СЪРЦЕ

Сърцето на нашите религии е живо.

Когато Сърцето е Чисто, то вижда Тайната. Тайната има очи, тя гледа със собствената си Светлина.

Окото на Сърцето вижда всичко.

Сърцето е Светилище, в чийто Център обитава Великата Тайна.

Сърцето е Окото, чрез което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме Великата Тайна.

Ако Сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъде видяна.

За да познаеш Центъра на Сърцето си, в което обитава Великата Тайна, трябва да си чист и да живееш по начина, по който ни е учила Великата Тайна.

Чистият човек побира в Сърцето си цялата Вселена.

Важно е да имаш правилно отношение в Сърцето си към всичко, с което се захващаш.

Пътят на всеки човек му е разкрит в неговото собствено Сърце, но ако той съумее да се домогне да види Истините за света и духовете.

Съществува Път в Сърцето на всеки от нас, той ни води към Тайното, Непознато място.

Ако човек умре в невежеството на своето нечисто сърце, неговата Душа не може да се върне веднага при Великата Тайна. Душата, която броди в света, трябва да бъде пречистена.

На отчаяните и земни хора сърцата им са паднали на земята.

Чудно е Сърцето и влезеш ли в него, то решава твоите проблеми преди още да са възникнали.

Искам да знам: за какво крещиш вътрешно и дали имаш куража да се изправиш пред копнежа на Сърцето си?

За да познавате Дълбините на Сърцето, където живее Великият Дух, трябва да сте чисти и добри, и да живеете по начин на който ни е учил Великият Дух.

Чистият Дух носи цялата Вселена в Сърцето си.

Жената е длъжна да поддържа Свещения Огън в Сърцето си.

Много неща отвличат вниманието ти, но ти се посвети само на онези, които завладяват Сърцето ти.

Мирът ще дойде при онези, които разбират нещата със Сърцето си.

Да обичаш едно цвете означава да имаш отношения със Сърцето си.

Според толтеките думата „цвете“ означава още, че всеки човек трябва да придобие своето истинско Сърце, своята истинска Саможертва.

Да гледаш едно цвете, това е умение да общуваш със Сърцето си.

Сърцето е особено цвете – то може да нахрани девет пустини.

Ти си Божествено цвете, когато си овладял своето Сърце.

Сърце цвете е само това Сърце, което е устремено към Възвишеното.

Да искаш съвет от едно цвете, значи да искаш съвет от едно скрито Сърце.

Мисл – мисленето не е толкова лошо, но решаващият глас принадлежи на Сърцето, то умее да чува съветите на духовете.

Твоето Сърце е част от Вселената, част от Тайната и ако слушаш Сърцето си, ще чуеш Гласа на Всемира. Ние го наричаме: „Зовът на Душата“.

ИСТИНА

Всички пътища ще влязат някога в Един Единствен Път – Истинния Път.

Онзи, който иска да разбере Истината, трябва да пътува в собствената си Духовност.

Само Истинният човек притежава силата и способността да постигне целите си.

Само когато човекът достигне до Истината – вътрешното Просветление, той се превръща от половинчато същество в цялостен, завършен човек.

В Истината винаги е леко.

Ще спазвам думата си, докато камъните се стопят!

Духовете на нещата – това е Истинският свят и той се намира отвъд този, в който живеем.

Всичко, което виждаме тук, е само сянка на онзи истински свят на духовете.

Ние се учим от Един и Същи Бог.

Всичко идва от Бога и това е достатъчно.

Когато обичаме Истината, тя ни занася в скрито място.

Днес хората са изгубили досега с Истината.

СМЪРТ

Няма смърт, има само промяна на световете.

Дойде ли денят да умреш, тръгни като човек, който се завръща у дома.

Смъртният човек няма силата да повдигне воала на Нероденото време.

Смъртта е само едно Преобразяване.

Всеки трябва да преобрази смъртта (и особено кръвожадния звяр в себе си) в Светлина.

Всичко умира, за да се Преобразява.

Ацтеките не вярвали в смъртта, те вярвали, че винаги живеят. Те въобще не можели да си се представят несъществуващи. За тях мъртвият в действителност ставал жив, но невидим, скрит и неуязвим.

Който умеел да се завърне в Хуракан – Върховния Бог – него вече смъртта не можела да го достигне. Тази жестока ръка вече не достигала свободния от смърт. А Предците – те отдавна са преодолели смъртта.

Според ацтеките външното тяло е било символ на смъртта. Те смятали, че тялото се състояло от три основни елемента: глава – мястото на съдбата и човека; Сърце – обител на съзнанието на човека и черен дроб – мястото на връзката с низшите паднали духове, подземния свят.

Смъртта винаги е включвала живота като Ново Начало.

Обитателите на смъртта са винаги в низшия свят, те блуждаят без посока и цел. Те са като болни духове, сякаш постоянно разпадащи се, защото не владеели себе си и духовната си самота.

Смъртта не е лошо нещо, щом като след нея можем да останем завинаги с Великата Тайна.

Всъщност това е целта на нашето раждане – раждаме се, за да умрем, тъй като смъртта е Началото на големия живот, който Уакан Танка пази за нас.

Уакан Танка избира и живота, и смъртта на хората.

Дори и смъртта е победа, ако разбираш крайната цел на живота.

Според индианците да отидеш в болницата на белите хора, значи да отидеш на място, където да умреш.

Придобиването на Дълбокия Покой е освобождение от всичко външно – дори и от смъртта.

Умирането е крачка към живота, към Уакан Танка. Умирането е Начало.

Истината е, че си отиваме и това ни тежи, защото напускаме цветята, песните и Земята.

Човекът умира, когато Душата го напусне.

Инките нямат думата „възкресение“, но те имат идеята за Високия свят – да са Истинно добри, за да излязат от гробницата.

Животът на белите хора омръзва дори когато е приятен, а при индианците животът става все по-хубав, а смъртта е просто завръщане и почивка.

Белите хора естествено навлизат в омагьосания кръг на живота.

При маите Бог при смъртта носи в Ръцете Си факела на живота.

Нашите сълзи са сълзи на радост от опознаването на Великите Тайни на смъртта.

Когато човекът е постигнал Покой, той е готов за смъртта, за големия сън.

Покоят е знак, че вече си в безопасност и си при Уакан Танка.

Продължителността на живота се определя от Благосклонността на Уакан Танка.

Истинският Воин знае, че смъртта дава живот.

Краят на Рая се оказал Начало за времето на смъртта.

С края на Рая непосредствената връзка между човека и Свръхестествените сили била почти разрушена. Това довело до възникване на церемониите и жертвоприношенията – като един опит да се възстанови Мистичното Единство в Рая.

Три години в нашия свят се равняват на три дни в Невидимия.

Да имаш контакт с мъртвите означава ти самият да си мъртъв.

Мирча Елиаде

Ние всички сме родени от Великия Дух. След като завърши нашият живот, ние ще се върнем отново при Него.

Заради изключителното му силно действие, някои от племето Кунг наричат Нун средство на смъртта.

ДЕСЕТ ИНДИАНСКИ ЗАПОВЕДИ

Оставай винаги тясно свързан с Великия Дух.

Отнасяй се с голямо уважение към твоите ближни.

Помагай и бъди приятелски настроен там, където е нужно.

Във всички времена бъди Истинен и честен.

Прави само онова, за което си убеден, че е правилно.

Обръщай внимание на хармонията между Духа и тялото.

Имай страхопочитание пред Земята и пред всички създания, които живеят на нея.

Поемай цялата отговорност за делата си.

Посвети една част от своите усилия на по-голямото благо – на Цялото.

Работете заедно за спасението на цялото човечество.

МОЛИТВИ

Молитвата на скалата

Аз съм една скала – животът и смъртта приемам за Истина.

Изпитвам щастие и болка, радост и тъга, споделям живота на камъните.

Аз чувствам с Майката Земя, даваща живот на всичко живо.

Аз чувствам нейното Сърце да тупти в мен.

Аз чувствам нейната болка,
аз чувствам нейното веселие.

Аз споделям живота на камъните.

Нека винаги да бъда Мъдър в своето Сърце, защото, когато Свещената Мъдрост ме води, тогава обърканият от сенките живот ще се превърне във Вечна Светлина.

Думи на един ловец към елена, който е убил:

„Съжалявам, че трябваше да те убия, малък братко! Аз се нуждая от твоето месо, защото децата ми гладуват. Прости ми, малък братко! Аз искам да почета твоята смелост, сила, твоята красота! Ето, аз окачвам твоите рога на това дърво и всеки път, когато минавам оттук, ще мисля за теб и ще отдавам почит на твоя Дух! Ето, за да те спомена, аз пуша лулата, изгарям този тютюн.“

О, Велик Дух, аз искам да стана преди изгрева на Слънцето и да се изкача на онзи връх, за да видя как Новата Светлина прогонва изпаренията и премества облаците.

О, Велик Дух, дай ми сполука.

Когато Слънцето залезе, о, Луна, тогава ти ми дай достатъчно светлина, за да мога натоварен с плячка да намеря обратно пътя към своята палатка.

Молитва

Аз се стремя към сила, но не за да изпреварвам своите братя,

а за да победя моя
най-голям враг: себе си.

Остави ме винаги да бъда готов

да идвам при Теб с чисти ръце и поглед напред,

така че Духът ми, когато животът избледнее,

както Слънцето вечерно време,

да може да дойде при Теб без срам.

Молитва

О, Велик Дух,

Помагай ми винаги спокойно

да говоря Истината.

Да слушам внимателно, с открит Дух,

когато другите говорят.

И да си спомням за Мира,

който човек може да намери в Тишината.

Молитва

О, Велик Дух,

Чийто Глас аз чувам във всяка тъга.

Направи така че да бъда винаги готов да се отнасям

към своите братя и сестри, и всички създания на

Майката Земя така, както искам и те да се отнасят с мен:

С Любов, Искрено, Справедливо, с Внимание, с Достойнство и Почит.

О, Велик Дух, превърни страхът ми в Сила!

О, Велик Дух, научи ни да вървим по Свещен начин през живота.

О, Велика Тайна, научи ни да вървим по Свещен начин през живота, за да излекуваме Земята и себе си.

Как искам от горе да ми помагат да стана истински мъж и да живея истински!

О, Велик Дух, аз идвам при Тебе като едно от многото твои деца!

О, Велик Дух, направи ме силен, за да мога да се боря с най-големия си враг – този, в мен самия!

Винаги помни, че най-доброто време за молитви е, когато Пътят ти стане труден и суров. Точно тогава Великата Тайна е най-близо до тебе.

О, Велика Тайна, помогни ми да видя истинската си Същност!

Шаманът казва:

Уакан Танка, благодаря Ти за моя живот и за възможността, която Си ми дал да Те позная и да Ти служа, и да служа на нашите хора! Помогни ми да прибавя към себе си още добрини!

Уакан Танка, научи ме да казвам това, което хората най-много искат да чуят!

О, Велик Дух, аз идвам при Тебе като дете. Нуждая се от Твоята Мъдрост, направи ме силен, но не да властвам над братята си, а за да мога да се боря с най-големия си враг – този в мене самия.

Ако всеки се молеше по-често и по-­искрено, щяхме да живеем в един доста по-различен свят.

Главното, което искаме е да запазим силата на нашите молитви и близостта ни до Създателя.

При индианците молитвата е почитание или дълбоко вглеждане чрез което те виждат Свещеното в себе си.

За Шамана Молитвата е нещо много важно, но същественото е: пряката връзка с Безконечното Царство на Духа.

Всяка стъпка върху земята, трябва да бъде Молитва. Ако осъзнаете това, ще вървите по Свещен начин.

Молитвата е единственият начин да постигнем добър живот.

Когато станеш от сън, благодари за радостта от живота.

Бог те приема само когато се обръщаш съкровено към Него.

ОРЕЛЪТ

Орелът се смята за първото същество, което е последвало Боговете в огъня на Древното Изпитание. След орела, второто същество, което влязло в огъня, е ягуарът. Тези две смели създания дръзнали пред Великата Тайна да се хвърлят в свещените пламъци. Преди тях е имало само две същества, които са се хвърлили в този огън. И едното от тях станало Слънце, а второто (с малко колебания), но когато видяло първото, и то скочило, и станало Луна.

Орелът лети не в пространството, а в Енергия.

Орелът вижда всичко, което се случва в този свят.

Орелът, борът, езерото са деца на Великата Тайна.

Орелът е израз и символ на Слънцето.

Орелът се е смятал за Древна Свещена птица – високо извисена.

Орелът е птицата, която лети близо до Върховното Същество – Слънцето.

Ние сме единни с живота, както орелът и небето.

Някои сибирски народи, свързват Орела с най-висшето Създание – с Твореца на Светлината.

Издигналият се на голяма височина Орел, се възприема като: превъзмогналият преходното, достигналият безсмъртие и завърналият се в своето Праначало.

В много култури Орелът с плячка символизира пожертването на низшите сили и възникването на един по-висш порядък на живота.

Според Древното Предание еленът, ягуарът са били измежду първите сътворени същества.

ЗА ЛЮБОВТА И МИСТИКАТА

Вътрешният Мир и Любовта са най-големите Дарове на Уакан Танка… Затова ние правим Сърдечна Връзка с Уакан Танка.

Без Любовта не можем да гледаме уверено света.

Любовта произнася несътворени думи.

Аз обичам Земята и всичко по нея, а Духовността идва сама.

Любовта е Първото чувство на Древността, най-древното чувство.

Любовта това е самото чувство на Древността, на водата, на вятъра, на Изначалното.

Любовта означава Пълното Дихание и това Дихание е Чистата Радост на Живота.

Смъртта е дошла, понеже не умеем да обичаме безкрайно.

Любовта е дълга, безкрайна, но когато не обичаме, животът става къс, ограничен, кратък.

Голямата Любов е просто голям живот, дълъг живот, Безкраен.

Индианците казват, че Любовта обича Свободата, но религията не обича свободните същества. Религията обича човекът да е окован в незнание.

Любовта е живата връзка на човека с Древността, с Дълбокото, с Безкрая.

Любовта е Откровение на Древността.

Любовта те иска Свободен и Любещ, а религията иска да пожертваш Свободата си и да станеш роб.

Ние можем да разберем своята Древност само чрез Любовта.

Религията съществува, защото се е отрекла от своята Древност – Любовта.

Истинският Жрец или Шаман е Майстор на Любовта.

Само Любовта може да ни обедини с Древността – нейната Тайна.

Само Любовта може да разбере Древността.

Любовта е по-древна от човечеството и религиите.

Само Любовта може да проникне в Тайната на Древността, защото Любовта е самата Тайна.

Висшият Жрец е по-важен от обществото, защото той е начало на Любовта, той е израз от Древността.

Истинският Жрец е Откровение на Любовта – Майяпан – Древността на Любовта.

Жрецът не живее във времето, а в Майяпан, той живее в Древността на Любовта.

Дарът да виждаш ясно идва от Любовта, от Древността.

Жрецът живее, както и самата Любов – в Свръхвреме.

Жрецът живее в своя Център – Любовта, първото чувство на Прасъществото.

Древността е Любов, а не история. А истинската Любов не се дължи на обществото, а на Жреците, Изначалните, защото обществото, това са заключени същества, а Жрецът е свободен чрез Любовта, чрез Древността си.

Любовта винаги е присъствала в Древността, защото тя е част от Древността, тя е Същността на Древността, а обществото се е отделило от Любовта и затова то си живее в своето заключено състояние.

Жрецът е подчинен на Любовта и Древността, а не на обществото.

Обществото не може да постигне Свободата си, защото няма Устрема на Любовта. Обществото е изгубило Древната Същност и Сила.

Злото съществува само като игра, която трябва да възстанови Любовта, а когато достигнем до Любовта, ще възстановим Древността в себе си.

Злото твори приближаването до върховното чувство на Любовта, а това чувство възстановява Древността.

В Древността на Любовта времето угасва, защото тук, в Древността човекът живее в пълното си Дихание.

Човечеството и обществото нямат бъдеще, защото нямат пълното си Дихание. Само Любовта има пълното си Дихание, защото има Древност.

Жрецът е Същество, което е надживяло бъдещето, защото той живее в Древността си, в Любовта.

От обществото не се иска да има бъдеще, а да се домогне до великото Духовно Откровение и Обновление.

Човекът трябва да се освободи от всяка религия и да познае Любовта, своята Древност, своето пълно Дихание.

Целта на живота според Жреца е: взаимно разбиране, но не с хората, а с Любовта и със своята Древност.

Смисълът на живота е твоята Любов да проникне в собствената ти Древност.

В Тайната на живота има три извора:

1. Водата – външното, извираща Любов;

2. Любовта – вътрешната извираща Същност;

3. Бог – Тайната, извираща от Себе Си.

Тези три извора са едно и също състояние на Древността, но на различни степени.

Детето се ражда от втория извор – Любовта и навлиза в първия извор – времето, за да познае третия извор – Тайната на живота. Ако не се познае Третият Извор, то и след смъртта човекът си остава във времето.

Любовта е свърхестествено същество, Прамайка на всичко създадено. Тя е извикала всичко за живот, за да бъде познат Третият Извор.

В края на всички краища Третият Извор – Тайната на живота ще извика всички при себе си, дори и тези от първия извор, защото всичко е произлязло от Него.

В Третия Извор е Тайната на Живота. Във втория извор е съществуването – Пълното Дихание, а в първия извор е времето, водата и земният път.

Обществото си пътува във времето и вселената, но Любовта си има друг Път – тя пътува в Древността си, в собствената си Тайна.

Любовта е нашата майка, а Вселената е нейната дъщеря и затова Любовта слиза да помогне на света, и които я разберат, стават древни – напускат дъщерята, Вселената – и така напускат времето и света, а които не я разберат, остават заключени във времето.

Обществото е преходно като човечеството. То се ражда и умира, но Любовта е непреходна, тя е нашата връзка с Древността.

Там, където има Любов, има и връзка с Древността. Наистина човекът умира и животът му продължава и след смъртта, но той е пак в обществото, в своето заключено състояние, това е този, който не е разбрал Любовта.

Само Любовта има ясна цел и тя е Древността.

Първият извор – водата – съществува, за да очисти пътя на човека в неговото извисяване.

Първият извор определя живия Път към Втория Извор – Любовта, но ако човекът не върви към Втория Извор, той ще си остане във водата на първия извор – във водата на времето… И в този, и в отвъдния свят той ще бъде окован в своите ограничения. Когато първият извор е изтекъл към Втория, се е образувала Любовта, после Любовта е слязла на Земята като вода, която е подобие на Третия Извор, като майка, като спасение.

Самият живот на човека тече поради първия извор – теченията на водите. Това всъщност означава, че в човека тече водата вятър, или Духовната вода.

Който се е отдал изцяло на Втория Извор – Любовта, той прониква в Третия Извор – Тайната на Древността.

Според маите Любовта е мястото, където се става Бог.

Любовта е спойката, Любовта определя Свещения съюз.

Любовта е най-могъщата енергия, която можем да постигнем.

Силата ни е толкова голяма, колкото и Любовта ни.

Любовта е Чистота, Висша енергия, защото тя носи в себе си спомен – Древното.

Любовта към Уакан Танка – Великата Тайна – дарява очи, с които ставате универсално виждащи.

Индианците, които имали голяма Любов към природата, остарявали с изящество, защото те вярвали в природата и Уакан Танка, и така се преобразявали. Така те придобивали ново усещане за посока, цел и творчество.

Любовта към природата, дарявала на индианците нови звуци – богати и идващи от Невидимото.

Най-важното лекарство е Любовта, а използването на билки е само допълнителен процес.

Крайната цел на историята е сливане чрез Божествеността с Тайната на Маяпан – Прасъщността.

Любовта за маите означавала Първичната жизненост.

Любовта е Мъдро отношение към нещата, защото тя те привежда в чист контакт със самия себе си.

ЗОРАТА

Дълбокият Глас, Който те ръководи, идва от Зората на твоя живот.

Уара

Ти може да намериш себе си само в Тайната на своята Непостижимост. Ако се постигнеш, ще изгубиш Зората, ще се обезличиш.

Уара

Който не постига себе си, се съхранява в Тайната на Зората.

Уара

Не можеш да видиш Зората, ти си отгледан от нея.

Уара

Който е докоснато от Свещения Полъх на Зората, засиява завинаги.

Зората живее в Потайно вътрешно място. Влезеш ли в това Потайно място, ще се докоснеш до Свещения Извор на Живота.

Свещеният Извор е Изумлението на живота и когато този Извор е докоснал света, тогава се явила и Зората.

Зората е Път на Свещените хора към Великото Начало на времената.

Не можеш да нарисуваш Зората, тя е преди изкуството, преди света.

ПОЕЗИЯ

Зрялата поезия е истинската поезия, а истинската поезия е Слово в Словото.

Истинската поезия е музика със Словата и с думите – това се нарича звучащи слова.

Истинската поезия е химни, това са Свещени отношения към Боговете и Светлия Баща.

Химните в индианската поезия са цветята на живота.

Истинното цвете в човека е химн, този химн на слънцето е това, което побеждава мрака.

Инките казват: „Поетът трябва да е Амаута – Мъдрец“.

Според инките истинската поезия е тази, която позволява да се проникне в света на Боговете, така те получават проникващо Слово от Боговете.

Цветето е голям изпивател, то пие Слънцето.

Цветето обича да слуша музиката на прохладния вятър.

Цветето знае нещата като един Толтек.

Цветето е като Мъдреца – светлина без дим.

Когато пчелата се вгледа в цветето, тя вижда в него една Дълбока Безкрайност.

Цветето е писменост, знание, Мъдрост, Път и наставник. То е Вестител. То ти помага да видиш себе си.

Който умее да слуша, той става цвете.

Цветето е наставник, огледало, опора, целител.

Цветето ни внушава да се разцъфтим… да се превърнем в Истина.

Цветето е също и куикани – певец, музика и песен.

Цветето възнася своя мек глас в Сърцето на човека.

Цветето има тънък глас в Сърцето си.

Цветето има спокоен глас и затова то омиротворява.

Цветето е узряла песен – узряла Истина.

От черната земя цветето вади чудни цветове.

Цветето поднася на човека благоуханието на Истината.

Когато цветето е откъснато, неговото скрито Сърце плаче.

Цветето не е нещо земно – то е Чисто Духовно Слизане от Небето, от Невидимото.

Толтекската поезия казва: „Цветето казва на пеперудата: Вкуси от нежния сок, еликсир, вкуси от слънцето в нас…“ – и затова там ходи пеперудата.

Благоуханието е Словото на Цветето.

Пчелата пие слънчевия мед в цветето, тя пие слънчевия еликсир.

Цветето е външната усмивка на Скритото навътре Същество, което е едновременно и Сърце, и Ангел.

Там, където нещата се разцъфтяват, там има радост.

Цветето излива върху нас чудния тих и невидим живот.

Цветето казва: „Срещу пронизващия вятър аз стоя, срещу свистящия вятър аз стоя. С Дух успокоен нека да вървя все повече към своята неподвижност, към своя център“.

Ударът щом ми носи настъпващия ден, съм готов да го посрещна със светлина и изправен.

Усещам мириса на вятъра и свободата и не се страхувам да умра.

Воинът нададе вик в битката със собствения си страх и каза: „Няма отстъпване назад!“.

Вятърът задуха и слънцето изгря, така въздухът заблестя от Любовта и Великото дърво разцъфна.

Аз вдишвам живия въздух.

Аз тръгвам и отивам към хълма и зная, че там ще те намеря, тъй дълго мечтано прозрение, тъй дългоочаквана сила.

В този живот ти се чувстваш грешен за това, че си в себе си самия. Грехът ни е, че сме в самите себе си.

Аз тръгвам и отивам на хълма, за да посрещна там себе си и отивам там, за да насоча себе си, че да дойда при Тебе.

Всички сме свързани помежду си и сме роднини.