ВАЖНИ НЕЩА

Когато имаш лош навик и той често се повтаря, това означава, че имаш същество придружител, което участва в този лош навик. Това същество често и упорито се завръща в тебе.

Роден съм в прерията, където вятърът духа свободно и нищо не пречи на слънчевата светлина.

Ако хората идват при тебе с любопитство за чудеса, не ги приемай, защото Уакан Танка и Помагачите не задоволяват любопитството на неверните. Чудесата никога не създават истински хора, защото друг е Пътят.

Важно е да знаеш, че старите пътища са верните пътища.

Човекът има само един Път – да открие собствената си Свещена Духовност – Същността си.

Когато се роди момиче лакота казват: „Пътник жена е пристигнал“. И по-късно се дава името на детето, по което определени духове да го разпознават.

Когато детето се роди, в него се търси една специална даденост, която определя близостта му до Великата Тайна.

Ако детето има необичайно поведение, тогава се проучва каква е връзката му със света на духовете. Това се наблюдава Мъдро и се обсъжда с Шаманите.

Детството се смята за специално време.

Да си баща или майка се счита за изключителна благословия от Създателя.

Когато човек се отдалечи от природата, той става коравосърдечен.

О, бели хора, не ви искаме цивилизацията! Ние индианците нямаме нужда от вашата църква. Черните хълмове са нашата църква. Нямаме и най-малка нужда от Библията ви, нашата Библия са: вятърът, дъждът, звездите. Светът е една отворена Библия за нас и ние индианците я изучаваме от милиони години.

Ние индианците може и да сме бедни, но сме доволни и свободни.

Ние не искаме църквите на белия човек, защото те ще ни научат да се караме заради Бога – Създателя.

Съдбата определя само донякъде живота ти. Само Чистите Духове имат право да прекрачат страната на Душите.

Душата си има бяла нишка, по която влиза в тялото или излиза.

Аборигените казват: Само Боговете са истински Просветители.

Индианецът е човек, който е съхранил връзката си с Космоса чисто.

Истинският човек се отправя на Път, по който търси своето строго индивидуално Просветление. Търсенето на Просветление е процес на възмъжаване – узряване.

Всеки цвят има дар за споделяне. Всяко цвете има дар за споделяне.

Във вятъра е скрит друг Вятър.

Когато чуя думите, аз виждам Тишината на човека.

Пътят е нещо, което се извисява нагоре, а пътищата пъплят.

Нашата Почит е нашето Пресътворяване.

Вулканът е дух, който може да оживява.

Концентрация значи да се събереш с Духа си.

Животът е мост, мини по него, но не строй там къща.

Аз обичам живота, а Духовността идва сама.

Знанието е свързано с миналото, а Мъдростта принадлежи на бъдещето.

Приемай случващото се, потапяй се в чудото му и израствай!

Ако си Мъдър, всичко, от което имаш нужда, го получаваш от само себе си.

Белият човек не познава Мъдростта и затова живее в илюзии. Мъдростта живее в Реалността.

Мъдростта ни води в Реалността – нашата естествена родина.

Велико е упованието в Мъдростта – Всеобхватната енергия.

С елемента вода човекът изхвърля от себе си негативните енергии и чувства, които го изтощават.

С елемента огън приема в себе си сила и жизненост.

С елемента въздух прочиства мислите си и постига Концентрация.

С елемента земя възстановява здравето си и доброто си физическо състояние.

Научи се да бъдеш кълбо от енергия.

Искам да знам: дали рискуваш да изглеждаш като глупак заради Любовта си, заради копнежите си?

Искам да знам: какво те държи отвътре, когато всичко останало те напусне?

Искам да знам: дали можеш да бъдеш сам и в моментите на празнота наистина да се наслаждаваш – да си сам със себе си?

Не променяй света, промени гледната си точка.

Същественото е качеството на живота, а не неговата продължителност.

Когато ползваме свещените числа, те умножават силата ни.

Древните маи въвеждат понятието Нула, те го наричат Бащата на числата. То е Безкрайността, която е пуснала числата да пътуват и да се развиват.

Нулата е Прасъществото, което е отвъд всичко. То е създало Началото от Себе Си като единица.

Йероглифите не се четат, а се тълкуват.

Трябва да събудиш в себе си умението да накараш йероглифа да говори.

Маите казват: „Йероглифите тайнствено ме гледат“.

От какво са направени йероглифите? От живи Същества.

Свещената писменост е достъпна само за Избраните.

Свещената йероглифна писменост не се чете, а се тълкува.

Броят на маянските езици е около 30, а дълбоката йероглифна писменост чака някой да изтръгне тяхната Тайна.

Камъните могат, като йероглифите да разкрият Съкровени Тайни.

Думата „маи“ произлиза от „Маяпан“ – царствен център, старинната столица на маите.

Голямата пирамида при маите означавала все по-близо до Бога.

Пирамидите са дело на Учители от Древни цивилизации. Те са били изява на Древната магия.

Слънцето ме изпълва със Свещена Сила – то ме огрява и отвън, и отвътре. Прави ме роднина на всичко съществуващо.

Растенията са Мъдри Същества. Растенията си имат Духовност.

Според ацтеките да страдаш значи да заслужиш достойнството си. А да си земеделец значи да имаш Мистична Душа.

Истинският Бог е Този, който те направлява при всяка трудност.

Щом си стигнал донякъде и няма вече път и изход, тогава се превърни в птица.

Бог е нещо между човек и птица.

Този свят е крехък. В този свят, ако няма вода, времето не може да действува. Без вода времето ще спре.

Не е истина, че съществуваме на Земята.

Работа, която не е култова, е без значение.

Сред многото илюзии, които ни обграждат, едната от тях е страданието, а друга илюзия е удоволствието.

За инките има три светилища: Култ към семейството; Култ към мястото – жилището, което е храм; Култ към Слънцето.

Според инките човешката ръка е около двадесет хиляди пъти по-универсална от Словото и езика, защото тя твори керамиката, изкуството, музиката – истинската азбука на живота.

Ръката е творецът на прекрасното.

Животът, от началото до края си, е изпълнен с Незрими Сили.

Работата я превърни в свой Учител.

Постигни Тайната на живота без правила.

Инките не създавали закони, защото те много обърквали хората. Тe казвали: „Нека работата и животът да те учат, а не законите. Но ако някой нарушава правилата на живота, тогава ще стоварим закона върху него“.

Във Високия свят е Покоят – това е Мястото без несгоди и без труд, поради Благоразумието на живеещите.

Мълчанието е белег за Съвършена Хармония. Мълчанието и Тишината представляват равновесието между тяло, Дух и Душа.

Тишината е Велика Тайна. Нейните плодове са: Владеене на себе си, истинска смелост и издръжливост, Търпение, Достойнство и Страхопочитание.

Човек намира истинската Мъдрост не в удоволствията, а чрез страданията.

Всички животни имат сили в себе си, защото Великият Дух живее във всички: в най-малката мравка, в една пеперуда, също и в едно дърво, в едно цвете и в една скала…

Забързаността съкращава живота.

Чистата вода няма нищо общо с романтиката.

Единствената ценност в един човек е неговата Душа.

Душата е най-могъщата сила на Любовта.

За дакота мълчанието винаги е имало по-голяма сила от Словото.

Земята, небето, реките, животните – всичко е създадено от една Велика Сила. Ако искаш да почиташ Създателя, Уакан Танка, е необходимо да почиташ онова, което Той е създал.

За човека е добре да държи главата си в облаците, а мислите си да остави да живеят сред орлите.

Човек трябва да знае, че колкото по-нависоко се издига едно дърво, толкова по-надълбоко трябва да се вкоренява то в Сърцето на Майката Земя.

Думи на лакота към една мишка:

„Ти си малка и въпреки това достатъчно голяма да заемеш мястото си в света. Ти си слаба и въпреки това достатъчно силна за своята работа, защото Свещените Сили ти дават сила. Ти също си и мъдра, защото Мъдростта на Свещените Сили е винаги при теб“.

Отнасяй се към всички хора като с роднини.

В света няма нещо, което да е без значение.

Ние не познаваме понятието „празнота“, самота.

Навсякъде има живот – видим и невидим. И всяко нещо, и всяко създание притежава нещо, от което можем да се учим, дори това да е само един камък. Това събужда едно голямо участие в живота.

Никой не е сам дори и да не е в компанията на други.

Светът е изпълнен с Живот и Мъдрост.

Пълно усамотение не съществува за лакота.

Остави ме да бъда свободен човек, да пътувам свободно и да оставам там, където си искам. Свободно да работя, свободно да избирам своите собствени учители; свободно да живея съгласно религията на моите бащи; да мисля и да действам свободно за себе си; и аз ще следвам всеки закон и ще изтърпявам всяко наказание.

Когато Творецът е създал Земята и всички нейни обитатели, Той не е имал предвид върху нея да живеят само хора. Ние с нашите братя и сестри сме поставени в света заедно с онези, които са на четири крака, с онези, които летят и с онези, които плуват. Всички тези създания: от най-малките тревички до най-големите дървета, образуват заедно с нас едно голямо семейство. Ние всички сме братя и сестри и еднакви по стойност на тази земя.

Красотата извира от жената– красотата извира от Сърцето на моята вътрешна земя… Извира от жената – красотата извира от огнището на моята вътрешна земя… Извира от жената – красотата извира от входа на моята вътрешна земя… Извира от жената – красотата се излъчва във всички посоки на небето.

Вождът не трябва да има гняв в Сърцето си и не трябва да изпитва неприятно чувство към никого.

Вождът не трябва да мисли само за себе си и своето собствено потомство. Той трябва да мисли за своите правнуци, за бъдещите поколения, които са все още скрити в утробата на Майката Земя.

В кръвта е скрит Огънят на човека.

Според маите Замисълът ти казва: „Тууш каха неч? Къде живееш, какво правиш, къде си тръгнал? Какъв е пътят ти?“.

Индианецът е Същество, което има в себе си Космическо чувство за нещата.

Маите са знаели неща отпреди 65 милиона години.

Маите казват: „Духовете на пространството бдят над нас“.

Върви изправен като дърветата; живей живота си силен като планините ; бъди нежен като полъха на пролетта; съхранявай топлината на Слънцето в Сърцето си и Великият Дух ще бъде винаги с теб!

Хора, които само работят, не намират време за Вдъхновение. Само вдъхновеният достига до Мъдростта.

Аз смятам, че мярката за една култура не е височината на нейните бетонни строежи, а по-скоро умението на нейните хора да общуват със своите ближни, със своята околна среда.

Птиците напускат земята със своите криле. Хората също могат да я напуснат, но не с криле, а със своя Дух.

Когато човекът е в обкръжението на народите, той трябва да се държи отговорно, защото в творението всички неща са свързани помежду си; и болката на един е болка на всички; и честта на един е честта на всички. И каквото и да правим, то се отразява на цялата Вселена.

Общувай внимателно със Земята. Тя не ти е дадена от родителите, а си я заел от децата си.

Ние не унаследяваме Земята от нашите предци, а я вземаме назаем от нашите деца.

Земята е Раят и където и да поставиш своя крак, там е Свещена Земя.

Почитай Свещеното, почитай Земята – нашата Майка; почитай възрастните; почитай всички, с които споделяме Земята: онова, което върви на четири или на два крака; което лети, което плува или пълзи, народите на растенията и камъните…

Превърни се в Хармония и Красота!

Когато имаш съмнения, въздържи се и чакай. Когато съмненията изчезнат, тогава смело продължи напред.

Докато те е обгърнала мъгла, устоявай. Устоявай докато Слънцето я проникне и я разсее – нещо, което то със сигурност ще направи; и едва тогава действай напред.

В живота на един индианец няма лоши дни. Дори когато времената са много тежки, всеки ден е добър. Защото ти живееш – затова всеки ден е добър.

Когато ти се роди, плака, а светът се радваше. Живей живота си така че когато умреш, светът да плаче, а ти да се радваш.

Едно блестящо камъче край пътя, толкова малко и въпреки това, толкова красиво. Аз го вдигнах – то беше наистина красиво! После го върнах на мястото му и продължих.

Космичното Дърво е символ на Вечното Обновление.

Целият живот произлиза от Праводата, която извира от Дървото на Живота и се събира около неговите корени.

Тази Жива вода е безпределна и тече в кръг около цялата природа.

Живата вода е в непрекъснато движение. Тя е началото и краят на цялото Битие – една изхранваща и съхраняваща живота Прамайка.

Дървото на Живота символизира Абсолютната Реалност, завръщането към средата и изходното Начало, към Родината на спасяващото Познание.

В митологията на много народи Слънцето се приема за Бащата във Висините.

Стрелата символизира моста между небето и земята и свързва Духа с материята.

В Америка змията се смята за пазителка на изворите, като символ на природните сили.

Смята се, че змията притежава магически сили. Тъй като тя линее, се приема за символ на Възкресение.

Заради гъвкавите си движения, змията се възприема като символ на Сила.

Змията символизира раждането и Новораждането, сексуалността и смъртта.

За племето Хопи Небесният Бог е една оперена змия с рога.

Спираловидната змия има връзка с Луната и водата и символизира Мъдрост, Сила и Космични Прасили във вечно разгръщащия се Космос.

Рогата, които се обновяват, символизират Новораждането и растежа и често се отъждествяват със Свещеното Дърво и мистериите на смъртта и Новораждането.

В азиатската митология еленът се свързва със Слънцето и утринната светлина.

Скитите почитали елена като златно животно, разпръскващо светлина.

Според много шамански народи еленът притежава мистични сили. Грациозен е, има чувство за финес, състрадателен е и е съпричастен.

Еленът като извор на живота, за тялото и Духа, се отъждествява също с дъжда и изобилието.

Птиците символизират възхода, Вдъхновението, промяната и жизнеността.

Слънцето символизира виждането на всичко и знанието за всички, както и на Свещения Огън отвътре.

Растенията разговарят с нас чрез ароматите си.

Вятърът ми казва откъде идва и накъде отива.

Водата, огънят и скалите могат да се изразяват, могат да говорят.

Цветята са трепети на Космоса. Те разговарят чрез аромата си с Космоса.

Индианците са имали много силна връзка с Майката Земя и затова са разкривали нейните Тайни.

Всяка епоха е влизане в нов огън.

За индианеца всичко е Духовно: търсенето, ловуването, изкуството – това са все Духовни приключения.

Каквото и да разрушаваме, разрушаваме себе си.

Човешката енергия е склонна да се самоизползва и да се самопогубва в своите лични цели – и така в човешката сила се създава чудовище, което ще я погълне.

Белите хора се нуждаят от индианското знание – от Тайното Знание на индианците.

Много хора са загрижени за замърсяването на околната среда, а не владеят своите отрицателни мисли и чувства – което е тяхната лична, вътрешна, окръжаваща среда. Ние трябва да очистим себе си, а пък ако окръжаващата среда е замърсена, човекът ще има чиста вътрешна среда.

Например за маите, когато един ловец убие друг ловец в гората случайно, това не е случайност, защото този, който е убил другия ловец, е бил избран от духовете за извършването на това, а убитият е бил избран за понасянето на това наказание. Ако някой посягал на имането на друг човек, то този човек си определял след време робство и понеже е мислил за кражбата, то робството щяло да го учи и отучи докато го освободи.

Според маите човекът е роден от песента на Любовта, а Любовта е Богинята на Рождението.

Който търси Хуракан, не посреща изгрева, а чака Зората, защото Зората е преди изгрева.

В миналото планината беше дом на Древния.

Според толтеките да си обменят хората цветя, това означава да си обменят своите скрити състояния, скрити радости.

Мотиката също е жезъл – тя пробужда земята.

Когато човек взема енергията от другите, той никога не става силен и устойчив. Човек става силен само когато създава енергия в самия себе си.

Енергията, която сам създаваш в себе си, създава и ново виждане, защото тя е честна и чиста енергия.

Малкото хранене е енергийно зареждане.

Живеем във време на много голямо и важно пречистване.

Всички ние се нуждаем от вътрешна натрупана сила и самоувереност, и особено когато сме изправени пред кризи – големи преображения. А тогава Мъдростта се състои в това да знаеш, че винаги разполагаш с тази вътрешна Мощ.

Изкуството на живота се състои в това да не насилваш реката да тече, а да се отдадеш на течението да те носи.

Според Мъдростта ние всякога живеем в Рая, в Свещеното, но сме изгубили чистото си отношение, а чистото отношение, това е истинското образование. Понеже сме изгубили това отношение, изгубили сме Рая.

Четирите елемента – земя, вода, въздух и огън – са основата на живота. Четирите елемента са: Земя – това е тялото и сетивността; Въздухът – това е Разумът или мисленето; Вода – това е психиката или чувството; Огънят – това е Духът или действието.

Отрицателното мислене е дишане на лош въздух, въздух съставен от низши същества.

Водата е мекият поток на енергията, която поддържа динамиката на живота. На друго ниво чувството е вода, чувството е енергийно поле. Всеки трябва да наблюдава собствените си чувства, защото те са Водачи.

Дълбокото чувство е стихийно послание. Чувствата не могат да бъда изразени с мисли, те искат да бъдат изживени.

Сънищата са символи, те даряват енергия и показват Пътя към Мъдростта и изцелението, но само ако умеем да ги тълкуваме.

Да разбереш един символ, това значи да отключиш енергията му, но трябва да влезеш вътре в символа и да го преживееш.

Мъдрият умее да превръща самотата в приятел.

Следвал съм Вътрешния Мир и Любов­та, и открих, че цветята, дърветата, слънцето, луната и сезоните са мои Учители.

Миналото ни е родило в настоящето и то е в кръвта ни – вибриращото ядро на нашата природа.

Истинският Покой устоява на бурите в живота.

Всеки естествен извор е енергийно място. Там е била нужна особена енергия, за да бликне водата от земните недра.

Слънцето е наш много стар приятел.

Огнената енергия е силата, която поддържа живота. Огънят е в Духовната енергия.

Огънят е двигателят на живота ни.

Животните на Силата са мощни Духове Закрилници, защото: всяка мечка носи в себе си Духа на Голямата Мечка; всеки орел носи в себе си Духа на Великия Орел… Така в нас е Духът на Великия Дух.

Индианците могат да задействат в себе си силата на мечката, на лъва, на тигъра, на Духа – поради Любов и Почит към съответната Сила.

Когато наблюдаваме смяната на деня с нощта, виждаме, че това е дело на Великото Същество.

Индианската религия е природна религия – и това е Любов към природата.

Вътрешният Мир, който ни даряват небесните Предци, не е пасивен, той е изпълнен със сила и действие.

Когато индианецът носи маска на животно, той не си крие лицето в нея, той усилва своето въображение и своята гледна точка и своя контрол над живота.

Едно дете чероки, наречено Малкото дърво се върнало вкъщи и видяло, че дядо му и баба му починали, но видяло бележка: „Ние си отиваме, мисли за нас като за Малкото дърво. Ние пак ще се върнем и следващия път ще бъде по-хубаво“.

Подпис: Твоята бабичка чероки

Понеже индианците са били големи Търсачи, те са били свидетели на много свръхестествени събития.

Опитният е винаги чист, великодушен и Господар на своята воля.

Спокойствието е твърдият камък. Плодовете му са: Самоконтролът, Смелостта, Търпението, Достойнството и Почитта.

Човекът, който лъже, отблъсква хората от себе си.

Ние вярваме в съзнателността на дърветата.

Пролетта е време, когато тече силата на живота, време за обновление, време за завръщане, в Духа, за възраждане в Духа.

Ние вярваме, че в нас съществува нещо, което ни контролира.

Животните ни носят съобщения от Уакан Танка, съобщения, които трябва да знаем.

Вътрешният Мир премахва всички бариери и препятствия.

Аура от Мистерия и Мъдрост забулва Древния свят на индианците и тя идва при тях от небесните Предци.

Вътрешният Покой е Мъдрост, той е най-ценната, трайна и непреходна ценност. Нямаш ли го, всичко друго ще ти липсва.

Чувството на Покой дава невероятна Сила.

Индианците били убедени, че докато търсили вътрешния Мир не те намирали него, а той тях и той ги завладявал като топъл, любещ и мощен Покой, който се превръщал в най-желания гост на света.

Покоят излиза извън сферата на разбираемото – той не е пасивен, а е изпълнен с вътрешна Сила и действие.

По своята Същност Покоят е абсолютна сигурна връзка с Небето, Праотците и Те са тези, които ни освобождават от всички страхове.

За индианците кристалът бил наречен „Светлина, която пронизва“.

Кристалите са специални камъни, на Великата Тайна, защото още докато се оформят, те събирали Светлите сили от цялата Вселена.

Вятърът те облъхва и те пречиства. И той е по-добро място да намериш Великата Тайна… Той е по-добро място от която и да е църква. Вятърът е Чисто Духовно място.

Силата е тук, във вятъра по хълмовете и той оживява в Сърцето ни, за да открием Бог.

По пътя на самотата аз поех и ми бе разкрита Мъдростта.

На черна магия са подхвърлени само тези, които вярват в нея. Ако ти не вярваш в черната магия, тя не може да ти навреди.

Отрицателните мисли и убеждения са също черна магия и те най-много ограбват нашата имунна система.

Да превърнеш своята мъка, отчаяние и гняв в Източник на сила, е също магия.

Всеки трябва да превърне своите душевни рани в източници на сила.

Който няма Почит, не може да преобрази мъката в светъл дом.

Всяко събитие служи на човека, за да познае той себе си.

Духът и Душата са вътрешните Тайни на Космоса.

Всичко е одушевено, няма разлика между човек, животно, растение, камък и дим.

Кой ми даде Диханието на Живота?

Кой ми даде ударите на Сърцето?

Кой ми даде очите, за да виждам?

Кой даде дарбата на розата, за да е красива?

Кой даде Тайната на смърча да расте и силата му да лекува?

Кой даде дарбата на мечката да усеща времето и да си намира място да зимуване?

Кой даде дарбата на орела да гледа с Любов и да гледа с гняв?

Кой даде на Слънцето светлината му, за да грее и да вижда своя път?

Кой даде на Земята зеленото изобилие?

Кой ни даде дарбите, които ние не притежаваме?

Вятърът ме научи как да говоря, а Слънцето ме научи как да гледам.

Покоят е скрит в дъното на вятъра, в Същността на нещата.

Който има в себе си силен вятър, разсейва мъглите.

Нашият най-вътрешен и дълбок вятър е Велико Безмълвие.

Вечно устремен вятър – това е Тайната на човека.

Ако искаш да разбереш човека, трябва да откриеш Безкрайността му.

Ние не можем да изречем себе си, защото сме Безкрайност.

Всеки глас е полъх от Древния вятър.

Вдъхновението е потаен вятър, поезия на вятъра.

Вятърът има Дълбок Слух, той чува всяко листо.

Това, което е велико в човека, е мълчанието на неговия вятър.

Ние живеем, за да открием своята Безкрайност.

Тайната знае всичко, защото тя е по-дълбока от историята, тя е родила историята.

Всички предания са преходни, за да остане накрая само Пълното Дихание, Истинният Живот.

Истинската Сила е Тайната, защото, според Толтеките, за да направиш Сила, трябва да я въобразиш.

Животът е такъв, какъвто го сънуваш, такъв какъвто го въобразяваш.

Всичко е енергия и ти можеш да влияеш на всяка енергия, това се определя от твоето постоянно Намерение.

Не микробите убиват човека, а нашите представи за тях.

Убежденията са вид енергия, а голямото убеждение е голяма вкоренена енергия.

Джунглата е невероятна мощ, тя гъмжи от духове.

Да вярваш в опасността е глупаво, трябва да се отърсиш от тази вяра.

Светът е такъв, какъвто го сънуваш, какъвто го въобразяваш.

Разумният се отнася с Почит дори и към своя упадък.

Там, където е Тайната, там съществува земя без зло.

До земята без зло се стига като олекотиш тялото си с танци и молитви.

Днес Земята е стара и човешкият род е в застой и не се развива. Човешкият род се е отучил да слуша Вятъра.

Слушай Вятъра, който кара скалите да шептят и ще постигнеш Мъдростта.

Ние сме същества от утрешния живот.

Колкото повече се „превръщам“, толкова по-мъдър ставам.

Ако вярваш, че нещо е живо, то е живо. За мен камъкът е жив.

Трябва да ценим всичко одушевено и неодушевено.

Миризмите събуждат усещания, желания, хоризонти. Те ни осигуряват атмосфера на Мистика и Древност.

Всичко притежава звук, и когато нещата се доближават едно до друго, между тях възниква звучене.

През много мъки минава Мъдрият докато стане Смирен.