от света и смъртта.
Духовното разбиране произлиза от Тайната на вътрешния живот.
Чистото Духовно разбиране е узнало живия смисъл.
Духовното разбиране се формира от изпитанията.
Кой заражда в нас Духовното разбиране, което ни освобождава от света?
Разбереш ли Бога, посяваш извор в себе си.
Елеазар Хараш
Варна, октомври 2021 г.
ПРЕДГОВОР
Храмът е твоето вечно състояние на Пълнота.
Хаварот
Той запечата съкровеното знание и всеки, който постигне правилността, овладява в себе си мистичната змия огън и придобива динамичното равновесие.
Злото се побеждава с динамиката на Бога.
Хаварот
Само Чистото Съзнание е истинска религия. Чистото Съзнание е Любов, а Любовта е ключът към безконечната Духовна вселена. Да разбереш Любовта, това изисква висша Духовност, висше разбиране. Правилното разбиране е еликсир.
Себепознанието е по-важно от съграждане на църкви.
Алинор
Здраве ли търсиш, приятелю? Не се лъжи, защото не здраве ти трябва, а Истинолюбие. Има нещо по-насъщно от здравето и то е Любов към Бога. Лекарство ли търсиш, приятелю? Ще ти кажа за лекарството. Най-доброто лекарство е Божествената гледна точка.
Търси това, което превъзхожда вселената.
Тот
Който има разбиране, не се безпокои – той живее прекрасно и умира красиво. Неговото умиране не е смърт. Неговото умиране е заминаване – скриване. Къде се скри този човек? В Невидимото, откъдето и дойде. За пробудения смъртта е сливане с очарованието на свободата.
Любовта е сияеща и по времето на залеза.
Тот
Ще ви кажа нещо за розата. Освободената енергия е създала розата, а ограничената – бодлите. Ето защо ни е дадена свобода. В пътя на бодлите енергията е спряна и втвърдена. В розата енергията е свободна и ухае. Освободената и одухотворена енергия има свойството да се концентрира в Истината.
Времето не е реално, реална е Истината.
Тот
Любовта е дом на Душата. Мъдростта е дом на Духа. Който познава това, изтръгва Мъдрост от страданието и мрака. Който познава това, поразява изкушенията. Който познава това, е избрал единствено Бога и никой друг.
Голямата скръб е мистично начало за търсещия.
Тот
Доколкото имаш Истинолюбие, дотолкова виждаш. Изследвай себе си, защото Бог е скрит в тебе. Изследвай себе си, за да се познаеш. Когато познаеш себе си, Бог ще работи за тебе.
Животът е особена среща – среща със себе си.
Тот
Любовта е посланието на Бога. Ето защо превърни тръните в цветя. Превърни Голгота в тържество. На Голгота е мистичният отговор на живота. На Голгота се решава Тайната на живота. Любовта е посланието. Любовта е Космическата сила в теб, която те освобождава от заклинанието на хаоса. Любовта е Тайната на Пътя. Любовта е Вечността. Вечността означава да влезеш в себе си.
Покоят е океан без брегове.
Дерамот
Ти можеш да познаеш Пътя си само с Любов. Източникът на Любовта е Сам Бог.
Човек е дошъл в този свят, за да разруши смъртта.
Валентин
Неизразимото е чиста вода. Любовта е основата на живота, а не религията. И когато ти имаш Любов, се стремиш към Истината – стремиш се към цялост.
Който не търси Истината в себе си, той изгубва умението да разбира нещата.
Боян Мага
Истината е живият храм, живият хляб. Само този хляб може да те нахрани.
Елеазар Хараш
Варна, януари 2006 г.
7 януари 1998 г.
УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА
(Лекция 1)
ЗА БУДНОСТТА
(Първа идея за размишление)
ЗА ЗМИЯТА
(Втора идея за размишление)
ДЯВОЛЪТ И ЗЛОТО
(Лекция 2)
РАЯТ НА САТАНАТА
(Трета идея за размишление)
ЗА ЛЮБОВТА
(Четвърта идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Ще разгледаме този въпрос от Окултна гледна точка.
Истинската радост не е нещо изразимо и затова при Мона Лиза тя е само загатната. Тази радост е дълбоко и мистично състояние на Душата.
Дълбоката радост е неуловима за света и за ума. Тя се изплъзва на всеки, който иска да я определи. Това означава, че истинската радост е извън пределите на размишленията, т.е. извън пределите на ограниченията. Тази радост е мистична Тайна и за нея ще говорим – тази усмивка. После ще разберем какво символизира.
Дълбоката и тайна усмивка на Мона Лиза не идва от знанието, а от Небитието. Тайната на тази усмивка не може да се разбере, но може да се постигне от откритото сърце. Разбира се, това е друга тайна и не е лесно човек да бъде открит и същевременно – неуязвим. В случая става въпрос за онова открито сърце, за онази Искреност, която е неуязвима, защото има такава, която е уязвима.
Усмивката на Мона Лиза е Окултен символ, тя символизира вечната победа над злото. Това е Душата, която е посветена. Който има тази усмивка, той има Любов, Покой, и радост – и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че Душата е посветена във Вечното Добро.
Мона Лиза символизира Душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице. А целта на мрака е точно тази: да се открие Божието Лице. И затова е създадено злото като преграда от Бога.
Пътят на Мона Лиза е Пътят на Себепознанието. А който е постигнал това и който е вървял по този Път (става въпрос за Себепознанието), той не се заблуждава със знание. Ще обясня. Когато човек се занимава с трупане на знания, той се противи на Истината и ще погине, защото натрупването на знания е метод на ума. Разбира се, в туй число… Той не трупа само знания. Присъствал съм на няколко места и видях, че някои хора трупат всичко. На едно място видях толкова чинии и сервизи, сякаш щял да живее три вечности. И всъщност преди няколко месеца почина. Толкова много натрупване, а всъщност – нищо. Това е метод на ума. Натрупване в най-широк смисъл.
И умът много умело може да използва знанията за своите цели – от това човек пострадва.
При познаването на себе си човек пак придобива знания, но трансформиращи, преобразяващи – това е разликата. С това той става нов човек, става символично – Мона Лиза, т.е. Посветена Душа.
Посветената Душа винаги има мистична усмивка. На Окултен език казано: Посветената Душа винаги има сияещо сърце. Това е усмивката на Вечността, това е усмивката и величието на Небитието. Това означава, че който разбира тайната на тази усмивка, се освобождава от злото, защото тази усмивка е вътрешен елемент на Духа, т.е. вътрешна сила на Духа. Тя е извън времето, извън границите на ума.
Усмивката на Мона Лиза не е строга и студена, нито широка, което щеше да означава, че тя не познава себе си. Преди всичко това е усмивка на очите, а те символизират Истината. Това е Пътят, по който се усмихва Истината. Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатство на Духа.
Всяка душа, която не е познала законите на самоотричането, не може да разбере величието на неизреченото (става въпрос за мистичната усмивка), не може да разбере мистичната усмивка и тогава тя остава и да живее в обикновената усмивка, т.е. в оскъдицата на живота. Усмивката на Мона Лиза показва, че тази Душа е влязла в Път, който е извън границите на този свят – минава през този свят, но излиза от неговите граници.
Ще кажа нещо още за недоизказаното, недоизреченото и също и неопределеното, което е Тайната на тази усмивка.
Понеже Духът е нещо неопределено и затова в него се съдържат красотата и величието на жизнената сила. А тази жизнената сила е величието на самата Истина. По друг начин казано, според Окултната наука и Даоското Учение е казано, че: човек е велик не за това, което е направил, а за това, което не е могъл да довърши – за недоизказаното, премълчаното, недоизреченото.
Според Окултната наука: Недоизказаното съхранява Пълнотата на Истината.
Силата на Съкровеното се състои именно в недоизказаното и точно тука е животът на Духа. Това означава, че който има дълбоко недоизказване, оставя едно широко вътрешно пространство за развитие и за намиране на Пътя – той дава една Свобода. Това означава, че недоизказването или недоизказаното е свързано с безконечното развитие.
Учителя казва: „Не давайте угощение на вълци, не сключвайте договор с лисици, не правете приятелство с мечки, не се състезавайте с лъвове и не си играйте със змии“. Накратко ще обясня, без да се впущам в подробности.
Вълкът символизира ненаситното – това означава, че никога не можеш да нахраниш егото. Въпросът за Лисицата се отнася до хитростта: „Никога не сключвай договор с хитростта“ (това също се нарича в Окултната наука черния разум), защото винаги ще обедняваш. Защо да не се прави приятелство с мечки? Защото мечката е същество, която в това отношение има силна памет и помни и най-малкото зло. Най-малкото зло е достатъчно, тя да го помни за много дълго време. Това е ненужно обвързване с такива същества, защото злото винаги ще си вземе своето. „Не се състезавай с лъвове“ – символично означава: „Не се бори със сила, която е по-голяма от тебе, защото ще изпаднеш в немилост“. Значи: трябва да си буден, да знаеш своите възможности. „Не си играйте със змии“, или: „Не си играйте с астралната светлина“. (За която след време ще говорим повече.) Това е, наречен в Кабалата, „мъртвият фосфор“, или „хипнотичната светлина“. С нея работи умът и внася в човека привидните истини и човек се подвежда постепенно, и от малкото отклонение става голямо след време. Ако се занимаваш с тази светлина, все повече ще изгубваш себе си – това е нейният Път. (Става въпрос за привидната светлина, мъртвата светлина.)
Затова Учителя казва, че от целувката на змията много хора са станали смъртни. Значи: от целувката тази фалшива, илюзорна светлина (змията) много хора са станали смъртни.
Учителя казва, че целувките на някои хора изсмукват енергията на човека. Но от друга страна, той казва, че щом имаш Устрем, щом имаш Идеал, никакъв дявол не може да те спре.
Както казах: змията е мъртвата светлина в човека и тя ражда привидните истини. Това е свързано с логиката. Затова Учителя казва, че логиката пипа, понеже е сляпа; а Интуицията вижда. Учителя казва: „Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч?“. И после отговаря: „Тя си прави отрова, за да покоси жертвата си“. Тя превръща светлината в отрова, в мрак. Ето защо на змията краката са отнети, а краката символизират добродетелите. Ще обясня. Едно от превъплъщенията на дявола е змията, но освен това, дяволът е навсякъде, където може да проникне неговото безумие. Значи, това е неговото условие: да има насреща безумие.
(В тази връзка ние подготвяме цяла книга по Учителя за дявола и неговите ходове и за змията… И затова ще се спираме от време на време върху тази тема.)
Според Окултната наука: той (за дявола става въпрос) е сляпа сила, и тази сила е прокълната, но заедно с нас Това трябва да се разбере, да не мислят хората, че само дяволът е виновен. Тука става въпрос за едно общо проклятие, но има разлика, ще обясня. Дяволът няма разум и воля, няма и глас, глас във външен смисъл. Защото после ще видим, че той има вътрешен глас и как говори. Той е сляпа сила и затова греши в нас, но ние сме отговорните, защото ни е дадено ум, сърце и воля – даден ни е Разум. Ние плащаме сметките. Другата разлика е, че дяволът никога не се разкайва, но човекът е способен на това. Добрите мисли, чувства и желания изтощават неговата сила.
Другият важен момент, който искам да ви кажа е следният: Глупостта в човека, това също е злото. Това означава, че глупостта в човека е неговата престъпност в зародиш. И затова Учителя казва, че може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш един от заблудените братя на Черната ложа.
Злото има голяма сила, но външна, илюзорна. И затова Учителя казва, че дяволът е най-безпомощното същество.
Учителя казва: „Вие може да сте в най-лошите условия, може да сте в ада, но пак можете да направите връзка с Бога, защото това не зависи от външните условия“. И адът, и рая (както ще стане после въпрос) са все външни условия. И после казва, че това, което хората наричат „човешка слабост“, е дяволска слабост, но тя е свързана и със самия човек, затова е наречена „човешка“. При положението на тези слабости хората се свързват и се надяват да живеят щастливо, но това е невъзможно. И затова Учителя дава една мярка, едно правило:
Не се свързвай с никой човек, преди да си се свързал с Бога. Това е Златно Правило. Това важи и за женитбата, и за приятелството, и за какво ли не…
Ще ви разкажа някои неща за него.
Както казах: Сатана – това е злото, което е прокълнато, за да изкушава. А знае се, че чистота, която не е минала през изкушенията, нищо не струва. И както виждаме: сам Христос трябва да мине задължително. Тука трябва да разграничим…
Учителя казва: Сатана изкушава, а Бог изпитва – тези неща са различни. В изпитанието е Величието на Бога. Защо? Защото тук Той доброволно ограничава Своята Сила, за да те освободи от ограниченията на изкушението. Това означава, че изпитанието е жест на Бога и на Висшия свят към вас. В изпитанието се вижда има ли човек истинска добродетел, и затова човек неизбежно ще минава през изпитания.
Изкушенията са свързани с друг път – с дълбините на мрака. Ще обясня. Истинският мрак принадлежи на строго определени същества, тези същества са символи на най-голямото зло, но тези същества са също в Ръцете на Бога.
Другият важен момент във връзка с дявола е следният:
Дяволът черпи сили от нашите слабости и от жаждата ни за удоволствия. В тази връзка ще кажа някои неща за удоволствията. Удоволствието е вътрешна сила, която или трябва да бъде овладяна и да стане твой слуга, или ти трябва да станеш роб на тази сила. Това означава, че да плениш удоволствията, означава да плениш дявола, защото те са неговото най-силно оръжие.
Аз съм виждал такива хора не става въпрос само за страстта и за похот, но особено в храната. Не казвам, че не трябва да има приятен момент в храната, но когато тя се превърне в слабост… Преди време наблюдавах на едно място как се готви: за вечеря се готви от първо до седмо… До такава степен вече се е превърнало в робство, нали, че е трудно за спасяване. Но другият път ще говорим повече за истинското хранене, което е всъщност Път навътре. Вътрешният Път към Бога, се оказва Път към Словото и затова е казано, че „не само с хляб ще се храни човек“. Но същевременно човек трябва да поддържа някакви граници с този свят… (Но другият път ще се спра повече на този въпрос.)
Важното, което трябва да запомните, според Кабалата, че удоволствието е жестока сила, но прикрита в сянка. Значи: удоволствието, макар и изглеждащо безобидно всъщност, е жестока сила, но прикрита в сянка. То е демонична сила с безбройни чарове. Ето защо Чистотата е важна, защото Чистотата също е сила, която заслепява злото, т.е. черния разум.
Другият важен момент при Чистотата е, че тя овладява голямата и опасна сила на въображението. В тази връзка ще кажа някои неща за удоволствието, свързани с въображението.
Удоволствието и въображението съединени имат силата да убиват бавно и постепенно. Тука искам да ме разберете правилно. Не трябва да мислим, че въображението е нещо лошо. Напротив – въображението е нещо много ценно, но когато бъде овладяно от волята в човека, т.е. от слънцето в човека. Това означава, че в човека волята трябва да управлява въображението, а не въображението – волята. По една много проста причина: въображението може да произвежда много болести, да ги уголемява чрез внушения и може да направи от нищото нещо много опасно. Същевременно волята може да смалява внушенията и да ги изтрива. (Значи, тук се води една голяма борба, на която някой път може да се спра повече.)
Другият важен момент, свързан с удоволствието е следният: той е въпросът за страстта. Страстта е мярка, че човек е зависим от удоволствието. Тук пак искам да напомня, че не става въпрос за отричане на страстта. Напротив – ако един човек има голяма страст, аз изпитвам приятно чувство към него, защото това е голям капитал. Това може да се превърне в жажда за Истината. Ако няма страст, той няма енергия. Ако няма гняв, няма енергия и трудно е да се разчита на човек без енергия, дори да има най-красивите идеи. Значи: страстта си има своя красота, гневът си има своя красота, но когато се разберат.
Страстта е мярка, че човек е зависим от удоволствието. Злото внушава в човека удоволствията и пороците, и чрез тях овладява хората.
Другият важен момент в тази връзка е следният:
Страхът също е внушение и ако се страхуваш от дявола (поради самия страх), тогава той ще те преследва – тогава се явява преследването. Ако не се страхуваш, тогава той те изоставя, връзката се прекъсва. Това означава, че страхът е прекъсване на връзката с Бога. Разбира се, има един страх, който е друг, но за него в случая не говоря.
Една от най-важните задачи на ученика е:
Да овладее силите на злото в себе си (разбира се, в това число влиза и молитвата, и работата върху себе си) и тогава да търси Бога. Защо? Но има нещо лично в това овладяване – Бог няма да го направи, ако човек не е поел този Път. Защото, ако човек е нечист и търси Бога, без да се е овладял, тогава, дори и да се екзалтира от идеята за Бога, той може да изгуби ума си и да стане безумен или неизлечим.
Страданието е зло и човек страда, за да трансформира това зло в добро. Разбира се, пак може да си вярва, че понеже Бог го обича, му изпраща страдания, но ако не разбере това, то няма да му помогне.
Другият момент, който се казва в Кабалата, в тази връзка е следният:
Това, което е естествено и неизбежно, не е зло. То е скрито добро, защото то е определено да бъде дадено на човека за неговото израстване. (Значи: трябва да различаваме.)
И така: човек е длъжен да овладее своето въображение, защото то е едно от най-опасните оръжия на злото. В тази връзка също ще ви кажа, че въображението е много жестока сила: то може да натравя кръвта, вместо да изцелява; може да нанася смърт, вместо да носи живот – въпрос на овладяване и разбиране.
Според Кабалата:
Въображението не е дадено на човека да развращава съзнанието си с него. Вие сами знаете, че вечер преди да си лягате и при други положения, с въображението може да си позволявате много неща, които е трудно да станат на физическото поле. Може да викате любими същества, да желаете и полов живот, и т.н. Аз съм давал на някои това упражнение: съзнателно да ги викат и после да се отдалечават, да викат и да се отдалечават, докато накрая овладеят въображението си, и тогава ще стане след време автоматично – просто без усилия, няма да се налага да правите усилия. Но докато постигнете не-усилията, ще трябва да правите много усилия съзнателно, за да може да стане всичко естествено. (Някой път може да се спра и по този въпрос.)
Когато въображението се използва лошо, това се нарича „магнетизация“ на злото. Тогава резултатът е лъжа, безпорядък и накрая – смърт. Лъжата също е свързана с мъртвата, астралната светлина и затова тя умъртвява. Когато нечистият, страстният и фалшивият човек влезе в тази светлина (става въпрос за астралната светлина), той почва да си въобразява, че се усъвършенства. И разбира се, почват видения… След време ще ви обясня: виденията нямат нищо общо с дълбоките Истини. Те имат общо с повърхностните истини. И виденията не са Пътя на Духа на най-дълбоките Истини, макар че понякога утешават Душата, но не ѝ помагат да влезе в по-дълбоко поле, утешението е отстранение. (Но това е друг въпрос.) Така анархистът започва да мисли, че е свободен и може да прави всичко; господарят почва да мисли, че управлява… Но това е светлината на смъртта. А тука е скрит именно черният разум и постепенното обсебване.
Трябва да кажем, че страданието е зло само за упоритите в злото, тогава то е зло, което постепенно се превръща в мъчение, от мъчение – в отчаяние; от отчаяние – в самоубийство, от самоубийство – в израждане. Това е пътят, по който човек постепенно обезумява. Но това не означава, че страданието не може да пробуди човека и да го облагороди – това е другият Път. В тази връзка мога да кажа, че страданието е изпратена помощ за будния, за човека, който има стремеж, към Бога, към Любовта, който има Устрем към Истината, към Свещеното в живота.
Всеки, който желае и търси Посвещение (а това е много благородно), нека да знае, че сключва договор с много големи и интензивни страдания. Въпреки всичко аз ви пожелавам на всички този Път. В този свят това е задължително. А за да издържиш тези страдания, трябва дълго време да си се подготвял, трябва да си узрял.
Учителя казва, че кръстът е едно от най-страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от най-великите задачи на живота. (Става въпрос за кръста като живо същество.) Заедно с него, с кръста, и човекът разрешава тази велика и трудна задача. Това е свързано с търсенето на Истината. И в тази връзка ще обясня някои неща.
Търсенето на Истината е Свещен процес и затова ученикът трябва да мине през кръста. Това означава, че ученикът може да се учи много и да се стреми, но това, което най-много ще му помогне, е кръстът, т.е. трансформацията, идването на новото, преобразяването.
Когато човек премине през кръста и се трансформира, той не отива в рая. Защото, ако отиваше в рая, според Окултната наука, това щеше да означава, че стремежът му е фалшив. В тази връзка ще обясня.
Според Окултната наука: всички хора, които се стремят към рая, са заблудени, подведени. Защо? (И Окултната наука и Кабалата дават много обяснения, аз ще се спра на едно от тях.) Те са заблудени, защото искат да застанат на безопасно място от Бога и да са независими от Него – нещо, което е много глупаво. Това е болест на съзнанието. Защото зависимост от Бога води до познаването на Истината и до Великата Благодат, която е Пътят към Царството Божие. Не към рая, а към Царството Божие. Ако раят те погълне (като идея, като път), тогава твоята „независимост“ става зависимост и в последствие раят се превръща в ад.
Божията Воля е Царството Божие, което е виждането на Истината, която е над полюсите – над рая и над ада. И в тази връзка ще обясня нещо.
Когато една Душа види това лице (става въпрос за лицето на Истината, има начини как да се види), тя вече никога не пожелава рая; нито щастие, нито нещастие; нито ада, а пожелава само Неговия живот. Ако не разбереш това, оставаш в рая, в Дървото на знанието. А според Кабалата, това означава, че знанието е местонахождението на бездната.
Само на Любовта е дадено (разбира се, говоря за Божествената Любов) да види лицето на Истината, която освобождава. А Свободата… Какво означава Свободата? Според Кабалата:
Свободата – това е правото да твориш вечно Добро.
(Четвърта идея за размишление)
Много пъти сме говорили и ще продължаваме да говорим по този важен въпрос.
Учителя също казва, че Бог е Любов и той има много тълкувания в тази връзка. На едно от тези тълкувания ще се спра сега. Ще обясня.
Любовта е свързана със силата и дълбочината на отдаването, а това е Източникът на всяка Пълнота (става въпрос за отдаването).
В Кабалата се казва, че всяко действие на даване е Хесед. Чували сте за Хесед – четвъртата йерархия, която означава излъчване на Любов, излъчването на Любовта като Милост, като Милосърдие. По този въпрос ще кажа няколко неща. Тука трябва да разберем, че Хесед не е само Милост и доброта, а изливане на живот, което е дълбока и специфична способност (вътрешна способност) на Любовта. Затова Хесед и Любовта се разглеждат заедно.
Според Кабалата: добротата внася в живота определени ограничения и затова тя не е висша мярка. Човек трябва да търси по-дълбокото – това е Любовта.
По друг начин казано, тъй като някои кабалисти са помислили, че Хесед е еднакво с Бога, в тази връзка искам да ви кажа, че има такава Истина, но трябва да бъде разбрана от определен ъгъл, иначе се изпада в заблуждение.
Хесед не е тъждествено с Бога, не е равно с Бога. Защото тази Милост и доброта в Дървото на живота, са само качества. Те са… Качествата са винаги ограничени, а Бог е по-дълбок, Бог е неограничен. Нито Неговата Милост; нито Неговата Доброта; нито Неговата Любов са ограничени. Значи: Милостта и Добротата на Бога са безконечни, но важният момент, който трябва да разберем е следният: когато Бог се прояви в твоето Хесед, в твоето милосърдие и доброта, тогава тези качества са в единство с Бога. Значи: можем да говорим за Единство, но никога не можем да говорим за равенство. Ще ви го кажа по друг начин… Тъй като някои кабалисти изпадат в главоломно развитие и после пропадат. Много такива случаи има, другият път може да дам един пример в тази връзка.
В тази връзка аз ви препоръчвам: не да търсите щастие и рай, а да търсите Единство – това е нещо много по-дълбоко, нещо по-важно – и нещо, което е реално. Значи: не рай, не щастие, а Пътя на Единството, за който някой друг път ще говоря повече.
Сефиротите в Кабалата (става въпрос за всички качества на Бога – десетте качества) са качествата на Бога, но Той е по-дълбок от тях. Това означава, че чрез качества не можеш да Го постигнеш. Няма постижение с което да Го постигнеш, има само приближаване. Разбира се, това приближаване е вечно. Качествата са постижими, но Неговата велика Дълбочина е непостижима и непознаваема. Към нея даже няма път, но има възможност за приближаване. Само Съвършената Любов може да се приближи. И в тази връзка ще кажа някои неща.
Ако искаш да постигнеш резултат в Учението, нищо няма да постигнеш. Защо? Защото подходът е користен. Ще обясня. Но ако работиш с Любов, вече си в Пътя на Учението. Всичко това означава, че ако се откажеш от постижения и резултати в Учението, значи имаш Любов, тогава вече си постигнал, защото, според Окултната наука: да имаш Любов, е по-важно от всички постижения.
Другият важен момент е следният, че: само когато придобиеш тази истинска Любов, това е моментът, от който започва твоето истинско развитие. Дотогава се упражняваш, говориш за усъвършенстване, но си извън, защото още не си в Мярката. И затова казвам следното: Само тогава, когато постигнеш истинската Любов, неизменната, постоянната – при всички условия, само тогава започва твоето истинско развитие. Тогава пак може има постижения, но те са от друг род и идват по други закони.
Учителя казва: В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. (Значи, ето я мярката за правилното развитие.) И после Учителя добавя: Пак ще имате страдания, но ще разбирате техния смисъл. Пак ще имате болести, ще боледувате, но ще знаете, че болестите са необходими за вашето двойно пречистване: и физическо, и духовно. А да знаеш това, значи да си изпълнен с истинска благодарност.
И в тази връзка, накрая ще завърша и тук накратко ще ви кажа какво казва Учителя за най-великия лекар. Искам да знаете това, тъй като някои посещават обикновени лекари. Учителя казва за тях, че те никога не могат да излекуват съвършено една болест, защото причината остава скрита, скрита в едно от вътрешните тела на човека и чака своето време пак да се разгърне – за което някой път може да се спра и повече да ви говоря. Има нещо, което може да излекува напълно човека и това Учителя го нарича Най-великият Лекар – това е влиянието на Любовта. Всъщност БОГ Е ЛЮБОВ.
АУМЪ
3 февруари 1998 г.
ЧИСТОТАТА И ЗЛОТО
(Лекция 3)
БУКВАТА „А“
(Първа идея за размишление)
ЗА КАРМАТА
(Втора идея за размишление)
ЧИСТОТАТА И ЗЛОТО
Продължение
(Лекция 4)
ТАЙНАТА СТАИЧКА
(Трета идея за размишление)
ЗА ХРАНАТА И ЗА БОЛЕСТИТЕ
(Четвърта идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Злото не може да пороби Чистотата, защото тя е Пустота, т.е. необвързана. Злото е необходимост и затова всеки трябва да се срещне с него лично. Когато се срещнеш със злото, с тази бариера, ти трябва да я преминеш, за да се срещнеш със себе си. А по-късно ще се срещнеш и с Вечното Начало, което си пак ти самият.
Тука ще вмъкна една идея, за която се сещам, понеже има отношение в тази връзка. Тези от вас, които постигнат изцяло разумни действия в живота, разумен начин на живот, трябва да знаят, че са много далеч от Мъдростта. Пътят, който трябва да извървят до Мъдростта е много далечен, но се започва от разумните действия, от разумния живот. После от Мъдростта има също милиони години до Абсолютния Дух. Така че тези, които са се въоръжили с някакво търпение за години, за едно, две прераждания, нека да не бързат.
Значи, както казах: което си ти самият. Това е Пътят на възможностите, които дава Чистотата. Когато влезеш в тази област, на Великото Начало (говорим за най-дълбоката област), тогава вече ти си свещен и само тогава можеш да се отдадеш на служене (ето я мярката за служене) на Вечността. Това е така, защото си влязъл в Свещеното място. (Това, което се е случило и с Мойсей, и горящата къпина.) И затова е казано, че само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към Чистота. Няма ли го този стремеж към Чистота, няма да има постоянна Будност и тогава Учителя казва, че дяволът може да го излъже, защото той е излъгал и много светци, значи: не само обикновени хора, но включително и светци.
Другият важен момент е, че Бог се е скрил, за да осигури свободата на волята. Понеже, ако човек Го види, ако човек види Бога лице в лице, той вече не може да Го отрича. Това означава, че при пряка среща с Бога, грехът става невъзможен и свободният избор няма да има вече своята пълнота.
Тука трябва да обясня един важен момент. Една важна разлика, която трябва да запомните, тъй като има същества, които могат да правят зло, и са благословени, но човекът не спада към тази категория. И затова правя едно ударение.
Първо: злото, което прави дяволът, е едно благословение за него, една благодат – понеже той е избрал твърдо този път. Разбира се, неговата радост не е истинска, но той получава и радост, получава една благодат, защото той е избрал този път и е бил прокълнат да върви в него заедно с черната радост, която този път му носи. Второ: доброто, което правят Ангелите, също е едно благословение, една благодат за тях, защото те също са избрали своя път.
Трето: единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Тука Божественото Лице е скрито. Ще обясня. Всичко това означава, че когато дяволът прави зло, това е в Божествения порядък на нещата. Когато Ангелите правят добро, това също е в Божествения порядък. Но когато човек прави зло, това не е в Божествения порядък на нещата – това е карма. (И затова после ще ви обясня някои неща за кармата.) Това е лошият избор. Затова е важна Чистотата, защото тя е Будност. И този, който е буден, трябва да държи чистотата на мисълта като мярка при всички условия на живота. Тази мярка отстранява кармата, защото тя не нарушава Божествения порядък. Става въпрос за правилната мисъл, постоянната мисъл, будната мисъл при всички условия – тя има Божествен произход. На Окултен език казано: тази мярка решава главния въпрос на живота (за което ще стане въпрос и в края на лекцията), защото тя е, която дава Постоянство и Устой. А за човека са важни постоянните и устойчивите неща.
Човек трябва да познае себе си, своята дълбока Същност, защото единственото знание, при което човек може да бъде уверен, е познаването на себе си. Другото знание, става въпрос за общочовешкото знание, не е универсално. Това, което е универсално в знанието, са само определени моменти, това са моментите, в които Бог присъства.
Светът на злото е вътре в Бога, което означава, че злото е един зависим свят.
И това е много хубаво, защото, ако злото беше независимо, за човека нямаше да има възможност, нямаше да има избор.
По друг начин казано: светът съществува, защото Бог се е ограничил. Затова съществуват и доброто, и злото, и качествата. Това означава, че светът на злото е създаден за изкупление, защото този свят е една нисша и мъртва материя. Затова тук е дошъл Христос, за да покаже на мъртвите Пътя към Възкресението. А Чистотата е единственото условие, което дава вътрешна способност за учене.
След време пак ще разгледаме тази буква, защото тя е една от най-важните букви и е начална буква – буквата „А“ – начална буква в почти всички азбуки. Преди това ще кажа няколко неща.
Всяка буква е канал, по който се предава Божествената енергия и нейното влияние.
Всяка буква е духовно Откровение и същевременно, буквите са инструменти, с които Бог е сътворил и Вселената, и човека.
Днеска ще говорим специално за буквата „А“.
Буквата „А“ е чисто духовна сила и няма връзка с никакъв обект в Битието. Тя не се ограничава в конкретното, земното. Затова тя символизира Пътя на Светлината (става въпрос за светлината на Духа), и затова тя се нарича буква водач – водач в почти всички азбуки.
Според Кабалата: в буквата „А“ няма вещество, няма материя; тя е нематериална.
Буквата „А“ е склонна към Пустота (става въпрос за дълбочина) и Безпределност, докато има букви, които са склонни към непълнота. За които по-нататък ще говорим… Тука искам да кажа някои други неща.
Буквите и думите на обикновената реч са проекции на човешкия ум.
Буквите и думите на духовната реч са проекции на Душата.
Буквите и думите на Божествената реч са проекции на първичните сили на Духа.
Но все пак тука трябва да кажа, че в Духа на Истината има смисъл, който е над всички букви и техните съчетания – става въпрос за думите, мислите и т. н.
От една друга гледна точка, Духът (говорим за човешкия дух), това е Синът на Словото. По друг начин казано: Бог е Върховната Истина, а Синът е Словото, което Го познава. (И затова накрая ще ви кажа някои важни неща според китайската мъдрост за болестите, за да разберете дълбоките причини на болестите и как те трябва да се премахват отрано. Не когато стане късно да се бориш с нея, а отрано да се предвиждат тези неща.)
Когато човек се пречисти, той изпълва буквите и думите с нова светлина и с ново разбиране, и тогава те го въвеждат в Тайните на Духовния свят; думите стават канали.
Другият важен момент във връзка с буквата „А“ е следният: буквата „А“ е скрита духовна сила, която е самата жизненост на светлината. Това означава, че буквата „А“ е символ, който осветлява живота и всичко сътворено отвътре. Тази буква, според Окултната наука, е произлязла от вътрешния Храм на Духа. Когато тази буква докосне човека, ражда се Пътят към Безкрайната Вътрешна Светлина. Защото буквата „А“ кабалистически символизира Началото на Вечния Път. Когато Духът те докосне с тази буква, с този символ, с това духовно начало, ти се превръщаш във Вечен Път. Както казах: буквата „А“ е лишена от вещество, от материя и ако сте забелязали, когато я произнасяте вътрешно, забелязвате, че тя е отворена буква– това означава, че Пътят към Висшите светове е отворен, а не затворен. Значи: тази буква е отворена буква (за разлика от буквата „Р“, буквата „Б“ и т.н., където участват други сили), отворена врата към невидими светове.
Другият важен момент е: че ученикът трябва да даде живот на буквата „А“ в себе си, иначе ще се втвърди, а втвърдяването, това е кармата, както ще разберем след малко. Разбира се, това важи и за много други важни букви, за които ще говорим по-нататък: буквата „О“, буквата „Ъ“ и т. н.
Да приемеш символа на буквата „А“, означава да приемеш Живата Светлина в себе си. И само тя освобождава човека от миналото, от втвърдяването.
Когато я приемеш, миналото вече не може да те безпокои, то вече не може да оживява. Когато миналото оживява в човека, означава, че Сатана му припомня злото и иска да го утвърди в стари спомени. Значи: когато миналото оживява в човека… Тука все пак искам да ви кажа и за хубавите спомени – човек трябва винаги да търси новото и да не се отдава на мечтаене: и на хубави, и на лоши спомени, защото новото винаги носи нещо по-дълбоко. В тази връзка ще ви кажа следващата идея, която е за кармата.
Грехопадането е започнало в момента, когато първата мисъл е била не за Истината, а за себе си и това е началото на кармата и на нейния път – пътят на робството. Това означава, че кармата символизира лошия избор, или лошата мисъл. Кармата – това е вкаменяването, втвърдяването на лошите, на земните мисли. И както виждате: мисълта е материална, тя може да втвърдява човека. С обратни, положителни мисли започва друго сгъстяване на Духовни сили и се стига до среща на новата мисъл със старата, и тогава се ражда Искрата на новото съзнание, и човек променя своя път. Този сблъсък е неизбежен.
В тази връзка също искам да ви кажа, че тялото на човека е сбор, синтез от втвърдени мисли на неговото минало. Това означава, че тялото е построено от мисли, които са материални сили, разбира се, по-фини сили, от по-висша духовна материя. Ето защо с новите формули и с новите положителни мисли всичко втвърдено постепенно започва да се разрежда. Човек си подготвя ново, по-духовно тяло, което може да стане инструмент на Духа и на Неговото Слово.
Кармата е борба на тези два рода мисли:
1. Земните, които втвърдяват все повече и все повече материята и човека;
2. Божествените, положителните, правилните мисли, които все повече разреждат и освобождават.
А Любовта е важна, защото тя внася във формулите и в мислите огнена субстанция, която е от по-висш порядък от мисловната материя, т.е. от менталния свят. И затова Любовта и Словото са силите на трансформацията.
Човек се е отделил от Любовта, за да може да постигне дълбокото разбиране, че без нея не може да живее – значи: това ще внесе по-голяма дълбочина. И тогава, когато разбере Любовта, да може да се насочи към нея с цялата си Същност (затова е отделянето) и тя да стане неговия Път.
Преди да продължа, пак ще вмъкна нещо: ето защо в този свят трябва да има лъжа, много лъжа, т.е. много контраст, за да може човек да обикне, в един момент, цялостно Истината и да си отдаде живота на Истината. Значи: в този свят трябва да има много лъжа, много лъжа, т.е. много контраст, за да може човек в един момент да узрее и да избере Истинския Път и да обикне цялостно Истината. Да разбере, че това е Истинският, Вечният Път.
Значи, както казах: Любовта да стане неговия Път.
Всичко това означава, че кармата е разделение, отделяне от Любовта, за да може Любовта да се превърне в твоя цел, в твой Път. В този Път ти трябва да отдадеш себе си, за да дойде трансформацията. (Значи, тука има една разлика.) Това означава, че Любовта иска преди всичко самият тебе, а не твоята карма. Любовта иска Жертва, а Жертвата е Универсалният Метод за развитие – това е най-силният ход на Душата. С този ход тя отстранява кармата, т.е. съдбата.
В тази връзка искам да ви кажа нещо, което е една разлика между Предаността и Жертвата, тъй като някои ги смесват. Предаността и Жертвата се различават. Жертвата е, както ще разберем, в по-висока степен. В Предаността има стремеж, в Жертвата има Любов. Само Любовта има ясен поглед за другия свят и за Вечния Път. Предаността принадлежи на сърцето, а Жертвата – на Душата. Предаността е на степени, а в Жертвата няма степен – там си отдаден изцяло. Значи: в Предаността има много степени, докато човек узрее за Жертвата, за Истинската Жертва. Когато се постигне Жертвата, се отваря Пътят на Духа, който вече започва да ръководи Душата. Тука Душата вече има истинско ръководство – не от ума, а от Духа и от Истината. Тук Душата се освобождава от знанието и навлиза в Пътя на Мъдростта.
Един персийски Посветен, казва се Аттар (Аттар Фаридуддин) казва:
Изчезнете в мен и ще ме намерите в себе си. Това е Пътят на Жертвата.
Между другото, преди да продължа с лекцията и с другите идеи, се надявам тази година, до края на годината да ви зарадвам с една нова книга, която съдържа над 100, 150 Мистици и Посветени от всички времена, които са говорили малко по-дълбоко от знанието, т.е., които изхождат от Мъдростта. И така се надявам, че ще ми стигне времето… Тази книга1 сме я започнали, дори мисля, че може да има и над 200 имена… Тя ще ви помогне много и като информация, и изцяло е Мистична книга, няма в нея светци а от Посветени, от Мистици, Мъдреци и Учители – от Посветени нагоре. Така че вярвам, че тя наистина ще ви помогне и се надявам, че до няколко месеца ще я подготвя.
Ако злото не беше излъчено и сътворено от Истината, това щеше да бъде един свят без право на избор, значи, ние щяхме да живеем в един свят без право на избор. Преведено означава: особен род мъртъв, задгробен свят. И тогава за злото щеше да бъде царство, а доброто щеше да бъде безинтересно и безлично, защото без злото и доброто се обезличава. Затова Учителя казва, че ако някой от вас попадне в ангелския свят, в света на доброто, каква услуга може да направи на Ангелите? Значи: там няма шанс да прави добрини. Там много рядко може да има шанс да направиш услуга на някое Висше Същество. Шансът да правиш добро е в този свят, изключително в този свят!
Без злото няма избор на правилно и неправилно, а това означава, че злото дава възможност да избираш, имаш право на избор, но от последствията не можеш да избягаш, включително и от добрите последствия; но те са по-добрият вариант от лошия избор. Тук, в този свят, имаш право да избереш и злото, но лошият избор те обвързва със смъртта. Значи едно от нещата, които трябва да се знаят, е че тук, в този свят имаш право даже и да избереш злото, т.е. лошият избор, но се обвързваш със смъртта, защото в този свят е внесен Ангелът на смъртта. (Става въпрос за света на лошия избор.) Това означава, че смъртта е необходима част от този свят, защото злото и смъртта са тясно свързани – така както са свързани Любовта и безсмъртието. Това означава, че всеки, който направи лош избор в живота си, ще живее в ограничения. Ограниченията в случая са необходимост. (Накрая на лекцията ще ви обясня по-дълбоко какво означава. Като ви изредя причините за болестите, ще видите как сам човек си вика болестите.)
Ако човек е богат, пак ще живее в ограничения – било здравословни, било кармически, било психически, било самоунищожителни – все видове ограничения. Защото, ако избереш богатството, това не е истинският Път. Това означава, че богатството може да се използва само по един начин: за придобиването на Истината, на добродетелите. Иначе всеки друг път на забогатяване, е отклонение. (Друг път ще говорим повече по тези въпроси.)
Ограниченията в този свят са особен род защита, предпазна мярка, както и орехът си има черупка, така и човек има много тела. Вие знаете седем тела. Разбира се, според Учителя, те са много повече – дванадесет. Но по този въпрос ще се спирам друг път. Чувствата в човека според много учени са шест, според някои са седем, според Окултната наука са също дванадесет. (След време ще говорим и по този въпрос.) Човек е загубил седемте чувства и е обеднял с пет бедни чувства – и иска да разчита на тях, но той не знае, че шестото чувство много малко помага. Понеже при грехопадането другите седем чувства са се изгубили.
Злото също различава доброто така както и доброто го узнава. Злото също засега трябва да живее, защото във висшата светлина за него няма оцеляване, няма живот и затова неговият шанс е в този свят. Затова в този свят злото е настроено и настървено и търси всякакви пътища за забогатяване, за преуспяване и за някакъв вид оцеляване. Затова има много преуспели злодеи, защото за тях това е въпрос на оцеляване, тъй като във Висшата Светлина те умират. И това е естествено, те все пак трябва да оцелеят. Оцеляване трябва да има за злото, защото (както казах) висшата област за злото не съществува. Злото също се бори да оцелее, защото то също цени живота, макар че това се отнася до остатъците на живота. И затова то се бори; лошо съществуване, но все пак оцеляване, все пак е нещо, за което да се хванеш.
В злото също има скрита Божествена искра, но тя е толкова отдалечена, че едвам поддържа живота и затова говоря за остатъци от живот. Тази искрица на Бога в злото е минимална, но благодарение на нея злото оцелява и постига някакъв успех в света. Тъй като злото няма съзнателност за успех в Духа, успех в Истината, поне тук, в този свят, и частично в астралния свят, то все пак може да оцелява.
Само пред чистия се откриват възможностите на живота и ако човек не може да се издигне над нечистотата, тогава всички възможности се закриват за него. И тогава той започва да се храни със заблудените знания за някакъв успех.
Тук искам да ви кажа нещо за Земята, казано от Учителя. Учителя казва: „Пространството, през което нашата Земя минава, е пълно с остатъци от развалени светове отпреди милиони години. Оттогава още нашата Слънчева система е попаднала в такова поле от развалини, вследствие на което и нашата Земя се е развалила“. Затова в Битието е казано: „В началото Земята беше неустроена и пуста“, т.е. слаба, и затова тя като премина през тази област, заедно със слънчевата система, тя прие злото, останало от древните светове. Сега невидимият свят употребява Божествения огън за пречистване и преустройване. Новият Божествен огън ще завари стария огън, който и досега гори в недрата на Земята. Този огън (става въпрос за низшия огън в недрата на Земята) е останал от Атлантската раса. „На Земята – казва Учителя – гори също и Лемурийският огън, и огън от Полярната епоха. Този древен огън още не е достигнал до центъра на Земята.“ И Учителя казва, че когато тези вълни на четирите огъня – трите плюс единия, Божествения огън– когато се срещнат в този център на Земята, тогава Земята ще дойде до своя край, и тогава животът ще се пренесе на друго място, но за това време има още хиляди години.
Искам да ви обясня какво трябва да разбираме, според Окултната наука, под Тайната стаичка.
Тайната стаичка – това е най-дълбоката и съкровена област на Душата. Когато Бог иска да говори на Душата, Той я води в тази „стаичка“ и я въвежда в особен род самота и вътрешно мълчание.
Ако искаш да кажеш нещо на човека, трябва да му говориш с думи, за да те разбере. Но когато искаш да кажеш нещо на Бога, трябва ти мълчание, иначе разговорът се нарушава.
Мълчанието е Окултен метод за разговор с Истината. Той може да се осъществи само в Тайната стаичка, в най-дълбоката област на Душата.
В тази връзка искам да ви кажа нещо за Сина:
Синът не е плътско същество. Синът е Същество на Любовта. Той е Същество на Духа. А това е есенцията, от която е родено всичко сътворено. Това означава, че Тайната стаичка е непристъпна за злото. В нея има незнайна светлина, която никога не е била позната на злото. В Тайната стаичка никога не се говори с думи, а с излъчвания. Излъчванията говорят по-точно от думите.
(Четвърта идея за размишление)
Една от много важните идеи, които трябва да разберем. Тъй като е крайно време, според мене, окултните ученици да не боледуват и да не се занимават с болести. А тези, които имат някакви остатъци, поради нарушените закони, за които ще говоря… Следващият път ще говоря много повече, ще ви дам около тридесет правила – малки отклонения, които означават болести, и над тридесет, четиридесет лекарства чрез които се премахват болестите. Аз говоря за духовни неща, не говоря за земни рецепти.
Първо: да се храниш в духовния свят, това е въпрос на дълбоко и Свещено отношение към нещата. Защо? Защо е така? Защото при Свещеното отношение към нещата, ти поглъщаш жизнената субстанция отвътре, от Източника. А при обикновените отношения (човешките, външните, земните), трябва да ядеш изключително много храна… Ще обясня защо трябва да се яде по малко и от тази храна: Тази храна на Земята е дадена като метод за възпитание и подготовка по пътя към Свещеното хранене, на Свещеното отношение към нещата. Тя също има своето място, но тя е предучилищната възраст. Тя е път към истинското хранене, за което повече ще говорим, т.е. Път към дълбоките вътрешни процеси на природата.
Вътрешният Път на развитието се превръща в истинска храна за пробудения ученик. Обикновеният начин на хранене е облекло за тялото, одеяние. А Свещеният начин на хранене е Пътят към тайната и дълбоката Реалност. И затова е казано: „Не само с хляб ще се храни човекът“. Но тук, в този свят, нашия свят, пътят към Духа е комбинация от външно и вътрешно хранене, комбинация между откритото и скритото.
В тази връзка искам да ви кажа, че Истинското хранене започва, в момента, когато човек се погълне от идеята за Истината. (Тук не говоря за Предаността – тя е само подготовка, а говоря за Жертвата.) И тогава човек се храни не само с хляб, но и с тайните на Словото, вътрешните излъчвания на Словото. Тези вътрешни излъчвания на Словото са най-чистият вид храна. (Един пример: може би някой път сте забелязали, че когато при вас идва някой отчаян човек и вие му кажете блага дума, той до такава степен може да се вдъхнови, и през деня въобще да не му се яде. Може и вие да сте изживявали такива случаи. Човек може да се насити от една дума, тя да внесе в него нещо от тези вътрешни излъчвания на истинското хранене, нещо от Сакралното, нещо от Свещеното.)
Когато се храниш постоянно с тази храна – става въпрос за Словото – вече няма отклонения, вече няма болести. Затова ще обясня, в тази връзка, пътя по който идват болестите. Те са над… Аз ще ви изредя от едно до шестнадесет2, но другият път ще продължа с още около тридесет причини, които произвеждат болести. И същевременно около тридесет, четиридесет лекарства, които премахват болестите. Тука засега ще ви каже едно лекарство. Едно от най-важните лекарства, които съществуват, това е стремежът към пречистване. Това е според Даоското Учение: стремежът към пречистване е лекарство, и то от най-висша степен. То наистина може да изкорени всички болести. Но не всеки може да разбере това. Но тъй като другият път ще говоря повече за лекарствата, днес ще говоря за пътя, по който идват болестите. Разбира се, въпросът е много по-дълъг, много по-задълбочен, даже ако се наложи, може да ви изнеса и около 160 причини, но засега се ограничавам в по-малкото, за да разберете някои тънкости в тази връзка.
1. Болестите възникват от тънките отклонения – това е общата причина в най-широк смисъл. В следващия списък, който ще изредя, има много такива отклонения, които трябва да се разберат.
2. Който не познава постоянството, той се радва и гневи – това е болест. Според Даоското Учение, който познава постоянството, той живее в Покой. Значи: нито радост, нито гняв – Покой. Това е лекарство.
3. Да желаеш на някого смъртта, това е болест, скрита в самото твое желание като зародиш, като причина. Няма значение дали външно, или подсъзнателно, вътрешно. Това е болест.
4. Да побеждаваш хората – това е болест. Затова в Даосизма там, където са истинските Мъдреци, въобще в Даосизма няма герои, както в Гърция. В Гърция е имало много герои и това е помогнало егото да се развие много. Тези фалшиви герои много рядко са истински и много рядко се домогват до дълбоката Мъдрост. Затова в Дао няма победи, а има живот в Духа, живот в Истината.
5. Да приемаш илюзията за реалност – това е болест.
6. Да се радваш на грешките на другите – това е болест.
7. Когато в тежки ситуации постъпваш лекомислено – това е болест. И разбира се, след време тя ще се образува, от духовните сили на Невидимия свят в тебе. (Много важен и деликатен закон, много дълбок.)
8. Нечистите думи в твоята реч – това е болест.
9. Да бъдеш много разговорчив – това е болест. Няма да обяснявам защо. Само ще загатна, че човек посяга на потенциалната си мистична сила, на една важна енергия дълбоко вътре в себе си, която трябва да му помогне в истинско развитие, за да може да помага на себе си и на другите. Разбира се, този въпрос е много по-дълбок, отколкото изглежда. Това постепенно води до бъбривост и там вече болестта е вкоренена… Започва се с разговорчивост, после се превръща в бъбривост и после вече лечението е много трудно.
10. Да се оплакваш от лошия вятър и дъжд, от лошото време – това е болест.
11. Да помагаш на хората, разчитайки на въздаяние – това е болест.
12. Да се възвръщаш в мислите си към стари обиди – това е болест.
13. Да нямаш собствено мнение за нещата – това е болест.
14. Да се заканваш на хора, които са ти казали лоши думи – това е болест.
15. Да поглеждаш крадешком, скришом – това също е болест. (Има нещо в начина на гледане.)
Истинското хранене, това е истинското развитие. А истинското развитие на ученика започва само тогава, когато човек стане неспособен да каже и да произнесе лоша дума и отвън, и отвътре. Смятам, че ще се съгласите, че това е много трудно, защото има едно мърморене, което е вътрешно, дори ако човек външно се въздържа. Имах един приятел, който преди време се скарал с един човек, искал да го пребие и каза: „Външно не му направих нищо, но вътрешно – го размазах“. Значи: във вътрешен план той ще си пише кармата и във вътрешно поле ще постигне ограничения.
АУМЪ
3 март 1998 г.
МЪДРОСТТА И ПЪТЯТ НА МЪДРЕЦА
(Лекция 5)
ЗА МЕДИТАЦИЯТА
(Първа идея за размишление)
ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО
(Втора идея за размишление)
ЗА БОЛЕСТИТЕ
Продължение
(Лекция 6)
ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЪДРЕЦИТЕ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Абсолютната Мъдрост се заключава в Бога. (Тука ще ви изредя седемте степени на Мъдрост.) След нея следва мъдростта на духовните същества.
После е мъдростта на облечените в плът. Четвърта степен мъдрост е в природата и в предметите. След тях, с голям промеждутък, идват падналите духове и останалите за „страшния съд“. В следващата степен – шестата степен – са служителите на ада, те изпълняват наказанията към грешниците. И последната, седма степен, това е знанието на така наречените „пигмеи“ – те населяват стихиите на природата.
Всички тези степени на мъдрост и знания си имат своя цел: те трябва да донесат разумност и опит. Да бъдеш мъдрец, е много рисковано и опасно. В тази връзка ще обясня някои неща.
Ако си обикновен човек, светец или праведен, не е толкова опасно, защото падането е от ниско поле, а мъдрецът пада от много високо.
Ако мъдрецът не може да различи (имало е такива случаи) кога трябва да прави компромиси и какви компромиси, той може да изгуби Пътя си за милиони години. Това е неговата голяма отговорност. Докато обикновеният човек пада и става, падането му е ниско, тъй като земята е близко до него. Когато мъдрецът падне, в неговото сърце се образува необикновена и неописуема мъка. В тази мъка мъдрецът знае, че е скрита възможността за много голяма катастрофа на вътрешен план. Докато такива неща няма за светеца и за праведния. Един малък компромис само и вече се посяга на Пътя, който мъдрецът е градил милиони години. И светецът, и праведният не познават тези тайни и тази дълбочина. А обикновеният човек не познава даже и служенето на Бога. Защо? Защото служенето не се разкрива на обикновения човек, т.е. на обикновеното човешко разбиране и мислене.
Когато обикновеният човек, светецът и праведният не знаят какво да правят, те просто издигат ръце към своя Бог. Мъдрецът не може да работи по тези правила, защото неговият Път е друг. На мъдреца е дадено много във вътрешното поле и много ще му бъде взето. Той ще усеща болка в Душата си хиляди и милиони години. Например: Авраам е такъв мъдрец и ако той направи грешка в живота си, пропадането му е огромно. Възможно е дори в последствие той да стане завършен злодей (някои са станали по този път и са наречени „черни адепти“), завършен злодей и опасен демон – и за себе си, и за другите. Затова Мъдреците имат особено голяма отговорност.
Опасностите при мъдреца се крият при преходите в тънките полета на Духа. Тънките преходи и компромиси в полетата на Духа са толкова деликатни и фини, че дори и той от време на време, пада. Но той трябва да знае как да пада, за разлика от светеца и праведния, защото той не може да се помоли и да иска прошка и не може да се извинява.
Когато той се движи от дълбокото в дълбокото, той борави с необикновено знание, което му е дадено от Древността. Светецът не се движи от дълбокото в дълбокото, той няма мъдрост. Светецът има преданост и любов, но няма мъдрост; мъдростта му предстои, но това е един изключително дълъг Път.
Много често мъдрецът навлиза в нови преходи в битието на Духа. И затова тук се иска необикновена Будност, много тънка Будност. Тука будността на светеца и на праведния не върши никаква работа. Всеки момент, при навлизането в тези преходи, е уникален и мъдрецът няма право да изгубва нито един миг (тук става въпрос за духовните подробности). В тези големи и тънки изпитания, за разлика от светеца и праведния, мъдрецът е изключително сам. Той е в изолация от Бога, тъй като той е познал себе си и трябва да работи по други закони. Това са специални условия за него, чрез които той навлиза в безпределно нови реалности. Тука Пътят е изключително тесен и труден.
Например: когато мъдрецът направи една много малка грешка, той я вижда много голяма, защото той знае, че на Земята тя изглежда малка, но горе, в абсолютните светове, във вътрешните светове, тя е абсолютно недопустима. И затова Учителя казва, че много велики хора са слизали на Земята, за да се справят само с една малка слабост в себе си. И ако я оправят, те наистина са велики. Обикновено те оправят тази слабост, защото те я виждат, както казах, като много голяма, увеличена, с много голям ръст (размер) и намират съответните методи.
Светецът се движи към Истината, докато мъдрецът я познава. Светецът има правилната посока, но Мъдростта при него още не е дошла. Светецът има посоката, а мъдрецът живее в Истината. Светецът и праведният виждат красотата на нещата, но мъдрецът отива по-надълбоко, освен красотата, вижда и скрития смисъл.
Така, постепенно ще ви обясня кое е най-важното условие за истинска медитация, тъй като много хора объркват медитацията с разсъжденията и с мисленето.
Първо: Истинският Път започва, когато завърши еволюцията на желанията и когато остане само едно желание: да живееш за Бога. Тогава вече ти си в Пътя, по който идва истинската медитация. Това означава, че медитацията е свързана с правилния начин на живот, на който медитацията е присъща и сродна.
Лао Дзъ казва: Който живее правилно, в него няма място за смъртта.
Той казва също нещо много важно за будния човек, в тази връзка понеже се сещам, ще го вмъкна. Лао Дзъ казва, че: Когато човек навлезе много дълбоко в противоречието, в нещастието, в страданието, той ще види отворена врата към истинското знание. Тука става въпрос за пробудения човек. Това означава, същевременно, че това е Път към Дървото на живота. Нещастието, както и грехопадението… (Накрая ще говорим и за грехопадението от гледна точка на Мъдреците…) Грехопадението не е зло за тези, които разбират неговата тайна, то е голяма благодат.
Мъдрецът, за разлика от светеца и праведния, има колосални способности и възможности за медитация, изключително дълбока вътрешна енергия.
А какво е медитацията? Накратко ще ви обясня.
Медитацията е прокарване на Светлинен Път към Духа на Мъдростта.
Точно тук, в тази медитация, се разбира дълбокият смисъл на живота. Тука не говорим за съдържание, за форма, а за смисъла – третата степен. Точно тук се разбира дълбокият смисъл на нещата. Тук, в тази дълбочина мъдрецът не само вижда своите най-фини грешки, но и се справя с тях. Също той вижда и най-скритите, най-тънките и незабележими грехове в себе си – понякога те започват от една малка грешка. В тази връзка Учителя е казвал: Големите грешки, които хората виждат във вас, не са опасни (нито за вас, нито за другите). Но онези – най-малките, незабележимите, скритите грешки, те са вашият най-опасен враг. Те дебнат в по-дълбоко, вътрешно измерение, в един по-дълбок план.
Когато мъдрецът оправи една своя малка грешка или слабост, с това той помага за изправянето на много Души, които живеят вътре, в самия него и около него. В тази връзка искам да ви кажа, че според Окултната наука: Има Мъдреци, които обитават в сфери, където и Ангели, Архангели и Серафими (ангелските йерархии) не могат да припарят, не могат да влязат.
Мъдрецът знае, че дълбоките отговори на живота идват не в размишления (защото размишлението е нещо вторично), а идват в процеса на определени специфични действия и от един дълбок начин на живот. Но всеки сам трябва да се домогне до тези действия и до този начин на живот.
Мъдрецът знае, че Бог живее в едно промеждутъчното пространство, наречено „Дух“. И Духът също живее в едно такова промеждутъчно пространство, което е наречено „Словото“.
Мъдрецът се среща с Бога, защото е преодолял своето разбиране. Чак тогава е постигнал свое разбиране, след преодоляването.
Искам да кажа: Когато мъдрецът навлезе в дълбока медитация, той знае дали неговият ум взема решения, или неговият Дух. Значи: когато навлиза дълбоко и взима важни решения в живота, той знае дали неговият ум взима решения, или неговият Дух.
Обикновеният човек няма срещи с Бога. Обикновено той се среща с Ангели или с астрални същества, понякога даже и с демони, защото той се държи много здраво за своето разбиране. При мене са идвали много хора от църквите, които не могат да различат Ангел ли му говори, или дявол. До такава степен не могат да различат и ги смесват.
Мъдрецът има в себе си отговора на всички въпроси, защото той знае, че начинът на живот е отговорът на всички въпроси. Става въпрос за Свещения начин на живот.
Говорили сме много по този въпрос – че съвършенството няма граници, сега ще кажем някои други неща.
Само този, който се развива вечно, може да се докосне до съвършенството.
Във владеенето на Словото се намира съдбата, участта на човека.
В тази връзка ще ви кажа, че: Първичният човек е владеел Словото, но след грехопадението, той е бил изгонен от собствената си духовна дълбочина. Това означава, че човек може да живее в Духа само благодарение на своите дълбоки и святи отношения.
Знае се, че Бог е нужен на човека повече от всичко друго, в това число Бог е нужен повече и от Сродната Душа. Значи: Бог е нужен на човека повече от всичко друго, мога да кажа: повече от самата Любов, самата Мъдрост, самата Истина, и даже от молитвата. Бог е по-необходим и по-нужен от всичко друго.
За мъдреца Истината, това е безграничното съвършенство. Любовта, с която Бог ни е сътворил, е без Начало – това означава, че ще се обогатяваме Безпределно.
Дървото за познанието на доброто и злото представлява загубата на първородното целомъдрие. При тази загуба едни отношения са се заместили с други – станала е промяна в отношенията. И затова един Мъдрец и Мистик, казва се Майхани, казва: Отстъпи на крачка от себе си, за да се приближиш към Бога.
Както виждате понякога на обикновения човек е трудно да отстъпи даже на една крачка – и затова той не се приближава, поради своята упоритост, поради своя избор.
И всеки, който започне да осъзнава себе си като несъществуващ, започва да осъзнава, че Бог започва да живее в него.
Продължавам пак от едно – според китайската Мъдрост – тънките причини за болестите.
1. Когато времето се мени (става въпрос в духовен смисъл), а ти си оставаш същия, това е болест.
2. Когато в разговорите се стремиш да господстваш, това е болест. Значи, както виждате всички тези грешки постепенно образуват болест. Ако не в настоящето, в бъдещето. Това е посяване.
3. Когато вземаш дълг и не помниш връщането, това е болест.
4. Когато се ползваш с власт и вършиш произвол, това е болест.
5. Една много деликатна причина, става въпрос за прямотата, за Искреността. Прямота или искреност, която вреди на хората, това е болест. Само накратко ще ви обясня: тук става въпрос за тази прямота, която изхожда от ума, а не от Любовта. Тъй като Любовта говори по друг начин и никога не засяга хората. Значи: трябва да различаваме искреността на ума, защото тя не е чиста монета – за разлика от тази, която произхожда от Любовта.
6. Нямайки разположение към хората, а само към себе си, това е болест.
7. Да считаш другите глупави, а себе си мъдрец или особено същество, това е болест.
8. Да си беден и да завиждаш на богатите, това е болест.
9. Когато клеветиш и придобиваш разположение, радостно настроение, това е болест.
10. От користни подбуди да нарушаваш справедливостта, това е болест.
11. Да се съхраняваш в безопасност за сметка на други хора, които са в опасност, това също е болест.
12. От избухливост да встъпваш в противоречие с другите, това е болест.
13. Още една много фина болест: постоянно да обсъждаш кое е правда и кое е неправда, това е болест. Разбира се, това означава много неща, означава, че не можеш лесно да прощаваш на хората, обаче то е прикрито от егото. Понеже човек уж иска да си изясни Правдата и не може да разбере, че изпуска нещо друго – по-дълбоко.
14. Да отхвърляш Същността и да се привързваш към външните неща, това е болест.
15. Да порицаваш човека, защото той не те е облагодетелствал.
16. Да причиняваш с магически способи вреда на когото и да е, дори и на животни, това също е болест.
17. Да не обичаш хората за това, че те те превъзхождат, това също е една от фините болести.
18. Да се пристрастяваш към определени билки и растения, според китайския мъдрец, това също е болест.
19. Да обичаш хората, за да те считат прав – това също една от фините болести.
20. Да се съмняваш – това е болест. Съмнението, това също е болест. Защото, ако вярваш, ще разбереш съмнението в друго измерение. Тогава ще знаеш точно как да подхождаш, но няма да е съмнение, а нещо друго.
21. Да бъдеш привързан към веселието и шегите, много хора не подозират, че това е болест.
22. Любовта към резките думи и резките откази – много опасна и фина болест.
23. Настойчиво да се прилепваш към жена, това също е болест.
24. От старите заблуждения да правиш нови, това също е болест.
25. Да разваляш птичи гнезда и да чупиш яйца – една много лоша болест.
26. Да убиваш зародиши и да режеш плът, каквато и да е тя, това е болест.
(Ще стигнем до тридесет, списъкът е повече от 160, но аз няма да ви занимавам само с това, давам ви по-важните, после ще кажем някои неща и за лекарствата.)
27. Да подбуждаш хора към встъпване в брак, това е болест. Тук става въпрос за намеса в карма, която не познаваш и която след време ще те разболее.
28. Една много деликатна болест: да отнемаш от хора и приятели хубави предмети по така наречената проста причина, че „много ти е харесало“, нали, елементарна причина без да знаеш нейните последствия.
29. Да изменяш своите отношения към човек, попаднал в беда, това е болест.
30. Да желаеш нещастието и да призоваваш беда, това е болест.
Ще допълня с някои обяснения. Тука няма да се спирам на еврейската тайна за думата „болест“, накратко само ще ви кажа, че еврейските букви за думата „тъмнина“ образуват думата „да бъдеш болен“. Това означава, че болест на еврейски означава паднал, лишен от святост и запустял духовно.
(Тука искам да ви допълня, че ние не сме критични към болестите на хората, само показваме пътя. И затова после ще дам лекарства и другият път ще продължа също с лекарства и с други неща.)
Болестта е състояние, при което човек се оказва лишен от светлина и духовно съдържание. Също според еврейската мъдрост: болестта означава живот без вяра. А там, където няма вяра, материята постепенно взема надмощие и след време болестта става явна.
Здравето означава, че в човек има духовно съдържание, но ако то не се използва разумно, ще бъде обсебен от духовните сили на мрака. Това означава, че човек трябва да се осъзнае. (После ще ви дам и най-универсалното лекарство за всички болести. Тези, които го разберат, постепенно ще започната да ликвидират с всички болести – независимо дали са тежки, или неизлечими.)
Ще обясня във връзка с осъзнаването нещо: Ако човек действа разумно (това е вложено в него), Сам Бог започва да съобщава на човека осъзнаването на себе си.
Както казах: има Универсално лекарство срещу всички болести и тука ще го кажа накратко, всеки трябва да го разбере, да го осмисли по свой начин, защото дори и да не боледува, след време трябва да помага на тези, които обича.
Универсалното лекарство срещу всички болести е: Това е, когато човек избере съзнателно Пътя на своето самоусъвършенстване. Тука става въпрос за избор.
За да има самоусъвършенстване, човекът и духът трябва да се слеят. Тука, тъй като знам, че някои хора възразяват, има много тежко болни… Ще кажат: „Как може да се усети, да се осъзнае?“. Този въпрос няма да ви го обяснявам надълбоко, само ще ви загатна, че: колкото и да е зле един човек, Душата е свободна да вземе Правилния Избор. Душата знае вътрешно и може да вземе Правилния Избор, освен ако прекалено обича удоволствията, злото и другия път – тогава тя няма да иска да слуша и вие ще си помислете, че тя не се осъзнава. Но вътре, в Душата на човека тя знае за какво става въпрос.
Човекът е длъжен да се стреми, но не да чете откровенията на Библията, а самият той да стане Откровение, т.е. да разбере кое е това, което е по-важно от самото Откровение и да познае себе си като проявление на Божеството.
Ще започна с един малък списък за лекарствата. Преди това ще кажа две общи положения, много важни.
Първото: Ако искаш да имаш истинско лекарство срещу болестите, когато те атакува злото, трябва да проявяваш Любов.
И другото: Да желаеш на хората винаги доброто.
Ще кажем някои неща за лекарствата. Преди да почна да изреждам, пак ще кажа едно общо, важно положение:
Да се стараеш да оправяш и най-малките си грешки и постъпки. Оттук започва голямото лечение. Това означава да вземаш най-важното лекарство в духовен, вътрешен смисъл, защото по този Път ти се приближаваш до Еликсира на Живота – чрез тези елементарни правила.
Ще изредя лекарства:
1. Да имаш широко поведение и доброта в сърцето – това е много важно лекарство.
2. Да се отказваш от изгода заради Истината – това е лекарство. (Пак според китайската мъдрост ви изнасям тези неща.)
3. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки съблазните на живота – това е лекарство.
4. Общо правило, ще го повторя: Когато злото те атакува, да проявяваш Любов – това е лекарство.
5. Ще повторя и другото: Да желаеш на хората добро и щастие. Тука искам да допълня: трябва да си даваш вътрешна сметка, дали наистина желаеш, или имитираш. Защото, ако е имитация – това е друга болест.
6. Да използваш силата си само за помощ – това е лекарство.
7. Да бъдеш скромен и отстъпчив в речта, в разговорите, не само приятелски – всякакви разговори. По-нататък ние ще говорим за това особено качество: скромност – едно от най-дълбоките качества в ученика.
8. Да съхраняваш винаги Искреност и Доверие – това е лекарство. Тука само един кратък коментар. Дори когато ви излъгват някои хора, продължавайте да им вярвате. Защото това е отношение към тяхната Душа. В смисъл такъв: ако си запазите Доверието, към вас ще тече един постоянен поток от Светлина. Ако нямате Доверие, ще прекъснете един малък поток, един важен поток. Тук става въпрос за самото отношение към Доверието.
9. При среща с мъдрия да ставаш критичен само към себе си.
10. Много важно правило, много важно лекарство. Когато си насаме със себе си, зад закрита врата, във всяка стая: в тоалета, в банята, навсякъде, където си сам да наблюдаваш движенията си, мислите си и т.н. Това е също лекарство.
ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЪДРЕЦИТЕ
Тука ще ви запозная накратко от гледна точка на Мъдреците. Един много важен въпрос, който трябва да се разбере.
Първо: тази змия, която е изкусила Ева в рая, е част от Бога, част от самия Бог и част от Неговия дълбок замисъл. Това означава, че изкушението и излизането от рая е дълбока, Божествена Тайна, която не се дължи на змията, а на дълбокия замисъл на Бога. Това е нещо, което е трябвало да стане, защото, ако не трябваше да стане, змията щеше да бъде заключена – изкушението нямаше да се осъществи. Това трябваше да стане за определени същества и условно това е наречено „грехопадение“, пак повтарям условно… Но всъщност, според Кабалата, това е метод, чрез който се излиза (тука ще разберем по-дълбоките причини за грехопадението) от инстинкта, т.е. от механичния живот, и се навлиза в полето разума.
Без грехопадането Адам и Ева щяха да останат в рая в много лошо положение, макар че мястото е изглеждало много красиво и спокойно, но те щяха да останат много ограничени.
Точно тук се явява Тайната на грехопадението – и те излизат от механизма на инстинкта, и тръгват по Пътя на осъзнаването и Свободния Избор, тръгват по Пътя на Боговете, което също означава: по Пътя на еволюцията. Защото в инстинкта няма реална еволюция, има привидна еволюция, има няколко степени на еволюция (някой път може да се спра), но няма реална еволюция.
В инстинкта, механичния живот еволюцията е спряла. При най-древното грехопадение, свързано с инстинкта, всичко е било механично и тогава е нямало развитие.
Тука ще дам само един пример. Учителя казва за кучето, че кучето не живее на Земята. Това е същество, което не живее на Земята. То живее изключително в астралния свят, а долу само привидно присъства. Има някакво присъствие, но няма никакво осъзнаване. То живее изцяло в астралния свят и затова Учителя казва, че то може милиони години може да живее така.
Значи: развитието е спряло, което означава, че (става въпрос за инстинкта) тука не се поражда нито мистичен опит, няма реално Небесно Вдъхновение. Но при човека това може да се придобие и грехопадението помага на човека да придобие Небесно Вдъхновение. (Но пак искам да припомня: грехопадението трябва да се разбере правилно.) Когато човек придобие това Вдъхновение, той вече може да стане Път за много същества, той може да стане за тях Път към Бога. Благодарение на Дървото за познанието на доброто и злото е възникнал човешкият свят. И Кабалата казва: Възникнала е нова област в голямата игра на желанията, нова област в битието, но същевременно, възникнал е Свободният Избор – един от най-важните дарове за човека. (За Свободния Избор сме говорили много.)
Грехопадението се явява като първороден грях, но същевременно (и това, което трябва да се разбере) и като ключ към ново съзнание и нов Път. Новото съзнание означава нов Път в еволюцията. Тука искам да кажа нещо за този Път.
Нов Път, но след като се премине през самия грях и след това се навлезе в нова област… После ще ви обясня разликата, тъй като мъдрецът минава, а обикновеният човек заспива и се връща назад. Значи: след като се навлезе в нова област, в която ще изгрее свободата на милиони същества. А вече има милиони същества, които са постигнали тази Свобода – минали са през самия грях и са го надраснали. Защо? Накратко само ще ви кажа: защото не са избрали удоволствието. Това означава, че обикновените хора пропадат в грехопадението, защото имат лош избор – те избират удоволствията и заспиват. Пробудените хора и мъдрецът избира минаването през греха, през грехопадението като Път за познаването на Бога и с това той се освобождава. Той преминава през грехопадението по други закони. Защото, както след време ще говорим, жената е една от най-големите Тайни – Космическа Тайна. И тя символизира Празнотата. Празнотата, чрез която човек ще познае най-дълбоките тайни на Мъдростта.
По този дълбок Път… Тука преди да продължа, аз в книгата „Мъдреци и мистици“ – там ще говоря повече по този въпрос… Но тези Мъдреци, не говорим за светци и за праведни, а за Мъдреци и Мистици от хиляди години с техните групи, с техните ученици, те са постигнали минаване през грехопадението, постигане на пълна Свобода, познаване на Истината, и те са, може и да ви изненада – в момента над 50 милиона. Над 50 милиона Същества, Мъдреци, техните ученици от хиляди години, техните групи, техните нови групи и т.н., са постигнали целта: Христос Съзнание, но те обикновено никога не говорят нито за кръстене с вода, нито нищо, защото тези разговори нямат никакво значение. Те просто са постигнали истинската Мъдрост. За разлика от много християни… Една от големите техни грешки е, че те не обичат да говорят особено за Корана – една изключително дълбока, тайна книга; за арабските Мъдреци, особено за Мохамед… И дори наскоро, когато направих разговор с една християнка, когато ѝ казах, че по-важно е не Библията, а да постигнеш Божествена Любов, тя каза, че това било „дъновизъм“. Което означава, че ще си говорим много приятелски, но не можем да задълбочаваме и това означава, че тя ще изостане. Тя просто е избрала застоя. Такива хора трябва да се помолиш за тях, да ги благословиш и да ги оставиш свободни, тъй като за тях Божествената Любов е неразбираема, както и за много същества.
По този дълбок Път в последствие на този първороден грях, който бил скрит в инстинкта и заложен в човека, точно по този Път човек ще бъде изкупен. И когато бъде изкупен, този грях ще бъде анулиран. И тогава, след хиляди и милиони години хората ще видят, че грехопадението е Път, който е трябвало да бъде извървян. И че той е бил Път на стремежа на човешката Душа и Път по който Душата е трябвало да реши определени специфични задачи. Това е Път от инстинкта към величието на Свободата. Чак тогава ще се разбере, че грехът не е зло.
Но както казах: ако човек направи лош избор и си остане спящ и механичен, тогава грехът се превръща в съдба и в зло (ето я разликата) и човек си остава в съня.
И накрая: грехопадението е една скрита Благодат, която Мъдреците са постигнали. За обикновените хора грехопадението е зло, защото те не са избрали Божествената Любов.
Искам да кажа: самото грехопадение, самият грях не са зло. От това са израснали много светци, много праведни, много Мъдреци, много същества, както казах: над 50 милиона. Злото е в лошия избор на човека. Главната грешка е в личния избор на човека и затова човек носи своята съдба. И в тази връзка накрая искам да ви кажа: че злото, според Кабалата, съществува в Бога, което преведено означава, че не съществува абсолютно зло, то е само един слуга.
АУМЪ
7 април 1998 г.
ЗА МЪДРОСТТА
(Лекция 7)
ЗА ЧУДОТО
(Първа идея за размишление)
ВЪЗЛЮБЕНИЯТ
(Втора идея за размишление)
ЗА МЪДРОСТТА
Продължение
(Лекция 8)
ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ
(Трета идея за размишление)
ДЪЛБОЧИНАТА
(Четвърта идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Колкото и да изучаваш човека и колкото и да проникваш в него, ти не можеш да го познаеш. Нито астрологията помага, нито Кабалата, нито Окултната наука. Защо? Защото човекът в своята дълбочина е Нищо, Нищото. Кой е този, който може да постигне онази истинска връзка с Учителя? Това е изкуството да станеш съвършено Нищо. Това е задача на ученика да стане съвършено Нищо, т.е. тотално смирен, с изключителна дълбочина, с преклонение, за да може малкото Нищо да се свърже с голямото Нищо, което е наречено Учителя.
Накратко що ви обясня: Учителя представя Съвършеното Нищо – Небитието. Той е мост от битието към Небитието. Слязъл е от Небитието по една много дълбока причина, по една специална Любов към Душите и към учениците, понеже във вътрешен план, в Небитието е много трудно да бъде разбран. И за да може да подготви хора с дълбоко възприемане, Той е слязъл в битието, за да ги подготви и после си е заминал, за да остане това дълбоко разбиране като връзка, която не се нуждае от форма, от глас и т.н. Защото в Нищото няма такива привързаности, няма глас, няма форми, няма звукове, няма образи и затова, както виждате, Съвършеното Нищо е едно от най-важните условия. Още един важен момент: Погрешно е да се търси Учителя, защото това не е задача на ученика. Задачата на ученика е да стане истински Ученик. Това е неговият дълг – не да търси, а да стане. Когато стане, той няма да търси, той ще бъде повикан. Когато бъде повикан от Учителя, това е символ, който означава, че той е вече готов, готов за истинско Ученичество. Има много тънкости в тази връзка, но постепенно ще ги изясняваме в лекциите.
Човек не може да бъде познат, защото в своята дълбочина е Нищо.
Нищото е Безкрайност. Значи: не можеш да познаеш Нищото, защото, ако можеш да го познаеш, значи да се изгубиш тотално. Това означава да изгубиш себе си. Това означава, че човекът и Мъдростта са неизследими. Можем да ги изучаваме, но не можем да стигнем до тяхната Безпределна Дълбочина. Човекът и Мъдростта са неизследими.
Да познаеш човека, това означава да го определиш, а това е ограничение на Нищото, което е невъзможно. В някои случаи това означава и да го унищожиш така както умът е познал някои неща и е влязъл в застой. Той казва: „Да, това го знам!“ – и оттам нататък няма развитие. Всичко това означава, че говорим за метод на ума. Умът е майстор да унищожава. Но човекът не е произлязъл от ума, а от Хокма, т.е. от Мъдростта. В Кабалата се казва, че човекът е произлязъл от Хокма. Всичко това означава, че „познай себе си“ е безкраен процес.
Да се познаеш до една определена степен, означава да започнеш да живееш в Нищото, в една от областите на Хокма, на Мъдростта. Както казах: това означава, че човекът е необятно същество, който има необятно начало и липса на край. За съвършенство в Нищото не може да се говори, защото съвършенството няма граници и за Мъдростта никога няма застой. Ще обясня. Съвършенството е опасност, защото то прекъсва развитието, то поставя граници. И точно тука е величието на Бога – Той не е поставил граници. Това означава, че развитието е Вечно. Всеки, който е избрал Пътя на Вечното Развитие, се спасява от съвършенството, т.е. от границите, от застоя. Това означава, че истинската цел на живота никога не може да бъде съвършенството. Истинската цел може да бъде постигане на Единство и Цялостност – тотално възприемане. Значи: целта може да се постигне с единство на съзнанието и всеобхватност. Това е законът, който е даден от Учителя: Люби Бога повече от себе си. По този закон човек се домогва до това Единство. Несъвършенството никога не остарява. То има стремеж, вечен стремеж, вечно развитие за разлика от съвършенството. Неговият стремеж няма край.
Ще се върна отново на идеята за Нищото, тъй като искам да ви кажа, че Истината е пряко свързана с Нищото. Това е мястото, в което живее и ученикът, и мъдрецът. (Но все пак има една разлика между ученика и мъдреца, за която по-нататък ще стане въпрос.)
Нищото означава, че точно тук, в тази област човек не съществува и точно тук Бог започва да живее. Понеже когато съществува, той е изместил Бога, изместил е своята Божествена природа. В момента, в който човек почне да осъзнава, че не съществува, че е Нищо, Бог започва да му дава осъзнаване на себе си. Тук човек наистина живее истински в Нищото и тука той е безпределен, непознаваем и необятен. В този велик свят на Нищото живеят Посветените и Мъдреците. Тук е техният дом и затова Мъдреците не живеят дълго в този свят. Разбира се, има и изключения, но не живеят дълго в този свят. Защо? Защото те не могат да пуснат тук истински корени, защото тук не е техният дом. Те не могат да живеят дълго и в астралния свят. Техните корени са в Нищото.
Тука искам да напомня, някои се страхуват от тази дума „Нищото“, от „Пустотата“ – това всъщност е Абсолютната Реалност и Пълнотата на Живота. Но посветените от много времена използват тези изрази „Нищото“ или „Пустотата“ – това означава Пълнотата на Живота или Абсолютната Реалност.
Така както думата „Дао“ (за малко само ще се отклоня, за да обясня) е едно от специалните Имена на Бога. Това е всъщност Името на Бога, но казано по много деликатен начин. Така е казано и така е изнесено това Учение, че никой не може да го опетни така както е опетнено името „Бог“. Името „Бог“ е много опетнено, с него много е злоупотребено. Но думата „Дао“, което е друго Име на Бога, не може да се докосне, защото то не е свързано със свещеници – то ги изхвърля. Не е свързано с ритуали – изхвърля ги. Не е свързано със знания… Изхвърля всичко по Пътя си, което е непотребно. Да не говорим за тази смешна история, която се нарича „църковен брак“ – една от най-големите глупости в този свят. Защото Любовта е Бог и кой може да узаконява Бога? Кой може да благославя Бога и т.н. – нещо, за което въобще не може да се говори. Любовта сама по себе си прави Единството, истинската връзка и не се нуждае от никакви благословения. Тя самата носи всичко. (Но по-нататък, ако трябва, ще ви обясня тези неща.)
Всички тези Мъдреци, взети заедно, символизират Учителя, а той символизира Единната Истина. Във всеки Мъдрец трябва да виждаме някакво лице на Единството, лице на Учителя – така както Учителят символизира Единната Истина. Ето защо Учителят е Истината за ученика. Тук говоря за всеки Учител, а не за определен Учител. Учителят е доказателство, че Истината съществува – другият важен момент – така че не е необходимо да се търси друго доказателство. Това означава, че ако си намерил своя Учител, намерил си Истината – едно и също нещо.
Другото важно нещо, което искам да кажа е, че: Ученикът няма право да търси Истината с ума си, със своята логика, защото ще я изгуби. Например: Логиката на Лао Дзъ не е човешка, защото и той самият не е човек – той е Универсално Същество и е едно безценно богатство във Вселената на Дао, в Учението на Дао. И Конфуций също има логика, но трябва да ви кажа разликата: тази логика е много ниска, тя е просто човешка. Тази логика не е мярка за Истината. И наистина мъдростта на Конфуций не му е донесла нищо, даже същественото, което е Пълнотата на Живота. Затова той е искал помощ от други мъдреци. (За това ще говорим по-нататък…) И все пак искам да ви кажа, че Конфуций е красив по своему. По-нататък ще разгледаме неговата красота… В книгата за Мъдреците за всички времена3, аз съм го включил, защото имам достатъчно и уважение, и почит, и Любов към него, защото той е също мъдрец. Трябва да уважим и неговия път, но трябва да разберем онази по-дълбока и реална мъдрост, която води в много по-дълбоки светове и измерения.
Ще се върна на Лао Дзъ. Неговата Логика е логика на скрития живот, на дълбокия вътрешен и таен живот. За този живот и неговата дълбочина може да се каже, че и Ангели не са мечтали. Постепенно ще стане въпрос за тази негова дълбочина.
Животът на Лао Дзъ е изключително тънка духовност, защото той живее в Нищото, т.е. в областта на най-тънките енергии, най-възвишените, най-дълбоките енергии. За да можеш да разбереш тази негова логика, трябва тотално да се освободиш от ума. Умът е преграда. Трябва тотално освобождение от ума и знанията, защото те са натрупана преграда. Само Душата ти може да го разбере и тя разбира, че това е Същество, извън човешкото разбиране. Ще обясня. Тука трябва да ви кажа, че Лао Дзъ е специален случай в самото Братство, в самия Универсален живот. Като него, Учители и Мъдреци, са много малко. Защо? Защото той въобще не се занимава с еволюция, със самоусъвършенстване, със Себепознание – просто не са необходими. Много специален Път, за който ще кажа някои неща: не се занимава с методи и правила, никакви гимнастики, никаква йога – всичко е непотребно. Само с едно нещо се занимава: това е така нареченият „Подходът“ – Тотален Подход, Цялостен Подход, тотален метод. И всеки миг за него е Вечността, която му се разкрива. И всичко друго за него е непотребно. Неговият основен закон е Дълбокото Разбиране – това е достатъчно във всяка област, достатъчно само по себе си. Дълбоко Разбиране – нищо друго. Това замества всичко друго – всички правила, всички методи и всяка еволюция. Както виждате: много специален случай. Тази година от време на време ще ви говоря за него. След време ще го сравнявам с други учители, но от друга гледна точка – не за да изпъкват, а просто за да разберем различните видове мъдрост.
Значи: Той не се занимава с еволюция, защото той е самата Дълбочина на нещата. Той се води за Бащата на Пътя и същевременно е извън Пътя. Защото, когато постигнеш целта, Пътят свършва – нещо много особено. Но това не пречи да се върне обратно в Пътя, за да помага на специфичен род ученици и Души, макар че той има много малко ученици.
Лао Дзъ, както разбирате вече, не е съвършен, нито е имал претенции. Той просто се е слял с Нищото, с Дълбочината, докато еволюцията вечно пътува към тази дълбочина. Ето защо, когато се опитваш да разбереш Лао Дзъ, той просто изчезва в тази дълбочина. Тя е негова тя е негова естествена среда. Затова когато Конфуций се срещал с него, много се е притеснявал, много се е смущавал, защото тази дълбочина е и опасност за този, който не е готов.