ПОТОПЪТ

Поради липса на почитания към Боговете и към Древния Бог се изпращал великият разрушител – Потопът.

Потопът, това са отприщените води, вихри – води сили. Така потопът е създаване на ново място за нов човек.

Един от най-опустошителните потопи в миналото бил изпратен от властващото Божество Чалчиухтликуе – Богинята на океаните, езерата, реките и потоците. Тя можела да събира всички води и да нанася опустошителен потоп.

Великите води на потопа носят много смърт, но и ново плодородие.

Майката Земя крещи за нарушенията, тя разтърсва земята, за да ни покаже как се чувства и да привлече вниманието ни.

Хората не се развиват и затова ги очакват тежки, тежки времена.

„Страшният съд“ не е страшен съд, той е новото пресътворение на света. Той е Велико Обновление.

Потопът е Вечен Извор на Нова обновителна енергия, промяна, усилване, нов мир, нова плодотворност, Велико Благоговение към съществата, които са търсили Уакан Танка.

Чрез това Велико Благоговение се постига нова свещена жизненост за избраните, която иначе в самия живот трудно се постига.

Когато дойде потопът, това е голямото пречистване.

Голямото пречистване, това е бурята на природата.

Всяка цивилизация има епоха, която завършва с катастрофа.

Който е преминал през мрака, може да вижда в мрака.

Човекът е роден, за да преодолява всичко.

АУМЪ

1 Параграфите с наклонен шрифт са цитати от „Попол Вух“, изд. Народна Култура, 1987 г. (бел. ред.).

2 Ците (tzite) – Питово дърво. Плодът му е шушулка, съдържаща червени зърна, с които индианците си служат, заедно с царевичните зърна, при своите гадания и вълшебства (бел. пр.).

`

Елеазар Хараш

(съставител)

ИНДИАНСКАТА
МЪДРОСТ