Всичко това означава, че буквата „А“ е таен процес в живота (както и самото Единство) и че тя е израз на мълчаливата Воля на Твореца. Ако всеки човек започва да твори в живота си с буквата „Бет“ или „Б“ – втората буква, Духът ще го коригира, защото буквата „Б“ е свързана с материята, тя е сгъстен етер; а буквата „А“ е Първичният, свободен етер. Ето защо, когато казваш буквата „Б“, устните се сгъстяват, явява се препятствие – закон на материята. Когато произнасяш буквата „А“, устните се отварят, защото това е Първичният свободен етер. Това е буква на свободата, на простора, тя е синоним на Бога, на Единството; тя е Началото. Защото тя идва от вътрешността на Тайната на Живота. Буквата „Б“ – това е начало на битието, а буквата „А“ означава, че Единството, т.е. Неговата Мъдрост е родена преди всяко начало. Буквата „А“ е Окото на Вечния – става въпрос за Единството. Значи: чрез Единството ние придобиваме Окото на Вечния, или символично – буквата „А“.

ЗА ТЪЛКУВАНЕТО НА СЛОВОТО СПОРЕД КАБАЛАТА

(Четвърта идея за размишление)

Кабалата казва: От всяко Свещено Слово, което човек е разбрал, се създава един Небосвод. От всяко Слово на Мъдростта се създават Небосводи и те живеят пред Лицето на Древния, и Той ги нарича Новите Небеса. С всяко разбрано Слово ти се приближаваш към Съкровеното в себе си.

Следващият важен момент, според Кабалата: Ако този, у когото няма Път за Тайните на Словото, започне да тълкува Словото, тогава към неговите думи излиза и се насочва Духът на Бездната, взема тези думи и създава от тях небосвод на лъжата, и този небосвод е наречен още „хаос“. Тогава Духът на Бездната придобива огромна власт и погубва хиляди хора със своите поучения. Кой е бил причина за това?

Ето защо Учителя се е изказал за някои учители, които се водят за учители, за мъдреци и за посветени, че са от черното братство. Някой път ще се спра, но безкритично, за да разберете някои моменти.

Кабалата поставя въпрос: „Кой е бил причина за това?“. И отговаря много точно: Това е мъдрецът, който не е постигнал разбиране и поучава. И наистина има много такива самозвани или названи (от някои групи ученици и т.н.), които са станали път на погубване.

Истинското разбиране идва от Любовта, защото тя е винаги будна, във всеки момент, понеже тя е винаги динамична. Значи: в Любовта не може, в нито един миг, да влезе нещо нечисто.

В тази връзка се сещам за един Закон от Боян Мага, много мъдро казано.

Боян Мага казва: В момента, в който изпуснеш едно настояще (само един миг), ти вече създаваш съдба. Тука става въпрос за тази велика Будност, голяма Будност… (Другият път ще ви говоря повече за Боян Мага, за неговата Окултна Мъдрост, която не е изнесена в България до сега. А също и за Тайната Мъдрост на Лао Дзъ – продължение…)

Любовта е будна даже и в греха, даже и в злото. Мойсей е извършил убийство, но това не е отнело неговата любов – напротив, неговата любов се усилва и той намира убитата душа, тя се преражда чрез него (знаете, преди време ви разказах нещо за неговия таен живот). Той не може да бъде наказан от държавата и от нейните закони, защото един Посветен е над законите на държавата. Той има свои пътища сам да се накаже и да постигне нова дълбочина, както и постъпва: намира тази Душа, изкупва и същевременно продължава да е велик Учител и ръководител на еврейския народ.

Значи, както казах: даже и в греха тя е будна, става въпрос за Любовта.

Човек, който будно минава през греха, израства чрез един опит, който го прави по-ценен даже и от Ангелите. Защо? Защото Окултната наука казва, че:

Минаването през греха, чрез Будност и Любов, превръща падането в израстване. И тогава падането дава дълбочина, което Ангелите нямат и затова те не могат да се нарекат „образ и подобие“ на Бога. Ангелите са чисти, но не са образ на Бога. Преди време ви обяснявах защо човек стои по-високо, защото той може да обединява всички Ангелски йерархии в себе си, може да се отклонява в злото, може да обединява и демоните в себе си, а може да стане и Бог; на него е дадено да придобие образ.

Има много светци, които са живели без грях, запазили са чистотата си, но нямат мъдрост, нямат дълбочина. (По моите наблюдения на около 30 – 40 светци има един, който има дълбочина. От около 30 светци има един светец, който съм включил в първата книга (книгата „Мъдреци и мистици“ бел. ред.) Хуан Де ла Крус6. Аз не съм изнесъл всичко от него, но това е един от светците, който е същевременно и Мистик, и Мъдрец. Не е останал само светец, а е нещо повече.)

Значи: останали са чисти, но все пак някак повърхностни, защото само Чистотата не е достатъчна, иска се: Дълбочина, Мъдрост и Посвещение.

Светците са деца на Ангелите, а Мъдреците и Посветените са Синове на Бога. Те могат да тълкуват Словото, те могат да проникват в Тайната на Словото. Те могат да разберат, че животът е красив и без да си съвършен. В несъвършенството има дълбочина, която липсва на съвършенството. В несъвършенството има дълбочина, има нови откровения. И когато в тази дълбочина видиш Бога, тогава вече няма нужда от Свещени Писания, защото ти си Писанието и твоят живот е Писанието.

АУМЪ

7 юли 1998 г.

ЗА ВОЙНАТА ОТ ОКУЛТНА ГЛЕДНА ТОЧКА

(Лекция 13)

ХАЛДЕЙСКАТА МЪДРОСТ: МЪДРЕЦЪТ АЗУРА

(Първа идея за размишление)

ПЕРСИЙСКАТА МЪДРОСТ

(Втора идея за размишление)

ЛАО ДЗЪ
КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Продължение
(Лекция 14)

БОЯН МАГА – ИСТИНСКИЯ РЪКОВОДИТЕЛ НА БОГОМИЛИТЕ

(Трета идея за размишление)

РАЗБИРАНЕТО НА ТАЙНАТА НА СТРЕМЕЖА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА ВОЙНАТА ОТ ОКУЛТНА ГЛЕДНА ТОЧКА

(Лекция 13)

Защо има война? Защото хората не са воювали със себе си (става въпрос за вътрешната революция и трансформация) и затова воюват отвън. И когато се научат да воюват със себе си, и станат победители на злото, войната ще отпадне. Това е пътят, по който войната си отива. Това означава, че всеки човек трябва да победи себе си. Това е неговата лична война. Войната с другите е заблуждение.

Който вярва във войната и в борбата, е подведен – той е загубил будността си. Защото врагът, според Окултната наука, е една ментална или умствена илюзия.

Когато един човек е победил себе си, в него вече не се заражда война, не възниква. Той е свободен от подвеждането и от хипнозата на ума.

Когато воюваш с другите, натрупваш в себе си смърт, елементите на смъртта. Който е победил себе си, е прекратил с всички видове войни: физическата, астралната, менталната и в причинния свят. Който е победил себе си, е станал единен, цялостен – това е неговата заслуга.

На еврейски думата „праведен“ означава „цялостен“. Който не постигне тази цялост, не може да оправдае тази дума.

За външния свят войната е една необходима илюзия (ще обясня), защото в нея всеки е поставен да се огледа. Когато воюваш с другите, това неправилно чувство се превръща в самоубийство и то започва да прониква в телата на човека. Всяко неправилно чувство се заплаща. Заплащането е наречено „съдба“.

Ученикът има една особено трудна и изключителна задача: той трябва да направи дявола в себе си Божество. Затова казах много трудна и тежка задача, същевременно – изключителна. Не в другите, а в себе си! Така, както Бог е станал дявол в човека, по обратен път дяволът трябва да се възроди в Божество и тогава човек ще познае себе си. Това е всъщност Пътят на Окултното Ученичество и това е крайният резултат от ученичеството – ученикът да стане Божество.

Ще ви кажа нещо за дявола. Дяволът е лошият полюс на великата Космическа енергия. Но той може да се претопи и трансформира – така както войната може да стане мир. Тогава вече човек няма да мечтае за вътрешен мир или да го търси в другите, защото вътрешният мир – това си ти. Но тука трябва да добавя нещо: да постигнеш Бог в себе си, това означава велики и изключителни усилия – две думи, пълни със значение.

(Тук не говоря за стремеж, тъй като стремежът към Бога е погрешен. Правилното е жажда за Истината. После ще го обясня. Тъй като стремежът е объркал милиони хора – и накрая те са се разболели, без да знаят, че това е стремеж на ума.) Значи: велики и изключителни усилия. В тези усилия злото угасва, докато накрая се стигне до Посвещението. Тогава злото е напълно изкоренено. Тогава войната е свършила, няма нужда от сключване на мир, тъй като ученикът вече става цялостен. Той вече няма избор. Той живее наистина в един Дълбок Вътрешен Мир, защото е извървял Пътя.

Посвещението е, което заличава диханието на злото. Тук войната не съществува, защото ти вече си цялостен: ти си и мъж, и жена; и Дух, и Душа; и ум и сърце – ти вече си цял.

Ще кажа нещо за смокинята. Вие сте чували, че Христос прокълнал смокинята. Смокинята е горчива, когато е зелена. Но като узрее, тя става сладка. Това, което трябва да ви кажа следното: Енергията в смокинята е една и съща. Но докато е зелена, тя е горчива, а като узрее, става Божествена, става сладка и дава сила. Смокинята е символ на сила.

Трансформацията на тежката и горчива енергия е въпрос на Окултна алхимия – всеки трябва да я трансформира в себе си. По този път горчивата енергия се превръща в светлина, дяволът се превръща в Божество. По друг начин казано: когато осветиш дявола в себе си, когато го преобразиш, когато го превъзпиташ, когато го образоваш (думата „образование“ идва от „образ“), когато му дадеш образа на светлината – Първичния образ – тогава вече ти си ученик.

Някой се стреми да стане добър човек – това е напълно излишно. Това е също подвеждане. Просто вярвай, че по рождение си такъв, че си добър, защото това е така. Ще обясня разликата: когато вярваш, че си добър, това е така, защото то е вродено. Но когато се стремиш, ти вече не си добър, защото когато се стремиш, ти вече искаш да си наложиш доброто, прилагаш насилие, това е вече отклонението. Така се явява неразбирането, промъква се проблясъкът на войната. Това е началото на борбата, на войната. Защото Доброто няма нищо общо с насилието, не е необходимо да се стремиш – трябва да го проявяваш. То е нещо естествено, само трябва да го разбираш и проявяваш.

Дълбокото „Аз“ в тебе е Вечно, Вечно Добро. Не е необходим стремеж, достатъчно е разбиране.

Да превърнеш войната в себе си в Дълбок Вътрешен Мир, означава да превърнеш (кабалистически) дявола в сияние. Това сияние, е твоето дълбоко вътрешно „Аз“, това е твоята изначална Божественост. Това е една трудна, красива и велика задача на ученика.

Понеже се сещам за нещо, ще завърша с тази идея, един пример ще ви дам преди да продължа. Когато някой много ви обижда, няма значение откъде идва обидата, или когато някой много ви напряга, трябва да наблюдавате своето вътрешно „Аз“, себе си. Иска се изключителна наблюдателност. Защо? Трябва да видиш просто какви планове кроиш, когато си много напрегнат, много ядосан, разгневен, и т.н. На ученика се позволяват само един род планове – благородни – какво добро можеш да направиш. Ако не можеш на физическо поле, ще направиш астрално добро, т.е. ще изпратиш едно благородно чувство, или ще изпратиш мисъл – ментално добро, или ще насочиш волята си към някой близък да му помогнеш – причинно добро. Всичко това определя ученика. Ако той започне да се заканва и т.н., вие знаете последствията.

ХАЛДЕЙСКАТА МЪДРОСТ: МЪДРЕЦЪТ АЗУРА

(Първа идея за размишление)

Накратко ще ви изнеса един от Мъдреците. До края на този месец трябва да ни излезе вторият том на „Мъдреци и мистици“ – там има повече неща, изнесени от този Мъдрец, който се казва Азура. Нещо от халдейската мъдрост.

Той казва, че Пътят има способност да говори на тези, които го следват.

Няма да коментирам, само ще кажа, че Пътят е жив. Пътят в човека, това е самият Бог. Когато говорим за Път, не говорим за едно опустошено шосе, или нещо подобно, говорим за нещо дълбоко, вътрешно и т.н.

После той казва, че: Проглеждането на една само част от Великия Път, е вече опасност за всички сили на злото.

И казва, че: Злото е зло, защото няма Път, няма дълбочина, т.е. няма условия за проглеждане.

По-нататък се казва, че: Ако на злото се даде проглеждане, мракът се увеличава. Точно за това ви говоря за Благородство, за да почнете от малките неща, за да постъпвате благородно. Това е едно качество на Любовта.

Значи: Ако на злото се даде проглеждане, мракът се увеличава. Това се отнася най-вече за затвърдените в злото.

В халдейската мъдрост има един много дълбок закон: Той (става въпрос за Бога) Сам е станал мрак, за да просветли Своите избрани; и Той Сам е станал светлина, за да им покаже Пътя. Той е нещо цялостно. Не можеш да го разделяш. Не можеш да кажеш, че има Бог и дявол. Той е двете заедно.

И после: Той Сам е станал Незнаен и Неизмерим, за да разбере човекът, че най-великото не може да се измерва нито с мрак, нито даже със светлината.

ПЕРСИЙСКАТА МЪДРОСТ

(Втора идея за размишление)

Един малък откъс…

Що е сливане? Общуване без глас. Това е чисто сливане със светлината на Аура Мазда, т.е. с Великата Светлина или Великата Аура.

Според този мъдрец: За да познаеш Истината, не са необходими нито знания, нито гласове, а Безмълвие и Сливане с Неговата Същност. Това е един по-дълбок закон на Любовта. Но той после прибавя същественото условие, за което ще говорим в последната идея.

Без Устрем към Истината (което е по-важно от всеки стремеж, стремежът е на заден план, и затова казах, че той е объркал много хора, дори и стремежът към Бога – накрая ще стане по-ясно това)… Без Устрем към Истината не можеш да намериш своя Път към себе си. Значи: конкретно, тук става въпрос за жажда за Истина.

И казва после: Има една святост – светостта на твоята собствена древност. И всеки Устрем е насочен към великото минало, което си ти самият.

За Вярата персийската мъдрост казва накратко:

Вярата е допусната, за да може Душата да се разцъфти в една безкрайна, безконечна радост. Това е най-голямото благо, което дава Вярата.

За Бог персийската мъдрост казва, специално този мъдрец във втория том: Той е Велика Тайна и това е Тайна, която е дърво без корен. Тука само го казвам, друг път ще коментирам. Няма корени в никакви светове, макар че ги прониква.

Всяка Душа, която е будна в своето страдание, се разтваря в Светлината. Това е наградата на Будността. Разбира се, тука говоря за благородното страдание, за това, което се посреща с Любов.

ЛАО ДЗЪ
КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Продължение

(Лекция 14)

Както ви казах и преди, и сега повтарям: Лао Дзъ не е логичен. (В една от по-следващите лекции ще ви обясня защо логиката води до много видове смърт, към погребение. Логиката е път, по който човек се за разминава с Истината.) Но скритата му логика, т.е. Божественият му начин на мислене (който няма нищо общо с човешката логика), неговата вътрешната логика е уникална, тя е от друго измерение.

Лао Дзъ казва: Докато човек не се възгордее, неговите заслуги не могат да му бъдат отнети. Което означава, че трябва да изчакаме човекът да се възгордее, за да може после да си научи урока. Това означава, че само в Смирението може да има заслуги, но те са от друг род. Това казва Лао Дзъ, но светът не може да разбере тази логика. Само когато си никой, можеш да имаш заслуги.

После Лао Дзъ казва: Онези, които се вкопчват в славата, объркват същността си. И те ще се ужасят от опасността и гибелта си, но няма да има спасение – само ще се ужасят. Всичко това потвърждава, че който работи с Недеяние, т.е. с безкористна Любов, той придобива Дао и бива въведен във Великия Път.

После Старецът казва: Не се опитвай да побеждаваш и тогава никой няма да може да те победи. Това означава, че истинската победа е в Недеянието, т.е. живот в Любовта. А знае се, че Любовта няма противници, Любовта е Бог. Както виждате, това е много тънка, и ефирна, логика. Все пак е някаква логика, но не е човешка, в някои случаи даже не е и духовна – нещо много по-дълбоко. Това е така, защото Старецът живее в най-изтънчените енергии, където границата е трудно доловима между Божествените енергии, Божествеността и самия Дух. В тази висота задължително трябва да си Нищо или никой – и тогава всичко ще дойде само при теб. Не са необходими усилия, няма полза от стремеж, трябва да разбереш Любовта.

Животът идва само в Нищото, а началото на това е Смирението.

Лао Дзъ казва: В смъртта няма нищо страшно и опасно, но непознаването на Дао е опасност. (Във втория том на Мъдреците Лао Дзъ е включен, но разбира се, има много неща, които липсват, постепенно аз на лекциите ще ги изнеса.)

После Лао Дзъ казва: Във Великия Път нищо не може да се сравни с изправлението на себе си. Какво означава това? Тук става въпрос за приемането на естественото – естествения Път. Ако приемеш да си естествен, тогава ситуациите подхождат към теб с друго лице.

Старецът казва: Ако обичаш Истината, Великият Древен Път сам ще дойде при теб, твоите усилия нямат значение. Значи: Ако обичаш Истината – тук пак става въпрос за жаждата за Истина – това е специфичен момент в Душата на ученика. Ако обичаш Истината, Великият Древен Път сам ще дойде при тебе.

Казано по друг начин: Само в Нищото, само в Смирението животът може да сподели с теб своите тайни. Всичко това потвърждава (още един път) голямото значение, важността на Смирението и на Нищото. Нямаме право да се възгордяваме.

Преди време дойде един брат при мене и каза: „Аз съм равен на тебе“. Казвам: „Много се радвам! Тогава да работим заедно за Бога“. После почна да се увлича, после каза нещо, че Учителят постоянно го ръководи, обаче получи се така… Аз го бях изкарал от психиатрия, понеже видях в него нещо красиво… После той почна да се отказва и от Словото, и от молитвите, даже от храната – почна да изпада в крайности. Днеска го срещнах и затова се сещам за него, казва: „Не знам какво да правя. Как ще живея?“. Казах му: „Бъди спокоен. Има кой да мисли за тебе, има кой да те обича – само вярвай! Никакви усилия не ти трябват, никакви стремежи за момента…“ Тъй като кармата го е заковала. „Само вярвай, има кой да мисли за тебе“.

Да разбереш Нищото, означава да имаш Ключ към най-дълбоките неща, да разбираш нещата на живота.

Според китайската Мъдрост: Ключът на разбирането се е загубил, когато сърцето се е развалило. (Преди време ви говорих специално за Чистото Сърце, според китайския начин на мислене.)

Старецът казва: Който е развалил сърцето си, е изгубил Древния Път – значи, тук изобщо не говорим за ума. Умът няма значение. Тука говорим конкретно за сърцето, то може да преобрази ума – това е въпрос на Чистота.

Който е развалил сърцето си, е изгубил Древния Път и пътешества в своите заблуждения. Преражда се отново много животи със своите заблуждения, само че ги подновява. Някой път те може да са на английски, някой път може да са на български – няма значение. Заблужденията са общи.

Този, който не съхранява Древния Път (в случая същото важи и за Чистотата на сърцето си, желанията), той не може да избегне своята гибел. Някои си мислят, че само молитвите ще помогнат, но освен молитвите се искат много други неща…

Когато Лао Дзъ говори, той никога не се опитва да убеждава, защото действа с Недеяние, с непривързаност, т.е. с Абсолютна Любов. Но дълбоко в своето сърце вие сте убедени. Защо? Защото само Истината има естественото право да убеждава по този начин. Точно в това е красотата на Лао Дзъ и неговата сила на мъдростта се намира точно в това: Недеянието.

Лао Дзъ убеждава по законите на Дао, т.е. по законите на Свободата. Той не иска да има последователи, даже и при условие те да са много подготвени и възвишени и т.н. Забележете докъде стига неговото Недеяние, неговата велика Любов.

Що се отнася до успеха и до неуспеха, Старецът много мъдро препоръчва дълбоко безразличие. Това е правилният подход, защото човек става чрез този подход неуязвим. По друг начин казано:

Успехът не може да го обърка, а неуспехът не може да го отчае. Успехът не може да го обърка, не може да му отнеме Будността, а неуспехът не може да го отчае, не може да го накара да се отпусне. Будността остава.

БОЯН МАГА – ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ НА БОГОМИЛИТЕ

(Трета идея за размишление)

Във втория том на „Мъдреци и мистици“ ще има малко повече от това, което казвам тука…

Боян Магът казва: Само незнайното може да те направи нов човек, защото само незнайното обладава дълбочина. (Тук става въпрос за Истината.)

Незнайното означава, че всички същества имат свой собствен Път към Тайната на Реалността.

И казва условието, за което сме говорили, но тук той го казва също: Любовта към Истината е първото условие за навлизане в Незнайното. (Тук става въпрос, освен за Истината, и за нещо, което е зад нея.)

Имаш ли Любов към Истината, Незнайното ще те привлече, защото ти се превръщаш в магнит. (Всички закони са от него.)

Боян Мага дава какво означава Истината във висш смисъл, тука ще го кажа. Според Боян: Истината във висшия смисъл означава да владееш своя Вечен Път, без да си господар. Това е един много дълбок, рядко дълбок Окултен закон – т.е. да дадеш на Върховното Същество, То да допълва нещо в твоята вечна Истина, иначе е опасно.

После Боян Мага обяснява как всеки може да намери своя Вечен Път, Боян казва: За да намериш своя Вечен Път, ти трябва лично да изстрадаш своята Истина. Никой друг не може да изстрада вместо тебе.

И после казва: Когато Истината е произлязла от твоето страдание и от твоя Дух, само тогава тя може да стане твоя Път към Вечността. Само тогава Истината и Вечността се сродяват с тебе. А страданието само помага да се спуснеш дълбоко в себе си.

После казва също нещо много важно: Само когато Истината е изстрадана, можеш да бъдеш господар на своята Душа. Дотогава Душата е отделена от тебе и имаш само частична връзка.

Може да се каже, че затова човек няма пълно Вдъхновение, защото Душата не се е настанила напълно в него. Докато умът работи много, Душата не може да се настани.

Който не е изстрадал своята Истина, не се движи по своя път. Той се движи по чужд път, който ще трябва да изгуби – рано или късно, ще трябва да го изгуби.

Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето Висше ръководство и не можеш да общуваш пълноценно със своята Душа.

После Боян казва: Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината. Тука искам да ви кажа, че Душата не може да издържи. Душата може да издържи вибрациите на Любовта, но когато говорим за Истината, става въпрос за нещо друго.

Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината, и затова Истината може да се разбере само с Духа.

Според Боян: Пробуденият човек стъпва на основата на Истината и минава отвъд страданието.

Пробуждане – това е осмислянето на страданието е вратата към великата Истина. Значи: ако можеш да осмислиш, т.е. ако можеш да се облагородиш в страданието, да го видиш чрез Любовта, ти вече си отваряш вратата към великата Истина.

И после Боян казва нещо много деликатно и важно. Това са негови наблюдения, той казва така: Понякога разумните разсъждения са път да оглупееш. И го обяснява много точно. Аз също съм наблюдавал много такива същества, много хора…

Понякога разумните разсъждения са път да оглупееш. Защо? Защото Духът на Истината наблюдава твоя живот, а не твоите разсъждения, твоите криви пътеки.

Разсъжденията на всяко лицемерно същество водят до отделянето от неговата собствена Душа.

Такъв пример имаме в историята, това е Презвитер Козма. Чували сте за него. Той е искал да бъде приет във вътрешния кръг на Богомилите. И Боян, и Богомил, и Антипа му отказват. Той казвал е: „Щом сте чисти, защо не излезете да покажете на хората Истината? Защо не дойдете на диалог и на спор?“ – това е подход на ума. Презвитер Козма е бил отстранен и понеже е нямал благородство, той си е останал православен, ограничен и е станал критик. Самата му критика показва, че той е бил недостоен и си има причини да бъде отстранен.

И на това основание Боян Магь казва: Аз съм видял много души, които са потънали в морето на скръбта със своите разумни и логични разсъждения. И казва: Не са разумните разсъждения, които водят към Вечната Истина.

Както казах: логиката няма нищо общо с този Път, по-нататък ще ви обясня защо логиката е погрешен път.

РАЗБИРАНЕТО НА ТАЙНАТА НА СТРЕМЕЖА

(Четвърта идея за размишление)

Стремежът към Бога е погрешен, ще обясня.

Според Окултната наука е казано:

Не се стреми към Бога. Остави Бог да се стреми в тебе и тогава ще бъдеш воден правилно. Ако ти си намесен в стремежа, ще се отклониш. Отстъпи на Този, Който ръководи стремежа. Довери се напълно на Този, Който е създал стремежа, защото стремежът е Негово творение.

Само Бог знае как да се стреми към Себе Си. Човек няма власт над стремежа, той всъщност няма власт над нищо. Но има едно нещо, което може да направи. Иска се само едно разбиране, а в случая става въпрос за специфичната жажда за Истината – голяма, ежедневна жажда за Истината. Това зависи от тебе.

Човек трябва постоянно да жадува за Истината, не само известно време, и да остави стремежа в Ръцете на Този, Който има власт над него. Това не означава, че човек трябва да е пасивен. Ще обясня. От човека се иска Будност. Будността е постоянно разбиране и постоянно осмисляне. Будността идва от жаждата за Истината, от молитвата за Истина. От човека се иска Будност и тя е постоянно разбиране сама по себе си и постоянно осмисляне, т.е. обогатяване.

Ако човек няма Будност, тогава в стремежа се вмъква умът – старата, древна змия – и човек продължава да мисли, че се стреми. И накрая се отклонява, и казва: „Аз търсих Бога и не Го намерих“. Това е така, защото с ума никога не можеш да намериш Бога. Това е процес на Чистотата на сърцето и дълбочината на Душата. Тогава умът ще бъде овладян и ще стане слуга, т.е. Чистото Сърце се слива с Душата и Душата повежда ума, като го овладява естествено. Стремежът на ума е развалил много хора, милиони хора.

Бог можеш да Го намериш с Любовта, с Душата, с Чистотата. Тука само ще допълня: не с чистотата на детето. Да не се объркат някои. Това, което Христос казва е съвсем друго… Лично аз и от Окултна гледна точка и от Кабалистическа изхвърляме чистотата на детето. Няма деца, които да са чисти – другият път ще ви обясня. Защото те не владеят Чистотата, и затова я изгубват. Те трябва да я изгубят, за да придобият Посвещението, Мъдростта, където ще придобият нова чистота, ново детство – вечно детство, където това е наречено „Мъдрата Чистота“. Това е вече Неизменната Чистота, за която повече ще говоря другия път.

Съдбата е създадена от неразбирането на стремежа, от неразбирането на Божествените неща. Поради неразбиране се явява заплащане в духовния свят – това е наречено „съдба“, т.е. психически дългове, които някои хора имат в изобилно количество. Неразбирането се явява заплащане в духовния свят и това е неречено „съдба“ – психически дългове.

Когато стремежът се заражда от твоята Любов, от твоята Душа, той е естествен, дълбок и Божествен – без примеси. Тогава ти се движиш без усилия в Бога и Бог се движи в тебе.

Другият път ще ви говоря повече за логиката. Тука само накратко ще кажа: логиката е много опасна и много подвеждаща, защото в нея има (тя търси) полза, в нея има (тя търси) резултати. Забележете: Но няма Реалност. Най-важното нещо, в което се разминава – в логиката няма реалност. Другият път ще ви обясня повече. Това беше за днес, другият път ще продължим.

АУМЪ

4 август 1998 г.

НЕВЕЖЕСТВОТО НА ЛОГИКАТА

(Лекция 15)

ЧИСТОТО ДЕЙСТВИЕ, НЕДЕЯНИЕТО

(Първа идея за размишление)

ЗА ВЪПРОСИТЕ

(Втора идея за размишление)

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

(Лекция 16)

РАЖДАНЕТО ОТ ДЕВА МАРИЯ

(Трета идея за размишление)

ЗА ДЕТЕТО И МЪДРЕЦА

(Четвърта идея за размишление)

ТАЙНАТА НА УЧЕНИКА

(Пета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

НЕВЕЖЕСТВОТО НА ЛОГИКАТА

(Лекция 15)

Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да познаваш дълбоките корени на своите желания. Например: Ако се стремиш към успех, трябва да знаеш какво ще правиш с него; трябва да знаеш как да го повериш на Бога в себе си, защото, иначе той се превръща в неуспех, т.е. в другия полюс. Всяко нещо, след време, се превръща в другия полюс: щастието – в нещастие, полюсите се уравновесяват. (По-нататък ще разберем.)

Когато търсиш Себепознанието, ще можеш да трансформираш логиката. Защо? (Значи, трябва да знаеш какво търсиш.) Защото Себепознанието е живот в Духа, а това е нещо, което е над успеха и неуспеха. Тук си независим и свободен. Това важи и за: над здравето, и над болестите.

В София, на последната лекция, ми зададоха въпрос във връзка с… Те мислят, някои от тях, че най-важното нещо е здравето, други мислят, че е енергията – няма такова нещо. Защото болното тяло също може да бъде Храм на Бога. Важно е дали си отдал живота на Духа си, дали си предан и т.н. По-хубаво е да боледуваш години наред, обаче да си вътре в Учението, отколкото цялата енергия да хвърлиш за здравето, а да си вън.

Когато търсиш Себепознанието, както казах, ще можеш да трансформираш логиката, защото Себепознанието е живот в Духа. И както казах: това е нещо, което е над успеха и неуспеха. И логиката, и знанието имат граници.

Себепознанието е безгранично, защото изхожда от Любовта. Ето защо чрез Себепознанието се влиза в Реалността.

Животът в Духа (става въпрос за Себепознанието) никога не търпи неуспехи, при всички условия: и при бедност, и при богатство, и при недоволство, и при нещастие. Ще обясня. Това, което Учителя е казал: „Бъди доволен и в своето недоволство“. Духът винаги с лекота управлява недоволството, може да го превръща, когато иска, в доволство.

Духът е независим от полярностите, защото той живее в Истината.

Ако човек не познава себе си и своите желания, те постепенно ще го разрушават и обезличават. И тогава – и успехите му в живота, и неуспехите ще бъдат нещастие.

Всяко желание, което се заражда в тебе, трябва да го провериш с Душата си, а не да гледаш дали то е логично, или полезно. Което означава следното: ти трябва да провериш дали това желание е в дълбока хармония с твоята Душа. Ще се молиш, ще се вглъбяваш, ще искаш да ти помогнат – и те ще ти помогнат да разбереш дали това желание е в дълбока хармония с твоята Душа.

Според Кабалата: лошото желание е мястото, в което не прониква светлината и това е наречено „неосветеното място“.

Всички, които не познават себе си, живеят в мрак, независимо дали успяват в живота си, дали се радват, или пропадат. Това означава, че успехът и неуспехът са полюси, които са извън Себепознанието. (Затова в по-следващата идея за размишление, по към края, ще ви говоря повече по този въпрос, защото точно той е Тайната на ученика. Това е една от най-дълбоките идеи. Ще стане въпрос в последната идея за размишление.)

Когато познаеш себе си, тогава успехът, който идва в твоя живот, не е поляризиран, т.е. никога не се губи. При това условие целият ти живот, сам по себе си, при всички условия, е един успех, но от друго измерение.

В логиката има ум, тя е качество на ума, докато Интуицията е качество на Духа. В логиката има ум (тя е качество на ума), има полза, има изгода, има привидно успокояване, има привиден успех даже, но няма Истина, няма Реалност. Всяко нещо, в което няма Реалност, става безпътица. Но логиката е много хитра: тя прави така, че безпътицата да не изглежда като провал, постоянно има нови ходове. Така злото успява да се промъкне безшумно със своето невежество и да успокои човека.

Надеждата на ума е много силна, в някои случаи – безкрайна. Тя може да унищожава човека и да му запази надежда в следващия живот, и го убеждава. И в следващото прераждане човек пак се ражда с надежди, и отново върви по погрешен път. Но това не е надеждата на Душата, това е надеждата на ума.

Логиката е полезна, но тя обикновено обърква нещата. Само Будността знае кога логиката трябва да бъде допусната и кога трябва да бъде отстранена, защото последствията ѝ не се виждат, но резултатите ѝ са опасни. Значи: последствията на логиката и на някои желания, които изглеждат даже благородни, не се виждат, но резултатите са опасни.

Ученият човек се движи по пътя на ума, което означава също по пътя на съмнението, по пътя на логиката, и затова той вижда разделение. Защо? Защото логиката въвежда в него началото на войната, войната започва от логиката.

И следващото важно нещо, което трябва да разберете: Логичният човек върви по пътя на книги, на информация и на знания, които при него никога не се превръщат в Любов. Знанието няма такова качество – да се превръща в Любов. То може да се превърне в сила, но не може да се превърне в Любов. То се превръща в сила, която се обръща срещу човека и го разрушава.

Себепознанието изхожда от Любовта и се превръща в Мъдрост.

Когато знанието не се превръща в Любов, тогава то разрушава човека – то се превръща в оръжие срещу самия човек. Знанието е сила, то не е Любов.

Когато човек стане Любов, то не е сила, а Мъдрост и различаване.

По Пътя на Себепознанието се запалва вътрешната светлина в човека и той вече има Път, благороден Път.

Понеже се сещам за един пример: на последната лекция в София един брат, който често идва на лекциите и е от тези тихите наши приятели, макар че е от Министерството на културата (това няма значение). Скоро негов съсед му отрязал дърветата, съборил му част от вилата, направил много пакости за кратко време. Но този брат има благороден Път, той просто не се поддава, даже е решил да го почерпи, ако трябва даже да му се извини – никаква отрицателна реакция. Макар че този съсед може да загуби такъв ценен друг съсед, човек и брат, тогава да му изпратят някой, който отговаря на злото със зло и кармата да расте. Докато този брат сам е разбрал, а и аз такъв съвет му дадох, но той сам е стигнал до този извод – просто да си продаде мястото, да благодари, ако може и да почерпи. Значи, тук става въпрос за благородния Път: никаква реакция срещу злото, кармата напълно се заличава между тях, даже остава едно приятно чувство. След време той, другият, ще съжалява, че е загубил такъв ценен съсед. Но обикновено българите трябва да изгубят нещо ценно и тогава да кажат, че е било ценно. Значи, може да им се отнеме, а и Бялото Братство допуска да се отнеме нещо ценно на човека, за да може да го оцени.

В благородния Път, за който говорим, няма намеса на ума, защото Себепознанието означава абсолютно овладяване на ума.

Другият важен момент, който трябва да знаем: Много хора, които живеят в мрак, обичат да цитират Библията, Учителя, свещените книги и т.н. Защо? Искат да водят другите. Това е метод на ума. Само Духът в тебе може да има право да ръководи хората. Трябва да му дадеш абсолютна власт, но никога на ума.

Ако аз ръководя много хора в момента, може да се каже няколко хиляди, защото има и в чужбина много, понеже аз наистина не исках. От години наред не исках да изнасям тези лекции и продължавам да не искам. Но понеже Учителя иска, правя един компромис, до едно време. След време няма да има компромис. Не исках да издавам книги, затова издавам – давам ви една идея за размишление. Нямам привързаност към нито един, нито от тук, нито от София, нито от Шумен, нито от чужбина… И затова нашата връзка с тези, които ми имат особено голямо Доверие, Пълно Доверие, с тях нашата връзка ще бъде Божествена и Вечна. В много прераждания ще работим заедно за Учителя. Другите, които ми нямат Пълно Доверие, ще им кажа с чиста съвест: аз ги познавам, които ми нямат доверие няма да могат да растат в дълбочина. Ще четат много книги, много неща ще чуват. Но нека да им го кажа заради Истината. Когато аз говоря, никога нямам за цел да бъда интересен, никога – да бъда привързан. Имам само една единствена цел: непривързан и да говоря Истината. И никога не искам да бъда разбран, нямам такава цел, защото има начин да бъда разбран. Моята цел е да казвам Истината. Някой път засягам хора. Много хора от много лекции съм отстранил с такива изказвания. Около 40 – 50 човека си заминаха, понеже не можаха да издържат това, което казвах, понеже Истината не се хармонизира с тях. Но за мен това няма значение. Аз ще продължавам да говоря в този стил дори, когато той понякога е унищожителен. Предпочитам да го кажа, защото, ако наистина е унищожителен, имам цел да помогна, имам начин да помогна на този човек и после той да разбере, че наистина съм искал да му помогна. Такъв е моят Път. Разбира се, имам и други методи.

Значи, както казах: този, който иска да ръководи другите, като да цитира, чете и т.н. това е метод на ума, метод да забравят своята тъмнина и по този начин те искат да се отърват, но това е голяма заблуда. И ще обясня защо няма да могат да се отърват. Като цитират книги и искат да ръководят другите, те искат да се отърват от своята тъмнина, искат да я забравят – това е опит за бягство от себе си, но много заблуден опит. Умът никога няма да ги пусне – той лесно не пуска своите жертви. Този метод – да бягаш от своята тъмнина – е много погрешен и той е винаги една голяма заблуда. Защо? Защото, когато бягаш от тъмнината, тя се задълбочава отвътре.

В логиката има полза, има утешение (това утешение е едно залъгване), но в нея няма живот, няма Дух. Голямата опасност в логиката е, че в нея има привидна разумност и това е повлякло милиони хора. Но тази разумност е без основа, без подкрепа от Духа. И по този начин човек губи своята основа.

Другият важен момент: който е привързан към логиката, той не е готов за промени. Той обича застоя. Успокоява се с нея, но логиката е метод за фалшиво успокояване. Това, което искам да кажа, е следното: От логиката човек получава успокояване, утешаване, но изгубва Истината. Истината в човека се базира на постоянно обновление. Тя е винаги нова.

ЧИСТОТО ДЕЙСТВИЕ, ИЛИ НЕДЕЯНИЕТО

(Първа идея за размишление)

Човек не може да избегне действията в този свят. Даже и такива същества като Лао Дзъ, Учителя, Христос, най-висшите Същества и Учители. Но всеки, който е пробуден, може да се освободи от действията. (За това ще говорим.) Това е именно Недеянието, а то те прави свободен и неопетнен. Защото тогава Бог действа в тебе, а не ти, без твоя намеса – това е Недеянието, това е Чистото Действие: никаква карма, никаква привързаност, никакво посяване на страдания.

Когато действаш с действия, т.е. с твоя намеса, тогава действието е опетнено. Това са действията на ума – винаги иска нещо да получи в замяна, поне една малка благодарност. Това е голяма грешка.

Наистина, ако аз искам от вас благодарност, макар че около 13 години говоря на някои и тука, и в София, и на други места, най-малкото допускане за съвсем елементарна, малка благодарност, аз съм нарушил Свещен Закон. Но преди години аз ви обяснявах точно за благодарността и сега няма да повтарям.

Когато действието е опетнено, когато ти действаш, ти се обвързваш така със страданията; така са дошли страданията. Значи, те са дошли от действието на човека, от действията на ума, така той се е обвързал и така са дошли страданията.

И сега, както виждате: искате – не искате, трябва да живеете с някои хора, с някои комшии, трябва да имате разни неприятности в работата – една дълга верига, един дълъг списък, защото е имало такива действия. Сега трябва да приложите новите действия на развързване и да изтърпите всичко, което е тежко, по-тежко, т.е. приятно, по-приятно и т.н.

Когато действаш с Недеяние, т.е. с Бог в себе си, тогава ти запазваш Чистотата си. Всичко това означава, че страданията показват, че човек е обвързан със своите действия от миналото и от сегашното.

Когато Бог действа в човека, деянието е чисто и неопетнено – така действа пробуденият човек. Това означава, че само пробуденият човек може да се освободи от своите действия и да даде Път на Бога да действа в него. Тогава човек става свободен, защото Бог върши действието, а то е Недеяние – абсолютно чисто, абсолютно безкористно.

Действията на обикновения човек са действия на „пустата и неустроена земя“. Такива хора обикновено казват: „Все правя добрини, а все ми правят злини“. Което означава, че нищо не са разбрали – нито от доброто, нито от злото. В тяхното добро има нещо заразено, нещо, което е метод на ума – умът не може да прави добро. Докато тази земя не разбере Недеянието, тя ще си остане бедна и пуста и няма да има допир с Вечността.

ЗА ВЪПРОСИТЕ

(втора идея за размишление)

Да зададеш един истински въпрос, е велико изкуство – това е качество на Душата, а не на ума.

Всичките въпроси на ума са лицемерни – няма изключение. (Макар че някой път не са осъзнати, понеже няма Будност.) И те получават съответен отговор. Преведено това означава следното: обикновеният въпрос е препятствие за светостта и светлината на отговора.

Много хора, които са идвали при мене с обикновени въпроси и разбира се, и с недоверие, аз съм ги разочаровал, и то с радост. Тъй като Истината ми е по-скъпа, отколкото да залъгвам хората и те да се радват, че аз съм в хармония с тях. Аз не държа на такава хармония и такива земни връзки.

Свещеният въпрос, т.е. този, който се задава от Душата, създава врата и условия за Истината и невидимият свят да слязат и да те упътят. (Това може да стане чрез някого, а може и отвътре, важно е въпросът да е свещен. Понякога може да дойде отвътре и може да го сравниш с някой човек, на който имаш доверие.) Защото Свещеният въпрос не е въпрос, а метод. Той е подход към реалността, подход към Истината. Чистият въпрос е Свещено условие за среща с Реалността. Когато зададеш истински и Съкровен въпрос, той те въвежда в Нищото, т.е. в Духа, тука е Бог. Когато зададеш истински и Съкровен въпрос – с Душа, със Смирение, с Любов, този въпрос те въвежда в Нищото, в Духа, тука е Бог. И тук получаваш не отговор (макар че понякога можеш да получиш и отговор), а нещо повече от отговор – това е Лъч от Неговата Аура, от Аурата на Бога, а тя, в повечето случаи, е нещо повече от думите.

Бог в своите дълбоки степени не е обвързан с въпроси и отговори. Него трябва да Го преживееш. Не можеш да го разбереш с отговор, а трябва да го преживееш. И това Дълбоко Преживяването е отговорът. Това е най-великият отговор на всичките ти въпроси. Ако можеш да преживееш Бога, ако си заслужил, ако си станал достоен, т.е. ако си жадувал всеки ден за Истината, дори и да забравиш да спиш, да се храниш и т.н., тогава ще дойде един ден и ще Го преживееш. (Пожелавам го на всички!) Това е отговорът на всички въпроси! Цялата работа е да бъдеш допуснат да го преживееш – към това трябва да бъдат насочени всички твои усилия, твоята жажда. Когато преживееш Бога, ставаш единен с Нулата, с Нищото. Това е скритата Пълнота на живота. Това преживяване надминава всички въпроси и отговори, всяко слово. Всички въпроси и отговори са от света на времето, а преживяването на Бога е от света на Вечността, от света на Истината.

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

(Лекция 16)

Умът не може да познае Духа, защото е в движение, а Духът е в абсолютна неподвижност. Ще обясня. Умът живее и се движи във вид на време – например по часовниковата стрелка. (Разбира се, това не означава, че трябва да изхвърлиш часовника, но има нещо, което трябва да бъде разбрано, ще го обясня.) Това означава, че движението е живот във времето и че движението е другото име на ума. Ето защо умът не може да живее в Пустотата (на третото око например), защото в Пустотата липсва движение. Значи: умът не може да живее в Пустотата, например в Пустотата на третото око, или пък в Чистотата на Сърцето, защото там липсва движение.

В Чистотата на Сърцето – това е област на Душата.

В Чистотата на третото око, т.е. чистотата на мислите, това е област на Духа. Няма място за времето, няма място за ума, никакво движение.

Докато има движение, умът работи и съществува, планира най-различни желания, голямо бъдеще, големи проекти. (Обикновено всичките му проекти са нула, нула в друг, низш смисъл.) И човек заедно с него постепенно изостава в своето развитие. Когато умът е поставен в абсолютна неподвижност, Учителя е дал едно упражнение за абсолютна неподвижност, преди време ви говорих: то е просто по няколко минути на ден, няма какво да се обяснява, накратко само мога да ви го покажа. (Елеазар Хараш показва позата – египетска поза. Седнал с изправен гръб, с прибрани крака, дланите на ръцете са положени върху коленете. Бел. ред.) Значи: абсолютна неподвижност, само едно леко дишане, едва доловимо, абсолютна неподвижност. Това овладява ума. Разбира се, в този миг ще започне да ви сърби някъде – кракът, челото, окото, вратът, ще премигвате няколко минути – това са ходове на ума. Ако не можете по три, правете го по една минута. Почнете по една, по две, по три и т.н., докато стигнете повечко. Аз съм се старал така и малко повече…

После можете да правите опити с формули, пак стоене в неподвижност, само една мисъл, само една формула, никаква друга. Ще започнат да се трупат на пълчища други формули; други мисли; други проекти – ще се стараете само една мисъл. Ако я забравите, защото умът ще ви накара да я забравите, макар да е свещена, можете да я напишете пред вас или може едно кратко ОМ; ще я повтаряте така десет минути. Аз съм правил опити. Някой път и мен са ме отклонявали. Стигал съм до 55 минути, час и повече, някой път и часове. Всичко това са прости, но много ценни упражнения. Те водят до овладяване на ума, защото в момента, в който мръднеш, умът има някаква идея, някакво желание. Нещо веднага си помисляш. Затова за предпочитане е очите да са затворени, защото в момента, в който отвориш очите, те също може да помислят нещо, да видят нещо, да проектират… Докато, когато очите са затворени, по-трудно е да се помисли. Затова затворените очи са символ на Вечността, а отворените очи са символ на времето. Затова когато някой казва да имаш четири очи, не означава да имаш ококорени очи, защото ококорените очи означават много желания, неразумни.

Когато умът е поставен в абсолютна неподвижност, той вече не съществува, защото умът може да съществува само в движението, а Духът и Душата живеят в неподвижността.

Духът живее в Несътвореното, в неподвижността и в несътворената област. Например: има сътворен български език (който върши някаква работа), има и несътворен, несътворено слово. Несътвореното слово е Живата Вода.

Падналите в мрежата на времето същества, трябва да минат през сътворения език и да се възродят в светостта на Словото, за да се върнат в своите корени. Значи: това е един Път от обикновения език в духовния, после в Светостта на думите и на живота и после да се върнеш в своите корени.

Когато умът се пречиства с контрол, с неподвижност и когато утихне до своята крайност, той престава да съществува. Така ученикът започва да живее все повече в своята Душа.

Както казах: умът се движи като по часовник, по символа на часовниковата стрелка. Но идва един момент, в който часът става нула – Нищото. Ще обясня. За всеки ум, за всеки човек настъпва този момент, този час – нула – срещата с Духа и умът изчезва. В нулата няма време. Това означава, че все някога човек ще познае Нищото, което е неговата Вечност, ще влезе да живее в Духа. Все някога стрелките така ще се завъртят, човек ще попадне в такова страдание, в което времето ще изчезне. Той ще се преобрази и ще влезе да живее в Духа. Защото най-тежкото страдание – това е нула часа. Същевременно и на физическо поле – може да се ползва и дванадесет часа или нула часа, и същевременно в духовния смисъл едно тежко изпитание е нула часа. Изчезват ти всички мисли, всички чувства, изцяло навлизаш в своята Душа. Ако си буден, ако си имал Любов към Бога, Той те вкарва навътре в себе си, в твоята Душа, в твоята Дълбочина – и така познаваш нещо по-дълбоко в своя живот.

Нулата е Окултен символ, тя означава, че няма къде повече да ходиш. Много време си ходил, много прераждания си скитал – няма къде повече да ходиш. И че тя е краят, до който трябва да стигнеш. От нулата нататък започва Ученичеството – Пътят на Душата в Ново измерение, в друго измерение.

Другият важен момент: Нулата е позиция на Душата, и на медитацията, а Молитвата е само движение, тя е подготовка към тайната на нулата, към Тайната на Живота. Молитвата е движение към Тайната, при която Духът може да се познае, защото в нулата, в нула часа времето е спряло. Ето защо Учителя дава в 12:00 часа или в 0:00 часа, Учителя го нарича Свещеният час на ученика, часът на Мъдростта. Това означава, че от нула часа нататък е законът за връзка с Духа и това е Ключът за вътрешно развитие: връзка с Душата, връзка с Духа. Разбира се, Учителя казва, че може да лягаш в осем часа, много хубаво време, в десет, в дванадесет… Но това е за друга категория ученици.

Аз ви препоръчвам, тези от вас, които обичат Истината, да лягат след един часа. От дванадесет до един часа да започват с молитва и да четат малко, а да мислят повече, да се опитват да размишляват върху мислите от Учителя и от книгите, които си изберат. Така ще обогатят много своя живот. И без туй на някои от вас не им се спи… Това още по-хубаво ще помогне. Това е време за свещен съюз със словото от 12:00 до 1:00 – Свещен час на ученика.

Нула часа означава повик към Новото.

Нула часа е мястото на Тайната, мястото на неподвижността.

В 0:00 часа умът е максимално отстранен. Има някаква тишина във вибрациите (може да не е пълна), която много помага на ученика в неговата работа.

Нулата, 0:00 часа символизира центъра на кръга. Когато дойдеш до това място, не ти трябват никакви мисли и чувства, защото нулата прекъсва всяко движение на живота и разкрива Духа в нова степен, в ново измерение. (На тези от вас, на които им е трудно да чакат до 12:00 и да работят от 12:00 до 1:00 часа, могат да си лягат в осем или в десет часа, да си навиват часовника и да стават в 12 без малко, ако искат да спазват този Свещен час, тъй като той е едно голямо богатство. Това е час, посветен на Бога, Началото на времената, при които Бог организира целия ден. Тогава денят се развива по друг начин, с друг подход, срещаш други сили, други влияния, други хора и всичко се развива по един много по-точен и буден начин, защото си отделил на първо място времето си за Бога и тогава Той в Своя план за деня те поставя на първо място. Когато поставиш в деня си Бог на второ място и Той ще те постави на второ място, и понякога стават много големи недоразумения, загуба на време, на енергия, излишни срещи и разговори, и т.н., много дълъг списък.

Нулата също символизира голямото изпитание на живота. В това голямо изпитание на живота мислите и чувствата се разтварят напълно и се явява един нов живот, но от място, което не е известно на ума.

РАЖДАНЕТО ОТ ДЕВА МАРИЯ

(Трета идея за размишление)

Първо: Обикновеното раждане е от вода, от сексуален контакт, т.е. сексуален живот – това е водата, течността, сексуалният живот. Най-елементарното раждане, което сега е допуснато. Има много видове раждания. Това раждане след време Учителя казва, че ще си отиде, но засега – има го.

Второто раждане е от огън, т.е. от Дух. Това е раждането в Единството с Истината. Тука се постига Единството с Истината, възстановява се (става въпрос за Истина в самия себе си) – и се постига хармония с всеки човек, с Бога в него. Понякога човек може да не знае, че ти си в хармония с него, но ти си в хармония с Бога в него, ясно виждаш Бог в човека, можеш да разговаряш с Него и можеш да помагаш на човека, без той да знае.

Единството със себе си, със своята дълбока Същност, означава да се родиш от Първичната девствена материя, която на Окултен език е наречена „Дева Мария“. Когато си в Единство с Истината, това Единство е Първичната девственост.

Христос се е родил първо от вода, от полов живот. Това, което църквите не са разбрали и са го украсили. Но второто му раждане няма нищо общо с водата. Той се ражда в себе си, от своя огън, възстановява Единството и после може да произнесе думите „Отче мой“. Това е обръщение към Нищото, към най-дълбокото Съкровено, което в Кабалата е наречено Святият Древен. Всеки, който се е родил втори път, може спокойно да се обърне и да каже „Отче мой“.

Външното раждане е съдбата на човека – неизбежно. Вътрешното раждане е Тайната на човека. Ще обясня. Съдба и Тайна са тясно свързани, те са духовно преплетени. Това означава, че всеки човек е длъжен, трябва да се роди отвътре, за да се освободи от съдбата си, от своето минало. Това е посланието на Христос. Тогава той може да се обърне насаме в Душата си с израза: „Отче мой“, „Отче наш“, „Господи мой“, което е най-дълбоката, скрита и Съкровена област на Битието. Това е Нищото, в което се намира всичката Пълнота на живота, но е скрита зад тази дума.

Преди време трябваше да обясня на една Душа, тя мислеше донякъде правилно, така донякъде много разумно, че абсолютно всички същества, даже Учителя Беинса Дуно, Лао Дзъ, Христос и т.н. даже и те, макар и толкоз велики Учители, трябва да имат стремеж към Отец. Има една категория Същества, за които това отпада. Значи: почти всички, с много малки изключения, трябва да имат стремеж към Отец. Но Учителя казва, че има една категория „особени същества“, „специални“ (условно казано) – те никога не се нуждаят от този стремеж към Отец. Те са го завършили напълно като развитие и са го превърнали в Тотална Любов. Те само се проявяват, просто няма нужда от стремеж. Те постоянно проявяват Божествена Любов във всеки миг, понеже Будността на Любовта е абсолютна. Но това са деликатни неща, ако трябва някой път ще се спра по-подробно на тях. Понеже въпросът беше искрен, затова отговорих на тази Душа. И всеки, който дойде с такъв въпрос, аз съм готов да го посрещна. Много добре ценя Искреността, много добре я различавам и изпитвам радост, защото такива хора с такива въпроси идват рядко, но все пак идват. Имам около шест, седем случая вече, в продължение на тринадесет години, за което мога да кажа: „Струва си, че живях, за да чуя такива въпроси! И да кажа нещо, което ме ангажира!“.

Роденият от вода е роден от двойката – т.е. от мъж и жена, от двойственост, два полюса. Това е раждане от Ева.

Роденият от огън е роден от единството си с Душата и с Духа. Значи: роденият от огън е роден от единството със себе си, със своята дълбока Същност. Което преведено означава: Обикновеното раждане е от Ева; Духовното раждане е от Дева. Както виждате, само една буква разлика. Учителя казва, че буквата „Д“ символизира постоянната добродетел и Неизменната Любов. Неслучайно буквата „Д“ има особени силови линии: отгоре триъгълник – Любовта, Мъдростта и Истината и отдолу – буквата „П“ – основата. Буквата „П“ означава зрял плод, означава дълбока основа. Значи Любовта, Мъдростта и Истината, умът, сърцето и волята имат своята дълбока подпора, своята основа, т.е. постоянна добродетел, понеже умът, сърцето и волята са хармонизирани. Затова правилното изписване на буквата „Д“ е равностранен триъгълник. Умът, сърцето и волята са равностранни. Това е най-правилният начин за изписване на буквата „Д“ и долу буквата „П“, хармонично написана, която е основа.

Значи, както казах: Неизменната Любов.

Обикновеното раждане символизира: борбата, полюсите, двойствеността и всички противоположности, за които може да се сетите – щастие и нещастие; добро и зло; „Храната прави борбата“, което е пълна глупост. Но за някои продължава храната да прави борбата, борбата накрая се обръща срещу тях и т.н. Обикновеното раждане се движи по този път.

А второто раждане, това е човекът, който се е родил от девствената материя на Единството – това е Дева Мария. Този човек е цялостен. Той е свободен от полюсите и борбите. Преди време ви бях загатнал колко смешно е да се зададе въпрос… Например: Христос да очаква пенсия. Ако Христос очаква пенсия, това означава, че е роден от първото раждане, от вода – най-глупавото раждане, което няма развитие. При него този въпрос не е поставен – за нуждите, защото, който е роден втори път (и всеки трябва да се роди втори път), Бог има грижата за неговите нужди, за неговите права. Абсолютно всички негови нужди са в Ръцете на Бога. Както след време ще ви обясня, когато вашата Душа влезе в другия свят, а много Души ще се срещнат и с мен, там ще видите, че няма никакво чувство за глад, за такива нужди… Освен ако умът е много развит и ако трябва пак да се преражда, и да има въображаем глад… И да не е разбрала Закона, че: „Не само с хляб ще се храни човека“. Но по-нататък ще открием, че в Душата абсолютно няма такова качество и такава способност… – това е друг разговор.

Обикновеното раждане е от ума, а той никога не може да води човека в Единството, защото той няма такава способност в себе си, затова на него все му трябва време (голямата илюзия) да постигне нещо и все не може да постигне. Продължава в другото прераждане… Даже в такива като Айнщайн, аз съм наблюдавал, на моменти се казва нещо хубаво, обаче такива глупости е казал, че просто даже не можеш и да се засмееш. Защото все му трябва време и все иска нещо да намери, но си остава учен, не е могъл да прескочи границата от ума и да стане Посветен. Но все пак – един старателен работник, но останал да живее в първото раждане. Много случаи има в неговия живот, които показват, че е живял в първото раждане.

Първо: За развитието на ума трябва време и разделение, иначе той не може да живее. Значи: ако искате вашият ум да се развива, дайте му време, дайте му разделение, и много подобни неща – дайте му двойственост, малко конфликти, клюки и т.н. Така умът се развива много добре, капаните, кармата се развиват много добре – и човек трупа все повече черна съдба.

Второ: За развитието на Душата трябва Вечност и Единство. Тя се нуждае от това.

Трето: За развитието на Духа е необходима дълбочина.

Четвърто, най-дълбокото: Древният, наречен в Кабалата Древният Свят, Древният, Всевишният, е преди времето, преди Вечността и Единството и преди дълбочината. За Него в по-следващи лекции ще ви говоря, доколкото мога да използвам думите.

ЗА ДЕТЕТО И МЪДРЕЦА

(Четвърта идея за размишление)

Чистотата на детето не е ценна…

(Има разбира се в историята няколко деца, но те са посветени мъдреци от миналото, които още от деца са живели абсолютно чисто… Например: Питагор – още като се е родил от пет, шест годишен много буден, много старателен, никакви игри, никакви играчки, никакви занимания. Съзерцателен живот, наблюдателен. Подобно нещо е при Учителя – още от малко дете на шест години, има една случка – изключителна Будност. Само накратко ще ви я припомня, преди да продължа: случката е много простичка, обаче тя разкрива една будност, която се пази в това тяло. Подобен е случаят с Христос, Лао Дзъ и т.н. При Христос това става най-вече на дванадесет години. Има една случка: Учителя стоял в една стая, нещо си размишлявал, си съзерцавал – на шест годинки. В съседните стаи трябвало да се жени една българка за един румънец. Тя много е искала да избяга, да не се жени, усещала е, че това е капан. (Почти във всички случаи бракът е капана, неслучайно се използва думата „брак“, понякога женитбата е малко по-хубава дума, но Братството е съвсем друго…) Когато се оженила напрежението станало много голямо и тя хукнала да бяга, попаднала в стаята на Учителя, погледнала го, искала да сподели с него мъката си, обаче разбрала – едно малко дете какво ли ще разбере… Продължила да бяга в някакъв коридор, съборила някакви царевици, те се разпилели… Учителя дошъл и казал: „Твоите проблеми ще се пръснат както тези зрънца!“. Както виждате: съчетания, будност, наблюдателност – още на шест годинки. Значи: тук живее един Дух, който е роден по други закони.)

Както казах: Чистотата на детето не е ценна, защото тя се изгубва, тя е изменчива. Чистотата на мъдреца е ценна, защото тя минава през опит и после придобива Вечност и Неизменност. Тя минава през второто раждане, през Дева Мария, т.е. раждане в Духа.

Чистотата, която е минала през опит, е много дълбока и цялостна, тя е тотална. В крайния си резултат тя става тотална.

Все пак искам да ви кажа, че Мъдрецът също е грешил, но тука има една разлика, която трябва да ви обясня. Мъдрецът също е грешил и вървейки по своя път, също е минал през много удоволствия и падения, даже и крайности. (Това важи за всички Мъдреци. В тези книги, които подготвям ще се срещнете с много Мъдреци и Мистици – около петнадесет тома, от тях много малко не са минали по този път. Повечето са минали през греха, но са постигнали нещо по-скъпо, отколкото Ангелите. Ангелите нямат такава Чистота. Точно за това изнасям тази идея.) Но накрая е постигнал нещо много по-скъпо и по-ценно от Ангелите. Накрая е постигнал Чистотата, която е богата, Неизменна и Вечна. За Бог е важен краят. Това е желанието на Бога – крайният резултат. Това означава, че привидно „грешният път“ се оказва, че не е крив път… Не се притеснявайте, ако вървите по такъв път, но трябва да бъдете много искрени и будни, да искате Бог да ви помага да победите изкушенията, а не вие самите, защото няма да ви стигнат силата и волята. Привидно „грешният път“ се оказва, че не е крив път, защото новата Чистота, която е Вечна, оправдава всичко. Това е целта на Бога.

По този път мъдрецът отново става дете, но вече два пъти роден. Абсолютно, истинско дете – невинност, която е зряла; дете чисто, невинно, неопетнено и затова то може да стане Син на Бога. Обикновеното дете не може да стане Син на Бога. Мъдрецът му се дава тази велика чест – да стане Син на Бога. Това означава, че второто раждане е алхимия. Старата чистота се е трансформирала в нова и постоянна Чистота. Мъдрецът се е върнал при своята Истина, при своя Отец. Това е символът на „блудния син“, наречен условно „блудния син“, който накрая става мъдрец, става чист. (И Ангелите мечтаят да се раждат, за да минат по този път и да постигнат Чистота, която е абсолютно цялостна и тотална, защото тяхната чистота е по-бедна от Чистотата на Мъдреца, Посветения, Учителя и т.н.) Той вече не е двойствен, не е разделен, няма вече даже полове, защото вече е цялостен, единица. Значи: Мъдрецът, Учителят, Посветеният няма вече полове. Той е вече абсолютно непривързан. Забележете: абсолютно непривързан – това е законът на Божествената Любов: цялостен, единица – има всичко в себе си. Той е роден от Дева Мария, т.е. от най-чистата духовност.

По друг начин казано: при мъдреца мъжката и женската енергия се сливат в единство и той става цялостен, става господар на себе си. Такъв Мъдрец, такъв Учител – за него вече няма значение, дали е женен, или не, защото той живее по законите на Свещената Любов, на Свещения Огън.

Даже има случай в Индия, такъв Учител имал две жени. Те са му били ученички. И двете много са му помагали, разбирали са го, живели са в такава хармония и в такова единство, което може да се мечтае.

Истината е числото 1, а не числото 2, 7, 10 и т.н. (Разбира се, нулата е по-дълбоко число, но тук нямам такава цел.) Примерно: седемте цвята на дъгата не са мярка, че наблюдаваш Истината. Няма нищо общо с Истината. Защо? Когато белият цвят се е изгубил, слязъл надолу и са се явили седемте цвята. Значи ти трябва да се върнеш обратно в тези седем добродетели, те са обратен път, но това не означава, че познаваш Единната Светлина. Може да се радваш на дъгата, но това не означава, че си видял Истината. Истината е абсолютен цвят. Учителя казва, че Истината няма цвят – тотална светлина, в която всички цветове са претопени.

Истинският цвят е единен и цялостен. Той не е разделен, защото умът разделя. Когато умът се е явил, се е явило разделение на цветове. Но вътре, в себе си трябва да обичаш Единния цвят, Единната Светлина.

Умът е, който създава разделение, а Любовта създава Единство, т.е. Любовта е Закон за Единство, а Бог е Закон за Пълнота.

Понеже се сещам нещо, преди да мина на последната идея за размишление, искам да ви кажа една разлика, която обясних и на последното събиране в София. Има някои хора, които си поставят за цел (хубав мотив) да говорят само Истината, да живеят по нейните закони, обаче техният мотив е да постигнат Дълбок Вътрешен Мир и Покой. Искам да ви кажа да не се подведете под този закон. То е много деликатно подвеждане, защото ученика върви по-надълбоко. Значи: който иска може да си остане и тука, защото Истината наистина, ако той живее по нея, ако говори максимално Истината, много искрено, с мярка – тя ще му даде и мярка, той ще постигне Дълбок Вътрешен Покой. Този мотив е хубав, но ще стигнеш само до тука. Трябва да желаеш Дълбочина, освен Дълбок Вътрешен Покой; трябва да продължиш по-навътре и да поискаш Дълбочина и Мъдрост. Тогава Истината ще те въведе. Освен, че ще имаш Дълбок Вътрешен Мир, трябва да търсиш винаги Дълбочина, в тази Дълбочина винаги има нов живот, ново обновяване, ново съзнание, а не само душевен покой, който някога можеш да изгубиш.

ТАЙНАТА НА УЧЕНИКА

(Пета идея за размишление)

Една от най-важните идеи за ученика.

Да познаваш много добре Свещените Писания и Словото на Учителя, е различно от това да познаваш себе си. (Искам да разберете тази разлика. Тъй като много „стари“ от Братството, почти в цяла България, са подведени. Разбира се, то не може да бъде по друг начин… А някои, които идват от други градове и ме намират, нямат Пълно Доверие… И аз им отговарям приятелски, и се разделяме приятелски, тъй като между нас е трудно да стане връзка, защото аз искам насреща Пълно Доверие, но по закона на Свободата. Иначе е трудно да говоря. Само ще ви дам един пример, преди да продължа. Един човек дойде от някакъв град и казва: „Вие ли сте Елеазар Хараш?“, казвам: „Имената нямат значение в случая, но все пак, говори“. Той казва: „Много искам да говоря с вас“. Викам: „Дълъг разговор няма да имаме“. Казва: „Аз мислех, че сте много стар човек, много възрастен“. Викам: „За възраст няма да говорим“. Той казва: „Аз имам много въпроси“. Многото въпроси означават много желания, това са разпилени хора… Защото истинският човек идва с много малки въпроси, както казах: съкровени, от Душа… Между нас не се състоя разговор. Но аз изпитах много приятно чувство към него, той ме гледаше много особено: нито да говорим, нито да не говорим… „Довиждане! Довиждане!“ Но който идва много искрено, той винаги ме пробива. Много такива хора има, защото аз се отварям и имаме естествена връзка. Можем да говорим по всеки интимен въпрос. По какъв ли не въпрос съм говорил. Такива интимни тайни са ми разкривали, че и аз съм се учудвал защо ми ги разкриват. Но понеже доверието е голямо, аз съм напълно задължен да помогна и външно, и вътрешно. Казвам ви някои малки мои правила.

Да познаеш себе си, е по-дълбоко от всяко слово. Който познае себе си – макар че това е вечен процес, но същевременно е процес, който може да се постигне и в това прераждане. Не пречи да продължава…

Който познае себе си, може да прониква в Съкровената Същност на всички неща. Той вече може само да помага, той не може да прави нищо друго, а само да помага. Дава му се право, но той вече влиза навсякъде в интимния живот на Душите, даже от разстояние, но той само наблюдава какво може да помогне и се оттегля.

Чистотата на живота не е нито щастие, нито нещастие; нито успех, нито неуспех. Чистотата на живота е Великият Път на Душата към Духа. Докато щастието и нещастието са застой – и двете са застой. Успехът и неуспехът са застой.

(Радвам се, че пишете, радвам се, че слушате, радвам се също, че в София записват лекциите на видео, разнасят ги из чужбина; много касети, много лекции, но в София съм решил догодина да е последна година за лекции. Тук след две или три години ще прекъсна лекциите, за да мога да издам повече книги, да обхвана повече хора, но по Закона на Свободата. Тогава все пак във Варна много рядко ще се събираме, защото аз искам да се отдам на някои по-вътрешни книги на Учителя, да мога да обхвана повече хора. Няколко пъти в годината ще се срещаме на годината един път или два пъти, да си кажем някои важни неща и после пак да ви оставя свободни да решавате много въпроси независимо от мене. Не искам да съм обвързван с вас, за да имаме само Божествена връзка и след време да познаем Учителя на други нива.)

Пътят на ученика е толкова дълбок, че в него няма място нито за щастие, нито за нещастие, нито за успех, нито за неуспех и т.н.

Самата Чистота е Бог. В Даосизма самата Чистота е Пустотата. Ако трябва да го кажа на даоски език: Самата Пустота е Бог, самата Чистота е Бог.

Чистотата е свързана с Несътвореното, т.е. с Духа в ученика и Душата.

Несътвореното вечно се намира зад пределите на всичко, което може да бъде създадено. Ще обясня. Това означава, че за науката никога няма да има шанс да надмине Духа, защото той е вечно над пределите на науката и на религията. Всички открития са празни.

Познаването на Духа е единствената Реалност. Ето защо преди време някои не можаха да ме разберат. Те смятаха, че и аз трябва смятам че Борис Георгиев е голям художник, че Николай Рьорих е голям художник… За мене това са много елементарни неща. Както че Бетховен, че Моцарт са били големи музиканти… Нищо подобно!

Учителя казва, че са невръстни деца в сравнение с музикантите от Невидимия свят, Ангелските Йерархии. Напълно невръстни деца, едвам уловили някаква малка хармонийка, но хората мислят, че са велики музиканти.

Все пак нека хората да се вдъхновяват. Но Окултният Ученик се вдъхновява от по-дълбоки и Тайни извори.

Науката не може да твори реално, защото тя е нещо създадено, както майката не може да сътвори един косъм, един нокът, не може да направи едно око. По подобен начин науката не може да създаде водата. Тя може да работи с елементите, да ги съединява. Може да се получи нещо като вода, но тези елементи вече съществуват, те са създадени преди науката. Значи: науката работи с готови неща, тя не може да създаде нищо реално.

Само Духът може да твори самия себе си. Неговият живот произхожда от самия него. Само Духът може да твори живот – Духът в човека.

Всичко, което е създадено, колкото и да е хубаво, е нереално. Например: столът съществува, обаче не в реалния свят. В реалния свят го няма, затова като го изгорим, нищо не остава. Искам да кажа: столът е скритият образ на енергията и на идеята, която е зад него. Една сестра в София, която доста е чела и доста знае, всъщност нищо не знае, защото няма смирение, няма незнание, тя не познава своето незнание; но идеята ми е друга: тя смята, че всичко е енергия, че столът е енергия. Аз само ѝ загатнах нещо, понеже аз не знам – да не си мислите, че аз съм знаещ – аз отдавна съм се определил пред невидимия свят. Обещал съм го, приел съм го и им казах, че съм голям невежа. И те взеха да ми помагат. И просто се радвам, че ми помагат, и аз да мога да ви помагам. Искам да кажа, че когато човек стане Нищо, може реално да помага на хората, даже и да ги изцелява, ако иска. Но първото условие е да станеш Нищо, за да може Духът да влезе в тебе, все пак да помогне. Но ти не можеш да помагаш, не трябва да се намесваш…

Искам да кажа: Някой мисли, че всичко е енергия, че всичко е електричество и че тази енергия е вечна. Това са все неразумни неща, неразбрани закони. Материята е привидна, енергията е също привидна. Някога и тя ще бъде надрасната, ще бъде разложена. Зад нея се крие нещо по-дълбоко – това е съзнанието. Значи зад материята е енергията, зад енергията е съзнанието, зад съзнанието е нещо по-дълбоко – това е Единството; зад Единството има нещо по-дълбоко – това е Духът. И оттам нататък има също няколко по-дълбоки неща.

И така, всичко, което е създадено, колкото и да е хубаво , е нереално. Но всичко, което се заражда от самия тебе, от твоя Дух, от твоята Истина, е живот; това е реалност. Това е Тайната на Самозараждането. Този живот е над всички създадени неща – това е Тайната на ученика. Тука вече не говорим за второ раждане, а за нещо много по-дълбоко. Това е Тайната на ученика, а не тайната на Учителя. Тайната на Учителя е друга.

Всеки, който може сам да зароди живота в себе си, може да познае себе си и Бог в себе си (това е мярката), а те са едно цяло. Това означава, че Себепознанието е скрито в Тайната на Самозараждането, в Тайната на Духа. И това е Тайната на ученика.

Духът не е нещо, което можеш да създадеш и затова Той се нарича Прапроизхода – това е твоят произход. Не е необходимо да четеш книги, защото Прапроизходът – това си ти. Защото по външен път няма да достигнеш целта. Понеже Духът е Нероден и Несътворен, Той е наречен Праначалото или както казах, Несътворен. Но има Път, при който можеш да влезеш да живееш в Тайната на Несътвореното. Окултният ученик (говоря за ученика не за човека, за този, който е пробуден) е длъжен да се вглъбява и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка. Ще обясня какво имам предвид. Окултният ученик е длъжен да се вглъбява всеки ден по малко (освен упражнението, което ви загатнах пак за неподвижност) и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка – да може да заражда сам в себе си живота.

Това е напълно възможно; трудно, но напълно възможно. Даже е естествено за духа на човека – да може да заражда сам в себе си живота, т.е. не да го чака от другите, не да го взема назаем, на кредит, а да може да го зароди сам в себе си. Това е Тайната на ученика. Значи: да може да заражда сам в себе си живота и ако може, тогава ще има свое собствено, Небесно Вдъхновение. Това Вдъхновение не е взето назаем от някои Висши Същества – от Ангели, Архангели и т.н. Това е твоето Вдъхновение, това е Вечно Вдъхновение. То е себеродено отвътре. Това е Тайната на ученика.

Ти си творецът на самия себе си и не е необходимо да чакаш друг творец. Ще обясня.

Ако мислиш, че съществува друг творец извън тебе, тогава ти никога няма да стигнеш до онази точка, която е Тайната на Самозараждането на живота, Тайната за произхода на живота, твоя произход.

Всичко, което хората днес търсят, и този самозараждащ се елемент, е Тайната на ученика.

Това, което казах и в София последният път, което го препоръчвам за всички ученици:

Тази и другите години много хора, които ви обиждат, които ви засягат, аз ви предлагам да им се заканвате тайно, но абсолютно благородно – само благородни закани. Да отмъщавате благородно. Ако има някой брат, който ви е обидил, който ви е засегнал, или някой приятел, да му сготвите нещо хубаво, да му купите нещо хубаво. Въобще на 10 обиди – 10 благородни закани, да няма изключение. И по този път ще станете ученици – не само благородни, защото благородството води към нещо друго, по-дълбоко, което премълчавам. Но това е един път, който трябва да се извърви. После вече можем да говорим и за по-дълбоки неща.

АУМЪ

1 септември 1998 г.

ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕТО

(Лекция 17)

ЗА МЪДРОСТТА

(Първа идея за размишление)

ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

(Втора идея за размишление)

ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБОЧИНАТА

(Лекция 18)

ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

ЗА МОЛИТВАТА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

(Лекция 17)

Знание, което не дава Новораждане, не произлиза от Духа – това е Мярка.

Дълбокото Разбиране променя живота на човека без усилия.

Знанията носят на човека: информация, напрежения, полза, болести и безпътица. (За разлика от Себепознанието.)

Себепознанието носи на човека Дух и живот – и затова ще говорим за него.

Знанията са свързани с Дървото на скръбта, наречено още Дървото за познанието на доброто и злото. Това означава, че знанията са свързани с полюсите на живота. Тук никога не се постига целта на живота, т.е. там, където има полюси. (Във втората лекция, която се нарича „Пътя към Дълбокото“, ще ви обясня по-подробно как трябва да се спасим и от светлината – не само от тъмнината, не само от щастието… Нещо, което е важно за Пътя на ученика. Не за пътя на света, а за Пътя на ученика.)

Целта на живота, това е Единение с Бога – според еврейската Кабала.

Себепознанието е свързано с Несътворената част на човека, затова е казано, че само Несътвореното може да твори – това е твоят Дух.

Умът не може да твори, защото той е създаден като вторичен. И затова неговото творчество е илюзии, защото неговата природа е нереалност. По друг начин казано: Много хора си строят живота по законите на ума и накрая изгубват всичко. Така завършва илюзията. (Но тука трябва да ви кажа, че умът не се отказва. Когато вашата Душа отиде в другия свят, той върви заедно с нея и обикаля, дълго време търси ново тяло, за да има нови илюзии. Затова съм решил да ви кажа някои неща за Себепознанието.) И накрая, както казах, изгубва всичко. Защо? Защото така твори илюзията. А илюзията и умът след време ще изчезнат. Но това, което е себеродено, самородено, то никога не може да изчезне, никога не може да бъде унищожено. Когато познаеш това, вече няма никакво значение дали има земетресение, потоп, смърт и т.н. Защо? Защото, когато се познаеш като Дух, ще разбереш, че материята не съществува, тя е само проекция, скрит образ на енергията, т.е. излъчване навън. По друг начин казано: тази маса и този стол, които използвам в случая, не са реални. Изглежда, че са тук, но нямат нищо общо с Реалността. Ако ги изгорим, ще остане малко пепел, но и тя не е реална. Това означава, че реалност, която може да изчезне, не е истинска Реалност. Тоест: истинското никога не може да изчезне, никога не може да бъде изгорено, никога не може да бъде наводнено. Тогава ще изчезне страхът от тези потопи, от тези болести и т.н. – когато човек върви по този Път.

Всяко нещо, което е самородено, е Истина и е свързано с безсмъртието – то безсмъртно. То е абсолютно недосегаемо за разрушителните сили на природата. За разлика от ума, Духът има свое Начало в самия себе си. Умът няма такова начало. Това означава, че той, Духът, се самозаражда в себе си, във все по-дълбоки измерения. Такъв е Пътят на Мъдреца – от Дълбочина в нова Дълбочина. Това означава, че Духът сам си е начало и край; той е алфа и омега. Това означава още, че всеки, който се самозаражда, става недосегаем и вечен като Божеството.

Себепознанието означава, че човек е въведен в себе си – в своята Несътворена Същност, в Духа. И точно тук се намира истинското знание. Това знание е тайнствен процес на Духа, няма нищо общо с ума; умът е отстранен чрез абсолютно овладяване и пречистване.

Умът или губи, или печели – това е неговият път. По-нататък във втората лекция ще разберете, че когато печели, той пак губи. Той няма никога успех, само се увеличават неговите илюзии и неговите надежди. Докато Духът е толкова извисен над всички победи и загуби, че нямаме мярка с която можем да го опишем.

Духът живее Вечно и е над всички предели. За него загуби и победи са чужди неща; щастие и нещастие, добро и зло, даже и тъмнина и светлина нямат никакво значение. Също за него няма значение какво е това религия и наука. С това искам да ви кажа, че при Себепознанието човекът е Дух.

Според Окултната наука и според Кабалата: при Себепознанието човека е винаги свят – без изключения. Тоест: ако му направят 100 злини, той няма да отговори 99 пъти с добро, и един път със зло – няма изключение. Значи: това е една от мерките на Себепознанието – при Себепознанието човекът е винаги свят, винаги търпелив, винаги спокоен и благодарен.

При Себепознанието никога няма имитация на култура – нито общочовешка, нито Космическа, нито никаква. Защото той носи Истината в себе си, а тя е Мярката за нещата.

Чистотата на този, който е познал себе си, е вечна и нерушима и не зависи от грешките, които прави съответният човек. Ще обясня. При Себепознанието човек пак може да прави някои грешки, разбира се, те не са човешки – духовни. Защо? Защото грешките се явяват за него, за да го упътят в една по-дълбока Истина. Понеже той е винаги буден, винаги съвестен, винаги свят, чрез тези грешки той расте в дълбочина. Значи, те не идват да го отклонят, защото не могат да го отклонят; те идват да го задълбочат. Защото, според Окултната Мъдрост: и най-голямата мъдрост се нуждае от задълбочаване, независимо дали е Мъдростта на Христос, на Учителя и на който и да е. (В трети том на „Мъдреци и мистици“ има повече неща в тази връзка.)

Който познава себе си, е всезнаещ, но не в човешки смисъл. Ще обясня. „Всезнаещ“ не означава, че Духът трябва да разбира всичко, тъй като в този свят има цяла верига от излишни неща, които не се нуждаят от разбиране.

Всезнаещият е Посветен в Същността на живота, в Несътвореното и в Пълнотата на живота. Той е Посветен във Вечната Радост и за такъв Посветен, Мъдрец, Учител, и т.н., не е необходимо напълно да знае частите на един самолет; няма значение дали той пътува в самолета, дали самолетът ще катастрофира. Той (Мъдрецът) никога не катастрофира, защото има духовни крила, които са извън самолета. Не се нуждае да разбира частите на радиото, телевизията, науката за земетресенията, не се нуждае от метеорология, времето не му влияе, защото в Духа няма студ, няма топлина. Значи: всички тези науки за него са безполезни. Можем да кажем, че Духът е невежа в това отношение, невежа за всички тези науки, така както не знае нищо за лъжата – няма нищо общо с нея.

Когато човек се себепознае, той живее в Духа, или в Божествения свят. Тука никога няма загуби и никога няма победи. Това е качество на Божествения свят и по това се познава дали живееш в Божествения свят. В този свят никога не изпитваш загуби или победи, тук има Вечност и Пълнота.

Себепознанието означава да живееш в самия себе си, в своята Божественост, в своята Душа и в своя Дух, в своята Пълнота, в своята Вечност.

С всичко това искам да ви кажа, че Себепознанието е Посвещение. Посветеният нищо не придобива отвън. Той практикува винаги Тайната святост и всичко получава отвътре. По този път особено се движат китайските Даоси, китайските Мъдреци, преди време ви говорих за Лао Дзъ. Такива Мъдреци, като него, има над 300, голяма част от които ще влязат в томовете „Мъдреци и мистици“. Ще видите техния начин на мислене, който е много богат, много дълбок, много независим от всички промени, които стават и в този свят, и в космоса, без значение.

ЗА МЪДРОСТТА

(Първа идея за размишление)

Мъдрият може да опознава себе си само в нова дълбочина. Това означава, че всяка Мъдрост се нуждае от задълбочаване.

В тази връзка трябва да кажа нещо за страданието. Без страданието не може да се придобие Дълбочина – това е една от неговите мисии. Затова Учителя казва, че Христос дойде на Земята да пострада, за да научи нещо, което не знаеше. Дори и Той трябваше да слезе на Земята и да страда, без да има много голям избор, както изглежда… Защото Той трябваше да постигне нова дълбочина, ново разбиране – и Той го постигна.

В страданието е скрита дълбока Мъдрост и това е една вътрешна и неизказана заповед на Бога.

Все пак искам да ви кажа, че не е задължително абсолютно всички хора да страдат. Има една категория хора, които могат да се разминат със страданията и да научат нещата по друг път. Само ще загатна: това са хората, които абсолютно се отдадат на словото и го пречистят на най-високи нива, т.е. по Пътя на Абсолютното Пречистване страданията ще отпаднат. Но ще има друг род изпитания, в други измерения, за да придобият дълбочина. Тук говорим главно за Земята.

Без страданието човек не може да придобие дял от Святата Тайна на Бога и той ще остане чужд от Бога.

За Мъдрия – искам да ви кажа неговата позиция. За Мъдреца тъмнината не е отсъствие на Бога, както е при обикновените хора, а скрито Присъствие – това е разликата.

Според Кабалата: В Присъствието на Бога тъмнината е светеща, и на Мъдреца тя разкрива това свое светло лице, лицето на светлината. Значи: за човека тъмнината има едно лице – можем да го наречем лошо, жестоко, привидно е така. Но за Бога, за Бога в Мъдреца тъмнината има друго лице.

Когато човек познае Бога, той може да черпи Вдъхновение от всичко, дори и от тъмнината, дори и в ада, защото в нея Бог ще му се открие интимно.

Небитието определя вътрешния смисъл на нещата, но същевременно не се ограничава от смисъла. Ще обясня накратко. Великата Реалност не се нуждае от смисъл – понеже тя е толкова пълна, толкова изпълнена с живот, че просто няма място за нищо друго.

Какво е смисълът? Смисълът е само едно излъчване навън, което е насочено да докосва Душата, за да може тя да се движи все по-нагоре. „Нагоре“ означава навътре, „нагоре“ е символ, т.е. все по-навътре, докато стигне до способността да се разтвори напълно в тази Велика Реалност. И тогава тя никога няма да пита за смисъла.

ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

(Втора идея за размишление)

Първо: Да желаеш Вдъхновение, това означава да носиш отговорност за една много висша Истина. Това желание винаги се превръща в дълг към Истината.

Ще обясня какво нещо е Вдъхновението. Вдъхновението трансформира човека в Дух. Вдъхновението е висша алхимическа сила. То се излъчва от Истината, която по този начин очиства Космическото пространство. Това означава, че вдъхновеният човек трябва да се разглежда като Присъствие на Вечността – и това наистина е така.

Значи: Вдъхновеният човек трябва да се разглежда като Присъствие на Вечността, защото, според Окултната наука, Вдъхновението е най-силното лице на Вечността. Вечността няма по-силно лице. Вдъхновението няма нищо общо с фанатизма. Все пак трябва да кажа (само като вметнато): Духът има други и по-дълбоки реалности, но те са извън Вечността.

Жертвата е проявеният образ на Любовта, а Вдъхновението е Новият Път на тази Любов.

Чрез Вдъхновението човек вижда своя неземен произход, защото то е познаване на себе си.

Вдъхновението никога не говори чрез знания, а чрез Присъствие. Това е методът на говорене на вдъхновения човек. Разбира се, има случаи, когато това Присъствие може да е Скрито, както Учителя е правил: затварял си е аурата и това е имало свои причини.

Когато Вдъхновението посети човека, то създава в него нови измерения, нов поглед за нещата.

Вдъхновението е пламъкът на чистия Дух и то същевременно е огледало, защото в диханието на този пламък, на този Чист пламък на Духа се оглежда Сам Бог.

В тази връзка искам да ви кажа, че: Вдъхновението е извън Дървото на скръбта, Дървото за познанието на доброто и злото. Там може да има някаква амбиция, някакво въодушевление, някакъв стремеж, или някаква фанатична вяра, която някой път изглежда на вдъхновение, но няма нищо подобно.

Вдъхновението идва, когато човек е открил смисъла на своя живот и когато търси нещо, което е по-дълбоко от този смисъл, т.е. нещо, което е по-дълбоко от него самия.

Защото е казано: Търси смисъла на своя живот, но не се опитвай да разбереш смисъла на Небитието. Значи, трябва да знаеш докъде да се разпростреш, докъде имаш граница да търсиш смисъла.

По друг начин казано: Търси Себепознанието, но не се опитвай да познаеш Незнайното. Всички, които са се опитали, са завършили катастрофално. Обаче има изключения, и то много. В следващата лекция ще ви обясня Пътя по който може човек да надмине смисъла на своя живот.

И накрая: в Небитието има не смисъл, а Тайна. Значи: когато се влезе в Небитието – там вече не може да се говори за смисъл, там има Тайна. Това е Тайна, която никога не се обяснява. Тя е вечно, според Учителя, Непознаваема.

ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБОЧИНАТА

(Лекция 18)

Истината е скрита в тъмнина, но тази тъмнина е само една дълбока илюзия. Ще обясня. Всъщност тя е толкова сгъстена светлина, че заслепява. Затова много хора, даже и посветени, които би трябвало да бъдат изхвърлени от Пътя на Мъдростта (има такива много), те са я възприели като тъмнина – мислят, че тя е реална тъмнина.

Когато светлината е много силна, тя ни заслепява, както и тъмнината. Когато ученикът търси постоянно Истината (когато ежедневно търси, жадува и т.н.), той постепенно се подготвя (това е метод, това е подготовка) за срещата си със светлината. По-нататък ще видим, че тази светлина е също пречка, за да се познае Истината, защото Истината е скрита зад тази завеса от сгъстена светлина. Тази светлина е също пречка, едно от най-тежките препятствия, които вие като ученици на едно велико Учение, наистина велико, трябва да разрешите.

Ако човек си отваря очите в мрака, няма голяма опасност. Но в Светлината на Бога опасността е тотална, голяма, защото тази светлина е извън пределите на силата на очите и на силата на Душата. Но тази светлина още не е Истината, тя е оградата. Тази светлина трябва да бъде проникната, трябва да бъде отстранена. Иначе се получава една жалка мъдрост и такива мъдреци, полумъдреци, един голям списък има: като Бо Ин Ра, като Висарион, които нямат нищо общо със светлината, т.е. Светлината на Истината; имат светлина – полусветлина, от която трябва да се спасят. Но все пак трябва да ви кажа, заради Истината, нямам критика; че на такива хора обикновено им трябват хиляди години, за да разберат дълбочината на едно такова Учение, защото най-трудното нещо е, трудно за ученика, е да се спаси от светлината. Както за някои е много трудно да се спасят от щастието. Хората знаят, че трябва да се спасяват от нещастието, по-нататък ще кажа нещо в тази връзка, ще ви кажа и път по който човек може да се спаси от нещастието, от тъмнината, от бедността, но от щастието е нещо много трудно – много тънка енергия. Светлината е още по-тънка енергия и затова много мъдреци, които е можело да влязат в по-висша мъдрост, но от страх, от липса на будност, от липса на Тотално Доверие и на още едно качество, за което ще говорим, което ги е подкосило, те са останали в някаква малка и бедна светлина, без да разберат истинската, дълбоката, тази, която идва директно от Бога; която няма никакви претенции, никакви амбиции, защото това е естествено.

Това проникване и надминаване на светлината може да го направи само човешкият Дух. Душата не може. Душата няма такава сила, няма такава власт, защото, според Кабалата, тя е полусветлина. Тя, цялата не е изградена от тотална светлина и затова тя не може да направи това.

Светлината е пречка. Ако човек иска да се срещне с Истината, той първо трябва да се откаже от тъмнината. Значи ще вървим последователно.

Той първо трябва да се откаже от тъмнината, което още означава: от всяко зло, от най-малкото.

После трябва да се откаже от светлината – или от всяко добро, от човешкото „добро“, което всъщност е недобро, за разлика от Вечното Добро, и чак тогава да влезе в Истината, която дава Мярката за Вечното Добро.